Търсене в текстове за 'Говорене'

В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство.
Даже в това време когато говореше срещу Учителя дълго време не идва. Но когато дойде на Изгрева Учителя я попита: „Е колко ти платиха за това което говори? " „Е Учителю - 6000". „Много евтино си се продала". Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба. В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство. Просто фактът го подчертаваше. Той я попита, колко ти платиха? Сега, в тези неща Учителят израстваше пред нашите очи, защото никой от нас не можеше така да постъпи. Тъй любовно и към тези, които бяха Негови врагове, но Магдалина не можеш да я смяташ враг, защото идваше при Него на Изгрева. Друг път тя говореше към Него като на враг.
към текста >>

9. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Слушах, слушах и казах: Няма логика в това говорене!
Когато е дошъл при Учителя той беше офицер и аз в Братството когато дойдох той беше офицер на инженерните войски, а тогава беше с чин майор. През 1919 год. идва и ми разказва първия път когато идва, какво му се е случило с Учителя. Той ми разказа. На мене лично го разказва: „Учителят говори и аз слушам. Слушах, слушах и казах: Няма логика в това говорене! И веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря! " Него това го фрапира. „Той мисли ли чете? " Разбирате ли? Щото, за да може това да каже, значи той разбира, че Той чете мисли.
към текста >>

10. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

И тези образи оставаха в съзнанието и ако рече, нали някога да ни каже как се радва Истината, това нещо вътре веднага у нас, този образ изпъква и това беше помощта, която Учителят ни даваше със знанието си за говоренето на Истината.
Това е много, такива неща са много ценни за нас и полезни са били за нас, и за всички след нас, защото всеки, който работи в този път ще ги срещне и на него ще послужат както са послужили на мен и на всички мои съработници. Едно от нещата, които Учителят ми е говорил, така много и за които смятам, че мнозина от нас в някаква форма са го приели, това е да обичаме Истината и никога да не говорим лъжата. Учителят с такова отвращение говореше за лъжата. Казваше, тя вони, тя е отвратителна. И така го казваше, че така човек потръпваше, потърсваше се от това. И тези образи оставаха в съзнанието и ако рече, нали някога да ни каже как се радва Истината, това нещо вътре веднага у нас, този образ изпъква и това беше помощта, която Учителят ни даваше със знанието си за говоренето на Истината. Разбира се Учителят казваше: „Истината, цялата истина ще я кажете на Бога. Само на Бога се говори всичко. За вашите опитности ще говорите на тия, които могат да ви разберат. Ако го говорите на други, които няма да ви разберат, вие ще почувствате като натоварени, ограбени и ще се почувствате неразбрани. Затова никога не говорете за опитностите си през съзнания, които нямат познание за това нещо".
към текста >>

11. 118. ПРИСЪСТВИЕТО И НА ДВЕТЕ ЛОЖИ НА „ИЗГРЕВА

Даже един път Учителя в клас й удари шамар, пак така за безцеремонно говорене.
Учителят се наведе към нея и с много благ глас й каза: „Станете, идете си на мястото". Тя така постоя малко Той пак й повтори и тя наистина се надигна и си отиде на мястото. Тя беше с висше образование, беше учителка по немски език в гимназия, интелигентна жена беше. След това дойде в Братството оттогава. Тази Магдалена както дойде тя беше малко така екзалтирана, малко безсрамна се казва, защото аз съм я слушала да говори на Учителя така безсрамно, така нахално, така без никакво уважение, че просто не можех да разбера на какво се дължи това. Даже един път Учителя в клас й удари шамар, пак така за безцеремонно говорене. Даже си спомням, че един брат се съблазни от този шамар на Учителя и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. В.К.: Значи Учител, а бие ученик. Е.А.: Да, удари я, да. Сега за него е било много важно това.
към текста >>

12. 131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА

Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни.
Сега такъв характер има значи Борис, ама аз не го познавах. Аз с Борис сме се разбирали само идейно. И понеже той така, останах с впечатление, че Борис схваща правилно учението на Учителя. Защото през цялото време, докато съм била при Учителя, малко от хората, по моето разбиране схващаха правилно учението на Учителя. Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха. Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни. „Така се нареди, така стана", разбирате, вижда ми се просташко изразяване на духовни въпроси. И затуй не ми лежи тоя начин на изказване. Но да ви кажа и после много религиозна форма ми се струва това че е. Така. В.К.: При тази власт и тази епоха, отреза възможността за религиозна форма, отреза. Е.А.: Това искат, те си го говорят и сега в нашите среди.
към текста >>

Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни.
Сега такъв характер има значи Борис, ама аз не го познавах. Аз с Борис сме се разбирали само идейно. И понеже той така, останах с впечатление, че Борис схваща правилно учението на Учителя. Защото през цялото време, докато съм била при Учителя, малко от хората, по моето разбиране схващаха правилно учението на Учителя. Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха. Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни. „Така се нареди, така стана", разбирате, вижда ми се просташко изразяване на духовни въпроси. И затуй не ми лежи тоя начин на изказване. Но да ви кажа и после много религиозна форма ми се струва това че е. Така. В.К.: При тази власт и тази епоха, отреза възможността за религиозна форма, отреза. Е.А.: Това искат, те си го говорят и сега в нашите среди.
към текста >>

13. 176. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ

" Той намери начина на говоренето на брат Боев неподходящ и не одобри.
И той пожела сам да чете брат Боев. Той иначе така искаше. Ревностен беше. Аз не съм такава, когато може и както може. И тогава той като чете и Учителят каза: „Така не се чете Слово! " Той намери начина на говоренето на брат Боев неподходящ и не одобри. Не че упрекна в друго нещо, но тонът, нали знаеш какъв бе гръмогласен гласът му. В.К.: Гръмогласен. Е.А.: Гръмогласен, да беше брат Боев. Еленке - така ми викаше. В.К.: Ще подскочиш.
към текста >>

Дата на говорене, къде е говорено в кой том е записана, печатана или непечатана, всички данни.
Аз и сега мога да направя каталог. И аз имам един каталог, но не са пълни. А онзи беше пълен. В.К.: Онзи, който го взеха при обиска? Е.А.: Всичко. Дата на говорене, къде е говорено в кой том е записана, печатана или непечатана, всички данни. Всички данни за беседата така, така съм ги приготвила, тези които съм дала. Виж в това отношение аз от страх съм го правила това. Защото Учителят ще провери и ако не съм точна, аз излизам виновна. Не съм го направила толкова само от съзнание. Искала съм да бъда абсолютно точна затова.
към текста >>

14. 2.Гласът на Учителя

При говоренето той се оживи, отвори се.
Понеже бяхме прави зад седналите, можех хубаво да го набюдавам. Лицето беше спокойно, бледо. Понеже бях далече не можех да видя очите. Започна беседата си. Аз слушах много внимателно. При говоренето той се оживи, отвори се. Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Аз разбирах това, което говореше. Не бях чувала така да говори никой, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и ме радваше.
към текста >>

15. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им.
Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството. Всяка работа, вършена от съзнание, че се работи за Господа, донася своето благословение. Понеже в самата идея, така изложена, да очакваме че тя ще ни донесе радост да видим добър плод. Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им. В кръжоците могат да се разменят мисли върху тая идея и ако се намери за разумна и навременна може да се пристъпи към реализирането й. Уверени сме, че всичко това ще намери и Вашето одобрение, та в най-близките дни да се пристъпи към приложение на идеята. И така още тази година да имаме доброто начало на добро уредено братско книжовно дело. Всичко става в духа на свободата. След хубаво обмисляне, може да се вземе решение според местните условия за обща работа и приходи.
към текста >>

Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време.
Молим настоятелите, след получаване девета беседа от серията, да започнат събирането на втората част от абонамента, пак по 50 лева, която сума ще бъде за беседите номера 12 до 23. Събираните суми, молим да ни се внасят своевременно за наше улеснение. Съобщаваме Ви, че беседите трета серия са под печат в Русе и ще се доставят от брат Ватев; ония настоятели, които ни съобщиха по колко броя искат от тази серия, ще знаят, че щом бъде готова ще им се изпрати направо от Русе. Оттук сме съобщили в Русе, где и колко броя са поискани, а ако имате нови искания, молим отправяйте ги до брат Ватев /улица „Видин" № 7 -Русе/. Нему ще се правят и изплащанията, по цената, която ще Ви се съобщи по-късно. Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време. Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи. От страна на редакцията на списание „Житно зърно" сме помолени да ВИ явим, че Ви се изпраща 8 и 9 книжка от списанието, а 10 е под печат. Изпраща Ви се покана за записване абонати за петата годишна на списанието; разчита се веднага да съберете достатъчно абонаменти, които да подпомогнат незабавното издаване на първата книжка от V година, тъй като желание на редакцията е, да издадат / книжка до 22.Ш. Списъците на абонатите и сумите за града и околията Вида се изпращат от Вас - като настоятел, а записването на абонати да става от повече души. Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология"от тази библиотека, на абонатите.
към текста >>

16. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения.
Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. Понякой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая.
към текста >>

17. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Той не беше много по говоренето.
Много му се усили зрението и четеше без очила напоследък. В. К.: Сега как обикновено преминаваше един съборен ден? Понеже тук го виждаме пак на снимка N 6 как чете. Г. С.: На съборен ден се изпълняваха наряди, пееха се няколко песни, както въобще ставаше през времето на Учителя в Търново, няколко молитви и така. Той не обичаше много да говори, но когато някой зададе някакъв въпрос, тогава той говореше. Той не беше много по говоренето. Първата, която е тука на снимка 6, младо момиче, казва се Верка Велчова Милевска. Брат Велчо Милевски беше ръководител, след като брат Георги Куртев се помина 1961 година. След туй той стана ръководител около 6-7 години, даже и повече, беше ръководител на братството. Втората, тази е сестра Стойка от Тополица, третият - брат Куртев, другите две не ги познаваме, 6 - Надка Куртева, 7 - със забрадката - Пенка Димитрова от едно Карнобатско село, което не си спомням. След туй тя дойде в Бургас да живее, а след туй синът й направи вила до братската градина и тя се пресели там да живее.
към текста >>

18. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си.
Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.
към текста >>

19. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си.
След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

20. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.
Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето. Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа. Забележка: На обед към 1 часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дървен покрив, заваля дъжд, наставахме всички и се оттеглихме на сушина под сайваните на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни религиозни песни. Подир обед в 6 часа събранието започнахме с „Добрата молитва" и с песента „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани, та всички изказахме по един стих от Писанието, прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете", каза: - Искам да зная кой е най-важният въпрос, който ви занимава тая вечер? След като някои от нас отговорихме по нещо, г-н Дънов каза: - Защо е този стремеж у хората, че всички демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледам, че цар си турят?
към текста >>

21. Наряди за 1924 г.

Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова.
Противоречията всякога произтичат от безидеен живот. Там е големият шум. Дето има голям шум, идея, към която да се стремим, няма. Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон. Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова. Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока. Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим? Но това е само предположение. Възможно е, тази вероятност вие ще я опитате. Няма да им пишете положително, че ще има екскурзия, а само „възможно е да има екскурзия", и то Чамкория - Мусала.
към текста >>

22. Наряди за 1938 г.

Не се изисква голямо говорене!
Един млад момък е обезкуражен в живота и казва: „Аз ще се самоубия." Тръгва подир него една млада мома и му казва само една дума. И той веднага хвърля кобурите, и се обръща, и вече в очите му има една светлина! И казва: „Аз ще живея за човечеството! " Какво му е казала тя? Хубаво е да ви оставя вие да разгадаете. Не се изисква голямо говорене! Една дума да се каже, но Божествена дума. Всеки един от вас, който има Божествената Любов, той ще може да повдига в себе си температурата си до 10 хиляди градуса. Това е Любов! И той ще може така да повдига светлината си, че тя ще бъде 10 пъти по-силна от слънчевата светлина. И като влезеш при един банкер, който не иска да дава, ти ще повдигнеш температурата до 200-300 градуса и той ще каже: „Чакай, чакай!
към текста >>

23. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Помощта не дохожда всякога чрез говорене.
в едно училище се учим. „А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност.
към текста >>

Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е.
„А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта.
към текста >>

Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото.
Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа?
към текста >>

Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето.
То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа.
към текста >>

Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност.
Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа.
към текста >>

Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума.
да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как е това, но ме интересува за България. Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на человеците.
към текста >>

24. 17. ВЯРА

Той говори най-много един или два-три пъти в годината, затова трябва да запазите това говорене.
Вземете за идеал Христа, т.е. живия Господ, Който се е проявил в света. Отбелязвайте най- възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия живот - те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил, е сила за вас, ще гледате да го запазите. През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един или два-три пъти в годината, затова трябва да запазите това говорене. Колкото повече Господ ви проговаря и колкото повече се отдалечава от вас, толкова повече се усилват страданията ви. Това е много естествено. Имате дете, което ви обича, но отдалечи ли се то от вас, започвате да се безпокоите за него и да страдате. Така постъпва и Господ. С това отдалечаване и приближаване Господ чисти храма ви.
към текста >>

25. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква.
Вземете нещо - не вземете, усещайте се пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взима отвътре, а отвънка и всеки ден се изчерпва по-малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствувате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка - изгубваш я, дойдеш до обикновеното си състояние.
към текста >>

Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово.
Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, ще ви създадат неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, говори им разумно. Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово. Та, ако вие дойдете в съгласие, в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не сте тук, всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи - спра се, помагам му. Някой си напълнил главата с правила, знания, преживявания, а те не живеят в него.
към текста >>

26. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има пред вид.
Христос казва, че ги изпраща като овци между вълците. Питам: когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата „поздравление“ подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравляват. Само разумните хора могат да се поздравляват един с друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравляват, не могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има пред вид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва. Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: „Да се съберем.“ Че, в това няма нещо необикновено.
към текста >>

Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа.“ И другата казва същото.
Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки подтици, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тия минарета ходжата, на което стъпало и да се качи, все едно си говори. Така и вие, колкото високо и да се качите, все едно си говорите. Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа.“ И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен и да направим една молитва. Ти понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.“ А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
към текста >>

Не, то е говорене на ходжата от минарето.
Силата на човека седи в тези малки подтици, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тия минарета ходжата, на което стъпало и да се качи, все едно си говори. Така и вие, колкото високо и да се качите, все едно си говорите. Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа.“ И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен и да направим една молитва. Ти понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.“ А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме.“ Въпросът за кармата седи другояче.
към текста >>

27. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Там е лошата страна на говоренето.
Ще знаете: точно в 4 часа - на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои сте. Или как искате, да не знае никой? Защото, като знае тук, навсякъде ще се разпространи из София, всички ще знаят. Там е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойдете до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане.
към текста >>

И после, човешкото говорене има една опасна страна.
Туй мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той, а някой като седи, ще си мръдне ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си - това е човешката страна на мълчанието. Божественото търпение е слушане. То е най-красивото нещо. Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа.
към текста >>

Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.
А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа. Господ ти казва тъй: „Вземи си стомната от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори! “ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам!
към текста >>

28. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене.
Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали? В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота. И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде, по-далеч.
към текста >>

29. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Някой път човек има едно вътрешно говорене.
Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг? “ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш?
към текста >>

Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене.
Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг? “ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила.
към текста >>

30. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

ТОМ 13

В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си.
След малко Тошев влезе в залата. Голямо оживление настъпи между присъствуващите, защото всички разбраха, че има да чуят интересни неща. По споразумение между Димитрова и Тошева пръв започна да говори Тошев. Той говори малко повече от час. Извини се, че за този диспут му е съобщено едва преди един час, затова не е имал време да се подготви изчерпателно. В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си. За кратко тези неща ги изоставям. Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието.
към текста >>

31. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

ТОМ 13

още три машинописни страници.) Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие.
още не са подготвени, не са назрели за Божествената Мъдрост - прочети Евреем 5:12-14.) 3. А в Евангелието на Марко, 4:10-11 четем: „И когато остана насаме, онези, които бяха около Него с дванадесетте (М.Б.: Освен дванадесетте Исус Христос е имал и втори кръг ученици, още седемдесет), попитаха Го за притчите. И каза им: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи." (Бл. Т.: Следват още мотивирани изказвания до средата на 103 стр., 1962 г. III, т.е. още три машинописни страници.) Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие. И ако господин Михайловски желае да ми направи някои възражения, аз ще го изслушам с внимание и уважение и ще му отговоря. Иначе аз съм готов да си отида. Тогава Стоян Михаиловски ме похвали, че така прилежно съм изучавал Евангелията и Апостолските послания и добави: „Ти няма да си отидеш. Сега ще пием чай, ще се почерпим и ще си поприказваме приятелски." И другите се присъединиха към неговата покана. И аз останах в дома на Стоян Михаиловски още два часа, прекарани в приятни разговори.
към текста >>

32. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Да вземат в говоренето всички участие.
В това село съм докато си уредя добре работите (в 1-2 години), после ще се отдам само на Теософията. Книгата скоро ще се започне. Обадете Гелинову, че от Варна още не са ми писали за пишуща машина. Тези, за които се обявява, че вадят по 20 копия, ще запитам за тях. Но са скъпи, до 400лева... Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти. Да вземат в говоренето всички участие. Може едни събрания частни за четене „Общителя" и други събрания и за гости. С братски поздрав, Твой Ников София, 13.04.1928 г. Драги брат Стефан Тошев, Честити Празници! „Да воскреснет Бог (в нас) и расточаться врази его (нашите недостатъци, произлизащи от егоизма ни)! " „Воскресни, Господи, спаси ни Боже наш!
към текста >>

33. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

293.Мълчание и говорене.
291.На Бога. С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога! Това не изключва неговата активност и инициатива в живота. 292.Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293.Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде - мълчи. Ученикът, като не си знае урока - мълчи. Учителят, който много знае - мълчи. Когато човек е много гладен - много говори.
към текста >>

Има три вида мълчание и три вида говорене.
С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога! Това не изключва неговата активност и инициатива в живота. 292.Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293.Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде - мълчи. Ученикът, като не си знае урока - мълчи. Учителят, който много знае - мълчи. Когато човек е много гладен - много говори. Ученикът, който много знае - много говори.
към текста >>

34. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1421-1440

Савка Керемидчиева

1432 Говоренето, това е правата мисъл.
„Всеки, който изпълнява Волята Божия, той ми е брат, сестра и майка." Пейте! 1431 Като се готви яденето да пейте. Като копаете лозето - пейте. Като четете - пейте. Каквото правите, пейте - онова тихо пеене, което се чувства на Небето. Мисълта. 1432 Говоренето, това е правата мисъл. Всякога ще имаш едно хубаво разположение на душата си. Христос сега казва: „Всеки, който изпълнява Волята на Баща ми." Не е само един човек, който мисли вътре в теб. Във всяка една твоя мисъл се намесват много същества, безброй същества. Да мислиш за Бога - това е важно. Дървото на живота.
към текста >>

35. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

Общото ми заключение е: когато подбираме думи, дето гласните се повече преповтарят, дето има повече меки букви, тогава говоренето е по-звучно, по музикално и по-изразително.
За забелязване е: 1. Гласните се повтарят повече пъти, отколкото съгласните. 2. Надвишават меките гласни и съгласни и 3. Малко думи свършват със съгласна - от 195 думи едва 27 свършват с „ъ". „Ъ" се среща в цялата молитва само 42 пъти, при наличност на 860 букви. Общото ми заключение е: когато подбираме думи, дето гласните се повече преповтарят, дето има повече меки букви, тогава говоренето е по-звучно, по музикално и по-изразително. И възвишеността на молитвения език, седи именно в това. Повече гласни, повече мекота и повече сърдечност. Молитвата прочетох бавно, спокойно и с подигната мисъл за 3 минути. Преписах я за 12 минути, също бавно и със съсредоточено внимание. А работата ми с изчисляването на буквите, гласни и съгласни ми взе 9 часа, като измежду загубих 15 букви.
към текста >>

36. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание.
Савка Забележка на съставителя: Савка пътува за Берлин, среща се със роднини на майка си, която е германка и след това заминава за Латвия - Рига. * 1.VI.1940 г. Рига на крайбрежието. Еленка Андреева Квартал „Изгрев" София, България С. Б. Л. Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание. Всички те се различават. Такива, а и по-големи бяха вълните, като дойдохме с Амалия тука. Силен морск и вятър, силен шум, затворено небе и безгранично море. Сетихме се за Цековото: „Морето се вълнува." На обяд времето се изясни и имахме топло слънце. Предай на големия Брат благодарност и молба.
към текста >>

37. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

* * * Ясно говорене Беседа печатана в същото томче, 7 часа и 15 мин.
Шестте кръга сестри се вливат в два кръга братя. Получават се общо 4 кръга. Тръгва се от определено място двама братя с две сестри - в една редица в „колона по 4" и се движат към центъра на спиралата и т.н., както вчера. * * * Закуска Отче наш. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Ясно говорене Беседа печатана в същото томче, 7 часа и 15 мин. „Благославяй душе моя Господа." Само Божията Любов носи пълния живот. Евангелие от Иоанна гл. 18. „Духът Божи". Беседата завърши в 10 часа и 15 мин. „Бог е Любов." /песен/ Обяд Отче наш.
към текста >>

38. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене.
Братовчедът на връщане от Болград, с младата булка идва до Бургас с параход, а оттам с влака минаха през Карнобат за Сливен. Баща ни е бил известен кога точна ще минат, та ние нея сутрин - цялото семейство, родители и деца, бяхме на гара Карнобат! Влакът разбира се пристига по разписанието си, слизат от вагона братовчеда с булката и се поздравяваме; те и ние, сияем от радост! В това време, продавач на хубави топли бюреци, донесе две тавички, сложи ги на стол, наряза майсторски тези лакомства, а баща ни покани гостите и нас да направим закуска. Приятна изненада! Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене. Влакът не може да ни чака да изядем всичко, както бе тогава редът, зачу се третият звънец, а това значи, след минута влакът продължава пътуването. Така щото, нашите скъпи гости побързаха да се качат, изпращани от нас с усмивки и благопожелания. Това събитие направи впечатление и на други, които бяха на гарата - не всякога минават такива сватбари през Карнобат и да направят чест да слязат и закусват! Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка. Научихме че булката е българка, има образование, името й Мария, но галено я наричаха Маричка.
към текста >>

39. 9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Но ми направи впечатление, аз заварих тези приятели на съзерцание, на коментарии, на говорене, но да направят нещо не можеха. Н.Д.
Ако е организиран в духовния свят ще бъде организиран и във физическия свят. Законът е такъв: „Каквото вържеш горе, ще го развържеш долу. Каквото е горе, таквоз е и долу. Каквото вържеш долу на Земята ще го развържеш горе. Но някой път човек повече е организиран във физическия свят, а забравя другото. Но ми направи впечатление, аз заварих тези приятели на съзерцание, на коментарии, на говорене, но да направят нещо не можеха. Н.Д. Правилно си го схванал. Така беше. В.К. Спомням си, че до тези приятели, които се добрах да свършим една работа, много трудно човек можеше да ги накара да я свършат. Подтикваш, употребявал съм както се казва физическо насилие да свършим една работа. Не могат да се организират, вътрешно не могат да се организират и външно не могат да се организират, аз направо съм се учудвал.
към текста >>

40. 1929 година

Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато.
Потвърдих, въпреки времето, че ще трябва да отидем. Потеглихме аз, Ариф Дикогоклу, защото делото против Ибрям Кьосе Мехмедов той ще го завежда и упълномощава адвокат. Савата Ризвонов и още един. Дело не заведохме, а оставихме чрез агрономството да се заведе и изследва нарушението. Професор Асен Златаров вечерта срещу събота ще говори на тема „От маймуната до човека". Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато. Вечерта дойде покана от Сандю, Васил Острев от с. Паламарци и говорихме на тема: беседите, Учителят и подобни. Свирих им с цигулката. 9.III.[1929 год.], събота Изпратихме Сандю Острев до Паламарския кантон и се върнахме, а аз с каруцата на Илия Пенев, след като купих за кумеца си една [...] за блуза за 200 лева и един бакър за 275 лева, си потеглих за Водица. Отбих се у сестра си в Ковачевец, И тя сгодила Георгя и заради мене отложила сватбата си за 13.III.
към текста >>

41. 1929 година - продължение

А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо.
Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата ламба. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме, От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за [Петър] Панпоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят. Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света. Ново иска светът, а това новото ще дойде от чистите истински служители на Бога, какъвто е Учителят ни, на когото ние искаме да бъдем и сме ученици. Изкушенията в света са големи, съблазните - безкрайни, а ученикът не трябва да се заблуждава от временната световна привлекателност и ласка, ученикът не трябва да се съблазнява от нищо! След това направихме снимка на Стойчо, Иванка и Димитричка с цигулките, а сестра Куна при тях, в градинчето.
към текста >>

42. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.
Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна... Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка. Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко. След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим. Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме. Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.
към текста >>

43. 1934 година

Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала.
И в дълъг разговор се обясни, като му акордираше Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито *и че от 2 години бил без работа. Говориха за току уволнен ученик от Ст. Загора, назначен в Кърджали, и сега пак го бил уволнил Учителският съвет, а Кирков заставил учителите чрез Министерството да възвърнат тоя ученик и още много други работи. *тюрме, тюрма (от лат.-рус.) - остар. разг. затвор. (Бел. М.И.) И след като платих 8 лева, излязохме. Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала. И че „ще видим" бе последната му дума. След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох.
към текста >>

44. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Музиката е говорене.
Има една музика, която е условна, а има друга, която е извън условията. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си невежа. Пеенето е присъствие на Божията душа. Може да пееш само на Онзи, Койтоти е дал сърцето, дробовете, устата. Пък като пееш на Него, може и други да те слушат. Музиката е говорене. (25.II.1938 год., петък) 194. Трябва да създадете условия, при които мъчнотиите да се премахнат. За да премахнете една мъчнотия, вие ще отидете при Господа, под Неговите крила, ще се сгушите и ще стоите 21 ден, докато почувствуваш топлина и чуеш Неговия глас, който ще ти каже: „Стани! " (Учителят пее тази дума.) * Като пея, целият музикален свят е около мен и в мен, вземат участие, и ако пеем, те ще направят нещо за нас - всеки ще пусне в паничката по нещо. (25.II.1938 год., петък) *Кокошката измътва яйцата за 21 дни и се излюпват пилци, затова се споменава това число. (Бел.
към текста >>

45. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

При говоренето да има обертонове.
Един човек, който ви обича, ако няма отглас на вашата любов, показва, че във вашата любов няма обертонове и хармония. Любовта е музика. Любовта не е в бързането. За всяко нещо има време. Като говори човек, трябва да е музикален. При говоренето да има обертонове. Когато хората не ме обичат, показва, че аз не обичам Бога. Каквито са моите отношения към Първата причина, такива са отношенията на хората към мен. (28.Х11937год., неделя) 317. Музиката е способност, която принадлежи на Божествения свят. Не вземайте музиката като мода.
към текста >>

46. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

В многото говорене остават неща неразбрани.
" И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове. Сърцето не върви в акорд с ума, а умът не върви в акорд с волята. В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли. Като дойдете до музикантите, оставете да изправят своите грешки, а като дойдете до публиката, тя да изправи своите грешки. (13.II.1938 год., неделя) 334. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не може да пееш.
към текста >>

Музиката е говорене.
Ако сме радостни при яденето, ние сме музикални. (25.II.1938 год., петък) 348. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си един невежа. Пеенето е присъствие на Божествената душа. Можеш да пееш само на Онзи, Който ти е дал сърцето, дробовете, устата, пък като пеем на Него, могат да ни слушат и други същества. Музиката е говорене. Плачът е чистене. Окалял си се. Ангелът, ако гледа как падат сълзите, ще създаде цяла музика. (25.II.1938 год., петък) 349. Като пея, целият музикален свят е около мене и в мен - вземат участие.
към текста >>

47. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Колегата от Туден ми каза, че вчера, петък, той (Тошев), заедно с Годечкия кмет Кир Шумонов са говорили нещо по мой адрес, но не ми каза в що се е състоял сюжетът на говоренето за мене.
Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал Александър. В Годеч разговарях с Гаганица, той ми каза, че нему се иска да прати децата си в Годеч, защото няма кой да ги гледа. Говорихме с Манов, за читалищни деятели. Аз вземах, т. е. ангажирах се да говоря на темата: „Трудът, мост на напредъка". Колегата от Туден ми каза, че вчера, петък, той (Тошев), заедно с Годечкия кмет Кир Шумонов са говорили нещо по мой адрес, но не ми каза в що се е състоял сюжетът на говоренето за мене. Дойдох си късно от Годеч. Свирих, пях и си легнах в 10 ч. 30.IХ.1934 год. Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца.
към текста >>

