НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и
възвишеност
, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов".
Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г).
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и
възвишеност
, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов".
„Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
към текста >>
Както беседите по сила и дълбочина,
възвишеност
и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си.
„За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов.
Както беседите по сила и дълбочина,
възвишеност
и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си.
И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия.
към текста >>
2.
14.Учителят дойде на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Има много светлина и много възможности за добър живот, за здраве, за благородни прояви, за
възвишеност
, за красота.
Учителят дойде на земята да ни покаже как човек може да живее разумно. Той не беше същество от нашия свят. От друг свят дойде той. Учението, което ни показа с живота си той го живееше. Това, което говореше, го проявяваше.
Има много светлина и много възможности за добър живот, за здраве, за благородни прояви, за
възвишеност
, за красота.
В този свят има всичко, за което човек копнее, за което жадува. Учителят ни показа този висок свят в своя живот, изразявайки го във всичката възможна простота и естественост. Като го наблюдавахме в живота му и той живееше като всички, но в целият му живот имаше нещо, което го отличаваше от нас. Той съвсем не беше като нас. И постъпките му, и в говора му, и в целият му живот имаше нещо, което го отличаваше от нас.
към текста >>
3.
23 - 7. ВОЙНИКЪТ НА ПОСТ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Има възможност да оцени силата и
възвишеността
на великите добродетели." Имахме секретни постове.
Той ми каза: „Ако спите и върху вас произнесат клетвата, вие отговорен ли сте? Ако вашето съзнание не е съгласно с това, вие не носите отговорност. Ако ученикът на Бялото братство го поставят на дъното на ада, той трябва да отиде, защото там има готови души, на които трябва да се помогне, да излязат от тъмнината. Ученикът на Бялото Братство във войната е вън от войната. Той е един екскурзиант и наблюдател, който гледа делото на тъмнината.
Има възможност да оцени силата и
възвишеността
на великите добродетели." Имахме секретни постове.
Една вечер бях на такъв пост на връх Петреник. Нощта беше ясна. По едно време виждам хора, правеха прибежки на малки групи. Ако не дам сигнал, противникът ще избие другарите ми, ако сигнализирам, ще започне престрелка и ще има убити. В това време на безизходица, в която се намирах, в лъчите на луната близо до мен се появи Учителят и ми каза три пъти: "Няма нищо." И се изгуби.
към текста >>
4.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Духовността е също един морален кодекс, на когото
възвишеността
и чистотата са неуспорими.
ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА) Що в същност е духовността? Духовността е наука, която има за предмет изучването явленията от тез души, които са престанали да живеят на земята. Тия безплътни същества, които ние узначаваме под думата Духове, ни откриват, че населяват вселенната вън от материалния свят; те ни известяват за естественния ход на сегашното тяхно положение и върху назначението, за което те са призвани; те ни учат законите, що управляват тяхното и нашето съществуване. Това ние наричаме духовно поучение или философия.
Духовността е също един морален кодекс, на когото
възвишеността
и чистотата са неуспорими.
Тълкуванията, които тя ни дава върху законите, които управляват човечеството и цялото сътворение, задоволяват най строгия рационализм. Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност. Поръчките, или съобщенията, които ни дават върховните Духове, които ние узначаваме по името водачи и хранители, имат такова свойство да се вземат приблизително, и то справедливо, като Божествено откровение; те съдействуват на искупителната мисия, що Христос дойде да изпълни на земята. Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма.
към текста >>
5.
IV.16 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
9-тях представлява
възвишеност
, всичките възвишени духове, и показва, че те са страдали, дохождали тук да работят.
* какво - остар. и диал. че. После иде числото 7, което е също като числото 6, само с прибавено послушание. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрата 2 и 4 и 8. Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири.
9-тях представлява
възвишеност
, всичките възвишени духове, и показва, че те са страдали, дохождали тук да работят.
Числото 10 е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо" иска да каже Господ, да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е чудо, понеже не си го очаквал; всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разбереш и ако не сме го разбрали, значи не сме се ползували. Числото 11 се състои от две единици и представя вечната борба в света.
към текста >>
6.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово:
възвишеност
, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната целесъобразност за изнасяне на дадена истина.
Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти. След като ни изслуша внимателно, накрая Учителят с усмивка, смесена с достойна сериозност ни каза: „Хубаво, но трябват още много знания! " Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам.
Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово:
възвишеност
, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната целесъобразност за изнасяне на дадена истина.
Необходимо е, мисля, да отбележа, че запознаването ми с Учителевото Слово, с идеите и схващанията му съм получил повече от четене и проучване на беседите му, отколкото от лично слушане. Живял съм винаги вън от града, а освен това прекарах и следването си в чужбина, така че контакта ми със Словото на Беинса Дуно е бил и е предимно от четене. Това положение има определено отражение - сигурно с преимуществата и недостатъците си; но това е твърде личен въпрос, на който не е тук мястото. Големите и важни според мен въпроси на живота си съм разрешавал след съвет от Учителя. За всичко, за което съм го послушал, съм имал положителен резултат.
към текста >>
- Другата особеност, която Учителевият Дух проявява в цялото си Слово е
възвишеността
на мислите.
Телесната тъкан не притежаваше изглежда никакви застояли части или тлъстини, а само мускулна, нервна, кръвоносна и кожна тъкан. Погледът не се поддава на описание - колкото остър, толкова и мек, колкото съсредоточен, толкова и широкообхватен - силен и благ, мощен и нежен, въздействащ решително върху пулса и дишането на събеседника! Съмнявам се дали мога и трябва да кажа и няколко реда върху тази хартия за щриховане някои от ярките черти от духовния облик на Учителевата личност, но за пълнота на изложението ще се опитам да го направя. - Мисълта му притежава в еднаква мяра мощта на индуктивната виртуозност и богатството на дедуктивната находчивост. В историята на човешата мисловна дейност е изключително трудно и рядко да срещнем тези две дарования в една и съща личност.
- Другата особеност, която Учителевият Дух проявява в цялото си Слово е
възвишеността
на мислите.
С каквато и тъмна материя да борави, накрая мисълта му завършва с една светла и висока щриха! - Отмереността, равновесието, хармонията, са друга фрапантна страна на Учителевия Дух. С това нека да спра, защото чувствам, че не трябва повече да държа в ръка писалката, която и при най-хубавата благонамереност може да се превърне неусетно в скалпел, отправен към недопустима вивисекция. 8 декември 1973 г. Инж. Д.
към текста >>
7.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
И
възвишеността
на молитвения език, седи именно в това.
Гласните се повтарят повече пъти, отколкото съгласните. 2. Надвишават меките гласни и съгласни и 3. Малко думи свършват със съгласна - от 195 думи едва 27 свършват с „ъ". „Ъ" се среща в цялата молитва само 42 пъти, при наличност на 860 букви. Общото ми заключение е: когато подбираме думи, дето гласните се повече преповтарят, дето има повече меки букви, тогава говоренето е по-звучно, по музикално и по-изразително.
И
възвишеността
на молитвения език, седи именно в това.
Повече гласни, повече мекота и повече сърдечност. Молитвата прочетох бавно, спокойно и с подигната мисъл за 3 минути. Преписах я за 12 минути, също бавно и със съсредоточено внимание. А работата ми с изчисляването на буквите, гласни и съгласни ми взе 9 часа, като измежду загубих 15 букви. 23.02.1927 г.
към текста >>
8.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на
възвишеност
.
Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си. Разликата става чувствителна, когато произведат ефект те върху човешката душа. Тъй например: светската музика прави ефект върху човешката душа, т. е. действува й, като подбужда нисшите индивидуални чувства у човека. Тя е буйна музика, силна, написана е в мажорната гама и дава съответно настроение на сърцето.
Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на
възвишеност
.
Тя е написана в миньорната гама. 12. Разлика между човека и животните 20.11.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта.
към текста >>
9.
10. ВЕНЕРА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
В творчество на писатели хармонията между Уран и Венера се изразява в оригинални, дълбоко обществени и с дълбока духовност романи, които пленяват с красотата и
възвишеността
на изобразените в тях характери и жизнени подвизи.
