Търсене в текстове за 'Говор'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев 70.
Нападения срещу “Изгрева” 65. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света 66. Ясновидци и светци 67. Котката, която мижеше 68. Самозванецът 69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев 70. Сватбата на Големия брат 71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата 72. Последните дни на Учителя 73. Последни Слова на Учителя 74.
към текста >>

Последни разговори и откровения с Учителя 75.
Сватбата на Големия брат 71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата 72. Последните дни на Учителя 73. Последни Слова на Учителя 74. Последни разговори и откровения с Учителя 75. Политически събития 76. Из разговорите с Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г. 77. Болшевиките и Всемировият Учител 78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4 IV. МАРИЯ ХРИСТОВА ЗЛАТЕВА – (20.III.
към текста >>

Из разговорите с Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г. 77.
Сватбата 72. Последните дни на Учителя 73. Последни Слова на Учителя 74. Последни разговори и откровения с Учителя 75. Политически събития 76. Из разговорите с Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г. 77. Болшевиките и Всемировият Учител 78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4 IV. МАРИЯ ХРИСТОВА ЗЛАТЕВА – (20.III. / 2.IV.1905 г. - ?) 1.
към текста >>

56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде 57.
Отклонението 52. Не наливайте вода в чужда воденица 53. Учителят пуска руснаците в България 54. Учителят е болен 55. Ето едно хубаво място за почивка! 56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде 57. Времето на Доброто и времето на Злото 58. Кой спаси българските евреи? 59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея 60. Еврейският равин в София става християнин 61. Кой е ръководителят на Бялото Братство в България?
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство.
към текста >>

Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите.
към текста >>

3. 2_02 Учителят като цигулар

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
към текста >>

В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус.
Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.
към текста >>

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
към текста >>

4. 2_03 Лунен химн

- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.
Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите.
към текста >>

Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
към текста >>

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
към текста >>

Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор!
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши.
към текста >>

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
към текста >>

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.
към текста >>

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
към текста >>

Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят? Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената.
към текста >>

Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите. Друго не видях и друго не чух. Остава великата загадка: Словото на Учителя в песен и хармония. Това е Великата Загадка. Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

" "Хубаво" - бе Неговият отговор.
И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба. Затова - избирай сам! " "Избирам, Учителю. Оставам тук в Школата! " "Хубаво" - бе Неговият отговор. Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя. Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.
към текста >>

Разбираш ли това, което ти говоря?
А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря? " - "Разбирам, Учителю! " "Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.
към текста >>

" "Хубаво" - беше отговорът Му.
Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена. Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта. Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши! " "Отказвам се, Учителю и оставам в Школата! " "Хубаво" - беше отговорът Му. И аз останах в Школата. От живота си направих съдба за Школата! И Школата я направих съдба за себе си. А дали съм успял и дали съм издържал, това може да прецени само Великият Учител.
към текста >>

9. 2_08 Пророческа дарба

Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото.
Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.
към текста >>

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.
Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах.
към текста >>

Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.
Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.
към текста >>

- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!
Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве! Но твоето свирене наистина ни хареса много. Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба. Затова исках пророческа дарба от Учителя. Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя. Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.
към текста >>

". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.
Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение. Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева". Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива. Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене. Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя. Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам.
към текста >>

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".
Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него. Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили. Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти. Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева". За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
към текста >>

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

След този случай той не ми говореше.
Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало. Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало. Така че и моето е вярно, и твоето е вярно. И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията. Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията".
към текста >>

Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.
Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот. Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея". Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа. Голяма и непозната област за мен. Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.
към текста >>

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.
към текста >>

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Всеки говори и ръкомаха на другия.
Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева".
към текста >>

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>

14. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден.
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?
към текста >>

Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам.
Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя.
към текста >>

Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?
По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб? " Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим.
към текста >>

Мълчи - нищо не говори.
Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините. Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина.
към текста >>

15. 2_16 Пълководците от миналото

Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя.
Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме. Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него. Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя. 'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче. Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него". Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко.
към текста >>

Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко.
Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него. Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя. 'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче. Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него". Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега. Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му. Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията. Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
към текста >>

И тогава, и сега, той изпълнява Божията Воля." Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.
Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това. "Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез? " - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество. Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство. И тогава, и сега, той изпълнява Божията Воля." Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва. Сестрата се успокоява. Аз знам кой е този цигулар и пълководец. Знам много добре кой е той. Аз го познавам от векове. Познавам го и сега.
към текста >>

В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята.
А дали ще го позная утре? Това не зная. След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките. Понякога мъглата е гъста като мляко. Едвам се ориентираме по пътеките. В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята. Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше. Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше. Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.
към текста >>

Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор.
Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше. Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше. Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор. Накрая останахме сами. "Дай си ръцете! " - "Не ги давам" - казвам аз. И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно! " Аз се стреснах.
към текста >>

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му. Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай. Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите. Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.
към текста >>

Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи.
Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай. Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите. Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий. Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.
към текста >>

Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност.
Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път. Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може. Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства. Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност. А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки. Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите. А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен. Ту ме лъжеха, че имат документи, но накрая се разбра, че са живи бракониери, които живееха без всякаква юридическа документация. Аз непрекъснато сновях между тях, чиновника в общината и чиновника, който отговаряше по тоя въпрос.
към текста >>

А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки.
Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път. Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може. Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства. Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност. А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки. Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите. А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен. Ту ме лъжеха, че имат документи, но накрая се разбра, че са живи бракониери, които живееха без всякаква юридическа документация. Аз непрекъснато сновях между тях, чиновника в общината и чиновника, който отговаряше по тоя въпрос. Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.
към текста >>

16. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Не можеше да говори.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
към текста >>

Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.
След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа.
към текста >>

Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.
Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи.
към текста >>

Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме".
Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой. Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели. Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме". Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя. Да, направо като часовои. Имахме си караулен началник. Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите. До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни.
към текста >>

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.
Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.
към текста >>

Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.
Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония. Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи. Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята. Годината бе 1936.
към текста >>

17. 2_18 Кой управлява света?

Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори.
Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане? Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи. Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому.
към текста >>

Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.
Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие.
към текста >>

Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия.
Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие. Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие?
към текста >>

" Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм!
Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
към текста >>

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.
" Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса!
към текста >>

18. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията.
След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя. Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години. Повече Братството не се качи на Рила. Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития. Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни? Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега? " Учителят е мълчалив и строг.
към текста >>

Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.
Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години. Повече Братството не се качи на Рила. Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития. Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни? Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега? " Учителят е мълчалив и строг. Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка.
към текста >>

Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития.
Повече Братството не се качи на Рила. Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития. Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни? Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега? " Учителят е мълчалив и строг. Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка. Защо ли?
към текста >>

Аз имам отговор.
Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света. В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор. Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене. В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят. Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.
към текста >>

Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.
Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света. В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор. Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене. В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят. Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.
към текста >>

19. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.
Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
към текста >>

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений. Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно. Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева". Всички изтръпват. Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега. Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".
към текста >>

Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант.
Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега. Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов". А така, както сега Го назова Игнат, никой не бе се обръщал. Той беше първият в Школата. Ние мълчим. Тишина. Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант. Твоят път не минава през музиката. Твоят път минава през джунглата. Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него.
към текста >>

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.
Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността. Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира. Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята. Ние стоим и гледаме. Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва. А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен.
към текста >>

А иначе бе разговорлив и гръмогласен.
Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира. Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята. Ние стоим и гледаме. Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва. А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.
към текста >>

Разговорът и случаят за Игнат е приключен.
Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва. А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка.
към текста >>

Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя.
Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва. Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.
към текста >>

20. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава. А това място бе "Изгревът" в София, в България. Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все! " Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>

21. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
към текста >>

Съгласно договора те влизаха като съюзници.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна.
към текста >>

Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?
Обърка и приятелите. Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната. Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава. Лицето Му е строго, мълчаливо, сериозно. Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура? Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха? Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме?
към текста >>

Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха?
Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната. Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава. Лицето Му е строго, мълчаливо, сериозно. Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура? Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха? Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме? Победени ли сме или сме съюзници?
към текста >>

Разбирам, че разговорът е привършен.
Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони.
към текста >>

А отговорите ги няма.
А те просто идваха като поклонници. Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител.
към текста >>

22. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше.
Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай. Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни. Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън. Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай. Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше. Беше утеснен и съсредоточен. Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната. Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха. И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите.
към текста >>

Говореше рядко.
Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни. Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън. Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай. Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше. Беше утеснен и съсредоточен. Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната. Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха. И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите. Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14. Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк.
към текста >>

И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите.
Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше. Беше утеснен и съсредоточен. Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната. Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха. И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите. Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14. Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк. Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.
към текста >>

Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.
На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден.
към текста >>

Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.
Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа.
към текста >>

А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден.
Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа. Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.
към текста >>

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.
Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките.
към текста >>

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.
Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл. А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците? След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града. На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)? " Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша?
към текста >>

" Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)? " Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша? " Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога". Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
към текста >>

23. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.
Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия.
към текста >>

24. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Да не говорим, че цар Борис III бе германец.
Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава? " Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ!
към текста >>

Те поискаха разговор с Него.
" Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
към текста >>

Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.
Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
към текста >>

25. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Имах и много разговори с Него.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него.
към текста >>

Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща?
Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща? По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение.
към текста >>

Учителят нищо не отговори. Мълчи.
По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица. Не ми харесва това. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели.
към текста >>

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.
Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му.
към текста >>

26. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен.
Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен.
към текста >>

Започнаха да странят и да не говорят с мен.
Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик. Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си! " И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя. Целунах Му ръка и си отидох.
към текста >>

"Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз.
" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар?
към текста >>

Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция.
към текста >>

Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря.
На масата пред него * стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години. Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам. Вие сте финансов експерт и сте от Братството. Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона? " Аз изтръпнах. Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря. Първо, никой не ме е питал за съвет. Второ, никой не ми е искал съвет. Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха.
към текста >>

Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя.
Ученикът в Школата трябва да има ценз. Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България. И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител. Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи. Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени. Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.
към текста >>

Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.
Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него. Невежеството е голяма сила. Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко. Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя. И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли. Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото. Откъде идваше всичко това? Кой ги бе научил на това? Въпросът бе ясен за мен.
към текста >>

Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото.
Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко. Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя. И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли. Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото. Откъде идваше всичко това? Кой ги бе научил на това? Въпросът бе ясен за мен. Тези сили съществуваха, витаеха във въздуха и търсеха подходящи умове "И глави, за да влязат в тях и да ги завладеят. А завладеят ли ги, останалото е много лесно.
към текста >>

27. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество.
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка. Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета? " Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това?
към текста >>

28. 2_34 Отклонението от Школата

Искаха да питат нещо - получаваха отговор.
И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери. Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената. Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно".
към текста >>

"Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената?
Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно". Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?
към текста >>

Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа.
Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща.
към текста >>

Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята.
С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели.
към текста >>

29. 2_36 Чистотата на идеите

По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.
Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме, мълчим и само гледаме. А наоколо и встрани от нас трепти чистият въздух, виждат се чистите води на езерата и светлината на слънцето ни огрява.
към текста >>

30. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.
Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях. Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил. Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш.
към текста >>

Трябваше до има някакъв отговор.
А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
към текста >>

31. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.
към текста >>

Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.
Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи.
към текста >>

Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.
Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.
към текста >>

Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български.
Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено.
към текста >>

Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?
В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.
към текста >>

Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас.
Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си.
към текста >>

32. 2_42 Общение на човешките души

Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат.
Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия! Я не продавам греяна вода! Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш. Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата! " Аз си прибрах първата банкнота. Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София.
към текста >>

Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български.
Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш. Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата! " Аз си прибрах първата банкнота. Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева".
към текста >>

Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.
Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева". По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам.
към текста >>

След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни!
Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души.
към текста >>

33. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята. Чудих се защо именно с мен Той сподели това?
към текста >>

34. 2_44 Времето на Великия Учител

"Времето на Великия Учител" Намираме се на разговор при Учителя.
"Времето на Великия Учител" Намираме се на разговор при Учителя. Разговаряме за обикновеното ни ежедневие. По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки? " Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея?
към текста >>

А днес на земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това.
По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки? " Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това. Не проумява, че това е времето на Великия Учител и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена. В тази нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, Благоугодни Богу. Днешното Слово на Великия Учител твори нова Вселена в Божествения Свят. Това е Вселената, която ще бъде бъдещият Идеен свят на Новото човечество от Шестата раса. Ето това е времето на Великия Учител." И това е Истината за Неговото Слово и за Неговата Школа!
към текста >>

35. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.
Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат.
към текста >>

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите. Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше.
към текста >>

Всеки говореше, че трябва общо да се плаща.
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули.
към текста >>

Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека.
Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете. Чете го, но си знае своето. Трябваше да се моля пак на Учителя. Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста. Забележете, те се страхуваха за трафопоста, а не за онези, които ще бъдат събрани в съседната стая!
към текста >>

36. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
към текста >>

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
към текста >>

На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор.
След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света.
към текста >>

37. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул.
На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него. Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.
към текста >>

38. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение.
Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае. Имало е някаква причина. Но каква е - до днес никой не знае. Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение. Но тогава Учителят седи и чака. Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към салона, но те не минаха. Да не би да се е случило нещо? " Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде". Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите".
към текста >>

Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил.
Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука". Ето го планът дословно: 1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.
към текста >>

Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята.
Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число". Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни. Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа. Този ученик, който ще свърши нейната работа, трябва да бъде непременно от нейната духовна верига. Иначе няма да стане. Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята. Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина.
към текста >>

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.
Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство. Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час.
към текста >>

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.
Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата! След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет. Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика".
към текста >>

Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика".
Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата! След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет. Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика". Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направиха си опит. И естествено, опитът излезе несполучлив. Ние, съвременниците на Учителя, го проверихме. Ето, тридесет и пет години след заминаването на Учителя, "Изгрева" го няма и Братството го няма.
към текста >>

Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев.
Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот.
към текста >>

Учителят говори на ученика ясно и открито.
Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове.
към текста >>

Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово.
към текста >>

39. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат.
Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям. Всяка седмица Учителят държеше четири беседи. А Школата продължи двадесет и две години. С годините се натрупа огромен материал. Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат. Тогава аз се заех да изуча този проблем основно. Ето как стоят нещата след проучване от около десет години. 1. Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите.
към текста >>

От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител.
Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител. В Него е Божественият Дух и Христовият Дух. Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога. Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително.
към текста >>

Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога.
Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител. В Него е Божественият Дух и Христовият Дух. Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога. Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф. Той е имал опит и знание и не е посягал върху Словото на Учителя.
към текста >>

При един разговор с Учителя Той бе запитан: "Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението?
Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф. Той е имал опит и знание и не е посягал върху Словото на Учителя. При един разговор с Учителя Той бе запитан: "Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението? " Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия. Вкратце там е дадено цялото Учение". Чрез тези серии от беседите аз лично влизам директно в Словото на Учителя. В тях е запазен Духът на Словото на Учителя. 4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева.
към текста >>

" Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия.
Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф. Той е имал опит и знание и не е посягал върху Словото на Учителя. При един разговор с Учителя Той бе запитан: "Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението? " Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия. Вкратце там е дадено цялото Учение". Чрез тези серии от беседите аз лично влизам директно в Словото на Учителя. В тях е запазен Духът на Словото на Учителя. 4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Всяка една от тях отделно стенографира на лична тетрадка.
към текста >>

Братът извади Библията и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл.
Пътят го има в Словото. Словото го има в оригинала. Тогава какво? Печатате го така, както е дадено. От мен толкоз". Братът извади Библията и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл. 40, ст. 5) "Но Словото на Бога нашего остава във век."(Исайя, гл. 40, ст. 8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил? "(Исайя, гл.
към текста >>

40. 2_50 Учителят

Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч.
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха.
към текста >>

Това, което говоря, е Божествено!
Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано.
към текста >>

Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света.
Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото.
към текста >>

Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано.
Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички!
към текста >>

41. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия.
За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха жестоко за това. Но - ще кажете, къде е Учението на Любовта? Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта? Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл на ангелите. Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката. Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа.
към текста >>

42. 3_03 Откраднатите хармонизации

Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство.
към текста >>

Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше.
към текста >>

Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.
към текста >>

Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство.
Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации.
към текста >>

Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше.
Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни.
към текста >>

43. 2_14 Великата симфония на теменужките

А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване.
към текста >>

Говореше с един баритонов мощен глас.
Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае.
към текста >>

Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч.
А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае. Я има един, я няма.
към текста >>

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него.
Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга.
към текста >>

44. 3_04 Росни китки

Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им.
" А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант. Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им. Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти. А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух! Амин!
към текста >>

45. 3_05 Музиканти и съдби человечески

А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.
Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства. Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи. Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя. Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре.
към текста >>

Но защо говори в минало време?
Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе! ". Отново изтръпнахме. Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им. Значи тя беше ученичка горе? Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест.
към текста >>

Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори.
Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците.
към текста >>

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.
Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли?
към текста >>

По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия.
Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.
към текста >>

46. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.
Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много. Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му. За тях речта Му била несвързана и не била логически построена. Бяха ни дошли на посещение у дома. Гледам ги, слушам ги и се чудя какво да им отговоря? По едно време ми идва една мисъл от Учителя и я казвам: "Човешката душа живее и се движи в Бога! " Обръщам се към тях и ги питам дали могат да ми разтълкуват този принцип.
към текста >>

Гледам ги, слушам ги и се чудя какво да им отговоря?
Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много. Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му. За тях речта Му била несвързана и не била логически построена. Бяха ни дошли на посещение у дома. Гледам ги, слушам ги и се чудя какво да им отговоря? По едно време ми идва една мисъл от Учителя и я казвам: "Човешката душа живее и се движи в Бога! " Обръщам се към тях и ги питам дали могат да ми разтълкуват този принцип. Те се изненадаха и мълчат. "Само в човешката душа Бог може да се изяви в Своята пълнота! " Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон.
към текста >>

47. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.
Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си.
към текста >>

48. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

Имаше такава поговорка.
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен. Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка. Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай. Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си.
към текста >>

" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен.
" И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт.
към текста >>

49. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа.
И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво.
към текста >>

50. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение? Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това. Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>

51. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.
Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно.
към текста >>

Никой не им пречеше на разговора.
След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната.
към текста >>

52. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих.
" Всички се смеят. Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи? " Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих. Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не. Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата. Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството". Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа.
към текста >>

53. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и отговорност.
И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се". "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мене, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-нататък.
към текста >>

Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен.
Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва.
към текста >>

54. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Трудно се говори истината.
И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия. Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя.
към текста >>

55. 3_16 Георги Куртев

Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите.
Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно.
към текста >>

"" Брат Георги отговори: "Точно така!
По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото! "" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе. Той каза: "Да не се коригира Божественото!
към текста >>

Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден".
Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото! " Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа.
към текста >>

" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
към текста >>

А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен.
А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство.
към текста >>

56. 3_17 Истинското подвизаване

И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне отново в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на "Изгрева", нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях и дори опитал и юмруците им. Нали разбрахте, че всеки си имаше място на "Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш".
към текста >>

Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният.
Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва.
към текста >>

57. 3_18 Изпитът

" Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?
Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са? " Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю? " Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са? " Сестрата се сконфузи и си тръгна. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани - както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу Братството, през 1957-58 година.
към текста >>

Отговорът е ваш.
Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, защото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела. Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: "Вие, приятели, изпитани ли сте? Минахте ли през изпит? И каква е вашата оценка? " Аз само питам. Отговорът е ваш. Не с думи, а с дела. Ученикът се подвизава в Господа само с дела, благоугодни Богу!
към текста >>

58. 3_20 Души в почивка

Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева".
към текста >>

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане?
И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса.
към текста >>

59. 3_21На балет с брат Ради

Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи.
Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет".
към текста >>

Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат.
Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно съкровище на земята. А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори. А една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирахме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителя как се смее и той накрая се засмива.
към текста >>

А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори.
Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно съкровище на земята. А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори. А една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирахме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителя как се смее и той накрая се засмива. Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими. От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце.
към текста >>