48. 11. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1937 год.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Устното говорене е по- леко и по-обширно и изчерпателно.
За кашкавала не зная какво да ти кажа, защото нямам пари да ти пратя, пък и ти нямаш. Хубаво е да се вземе малко, за да не се купува отпосле на двойна цена, но като нямаме пари! Пък да се трупаш с борчове, и то не струва. Както намериш за добре, тъй направи. Като дойдеш, ще приказваме по много въпроси. Устното говорене е по- леко и по-обширно и изчерпателно. Бог е, Който сближава хората и пак Той е, Който ги отдалечава. Нас Бог ни е сближил. Радвай се и благодари! Това е привилегия - в пътя си да имаш един добър другар, чрез когото Бог се проявява, да ти съчувствува, да има с кого да споделиш и радости, и скърби, и да си взаимно помагате - няма по- велико благо на земята от това. Затова, нека свещено да пазим нашите отношения в чистота и святост, за да имаме всякога благословението на Бога и на Учителя.
към текста >>

49. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Всички хора страдате от една грубост в говоренето.
Ако няма връзка между мислите и причината, мисълта остава непроя- вена. Без причина, без закон не може да се предаде мисълта. Животът е Любовта, законът е Мъдростта. Ако условията не ги използувате, в бъдеще ще се чудите защо не ви вървят работите. На всеки един човек ще му говориш както той иска, не както ти искаш. Всички хора страдате от една грубост в говоренето. Има майки, които раждат деца и не могат да ги отгледат, нямат майчино чувство. Майката трябва да знае да възпита детето си. Ако вие родите една мисъл и оставите другите да я отгледат, прилича на онази майка, която ражда и не отглежда детето си. Здравият баща предава здраве на детето си. Също и майката.
към текста >>

50. 113. Материалното и духовното богатство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Говоренето: „Аз вярвам", не важи.
Оборот имате с милиони, а печалба нямате. Някои с малък оборот, много печалби. Дяволът накара Христа първо да уповава на Себе си, второ - на Бога. - „Я си върви, отдето си дошел! " Уповавай на себе си - пази, което Бог е вложил в тебе. Говоренето: „Аз вярвам", не важи. Когато живият иска да му простиш, прости му! Когато умрелият мълчи, забрави го! Десет години той на мене е слугувал и аз 10 години ще му слугувам. Да служи и момъкът, и момата, да слугуват, за да се освободим.
към текста >>

51. 62. Михал Луканов. 62.2. Среща с окултизма на теософите и с Учителя Дънов

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Говоренето продължи около половин час и в заключение каза: - Който ученик присвои чужди пари, забавя прераждането си с четири хиляди години - и се разпръсна, изчезна в стаята.
Оставаше ми само една страница. В това време, беше към седем часа - лятно време, цялата стая се заля в светлина. Насреща в стаята почна да се оформирува една женска пълна фигура до пояса. Тя ми каза: - Аз съм Ани Безант, слушай за прераждането. - И започна да ми говори. Говоренето продължи около половин час и в заключение каза: - Който ученик присвои чужди пари, забавя прераждането си с четири хиляди години - и се разпръсна, изчезна в стаята. Станах, вземах книгата за прераждането и видях, че е същото, което бе ми говорила. Цели пасажи, които, бе ми казала, ги намерих в книгата. Тази книга не я прочетох цялата, защото я знаех. След това видях портрета на Ани Безант в списание „Всемирна летопис" и преди да прочета написаното име под нея, аз я познах. Един от братята, които бяха в града ми, ме изпрати с бележка при Учителя в Чам Кория.
към текста >>

52. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

ТОМ 18

А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за разсъждение, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т. н., които сфери влизат като органи в общия вселенски организъм, който човек чувствува, че му принадлежи. Но там човек чувствува, че притежава и нещо друго, нещо специално, което отговаря на главата на земното съществуване. Тази специална част на човешкото същество се образува от сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, които съставят един вид главата на човека в слънчевото му съществуване. Може да резюмираме горната мисъл по-конкретно по следния начин: В слънчевото съществуване - Луната, Меркурий и Венера съставят крайниците и долната част на човешкия организъм, самата Слънчева сфера заедно с неговите духовни същества образува гръдната област, целокупносттана ритмичната система на човека - дробовете и сърцето с кръвоносната система. А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за разсъждение, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Но както на Земята главата е орган за размишление, за разсъждаване, седалище на паметта и спомена, а също така в нея се намират устата, чрез която човек говори — изразява своите мисли. Устата е орган, чрез който се изявява човешкото слово като израз на неговата мисъл. Също така и в съществуването на човека в сферата на Слънцето неговата глава има същата функция. В Слънчевата сфера устата на човешкия организъм, чрез която се изразява космичното Слово, се представя от сферата на Марс в космичния организъм на човека. Това Слово звучи в пространството като хармония на сферите, като разумно космично Слово.
към текста >>

53. 6.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ

ТОМ 19

МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене.
Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля - свиренето на пиано, цигулка и другите от този род. Също и при приложните изкуства. Умението всичко да се направи най-добре. При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера, подтика и чувството за добро творчество липсват. МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене. А при висшите типове добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов всякога при разговор да предизвиква рязка заядливост, оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква. При no-низшите типове имаме една излишна, не на място бъбривост и стремежа към обсебване на чуждото, кражба, но на дребно - джебчийство и лъжа. МЕРКУРИЙ - ЮПИТЕР При съвпад и добрите аспекти, особено при съвпад, имаме човек с голям интерес и жажда за материален придобие, забогатяване. При по-добро интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знанията, науките, като в това направление ще може да се постигне много.
към текста >>

54. 20.3. МЕРКУРИЙ

ТОМ 19

20.3. МЕРКУРИЙ В Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти-активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро изказване.
20.3. МЕРКУРИЙ В Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти-активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро изказване. При по-примитивните и с лоши аспекти - към една не на място заядливост, да се обажда къде трябва и не трябва - стремеж към бърборене. В Телец - при по-издигнатите и с добри аспекти, дава подтика към всестранни интереси и по-научните въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти едно не на място любопитство и търсене вьв всяко нещо материалната изгода. В Близнаци - Неговият Зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти, Меркурий дава на родения всестранно и пълноценно всички свои добри качества.
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене?
Иеремия е третата точка. Какво представят тия точки? Онези, които не са изучавали Астрология, мъчно могат да ги разберат. Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исаи е говорил по един начин, Иезекил - по друг начин, Иеремия - по трети начин, и Данаил - почетвьрти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Онзи, които има развито сърце, обича Евангелист Йоан. Които има развит ум, обича Павла, догматикът обича да чете Петра, праведният обича Якова. Според някои учени, между Слънцето и Меркурий има още една планета, по-малка, но тя мъчно се вижда.
към текста >>

56. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение.
Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само? Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр). Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение. Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато. Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности. То носи в себе си методи за разумен живот. Както един инженер не може да строи произволно, а трябва да съобразява формите на строежите си със законите на природата (независимо от сила и пр.), така и държавните и политическите мъже не могат да пренебрегват природните закони в своите построения - инак такива строежи ще бъдат краткотрайни.
към текста >>

57. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш.
Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот. Водата е една, а разнообразието иде от условията, при които тя е текла. Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път. Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда... Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения. Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш. Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание. Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени.
към текста >>

58. II. БУНТ

Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично.
Сънят през нощта бе го ободрил. И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу треската. Той чувствуваше, че днес ще може да се справи. И наистина съдбата го покровителствуваше. Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше. Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично. Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги. И той, като разбра какво търси, поиска веднага да му помогне и го повлече по стаите на съда. И навсякъде той влизаше като свой, без билет и без чукане. - Другари! - крещеше той почти на всяка врата, - не може, не търпи отлагание!
към текста >>

59. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

В хола се чува весело говорене на немски.
Генералът, който стои до прозореца и гледа навън на двора. Оглежда и себе си, като да гледа някой друг човек - и пак се връща към вратата, отгдето влязоха. Сън е сякаш. На двора се чува шум от влизащ автомобил, след туй - бързи енергични крачки по двора. Генералът застава мирно и се обръща към вратата. В хола се чува весело говорене на немски. Вратите ги отваря генералът, обръща се към Генко и каза тържествено, макар и тихо: - Негово Величество Царят. В стаята влезе висок засмян човек с «Добър ден» на устата. Той се ръкува сърдечно с генерала. - Много ми е драго, генерале, че Ви виждам все така бодър. После се обърна и към Генко.
към текста >>

60. VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА СЛЕДНИЯ ДЕН

При говоренето на Учителя, съществуването на висшите същества, които ръководят човека, му се струваха съвършено реални, осезаеми.
Да има една Божествена база, от която всички да изхождат. Учителят му говори продължително. Разкриваше му политическото положение на околните държави, ролята на масоните, на Англия, на Русия, противовеса на Русия - Италия и много други въпроси, които Генко никога не бе чувал да се засягат от такова широко гледище. Той самият имаше идеи, но в политическите въпроси бе застанал, без да ще, на позиция, която изключваше всички партии наглед. Там го болеше и той викаше заедно с всички страдущи -но това не беше в състояние да разреши никакъв въпрос. При говоренето на Учителя, съществуването на висшите същества, които ръководят човека, му се струваха съвършено реални, осезаеми. Ясно му стана как всеки силов център развива своя противоцентър, за да спази равновесието в природата. Че човек има свое място и задача в природата и че стълкновенията започват тъкмо оттам. Многобройност на катастрофите може да бъде последица от нарушение само на едно разписание на един закон, но съществен. Като че ли Генко беше знаел нещо, но сега му го показваха. Една Ниагара, за която беше чул да се говори, а сега тя беше пред него и той с жаден поглед слушаше и се радваше.
към текста >>

