Търсене в текстове за 'Възхвала'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг характер и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани.
Отново отивам при него и чувам думите му: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Значи ми показваше, че той не я е предпочел пред другите, но е поставена на това място до него, за да изпълнява една длъжност. Другите не виждаха длъжността, която тя изпълняваше, но виждаха личността Савка, която наистина се изявяваше в своя стил. Пак по същия случай друг път ми каза: „Всичко, което гледаш отвън, че аз правя - това са все методи за възпитание. А чрез Савка аз възпитавам другите, които са около нея". Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг характер и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани. Отново отивам при него, за да протестирам срещу едно такова поведение на Савка, а той ме посреща от вратата, непозволявайки ми да отворя уста и казва: „Савка може да стане причина цялото ми дело да пропадне". Прекъсна за миг, огледа ме, огледа се наоколо като че ли това, което искаше да каже се отнася и за останалите невидими за нас слушатели: „Но аз ще я държа при мен, защото такава е Волята Божия". Един ден казвам на Учителя, визирайки Савка: „Учителю, нали по тялото на човека, по неговото лице е изписано всичко онова, което той е носил в мислите си и живота на миналото е изписано по него. И тялото му е построено дотолкова правилно или неправилно според това как е живял на земята". Понеже Савка имаше грубо тяло, голям задник, кръгло грубо лице и исках да имам вътрешната картина за Савка дали по заслуга от миналото или по благодат днес е така близко сложена до Учителя.
към текста >>

2. 8. ПРОЗОРЕЦЪТ

Донка Илиева

Те познават часове на възхвала към Бога, но са и свидетели на човешкото падение!
Двамата разговаряли на сцената, когато влезнали двамата побойници, от които единия се нахвърлил върху Учителя. Иван Кавалджиев се уплашил и избягал. Преди това те счупват прозореца на приемната стая, отварят отвътре вратата, влизат и след като не са намерили Учителя излизат. После отиват към салона, поглеждат през прозореца, виждат Учителя, влизат вътре и му нанасят побой. Така, че прозорците на Изгрева имат своя история. Те познават часове на възхвала към Бога, но са и свидетели на човешкото падение! И едното го имаше, и другото присъствуваше на Изгрева Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

3. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани.
Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край.
към текста >>

4. 14. „СТУДЕН СИ ТИ...

Николай Дойнов

Учителят ни даде песен, която е първа по рода си: възхвала, ода на студа - „Студът всичко дава".
Тези пътища аз ги обяснявам с това, че силовите полета, които слънцето изпраща не са хомогенни, не са еднородни в атмосферата около земята, а са на потоци с по-голяма или по-малка сила. И ако човек знае тези потоци, той може да влезе в този поток където силата е по-голяма и може да отиде на Слънцето. В.К. Не с физическото си тяло?. Н.Д. Не, разбира се. Не става въпрос за физическото тяло, а трябва със звездното тяло. Учителят ни даде песен, която е първа по рода си: възхвала, ода на студа - „Студът всичко дава". Светът на микрокосмоса ни дава интересна картина за това, какво и как студа дава. Ние вече видяхме как при охлаждане на едно тяло се отделят фотони и кванти енергия, а може би и нещо друго. Когато човек има гореща вода, която Учителя тъй много препоръчва и на здрави, и на болни, приемайки я в нашия организъм тя се охлажда, при който процес се отделят частиците светлина и зърна енергия, фотони и кванти енергия. При свиването орбитите на електроните, ще трябва да приемем, че не се отделя само светлина и енергия, но и друго „всичко", както казва песента. В.К. Тази песен, ти присъствували когато я даваха?
към текста >>

5. XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)

Ето защо включваме тук, тази поезия, защотото този материал за Стара Загора ще завърши с възхвала на „Изгревът" чрез едного от българите, пребиваващи по земята българска. Амин.
В писмо от 16.ХП.1999 г. Момчил Иванов ми изпраща писмо, в което ме уведомява, че вече е разбрал каква е идеята за Братството и как тя се опорочава от т. н. „братя", които са вече служители на Духа на Заблуждението. 12. Към това писмо той беше написал една възторжена поетична творба за „Изгревът". Онзи, който му бе дал тази поезия, беше от там, където знаеше за Силата на „Изгревът" и знаеше кой го ръководи и защо! Ето защо включваме тук, тази поезия, защотото този материал за Стара Загора ще завърши с възхвала на „Изгревът" чрез едного от българите, пребиваващи по земята българска. Амин. Здравей Вергилий, Благодаря на Небето, че се срещнах с теб. Пожелавам ти живот и здраве и да завършиш работата, за която си опеделен от Учителя. Искам да ти споделя нещо, което не съм споделял с никого. След като излезна IV том на „Изгревът" и там в спомените на Драга Михайлова бе писано за съдбата на братските ръце, реших да поръчам на един каменоделец да ги направи т. е. да ги възстанови.
към текста >>

