НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
34
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото
въздигане
и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят.
Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото
въздигане
и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години.
към текста >>
2.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
/Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий –
Въздигане
.
Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител?
/Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий –
Въздигане
.
Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г.
към текста >>
3.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Разговор Петий.
Въздигане
.
Разговор Петий.
Въздигане
.
Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
към текста >>
4.
І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Те не могат да се примирят, че
въздигането
на Русия става чрез този Антиминс от 1820 г.
А това е въплътеният вожд, Православен Вожд, върху който вече е и Духът Божий. Константин Дъновски знае за този вожд. Още при раждането на сина му Петър, той отбелязва в собствената си Библия следното откровение: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща, да изпроводи в моя дом своя възлюбен Син, като знамение за всеобща радост на родът человечески, за по-добър, по-светъл и правдив живот." Ето това е причината да бъде изпратена тази телеграма до императора на православна Русия, но никакъв отговор. А защо? Има причина и тя е от ясна, по-ясна.
Те не могат да се примирят, че
въздигането
на Русия става чрез този Антиминс от 1820 г.
чрез спечелването на войната 1828/1829 г. И след това следва връчването му през 1854 г., когато още не е работено с него. Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница. 6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия.
към текста >>
5.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
ДЪНОВСКИ Настоящите редове имат за цел да разкрият живота и делата на един скромен, но заслужил народен деец, който години наред е работил за народното благо и чието име е неразривно свързано с
въздигането
и закрепването на българската народност във варненския край; да разкрият неговите трудове и заслуги и да отдадат дължимата почит на неговата светла памет.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ДУХОВНА КУЛТУРА Месечно списание за религия, изкуство и наука София, 1920, Год. I, кн. 1 и 2 (стр. 114-133) ИКОНОМ КОНСТАНТИН А.
ДЪНОВСКИ Настоящите редове имат за цел да разкрият живота и делата на един скромен, но заслужил народен деец, който години наред е работил за народното благо и чието име е неразривно свързано с
въздигането
и закрепването на българската народност във варненския край; да разкрият неговите трудове и заслуги и да отдадат дължимата почит на неговата светла памет.
Този скромен деец е иконом Константин А. Дъновски, един от най-старите ратници в полето на възраждането на българите във Варна и Варненско, който се помина миналата година на 13 ноември и биде погребан в същия град. Деятелността на К. А. Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил? Какво е допринесъл в народната, в общочовешката съкровищница?
към текста >>
Започнала се една трескава деятелност за подобрение и
въздигане
на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно.
Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух. Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата. Икономическото и търговско повдигане на града след войната от 1828 г. направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение.
Започнала се една трескава деятелност за подобрение и
въздигане
на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно.
Започнали да строят училища. В 1841 и 1845 г. били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат.
към текста >>
Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и
въздигане
, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците.
Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински.
Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и
въздигане
, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците.
След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г. позволил на Конст. Дъновски да служи славянска служба в църквата „Св. Георги", но само лично за консула и то в делничен съботен ден, т.е. когато народът, поради своите занятия, не могъл да посещава църквата.
към текста >>
6.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир
въздигането
пък на Съборната църква в 1886 г.
След това българите престанали да ходят в него, понеже турската власт започнала да ги подозира. Още повече, че самият вицеконсул, веч княз Олхинский, се отнасял несъчувствено към това посещаване параклиса от българите. Параклисът, да споменем мимоходом тук и това, по-късно, в 1868 година, е бил пренесен в дома на архим. Филарета, който служил в него до самата си смърт (в 1875 г.). След смъртта на Филарета там служил свещ. К.
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир
въздигането
пък на Съборната църква в 1886 г.
черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н. И. В. Руския император. Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
към текста >>
7.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за
въздигане
на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция.
И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ.
Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за
въздигане
на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция.
Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св.
към текста >>
8.
II.02.14. Писма на митрополит Йоаким
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
№ 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за
въздигане
на монастиря при града Св.
Тези свещенодействия се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии. Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св. съкровища, не могат да извършат никакво свещенодействие, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия. Варна, 7. ноемврий 1866.
№ 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за
въздигане
на монастиря при града Св.
Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село. Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866.
към текста >>
9.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за
въздигане
на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето.