как човек възприема, разбира и проявява благословенията на ангелския свят чрез сърцето си. Когато Венера е в хармонично съчетание с Уран, по силата на техния хармоничен аспект можем да знаем до каква степен сърцето, желанията и стремежите на човека се ръководят от законите на ангелската мъдрост, какво е отношението му с ангелите изобщо. Колкото по-силна е хармонията между Венера и Уран, толкова по-силна, по-трайна и по- възвишена е любовта на такъв човек към другите човеци, към изящните изкуства, към проявите на красотата в природата и живота, към хармоничното разнообразие, към всичко самобитно, необикновено, изключително, общополезно. Всяка хармония, която приема Венера от Уран, придава на човешкото сърце Прометеевски желания и стремежи. В зависимост от силата на хармонията между Венера и Уран, е и силата, трайността, разнообразието, самобитността и социалността на стремежите, желанията и целия сърдечен живот на човека.
В творчество на писатели хармонията между Уран и Венера се изразява в оригинални, дълбоко обществени и с дълбока духовност романи, които пленяват с красотата и
възвишеността
на изобразените в тях характери и жизнени подвизи.
Романите с общочовешко и вечно значение, които разкриват идеали и дават образци на човешко служене, са написани от романисти, които имат силна хармония между Венера и Уран. В хороскопите на художници хармонията между Венера и Уран определя същите гениални творчески заложби и способности, и творчество, което притежава същите качества и стойност, има същата гениалност и общочовешко значение. Хармонията на Венера и Уран в хороскопа на музиканти ще се изрази в най-хубави и романтични музикални творения. Великите романтици и бленувачи на изкуството са имали силно хармонично съчетание на Венера и Уран в хороскопа си (Леонардо да Винчи, Шуберт Менделсон, Шуман, Шатобриян, Ламартин). Колкото по-голяма е хармонията между Венера и Уран, толкова повече, по-силни и по- дълготрайни са артистичните качества и дарования на такъв човек, толкова пo-големи са условията и възможностите, които има той за постижения в областта на изящните изкуства, толкова по- дълбоки и по-правилни са неговите разбирания за изкуството и неговата духовна и социална функция.
към текста >>
10.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Нам ни е чудно защо православното духовенство не е вникнало досега и не желае да вникне в същността,
възвишеността
и чистотата на това ново учение!
Това учение, окултизмът, се изучава в целия свят; то се развива, за голямо щастие, и в нашата мила България от ред години, но сега то се засилва кресчендо. Това именно ново учение в България е под ръководството на господин Дънов, а неговите последователи се наричат «Бялото братство». Това учение е вече доста известно, макар и смътно на обществото. Нашето пък православно духовенство, което, като не знае същността му и не иска да го проучи, надало е вик против него наляво и надясно, анатемосва г-н Дънова и неговите последователи и ги отлъчи от православната църква. По същите неразбирания духовенството на православната църква заблуждава и обществото, че това учение било една опасност за България, че последователите му са изгубени за църквата и че са еретици.
Нам ни е чудно защо православното духовенство не е вникнало досега и не желае да вникне в същността,
възвишеността
и чистотата на това ново учение!
Писаното пък в разни брошурки и списания против това ново учение, с извратени разбирания и изопачаване на истината, са толкова осъдителни, че ни е срам да цитираме извадки и да разясняваме какво е дълбокото духовно значение на някои цитати, които са вземани от публичните беседи на г-н Дънова и как те са изопачени в тия брошурки. Иска ни се да вярваме, че тези хора, които пишат брошури и пр., зад които се крие нашето духовенство, не че не разбират где е истината, но се боят, че тя ще проникне в сърцата на множество дирящи истината и че по този начин ще се подрони техният интерес и егоизъм. Тук именно ще споменем пак пословицата: «Няма по-осъдително от това, да не разбира човек известна материя, да я не проучи, а да критикува». Това са то досега критикарите с тия брошурки. Ние не осъждаме нито духовенство, нито миряни, които са писали и ще пишат против Дъновото учение, но ще молим Бога да ги озари с виделина, да проучат, да вникнат, да заживеят, и след като опитат, да пишат, каквото обичат, но при наличността на опита и на фактите.
към текста >>
11.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
Борбата е божествено звучение, което всеки към
възвишеност
зове.
Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико. Борбата е красиво, слънчево звено. И постижение чудно, разнолико, и идеи съкровени, свързани в едно. Борбата е най-висше откровение и поглед, отправен към светли върхове.
Борбата е божествено звучение, което всеки към
възвишеност
зове.
