Търсене в текстове за 'Вектор'

рода на три цикъла от по четиринадесет рода. Тия внушения на кабалистите са впрочем напълно понятни. Ние не можем да не се съгласим с тях, още повече като си спомним, че скучни неща именно защото са неразбираеми, се срещат на всяка крачка и в съвременната наука, особено в математиката, която борави изключително с формули. Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение „Математични основи на теорията на относителността”. Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори”, „тензори”, „трансформации” и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини, и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайна като нещо непонятно и до немай - къде скучно. След всичко това, някои, може би, ще ме попитат, защо аз собствено се спирам на библейските родословия, и по-специално, на родословието на Исуса, което е дадено в Евангелието на Матея. Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители? Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз
към текста >>

по елиптичен път и траектории, като всички те за различните планети са различни. Едни са по-близо до окръжността, други са повече или по-малко разтеглени елипси. Знае се, че елипсата е крива, затворена с два центъра или както още ги наричат – фокуси. В единият от фокусите се намира Слънцето, а в другият? Това ще разгледам по-нататък. Когато дадена планета се движи по такава крива, то съгласно вторият закон от небесната механика, дадени от Йохан Кеплер, според които: радиус-вектора, или отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето - за равни времена, ще опише равни плоскости. Това ще рече, че планетата около Слънцето ще се движи неравномерно, ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето - ще се движи по- бързо, а когато е по-далеч - по-бавно. Защо е необходимо това? Би трябвало орбитите на планетите да бъдат окръжности, като най-съвършената равнинна фигура, което нещо носи изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. Осите, по които се въртят планетите, са с най-различен наклон, по отношение плоскостта на еклиптиката. А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което нещо носи изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключително благоприятни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това нещо най-добре бихме разбрали от нашата Земя. Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога в своята основа имат нещо, което е било, което е станало, някакъв факт - събитие. Така например да
към текста >>