Търсене в текстове за 'Възвисяване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога.
След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя.
Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

2. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>

3. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>

4. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Борис Николов

Имаше всичко - и възвисяване на духа и падение на човешката личност и невероятни предателства, но малцината верни останаха да запазят Словото на Учителя.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ Изминаха над 30 години от заминаването на Учителя. Какво ли не преживяхме. Имаше всичко - и възвисяване на духа и падение на човешката личност и невероятни предателства, но малцината верни останаха да запазят Словото на Учителя. И те го опазиха. Аз също преживях какво ли не. Имаше всичко - че процеси, че затвори, че борби. И то борби до изстъпление на духа. Но защитихме делото на Учителя.
към текста >>

5. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост.
Те ги приемаха външно като жени, макар че се обръщаха с думите: брат и сестра. По-късно много от сестрите се отклониха, ожениха се за външни хора, напуснаха Изгрева, но някои останаха верни, а други се изпозагубиха. На тяхно място идваха други и състава пак беше същият - две трети жени. Онези от братята, които направиха отклонение някои починаха, други напуснаха Изгрева, а на тяхно място дойдоха нови, за да попълнят състава от една трета. Този състав създаваше много проблеми, създаваха се възможности за много клюки и за чувствени увлечения в двете посоки. Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост. Това го чувству-вахме от присъствието на Учителя и изливане на Божествения Дух към него. Това състояние на много хора позволяваше да се чувствуват като лекокрили птици, реещи се по небето и да кацват някъде на някоя стряха и да чуруликат и да чуруликат. Тогава излизаше стопанина на стряхата и ги приветстваше и накрая ставаше общо чуруликане. Така се създадоха връзки, които в началото си бяха чисти, невинни, пълни с блян. Но постепенно личността идваше да вземе своето си, раздвижваше се чувствения свят у хората, развързваше се и кармата и накрая идваше нечистото отношение на някого си и той опорочаваше всичко.
към текста >>

6. 21. Учителят е бдял над нас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

През много огорчения минаваме, най-често от себе си, докато преминем неравният път на духовно възвисяване.
Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път. Всеки, който се е опитал да върви в него, непременно е преживявал подобни състояния за да изработи своето равновесие, да добие вътрешен мир, да има вътрешна светлина и да решава всяка задача, която животът му предлага. Странен и труден е духовният път. През много огорчения минаваме, най-често от себе си, докато преминем неравният път на духовно възвисяване. Ние изучаваме какво трябва да правим, как трябва да постъпваме, за да имаме добри резултати от нашата дейност. Понякога човек дълго е работил, правил е опити, правил е усилия, страдал, превъзмогвал, минавал през разочарования и очарования, и падения, и издигания, и изведнъж блесва светлина в съзнанието му, радост изпълва душата му, той разбира и вече знае как да постъпи. Това го изпълва с вяра и упование. Добил е нещо ценно, разбрал е нещо, което не е разбирал. Вътрешна светлина го изпълва с яснота и разбиране, изпълва съзнанието му, той е доволен и благодарност изпълва душата му.
към текста >>

7. 1. УВОД

Цветана Щилянова

Единият път за възвисяване на духа, а другият път е обличането на човешката душа в материята, и нейния път към съвършенство на тази материя.
Словото на Бога. Така завършва този цикъл за смисъла на човешкия живот и подтика на неговата душа да бъде съвършена, и стремежа на неговия дух да бъде в сила и мощ, облечен в Светлина и Виделина. Проверете и пресметнете живота на онези художници, които съвременното човечество ги слага на пиедестала като велики художници. Техният път повтаря пътя, през който е минал и минава художникът Цветана Щилянова. Път на възвишение на духа и общение с Бога, и път на човешката душа да осъществи и реализира плана на Божествената душа чрез човешкия живот. Единият път за възвисяване на духа, а другият път е обличането на човешката душа в материята, и нейния път към съвършенство на тази материя. А тази материя обхваща в човешката личност физическия свят, чувствения свят и умствения свят. Затова човек не трябва да презира тялото си, чрез което работи. Не трябва да презира и чувствата на своето сърце, не трябва да презира и мислите на своя ум, а трябва да работи и да направи тялото си здраво, сърцето си чисто и светло, и ума си чист и светъл като светлината. И тогава никой не може да ограничи свободата му. Свободата е вътрешно качество у човека и който върши Волята Божия, той е свободен.
към текста >>

8. 5.3. След гимнастиките

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

5.3. След гимнастиките След духовното възвисяване, постигано чрез молитвите, след овладяването на тялото с всички негови органи, ние се събирахме около Учителя, за да чуем неговото кратко утринно Слово.
5.3. След гимнастиките След духовното възвисяване, постигано чрез молитвите, след овладяването на тялото с всички негови органи, ние се събирахме около Учителя, за да чуем неговото кратко утринно Слово. То се отличаваше по своя бодър, освежаващ характер, отразяващо неговите размисли през нощта, някои конкретни напътствия. В тях нямаше встъпление, както при беседите, приличаха на пречистени сентенции, сякаш наши собствени мисли, осветени от неговата мисъл, за да станат части от самия наш живот. Следваше топлата закуска, поемана с истинска наслада. А след закуската - истинската сутринна беседа. Учителят сядаше на пейката под големия бряст, съборяните насядваха на амфитеатралната полянка под прозореца на къщичката.
към текста >>

9. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * За пример „възвисяването му до третото небе” (Поел.
Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, - способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас - защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействувал за неговото убиване - в разумния свят се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * За пример „възвисяването му до третото небе” (Поел. към Коринтияни, гл. 12) * Христа * Ето защо се твърди, че един лош човек, който е силно активен в злото, като се обърне в пътя на доброто, става също тъй активен и в доброто. Големите грешници, когато се пробуди съзнанието им, чрез непрестанно и самоотвержено подвизаване, стават големи светии.
към текста >>

10. 1.2. Статията „Предназначението на славяните” И. А. Изворски [Иван Антонов].- В: Братство, Севлиево. Г. 9, бр. 175, 27.12.1936, с. 1

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

За да се разбере докъде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека", който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония.
В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, са се изродили и са изчезнали от лицето на земята, а други са оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа Божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използуват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем са най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход е напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на великите славянски пророци - Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други. За да се разбере докъде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека", който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек”. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на кое и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдещо преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата и народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и упазва винаги онази раса, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея.
към текста >>

11. 8. Кой е бащата на Светозар Няголов?

Вергилий Кръстев

Има възвисяване на човешкия дух и душа, и има падение на човека.
Обичал, и е налитал на млади момичета, главно онези, които идват на Изгрева заради Учителя. Примери има много. Те се знаеха от съвременниците на Школата на Учителя. Имаше и жени, потърпевши. В една Школа има всичко. Има възвисяване на човешкия дух и душа, и има падение на човека. Но Учението на Учителя не е причината за падението. А това са човешките слабости, които тук избуяват. И в името на Божествената Любов, то избуява в човешката любов. С прелъстяване и със съгласяване и съглашение, Любомир Лулчев прикотка много от младите жени на Изгрева. Съотношение на броя на жените към мъжете е 3:1. 8.6.
към текста >>

0.74431705474854