Търсене в текстове за 'Възвишеното'

Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви.
(Обични Паша и Савка) Получих вашето писмо. Светлината, Топлината, това е приятното в живота. Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък, като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата.
към текста >>

5. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
„Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
към текста >>

6. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
към текста >>

7. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза.
Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите. Организираха се братски вечери, както и братски концерти от музикантите. Правеха се литературни четения. Това беше една много важна част, защото всеки искаше да покаже най-красивото и най-ценното, което е сътворил. Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза. А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно. Поезия и творчески дух. Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков.
към текста >>

8. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

ТОМ 5

" „На най-възвишеното място, в сърцето.
Яви се едно мъничко мънисто в една голяма кошница. Ето това трябва да се запомни за истината на пребиваването на Учителя между българския народ. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз се чувствам, че съм една клетка от Божествения организъм и си мисля, че у вас има една клетчица, която принадлежи само на мен. Къде се намира тя? " „На най-възвишеното място, в сърцето. Да, Любовта те е турила в сърцето си." „Учителю, на всичките си ученици ли ще дадете това? " „Това е изключителен случай, само защото ти в момента си болна и преминаваш през тези състояния на възвисявания на духа и падения на духа." „Учителю, аз мисля, че ти си Христос, вярно ли е? " „Щом питаш вярно ли е има малко съмнение. Писанието казва: „Блажен си, че това плът и кръв не са ти открили, но го знаеш по дух". В любовта на този, когото обичаш трябва да вложиш всичките си упования, не само да се стремиш към някои частични блага.
към текста >>

9. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

ТОМ 5

" „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето?
Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно. Само по този начин вие можете като отидете в другия свят да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен. Към Бога се отива по два пъ--я - чрез сърцето и душата, и чрез умът и духът."
към текста >>

10. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

ТОМ 5

Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята.
към текста >>

11. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

ТОМ 6

Това е възвишеното, благородното.
Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още по-умни. И цялата земя ще бъде райска градина. Поздравявам ви с Новата епоха. Съберете багажа си в железния век, раздайте всички и се пригответе за Новия век. Това е възвишеното, благородното. Всяка омраза ще изчезне от земята и хората ще живеят, така както Христос е живял. Сега човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще ще дойде съществото на шестата раса и ще се съедини с човека и тогава ще работят двете души заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат. Добродетелите, които има Бялата раса, другите раси ги нямат.
към текста >>

12. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

ТОМ 6

Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека.
Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание.
към текста >>

13. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

И сега аз се учудвам на куража си, че заговорвам за туй, голямото, необикновеното, възвишеното, което срещнах, което ме заплени и се отрази з малкия екран на моето съзнание.
Малкото е видимо, относително видимо, по-близко и достъпно, голямото е грандиозно, необикновено, непонятно или мъчно понятно. Но малкото живее потопено в голямото, то е негово начало, основа, среда, която то се стреми да изследва и проучи открай време. Казвам тия няколко думи като встъпление към онова, което искам да изложа, да изнеса, да споделя с моите близки, особено с тия, които се качват нагоре, защото аз слизам вече по нанадолнището на жизнения път. Искам да кажа, кое беше най-важното, най-яркото нещо, което срещнах на тоя път още в началото, в дните на младостта си. Мога да кажа, че бях от малкото щастливи хора в нашето време, щастливи само в един миг, който стана съдба и определи по-нататък посоката на живота ми. И сега аз се учудвам на куража си, че заговорвам за туй, голямото, необикновеното, възвишеното, което срещнах, което ме заплени и се отрази з малкия екран на моето съзнание. Затова и казаното от мен ще бъде относително, далеч неизчерпателно, като отражение в малък екран. Пък и всички ония, а те не бяха малко, не бяха и много, които дойдоха в досег с това Велико Съзнание, получило в нашия човешки език знанието Учител, не биха могли да кажат всичко за Него. Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си. Ти, малкият, неопитният човек, залутан в прашния друм на живота да дириш верен път, изведнъж заставаш стъписан, омаян, очарован и казваш негласно в себе си: "Ето, това търсех". Очите се разтварят по-широко, като да приемат повече светлина, сърцето се вълнува от голяма, чиста радост и силите на ума вече чертаят перспективи за близки и далечни възможности и постижения.
към текста >>

14. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Мисли от Словото на Учителя

Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка.
Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение, никой да не те вижда. Когато търговецът се моли той трябва да забрави всички вземания и давания. Има и колективни молитви. Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли.
към текста >>

15. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Ако хората искат да се превъзпитават, ако искат да отгледат поколение, което да бъде носител на красивото и възвишеното, трябва да поставят в основата на възпитанието на младото поколение музиката в най-широк смисъл.
Хората от атлантската раса не са били музикални. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес при езически и религиозни обреди. Във всички стари Школи са пяли, свирили и играли. В Школата на Бялото Братство музиката се прилага като едно от най-мощните средства за духовна работа. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитават, ако искат да отгледат поколение, което да бъде носител на красивото и възвишеното, трябва да поставят в основата на възпитанието на младото поколение музиката в най-широк смисъл. Всичко в природата трепти. Всичко в природата е музика. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека. Чрез музиката човек дава израз на своите чувства и преживявания. Днес музиката се изучава като изкуство, като се обръща най-вече внимание на техниката, но техниката е една от многото страни на музиката.
към текста >>

16. 34. ЧИСТЕНЕ

Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас.
У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото. Като отидеш при Бога, той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки човек, който не прощава ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти. Кажи си: "Господи, бъди ми светилник на нозете и виделина в пътеките, бъди ми предна и задна стража в моя път!
към текста >>

17. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота.
Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа. -Когато мисли с Любов. Човек се свързва с Него и когато чете и Евангелието; Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно! Преливането на душите става при Любовта. При Любовта се явява и мекотата в човешкия характер. За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота. Мекотата е условие, за да имаш тази възприемчивост. Затова човек трябва да проявява мекота и нежност, без никаква грубост и рязкост. Можеш да познаеш само този човек, когото обичаш. Също така можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш. В Любовта е Бог.
към текста >>

18. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

ТОМ 9

Дерзайте във възвишеното дело на Белите братя - братството и мира.
Подробности по това ще намерите в позива, който ви изпращаме, който позив е подписан от всички представители и на когото ще трябва да дадете широко разпространение в духовните среди. Подобни събрания за опознаване и обмяна на мисли ще трябва да се направят и във вашия град и околия. Ще се приказва върху онова, което е общо между нас, а не върху онова, което ни различава. Пристъпете веднага към дейност с нужното съзнание и толерантност. Очаквайте своевременно осветление по всички възникнали въпроси около сдружението. Дерзайте във възвишеното дело на Белите братя - братството и мира. Група ученици в София София, 24 септември, 1924 г. /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно-София/ Списание „Житно зърно" ул. „Веслец" №47 София Имайки предвид това, че списанието се разпространява повече между братските среди, а неговото главно предназначение е да осветли външния свят върху окултните истини и новото учение, то редакционния комитет, разчитайки на това, че имате присърце разпространението на списанието, ще ви изпраща занапред от всеки брой по десет /10/ книжки, /освен абонаментите/ на които ще намерите пласмент за ръчна продажба по книжарници или будки в града ви. Такива 10 книжки от последния /6 брой/ Ви изпращаме своевременно заедно с едно рекламно обявление на картон, което ще се закачи на мястото гдето ще се намира за продан списанието. Продадените книжки ще се заплащат по 5 /пет/лева, а два лева остават като възнаграждение на книжаря или будкажията.
към текста >>

19. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

ТОМ 9

Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква.
На заглавната страница на беседата е написано с почерка на стенографката Савка Керемидчиева „Готова за печат". Ето защо ще ви цитираме началото на беседата и края на „НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ", за да се разбере, къде е началото и края на този процес у човека. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Лука. Ще взема само думите: „Наближило е Царството Божие". Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята. Наука и култура това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем.
към текста >>

20. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Даден е орелът - орелът, като ненаситност към възвишеното.
Г. С.:Там има няколко чешмички, но тази, която имам предвид, тя беше на ъгъл на боровете, като се завива, като се отива от жилището на брат Боев за салона. Като се отива, на самия ъгъл е тази чешмичка. Тя е символична. Там е дадена сърничка. Сърничката символизира природата. Даден е орелът - орелът, като ненаситност към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Всичко това са символи. Има и човек, който чете книга. Книгата е знанието. Човекът символизира разумното и знанието символизира словото.
към текста >>

21. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото.
Това аз е едно и също нещо, една и съща субстанция. Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно. Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание. Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения.
към текста >>

22. Наряди за 1925 г.

Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека.
Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага. 6. Гимнастически упражнения. Вторник, 25 август 1925 год.
към текста >>

23. Наряди за 1946 г.

Аз зная, че Ти ме обичаш." През този ден да бъдем изпълнени с любов към всички, които срещаме, да виждаме в тях доброто, възвишеното, вечното, Божественото.
Сутринта ученикът да си каже тайно в себе си, с всичкото присъствие на съзнанието: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко през днешния ден ще считам, че е хармонично създадено." През този ден в речника си ще употребяваме най-хубавите и най-добрите думи. Всичко, което ни се случва през този ден, ще считаме за добро. Ще изключим от своето съзнание всички противоречия, с които живеем в другите дни. Един вид през този ден съзнанието ни ще пребивава в света на Хармонията, Красотата и Любовта. При всяко нещо, което ни се случи през този ден или при отрицателни думи, които ни се кажат, да си казваме: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил със Своята Любов. Аз зная, че Ти ме обичаш." През този ден да бъдем изпълнени с любов към всички, които срещаме, да виждаме в тях доброто, възвишеното, вечното, Божественото. През този ден да бъдем в рая. За да има съединителна връзка между всички братя и сестри, то сутринната молитва в петък да става в един и същ час, а именно в 5 ч. с., отделно или на групи. Поради важността на днешното време, сутрин или вечер, по свобода, могат да се правят от тези, които чувствуват вътрешен потик, молитвени събрания на групи. 22. IX.
към текста >>

24. Наряди за 1947 г.

Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото.
Тая вълна иде от Всемирното Бяло Братство. И тази вълна, тази нова идея, която Невидимото Всемирно Бяло Братство внася в света, почва вече да работи във всички народи, в цялото човечество. Коя е основната идея на тая вълна, която иде отгоре? - Това е любовта, братството. Новото, което иде, има индивидуално и общочовешко значение. Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото. А общочовешкото значение се състои в следното: То довежда до обединяване на човечеството. За новото, което иде, Учителят казва: Слънчевата система влиза в една нова, висша област на вселената и това ще постави Земята и цялата Слънчева система в нови, благоприятни условия. Влизането на Слънчевата система в тази висша област на всемира ще постави човечеството във връзка с висши напреднали същества и под тяхно влияние ще се събуди благородното във всички народи - нисшите прояви няма да имат условия да се проявяват. Трябва да бъдем благодарни, че сме във връзка с това велико движение на Бялото Братство, което носи Учителят. Чрез Богомилството България даде на човечеството своя ценен принос.
към текста >>

25. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал?
Та, умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да остави някакви излишеци в него да има чиста светлина, чисто горение. Гледайте да намерите вашата душа и ще се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще чувствувате една вътрешна пълнота, а сега чувствувате празнота и всеки ден отивате назад. Вземете нещо - не вземете, усещайте се пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взима отвътре, а отвънка и всеки ден се изчерпва по-малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв.
към текста >>

26. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Това е най-възвишеното, най-благородното у човека.
Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол“. Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов! “ Вие още на ключ „сол“ не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ „сол“? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на ключ „сол“, у него става един подьом на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът „сол“! Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол“. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ. Сега хармонията е потребна изобщо за жените.
към текста >>

27. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото.
После, когато се е разлистила, и трето, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Изпейте 1 стих от „Любовта“. Тихо я изпейте. Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост, Духът носи условията на разумния човешки живот. Аз употребявам тази дума „разумен“, но бих употребил и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав.
към текста >>

28. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога.
Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае само за Бога може да се даде жертва. Казват, че майката се жертвува. То е защото любовта е в нея. Жертва без любов не може. Само за Бога може да се даде жертва.
към текста >>

29. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите.
Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10. 1923 г.
към текста >>

30. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното, Прекрасното и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят.
Драги брат Тошев. Получих ви писъмцето от 2 т.м. и много се зарадвах, понеже доста дълго беше мълчанието, което царуваше между нас. Каква бодрост и твърда основа дават на човека Божествените истини! Всичко зависи от самия тебе! Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното, Прекрасното и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят. Ти държиш в ръцете си ключа! Днешното човечество се намира в една такава фаза от своето развитие, намира се в един такъв велик завой, че необходимо е да бъде съзнанието на човечеството към Вечните истини. Това важи за днешната епоха, специално много повече, отколкото за миналите епохи, защото никога досега в своята история човечеството не се е намирало така дълбоко в материята, както днес. Днешната материалистическа култура е на своята най-крайна точка, от която по- нататък в същата посока е невъзможно да се отиде, ако не искаме да дойде израждането. Новата култура ще дойде, когато човечеството обърне своето съзнание към вечните Истини.
към текста >>

31. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа.
Обична Паша, Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е любов. (Свещеният подпис) София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно.
към текста >>

Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта.
Обична Паша и Савка, Получих вашето писмо. Светлината, топлината, това е приятното в живота. Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас.
към текста >>

32. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му.
Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той.
към текста >>

Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии.
В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен." Думите на Борис Георгиев за влиянието на планината върху душата му не е ли опитал всеки със себе си? Че тя влияе върху повдигането на физичните функции (увеличаване на хемоглобина и пр.), това може да се прочете даже и в популярни книги по хигиена. Но колко влияе тя и върху духа!
към текста >>

Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония.
" II. Задачите на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувствува връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен." Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: Да се събуди висшето, Божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
към текста >>

Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа).
Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма. После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм.
към текста >>

Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа.
„Странствуващият пастир". Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов, доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по-далеч мечка и костенурка.
към текста >>

Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа.
Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор.
към текста >>

33. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова