Търсене в текстове за 'Готвене'

ТОМ 1

Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи".
" Повторил три пъти и я отминал. Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа - Учителят й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една. Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила една манджа, и то - зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата.
към текста >>

2. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ТОМ 1

Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим".
към текста >>

3. 37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа.
Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха.
към текста >>

4. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Занася тенекиите на Изгрева и приятелите месеци наред използваха газта за готвене.
Стояли известно време и кръчмаря решил да ги продаде. Вижда един от нашите приятели на Изгрева и го пита: „Вие нали търсихте газ за газовите лампи и за газовите примуси? " Тогава някой от нашите си готвеха на газови примуси, които се зареждаха с обикновена газ. Бяха много практични и удобни. Братът купува тенекиите и научава цялата история от кръчмаря за тенекиите и за подпалвачите. Занася тенекиите на Изгрева и приятелите месеци наред използваха газта за готвене. А със същата газ щяха да ни запалят и изгорят. Казаха на Учителя и Той каза: „Ето ви един Пример, когато Голямото Зло Бог може да превърне в Малко Добро". Да примерът бе повече от сполучлив и спасителен за нас.
към текста >>

5. 78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради.
Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Намери една щайга, в която се слагаха плодове, събра банкнотите и ги набута вътре. Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му. След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
към текста >>

6. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Една група от сестри се занимаваха с готвенето.
Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето. Готвеха на групи, доброволци братя и сестри. Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня. Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти. Работата вървеше като по песен и с песен. Животът на езерата се организираше много добре.
към текста >>

Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня.
Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето. Готвеха на групи, доброволци братя и сестри. Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня. Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти. Работата вървеше като по песен и с песен. Животът на езерата се организираше много добре. Имахме вече практика, а тези които организираха бяха идейни хора. Те имаха грижата за другите, а по-мало за себе си.
към текста >>

7. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата".
към текста >>

И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
към текста >>

8. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

Упражнението бе изпълнено, а си донесохме вода за пиене и готвене.
Тази задача имаше своя символика, че ние трите взимаме от Словото толкова, колкото ни се полага и колкото можем да поемем, защото толкова е нашата вместимост вътре у нас. Всеки бе заплатил за черешите с една трета от сумата. След това Учителят ни даде друга задача: „Ще си вземете по една стомничка и сутрин ще отивате на чешмичката на Диана Бад да си наливате вода". Речено - сторено. Купихме си стомнички, отидохме сутринта на извора, напълнихме ги и се върнахме със стомничките. Упражнението бе изпълнено, а си донесохме вода за пиене и готвене. Започнахме да ходим всяка сутрин трите сестри. Другите ни наблюдаваха и размишляваха защо ходим и какво правим с тези стомнички на извора. Отговорихме, че това е задача от Учителя и веднага и другите братя и сестри възприеха тази задача, но по-късно всеки съобразно себе си и вътрешното си разположение я изпълняваше различно. Мина не мина много време и възникнаха първите къщички на Изгрева, построи се и салона за беседите. Учителят дойде да живее на Изгрева и малкото селце се формира.
към текста >>

9. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми.
Вие какво смятате. Дали е така? Веднъж чета книга от Скрижовска, рускиня, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа. Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка. Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих.
към текста >>

10. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо.
Пак по това време се обърна към мене и рече: „Досега все Злото е побеждавало, но този път ний ще победим". Това беше свързано с голямата война, която му беше отворило духовенството и църквата. На събора в Търново веднъж ме поставиха дежурна, сготвих ядене, поднесох го на Учителя и на приятелите. А на мен ми вървеше много да готвя. Спореше ми и ми идваше отръки. Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо. А като сготвя всички си облизваха пръстите. То не беше само до това какво ще готвиш, с какво ще готвиш, но как го готвиш и с какво умение го правиш и най-важното какво влагаш в него от себе си. И каквото от теб излиза, то влиза в храната като енергия, като флуиди, като аура, като движение и като състояние. Ето това прави една сготвена храна добра и прочува готвача. На Търново разлях с черпака храната, всички си взеха блюдата и засърбаха.
към текста >>

11. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни.
Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота. Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота. Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук?
към текста >>

12. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната.
Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра.
към текста >>

13. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

Дойде време и за готвене ястията за първия ден.
Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни.
към текста >>

14. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища.
Къде щях да го имам аз, ако не бях попаднала в това общество. Денем взимахме участие в почистването на Изгрева, полянката, вечер почивахме и разговаряхме дълго преди да заспим, за особения, красив живот, който намерихме. Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде. Пред всяка палатка е полято и пометено. Целият Изгрев е пометен и чист - блестящ от чистота. Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища. В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни. Сутринта закусваме общо чай с маслини или със сирене, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със сирене или с маслини или пък само плодове. Но нека да разказвам последователно. Един от тези съборни дни на 1926 г. от ранна сутрин до вечерта е описан много хубаво от евангелския пастор Стоян Ватралски в статия печатана в тогавашния евангелски вестник „Зорница" под заглавие „Кои и какви са белите братя-дъновистите", после препечатана в отделна брошура.
към текста >>

15. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Трябват огнища за готвене.
Пристига и Учителят. Молитва! Разсипва се топлото ядене. И под милващите лъчи на топлото слънце, то е толкова сладко. След обед някои почиват, някои продължават устройването. То ще продължи няколко дни... Устройва се лагер за 100, 200, 300, 400 души. Трябват огнища за готвене. Трябва магазин за провизии. Впоследствие направихме постоянна кухня и магазин от камъни, покрити с плочи донесени чак от петото и шестото езеро, които всяко лято поправяхме и усъвършенствувахме. Всички работят всеотдайно и с любов. Природата, Учителят, Бог са ни оградили с толкова любов! И ние работим с любов и песен.
към текста >>

ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене.
Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи. В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв. Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи.
към текста >>

16. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

Маргарита Рангелова Стратева

В бъдеще ще се ликвидира с готвенето.
Хората трябва да се родят вътрешно. Днешното право ще бъде заменено с друго нещо. Хората на Новата Култура ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии. Шестата раса ще има за задача да изправи човешките мисли и желания. В бъдеще ще се ликвидира с готвенето. Новата култура ще бъде бездимна. Димът ще се премахне. Ще се въведе за всичко електричеството. Шестата раса е блудният син, който се връща при баща си. В Новата култура всички хора ще бъдат красиви.
към текста >>

17. 1. РОДОВАТА ПЕСЕН

Имали си дежурства за работа на полето, за готвене, за пране, за печене хляб и други работи.
Но какво точно е работел не зная. Майка ми е родила за сведение 14 деца, от които бяхме останали 5 момичета и три момчета. Останалите бяха починали още като малки от различни заболявания. Родителите ми бяха религиозни и обичаха да отиват на църква неделен или празничен ден, обличаха се празнично и отиваха на църква. Трябва да обърна внимание на това, че преди да се ожени баща ми, до някое време, пък и след женитбата им, техният род специално, около 40 семейства са живели колективно. Имали си дежурства за работа на полето, за готвене, за пране, за печене хляб и други работи. Това донякъде улеснявало майка ми при гледането на децата, от което тя била много доволна. Но тя също е ходила на работа на полето, както и другите жени с малко дете и го е кърмила като го поставяла в люлка на някое дърво. Пък понякога го е изпирала в деренцето, когато се наложи. В деренцето се намирало често пъти вода. Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо.
към текста >>

18. 27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша

Драган Петков

братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода.
Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8.
към текста >>

19. 12. Столовата

Гради Колев Минчв

Втори път се случи, когато беше дежурна сестра Димитринка Антонова (защото започнаха сестри да дежурят в кухнята за готвенето).
И така почнахме да се храним на братския стол. Мама я нямаше още. Мина някой и друг ден и веднъж брат Антонов, който се хранеше постоянно там, каза: „Брей, с още един се увеличи броя“. Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука? “ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той. Втори път се случи, когато беше дежурна сестра Димитринка Антонова (защото започнаха сестри да дежурят в кухнята за готвенето). Храних се така няколко пъти и тя един ден ми казва: „Защо не пущаш пари в касичката? “ Защото дежурната минаваше с една касичка и всеки пущаше някаква сума за храната, която е консумирал. Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. „Не може то така“, забеляза тя, „трябва да се плаща“. Стана ми много неудобно вече и от него момент аз престанах да се храня повече на стола, понеже тя беше дежурна.
към текста >>

20. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Много храна, много готвене.
Т.: Той си излезна руснака от тука и ние тука влезнахме, а пък Учителя там и там се настаниха братя и сестри в по-голямата стая. В.: Вие в старата къща спехте. Т.: Старата къща я имаше по времето на Учителя. Но спехме в тази стая. В.: Е, как сте издържали финансово, то трябва много продукти! Много храна, много готвене. Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме жито, царевица, фасул, картофи. А пък никогаш до тогава освен през тая година не е имало такъв берекет. Най-много картофи ми се бяха родили там. Пълно бе мазето. Йорданка Жекова бе отишла долу: „Учителю-ю, бай Тамелко има пълна маза картофи...“ Рекъл: „Те са приготвени за много хора“.
към текста >>

И то много народ, то много ядене, то много готвене.
В.: А къде готвехте? Долу в казани? Т.: Некогаш тука готвят, неко- гаш доле, някогаш у старата къща. И там в старата къща беше свободно. В.: На оджака, слагате и готвите. И то много народ, то много ядене, то много готвене. И от къде получавате продукти? Т.: От София. Идваха, стичаше се, всеки носеше. Имаше един каруцар, казваше се Иван. Той докарваше.
към текста >>

21. 32. Жребият

Ангел Вълков

Готвенето беше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка.
През 1929 г. Учителят каза да се образува братски стол. Кухнята, която беше залепена като навес към салона не беше много просторна. Там турнахме една маса дълга, според големината на кухнята и от двете страни турихме по една пейка, на които можеха да седнат около 20 души. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето беше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка по навик готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от общата голяма тенджера, а на Учителя тя даваше специално от нея приготвена храна. Това продължи около една седмица. После Учителят каза: „Станке, повече няма да Ми готвиш отделно. И аз ще ям от там откъдето ядат всички други“.
към текста >>

22. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Един за вода, един за готвене.
Така няколко пъти като отидем, много народ, занасяхме плочите за покрива. Но мястото където ходехме, много бури има и почти всяка година събаряше заслона. Аз не знам защо не сме направили от платно покрива тогава! В.К.: И там вие готвехте. Е.А.: Там имаше два казана. Един за вода, един за готвене. Голям казан, щото като се съберем сто души правиме. Доста казани трябва. В.К.: По-нататък вие правехте там баня. Е.А.: Правехме. Той, Димитър Стоянов ги измисли тия бани.
към текста >>

23. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

„Опълченска" 66, когато има гости на леля Гина за готвене, затуй-онуй и тогава тя готвеше сестра Янакиева.
Учителят искаше да помогне и искаше може би да бъде по в контакт с приятелите, щото всеки обед Той говореше. И след това някога и по час, и по два след обяда оставаше на беседи там. Аз понеже живеех наблизо и се хранех при родителите ми, много рядко съм ходила и съм оставала на обед там. Не съм била член от комуната. Имаше една сестра Янакиева, много предана сестра беше и нейният мъж беше парализиран, гледала го 15 години и след като се помина, тя помагаше на ул. „Опълченска" 66, когато има гости на леля Гина за готвене, затуй-онуй и тогава тя готвеше сестра Янакиева. Щото беше готвачка, майсторка, чистичка жена, много симпатична и скромна. После тя гледаше цветята на Изгрева, градината беше нейно дело, на Изгрева. Наистина прекрасна градина беше направила и така без петак да се похарчи. Оттук цветенце ще и донесат, оттам нещо, оттука коренче и т.н. в туй отношение, ако знаете какво красиво нещо беше Изгрева когато нацъфтяха, всички казваха, райска градина, които идваха.
към текста >>

24. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Иначе за готвене, много пъти съм Му готвила.
Е.А.: На Рила, много сестри, всички бяха готови, но когато сме били на екскурзия, Той като си съблече дрехите, даде на някоя сестра да Му ги изплакне. Щото Той казваше само с вода ги изплакнете, щото те нямат нищо друго освен пот. А пък в София и на Изгрева, имаше една сестра Василка Иванова. Най-често тя Го переше. Аз съм прала, но по-рядко. Иначе за готвене, много пъти съм Му готвила. На Изгрева и горе на езерата също така. В.К.: Какво готвехте обикновено? Е.А.: Ами вижте, готвехме зарзават, както ние си готвим. Да речем лятно време ще сготвим грах, ще сготвим зелен боб, ще сготвим чушки, нещо яхния картофена. Той всичко ядеше, с много хубаво разположение се хранеше Учителя.
към текста >>

25. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „Парахода", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях.
Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка". Сега как съм го казала, вижте, защото едно казване и едно нещо е начинът по който се казва, много значи. Може би съм го казала по лош начин. Изглежда, че Савка е почуствала моето изказване като някакво насилие, че се налагам. Защото Учителят след известно време дойде и ми се кара на мене, че аз съм се налагала между тях. Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „Парахода", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях. Те по-мудни бяха. Може би аз, защото от 12 годишна възраст вече всичко работех сама при заболяването на мама и естествено, че съм добила една техника, пък и човек си се ражда с известни способности към едно или друго и аз самата тогава не знаех, че толкова обичам реда. Аз впоследствие го разбрах. Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „Парахода". На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме.
към текста >>

26. 71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА

Но беше добра майсторка за готвене, умееше хубаво да готви и от нищо и никакво ще направи нещо много хубаво.
Тя приема гости, посреща, изпраща. Студенти, няма къде да спят - при Янакиева, гости от провинцията къде няма - при Янакиева, разбирате ли, тя отвори и сърцето и дома си. Щото друго е, ти да си живееш самичък, да ти е удобно, друго е да посрещаш всичките хора. И тя какво има с някакви малки наеми е живяла. Скромничко, но тя цял живот живя скромничко. Но беше добра майсторка за готвене, умееше хубаво да готви и от нищо и никакво ще направи нещо много хубаво. Аз помня, веднъж на Изгрева вече когато живеехме, тя беше направила такива кюфтета от лапад, така за стотинки се даваше връзката. Много вкусно нещо беше направила и не беше сложила яйца. Не знам как го беше направила, но прекрасни и хубави. Та в това отношение тя беше от тия сестри. Много симпатична и когато отвориха столът на ул.
към текста >>

27. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

И едва донесоха само казаните за готвене, всичките пособия за готвене, защото 1000 души са това.
Не е имало нищо на Изгрева - гола поляна. Един стол, една катедра, отгоре сковани летвички и едно платно. Е.А.: Да, да. Този събор е от 1926 год. Защото много късно Учителят каза, че ще има събор в София. И едва донесоха само казаните за готвене, всичките пособия за готвене, защото 1000 души са това. Хиляда души, това са хиляда гърла и трябва и после закуска, обед, вечеря. Съборите бяха така. Не бяха само обед, да. Всичко. При затворени врата бе всеки събор, въпреки, че не можаха да го спрат, да забранят и осъществят плана си. Софиянци се движеха по-небрежно, а в Търново денонощно имаше стража на вратата.
към текста >>

28. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

И е дежурна за готвенето с него.
Казвам й, знаеш ли, че всяка погрешка за мен е на живот и на смърт. Мен сърцето ми се разкъса, а тя казва, че слънцето всичко изчиствало. Не се докоснах вече до тая тенекия и няма да се докосна докато не ми кажеш ти какво да направя. Тя ми носи вода и ми услужва, а много повече би ми услужила, а не му позволяше. А тя казва „Не мога". И е дежурна за готвенето с него. Аз нито ям, нито съм дежурна. Днес другите ходиха на изгрев, но гледам Учителя си подава само главата из палатката. Отиде Елена, казал и че да отиват, Той няма да ходи. И аз си легнах в палатката и си продължих съня. Щях да ходя, защото си мислих да не остана съвсем сама, а и Учителят не отиде.
към текста >>

29. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Розоварите за чай, за закуска и вечерите, казаните за готвене за обед.
„Опълченска" 66. Всичко вървеше така до 1926 год., когато Учителят каза, че съборът ще се проведе на Изгрева. На Изгрева нямаше нищо построено общо за всички. Имахме само полянката и другите братски места, на които впоследствие се построиха салона, мястото на братската градина. За уреждането на съборите се донесе една част от инвентара от търновските събори, който беше необходим тук за уреждането Му. Розоварите за чай, за закуска и вечерите, казаните за готвене за обед. Винаги на събора всички се хранехме общо - закуска, обед и вечеря. Когато Учителят каза, че съборът ще се проведе на Изгрева, на нас стенографките Учителят ни каза да се настаним в празното място сред боровата горичка, от северната страна, на поляната. Това място имаше форма на полукръг. Като северната страна беше права, а южната кръгла. От всички страни имаше пейки, като южните бяха в кръгла форма.
към текста >>

Паша се занимаваше с редактирането на беседите, на Савка готвенето много не й лежеше и някак естествено стана най-често аз да се грижа за готвенето, приготовлението на храната.
Друг път пък като приготвим обяда искаше да Му занесем в стаята Му, за да се нахрани. Когато се установихме да живеем заедно на Изгрева, Учителят започна да ни дава известна сума, която трябваше да употребим за нуждите си. Ние я употребявахме само за прехрана. Не си спомням как стана, но тази сума беше у мене. Дали Учителят ми даде на мене парите или защото аз най-често се грижех за приготовлението на храната, затова тази работа за мене беше лесна и с лекота я вършех. Паша се занимаваше с редактирането на беседите, на Савка готвенето много не й лежеше и някак естествено стана най-често аз да се грижа за готвенето, приготовлението на храната. В началото на общият ни живот Учителят ни даваше продукти и обща сума за нуждите ни. Като се отвори столът, Учителят искаше да се храним там и ние отивахме там да се храним. Хранехме се общо всички братя и сестри от Изгрева, които желаеха да посещават стола. По едно време на всяка от нас ни даваше отделно сумата, с която трябваше да се храним в стола. По-късно Учителят почна да дава по една сума на всяка една поотделно.
към текста >>

30. 01 - 01. ЗАКУСКИ И УРОЦИ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Колкото дърва имали, майката ги пазела за готвене и печене на хляб.
В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала. Децата на бай Вълчо закусвали сутрин още в постелите си с коричка хляб, но и тя им се услаждала. В къщи спели в студена стая, защото нямали пари за гориво. Колкото дърва имали, майката ги пазела за готвене и печене на хляб. Спели на земята под общ губер. Ходели боси на училище и през зимата, като тичали по заледената улица до училище, а след като седнели на чина, дълго си търкали краката един в друг, докато се затоплят. Богатите деца в класа сутрин закусвали с бюреци или банички, чийто вкус Георги не познавал, а само ги гледал и преглъщал. Но тези деца, като виждали успеха на Георги в училище, посъветвани от родителите си, почнали да му купуват закуска, а той да им разказва уроците и да им помага, за да си решават задачите. Оттогава Георги вече не останал без закуска.
към текста >>

31. 02 - 08. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел.
Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.
към текста >>

32. 09 - 52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Започна да охладнява към нея, взе да не й харесва работата, уредбата, готвенето.
Те бяха винаги чисти, спретнати, което бе верен знак на добри майчини грижи. Техният дом се радваше на тих и спокоен живот. Но минаха години и нещата се промениха. Като че някой демон бе завидял на добрия им живот и бе посял семето на раздора близо до основите на този дом. Синът на бай Вълкан бе срещнал друга жена, която му се видяла по-хубава и по- привлекателна от неговата, и ето по тая причина взе да не харесва своята жена. Започна да охладнява към нея, взе да не й харесва работата, уредбата, готвенето. С една дума, търсеше причини да й се сърди, да не говори с нея, да не я търси за нищо. Жена му виждаше всичко, но си мълчеше, като се надяваше, че ще се оправи. Те вече не спяха заедно. Добрата му жена и това прие с примирение. Но съседките й започнаха да й подхвърлят думи, че мъжът й заглеждал друга жена от съседната махала.
към текста >>

33. 12 - 49. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

И помогнахме за готвенето, седнахме, нахранихме се, занесохме една кошница със сливи, сварихме компот.
В.К.: И с тия малки парички, с тия малки заплати. Надка: Малко парички. Жена му нищо не работи. Любка, гдето е в Пловдив сега, бе на една годинка. Божил й казва: „На ти 2 стотинки за Любка, кравайче да й вземеш, а пък ти, ако искаш да ядеш, ще дойдеш да готвиш на градината на майсторите и ще се храниш." Че ходихме веднъж, че постлахме черга, сложихме трапеза. И помогнахме за готвенето, седнахме, нахранихме се, занесохме една кошница със сливи, сварихме компот. В.К.: А пък коя беше, гдето носи котлите с храната? Надка: Баба Петра. От Карагеоргиево, тогава Ченге беше името на селото. В.К.: Значи носи торбите с хляба в в дисагите и котлите с храната. Надка: Не всеки ден, но няколко пъти го е направила.
към текста >>

34. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Този занаят тогава, та чак до 1944 год., бил силно развит, защото отбакър (мед) се правели котли, тави за готвене, тигани, едни котли били за вода, а в други се готвело.
Така те го прогонват от Устово и той учителствува една година в с. Горно Райково, близо до родното му място. Отново бива наклеветен от гъркоманите пред турските власти, че бунтува населението срещу султана и тамошният кадия го осъдил да бъде заровен в тор. Майка му се чудела как да го спаси и накрая отишла при брата си за помощ - Юргаки Забилев. Той по това време е бил дошъл в Устово по работа във връзка със своя занаят - бакърджийството. Този занаят тогава, та чак до 1944 год., бил силно развит, защото отбакър (мед) се правели котли, тави за готвене, тигани, едни котли били за вода, а в други се готвело. Като тръгва за Варна, Юргаки взима със себе си своя племенник, сестрин син Константин. Той пък имал бакърджийски дюкян, където ковали медни съдове. Ден 17 декември 1847 година. Трябвало е да помага на вуйчо си. Но нали е учил за учител, започнал да посещава в неделя и през празнични дни местната гръцка църква.
към текста >>

35. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща.
Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя. Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи. 3. ПРАВОЛИНЕЕН СЪН Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници. От разследването им не се установило кой е извършил кражбата. През нощта Гръблев като спал, сънувал следния сън: Гледа, че в землянката влиза един войник, с позната нему физиономия. Носи един чувал, разтваря чувала и слага вътре платнищата, съдовете, продукти за ядене и други неща. Слага чувала на рамото си и излиза.
към текста >>

36. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

ТОМ 13

Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя!
Защото любовта в сърцето й го оживяваше. Дали шиеше или плетеше, дали кърпеше или нещо цяло създаваше, артистична ръка го движеше и то по високия идеал - стремеж на нейната душа. Достатъчно беше да чуе няколко хармонично съчетани тонове, стъпката, и дори хода й придобиваха някаква грация, съзнателно скрита от всеки външен поглед. Тя стеснително, ревниво пазеше своето изкуство. Просто, естествено, нали не е дипломирана пред хората на изкуството, както и пред тия с много титли на много учени и много образовани. Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя! Колко стихотворения чуха нейните петунии и ендришета, когато им се радваше, гледаше различните им краски и ги изучаваше по своему! Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои.
към текста >>

37. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Сега вече новото семейство плаща част от наема, а също и част от продуктите за готвене.
А къде ще живее тя? Казали, където си иска - поняколко дена при всекиго, четирима мъже, ще изхраним една майка. Но всички се оженили, раждат им се деца, само сестра ми няма деца! И така тя идва да живее у нас, на бул. „Евлоги Георгиев" 51, остаряла, напълняла, почти не вижда, за нея има отделна стая, през нея се минава в спалнята на сестра ми. Сега вече новото семейство плаща част от наема, а също и част от продуктите за готвене. Тате сутрин пазарува, бакалинът пише в тефтерче и веднъж в месеца се плаща. Юрдан - Данко, започва да работи повече. В академията като преподавател по кларинет, а вечер - в джазов оркестър - саксофон. Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са собственост на оркестъра. Така той започва да закъснява, а зиме оставят му ключ от входната врата под една керемидка, и когато мама види, че керемидката е покрита със сняг, заплаква.
към текста >>

38. II. СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА - СЪПРУГА НА БРАТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ И МАЙКА НА БЛАГИ /БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ/

Веска Жекова

ТОМ 15

При готвенето се пееше и се демонстрираше образцова хигиена и чистота.
Държеше на точността и винаги отиваше навреме на беседа, на Паневритмия и т.н. На беседа в салона, тя носеше тетрадка и записваше важни мисли. В Общия окултен клас, тя идваше с написано резюме от предишната беседа или с написана тема, за дадена в нея беседа, които много пъти четеше. Сестра Веска пееше в братския хор. Активно и прилежно, тя участвуваше и в дежурствата в кухнята /до малкия салон/ при приготвяне на общите братски обяди. При готвенето се пееше и се демонстрираше образцова хигиена и чистота. Семейството им летуваше на 7-те Рилски езера, ходеха на екскурзии на Витоша и т.н. Майката на Благи имаше основна заслуга, за да стане той музикант. С много любов, упоритост, взискателност, строгост, постоянство и контрол, тя реализира идеята си, пак в духа на учението на Учителя. Има го на снимка на 5 год. възраст, с дълга коса и малка цигулка.
към текста >>

39. 45. УСТРОЙВАНЕ НА ЛАГЕРА

Пък за готвенето сестрите се събираха, понеже си разговаряха, пееха песни.
Но понякога дохождаха чужди туристи и искаха да се возят веднага в лодката. Много пъти ни правиха беля. Веднъж един брат, от дежурните, отива да се качи в лодката, обаче духва вятър и му завява шапката в езерото. Та, с лодката возехме вода за кухнята. Всякога дежурехме да докарваме вода с лодката, а трябваше да бъдат братя непременно. Пък за готвенето сестрите се събираха, понеже си разговаряха, пееха песни. Отиваха дори и други, които не са дежурни. Но имаше дежурни сестри, които разнасяха храната. Направихме после и маси, и пейки, та насядвахме всички. Много удобства бяхме направили. Имаше и един кръг, „Охлюва" му викахме, който се извиваше нагоре и най-горе имаше вече един голям камък.
към текста >>

40. 1929 година

На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски.
Крепча, 1300 лева, които отнесе в Попово, на Караганчев за бастоня ми и 300 лв. на Данаил Калев за скрина. Върнах се, уреждах подписите на председателя и на касиера на досегашната отчетна сметка каса. После закусвах със зеле и сирене. Ходихме с Боляр Мехмед, общинския кмет, и Димитър Лазаровски, секретар-бирника на селото, да мерим общинската мера за отдаването на селяните за фураж да си посеят детелина. На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски. И като пристигна хлябът от Попово, вземахме го и оставих моя и на Сандю занесохме. Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер. Силен вятър задуха. Сутринта беше шарено ясно небето, светло. Слънцето до обед грееше.
към текста >>

41. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

А за това трябва пак аз да тичам и на обед да отивам да гледам как се хранят децата, как се готви яденето им, да се търси съд за готвене, продукти да се събират и пр., и пр.
Та и сега, моите ученици, аз не ги държа строго, защото не искам да бъда груб и побойник и най-важното - не е възпитателно и педагогично, но децата ми нарушават тишината и аз се изчерпвам и изтощавам съвсем. Съвсем като нямам сили, нямам апетит, тежко ми, като че ли съм в една безизходност. И над всичкия тоя непосилен труд: 4 отделения, в една стая 48 деца, но и отгоре реферати трябва да се готвят, а за тях трябва да се чете много литература. Трябва да се изнасят лекции. И настоява се и да се отвори трапезария, за да получават обед бедните деца. А за това трябва пак аз да тичам и на обед да отивам да гледам как се хранят децата, как се готви яденето им, да се търси съд за готвене, продукти да се събират и пр., и пр. 8.ХII.1934 год., събота, с. Равна Събудих се в 4 ч. Станах, седнах в леглото, без да ставам. Потопих се в мисъл. Замислих се как да си съставя реферата, който ми предстои да държа от името на читалището в Годеч на тема „Трудът като фактор на прогреса".
към текста >>

42. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба.
По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща. Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник! " Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват. Пак окопаване, заемане позиции от охраняващи роти, пак палатки, сено и слама за храна на коне и постелки на войниците за спане. Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба. Тръгвам за вода. Минавам покрай горяща къща. Мълчалива жена изнесла дрехите, стои всред двора, деца около нея, гледа как цялото й богатство огнената стихия отнема. Чуват се няколко вистрела на близко заемащите позиция войници. Завикаха: „Лекар, лекар!
към текста >>

Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни.
Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете. 14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни. Команда отидоха с коне, за да донесат хляб и суха храна от шосето, където камиони са ги докарали. С радиограма съобщиха, че войникът, ранен оня ден, се е поминал в болницата в гр. Ужица. 15.Х.1943 год., петък, община Бахча Нощес се чуваше стрелба от картечница. В 7 ч войската продължи похода си на запад и необитаемите и изоставени къщи се опожаряваха. Вървейки нагоре към планината, започнахме да срещаме хора, цели кервани натоварени коля с покъщнина, завивки, храна, деца, жени и пр., завръщайки се от планината „Добро поле", където били избягали.
към текста >>

До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене.
След малко донесоха заклани свине, кокошки. Носеха патка и пуйка. Плачуща жена отиде да се оплаче уж на командира, но не знам дали стигна това до неговите уши. Следобед почетох от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец. Щабът на дружината се настаниха в една кръчма, широка и хигиенична. До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене. 26.Х.1943 год., вторник, с. Рогачица и Ужица Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път".
към текста >>

43. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ако има двама души болни, най-напред ще ги караме да измият нечисти места, след това ще носят вода за миене на пода, после - вода за миене на ръцете, за готвене; постепенно... Върху злото да не се спира човек.
Те прекарват своите идеи през житото, черешите, ягодите. Всички тези плодни растения са възпитателни методи. Те ни подкрепят не само чрез храната, но чрез яденето те ни предават своите идеи. За в бъдеще болен готвач не трябва да има, само здравият трябва да бъде готвач. В бъдеще, как ще лекуваме болните си слуги? Ако има двама души болни, най-напред ще ги караме да измият нечисти места, след това ще носят вода за миене на пода, после - вода за миене на ръцете, за готвене; постепенно... Върху злото да не се спира човек. Това са човешки форми, останали от миналото. Както казах, злото в Бога не съществува. Като отидеш при богатия човек, при милионера, не му изгубвай времето да му разправяш как са те обрали. За него всяка минута му струва 5 английски лири стерлинги. Ще му отнемеш много повече за 5 минути.
към текста >>

44. 60. Условията на живота

Употребявали ги за готвене с ориз.
Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част. Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали. Употребявали ги за готвене с ориз. Туряли ги в ориза, докато уври оризът. Ние, съвременните хора, много страдаме. Като кажат: еди-колко къщи изгорели, много избити, и ти се безпокоиш, а то нищо не е станало. Знаете ли закона на внушението? Може да ти внушат, че си извършил престъпление и ти се измъчваш, а не си извършил.
към текста >>

45. 5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново

Песните бяха неделима част от самото готвене.
Вдясно от къщата, върху големи камъни бяха поставени големите конусовидни казани от розоварните, в които се готвеше общото ядене. Сутрин от тях се наливаше така ароматичният билков чай. На обед от тях се изсипваше единственото горещо ядене, приготвено с неповторима вещина от нашите дежурни сестри. Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене. Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде.
към текста >>

Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие.
Сутрин от тях се наливаше така ароматичният билков чай. На обед от тях се изсипваше единственото горещо ядене, приготвено с неповторима вещина от нашите дежурни сестри. Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене. Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде. Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно свещенодействие.
към текста >>

46. 5.4. По техническата организация на съборите

Такава работа беше на първо място грижата за прехраната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храната, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор.
5.4. По техническата организация на съборите По какъв начин се организираше съвместният десетдневен живот на тия хиляда-хиляда и двеста българи - като се имат пред вид гостите от околността и от града, участвуващи пряко или косвено в съборите? Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всичко повече от 30 селища из страната. Чужденци нямаше. Извън беседите, всички селища получаваха задачи за извършване на някаква конкретна работа. Такава работа беше на първо място грижата за прехраната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храната, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор. Изобщо през време на събора между съборяните не ставаше нито дума за някакви пари. Невидимото „ръководство" се грижеше за снабдяване на продуктите от града, за тяхното натрупване в долната стая, от- гдето ги поемаха „дежурните". Пак така невидим диригент нареждаше ежедневните „дежурства". Без много шум, по утвърдена традиция, дежурните набавяха вода от чешмата, пълнеха казаните на огнището. Дежурните работеха по указания на своите „ръководители" при първа съгласуваност между дежурните хора.
към текста >>

47. 5.7. Съборите в София

Казаните за готвене бяха настанени пак върху големи камъни наблизо до кухнята, с готовност да хранят около хиляда гости.
Нямаше още братски стаи и често ми се случваше да гостувам по домовете на братя и сестри в града - практика, внедрена и досега всред братството. През учебната 1925-1926 г. салонът беше вече свежо измазан, блестеше със снежната си белота, с огромните си прозорци към изток, заемащи цялата дълга стена на постройката, Също както върху поляната в Търново, и тук, като че изникнали изпод земята, бяха построени по поляните разнообразните палатки на гостите-съборяни. Нашата хасковска група беше настанена в единствената, малка, триъгълна палатка от платнища, които аз бях донесъл. Бяхме се настанили върху прясно оженатата нива южно от поляната, гдето по-късно бяха построени бараките на Влад Пашов и Ганка Парлапанова. Казаните за готвене бяха настанени пак върху големи камъни наблизо до кухнята, с готовност да хранят около хиляда гости. Традициите и тук се спазваха неотменно. Цигулката засвирваше много преди изгрева на слънцето: „Събуди се, братко мили, от дълбок сън ти стани! " Измъкваха се полуоблечени братя и сестри към тоалетните места и умивалните, за да могат по-скоро да заемат местата си всред дългите стотина метра редици, срещу мълчаливите преобразования на източното небе. Синкавото, после розово, после златистожълто небе ставаше ярко-пламтящо около навдигналата се глава на изгрялото слънце. Тържествен хорал от хиляда гласа.
към текста >>

48. 5.9. Чешмата на Дианабад

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди.
На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец. На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха капки. Под ръководството на Учителя тия капки се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка. Наши братя-мозайкаджии бяха направили чучур, корито и наоколо пак мозайка, пъстра и хубава - няколкометрова, оградена тераса. Тая чешма през време на събора беше жива част от живота на братството. Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди. Вдигаха се бригади от братя и сестри, които носеха големите казани. Тъй като чешмата течеше по малко, казаните се пълнеха бавно и имаше време за приятелски разговори на цели групи приятели. Знае се ролята на чешмите на нашите села в бита на народа ни. Случайно бях на Изгрева зад северната стена на трапезарията, която ограничаваше живота на събора от останалия „свят". Дотам беше „наша територия", след това започваше „светът" с неговите обичаи, шум, борби.
към текста >>

49. 8. Кухнята

A. Астролозите на Изгрева

А ако бих бил малко повечко вярващ, бих почти повярвал, че това е магията на тихото озарение, любовта и радостта, които се примесват при готвенето й. (Вж.
Не се достигна даже до песента „При извора", когато всичкото зеле беше очистено, нарязано, влязло в казаните и наполовина сварено. Идваха, разбира се, и братя. Те не вършеха нищо полезно. Само слушаха, пъхнали ръце в джобовете, грееха се на огъня и тук-там поддържаха песента с някоя и друга басова нота. Минути и часове вървяха, към зелето бяха прибавени и картофи, музикално очистени при помощта на втората част от песнопойката. А ако бих бил малко повечко вярващ, бих почти повярвал, че това е магията на тихото озарение, любовта и радостта, които се примесват при готвенето й. (Вж. снимка № 117 от „Изгревът" том XV. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

50. 5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ

ТОМ 19

Тогава той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят й докарат въглища за отопление на салона й готвене в кухнята през наближаващата зима.
” Оттогава работите му тръгват назад. В 1943 г. Сатурн прави съвпад с радикалния Плутон - 13.07.1943 г; Плутон прави опозиция с радикалната Венера - 21.07.1943 г.; Марс прави съвпад с радикалната Луна - 21.07.1943 г., Нептун прави квадрат с радикалния Уран на 30.07.1943 г.; Юпитер прави опозиция с Венера на 30.07.1943 г.; Юпитер прави съвпад с Плутон на 31.07.1943 г. и Лилит прави опозиция със Сатурн на 04.08.1943 г. Николай няма представа за всичко това, но Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Тогава той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят й докарат въглища за отопление на салона й готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена отУчителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглищата, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до „Парахода”.
към текста >>

51. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

ТОМ 19

Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това разваля живота си.
Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество колко лесно може да се развали живота. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом, Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започне да готви лошо ядене и след 4 ÷ 5 години неостане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това разваля живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им.
към текста >>

Не съм против готвенето, но според мен най-хубаво е всичко да се сложи из един път.
От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да несе пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части. А този, които готви, трябва да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето. Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюблени чисти и красиви. Целта на женитбата не е да се раждат много деца; това е второстепен въпрос.
към текста >>

52. 15. МЪРЧАЕВСКИЯТ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Заета с готвенето, тя си казва на ум, че Учителят може да я почака малко.
Като си отидат, ще дойде доброто в живота." Учителят обяснява: „Те, когато са слизали да се въплътят на Земята, са обещали на Бога да съдействат на Бялото Братство." (64) Напротив, те не само, че не му съдействат, но започват да го гонят." Някои възрастни братя и сестри, когато наближава времето да си заминат от този свят, дават на Учителя своите жълтици, за което той казва, че по този начин изплащат кармата на българския народ. В течение на времето се събират 176 жълтици, които Борис Николов скрива на Витоша. Комунистите конфискуват тези жълтици и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ. Учителят има дневник със своите разговори с Бога и възвишените същества, и няколко тетрадки от 11 годишните френологични изследвания върху главите на българите. Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на Темелко. Заета с готвенето, тя си казва на ум, че Учителят може да я почака малко. След като си свършва работата, почуква на вратата и влиза в стаята на Учителя. Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката. **** Учителят допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителят и заровила пепелта. В тия най-трудни времена за България Учителят провежда последния събор на Братството на Витоша, на хижа „Острец" и хижа „Еделвайс".
към текста >>

53. 18. Йорданка Жекова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Малко са тези, които при готвене не отнемат от енергиите на храната, а й придават и я превръщат в жива сила - елексир за ума и сърцето.
Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея. Всеки, който живее с Любовта, Мъдростта и Истината, внася в храната изобилно прана. Който не живее с тия добродетели, той отнема от енергиите на храната. Учителят казва, че когато умът на човека е изпълнен с Божията мъдрост и сърцето - с Божията любов, той носи изобилно енергии и прана и ги влага във всичко, което работи. Като готви, той придава на храната прана и тя става пълноценна. Малко са тези, които при готвене не отнемат от енергиите на храната, а й придават и я превръщат в жива сила - елексир за ума и сърцето. В Мърчаево Йорданка Жекова редовно мие краката на Учителя, слага ги на своята престилка и ги бърше. Веднъж го пита: „Учителю, откъде съм заслужила аз това да ви мия краката и да ви услужвам? " Учителят отговаря: „За всичко си има причини и заслуги." В разговор Учителят разкрива пред братята и сестрите, че Йорданка е онази жена - Мария Магдалена, сестра на Марта и Лазар, която преди 2000 години излива мирото, което носи, на главата и краката на Христа. Йорданка Жекова има будна интуиция и точно предсказва, което ще се случи. Най-силна връзка има с Йотка Младенова, Радка Левордашка, ЦветанаПеткова.
към текста >>

54. 67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Често ходехме с нея на Малкият Резен, където имахме лагер с чайници, имаше и малък извор, от който си вземахме вода за пиене и готвене.
Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка! " и побягнахме надолу. Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев. Което останеше, го слагах в корито, в килера, поръсвах я с вода и цяла седмица копривата беше прясна и свежа. Често ходехме с нея на Малкият Резен, където имахме лагер с чайници, имаше и малък извор, от който си вземахме вода за пиене и готвене. Ганка беше изтрепана от работа, лягаше на слънце върху дреха и веднага заспиваше. Аз не я събуждах, но времето напредваше, и към 17 часа я дигах и с бързо темпо се отправяхме към Симеоново, което беше доста далеч от Резена. Веднъж срещнахме брат Гавраил Величков, който ни каза, че добре се обичаме и можем да се съберем да живеем заедно. Аз му отговорих, че и на ум не ми е идвало за такова нещо, нямам знание за такъв живот. - „Тя, Ганка ще те научи." Ганка се сконфузи и взе да отбягва да ходи с мене Тя е с 18 години по-голяма от мене.
към текста >>

55. 70. Николай Дойнов

По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.
Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят.
към текста >>

56. V. Построяване на лагера и пребиваване на Второто езеро

Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене.
V. Построяване на лагера и пребиваване на Второто езеро Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща и майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене. Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите. Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широта река. Този мост функционира и досега.
към текста >>

57. 2. Чешмата Ръцете,които дават

При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене.
2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. *Вж Изгревът, т.
към текста >>

58. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота.
Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120 годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." „Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна , имам предвид тази класификация на хората : обикновен , талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията, и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце." /Мисли за всеки ден 1984-1985 г., с. 119/ „Животът на безсмъртието се добива само с ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния.
към текста >>

59. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

ТОМ 23

Вкъщи помага на майка си в готвенето.
Елена идва на Изгрева и живее при сестра Юрданка Жекова. Започва да учи в гимназията, но среща големи мъчнотии с математиката и геометрията и преустановява да учи. Връща се в Мърчаево и се включва в земеделската работа: копае царевиците и боба, жъне житото. Там проявява своите качества и ожънва бързо нивите, заедно с братята и сестрите. Често пасе овцете, кравите или воловете. Вкъщи помага на майка си в готвенето. Това продължава до 1957 г. Когато им взимат земите и се образува ТКЗС-то, тя почва да работи там. Няколко години участва в залесяването на Витоша. В 1963 г., месец ноември, Савата я довежда да работи в мозайкаджийската бригада на Борис Николов в Министерството на транспорта. Тя работеше с още 4 жени, едната от които е Станка Янчева, прислужничката на Борис Николов.
към текста >>

60. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н.
Тя умеела така да разпределя времето си, че бивала едновременно предана помощница на съпруга си (като пастирска съпруга), но и любяща майка. Пастирят Самуел Уесли често пътувал и проповядвал в други селища, а Сузана в това време водила неделните служби и посещавала болни и нуждаещи се. Въпреки това, Сузана намирала време да се занимава с всяко едно от децата си. Тя им била първата учителка, като ги е учела азбуката и да четат. За помагало в нейната дейност тя ползвала Библията, започвайки от книгата Битие. Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон.
към текста >>

61. В. Разговор по снимките с Весела Несторова и Темелко Стефанов, проведен в с. Мърчаево, 1972 г.

ТОМ 24

В.К.: От кой извор носеха вода: от извора на здравето ли за готвене или от онзи другия извор?
Малката. В.К.: Там приемаше? Весела: Там идваха гости. В.К.: Те предварително ли го осведомяваха? Весела: Не. Идват от София и той ги приема, обаче, като се затопли на двора на масата, на която се хранехме там сядаха, не в стаята му. В.К.: От кой извор носеха вода: от извора на здравето ли за готвене или от онзи другия извор? Весела: Вода пренасяха от Рударци. В.К.: Да. Весела: В големи дамаджани, братя и сестри, за пиене. И за готвене имаше чешма на двора. В.К.: Да.
към текста >>

И за готвене имаше чешма на двора.
Идват от София и той ги приема, обаче, като се затопли на двора на масата, на която се хранехме там сядаха, не в стаята му. В.К.: От кой извор носеха вода: от извора на здравето ли за готвене или от онзи другия извор? Весела: Вода пренасяха от Рударци. В.К.: Да. Весела: В големи дамаджани, братя и сестри, за пиене. И за готвене имаше чешма на двора. В.К.: Да. Весела: От която точеха вода за готвене, но за пиене от Рударци се носеше. В. К.: Тази чешма откъде беше? От Извора на здравето ли? Весела: Не, това беше отделна чешма.
към текста >>

Весела: От която точеха вода за готвене, но за пиене от Рударци се носеше.
Весела: Вода пренасяха от Рударци. В.К.: Да. Весела: В големи дамаджани, братя и сестри, за пиене. И за готвене имаше чешма на двора. В.К.: Да. Весела: От която точеха вода за готвене, но за пиене от Рударци се носеше. В. К.: Тази чешма откъде беше? От Извора на здравето ли? Весела: Не, това беше отделна чешма. В.К.: Да. Весела: Водопроводна тръба в селото.
към текста >>

62. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

ТОМ 25

Пране, готвене, чистене на къщата, аз го върша.
XXII, снимка № 75 на трите сестри Калпакчиеви], на Райна Калпакчиева сестра, най-малката. Аз живеех там, в тези бараки, когато се задомих с нея. Аз бях чиновник, в театъра работех. Заран ще стана в 4-5 часа. Тя беше недобре със здравето си. Пране, готвене, чистене на къщата, аз го върша. Тя въобще не се занимаваше. В: Ами с какво се занимаваше? Д: Боледуваше. Тя имаше нали месечното й очищение беше много тежко, с изобилни кръвоизливи и прекарваше на леглото цяла седмица. Аз като се върна, ще сготвя, даже и прането и всичко, аз го правех, няколко години.
към текста >>

63. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Даже и чешма, даже и машина за готвене - зимниче и барака.
За някои тази дата е фатална, мен носи щастие. Пиша тия редове в нова квартира - Дом Русев - „Върбица” 10. Зорница Русева ме покани в техния сутерен срещу четиридневен шев месечно. Мъжът й ме посрещна днес, даде ми ключовете и ми каза: - Добре дошла! Стая и кухня. Даже и чешма, даже и машина за готвене - зимниче и барака. Боже, Боже, Боже! Ето ми го бялото чисто легло. В единия ъгъл книгите, тук е масата, там е куката за дрехите. Кухнята е великолепна - светла. Поставям етажерка за съдове, миндер за почивка и маса за готвене.
към текста >>

Поставям етажерка за съдове, миндер за почивка и маса за готвене.
Даже и чешма, даже и машина за готвене - зимниче и барака. Боже, Боже, Боже! Ето ми го бялото чисто легло. В единия ъгъл книгите, тук е масата, там е куката за дрехите. Кухнята е великолепна - светла. Поставям етажерка за съдове, миндер за почивка и маса за готвене. Но тая маса са газови сандъчета, поставени. В двора цъфнали цветя и плодни дръвчета. Свечерява се. Спускам белите завески, отварям ламбата. Колко е хубаво!
към текста >>

64. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Веднага си купих галоши и малка тенджерка за готвене.
Напразно ровя в паметта си да я разпозная между моите близки. Не е Дафинка, не е и Зорница. Те нямат такъв маниер. Да не би пък това да е мъж под женско име. Не зная, но ясно ми е, че Бог бди над мен, че Той ме обича. Веднага си купих галоши и малка тенджерка за готвене. Аня ми подари красив малък чайник. Купих си и прежда, за да си оплета топло жикетче, шапка и ръкавици. Нали аз мога така хубаво и бърже да плета. Скоро ще се сдобия с тия скъпи за мен неща. Да, почнах да си купувам редовно пресен хляб всеки ден; даже си купих и прясно мляко от млекарката, която ме питаше да не би да съм „заречена” та не вземам.
към текста >>

65. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Казаните за готвене се внасят вътре.
За много години, да ни е честита! С дребния камънак набиваме площадката отпред, а от по-едрите камъни и плочи се издига площадка за съдове. Няма прозорец. Няма врата. Цялата предна част е отворена - гледа към изток. Казаните за готвене се внасят вътре. Определя им се огнището, где ще бъдат поставени. Когато играем гимнастика на Елбур, един огромен камък ни принуждава да правим голяма извивка покрай него. Не, това не бива да става. Камъкът трябва да се отмести. Та той е цяла скала!
към текста >>

66. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]