Търсене в текстове за 'Великан'

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Великанът в езерото 68.
Да се върне 63. Няма да замине 64. Сърцето на Учителя 65. Болна от дезинтерия 66. Учителят на Витоша 67. Великанът в езерото 68. Цеко от далеко 69. Ако дадеш път 70. Ще настанат времена 71. Подареният петел 72. Великият Учител 73.
към текста >>

14. 07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО Последователите на Учителя - общество „Бяло братство" всяколято лагеруват при Седемте езера, в обятията на Рила.
67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО Последователите на Учителя - общество „Бяло братство" всяколято лагеруват при Седемте езера, в обятията на Рила. Едва бе минало лятото и вече очакваха следващото. Толкова много се бяха привързали към планините, особено към Рила, че животът им сякаш нямаше да бъде пълноценен, ако не се отиде поне за няколко дни на благословената Рила, която разтваряше двери за ония, които я обичаха и тъжаха за нея, когато бяхме далеч. Горещият летен ден вече отмина. Слънцето се закри зад величествения хребет на петото езеро. Мракът пълзеше по долините и постепенно се сгъстяваше.
към текста >>

След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала.
Една сестра, Веска Козарева, по свой почин бе останала на нощно бдение край езерото. Късно през нощта тя вижда как от езерото излиза бяла мъгла, която се оформя като човек - гигант, над десетина метра. Уплашила се и извикала: „Учителю! " - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово. Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.
към текста >>

Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева.
Късно през нощта тя вижда как от езерото излиза бяла мъгла, която се оформя като човек - гигант, над десетина метра. Уплашила се и извикала: „Учителю! " - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово. Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.
към текста >>

Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата?
" - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово. Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.
към текста >>

15. 09 - 109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Под устата на пещта вляво стои един черен великан, който грабва най- близкия от идващите и го хвърля в огнената пещ, после втория, третия, четвъртия и т.н.
109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ Брат Петър Тихчев е един от първите последователи на Учителя. Веднъж той сънувал следния интересен сън: Намирал се на едно шосе в едно поле. По шосето гъмжат хора, които идват към вратата на една голяма огнена пещ, която представлява устата на едно грамадно чудовище. Под устата на пещта вляво стои един черен великан, който грабва най- близкия от идващите и го хвърля в огнената пещ, после втория, третия, четвъртия и т.н. до безконечност, а потокът от хора. идващи срещу пещта, не свършвал. Отдясно на пещта стояли Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го. Той е мой!
към текста >>

Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го.
По шосето гъмжат хора, които идват към вратата на една голяма огнена пещ, която представлява устата на едно грамадно чудовище. Под устата на пещта вляво стои един черен великан, който грабва най- близкия от идващите и го хвърля в огнената пещ, после втория, третия, четвъртия и т.н. до безконечност, а потокът от хора. идващи срещу пещта, не свършвал. Отдясно на пещта стояли Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го. Той е мой! " По разказа на Г. К. Събудил се братът още под впечатлението на страшния сън. Безконечен поток от хора, които вървят по лекия, широкия път и отиват в устата на страшното и ненаситно чудовище, към което води светският живот, животът на низшите страсти и ненаситни желания. Най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: „Този е мой!
към текста >>

16. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Отвесното дърво се в миг превърна на светъл великан и като стъпи на моите немощни плещи а до равното дърво се свлече надолу и стори ми се тъмен исполин.
В.К.: Това е негово есе, така ли? Верка: Чакай. Слушай. „Кога ми рече ти, че вече е дошло уреченото време да метна своя кръст на своите плещи. На мен се стори, че леко ще е мойто бреме, щото нищо друго не бе останало в мен. Тогава мислих си, че туй е мъртъв кръст, че туй е мъртво бреме, но щом го емнах аз на своите рамене и го понесох в пътя, очертан от твоите стъпки, о чудо, този мъртъв кръст започна тутакси да оживява. Отвесното дърво се в миг превърна на светъл великан и като стъпи на моите немощни плещи а до равното дърво се свлече надолу и стори ми се тъмен исполин. То стегна кръста ми като с клещи и почна борбата с двама исполина, борба на смърт и на живот. Не смеех аз глава си да извърна, но ясно чувствах по всяка фибра на своето тръпно тяло страхотното сражение. От страха и напрежение изби по челото ми кървав пот. В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове. Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря.
към текста >>

17. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Вход свободен ГЕОРГИ КУРТЕВ /По случай 120-годишнината/ По време на робство в източен Балкан, в Айтос роди се духовен великан.
Координатор - Вергилий Кръстев. 27 май 1991 година София. ПОКАНВАТЕ СЕ ДА ПОСЕТИТЕ КОНЦЕРТА Посветен на 120-годишнината от рождението на бр. Георги Куртев, който ще се състои на 15 юни, събота, от 11 часа в камерна зала „България". В програмата: Музика от БЕИНСА ДУНО. Вход свободен ГЕОРГИ КУРТЕВ /По случай 120-годишнината/ По време на робство в източен Балкан, в Айтос роди се духовен великан. В домът на Вълчо проплака дете, с дарби големи и с добро сърце. Сред деца то беше третото по ред. По ум то израстна, излезе напред. Школото в Айтос завърши с отличен. От учителите свои тачен и обичан.
към текста >>

18. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината.
С волята си могат да излекуват болни от разстояние, могат да влияят на гравитацията и отклоняват светлината и др. Тези велики свръхсъзнатели същества са пазители и водители на човечеството, те са свързани с него, защото животът на всички - от най-низшето до най-висшето е единен и Божествен. Те са слизали в началото на всяка култура, създавали са благоприятните условия за развитието й. Такива са били Конфуций, Буда, Зороастър, Хермес, Мойсей, Христос, нашият Учител. Те са изпращали свои ученици и посветени създавали са школи /окултни/ - египетската на Хермес, орфистите на Орфей, Питагорейците, Богомилите, Християн-Розенкройцерите, теософите на Щайнер, Йогите на изток и др. Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината. От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения. Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни.
към текста >>

19. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

От всички страни на небесния свод се появиха облаци, като великани, които бързо се струпаха над града.
Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, масата са раздвижи по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителят и каза: „Всички братя да направят улеи около палатките си." Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно! Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за 10-15 минути всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен, тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появиха облаци, като великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване.
към текста >>

20. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси?
В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода.
към текста >>

21. 5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 13

198201): „Днес между българския народ живее един великан на Духа, за когото аз ще кажа, че не съм достоен да развържа връзките на обущата му; думата ми е за Учителя Дънов.
5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ М.Б.: Баща ми е писал „Вечните истини" през 1933-1934 г. като прокурор при окръжния съд в Кърджали. Знаем, че Учителят е бил подложен на атаки, хули и клевети от Църквата, жълтата преса и редица властници, за които е бил неудобен и дори са го привиквали в „Обществената безопасност" и е интернирван. Ще цитирам от „Вечните Истини" някои пасажи с мнението на баща ми за Учителя и някои пророчески изказвания, които са днеска факт (стр. 198201): „Днес между българския народ живее един великан на Духа, за когото аз ще кажа, че не съм достоен да развържа връзките на обущата му; думата ми е за Учителя Дънов. Той е казал много дълбоки, силни, огнени слова за Любовта, която е една от най-любимите му теми. (М.Б.: Цитатите са от главата за Любовта.) В десетките томове напечатани негови публични беседи и не публични школни лекции на Общия и Специалния окултни класове, той е казал толкова неща за Любовта, така красиво е описал нейните свойства и резултатите, които тя носи за онези, които са й дали прием - да разработи градината на техните сърца: както за отделната личност, тъй и за семействата и обществата; че да разправям за тези работи аз, то би значело да предъвквам една част само от казаното от Него. Нали е по-добре да се чете оригинала? От него да се почерпят сведения за алхимическите свойства на Любовта - да превръща човешкия характер в ангелски; да подобри нашето здраве и красота, които омразата и егоизма са покварили; да ни направи още тука граждани на Небето. И още отсега ангели и светии да почнат да се интересуват за нас и името ни да се носи в техните среди!...
към текста >>

Защото, Неговото име, без друго ще остане в историята на духовните движения в света, като име на един от великаните, заслужили на човечеството!
" Синедрионът Го обвини в богохулство и осъди за това. Нека читателят на Учителя Дънов има предвид, че Той е окултист - мистик с високо посвещение, при това и голям ясновидец. Че Той притежава знания, че Той владее тайни и сили, за които корифеите на съвременната наука нямат даже представа. Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му! Но един ден всичко това ще стане достояние на човечеството. Защото, Неговото име, без друго ще остане в историята на духовните движения в света, като име на един от великаните, заслужили на човечеството! Един ден, мнозина ще отидат да търсят де е Изгрева, с боровете зад Борисовата градина, дето господин Дънов е държал най-много беседи; както мнозина досега са отивали да видят Гетсиманската градина... У Учителя Дънов ще четете между другото какви преобразования ще настанат в икономическия, стопанския, семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат Любовта като активен принцип в живота си! " (М.Б.: „Вечните Истини" в своите 18 раздела е наситена с много ценни цитати и извадки от Учителя, Стария и Новия завет и от другата окултна и духовна литература. И .,Кратки духовни съчинения" са изключителни по теми и материали, което говори за ерудицията на автора им. Продължавам с автобиографичните спомени на баща ми.)
към текста >>

22. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа.
Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа. Новини - като се видим. П. Ив. Гумнеров
към текста >>

23. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала.
Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаила, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая. Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя. Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен.
към текста >>

24. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници.
Няма човек, който да не е чел или слушал за победата му над Голиат. Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години. Неговите сънародници, както често се случвало, воювали с някой съседен народ, а според тогавашните обичаи, войските са били разположени едни срещу други на бойното поле. Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използувал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер. Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски. Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъствуващите братя, че търпят това унижение. Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат.
към текста >>

Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем.
Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използувал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер. Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски. Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъствуващите братя, че търпят това унижение. Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар - Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях.
към текста >>

25. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх.
Все пак той остана доволен и извика след нас: „Елате пак". Потеглихме по нанагорнището, снегът престана. Небето се изясни, потъват нозете в мекия сняг. Гората е небивало красива, дърветата са натегнали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина.
към текста >>

26. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

От всички страни на небесният свод, се появиха облаци като великани, които бързо се струпваха над града.
След обед към един часа, брат Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителя и каза на всички братя да направят улеи около палатките си. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути, всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесният свод, се появиха облаци като великани, които бързо се струпваха над града. Вятърът отначало започна да подухва леко, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се разнесоха от земята във въздуха, дърветата запрививаха върховете си до земята. Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъждът се изливаше като из ведро на земята. Облаците потъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода.
към текста >>

27. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Николай Дойнов

За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен.
И затова тя го препоръчва, като действуваща придворна дама, да бъде за съветник на цар Борис. Направихме обиколка на околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена „Широка поляна" и на „Шумнатица". Тези две места са най- живописните около Чам кория. В неделя на 9 октомври се завърнахме на Изгрева. За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен. За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух.
към текста >>

28. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец.
На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че душата не погинва с разложението на плътта. Където и да бъде настанена - след раздялата й от тялото - душата не се изгубва; където и да бъде поставена, тя ще бъде поставена „негде", а не „никъде". Па излишно е да се говори за пространственост, когато е въпрос за душата. Пространствеността, както и временността са атрибуции на това, което има потреба от обиталище, на веществото.
към текста >>

29. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн.
Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея.
към текста >>

30. X. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В ЖИВОТА, ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В СВЕТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

В отварянето на всички окултни Школи на Земята първият въпрос, които трябва да се разреши е този да се признае съществуването в света и в живота на тези два великана - на Духът Христов и Духът на Антихриста. 4.
Апостол Павел в своите послания говори именно за това - за Духът Христов и Духът на Антихриста. Духът Христов - вчера, днес и утре е един и същий. А Духът на Антихриста също върви редом с него. Единият без другият - не могат. Този закон върви през вековете. 3. В отварянето на всички окултни Школи на Земята първият въпрос, които трябва да се разреши е този да се признае съществуването в света и в живота на тези два великана - на Духът Христов и Духът на Антихриста. 4. Учителят Дънов още във II год. на Общия окултен клас в I школна лекция на ООК от 6.X. 1922 г. от 7.30 ч. до 9 часа вечерта в Стара София изнася своята лекция, която после е дешифрирана и отпечатана със заглавието „Положителни и отрицателни сили в природата".
към текста >>

31. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

ТОМ 17

Така например: малко ли великани, титаници на мисълта и двигатели на човешката култура са отишли жертва пред олтара на великите идеи?
Че това е така, показва самият живот, който е пред нашите очи. Например, где са плодовете му, где са класовете му? Не виждаме ли, че човекът днес загива, рухва, изражда се и умира, като заедно с него безславно умира и неговата култура. Ще кажете може би, че това става само с житното зърно. Не, законът е абсолютен, той има отношение към всички прояви и е верен както към малкото, така и към голямото. Така например: малко ли великани, титаници на мисълта и двигатели на човешката култура са отишли жертва пред олтара на великите идеи? Малко ли велики учители, мъдреци, пророци, апостоли и други загинаха заради своите идеи? А колко безброй работници, труженици на новото, незнайни за обществото, посветили целия си живот и безмълвно, като светлината на слънцето, са дали, дават и днес всичко мило и драго за своите идеи? Те бяха и сега са житните зърна, които се жертвуваха и се жертвуват, за да дадат своя житен клас. И днес човечеството се храни от житните класове на ония зърна, които всичко дадоха и дават за общото благо. Аз се радвам, че не приехте да се покачите на сцената, да обирате слава, защото предварително щяхте да умрете безславно, под звуците на ония песен на смъртта, която е изпратила много такива герои в света на забравените.
към текста >>

32. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

" Какво друго мога да направя аз, малката буболечица, на която едвам сега почва да се пробужда съзнанието и да се отварят очите да види красотата на деня и великото разнообразие на живота, който расте и се развива във всичките му форми, под мъдрото ръководство на този великан, който е създал всичко!
Като ги пиша, аз ги заучвам, мисля върху тях, ползувам се от светлината, с която озаряват моето съзнание, и ми стават ясни много неща, изваждат ме из много заблуждения и криви разбирания, които съм имала за живота. Четири урока в седмицата ми се предават от най-големия професор, който направлява цялото битие, който реди живота на безброй слънца, вселени и планети и който се спира и реди живота и на най-дребната буболечица, която пълзи по земята - и за нея промисля. Като ги преписвам, резюметата, не считам времето за изгубено, понеже това са уроци, които аз ги заучавам по този начин и знанието остава в мен. Нали това са били свещените копнежи на моята душа, молитвите, които някога съм отправяла да ми се дадат тези условия, да намеря Учителя и да бъда приета във великата школа, дето се предава Божията мъдрост и знание! Като отплата за всичко дадено, от мене има едно голямо „Благодаря! " Какво друго мога да направя аз, малката буболечица, на която едвам сега почва да се пробужда съзнанието и да се отварят очите да види красотата на деня и великото разнообразие на живота, който расте и се развива във всичките му форми, под мъдрото ръководство на този великан, който е създал всичко! Аз благодаря и на обстоятелството, че има и кому да изпращам брилянтните слова, които аз слушам непосредствено от устата на Великия и вселюбящия създател, който притежава всичката мъдрост и знание в себе си. Защото това ме заставя да ги записвам, което за мен е от голямо значение - така ги аз заучвам. И като учителка, аз се мъчех и се стараех да използувам свободното си време за своето саморазвитие. Пет часа на деня давах на децата с голяма любов и самоотверженост, а останалото време - за себе си! Ключ на вратата и свещено занимание - четене словата от великата съкровищница на мъдростта, размишление и молитва.
към текста >>

33. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Така, като я гледам, за мен майката е великан.
Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейната любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи. Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва. Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички.
към текста >>

34. 14. УРАН

Иван Антонов

ТОМ 18

След циклопите се раждат хекатонхейрите - сторъки великани, представители на духовния свят, чиито сто ръце означават многото човешки желания.
Земята, става майка и това означава, че всички родени от Уран и Гея същества носят в себе си едновременно силите, качествата и свойствата на Уран, т. е. на небесните светове и на Гея, т. е. на Земята, на материята. Първите деца на Уран и Гея са така наречените еднооки циклопи, които са изобретатели на мълниите и светкавиците, т. е. те имат отношение към умствената дейност на човека. След циклопите се раждат хекатонхейрите - сторъки великани, представители на духовния свят, чиито сто ръце означават многото човешки желания. Най-после се раждат титаните, които имат отношение към физическия, материалния живот и са представители на природните сили. Титаните са дванадесет на брой - шест мъже и шест жени. От тях шест имат отношение към висшите, творчески и изтънчени сили на природата, защото са носители и служители на висшите, небесни светове, а другите шест са титани на низшите, груби и разрушителни сили на земята и материята изобщо, на низшите светове. Ясно е, че дванадесетте титани са свързани с дванадесетте зодиакални съзвездия. Титаните влезли в бракове помежду си и от тях произлезли всички останали Богове.
към текста >>

От капките кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители.
Титаните влезли в бракове помежду си и от тях произлезли всички останали Богове. От недоразуменията между Уран и Земята се започва страшна митологична война. Това е борбата между Божественото, висшето, духовното начало у човека и низшето, плътското му естество. Сатурн въстава против баща си Уран, за да го осакати и така да го принуди да се откаже от властта си на Земята. В тази борба Сатурн най-напред е подтикван от своята майка Гея. От капките кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители. Алегориката на този мит ни разкрива, че всички висши и низши Божества, които имат отношение към човечеството, са произлезли все от брака между Уран и Земята, че Божествената разумност на човека, управлявана от Уран, е в непрекъсната борба с егоистичното и плътското начало у нас, намиращо се под върховната власт на Сатурн. Когато Уран е в хармонично съчетание със светилата, тогава неговите сили са възходящи и положителни, творчески и жизнедателни, облагородяващи и въздигащи. Тогава Уран придава Божествени сили, свойства и качества на човешкия ум. В такива случаи човек е под ръководството на висшите небесни светове и има правилни връзки, отношения и обмяна с тях. Когато Уран е предимно дисхармоничен, тогава човек е предимно под влиянието на Земята, т. е.
към текста >>

35. 2.4 АСТРОКОСМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

ТОМ 19

В политическата история тези географски възли на Великаните са наречени "Барутни погреби".
В средната зона се намират: Париж, Виена, Будапеща. Там доминират чувствата и затова там музикалната култура е в своя разцвет. Последната, южната зона: Мадрид, Галия, Македония, Гърция и особено Тракия, е по естество материална. От гледна точка на астрокосмическата география, това не са чисто философски спекулации, а изводи, които почиват върху исторически данни. Според древната традиция, както и според науката от гледище морфологично и етническо, древните тракийци, както и старите елини са произлезли от смесването на монголската раса (седмата култура на атлантската раса) с втората култура на петата, арийска раса. В политическата история тези географски възли на Великаните са наречени "Барутни погреби". Политическата област е най-материалната област в обществения живот. От друга страна, нека разгледаме от астрокосмична гледна точка характера на континентите: Азия се намира под влиянието на Слънцето. Африка - под влияние на Луната; Двете Америки - Меркурий, Европа - под тройното влияние на Слънцето, Луна, Меркурий. Всъщност Европа координира влиянието на всички тези континентални електромагнитни комплекси.
към текста >>

36. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

При едно такова летуване през деня заваля проливен дъжд и по върха потекоха цели реки от вода, сякаш някои великан ги изливаше с кофи по планината.
Като тичаха след сърните, изведнъж изскимтяха, спряха да лаят и побягнаха назад към нас. На поляната, която се виждаше добре отдолу и по която бяха прибягали сърните, се появиха две кафяви и една черна мечка. Уплашените кучета се спряха чак при нас и престанаха да лаят. Продължихме пътя си нагоре и минахме по споменатата поляна, но от мечките нямаше и следа. Няколко пъти през лятото ние прекарвахме с палатка на големия Купен. При едно такова летуване през деня заваля проливен дъжд и по върха потекоха цели реки от вода, сякаш някои великан ги изливаше с кофи по планината. Имахме и друг лагер под голямата поляна на Купена в гората до извор. Там отсядахме пак с палатка за известно време. Имахме огнище и много дърва, тишината се нарушаваше само от птичите крясъци. Откриваше се много красива гледка към бистришкото поле и неповторими изгреви на слънцето от Стара планина. Бяхме на палатка за десет дена с Елена и палавниците Пламен и Филип.
към текста >>

37. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

И всички ще ахнат и ще кажат: „Колко интересно и какви великани ни се показват.” А за мен отново нито дума.
Но сега съм ги приковал с пирони на стената като портрети и няма мърдане оттам. Снимките, които прилагам в том ХІХ, са мой снимки и аз съм ги правил между годините 1970 ÷ 1980 г., и негативите са у мен съхранени. Имам и филми 2x8 мм от камера на 3-та хубавци. Имам и записа на гласовете им. Ще дойде това време и ще ги пусна в образ и звук да крачат, да се движат и да говорят. И всички ще ахнат и ще кажат: „Колко интересно и какви великани ни се показват.” А за мен отново нито дума. Това е. Как ви се струва едно такова положение? Ще можели да издържите, ако ви се случи вам? 18. Какво представяла Николай като астролог? Това знам само аз и никой друг. Защо?
към текста >>

А себе си представяха за великани.
А доказателствата са в „Изгревът”, том XV, стр. 545, стр. 548. А магнетофонните записи на гласа му са запазени. И ще се постарая да ги отставя за в бъдеще. 20. За тях аз бях никой. А себе си представяха за великани. Но в моето съзнание те не бяха великани, но мравки в мравуняка. И толкоз. Онзи, който ги остави в астрологията, бях аз и никой друг. И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен. Иначе те се провалиха по всички линии и през всички етапи.
към текста >>