Мъдростта Му треба да обърне и завлада всякой ум, а любовта Му - приготвените сърдца. Тъй щото Господ да царува винаги със своя избран род. Часът наближава и не е далеч от вас, когато ще бъдите призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърдце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието: заедно с Господа и ведно с Господа. Радвай се, земя, и весели се, небе за твоите избранни.
За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за
въздигане
на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето.
Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>
10.
IV.12 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистване на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за
въздигането
на човешкия дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и благоденствието на вярващите, а дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божията любов.
12 август, петък В 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме с прочитането от всички заедно дума по дума „Господнята молитва" - „Отче наш". След това г-н Дънов съобщи: - Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесеттях главни петъци за пост ще си изберете вие сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате някому за това - даже и мъж на жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, ще постят по 40 часа, а които не могат, ще постят 24 часа. Първия петък ще посветите за прославяне името Божие на Земята; втория - за съшествието на Духа Светаго в сърцата на хората, т.е.
верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистване на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за
въздигането
на човешкия дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и благоденствието на вярващите, а дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божията любов.
Петъците ще почнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще пости два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или постите. Ще мълчите. И когато постите, ще прекарате в абсолютeн мир и спокойствие, без да се раздразвате.
към текста >>
11.
IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за
въздигане
на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим.
Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем. Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, как да постави нищелките, кросното и пр.
Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за
въздигане
на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим.
За да можеш направи това, трябва да си елин. Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мене една 60-годишна жена и искаше да й изтълкувам един сън. Била в онзи свят, дето много хора млади и стари разгърнали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " - „Не" - отговорила тя.
към текста >>
12.
IV.7 август, петък 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Да любиш, това е живот,
въздигане
, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух.
Нов ред и нов порядък, нови международни нрави ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: „Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш, как може да любиш друга? " Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси. Щом се върне, когато дойде вечер, жената вземе камшика и му казва: „Ти ще любиш ли? " Не е любил той 8000 години, но е слуга на тази слугиня.
Да любиш, това е живот,
въздигане
, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух.
Това е любов, това е да бъде Христос във вас. Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат и казват: „Чакай мъжът ми да не залюби друга." Лош микроб е влязъл в нея. Долу тия изтезания. Това е лъжливо схващане.
към текста >>
13.
НАРЯД за събора 1911 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Седмият - за
въздигането
на човешкия дух; Осмият - за българския народ; Деветият - за славянството; Десетият - за човечеството; Единадесетият - за здравето и благоденствието на верующите.
Следтова г-н Дънов съобщи: Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: Дванадесетте главни заповеди за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате някому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от ДРУ. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят 24 часа. Първият петък ще посветите за прославяне Името Божие на земята; Вторият - за съшествието на Духа Светаго в сърцата на хората, т.е. на верующите; Третият - за идването на Христовото Царство на земята; Четвъртият - за очистването на човешкото сърце; Петият - за просвещението на човешкия ум; Шестият - за възкресението на човешката душа.
Седмият - за
въздигането
на човешкия дух; Осмият - за българския народ; Деветият - за славянството; Десетият - за човечеството; Единадесетият - за здравето и благоденствието на верующите.
А дванадесетият - ще употребите в съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите и че постите. Ще мълчите.
към текста >>
14.
НАРЯДИ за 1915 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Третите десет седмици ще се употребят за размишление върху Божията Любов, върху идването на Христа на земята, върху изкуплението на човешкия роди неговото
въздигане
. IV.
Групата ще бъде от 3 и 9 човека. 5. Молитвите ще бъдат от „Молитвата за благословението на българския народ", при което вместо „български народ", ще се постави името и фамилията на нуждаещия се брат. 4) НАРЕДБА за през годината 8 август 1915 г. I. Първите десет седмици през годината, считано от 1 септември, ще се употребят в размишление за Божията Добродетел и старание да се правят добри дела, съобразно с Духа Божий, както ви продиктува Духът отвътре. II. Вторите десет седмици ще се употребяват за размишление върху Божията Правда, през тая седмица ще се стараете за изправите своите дела. III.
Третите десет седмици ще се употребят за размишление върху Божията Любов, върху идването на Христа на земята, върху изкуплението на човешкия роди неговото
въздигане
. IV.