Борбата е също вечна придобивка и който чрез нея и в нея живее, ще излезе от човешката обвивка, и с великото в живота ще се слее. Живота на Земята е страдание, но е и непрекъснат духовен растеж, то изгражда Божествено познание, отглежда и към всеобятното стремеж. Живота на Земята е училище, най-доброто нагледно обучение. За всичко, що ни спъва е чистилище, за всичко, що въздига, вдъхновение. Живота на Земята е страдание, но само за тези, що го не разбират.
към текста >>
12.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Все за високи идеи говори, морал и
възвишеност
.
Не жадувах ли за нещо велико, още едвам достигнала ключалката на вратата; още когато играех с другарки, никога не изпадах в забрава - зная, че има нещо друго, още друго нещо по-хубаво, по-съвършено, което ще дойде. Тежка зима, люта зима, дебел сняг и премръзнали бузи за новата 1917 година. Не можах да си купя по-дебела дрешка - не. Новата колежка Самоходова много ми се радва; говори много. Думите й текат една след друга.
Все за високи идеи говори, морал и
възвишеност
.
Хубаво, така е, мисля си, но според „Съкровище на смирените” не е така. Не приказвай толкова. Чапаринова - адски мълчи, Самоходова -адски приказва. И двете имат „видения” и говорят за святост. Очите на Негенцова се смеят.
към текста >>
13.
3. Реалността
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
И какъв смисъл има този свят, ако е на безкрайно далечно разстояние от нас и нищо не ни ползува хармонията, красотата,
възвишеността
му?
Жадуваме истината да докосне и нашия ум. Къде е този свят? Дали там ще отидем когато ще умрем? Дали е някъде в атмосферата? Как е проектиран там и какво отношение има към човека?
И какъв смисъл има този свят, ако е на безкрайно далечно разстояние от нас и нищо не ни ползува хармонията, красотата,
възвишеността
му?
Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре. Огромни съкровища бяха нужни, ние знаем какво значи да слезе Учител на Земята. Дали Той обеща на човек земен рай, или обеща живот без страдания, без бури, без мъка или показа на витрина благата на живота? Ние имахме време да помислим за много неща и когато за миг се спряхме на границите на един свят, ние казахме: трябва да е тук. Учителят беше най-големият реалист и думите на Христа долитат при нас: “Ето Царството Божие е вътре във вас.” Времето и пространството не докосваха идеята.
към текста >>
14.
1. Музиката
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Човекът е поет в сърцето и често се опитва от тази музика да изплете стих и на разбран език да каже: Музиката е свят на красота, свят на
възвишеност
, която въвежда душата в неръкотворен храм.
Човек би трябвало да се роди музикант, не само за оная музика, която се бележи с черни точки и музикални ключове, но и за оная скритата, дълбоката, която приижда като река от голямото сърце на нашата земя, изтръгваща се от каменната й гръд, извираща от цветните чашки, разливаща се от планинските потоци и водопади, от голямото море, от зефирите, които галят вечер цветя и треви, за да стигнат до пламналото от дневната жега човешко лице. Планинската морена спокойно и неподвижно лежи на многовековното си каменно легло, ала всред затишието на планината под каменната й гръд шуми и пее скрита река. Тя реди своята необикновена музика на непознати гами, дълбоко затрогваща, неуловима и чиста. Скритата река пее, чудесно е човек опрял гръб на огромните камъни да я слуша. Тоновете проникват и незнаен дух превежда тоя древен музикален йероглиф.
Човекът е поет в сърцето и често се опитва от тази музика да изплете стих и на разбран език да каже: Музиката е свят на красота, свят на
възвишеност
, която въвежда душата в неръкотворен храм.
Снежната преспа храни тази река, повела тайните й, трепетно тя ги разкрива на човека - една музикална строфа стига до него, един акорд и един поетичен стих го завладява и едно произведение се ражда. Същото се случва и когато съзерцава небето и меняващите се облаци, които пътуват, растат и се смаляват, стават белоснежни или ярко сини и често се превръщат на огромна цъфтяща шипка. Тогава градините ухаят на сладък аромат и уханието на цветята се превръща на музика. Музикантът ще изплете песен, а поета - поема.И двамата се опитват да уловят красотата в една от хилядите гами, за да стигнат до сърцевината на музикалната идея - ароматът на цветята не бе нищо друго, а музика, която милва и храни сърцето. Музиката бе живот.
към текста >>
15.