Но в моето съзнание те не бяха великани, но мравки в мравуняка.
545, стр. 548. А магнетофонните записи на гласа му са запазени. И ще се постарая да ги отставя за в бъдеще. 20. За тях аз бях никой. А себе си представяха за великани. Но в моето съзнание те не бяха великани, но мравки в мравуняка. И толкоз. Онзи, който ги остави в астрологията, бях аз и никой друг. И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен. Иначе те се провалиха по всички линии и през всички етапи. Аз ги спасих.
към текста >>

И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен.
За тях аз бях никой. А себе си представяха за великани. Но в моето съзнание те не бяха великани, но мравки в мравуняка. И толкоз. Онзи, който ги остави в астрологията, бях аз и никой друг. И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен. Иначе те се провалиха по всички линии и през всички етапи. Аз ги спасих. А защо ги спасих? Ами аз бях Главнокомандващият на програмата.,Изгревът”. Тя се създаде чрез мен и се движеше чрез мен.
към текста >>

38. ВИДЕНИЯ

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

И ето - след тях се зададоха едри, високи великани някакви, които бяха дошли сякаш в свят, в който им беше тясно.
И те пееха, но тяхната песен бе като светлина, която влиза през разноцветни стъкла на стар храм и оттам, превърната в дъга, тече като жива река. - «Ний сме чисти като живата вода, ний сме чисти като живата светлина, ние сме чисти като Любовта.» - Тяхната чистота ще победи света - каза Той. - Да отида ли и аз с тях? - запитах Го аз. - Не - каза ми Той, - почакай малко. И ето - след тях се зададоха едри, високи великани някакви, които бяха дошли сякаш в свят, в който им беше тясно. Главите им се губеха във висините, а нозете им - в долините. Като че те самите бяха облаци от блясък и светкавици, а нозете им - от разтопено стъкло. И от техните стъпки се тресеше земята, а от думите им трепереше всичко. А в мен самия те внесоха хилядократно по-голям живот и сърцето ми залепна при тях и без моя воля тръгна подире им. - «Нашият закон е чистата любов, нашият път е чистата светлина, нашето слово е Мъдростта.
към текста >>

- Нима ти никога не си чувал за градината на познанието, за великаните на науката, за избраниците на човечеството?
Той ме изгледа внимателно, веднага се изправи, взе горда поза и ме попита надуто: - А ти, профано, какво търсиш тука? - Странник съм - отговорих му кротко аз. - Видях тази градина, гледам всичко това, но нищо не мога да разбера, нито какви са тия дървета, нито кои са тия хора. - Как? - учуди се той, отворил широко очи. - Нима ти никога не си чувал за градината на познанието, за великаните на науката, за избраниците на човечеството? - Как не, чувал съм - казах му тихо аз, - но не бях ги виждал отблизо. Нима това са те? - Да, разбира се - потвърди събеседникът ми. - А какви са тия плодове? - О, свещено невежество!
към текста >>

39. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Като че ли нов живот бе около нас, живот на стихиите, които тук бяха в дома си - а човек се чувствуваше малък пришълец, случаен гост всред великани.
Аз се почувствувах отново твърдо на краката си, бодър, готов да вървя. Неочаквано облаците се разнесоха, отвориха малко прозорче и залязващото вече слънце ни прати къс поздрав. Върхът не беше далеч. Вървяхме смело, но възлизахме бавно. Колко далеч бе останал шумът на суетата!... Като че ли нов живот бе около нас, живот на стихиите, които тук бяха в дома си - а човек се чувствуваше малък пришълец, случаен гост всред великани. Величави канари, отделени с пропасти, върхове, надигащи се един след друг, като братя, заловени за ръце в хорото на великия живот, в който милионите години са само обикновени дни... - Стигнахме - каза водачът, когато се изкачихме на тясното плато на високия връх, на което ветрищата гонеха снежни вихрушки по всички посоки, като да се забавляваха с това. Озърнах се насам, натам - но нищо подобно на човешко жилище не видях. Може би, рекох на ума си, такива необикновени хора живеят направо на снега, в някоя преспа, като ескимоси! Детинска мисъл може да се стори на всеки читател това, когато си седи в топлата стая и чете нещо за развлечение или удоволствие, но ако беше на моето място, след току-що преживяната катастрофа, той би бил още по-детински настроен. Във всеки случай аз търсех да зърна някакъв помен от човешко жилище и не намерих.
към текста >>

40. II. БУНТ

- пак се загромолясваха столове и маси в кухнята, като че ли някой великан ги мяташе насам-натам за развлечение или отмъщение.
14 Генко похлопа пак и се провикна: - Бабо Радо, аз съм! - Ти си, зер! Кучета да те ядат, да се срадиш, да се не видиш! Всички ти научили името и току: «Бабо Радо, дойдохме това да опишем»... Да ви опише чумата макар! Махай се, пръждосвай се, че каквото ми е причерняло, като изляза с метлата!... - пак се загромолясваха столове и маси в кухнята, като че ли някой великан ги мяташе насам-натам за развлечение или отмъщение. - Аз съм - аз, Генко, аз. Вместо отговор тоя път се показа в бързо разтворената врата дебела жена с голяма метла, която бе вдигнала застрашително. - Ще се пръждосваш ли? - запита тя, като с едната ръка държеше дългата дръжка на метлата, а лявата бе облегнала на хълбока си. При това цяла зачервена, с лице, от което пот течеше на вадулици.
към текста >>

41. 39. «ВМЕСТО ДА ИЗПИШЕ ВЕЖДИ, ИЗВАЖДА ОЧИ»

В своите изрази и държание той и в нашата свободна страна си мисли, че зад него стои великан стражар с нагайка, че гдето не стигне словото, там да завърши наставлението силата.
«Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23.VI.1924 г, стр. 3) Светият Синод, за да «християнизира» народа си, е ангажирал за пропо-ведчик из страната руския мисионер Кальнев. Това е един фанатик от старата руска школа, който е проповядвал и спорил със «сектанти», но винаги със стражари зад гърба си. В своите изрази и държание той и в нашата свободна страна си мисли, че зад него стои великан стражар с нагайка, че гдето не стигне словото, там да завърши наставлението силата. При това е нахален и безсрамен. За неговия мръсен и стражарски език, в един публичен диспут в Сливен миналата година, опонентът му г-н Софрони Ников публично го изобличи и демонстративно, пред цялата публика, не му прие протегнатата след диспута ръка и с думите «не заслужавате» му обърна гьрб. Снощи, преди втората сказка на г-н Никова в нашия град, въпреки очевидното игнориране, избраникът на Св. Синод най-унизително се въртеше и присламчваше и пак иска диспут. За да си осигури успех, той беше довел голяма част от учениците на тукашната семинария - готови «уражии».
към текста >>

42. 46. НА ВЪРХА134

Людете пъплят като малки мравки по изритите гърди на великана връх, където облаци нощуват и мъглите оставят своята роса.
Слънцето целува за последен път грапавото мощно чело на върха - и се скрива. Нощта пуща своите леки покривала и обръща далечнината. Тя потъмнява. Всичко добива нова премяна. Тъмнината изравня долините, покрива пропастите, при-булва видимото - всичко става загадка. Людете пъплят като малки мравки по изритите гърди на великана връх, където облаци нощуват и мъглите оставят своята роса. Но вятърът се усилва. Облаците се пускат ниско и обвиват всичко с мраз и скреж, гонени като уплашено стадо от невидими камшици. Започва дъждът, бурята. Черни ръце дърпат, блъскат или ръсят с ледени струици - шибат лицето, режат ръцете, замръзват тялото. Но хората не спират.
към текста >>

43. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е. трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******. ________________________________ * Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества. Така например 500 г. пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) ** Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд.
към текста >>

44. (79) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 25.V.1940 г.

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Пигменте от похвали не стават гиганти, нито великаните - джуджета от клеветите.
Едно писмо, което схваща по своему нещо за завесата на проф. Цанков. 3. Характеристиките на министрите прочетох. По тях ще говорим лично. Нито похвалите, нито клеветите могат да прибавят или отнемат нещо човеку от това, което той съществено има. Пигменте от похвали не стават гиганти, нито великаните - джуджета от клеветите. Животът е, който проверява и дава истинската стойност на личностите и обществата. Принципите освобождават, законите задължават, а фактите принуждават. 4. В Момчилградско в някои села мъжкото население е било събирано и му било «внушавано» да се носи по нашенски, жените да хвърлят яшмаците и пр. работи, на които сега никак не им е времето... (това от военни е право). 5. От Германия са дошли наставления в известни среди за едно представление «а ла Карол Румънски» у нас; подробности - устно. 6.
към текста >>

45. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората.
По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял. Слънцето наближаваше да изкочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл. Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко. Започна да се вижда бялата Рила. Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората. Над Рила небето е синьо, тъмно, до виолетово. Скоро се показа Слънцето изпод един баир, изгряло бледо бяло, и започна да се крие зад дърветата при движението на автобуса. Издигна се нагоре и взе да се чувствува топлината му през прозореца. След язовира Мусала се вижда постоянно като малък триъгълник в бяло, до Самоков. В Самоков изчакахме автобуса за Боровец, Там бе значително по-студено от София.
към текста >>

Бях като една малка точица в обширната подкова на Мусаленския дял, една мравка, която пълзи по гърдите на този добър великан.
Завоя след третия влек на Макурджиците - зоната на лавините - е излъскан и покрит със замръзнал сняг. Преминах го доста трудно. В 10 часа бях при дървената хижа. Макар че времето беше хладно, ветровито, ризата ми беше станала за пране. Преоблякох се и веднага продължих по улея. Бях като една малка точица в обширната подкова на Мусаленския дял, една мравка, която пълзи по гърдите на този добър великан. Пред мен вървяха германец и приятелката му, добре екипирани. Вятърът, чистият и рядък въздух ми създадоха трудности при изкачването, а може би и възрастта си казваше думата. Исках да стигна германците. Казаха ми да спра и почина малко: „Ще стигнеш навреме! ” Аз не можех да преценя състоянието си, имаше други, които се грижеха за мене.
към текста >>

46. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина.
Скоро няма да има никакво свободно място. Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ!
към текста >>

Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана.
Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места. Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш.
към текста >>

47. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус.
Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх. Не ми се спеше и затова реших в и без това светлата и топла нощ, да прекарам повече време на върха. Може би заради респекта от Величието на това свято място, се придвижих ниско в клековете и зачаках. В около 3 часа дойдоха мъж и жена, които с песни и молитва започнаха да изричат духовен наряд, което ме привлече повече, като усещане за едно възвишено общуване с разумния Космос. Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят. След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус. След изгрева на Слънцето съзрях в очите му радостни сълзи, а такова вътрешно състояние на духа бях чувал или чел някъде, че посещава човека само когато години е живял всеотдайно, посветен на нещо велико и възвишено. Да - Светозар виждаше, но очите му бяха навътре, зад формите. Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени. При първата степен ни говори меко и тихо.
към текста >>

48. 44.Пенка Дякова Георгиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Филма й показва, че на това място великаните са гонили Бога да не направи потопа на Земята и точно тази скала се отваря и Бог с колесницата си влиза в нея и тя се затворила.
" И си обръща главата настрани и след това пак към езерото, но Учителят пак й се усмихва от езерото. Отива на върха и идват още четирима и правят обща молитва. Техният Георги седнал на стола на Учителя и Петър Велинов го изгонва оттам. Вечерта като медитира, вижда Учителя по пътеката за новата хижа на скалата. Вижда, че над тази скала играе една нестинарка. Филма й показва, че на това място великаните са гонили Бога да не направи потопа на Земята и точно тази скала се отваря и Бог с колесницата си влиза в нея и тя се затворила. Вижда, че от новата хижа към лагера идват много същества, облечени в бели дрехи и започнали да играят Паневритмия. Идва при нея Ноен с бебето си и се усмихва. Французойката ражда детето си на второто езеро. Тя ги познава тези същества. Отива и играе Паневритмията на Чистотата и приема много образи от околната красота.
към текста >>

49. 67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Минахме Ловница, Купена, който е 1 метър по-висок от Мальовица, и се спуснахме по шията на Великана и стигнахме до Страшното езеро и Заслона.
Минаваме покрай Харамията, билото и по лифта на поляната пред Дамга. Ходехме бързо и изгрева го посрещнахме на връх Мальовица. Минахме Еленините върхове, Иглите, Орловец, Злият зъб и се качихме на него - имаше тетрадка да се впишеш като си се качил. Стоянчо постоянно тичаше пред нас, и щом видеше някое езеро долу, се затичваше, стигаше до някъде под билото, спираше и изскимтяваше - разбираше, че водата е много далече. Ганка му сипваше в устата от манерка. Минахме Ловница, Купена, който е 1 метър по-висок от Мальовица, и се спуснахме по шията на Великана и стигнахме до Страшното езеро и Заслона. Кучето й Стоянчо се хвърли цялото в езерото и ненаситно пи вода няколко минути. Излезе от езерото и взе да почива. Понеже Величка беше уморена, останахме да преспим в Заслона. Сутринта поехме обратният път към езерата - Орловец този път го минахме от северната страна и се спуснахме по камъните право към пътеката. По нея минаваше група туристи и извикаха: „Гледайте, гледайте един смел поп се спуща по най-стръмното, заедно с попадийката и дъщеря си." Слязохме на пътеката и се върнахме на второто езеро до вечерта.
към текста >>

50. 1. Законите на планината

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил.
Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили." /"Тихият глас", с. 11/ Учителят казва: „Затуй ние сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете." /Учителят посочва разхвърляните грамади камъни наоколо./ Като дойдохме при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен. Виждате тия клекове как се простират по земята! Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста.
към текста >>

51. 3. Задачи и правила в планината

7/ Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред Първото езеро и Молитвения връх.
268/ Учителят обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас: „Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота." /"Любов към Бога", с. 165/ „Когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворите и реките, колкото от въпроса какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по- високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." /"По Бога направени", с. 7/ Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред Първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра. „Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна.
към текста >>

52. III. Скакавците и Рупите

Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата.
Обрасли са в клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище, те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкият дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра. Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила.Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина. Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата. За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за езерото на Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб.
към текста >>

Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана.
След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела.
към текста >>

Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана.
Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите. Човек може да спре, да съзерцава концентрирано, да добие вътрешно знание по много въпроси, които го вълнуват и от които живо се интересува. Съществата са много строги и изискват ред, порядък и чистота от посетителите и тяхното присъствие тук не се чувства така осезателно, както на Мусала и Скакавците, където почти не минават хора. Рупите са слънчево място за развиване на ума и пробуждане на висшето съзнание.
към текста >>

53. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой.
глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка.
към текста >>

Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой.
на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение.
към текста >>

54. VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и неговият кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир!
VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ 22 март 1956 г. Михаил А. Стоицев, зъболекар С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на Марица сред златното тракийско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.» И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пътешественици говорят с възхищение. Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната Марица. И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и неговият кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир! Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред човечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всичко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудните сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното поле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужава Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейките и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подрастващи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат.
към текста >>

Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове.
Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред човечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всичко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудните сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното поле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужава Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейките и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подрастващи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове. През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с бодрост, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще освежаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано. Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на храносмилателната ни система, а след това влиянието им постепенно намалява. Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден постепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се запазва и в останалото време на годината.
към текста >>

55. 3. Аз бях...

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз бях великан.
3. Аз бях... Аз бях скала на висок планински връх, забулян от белите воали на облаците или огряван от ярките лъчи на пладнешкото слънце, а тя бе цветец, който цъфтеше в пазвите ми. Аз треперех над нея при всеки ветрец, при всяка буря, при всеки силен слънчев пек да не се нарани нито едно листче от прекрасния цветец. А тя смучеше сокове от гърдите ми, живееше с тях и никога не разбра, че тези сокове бяха моята безгранична обич към нея. Аз бях кристално планинско езеро, а тя - бяла водна лилия. Цялото ми сърце трептеше по нея, а тя безгрижно се люлееше по вълните ми и никога не разбра, че корените й бяха в моето сърце и пиеше живот от моята безгранична обич към нея. Аз бях великан. Имах грамаден палат от сив гранит, в който влизах само аз и слугите ми. А тя бе малка плаха птичка, която кацаше на ръката ми, кълвеше зрънцата, които й подавах с устните си, и литваше отново. И тя никога не разбра моята голяма любов към нея, защото аз не й направих кафез и не я затворих в него - както правеха другите. Аз исках без страх да идва тя при мен и от обич да остане... Но тя не разбра тая обич, родена и откърмена в свободата, и пожела да бъде обичана както обикновените обичат - да бъде затворена в златен кафез... Аз бях люляков цвят, а тя - златокрила пеперуда, която пиеше нектара на живота от устните ми и цяла заляна от светлина и усмивка, отлиташе от мен - други цветя я мамеха и зовяха...
към текста >>

56. Статия III-та Дънов

От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен.
Иван Вазов? Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил, и е, поп Богомил. Той единствен, между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен. Нещо по-срамно от забравен. Англосаксонците величаят Уиклифа, Швейцария слави Калвина, Германия се гордее с Лютера, Чехия, макар католишка, милее и славослови Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор, Поп Богомила (29). Господа български историци и патриоти, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса? Докога ще се държите за тях като сополиви деца за полата на майка си!
към текста >>

Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните.
Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител, Дънов: основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение. Отдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един, единствен, с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжка, без звонко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 25 годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които най-успешния му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки истерични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений. Един от истеричните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32).
към текста >>

57. Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци.
България вече не е страна на кърви и насилия, на бунтове и метежи. Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България.
към текста >>

58. 6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София

Пътят на великаните е този и такъв е делът на истинските Христоносци.
Характерно е, например долното писмо: "Вестта за Вашето заминаване ме толкова много изненада, че като научих, останах вкаменен. Разтривам си очите и викам: Дано да е насън! Как може такъв гражданин на Бургас от първа величина да ни напусне, човекът, който беше гордост на града? .. . Съдба! Но, дерзайте, п-р Марков, борецо за Правда и за повече Любов на тоя грешен, земен свят! Пътят на великаните е този и такъв е делът на истинските Христоносци. Нали сам Христос бе разпнат? От кои? - От своите... Хора като Вас, обаче, пишете историята не само на един град, а възхода на цяло поколение! Бог да Ви закриля, любими Учителю! " Ваш предан до гроб: Кирил Г. Кофинов
към текста >>

59. 13. Хазяинът

[12-668] Веднъж Петър Тихчев сънувал сън, че върволица хора върви по шосе в едно поле и всички идват към вратата на една голяма огнена пещ, той видял че до нея стои един чер великан, който грабва идващите и ги хвърля в огнената пещ.
Създаде се между нас една тежка нервна атмосфера ...Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница внезапно се разболя тежко и за три - четири дена почина. Петър не узна нашите разправии. След погребението и с болка на сърцето викнах: "Ожени ли я бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени? " [11-543] За Петър Тихчев разказва сестра Петранка Чернева от Русе, че пеел много хубаво духовни песни. [12-668] Веднъж Петър Тихчев сънувал сън, че върволица хора върви по шосе в едно поле и всички идват към вратата на една голяма огнена пещ, той видял че до нея стои един чер великан, който грабва идващите и ги хвърля в огнената пещ. Отдясно на пещта стоял и Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери от страх, но когато дошъл, неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: "Оставете го. Той е мой! ". Разказващият Георги Куртев добавя: най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: "Този е мой! Елате с мен!
към текста >>

Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери от страх, но когато дошъл, неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: "Оставете го.
След погребението и с болка на сърцето викнах: "Ожени ли я бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени? " [11-543] За Петър Тихчев разказва сестра Петранка Чернева от Русе, че пеел много хубаво духовни песни. [12-668] Веднъж Петър Тихчев сънувал сън, че върволица хора върви по шосе в едно поле и всички идват към вратата на една голяма огнена пещ, той видял че до нея стои един чер великан, който грабва идващите и ги хвърля в огнената пещ. Отдясно на пещта стоял и Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери от страх, но когато дошъл, неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: "Оставете го. Той е мой! ". Разказващият Георги Куртев добавя: най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: "Този е мой! Елате с мен! "[13- 323]
към текста >>

60. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването. 11.
Нима ако се сбъднеше, както и се достигна, искането на Русия да се сподели Македония, нима България би останала в съюза? Уви! Последующето време ни показа. Окрадената и изнудена България не рачи да остане в съюза и от тогава започна крайното озлобление на Русия; очевидно тя е била уверена, че обградена до почти задушаване и скомпрометирана пред Тройния съюз с влизането си в Балк. съюз България ще се види оставена без приятели и ще прежали ограбеното и ще остане в съюза, но тя се много сбърка. Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването. 11. § 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора. Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4?
към текста >>

61. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ.
А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага! И ето отново страшното бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса! Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници! Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота.
към текста >>

62. 1.11. НА ГЕРОИТЕ БДИНЦИ

Т. И. Бъчваров

Бъчваров "....Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перистер и от там с духа на Самуила да слушате и се възхищавате от оная епопея, що на плещи изнесе от 11 до 19 март великана - Бдинец на висотата 1248.
1.11. НА ГЕРОИТЕ БДИНЦИ Т. И. Бъчваров "....Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перистер и от там с духа на Самуила да слушате и се възхищавате от оная епопея, що на плещи изнесе от 11 до 19 март великана - Бдинец на висотата 1248. То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ"... На кървава бран вас вика дълг свещенни В робска земя, де врагът вероломен Вериги ковеше за брата наш роден... Герои, грабнахте вий лаври нетленни! От где вий литнахте, юнаци безстрашни - На княз Страшимира, потомци достойни! От тихий ли Дунав и степите знойни! През Хемус ли горди по друмища прашни? Летяхте вий смело, герои бурливи, На сплаши ви громул топовен, ни сила На сбир пъстрокожи!
към текста >>

63. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

Къпещ вечно отвесните си сиво- сини скали в непрогледна, мътна и гъста мъгла, този великан излъчваше от себе си в югоизточна посока дълъг и грапав гребен, протегнат като ръка, скалистия юмрук на която "Буджоите" бе издигнат над главата на дръзкия враг, отстоящ оттук само на 150 крачки, а от северния му склон се изтегляше грапава, скалиста и тясна седловина, която го здраво свързваше със зъберите на величавия "Перистери".
А току на изток от изворите й, под окото на вражеска "Калугерица" изтягаше своята гола снага дълга седловина, за да свърже к. 2031 (крайния пункт на дясната половина) с каменистия гигант - к. 2449 - навъсен и мрачен, застрашително изправен на десния край на другата половина на позицията. Надвесен тежко над долината на р. Червена, гиганта заканително бе вирнал плоското си и грапаво чело срещу "Калугерица" - набраздена с много линии вражески окопи, плътно затворени в няколко пояса телена мрежа. Къпещ вечно отвесните си сиво- сини скали в непрогледна, мътна и гъста мъгла, този великан излъчваше от себе си в югоизточна посока дълъг и грапав гребен, протегнат като ръка, скалистия юмрук на която "Буджоите" бе издигнат над главата на дръзкия враг, отстоящ оттук само на 150 крачки, а от северния му склон се изтегляше грапава, скалиста и тясна седловина, която го здраво свързваше със зъберите на величавия "Перистери". С високо издигната в облаците глава (2610 м.), увенчана със сребърна диадема от вечния тук сняг, царят на планините "Перистери" стърчеше гордо и величествено, вторачил властелинския си поглед на изток над "Дервишка", "Камена планина", "Калугерица", к. к. 2090, 2212, "Муза" и "Маришица", в скалите на които пъплеха и се ровеха пъстроцветните пълчища на врага. Източният му склон, отначало полегат, образуваше малка тераса, подпряна от изток с висока, отвесна и скалиста стена, а оттук стръмно се спущаше надолу, за да се срещне със западния склон на "Камена планина" и заедно образуват долината на р. Червена - слаба, но буйна и шумлива, водите на която се плъзгаха и гонеха по скалистото й корито, за да се излеят някъде в р. Шемница. Западният му склон почти отвесен, осеян с грамадни блокове гранит, с висока и буйна растителност, непроходими в долната му половина, гъсти гори и храсталаци, криещи в тъмните си недра страшни пропасти и пещери, слизаше до дъното на р. Широка.
към текста >>

На север великанът с грапава и къса седловина се свързваше в обща верига с к. к.
2090, 2212, "Муза" и "Маришица", в скалите на които пъплеха и се ровеха пъстроцветните пълчища на врага. Източният му склон, отначало полегат, образуваше малка тераса, подпряна от изток с висока, отвесна и скалиста стена, а оттук стръмно се спущаше надолу, за да се срещне със западния склон на "Камена планина" и заедно образуват долината на р. Червена - слаба, но буйна и шумлива, водите на която се плъзгаха и гонеха по скалистото й корито, за да се излеят някъде в р. Шемница. Западният му склон почти отвесен, осеян с грамадни блокове гранит, с висока и буйна растителност, непроходими в долната му половина, гъсти гори и храсталаци, криещи в тъмните си недра страшни пропасти и пещери, слизаше до дъното на р. Широка. Последната - страхливо плъзгайки се по скалистото се дъно, блъскаше своите пенести води от скала на скала, за да ги изхвърли някъде на север и излезе в р. Шемница. На север великанът с грапава и къса седловина се свързваше в обща верига с к. к. 2547, 2429 и 2473 - скалисти, изострени и попукани масиви, плътно покрити по западните си страни с безредно нахвърлени на етажи и стъпала каменни блокове, между които зееха черни пропасти и пещери. Източният им склон, покрит тук-там с редки храсталаци, осеян също с едри камъни, слизаше до р. Червена. Така завършваше лявата половина на грамадната планинска позиция, като допираше на север до Меча-дупка от Червената стена. При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при студ над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията. Първата отбранителна линия, обемаща в себе си на една дължина близо 12 км, к. к.
към текста >>

64. 2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ

Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила!
з. к.[Българска земеделска кооперативна] банка - Видин) - всичко единадесет на брой, слаби по число, но силни по дух и преизпълнени от желанието велик подвиг да извършат. Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост! - Без подкрепа, сама, без друга охрана, далеч от своите, групата се разположи пръснато в предложените й от скалите така гостоприемно, опасни приюти. Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила! Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в сенките на скалите да се залепят в студения им камък и сами на камък да се обърнат - така близо до будния и опасен враг. Презрели всички опасности те дойдоха тук подвиг да извършат. Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в студените си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника. Последният, винаги предпазлив, и сега кръстосваше небесата с разноцветни ракети, които пукащи се над главите им, силно осветляваха пространството между двете страни, а така също и скалите, късите сенки на които бяха ненадеждни скривалища на героите. Секрети вражески открито се виждаха между "Калугерица" и "Камена-планина", а патрулите му често спираха пред скалите не подозирайки, че тук смъртта бе разперила над главите им черните си крила.
към текста >>

65. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ПО ПРЕДАНИЕ: Неделна беседа; 2 май, 1920 г. София

Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен!
Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството.
към текста >>

66. 1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ

Тя отговаря: Боря се с два страшни великана.
Близо до мене виждам един мравуняк. Една мравка ме полази. Хванах я с двата си пръста, та се обърна, започна да ме хапе. - Защо ме хапеш? - Знаеш ли, че мога да те стисна между двата си пръста и да те изпратя, дето не си мислила. Тя отговаря: Боря се с два страшни великана. - Това са двата ми пръста. Ти нямаш представа за човека, затова си позволяваш да хапеш. - Да, но ние имаме свои пътища и съобщения, и който си позволи да минава по тях, ще го хапем. - Никакви пътища и съобщения не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни.
към текста >>

Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха.
- Никакви пътища и съобщения не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни. Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. - Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат. Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат. - Днес Бог е стиснал българите между трите си пръста - сърбите, румъните и гърците. Казвате: Ако не бяха тези пръсти, лесно щяхме да се справим. Имаме си мравуняк, имаме закони.
към текста >>

Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат.
Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. - Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат. Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат. - Днес Бог е стиснал българите между трите си пръста - сърбите, румъните и гърците. Казвате: Ако не бяха тези пръсти, лесно щяхме да се справим. Имаме си мравуняк, имаме закони. - Бог може да разбърка мравуняка ви, да измени вашите закони. Като дойде до европейските народи, Бог ги хваща с петте си пръста и ги пита: Готови ли сте да живеете братски помежду си?
към текста >>

67. 4.6. ОБЕЗСОЛЕНО И ПРЕСОЛЕНО - ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

Минчо Сотиров

И стряска се спящия, отваря очи, за да види, че "косата на смъртта" се е спряла до неговата шия... но късно е вече да противодействува... и отлетява си във вечността, както са отлетяли цели народи, общества, великани на злото и само историята ни напомня за тяхното някогашно "минало величие", а сега вече смъртни и в забвения, а са останали да живеят само гениите на доброто, творците на общото благо, жертва на безкористната Божествена Любов... техния Дух само витае над човечеството и го зове към неизчерпаемия извор на живота на безсмъртието.
И въпреки литература, проповеди и закони, обществото продължава да си върви по пътя, по който е тръгнало, а той е пътят, по който се движат неговите водачи... Пътят е оправен, обществото е поправено, водачите обществени го водят - те имат своя факел, бихме рекли свещен факел, а самите те - светилата на обществото казват, че обществото трябва да се поправи. Явява се въпрос: кой кого ще поправи... гдето е обществото, там го води водача обществен със своя факел. Кой ще поправи обществото, кой ще поправи водача? Всички признават, че пътя, по който сега се върви е трънлив - не само трънлив, но и с наклон надолу, който все повече и повече се усилва и се обръща на сипей, гдето само една силна мощна ръка, една твърда воля, която да бъде рожба на един светъл мъдър ум, пропит със знания на разум свише и на едно благородно сърце чисто от корист и силно за самопожертвувание за общо благо, биха могли да спрат катастрофалното падение, към дъното на пропастта, към долината на смъртта. Смърт!... Да, тя е нарамила своята "коса", своето оръжие и за коситба се готви, защото времето е дошло, а "обществото" спи и ще бъде изненадано в своя сън, с привидно спокойствие в обятията на Морфея, всъщност с нощни видения на неспокойствия, виждайки движущите се призраци на катастрофи икономически, финансови, политически, просветни, природни, атмосферни бури и др. И стряска се спящия, отваря очи, за да види, че "косата на смъртта" се е спряла до неговата шия... но късно е вече да противодействува... и отлетява си във вечността, както са отлетяли цели народи, общества, великани на злото и само историята ни напомня за тяхното някогашно "минало величие", а сега вече смъртни и в забвения, а са останали да живеят само гениите на доброто, творците на общото благо, жертва на безкористната Божествена Любов... техния Дух само витае над човечеството и го зове към неизчерпаемия извор на живота на безсмъртието.
към текста >>

68. 2. ПОСВЕЩЕНИЕ

Поручик Килифаров

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни, безстрашни левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни.
2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни, безстрашни левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни. О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, деца юначни, горделиви. Духът ви вечно ще витай над планините ви родний край. И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува! Поручик Килифаров
към текста >>

69. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Пред него аз бях като малко момченце, на няколко години само, а той великан като Голията.
Забелязах, че от въздуха слезе пред мене човек висок и много силен, като исполин. Със сиво облекло и сабя от страната на бедрото. Той тръгна с мене по калния път. Както вървяхме, аз го запитах: "Как се казвате вие? " - "Аз се казвам Михаил" - отговори ми той. Пред него аз бях като малко момченце, на няколко години само, а той великан като Голията. Той ми каза да се кача на гърба му както дете което майка му го носи. Той се наведе и аз се качих на гърба му. Като ме носеше, аз казах на себе си: "Колко мъчнотии понасят ангелите за нас да ни пренасят през калните пътища. Като ме пренесе през калния път, аз слязох от гърба му и той стана невидим за мене." Но и досега като си спомня за всички изпитания, които съм имал в живота си, все този Великан ме е изнасял на гърба си. До запознаването ми с Учителя, Той ми беше Ръководител и избавител.
към текста >>

Като ме пренесе през калния път, аз слязох от гърба му и той стана невидим за мене." Но и досега като си спомня за всички изпитания, които съм имал в живота си, все този Великан ме е изнасял на гърба си.
" - "Аз се казвам Михаил" - отговори ми той. Пред него аз бях като малко момченце, на няколко години само, а той великан като Голията. Той ми каза да се кача на гърба му както дете което майка му го носи. Той се наведе и аз се качих на гърба му. Като ме носеше, аз казах на себе си: "Колко мъчнотии понасят ангелите за нас да ни пренасят през калните пътища. Като ме пренесе през калния път, аз слязох от гърба му и той стана невидим за мене." Но и досега като си спомня за всички изпитания, които съм имал в живота си, все този Великан ме е изнасял на гърба си. До запознаването ми с Учителя, Той ми беше Ръководител и избавител. ПЕТО забележително съновидение: През войната 1915-1916 г., бяхме в Скопие на почивка. През това време имах възможност да се запозная с ученици от Бялото Братство. Те ми дадоха адреса на Учителя. След като отидохме пак на фронта, имах това съновидение за Учителя, Когото не бях виждал дори на снимка.
към текста >>

70. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

"... Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перисте, и оттам с духът на Самуила да слушате и се възхищавате от онази епопея, що на плещите си изнесе от 11 до 19 март великана Бдинец на висотата 1248.
Д: Тя е прочут марш на военните. Свирят я на тържествени работи. А това е Тодор Бъчваров, този, който е казал на приятелите, че баща ми трябва да си отиде. Големи приятели бяха. Той винаги като дойде в София, той беше на издателство "Природа и наука", не си спомням нещо беше при него. "... Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перисте, и оттам с духът на Самуила да слушате и се възхищавате от онази епопея, що на плещите си изнесе от 11 до 19 март великана Бдинец на висотата 1248. То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ..." И тука вече стихотворение от Тодор Бъчваров, много хубаво написано "Привет от Беласица на храбрите Бдинци". В: Сега Тодор Бъчваров беше познат на семейството? Д: Много близък приятел на тате беше. В: Той издател ли беше? Д: Да.
към текста >>

71. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков

Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски.
Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници. Но все пак така близки и разбираеми за душите на хората, разбира се, за тия, които са с пробудено съзнание и които са разбрали и надраснали себе си. "О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин? " - О, неразумно човече, бихме казали ние днес, защо се отричаш от себе си, от великото и безсмъртно СЕБЕ, за да се предадеш, за паница леща и да станеш жертва на някаква временна земна слава, и на тщеславие и гордост, величаейки земните наслади и материалните придобивки и заблуди.
към текста >>

72. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извисен Великан Гений - не, пророк - не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха.
Дори сам Хитлер не беше добре осведомен по този въпрос. И това стана причина да дойде по-късно Германия до своя погром. Във връзка с тези набелязано бегло събития искам да дам някои спомени от срещите ми с Учителя по това време, за да се види как Той е виждал и преценявал събитията. Неговите преценки не можеха да се наричат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр., а по-скоро те бяха озарение свише, необясними за никой земен човек и при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение. Кой можеше тогава да повярва и да знае тези възможности, за да се възползува от тях? Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извисен Великан Гений - не, пророк - не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха. Да, Бог благоволи към тия и досега още неоценени и неразбрани избраници, а остави в тъмнина гениите, учените, политиците, владици и патриарси, свещеници и пастори, всевъзможни философи, мислители и горделивци, благородници и самозванци, величия, които спекулираха със своето положение и достойнство и си въобразяваха, че служат на Бога и работят за благото на своите народи. Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост с измама. Кои са всички земни величия, за които е дума тук? - Това са само имена, но всъщност това е всеки от нас, който ги приема вътрешно в себе си и се оставя те да го ръководят и да му заповядват. Целият свят е обсаден от тях.
към текста >>

73. 47. ДАДЕ МИ ЗНАК

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Пътувайки през изправения като великан пред мен висок и стръмен планински масив, в мен бушуваха разнообразни мисли и чувства, подгонени от някаква буря минаваха, бягаха, без да спират и бързо ту се явяваха и ту изчезваха от съзнанието ми.
Посещението на Рила тази година от братята беше много голямо, в сравнение с другите години. Имаше гости и от Франция. Тази година беше много важна и поради това, понеже тази година започна Втората световна война, или както се казва Хитлеровата агресия в Европа. Напрежението беше голямо, защото бяхме изправени пред страшни, още неизвършени събития у нас, а и в другите страни. Наред с всичко това аз изживявах една тежка семейна трагедия във връзка с боледуването на единствената ми дъщеря. Пътувайки през изправения като великан пред мен висок и стръмен планински масив, в мен бушуваха разнообразни мисли и чувства, подгонени от някаква буря минаваха, бягаха, без да спират и бързо ту се явяваха и ту изчезваха от съзнанието ми. Къде отивах аз? - Аз пътувах към високия връх, където беше Учителят, Който олицетворяваше в нас най-великото в живота. Учителят беше израз на Любов и проявление във всички посоки на човешкото битие. Той проникваше в миналото, настоящето и бъдещето. Макар и съвсем нов и неопитен още, аз добре виждах това, а времето и събитията впоследствие го потвърдиха.
към текста >>

74. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Но хладното мълчание и снизходителна усмивка на този поетичен великан ме смазаха.
Но тя наистина прилича на бедуинка. Но зле кашля тази стройна мургава и много красива девойка, също като Лена Станкова... Обича ли го тя, този болен, треперещ поет, който люби също тъй много и ликьор. Савата ме запозна с Кирил Христов. Какъв голям нос и какво голо теме! Савата си няма друга работа, накара ме да рецитирам нещо пред този „славен” български поет. Но хладното мълчание и снизходителна усмивка на този поетичен великан ме смазаха. Струва ми се, за дълго време не ще взема перото. При това, той заяви, че след Вазова, той е най-велик... Сам се хвали... Говори за някакъв свой роман, в който има някой си Младен, който ми се видя много вулгарен. Излязохме към боровата гора. Небето разтваря сини чадъри и гали бузите. Изпях „Разстрел”, научена от Цаньо.
към текста >>

75. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Този великан плаче от сърдечност към мене.
Сините му очички светнаха. Как ме прегърна! Усещам, че ребрата ми пукат. Но той е благодарен, че не лъжа. Даже плаче като дете. Този великан плаче от сърдечност към мене. Не ми е казал, че ме обича, но то си личи. Приятно ми е, когато ме гълчи от ревност. Не е хубав, има широк разлят нос, но има такава хубава стоика и такива мили, добри, сини очички. Освен, че се виждаме често, но той ми пише почти всеки ден дълги, сърдечни писма. Иска винаги да мисля за него - винаги.
към текста >>

76. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Колцина са тия, за които някога великана е постилал с бяла покривка величественото свое чело, за да ги приеме и им каже: „Чистота, чистота!
Но, ний трябва да се спрем повечко на току-що преживените дни на събора. Много имам да Ви кажа по това, а ще помоля същото да сторите и Вий, макар че предварително не се уговорихме нещо както миналата година; упреквах се за това, защото можехме поне от всяка беседа по една мисъл да си отбелязваме, мисъл, която е засегнала всички струни на душите ни. А ето, че такива имаше, те ще бъдат основите върху които цяла година и повече може би, ще трябва да работим. Частно за себе си, бях решила да не търся никаква радост в тия дни, а да създам такава на колкото се може повече братя и сестри; все пак, много радост се всели в душата ми от светлата мисъл на Учителя, протичаща от висините като буен освежителен поток! И този поток слезна и на физическото поле, като ни изкъпа в пътя към Мусалла. Колцина са тия, за които някога великана е постилал с бяла покривка величественото свое чело, за да ги приеме и им каже: „Чистота, чистота! ” (Бих Ви помолила, да прочета някога Вашето описание). Зърнахте ли от там очите на Олтаря, в чиито бистри струи всеки четвъртък мощна невидима ръка ни потопява? Знаете ли, че последният наш опит има известни резултати? Заинтересувах се и открих няколко случаи, гдето на разни братя и сестри от невиделица им се е помогнало. Например на един брат умишлено са правили пречки, като са му давали отпуск тъкмо след свършването на събора, и ето, негов колега му отстъпва своята отпуска, с риск сам да се лиши от такава в последствие!
към текста >>

77. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

колко хубаво нещо ще излезе, но те едно, че не се вдъхновяват от такива идеи, друго, сега такива великани като тях не се раждат.
Що съм аз и що мога да направя? Но аз работя, както ми дойде под перото. То не идва случайно - от главата, а главата ми е още несъвършена. Ах, ако този сюжет, наистина, както казва М. Белчева, влезе в ръцете на Гьоте, Шилера и др. колко хубаво нещо ще излезе, но те едно, че не се вдъхновяват от такива идеи, друго, сега такива великани като тях не се раждат. Още не смея да я представя на Учителя! Статията за художника Борис Георгиев е одобрена от редакционния комитет на „Житно зърно”, но трябва да се препише по-пригледно. Прилагам портрета на баща ми. Ето го, миличкият и непознат за мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него.
към текста >>

78. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх... Навлизаме вече съвсем в бялото царство.
Потъват нозете ни в мекия сняг. Гората е небивало красива! Дърветата натежали от сняг. Буйно се спуска по скали планинска река. Тя пее, шумно разнася своята детска радост; като че ли плеска с ръце; като че ли невидими другарчета. Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх... Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сиви мъгли.
към текста >>

79. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.
Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността. Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд. Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини. Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне. Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка. Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.
към текста >>

80. 2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Мека лунна светлина ни води към високите очертания на гордия великан. Студено.
Другите спят грижовно обвити от спътниците си с шалове и палта, сънуват под нежни грижи...Нозете ми са подбити. Как ще продължавам? Плаче ми се. Огнището разтила широка жар, разливаща приятна топлинка. Но ние рано надяваме раници и с дългите си тояги тропаме по голия каменист път. Мека лунна светлина ни води към високите очертания на гордия великан. Студено. Вятърът пронизва до кости. Взаимната грижа на пътуващите с мен им възвръща хубавото настроение. Нозете ми! Обувките ми! Стискам зъби и едвам не извиквам от болка.
към текста >>

81. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.
Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен. Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш. Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.
към текста >>

82. 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки.
- Стой! Чува се гласът на командата. Сядаме за почивка. После пак поемаме нагоре из царството на скалите и алпийски пасища. Тревата като жива се огъва под нозете ни. Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки. Може би, по тях е написана същинската история на тая планина, а също и на цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете? Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас. Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани на почивка, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре. Жега. Слънцето е към своя зенит. Нито едно облаче.
към текста >>

Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли... Бубулечки!
О, Родино мила! Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли... Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка.
към текста >>

83. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Стройни борови великани.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там. И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор. Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар. Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.
към текста >>

Отвред ни обграждат тайнствени планински великани.
Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено. Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене.
към текста >>

Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност. Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>

Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги.
Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите. Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник?
към текста >>

84. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.
Доле още един Чанак - но той е тъй светъл и чист, както ведро е небето днес. „Езерото на Чистотата” - го нарича Учителя. Възлизаме към Харамията. От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите. Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя. Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
към текста >>

Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света.
Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна. На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е. Тази тишина ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш... Какъв дъжд ни окъпа тази нощ. Онези от шатрите останаха незасегнати, но да пази Бог нас малцинството! Наредихме се в кръг около шатрата на русенци.
към текста >>

85. 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.

И обяви, че от три места ще атакуваме Витошкия великан и ще превземем „Черния Връх”.
Бавно настъпва утрото. Отминаваме Резньовете. Стръмно. Задъхани - вървим. Тук спряхме за почивка. Но много не се бавим - Учителят ни подреди в три групи. И обяви, че от три места ще атакуваме Витошкия великан и ще превземем „Черния Връх”. Над него -тъмен облак, същински дракон - сякаш ни се надсмива, но ние не му се боим - с нас е Учителя. Настъпваме полека. Сякаш върхът ни се опира. Тъмният облак изпърво ленив се размърда; запляска със зловещи криле - плаши ни и все повтаря: Не ви пущам, не ви пущам - върнете се! Задъхани, уморени, даже преуморени, но въодушевени обикаляме Върха.
към текста >>

Слънцето изгря, огря ни благо - нас победителите на тъмния скалист Великан.
Тъмният облак изпърво ленив се размърда; запляска със зловещи криле - плаши ни и все повтаря: Не ви пущам, не ви пущам - върнете се! Задъхани, уморени, даже преуморени, но въодушевени обикаляме Върха. Катерим се по скалите и сякаш наистина се борим и преодоляваме голямо съпротивление. Скалите застрашително зинали към нас, но внимателно напредваме и ето - горе - трите колони се събират. Учителят рече: „Сега Белите Братя превзеха Черния Връх и отсега той ще се нарича „Бели Връх”. Слънцето изгря, огря ни благо - нас победителите на тъмния скалист Великан. Седнахме на припек. Извадихме закуска; подремнахме, дълбоко отдъхвайки си от нощната атака. Облакът се оттегли неусетно. Учителят държа беседа. Почна слизането.
към текста >>

86. 3.2.1.4. Разказът на едно детенце

3.2.1. Изповеди

Донесоха го бели крилати великани, много хубави и много добри.
И аз се радвах. Мнозина се радвахме и го чакахме с нетърпение, защото ни разправяха, че той бил много хубав, приличал на баща ни. Когато щеше да пристигне брат ни, този наш баща ни изпрати на мама специален рядък диамант. Той беше наистина чудесен. Приличен на ясно очертана звезда, той пръскаше около себе си вълшебни лъчи и грациозно се движеше по главата й. Донесоха го бели крилати великани, много хубави и много добри. Той беше едно хубаво бебенце, едно мъничко сладичко бебенце. Ах, колко хубаво блещеше личицето му, колко нежно и кротко гледаха очите му и мило се протягаха нежните му белоснежни ръчици. Крилатите гости свиреха на някакви инструменти, които до тогава никой не бе видял и пееха: „Радвай се, ти свещена майко, дойде най-добрият ти Син, дойде братът на твоите деца и спасителят на онези, които грешат. Бащата те благослови, приеми го. Откърми го и дай го на онези, които се нуждаят - на болните той раните ще цери, на онези, които плачат, ще ги утеши, гладните ще нахрани, жедните ще напои, затворниците на свобода ще изведе и мъртвите от смъртта ще възкръснат." И тогава беше голяма радост.
към текста >>

87. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

В моето въображение, поетите си представях като божества, или великани, някакви неподвижни, но живи статуи от злато и сребро - издигнати високо, високо.
При тия думи на моя съгражданин, очилатия се облещи. „Поетеса! " - сякаш барут бяха подпалили наблизо... „Кажете, кажете нещо", замоли. Казах урока си и млъкнах смутена. Изведнъж той сякаш нарасна, почти извика: „Та вие бездруго трябва да отидете при Вазов, той трябва да ви види." Не се успокои, докато не му обещах, че ще му се обадя по телефона, а пък той, до тогава, ще е наредил вече как да стане запознаването ми с великия народен поет. Това приближаване лично до Поета, за мене, едва ли не беше свето Поклонение. В моето въображение, поетите си представях като божества, или великани, някакви неподвижни, но живи статуи от злато и сребро - издигнати високо, високо. Д-р Главинов устоя на думата си. Поведе ме към бирария „Елит", за да ме запознае първо с някой си Иванов, приближен на Вазов, който ще ме и представи на Поета. Иванов ни чакаше. Висок, на средна възраст, блед, възрус. С просто, но много изискано елегантно облекло.
към текста >>

88. 2. Човекът и планината - нашия живот

ТОМ 28

Мястото беше прекрасно - на тази височина растяха клекове - декорът откъм двете страни беше възхитителен - гъста мрежа от преплитащи великани, свежи и ухаещи.
Но имаше нещо друго, което сега искаме да отбележим, за да съхраним отчасти профила на това прекрасно място, където години наред протече нашия живот. Приличаше на средище, където ние се срещахме, разговаряхме, обядвахме, получавахме дажбата гореща вода и минавахме, когато отивахме на екскурзия. Вечер тук се палеше огън. Да, там нямаше хижа. Не съжаляваме, сега хижата обслужва най-много нас, ала това ни най малко не пречи да разгънем тези страници и да продължаваме да се възхищаваме на ония безименни творения на природата, чисти и недокоснати от нашата цивилизация. Мястото беше прекрасно - на тази височина растяха клекове - декорът откъм двете страни беше възхитителен - гъста мрежа от преплитащи великани, свежи и ухаещи. Пестеливо и внимателно, твърде скържаво трябваше да нарушаваме техния покой, когато трябваше да се намерят места за построяване на палатките. В центъра на това място беше огнището а околовръст грубо сковани пейки за сядане, а встрани една скулптурна група - изникнала по чудо, спонтанно. Един одър с форма на кръг, своеобразна идея, спираловидно иззидана настилка от бели камъни - всичко това имаше форма на охлюв и на най-горната част огромен рилски камък, изваян и бял, взет направо от многовековното легло - много мишци трябваше да се напрягат докато да го откъснат от каменното му корито и бъде пренесено тук - наричахме го царицата. В центъра на тази поляна се обядваше, а вечер се палеше огън - тогава рилският бивак се устройваше. Рила сякаш ни принадлежеше, приличаше на роден дом и упорито се стараехме да не променим профила, мъчехме се да запазим нейния стил и всичко, което се правеше там за улеснение на пребиваващите трябваше да не нарушава красотата на планинския релеф.
към текста >>

89. 3. Пред прага на Школата

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Ще се мъчите като великани със спокойствие и самообладание и хладнокръвие, да не изгубите равновесието на духа.
Вие сте в началото на една велика окултна школа за въздигане на човечеството и ако не можете да разберете тазвечерния урок малко ще разберете отсега нататък. Мъчението е велика наука в света. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас. Чужди сте ми. Това е отношението на Учителя към учениците. Ще се мъчите като великани със спокойствие и самообладание и хладнокръвие, да не изгубите равновесието на духа. Това е основата на бъдещата окултна школа, основа на бъдещето общество. Няма друг път към небето, освен мъчението. Мъчението води нагоре. Мъчение имате, когато разберете, че страданията са за ваше добро и ги издържите със спокойствие. В тази школа в която искате да бъдете ученици, тази дума е най-съществената.
към текста >>

90. 86.2. Статията „Где е спасението” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 84, 1.02.1934, с.1

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Тая страшна хипноза - да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе", е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб.
Народът е разочарован до дъното на душата си. Той е хиляди пъти поругаван, измамван, подиграван от ония, които претендират да са негови водачи. Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящи се към власт, за да се забравят още на другия ден. Но - най-ужасното - народът е отровен от страшната хипноза: да очаква от другаде, от властта, от своите днешни и утрешни управници, това, които той може и трябва да направи сам, единствено сам. Внушили са на този народ, като на малко дете, че неговия живот е напълно в ръцете на управниците му, че от тях зависи всичко, че сам той е безпомощен. Тая страшна хипноза - да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе", е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб. И ето че първата и неотложна задача на истинските приятели народни, първата задача на ония, които чуват в дълбините на душата си да ги зове тихия глас към подвиг и жертва, е да събудят в народа съзнанието за неговата собствена сила, да събудят в него съзнанието, че сам той е господар на съдбините си и че само той и никой друг, може да си създаде ония желани условия, при които да може да заживее смислено и човешки. Първата задача и свещен дълг едновременно, на ония, които са призвани да бъдат истински водачи на народа си, е да го научат да вземе сам съдбините си в ръцете си, да се не надява ни на червени, ни на черни, ни на сини, ни на оранжеви вълци, стремящи се към власт и плячка, а надявайки се на своите сили, на своята естествена мъдрост, да заизгражда бъдещето си. Трудовата Братска Задруга, съединението на всички сили и воли, на всичко материално и духовно, с което разполагат група едномислящи хора, е пътят, по който трудещият се народ от градове и села, ще изгради сам, с ръцете си и с ума си без да го чака от комунистическа, демократическа или фашистка власт - своето велико и светло бъдеще. Братската задруга е онази истинска революция, онази дълбока, основна, коренна промяна, която преобразява едновременно цялото битие на човека - и духовния и материалния му живот, и съзнанието му и заобикалящите го условия. Защото тя е краен резултат на един вътрешен копнеж, на един свободно и естествено извършен акт, а не на външни сили и закони.
към текста >>

91. 1.6. Статията „Славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 281, 1.08.1941, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят.
И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството. Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още затова и незабелязани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък. Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенствуваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за цялото и да жертвуваш живота си за Цялото - това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.
към текста >>

92. 1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Това е Човекът, Великанът - Титанът, с ясно очертани на десетки километри глава и туловище, легнал гърбом за вечни времена тук, на хоризонта, за да говори, за да разказва, да учи завинаги хората: колко безсмислена е, колко безнадеждна е всяка борба срещу Бога, дори и на тия, които са били много близко до Неговия Престол.
На изток, на запад, на север, на юг. Планините, скалите, върховете, бездните, разкриващи се почти под нозете ти, тук, когато си застанал на Върха, езерата, потоците, водопадите, вечнозелените клекове. безкрайно великата Симфония на водите от Езерото на съзерцанието, разкриваща се върху фона на съпровождащата я, едва чута песен на тия от Второто езеро - всичко това се слива в нещо, за което няма думи - нещо неземно, свещено, Божествено, неизразимо. Право на изток са неясните, обвити в нежна мъгла, синьозелени далечини на самоковските полета, гори, хълмове, долини. Високо на югоизток чертаят рязко начупения хоризонт величествените Рупи. Това е Човекът, Великанът - Титанът, с ясно очертани на десетки километри глава и туловище, легнал гърбом за вечни времена тук, на хоризонта, за да говори, за да разказва, да учи завинаги хората: колко безсмислена е, колко безнадеждна е всяка борба срещу Бога, дори и на тия, които са били много близко до Неговия Престол. Скъп, безценен, крайно необходим урок за човека, за днешния човек, възгордял се от своята сила и мощ, от своите знания и постижения. На запад и северозапад е Седемострунната арфа на Рила: амфитеатрално разположените, свързани едно с друго с бистри потоци, Седемте рилски езера: Главата, Сърцето, Бъбрека, Близнаците, Първото, Второто и Третото езера от тази чудно красива група. На югозапад - величественият, гордият и непрестъпен „Харамия", надвиснал строго над покаещите се в нозете му „Близнаци", с Езерото на чистотата, простиращо се на широките поляни край неговите югоизточни склонове. Горе, на юг, високо, много високо над Езерото на съзерцанието, много по-високо от самия Молитвен връх, впити в небето, се простират „Червените салони". Там, всред скалите, на самото било, с поглед точно срещу Рупите, които се открояват тук в пълното си величие, е палатката на брат Борис. Да!
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Легендата за полегналия великан на Рила – стр.132 16.14.
Посрещане на гостите на Салоните – стр.129 16.9. На поклонение в Мека и на Салоните – стр.129 16.10. Неизпълненията на задълженията към властта – стр.130 16.11. На среща с младото поколение – стр.131 16.12. Посрещане на гостите на салоните при Борис и Мария – стр.131 16.13. Легендата за полегналия великан на Рила – стр.132 16.14. Каменарът изчуква с длето надписи – стр.132 16.15. Вграждане на етерният ми двойник в скалите – стр.133 16.16. Отново излъган и обран с непечатаните беседи – стр.133 16.17. Жертвата ми бе за Школата на Учителя Дънов – стр.134 16.18. Кои са тези, които режат дървото – стр.135 17.
към текста >>

94. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Легендата за полегналия великан на Рила – стр.132 16.14.
Посрещане на гостите на Салоните – стр.129 16.9. На поклонение в Мека и на Салоните – стр.129 16.10. Неизпълненията на задълженията към властта – стр.130 16.11. На среща с младото поколение – стр.131 16.12. Посрещане на гостите на салоните при Борис и Мария – стр.131 16.13. Легендата за полегналия великан на Рила – стр.132 16.14. Каменарът изчуква с длето надписи – стр.132 16.15. Вграждане на етерният ми двойник в скалите – стр.133 16.16. Отново излъган и обран с непечатаните беседи – стр.133 16.17. Жертвата ми бе за Школата на Учителя Дънов – стр.134 16.18. Кои са тези, които режат дървото – стр.135 17.
към текста >>

95. 12.11. Котаракът Мачо и врагът

И тогава ще ви питам: „Вие бихте ли могли да издържите и да се изправите с един такъв великан, с един такъв великан в котешка форма, наречен Мачо, с вдигната опашка, и с проточен вой и рев на магаре?
Имаше котарак, имаше опашка, но те не биха позволили такова нещо да направя. И този котарак си изигра докрай своята роля! Мария напусна земния си живот, погребаха я, и в същия миг този котарак изчезна. Отиде и се затири натам, където никой не знаеше къде е, и той повече не се видя. А аз, трябваше да напиша тези неща и след време ще ви покажа снимката на този велик актьор - котаракът Мачо, и този велик враг, за да видите как аз съм работил. И тогава ще ви питам: „Вие бихте ли могли да издържите и да се изправите с един такъв великан, с един такъв великан в котешка форма, наречен Мачо, с вдигната опашка, и с проточен вой и рев на магаре? " - Няма да издържите! Днес е 19 май, ден петък - 10 часа сутринта
към текста >>

96. 16.13. Легендата за полегналия великан на Рила

16.13. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПОЛЕГНАЛИЯ ВЕЛИКАН НА РИЛА И тогава идваше най-страшното, през нощта!
16.13. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПОЛЕГНАЛИЯ ВЕЛИКАН НА РИЛА И тогава идваше най-страшното, през нощта! Чуваш как планината бучи, планината говори! Чуваш гласове на много същества! Чуваш живота на едно минало човечество, което е втъкано в тези скали! И спомням си, тогава Борис Николов разказваше една легенда, разказвана от времето на Учителя. А от Салоните, като се погледне нататък към Мальовица, се виждат контурите на планината, и се очертаваше фигурата на един Великан, който е легнал.
към текста >>

А от Салоните, като се погледне нататък към Мальовица, се виждат контурите на планината, и се очертаваше фигурата на един Великан, който е легнал.
16.13. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПОЛЕГНАЛИЯ ВЕЛИКАН НА РИЛА И тогава идваше най-страшното, през нощта! Чуваш как планината бучи, планината говори! Чуваш гласове на много същества! Чуваш живота на едно минало човечество, което е втъкано в тези скали! И спомням си, тогава Борис Николов разказваше една легенда, разказвана от времето на Учителя. А от Салоните, като се погледне нататък към Мальовица, се виждат контурите на планината, и се очертаваше фигурата на един Великан, който е легнал. И той разказваше следната легенда, разказвана от Учителя: че на времето в една минала епоха синовете на Боговете се влюбили в жените на земните жители, оженили се за тях, народили са деца. И тези деца вече са били в човешки тела, но са имали силата на Боговете. И тогава те са се противопоставили на Боговете, които са населявали Олимп. И след това започнала една много жестока битка! Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете.
към текста >>

Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете.
А от Салоните, като се погледне нататък към Мальовица, се виждат контурите на планината, и се очертаваше фигурата на един Великан, който е легнал. И той разказваше следната легенда, разказвана от Учителя: че на времето в една минала епоха синовете на Боговете се влюбили в жените на земните жители, оженили се за тях, народили са деца. И тези деца вече са били в човешки тела, но са имали силата на Боговете. И тогава те са се противопоставили на Боговете, които са населявали Олимп. И след това започнала една много жестока битка! Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете. И накрая Боговете са били в обкръжение, но в последния момент те са успяли да се свържат със Зевс, който се явил на полесражението, и със светкавици и гръмотевици разгонил великаните, и ги унищожил. И те са се вкаменили в скали, и в планини. И Учителят тогава показвал: „Ето казва, този там великан показва, че той е останал последния великан, който е унищожен от Зевс." Та тази епоха на тази битка между титаните и Боговете, говори за една друга епоха, когато земната кора се е нагъвала, когато земната повърхност се е преобразувала, когато са се образували тези планини, тези долини и т.н. Така, че това всичко се отразяваше в пространството на Салоните, и като легнеш да почиваш, чуваш как идват тези напеви, тези легенди от вековете! Сега, и друго нещо: моята палатка се намираше на 100 метра от Салоните, и само като излизах на 50 метра от моята палатка, отгоре върху мен се спускаше един огнен похлупак, и така ме смазваше, и едвам дишах въздух.
към текста >>

И накрая Боговете са били в обкръжение, но в последния момент те са успяли да се свържат със Зевс, който се явил на полесражението, и със светкавици и гръмотевици разгонил великаните, и ги унищожил.
И той разказваше следната легенда, разказвана от Учителя: че на времето в една минала епоха синовете на Боговете се влюбили в жените на земните жители, оженили се за тях, народили са деца. И тези деца вече са били в човешки тела, но са имали силата на Боговете. И тогава те са се противопоставили на Боговете, които са населявали Олимп. И след това започнала една много жестока битка! Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете. И накрая Боговете са били в обкръжение, но в последния момент те са успяли да се свържат със Зевс, който се явил на полесражението, и със светкавици и гръмотевици разгонил великаните, и ги унищожил. И те са се вкаменили в скали, и в планини. И Учителят тогава показвал: „Ето казва, този там великан показва, че той е останал последния великан, който е унищожен от Зевс." Та тази епоха на тази битка между титаните и Боговете, говори за една друга епоха, когато земната кора се е нагъвала, когато земната повърхност се е преобразувала, когато са се образували тези планини, тези долини и т.н. Така, че това всичко се отразяваше в пространството на Салоните, и като легнеш да почиваш, чуваш как идват тези напеви, тези легенди от вековете! Сега, и друго нещо: моята палатка се намираше на 100 метра от Салоните, и само като излизах на 50 метра от моята палатка, отгоре върху мен се спускаше един огнен похлупак, и така ме смазваше, и едвам дишах въздух. Това беше всеки път, когато отивах при Борис и Мария.
към текста >>

И Учителят тогава показвал: „Ето казва, този там великан показва, че той е останал последния великан, който е унищожен от Зевс." Та тази епоха на тази битка между титаните и Боговете, говори за една друга епоха, когато земната кора се е нагъвала, когато земната повърхност се е преобразувала, когато са се образували тези планини, тези долини и т.н.
И тогава те са се противопоставили на Боговете, които са населявали Олимп. И след това започнала една много жестока битка! Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете. И накрая Боговете са били в обкръжение, но в последния момент те са успяли да се свържат със Зевс, който се явил на полесражението, и със светкавици и гръмотевици разгонил великаните, и ги унищожил. И те са се вкаменили в скали, и в планини. И Учителят тогава показвал: „Ето казва, този там великан показва, че той е останал последния великан, който е унищожен от Зевс." Та тази епоха на тази битка между титаните и Боговете, говори за една друга епоха, когато земната кора се е нагъвала, когато земната повърхност се е преобразувала, когато са се образували тези планини, тези долини и т.н. Така, че това всичко се отразяваше в пространството на Салоните, и като легнеш да почиваш, чуваш как идват тези напеви, тези легенди от вековете! Сега, и друго нещо: моята палатка се намираше на 100 метра от Салоните, и само като излизах на 50 метра от моята палатка, отгоре върху мен се спускаше един огнен похлупак, и така ме смазваше, и едвам дишах въздух. Това беше всеки път, когато отивах при Борис и Мария. Значи един огнен похлупак, който беше застанал над техните палатки, но огнен похлупак не да ги съхранява и охранява, а оттам излизаха хиляди стрели, които се насочваха върху тех. Как те издържаха, аз още не знам!
към текста >>

97. 2.21. Йосиф като игумен на манастира и бракониерите в гората

Борис Николов

ТОМ 32

Великанът със сребристата гладка кора, като че му се оплакваше.
Една сутрин чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да се намерят нарушителите: бяха тримата. Когато излезе пред тях, те не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо и дръзко. Йосиф погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата: при падането си дървото беше смазало много млада гора! Великанът със сребристата гладка кора, като че му се оплакваше. Йосиф съблече бавно расото и го метна на дървото. Той беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол. В очите му припламнаха опасни пламъчета.^ Изведнаж Йосиф се обърна рязко и зашлеви две плесници на тартора с такава сила, че той се смъкна на земята. В същия миг, с един юмрук запрати другия в един бук. Улф беше свалил и хванал за гушата третия.
към текста >>

98. Бележки за разказите и срещите с малките братя

ТОМ 32

100 ще се запознаете кой е котарака Мачо и кой беше онзи Великан в него, който го караше да реве като магаре.
А сега ще ви разкажа, как аз се срещнах с малките братя в дома на Борис Николов. Отначало се срещнах с котарака, на име Мачо. Вие чували ли сте, виждали ли сте как един котарак, на име Мачо да реве като магаре? Ето защо в „Изгревът”, том 31 от с. 96 до с. 100 ще се запознаете кой е котарака Мачо и кой беше онзи Великан в него, който го караше да реве като магаре. А този котарак може да го видите в същия том, в снимките № 18, 19, 20,21. Сега пресметнете колко сантиметра бе дълъг, и колко килограма тежеше. Но важното е, че го има на снимки! 28. В „Изгревът”, том 31 от с. 47-53, 56-58 са описани всички патила с два големи песа, с които трябваше да се бия с тояга в ръка.
към текста >>

99. 16. Отговорът на писмото на сестри Шкодреви