60. 3_23 Окултната музика на Учителя

Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика.
към текста >>

61. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела.
Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности.
към текста >>

62. 3_25 Музиката на Светлината

Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми.
към текста >>

По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика.
Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение. А знаете вече защо.
към текста >>

63. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя.
Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около издаването на песните на Учителя, започнали от самото начало. То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на неизпълнението на Волята на Учителя и на Бога. Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе второстепенен въпрос. Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало.
към текста >>

Той отговорил, че сам ги е написал.
Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе второстепенен въпрос. Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По-късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима?
към текста >>

Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита? Не можах да го издържа! За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години.
към текста >>

И аз дадох своя отговор.
Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита? Не можах да го издържа! За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години. Но това ще бъде разказано, когато му дойде времето.
към текста >>

64. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три. Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при издаването на моята песнарка. Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят.
към текста >>

65. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата.
А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни?
към текста >>

И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място.
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място. А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята? А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата? А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво?
към текста >>

66. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица".
Благодаря на Бога и за това. Друго не мога да кажа. Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-възрастна от съвипускниците си. Затова имах спънка при влизането си. През това време следвах във философския факултет. Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония.
към текста >>

Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя?
Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя? Сега е 1970 година. А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време? Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви.
към текста >>

Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика.
към текста >>

Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява.
От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота.
към текста >>

67. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си.
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
към текста >>

68. 3_31 Истинската работа

През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.
Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега.
към текста >>

69. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

" Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант".
По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата. След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него. Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи! " После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя. След малко се върна и ми каза да тръгна след нея. Въведе ме при Учителя, аз Му целунах ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво. Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина.
към текста >>

Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин.
Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи! " После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя. След малко се върна и ми каза да тръгна след нея. Въведе ме при Учителя, аз Му целунах ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво. Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя. А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа". И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен.
към текста >>

70. 3_33 Съдба от Небето

Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката.
Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден. Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи.
към текста >>

Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече.
" Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече.
към текста >>

" Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото!
" Аз им показах оригинала на една от песните. Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха. Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов? " Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото! " Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички. После преминаха на друга песен. Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента.
към текста >>

" "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му.
Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала?
към текста >>

71. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали.
"Не коригирай Божественото в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години. Вие какво бихте направили на мое място? Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали. И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога?
към текста >>

Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея.
към текста >>

" Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява".
Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват. Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена. А защо беше допуснато това? Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю? " Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява". Така че атаките и реакцията срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов. А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него. Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа.
към текста >>

Нали говорим за Истината?
Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това? Нали говорим за Истината? Нали "Глава на Твоето Слово е Истината"! А къде бе тук Истината? Кой я затули? Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол. Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички.
към текста >>

Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел.
Така се преминаха всички песни. А къде е протоколът ли? Ами протоколът остана в комисията, защото протоколът е за комисията. Ето, сега има още живи представители от тази комисия. Отидете и ги питайте защо скриха протокола? Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел. Аз съм добра по тези неща. Ще се облизвате и ще искате още. И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит. Когато излезе песнарката, всички скочиха срещу мен. Атаки от всички страни.
към текста >>

И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит.
Ето, сега има още живи представители от тази комисия. Отидете и ги питайте защо скриха протокола? Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел. Аз съм добра по тези неща. Ще се облизвате и ще искате още. И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит. Когато излезе песнарката, всички скочиха срещу мен. Атаки от всички страни. Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм променила песните. На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията. Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол".
към текста >>

Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували.
Когато излезе песнарката, всички скочиха срещу мен. Атаки от всички страни. Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм променила песните. На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията. Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля. Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни! " Видях, че това се случи точно така и с мен.
към текста >>

72. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне".
Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията. Имаше една песен - "В зорите на живота". В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис.
към текста >>

73. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Разговори при Седемте рилски езера".
Там има правила, има закони, има институции за уреждане на тия неща. Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме издаването на песнарката. Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката. Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята. Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия. Така те се отказаха да проверяват на този таван и хартията бе запазена. През това време сестрата вътре в малката стаичка е била непрекъснато в молитва към Учителя.
към текста >>

Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение.
Веднъж внесена, хартията трябваше да се отпечата и изнесе. Точно така направихме. Неделчо Попов я изнесе от тази печатница и премести цялото издание в неговата печатница, като бе казал на своите хора, че това са църковни песни. Но после в неговата печатница беше направил ремонт - трябваше да се боядисва и всичко трябваше да се премести в друго помещение. Затова тя не можа да се подвърже там. Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение. Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
към текста >>

Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава.
И правеше един театрален жест. Та да не се чудите, когато след двадесет, тридесет, четиридесет години излязат и тези три песни. А може да има още. Те са също от Учителя, дадени чрез нея. Аз имам доказателства и затова ги поместих в песнарката. Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава. Най-интересното бе, че всички приятели без изключение не можеха да ми простят, че съм поместила песните на Табакова, защото чрез тях щяла да се възнесе до облаците. Та това са песни на Учителя и аз отговарям за това. А че Учителят избра лично да работи с нея, за това си има причини. А че на някого не му е приятно, че Лиляна Табакова трябва да се възнесе до облаците - това е друга работа. Упрекваха ме, че е дала песните съобразно нейния глас, който бе колоратурен сопран.
към текста >>

" Ипожела изобщо да говори с мен.
Това лично Учителят ми го е казал. Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома. И когато всичко бе готово, получих удар с нож в гърба, коварен и неочакван - Борис Николов се противопостави. Махна с ръка и отсече: "Песнарката е направена. Песнарката е издадена и въпросът е приключен! " Ипожела изобщо да говори с мен. Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата. И аз не можах да му се противопоставя. Това не само ме изненада, не само ме смути, но изведнъж разруши в мен всичко, което ме крепеше и аз се сринах на земята, разсипах се като пясък. А до този момент устоявах като гранитна скала. Изведнъж, след като той махна с ръка, гранитът в мен се пропука, стана на пясък и аз стъпвах на пясък.
към текста >>

А онези, които не позволиха навремето да ги уведомят, понесоха своята отговорност и вина!
По същия начин се постъпи и с тези приятели при различни случаи по братските проблеми. Те не бяха уведомявани правилно и своевременно, бяха оставени в неведение и после бяха заблуждавани от други лица. Това най-добре се видя през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място. Беше жестоко да се гледат хора, които бяха заблудени от користолюбиви личности и не знаеха истината. А онези, които не позволиха навремето да ги уведомят, понесоха своята отговорност и вина! Окултни закони управляват тази Школа. Изминаха двадесет и пет години от издаването на песнарката. Бяхме издали 4 000 бройки. На "Изгрева" бяха останали 1 000 бройки, като повечето от тях бяха конфискувани през време на обиските и изпратени за претопяване заедно с беседите на Учителя. Това беше една и съща сила, която действуваше чрез разрушението.
към текста >>

74. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>

Този разговор е бил записан поотделно и от тримата.
Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те.
към текста >>

Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван.
Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха.
към текста >>

А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор.
На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр. 270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти!
към текста >>

270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила.
Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр. 270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа.
към текста >>

Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.
Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици.
към текста >>

Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю? " Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво".
към текста >>

" Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю?
Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю? " Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това.
към текста >>

Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни.
Аз стоях като зашеметена. Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще. ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън.
към текста >>

По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък.
Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш!
към текста >>

75. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше.
Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво".
към текста >>

Но след двадесет, тридесет, четиридесет години никой няма да ви повярва, защото няма кой да гарантира за тях." Аз свърших да говоря, а те като скочиха и викнаха.
Помислете добре - сега или никога! Отговаряте пред Учителя. Сега ако ги дадете, ще се поместят и отпечатат. Приятелите ще коментират и няма да са сигурни за тях. Ще се колебаят, но ние ще гарантираме. Но след двадесет, тридесет, четиридесет години никой няма да ви повярва, защото няма кой да гарантира за тях." Аз свърших да говоря, а те като скочиха и викнаха. Табакова каза: "Аз ще гарантирам". Кръстю стана и каза: "Аз ще гарантирам". Тук аз не издържах, че като се нахвърлих срещу него и му викам: "Ти ли ще гарантираш бре, който си такъв и онакъв? " И му изредих всичко, което знаех от тридесет години за него. Той мига и трепери, и нищо не казва.
към текста >>

После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен.
Кръстю стана и каза: "Аз ще гарантирам". Тук аз не издържах, че като се нахвърлих срещу него и му викам: "Ти ли ще гарантираш бре, който си такъв и онакъв? " И му изредих всичко, което знаех от тридесет години за него. Той мига и трепери, и нищо не казва. А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю.
към текста >>

А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим.
В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни. Да се чудиш или да се кръстиш! Вместо тя да е благодарна, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене. А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим. За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства? Първо: Знаехме и виждахме, че тя ходи при Учителя и че Той работи с нея. Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера.
към текста >>

76. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя.
Изобщо имаше много условия в тази задача. Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка. Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това". Табакова учудено вдига рамене: "Ама сестра, сега никой не ми вярва". "Ето, виждате ли? Аз бях тогава права, че ще дойде това време. Това време дойде".
към текста >>

Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък".
След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя.
към текста >>

А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви.
Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли?
към текста >>

След този случай минаха много години, срещали сме се, но разговорът ми с нея е бил много резервиран.
Обяснявах им, че у дома сме репетирали едно, а на концерта тя ме е измамила. Послужи си с измама. Накрая това го разбраха всички. И се зарекох повече с нея да не работя. Удържах на думата си. След този случай минаха много години, срещали сме се, но разговорът ми с нея е бил много резервиран. Каквато си беше отначало и с каквото дойде отначало на "Изгрева", с това си остана и до края. Тя не се промени. В Школата на Учителя е така: "Кой както се прояви в началото - така се проявява до края". Защо ли? Ами много просто.
към текста >>

" Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година.
А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя.
към текста >>

А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта".
Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора.
към текста >>

Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година.
Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора. Затова ще ми запалите втора свещ и ще ми изпратите втора светла мисъл. Тогава ще разберете, че това, което съм говорила, е вярно, истинно и е живата история на живота на Школата. Амин!
към текста >>

Аз знам отговора.
А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора. Затова ще ми запалите втора свещ и ще ми изпратите втора светла мисъл. Тогава ще разберете, че това, което съм говорила, е вярно, истинно и е живата история на живота на Школата. Амин!
към текста >>

Тогава ще разберете, че това, което съм говорила, е вярно, истинно и е живата история на живота на Школата. Амин!
Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора. Затова ще ми запалите втора свещ и ще ми изпратите втора светла мисъл. Тогава ще разберете, че това, което съм говорила, е вярно, истинно и е живата история на живота на Школата. Амин!
към текста >>

77. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Една привечер бяхме се събрали на полянката на "Изгрева" около Учителя, говорехме за музика, за песни и някой спомена за българските народни песни и хора.
Паневритмията на "Изгрева" Минаха години. Дойде уреченото време да се изпълнят думите на Учителя. Беше 1934 година. Една привечер бяхме се събрали на полянката на "Изгрева" около Учителя, говорехме за музика, за песни и някой спомена за българските народни песни и хора. Учителят помоли насъбралите се да изпеят хороводни песни и да ги изиграят. Изиграха ги. После попита могат ли да изиграят някои хора? Братята и сестрите се хванаха за ръце и изиграха няколко хора от различни краища на страната. На "Изгрева" имаше представители от цяла България.
към текста >>

Вие носите отговорност за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството." Ние мълчим - нищо не казваме.
Така се дойде дотам, че не всички правилно играехме Паневритмията. С годините едни играеха едно, а други - друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество. Вие носите отговорност за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството." Ние мълчим - нищо не казваме. Нищо не разбираме. Не беше дошло времето да го разберем. Не беше дошла онази Светлина отгоре, за да освети съзнанието ни. Това време дойде, когато Учителят си замина. Ние преминавахме през страдания, мъчения и изпити, които не винаги взимахме успешно и успявахме да преминем по-нататък в нашия път.
към текста >>

78. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Въпроси безброй и никакъв отговор.
Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай.
към текста >>

С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ?
към текста >>

Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й.
Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
към текста >>

79. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа.
Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е фактически Паневритмията на земята. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре. Тогава ние ги показвахме - аз и Елена Андреева.
към текста >>

Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли.
Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски толкова, че да може сама да провери. Аз се възмутих и ядосах. Упрекнах Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо.
към текста >>

Ще можете ли да ми дадете отговор?
И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами.
към текста >>

Отговорете си сами. 5.
Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него. Той попречи не само на мен, попречи и на другите, попречи и на вас. Защо? Сега, като четете това, вие знаете ли правилното обяснение на упражненията и знаете ли как се играят те? Не знаете. А кой е виновен за това? Отговорете си сами. 5. И когато се явят разни издания на "Паневритмията" с упражнения, показани от хора, които изобщо в Братството ги нямаше като някакво значително присъствие, е, тогава какво ще правите? Кому ще вярвате? На онези ли, които в чужбина могат да печатат, имат пари за това и ще ви направят луксозни издания, но с неверен текст? Какво ще отговорите на това? 6. Ето сега се яви и един друг проблем.
към текста >>

