НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
57
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва
граматиката
.
А българската
граматика
бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
2.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
,
ТОМ 4
Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва
граматиката
.
А българската
граматика
бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
3.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Много пъти Учителят във Словото си говореше и отговаряше на упреците отправени към него, че той не знаел
граматика
, синтаксис и законите, по които е подреден литературният ни език.
Учителят влиза ядосано вътре при тях и започва да им се кара: „Вие мислите, че аз не разбирам от
граматика
, синтаксис и не се изразявам правилно.
4.
15. НОВОТО ИМЕ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Тя ми обясняваше
граматика
.
5.
3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Емил издаде книга „Практична
граматика
по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник".
Създал е практична
граматика
по есперанто и българо-есперантския речник с Атанас Николов.
6.
32. Влад Пашов и двата пожара
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Изказването им е така, цитирам дословно чичо Влад: „Вие мислите, че аз не разбирам от български език, че аз не зная български език, че аз не разбирам от българска
граматика
, че аз не зная българска
граматика
.
7.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ
,
,
ТОМ 8
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна
граматика
, правилен синтаксис.
8.
19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997
,
ТОМ 8
B. Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната
граматика
и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд.
9.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би
граматика
нещо не е
10.
115. РАБОТА С ЕДНО ОКО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той сам е казвал пред мен, че
граматиката
така не го е интересувала.
Може в литературата да беше вещ, но
граматиката
, даже когато съм му писала някои неща съм виждала, че доста основни положения не знае.
А пък тука трябва да бъде и граматически правилно нали, трябва човек да е подготвен и
граматиката
на българския език трябва да я знае.
11.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска
граматика
, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение.
Българска
граматика
, славянска
граматика
, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
Българска
граматика
, славянска
граматика
, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (
граматика
, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска
граматика
и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод,
граматика
, писма и телеграми), френски език (
граматика
, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия."
12.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска
граматика
, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
13.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В I клас преподавал свещена история, българска
граматика
и география, а във II - катехизис,
граматика
, аритметика, всеобща и българска история.
14.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Те всички се смятат за по-учени, за no-знаещи българския език, българската
граматика
, българското слово.
15.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
И малко
граматика
, коренът е дига.
16.
97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Идеално владееше
граматиката
и правилния строеж на израза.
17.
13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 16
Може да не бъдат верни по вашата
граматика
.
18.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска
граматика
и речник чл фотографически материали.
19.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска
граматика
и речник чл фотографически материали.
20.
IX. Бележки от Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 16
В говоримия български език няма
граматика
, няма подлог и сказуемо.
21.
XIV. КОЙ ИСКАШЕ ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ?
,
,
ТОМ 16
При думата „Учителят" няма подлог, няма сказуемо, няма
граматика
, защото той е Отец, Бащата, Той е всичко, Той е все и вся.
22.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
Този език има особена
граматика
: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр.
23.
13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Новото време изисква нови разбирания, нова логика,
граматика
и правопис.
24.
част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-
,
,
ТОМ 22
Учителят казваше: „Вашата
граматика
на земята е безграматичие за духовния свят." Това бяха хора, врагове на братството от минали животи, които не изправиха живота си и отидоха по пътя, който си бяха сами начертали.
25.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Например в
граматиката
кое седи напред: подлогът, глаголът?
26.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по
граматика
на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс.
27.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
"Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка
граматика
" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език.
Автор е на учебници по аритметика (1845) и
граматика
(1858).
28.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
" [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после
граматиката
, ужас!
29.
112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
В.К.: „Практическа
граматика
на есперанто" - Емил Стратев.
Атанас изглежда на него му пращаше да преглежда текстовете, да ги ревизира и тази негова
граматика
напечатихме, обаче обесиха го тогаз, преди 9.IX.1944 г., фашистите го обесиха.
30.
119. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Истинският човек. Из беседа, държана от Учителя на 4.06.1939 г., София-Изгрев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната
граматика
, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
31.
205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Ти много добре знаеш
граматика
- кажи, да те разбера, че ти казваш.
32.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска
граматика
от д-р Миркович.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска
граматика
от д-р Миркович.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в
граматиката
на д-р Миркович.
Бурмов за
граматиката
на Г. Миркович.
Бурмова въз
граматиката
на Г. Мирковича).
3) Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
33.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Практично приготовление за
граматиката
в основните училища.
34.
Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Позволили сме си да представим изцяло: Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
35.
1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина.
,
,
ТОМ 35
1. Българска
граматика
.
2. Проект приготвителен за
граматиката
в основните училища до 1883 год.
36.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
Писал е „Българска
граматика
(една от най-старите) около 1860 г.; „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища” (1883 г.); „Петър Великий, Екатерина II и Мечников” по Ламартина; „Домашен хомеопатически лекар”; „Предпазителни и лечителни мерки против холерата” (1893); „Униатското движение и Черковния въпрос” (1897 г.); „Вечните истини, от духа В.
37.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
Миркович написа и издаде „Българска
граматика
”, а в 1883 - „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища”.
38.
1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.
,
,
ТОМ 35
до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска
граматика
, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.
39.
1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.
,
,
ТОМ 35
издава „Българска
граматика
”, критично разглеждана в сп.
„Български книжици”, последвана от „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища”; написва в превод по Ламартин книга за „Петър Велики, Екатерина II и Мечников”; в превод от Хюго - „Вечните истини”; „Униатското движение и черковният въпрос”.
40.
1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов
,
,
ТОМ 35
на повечето наши вестници и списания преди и след Освобождението, като извън своите медицински трудове и тия по разни обществено-политически въпроси, той е автор и на няколко учебника по
граматика
(първият издаден още през 1860 год.), а превежда и издава и редица книги.
41.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
публикува „Кратка и методична Българска
граматика
” с положителни и възторжени оценки от самия Драган Цанков, издател на в-к „България”, написал в 4 броя рецензии, написал преди него също такава
граматика
.
Тази
граматика
е ръководно начало на предосвобожденското методично обучение на българчетата, а второ издание от 1883 г.
42.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
С нея научих
граматика
и аритметика, историа и географиа.
43.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на
граматиката
и с превода на малки откъси от старогръцките автори.
44.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
Учениците изучават:
граматика
, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
45.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
Кочев арабска
граматика
.
46.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)
,
,
ТОМ 35
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска
граматика
от д-р Миркович.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска
граматика
от д-р Миркович.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в
граматиката
на д-р Миркович.
Бурмов за
граматиката
на Г. Миркович.
Бурмова въз
граматиката
на Г. Мирковича).
47.
6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.
,
,
ТОМ 35
Автор на „Българска
граматика
“, предназначена за военнослужещите от действуващата руска армия на Балканския полуостров и на научни изследвания по българско обичайно право.
48.
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
БЪЛГАРСКА
ГРАМАТИКА
ОТ Д-Р МИРКОВИЧ
... След няколко дни ще излезе под печат една Българска
граматика
, съставена от г-н Доктора Мирковича.
49.
6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.
,
,
ТОМ 35
- То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска
граматика
, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий.
Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска
граматика
, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.
50.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
ГРАМАТИКА
ОТ Д-Р МИРКОВИЧ448
Граматиката
дава тук правила, но секога е истина, че изключенията са малко-много изобилни.
По съвършенното следва несъвършенното и ако една
граматика
или друго какво да е нещо, е била съвършенна преди 2-3 години днес не е такава пред по-съвършенна от нея.
Искаме да говорим за
граматиката
на Г.
Това не ще да докаже, че в
граматиката
на г-н Миркович нема недостатки.
Недостаткити, които срещаме в речената
граматика
са толкова малки, щото се крият под окото ни и сличават пред другите части на тоя трудец.
Граматиката
на Г.
Като прочетохме реченната
Граматика
три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г. Мирковича:
Това правило е спорно употребено в
граматиката
на Миркович.
Това преимущество дава една горност на тая
граматика
, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала.
Третото преимущество на тая
граматика
е нареждането на глаголите, и което е най-важното.
Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката
граматика
на Г.
В
граматиката
, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.
Но едно нещо е много ясно в нея
граматика
.
Това положено, нека минем на
граматиката
на Г. Мирковича.
Но ще рече, че тая
граматика
е по-пълна от другите.
Миркович видял за добро да изложи в
граматиката
си анализ сир.
След тия малки забележвания направени връх един толкова важен предмет не ни остава нищо друго освен да препоръчаме тая
граматика
на ония, които са учат.
Ангелова-Пенкова: Вж Кратка и методическа българска
граматика
.
51.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
6.2.7. БЕЛЕЖКА ЗА ДОПУСНАТА ПОГРЕШКА В
ГРАМАТИКАТА
- Д-р Миркович ни моли да забележим на читателите, че една малка погрешка се опуснала в
граматиката
му.
52.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
ЗА
ГРАМАТИКАТА
НА Г. МИРКОВИЧ
Бурмова въз
граматиката
на г. Мирковича
Бурмова си свърши с последната Книжица, брой 21 критиката въз нашата
Граматика
- и то с големи крачки напоследък.
Граматика
има едно местоимение и за в двете обстоятелства - (ки у льо кьел) - от които, според смисълът, кое едното употребляват, кое другото - но най-паче първото, което е без член.
Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката
граматика
, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава!
Както да е ние гледаме същите мъчнотии от към падежите в местоименията и в французката
граматика
, при сичко това непадежието пак съществува.
Ако и да е в употребление нейде и от некой с различно окончание (-у) треба ли нашето днешно наречие, да го земе общо за сичките съществителни в
граматиката
си?
Г. Б., който поменува често французката
граматика
, треба да знае, че и тя има такива примери.
пада в големо противоречие и в явна една непоследователност: защо той сам в друго едно место иска да докаже, че нашата
граматика
нема никак съслагателно наклонение.
забравил да каже още за допълнение едно: че те са зети от французката
граматика
.
Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката
Граматика
.
Не само тия, но и други още много заехме, от тази
граматика
.
Он ни учи първо да съставим една обширна и пространна
Граматика
, от която да извлечем една кратка; ние мислим и казваме напротив; че пространната тая
Граматика
, нема никога да бъде добра и редовна до дето кратката не се усъвършенствува много малко.
Първата наша
Граматика
на г-на Неофита, е по-пространна от другите последни, но при сичко това е по-недостатъчна и по не редовна от тех.
Ако г-н Андреев, г-н Груев... не бяха се потрудили и дотолкова в тая част, нашата
граматика
и до днес щеше да е много в по-долна степен.
53.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
История, славянска
Граматика
и словесност;
54.
6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.
,
,
ТОМ 35
Но Слава Богу, то освобождението на съединените княжества от влиянието на фанариотите и нашата литература почна да се въвзема, щото и за пръв път в Соединените княжества са ... нашата пръва
граматика
, отгдето преписи се раздадоха помежду българите в Турско.
55.
6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.
,
,
ТОМ 35
2-о Българска
граматика
до словосъчетанието - три пъти в неделята;
2-о Българска
граматика
със словосъченението - три пъти в неделята;
56.
Сканирани материали
,
,
ТОМ 35
3) Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
57.
3) Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. Ill, 69 с.
,
,
ТОМ 35
Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
НАГОРЕ