Четвъртите десет седмици ще се употребят за размишление върху Божията Мъдрост, върху идването на Царството Божие на земята, върху създаването на новата човешка раса. V. Петите десет седмици ще се употребят за размишление върху Божията Истина. VI. Последните две седмици ще се посветят заДуха. Всички тия, които ще поемат този ред, трябва да прочетат в продължение на годината цялата Библия от началото до края - Стария и Новия завет. Ще изберете през годината от всеки месец по един постен петък - един от последните два петъка от разсипване на месечината (след пълнолунието до новолунието).
към текста >>
15.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
От Божественото знание зависи
въздигането
на човека.
Не може да има разбирателство между нас, докато не установим тези вътрешни условия. Докато не завършим сегашната програма, нова програма няма да ни се даде. Аз не обичам един дефект у другите. Това, което не обичам, не е присъщо на моето естество. От това, което е външно, неприсъщо на моето естество, от него всякога можем да се освободим.
От Божественото знание зависи
въздигането
на човека.
Знанието иде от Бога. 7.08.1929 г, сряда Размишление върху доброто в света. Докато човек се безпокои, той не е свободен в каквото и да е направление. Това ще трае докато влезе в хармонична среда. Тая среда съществува.
към текста >>
16.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за
въздигане
на своето величие, богатство и слава.
Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави.
Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за
въздигане
на своето величие, богатство и слава.
По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господствуват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
към текста >>
17.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Може би тоя живот, който тече в мене от много поколения, да ме тласка към това, защото, каквото и да кажем, във
въздигането
на една династия, както и във
въздигането
на един човек, знанието винаги играе решителна роля, като му отваря път пред неговите съперници.
Разбира се, не тая, бабешка, пълна със странности и неизвестности магия, а на тая, по която има писани хиляди томове и която, доколкото зная, е научна - наука от хилядолетия, някога изучавана от жреци и маги, а сега - от любители... Някои от тях са с големи имена наистина и в света, и в официалната наука. - Самата официална наука винаги е била само клонче от голямото тяло на оная по-скрита тайнствена наука за живота, за целокупния живот - Окул-тизма. Религията и науката са двете деца, хитри понякога, когато изнасят малко по-малко от истината, за да парадират и се препитават, пък и продават и живеят с това... Защото малцина са тия, които истински се стремят безкористно към знанието, готови да му посветят живота си. - Нима? Аз винаги съм искал да проникна в тайните на природата.
Може би тоя живот, който тече в мене от много поколения, да ме тласка към това, защото, каквото и да кажем, във
въздигането
на една династия, както и във
въздигането
на един човек, знанието винаги играе решителна роля, като му отваря път пред неговите съперници.
Знанието е съдбата... Но твърде много шарлатани спекулират с окултизма и затова недоверието се явява естествено и оправдано. - И вина има фалшиви, но тъкмо защото има истински... И това не пречи да ги пият хората... и едните, и другите - каза Ученикът. - И двете опиват - каза замислено царят. - И двете опиват - повтори като ехо Ученикът. - Но едното по своите последици е по-вредно от другото... А и виното е продукт на човешкото желание, а не природен дар... - Та нима науката не е същото?
към текста >>
18.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
,
,
ТОМ 20
Тогава почна постепенният упадък на културата, но същевременно
въздигане
на душите.
И веднъж за твърде малко, дребно нещо те се скараха и възненавидяха. И като камък, който пада отвисоко и все повече се засилва, те се намразяваха все повече и се преследваха ожесточено, прераждане след прераждане. Хиляди години... И когато тяхната омраза стигна апогея си и нямаше условия повече да се развива, с още много други души ги поставиха в студ и тъмнина, защото те бяха напреднали, но грешили в пътя си. И там, почти като мъртви, те чакаха нови условия, които любящите души приготовляваха. И когато Доброто, носено от милиони души, стигна на земята най-възвишените си постижения, освободиха тия затворени души и ги смесиха с добрите.
Тогава почна постепенният упадък на културата, но същевременно
въздигане
на душите.
Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после - в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата и към едната, и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка - искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й даваше. Видя го жрец, но загина от погрешката си.
към текста >>
19.
49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 20
Умът в своето едностранчиво проявление - чрез
въздигане
в култ на личния и отделен интерес - е смазал сърцето и оттам - човекът на Божествения план е деформиран.
