Търсене в текстове за 'Въодушевление'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.
Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество. Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг. Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи. Върнах се на "Изгрева". Срам не срам, гузен не гузен - отивам при Учителя. Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос? Останаха ли доволни братята там от вас? " Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и цигулката".
към текста >>

2. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но вече няма предишното разположение и въодушевление.
Искаме да дойдете и следващия път! " Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя. Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ. Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя. Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта. За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си.
към текста >>

3. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново.
Но приятелите решиха, че това се отнася само за този ден. На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от салона с високо вдигната ръка над главата Си. Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му. Позволяваше също при частни посещения и срещи с приятели, които отиваха при Него по лична работа. Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите.
към текста >>

4. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая.
После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година. Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година". След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая. След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите. Ще дойдат и други години, когато нас няма да ни има, но други поколения ще летуват горе на Рила, ще вървят по стъпките на Учителя и ще търсят Духа на Общението. А това е Христовият Дух, Който присъствуваше там и обединяваше Битието и Небитието чрез присъствието на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

5. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Борис Николов

Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен. Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит.
към текста >>

6. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

Разбира се сказката се посреща с въодушевление.
През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление. И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа. Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села. Намира малки духовни групи, които работят самостоятелно, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора. Всички тези групи Учителят ги посещава, поставя ги във връзка едни с други, обединява ги и полека лека започва да се оформя Братството в България. Така се запознават след време с Айтоската група на Георги Куртев.
към текста >>

7. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

БОРИС НИКОЛОВ

Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно.
Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива". Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с цигулката си, от която не се разделяше. Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора. Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно. Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи. Там той доби уверение, че един велик свят ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне. Той имаше „Вяра, Жива".
към текста >>

8. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха.
Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
към текста >>

9. 4.24. Железните аргументи

ИЛИЯ УЗУНОВ

С голямо въодушевление влезнахме в салона и запяхме песни от Учителя.
Като разбрахме това, доста се смяхме. В такива случаи винаги имаше по един свидетел, който стоеше, наблюдаваше и разказваше какво бе се случило. Ние узнахме всичко това от него. Разказахме на Учителя. Той се усмихна и каза: „Изплашиха се от нас и железните аргументи им се изпочупиха." Да, така бе предотвратен един конфликт специално подготвен и предначертан от свещениците, но беше разрешен по необикновен начин със съвсем обикновени средства от Невидимия свят. С голямо въодушевление влезнахме в салона и запяхме песни от Учителя.
към текста >>

10. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога.
И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви. Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно. Човек докато е в плът трябва да знае, че още не се е изчистил и тя плътта ще му действува. Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога. Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила. Човек има карма. С тези образи е пълен целият свят. Човек не носи само частна карма, но и носи обща карма. Сега ти вече ще вървиш към Бога, сега ще живееш другояче.
към текста >>

11. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Един път в разговор с две сестри аз си отворих сърцето и душата си и исках да ги направя съпричастни и съучастници в моя път и да ги направя духовни сестри на самата мен в този изблик на въодушевление.
Имаше мъчнотии, които лично аз самата изпадах в състояние на лично отношение, че съм малко повече от другите и че ми се прииска понякога да ги поглеждам отгоре, отвисоко. Тогава Учителят ме погледне, но така строго, че аз се смирявах тутакси и си тръгвах смирено като кротка овчица. Учителят по този начин ме контролираше и ми показваше по какъв път да се движа. Това го разказвам, че след оценката на Учителя за моя изпит аз като че ли придобих увереност в себе си и точно исках да си издигна главата над другите и ето Учителят ме погледне строго и аз си сниша главата и си тръгна кротичко по моя път. Ето, това бе смирение по необходимост от моя страна и ако щете по принуда от друга гледна точка. Един път в разговор с две сестри аз си отворих сърцето и душата си и исках да ги направя съпричастни и съучастници в моя път и да ги направя духовни сестри на самата мен в този изблик на въодушевление. Случайно поглеждам Учителят, който бе на около десет метра от мен и разговаряше с една група приятели. Той ме погледна и с погледа си искаше да каже да не се отварям толкова, защото нищо добро няма да излезне от това. Впоследствие не само, че не излезе добро, но едната сестра веднъж се обърна към мен и заядливо ме захапа: „Ти какво си мислиш, че си светица ли, не те ли знаеме каква си отвътре? " Ето така завърши моят опит за духовно приобщаване с някои сестри на Изгрева. Стоях винаги пред Учителя както пред Бога - да не скрия нещо, да не го излъжа, защото за мен това бе престъпление.
към текста >>

12. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Затова само Божията Любов е Любов." Аз бях напълно доволна от тези думи, отидох си вътрешно нахранена и почти през целия ден имаше у мен едно необикновено въодушевление.
А как върви учението? " „Уча по малко." „Хубаво. Не трябва човек да се увлича само от светското учение. То е предисловие. Предисловието то е следствие на съдържанието и няма смисъл без него. Затова само Божията Любов е Любов." Аз бях напълно доволна от тези думи, отидох си вътрешно нахранена и почти през целия ден имаше у мен едно необикновено въодушевление.
към текста >>

13. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Аз изведнъж почувствах облекчение и след това една необикновена пълнота от въодушевление и радост.
Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано. Аз си отидох без да мога да си издържа изпита този ден. След като се върнах в стаята си аз се съсредоточих и след една кратка вътрешна борба успях да дам онова, което се търсеше от мен. Веднага настъпи успокоение. Вечерта когато отидох на вечеря, където се бяха събрали приятели то Учителят ме възнагради богато само с един поглед. Аз изведнъж почувствах облекчение и след това една необикновена пълнота от въодушевление и радост. Беше 31 декември 1925 година. Учителят каза: „Всичките тези духове остави ги да си идат със старата година. Новата година нека да започне с новото. Твоята работа знаеш ли на какво прилича? Ти си влезнала в някой магазин за дрехи и исках да си купиш някоя дрешка.
към текста >>

14. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Един от братята след години разказваше, че когато си отишъл от събора в родното си село изведнъж цялото му въодушевление и вътрешен плам и онова състояние, което е изпитвал в Търново и което го е съпровождало по време на събора то внезапно изчезнало.
Всички, които не се чувствуват готови да изпълнят посочения ред са свободни да напуснат събора. С.Б.Л.Е. След завършването на съборите всички си заминаваха по групи, а някои от братята оставаха, за да се приберат палатките и всички онези неща, които са служели за лагера - казани, посуда, храна, палатки, завивки. Прибирането на лагера продължаваше към една седмица. Накрая всички си тръгваха заедно с Учителя. Понякога Учителя е оставал и още една седмица в Търново, друг път е тръгвал да посети някои градове в страната по покана на приятели. Един от братята след години разказваше, че когато си отишъл от събора в родното си село изведнъж цялото му въодушевление и вътрешен плам и онова състояние, което е изпитвал в Търново и което го е съпровождало по време на събора то внезапно изчезнало. Изчезнало изведнъж и той отново се озовал като обикновен човек в своето ежедневие. Чудел се каква ли е причината, молел се дълго, за да добие същото вътрешно разположение, но нищо не сполучил. Отива при Учителя, среща се, споделя впечатлението си от това, което е усещал като празнота, на което Учителя се усмихнал и му казал: „Това състояние, което ти си преживял не е твое и затова сега го няма у теб. Това състояние не се дължи на теб, а това се дължеше на присъствието на Белите Братя, които бяха дошли на събора от края на Вселената, за да присъствуват на откриването на събора и на откриването на Школата. И те влезнаха във вас, бяха около вас и с вас по време на целия събор, но вие не ги виждахте, защото очите ви са затворени.
към текста >>

15. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Приехме това като задача от Учителя и се разделихме с голямо въодушевление.
А ние не бяхме писатели и нямахме амбицията да бъдем такива. Другото, което им прави впечатление е, че според думите на Учителя двама души тая книга не могат да я напишат. И третото е, че ако не ни поканят и ако не вземем участие тъй и тъй няма да бъде напечатана тази книга. Тогава двамата пристигат у дома от Мърчаево, засмени, възторжени и всеки започва да разказва своя дял от този разказ. Ние приехме с голяма радост предложението им. Приехме това като задача от Учителя и се разделихме с голямо въодушевление. Уточнихме се да се съберем следващия път и да си изработим програма за работа. Следващият път се събрахме у дома. Боян Боев започна да чете онова, което бе написал преди това. Боян беше много предан и верен ученик. Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение.
към текста >>

16. 72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ

Песни, смехове, радост, въодушевление и обич, обич, обич... Боже, как ги обичах всичките.
Всяко по-горно стьпалце откриваше по-широки и по-светли хоризонти пред замаяния ми поглед, на всяко по-горно стьпалце зазвучаваха по-прекрасни и по-прекрасни мелодии. Колко бил красив животът! Приготвихме се, изпратиха ни на гарата на Стара Загора по-възрастните сестри и братя, които съжаляваха, че не са млади, за да присъствуват и те на събора, но се пак бяха радостни, че ние отиваме и ще им донесем нещо от там. Някои, които се чувствуваха млади в душите си и нямаха големи семейни задължения заключиха, че и те могат да дойдат и дойдоха и те. Първа между тях беше моята обична кака Райна - сестра Райна Каназирева. Песни, смехове, радост, въодушевление и обич, обич, обич... Боже, как ги обичах всичките. Как обичах всичко. Как ми се искаше да прегърна целия свят. Кой направи това с мене? Влакът лети, ние разговаряме тихичко, пеем и се радваме. Присъединиха се към нас братя и сестри от съседните купета от други градове.
към текста >>