4. Изпълнението
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Жадуваме като него, независимо какво сме да наситим атмосферата край нас с топлота, със светлина, с
възвишеност
.
Музиката зависи от замаха, израза, емоционалната топлота на изпълнителя. Умението да влее нещо живо от себе си е рядка способност. Това се дължи на чувството, което той влага. Светлината и топлината която се разлива редом с мелодията ни увлича, пленява, издига, извисява ни, за да ни изпълни с радост и възторг. Как желаем да приличаме на такъв изпълнител и ние, които не държим инструмент и не умеем да свирим.
Жадуваме като него, независимо какво сме да наситим атмосферата край нас с топлота, със светлина, с
възвишеност
.
Чувството, което изпитваме е отдалечено, отвлечено и няма нищо общо с реалната обстановка в която живеем и която ни кара да бъдем логични и последователни. Ние сме добри слушатели, музикална публика, която може да се възхищава от добрата музика и от добрите изпълнители. Колко дълбоко е преживяването, когато композитор и изпълнител са на голяма висота. Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила.
към текста >>
16.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Той е забележителния човек на своето време и животът му се различава - мислите, чувствата, живота му носят необикновения белег на
възвишеността
и на благородното.
Не е трудна тази задача, която цели да ти разкрие богатството на новия ден и те запознае с езикът на природата. Две минути съзнателна работа върху мислите, чувствата и постъпките. Какви трябва да бъдат те и кое трябва да ги отличава. Онова, което се нарича съзерцание, размишление и вдълбочаване, не е нищо друго, а дълбокото преживяване на тези две минути. Ученикът не е обикновен човек.
Той е забележителния човек на своето време и животът му се различава - мислите, чувствата, живота му носят необикновения белег на
възвишеността
и на благородното.
Не се постигат тези неща по магически начин. Изисква се много труд, усърдие и работа, за да може да прибави към всичките си познания, още едно, познанието на един нов език. Най-дълбокия, и най-необходимия за ученика - езика на природата. Да владееш този език, подразбира се сила и власт. Такъв човек е господар не само на себе си, но и на природните закони.
към текста >>
17.
18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Потопен си вече в Неговата атмосфера и всичко е светлина и красота, самата
възвишеност
от която пиеш ненаситно.
Стигаш до онова утро, пак в планината, на оня връх, събрал всичката красота и всичката дълбочина на Словото, звучащо непрестанно - на Рила, всред чистата прохлада на ранния час и се опитваш да нанесеш тези съкровища нейде дълбоко, никога да не ги забравиш. Това са ония части от Неговите формули, искрящи от мъдрост, свежи със своята почти витал на образност. Спираш се по-късно до съборните дни - края на август или началото на септември, когато Словото се излива щедро светящо, топло, да пълни, да храни и да сближава безмерно. След като си слушал една беседа сутрин в 5 ч., слушаш втора беседа в десет часа. Едва е завършена Паневритмията, успяваш да закусиш и вече си готов да заемеш мястото си и да слушаш пак, без това да ти се вижда много.
Потопен си вече в Неговата атмосфера и всичко е светлина и красота, самата
възвишеност
от която пиеш ненаситно.
Опитваше се да възстановиш тия слънчеви празници, тия духовни великденски дни, не за да усетиш аромата на миналото и преживееш оная радост, не, защото нищо не е обърнато на спомен и нищо не звучи като ехо, останало е непокътнато. Връщаме се на него, за да огледаме пейзажа и доловим ония тонове и багри, които ни отвеждат до вечното и несъкрушимото, изпълващо нашето ежедневие, независимо от календарното време. Трудно бихме могли да изразим това, то е нещо като четвърто измерение. Докоснат от духа на Неговото време, едва сега усещаше какво точно е било, какво точно е казал, какво точно изискваше от нас. Едва сега след 4 десетилетия.
към текста >>
18.
35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Влизайки в новия общинен живот, мнозинството от нас правеше това не толкова за удовлетворение на своята духовна потребност, колкото от желание да устрои по-справедлив, честен и главно свет живот, който да служи за пример на околните, доказвайки им заедно с това правилността и
възвишеността
на нашето светоразбиране.
