Търсене в текстове за 'Горд'

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
към текста >>

2. 3_04 Росни китки

Но той не ги прие, държа се гордо и надменно като голям музикант.
Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. Направи куп нелепости: жени се, разженва се, надроби разни каши, а пък после не искаше да си ги сърба. Та накрая за всичките си несполуки, за всичко, което му се случи, обвини Братството, нахвърли се срещу него,ожесточи се. Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше и да му се размине. Но той не ги прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне! " А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него.
към текста >>

3. 3_33 Съдба от Небето

Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така".
Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.
към текста >>

4. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие.
Те не схващаха това, а аз го разбрах много добре. Оригиналът бе у дома. Ами сега? Георги скочи, за пръв път го виждах такъв. Беше дълбоко възмутен срещу всичко това. Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие. И той я знаеше така, както бе по оригинала, а не както я бяха изменили приятелите през онези десет години на неговото отсъствие от "Изгрева". Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала. Подкрепи ме в този случай, макар че досега при всички случаи подкрепяше Кирил. Аз им казах да почакат десет минути, докато донеса оригинала. Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея.
към текста >>

" Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя.
Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо! " Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя. А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право". И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него.
към текста >>

5. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
към текста >>

6. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.
Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина, по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя, ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си. Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена.
към текста >>

7. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно.
Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева".
към текста >>

8. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас.
Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове.
към текста >>

9. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Накрая реши да разсече гордиевия възел с меча на властта.
Князът на този свят туря препятствие на Делото Божие и на Школата. Но ние вършим работата си и сега нямаме нищо общо с него. Комунистите взеха властта в България и сега те са тези, които управляват. Комунистическата власт искаше още от самото начало, когато дойде на власт, да тури свое ръководство на Братството, за да го превземе отвътре и да го управлява. Прави много опити, кога успешни, кога безуспешни. Накрая реши да разсече гордиевия възел с меча на властта. Разряза го, посече го, разруши "Изгрева" и на негово място построи дом на своите идейни предводители. Разруши Дома Господен и построи дом человечески на своя господар. Да видим сега как ще се развият нещата? Те ще се развият така, както е казано в Писанието: "Съдбата на Света започва от Дома Господен." Дом Господен бе "Изгревът". И вие, следващите поколения, ще проверите много добре как действува този закон, защото нашето поколение си заминава.
към текста >>

10. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги до горе със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от Черната ложа, Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на масата Му.
към текста >>

11. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях.
Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота.
към текста >>

Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре.
На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката.
към текста >>

12. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите.
Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева". Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено.
към текста >>

Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси." Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учетелю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
към текста >>

13. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Галилей Величков (1911-1985)

Той беше най-голямата гордост за училището и за града.
Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила.
към текста >>

14. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Какви времена доживяхме, да четем за синовете си по чуждите енциклопедии." Сълзи се ронели по лицето му и с умиление и гордост затварял Френската енциклопедия.
Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие. А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете. След малко казвал на глас: "Ето тази беля, гдето ми я направиха днес, тука е описана като велик подвиг на още по-велик пират. Какви времена доживяхме, да четем за синовете си по чуждите енциклопедии." Сълзи се ронели по лицето му и с умиление и гордост затварял Френската енциклопедия. Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията. И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи.
към текста >>

15. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Борис Николов

ТОМ 2

А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.
върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги.
към текста >>

16. 114. КНЯГИНЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

И баба Недялка много се гордееше с това.
114. КНЯГИНЯТА Майката на Мария Тодорова, баба Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание. Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната. И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград. При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния.
към текста >>

17. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

" „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците.
А там са наредени магазинчета и се продават какви ли не щеш неща, но за такива, които имат пари в джоба. А Генчо има парички само за хляб. Вижда той, че на една сергия се продават череши, едри, черни, големи, лъскави, дори тумбести. Очите му се ококорват и по черешите остават. Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши? " „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши.
към текста >>

Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши.
Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат! Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга.
към текста >>

18. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

Учителят седи намръщен, слуша какво говори брат Боян и като свърши да говори, Учителят вдигна глава и се изказа само с едно изречение: „Гордостта предшествува падението!
Умориха се немците от победите. Учителят седи горе, не слиза долу да слуша радио. А брат Боян Боев слуша радиото. Знаеше немски, беше следвал там. Идва при Учителя горе в стаята и Му докладва какви тържества се предават по радиото, какво говорят Хитлер и Гьобелс за немското могъщество и сила и за непобедимите им армии. Учителят седи намръщен, слуша какво говори брат Боян и като свърши да говори, Учителят вдигна глава и се изказа само с едно изречение: „Гордостта предшествува падението! " Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад. Ние знаем и сме свидетели как завърши всичко това. Падение и разгром на Германия през 1945 г.
към текста >>

Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл.
" Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад. Ние знаем и сме свидетели как завърши всичко това. Падение и разгром на Германия през 1945 г. Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл. 16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си.
към текста >>

19. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

" Тръгна си горд от това, че съм разговарял с него на такава тема и съм му направил бележка за културно отношение между затворниците.
Ако езика си загубим, ние културата си губим. А загубим ли я, ще попаднем в робство. И като излезнеш от затвора няма да бъдеш свободен, а ще останеш роб и отвътре и от вън." Той ме слушаше стреснат. Изобщо не очакваше, че някой би посмял да му направи забележка, а особено на такава тема. Изправи се с високия си ръст, огледа всички и каза: „На никого тук не позволявам да ми прави бележка, а само на майстор Борис! " Тръгна си горд от това, че съм разговарял с него на такава тема и съм му направил бележка за културно отношение между затворниците. Това много му допадна и той се измени постепенно. Започна да чете книги, да държи в ръцете си вестници, показвайки пред другите, че ножа му, който е затъкнат в пояса е за тях, но в душата си носи нещо друго. Беше забавно да се гледа този грамаден човек с вестник в ръка. Другите им се плачеше от умиление, но не смееха дори да се усмихнат, да не би той да помисли, че другарите му се подиграват. И вместо да го унижи моята забележка както сметнаха другите в онзи момент, то стана обратното.
към текста >>

20. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

Аз до днес се гордея с това изказване.
Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл. Велико нещо е връзката с Невидимия Разумен Свят на Небето. Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави. Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор.
към текста >>

Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор.
Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл. Велико нещо е връзката с Невидимия Разумен Свят на Небето. Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави. Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор. А имаше кой да им го напомни. Това не беше човешки отговор, а бе откровение на Небето. А всяко едно откровение след време става пророчество и пророческият Дух раздвижва и управлява съдбините на света. А този пророчески Дух рано или късно ще разреши този въпрос така, както бе дадено в това изречение. Ще измени съдбата на света, ще ръкоположи съдба на народи, ще разкрои нови времена, защото идва Ново Човечество.
към текста >>

21. 55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА

Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка.
Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя. Там има друго човечество, други поданици, с друг Господар.
към текста >>

22. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това.
По онова време родът е представен от Никола Камбуров, който е в Казанлък, Стефан Камбуров в Стара Загора и третия - Слави Камбуров в Нова Загора. Камбурови са запознати с учението на Учителя и се подвизават в Братството. А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение. Бил е начетен, учен и писал статии по вестниците. Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора. Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила.
към текста >>

А преди това влезнал горд като паун с разперени крила.
Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила. Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент. След това Братството излезнало извън града на екскурзия. Поканили и Слави. Слави все вървял мълчалив и с наведена глава. Накрая братята го спират и го питат: „Слави, какво стана с тебе?
към текста >>

23. І.18. БЪЛГАРИЯ

В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан.
Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя.
към текста >>

Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
към текста >>

24. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната.
А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят. Когато решат да се женят, те първом си правят гнезда и тогава се женят". Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната. Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш баба си в тази количка! " Николай изтръпва и занемява. Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са деца и бъдещи жители на земята от шестата раса. Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става?
към текста >>

25. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години.
По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно. Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания. Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България. При едно от събиранията си, те го основават и правят съответен протокол. От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години. Аз го взех и започнах да го чета. В него се описваше датата, година и че се основава дружество за духовни въпроси и издирвания. Като председател на това дружество се определя д-р Миркович, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов. Държа този исторически документ, ръцете ми треперят, гласът ми заглъхва, очите ми се премрежват от сълзи. Запитвам Тодорчо, дали знае какво означава този документ, след като Учителят е взел последната длъжност в този протокол?
към текста >>

26. ІІІ.58. НЕ Е ОТ НАШИТЕ?

" Книжарят отговорил надменно: „Аз я написах и се гордея с нея." Тодорчо нищо не му казва, отива при Учителя, показва му вестника, разказва Му случая и припомня, че той е искал първоначално да го привлече към Учителя.
По-късно, под натиска на общественото мнение в първите години, което е било срещу Учителя и се е водила кампания в печата срещу Него, то този книжар и продавач на Библии започнал да пише статии срещу Петър Дънов. Когато за пръв път Тодорчо прочита такава статия, не повярвал на очите си. Как може човек, който продава Библии, да си служи с лъжа и клевета. Отначало не е вярвал, че това е същият човек. С вестник в ръка отива в книжарницата му, подава вестника и го пита: „Тази статия Вие ли сте я написали? " Книжарят отговорил надменно: „Аз я написах и се гордея с нея." Тодорчо нищо не му казва, отива при Учителя, показва му вестника, разказва Му случая и припомня, че той е искал първоначално да го привлече към Учителя. Учителят се усмихва: „Тодорчо, това да ти е за обица на ухото". След някое и друго време търговията му замря и той замина за Америка на гурбет. После този човек се загуби по света. Името му бе Козлов. Имало е и друг случай, описан в беседите.
към текста >>

27. ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение.
Ражда му се дете. Ние бяхме поканени за репетиция на квартета в неговия дом. Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на концерта. На последната репетиция жена му слушаше внимателно. Изпълнението ни бе на професионална висота. Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически. Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева. Беше неделя и след беседа изнесохме концерта. Учителят беше много доволен. След концерта Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на концерта в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика.
към текста >>

28. ІІІ.99. ВЪЛНАТА НА ЗЛОТО И ТЪРПЕНИЕТО

Магдалена се усмихва и с гордост заявява: „Знам, че съм канал на злото.
Когато дойде времето на Злото, Учителят се отдръпваше, за да премине вълната на Злото. След време идваше времето на Доброто и времето на Съзиданието. А това бе времето на Словото. Една сестра бе възмутена от дъното на душата си от поведението на Магдалена, че тя бе причината Учителят да не произнесе поредната си беседа в клас. Ядосана се приближава до Магдалена и й вика: „Учителят каза за тебе, че ти си канал и проводник на злото". Магдалена се усмихва и с гордост заявява: „Знам, че съм канал на злото. Но вие без мен не можете. Аз съм канал на злото, гдето вие го правите и след това аз трябва да го прекарвам през себе си. Моята служба е по-важна от вашата. Затова ще ме търпите и ще ме уважавате. Вижте как ме търпи и уважава Учителят".
към текста >>

29. 4.11. Заблуждение и примамки

ИЛИЯ УЗУНОВ

Та дори се гордеехме с това и се тупахме по гърдите.
11. Заблуждение и примамки Всеки от нас на „Изгрева" преминаваше през "изпити". Така ги наричаше Учителят. Но ние ги приемахме като мъчение и като страдание. Бяхме свикнали да казваме: „Такава е нашата карма." Така по-лесно ги приемахме, защото знаехме, че ние сме ковачите на своята карма, която сме ковали и изковали през миналите векове. По-лесно се възприемаше това обяснение. Та дори се гордеехме с това и се тупахме по гърдите. А когато говорехме за изпити смятахме, че трябва съзнателно да се справим с не една задача. А те бяха многобройни и разнообразни, и една с друга не си приличаха. Бяхме при Учителя. Един брат се оплакваше от своите неудачи. Учителят го спря и каза: „Аз плача не за вашите страдания, а за вашите заблуждения".
към текста >>

30. 5.21. Тереза Керемидчиева

Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи.
Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост. Смирение: Остави се охотно да бъдеш поучен и от най-малкия". Как ще кажете, нали велико нещо е това, смирението. Но не лесно става човек смирен.
към текста >>

31. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

Така ли беше устроен, или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България?
Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен, или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: „Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и другите, които не даваха. Тези, които не даваха бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството!
към текста >>

32. 5.33. Ганка Парлапанова

Тя се гордееше с този костюм.
Взе мерките, скрои плата и започна да шие костюма. Накрая отива при Учителя. „Учителю, трябва да ви направя проба на костюма." За да се ушие един костюм трябват най-малко три проби." „Може и без проба", казва Учителят. Ганка отива в бараката и започва да шие и ушива костюма на Учителя без проба. Когато Го облякъл е бил точно по мярка. Тя се гордееше с този костюм. Да ушиете костюм без проба - това е цял подвиг. Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното. Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден.
към текста >>

33. 5.42. На разпятие заради Христа

А майката започна да се гордее, че има красиви деца.
Ще свариш мляко и ще ги нахраниш. Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи. А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца. „Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора. Дойде прокурорът и ме заплаши. „Ти това и тука ли правиш? " „Защо да не го правя? Да седна и да чета криминална литература ли искаш?
към текста >>

34. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот.
Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия.
към текста >>

35. 6.18. Едностранно действие

Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят.
към текста >>

36. 6.19. Край на първото действие

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост.
Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство.
към текста >>

Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

37. 6.21. Пътят на посвещението

Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта.
Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
към текста >>

38. 6.22. Голямото знание

Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие.
Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот. Георги Радев е роден в Пловдив. Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие. Търсеше да се добере до Истината. Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински. Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил.
към текста >>

39. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието.
През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията.
към текста >>

Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер.
към текста >>

Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели.
Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
към текста >>

Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма.
В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
към текста >>

Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията.
Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава.
към текста >>

Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението.
към текста >>

Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА.
към текста >>

40. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост.
Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност. Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя.
към текста >>

Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели.
Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание. Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели. Цялата западна култура беше потопена в света на самосъзнанието и се стимулираше от идеята за свръхчовека. А ще видим как впоследствие Михаил Иванов ще наметне тази културна мантия в дейността си, която ще разгърне в един малък кръг във Франция. Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята. Чувствах и виждах в картини онзи нов свят, който Учителят чертаеше, онези нови обществени отношения, които ще почиват на Великия закон на Справедливостта, онази истинска връзка между душите, които ще се чувстват като клетки на един велик организъм. Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество.
към текста >>

41. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи".
Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Като мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят.
към текста >>

42. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дори лично Олга се е гордеела, че е успяла да подготви този материал.
От друго не са се интересували. Олга поръчва на Пеню Ганев да предаде на Сава Калименов целия й архив. Той бил много добре опакован. Пеню Ганев ми бе издиктувал кои са най-важните неща в нейния архив: 1. Биография на Бялото Братство. Дори лично Олга се е гордеела, че е успяла да подготви този материал. Искала е Сава Калименов да я издаде биографията, понеже е бил издател. Тя е била доста подробна в описването на нещата. Тази биография била в ръкопис на тетрадки. 2. Олга Славчева е написала един роман за Луната, като е вложила идеи, изказани от Учителя за Луната. Тя Го е разпитвала и Той е отговарял на нейните въпроси.
към текста >>

43. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени. Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници. През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
към текста >>

44. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени. Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници. През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
към текста >>

45. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н.
На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват. Твоят практически ум е силно развит. В обществото знаеш как да постъпваш. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, но само ще те накарат да я платиш, но ако не изпълниш, ще те накажат. Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н. Днешният морал е само формален. То не е морал. Те останалите гледат да бъдат само по форма чисти. Човек не трябва да се спира само на формите, а на духът, който преминава чрез тях и ги изпълня." Минаха години и ние трябваше да работим върху чистотата у себе си, онази чистота, която е свързана с чисти мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Това знание го имаше в Словото на Учителя, а ние чрез Него трябваше да се доберем до новият вътрешен морал на новия човек.
към текста >>

46. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

„Те са горделивци, на тех няма да даваш.
С това, което ти давам ти ще работиш, ще проповядваш, ще помагаш на тези, които се нуждаят. Като изразходваш тази енергия, ела аз пак ще ти дам. Но ако не я употребиш за работа може да идваш и нема да получиш докато не я употребиш. Ще делиш черният си хлебец с тези, които нямат". „Но, Учителю, някои не искат да го приемат". „Те са горделивци, на тех няма да даваш. Аз искам да бъдете за пример. Ти като имаш изобилно тези, които са около тези ще се ползват от твоят излишък и ще бъдат доволни. Аз искам всички така да се обичате, че да видят другите, че във вашите отношения има нещо хубаво, чисто и Божествено."
към текста >>

47. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение.
" Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо. Какво ли пишеш в него? Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата.
към текста >>

Всички бяха от горди, по-горди.
Какво ли пишеш в него? Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди?
към текста >>

Откъде беше дошла тази гордост не зная.
Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни.
към текста >>

Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух.
Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие.
към текста >>

Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря.
Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата.
към текста >>

Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди?
Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях.
към текста >>

Има горди хора и непристъпни.
Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях. Но и други опитаха щестлавието им.
към текста >>

А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие.
Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях. Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе.
към текста >>

Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила.
Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях. Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им.
към текста >>

Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение.
Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела".
към текста >>

И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им.
Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им.
към текста >>

Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела".
Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение.
към текста >>

48. 72. ГОНЕНИЯ

Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше.
Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия. И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше. Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше. Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани. А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен. Чак като се върна от затвора през 1962 г. малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни.
към текста >>

49. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел.
По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона.
към текста >>

Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици.
Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него.
към текста >>

Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества.
За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
към текста >>

Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението".
Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци. Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак.
към текста >>

Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци. Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак. Учителят го погледна и запита: „Къде си пострадал? " Чуваше се жално мяукане. На следващия ден котаракът почина и завърши трагично.
към текста >>

Чудехме се как този котарак разбра, че Учителят е велико нещо, но се възгордя, че седи до него, престъпи окултния закон и накрая пострада.
Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак. Учителят го погледна и запита: „Къде си пострадал? " Чуваше се жално мяукане. На следващия ден котаракът почина и завърши трагично. Чудехме се как този котарак разбра, че Учителят е велико нещо, но се възгордя, че седи до него, престъпи окултния закон и накрая пострада. И накрая Учителят нареди на един брат да го погребе на Изгрева. Така всички разбрахме, че с него получихме няколко опитности и поучения. Тези поуки бяха дадени толкова сполучливо с него, че той спомогна на петте съпернич-ки-сестри и им спести ненужни страдания, като омекоти атмосферата между тях. А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная".
към текста >>

50. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене".
И аз избрах Учителя и Школата. Ако бях избрала светът щяха да ме задигнат много млада и майка ми щеше да се облече и почерни в черен 209 4. Изгревът... , т. 5 траур. А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години. И в една такава среща в онези години, когато се определих Е духовния път, Учителят ми каза: „Много животи сме били заедно и много животи ще бъдем занапред заедно". Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава храброст и кураж. Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога. Аз съм на разговор при Учителя.
към текста >>

51. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им.
Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
към текста >>

Гордият пък счита другите за нищожества." „Учителю, аз от кои съм?
Всеки иска да го обича някой. Всеки има право да бъде обичан от Един. За да те обичат всички трябва да бъдеш богат, да имаш много пари и да даваш. Да те обичат всички, да те обръщат внимание значи да бъдеш нещо по-особено, да изпъкнеш. Да иска някой да изпъкне - това е щестлавие. Гордият пък счита другите за нищожества." „Учителю, аз от кои съм? " „Ти си от щестлавните. Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи. Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно.
към текста >>

Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи.
За да те обичат всички трябва да бъдеш богат, да имаш много пари и да даваш. Да те обичат всички, да те обръщат внимание значи да бъдеш нещо по-особено, да изпъкнеш. Да иска някой да изпъкне - това е щестлавие. Гордият пък счита другите за нищожества." „Учителю, аз от кои съм? " „Ти си от щестлавните. Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи. Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно. Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината. Ти можеш ли да бъдеш като слънцето?
към текста >>

Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи.
Да те обичат всички, да те обръщат внимание значи да бъдеш нещо по-особено, да изпъкнеш. Да иска някой да изпъкне - това е щестлавие. Гордият пък счита другите за нищожества." „Учителю, аз от кои съм? " „Ти си от щестлавните. Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи. Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно. Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината. Ти можеш ли да бъдеш като слънцето? Ти можеш ли да огрееш всички хора наведнъж и всички земни твари и небесни такива?
към текста >>

52. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

А той смятал, че така защитил учението на Учителя и бил горд с това и започнал да ходи гордо с вдигната глава в училището, защото по-рано вървял от смирено, по-смирено.
Имаше един брат, който беше учител в едно училище и се казваше Жечо, Всички негови колеги знаеха, че е вегетарианец, че е дъновист като в разговорите си помежду си непрекъснато са го подигравали. Но накрая той решил, че повече така не може да продължава и че трябва след като е посветил живота си на учението и на Бога, то трябва да защити учението и да се жертва за Бога. Изчакал удобен случай и онзи, който го подигравал бил хванат с ръка и пред всички и го сбил за най-голямо учудване на околните, защото преди това бил изключително смирен, любезен и добряк. А иначе той бил як и здрав като вол. След този случай никой не му продумвал вече, но започнали да се плашат от него и престанали да говорят по негов адрес. А той смятал, че така защитил учението на Учителя и бил горд с това и започнал да ходи гордо с вдигната глава в училището, защото по-рано вървял от смирено, по-смирено. Идва на Изгрева като решил да се похвали на всички, за да видят, че той наистина е израснал и надраснал много свои съвременници.Л Влиза в салона и сяда на един свободен стол. Учителят по това време държи своята беседа, спира се за миг след като Жечо се намества на стола, за да може да вдигне глава към Учителя и ето Учителят направо в упор го гледа и му говори: „С бой работите не се оправят". Жечо мига, мига, но Учителят го гледа, задържа погледа си върху него и всички се питат, ама защо сега Учителят ни в клин, ни в ръкав се прехвърля от една мисъл на друга. А Жечо се чуди от къде на къде пък му дойде тая работа на главата. Свършва беседата, той отива при стенографките и ги пита дали са записали онази мисъл, че с бой работите не се оправяли.
към текста >>

53. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Та така учениците като не разбират законите и дойдат близо до светлината или ще се подгордеят, или ще се съблазняват от нещата, които ги заобикалят.
Те си рекли: „Виж учителя на нас проповядва едно, а сам той живее и то как живее. На нас проповядва целомъдрие, а той има не една, не две, а три девици" Тогава те си рекли: „И ние така ще направим като него. Кой може с една, кой може с две и кой може с три, дотолкова колкото му стигат силите". Един ден когато учителят се престорил, че го няма то първият ученик издебнал, че няма никой, влезнал вътре, приближил се до куклата на любовта и решил да я целуне. Но като не познавал законите той постъпил към нея механически и грубо, а куклата му нанесла такъв удар в лицето, че той се преметнал три пъти. Та така учениците като не разбират законите и дойдат близо до светлината или ще се подгордеят, или ще се съблазняват от нещата, които ги заобикалят. Ето защо това, което казвам на едни, на други не мога да го кажа, защото няма да го разберат. А на теб го казвам, защото твоите разбирания са по-широки."
към текста >>

54. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ".
Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това?
към текста >>

55. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

Да го разплетеш този Гордиев възел, там е задачата със знанията и методите на Учителя.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН Разказах ви за съня, за видението и за моето убеждение, че след петдесет години съвместен живот - това бе истината за живота ми - съдба и карма, карма и живот. Беше трудно, страшно и понякога отвратително. Да се подчиниш на съдбата си е едно, а да разрешаваш един кармически възел с някого е друго, а да се отровиш от съдбата и кармата си през целият си земен път е нещо трето. А това да трае над петдесет години е много. Беше много трудно, беше адски трудно, защото беше възлязъл в мене адът от долу, от хиляди години, който чакаше, за да може съдбата ми в този живот да ме спре в един момент, в една точка, за да разреша един кармически възел от хилядолетия. Да го разплетеш този Гордиев възел, там е задачата със знанията и методите на Учителя. А за колко време? На мен ми отне петдесет години и повече. И дано го разплета докрай и да си свърша работата, че в другия живот не искам да имам задължения към този човек наричан днес Борис Николов и комуто аз нарочно наричам с думата „братче". А другите като чуваха това ме оглеждаха и се питаха какво означава това: брат, съпруг или нещо трето. Третото беше важно и то е, което ще разберете накрая на моят разказ.
към текста >>

56. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

Бог не е при горделивите, а е при смирените, немощните духом, скърбящите и жадуващи за правда.
Обаче аз не съм с него. В това време там на поляната седи една скръбна душа, седи и чака мен. Отивам там. А той, посетителя, който не се усеща да излезне и да си отиде мисли, че съм с него. Аз съм там при скърбящите, унижените, отрудени хорица. Бог не е при горделивите, а е при смирените, немощните духом, скърбящите и жадуващи за правда. Те ще се утешат. Тяхното е Царството Божие на земята". Имаше една сестра - Ана Шишкова. Беше учителка, тихичка, скромна като буболечка. Беше поетеса и пишеше стихове.
към текста >>

57. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш.
Но после Христос идва и ми помага. Това беше една картина, която се въртеше непрекъснато в главата ми. Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина. В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата.
към текста >>

58. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Напротив, можех само да се гордея с него.
Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват". Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане. Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в тялото си. Напротив, можех само да се гордея с него. Но ето аз не послушах Учителя и отидох с Борис в Габрово. Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им. Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко мляко ще дава. Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах мляко. От брака нямахме деца.
към текста >>

59. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

Затова, че родът на Борис бяха много горди духове вече споменах подробно и че само аз можех да говоря с тях, за което Учителят ме охрабри по този повод.
Разбрах, че така нещата ще бъдат до самият край и трябваше да се стягам и да се справям с още едно предизвикателство на съдбата. Пристъпвам към нея с най-добро чувство и разположение, та нали е рождена сестра на Борис и нали все пак е сестра от Братството. Отивам при нея, а ме посреща нещо твърдо, някаква скала се изпречва срещу мен. Споделих след това с Учителя, а той рече: „Вътре в нея има една коравина". Тогава реших да не се доближавам толкова близко до нея, а да поддържам само външно благоприличие. Затова, че родът на Борис бяха много горди духове вече споменах подробно и че само аз можех да говоря с тях, за което Учителят ме охрабри по този повод. Каза ми: „Ти си много смела. Само ти можеш да издържиш с тях". Бяхме на Рила на едно от редовните си лагерувания там. Братството се бе разположило по склоновете и палатките са опънати. Беше опъната и моята палатка.
към текста >>

60. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Павел казва за Любовта, че тя не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, а радва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи.
Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура. То повече от половин кило не може да събере, колкото и да тече върху него водата. Другото се излива навън. Важното е колко събира шишето. Ако ти вътре в себе си имаш голяма вместимост, то ще събереш и ще получиш много от първоизвора. Павел казва за Любовта, че тя не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, а радва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи. Любовта никога не отпада. Ще се учиш да обичаш и да работиш за Бога съвсем безкористно. Да си готова да се жертвуваш за него. Пък как Той ще се прояви към теб това си е Негова работа."
към текста >>

61. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна.
На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея. А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите. При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване.
към текста >>

62. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Това беше не изискване на самата Савка, а това я подкоко-росваше майка й Тереза, която беше немкиня и този горд немски дух искаше място до Учителя, за да се разпорежда като директор по протокола.
Тогава така виждахме нещата. Не знаехме, че Небето има план, който не е съобразен с нашите въжделения и представи. Савка Керемидчиева обичаше да се представя за официално лице, когато идваха гости. Ако тези гости бяха от града, тя излизаше на преден план, посрещаше ги, настаняваше ги да седнат, интересуваше се по каква работа са дошли, после отиваше при Учителя и му съобщаваше. Така те биваха представяни от Савка на Учителя, а тя присъствуваше изправена встрани от Него, като някакъв директор по протокола на правителствена делегация или на царска особа. Това беше не изискване на самата Савка, а това я подкоко-росваше майка й Тереза, която беше немкиня и този горд немски дух искаше място до Учителя, за да се разпорежда като директор по протокола. Това не ми беше приятно, но Учителят го беше приел понеже никой не се заемаше, да поеме този пост, да приема и изпраща гостите. А това отговаряше на нейния характер и освен това тя бе поставяна най-близко до Учителя. Тя искаше да бъде първата и друг не можеше да й дава съвети. Ето, такава беше обстановката тогава при посрещане на латвийската група. Като дойдоха на Изгрева Савка ги развеждаше и им показа целия Изгрев както и салона, в което нямаше нищо лошо.
към текста >>

63. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Те са били гордостта на България тогава и сега. 5.
Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
към текста >>

Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр.
1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна.
към текста >>

64. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Само Иван Антонов в този момент бе с гордо изправена глава, че беше си свършил работата точно навреме и по най-подходящ начин и че беше затворил устата на този дърдорко.
Това стана не за секунди, а за миг. Белев се сконфузи, наведе глава и не каза нищо. Ние също се оказахме сконфузени от неочакваният ефект от думите на Иван Антонов, казани в такъв момент с такъв поразителен и унищожителен ефект. Белев мина от сконфузеното си състояние до пълно засрамване и вероятно видя цялата си несъстоятелна реч пред Учителя и пред учениците му. И ние чувствувахме срама му. Само Иван Антонов в този момент бе с гордо изправена глава, че беше си свършил работата точно навреме и по най-подходящ начин и че беше затворил устата на този дърдорко. Да, беше я затворил точно така както затваряше вратата на салона на Изгрева и никой от закъснелите посетители не можеше да влезе в салона. Той стоеше от вътре, беше я заключил и не пускаше никой. Друг път никой вече не посмя да говори поучителни неща на лагерният огън или пък да се опитва да проповядва на Рила в присъствието на Учителя. Този случай беше показателен. На следващия ден наблюдавам интересна сцена: Белев върви срещу Иван Антонов и държи в ръката си един ръжен от огнището, напредва към него и го държи заплашително.
към текста >>

65. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Затова бе много горд пред всички.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ", УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА Да се напише книга за Учителя когато той беше още жив, беше идея, която кръжеше над Изгрева много години, но не можа да се свали и осъществи. Методи Константинов беше се върнал от следването си в Полша и донесе диплома и докторат. Затова бе много горд пред всички. Беше дипломиран доктор по обществени науки. Методи отива при Учителя, занася и показва дипломата си - доволен е и предоволен. „Методи, какво ще правиш ти сега с този докторат? " Методи изумява, а Учителят продължава: „С нея ще проправяш път на Учението". Методи се върна на Изгрева от Полша, беше много деен, искаше да направи нещо по-особено, занимаваше се с политика, искаше да играе особена роля в обществения и политически живот на страната.
към текста >>

66. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА Жорж след като не си издържа изпита с Дафинка дойде му гостенка наречена охтика. Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове. Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове. Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде. Първо не ги прие и второ не ги изпълни. Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя. Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение. В една беседа Учителят спомена: „Аз му казвам да диша дълбоко, а той ми говори за хороскоп.
към текста >>

Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА Жорж след като не си издържа изпита с Дафинка дойде му гостенка наречена охтика. Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове. Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове. Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде. Първо не ги прие и второ не ги изпълни. Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя. Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение. В една беседа Учителят спомена: „Аз му казвам да диша дълбоко, а той ми говори за хороскоп. Аз му казвам да диша дълбоко и му казвам как това да го прави, а той ми отговаря, че в хороскопа му е обозначено, че ще живее до 30 години.
към текста >>

Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА Жорж след като не си издържа изпита с Дафинка дойде му гостенка наречена охтика. Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове. Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове. Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде. Първо не ги прие и второ не ги изпълни. Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя. Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение. В една беседа Учителят спомена: „Аз му казвам да диша дълбоко, а той ми говори за хороскоп. Аз му казвам да диша дълбоко и му казвам как това да го прави, а той ми отговаря, че в хороскопа му е обозначено, че ще живее до 30 години. Аз му казвам, че Господ стои над всички хороскопи и че Бог съизволява да повдигне човека, а той ми говори, че не може да прескочи неблагоприятния си аспект". Така Жорж не послуша Учителя.
към текста >>

Гордият философски дух не поиска да се смири пред Учителя.
Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение. В една беседа Учителят спомена: „Аз му казвам да диша дълбоко, а той ми говори за хороскоп. Аз му казвам да диша дълбоко и му казвам как това да го прави, а той ми отговаря, че в хороскопа му е обозначено, че ще живее до 30 години. Аз му казвам, че Господ стои над всички хороскопи и че Бог съизволява да повдигне човека, а той ми говори, че не може да прескочи неблагоприятния си аспект". Така Жорж не послуша Учителя. Гордият философски дух не поиска да се смири пред Учителя. А първата стъпка бе да се смири, да се смали като обикновен човек и да пристъпи при нозете на Учителя като ученик. Втората стъпка бе да приеме думите на Учителя като откровение на Бога. А третата стъпка бе да изпълни всички съвети от Учителя. Той не направи нито една от тия три стъпки в онази посока, която Учителят му посочи, а се обърна на обратната страна и скочи в бездната на непослушанието. Как е възможно ли?
към текста >>

67. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Имаше знания в Жорж, които носеше от миналото, но този горд дух не пожела да поеме нещо от знанието на Учителя.
Получаваше се второ изпотяване. Освен това човек като носи вода направо от извора се свързва с онази магнетична сила, която идва и излиза чрез извора, защото сила има във водата, която извира сама. Нали сила я кара да изтича? Учителят е говорил много по този въпрос. Знание имаше на Изгрева, но нямаше хора, които да се ползват от него. Имаше знания в Жорж, които носеше от миналото, но този горд дух не пожела да поеме нещо от знанието на Учителя. Като си спомням за онези години хваща ме яд. Както за него така и за непослушанието му. Беше организирана една екскурзия до Мусала през 1940 г. като групата беше от 45-50 човека. Вечерта всички спахме в едно общо помещение в новата хижа на Мусала покрити с одеала.
към текста >>

68. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост.
Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи. А беше завършил с отличие. С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост. Смяташе това знание, което бе получил в университета като ненужно и вредно. Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация.
към текста >>

69. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо.
След като получих разрешение аз влезнах и Учителят се обърна към мен и каза: „Говорихме със сестрите, че трябва Паша да взима уроци по музика. Марийке, ти би ли могла да преподаваш уроци по музика на Паша? " Паша като чу това изведнъж се разтрепери и казва: „Учителю, нека сестра ми Аня да ми преподава, тя също е музикантка". Учителят се усмихва: „Добре". Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава.
към текста >>

А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет".
Марийке, ти би ли могла да преподаваш уроци по музика на Паша? " Паша като чу това изведнъж се разтрепери и казва: „Учителю, нека сестра ми Аня да ми преподава, тя също е музикантка". Учителят се усмихва: „Добре". Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите.
към текста >>

Така тя смяташе и бяха много горди духове.
" Паша като чу това изведнъж се разтрепери и казва: „Учителю, нека сестра ми Аня да ми преподава, тя също е музикантка". Учителят се усмихва: „Добре". Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок.
към текста >>

И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта.
Учителят се усмихва: „Добре". Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост.
към текста >>

А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта.
Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края.
към текста >>

Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите.
А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието.
към текста >>

И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок.
Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си.
към текста >>

Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост.
И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост.
към текста >>

Който си беше горд, остана си горд до края.
А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев.
към текста >>

„Гордостта предхожда падението".
Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници.
към текста >>

Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си.
И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко.
към текста >>

Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост.
Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото.
към текста >>

Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев.
Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието.
към текста >>

Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници.
„Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола.
към текста >>

Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни.
Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя.
към текста >>

А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола.
Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя.
Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

70. 238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША

Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя.
В Школата на Учителя на Паша и Савка Учителят им беше дал първите места, за да бъдат доволни, за да могат да работят иначе щяха да се спънат, защото бяха чрезмерни развити личности и заради тази си слабост можеха да спрат и да обърнат гръб на Учителя, на Школата и на Бога. И Учителят ги разглеждаше като души и задоволяваше това, което те желаеха, за да не се спънат. За него бе най-важното те да не се спънат и да не се отдалечат от Школата. А дали ще работят това бе друг въпрос. Благодарение на подхода му към тях двете той успяваше да задоволи това усещане на личността, което изискваше да бъдат зачетени като първи ученички. Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя. Бяха непоклатими духове със сила и мощ и когато своеволничеха Учителят се справяше доста трудно с тях особено със Савка. С Паша той се справяше много лесно, тя беше работлива, имаше изисквания, които Учителят веднага ги задоволяваше и тя сядаше и работеше. Тези изисквания не бяха материални, нито себични, нито облагодетелствуващи. А те бяха такива, че да им се зачете тяхното достойнство, че са първите, че са незаменимите и че Учителят държи много на тях и то най-много от всички. Накрая се оказа, че по своето трудолюбие, последователност и издръжливост Паша Теодорова остана незаменима.
към текста >>

71. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

По-късно аз разбрах, че Учителят ни е пратил при ръководителя за смирение, защото младите хора са доста самонадеяни и горди.
Разреши ли ви той? " „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли? " А ние отдавна бяхме влезли и бяхме повечето време в село сами и по-голямата част от ваканцията прекарвахме в София и съвсем малко време бивахме в Стара Загора и съвсем малко посещавахме /Класовете там и ни се струваше съвсем излишно, но понеже Той каза, като се върнахме, направихме както каза Той. Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже. По-късно аз разбрах, че Учителят ни е пратил при ръководителя за смирение, защото младите хора са доста самонадеяни и горди. Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците. И ако всички единодушно го приемат да бъде приет. Сам Учителят не приемаше всички. Има хора, които дълго време не ги е приемал, а някои и съвсем не. Такъв един случай зная.
към текста >>

72. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

И ние благодарим на Учителя, че ни прие за свои ученици, в своя специален клас, толкова малки и незначителни каквито бяхме и които щяхме да се загубим из света, и ни направи волни птички и горди орли, които порят небесните пространства с песен и ликуване и славят Него и Господа.
Векове хората се женят. Имат богат опит от женитбата. Ние, малцината около Учителя ученици от специалния клас, решихме да опитаме какво значи да не се ожени човек и да посвети живота си в учене, саморазвитие и в служба на Бога и на човечеството. Това е щастие и само щастие. Никой от нас не се е разкаял и не е съжалил. И ние благодарим на Учителя, че ни прие за свои ученици, в своя специален клас, толкова малки и незначителни каквито бяхме и които щяхме да се загубим из света, и ни направи волни птички и горди орли, които порят небесните пространства с песен и ликуване и славят Него и Господа.
към текста >>

73. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него.
Толкова леко ми беше. И всичко беше толкова светло и красиво, че аз непрестанно бъбрех и бъбрех, възхищавайки се от всичко. Бях преобразена. Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо момиче, което познаваше брат ми. Той скришом ме наблюдаваше и ми се радваше и не можеше да си обясни на какво се дължи тази промяна. По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него. Разказах му за обстановката, за Него и споделих някои от Неговите мисли, в заключение, на което брат ми Димитър казва: „А, затова ли ми си се разчуруликала като птичка? Добре, добре мойто момиче, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива. Той беше свободолюбив и не беше тесногръд. Освен това обичаше ме и от сърце ми желаеше именно това, което той като обикновен човек, въпреки всичката му обич и желание не можеше да ми даде - да бъда радостна и щастлива. Сам той се развесели.
към текста >>

74. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост.
Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул.
към текста >>

Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост.
След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул. „Опълченска", вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме. Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха, те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той.
към текста >>

„Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.
Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул. „Опълченска", вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме. Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха, те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той. Сочеха ни с Интерес. „Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.
към текста >>

75. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Колкото приближаваме, толкова Рила се възправя по-величествена и горда, по-примамлива. Самоков!
Имало ей изключения, когато сме отивали по-рано при хубаво време и за Петровден сме били там. Още песните и вдъхновението не стихнали от събора и Петровден и камионите ни понасят с ново вдъхновение и нова песен по Самоковското шосе в ранни зори. Буйнозелените върхове на Плана, Верила хвърчат край нас или ние край тях. Скоро излизаме на Самоковското шосе, което е право, меко и гладко и в дъното на което се очертава снежна Рила с най-високия си връх Мусала. Ние дирим да го открием и поздравим, че вече почти не ходим на него. Колкото приближаваме, толкова Рила се възправя по-величествена и горда, по-примамлива. Самоков! Говедарци! Краят на гората! Камионите ни стоварват и се връщат назад. Ние се разполагаме на една полянка заляна с ранните слънчеви лъчи да закусим. Пристига бай Янко-каракачанин от Дупница с 14-15 коня и неколцина помощници, между които и синът му Коста.
към текста >>

76. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Пирин се възправя пред тебе снежен и горд със своя Ел-Тепе.
Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието. По ронлива пътечка се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа. То е по-малко, по-плитко и по-топло, макар че е на по-голяма височина. Но е открито и цял ден е огрявано от слънцето. От тук се ширва безкрайна поляна.която неусетно води до връх Дамга, от дето се открива хоризонт до Пирин. Пирин се възправя пред тебе снежен и горд със своя Ел-Тепе. Струва ти се, че ако простреш ръка и ще го докоснеш. От тука, от Дамка се виждат и Урдините езера, Еленин връх, Рупите, Попова шапка, Мусала и много други малки и големи върхове на Рила. Кадифе и лазур! И розова омара! И лек сребрист воал!
към текста >>

77. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор".
А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев. Изтръпнали от ужас, следим развръзката. Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор". Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява.
към текста >>

78. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Маргарита Рангелова Стратева

Гордостта кара хората да растат нагоре.
И сега това, което се дава сега се пише. Водата като тръгне от извора, тя ще си намери пътя. Животът си носи своите правила. Нас правила предварително не ни трябват. Страхът движи хората. Гордостта кара хората да растат нагоре. Щестлавието кара хората да растат на широко. Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си характер, още не са се индивидуализирали. Растенията, цветята си имат хубави качества. Тиквата е користолюбива. Динята е горделива, пъпешът е щестлавен.
към текста >>

Динята е горделива, пъпешът е щестлавен.
Гордостта кара хората да растат нагоре. Щестлавието кара хората да растат на широко. Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си характер, още не са се индивидуализирали. Растенията, цветята си имат хубави качества. Тиквата е користолюбива. Динята е горделива, пъпешът е щестлавен. Провидението ти дава страдания, сиромашия, ти си един актьор, ще играеш тая роля. За певците се срещат мъртви зони. Това, което пееш трябва да го живееш. Като се изпее песента „Благославяй душе моя Господа", човек може да се лекува. Трябва човек да бъде много музикален, за да оценява.
към текста >>

79. 5. РОДОВАТА КАРМА

Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена.
Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло. Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена. Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел. Той е бил широк социалист преди 9.IX.1944 г.
към текста >>

80. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Не се възгордявам от тази работа, защото знам, че зад мене стои Учителят.
Едната ще те изкуси, а другата ще ти даде път. Никога няма да го забравя това нещо. Никой път. И такова уважение. Да, аз съм на ясно. Не се възгордявам от тази работа, защото знам, че зад мене стои Учителят. Учителят с тебе ли е, на дъното на ада да бъдеш ще те извади невредим. Или да ти кажа още един друг случай: През май месец цялото комендантство отива на екскурзия. Цъфтят липите, а един камион е натоварен с агнета, хлябове и не зная какви глупости, а на другия камион сме ние. Значи прави един автовлак от две, три коли и камиони. Отиваме в Преславски балкан.
към текста >>

81. 9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ

Геновева Жекова

Световноизвестният музикант стои на стола си горд, с осанка на величие и отговаря на любезните въпроси на заобикалящите го.
Целува Му ръка и Той й посочва да седне на другия свободен стол до Него. Двата стола са заети. А насреща срещу тримата е бил най-важния гост на вечерята. Това е бил световноизвестният музикант-изпълнител Корто. Вечерята продължава. Световноизвестният музикант стои на стола си горд, с осанка на величие и отговаря на любезните въпроси на заобикалящите го. Но Учителят не му обръща внимание, нито на него, нито на окръжаващите го чужденци. През цялото време разговаря с Олга Славчева. И през това време й разказал изключителни, омайни неща. Започва да й разказва за някои от предишните пререждания къде е била и какво е правила. А Олга слуша усмихната щастливо и непрекъснато се залива от смях, защото при всяко едно нейно прераждане Учителят й разказва някаква весела случка, която се случвала с нея.
към текста >>