От момента на узаконяването на частната собственост човешкото същество е попаднало изключително под развитието на ума. Докато умът се е развивал всестранно, сърцето е било оставено в спяще състояние. След този дълъг развой на деятелността на ума - без съдействието на сърцето - получило се е голямо удължение на едната страна на триъгълника и вследствие на това днес в духовния свят човекът е представен като урод. Поправката на този урод ще се изрази само с работата на сърцето в размера на изминатата работа на ума, чието дълго господство е създало от човека единостранчиво същество, което днес има само една цел, основа и стремление, изразени в: купуване и продаване. А купуване и продаване - това е принципът, формата на индивидуалността, най-силно изразени в понятието «егоизъм».
Умът в своето едностранчиво проявление - чрез
въздигане
в култ на личния и отделен интерес - е смазал сърцето и оттам - човекът на Божествения план е деформиран.
А растящото деформиране на човека в това направление ще донесе катастрофални последици за цялото човечество, защото са се преминали границите на допустимите деформирания и окъснения. Трябва да се издигне повик за удължаване на съответната страна на ума - сърцето - до размера на ума, за да се възстанови първобитното равновесие, което е съществувало при излизането на човека из Бога. Повик за повръщане към сърцето - ето сегашната работа на човечество. А била е занемарена страната на сърцето, защото: умът е студ, отделност, анализ, който, проявен в крайният си предел, се е проявил като частна собственост. А частната собственост като основа, мерило и начало в човешкото общежитие е била спънка, която е задушавала другата страна на човешкото същество - сърцето.
към текста >>
20.
III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
6 -1910г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята,
въздигането
на Шестат а подраса на петата раса в славянството и идването на Шестат а раса.
Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.» (3, с. 137 - 1914 г.) «Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднаж се дават, и затова трябва да ги пазите." (3, с.
6 -1910г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята,
въздигането
на Шестат а подраса на петата раса в славянството и идването на Шестат а раса.
В Евангелието на Йоанна XV глава 15, стих 26 се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен.» От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора.******** Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея.
към текста >>
21.
3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
6 -1910г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята,
въздигането
на Шестат а подраса на петата раса в славянството и идването на Шестат а раса.
Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.» (3, с. 137 - 1914 г.) «Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднаж се дават, и затова трябва да ги пазите." (3, с.
6 -1910г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята,
въздигането
на Шестат а подраса на петата раса в славянството и идването на Шестат а раса.
В Евангелието на Йоанна XV глава 15, стих 26 се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен.» От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора.******** Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея.
към текста >>
22.
1. Стремежът на човешката душа и превратът на 9 юни 1923 г.
,
,
ТОМ 22
Духът е нещо непонятно за нас...." "... Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога , те дават тъй наречената еволюция , развитие, проявяване,
въздигане
, усъвършенствуване, разширяване на човешката душа .
Тя е единствената, по която се отличава човек". "Какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътно понятие за човешката душа. Физически душата не може да се разбере; тя е една същина , която може да е опита . Единствената реалност , достъпна за нашия ум и нашите чувства , е душата .
Духът е нещо непонятно за нас...." "... Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога , те дават тъй наречената еволюция , развитие, проявяване,
въздигане
, усъвършенствуване, разширяване на човешката душа .
По пътя на това развитие, човек трябва да разбере, да познае себе си...". "...Вие питате: Кой е виновен? - Няма виновни хора в света. Това са хора на науката. Трябва да знаете този закон: Насилието ражда насилие; любовта ражда любов; мъдростта ражда мъдрост; истината ражда истина.
към текста >>
23.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
За близкото бъдеще ние можем да бъдем сигурни да видим високо
въздигане
на България.
Колкото повече отиваме напред, толкова повече народите ще се размесват. И Провидението за управлението на своите народи ще има повече нужда от народи, които имат по-широки сърца, за да обгърнат по-голямо количество хора и да ги управляват с по-голяма толерантност. И това е, което кара някои да вярват, че България е готвена от Провидението да умиротвори и управлява целия Балкански полуостров, защото само под толерантното управление на България, всички народи тук ще могат мирно и тихо да живеят. От едно можем само да се боим - от вътрешна развала. Но засега тя е още далеч в бъдещето.
За близкото бъдеще ние можем да бъдем сигурни да видим високо
въздигане
на България.
Със своите достойнства тя има занапред да играе велика роля, и за заслугите си през Балканската война занапред да очаква наградите. Както занапред сърби, гърци и румънци имат да очакват наказание. Няма в света престъпление, което да не си получи един ден наказанието; няма и заслуга, която да не бъде един ден наградена. Това е по великия закон на равновесието, или, иначе казано, на справедливостта. Ние можем да бъдем спокойни в това отношение.
към текста >>
24.
3. Пред прага на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Вие сте в началото на една велика окултна школа за
въздигане
на човечеството и ако не можете да разберете тазвечерния урок малко ще разберете отсега нататък.
Светотатство е да го оправям. Според мен той е оправен. По-добър от него няма. Природата няма да се измени нито на милионна част по нашите прищевки. Човек е слязъл на Земята, за да научи първия велик закон - мъчението.
Вие сте в началото на една велика окултна школа за
въздигане
на човечеството и ако не можете да разберете тазвечерния урок малко ще разберете отсега нататък.
Мъчението е велика наука в света. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас. Чужди сте ми. Това е отношението на Учителя към учениците. Ще се мъчите като великани със спокойствие и самообладание и хладнокръвие, да не изгубите равновесието на духа.
към текста >>
25.
2.2. Разрешаване на ребуса от П. К. Дънов
,
писмо на Елена В. Русчева
,
ТОМ 31
Такъв е великият закон на
въздигането
и възраждането.
Това са велики дела Господни. Аз го наричам Възкресение. Гробовете, в които бяха затворени хиляди души от миналото, [се отвориха]. Тези души се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост. Едни слизат, други възлизат.
Такъв е великият закон на
въздигането
и възраждането.
Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта - да обичате ближните си. Търново не изгуби, а спечели. Мислите на образования свят сега са съсредоточени към него. Това е то Третото Божие Царство; сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички.
към текста >>
26.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
На трудностите, трябва да гледате като на една възможност за
въздигане
, като на едно стъпало.
Един ученик, ако не следва идеала си, той е загубен. Хората са в противоречие със себе си, щом вършат нечестни работи. Окултният ученик има само една идея - да изпълни волята на Бога. Ако сме искрени в разкаянието си, има кой да ни помогне /поправи/! Подтикът за [............], трябва да дойде отвътре.
На трудностите, трябва да гледате като на една възможност за
въздигане
, като на едно стъпало.
Знанието няма смисъл, ако не си го приложил. Имаш една цигулка -какво те ползува, ако не свириш на нея. Който иска да бъде силен, да служи по законите на Бога, а ако искате да сте богати - служете на Любовта. Всяко едно противоречие, яде сила. Конфликтите отвън, стават от вътрешни противоречия.
към текста >>
27.
56. Светската и духовната сцена
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Аз разбрах, че Той иска в духовните пътища да получа едно
въздигане
, не на светската арена.
Но, качи се трети път. Вий ще го видите там, аз го описвам. И рече тъй-й-й, нагоре. Аз Му прочетох мисълта, защото в ръцете си държах най-красивите си роли в снимки. А Той рече, така... В.К.: Клати с глава, отрицателно.
Л.Т.: Аз разбрах, че Той иска в духовните пътища да получа едно
въздигане
, не на светската арена.
И винаги ми повтаряше: „Дръж си капитала за Господа! Давай само процентите, лихвите, от самия си глас не давай на тях, от капитала си.” Аз не човърках много да Го питам. Той не обича, когато някой със съмнение Го пита, Той не обичаше това. Аз приемах всичко, каквото ми каже, с голямо доверие и любов. И когато брат Христо седеше от тази ми страна, и ми направи знак, аз му прочетох мисълта: да падна на колене пред коляното Му и да туря двете си ръце върху коленете Му.
към текста >>
28.
280. Брат Христо - разговори с Учителя
,
,
ТОМ 34
И от душа на душа, от съзнание на съзнание и от мозък на мозък, от планета на планета, от звезда на звезда и от слънце на слънце, с тяхната бързина 300,000 км/сек, Великите души поддържат закона, творчеството и показват пътя на
въздигането
, на еволючията.