Обаче имаше и друга причина, която беше най-важната причина за разпадането на Алан-Кайрякската колония. Тя е същата онази причина, която е предизвикала крушението на всички подобни общини, които са съществували досега. Причината на това е: първо, нашата непригоденост и неподготвеност към такава форма на живот, където е нужно много любов, смирение и кротост, където е нужно да се откажем веднъж завинаги от своята амбиция, своята гордост, своето желание, щото всичко да се върши тъй, както аз намирам за нужно, както на мен се иска; а второ, сложността, тежестта и всъщност ненужността на такава казармена форма на живот, в каквато се бе изляла нашата колония. Тази форма, която изисква непрекъснато ограничение на себе си ни потискаше, без да ни дава радост, онази радост, която прави живота на човека лек. Може да се води общото дело добре, да се води с любов и без корист, но външните форми на това дело трябва обезателно да бъдат такива, щото в тях личността, с нейните индивидуални качества, стремления, достойнства или недостатъци, с нейната инициатива да бъдат свободни.
Влизайки в новия общинен живот, мнозинството от нас правеше това не толкова за удовлетворение на своята духовна потребност, колкото от желание да устрои по-справедлив, честен и главно свет живот, който да служи за пример на околните, доказвайки им заедно с това правилността и
възвишеността
на нашето светоразбиране.
Излезе тъй, че ние устройвахме живота си според своите сили и подготвеност, а сами вкарвахме себе си под онези форми на отношения и живот, които считахме за добри, нужни и задължителни. Благодарение на това, целия наш живот беше пресилен, тежък. Ние сякаш висяхме във въздуха. „Ако живеем външно свят живот, то значи и ние самите трябва да бъдем свети, или поне постъпваме свето”. Така мислехме и разбирахме ние.
към текста >>
Също така създавайте си външен живот според духовните си сили, за да не бъде нито прекалено тежък и непоносим за вас по своята
възвишеност
, нито прекалено противен по своята мерзост и низост.
Нима такъв живот, дето хората не постъпват свободно, дето те стъпят не със свои крака, чувствуват не със своето сърце и говорят не със своите уста, може да бъде радостен и да крие в себе си възможност за по-нататъшно развитие? Никога! Създавайте такъв външен живот, който да произлиза от вашия духовен ръст, и вие ще живеете смислен живот и ще се движите напред. Ще се движите не само вие самите, но ще движите и околните си. Вие си шиете дрехи според ръста, за да не ви бъдат нито много широки, нито много тесни.
Също така създавайте си външен живот според духовните си сили, за да не бъде нито прекалено тежък и непоносим за вас по своята
възвишеност
, нито прекалено противен по своята мерзост и низост.
Не се страхувайте от компромисите, които ще срещнете в живота си, но гледайте на тях трезво. Гледайте на тях като на нещо такова, което вие още не сте в сила да преодолеете, но което вие непременно трябва да надвиете. Никога не ги оправдавайте, нито пред себе си, нито пред хората. Стъпка по стъпка, с усилието на своето съзнание, приучавайки себе си към добродетел и чистота, вие ще се освободите от тях, усъвършенствувайки себе си и своя живот. Ако ви е противен сегашния начин на живот, излезте от него - и външно, и вътрешно.
към текста >>
19.
65 3. Предисловие в книгата „Великото учение“ от В. Т. Благодумов.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Но има измежду тях едно, което по своето съдържание и
възвишеност
и по своята важност за живота на човечеството заема първенствующо място, като се издига неизмеримо високо над всички други.
1, Няколко основни положения. София: печ. Задруга, 1935. Предисловие На ония, които жадуват за Вечен живот, Светлина, Свобода, Истина. Имало е и има по света множество учения или доктрини за най-разнообразни неща из областта на науката и живота.
Но има измежду тях едно, което по своето съдържание и
възвишеност
и по своята важност за живота на човечеството заема първенствующо място, като се издига неизмеримо високо над всички други.
Можем, следователно, с пълно право да го наречем „велико”. Това е учението за „Царството Божие”, или за новото по-високо стъпало на живот, на което предстои да възлезе съвременното човечество. Великото учение не е откритие или изобретение на новото време. Още от незапомнени времена имало е посред човечеството малцинства от избраници, които са го знаяли и проповядвали в своя ограничен кръг. Обаче, като едно цялостно учение, като дар предназначен да осветли пътя на цялото напреднало човечество, за първи път го донесе на земята учителя Исус от Назарет.
към текста >>
НАГОРЕ