17. 77. ЛЯТО 1939-то

Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние.
Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали. Първите пролетни птички долетяха от север. Това~бяха гостите от Латвия, Литва, Естония. След тях дойдоха от Югославия. Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил.
към текста >>

Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление.
Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство. Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена.
към текста >>

18. 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ

РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

беше последното лято богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление.
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ Лятото на 1939 г. беше последното лято богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление. След това не се повтори. Учителят ходи с една малка групичка, между които бях и аз, в 1940 г. на Рила само за 10-12 дена. През 1942 г. пак ходи с друга малка група за няколко дена.
към текста >>

19. 8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА

Йорданка Димитрова Колева

И те започнаха: кой „Ален мак", кой от Шуберт, кой от Бетховеи, който, от когото иска музика, а той им изпълни и се разделиха с голямо въодушевление.
Петър каза най-напред ще започне с история на музиката. Започна така малко отдалече, но той много хубаво говореше и много хубави думи каза и като започна така увлече ги тия младежи и вече по едно време, когато ще започне да свири един каза: „У-у-у-у-у" отгоре се стовариха върху него не знам колко чифта ръце, та го натиснаха да мълчи и се състоя концерта. Свири Петър Камбуров „Идилията", „Овчарската" и други подготвени песни. Накрая съобщи: „Сега другари по желание музика". И то такова вдъхновение се създаде, та сега им каза, че ще има по желание музика. И те започнаха: кой „Ален мак", кой от Шуберт, кой от Бетховеи, който, от когото иска музика, а той им изпълни и се разделиха с голямо въодушевление. Благодариха му на Петър и мина концерта много хубаво. Хубав беше живота ни там, обаче хубавото не трае дълго на земята. В едно землище две ТКЗС-та не можеше да има. И земята беше в землището на Главница на дядо Борис и затуй ние вече нямахме право и не можехме да останем при тия хора да работим и тогава дойдохме на вегетарианското стопанство в Прослав. И дойдоха и ни поканиха и напуснахме.
към текста >>

20. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Тя разказваше с въодушевление за брат Петър Тихчев (дядо Петър), който пеел много хубаво духовни песни, който е бил хазаин на Учителя в Свищов.
След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата. По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената комуна, като влязла да работи в последната. А каква работа можело да й се възложи освен пак да слугува. И така от нейната къща нищо не останало и тя цял живот е слугувала на чужд имот без пари. Сестра Петранка Чернева беше много добра и трудолюбива жена и по-късно стана другарка на брат Ватев, който бе овдовял преди много години. Тя разказваше с въодушевление за брат Петър Тихчев (дядо Петър), който пеел много хубаво духовни песни, който е бил хазаин на Учителя в Свищов. За ръководителя на братството в Русе Учителят лично бил определил брат Никола Ватев. Той е станал причина да се печатат лекциите от първите години в печатницата на Малджиев на ул. „Сарасолу" № 21. Той беше известен още и като медиум. Брат Ватев има една опитност, която съм чувала да разказва на приятелите.
към текста >>

21. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството.
Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството. Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми. Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим. В Учителският институт, в който следвах, още първата година срещнах в лицето на един преподавател по френски език, човек много интелигентен, начетен, идеалист, възторжен човек със западна култура, с вътрешен и външен финес. Скоро той спря вниманието си на младата сериозна и винаги замислена курсистка, каквато бях тогава. Той също бе вегетарианец и не само това, току-що бе отпечатал книга за вегетарианството, а преди нея друга - "Етични проблеми".
към текста >>

22. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха.
А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката. Като никой друг той разглеждаше музиката в широк мащаб, във всички сфери на човешкия живот, на природата, на Вселената. На музиката Той възлагаше много, като на възпитателен фактор за развитието и самовъз-питанието на човека. Затова и сам създаде музика, нова музика,която вплете в своята ежедневна педагогическа работа. Присъствувала съм при създаване на много от Неговите песни. Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха. При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай. Та какво не познаваше Той? Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина. Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята.
към текста >>

23. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Такава необходимост се яви от срещи, такова едно въодушевление.
Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня. Два такива случая особено когато става с мои близки хора, в паметта ми някакси мъчно се изтрива. И затова като си замина Учителят, направихме такъв един малък съвет, научен съвет, една група, в която беше Борис Николов, Георги Томалевски, Кръстю Тюлешков, Борис Рогев и Димитър Кочев, хората с различни професии и с много различни характери, мога да ти кажа, че ако не бяха идеите на Учителя, като че ли с изключение на мене и Георги мъчно бихме общували даже, толкова бяхме различни. С една такава идея, такова сцепление се получи. Такава необходимост се яви от срещи, такова едно въодушевление. Когато всичките ни разговори и там именно, на тези срещи се реши Георги да напише книгата за Учителя. Него малко, той беше малко засегнат, когато книгата "Учителят" излезе в 1946 г. ще бъде, защото той не участвува в нея. В края на краищата в тази Школа имаше един писател български, член на писателския съюз, той трябваше да си каже мнението. Борис даваше обяснение, че трябваше така бързо да се работи, така нелегално, че действително тази книга,поне като материал е ценна.
към текста >>

24. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление.
в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят".
към текста >>

25. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо".
А чужденците днес идват в София и се покланят пред гроба на Учителя Дънов. Да разгледаме сега трите раздела на "Голямата" песнопойка, която обхваща целокупното творчество на Учителя. Раздела "Братски песни", първия раздел са отпечатани 32 песни, от които само 12 са с текст и мелодии на Учителя. Останалите 20 са били написани от музикално и поетично надарени Негови последователи. Често срещаме песни по дадени от Него идеи за текста. Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо". Тук ще намерим хубавите маршови песни "Напред да ходим", "Време е да вървим" и химна на Бялото братство "Братство-единство". "Ще се развеселя" е чудна песен. Тези песни се пеят и до днес и са любими песни. Втората част от песнопойката е озаглавена "Песни от Учителя". Тя съдържа 78 песни, всички с мелодии и текст на Учителя.
към текста >>

26. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

" И верно, аз помня, че понеже не бях както съм сега, вървя така една от първите напред, изкачихме се по най-стръмното, най-стръмното, ама да ти кажа когато Учителят ни водеше ние всички имахме и вяра, и въодушевление, и сила, и мене не ме беше страх.
И там като се хлъзнали, много лошо щели да паднат, но нещо така Учителят е помогнал. След като се спрели на някаква пречка, която се явила на пътя поне, които го видяли така го казаха. Било много страшно и тогава Учителят каза: „Никой няма да мине по преспата, а ще се качвате направо нагоре". А ти знаеш каква е стръмнината право нагоре. Учителят само едно каза: „Внимавайте, да не събаряте камъни на тези, които вървят след вас! " И верно, аз помня, че понеже не бях както съм сега, вървя така една от първите напред, изкачихме се по най-стръмното, най-стръмното, ама да ти кажа когато Учителят ни водеше ние всички имахме и вяра, и въодушевление, и сила, и мене не ме беше страх. Но имаше братя, които имат замайване от височините и затуй не посмяха да се качат. Ами групата беше голяма около 400 души, толкова си спомням, щото бяха много приятели от провинцията. Това беше една много голяма екскурзия. Престояхме още един ден и на другия ден се върнахме. В.К.: Носихте ли си палатки?
към текста >>

27. 01 - 13. НАЧАЛО НА ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Голямо било въодушевлението им от новата вяра в Бога и Учителя.
13. НАЧАЛО НА ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ По това време групата растяла. Почнали да се събират по домовете, където в песни и молитви почти осъмвали. Те не забелязвали как минавали дългите студени зимни нощи. Голямо било въодушевлението им от новата вяра в Бога и Учителя. Хората от Бялото Братство тогава били между най-редовните в посещаване на богослуженията в православната църква и изпълнявали всичко, което църквата предписвала. Но по-късно, когато поповете научили за тях, че са от Бялото Братство, почнали да говорят пред тях срещу Учителя и учението му, за да ги възвърнат отново в своето стадо, понеже ги смятали за заблудени овце по чужда богохулна секта. Тогава хората от Бялото Братство престанали да ходят в църквата и започнали да се събират по домовете.
към текста >>

28. 09 - 181. АКО Е РЕКЪЛ БОГ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Какви събори, какво въодушевление!
181. АКО Е РЕКЪЛ БОГ През 1922 година на един от съборите във Велико Търново бяха се стекли приятели от цялата страна от различни възрасти, образование и обществено положение. Тогава съборите се посещаваха само от ония, които получат покана. Всички горяха от неутолимо желание да чуят Словото, а мнозина и за първи път щяха да видят Учителя, ето защо за тях радостта щеше да бъде неизказано по- голяма. Там беше бай Цаню от Шумен. Както и друг път, съборът продължи цяла седмица. Какви събори, какво въодушевление! Какъв трепет сгряваше сърцата, просто не може да се опише. Съборните дни минаха и съборът свърши. Почна разотиване. Стягаха се багажи. Пристигаха файтони и леки коли, които отнасяха с песни хора и багажи към гарата.
към текста >>

29. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Въодушевлението на братската градина беше голямо.
Носеха много бонбони и черпеха. Така минаваше весело денят. Някои разказваха свои случки и преживявания и спомени с Учителя. Спомням си, например, една жена от село Карагеоргиево, която ми е разказвала, че имали една нива, която продали и парите разделили с няколко души, за да отидат на събор в София, за да видят Учителя. Те много жадували да видят и чуят Учителя. Въодушевлението на братската градина беше голямо. Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори.
към текста >>

30. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

Голямо било въодушевлението от изнасянето на сказки и беседи от Учителя.
Тези групи подготвят почвата за идването на великия Учител Петър Дънов в град Айтос. Отначало той идва като изнасящ сказки по окултните въпроси. По-късно идва като Учител на окултна Школа на Бялото Братство в България. Той е посрещнат от много свои съмишленици, които са го познали по Дух и Истина. Постепенно се създават малки групи от братя и сестри на тази Школа. Голямо било въодушевлението от изнасянето на сказки и беседи от Учителя. Тогава на Петровия връх се изнася първата публична беседа на Учителя, която е събудила интерес у голям брой граждани. Оттогава той става любимият Учител. По-късно стават редовни сбирки на братята и сестрите в града, където се четат изнесените вече беседи в София. Постепенно тези групи се увеличават и малкото салонче в града става почти тясно, стремежът към извисяване на човешката душа непрестанно расте. Всяка сряда и неделя се четат беседите.
към текста >>

31. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

За тези съборни дни той разказва с голямо вълнение и въодушевление.
Той следва неотклонно великото дело на Учителя. Отначало се създават малки групички от съмишленици, които възприемат идеите и Учението на Учителя, докато с течение на годините Айтоското братство наброява 200-300 души още преди 1944 година. Така той много млад влиза във Великата школа на Всемирното Бяло Братство и става неин ревностен и всеотдаен последовател. Още от ония години, когато стават съборите във Велико Търново, той е получавал покана и е един от първите и редовни посетители. Там той е присъствал на създаването на песните от Учителя, изпети или изсвирени от него. За тези съборни дни той разказва с голямо вълнение и въодушевление. Те бяха най-съкровеното нещо за него. Голямо значение имаха срещите му с Учителя в София, на Изгрева и на Рила, които са били много знаменателни. За тях той разказва, подобно на библейски книгописец с най-точни подробности и тълкувания, нещо много свещено, което само той можеше да преживее и разкаже. Особено когато Учителят е бил болен, той непрекъснато е бодърствувал до леглото му. Това е била последната му среща с него.
към текста >>

32. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Тя пееше възродена, с толкова въодушевление, имах чувството, че това е същата ми леля.
Сълзи на благодарност и любов към Учителя, към моя дядо. Георги Куртев, който ни въведе в Учението, в този път на истината; към моите родители и роднини, към нашите прекрасни приятели от Братството, към един живот, който повече не може да се повтори! След като изпратихме в 1995 година майка ми Надя, отидох в София да посетя леля Верка, нейната близначка. Тя беше в недобро здравословно състояние, не беше добре със сърцето, но духът, духът беше същият! Когато ме видя, тя грейна, усмихна се, прегърнахме се и преди да си кажем каквото и да е, запя песен от Учителя. Тя пееше възродена, с толкова въодушевление, имах чувството, че това е същата ми леля. както я познавам от младите й години. Дойде време да тръгвам. Не ми се разделяше. Тя също съжаляваше, че трябва... Казах й: „Лельо, аз пак ще си дойда." А тя ми отговори: „Ех, леля, ти ще дойдеш, но аз ще съм си заминала." И така стана. В продължение на следващата година след мама си заминаха и двете ми любими скъпи лели - Дора и Верка.
към текста >>

33. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са?
е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел. И. Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание.
към текста >>

34. І.03.22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА

Летопис Вергилий Кръстев

Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение.
22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА Пророческата буквеница се разнася от всички апостоли при подготовката на Априлското въстание през 1876 година. И учени, и прости са били изумени от пророческото съчетание на буквите за 1876 година. Тази кабалистична формула, това „страшно мене, текел, фарес" на отоманската империя според писателя Иван Вазов се е движело победоносно в навечерието на Априлското въстание в умовете на българите. „Турция ке падне" - това е бялата магия, която е организирала българите за въстанието. В романа „Под игото", глава XIV, за Бяла черква е описано подробно въздействието на магията. Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност." За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г. заседава в местността Оборище първото българско Велико народно събрание и насрочва датата за въстанието на 1 май 1876 година. А в Копривщица се изработва знаме от Танчо Шабанов и цялата формула била избродирана върху знамето, а до нея в цял ръст бил изрисуван лъв. Това знаме, след погрома е било закарано от турските власти в Цариград за доказателство на съзаклятниците. Същата формула с нажежено желязо е вдълбявана на дъбовите черешови топове.
към текста >>

35. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах.
В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда.
към текста >>

36. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта.
Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
към текста >>

38. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-мапкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление.
Той, сутрин като стане, взима водата от единия джобур и я сипва в другия. На следната сутрин водата от втория джобур прехвърля в първия. То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене. Това за известно време, за да упражняваш волята си. И след 10 деня, ще видя какви резултати има. Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-мапкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. То е естественото: да започнеш с най-мапкото усърдие и да свършиш с голямото. (Трите прави с Учителя тихо прочетохме Отче Наш.) 9.15 часа сутринта Показахме на Учителя мястото (на южната част на борчетата), дето посяхме семената. Закуска на „Изгрев“. (*Учителят - чай, а другите - голяма жълта диня с хляб.) След закуската (*всички прави изпяхме) 3 пъти „Благост“ и „На Учителя покорен“. 10 часа: Учителят си тръгна.
към текста >>

(*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление.
Трите между борчетата си продължихме празнуването. Изпяхме си стиха на Истината: „Когато Истината грее Плодът цъфти и зрее! “ Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов! “ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без разсъждение, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго. (*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутрита ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев. [2] Текстът в {} е от машинописен препис. [3] предложение (рус.) - остар. изречение. [4] когато - разг. докато, а.
към текста >>

А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутрита ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.
Изпяхме си стиха на Истината: „Когато Истината грее Плодът цъфти и зрее! “ Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов! “ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без разсъждение, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго. (*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутрита ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев. [2] Текстът в {} е от машинописен препис. [3] предложение (рус.) - остар. изречение. [4] когато - разг. докато, а. [5] Текстът в кръгли скоби и звездичка в началото е от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.
към текста >>

39. Бележки на Елена Хаджи Григорова

Съдържание на първия урок от Учителя: „Най-малкото“:

- С най-малкото въодушевление!
Удоволствията отвън са неестествени за ученика.Кой е свободен? При Божественото всеки сам трябва да иде! Методи за развиване на волята.Какво казва нашият Учител за развиване на волята? - При извора! Как да почнем всяка работа? - С най-малкото въодушевление! Какво е естественото при една работа? - От малкото към голямото! Отче Наш. Всичко за приложение в урока „Най-малкото“: 1. Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват.
към текста >>

XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление.
В разумното противоречие няма. IX. Трябва да преодолеете в себе си някои желания. Когато вкусът ти е много развит, това пречи за духовна работа, няма да задоволяваш стомаха си! 12. Ще прилагате закона на свободата върху себе си. X. Аз казвам тъй: ако е за развиване на волята, 10 дена наред ще ходя далеч някъде, при някой извор, и ще си взимам вода в стомната за пиене; и след 10 дена ще видя какви резултати има. XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление. Почни с малкото, за да свършиш с голямото. ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление. Добродетелите и съответните им цветове: ИСТИНА - бледо-синият цвят ПРАВДА - бледо-зеленият цвят ЛЮБОВ - бледо-розовият цвят МЪДРОСТ - бледо-жълтият цвят ДОБРОДЕТЕЛ - белият цвят И общо на всички добродетели съответствува белият цвят.
към текста >>

40. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие.
към текста >>

41. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Трети разговор с Учителя:

Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш.
“ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. (*С: - Колко е вярно!) Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това. - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл. главата: Фиг. 2) а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - личните чувства; d - домашните чувства; е - животинските.
към текста >>

Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа.
държи за външния ред: у нея има система, всичко това. - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл. главата: Фиг. 2) а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - личните чувства; d - домашните чувства; е - животинските. Индивидуалните чувства имат нещо от умствен характер. (На П.
към текста >>

Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл.
- То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл. главата: Фиг. 2) а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - личните чувства; d - домашните чувства; е - животинските. Индивидуалните чувства имат нещо от умствен характер. (На П. и М): Ти по сърце си бърза, по ум не си.
към текста >>

42. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи.
Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога.
към текста >>

На туй трябва да обръщате внимание, на туй вътрешно въодушевление.
- [Че Той е най-добрия и най-благия.] А като мислите по този начин, всичките тия добродетели писани може да ги прилагате. Вие ще дойдете един ден да съзнаете, че всякога можете да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствувате Неговата мисъл. А като дойдете там, успокоявате се. Като дойдеш до Бога, това състояние се отличава по това, че щом дойдеш до Него, веднага всичко у тебе расте, всичко се осмисля. Дойде ли Божествената светлина, проникнели Божествената светлина в душата ти, ти веднага се въодушевляваш, имаш смисъл, подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, Бог не ти ли проговаря, отвънка може да говорят много нещо, без Него - нищо нямаш. На туй трябва да обръщате внимание, на туй вътрешно въодушевление. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. Та, постепенно, постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате тия добродетели да ги развивате. Пак същото правило: Божественият живот е най-лесния живот, най-лекия, най-приятния.
към текста >>

43. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

Ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя.
4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година Драги братя и сестри, драги гости, Изминаха се 11 години от деня 27 декември 1944 година. Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото. Ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време. Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата. Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащите се човешки души. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън с одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме.
към текста >>

44. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Всички бяха във възторг от екскурзията и ни предадоха своето хубаво въодушевление.
Всички около мене бяха заинтригувани и бяха вперили очи в Учителя. Най- после Той каза спокойно: „Тази дата напомня едно епохално прераждане във вашия живот." Ние бяхме още под впечатлението, произведено от тези думи, когато една от нашите песни прозвуча радостно в далечината. Това беше първата група и то многобройна, която идеше да се присъедини към нас. Други ги следваха. Те не закъсняха да се съберат около нас. Всички бяха във възторг от екскурзията и ни предадоха своето хубаво въодушевление. Но не се спряха за дълго. След като поздравиха Учителя, те поеха пътя на бивака с намерение да се измият на чешмата и да се поотморят след това, чакайки обеда. Нашата малка компания говореше за тези, които току-що бяха отминали. Учителят обаче мълчалив, с полузатворени очи, отстъпваше. Изведнъж се възцари дълбока тишина.
към текста >>

45. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Самата мисъл ще направи едно разместване в мозъка и ти ще получиш едно въодушевление в ума и ще кажеш : „Ще реша тази задача!
Вземем ли едно решение на устойчивост, да се ослушаме да видим какво ще каж е - веднага в нас ще стане едно разместване. _____________________________________________________________________________ * Тривони - триони (Найден Геров. Речник на българския език, т. 6, с. 308) ** (transmigration (англ.) - преселване. Самата мисъл ще направи едно разместване в мозъка и ти ще получиш едно въодушевление в ума и ще кажеш : „Ще реша тази задача! " То е най-малкото, защото тук всинца сме затворени в затвора за жертвоприношение. Сега Саломон- Ра царува днес на земята. Сега ще ви докажа, че той царува. Ето какви са мойте аргументи. Той взел 5-те дъщери за жертва.
към текста >>

46. 11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Жечо Панайотов

Подобно въодушевление, което съм наблюдавал в ония дни, не съм виждал друг път.
Созопол, той често идваше в Бургас, като гостуваше на брат Стоименов. Тогава той имаше чин капитан и беше началник на граничната служба на гр. Созопол. Върхът на напрежението сред българския народ бе обявената на 3.IX.1912 г. обща мобилизация. Това значеше: Остави всяко друго занимание, уреди най-неотложните си работи и за 24 часа се яви в казармата. Подобно въодушевление, което съм наблюдавал в ония дни, не съм виждал друг път. Братята в Бургас почти всички останаха в казармата, защото бяха на такива чиновнически служби - в пощата, в железниците и др., които освобождаваха от мобилизация. Само брат Пеню Киров бе засегнат, но и той остана в Бургас, в местната опълченска дружина. Лично неговото обучение във войската не бе никак благоприятно. Мълчаливо негодувание от ограничените порядки съществуващи там. Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче".
към текста >>

Въодушевлението от успехите царуваше в душите на всички - Велика България като символ.
Действително в банката имаха нужда от мен, защото останалите тогава двама чиновници също имаха нареждане да заминат за фронта. Наскоро останаха само двама, с престарелият ни директор - той да направлява малкото операции, които се явяваха и аз да ги оформявам счетоводно. След около месец, два, от централното управление на банката поиска да изпратим баланса за 1912 година и това ми бе първото кръщение в областта на счетоводството. Братството в Бургас го намерих така както го оставих. Събираха се, ходиха си на гости, следяхме политическите събития. Въодушевлението от успехите царуваше в душите на всички - Велика България като символ. Компанията ни с брат Стоименов бе увеличена с още един член - брат Боян Боев. Оттогава датира познанството ми и приятелството ми с него. Идването му бе пак във връзка с войната. Гимназията в Панагюрище бе прекратила заниманията си, а него като учител го бяха задължили да се яви на военна комисия в родния си град. Заедно с брат Стоименов се явяваха няколко пъти на такива комисии и най-после с ликуване си съобщиха един на друг, че са чули да казват думата „негоден".
към текста >>

47. 14. ПРИСТИГАНЕ В ТЪРНОВО ЗА СЪБОРА - 1 914г.

Жечо Панайотов

Въодушевлението ни беше голямо, особенно на неколцината нови като мен.
Единият от тях заминаваше за сватбено пътуване, така както бе обичаят след сключване на брак, а другият бе в редовен отпуск. Аз като най-малък не би трябвало изобщо въпрос да правя за отпуск. Въпреки това настоях пред шефа си и на 4 август без разрешен отпуск потеглих за Търново с другите братя от Бургас. От всяка гара се присъединяваха и други братя и сестри пътуващи към същата цел. Видях познати от Айтос, Сливен, Ямбол, Стара Загора и така пътувахме до Велико Търново. Въодушевлението ни беше голямо, особенно на неколцината нови като мен. Всички бяхме готови за подвизи, за да оправдаем честта направена ни от Учителя. Пристигнахме в Търново. Същият ден ни посрещнаха на гарата неколцина от търновските братя. Настанени във файтони пристигнахме в града. За пръв път пътувах в тази посока и Търново ми направи особено впечатление с местоположението си - Янтра, моста над нея и къщите накацали една над друга.
към текста >>

Броят им нарастна, и въодушевлението от съдружния братски живот ни обземаше все повече и повече.
На другият ден пред събора отидохме на вилите всред лозята, видяхме подготовката, построените маси и пейки край тях и мнозина братя и сестри заети с довършване на приготовленията. Всичко се ръководеше от братята Петко Епитропов и Константин Иларионов, които разбира се изпълняваха указанията на Учителя, ползувайки се от опита на миналите години. Да се даде прием на толкова много хора и на обичайните гости, да се създадат добри впечатления, и обстановката да се запомни за цял живот. Ето целта на това шетане от страна на доброволните работници. Прииждаха и други гости поканени за събора. Броят им нарастна, и въодушевлението от съдружния братски живот ни обземаше все повече и повече. Учителят беше зает с приготовлението на вътрешната обстановка, затова не се яви между нас. Брат Пеню Киров бе около него, за да изслушва нарежданията, които би му дал и да ги предаде на нас за изпълнение. Така прекарахме деня и обогатени с впечатления привкусвахме очакваното щастие. Завърнахме се да нощуваме в хотела, да сме готови за утре, на ранина да се явим на събора.
към текста >>

48. 84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Пеехме я всички с въодушевление.
В бъдещо издание, може да се поясни тази работа. Ако се прегледат песнарките на евангелските църкви откъм 1910 година, ще се срещнат песни с тия заглавия. В тяхните песнарки песните са преведени от американски такива, както са пяти в протестантските църкви там. И така, периода на действителните братски песни започна с песента „Грешна душо" /преименувана в песнопойката „Страдна душо"/. Това бе около 1914 г. Пеехме я всички с въодушевление. Каза се тогава, че е изпратена от Учителя, но подробности за създаването И не ми са известни. Песента е от 5 куплета. Нещо особено, което ми направи впечатление и което открих в нея, беше, че всеки куплет имаше съдържание, напомняше една от добродетелите на Пентаграма: Първи куплет - Добродетел, Втори - Правда, Трети - Любов, четвърти и пети - Истина. В годините преди Първата световна война - към 1915 г., появи се и песента „На Учителя покорен". Текст и мелодия от младия брат Борис Хаджиандреев, от град Ямбол.
към текста >>

49. 1923 година

Учителят ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани економично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината.
Учителят казал, че те се чудят вече какво да правят, и така. Като замаяни, не знаят какво да правят. И че до две години време по-видните от тях ще си заминат, а в срок от 10 години всички сегашни техни форми на религията ще се изменят и че те джупаане, джелане (ар.-пер.-тур.) - остар. боеприпаси. (Бел. М.И.) ще претърпят крахове големи и изтребления, и тогава ще се създаде великата Божествена религия на земята. Божествената [религия] на любовта. Учителят ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани економично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителят казва: Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване. Вечерта си потеглихме от Варна в 9 ч и през нощта в 1 ч Боздуганов изнесе на Шуменската гара цигулката на брата Никола Мисирджиев. 2.IV.1923.
към текста >>

50. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

Неговата слънчева личност и невероятното му майсторство, в пълния смисъл на думата, омагьосаха, смаяха, доведоха до френезия публиката, която с отприщено въодушевление викаше и аплодираше „до срутване на салона".
е професор във Виенската академия за музикално и сценично изкуство. Ваша Пршихода беше обаятелен, ярък, чувствен, романтичен цигулар. Неговата изключителна техника, красив и богато нюансиран тон, изразявани чрез един високо- виртуозен репертоар (в който влизаха и негови пиеси и преработки), завладяха и възторгваха публиката до последен предел. Концертът му в София представляваше едно от големите събития от тридесетте години на XX век. Достатъчно бе предварително пускане на негови грамофонни записи по „Родно радио", за да се стече на концерта му буквално цяла културна София. Неговата слънчева личност и невероятното му майсторство, в пълния смисъл на думата, омагьосаха, смаяха, доведоха до френезия публиката, която с отприщено въодушевление викаше и аплодираше „до срутване на салона". Двадесет и четирите биса, които той изсвири след обявената приграма, не усмириха младите му почитатели и студенти от Музикалната академия, които начело с импресариото Георги Белчев, го отнесоха на ръце до прочутото денонощно заведение „Широката механа". Там. при особено приповдигнато настроение, стигащо до екзалтация, концертът му продължи до зори...
към текста >>

51. 111. Божественият характер

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Човек е проводник на Божественото въодушевление.
Децата са образ на Надеждата. Майката е образ на Вярата. Което те обича, не го дръж отвънка, да не те засенчва. Щом всички се интересуват от светлината, не може да има престъпление. Бог ни въодушевява, не мъж или жена. Човек е проводник на Божественото въодушевление. А = Любовта И = Вяра Е = Надежда Размножението е въпрос на ума, да се учим, не се отнася до физическото размножение. Всяко нещо, което не е основано на Любовта, Вярата и Надеждата, не е Божествено.
към текста >>

52. 48. Учителят и времето

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

- Ще се развали хубавият празник на юнаците - рече д-р Кадиев, който с въодушевление беше вече разказал на Учителя това, което беше видял.
Беше наизлязла и цяла София да гледа юнаците. Денят беше хубав, слънчев. Но точно когато д-р Кадиев беше при Учителя, той забеляза, че неочаквано небето се затъмни. Яви се черен облак, който покри хоризонта. Започнаха светкавици, гръмотевици и прокапаха първите едри капки дъжд. - Ще се развали хубавият празник на юнаците - рече д-р Кадиев, който с въодушевление беше вече разказал на Учителя това, което беше видял. Учителят се позамисли, после стана и влезе в стаичката Си. Минаха десетина минути и Той отново дойде на мястото Си на двора до чешмата. Разговорът продължи на други теми. Минаха още десетина минути. Учителят погледна небето и рече усмихнат: - То като че ли няма да вали?
към текста >>

53. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

54. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Посреща с вдъхновение и въодушевление всичко, което го интересува и споделя възгледите си с околните.
Меркурий и Юпитер - човешката и ангелската мъдрост, са носители и дарители на здраве и живот. Човек с такъв аспект (Мрекурий тригон Юпитер) намира лек за всяка неизлечима болест. Всички заобикалящи го хора се привързват към него, поради силните жизнени трептения, които се излъчват от неговата личност. (Меркурий образуващ се квинтил Марс). Този аспект дарява родения с един жив, интуитивен, изобретателен ум, проявяващ много способности. Посреща с вдъхновение и въодушевление всичко, което го интересува и споделя възгледите си с околните. (Многото примери, изнесени в Словото Му.) Неуморно ще съдейства за всичко, което го привлича и му съчувства. Притежава в себе си един неизчерпаем източник на духовитост и хумор. Притежава забележителна похватност и с ръцете си може да направи всичко, което пожелае и то бързо и по удивителен начин. (Учителят разбираше добре строителството и участваше активно в построяване бараките на Изгрева, като ползваше добре рендето, ковеше.) Той бързо завършваше работата си, като използваше максимално силите си, изпотяваше се но сполучливо приключваше всяко дело, което предприемаше. (Меркурий разпадащ се квадрат Нептун).
към текста >>

55. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление.
Това е въпрос на времето, то нищо не значи. За да се прояви човешката душа, си изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекьт, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят. Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сьрце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов”. Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда Христос не можа да изнесе този кръст с който се хвалеше апостол Павел. Той падна от тежестта на този кръст и трябваше други да Му Го носят.
към текста >>

Когато една звезда блесне в човешкото сьрце, той се изпълва с друго въодушевление.
За да се прояви човешката душа, си изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекьт, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят. Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сьрце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов”. Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда Христос не можа да изнесе този кръст с който се хвалеше апостол Павел. Той падна от тежестта на този кръст и трябваше други да Му Го носят. Тежък е кръстът, а при това много големи почести му се дават!
към текста >>

56. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Думите на Христа заменяха там Всички закони; Любовта, искрено възприета в сърцата, изравняваше всички социални различия, а вярата крепеше верующите и даваше импулс за такива чудни дела и въодушевление, че те и досега, като четем за тях, ни се струват като приказки.
Гробовете на Саванарола и Хуса са само хилядна част на проявление на тия тъмни по своето развитие души, които някога, още в еврейския синедрион, търсеха извинение в думите, че е по-добре да загине един человек, отколкото цял народ. А ето, загиналият человек стана слава на человечеството, а еврейският народ мина през толкова страдания, както никой друг, и още учи оня голям урок, който ще направи сърцето му достатъчно меко и будно, за да познае царя на Любовта, когато дойде и под скъсаните дрехи на някой брат человек! Християнството в своя първоначален вид не беше една религиозна ерес, както го изкарваха съвременниците евреи**. То беше нещо повече - една нова метода за живот, която обхваща всичките области на човешкото проявление. Първоначалните апостолски комуни, които добиха бързо разпространение, бяха оная обществена форма, в която Християнството тепърва се очертаваше; форма, в която всички даваха що имаха и получаваха каквото им трябваше, в които нямаше «твое» и «чуждо», в което общество имаше само братя и сестри. Думите на Христа заменяха там Всички закони; Любовта, искрено възприета в сърцата, изравняваше всички социални различия, а вярата крепеше верующите и даваше импулс за такива чудни дела и въодушевление, че те и досега, като четем за тях, ни се струват като приказки. Тъкмо в тая чиста форма Християнството трябваше да се сблъска със загиващата Римска култура. Преситен от богатства, владеющ света, Рим отдавна бе изместил небесните си божества със земни - императорите, на които приживе отдаваше божески почести - външни, разбира се, защото надали можеше кой да е човек да вижда в тия дегенерирани хора, които заемаха с интриги и кървави пътища престолите, нещо повече от едни нехранимайковци. Авгурите, изгубили онзи дар на вътрешно прозрение, което беше им дало мощ и обществено положение в първите времена, заемаха вече постовете си, както впрочем и всички останали, с подкупи и се стараяха, разбира се, по всички начини да ги използуват. Многобройните народи, завоювани и влезли в състава на Римската империя по неволя, споени само от тяжестта на меча, без друга връзка, се разпълзяваха вече по всички посоки. Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен.
към текста >>

57. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек.
Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи.
към текста >>

58. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

- «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек.
Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи.
към текста >>

59. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

Пълен е с въодушевление, амбициозност и стремеж да има на своя страна всички околни (братството).
23/1036 Марс в XIІ дом - може да има облаги от болници, благотворителни учреждения и затвори. Той е спасил 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, на доживотен затвор и след 9 септември се освобождават. Марс в този дом говори за опасност и той да влезе в затвора. Марс в Стрелец ()- дава склонност към дискусии и аргументации на сериозни теми. Прави го чистосърдечен и открит към всички. Пълен е с въодушевление, амбициозност и стремеж да има на своя страна всички околни (братството). Сутрин, преди беседата е събирал братята и сестрите на „Упанишада” и няколко пъти Учителят е влизал в празен салон, като скоро всички тичешком са влизали за беседа. Със силната си мисъл е привлякъл и стенографките и много други, които поискали от Учителя да ги освободи от неговото влияние. Това става и брат Лулчев събира след това „Упанишадата” след беседата. Остават десетина души. Той е идеален събеседник.
към текста >>

60. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

С голямо въодушевление той приема Словото, диктувано му от небето и с голяма любов го предава на слушателите си в школата.
Той е симпатичен, добър и казва винаги това, което мисли. Притежава отлични организаторски способности и може да води хората безпогрешно в пътя на новия живот, на доброто и любовта в света. Меркурий, както споменах по-горе, е пред Слънцето и озарява пътя на Божия Дух, да прониква в умовете на хората, да ги събужда и възпитава. (Меркурий ретрограден полусекстил Марс). Този аспект дава на Учителя един жив, изтънчен, изобретателен ум, притежаващ много способности. С голямо въодушевление той приема Словото, диктувано му от небето и с голяма любов го предава на слушателите си в школата. Неуморно им съдейства да оправят живота си, да отворят умовете си, за да разбират Писанията. Учителят притежава необикновена похватност и с ръцете си може да направи всичко, което пожелае - бързо и по удивителен начин. Винаги завършва бързо работата си. Може да има голям успех в литературата - произнесеното от него Слово и отпечатването му в томчета. (Меркурий ретрограден полусекстил Нептун).
към текста >>

61. част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-

Това дава изобилна енергия на Учителя, въодушевление, амбиция и стремеж да обърне умовете на приятелите от школата към новите идеи, изнесени от него в Словото, без да се присъединява към техните неразумни схващания за честност и справедливост.
Тази констелация говори за постоянните силни вълни, отправяни към братята и сестрите от класа, които осветяват и оправят обективния им ум (Меркурий и ги попълват със знанието на ангелската мъдрост (Юпитер). Това са същества на вдъхновението, които диктуват стихотворения и музикални поеми на тези, които имат този аспект. Това са едни от най-силните влияния на Бялото братство, върху готовите души да изразят поезията и музиката. (Марс тригон Луна, точен секстил Юпитер, квинтил Сатурн, квадрат Уран, тригон Нептун и квиконс Плутон). В хороскопа Марс се намира в първи дом в зодиакалния знак Стрелец с господар Юпитер, а Марс е точен секстил с Юпитер. Това дава изобилна енергия на Учителя, въодушевление, амбиция и стремеж да обърне умовете на приятелите от школата към новите идеи, изнесени от него в Словото, без да се присъединява към техните неразумни схващания за честност и справедливост. Проявява се като отличен събеседник и провежда много разговори с приятелите от Братството и външните хора. От сутрин до късна вечер той приемаше, поучаваше и напътстваше хората, посърнали от мъчнотиите и проблемите си, а излизаха от него бодри, засмени и с устрем към живота. Съчетаваше тихия си и мек говор с широкия си умствен кръгозор и намазваше с балсам раните на осиротелите души, на изстрадалите хора, дошли при него за съвет. (Марс точен секстил Юпитер). Учителят умееше да вдъхва в уморените същества голям ентусиазъм, благородство и почтеност.
към текста >>

62. X. ПОЗИВ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО «ДУХОВЕН ПОДЕМ»

Д-р Иван Жеков

Преди две години, при едно рядко единодушие и въодушевление, с Вашите усилия и тия на други граждани, в града ни се тури начало на една от най- високо хуманните дейности - борбата с алкохола, тютюна и други рушители на човешкото здраве, щастие, морал и материално благосъстояние; преди две години от огъня на Вашето човеколюбиво и благородно сърце се запали факелът на просветата, на човешкото щастие, на човешкото благосъстояние, факелът, който ще освети пътя на човека към по-голям разраст на неговите сили и по-голям дял на благата, които ще направят живота му ПРАЗНИК; преди две години с Вашето съдействие цъфна най-хубавото цвете на човешкото сърце - благородната идея да се подаде ръка на падналия, невежия, на подхващащия с общи усилия да се спаси човекът, да се извади от калта, да се направи от него нещо по-горно от света на животните; преди две години се основа във Варна Гражданско [...] Въздържател но дружество «Духовен подем».
X. ПОЗИВ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО «ДУХОВЕН ПОДЕМ»[1] п. г. Преди две години, при едно рядко единодушие и въодушевление, с Вашите усилия и тия на други граждани, в града ни се тури начало на една от най- високо хуманните дейности - борбата с алкохола, тютюна и други рушители на човешкото здраве, щастие, морал и материално благосъстояние; преди две години от огъня на Вашето човеколюбиво и благородно сърце се запали факелът на просветата, на човешкото щастие, на човешкото благосъстояние, факелът, който ще освети пътя на човека към по-голям разраст на неговите сили и по-голям дял на благата, които ще направят живота му ПРАЗНИК; преди две години с Вашето съдействие цъфна най-хубавото цвете на човешкото сърце - благородната идея да се подаде ръка на падналия, невежия, на подхващащия с общи усилия да се спаси човекът, да се извади от калта, да се направи от него нещо по-горно от света на животните; преди две години се основа във Варна Гражданско [...] Въздържател но дружество «Духовен подем». За голямо съжаление обаче това наше дело, тази наша тъй любима рожба тъкмо в годините на нейното растене и закрепване остана без нужната подкрепа; слаб, много слаб интерес проявихме към «Духовен подем». Голяма част от членовете нито на събрание идваха, нито сказките и беседите посещаваха, нито членските вноски изплатиха. Една неоправдана апатия, едно незаслужено пренебрежение, едно осъдително слабоволие. Туй, което у един трезвеник трябваше да го има в най-голяма степен - високо съзнание за дълг, постоянство, твърдост и точност - това именно за съжаление се оказа да липсва на мнозина и делото не тръгна напред и запаленият факел, вместо да свети и сияе, почна да тъмнее и мъжделее. Така се изгубиха две скъпи години.
към текста >>

63. 6.10. Елена М.Стоун

Както Орфей е укротявал зверовете с мелодията си и е събирал с музиката си животните около себе си, така и покойната със своя особен тембър на гласа си, с личното си въодушевление в песента разчувстваше всички и изтръгваше сълзи на тъга и разкаяние, на радост и надежда.
И колко пленителен бе нейният говор, колко чаровни усмивките й, колко внушителни бяха нейните жестове. Тя бе всегдашно сияние на человеколюбие. Ореолът, рисуван около главите на светиите, окръжаваше цялото й същество, съпровождаше всичките й прояви. Всичко в нея бе затрогвателно, обаче, когато тя запяваше, надминаваше всяка представа за непосредственото въздействие. Всичко около нея просто замираше - превърнато в слух. Както Орфей е укротявал зверовете с мелодията си и е събирал с музиката си животните около себе си, така и покойната със своя особен тембър на гласа си, с личното си въодушевление в песента разчувстваше всички и изтръгваше сълзи на тъга и разкаяние, на радост и надежда. Толкова мощно бе впечатлението върху ми на нейното пение, че през целия ми живот, при всички обстоятелства, дори до днес, като че ли слушам нейната особено сладка за мене мелодия, а през нея и думите и поуките, включвани в песните, които тя пееше. Да бях музикален, бих предал в точност нейния глас, мелодия в говора и пението с всичките им особености. - Да бях художник, бих нарисувал така на ум самата нея и обстановката около нея в стотината им промени, с всичките подробности, като сега да са в натура пред очите ми. Дали всички тия външни впечатления са били моста, по който са преминавали в съзнанието ми и засядвали в душата ми ония морални и религиозни наставления, истини и правила, които тя влагаше в своя говор и песни, или наопаки, възхищението от тях е усилвало външните впечатления - и днес не мога да определя. По-скоро тук е имало взаимодействие между физиологическото и психологическото впечатление, като по тоя начин взаимно са се усилвали.
към текста >>

64. 271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта

Весела Несторова

Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено.
бел./- незабравима дата в живота ни. Какво ставаше в невидимия свят, та намери такова велико отражение в Учителя и цялата атмосфера, в която живеехме? След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено. Накрая Той засвири нова мелодия, нежен мотив, и каза, че е песента на скръбта и радостта. Даде ни думите: Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка Що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, Тя кротко напред ме води И сладки думи ми говори За свойта сестра Радост, Която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава моето сърце, когато чух за мойта сестра Радост.
към текста >>

65. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ!
"... При все това, с един ординарец бил отведен до щаба на 3-та армия... Там тоже прочели донесението, разпитал и устно ординареца за всичко що е било с дружината, казали му и наредили веднага да се донесе телеграфно в Главната квартира съдържанието на донесението и му дали разписка, че получили същото и отправят обратно и най-бързо в дружината гдето и се яви и пак добавя войнствения и твърд честолюбив Георги с думите: "Г-н капитан, много и колко много ми стана мъчно, че в Щаба на дивизията не ми вярваха нищо, колкото и да им твърдях истината, а толкова ми стана радостно, че в щаба на 3-та армия ме изслушаха и накрая и повторих им наново всичко и по-внимателно ме изслушваха до край... Много благодарни останаха, поздравяват ни..., имало и ваши познати офицери... Така е, за да имаме сигурен успех в едно предприятие и взаимна поддръжка, трябва да се вслушваме в донесенията, трябва да вярваме в думите на подчинените, и така вслушвайки се в молбите им, да се притичаме на помощ, за да облекчим положението им, а с това подпомагаме общото дело!... Безверието е давало всякога отрицателни резултати. Място е тук, да допълним и поясним, че на 15 октомврий, същия началник на дивизия, след като бе минал вече по позицията, гдето дружината води своя бой на 13 октомврий и след като бе видял резултата от водения бой и прочел до 280 трупове на убити, както лично казваше на дружинния командир в щаба на дивизията в Бунар Хисар на 15 октомврий, коригира своето първо недоверие и съмнение, с думите: "Поздравете вашите опълченци и им кажете, че за тяхното геройство аз ще донеса най-подробно на Главнокомандващия... Те и вие прославихте България и българското оръжие"... И веднага нареди до интенданта на дивизията си, да се даде облекло, храна, колкото иска 10-а Погранична дружина и да си отпочинат опълченците и да възобновят силите си... Колкото се касае до бойното въоръжение и снаряжение, берданите бяха вече заменени с маузерови пушки, патрони, паласки, торби, раници и пр. от убитите и ранени турски войници, от изоставените такива от бегълците. Шинелите тоже бяха заменени с нови такива от турския аскер, т.е. ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ! "... По заповед на Главната квартира, получена чрез щаба на 5-а дивизия на дружината бе дадена почивка, като гарнизон в Лозенград, понеже е била много изморена, а когато да тръгне за тоя град, заповедта бе отменена и понеже била вече изпитана в боевете имала добра боеспособност и била готова и годна за по-велики дела, възложи се на дружината да охранява крайния ляв фланг на 3-а армия, на който фланг бе пък 5-а дивизия. И когато по повод на тая заповед командирът на дружината поиска инструкции от началника на същата дивизия, поне общи директиви за действията на дружината, особено пък, че съобщенията бяха твърде трудни и само с пешаци или конници трябваше да се подържа свръзката, той отговаря на дружинния с думите: "Капитане, имам вяра във вас лично, имам вяра във вашите подчинени, имам вяра във вашата инициатива и съм сигурен в запазване левия фланг на дивизията ми, на армията, а сега да отидем в столовата на щаба на дивизията на обед - ще ни бъдете гост! " Дружинният с няколко думи като благодари за изказаното доверие към верните му подчинени даде обещание на началника на дивизията само с думите: "Фланга на дивизията, на армията, ще бъде всякога запазен и осигурен, вярвайте в това Господин генерал! "... Дружината макар за малко време бе оттеглена, просушиха се героите чичовци и момчета, хапнаха си топла храна, каквато не бяха виждали от 11 октомврий, отпочинаха си, отдадоха почитта си на падналите герои братя, които лъвски се бориха с тях за честта на българина, като се погребаха убитите 32 души в общи голям гроб, наредени един до друг със своите вещи на самата кота 192.4, с опело извършено от Бунар Хисарския свещеник в присъствието на цялата дружина... 15 октомврий, ден хубав, топло есенно слънце продължаваше да просушава още недоизсъхналите дрехи и обуща. Понеделник. Днес дружината трябваше да си отпочива според дадената й по-рано заповед и да отстъпи мястото си, 1-а бойна линия на части от 5-а дивизия... Всичко е спокойно.
към текста >>

66. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост.
Аз искам да бъда като него. Не, аз искам само да му се поклоня, да целуна черните му скъпи ръце. Той, роб, слуга, нищожество за хората, непознат и презрян, но пълен с безсмъртния божествен пламък на Духа -на вечното добро. Златно, не, диамантено, слънчево сърце - отломка от самаго Бога. Какъв велик пример за подражание на тия, които се стремят към светли постижения, но са лишени от „средства” и „условия”. Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост. Върху поляната изпъваме живо колело. Така правиме гимнастически упражнения с гамата. Колко освежително и ободрително ни подействува! Няма за нас никаква умора! Слизаме през Симеоново.
към текста >>

67. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.
към текста >>

68. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта.
А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота. Каква смърт! Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик. Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили. „Ако биха могли” - Обаче не могат! И тия, които водени от Стъпките на новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към живота. И ний видяхме новий Ерусалим.
към текста >>

69. 129. СССР навлиза с армията си в България. Статията „Ден първи = День первый” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.09.1944, с. 1, 3

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Днес, целият български народ плаче от радост, днес целият български народ с бурно въодушевление, посреща руските войски, които минават през България.
Сълзи, продиктувани от най-мощното, най-великото чувство на братското единение, на братската любов на двама, разделени досега родни братя! Толкова сълзи, толкова радостни, чисти, свещени сълзи, аз видях, о братя, преди още да ви видя между нас, преди още да стъпите на нашата земя, напоена с кръвта на вашите отци, преди още да стисна горещо вашата десница. Плакахме, за първи път, когато след символичното обявяване война от страна на Русия, чухме на сутринта да се носят от Радио-София сладките звуци на любимите руски песни, дълбоки, тайнствени и завладяващи като душата на народа, който ги е дал - знак, че е избегнато най-страшното, което не е трябвало дори и да помисляме. Плакахме при завръщането на партизаните и политическите затворници. Плакахме при пристигането на първите представители на идващите братя-руси. Днес, целият български народ плаче от радост, днес целият български народ с бурно въодушевление, посреща руските войски, които минават през България. Плачете, българи, плачете! Плачете от радостен възторг вий, верни синове и дъщери на народа си! Плачете от радост вий, чиито души са обсипани от светлите струи на всеславянската стихия, носителка на всечовешкото братство! Плачете, за да стопите във вашите горещи сълзи и във вашата братска радост и последния остатък от каквото и да било лошо чувство и най-слабата сянка от каквато и да било лоша мисъл в душите на вашите заблудени братя. Дълги години брат от брата бяха изкуствено разделени, дълги години се опитваха да насаждат в душите ни заблуждения и лоши чувства.
към текста >>

70. 3.5. Сърби и българи. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво.
78, 24.12.1933, с. 1. От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящето все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „Да живее България" и т.н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има рязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде.
към текста >>

71. 4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Ние наистина искаме да превърнем нашето село в рай... Гостенинът: (с въодушевление). Рай!...Рай!...
То не може да се опише с думи. У нас кипи непрестанен, буен живот. Вий трябва с очите си да го видите... Ние, обаче, си представяме, макар и не всичко. Пред нашия духовен поглед са вече набелязани цяла редица големи и важни проекти, които чакат своето осъществяване в бъдещето. Нашият идеал е много висок. Ние наистина искаме да превърнем нашето село в рай... Гостенинът: (с въодушевление). Рай!...Рай!... Та то и днес е вече такъв! Борис: (твърдо). Не! Не още! Запитайте Илия, (сочи го с пръст) който току-що е завършил инженерство в странство, помолете го да ви покаже плановете на новото, съвсем новото наше село, с неговите кокетни, извънредно хигиенични и удобни, стройно подредени жилища. Жилища, които като че ли не оказват никаква съпротива на слънчевите лъчи, жилища, цели изпълнени със слънце и слънчев живот.
към текста >>

72. 11.5. Първото пророчество на Учителя Дънов през 1975 година

Вергилий Кръстев

имаше голямо въодушевление, голямо очакване, защото едното пророчество на Учителя се сбъдна!
Объркването е станало. Ето, Изгревът го няма и той е разрушен, защото не е запазено съотношението 75 към 25. Ето - Изгревът го няма, няма едните, няма и другите. А какво остана? Остана онова, което е казал Учителят още в първа Школна лекция на Общия Окултен клас - 1922 г." Така, че около 1975 г. имаше голямо въодушевление, голямо очакване, защото едното пророчество на Учителя се сбъдна! Сбъдна се -дойдоха към 60 младежи и ние заляхме Изгрева. Заляхме го, когато бяха бараките и след това тръгнахме да ги посещаваме в техните нови домове, където беха настанени - в новопосторените домове от Комунистическата власт, която власт те непрекъснато хулеха. Хулеха, но държавата им построи жилища, и ги настани там. А защо? Ами Учителят натисна онзи невидим бутон, явиха се ангели изпълнители.
към текста >>

73. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

(Меркурий в перихелий, съвпад паралел Марс в перихелий.) Дава й сили, въодушевление и похватност, но понякога тези качества тя ги използва за разрушителни цели.
Умът й е с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло разсъждение. Тя не взима никога прибързани решения, а изисква време, за да размисли добре и до каквото заключение дойде, то ще бъде неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде уважавана и почитана поради своята честност и почтеност - много благоприятно, ако работи някаква работа, придружена от пътувания, от които тя ще придобие полза и наслада. Ще притежава достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат към нея, поради хубавите й жизнени трептения, които тя излъчва. (Меркурий в перихелий, съвпад паралел Марс в перихелий.) Дава й сили, въодушевление и похватност, но понякога тези качества тя ги използва за разрушителни цели. Това е било в детския й период. Тя притежава изтънчен изобретателен ум, надарен с много способности. Тя посреща с въодушевление всичко, което я интересува и може да сподели и с другите своите преживявания. Съдейства на всичко, което я привлича. Тя е доста практична и като младеж възвишеното много не я е привличало.
към текста >>

Тя посреща с въодушевление всичко, което я интересува и може да сподели и с другите своите преживявания.
Ще притежава достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат към нея, поради хубавите й жизнени трептения, които тя излъчва. (Меркурий в перихелий, съвпад паралел Марс в перихелий.) Дава й сили, въодушевление и похватност, но понякога тези качества тя ги използва за разрушителни цели. Това е било в детския й период. Тя притежава изтънчен изобретателен ум, надарен с много способности. Тя посреща с въодушевление всичко, което я интересува и може да сподели и с другите своите преживявания. Съдейства на всичко, което я привлича. Тя е доста практична и като младеж възвишеното много не я е привличало. Обича спорта и движенията на открито - на чист въздух. Родената притежава неизчерпаем източник на духовитост и хумор, свързани понякога с изострена ирония, която улучва точно, но не е злобна. Мария притежава изключителна похватност и може да направи с ръцете си всичко, каквото пожелае бързо, добре и по удивителен начин.
към текста >>

74. 8. Общ окултен клас: 8 окт. 1941 г.

Боян Боев

Че като помислиш за Бога, в теб идва въодушевление.
Казваш: „Защо ще Го търся? ” Чудно нещо, защо обичаш светлината?! При светлината всичко ще ти бъде отворено, нема да се спъваш. Светлината носи всички блага. Това, което носи живот в нас, това е Бог. Че като помислиш за Бога, в теб идва въодушевление. Това въодушевление в теб, това е Бог. Всяка една хубава мисъл, всяко едно хубаво чувство, това са лъчи, които идат от Този, Който ни дава живота. Разчитайте на вашият ум и на вашето сърце, и на вашето тяло, което Бог ви е дал. И след като разчитате на онова, което Бог ви е дал, повече не разчитайте на онова, което хората са ти дали. Ти казваш: „Няма кого да обичам и няма кой да ме обича!
към текста >>

Това въодушевление в теб, това е Бог.
” Чудно нещо, защо обичаш светлината?! При светлината всичко ще ти бъде отворено, нема да се спъваш. Светлината носи всички блага. Това, което носи живот в нас, това е Бог. Че като помислиш за Бога, в теб идва въодушевление. Това въодушевление в теб, това е Бог. Всяка една хубава мисъл, всяко едно хубаво чувство, това са лъчи, които идат от Този, Който ни дава живота. Разчитайте на вашият ум и на вашето сърце, и на вашето тяло, което Бог ви е дал. И след като разчитате на онова, което Бог ви е дал, повече не разчитайте на онова, което хората са ти дали. Ти казваш: „Няма кого да обичам и няма кой да ме обича! ” - Не говориш истината.
към текста >>

75. 67. Проверката е въпрос на време и упражнение

III. В Кабинета на Учителя

Подполковникът в своето въодушевление и непреодолим вътрешен импулс изговори и други още по-бомбастични предложения, без да подозира, че хората се държат отговорни и за думите, които казват „най-невинно” във време на въодушевление, защото и самото въодушевление, импулса да се каже нещо и да се заангажираме с нещо, може да идва много от далече, от няколко поколения назад и да дава своя ефект, когато най-малко очакваме, а може да го даде и при децата и внуците ни.
Приемам да направя и това, което само митичните същества правят, което най-мощната човешка фантазия е направила, измислила. Аз отивам още по-далеч - може да бъда и пръв, да направя това, което никой преди мене не е направил! Казах, повтарям и потретям, готов съм на всичко, само да ми докажете и убедите! Хайде добре, по какъвто начин искате, само да проверя и повярвам. Не, не да повярвам, а искам да зная до безвъпросност, че когато и да било съм бил цар Саул, цар Соломон, апостол Павел, свети Иван Рилски!... Подполковникът в своето въодушевление и непреодолим вътрешен импулс изговори и други още по-бомбастични предложения, без да подозира, че хората се държат отговорни и за думите, които казват „най-невинно” във време на въодушевление, защото и самото въодушевление, импулса да се каже нещо и да се заангажираме с нещо, може да идва много от далече, от няколко поколения назад и да дава своя ефект, когато най-малко очакваме, а може да го даде и при децата и внуците ни. Тези импулси наглед може да са много невинни, но съединението да бъде отровно, взрив. Велика наука е да се знаят причините, изворите и посоката на импулсите, които избликват от съзнанието и подсъзнанието на хората, резултатите които се получават при различното им съчетание и условията на живота и начина на спирането им, ако това е необходимо за щастието или нещастието на хората... Още повече са отговорни хората за думите, които не са съобразени със законите на природата и живота, и за всички тези предложения трябва да се плаща. Защото за всяка дума, мисъл, чувство и постъпка все някога се заплаща! Хората имат известна свобода да мислят, да чувствуват и да постъпват както искат, т.е. да грешат, но при условие да плащат всичко със страдания или радости.
към текста >>

76. 2. Първата среща. Чистота на душата (6.06.1940, сряда, т.е. четвъртък, София - Изгрев)

Сега, когато пиша тия редове, са се изминали няколко години и аз не помня какво сме говорили тогава, но ясно си спомням, че когато тръгнахме с брата Христо да си излезем, аз целунах ръката Му и тържествено казах с въодушевление: Ние ще направим всички неприятели да станат наши приятели!
След като седнахме, Той попита брат Христо: - Какво носи, рекох, сестрата? Вместо братът да отговори, аз избързах и казах, че нося една виланела4 с музика и текст за птичките на френски език. Аз пъргаво напуснах мястото си и коленичих пред нозете Му, поставяйки нотите върху тях. Той дълго време разглежда нотите и каза: - Те много са работили и много са пътували. Затова те бяха толкова много скъсани и лепени, че срам ме беше да ги показвам. Сега, когато пиша тия редове, са се изминали няколко години и аз не помня какво сме говорили тогава, но ясно си спомням, че когато тръгнахме с брата Христо да си излезем, аз целунах ръката Му и тържествено казах с въодушевление: Ние ще направим всички неприятели да станат наши приятели! На 6.VI, сряда [т.е. четвъртък], 1940 г. ние с брат Христо, след многократните посещения при Учителя, които не съм записвала през тези години, пак отидохме при Него. След като говорихме за личния живот, Учителят помълча малко и каза: - Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата природа. Например има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята?
към текста >>

77. 43. Ученик, изпратен на фронта. (27.04.1943, вторник, София - Изгрев)

Снощи пях с необикновено въодушевление и гласът ми се лееше, и сам си пееше.
43. УЧЕНИК, ИЗПРАТЕН НА ФРОНТА 27.04.1943 г. [вторник], Изгрева, София На 26 април, втория ден на Великден, пях ролята на Розина в операта „Севилския бръснар” от Росини. Снощи пях с необикновено въодушевление и гласът ми се лееше, и сам си пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. На другия ден, на 27-и, отидохме с брат Христо при Учителя. Още при влизането ми аз коленичих пред нозете Му и Му разправих. - Учителю, цели 4 месеца не бях излизала в тази роля, а дадоха ми само една набързо скърпена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите отсъстваха, а други бързаха за да отидат на черкова.
към текста >>

78. 70. Вестник „Заря” за приема в Съветската легация

Приемът продължи до късно [с] въодушевление и непринуденост.“ Л.Т.: Аз тогава не бях назначена в Операта.
Тука бяха директорът на Народния театър В. Василев111, директорът на Радио София Сирак-Скитник; писателите Константин Петканов, Магда Петканова, Ана Каменова, Людмил Стоянов, Д. Б. Митев112, Калина Малина, Мери Грубешлиева, Георги Бакалов, Тодор Павлов, Георги Цанев, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Кръстю Велев, Ангел Тодоров, Камен Зидаров, Марко Марчевски; артистите Владимир Трендафилов, Иван Димов, Марта Попова, Стефан Киров, Констанца Кирова, Сийка Петрова и Лиляна Табакова, Стефан Стоилов, Русков, Петко Атанасов, Генчо Марков, Ст. Пенчев113, Дарина Пенчева, Илия Стоянов, Недялка Симеонова114, Марта Янкова, Боян Дановски, компонистът Любомир Пипков; художниците Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Асен Попов, Перец, Ангелушев, Сотиров115 и др. Изпълнена бе концертна програма от баритона при Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др. Приемът продължи до късно [с] въодушевление и непринуденост.“ Л.Т.: Аз тогава не бях назначена в Операта. Аз съм назначена 1941 г., на 5 февруари подписах заповед за назначение. Тогава бях още ученичка. В.К.: Как стана назначаването? Кой помогна? Л.Т.: Учителят.
към текста >>

79. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

-Да.нямада скрия положението си, в което се намерих два-три дена, от понеделник насам, смутих се, сломих се до отчаяние, загрижих се и се уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; но като разпитах и узнах какви лица и как се е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояването на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз се успокоих.
Всички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; всички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенията за независима йерархия по честен начин, а не с измяна на вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към българския народ, за да се не заблуждава, което се и подписва от всички, както и от разкаяните се десетина-петнадесет духовни и миряни. Христо се среща с Илариона. - Този ден Христо издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, озадачен, а пък то, напротив, го намери бодър, дързостен, готов да се бори за справедливите домогвания на българите и да отстоява на всички удари, идещи от страна на Патриаршията или на правителството, също и на посегателствата от страна на пропагандите, католишка и протестантска. - Вие ме очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христо Илариону, особено сега след изпъкването на унията. -Да.нямада скрия положението си, в което се намерих два-три дена, от понеделник насам, смутих се, сломих се до отчаяние, загрижих се и се уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; но като разпитах и узнах какви лица и как се е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояването на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз се успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течение на църковния ни въпрос, но аз съм убеден, че тя няма да хване корен между народа. Ето на, половината от подмамените се върнаха вече, също и двама свещеници, с които се готвим да служим за Коледа. От друга страна пък, тя ще стане причина да престанат русите да галят толкова усърдно гърците и Патриаршията им, която ще накарат да се съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор се прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия.
към текста >>

80. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

-Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих.
Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий. Сички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; сички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенната ни независима йерархия по честен начин, а не с измяна във вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлий и младежи, които усъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към Българския народ, за да ся не заблуждава, което ся подписва от сички, както и от раскаялите ся дестина-петнадесят духовни и миряни. Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска. - Вий мя очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията. -Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течението на църковния ни въпрос, нъ аз съм убеден, че тя няма да хвани корен между народа. Ето на, половината от подмамените ся върнаха вече, също и двама священници, с които ся готвим да служим за Коледа. От друга страна пък тя ще стане причина да престанат Русите да галят толкова усърдно Гърците и патриаршията им, която ще накарат да ся съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор ся прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия.
към текста >>

81. 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.

— Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление, И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате: нашитѣ работи не вървятъ добрѣ.
Седнете ли на чуждо мѣсто, веднага усѣщате каточе нѣщо ви стиска и виждате, че не сте на мѣстото си. Този законъ, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хлѣбъ. Отъ всѣка фурня не можете да си купите хлѣбъ. Ако разбирате закона, трѣбва да знаете, че на всѣки единъ отъ васъ, като окултенъ ученикъ, е опрѣдѣлено отгдѣ може да си купува хлѣбъ. Защо? — Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление, И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате: нашитѣ работи не вървятъ добрѣ. Нѣкои ще кажатъ: а това не зависи отъ тия нѣща. Не, туй е сѫществено въ свѣта. Има и други важни нѣща. Запримѣръ, всѣки день ти е опрѣдѣлено, съ кои хора ще говоришъ, и съ кои не. Не можешъ да се срещнешъ съ когото искашъ, опрѣдѣлено ти е съ кого да се срещнешъ, и съ кого не.
към текста >>

0.99862599372864