61. X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ

ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО

(В. «Братство», бр. 203,12.XII.1937 г., стр. 3-4)

Защото жаждата се утолява с вода, а не с говорене.
X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ (стр. 320-326) ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО «Ако се не родите изново» Евангелието «Водата, ако я не приемеш, не можеш да си утолиш жаждата.» Учителят Рила, Второто езеро Разбрах защо не разбираме - защото не сме се родили изново. Защото жаждата се утолява с вода, а не с говорене. И досега всичко в човечеството, или почти всичко човешко, е искало само, а не е знаело как да го направи. И сега разбрах, че да знаеш, то е да можеш. Ако постигнеш това, което искаш, то е знание, ако само искаш, а не можеш, то е незнание. А сега хората и светът работят тъкмо с това незнание - чакат и не идат резултатите, които чакат. И тогава, вместо да изправят методите си и коригират знанията си, те намират, че светът е лошо създаден... А когато се роди изново животът, новият живот вече е естествена проява.
към текста >>

62. 7. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

(В. «Братство», бр. 299 (4), 15.XII.1942 г., стр. 3)

3-4) (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ) Истинското убеждение, това е животът на човека - другото е говорене за убеждение.
7. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (В. «Братство», бр. 203, 12.ХII.1937г, стр. 3-4) (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ) Истинското убеждение, това е животът на човека - другото е говорене за убеждение. Ако искаш някого да научиш да пее, трябва да събудиш желание за пеене в него. И да учи. Същото е потреба, ако искаш да оправиш една погрешка на някого. Както инженерът не може да конструира произволно, а според законите на механиката, така и държавниците не могат да пренебрегват природните закони - инак техните построения ще бъдат нетрайни. Необходимото природата го дава, а излишното заробва.
към текста >>

63. 28. Писма до познати и непознати

Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва.
На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена. Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата. Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина? » Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот!
към текста >>

64. 2. ЕССЕ HOMO

Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г

И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му.
И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища. Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство.
към текста >>

65. II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ

Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене.
Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене. Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа.
към текста >>

66. 20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)

ТОМ 21

Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението.
” – „Е, покажи ми тогава как! ” - казал младият. И днес синът ходи, както бащата е ходил. Съвременните хора се нуждаят от един нов морал - самият живот налага това. Честността днес на един человек е много ограничена и условна. Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението. Смешно ще е да се молим Бог да изоре нивите ни. Но когато свършим нашата работа, Той ще започне Своята. Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му.
към текста >>

67. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Обаятелен в говоренето, той е като един извор.
А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун! Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва. В Лъва- обаятелност, магнетизъм и способност да ръководи. Обаятелен в говоренето, той е като един извор. И започне ли да говори, не спира. Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея. Това е казал и Учителят за всички Свои ученици. Бялото Братство неведнъж му е възлагало важни задачи.
към текста >>

68. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Много от говоренето му е в стихотворна форма и трябва да се даде така.
Говорил е и на майка ми, много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г. И всяка година на годишнината му едва оживяваше. Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма и трябва да се даде така. В тези негови речи от отвъдния свят няма пропаганда, защото са лични и никой досега не ги е чул. Така че те не са нито за слава, нито за чест и почит, защото има и много критика, както и много стимул и подтик за успех в трудностите. И всичко е пропито с много човечност и любов! Някога говори и Учителят! Че защо не?
към текста >>

69. 6. Основи на морала

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Стига вече само говорене и злоупотреба с търпението на народа.
Не, това са неразумни и животински прояви. Това са прояви на хищните животни. Нима е разумно и красиво да се дели и Христовото учение на клонки, и всяка клонка да мисли, че е на правата страна, а другите - на крив път? Не, сега трябва да се подеме новото във всички области на живота и да се работи разумно. Трябват вече хора образци, с дела, за да проповядват. Стига вече само говорене и злоупотреба с търпението на народа. Творците на новото, идеалното, моралното и пр., това са чистите и добри люде, които са се освободили от лъжата, кражбата, гордостта, завистта, омразата, алчността - плод на егоизма, и са развили всички благородни прояви, па били те верующи или атеисти. Такива хора гледат да открият само една добра черта и у най-лошия човек, защото и той е частица от цялото. А добри черти има положително у всякого. Тези хора работят върху всеки лош човек, да му помогнат да се издигне, защото е частица на цялото. Старите схващания са тъкмо обратни.
към текста >>

70. 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв.
Когато Лунка и Цветан се събират, като семейство, те са търсили възможността да живеят в Севлиево. Те предават живота си в ръцете на Бога. Цветан Цветанов през 1903 г. е зачислен като проповедник към Мисията на Методистката църква, а през 1905 година на 14-та Годишна конференция на методистката църква във Варна, той е ръкоположен за дякон и приет за пълен член на Конференцията. Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево. С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен. Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (Дъбник, Долни Дъбник, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв. Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини.
към текста >>

71. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки.
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 6-8. Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки. Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника.
към текста >>

72. 2.3. Юбилеен събор на Българското Евангелско дружество Пловдив, 13-17.04.1900 г.

Това събрание, на което взеха участие мнозина в молитва и говорене, беше живо и назидателно; също тъй бяха живи и другите молитвени събрания, държани през сесията на Събора.
Българското Евангелско Дружество отпразнува тази година най- тържествено 25-та годишнина на своето организиране. Годишният събор с особено приготвена програма се държа в Пловдив от 13-й до 17-й миналий м. април. На този събор присъствуваха почти всичките евангелски пастири и проповедници от Южна България, Софийският и Кюстендилският пастири, двама пастири от Северна България, американските мисионери Кларк и Хаскел от Самоков, Хус от Солун, Бонд с госпожата си от Битоля, г-ца Стоун от Солун и двама пастири българи от Македония: г-дата Кимов от Струмица и Христов от Банско, Разлог Освен тези, бяха и много посетители от разни места на Южна България и от Софийско. Нека кажем, че разпорежданията за приемането и нагостяването на гостите бяха във всяко отношение превъзходни. Съборът се отвори в четвъртък, на 13-й миналия април, с молитвено събрание водено от г-на Панеджиева, Бургаский еванг. проповедник. Това събрание, на което взеха участие мнозина в молитва и говорене, беше живо и назидателно; също тъй бяха живи и другите молитвени събрания, държани през сесията на Събора. След молитвеното събрание се отвори първото редовно заседание на Събора под председателството на г-на А. С. Цанов, един от главните основатели на Дружеството. Чете се рапортът на деловодителя В. Шопов и рапортите на делегата при Мисионерския Събор и на онзи при Научно-богословското и Девическо училища в Самоков. Представи се равносметката на Дружеството, която ще бъде печатана в Изложението на Българското Евангелско Дружество.
към текста >>

73. 4.3.6. Себепосланник в Англия

Първо, от това, че ме слушаха с внимание; че в повторно говорене в същия град или село, числото на слушателите ми се увеличаваше; трето, от ласкателните отзиви в пресата (каквито изрезки мога да Ви представя, когато пожелаете).
Онова, което подлежи на спор е: дали Стоян Ватралски е човекът за това важнейше дело? Поради това, че не ме познавате интимно, аз трябва, (колкото и да е неловко и нескромно, сам да посочвам своята за такава работа способност или приспособимост) да Ви кажа, какво ми дава смелост да предлагам скромните си сили за това голямо предприятие. За това ми дава смелост и уверение споменът в моята незначителна кариера на една моя насърдчителна в подобна работа опитност. А именно: преди, през и особено подир следване образованието си в Харвардския университет, при Бостон, аз съм публикувал доста дописки и платени статии в първокласни американски вестници и месечни списания, и съм държал стотини популярни сказки из градове и села, в черкви, салони, обществени зали и даже в театри; пред многолюдни заинтересовани слушатели. А как зная, че хората са се интересували в моите сказки? Първо, от това, че ме слушаха с внимание; че в повторно говорене в същия град или село, числото на слушателите ми се увеличаваше; трето, от ласкателните отзиви в пресата (каквито изрезки мога да Ви представя, когато пожелаете). Ето защо, макар сега да съм дванадесет години по-възрастен, аз мисля, че имам разумно основание да вярвам, че да бях сега в Англия, би ми се удало посредством навременни писма и приспособени за целта речи, да сторя нещо - да не кажа много нещо - към повлияване общественото в Англия мнение в полза на нашата права кауза. Фактът, че съм евангелист ще даде достъп, както не би дал на никой православен българин, до английските амвони. В началото ще ми послужат готовите у мен свидетелства из вестници и всеизвестни лица в Америка. Амвонът между англосаксите, както знаете, е мощен инструмент за въздействие върху публиката. Освен статиите и речите може да се отпечатат и раздават ръчно моята ода "To-day's Macedonian Cry" и други подобни позиви.
към текста >>

74. 125. Песните на Учителя са взети от реалноста на природата

Весела Несторова

Затова трябват образци - чрез говорене няма да се научат хората.
При печката и огъня, печката е само проводник, условие да се прояви нещо. Един ученик може да копира картината на Учителя му, но не може да сложи собственото си име под нея. Има още друго - реалността, която още не е картината." Учителят иска да ни покаже чрез страданията, че страдаме поради неразбирането на Любовта. Има едно разрешение - като посея една семка, няма да изям дървото, а ще изям плодовете. Душите, които се хранят с Любовта живеят, а които не - страдат Радостта изхожда от факта, че си ял от Любовта, а скръбта - че не поддържаш живота си от плодовете на Любовта. Затова трябват образци - чрез говорене няма да се научат хората. Щом дойдеш до реалния живот, не можеш да говориш за това, което не мислиш, не чувстваш, или не можеш да направиш. За да направиш сега нещо, от хиляди години този подтик е бил в теб. Житното зърно иска да види слънцето, независимо къде ще се посее. Щом може да види слънцето, то е точно на мястото, което то иска и което му е определено. Приличаш на стая, в която има една свещ, та само големите неща се виждат.
към текста >>

75. 285 в. Оранжево-червен диск на слънцето

Весела Несторова

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Той каза: Остави, остави, не ме питай, не е за говорене и бързо, бързо си отиваше.
XVII, с. 637-638, 646-648 и снимки в т. XXII, № 69 и т. XXIII, № 15) дойде един ден при Учителя през октомври и дълго време стоя там, и когато излезе той беше пламнал целия. И понеже ми е близък, аз го попитах: Брат Начо, какво ти говори Учителят, та така си развълнуван? Той каза: Остави, остави, не ме питай, не е за говорене и бързо, бързо си отиваше. А аз тичах подире му и по шосето. Брат Начо, какво е станало? - Не е за говорене, не. Учителят каза, че ще си замине. Учителят му казал: "Аз ще си замина".
към текста >>

- Не е за говорене, не.
XXIII, № 15) дойде един ден при Учителя през октомври и дълго време стоя там, и когато излезе той беше пламнал целия. И понеже ми е близък, аз го попитах: Брат Начо, какво ти говори Учителят, та така си развълнуван? Той каза: Остави, остави, не ме питай, не е за говорене и бързо, бързо си отиваше. А аз тичах подире му и по шосето. Брат Начо, какво е станало? - Не е за говорене, не. Учителят каза, че ще си замине. Учителят му казал: "Аз ще си замина". Вие, тъй, тъй, един вид недоволен е Учителят от работата им, както са работили и не са изпълнили Неговите наредби и аз ще ви оставя, аз ще си взема Савка и ще си отида от вас. В.К.: Ще си вземе Савка и ще си отиде. Весела: Да.
към текста >>

76. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

ТОМ 26

Никакво говорене!
Сотирка от Варна ми стана съквартирантка. Ще си търси работа -болничава е, ще успее ли? Учителят ни дава задача. В 12 часа през нощта по на 5 м. разстояние учениците на специалния клас да се изкачат на Витошкия бивак. Никакво говорене! Тръгваме от квартирата на двамата студенти - Г. Радев и Георги Марков - математици. Един по един се изнизваме по Драгалевския път. Бяла тиха нощ. Няма звезди, а бяло и светло.
към текста >>

77. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ние още нищо не сме приложили от говоренето на Учителя.
Душата ми се изпълни с нежнодишащи трепети, които правеха да галя собственото си лице, пламнало от щастливо вдъхновение тук при тия девствени планини. По закриването на школата!? И аз изпитах същото. Споделих го с някои, те ме гледаха със съжаление, че не схващам всичкия ужас на това. О, ние имаме огромна работа. Ние още нищо не сме приложили от говоренето на Учителя. През събора Учителят говори удивително хубави работи. Коя да Ви процитирам? Почувствувах се вътрешно свободна и щастлива. Взех живо участие в домакинската работа и зная, че крила имах от радост и с голяма готовност взех всичката отговорност по кухненската работа и туряне в ред всичката трапезария. Усещах, че в душата ми се ражда някаква пролет, усмивката и песента не слизаше от мен.
към текста >>

78. 7. Аспекти

Глава 6. Разкриване на реалността

Глава 1. Разговор с великото

Жадните за новости го подемат и бедата е там, че започват да му подражават, не само в говоренето, но и в мисленето, а в последствие и в живота.
Но не са прави, когато изобщо я отричат. Тогава се случва нещо, което за жалост привлича погледите на уморените, на отегчените, а те не са малко и всички те възклицават в хор, нещо се случи и го кръщават дълбокомъдро с някое модерно име и току виж, че се ражда някакво учение. То се изучава, за него.се говори, тълкува се, пишат се томове, досущ като мода. Животът се усложнява, задълбочава, комплицира се. Хрумнало е на някого да отрича слънцето и той става оригинал. Жадните за новости го подемат и бедата е там, че започват да му подражават, не само в говоренето, но и в мисленето, а в последствие и в живота. И тогава започваш да се съмняваш, че в семето има кълн жив, сит и жизнеспособен, и че при наличието на влагата и топлината в него ще зазвучи нов живот. Съмняваш се, че има и слънце, което се притича на зова на земята. Съмняваш се накрая и в човека, обезверяваш се в него, отричаш му ума, сърцето, най-вече душата, после честта, благородния му произход и пр. Обливаш не само човека с пороя на отрицанието, но и целия век в който живееш като го развенчаваш безсмислено от всичко,, което е прекрасно, възвишено -от всичката влага и топлина. Такива философи положително страдат от някоя мъчнолечима болест.
към текста >>

79. 7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Той знае, че истинската наука не е в говоренето, а в учението.
Човек може да пита само, когато се намери пред своя майстор, който му преподава известно изкуство. Ученикът по скулптура или по музика може да пита своя професор - когато той говори ученикът ще мълчи, ще слуша, когато ученикът пита, професорът ще му отговори. На Земята този процес се нарича учение и работа. Способният ученик знае, кога да говори, кога да мълчи, кога да слуша. Той спазва при това идеалната пропорция - никога приказките да не надвишават работата. Той знае, че истинската наука не е в говоренето, а в учението. Това е правилния метод и правилното отношение между ученик и учител. Същият процес се забелязва и в живота, където човекът е ученик във великата школа. Отношенията са същите. Няма нищо по - важно от това да знае, кога да слуша, кога да учи, кога да възприема, кога да разговаря. Зависи къде се намира.
към текста >>

80. 4. “В дома на блаженството”

Глава 2. Ученикът - път и живот

По-добре работа, отколкото хапане, по-добре ядене отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене.
Всеки човек, който се тревожи от хапливите мухи, не може да разбере света. Който впряга хапливите мухи да орат земята, той разбира живота. Създай от хапливите мухи говеда, крави, коне и им тури самар и нека те да работят, да помагат на живота. Не мисли, какво ще стане с тях и каква е тяхната участ. Нека работят. По-добре работа, отколкото хапане, по-добре ядене отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене. Накарай хапливите мухи да пеят. Накарай хапливите мухи да играят на хорото, както младите моми и момци. Нека хапливите мухи станат ученици на живота. Нека хапливите мухи забравят своето минало недоволство и не се гордеят с това, че заставят воловете да бягат от тях. Защото когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния краката му се изкълчват; когато слабият се бори със силния, ръцете му се осакатяват; когато слабият спори със силния, той оглупява.
към текста >>

81. 20. Изпитвайте духовете

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Има нещо безидейно и механично в това говорене.
Колко е лесно да се говори от името на духа или на Бога или на Учителя. Велико е Божието дълготърпение и в своето величие търпи недомислията на хората. Дали е така просто и обикновено да се стъпи на тая горяща земя? Мястото е свещено и човек много трябва да мисли, когато дръзва да казва: Така ми говори духа, така ми казва Бог, така говори Христос - каза ми еди какво си. Колко хора днес духовни, верующи, окултисти, дори и ученици си позволяват да говорят по този начин. Има нещо безидейно и механично в това говорене. На всички може да е позволено това, но на ученика не му е позволено - то не е говорене, а бръщолевене, не му е позволено да заблуждава себе си, нито другите. Няма право да говори в името на Бога, на Христа или на Учителя - ученикът не е стигнал още до този ранг. Това могат да правят само великите посветени, а непросветените, които не разбират сложността на този свят, отговорността на думите и абсолютната чистота на тази област най-добре е да мълчат. Тази област е свещена и огънят може да пояде човека и се получат обратни резултати. Ученикът трябва да бъде въоръжен с две необходими оръжия, две основни качества - кротост и смирение.
към текста >>

На всички може да е позволено това, но на ученика не му е позволено - то не е говорене, а бръщолевене, не му е позволено да заблуждава себе си, нито другите.
Велико е Божието дълготърпение и в своето величие търпи недомислията на хората. Дали е така просто и обикновено да се стъпи на тая горяща земя? Мястото е свещено и човек много трябва да мисли, когато дръзва да казва: Така ми говори духа, така ми казва Бог, така говори Христос - каза ми еди какво си. Колко хора днес духовни, верующи, окултисти, дори и ученици си позволяват да говорят по този начин. Има нещо безидейно и механично в това говорене. На всички може да е позволено това, но на ученика не му е позволено - то не е говорене, а бръщолевене, не му е позволено да заблуждава себе си, нито другите. Няма право да говори в името на Бога, на Христа или на Учителя - ученикът не е стигнал още до този ранг. Това могат да правят само великите посветени, а непросветените, които не разбират сложността на този свят, отговорността на думите и абсолютната чистота на тази област най-добре е да мълчат. Тази област е свещена и огънят може да пояде човека и се получат обратни резултати. Ученикът трябва да бъде въоръжен с две необходими оръжия, две основни качества - кротост и смирение. Учителят казва: “Няма по-мощни оръжия от тях - те са магическото средство за преодоляване на всичко.” Ученикът трябва да знае пред Кого стои и как трябва да стои.
към текста >>

82. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

ТОМ 30

Когато Едисон е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н.
Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безралично към коя област те спадат, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания - са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е направен на луд от страна на своите колеги учени, които притежават достатъчно познания, за да говорят със самочувството, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна там действителност, на нещо повече, на неизвестни там закони и истини, на една друга, непозната там действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото там и върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не е много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите и бива отхвърлено като такова. Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени", които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина?
към текста >>

83. 5.7. Има нещо, което се случва

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това можеше да се опише и да се разкаже, но тези случки бяха толкова, че не бяха за виждане, не бяха за слушане, не бяха за говорене, а камо ли да се опишат!
Така, че тези ококорени очи още стоят пред мене. А това знание стои там складирано от векове в моето подсъзнание и от време на време идва, когато му дойде времето, и когато трябва в някои моменти да изкажа нещо. То идва изведнъж, влиза в съзнанието ми и аз го изказвам. Или пък аз взимам, и го написвам. Та големи преживявания и опитности имах с тях, които не могат да се опишат всички. Това можеше да се опише и да се разкаже, но тези случки бяха толкова, че не бяха за виждане, не бяха за слушане, не бяха за говорене, а камо ли да се опишат!
към текста >>

84. 18. Общ окултен клас: сряда, 3 дек. 1941 г.

Боян Боев

ТОМ 32

За да говориш, трябва да обикнеш говоренето.
Тогаз ти не го понасяш. Дружен акт трябва. Щом кажеш, че той те обича, и той те обича, а щом кажеш: „Не те обича! ”, той не те обича. Без да обичаш музиката, не може да пееш. За да говориш, трябва да обикнеш говоренето. Не можеш да говориш в събрания, не може да мислиш без основа. И за да ядеш, пак трябва да имаш основа. Без основа, нищо в света не се свършва, без основа нищо в света не може да се направи. Така думата „обичам” я спрягайте в разните числа: аз обичам, ти обичаш, той обича, ние обичаме, вие обичате, те обичат. За да влезеш в един уреден свят, трябва да бъдеш чист, изящен, облечен, измит, и никакви петна не се допускат.
към текста >>

85. 32. Общ окултен клас: 3 апр. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Всички хора, у които има музикалност в говоренето, мисленето, чувстването и постъпките, дълго живеят.
Ще забравите, че сте стари. Искам да станете на 14, 15, 16 годишни. Песента продължава живота, а немузикалността го съкращава. Посрещайте всичко с пеене. Тялото се гради чрез музиката, ума, чувствата и волята също. Всички хора, у които има музикалност в говоренето, мисленето, чувстването и постъпките, дълго живеят. Човек с немузикални чувства, има къс живот. Всяка сутрин изпявайте една любовна песен по новия начин. Как ме обичат и дали ме обичат другите, това е тяхна работа, пък аз как да обичам, това е моя работа. Щастието се постига само по пътя на Любовта. Христос казва: „Прилагайте святото!
към текста >>

86. 59. Сказки във Военният клуб

III. В Кабинета на Учителя

Но още от сега Ви предупреждавам, там пред взискателната софииска публика този начин на говорене няма да мине!
59. СКАЗКИ ВЪВ ВОЕННИЯТ КЛУБ - Примерът Ви е ясен, но нещата не са така ясни като него. Аз искам да ги изясним, затова Ви поканвам на публичен диспут във Военния клуб или Градското казино. Вие в няколко сказки, колкото искате ще развиете Учението си в неговата пълнота, в най-висшите му форми с всичките му крайни изводи. Аз ще Ви отговоря с една или две сказки, с факти от науката, философията и цитати от самата Библия, че няма Бог. Но още от сега Ви предупреждавам, там пред взискателната софииска публика този начин на говорене няма да мине! Ако и там така почнете както тази сутрин, веднага ще изгубите диспута - каза запъхтяно офицерът и попипа инстинктивно запасания на брича му „Нагант”! После се сети за „Виктория”, който беше останал в джоба на шинела му. - Учителят със същото спокойствие отговори: - Може, но какъв ще бъде резултата? В най-добрия случай за Вас -задоволяване на тщеславието Ви, което по мое мнение не е нещо реално. Посочете ми поне един от всеизвестните диспути, при които да се е дошло до нещо положително?
към текста >>

87. 147. Молбата за съвет

” За щастие момичето чу това, изгледа го още веднъж с умните си очи и го запита по-високо от обикновеното му говорене, и ясно произнесе, явно за да чуе Христов: - Господине, тук ли Ви беше последната надежда?
Надеждите му изведнъж рухнаха! Мъката му преливаше! Искаше му се да викне, не, гордо да заридае; да се тръшне на циментовата площадка; главата си с трясък да пръсне; земята да се разтвори и го погълне жив; да заблъска с юмруци вратата и да зареве: „Защо си толкова жесток и лош, ти Божи човече?...” Но нямаше сили, отпадна, уни, обърна се и си тръгна към София, като си шепнеше: „Тук беше последната ми надежда!... Уви, рухна!... Сега на къде? ” За щастие момичето чу това, изгледа го още веднъж с умните си очи и го запита по-високо от обикновеното му говорене, и ясно произнесе, явно за да чуе Христов: - Господине, тук ли Ви беше последната надежда? - Андрей заекна силно, и не можа да отговори. Но неговия отговор вече не беше необходим - момичето си постигна целта. Гласът отново се разнесе, но вече някак виновно: - Детка, „моля за съвет” ли точно каза - запита той, защото с това „моля”, което обикновено искаше от посетителите, той запазваше свободата си, и защото то му показваше, въпреки всичко да приеме молителя. Момичето знаеше това, и го използва да бъде приет Андрей. - Да - отговори то рязко, сепнато и обвинително, но което беше заметнала с мантията на смирението и подчинението, а отвътре, като че бушуваше протеста на роба.
към текста >>

88. 159. Борбата между своята воля и Божията воля е основното противоречие

Трябва още тук да се разбере, че тук не става дума за говорене, философствуване и красноречие, трябваше устата да млъкнат, а делата да заговорят.
159. БОРБАТА МЕЖДУ СВОЯТА ВОЛЯ И БОЖИЯТА ВОЛЯ Е ОСНОВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ Идеята - работа за идване Царството Божие на Земята Учителят лансира на Христов още, когато отиде при Него първия път, но той тогава я отхвърли категорично. След продължителни спорове, разисквания, разговори и размишления, той я прие логически като правдива, еволюционна, красива, навременна... Но това беше само началото и най-малкото, в сравнение с осъществяването й. При първите опити нямаше и имаше успехи, очарования и разочарования, изживя противоречия и страдания. Защото тази идея беше голяма, сложна и да се разбере, изискваше се огромна работа, преди всичко над себе си. Трябваше да измине дълъг път на себепознание, самозавладяване, за да влезе в същината й и още по-дълга работа му беше необходима, за да се слее с нея, в него да остане само една единствена идея - Волята Божия. Трябва още тук да се разбере, че тук не става дума за говорене, философствуване и красноречие, трябваше устата да млъкнат, а делата да заговорят. В Христов старите разбирания за живота и „личната воля”..., бяха пуснали дълбоки корени в живота му, те избликнаха като гейзери из дълбините на съществото му, и отвътре напираха да бъдат осъществени. Христов през миналите си съществувания, пък и сега, много беше се отклонил от правия път, затова необходимо му беше много усилие и време, за да се върне в правия път на живота. Най-илюстрирано за това ни говори живота на Лев Николаевич Толстой, който вярваше и учеше, че селяните трябва да бъдат свободни от крепостничеството, и земята да принадлежи на тях. Тази идея беше вярна, етично оправдана, красива, възвишена, Божествена. От това логически следваше Толстой да освободи селяните и да им раздаде своите огромни земи.
към текста >>

89. 218. Фарисеите в литературата

Затова новия писател трябва да гледа и мисли за лицето, за идеите на хората, както влюбения младеж мисли за любимата си, представя си нейното лице, нейното говорене, нейните красиви постъпки, нейната усмивка.
Да, така беше, но и за него се говореха лоши работи! - Христов бързо го прекъсна, не го остави да му разкаже, трябваше да заличи лошото в съзнанието му - образа на Попов трябваше да остане чист. - Аз вече ти казах - новия писател се интересува само от великото и красивото! Всеки човек има лице и гръб и меки части. Но човекът е лицето, очите, главата и най-главното неговите мисли и идеи. Затова новия писател трябва да гледа и мисли за лицето, за идеите на хората, както влюбения младеж мисли за любимата си, представя си нейното лице, нейното говорене, нейните красиви постъпки, нейната усмивка. За останалото не мисли, и избягва да гледа лошите. - Сега ми стана ясно. Аз като ученик обичах едно момиче, и не можех да си помисля за него нищо лошо. - Това показва, че си го обичал. Точно такъв трябва да бъде писателя в отношенията си с хората.
към текста >>

90. 220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството

- Вярно, така не бих им говорил, но принципното в говоренето ми ще остане същото.
220. ПИСАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЕЛИКАТА СЪВЕСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Господин Христов, право да Ви кажа, не зная какво да мисля! Вие сте много убедителен. Аз не съм учен, нямам Вашето образование и знание, затова Вие си играете с мене както котка с мишка, казвате ми каквото искате и ми го доказвате както искате, но аз чувствам, че нещата не са така както ми ги казвате и доказвате. Така ли бихте говорили за писателя, ако при Вас дойде един начетен комунист като например Георги Бакалов, Крум Кюлявков, Георги Димитров, Благоев, Кирков?... - Вярно, така не бих им говорил, но принципното в говоренето ми ще остане същото. Аз с тях бих говорил на техния и с техния език тези същите твърдения. Георги Бакалов, Крум Кюлявков и Георги Димитров са ми приятели и сега често ми идват на гости тук - ние си говорим като приятели. - Така ли бихте говорили и на Димо Казасов - най-големия политически въжеиграч и голям журналист? И той има така пъргава като Вашата мисъл, както иска, така доказва нещата, участвува в преврата на 9 юни 1923 година и после пише книга „В тъмниците на заговора”. След като изби толкова работници и селяни, после доказва, че е прав.* [*Виж „Изгревът”, т. 3,с.
към текста >>

91. 230. За кого трябва да се ожениш

Едно говориш, а по съвсем друг начин постъпваш, нямаш линия в говоренето и постъпването.
- Искаше да му каже: „Царя ми е близък, този най-важния фактор в България! ” - Ти и работническите водачи декларирате, готови сте да умрете за живота и свободата на работниците, а когато дойде до непосредствени дела ти не си готов да пожертвуваш някаква глупава среща с някаква жена! От това следва, че жената за тебе е по-скъпа от живота и свободата на работниците! Видя ли сега какво си, какво се крие в тебе, как се заблуждаваш, заблуждаваш и другите? Но на мене това не минава, аз искам дела! Едно говориш, а по съвсем друг начин постъпваш, нямаш линия в говоренето и постъпването. И капиталистите и буржоазните водачи и стражарите, и всички - говорят и постъпват като тебе. И ти си капиталист и стражар, но без капитали и пагони. Говоря ти така, за да видиш какво се крие в тебе и твоите побратими. Всичките - и работници и капиталисти и водачи, се ръководите само от непосредствените си интереси, а само кокетирате с великите идеи! Така не може!
към текста >>

92. 262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!

Винаги можеше да смени мъчителното мълчание с приятно говорене, и по този начин да смени състоянието на Андрей.
Тази мъчителна атмосфера, която Христов създаде чувстваше и кучето. То вървеше умълчано настрана със свита опашка. Цялото съзнание на Андрей беше заето с мисълта как да излезе от това мъчително мълчание, а своите предишни страдания беше забравил. Христов широко и в различни варианти, практикуваше силата на мълчанието и могъщата сила на словото. Според случая и какво целеше, сменяше ги, като по този начин заместваше в Андрей старите и с дълбоки корени страдания със страдания, които той му създаваше, и на които беше абсолютен господар. Винаги можеше да смени мъчителното мълчание с приятно говорене, и по този начин да смени състоянието на Андрей. Когато мълчанието изиграеше своята роля, той щеше да го смени с говорене на интересни случки, с каквито беше богат така особения му живот. И щеше да бъде господар на положението до когато иска. Както Андрей, така и хилядите хора, които посещаваха Христов, започваха да мислят, постъпват и говорят както той искаше. Той даваше Като отиваш при лекар, най-напред провери ако е болен, не се лекувай при такъв лекар, защото той ако е добър най-напред ще излекува себе си. Много от това, което лекарите вземат за болести, не са никакви болести, а атавистични изживявания.
към текста >>

Когато мълчанието изиграеше своята роля, той щеше да го смени с говорене на интересни случки, с каквито беше богат така особения му живот.
То вървеше умълчано настрана със свита опашка. Цялото съзнание на Андрей беше заето с мисълта как да излезе от това мъчително мълчание, а своите предишни страдания беше забравил. Христов широко и в различни варианти, практикуваше силата на мълчанието и могъщата сила на словото. Според случая и какво целеше, сменяше ги, като по този начин заместваше в Андрей старите и с дълбоки корени страдания със страдания, които той му създаваше, и на които беше абсолютен господар. Винаги можеше да смени мъчителното мълчание с приятно говорене, и по този начин да смени състоянието на Андрей. Когато мълчанието изиграеше своята роля, той щеше да го смени с говорене на интересни случки, с каквито беше богат така особения му живот. И щеше да бъде господар на положението до когато иска. Както Андрей, така и хилядите хора, които посещаваха Христов, започваха да мислят, постъпват и говорят както той искаше. Той даваше Като отиваш при лекар, най-напред провери ако е болен, не се лекувай при такъв лекар, защото той ако е добър най-напред ще излекува себе си. Много от това, което лекарите вземат за болести, не са никакви болести, а атавистични изживявания. Кръвта която ти взела ума, още нищо не показва!
към текста >>

За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората.
Андрей почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му. Христов си постави авиаторската шапка, заключи вратата с ключ и кофар. С намусено лице и вирната глава тръгна напред, а след него Андрей се заклатушка натоварен с противоречията си. Вървеше след Христов, както вързания овен след биволската кола. посоката, линията, идеите и темите на разговорите, дори и когато ги оставяше да говорят, да разказват за себе си. За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората. Всеки, който идваше и носеше своите болести и противоречия, за Христов беше нещо съвсем друго от всички останали. Затова към всеки прилагаше различни методи, които вадеше от неизчерпаемата си хранителница. Андрей се закашля - чувстваше силни болки в гърдите си, челото и очите му пареха. Той беше с чувството, че още малко ще падне мъртъв! И на него самия му се искаше да падне, да умре но някак пак да остане жив, да види какво ще прави Христов!
към текста >>

93. 284. Светът ще изучава български, за да чете Словото на Учителя Дънов в оригинал

Неговото говорене е най-умното, защото разделя нещата на съществени и несъществени.
284. СВЕТЪТ ЩЕ ИЗУЧАВА БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ЧЕТЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В ОРИГИНАЛ - Аз за тези неща ще си помисля по-обстойно, но кажете ми сега защо господин Дънов говори така особено? - Ти искаш да говори като простаците ли? Неговото говорене е най-умното, защото разделя нещата на съществени и несъществени. Той прази и говори съществените неща, а несъществените, обвивките и подвързийте... остава да се занимават тези, за които са - децата. Затова казвам и на Вас - търсете в живота същественото, и за него говорете и него правете. Природата залъгва глупавите, умните занимава, а на разумните разкрива своите тайни. - Гледам, ти си тънко облечен, каза ми каквото искаше да ми кажеш и аз ти отговорих, затова можеш вече да се върнеш, за да свариш за влака, за да се върнеш при семейството си. Вече достатъчно ме изпрати, ето я и „Сухата река”.
към текста >>

94. 297. Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш

Всяко говорене е опошляване.
И сътворението на човека следва този ред. В „Пътят на ученика” има цяла беседа върху това, прочетете я. - Кажете ни, ако обичате поне реда на посвещенията. - Първото посвещение е - търсене на Учителя; второто - намиране на Учителя; третото е да бъдеш поставен между хора, които не те обичат и да можеш да се оправиш, искрено да им простиш; четвъртото е да бъдеш поставен между хора, които те обичат, и да можеш да им благодариш; петото е разпятието и шестото - Възкресението. Но това са вече думи, това е много голяма работа, за която не може да се говори. Всяко говорене е опошляване. При Учителя самия живот поставя ученика на изпит, разбира се това има отношение към степента на съзнанието му. Ако съзнанието на ученика не е на необходимата висота, случките и събитията минават край него и отминават, без той да ги забелязва, няма отношение още към тях. В едно семейство жената изневерява на мъжа си, мъжът страда от това, децата гледат и слушат разправийте, но не ги разбират, защото още нямат отношение към тези проблеми. Изпитите на всички не се дават в един и същи ред и по един и същи начин, защото различните хора вървят напред с различни страни на своето естество. Понеже живота е непреривен процес - може да минаваш през едно посвещение, и в същото време да бъдеш подготвян за всички останали посвещения.
към текста >>

95. 309. Окултно знание не се придобива отвътре

Това знание е окултно, то се придобива отвътре, не по пътя на говоренето - любопитството е за празните хора.
- Това е вече посвещението на Учителите. В него се посвещават тези, които са разрешили всичките си противоречия на Земята, и са готови да работят за повдигане на някой народ с цялото си същество. - Коя е последната Ви задача, която трябва да разрешите, за да станете Учител? - Ти вече се ръководиш само от любопитство, аз нямам време да задоволявам любопитства! По-добре е остави природата, вътрешното ти ръководство да те научи. Това знание е окултно, то се придобива отвътре, не по пътя на говоренето - любопитството е за празните хора. Христов реши и любопитството да използва за своята цел, като мина на това, което щеше, макар и за бъдеще да ползва Андрей: - Жената! Млад, абсолютно здрав и развит мъж, когато е на върха на силите си - да съблече младо, красиво момиче, да го изкъпе и облече, без да му мине през мисълта похот! По този въпрос нищо повече няма да ти кажа, защото всичко, което ще ме питаш, не само, че е празно любопитство и няма сега да те ползва, но е слизане в долина - в блатото на секса. Ние трябва да се стремим да запазим за по-дълго време височината, която постигнахме с такива усилия. Ние сме като туристи, които са постигнали голяма височина, но са загубили пътя.
към текста >>

96. 387. Интересите на частите никога не могат да се примирят. Могат да се примирят в цялото, в Бога

VII. Кооперацията ли?

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

- И това не разбирам, почвам вече да се ядосвам на този Вашия маниер на говорене!
- Пак нов парадокс - апострофира го Андрей. - Но Христов не обърна внимание, продължи да сее своите идеи в разораната целина на съзнанието на Андрей: - В мировото пространство стават събития, които имат отражение и на Земята. - Това вече е най-неразбраното! Вие господин Христов вместо да ми изяснявате, още повече ме обърквате! - Нещата трябва да се объркат, за да се оправят. - И това не разбирам, почвам вече да се ядосвам на този Вашия маниер на говорене! Кажете ми нещо конкретно, ясно, веднага да го разбера. Как ще се оправи света? - Света е оправен, но ти и много като тебе сте обърканите! Ти оправи своя свят и веднага ще видиш, че и света изобщо е оправен. Сега ще ти кажа само едно - цялото Учение на Учителя е една стройна система как Любовта да се приложи в живота, как да се оправи живота на всеки човек и на всички същества по света.
към текста >>

97. 1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Много от говоренето му е в стихотворна форма, и трябва да се даде така.
Говорил е и на майка ми много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г.! И всяка година на годишнината му, едва оживяваше! Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма, и трябва да се даде така. В тези негови речи от отвъдния свят няма пропаганда, защото са лични, и никой досега не ги е чул. Така че те не са нито за слава, нито за чест и почит, защото има и много критика, както и много стимул и подтик за успех в трудностите. И всичко е пропито с много човечност и любов! Някога говори и Учителят! Че защо не?
към текста >>

98. 58. Говори брат Любомир Лулчев: Кои са тези, които преминават през законите на кармата