Търсене в текстове за 'Вена'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Кога твоята любов е Божествена?
Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.
Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента.
към текста >>

То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
към текста >>

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
към текста >>

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
към текста >>

На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.
към текста >>

Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.
към текста >>

4. 2_04 Иде,иде,иде...

Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

5. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
към текста >>

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.
към текста >>

6. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.
към текста >>

7. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител
Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител. Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител
към текста >>

8. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка.
И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. Това трае миг. Учителят ни поглежда. Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката. Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината. Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка. На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!
към текста >>

9. 2_16 Пълководците от миналото

На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката! " Аз я подавам и Учителят я разглежда.
към текста >>

10. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
към текста >>

" Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него.
А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му.
към текста >>

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.
Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония. Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи. Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята. Годината бе 1936. Въпросната страна бе Германия. Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер.
към текста >>

Съюзническите войски разполовиха Германия на две така, както на Берлинския конгрес през 1878/79 година, България бе разполовена на две.
Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага". И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия. Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията. И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител. Една империя рухна. Съюзническите войски разполовиха Германия на две така, както на Берлинския конгрес през 1878/79 година, България бе разполовена на две. Божията Правда трябваше да бъде приложена и някой трябваше да я приложи. Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята. Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната.
към текста >>

11. 2_18 Кой управлява света?

Проявената Истина, това е Словото Божие.
Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие. Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие? " Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина! " И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците?
към текста >>

12. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Беше осъществена една идеална организация.
"В чии ръце е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година.
към текста >>

13. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.
На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови. На 8 декември, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември Хитлер, т.е. Германия, обявява война на САЩ. На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях. Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея. През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния.
към текста >>

14. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен.
Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя.
към текста >>

Германия бе разполовена на две.
Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи. Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно! В Божиите решения няма обратни действия! Това е закон на Школата на Великият Учител. Минаха още няколко десетилетия. Германия бе разполовена на две. Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света. Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.
към текста >>

15. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.
На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
към текста >>

16. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена.
Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С. Това беше лечението. По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил. Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
към текста >>

17. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

"Кога твоята любов е божествена?
"Кога твоята любов е божествена? " През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш.
към текста >>

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3.
към текста >>

Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не?
Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена.
към текста >>

Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена.
Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.
към текста >>

2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3.
Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо.
към текста >>

Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4.
Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена !
към текста >>

Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена.
Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена ! Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното: "15. 11.
към текста >>

Тогава твоята любов е Божествена !
Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена ! Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното: "15. 11. 1925 год., неделя Ем-Руха - Ангелът на светлината Вел-Мур ъ - Царят Давир а - дъщерята Комура - сътворение на света Вехади, Вехади"
към текста >>

18. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
към текста >>

Често тези песни са съставени от една единствена дума.
В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост.
към текста >>

19. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна.
Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
към текста >>

20. 2_36 Чистотата на идеите

Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко.
Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
към текста >>

21. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях. Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил. Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал.
към текста >>

Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала.
" И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз.
към текста >>

Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
към текста >>

Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда.
Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>

22. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.
В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод.
към текста >>

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.
Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод.
към текста >>

23. 2_42 Общение на човешките души

Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.
Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората.
към текста >>

Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога.
Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите. Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята. Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен. А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.
към текста >>

24. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени.
Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата?
към текста >>

25. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници.
5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града.
към текста >>

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна.
Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме! " ("Свещеният огън", стр.
към текста >>

26. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат".
И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик. Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение. Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога".
към текста >>

27. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа.
към текста >>

После дешифрира собствената си стенограма, като непрекъснато сверява от другите две стенограми, да не би да е пропуснато нещо.
Вкратце там е дадено цялото Учение". Чрез тези серии от беседите аз лично влизам директно в Словото на Учителя. В тях е запазен Духът на Словото на Учителя. 4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Всяка една от тях отделно стенографира на лична тетрадка. После дешифрира собствената си стенограма, като непрекъснато сверява от другите две стенограми, да не би да е пропуснато нещо. Дешифрира се текст, който е общ и се написва на пишеща машина. Това е суровият материал. След това идва ред на Паша Теодорова, която редактира този текст и го подготвя окончателно за печат. Така излизат беседите от следващите серии - от VI до X серия - които са близки до оригиналното Слово на Учителя. Обикновено Паша отива при Учителя и Му прочита приготвения окончателен вариант.
към текста >>

