НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
64
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (
гагаузи
) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият.
2.
20. Д-р Иван Жеков
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един
гагаузин
и се оженил за дъщеря му.
3.
I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА
,
ВТОРИ ПЕРИОД
,
ТОМ 9
Борбата с гръцките владици, гърци,
гагаузи
е била безпощадна.
4.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Гагаузите
са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило.
5.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (
гагаузи
) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият.
6.
І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
8*. Тази дописка нарочно се помества тук, за да отклони вниманието ни от Откровението и да ни препрати в друга посока към неприятелите на Константин Дъновски, които са имали различни лица - българи, гърци,
гагаузи
и чак накрая някои турци.
7.
І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци,
гагаузи
и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години!
8.
І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В напустите села и къщи се заселват гърци и
гагаузи
и се променя етническия състав на населението и българския елемент намалява и това допринася за забавянате на Възраждането в тези земи.
9.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от
гагаузи
, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език.
Българският елемент в града, който дотогава се губел под името
гагаузи
или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища.
Скоро след това, за голяма изненада на варненските
гъркогагаузи
, излязъл ферманът за построяване на българското училище.
Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените
гагаузи
в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община.
Даже самите варненци
гагаузи
наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква.
Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно
гъркогагаузите
и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище.
Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени
гагаузи
, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право."
10.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и
гагаузи
пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
Гърците и
гагаузите
с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище.
Въобщем тяхното, както и това на
гагаузите
, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори.
11.
II.02.02. Варна е гагаузки и турски град
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Масата на християнското население образували
гагаузите
, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а
гагаузите
- турски.
езикът на мнозинството -
гагаузите
.
12.
II.02.6. Построяване на училищната сграда
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Гагаузите
пречили всякак и накрая предприели масови протестни демонстрации пред управителя, който се принудил да спре с полиция строежа на българското училище.
13.
II.02.07. Първата българска църква
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените
гагаузи
и измирли-гърци.
14.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с
гагаузите
, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите.
И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-
гагаузи
, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината.
„Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни,
гагаузи
, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината.
15.
II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-
гагаузи
".
16.
II.02.12. Борба за подялба на владищината
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А днеска, когато тукашните Българи с големите си старания и пожертвования успяха и надвиха неприятелите си Гръко-
Гагаузи
и поставиха начело Българщината в този едничак главян крайморски град - Вий вместо да ни бъдете вечно признателни, гдето Ви дадохме свяст (да) научите, то напротив, ся въоръжавате срещу тукашната община, като разно доказвате на простите селяни да не препознават Нашаго Архимандрита, общината, и давате вули на бяла книга, които не са друго освен да направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко!
от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-
Гагаузи
, то за частните си каприций вършите противното.
17.
II.02.14. Писма на митрополит Йоаким
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни,
гагаузи
, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината.
18.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски
гагаузи
.
Известни ви са страданията на тукашната Българска община от
гръкогагаузите
; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението".
19.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество
гагаузи
в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу.
Те трябвало да отблъсват ударите на
гръкогагаузите
и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор.
Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху
гагаузите
, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии.
20.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
и и противодействия отстрана на
гръкогагаузите
във Варна против откриването на българското училище били напразни и се осуетили от високия дух, единодушието и сплотеността на варненските българи.
със свое училищно здание и с добре уредено училище, в което изпращали децата си не само българите, но и мнозина
гагаузи
и др., е бил голям успех от морално и практическо значение.
И варненските българи са могли да бъдат толкова по-горди в съзнанието за своя успех, че той е бил извоюван в такъв един център на гърцизма, какъвто е бил в онова време Варна, и при постоянни пречки и противодействия отстрана на варненските гърко-
гагаузи
.
Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски
гагаузи
в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община.
Обаче научили се
гръкогагаузите
и прчнали да интригуват пред мютесарифина, че българите почнали да строят уж църква.
Ка.то узнали
гръкогагаузите
, че българите служат в училището си на български, веднага още в неделя се събрали в гръцката митрополия да обсъдят как да попречат и развалят работата.
21.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските
гагаузи
почват да заплашват работниците и да нападат върху им.
Един ден
гагаузите
направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището.
Властта удовлетворила желанието на
гагаузите
и със стражари спряла работите му.
Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с
гагаузите
и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище.
През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от
гагаузите
.
Присъствувалите
гагаузи
и гърци останали в голяма изненада.
На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените
гагаузи
и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр.
22.
7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са
гагаузите
.
23.
10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Поддържан от гърчеещите се
гагаузи
, тук гърцизма е бил силен, обаче само в града.
24.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на
гагаузите
за доизкарването му.
Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските
гагаузи
захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време.
25.
14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и
гагаузите
силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна.
Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и
гагаузите
, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града.
26.
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На калето, край което минахме, се качиха
гагаузи
и почнаха да викат: „Юха!!
Гагаузите
, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски.
27.
61. Мария Николова Гърнева. 61.6. Сънищата се сбъдват
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
- Какво правиш ти с този
гагаузин
!
Очевидно, тоя „
гагаузин
" беше Станчо.
Гагаузин
, това е нито българин, нито турчин.
28.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Известно време заедно с гърците и на тяхна страна бяха и християните
гагаузи
, въпреки своите симпатии към българите, част от които самите те се чувствуваха.
29.
III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
10. За
гагаузите
виж «Изгревът», том XI, стр. 203.
30.
2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
[2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума
гагаузите
във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник.
31.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци,
гагаузи
и цигани).
32.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Инзов обръща специално внимание на бежанците от България и
гагаузите
, които се преселват на руска територия на левия бряг на Долен Дунав, бягайки от турското робство.
НАГОРЕ