Внимавайте да разберете словата ми на обед, когато слънцето е на зенита горе и неговите лъчи творят в природата, когато всички плодове зреят; и вечер, когато слънцето е минало вече в другото полушарие, за да принесе своята жертва и на другата част на земята. А през теменужния мрак блестят звездичките от далечните светове. Тогава аз Ви пиша и Ви говоря чрез трепетливата светлина на безбройните и много звезди на небето. Това, което и Вие ми пращате по звездите, по слънцето, и аз го получавам, и го разбирам. И напълно според закона на лъчеизпускането, всички мисли и идеи са пръснати във всички посоки във вселената.
И от душа на душа, от съзнание на съзнание и от мозък на мозък, от планета на планета, от звезда на звезда и от слънце на слънце, с тяхната бързина 300,000 км/сек, Великите души поддържат закона, творчеството и показват пътя на
въздигането
, на еволючията.
В един миг цялата вселена вече говори за Вас. В действителност всичко туй е отношение и колко велик е човек; а със своите слабости, колко жалък е човек. Може да бъде навсякъде, където трябва. Мога да Ви пиша, мога да Ви говоря, мога да Ви гледам през чистите очи на децата и през аромата на прелестните горски цветенца. Когато работя, винаги Вие сте с мене, при мене или вътре в мене. Т.С.О.Д.З.
към текста >>
29.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
София: К-т за
въздигане
паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с.
Сливен, 1924, с. 230-238. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син. - В: Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове.
София: К-т за
въздигане
паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с.
250-267. 1.4.1. Стефан Георгиев Гидиков-баща. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес.
към текста >>
30.
1. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825-1905) - БИОГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ В АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ
,
,
ТОМ 35
София: К-т за
въздигане
паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с.
Сливен, 1924, с. 230-238. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син. - В: Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове.
София: К-т за
въздигане
паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с.
250-267. 1.4.1. Стефан Георгиев Гидиков-баща. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес.
към текста >>
31.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
София: К-т за
въздигане
паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с. 250-267.
1.4. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1828-1905) Стефан Гидиков-син В: Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове.
София: К-т за
въздигане
паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с. 250-267.
Автор: Стефан Гидиков-син, племенник на Д-р Георги Миркович и син на Стефан Гидиков-старши, от майка на име Щиляна, една от дъщерите на Русчо Миркович, рожден брат на Д-р Георги Миркович В архивата на по-големия му брат, Русчо Вълков Миркович, се намери черновката на една недовършена автобиография, в която между другото дава сведения за произхождението на родителите си. „По предание знам, че баща ми Вълко Мирков произхожда из селото називаемо Ченгене-Сарай, близо до село Стралджа, Ямболска околия, разорено, както съм чувал, по времето на кърджалиите. Днес на мястото му се съхраняват някои развалени остатки от здания съзидани в предишни времена от тухли и вар. От това се проумява, че реченото село Ченгене-Сарай е било голямо, с хора богати, както турци, тъй и българи. Дядо ми Мирко, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните тамо села и заобикалял панаирите, като носел стоките си на коня, без да е имал отворен дюкян някъде.
към текста >>
32.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за
въздигането
българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.
Едвам след два месеца от провъзгласението униата в Цариград, агентите на папството могоха да примамят една част от Българете в Едрине и да основат и в този град един малък център.227 Гласът, който се разнасяше по всичка България от страна на представителите на чисто-народното дело, се внимателно слушаше и следваше. Нашите еднородци осещаха правотата и чистотата на този глас и не се поддаваха на софизмите и при-мамванията на агентите на пропагандата, колкото хитро и да действоваха последните. Представителите и дейците на папството в Цариград мислеха, че, като се провъзгласи веднаж унията в Цариград и се учреди там една българска църковна община под покровителството на папата, всичкий Българский народ непременно ще се присъедини до нея, кога се научи, че Портата отказва да припознае българската независима йерархия, и поради това бяха не малко озадачени, като видяха, че очакванията им, които бяха толкоз вярно, но видимому пресметнати, не се сбъдват. Те се принудиха да прибягнат към средства, с които да се произведе по-силно впечатление помежду Българете в полза на унията. За такова средство, най-първо, те намериха да се ръкоположи от папата един патриарх за Българете, без да се гледа, че е още малко между тях числото на последователите на унията.
Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за
въздигането
българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.
За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици. Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра. Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-достойните духовни лица на България. Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово.
към текста >>
НАГОРЕ