28. 2_50 Учителят

Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво.
към текста >>

"Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна.
Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън." Учителят беше точен.
към текста >>

29. 3_01 Чужди по дух хармонизации

И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.
Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи. Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени.
към текста >>

30. 3_02 Чужди по дух хора

Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз.
" Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли? Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в гръб и ще ни унищожат! С тях шега не бива - та те избиха 40 милиона човека през време на Инквизицията в Европа - имат опит и ще ни смелят за броено време! ". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз. Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата. Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си. Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат.
към текста >>

Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място.
Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров. Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева". Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора! " Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен. Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята. Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя.
към текста >>

31. 3_03 Откраднатите хармонизации

За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част.
Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея? Друго обяснение нямаше. През времето на Школата аз бях решила да разработя песента "Изгрява слънцето". Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.
към текста >>

32. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни.
Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много.
към текста >>

За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука.
Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака. Готов ли си - ще се възползуваш от него. Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха. За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука. За мен е също голяма привилегия да ви разкажа този случай и да ви дам метода, чрез който можете да се доберете до Словото на Учителя.
към текста >>

33. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура.
Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре.
към текста >>

А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка.
" Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него?
към текста >>

Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа.
Е, питам ви, може ли Учителят да има свой заместник? Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие? Ами къде е Словото на Учителя? Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение? Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това. Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>

Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение? Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това. Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>

34. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат.
Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа".
към текста >>

Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора!
" Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички.
към текста >>

35. 3_16 Георги Куртев

След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка.
" Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка".
към текста >>

Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа.
Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?
към текста >>

36. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Аз стоя, слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! ". "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото! "- казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души.
към текста >>

37. 3_20 Души в почивка

Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен.
към текста >>

38. 3_21На балет с брат Ради

А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот.
Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона." Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
към текста >>

39. 3_23 Окултната музика на Учителя

Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
към текста >>

Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>

Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика.
С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си.
към текста >>

40. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи.
"Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство.
към текста >>

Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика.
Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела.
към текста >>

Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло.
Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината. Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир.
към текста >>

При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста.
Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината. Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

41. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

" Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша.
Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма,творческа година. Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги. Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко.
към текста >>

42. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество.
Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух.
към текста >>

Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа.
Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя. Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа.
към текста >>

Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога.
Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя. Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа. Това може да стане само чрез Словото на Учителя и чрез неговата музика. Амин!
към текста >>

Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа.
Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя. Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа. Това може да стане само чрез Словото на Учителя и чрез неговата музика. Амин! Разбрахте ли сега защо градските музиканти не могат да възприемат музиката на Учителя? Много просто. Тя е заключена за тях. И затова не бива и не може да се търси от тях признание за музиката на Учителя.
към текста >>

За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят.
Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно. И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична". Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен. Тогава ще видите величието й. Ще почувствувате бойния дух на тази песен, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител.
към текста >>

43. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Тази музика е великата Божествена симфония на живота.
Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката.
към текста >>

44. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец".
Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен".
към текста >>

Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух.
Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят. Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
към текста >>

45. 3_31 Истинската работа

Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
към текста >>

46. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител.
Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата.
към текста >>

47. 3_33 Съдба от Небето

Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.
към текста >>

А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура.
А ние бяхме заплатили на човек, който трябваше да изпише точно нотите. След като излезе песнарката, приятелите видяха, че са включени и песните от Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова. Всички без изключение се нахвърлиха върху мене, защо съм публикувала песните на Табакова? Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя. Но наместо това, Табакова се опълчи срещу мен, като показваше наляво и надясно, че съм допуснала грешки в нейните песни. А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура. Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът?
към текста >>

48. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Заръката на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината.
Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание. Аз тръгнах по този път. Но не можах да го извървя докрай. Спъваха ме много от едната и от другата страна. Не можах да си довърша докрай задачата от Учителя. Заръката на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината. При едно следващо издание трябва да се коригират нещата. А как ще стане това ли? Много лесно. Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява. Какво по-просто от това.
към текста >>

49. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя.
Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно.
към текста >>

Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия.
На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас.
към текста >>

Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена.
Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора. Тях също някой ги беше броил в сметката си и неговата сметка излезе вярна и сполучлива. Е, можеше ли да се работи при тази обстановка? Не можеше. Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват. Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена. А защо беше допуснато това? Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю? " Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява". Така че атаките и реакцията срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов.
към текста >>

" Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака.
" Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки? Това не е лична работа, а работа на Бога. Ето ти оригинала. Признаваш ли го или не го признаваш? Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя! " Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос. А те се смятаха за най-заслужилите ученици на Учителя. Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа. Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията.
към текста >>

50. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил.
към текста >>

Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата.
Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави. Те не бяха съгласни с него, но когато аз излязох да му се противопоставя, те знаеха, че той не е прав, но мен не ме подкрепиха поради личната си неприязън към мен. За това си имаше причини. Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата. Не застанаха на страната на Истината, която е "Глава на Словото", а застанаха на страната на личността. Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение.
към текста >>

Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена?
"Ами защо е така? " - питат Кирил. А той отговаря, че има закони в музиката и че тактовете трябва да излязат. Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис? " Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола.
към текста >>

"Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете.
А той отговаря, че има закони в музиката и че тактовете трябва да излязат. Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис? " Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба.
към текста >>

И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях.
" Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно.
към текста >>

51. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Махна с ръка и отсече: "Песнарката е направена.
Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя. Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Това лично Учителят ми го е казал. Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома. И когато всичко бе готово, получих удар с нож в гърба, коварен и неочакван - Борис Николов се противопостави. Махна с ръка и отсече: "Песнарката е направена. Песнарката е издадена и въпросът е приключен! " Ипожела изобщо да говори с мен. Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата. И аз не можах да му се противопоставя. Това не само ме изненада, не само ме смути, но изведнъж разруши в мен всичко, което ме крепеше и аз се сринах на земята, разсипах се като пясък.
към текста >>

52. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут.
към текста >>

53. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта".
Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора.
към текста >>

54. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа.
Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме.
към текста >>

Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение.
Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни.
към текста >>

55. 3_42 Паневритмията на Изгрева

А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда.
Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора. Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно. Това продължи дълго време. Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа. Поиска да види от нас какви движения ще им сложим и как ще съпровождаме тези мотиви с нашите движения.
към текста >>

Тази книга също е съставена от три части: 1.
Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията. На корицата художникът бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала. През 1942 година се издаде книжката "Слънчеви лъчи", като главно участие при съставянето й взе Весела Несторова. Тази книга също е съставена от три части: 1. Музика на "Слънчеви лъчи"; 2. "Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията. Всеки от нас взе някакво участие. Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в салона и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева".
към текста >>

56. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Всичко зависи от теб." На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия".
Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? " "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб." На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише.
към текста >>

Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен".
Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.
към текста >>

Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно.
към текста >>

57. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва.
После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи.
към текста >>

От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави.
Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това?
към текста >>

И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата.
И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд. Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис. И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи. Защото една грешка води до друга грешка.
към текста >>

Това бе една задача, поставена от Учителя.
Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд. Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис. И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи. Защото една грешка води до друга грешка. Най-важно е непослушанието на ученика към Учителя, което се изразяваше в Школата в своеволие - всеки правеше това, което му уйдисва.
към текста >>

Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава.
Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно?
към текста >>

Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната.
Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха.
към текста >>

През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира.
Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили.
към текста >>

58. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
към текста >>

59. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи.
Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит! Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила.
към текста >>

60. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.
Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как.
към текста >>

В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме.
Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание. Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото. Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът.
към текста >>

Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото.
Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото. Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него.
към текста >>

61. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока.
към текста >>

Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие.
Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба.
към текста >>

62. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Открили му една единствена тайна.
Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас.
към текста >>

63. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава.
Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата.
към текста >>

64. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена.
Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство. Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше.
към текста >>

65. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

А единствено Христос е от Божествена еволюция.
Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете.
към текста >>

Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител.
Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител. Богомилският клон имаше свои представители в Школата. От него произлязоха и нахълтаха в Школата различни социални и политически течения като социализъм, комунизъм, анархизъм. Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като теософия, антропософия, толстоизъм и какви ли не още. Чрез тях нахълтаха и идеите на йогите - те преведоха литература от английски на български. Тя не нахълта от Индия, а дойде от запад.
към текста >>

66. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството.
Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София?
към текста >>

67. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена.
"Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята.
към текста >>

Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка.
Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада.
към текста >>

68. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Пристига там и я настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество.
Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава, като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне, ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава, отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия. Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен?
към текста >>

Една душа бе оставена от Бога да върви по своя човешки път.
Учителят стоеше и мълчеше. Аз стоях. Братството стоеше и мълчеше. Не съм присъствувала на по-драматична картина и по-възвишен финал. Тя си тръгна и не се върна никога вече на "Изгрева", а останахме ние с Учителя и Бога. Една душа бе оставена от Бога да върви по своя човешки път. А ние, учениците, стояхме пред Учителя и мълчахме пред величието Му. Школата за нас бе път и живот!
към текста >>

69. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа.
Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава? Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа. Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение.
към текста >>

70. 3_66 Ясновидци и светци

Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България.
А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили.
към текста >>

По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват.
После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко.
към текста >>

71. 3_67 Котката, която мижеше

Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

72. 3_68 Самозванецът

А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика.
Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера. А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил Неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук. Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си? Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал ръка на Учителя, какво си тръгнал да разнасяш тази снимка на този имитатор и мошеник? Кой е за тебе Учител?
към текста >>

Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно.
С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Само тогава. Това е постановка на Школата и това е Волята на Учителя. Амин! Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма.
към текста >>

Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска.
Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае.
към текста >>

А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят.
За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят. Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител? Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език. Ние бяхме ученици в тази Школа. А какво усвоихме и какво приложихме, това е друг въпрос. Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България.
към текста >>

73. 3_69 Сватбата на Големия брат

А тя се разрешаваше чрез Божествената Правда, за да въдвори Божествената справедливост.
Ако искате да ги накажете - изпратете ги да работят и с труд да изкарват хляба си." Това бе казано, но не бе изпълнено. Развиха се други събития, развилняха се страсти за отмъщения и възмездия. Ние бяхме свидетели на това. Имаше един, който следеше, гледаше и записваше всичко. Името му бе: Карма. А тя се разрешаваше чрез Божествената Правда, за да въдвори Божествената справедливост. Как ще се въдвори, вие, следващите поколения, ще проверите. Ние свидетелствувахме за думите на Учителя, а вие - как се изпълниха Неговите думи като съдба за света!
към текста >>

74. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Направена бе консултация на добро медицинско ниво.
И дали въобще съм го направила, също не зная. Само когато издържа изпита си, ще бъда Негов ученик на Школата. А на това държа най-много - да съм Негов ученик. Ще спомена и други неща. След като се завърнахме с Борис, той - Борис - извика няколко лекари, които прегледаха Учителя. Направена бе консултация на добро медицинско ниво. Но главното, което казаха е, че "господин Дънов страда от сърце". Дори му направиха и инжекции, но какво точно не си спомням. А защо не си спомням - тогава всички се бяхме сбъркали какво да правим. Петър Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител. Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
към текста >>

