Търсене в текстове за 'Вярата'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".
към текста >>

2. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Само вярата на брат Георги не се поколебала.
Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север?
към текста >>

Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност.
към текста >>

Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора!
" Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички.
към текста >>

Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя.
Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
към текста >>

Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
към текста >>

3. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Кои са в Бялото Братство Вярата идва от Любовта към Бога.
Да знае как да работи човек. Искаш да присъствуваш някъде. Минавай през Божествения Център. Каквото предприемеш, първо търси съгласието на Бога, Неговата помощ и Неговото участие. Тогава тази работа ще успее. Кои са в Бялото Братство Вярата идва от Любовта към Бога. Който има вярата, зад него стоят всички любящи души. Затова той е силен. Всички, които любят Бога са едно с Него. Те образуват Велико Цяло. Това е Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

Който има вярата, зад него стоят всички любящи души.
Искаш да присъствуваш някъде. Минавай през Божествения Център. Каквото предприемеш, първо търси съгласието на Бога, Неговата помощ и Неговото участие. Тогава тази работа ще успее. Кои са в Бялото Братство Вярата идва от Любовта към Бога. Който има вярата, зад него стоят всички любящи души. Затова той е силен. Всички, които любят Бога са едно с Него. Те образуват Велико Цяло. Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Учениците на Божествената Школа, ако и да принадлежат към някоя църква или общество, не са прикрепени към такава- те са свободни.
към текста >>

4. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Вярата е сила и Господ е крепък в живота.
Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения.
към текста >>

Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце.
Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там.
към текста >>

5. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Космогонията на Словото на Всемировия Учител

Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята.
" Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята. Много хубава беседа. На първия съборен ден, след беседа, Учителят отиде на Паневритмия. След нея Той се ръкуваше с всички ни с двете Си ръце. Когато си подавахме ръката, Той се ръкуваше с нас с двете Си ръце. И в очите Му имаше сълзи.
към текста >>

6. 10_10 Беинса Дуно. Космичната Обич

Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16.
Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12. Силата на Духът Святий е път за Царството Божие, за Мирът Божий в Святият Дух. 13. Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез Надежда. 14. Надеждата е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15. Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16. Любовта е път за Бога у човека чрез Духът на Славата и на Бога. Бог е Любо в Бог е Дух Дух Вечен
към текста >>

7. СЪДЪРЖАНИЕ

Вярата 59.
53. Българите във война с цял свят 54. Пчелите 55. Вълците 56. Ръката, която бие не е благословена 57. Българските народни песни 58. Вярата 59. Проповедта 60. Последният шаран – с. 360 61. Към последните думи на Учителя 62. Песните 63.
към текста >>

8. Разговор Третий. Храната и Словото

Вярата ти е слаба.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето.
към текста >>

9. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени деня на твоето раждание в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.
към текста >>

10. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата." „ В туй време пристигат и други хора - мъже и жени и се събраха около 20 човека.
Започна да си приказва нещо с дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя. След малко при мен идва хазайката. „Братко, ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва." „Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква. Аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата." „ В туй време пристигат и други хора - мъже и жени и се събраха около 20 човека. Влезнахме в една голяма стая, като че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, които не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха.
към текста >>

11. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв.
Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв. Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12. Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М.
към текста >>

12. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта.
Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар.
към текста >>

13. 35. ПОСЛУШАНИЕТО

Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика.
Друг случай. Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си! " След пет дни братът оздравя. Пристига след това и пита: „Учителю, как така оздравях? " „Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да дочакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика. Трети случай. Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея? " Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й.
към текста >>

14. 58. ВЯРАТА

58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава.
към текста >>

15. 111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

И каква да бъде вярата ни?
111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ Една сестра среща Учителя на Изгрева при чешмичката и Го пита: „Учителю, как да придобием вяра? И каква да бъде вярата ни? " Върви сестрата подир Учителя и все Му говори: „Кажи ни за вярата, каква да бъде вярата? " Учителят се поспирва, махва с ръка и казва само една дума: „Детинска! " На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както рибарите, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените. Казано е: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." (Еван. Матея гл.
към текста >>

" Върви сестрата подир Учителя и все Му говори: „Кажи ни за вярата, каква да бъде вярата?
111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ Една сестра среща Учителя на Изгрева при чешмичката и Го пита: „Учителю, как да придобием вяра? И каква да бъде вярата ни? " Върви сестрата подир Учителя и все Му говори: „Кажи ни за вярата, каква да бъде вярата? " Учителят се поспирва, махва с ръка и казва само една дума: „Детинска! " На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както рибарите, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените. Казано е: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." (Еван. Матея гл. 5, ст.З) При посещението на една болна сестра, Учителят казва на приятелите събрани там: „Не мислете, че сте прости, вие сте по-учени от учените.
към текста >>

16. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>

17. 30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

Любов, хармония, надежда, Едничка вярата отглежда, Сал вярата до тях довежда. 20.
Извън съзнанието Божие Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител Боже. 16. Ще видиш Бога ако вярваш; Ще вярваш без да се съмняваш, Ще вярваш и ще се надяваш. 17. Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18. Светът без вяра не успява, Тя ни крепи и утешава, Задачи много разрешава. 19. Любов, хармония, надежда, Едничка вярата отглежда, Сал вярата до тях довежда. 20. Чрез свята вяра се добива Премъдрост, слово, правда, сила, И всяка вънкашност красива.
към текста >>

18. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Тай беше служител Божий - светилник, който свети - носител на Доброто - крепител на вярата - ревнител за делото на Учителя.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ Божият Дух се изявява чрез неговите избрани. За такива Господ казва: „Той ми е съсъд избран и драгоценен". Щастие е да срещнеш такъв човек, да го познаваш, да живееш с него. Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги. Тай беше служител Божий - светилник, който свети - носител на Доброто - крепител на вярата - ревнител за делото на Учителя. Такъв го познаваме всички ние, които сме тук. Такъв е неговият път. Това е неговия живот. Отминал ли е той? Не е отминал.
към текста >>

Подвигът на вярата.
Брат Георги беше истински ученик на Учителя. Пътят на учениците на Бялото Братство е път през вековете, белязан със святи подвизи. Път на служение и жертви. Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях.
към текста >>

19. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им.
Той беше един посветен човек в Учението. Скромен човек, честен и простичък в об-ходата си с другите. Ти него не можеш да накараш да направи компромис с каквото и да било. Дума каже ли, значи е дума. Много го уважаваха селяните. Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им. Всички го знаеха, че е човек на Бялото братство. По селата имахме много последователи благодарение на неговата работа там. По време на съдебния процес срещу Братството 1957/58 г. той дойде и застана зад нас доблестно и честно. Целият съдебен процес от началото до край беше монтиран по сценарий.
към текста >>

20. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението.
Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир. На Него беше посветил живота си - Него изучаваше. Когато се създаде малката братска печатница на Изгрева, пак ВЛАД беше в центъра на работата. Той създаде малката група братя и сестри, които изнесоха работата по печатането на беседите. Това беше подвиг, който ще остане в летописите на Братството за вечни времена.
към текста >>

21. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса.
Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви. София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си.
към текста >>

22. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

Това бе вярата им в Учителя и в Бога.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева живота бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия.
към текста >>

23. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата.
Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри.
към текста >>

Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа.
към текста >>

24. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него.
„А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас. Това се казва Надежда. А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия. Имай вяра в Него. Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си".
към текста >>

Но вие ни гоните поради вярата ни.
Бъдете спокойни и силни. Учителят е с нас. Бялото Братство е с нас. Цялото Небе е с нас. 12. На комунистите казвам: „Ние не сме против строя, който искате да турите и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните поради вярата ни. У вас няма търпимост и свобода. Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате. Ние не съдим за човека по приказките, а по делата му. 13. Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека.
към текста >>

От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила.
Трябва да изправят отношенията си. 16. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия. 17. Вселяването е свободен акт. За него човек се готви и дълго работи и го очаква.
към текста >>

89. Комунистите се борят с вярата в Бога.
Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката на Бога. Знанието е потребно. Без знание и любов какво може да постигне човек? 89. Комунистите се борят с вярата в Бога. И все пак приеха църквата, а Бялото Братство не приемат. Те знаят, че възраждането на вярата чрез църквата не може да дойде, но чрез Братството - може. И ето защо комунистите Го гонят. Ако разбираха, че това не е хубаво за тях. Все пак вярата в Бога ще възтържествува.
към текста >>

Те знаят, че възраждането на вярата чрез църквата не може да дойде, но чрез Братството - може.
В Школата на Учителя се изучава науката на Бога. Знанието е потребно. Без знание и любов какво може да постигне човек? 89. Комунистите се борят с вярата в Бога. И все пак приеха църквата, а Бялото Братство не приемат. Те знаят, че възраждането на вярата чрез църквата не може да дойде, но чрез Братството - може. И ето защо комунистите Го гонят. Ако разбираха, че това не е хубаво за тях. Все пак вярата в Бога ще възтържествува. Ще се възроди в душите на човеците. Ще дойде Новия човек. 90.
към текста >>

Все пак вярата в Бога ще възтържествува.
89. Комунистите се борят с вярата в Бога. И все пак приеха църквата, а Бялото Братство не приемат. Те знаят, че възраждането на вярата чрез църквата не може да дойде, но чрез Братството - може. И ето защо комунистите Го гонят. Ако разбираха, че това не е хубаво за тях. Все пак вярата в Бога ще възтържествува. Ще се възроди в душите на човеците. Ще дойде Новия човек. 90. Понякога Божият закон взема образа на човек. Тежко на онзи, който извърши неправда към него. 91. Комунистите възприеха много работи от Учителя, от Братството.
към текста >>

25. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот.
Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията. Работници за Царството Божие е имало всякога. Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността". През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя. Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот. Тяхните образи светят и днес, и вековете не помрачават тяхното сияние. Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата. За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно.
към текста >>

26. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Трудът е проявление на вярата.
Когато се срещнеш с големи противоречия отиди си в своят свят. Ето колко е важно да намериш „своят си свят" и сега да живееш в него. 9. Връзката на ученика: Учителят диктува на стенографката Савка през 1921-22 г. „Нашата мисъл трябва да бъде толкова силна, че което намислим да се сбъдне. Ученикът не трябва да изнася нищо, което се върши в клас. Трудът е проявление на вярата. Трудът е закон за изявяване на вярата. Който не се труди той няма вяра. Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе. Те от своя страна ще те свържат със своите хора на земята, т. е. с онези човеци, които имат връзка с тях." 10.
към текста >>

Трудът е закон за изявяване на вярата.
Ето колко е важно да намериш „своят си свят" и сега да живееш в него. 9. Връзката на ученика: Учителят диктува на стенографката Савка през 1921-22 г. „Нашата мисъл трябва да бъде толкова силна, че което намислим да се сбъдне. Ученикът не трябва да изнася нищо, което се върши в клас. Трудът е проявление на вярата. Трудът е закон за изявяване на вярата. Който не се труди той няма вяра. Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе. Те от своя страна ще те свържат със своите хора на земята, т. е. с онези човеци, които имат връзка с тях." 10. Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на чистотата, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки.
към текста >>

27. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата.
По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката.
към текста >>

28. СЪДЪРЖАНИЕ

Силата на идеите и силата на вярата 7.
Вечният Дух и младостта на Учителя 2. Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5. Друг път няма 6. Силата на идеите и силата на вярата 7. Общ обяд и нови дрехи за концерт 8. Словото и музиката 9. Пликът с парите 10. Търпението 11. Заблуждение и примамки – 12.
към текста >>

29. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина".
към текста >>

30. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на щедростта, на милосърдието на вярата и други.
Те дават големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни. Не биха боледували. Всяко упражнение е привличане на сили. Ако упражненията се извършват правилно, с ритъм, те ще развият много добродетели в нас. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на щедростта, на милосърдието на вярата и други. Упражненията са най-добрите наши лечители, когато се играят съзнателно; със своите положителни мисли и (енергия) ще ни свържат със силите на невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане на живота, за избистряне на мислите, чувствата и волята и за възстановяване на прекъснатите съобщения с Бога. От Учителя
към текста >>

31. 3.17. Д-р Стефан Кадиев

НЕСТОР ИЛИЕВ

И аз благодарих на Учителя, защото наистина, много работи учили сме в университета, но това са много ценни неща на лекарската практика в живота с пациентите." Учителят казва: „Вярата реализира нещата.
Какво си се залежал? Нищо ти няма! Скоро ще си отидеш на работа и т.н". Това е най-важният момент, когато лекарят трябва да отиде при пациента. Да му вдъхне вяра." „Това беше. И аз благодарих на Учителя, защото наистина, много работи учили сме в университета, но това са много ценни неща на лекарската практика в живота с пациентите." Учителят казва: „Вярата реализира нещата. Вярата иде от свръхсъзнанието".
към текста >>

Вярата иде от свръхсъзнанието".
Нищо ти няма! Скоро ще си отидеш на работа и т.н". Това е най-важният момент, когато лекарят трябва да отиде при пациента. Да му вдъхне вяра." „Това беше. И аз благодарих на Учителя, защото наистина, много работи учили сме в университета, но това са много ценни неща на лекарската практика в живота с пациентите." Учителят казва: „Вярата реализира нещата. Вярата иде от свръхсъзнанието".
към текста >>

32. 4.06. Силата на идеите и силата на вярата

ИЛИЯ УЗУНОВ

6. Силата на идеите и силата на вярата Имах един познат.
6. Силата на идеите и силата на вярата Имах един познат. Казваше се Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност.
към текста >>

Той беше познал силата на идеите и имаше една реална опитност за силата на вярата чрез онова преминаване през границата на времето - без билет и без паспорт.
С тези техни погрешни методи, за които бе казал Учителят, се роди тяхното насилие и ние бяхме свидетели на една епоха от насилие и беззаконие. Но преминахме тази злочеста епоха. Когато бяхме подложени на най-големите гонения, този приятел, Обретен Недев, не се уплаши да каже тази своя опитност с Учителя. Това му правеше чест. Той беше идеен човек и беше останал като такъв. Той беше познал силата на идеите и имаше една реална опитност за силата на вярата чрез онова преминаване през границата на времето - без билет и без паспорт. Такива хора, опознали силата на идеите и силата на вярата, знаеха своя път. Този път бе осветен от техните идеи и постлан от техните дела. Затова, след 45 години ние можем да проверим думите на Учителя за силата на идеите и за силата на техните погрешни методи на действие. Тези погрешни методи на действие разрушиха и „Изгрева", и посегнаха срещу Словото на Учителя, като Го унищожаваха чрез обиски, претопяване и горене. По този случай Учителят навремето бе казал, че има грешка в израза: "всяка власт е от Бога!
към текста >>

Такива хора, опознали силата на идеите и силата на вярата, знаеха своя път.
Но преминахме тази злочеста епоха. Когато бяхме подложени на най-големите гонения, този приятел, Обретен Недев, не се уплаши да каже тази своя опитност с Учителя. Това му правеше чест. Той беше идеен човек и беше останал като такъв. Той беше познал силата на идеите и имаше една реална опитност за силата на вярата чрез онова преминаване през границата на времето - без билет и без паспорт. Такива хора, опознали силата на идеите и силата на вярата, знаеха своя път. Този път бе осветен от техните идеи и постлан от техните дела. Затова, след 45 години ние можем да проверим думите на Учителя за силата на идеите и за силата на техните погрешни методи на действие. Тези погрешни методи на действие разрушиха и „Изгрева", и посегнаха срещу Словото на Учителя, като Го унищожаваха чрез обиски, претопяване и горене. По този случай Учителят навремето бе казал, че има грешка в израза: "всяка власт е от Бога! " И че истинският превод е следният: „Всяка праведна власт е от Бога!
към текста >>

33. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
към текста >>

34. 6.19. Край на първото действие

Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата.
бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил?
към текста >>

След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата.
В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена. Тази сестра беше от град Казанлък и бе дъщеря на близките наши приятели.
към текста >>

35. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тази мисъл ме изпълваше от още едно обстоятелство, че разговорите, които имаше Кузман и с брат Боян Боев, имаха мистичен характер и все се въртяха около вярата и отвъдния свят.
Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно. Аз трябваше да помоля Учителя да дойде при него. Оставих Кузман насаме с Учителя. Разговорът продължи доста дълго. Дълбоко в душата си почувствах, че Учителят го подготвя и подготвя условията за неговото заминаване в отвъдния свят. Тази мисъл ме изпълваше от още едно обстоятелство, че разговорите, които имаше Кузман и с брат Боян Боев, имаха мистичен характер и все се въртяха около вярата и отвъдния свят. Брат Боян наистина имаше много богата ерудиция, както за науката, така също и за окултизма. За този ценен брат ще говорим по-нататък. След разговора, Учителят ме повика при Себе си и ми каза, да прибера някои от неговите писани материали. За втори път имах случай да видя Учителят да предсказва и подготвя Свой ученик за заминаването му за отвъдния свят. Първият случай беше с Георги Марков и вторият - с Кузман Кузманов.
към текста >>

36. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма.
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен!
към текста >>

37. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Силата на идеите и силата на вярата - 289 7.
Вечният Дух и младостта на Учителя - 286 2. Укротяване на коня - 287 3. Идеи и дела - 288 4. Дядо Благо - 288 5. Друг път няма - 289 6. Силата на идеите и силата на вярата - 289 7. Общ обяд и нови дрехи за концерт - 290 8. Словото и музиката - 291 9. Пликът с парите - 291 10. Търпението - 292 11. Заблуждение и примамки - 292 12.
към текста >>

38. СЪДЪРЖАНИЕ

Вярата на простите и вярата на учените 44.
Със стомничка вода към първоизвора 39. Оградата пред чешмичката 40. Със стомничка вода до Бивака на Витоша 41. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа 42. Правият път на ученика 43. Вярата на простите и вярата на учените 44. Чрез Дух и Истина 45. Как да се изпълни Волята Божия 46. Малките величини, които управляват света 47. Школата и светската учителка 48. Мъглата и двете стомни за вода 49.
към текста >>

39. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото.
Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен.
към текста >>

А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога.
Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината.
към текста >>

Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си.
Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш.
към текста >>

В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си.
Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви.
към текста >>

40. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Някои пълзят, други стават, трети вървят, а четвърти си издържат изпита, но те имат вяра, а вярата е връзка с Божественото и чрез вярата си те получават сила от Бога, за да издържат изпита си."
Ти си силна. В миналото си заемала толкова различни положения, а сега това да не можеш да издържиш. Можеш, можеш, ти си силна. Не си само ти в това положение, в което се намираш днес. Толкова хора се намират в него. Някои пълзят, други стават, трети вървят, а четвърти си издържат изпита, но те имат вяра, а вярата е връзка с Божественото и чрез вярата си те получават сила от Бога, за да издържат изпита си."
към текста >>

41. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога.
Но откъде научиха, как научиха, кой им каза, не можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка. Казах им, че съм последователка на това Учение. Те станаха, отвориха ми вратата и ме изгониха най-демостративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома родителите ми, ето дойде време да ме гонят и отвън. Значи освен вътрешния фронт се отвори и онзи външният, другият фронт срещу мене". Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога. Отивам при Учителя и му се оплаквам: „Отказаха ми уроците по пиано". А аз чаках да взема пари от тези уроци, за да си върна заемите, защото всички на Изгрева по тези години бяхме тантел-марка, едвам свързвахме двата края. Учителят ме изгледа, после погледна някъде високо над мен и строго каза: „И ний ще се откажем от тях". Минаха години, много години и след това дойде 9-ти септември 1944 година и с тази дата дойде новата комунистическа власт и като една от първите й стъпки бе да отнеме богатствата от богатите и национализира всички банки и цялото й богатство. Следващата мярка бе да им се отнемат големите къщи, многото апартаменти, а много богаташи бяха изгонени от София и мнозина бяха интернирани.
към текста >>

42. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Тук примерът с въжето играе ролята на вярата.
Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това. Това, което ти давам сега ще го внасяш и към другите братя, сестри да се ползват от него.
към текста >>

Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината.
Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това. Това, което ти давам сега ще го внасяш и към другите братя, сестри да се ползват от него. Няма да се страхуваш.
към текста >>

43. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Човек трябва да е готов за вярата си да умре.
Това ще добие само ако не харчи много енергията си, Той трябва да я пази. Той трябва да пази с кого дружи и да се пази от хората, които могат да го натоварят с неподходящи въздействия. Така човек ще получи мекота, а тя е милосърдие. Тя е разумна сила, вътрешна сила. Външната мекота и твърдост са само методи. Човек трябва да е готов за вярата си да умре. Човек като си мисли, че не може да издържи, то като дойде една болест как ще я превъзмогне." По едно време след тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал! Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал са една играчка, те не са страдания.
към текста >>

44. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

Вътрешната страна на школата е мистична в основата, която стои вярата и любовта към Бога.
34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА Школата на Учителя има външна и вътрешна страна. Външната страна - това са всички онези правила и упражнения с хигиенна и възпитателна цел, които имат за задача да организират външните прояви на ученика и да организират вътрешният му живот. Вътрешната страна на школата е мистична в основата, която стои вярата и любовта към Бога. Тогава за него се открива друг свят, отваря се вътрешният му свят за допир с онези духовни закони, които действат в духовните светове. А това предразполага връзка с този свят. А да се свържеш с него не бе лесно независимо кой е, какъв е и откъде е дошъл и какво носи от миналото си. Затова Учителят казва: „Човек не може да прояви нито една Добродетел ако няма връзка с Бога". Затова продължава: „Никога не късай връзката с Бога.
към текста >>

45. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Затова ти трябва вяра и чрез вярата да се добереш до Истината.
В тебе има една хубава мисъл да мислиш, че щом ти се случи нещо красиво, то красивото идва от Мене. Човек често преживява страданието на цялото човечество. От това е състоянието ти, през което преминаваш. Като попадне човек в такава област по тия течения, трудно се оправя. Но тия състояния не са негови. Затова ти трябва вяра и чрез вярата да се добереш до Истината. Вчера, например аз си рекох: „Чакай да видя какво прави Марийка". Аз се интересувах и те посетих. И какво виждам, виждам те, че беше заспала над една книга. Аз веднага те събудих и те накарах да работиш. Ето, виждаш ли какво значи подтик за работа?
към текста >>

46. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ Отивам веднъж при Учителя, бях се приготвила вътрешно какви въпроси да му задам за мое изяснение.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ Отивам веднъж при Учителя, бях се приготвила вътрешно какви въпроси да му задам за мое изяснение. Бях се съсредоточила и мислено разговарях с него. Така продължи целият път от моят дом - това беше една малка къщичка, която се намираше на Симеоновското шосе, на 30 минути път от Изгрева. Вървя и си мисля и разговарям мислено с Учителя и му разказвам това и онова. Разговарям със събеседник, но не виждам нито образа му, нито него, но имах чувството, че говоря на една голяма аудитория. Стигнах на Изгрева и се завъртях и се огледах да не би други посетители да има при него, което означаваше, че той е зает и трябва да изчакам своят ред.
към текста >>

А ние казваме: „Защо е вярата?
Какво се разбира под думите „Вярвайте в Бога". Аз казвам само високоинтелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден света. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот". По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример.
към текста >>

" Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати.
Аз казвам само високоинтелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден света. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот". По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед.
към текста >>

Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот".
Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден света. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот". По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях.
към текста >>

По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно.
Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот". По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях. Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища".
към текста >>

Така имахме възможността да се сблъскаме с вярата като принцип, от която се ползваха и неуките и учените.
Аз се движех тогава с нея в онези години на големи изпитания през 1957-1958 г., когато Борис Николов беше задържан в затвора заради неразбориите на Изгрева. Тогава тя ми беше добра помощница. Ние тогава изчаквахме събитията, търсехме помощ да чуем какво ще се каже от Невидимият свят по нашите проблеми, но се оказа, че те само ни подкрепяха, но нещо строго определено не бе казано. Трябваше да се изминат годините и да изтекат онези събития, които трябваше да преминат. Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на страданието. Така имахме възможността да се сблъскаме с вярата като принцип, от която се ползваха и неуките и учените. Аз съм при Учителя на разговор. „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни кьм своят уровен. Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре дълбоко ще вярваш. Нали искаш да бъдеш независима, как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл? Материалната близост не е близост.
към текста >>

47. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

Вярата се опитва, когато нещата не ти са известни.
Ученикът трябва да знае, че това са изпити да се благодари и да гледа да ги издържи като слуша Божественият глас. Три неща има, които човек трябва да вземе предвид, когато прави своите заключения: 1. опитността на другите; 2. неговият опит; 3. какво го учи Божественият глас. Вярата се опитва, когато нещата не ти са известни. Ако аз ти проявя реалността и ти я докажа ти вече няма какво да вярваш, защото самата действителност е пред тебе. Приятелското чувство спада към божествените. Той е най-нисшето от тех. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което не е за твое добро. Следователно на този, единния твой приятел ти ще вярваш на всичко, което ти каже.
към текста >>

48. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Затова е казано: „Да ви бъде според вярата".
По-късно разбрах, че едни и също закони преминават през строго определена среда, организират я и то когато се намира в също определено духовно поле. А учението на Учителя бе такова, което определяше едно силово поле и законите, които се движеха в него можеха да задвижат само учениците, които се намират в това силово поле. Или казано иначе Школата се отнасяше само за учениците. Точно и безапелационно. Друго разрешение нямаше. Затова е казано: „Да ви бъде според вярата". Това е законът. А вярата също се намира в строго определена сфера. Ето как в Словото на Учителя бяха дадени образи и модели, за да бъдат ориентир за учениците, за да не се загубят по своя път. Много пъти през годините се повтаряше нееднократно, че учениците понякога се загубваха в това Слово поради тяхната недобра подготовка като се оплитаха в своето несъвършенство и недъзи, понеже нямаше точни образци на Словото в Школата. Тогава Учителят казваше: „Гледайте какво Учителят върши, вършете и вие това същото".
към текста >>

А вярата също се намира в строго определена сфера.
Или казано иначе Школата се отнасяше само за учениците. Точно и безапелационно. Друго разрешение нямаше. Затова е казано: „Да ви бъде според вярата". Това е законът. А вярата също се намира в строго определена сфера. Ето как в Словото на Учителя бяха дадени образи и модели, за да бъдат ориентир за учениците, за да не се загубят по своя път. Много пъти през годините се повтаряше нееднократно, че учениците понякога се загубваха в това Слово поради тяхната недобра подготовка като се оплитаха в своето несъвършенство и недъзи, понеже нямаше точни образци на Словото в Школата. Тогава Учителят казваше: „Гледайте какво Учителят върши, вършете и вие това същото". Колко хубаво е казано. А неговия живот бе поставен пред нас в своята пълнота и бе на показ и на яве.
към текста >>

49. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Вярата човек с разсъждение не я придобива.
Това не е вярно. И никой да те не обича все има един който те обича. Сродната ти душа те търси и те обича. Човек като иска да придобие нещо трябва да постоянствува, при никакви условия да не отпада и ще го придобие. Като постоянствуваш те ще дойдат насърчителните мисли и помощта. Вярата човек с разсъждение не я придобива. Той си вярва. Ще имаш вяра. Ще работиш и няма да се обезсърчаваш." Учителят и този път ми взе товара. Отидох си утешена и ободрена, а той понесе моята мъка.
към текста >>

50. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите.
Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли. „Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго. Сега трябва да превърнеш простите камъни в злато, да изучиш този алхимически процес. Вяра ти трябва. Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите. Най-важното е да трансформираш енергиите си. Трябва да вярваш, че всичко е за добро. Ти много бързаш. Да не се обезсърчаваш." Разговора приключи и аз си взех сбогом с Учителя и той каза: „Няма Любов като Божията Любов". После ми се усмихна хубаво и топло, и насърчително.
към текста >>

51. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Тук се изпитваше вярата в Учителя и в Бога.
Имаше моменти, които се измерваха с дни, седмици и месеци когато ти като че ли си се предал на Бога, на Учителя, влезнал си в школата, смятайки, че тук ще те носят на ръце и ще те обкичат с цветя и венци. Изведнъж виждаш, че животът ти се обръща наопаки и никой, ама никой не ти обръща внимание. Дори наблюдаваш, че Учителят поглежда други с внимание повече или по-малко. А на теб ти идва съмнението защо не те поглежда, ама никой и защо Учителят не те забелязва сред толкова други хора. Това съмнение идваше, навлизаше в нас, обхващаше ни изцяло и трябваше да се справим с него, за да излезем сами от него. Тук се изпитваше вярата в Учителя и в Бога. Та така аз попаднах тогава в една такава тъмна зона в съзнанието ми когато ми говореха някои срещу него. Аз отстоявах колкото мога и отидох при него. Без да ме запита нещо той при самото ми появяване ме захвана с думите: „От толкова хиляди години ви крепя и ви помагам, не се ли убедихте, че няма никога да ви оставя сами? " Аз наведох глава и си тръгнах. Бях разбрала урока си, че трябва да се справя сама и да излеза на видело и на спасителният бряг.
към текста >>

52. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога.
Оглеждаме се и виждаме, че няма посетители с военна униформа. Всички са цивилни, но един от тези цивилни като тръгнал на Изгрева по тъмно за беседа и понеже е висш офицер, полковник взима и слага пистолета в джоба си за всеки случай, защото минава през гората. Този офицер бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
към текста >>

53. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

То е възнаграждение за вярата ви в закона".
Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при него. Когато влиза Ричка при Учителя той се усмихва и я запитва: „Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. „Е, виждате ли, че закона работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата ви в закона". Ричка е необикновена възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: „Има ли нещо да ме питаш и да искаш? " "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка той клюмнал глава на гърдите и заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо.
към текста >>

54. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се.
Като изнасям празните гърнета и ако любопитен протегне с ръка и ги отвори да не може да намери нищо в тях". Значи аз оглеждам хора със самочувствие, важни, важни, надменни седят до него, а са празни гърнета. Беше опасно дори може и духовно да те ограби света като излезеш наяве затова човек трябва да стои на страна и да бъде прикрит. Така Учителят си криеше учениците и ония с големите възможности. Каза ми веднъж: „Дори когато лекувам някого то аз се крия, че това съм аз". Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се. Има човешки способности, които водят до катастрофа, от които духовния човек трябва да се освободи. По този повод Учителят каза: „Аз не смея да ви поверя окултни закони, защото ще ги употребите един срещу други и ще се унищожите". Има в човека една природа, която ще се бори дълго-дълго време. Трябва да се подчини на доброто, а не, че ние можем да я победим. Човек трябва да познава този свят.
към текста >>

Учителят му казал: „Да бъде по вярата ти".
От онова, което е слушал да Учителя той повярвал, че това е онзи Учител за когото Елена му говори. Казал й: „Аз зная, че само той може да ми помогне, но съобщи на Учителя за моята молба". Елена отива на Изгрева, съобщава на Учителя и той се съгласява да отиде да прегледа болното дете в един определен ден и час. Като отишъл там бащата се обърнал и му казал: „Аз зная, че вие сте онзи, който може да ми помогне и да спаси детето. Вие сте Учителя и Бог едновременно на едно и също място". Учителят му казал: „Да бъде по вярата ти". След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете. При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае.
към текста >>

Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата.
Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша".
към текста >>

Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога.
След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша". Учителят го поглежда, усмихва се и добавя: „Ами да, оцапал се е нашият хубавец.
към текста >>

55. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става духовното съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея.
След малко вдигна глава и каза: „Отивай в София. Като си отидеш у дома твоят син ще бъде там". Сестрата е разтревожена, уплашена, разплакана, целува ръка на Учителя и бърже, бърже се запътва към София. Отива си у дома и какво да види: синът й се върнал жив, здрав и целеничък. Само онзи, който е свързан с Небето може да получи чрез него необходимата помощ. Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става духовното съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея. Има един стих от Писанието: „На ранина ще те видя, Господи". На ранина човешката душа може да направи общение с Бога. Разказваше същата сестра, че нейния син тръгнал и заминал в Италия на някаква екскурзия и дълго време не се обаждал. Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него. Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма.
към текста >>

56. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

„Ще ви приведа един пример, да видите какво прави вярата.
А за учениците имаше официален вход и той започваше с целуване ръката на Учителя и с идването на ученика при нозете на Великият Учител. Старата Попова беше болна и Учителят я изцели. Целият този случай той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г. и се намира на стр. 26-28 от томчето „Две свещени положения" - 1925 г.и ще ви я цитираме дословно. „Ще ви приведа един пример, да видите какво прави вярата. В София имаше една болна сестра. Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща от там болна. Сираче е тя, сама вкъщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я нагледват, казвам им: идете при нея, подкрепете я.
към текста >>

Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа.
Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук между нас. Казвам на тия сестри: човек не се утешава тъй, както вие мислите. Аз казвам на болната сестра: Господ в мен ми казва, че ще направи всички за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си - да имаш вътрешна вяра. Аз й казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа. Някой път вие трябва да отидете при Господа; при Вярата на душата. Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му.
към текста >>

Някой път вие трябва да отидете при Господа; при Вярата на душата.
Сега тази сестра е здрава и е тук между нас. Казвам на тия сестри: човек не се утешава тъй, както вие мислите. Аз казвам на болната сестра: Господ в мен ми казва, че ще направи всички за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си - да имаш вътрешна вяра. Аз й казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа. Някой път вие трябва да отидете при Господа; при Вярата на душата. Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия.
към текста >>

57. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта.
и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш. Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом. В живота ти често ще минават бури.
към текста >>

58. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)!
към текста >>

59. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата.
И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихоноски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това.
към текста >>

60. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Вярата с Ангелите и Надеждата с добрите и свети хора от всички времена.
Онези, които имат уши и не са глухи ще разберат. Има да ви говоря за много неща, но това оставям за кога се видим. Идат велики дни, славни дни. Мъртвите ще станат, мъртви ще оживеят, мъртви ще възкръснат.. Велик е законът, който движи света. Любовта ни съединява с Бога. Вярата с Ангелите и Надеждата с добрите и свети хора от всички времена. Бъдете винаги свързани с Христа, от Когото иде живота на земята. Обграждайте се всеки ден добре. Постоянни в Духа на Молитвата. Бог ще изведе своето дело на светъл край. Поздрав на домът Гълъбов и на Балтови.
към текста >>

61. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

догмати на вярата.
Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление". - „фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици. На 6 декември 1829 г.
към текста >>

62. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му.
По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя. За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му. Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му. А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това. Благодаря на Бога, че ме удостои с тази благодат да видиш, да срещнеш и да работиш със сродните души по Дух за делото Господне,
към текста >>

63. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Служене, което почива върху Любовта и послушанието и да бъдем посветени в Бога, което почива върху вярата.
Да превръща хората в съдби, а съдбите в пътища на учениците. Ето това бе важното в случая, че Бог съизволи в благодат, а Мировият Учител в привилегия към ученика, който учи. Учителят понякога ни даваше теми да развиваме у дома. Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие: „Една любима тема" Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог. Учение, което почива върху постоянството. Служене, което почива върху Любовта и послушанието и да бъдем посветени в Бога, което почива върху вярата. Ученикът отива при Учителя, а двамата заедно при Бога. Ученик, Учител, Бог. А (Аверуни) 29.11.1925 г., неделя, София." В Школата на Учителя има три важни величини. Ученик, Учител, Бог. Савка Керемидчиева бе ученик.
към текста >>

64. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Надеждата е краката, вярата е крилата, а любовта - главата.
Аз искам да се държиш така щото да бъдеш за пример." „Аз не се държа лошо." „Не казвам, че се държиш лошо, но все таки не си светия." „Учителю, но в дадения момент ми е мъчно и трудно." „Ще се помъчиш малко. Аз съм ви дал толкова правила и обяснения и сега ще ги приложиш. Човек трябва да има основен стълб, върху който да гради. Нали всяко здание си има основни стълбове? Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с надежда." „Не само с надежда, но и с вяра и любов. Надеждата е краката, вярата е крилата, а любовта - главата. Само когато човек мисли може да има любов. Сега за твоите добри страни няма да говоря, но ще ти кажа, че ти си още малко непостоянна. Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример. Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи". „Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма.
към текста >>

Колкото човек във вярата си е като децата, толкова е по-хубаво.
Идеалният свят, той е същинският,„постоянният свят. Някой път има външни влияния, които предизвикват тези дисхармонични състояния и отнемат силата на човека та той трябва да се чисти после. Когато е зима като излезеш навън ще ти изстинат краката и ръцете. Трябва да се прибереш вкъщи, за да се стоплиш при печката. Така че има и благоприятни, и неблагоприятни състояния за човека. Колкото човек във вярата си е като децата, толкова е по-хубаво. Вярата е нещо, което седи над разумността." „Учителю, Как да чувствувам Бога като нещо живо, реално? " „Имаш една приятелка, която те е държала за ръката, след това тази приятелка ти пусне ръката и се малко поотдалечи. Значи ли това, че тя не ти е вече приятелка? Майка ти да речем ти е направила за Великден нови дрехи, но мине празника и тя те кара да ги съблечеш. Това показва ли, че тя не те обича вече. Не.
към текста >>

Вярата е нещо, което седи над разумността." „Учителю, Как да чувствувам Бога като нещо живо, реално?
Някой път има външни влияния, които предизвикват тези дисхармонични състояния и отнемат силата на човека та той трябва да се чисти после. Когато е зима като излезеш навън ще ти изстинат краката и ръцете. Трябва да се прибереш вкъщи, за да се стоплиш при печката. Така че има и благоприятни, и неблагоприятни състояния за човека. Колкото човек във вярата си е като децата, толкова е по-хубаво. Вярата е нещо, което седи над разумността." „Учителю, Как да чувствувам Бога като нещо живо, реално? " „Имаш една приятелка, която те е държала за ръката, след това тази приятелка ти пусне ръката и се малко поотдалечи. Значи ли това, че тя не ти е вече приятелка? Майка ти да речем ти е направила за Великден нови дрехи, но мине празника и тя те кара да ги съблечеш. Това показва ли, че тя не те обича вече. Не. Не винаги човек чувствува присъствието на Бога, но това не значи, че Бог го е оставил сам.
към текста >>

65. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Вярата трябва.
Та така е и в живота на човека - понякога се задават събития като пълноводна река и могат да го завлечат. Затова трябва да се скрие в онази къща, която е съградил в себе си. Човек когато има рана на ръката не оставай да я бара този и онзи, а я остави на природата, тя ще я излекува. Ти с нея не се занимавай, а работи друго, а остави Онзи, Който управлява всичко да се занимае с лечението на раната ти. Това значи връзка с Бога и по тази връзка от Бога към теб да протече целителна сила. Вярата трябва. Може ли човек да работи само когато има вдъхновение. В годината може да се наберат сто слънчеви дни, та само тогава ли да работи човек? Ти на какво си се обърнала? Станала си играчка на духовете. Това са нисши духове, които те настройват и ти им се поддаваш.
към текста >>

Човек трябва да е готов за вярата си умре.
Условия имаш стига да имаш желание да учиш, ти можеш да учиш. Дават ти един товар да пренесеш и ако не можеш наведнъж да го пренесеш то по-малко, по-малко можеш да го пренесеш." „Учителю, аз искам да си изкарвам самостоятелно прехраната и съм решила да стана селска учителка." „Можеш. За една селска учителка отговаряш напълно. Ти сега учи, трябва да учиш. Ако най-елементарните неща не можеш да направиш, тогава как ще издържиш когато дойдат по-големи страдания? Човек трябва да е готов за вярата си умре. Така се изпитва ученика. Така той влиза в пътя на ученичеството." През време на цялата Школа аз трябваше да се справям със своите слаби черти и със своите недостатъци. Дали се справих с тях - не мога да кажа, но доживях почтена възраст и сега трябва да направя равносметката на моя живот. А тя най-добре се вижда от думите на Учителя, които цитирах дословно.
към текста >>

66. 276. КРАСИВИТЕ ЧЕРТИ У УЧЕНИКА

Чрез надеждата с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за тялото ти, но за душата ти.
Кажи: „Сега съм зает, друг път когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности и гледай да ги развиеш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да се прояви - то това е Бог." „От начало у човек може не всичко да е сложено и не всичко да е добре поставено у него, но после след време то ще стане по-добре. Затова трябва да развиваш в себе си вяра и надежда. Чрез тях човек се свързва с два различни свята. Чрез надеждата с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за тялото ти, но за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне, има ли нещо лошо в това? Не, това е благословение.
към текста >>

67. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод.
към текста >>

Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма.
Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили".
към текста >>

68. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Бях нарушила закона на вярата.
Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до вечерта 10 часа. Беше се стьмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина съвсем случайно покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: „Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при него за помощ. А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с търпението си успях да възстановя тази връзка. Като пристигнах у дома в града приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка където чаках дванайсет часа.
към текста >>

Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми първото нещо, което ми каза бе: „Е, дъще доживях да видя нещо от твоето дъновист-ко учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
към текста >>

69. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Бях нарушила закона на вярата.
Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до вечерта 10 часа. Беше се стьмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина съвсем случайно покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: „Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при него за помощ. А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с търпението си успях да възстановя тази връзка. Като пристигнах у дома в града приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка където чаках дванайсет часа.
към текста >>

Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми първото нещо, което ми каза бе: „Е, дъще доживях да видя нещо от твоето дъновист-ко учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога.
към текста >>

70. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него.
По някой път и Учителят ги насочваше към него. Беше казал: „Много му са сложни методите за лечение". Наистина аз лично съм опитвала след заминаването на Учителя неговите методи, но те са от сложни, по-сложни и не знам дали има човек, който може да издържи всичко, което той препоръчва да се прави. Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението. Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата, болката.
към текста >>

Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата".
Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението. Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата, болката. Та Учителят препоръча да се прави компрес на главата като се използва селския квас, който се прави за хляба. Навремето селяните го замесваха на малки парчета и ги оставяха да изсъхнат, после ги разкисваха с вода и с тях замесваха тестото и то впоследствие втасваше. Така че се взимаше от този втасал квас, слагаше се в една торбичка и се полагаше на главата.
към текста >>

71. 46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА

46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА Нека разкажа сега за едно чудновато проявление на Учителя, което за лишен път ми бе утвърдило вярата, че Той чете нашите мисли.
46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА Нека разкажа сега за едно чудновато проявление на Учителя, което за лишен път ми бе утвърдило вярата, че Той чете нашите мисли. Беше коледна ваканция. Както винаги дойдох да я прекарам в София. Гостувах у леля си в града и само за клас оставах у сестра Динова. Нямаше още много къщи на Изгрева, нямаше още гостни стаи. 64 Бях си набелязала на едно листче няколко въпроса да питам Учителя.
към текста >>

72. 51. ТРЕСКАТА

Основният метод на Неговото лечение беше вярата.
Чрез мене е давал съвети и препоръчвал билки и за други болни. Из беседите са пръснати също стотици съвети, препоръки, методи, средства, билки за лекуване. От там също съм черпила и черпя както и всички наши братя и сестри и всеки, който вярва в Неговата медицина. За нея ще говорят медиците. Аз ще кажа само някои от моите опитности и впечатления от нея. Основният метод на Неговото лечение беше вярата. Да вярваш, че ще ти мине, особено след като ти е казал магическите думи: „Ще мине! " с глас дълбок, внушителен и убеждаващ. Имам една интересна и лична опитност за този случай, която ще разкажа сега.
към текста >>

73. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резервоара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резервоара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби. И след като го поправиха от нехайство и невежество го държали открит дълго време. Минавал добитък край него, кучета и т.н. и водата се замърсявала. Без да зная аз съм пила от тази вода доста време. Мнозина заболяха в селото.
към текста >>

А това беше вярата.
" бяха станали за мене и за мнозина магически. Щом кажеше Той: „Ще мине! ", значи ще мине. В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката.
към текста >>

Вярата, която лекува.
Щом кажеше Той: „Ще мине! ", значи ще мине. В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта.
към текста >>

Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее!
", значи ще мине. В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение.
към текста >>

74. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

„Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа.
Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. „Но нали стана според вярата ти?
към текста >>

„Но нали стана според вярата ти?
„Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. „Но нали стана според вярата ти? ", му казала още кака Райна. Ще каже някой както и този човек: „Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и слава". Аз не мога да мисля така.
към текста >>

Но, кажеш ли, че ще мине, или „да бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше.
Аз не мога да мисля така. Аз не се съмнявам, че можеше да лекува и така моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше понякога лекуването да става и по-бавно. Защо и за какво, Той си знаеше. Може би бягаше именно от „славата"? Какво би станало, какво би правил ако всички слепи и всички болни се струпаха на вратата Му да ги лекува? Но, кажеш ли, че ще мине, или „да бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше.
към текста >>

75. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Няма никога да Го забравя." Слушах, слушах и не можех да се начудя на.вярата на тази непозната жена и на Любовта на Учителя, Който беше правил толкова много и за толкова знайни и незнайни хора... Няма човек, няма душа, която да се е докоснала до Него и да не отнесе със себе си жив спомен за през вековете.
Помолих Му се да ходатайства за нея и за мене пред Бога, да ми я закриля, да ми я запази Бог жива и здрава. (Беше погрома на Германия.) Зная, че Бог Го слуша. Зная, че Той ще направи това за мене. Милият Учител. Обичният Учител. Няма никога да Го забравя." Слушах, слушах и не можех да се начудя на.вярата на тази непозната жена и на Любовта на Учителя, Който беше правил толкова много и за толкова знайни и незнайни хора... Няма човек, няма душа, която да се е докоснала до Него и да не отнесе със себе си жив спомен за през вековете. Затова плачеха всички сега. Дойде брат Симеонов с цигулката, започна се'общо пеене, молитва. Чете се беседа. Беше 10 ч. преди обед.
към текста >>

76. 4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА

Вярата й в г-н Дънов бе толкова голяма, колкото бе голямо моето съмнение в Него.
Погледнах Го смаяно и си мислех: „Боже мой! Този човек не знае какво да ми каже и какво ми говори! " повторно наблегнах на това, че сестра Ковачева има на разположение двама лекари, но г-н Дънов пак повтори: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода! " По пътя за дома си мислех: „Тази Ковачева ще умори детето си! " Но тя приложи съветите на Учителя и детето й оздравя. Вярата й в г-н Дънов бе толкова голяма, колкото бе голямо моето съмнение в Него. За да се добере човек до вярата трябва да държи хармонията между ума и сърцето си. По този повод веднъж Учителят ми каза: „Дръжте хармония между ума и сърцето си и не бойте се".
към текста >>

За да се добере човек до вярата трябва да държи хармонията между ума и сърцето си.
Този човек не знае какво да ми каже и какво ми говори! " повторно наблегнах на това, че сестра Ковачева има на разположение двама лекари, но г-н Дънов пак повтори: „Да яде топли картошки и да пие гореща вода! " По пътя за дома си мислех: „Тази Ковачева ще умори детето си! " Но тя приложи съветите на Учителя и детето й оздравя. Вярата й в г-н Дънов бе толкова голяма, колкото бе голямо моето съмнение в Него. За да се добере човек до вярата трябва да държи хармонията между ума и сърцето си. По този повод веднъж Учителят ми каза: „Дръжте хармония между ума и сърцето си и не бойте се".
към текста >>

77. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте!
Не стига това, но неправедно го наклеветили за нещо и го хвърлили в затвора. Той в затвора се помолил за дъжд. Идва дъжд, напоява неговия ориз, а оризът на съседите му останал без дъжд. И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз. Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз! " След това направихме гимнастически упражнения (само старите, с някои съвсем нови, но без музика) и Учителят ни говори. Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага. Ако на един грешник му кажат, че му предстои лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще предотврати лошото си бъдеще". След това, до 10 часа ние като се срещахме едни други си пожелавахме много хубави работи!
към текста >>

Вярата на човека води към Бога.
Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23.IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново.
към текста >>

78. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Вярата е свързана с живота.
Това е животното. Божественият път иска работа и учение. Божественият път не седи в роптанието. Всичко в Божествения път е благо. Щом дойдеш в Любовта, Любовта е само това, което примирява всичките противоречия, които съществуват. Вярата е свързана с живота. А не можеш да имаш вяра, докато нямаш Любов. Ако имаш Любов, ще имаш вяра; а като имаш вяра, ще дойде и надежда. Те вървят едно подир друго. Ние без любов искаме да имаме вяра. Сега това ви давам, да размишлявате за цялата година.
към текста >>

79. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

" „Не, ще развиваш вярата и надеждата!
В това време Учителят се обръща към мен и казва: „Ти си песимист! " Аз трепнах, понеже се смятах за оптимист. Учителят видя моето учудване. Той продължи: „Оптимистите замислят големи работи и като не се реализират стават песимисти". Аз пък добавям: „Учителю, да замисляме тогава по-малки работи? " „Не, ще развиваш вярата и надеждата! " Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на надеждата. Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата. Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания. Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на надеждата у мен.
към текста >>

Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата.
Учителят видя моето учудване. Той продължи: „Оптимистите замислят големи работи и като не се реализират стават песимисти". Аз пък добавям: „Учителю, да замисляме тогава по-малки работи? " „Не, ще развиваш вярата и надеждата! " Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на надеждата. Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата. Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания. Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на надеждата у мен. След Европейската война България бе победена и според Ньойския договор България нямаше право да поддържа редовна войска. За да излезе от това положение правителството на Александър Стамболийски въведе така наречената трудова повинност.
към текста >>

80. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава, ревнива и неспокойна личност.
Такова, каквото би трябвало да бъде постоянно, но то беше само един път. Тогава може да се мисли, че невъзможното може да бъде възможно и нереалното да бъде реално. Но ние сме такива слабаци, безволеви същества, особено аз и от най- висшето състояние мога да попадна в най-критично или недостойно за мислите на човека - ревниво, подозрително, недостойни качества и прояви. Винаги съм си правила самокритика, но като че ли не мога да надживея тези слабости, особено, когато бях на млади години, когато трябваше да дам вяра, обич и достойно държане на моя хубав, мъдър, положителен и благороден човек. А представете си, през времето на най-младите ми години, че няма такъв свят човек когото да харесвам и че само най-съвършения може да бъде мой другар и само с най-съвършения мога да бъда близка и да дружа завинаги. Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава, ревнива и неспокойна личност. И може би за това ще ми се дадат за урок много страдания. Много уроци, с които трябва да се справя. Така децата растяха в семейни радости, празници, несгоди и хубави и лоши времена. Татко им постоянно правеше снимки и филми и останаха много документални албуми и филми и кинофилми и отделни снимки, които почти всичките ни взеха от Държавна сигурност при две-три посещения. Взеха ни също и беседи и астрологическите материали на Гриша, не върнаха нищо, въпреки писмата, които Гриша изпрати до милицията.
към текста >>

81. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

3. СИЛАТА НА ВЯРАТА След това през 1939 г.
3. СИЛАТА НА ВЯРАТА След това през 1939 г. отново заболях. То не е болест, но менструация ми идваше на 10 дена, на 15 дена и така много отслабнах. И се чудим какво да правим, а мъжът ми вика: „Освен при Учителя да отидем". И решихме да отидем, взема си той пет дена отпуска и тръгнахме, обаче Учителят го няма. Срещнахме две сестри, които отиват на Рила от Ямбол.
към текста >>

82. 2. СПОМЕН ОТ СИНА МУ ПЕТЪР ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Те бяха непочтени, тьрговци-егоисти, с вярата само лицемерска.
След свършването на войната те се завърнаха и си обсебиха магазина. Баща ми си намери друг магазин. Братята Маркови посещаваха редовно неделните събрания и след това оставаха на обед у нас. Не зная защо моя баща беше приел тези хора и в своя нов магазин. След известно време те завладяха и него. Те бяха непочтени, тьрговци-егоисти, с вярата само лицемерска. Имаше един съмишленик на баща ми Иван Явашев. Те решили да образуват комуна. Ето как Явашев беше собственик на чифлик от 300 декара - зеленчукова; ябълкова градина и лозя. Със средства от баща ми в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади братя да живеят там.
към текста >>

83. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата.
Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли. Гледайте да използувате неблагоприятните обстоятелства. Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва. В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата. Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро.
към текста >>

Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота.
Дънов Редът 9 (22) П. Р. Ж. 1918, март Ставане в четири, приготвяне, почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш. Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. Амин. Тъй да бъде. Ж. К. В. О. (свещеният подпис) София, 6 юли 1915 г.
към текста >>

Бъдете твърд във вярата, постоянен в Любовта.
Варна, 3.VI.1918 г. Любезни Н. Ватев, Сега е ден на ставане, на оживяване и възкресение. Живи и мъртви ще се съединят в Христа. Той е Който се проявява във всичко. Бъдете твърд във вярата, постоянен в Любовта. Вие ще видите добрата страна на Божиите пътища. Това, което става сега е още неясно, но ще се проясни. Поздрав от Величка и от всички добри приятели отгоре. Вам и на дома Моето благословение и Благословението на Господа на всичката пълнота да бъде с вас и с всички. Ж. К. В. О.
към текста >>

84. 6. Да те пързулнат на паркет

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Тази опитност затвърдява още повече вярата на Илия в Учителя и той научава Закона за възмездието и неизпълнено обещание.
След една такава тежка бомбардировка К.С. среща Илия и го пита: „Илия, ти пострада ли нещо? “ Отговорил: „Никак, абсолютно всичко е запазено“. К.С. само въздъхва тежко и казва: „Всичко изгоря, всичко загубих“. Всички тия, които го изиграха, лежаха в затвора дълго, даже там умря и самият К.С. Тази опитност затвърдява още повече вярата на Илия в Учителя и той научава Закона за възмездието и неизпълнено обещание. А как се развиха събитията? И двамата братя бяха големи комунисти. След 9.IX.1944 г. единият брат И.С. заемаше висш пост в министерството на външната търговия и с една търговска делегация отива в Лондон и сключват някаква търговска сделка от името на държавата.
към текста >>

85. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Вярата на човека се познава когато той може да издържи на всичко.
В света Любовта е на която всички трябва да се подчиняват. Силата на любовта е, че те се занимават с най-големите и с най-малките величини. Всяка власт е от Бога. Отговор на въпрос: Виновниците са управляващите. Народът е добър. Вярата на човека се познава когато той може да издържи на всичко. Когато минаваш през гората да можеш да издържиш да не късат цвета и листа, защото и листото диша. Новият ред идва и ще дойде по-скоро отколкото го очакваме. Ще има един Господар - Бог и една държава - Божествената държава и един закон - закона на Любовта. На вашите ще кажеш, че наближава времето да се приберат“. Разговорът водихме в с.
към текста >>

86. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Болестите изпитват вярата на човека.
Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) София, 18.II.1924 r. Любезна Елена, За болния препоръчвайте му диета и пост и молитва към Бога. Болестите изпитват вярата на човека. Трябва да се изправи вътрешния живот на душата. До толкова, доколкото той има пълно упование, дотолкова ще може да му помогнете. За Бога нема нещо невъзможно. Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара.
към текста >>

87. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

Казва му: „Това ти го дадох, за да го видиш, за да може да ти се усили вярата.
Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: „Не се допирай до мен“. След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: „Това ти го дадох, за да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство“. Например за мен, Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателство. И затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе.
към текста >>

за такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата.
Например за мен, Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателство. И затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, и да се убедят, че всичко, което им се явява пред тях е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. за такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.
към текста >>

Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.
На мен не ми са необходими доказателство. И затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, и да се убедят, че всичко, което им се явява пред тях е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. за такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.
към текста >>

88. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

Вярата с духовния, Любовта с Божествения.
Нов свят се създава, нова култура иде, културата на шестата раса. Иде нов ритъм сега в живота. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят Божественото се притичат на помощ. Надеждата е свързана с физическия свят. Вярата с духовния, Любовта с Божествения. Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума. След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и милостта на Бога. Всинца трябва да слугуваме на Бога. Които Му слугуват по-добре неговата любов е по-голяма. Хората ще дойдат да разберат Бога като Любов.
към текста >>

Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума.
Иде нов ритъм сега в живота. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят Божественото се притичат на помощ. Надеждата е свързана с физическия свят. Вярата с духовния, Любовта с Божествения. Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума. След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и милостта на Бога. Всинца трябва да слугуваме на Бога. Които Му слугуват по-добре неговата любов е по-голяма. Хората ще дойдат да разберат Бога като Любов. При днешните важни събития трябва да се освободим от всички дребнавости, този лош, онзи лош и да се молим усилено, защото голяма сила има молитвата, тя е дишане на душата.
към текста >>

89. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Свещеният подпис На когото трябва да се помогне, Аз ще помогна и на всекиго едного ще се даде според вярата.
III.Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага. Все що попросите в Мое име, Аз ще го сторя. Не бой се мало стадо. Отец Ваш е благоволил да Ви даде царство. Свещеният подпис На когото трябва да се помогне, Аз ще помогна и на всекиго едного ще се даде според вярата. Душата, която не се научила да очаква с радост и да приема всичко с вяра от Господа, има да учи и от своята опитност и от тази на ближния си.
към текста >>

90. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Да не оскудява вярата ви.
Господ е всичко добре наредил, и който разбира пътищата Му, ползува се от Неговите блага, а който не страда, който ги следи въздига се, а който ги изоставя спъва се. Ходете във виделината, която имате и всичко ще се преобърне като на зазоряване. Моя поздрав на Величка и вам, а така и на Стефка. Поздрав на приятелите. П.К.Дънов 14.VI.1913 г. Да не оскудява вярата ви. В края Господ всичко ще преобърне на добро. Работите ще се оправят, те са вече в най-вйсоката точка на своя развой. Всички приятели в Търново са запазени невредими. Минали са през изпита добре и сега са бодри и весели в милостта на Онзи, Който ги е избавил. Бурните пътища са непостижими.
към текста >>

Вярата носи в животът светлина за ума, доброта за сърдцето и здравие за тялото.
Любезни К. Стойчев, Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърдце, да се въздига вашата душа в пътя на Господа ида сияе Неговата Истина в Вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко. Вярата носи в животът светлина за ума, доброта за сърдцето и здравие за тялото. Привет Вам и на Величка, Стефка и на всички приятели. Да посрещнете радостно и весело Новата Година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 22.III.1915 г. Пътят на живота към Христа е светлина приятна. Ц.Б.И. (Цар Бог Истина) П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 15.IX.1916 г.
към текста >>

Вярата е, която дава живот.
Това е смисъла. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 5.XI.1916 г. Любезни К. Стойчев, Получих вашата телеграма. При сегашните условия трябва жива вяра. Вярата е, която дава живот. Всеки трябва да върши Волята Божия и то добре. Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа.
към текста >>

91. 5. Открития лист

Ангел Вълков

А преди да тръгна от село си казах: „Сега ще действувам с вярата си!
Таман тръгнахме и от един полицейски пост ни спира полиция и искаше открити листове. Само аз нямах. Всички провериха, а аз като че ли не бях там. Нито ме забелязаха, нито ми поискаха открит лист. На връщане от София към село пак минах благополучно през няколко полицейски проверки. А преди да тръгна от село си казах: „Сега ще действувам с вярата си! “ И не ми се случи нищо лошо.
към текста >>

92. 34. Чудесата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

По това време Учителят минава край него, туря си ръката на рамото му, потупва го и му казва: „Няма нищо, това е един малък изпит, за да ти се уякчи вярата!
Минава край него и му казва: „Не се допирай до Мене“. Слезнал долу в приемната си и след малко пак тръгнал по стълбите да се качва горе. Георги Го чака на площадката пред вратата на горната Му стая. Изведнъж, по това време Георги се намерил вдигнат от земята на половин метър във въздуха и така виси. Виси във въздуха и се чуди каква ще е тази работа, започнал да си мърда краката, за да слезе някакси на земята, обаче това не става и той виси във въздуха. По това време Учителят минава край него, туря си ръката на рамото му, потупва го и му казва: „Няма нищо, това е един малък изпит, за да ти се уякчи вярата! “ След секунди тялото на Георги постепенно слиза и той стъпва на краката си. Подобен случай имаше и Тодора Юрданова. Както си държи Учителят беседата, сутринта в 5 часа, тя е седяла на стола до черната дъска. Както си седи изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея видели това и се изненадали.
към текста >>

93. 16. Вяра, Надежда и Любов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“.
Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта.
към текста >>

Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта.
Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта. Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата. Без Вяра, Надежда и Любов нищо не се постига. Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“
към текста >>

94. 13. Сляпото дете

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха се изтърсили във Варна и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя.Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господа.
Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето е било на двора, но то не е лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не е разбрал как е прогледнало детето освен тя и Учителя. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха се изтърсили във Варна и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя.Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господа.
към текста >>

95. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята, това е смисълът на сегашния живот.
Аз ще се постарая да ви навестя. Нашата другарка Юрданка прекараха добре тук още няколко дена. Варна сега има своите приятности. Предайте моите поздрави на всички приятели. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 8.V.1921 г. Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята, това е смисълът на сегашния живот. И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност. И всичко се движи в тия живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в умът, надежда в душата. Бог е Любов и велика е тази мисъл.
към текста >>

И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност.
Нашата другарка Юрданка прекараха добре тук още няколко дена. Варна сега има своите приятности. Предайте моите поздрави на всички приятели. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 8.V.1921 г. Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята, това е смисълът на сегашния живот. И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност. И всичко се движи в тия живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в умът, надежда в душата. Бог е Любов и велика е тази мисъл. Леко става на душата когато знае, че Любовта е навсякъде.
към текста >>

96. Съдържание

Вярата 44.
Взаимопомощта 39. Как и кому се пише поезия 40. Безлюбието от човека, когото обичах 41. Периодичност в живота 42. Любовта в живота 43. Вярата 44. Тишината на нощта 45. Недоимъкът и изобилието 46. Формите на любовта 47. Най-великата работа 48. Песен за детето 49.
към текста >>

97. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога.
След няколко дни получих книгата "Сила и живот" първа серия, за която си бях казала през юни, че ще я потърся. Тя сама бе дошла сега в ръцете ми. Зачетох я жадно, с увлечение и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота. От деня, в който бях изгубила майка си, бях изпаднала в продължително отрицание на всякакъв Божи Промисъл, на религия, на ритуали, с една дума - бях се скарала с Бога. А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото. Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г. До края на учебната година, до юни 1922 г. прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни.
към текста >>

98. 9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Моето терзание растеше, докато един ден Той простичко каза: "Ех, изпитват ти вярата".
В два случая ми е подсказвал, тъй да се каже, единия когато ми предстоеше анкета. Аз бях тревожна, не знаех точно как трябва да отговарям по повод обвиненията, по-скоро направени във форма на донос пък и не знаех какви въпроси ще ми бъдат поставени. Колегите ми бяха разпитани в мое отсъствие, после мен самата и в тоя случай Учителя ми даде насока как да отговарям. По-късно имаше втора анкета, тогава аз дейс-твувах самостоятелно, бях по-смела и анкетата приключи без вреда за мен. Но при един случай на депресия, на голям гнет и тъмнина в съзнанието, когато аз не можех да разбера защо минавам всичко това, Учителя пак се затвори, замълча и така 3-4 дни. Моето терзание растеше, докато един ден Той простичко каза: "Ех, изпитват ти вярата". Отговарям веднага: "Че те не знаят ли каква е? " "Те знаят, но ти не знаеш." Просветна в съзнанието ми, всичките съмнения се разнесоха и аз излязох от тунела. А при един случай, когато преживявах сериозно огорчение, разочарование при голямо недоразумение с приятели, отнасяйки въпроса до Него, чух спокойно да ми казва: "Аз знаех, че ще стане така". "Тогава защо не ми казахте, защо не ме предупредихте? ", последва моя въпрос.
към текста >>

99. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и надеждата и вярата разперваха криле.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА Никой не познаваше и обичаше душите ни като Него, никой не можеше да насърчи, да подкрепи, да утеши като Него. Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и надеждата и вярата разперваха криле. Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно.
към текста >>

100. 55. ЛЕК ЗА НАСТИНКА