Какво ще отговорите на това?
А кой е виновен за това? Отговорете си сами. 5. И когато се явят разни издания на "Паневритмията" с упражнения, показани от хора, които изобщо в Братството ги нямаше като някакво значително присъствие, е, тогава какво ще правите? Кому ще вярвате? На онези ли, които в чужбина могат да печатат, имат пари за това и ще ви направят луксозни издания, но с неверен текст? Какво ще отговорите на това? 6. Ето сега се яви и един друг проблем. Един младеж завърши българска филология. Беше син на наша сестра и брат. Баща му беше фотограф и направи много снимки от времето на братския живот, Школата и Учителя. Направи и филм за Учителя.
към текста >>

И ти ще носиш отговорността за това!
Аз стоя като втрещена. Аз съм изненадана, потресена съм, възмутена съм. Обръщам се към Борис и му казвам: "Виждаш ли каква нова беля ти направи на Учителя и на Братството, като не даде да се извадят онези снимки с Ярмила и мен и да се направи албум за "Паневритмията", за да се приложи към текста, който ние, трите сестри, направихме? Ти не ги даваш, а ето, дойде време и се намериха хора, които извадиха нови думи за текст на "Паневритмията". Утре ще извадят нови упражнения и нови обяснения. И ти ще носиш отговорността за това! " Той стои, мълчи и нищо не казва. Дори прие с голяма благодарност изданието на Гришата. Е, питате ли ме как съм живяла с този човек петдесет години? Но този път няма да мълча и ще кажа истината, защото трябва някой да я каже. И трябва да я знаете!
към текста >>

Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща.
А че някой иска да промени темпото на Паневритмията, това не е случайно, защото в Школата на Учителя случайни работи няма. Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе. Ние го познаваме Михаил Иванов от времето на Школата и знаем какво беше мнението на Учителя за него, и знаем какви поразии направи тук. Още са живи онези, които бяха потърпевши от него. Те могат да ви разкажат много неща. Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща. Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете. Аз съм ги чела, ние сме очевидци и знаем много добре как стоят нещата. Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това.
към текста >>

Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете.
Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе. Ние го познаваме Михаил Иванов от времето на Школата и знаем какво беше мнението на Учителя за него, и знаем какви поразии направи тук. Още са живи онези, които бяха потърпевши от него. Те могат да ви разкажат много неща. Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща. Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете. Аз съм ги чела, ние сме очевидци и знаем много добре как стоят нещата. Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура.
към текста >>

И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм.
Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него. И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха. А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
към текста >>

80. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Отговорете си сами.
Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка? Отговорете си сами. Запитва този брат - проверява дали Галилей е записал нещо от времето на Учителя. Оказва се, че Галилей е решил да не пише нищо, защото искал всичко това да го занесе непокътнато в Невидимия свят. Братът го запитва тогава защо е слязъл на земята и е заел едно място в Школата на Учителя, когато друг е могъл да стори това и всичко след това да опише. Та до 1970 година той нищо не бе писал. И ако нещо е написал след това, дължи се най-вече на този млад брат, който трябваше да го задвижи да изпълни своя дълг към Школата и към Учителя.
към текста >>

Отговорете си сами.
Има ли и публикации върху музиката на Учителя? А той можеше да направи всичко това. Досега не го е направил. И след това няма да го направи. А защо ли? Отговорете си сами. И после ми се обадете. И сега Асен Арнаудов разправя наляво и надясно, че аз съм го подвела преди двадесет и пет години и се бил хванал на моята въдица. Как ще го подведа, когато той бе истински музикант и талант и след като видя оригиналите на Учителя, единствен той от музикантите застана на моя страна? Запомнете това добре - единствен от музикантите той застана на моя страна! Забрави ли той оригиналите?
към текста >>

Сега говори и тръби насам-нататък - че аз съм го подвела преди двадесет и пет години, когато работехме заедно за издаване песните на Учителя.
Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо. Проверете след двадесет години дали казвам истината? Сега говори и тръби насам-нататък - че аз съм го подвела преди двадесет и пет години, когато работехме заедно за издаване песните на Учителя. Сега аз смятам, че той е подведен така, както трябва и ще отговаря за това. Да, двадесет години го нямаше, а сега се явява и казва, че съм го подвела. Ами нека да вземе оригинала и да провери дали съм го подвела. А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери. Е, как ви се струва това?
към текста >>

81. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека.
" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче?
към текста >>

82. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Няма сили да плаче, няма сили да проговори.
Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя.
към текста >>

В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят.
А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра".
към текста >>

Не може да говори, не може да диша, не може да гълта.
Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.
към текста >>

Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>

Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо.
Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят.
към текста >>

83. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си.
След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия.
към текста >>

Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение.
вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр.
към текста >>

Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете.
"Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата.
към текста >>

Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.
Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как.
към текста >>

Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя.
Но никога не одобрявах вътре в себе си това, което се случи, защото знаех много добре къде ще ни отведе. Отведе ни където трябва. Светът очакваше от нас образци от Учението на Учителя. Светът искаше образци от това Учение. Но ние не ставахме образци. Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя. Това е изключено. Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана?
към текста >>

И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите.
Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света. Нито е по учението на г-н Дънов. Това ви го заявявам аз оттук, като прокурор, от тази катедра! Аз имам лична кореспонденция с г-н Дънов и знам как стоят нещата. И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение. А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.
към текста >>

За това е говорил апостол Павел.
И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение. А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си. За тях няма закон и няма правила! Особено когато управляват! В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения. Ако си крака - ще вървиш с тях, ако си ръце - ще работиш с тях, но краката и ръцете не могат да вземат решения, а главата и онова, което е вложено вътре в нея. А тук, на "Изгрева", се получи точно обратното. Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора. Защо ли?
към текста >>

84. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии.
Не търсеше условия и удобства. Където сядаше, можеше да работи - както с молив да дешифрира, така и да работи на пишеща машина. Савка Керемидчиева също стенографираше и от нея има дешифрирани беседите от първите години на младежкия окултен клас. Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши. Елена Андреева бе македонка. Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри.
към текста >>

На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват.
Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине. Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя. Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя. Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
към текста >>

85. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе.
към текста >>

И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното.
към текста >>

И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят.
към текста >>

Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха.
към текста >>

Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос.
към текста >>

Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му.
Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен! " Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му. Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха.
към текста >>

Аз питам и искам отговор от вас.
А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея.
към текста >>

А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ.
" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни.
към текста >>

Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата.
към текста >>

През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога.
В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
към текста >>

86. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева".
към текста >>

Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят.
Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
към текста >>

Този разговор е записан и е много интересен.
Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира.
към текста >>

Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя.
към текста >>

Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.
Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява и става зрител и слушател. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
към текста >>

След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява и става зрител и слушател. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
към текста >>

Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова.
Той се съгласява и става зрител и слушател. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител.
към текста >>

Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
към текста >>

Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма.
към текста >>

Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред.
Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото.
към текста >>

Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум.
Той беше си заминал и вече Го нямаше. Ами сега, кого да питаме? Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си. Това е единственият правилен начин за разрешаване на всички лични и други проблеми на учениците от Школата. Но тогава стана най-неочакваното. Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му.
към текста >>

Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят.
Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си. Това е единственият правилен начин за разрешаване на всички лични и други проблеми на учениците от Школата. Но тогава стана най-неочакваното. Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя.
към текста >>

87. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем.
Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер.
към текста >>

И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща.
Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги.
към текста >>

След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва.
Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.
към текста >>

В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото.
към текста >>

Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа.
Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени? " "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета.
към текста >>

Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.
Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.
към текста >>

Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?
Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

" Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език.
Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

88. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес.
Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите.
към текста >>

После седнали и започнали разговори.
Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро.
към текста >>

Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал.
Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
към текста >>

А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор.
Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава. Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка?
към текста >>

" "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител!
" Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене! " "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка? " "Нека търси каквото иска! " "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това! " "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук! " "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител! " Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си за да я целуне. Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот." Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана. Намери не онова, което търсеше, защото се беше разминал с Христа, защото не го разпозна и то тук, в България!
към текста >>

89. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите.
"Анархизмът и Новото Учение" След Европейската война всички младежи се впуснаха да учат. Едни довършваха гимназиалното си образование, други се записваха в университетите да следват. Появи се една вълна на подем в този период. Причината бе на друго място. Само ние знаехме, че това се дължеше на идването на Великия Учител всред този народ. Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите. Божията нива бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската. Тази Божия нива беше полята от сълзите и неволите на този народ. Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и възрастат между този народ. Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят. Огледахме се - и какво да видим в Божията нива?
към текста >>

В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога.
Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София. Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога. А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания. А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света. Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение".
към текста >>

А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света.
По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София. Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога. А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания. А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света. Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство.
към текста >>

Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет.
Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата.
към текста >>

Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода.
Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение. А този метод ще го намерите в Словото на Учителя. На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата.
към текста >>

Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга.
Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци. Той е анархист и всички анархисти по онова време ходят така. Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява.
към текста >>

Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият.
Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява. Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото.
към текста >>

Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор.
И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ. Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори.
към текста >>

Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори.
Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ. Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори. Но точно в този момент една сестра извиква: "Вижте, аз виждам една човешка глава, която се движи във въздуха! " Тя сочи с пръст нататък, ние обръщаме глави и какво да видим: наистина една човешка глава се движи във въздуха. Няма що, зададохме на Учителя въпроса дали е възможна материализация на "Изгрева" на същества и ето, в същия миг ние виждаме една човешка глава да се движи във въздуха. Значи Учителят ни демонстрира материализация. Някой пита: "Сестра, къде точно е тази глава?
към текста >>

Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос.
С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората.
към текста >>

Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата.
Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя.
към текста >>

Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма. Той е незаконното дете на всички монархисти. Той иска да вземе престола на баща си и да царува. Но престолонаследник е този, който идва чрез закона." Ние проверихме това с живота си по време на Школата. Част от тези приятели влезнаха в Братството и по различен начин се проявяваха. Аз разказах само за трима.
към текста >>

90. 3_55 Учителят и толстоистите

При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България.
Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра.
към текста >>

През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него.
И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо.
към текста >>

91. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника.
А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение.
към текста >>

Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори.
Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска.
към текста >>

92. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа.
За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител.
към текста >>

От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория.
Сега слушайте внимателно: Представителите на египетският клон в Школата, както по времето на Учителя, така и след това, основаха групи и започнаха да се занимават с астрология, хиромантия, физиогномия, френология и други окултни науки. Ръководителите на тези групи преведоха много чуждестранна литература. И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за хиромантията и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи. Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя. Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория. Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата.
към текста >>

Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях.
Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя. Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория. Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител.
към текста >>

93. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." По-късно, през време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му. Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха.
към текста >>

По този начин, а това бе метод на Учителя, Той я караше да се сблъска с даден проблем и след това, чрез отговора на въпросите си, да даде своето обяснение.
Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете. След това започна всеки ден да ходи при Учителя и Го питаше онова, което не й беше ясно, Той даваше Своето обяснение и тя го стенографираше. По този начин, а това бе метод на Учителя, Той я караше да се сблъска с даден проблем и след това, чрез отговора на въпросите си, да даде своето обяснение. И тези обяснения ние ги имаме. Те са част от това, което изложих дотук. Затова идеологически залитания не са допустими. А сега ще ви разкажа за едно отклонение от Школата. По онова време беше преведена книга на окултиста Мория, който минаваше за Учител на човечеството.
към текста >>

Той отговори, че той е Учител на Черната ложа.
Затова идеологически залитания не са допустими. А сега ще ви разкажа за едно отклонение от Школата. По онова време беше преведена книга на окултиста Мория, който минаваше за Учител на човечеството. Случи се така, че нашите ученици от "Изгрева" бяха причина да се преведе неговата книга и дори да се отпечата. Отидоха при Учителя и Го запитаха кой е Мория. Той отговори, че той е Учител на Черната ложа. Но те не си взеха поука от това. Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това. Дори организира нейното отпечатване при Сава Калименов в Севлиево. Издаде се книга под заглавие "Агни Йога" и започнаха да си я купуват и четат изгревяни. Е, какво ще кажете за това?
към текста >>

След няколко дни научихме, че наши приятели от "Изгрева", а той още не беше разрушен, бяха го извикали въпросния йога на поляната в гората, бяха го качили на един стол, за да им говори.
Те бяха допуснати да покажат своето умение и изкуство в цирковете, като техният номер беше последен. Ние, които бяхме чели като млади литература за йогите и които бяхме преминали Школата на Учителя, се решихме и отидохме да посетим представленията на цирковете и да видим тяхното умение. Тяхното умение и изкуство беше зашеметяващо и поразяващо за човешките очи. Ние се усмихнахме и казахме, че това е вярно, но е за едно друго човечество от преди няколко хиляди години преди Христа. И това беше така. След няколко дни научихме, че наши приятели от "Изгрева", а той още не беше разрушен, бяха го извикали въпросния йога на поляната в гората, бяха го качили на един стол, за да им говори. Имаше преводач и стенограф. След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в София и провинцията. Всички ахнаха, отвориха уста и ококориха очи, понеже пред тях се изсипва цялото Божие откровение. Показаха ми и прегледах написаното. Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях.
към текста >>

А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата.
Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни.
към текста >>

Наблюдавах много млади хора, които бяха започнали да се занимават с Йога и които идваха понякога в моя дом за различни разговори.
Пак същото се случи. Дори се увлякоха много други млади българи. И те, вместо да дойдат при нас, защото бяха с духовна нагласа, отклониха се и тръгнаха след йогите. А след време отклонението бе заплатено с жестока цена. Отклонението от Школата се заплаща с изземването на жизнения кредит от човека. Наблюдавах много млади хора, които бяха започнали да се занимават с Йога и които идваха понякога в моя дом за различни разговори. Винаги разпитвах подробно и винаги се идваше до един и същи извод - при всички случаи тези млади хора плащаха скъпо с увреждане на здравето си и с психическо разстройство. Давах им съвети, но те не възприемаха, защото не можеха да проумеят как е възможно, в една малка страна като България, да се е родил Великият Учител. И тези хора бяха загубени за нас и за себе си. За следващите поколения искам да цитирам онова, което Учителят каза при отварянето на Школата през 1922 година, на събора в Търново. "Онези от вас, които са ученици, да знаете че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство.
към текста >>

А отговорът бе много прост.
Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения.
към текста >>

Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения.
А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище. Така бе направен първият опит срещу Учителя в Габрово.
към текста >>

94. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история.
Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество. Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане. Това, както и други причини, го накара да отиде при Учителя и да Го помоли да работят заедно, дори Му предложи да бъде представител на теософското общество в България, а той - Софрони Ников - да Му бъде помощник. Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това?
към текста >>

77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят.
Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
към текста >>

Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи.
Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос.
към текста >>

За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.
Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка.
към текста >>

По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка.
Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос.
към текста >>

Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.
Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз.
към текста >>

Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя.
Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник.
към текста >>

Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената.
Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни. Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо.
към текста >>

" Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената.
Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица.
към текста >>

95. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни.
"Магдалена и Кришнамурти" Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град. Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна.
към текста >>

Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея.
"Магдалена и Кришнамурти" Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град. Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева".
към текста >>

Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна.
Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена.
към текста >>

" А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата.
Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш.
към текста >>

Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш.
" А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това, Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева", който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича Магдалена.
към текста >>

Гледат я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори свободно три езика и всички врати пред нея се отварят.
А тя, като се върне, ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава, отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия. Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя.
към текста >>

Учителят говори с нея, разубеди я.
И беше тръгнала натам. Казаха на Учителя. Той излезе, обърна се към мен и каза: "Отиди и доведи Магдалена, да не ходи в полицията и да не прави глупости! " Аз отидох и й казах, че Учителят я вика и тя отиде при Него. Аз я заведох. Учителят говори с нея, разубеди я. Тя се успокои и се върна на "Изгрева". А щеше да направи нов пожар и щеше да предизвика много по-силно гонение срещу Учителя. Имаше сили, които просто изчакваха такива случаи и ги раздухваха и тогава следваха акции на властта и духовенството срещу Братството. Какви ли не случаи имаше. Един мъж беше набил жена си, че е дъновистка и тя побягва и напуска къщата му, а той отива и съобщава в полицията, че Дънов му е откраднал жената и я закарал на "Изгрева", за да Му бъде слугиня.
към текста >>

96. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя.
Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя.
към текста >>

Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството.
Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя. Беше срамно да се слуша. Дори и онези, които бяха противници на Учителя, като я слушаха, си запушваха ушите и се отдалечаваха да не я гледат, защото тя беше преминала всички норми на благоприличието и всички граници. Тя бе преминала през човешката бариера и цялата преизподня се изливаше през нея срещу Учителя. Тя отвори вратата на Злото срещу Бялото Братство и то се нахвърли срещу нас.
към текста >>

И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя.
Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя. Беше срамно да се слуша. Дори и онези, които бяха противници на Учителя, като я слушаха, си запушваха ушите и се отдалечаваха да не я гледат, защото тя беше преминала всички норми на благоприличието и всички граници. Тя бе преминала през човешката бариера и цялата преизподня се изливаше през нея срещу Учителя. Тя отвори вратата на Злото срещу Бялото Братство и то се нахвърли срещу нас. Тези гонения продължават дори тридесет години след заминаването на Учителя.
към текста >>

Този разговор се водеше пред всички ни.
След като се върна Магдалена при нас, Учителят я попита пред всички ни: "За колко се продаде на поповете и колко ти платиха? " Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е поискала, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници. Ние я слушаме настръхнали, а Учителят продължава: "За много малко си си продала душата. Трябваше да искаш десеторно повече. Аз струвам повече." Магдалена се разплака и обясни, че са я излъгали най-коварно. Този разговор се водеше пред всички ни. Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше спокойно за тези неща. Все едно, че се разправяха за покупка и продажба на круши. Беше наистина невероятно преживяване: от една страна Учителят, от другата страна виждахме изкусителя в Магдалена, а от трета страна - цялото Братство. Да полудееш от тази гледка. Та човек може ли да смели всичко това отведнъж и да го възприеме чрез очите си, чрез ушите си и чрез някакво друго възприятие.
към текста >>

Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.
Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски. Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените?
към текста >>

Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева" направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони.
Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най- великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева" направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили.
към текста >>

97. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Разговора се води на турски език.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
към текста >>

98. 3_63 Новата Голгота

На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му.
"Новата Голгота" Отивам веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му ръка, а Той целият топъл, пареше Му ръката - имаше висока температура. Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен. Ще питате, може ли един Учител да бъде болен? На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор? " Той се замисли и каза: "Може!
към текста >>

По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас.
" Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата.
към текста >>

Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен.
Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл. Това е за външните хора.
към текста >>

По едно време Учителят беше увреден много и не можеше да говори, а само фъфлеше.
Защото Словото Му имаше отношение само към човешките души и беше предназначено за тях. Така че Словото Му гледат и слушат душите от видимата и от невидимата Школа на Бялото Братство. След побоя, който Му бяха нанесли през 1936 година, Учителят получи отначало пареза, а после парализа на дясната ръка и десния крак, както и на езика. Бяхме се качили във връзка с това на Седемте езера на Рила. Учителят беше поставен в палатка и сестрите се грижеха за Него - всяка с каквото може. По едно време Учителят беше увреден много и не можеше да говори, а само фъфлеше. Тогава ние - сестрите - се грижехме за Него, хранехме Го с лъжичка, а братята Му помагаха да се придвижва до стола вън от палатката или до кревата. Тогава нямаше беседи, а всички горе бяхме в едно тягостно състояние и мъчение. Отивам при Учителя. Бяха Го изнесли на стола пред палатката и Той се печеше на слънце. Застанах пред Него и какво да видя.
към текста >>

Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.
Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг.
към текста >>

Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше.
Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно.
към текста >>

Но говореше много бавно.
Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих.
към текста >>

За кой закон говореше Учителят?
Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят? Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него. Прекъсва връзката си с живота на Духа и постепенно секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето на Духа. Е, това бе законът, който не прощаваше. Защото изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух.
към текста >>

99. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява.
" "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя. Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата. Ръката, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха. Онзи падна, свлече се на земята.
към текста >>

Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите.
Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя. Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени.
към текста >>

Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз.
После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя. Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци.
към текста >>

100. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света