82. 10. Котката и владиката

Драган Петков

Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка.
Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение. Не след дълго на Изгрева се появява една котка. Тази котка или котарак започва да се движи около Учителя. Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка. Когато е имало беседа в Салона, тоя котарак също е искал да влезе вътре. Но понеже Иван Антонов е стоял на входа като пазач, то той е знаел, че Салона е за учениците на Учителя, а не за разни котараци. Затова не го пускал. Но котаракът все успявал да надхитри Иван Антонов. Веднъж брат Антонов така се ядосал, че го е надхитрил котарака, че отива при котарака в Салона, хваща го за опашката и най-безцеремонно го изхвърля пред вратата като мръсен котарак.
към текста >>

И в това време котаракът излиза изпод онзи стол, под който се бе скрил и с горда осанка се запътва, качва се на подиума и застава при нозете на Учителя.
Като свършва тези думи, Учителят поглежда към брат Иван Антонов. Настъпва общ смях в Салона. Всички знаят и бяха виДел как бе изхвърлен котарака през вратата. Салонът утихва. Учителят каза:“ А сега е време да почне беседата“. И в това време котаракът излиза изпод онзи стол, под който се бе скрил и с горда осанка се запътва, качва се на подиума и застава при нозете на Учителя. Салонът утихва от тази гледка. Учителят започва своята беседа. След беседата Иван Антонов отива при Учителя. „Учителю, нищо не разбирам, какво се случи с тоя котарак. Моля Ви обяснете ми.“ „Този котарак не е обикновен котарак.
към текста >>

83. 13. Тодор Стоименов

Драган Петков

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Беше слаб, висок, с горда осанка.
13. ТОДОР СТОИМЕНОВ Тодор Стоименов бе един от тримата първи ученика на Учителя. Той бе живият свидетел на дейността на Учителя още от самото начало, та чак до 1944 г. Той бе един от братята, който носеше ковчега с тялото на Учителя при Неговото погребение. През времето на Учителя той държеше всички финансови средства на Братството, а след заминаването на Учителя бе определен като Председател на Братския съвет. Той беше с много деликатно здраве. Беше слаб, висок, с горда осанка. Много пъти Учителят го е спасявал от явна смърт. Спазвал е строго съветите на Учителя и така той си продължи живота до почтена възраст. Накрая сестрите се грижеха за него, перяха го и му готвеха. Както всичко простосмъртно, дойде време и той си замина. Като млад той имал разклатено здраве.
към текста >>

84. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето!
Тази сума бе прехвърлена от него на брат Стойно, който също не пожела да я даде, за да довършим работата на Гради. По-късно той ме извика и тя бе предадена на наследниците на брат му Атанас Минчев. Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш.
към текста >>

85. 6. Задачата с боровите дъски

По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста.
Веднага го хвърлят в една стая там, където никой нямало. Обаче кога поглежда бай Иван, нара на който трябва да почиват затворените там е току-що направен от чисто нови борови дъски, току-що преметени, даже по тях талаш имало още и прах. Майстора току-що си бил излязъл. И Иван пренощувал там 2-3 нощи и така по чужда принуда изпълнил задачата, която бил дал Учителят и след 2-3 нощи излязло, че са го арестували на вятъра, по погрешка. Дали указание на стражарите да търсят някого с голяма коса. По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста. Вземат го и го затварят. След това се оказва, че не е той. Но нали задачата да спи на борови дъски е изпълнена. Ето, такива случки на брат Иван има много. Той трябва да ги преодолява, но той си знае, че големите страдания тепърва започват.
към текста >>

86. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Ние гордееме ли се, какво правим, не знам.
Е, защо? Една дай, в другите две стой. Ама не смее да даде. Не смее, страх я да не й вземе властта апартамента. Това е. Ние гордееме ли се, какво правим, не знам. Не сме разбрали Учението, нищо повече. Това е. Не сме разбрали Учителя. В.: Много правилно си постъпил. Т.: Така съм постъпил.
към текста >>

87. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

„Брат ми като се възгордя, че като хукна сам по баирите“.
Учителят не чува, нито отива да му помогне. Обаче брат Лулчев, той като чува, той отива в палатката при брата, застава и му казва: „Казах ли ти, рекох ли ти, не знам каква е дума употребил: „Стани! “ И оня става. За чудо става. И тогава, Невенка употребяваше така един израз за Лулчев. „Брат ми като се възгордя, че като хукна сам по баирите“. „Той, Учителят го взел, двойникът му взел и го водил по планети, насам-натам, много го разхождал и накрая се прибрал. Вече слязъл, вече е на земята, на Рила е. Учителят го привиква, но става, че Учителят го пита: „Е, ти ходи там, там и виде това и това, как отиде? Как ходи? “ Той не може нищо да Му каже.
към текста >>

88. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

За тия думи един друг ученик на Сократ с прякор кучето казва: „Аз се гордея с моя прякор кучето, защото хапя всички,които са по-големи от Учителя“.
Не може едно да приказва и друго да върши с неговия морал, обаче Сократ не се занимаваше с духовния свят, той имаше друг с когото говореше както човек с човек говори. В: И какво ви отговориха на писмото? И: Сега, нали да ви кажа и за Сократ. Един ден Сократ казва на своя най-любим ученик Платон: „Дете мое, ти си поет и често залиташ, хвърчиш зад облаците, не забравяй, че живееш на земята“. Платон му отговаря: „Учителю, аз знам всичко, което ти знаеш, а освен това зная нещо, което ти не знаеш“. За тия думи един друг ученик на Сократ с прякор кучето казва: „Аз се гордея с моя прякор кучето, защото хапя всички,които са по-големи от Учителя“. Той е фанатик обаче много мил, щото е откровен, ама до там е стигнал. А пък Платон е бил във връзка с висшата школа на Египет. Неговият чичо Солон-атинецът също е бил във връзка с мистичната школа на Египет, нали. И тия работи понеже ми са известни, аз ги казах така и очаквах, че щом те разбират своята работа ще ми отговорят, макар че самия тоя секретаря казва, значи името е важно, не стои в това какво човек учи, а как го учи. Именно аз исках това да подчертая, че вие учите това нещо, но как го учите, ето една хубава фраза сте казали, а пък стоите в противоречие с нея.
към текста >>

89. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3.
от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4. Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2. Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила.
към текста >>

90. 8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите.
Но присъствуват, гледат, слушат, започват да проучват и да се досещат. А Учителят е Този, Великият, Знаещият, Който дава и е готов да даде здраве, знание и утеха на всеки, който поиска, и който не поиска, но едно нещо Учителят не знае. Той не знае да каже: "Направи! Дай! " При Него ученикът трябва да се досеща. И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите. Затова и Учителят се радва. Първият сняг е навалял. Красотата на гората, на поляната е неописуема. Но нали трябва да се приютим някъде на топло? Тръгваме от града двете сестри - Мара и аз, Теофана - пристигаме на Изгрева и се отбиваме първо в нашата хижа.
към текста >>

91. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

Приближих, за да участвам в тяхната радост, но бях изненадана от думите, които чух: "Не й давайте да я наметне, защото ще й прилича, и тя ще се гордее".
Отивам с Учителя в "Парахода". Така си наричаха стаята стенографките, понеже беше по форма кръгла. Забелязах, че при влизането сестричките укриха нещо, за което, може би, Учителят веднага излезе. След няколко дена същите сестрички дойдоха в двора, спряха пред една от масите на лятната трапезария - най-западната - и сложиха върху нея нещо. Аз бях наблизо и видях, че извадиха от пакета пелерина и радостно я изпробваха на една от тях. Приближих, за да участвам в тяхната радост, но бях изненадана от думите, които чух: "Не й давайте да я наметне, защото ще й прилича, и тя ще се гордее". След няколко дена отиваме на Витоша. Моята сестра излезе преди мене, но се върна внезапно и каза: "Ние ще тръгнем по-късно", и пак излезе. Нашето тръгване стана след около един час. Минахме съвсем сами гората и излязохме на шосето. Към "Юзината" ни настигна един брат - брат Ангел - и заедно с брат Ангел продължихме.
към текста >>

92. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха, 2.
от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9. А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто. И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1. Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха, 2. без птичка да пее, без радост да сети, без глас да се чуе от свои, познати. 3. Един ден пристига човекът с длетото, огледа скалата, огледа местото 4. усмихна се леко и леко зачука и ехото само отвърна: Да, тука. 5. Да, тука, да тука, длетото отвръща и мисъл светяща скалата обгръща: 6. „Пази Свободата на душата си!
към текста >>

93. 82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5.
Прозорец отвори широко, и вдъхнах аз въздуха чист, храна за душата и зрак за очите... Действителност! Не ли? Или някой сън? 3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт, Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори. 4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих. 7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед. 8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла. 9.
към текста >>

От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11.
А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява и литва човекът крилато напред. 10. Сега? - Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес. От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11. Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде. Задружно да тръгнат и братство всевластно да срещнат със радост, със чисти сърца. 12.0бикнах живота. Заради концерта велик, епохален, донесен от Теб, изнесен тъй светло пред хората земни, тъй нежно предаден на хората тук.
към текста >>

94. 68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила 17.08., петък

И човек се гордее, че е измислил нещо!
Това е живота на планината. Живота на съществата, които тук обитават. Това е именно, което ме поразява! Ех, какъв свят! Всички човешки изобретения изглеждат като детска играчка, като забавления! И човек се гордее, че е измислил нещо! Ще преминат години-,светът ще стане друг, да, съвсем друг! Като че долових вътре в мен някакъв спомен. За детство, за люлка, за новородено дете, което спи, но над което вече трепти пробуждането. Как е съвсем друг живота тук! Каква чистота!
към текста >>

95. 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее.
Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години. Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка.
към текста >>

96. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

На десет послушания на Учителя имаше и някое непослушание, предизвикано от гордост или щестлавие.
за брат Любомир Лулчев: "В Братството повечето от половината и почти всички бяха врагове не на Учителя, а на себе си, на своето развитие, защото не слушаха и не изпълняваха съветите Му. Брат Лулчев беше с мощен дух, силна интуиция и владееше природните сили и умело си служеше с тях. Той беше свързан с Мория, който отговаря на планетата Сатурн. Не беше благ като Учителя и помиташе враговете си със силната мисъл, която притежаваше. Той беше най-интелигентния по окултизъм и официалната наука в Братството. На десет послушания на Учителя имаше и някое непослушание, предизвикано от гордост или щестлавие. Него са забелязали приятелите. Лулчев обичаше да владее и командва душите и да ги ограничава. Много го избягваха. Имаше приятели, които и след заминаването му не смееха да произнесат името му. Той позна Учителя, Бога, преди заминаването си изпълни точно Неговата Воля.
към текста >>

97. 20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА

Горда съм, че съм българка, заради присъствието на Великия Учителя в България и Неговото свято Дело.
Пък и неговото детство беше извънредно много трудно в тази атмосфера на денонощни побоища, викове, крясъци, блъскане с дебели дървета от страна на дядо му Иван Жеков. Та детето нямаше добри спомени и по-късно изживя всичко това като заболяване. Иначе той пази прекрасни спомени от любимата си баба Стефка и дядо Крум, които го отгледаха. Също от тримата си мили вуйчовци, Светозар, Косю и Любомир, които с голяма обич все са му помагали. Аз, за разлика от синът ми много обичам България и си тъгувам по нея. Горда съм, че съм българка, заради присъствието на Великия Учителя в България и Неговото свято Дело. Сега ще продължа за Методи Константинов. Прави излязоха думите на Димитринка Захариева. Той свърши прекрасна работа за Учителя. Най-напред това стана с издаването във Франция на книгата "Учителят говори" - "Le Maitre parle", където и той участва. За тази книга французите казват, че е тяхната Нова Библия и много я ценят.
към текста >>

98. РУЖА КИСЬОВА

1. ХЕНРИХ СПОУСТА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града.
Допринесъл е не малко за напредъка и успеха на музикалното образование в България. Той бе добре известен на всички стари музикални деятели като професор Петко Стайнов, професор Атанас Гърдев и професор Никола Атанасов. В семейството ни се разказваше един интересен случай за дядо ми, че когато е бил в Стара Загора чул духова музика, която свирела по улицата маршове. Това е бил ученическият оркестър на местната гимназия. Тогава всяка гимназия имаше духов оркестър наброяващ 20-30 човека. Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града. Дядо ми излязъл по чехли на улицата, спрял ги и казал възмутено: "Вие свирите фалшиво! " Но учителят им не бил съгласен. Тогава дядо ми посегнал с ръка и започнал подред на всеки инструмент да изсвирва оня пасаж, който е бил фалшив. Дядо ми свиреше на всички инструменти. После ги поканил да дойдат и чуят военният духов оркестър.
към текста >>

99. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър.
Дядо ми Тодор не е бил чужд на борбата за освобождение от турско робство. Познавал се е с Левски, който много пъти е бил при дядо ми, който е имал малко кафене, също е бил известен като добър певец. През Априлското въстание е бил заловен, заедно с известния тогава поп Груйо са били осъдени на смърт и часове преди да бъде изпълнена присъдата се явяват френски и италиански консули в Пловдив, и присъдата е отменена. Баща ми обичаше поезията и често рецитираше възрожденските ни поети. Направил опит за постановка на пиеси и беше режисьор на месните учители, които бяха актьорите при всяко театрално представление в провинцията по ония години. Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър. Майка ми и нейният род е от Самоков. Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център. В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия.
към текста >>

Но Ангел като че се възгордя малко и гордостта му го тикаше в предишната насока, от където бе дошъл преди това.
А бяхме само на 22 години когато за първи път отидохме на Изгрева. Под въздействието на беседите на Учителя станахме въздържатели и вегетарианци. Редовно бяхме на лекции и беседи. Ангел Иванов започна да пише и написа една книга и Сава Калименов я отпечати в Севлиево в печатницата си. Казваше се "Проблясъци" и беше една чудесна книга. Но Ангел като че се възгордя малко и гордостта му го тикаше в предишната насока, от където бе дошъл преди това. Върна се към месоядството и на 33 години след остра простуда и воден плеврит на белия дроб, скоропостижно си замина. Значи онзи възел, който Лулчев бе видял на ръката му се сбъдна след 10 години. Но той му спомена, че има условия и че има възможност да го прескочи, но той се отклони от поетия път към Братството и изпадна в едно дисхармонично състояние, което го отвлече. Нали така назовах разказа си: "Хармония и дисхармония". На земята човек преминава и през двете състояния.
към текста >>

100. 4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА