Търсене в текстове за 'Гарга'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно.
"Каналът, през който изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам.
към текста >>

2. 3.08. Болните сливици

НЕСТОР ИЛИЕВ

Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат.
8. Болните сливици Като говоря лично за себе си, да кажа също и за моя брат Атанас, с 6 години по-малък от мен. Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото. Така, при един такъв случай с него, ние тогава заедно живеехме при майка ми, една цяла нощ той едвам дишаше от възпаление на сливиците. Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат. А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя. Почуках на вратата. Излиза Учителят, а брат ми остана долу, при стълбите.
към текста >>

3. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото.
И той ги отделяше и на всеки му даваше мястото. На едни им даваше да се занимават с второстепенни въпроси, за да заангажират вниманието и силите си, за да не пречат на делото, защото бяха чужди по дух, но бяха дошли тук на Изгрева по различни обстоятелства и ако ги отстранеше щеше да стане по-голяма беда - щяха да се настроят срещу Братството както бе станало с някои, които бяха преживели много години с нас и след това напуснаха Изгрева като наши врагове. Веднъж Учителят като че ли се отклони от беседата и каза следното: „Всички бижутери живеят в гаргите. Те като видят нещо лъскаво го вземат и го носят в гнездото си". Вие сте виждали онези големи черни птици, дето грачат „Га-га-га", Затова се казват гарги, те влачат и обират всичко по полето понякога и разравят с краката си посевите и посятото семе. Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото. Та Учителят се отклони в беседата и това не беше случайно, искаше на някой в салона, който носеше бижута и накити да му покаже състоянието на бижутерските духове с какви мисли и, неща се занимават. А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъст-вуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка. А тези бижута знаете не случайно се окачват по пръстите, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание.
към текста >>

4. II.02.10. Девическо училище във Варна

Летопис Вергилий Кръстев

В Гаргалък Первопоп Теодосий в Шабла Поп Радуш К.
в Ясътепе Димитър в Кривня Атанас X. в Козлуджа „ Никола Дим. в Султанлари Дух. Партений Хилиндар Захарий Хр. В Гебедже „ Лазар от Еникъой Петър от Балчик Стефан Пе. В Гаргалък Первопоп Теодосий в Шабла Поп Радуш К. В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец Йосиф в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н. в Караач х. Поп Никифор в Пазарджик Поп Стефан в Пазарджик Иван в Пазарджик Стефан Г. в Асарджик Кост. Куманский в Девня Димо Д.
към текста >>

5. 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик.
1865 : 8 септемврий : 13 го. Подписи: мехур мехур азаа селски селски дойчо перви втори иянюв марин стойко кателия Куртюф Славюв Боюв Демир Симо Стоян Иванов Ганюв Василкюв Станюолу Иорго Кожа Жеко Димитров Апостол Кожа Коджа Недю душко Стамат Други два документа от селата Гевреклер и Кумлуджа, без дата, които по всяка вероятност са от 1865 г., като първите два. „Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе Койчо Зеляс Русков Златков Иордани Недо Катемиа Николув Кумлуджа „Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, поко-рявамиса нанеговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение." Мухтар мюхюрю дяду Стойку Епитроп дяду Дечу Поп (не се чете) дяду Панайот дяду Конди дяду Стоян Други документи от тоя характер в архива на музея няма запазени. Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 год, които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ше изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха. Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик. Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год. е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български. Но народният дух за стремеж към матерния език и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго. И тази му борба се увенчала на 28 февруарий 1870 год. с пълен успех.
към текста >>

6. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон?
То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония.
към текста >>

7. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане.
Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен. Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме. И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята! Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога? - Когато сме посадили нещо и тогава да мислим, че като дойде дъжд, като пекне слънцето, ще израсне житото, ще цъфнат ябълките и всички хубави плодове, които сме садили. Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем. Ако жената върви по този път, такава ще й бъде участта. Ще се реди и труфи заради мъжа, ще скрива своите недостатъци, които има в себе си и ще иска с лъжа да го вземе.
към текста >>

8. 63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади.
Тази тяхна постъпка се протълкува от всички честни хора чисто котерийна. Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува.
към текста >>

9. 7. Евангелско събрание

Единият ето какво е казал: "Ти си една гарга, която не мисли".
Това беше в миналото, преди години, не в друго прераждане. Това беше една конференция. Проповедниците се скараха, вдигнаха скандал за един въпрос. Но не се карат както обикновено, но по един въпрос. Скараха се двама проповедници и на другия ден трябваше да се примиряват. Единият ето какво е казал: "Ти си една гарга, която не мисли". А пък другият казал: "Ти си една сврака". И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха-гаргата и свраката. Мен ми беше приятно. Гледах ги и казвах: "Защо се карат? Нещо обидно ли е това?
към текста >>

И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха-гаргата и свраката.
Проповедниците се скараха, вдигнаха скандал за един въпрос. Но не се карат както обикновено, но по един въпрос. Скараха се двама проповедници и на другия ден трябваше да се примиряват. Единият ето какво е казал: "Ти си една гарга, която не мисли". А пък другият казал: "Ти си една сврака". И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха-гаргата и свраката. Мен ми беше приятно. Гледах ги и казвах: "Защо се карат? Нещо обидно ли е това? " Единият казва на другия: "гарга", а другият му отговорил: "сврака". Други гарги има ли?
към текста >>

" Единият казва на другия: "гарга", а другият му отговорил: "сврака".
А пък другият казал: "Ти си една сврака". И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха-гаргата и свраката. Мен ми беше приятно. Гледах ги и казвах: "Защо се карат? Нещо обидно ли е това? " Единият казва на другия: "гарга", а другият му отговорил: "сврака". Други гарги има ли? Аз вече ги виждам, че всички са гарги и свраки. Разцелуваха се. Казвам: Отлично впечатление! Казаха ме след това: "Вие какво мислите?
към текста >>

Свраката бута там, дето не трябва; и гаргата бута там, дето не трябва.
" След това държаха много хубави евангелски проповеди. Разтърсиха сърцата на публиката. Направи ми силно впечатление, че гаргите и свраките се целуват. Лошото у гаргите и свраките е, че те имат един лош навик. Когато някоя кокошка се разкречи и снесе някое яйце, ако няма никой, свраката пробива яйцето и го изяжда. Свраката бута там, дето не трябва; и гаргата бута там, дето не трябва. Това е лошото у тях. Свраката е много умна. Гаргите, и те са много умни. Гаргите имат солидарност. Всички те са солидарни да си помагат, когато една гарга страда.
към текста >>

Всички те са солидарни да си помагат, когато една гарга страда.
Свраката бута там, дето не трябва; и гаргата бута там, дето не трябва. Това е лошото у тях. Свраката е много умна. Гаргите, и те са много умни. Гаргите имат солидарност. Всички те са солидарни да си помагат, когато една гарга страда. Свраките и те са солидарни, но са много страхливи. Имахме един пример. Това беше се случило в Търново. Един ден преди да стане един наш събор в Търново, гледам, че е дошъл един голям пъстър кълвач. Ходи по дърветата, инспектира дърветата дали има червеи в тях.
към текста >>

10. 1. МОЛИТВАТА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Ако аз мога да нарисувам една гарга, да й дам криле, да й направя белите дробове, стомаха и тя да си хвръкне, това е истинска гарга.
Може ли да се нарисува вол на книга? Учителят на отделенията казва: "Драганчо, я нарисувай един вол! " Може ли цял вол да се нарисува на книга? Учителят трябва да каже: "Драганчо, нарисувай сянката на един вол на книга, за да видя как рисуваш "сенки". Някое дете нарисува сянката на едно магаре, а майката казва: "Моето дете отлично рисува магаре." Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае. Ако аз мога да нарисувам една гарга, да й дам криле, да й направя белите дробове, стомаха и тя да си хвръкне, това е истинска гарга. И днес в живота ние се занимаваме със сенки. Някой казва: "Аз записах 1 000 лв. за бедните." Всички хора заговорват: "Еди кой си записал 1 000 лв. за бедните." Друг казва: "Аз записах 10 000 лв. за бедните." И за него заговарят.
към текста >>

11. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Борис Николов

Миналата година видях, че един сокол хвана гарга.
Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката, и тя не ще може да излезе. Тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние и чакаше. После като видя, че няма опасност, върна се и изкара червея. На Витоша веднъж видях, че един копой гонеше заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.” Копоя се спря, помисли си малко и след това се обърна назад и си отиде. Миналата година видях, че един сокол хвана гарга. И двете паднаха на земята, понеже се бореха. Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? ” Соколът пусна гаргата и отлетя. Като кацне някоя мушичка на мене и аз мисля добре за нея, тя мисли, че е в рая и се върти, много й е приятно. Щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, тя мисли, че е студено.
към текста >>

Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга?
После като видя, че няма опасност, върна се и изкара червея. На Витоша веднъж видях, че един копой гонеше заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.” Копоя се спря, помисли си малко и след това се обърна назад и си отиде. Миналата година видях, че един сокол хвана гарга. И двете паднаха на земята, понеже се бореха. Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? ” Соколът пусна гаргата и отлетя. Като кацне някоя мушичка на мене и аз мисля добре за нея, тя мисли, че е в рая и се върти, много й е приятно. Щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, тя мисли, че е студено. Тя не знае нищо за мене, но чувствува, че не са добри условията. Тя не го отдава на мене, но казва: „Природата е такава.” Но аз зная, че нейното състояние се дължи на мене.
към текста >>

” Соколът пусна гаргата и отлетя.
На Витоша веднъж видях, че един копой гонеше заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.” Копоя се спря, помисли си малко и след това се обърна назад и си отиде. Миналата година видях, че един сокол хвана гарга. И двете паднаха на земята, понеже се бореха. Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? ” Соколът пусна гаргата и отлетя. Като кацне някоя мушичка на мене и аз мисля добре за нея, тя мисли, че е в рая и се върти, много й е приятно. Щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, тя мисли, че е студено. Тя не знае нищо за мене, но чувствува, че не са добри условията. Тя не го отдава на мене, но казва: „Природата е такава.” Но аз зная, че нейното състояние се дължи на мене. Кои животни са най-напреднали?
към текста >>

12. 66. Говори брат Любомир Лулчев: Животът на Земята да бъде съзнателен и пълноценен

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Ще загреете краката му с гореща вода с морска сол, гаргара със сода за сливиците му, и Стефка да го гледа, докато оздравее.
Облачно време, слабо заваля. Трябва да се погрижите за Благовест, и да запомни детето доброто у вас. Малко по-тежичко ще боледува, но ще оздравее. Стефка да бди над него! Доста ще боледува, върви крехко, заплашена е нервната му система. Ще загреете краката му с гореща вода с морска сол, гаргара със сода за сливиците му, и Стефка да го гледа, докато оздравее. Може да се обади Стефка на сестра Гръблева [тя е сестрата на брат Гръблев]. Те са си хармонични. За нищо да не разправя за всичко, за всяко нещо да ме пита тя! Брат Гръблев тука работи усилено, но на друго поле. Поздрав от него!
към текста >>

0.64908409118652