6. 3. МЕТОДИ ПЕТРОВ КОНСТАНТИНОВ

A. Астролозите на Изгрева

Преди да си за мине Учителят, той иска да напусне България и да отиде в Швейцария, понежее писал книги с възхвала на фашистите и ще бъде преследван.
При чести разговори с Учителя в присъствието на брат Георги Марков и брат Кузман Кузманов, той им открива основите на новата наука на шестата раса, „Астрокосмичната синтеза”. Методи използва това знание и написва книга за астрологията. (Уран секстил Меркурий, секстил Венера, опозиция Нептун, опозиция Плутон). В миналото той е проявявал непослушание и е бил противник на астрологията и е преследвал жестоко астролозите, а в сегашния живот той беше преследван и литературата му обирана няколко пъти. Благодарение, че слушаше и се допитваше за всичко до Учителя, той избягна страшните кармични развръзки (от ). Преди да си за мине Учителят, той иска да напусне България и да отиде в Швейцария, понежее писал книги с възхвала на фашистите и ще бъде преследван. Учителят му казва: „Останете тук, ние ще ви помогнем.” Методи си замина на 16.02.1979 г. Един месец след това комунистите намират книгите, написани от него и веднага отиват да го арестуват, но са закьснели. Методи има Слънце, Луна, Марс, Юпитер и Сатурн в перихелий. Той прояви голяма активност в братския живот, „Житно зърно” и младежките събори. Дружеше предимно с интелигентните братя и сестри.
към текста >>

7. 1. ТРЕТИ ПЕХОТЕН БДИНСКИ ПОЛК ВЪВ ВЕЛИКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА (1915-1918 г.)

Минчо Сотиров

Победните щикове на вашите праведни легиони блестят по-ослепително от слънцето, пролятата ваша скъпа кръв багри по-ярко при изгрев пурпура над китните тракийски и македонски родни поля и буди ранната утринна хвалебна песен на сладкопойна чучулига... Приемете този скромен труд за възхвала на вашите безсмъртни дела от едно сърце, което след вас е обичало по-силно само България!
Защото не в отнемане хладното и огнестрелно оръжие е истинното обезоръжаване на един народ: най-силното негово оръжие е в съзнанието за мощта на неговия творчески и национален дух! Възвеличавайки делата на един полк във Великата Освободителна война, комплектуван от един благодатен кът на Родната земя, историята на който започва от Страшимировци, авторът - най-скромният участник в създаването Бдинската епопея - ще счита изпълнена поставената си задача, ако е успял с това именно оръжие да обяви мобилизацията на целокупното съзнателно и любещо своята Родина българско гражданство. 31 Март, 1925 година БДИН "...Над сянката ви клета Не мисли никой днес, освен поета И майките свети!... " Ив. Вазов Във воплите и сълзите по вашите хубави души, крилати войни - витязи, чутовните и славни подвизи, на които обезсмъртиха родното име и се носят като дивна легенда из уста в уста по поля, балкани, урви и чукари, топих аз перото, що написа наследието гордо и безценно на вашите деца. Победните щикове на вашите праведни легиони блестят по-ослепително от слънцето, пролятата ваша скъпа кръв багри по-ярко при изгрев пурпура над китните тракийски и македонски родни поля и буди ранната утринна хвалебна песен на сладкопойна чучулига... Приемете този скромен труд за възхвала на вашите безсмъртни дела от едно сърце, което след вас е обичало по-силно само България! Брезен, 1925 година Авторът
към текста >>

8. 2.8. КОТА 1248

с гръмогласен отговор на неговия поздрав, а искрените му слова за признателност, благодарност и възхвала на техния героизъм, довършиха останалото.
- Иде престолонаследникът! "Сбор". "Строй се" и пр. команди се разнасят. Каква магическа сила у тия две думи! Изчезнаха полуживите сенки, а вместо тях стройни Бдинци, с развърнати рамене, с вдигната глава, с устремен напред поглед посрещат Н.Ц.В. с гръмогласен отговор на неговия поздрав, а искрените му слова за признателност, благодарност и възхвала на техния героизъм, довършиха останалото. Наболялата им душа намери отдушник и излитна в стихийно "ура" в пространството; лицата се подбодриха; нови искрящи пламъчета заиграха в очите им - израз на тяхната готовност за нови усилия и нови жертви. "Ура" се носеше и съпровождаше Престолонаследника, докато той премина р. Черна и се загуби в планинската пътека, водеща към с. Старосръбци. И Бдинци отново попълнени и преустроени, развиха своята мощ и спечелиха нова слава в следващите събития до края на войната.
към текста >>

9. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето.
Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне. Учителят помоли поканените поети да четат своите слънчеви поеми. Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега? Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение. Пръв почна дядо Благо. Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето. Бялата му коса и брада, розовото му почти младежко лице сияе от задоволство, защото се счу тих възглас: - Хубаво, хубаво! След него Мара Белчева, подобно жрица, красива и пременена почна с тържествен глас. Всяка думичка в чудесната й дикция придобиваше магичен смисъл. Гласът й трепти, замира, тихо се издига и замлъква в многозначителни паузи. Сама прекрасна, та „изпя” на слово своите възторзи към дневното светило.
към текста >>

10. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала.
Не е ли това някаква мистификация. Възможно ли е художник да се появи така убедително още с първите си картини. Та това са разкази в класическа установена по съвършенство форма. Дванадесет разказа, дванадесет прекрасни битови повести с изваяни образи от високо надарен дух и с художествен усет автор - ариец или неариец, българин или чужденец - чуждо име, а с чисто вдъхновено българско сърце. С такава нежна любов към българския бит едва ли се е проявил наш писател от след голямата война. Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала. Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност. Книгата “Песен над равнините” на Буча Бехар заслужава да получи одобрение и препоръка от Министерството на народното просвещение. София, 15.VII.1939 г. * * * Сюжетите на тия разкази, на брой дванадесет са черпани из живота на село. В тях се разкрива картината на този живот в по-важните прояви: борбата за съществувание с нейния главен двигател - интересът, всекидневните грижи, любовта, копнежът, дългът към ближния и пр.
към текста >>

11. Съдържание

Възхвала на славянството.
Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.14. Възхвала на славянството. Стихотворение / Роселин. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.15.
към текста >>

12. 134. Отечественият фронт. Что дают миру славяне? из Соучастие душ / Константин Бальмонт. Г. 16, бр. 320

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

вестник „Братство”, брой 322, „Възхвала на Славянството" от Роселин.
Това са три неща, на които можете да разчитате”. То е поместено тогаз. В.К.: Той го е изпратил значи след 21.X.1944 г. С.К.: Ами Влад ми го е изпратил веднага тогаз. В.К.: Сега по-нататък - „Обединение на Славянството", 1.XII.1944 г. вестник „Братство”, брой 322, „Възхвала на Славянството" от Роселин. Кой е този поет? С.К.: Ами, не мога да си го спомня. Пратил го е някой, без аз да го познавам. И щом ми харесва, аз го помествам. А то е краят вече.
към текста >>

13. V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Възхвала на славянството.
Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.14. Възхвала на славянството. Стихотворение / Роселин. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.15.
към текста >>

14. 1.14. Възхвала на славянството. Стихотворение / Роселин. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

1.14. СТИХОТВОРЕНИЕТО „ВЪЗХВАЛА НА СЛАВЯНСТВОТО” ОТ РОСЕЛИН ВЪЗХВАЛА НА СЛАВЯНСТВОТО Братство, Севлиево. Г.
1.14. СТИХОТВОРЕНИЕТО „ВЪЗХВАЛА НА СЛАВЯНСТВОТО” ОТ РОСЕЛИН ВЪЗХВАЛА НА СЛАВЯНСТВОТО Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. О, ти, душа славянска, ти шир си океанска! Ти, тъй стихийна, светла и крилата, със дух на мъдрост и любов богата - ти тръбно живота на новата епоха вестиш и волно се жертваш, гориш и блестиш. След всяка изява на жертва и обич безкрайна ти ставаш все по-волнокрила, просторна и сяйна.
към текста >>

15. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие.

Хърватското католическо свещенство било издало и разпространявало за тая цел една книга на сръбски език с възхвала на унията изобщо, която напоследък проникнала в България.
България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава. Това било преценено като низък начин да се клевети цял един народ, а такова безчестие не подобавало на френското име на вестника.279 Не по-слабо е било огорчението срещу поляците емигранти, и особено срещу свещениците. Според Раковски, те всички са сътрудници на в. „България“ и подвеждат българите, а в Париж било образувано дружество, председателствувано от граф Замойски, за насърчаване на българоуниатското движение. Раковски съветвал поляците първо да се постараят да оправят собствените си работи и след туй да се заемат с българските.280 С не по-малко огорчение Раковски нападнал и хърватското и чешкото католическо духовенство, заради насърчаването на българоуниатското движение. Хърватското католическо свещенство било издало и разпространявало за тая цел една книга на сръбски език с възхвала на унията изобщо, която напоследък проникнала в България. А в Прага бил отслужен молебен по случай българската уния. Раковски с негодувание открива противоречие между разпространяваните от учените чехи и хървати южнославянски идеи и това, що проповядва тяхното католическо свещенство. Докато първите говорят за съединение и любов на всички славяни, вторите всяват между тях вероизповедни раздори. И чехи, и хървати трябва най-напред да се освободят от фанатичното си духовенство, преди да прегърнат южнославянската идея.281 ___________________________________________ 266) Цариградски вестник, XI, бр. 2, 7 ян. 1861.
към текста >>

0.99812197685242