75. 3_71 Последните дни на Учителя

Както и по направената стенограма.
Разговорът се водеше на руски език. Учителят разговаряше с някого горе на руски език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията. Имахме чувството, че Учителят е извикан някъде в Невидимия свят не на разговор, а на разпит. Това продължи дълго. За нас това бе разпит. Както и по направената стенограма. Борис ползуваше добре руски и като стенограф записа всичко. Учителят не бълнуваше, както някои биха сметнали. Ние сме имали много опитности, особено при нашите екскурзии с Учителя, когато преспивахме в някои хижи в планината и онези, които лежаха на леглата до Учителя, понякога чуваха, събуждаха се и виждаха следното: Учителят е полегнал със затворени очи, но разговаря на чужд, но непонятен за нас език с някого. Когато на следващия ден Му разказвахме това, Той се учудваше: "Ама вие чухте ли всичко това? Значи съм забравил да затворя копчето на радиото Си." В този случай може би Учителят нарочно не затвори копчето на радиото Си, за да бъдем свидетели на всичко това.
към текста >>

А една част от българската армия бе отправена да воюва срещу Хитлер и Германия.
Ние сме имали много опитности, особено при нашите екскурзии с Учителя, когато преспивахме в някои хижи в планината и онези, които лежаха на леглата до Учителя, понякога чуваха, събуждаха се и виждаха следното: Учителят е полегнал със затворени очи, но разговаря на чужд, но непонятен за нас език с някого. Когато на следващия ден Му разказвахме това, Той се учудваше: "Ама вие чухте ли всичко това? Значи съм забравил да затворя копчето на радиото Си." В този случай може би Учителят нарочно не затвори копчето на радиото Си, за да бъдем свидетели на всичко това. Това бяха събития на края на една епоха, която отминаваше. Руските войски бяха отдавна преминали през България, властта бе сменена, а в страната имаше руско комендантство и бяхме под контрола на руснаците. А една част от българската армия бе отправена да воюва срещу Хитлер и Германия. Бяха усилни години тогава. Усилни дни и усилни мигове. Но по начина на разговора на Учителя с онези горе, виждахме, че нещата и събитията бяха дошли до развръзка. Не мога да предам разговора. Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше руски език и смятам, че не са пропуснати думи от него.
към текста >>

Но грешката бе направена и не можеше да се поправи вече.
Съвсем не. Учителят искаше да ми каже още много неща преди заминаването Си. Искаше да каже не неща обикновени, а от исторически и космически мащаби - за развитието на човечеството, за съдбата на България, за съдбата на Братството. Тук щяха да ми станат много неща ясни и много неща щях да запиша и щяха да ни бъдат като ориентири, като светещи фарове в онези бурни времена, които ни очакваха. Те дойдоха и ние не можахме да се ориентираме и да излезем от тях, та чак досега - тридесет години след това. Но грешката бе направена и не можеше да се поправи вече. След като се прочете беседата на приятелите в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя. Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си.
към текста >>

76. 3_74 Политически събития

Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път.
В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство. Но те не удържаха на обещанието си. И затова ще отговарят пред Бога." Учителят замълча. Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него. След толкова години, вече станаха тридесет години оттогава, виждам как българите вървят по най-кривите и едва забележими пътеки. Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път. Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята. Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите. Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си.
към текста >>

Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо.
Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! През месец юни 1942 година, една група с Учителя отидохме на Рила.
към текста >>

77. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството".
Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: "Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник "Братство". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя. Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна.
към текста >>

Тази сила не е човешка, а Божествена.
Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя. Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи." Руси Караиванов чете вестника, препрочита го, сълзи се наливат в очите му и съвсем се разридава, когато стига до финала на статията: "Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме.
към текста >>

Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците.
Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение. Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и Америка, за да сключат сепаративен мир и да излязат от войната. Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа.
към текста >>

Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ".
Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ". Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. В тази песен се намират скрижалите на Бога. Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ". След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година.
към текста >>

78. 4_01 Любовта е извор

След това настана необикновена тишина.
В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят.
към текста >>

79. 4_02 Моят Висок Идеал

Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора.
Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България.
към текста >>

80. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев.
Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов.
към текста >>

81. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара.
Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили". Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово. След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
към текста >>

82. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелята. На гредите, които бяха в четирите кюшета, той накова по две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как се работи. Като погледна, каза: "Тук тези две бичмета не са заковани на еднаква височина.
към текста >>

83. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.
Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>

84. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят.
Те ще имат ръководство отгоре, от Небето, но дали тогава ще им вярват другите? Ето, това е въпросът. Отговорът ще го намерите в Словото на Учителя, което Той даде за песните Си. Той свали онази "Идилия", която можеше да се свали и да премине през българското индивидуално и обществено съзнание, през българската душа и през българския народ, за да бъде идеал не само за Школата, не само за този народ, но и за сегашното човечество, в което ние днес пребиваваме като ученици на Школата. "Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят. След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова. В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента.
към текста >>

В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни.
Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни. Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива. Но имаше повече песни записани там. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше.
към текста >>

Беше съставена група от дванадесет души.
Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души. Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа.
към текста >>

85. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята.
Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя.
към текста >>

Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята.
Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила.
към текста >>

Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават.
към текста >>

Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>

86. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

" Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички.
Имахме Неговото одобрение и подкрепа. Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие! " Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам! " Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички. На другия ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох? " "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох? " Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам. Той дълго мълча. Вероятно през това време ми разглеждаше живота.
към текста >>

На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други.
Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя.
към текста >>

Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа.
Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго. Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа. Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат.
към текста >>

Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин.
През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго. Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа. Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат. Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята редакция, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една дума от мен.
към текста >>

87. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова.
Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат. Така тази група от проверяващи властници и техните служители се насочи към една от бараките, където бяхме скрили хартията. Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова. На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва.
към текста >>

На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка.
Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова. На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва. Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент.
към текста >>

Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура.
Стана голям инцидент. Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат. Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект. Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството.
към текста >>

Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат.
Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат. Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект. Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана.
към текста >>

88. 5_07 Закони на музиката

Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото!
Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим. В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот. Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях.
към текста >>

89. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая.
Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души. По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая. Сега си построиха нов салон, който може да събере двеста-триста души. Тази сбирка и сега става точно на Никулден и каквото и да е времето, там има посетители преизобилно. Братята и сестрите отиват там на сбирка - човешките души търсят да направят общение помежду си, а чрез песните на Учителя търсят да направят връзка с Духа на Словото Му и с Бога.
към текста >>

90. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Учениците на Божествената Школа, ако и да принадлежат към някоя църква или общество, не са прикрепени към такава- те са свободни.
Който има вярата, зад него стоят всички любящи души. Затова той е силен. Всички, които любят Бога са едно с Него. Те образуват Велико Цяло. Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Учениците на Божествената Школа, ако и да принадлежат към някоя църква или общество, не са прикрепени към такава- те са свободни. Защото любят Бога и живеят в Него и Бог съизволява в тях. Те съставляват едно Велико Цяло. Това Цяло е Бялото Братство! Учениците на Бялото Братство Ние познаваме учениците на Бялото Братство всред всички народи, сред всички обществени слоеве. Има признаци, има мерки на ученика.
към текста >>

Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи.
Зад временното, което виждаме, има нещо вечно, което не виждаме. След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите. Има закони за това, има закони, които определят времето. Живей с Вечното, а не с временното! От временното се ползувай, но живей с Вечното! Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи. Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им! Школат а на Всемирови я Учител и ученицит е Учителя т казва : "Защо съм ви събрал в Школата? Първо: Да образуваме едно ядро от хора, които имат Велика Любов един към другиго. Да се образува тук една среда на Любовта, за да може оттук да се изпрати мощна вълна по целия свят, да се излее тази Любов по света, за да достигне до душите и да ги събуди. Второ: Защо съм ви събрал тука?
към текста >>

91. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо.
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко. Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14.
към текста >>

Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни.
Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко. Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14. А след това я проверихме на "Изгрева".
към текста >>

А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия.
Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко. Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14. А след това я проверихме на "Изгрева". Зад салона на "Изгрева" бе долепена една кръчма.
към текста >>

Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14.
Оттам се носеше непрекъснато дим на кебапчета върху "Изгрева". Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева".
към текста >>

92. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

След първата грешка беше направена втората.
Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това.
към текста >>

Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние.
към текста >>

Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена.
Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката. Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме.
към текста >>

93. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности.
А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им.
към текста >>

94. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя.
към текста >>

Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция.
А то е следното: "Българите не могат да се убедят още в Силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук (9 септември 1923 година) дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването на събор и да дойде земетресение в България. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините на земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд.
към текста >>

Истинската Пасха сега беше направена в наше присъствие.
Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха. Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа. Истинската Пасха сега беше направена в наше присъствие. Завъртя се времето на тяхната Голгота. Тогава Стамболийски разреши конгреса им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години.
към текста >>

95. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година.
Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители.
към текста >>

96. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия.
Разделянето и разцепването на Сан-Стефанска България. 2. Детронирането на Александър Батемберг, първия български княз и изгонването му от България. 3. Изпъждането на Фердинанд от България. 4. Спъна работата на Бялото Братство между българския народ, като разцепи българите и те не можаха да се обединят в една държава. 5. Англия трябваше да коригира грешката си спрямо България през 1918 година, но това не го направи. Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия. А българският народ има такава мисия, защото Бялото Братство е в този народ. А те Му попречиха и спънаха работата на Бялото Братство в България и на Великия Учител. И за това ще си платят. 6. Англия има предназначение за сближаване на народите. Но тя попречи на американския президент Томас Уилсън, който издаде прочутата декларация с 14 точки.
към текста >>

97. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея.
Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили. Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея. Те използуваха този случай, че не може да се ожени за обикновена жена, а ако иска да се ожени, трябва да се откаже от кралската корона. Разрасна се скандал и Едуард VIII бе принуден да се откаже от короната, като английската върхушка го отстрани, защото тя не искаше крал с такива идеи. Крал Едуард VIII абдикира на 10 декември 1936 година. А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи.
към текста >>

Те използуваха този случай, че не може да се ожени за обикновена жена, а ако иска да се ожени, трябва да се откаже от кралската корона.
Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили. Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея. Те използуваха този случай, че не може да се ожени за обикновена жена, а ако иска да се ожени, трябва да се откаже от кралската корона. Разрасна се скандал и Едуард VIII бе принуден да се откаже от короната, като английската върхушка го отстрани, защото тя не искаше крал с такива идеи. Крал Едуард VIII абдикира на 10 декември 1936 година. А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя.
към текста >>

Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка.
Крал Едуард VIII абдикира на 10 декември 1936 година. А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII.
към текста >>

98. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви.
Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще му спаси главата.
към текста >>

" Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите".
Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще му спаси главата. Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Разговорът приключва, но Невена изпълнява Волята на Учителя. На 9 септември 1944 година руските войски навлизат в България и комунистите вземат властта в страната.
към текста >>

" Разговорът приключва, но Невена изпълнява Волята на Учителя.
Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще му спаси главата. Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Разговорът приключва, но Невена изпълнява Волята на Учителя. На 9 септември 1944 година руските войски навлизат в България и комунистите вземат властта в страната. Започват арести на всички управляващи. Арестуван е и Любомир Лулчев. Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и че е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да отиде и да го вземе от бараката му на "Изгрева".
към текста >>

И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява.
Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра. Понякога там се слагаха разни материали за изолация от студа. Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп. Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев. И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява. Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него. С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-даване по времето на Учителя. По-късно не минаваше година във вестниците и в различни списания да не се атакува Братството и то заради Лулчев. Поставяха ни на една плоскост с него и гонеха Братството заради него. Години след това започнаха да публикуват части от неговия дневник.
към текста >>

Аз намерих и предадох за съхранение на Невена Неделчева вероятно втория дневник.
С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-даване по времето на Учителя. По-късно не минаваше година във вестниците и в различни списания да не се атакува Братството и то заради Лулчев. Поставяха ни на една плоскост с него и гонеха Братството заради него. Години след това започнаха да публикуват части от неговия дневник. Оказа се, че Лулчев е имал два дневника - единият бе иззет от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя. Аз намерих и предадох за съхранение на Невена Неделчева вероятно втория дневник. Към личността на Лулчев аз нямам отношение, защото знам какви бели докара на Братството - гонеха ни и преди и сега ни гонят, и в бъдеще ще ни гонят заради него. Но не бива да се отхвърлят записаните разговори с Учителя, защото те се отнасят за някои политически събития в света от онова време. След време този народ трябва да види кой е бил Великият Учител, да види и да узнае имената и лицата на онези, които не изпълняваха съветите Му и работеха срещу Бялото Братство и срещу българския народ. Защото Бялото Братство бе дошло в България заради идването на Всемировия Учител, Който трябваше да предаде Словото на Бога. И този народ трябваше да го поеме и да се въздигне с него, като го приложи в живота си.
към текста >>

99. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва.
Изправих се и бях. много доволен от свършената работа. И точно в този момент пред мен застава Учителят. Оглежда я. Аз Го следя. Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние.
към текста >>

Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец.
Оглежда я. Аз Го следя. Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах.
към текста >>

"И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в другия двор - двора на Третия интернационал.
Но Учителят беше нисък на ръст и не можеше да види какво има зад тази ограда. Тази картина ми се запечата в ума. Значи аз, със моя висок човешки ръст, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък ръст, не можеше да стори това. Между Него и Третия интернационал щеше да стои оградата, в която не трябваше да има никакъв аралък. "Аралък", това е турска дума и означава разстояние. "И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в другия двор - двора на Третия интернационал. Това бе целта на оградата. Който искаше, можеше да прескочи оградата и да отиде в онзи двор. А най-лесно бе да се излезе от двора на Учителя, да се отиде на улицата и оттам, през вратника, да се влезе в двора на Третия интернационал. Значи имаше два изхода към двора на Третия интернационал: през оградата или през вратника. В Школата имаше приятели с леви убеждения, имаше анархисти, имаше и комунисти.
към текста >>

Но за другите, между Школата на Учителя и Третия интернационал, беше поставена ограда без аралък.
Който искаше, можеше да прескочи оградата и да отиде в онзи двор. А най-лесно бе да се излезе от двора на Учителя, да се отиде на улицата и оттам, през вратника, да се влезе в двора на Третия интернационал. Значи имаше два изхода към двора на Третия интернационал: през оградата или през вратника. В Школата имаше приятели с леви убеждения, имаше анархисти, имаше и комунисти. Много от тях минаха официално през онзи вратник към двора на Третия интернационал, а някои прескочиха и оградата. Но за другите, между Школата на Учителя и Третия интернационал, беше поставена ограда без аралък. Аз започнах да кова дъска след дъска и да си повтарям думите на Учителя: "Никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Ковах дъска след дъска и изричах тези думи на Учителя. Дъските не бяха малко. Накрая бяха заковани така, че бяха плътно долепени една до друга, без никакъв аралък между двата двора. След това извиках Учителя. Той дойде, огледа оградата и каза: "Много добре.
към текста >>

Но между нас и тях е направена ограда лично от Учителя, в която няма аралък.
Това ги стресваше, те спираха и се чудеха какво ли става пък точно сега? Учителят бе казал, че в бъдеще комунистите ще се коригират. Аз също вярвам в това. Но как ще стане това аз не знам. Те са свободни да се коригират към нас. Но между нас и тях е направена ограда лично от Учителя, в която няма аралък. Защо ли? Та утре те ще решат да се коригират, ще решат да ви дадат някой техен партиен клуб, за да влезете в него и да провеждате своите събрания там. Ще ви определят един-два дни в седмицата да се събирате и ще ви определят да плащате наем. Така направиха и с нас. Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него.
към текста >>

Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор.
После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба. Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете. Онези, които останаха в двора на "Опълченска" 66 и не прескочиха отвъд, в другия двор на Третия интернационал, останаха верни докрай на Школата.
към текста >>

Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата. Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия.
към текста >>

100. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша