Търсене в текстове за 'Ведрина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.
Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
към текста >>

2. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

Свежата зеленина придава красота и ведрина.
Първите навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак. Изкачването на гористия склон продължи. Категоричните слова на УЧИТЕЛЯ звучаха още в нашите уши. Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел-Шадай. Разпуканата и разломена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими. Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ.
към текста >>

3. ІІ.33. ЛУНАТА

Галилей Величков

Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря. Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
към текста >>

4. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.
Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздуха, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият Изгрев може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на УЧИТЕЛЯ, или Неговите утринни лекции.
към текста >>

5. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Ученикът, занимаващ се с Паневритмията и всеки привърженик на нейната възможност за утринна ведрина, трябва добре да познава теоретичната постановка на тези, единствени по рода си „гимнастически упражнения".
Правилното разрешение на проблема не е нито в „спомена" на онези, които са играли или свирили, нито някакво преднамерено тълкуване. Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд. Музикалните мотиви са свежи и с ободрителни движения. Те са свързани в чутовно единство с динамичните импулси на разумната природа. А това е един мощен и основен стимул, втъкан в Паневритмията. Ученикът, занимаващ се с Паневритмията и всеки привърженик на нейната възможност за утринна ведрина, трябва добре да познава теоретичната постановка на тези, единствени по рода си „гимнастически упражнения". За правилното отношение изпълнителят, или играещият, трябва да имат музикално чувство, което подлежи на развитие. Пречка е за едните и за другите липсата на ритмичното чувство, което не се добива само в един живот. Не са подходящи за каквото и да било мнение за Паневритмията, особено за нейните ТЕМПА, нервните и припрени личности, както и техният противовес - флегматичните. Именно подобни амбициозни и неоснователни ценители на Паневритмията предизвикаха установяване на правилни норми за ТЕМПАТА на всяко едно упражнение. Този въпрос е бил поставян за разрешение по време на Учителя.
към текста >>

6. 59. УЧИТЕЛЯ И ИЗГРЕВЪТ

Витоша украса сложи от злато и светлина и в омая в мир безбрежен просия и в ведрина. 5.
Изгрев, Изгрев, светла песен. Изгрев наш любим и мил. В теб живота стана ясен в обич зракът придобил. 2. Знанието епохално тук Учителят велик, светло даде, поетично и направи всичко с лик. 3. Слънцето огре земята, Слънцето огре и нас, цъфнаха с Любов цветята, цъфна нашия нов Аз. 4. Витоша украса сложи от злато и светлина и в омая в мир безбрежен просия и в ведрина. 5. Изгрев, Изгрев, светла песен. Изгрев мил и светлолик. В теб живота стана ясен -Нов човек роди се тук.
към текста >>

7. 2. БЯЛОТО БРАТСТВО

Димитър Кочев

Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие.
Всичко протича естествено, семпло, чистосърдечно. Пищността на ритуала е заменена с богатството на тихата дълбока простота. Освен тези събрания, братствата уреждат общи трапези, музикални вечери, екскурзии всред природата. Важно място в живота на Белите братя заемат музикалните утринни упражнения - Паневритмията. Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце. Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие. Чиста храна за тялото, чисти мисли за ума, благородни чувства и възвишени прояви - това са основните стремления на братствените членове. Природосъобразен живот и природосъобразни методи. Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно разсъждение, и запитват: „Какво точно характеризира, отличава това движение от множеството подобни? Не е ли бил достатъчен един Миров Учител, един само Божествен Пратеник? Защо трябваше да се явят сред нас Христос и Буда, и Зороастър, и Хермес, и Мойсей, и Сведенборг, и Щайнер и др.?
към текста >>

8. 6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР

Димитър Кочев

И наши приятели, и външни хора участваха с радост в чудната ритмика при утринната ведрина.
6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР РИЛЦИ (ДИМИТЪР КОЧЕВ) XI. 1971 г. Паневритмия Няколкостотин крачки западно от изгревната поляна, в горския парк - „Парка на свободата", на малка площадка през 1970 г. с вещо ръководство, неуморно брат Петър Ганев ръководеше паневритмичните упражнения. И наши приятели, и външни хора участваха с радост в чудната ритмика при утринната ведрина. Участниците благодарят на брат Ганев и на другите музиканти за усилията им, и им пожелават здраве и сили за работа на благодатната нива и през тази година. Ел Шадай При ясно време и тихи дни полянката с каменната подкова е свежа и притихнала в слънчев огрев. Чешмичката до брезовото семейство неспирно шепти и примамва минувачите. В мразовити дни около прихлупената колиба е оживено. Задимено и мрачно е вътре.
към текста >>

9. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала.
Прокурорът също. Виждаше се, че не се бяха повлияли от някакви правителствени съображения. Още в речта си, прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдявания. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговската книга. Цялата зала въздъхна с облекчение. Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала. фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета. Още същият ден бях откаран отново в Търновския затвор. След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се трясна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота.
към текста >>

10. 43. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

Учителят беше щедър много, така, да говори и казва: „При тази ведрина, при този простор, при този чист въздух и тихия ветрец." А понякога ни изненадваше и силен вятър - тогава всеки гледаше да се скрие някъде, където е по-завет.
А преди това - пълно мълчание. Пълно мълчание. След песните Учителят започваше да говори. Изпяваха се и Учителят започваше беседата. Говори беседата, тя всякога продължаваше поне час. Учителят беше щедър много, така, да говори и казва: „При тази ведрина, при този простор, при този чист въздух и тихия ветрец." А понякога ни изненадваше и силен вятър - тогава всеки гледаше да се скрие някъде, където е по-завет. Но това беше рядко. Повечето имахме все хубаво време. А пък понякога се случваше, че заваляваше. Една нощ, като се яви една буря, и Буча Бехар се развика по едно време, че бурята завлякла палатката. Станаха братя, отидоха да я оправят, да й направят пак удобство, да може да спи.
към текста >>

11. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят.
Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план. В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия. За съжаление, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област. По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите поети - нейни съвременници. В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика.
към текста >>

12. 22.5. Иван Толев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Той беше „окултист", теософ, издаваше тогава списанието „Ведрина".
22.5. Иван Толев Един от враговете на Учителя беше без съмнение „брат" Толев. Той беше „окултист", теософ, издаваше тогава списанието „Ведрина". Той искаше от Учителя да препоръча списанието на кръжоците в страната, да записват абонати. Толев не беше доволен от участието на Учителя при тая му търговия. Той повдигна въпроса за „членските и доброволни вноски", с което изкара Учителя търгаш и мошеник. Това наложи намесата на съдебните власти, които произвеждаха дознания, следствия, прокурорски проучвания, които струваха на Учителя много нерви, много безпокойства. Естествено, всичко се измете, като че беше пяна, която отпадна безвъзвратно от великото дело на Учителя.
към текста >>

13. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

За идната петилетка, след като се направиха много болници и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце. 7.
Нужно е да го кажа, защото той наподобява на твоя, разбира се, друг вариант! Заработих в областта на здравната просвета, следвайки завета на Майстора: По-добре е да се работи в областта на предпазната медицина, ако наистина обичаме народа си и ако искаме наистина да му бъдем полезни. Толкова много статии съм изписал и печатал, толкова беседи изнесох през тия 42 години, че пред седемдесетте си години мога да кажа: добра работа се свърши. Идва и оценката. Моят вариант, наречен „Хасарей" - сутринна гимнастика на височината в Хасково, става постепенно елемент за ползуване от целия ни народ, при добрата оценка на нашето Министерство на народното здраве. За идната петилетка, след като се направиха много болници и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце. 7. Вярвам да разбираш, че „материалистите" не дават и дума да се изкаже за някакво „учение", за някакъв „окултизъм". Може би до известна степен са и прави! Много се злоупотребява с тия понятия от маниаци и търгаши. Хората следват понятието на диалектиката относно истината: „ тя е обективна и познаваема". А обективни са делата и фактите.
към текста >>

14. 27. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Милка Периклиева

Когато ми домиляваше да Го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от Него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева.
Бяхме се завърнали от евакуация. София бавно се възвръщаше към нормален живот. Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ни действаше потискащо и от работата си отивах право у дома. На Изгрева също не ми се отиваше, защото знаех, че Учителят не всякога слизаше в салона. Той често даваше беседа у брат Симеон. Когато ми домиляваше да Го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от Него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева. Изкачвах се по стълбите, почуквах тихо на вратата. Той отваряше и аз щастлива казвах: - Учителю, слънцето Ви изпраща своята усмивка - и подавах плика. Неговата осанка и светлият Му поглед веднага ме въодушевяваха. Целувах ръката Му и ободрена -тичешком по стълбата и обратно по шосето, два трамвая и - у дома. Така минаваше времето: на работа, у дома, и от време на време при Учителя за минутка-две.
към текста >>

15. 11. НОВИЯТ ЧОВЕК

Милка Периклиева

Наричахме ги «Ведрина».
- Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той привежда към дейност съответните мозъчни центрове, които привличат към себе си повече кръв и енергии - а енергията е сила! Но това е теория. Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения. На следната сутрин показах на децата упражненията. Те ги приеха с радост и оттогава всяка сутрин започвахме нашите занимания с тези девет упражнения. Наричахме ги «Ведрина». Имах две курсистки. И те правеха упражненията с децата. За моя изненада, след няколко дни едната ми се похвали, че страдала от непрекъснато невралгично главоболие, но откато прави тези упражнения, главата не я боляла вече. Докладвах на Учителя за успеха. Той само се усмихна и каза: - Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката.
към текста >>

16. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост.
София, 1940, с. 498-508. Издадено и в отделна брошура със снимки на Стефан Томов Тома Стефанов Томов Нашето Освобождение бележи, в много случаи, един завършек и едно начало: завършек на една епоха, пълна със страдания, горчивини, борби, на един особен устрем на духовете, на едно напъване на волите към свободен живот, на една особена преданост и себеотрицание в областта на личния и обществен живот; начало на един нов живот, на едно ново време, на нови усилия за уреждане на новото свободно отечество, на нови идеали и нови борби. Израз на всички тези стремежи и борби, на всичките промени в дух и настроение след Освобождението намираме, между другото, и в литературата: образите, изваяни с такава вещина и стоплени с толкова любов във Базовите "Под игото" и "Нова земя", ясно подчертават бурното и величава минало и неясното, пълно също така с борби и трудности настояще. Ако, за доизкарване на трудното дело на Освобождението са били нужни беззаветно предани души и здрави характери, не по-малко сила, любов и преданост се забелязват у първите строители на съвременна България. Това ни показва първото Велико народно събрание, изработването на Конституцията и новоустроения политически и социален живот в свободна България. Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост. Касае се за д-р Стефан Томов, роден в Котел на 13 март ст. с. 1850 г. и склопил очи в София на 24 април 1939 г. Произлизащ от видно котленско семейство, той е следвал до 12 годишна възраст в родния си град (гдето е учил гръцки с даскал Христо Калудов) до септември 1862 г., когато заминава за о-в Малта и следва в английския колеж до юлий 1865 г., след което в септемврий същата година постъпва като студент в новооткрития Роберт колеж в Цариград, който завършва с отличие в 1869 г. Характерно е за младия Томов обстоятелството, че той е много прилежен, любознателен и че всичко му се отдава много лесно.
към текста >>

17. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.
Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев. Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване... Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
към текста >>

18. 2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И в предутринната ведрина те изглеждат тайнствени магически басейни, където обитават езерни царе и царкини.
Иде ми да падна на колене пред него и с плач да се моля. В него се оглеждат надвисналите скалисти върхове и грееща луна. Велик покой. Човек се губи тук мъничък и нищожен всред грандиозността на природата. Още едно езеро, още едно! И в предутринната ведрина те изглеждат тайнствени магически басейни, където обитават езерни царе и царкини. Броя ги. До сега - шест. Те спокойно отразяват в себе си великият покой на скалистите гиганти. Стискам зъби да не заплача и гледам да се изравня стия ощастливени от съдбата, които имаха всичко, отгоре на това и удобни обувки... Пътят е стръмен. Задъхани се катерим нагоре.
към текста >>

Луната побеля и се изгуби всред утринната ведрина; Звездиците и те една по една се скриват в дневната светлина.
До сега - шест. Те спокойно отразяват в себе си великият покой на скалистите гиганти. Стискам зъби да не заплача и гледам да се изравня стия ощастливени от съдбата, които имаха всичко, отгоре на това и удобни обувки... Пътят е стръмен. Задъхани се катерим нагоре. Небесният свод се прояснява. Луната побеля и се изгуби всред утринната ведрина; Звездиците и те една по една се скриват в дневната светлина. На върха! Победа! Радост! Остър вятър пронизващ до костите ни прави да треперим от студ, дори и тия, които над дамските си жикети се сдобиха и с по един дебел мъжки балтон... Носим си по едно сухо дънерче и си наклаждаме огън на самия връх. Лумва първият по рода си жертвеник.
към текста >>

19. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест. Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща. Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
към текста >>

20. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим. Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга. Самоков, Чам Кория.
към текста >>

21. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина.
Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни. От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега. Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него. Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре.
към текста >>

22. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Благоухание, ведрина и птича песен.
Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват. Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват. Почиваме и ние върху камъни, обкичени със здравец, теменужки, иглика. Където и поглед да обърнеш - все тази омая, все тази пролетна красота. Благоухание, ведрина и птича песен. Унасям се в красив блян. Малки бубулечици лазнали вредом. Мушички литнали из въздуха, къпят се в топлия сутрешен зефир. Свежа тревица е напослала с плюшен килим там, гдето до вчера зимата си дръпна бялата черга и остави след себе си само кал... Лястовичките бързо летят из въздуха и правят извивки към земята, сякаш искат там да слязат. Тук-таме, из белите облаци се отваря синьо небесно прозорче, което зове нагоре, нависоко... От цяла сутрин, облаците подобно огромни истукани сякаш стоят неподвижно.
към текста >>

23. 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Какъв възторг, каква омая от жизнерадостните им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина.
Минаваме коридора благополучно. Над нас отново засия звездното небе. На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта. В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват. О, те не са само един и два - безброй певци, сякаш имат някакво празненство. Какъв възторг, каква омая от жизнерадостните им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина. Въздухът е тъй приятен, сякаш поръчан за този ден. Бавно се очертават планините, дърветата и буйната ръж. А ръж ли е тя! Надминава човешки бой и гъста, чиста и с едри класове. Нощният зефир я люлее, сякаш да поспи още, че има доста време до съмнало, до жътва.
към текста >>

24. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света.
С известна цел, но тази цел, навярно не е за да ги мъчим. Почивам си по цветните благоуханни хълмове. Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее. Вече съм студентка и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна. Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима. Слагам главата си върху възглавница от летни теменуги. Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка.
към текста >>

25. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 2. Движение и гимнастика

Спомняме си за усилията и доброто желание на някои да заинтересуват медицинската власт, която по канален ред трябваше да се отзове на Изгрева и да направи своите експерименти - въздействието на тая утринна гимнастика, казано на съвременен език - утринна ведрина, върху човешкия организъм.
3. ПАНЕВРИТМИЯ хореографска поема Това се случи през лятото на 1958 година, една от последните години, когато на поляната на Изгрева сутрин още се играеше Паневритмия. Казваме последна, защото през един от тези дни - през пролетта, казаха ни, че този ден е последен. Кой съобщи тази вест, не е важно и дали устно или писмено бе издадена заповедта и това не е важно. Уверени сме обаче, че документ по този повод не остана в никоя архива. Спомняме си за усилията и доброто желание на някои да заинтересуват медицинската власт, която по канален ред трябваше да се отзове на Изгрева и да направи своите експерименти - въздействието на тая утринна гимнастика, казано на съвременен език - утринна ведрина, върху човешкия организъм. Въздействието на Паневритмията трябвало да се провери, да се картотекира по някакъв начин и да се доведе до знанието на ония, които се грижеха за здравословното състояние на народа. Ние не пишем научен, нито медицински труд - заинтересованите нека да се погрижат да изследват този богат хореографски материал, който бе грижливо подбран, опитан, натрупан, за да стигне до едно стройно монументално цяло, което бе систематизирано пред очите ни в продължение на много години. Убедени сме, че един ден Паневритмията ще бъде опитана, оценена и приложена. Какво представлява Паневритмията, върху кои принципи е изградена, какво е значението й, как действува върху организъма, в коментара към Паневритмията са дадени подробни указания и знания относно вътрешната страна на Паневритмията. Нашата цел е друга и ние ще се опитаме да кажем няколко думи не като изследователи, а като писатели, които са успели да доловят явленията и събитията непосредствено, като панорама на нашето време и като блестяща перспектива за бъдещето.
към текста >>

Да, това, което се случи с нас не беше в първите десетилетия на нашия век, а беше през 1958 година, когато сутрин в определено време радиопредаватели за целия народ диктуваха гимнастически упражнения и когато по всичките начални и средни училища се предаваше сутрешна ведрина, когато и млади и стари излизаха навън всред природата да играят, когато се строяха спортни зали и стадиони за младежта.
Гимнастики в нашите среди започнаха да се играят в началото на нашето столетие, когато се събираха на събори и се дадоха всекидневните гимнастически упражнения. Ние се втурнахме към тези първи упражнения, втурнахме се, преписахме ги, научихме ги и си увеличихме времетраенето на нашата сутрешна гимнастика. Отклонихме се от основната си тема за Паневритмията, но нека да добавим - елементите бяха готови. Такъв беше Неговия метод - не бързаше, изчакваше, опитваше, не претоварваше - медлено изгрява Слънцето и бавно цветята цъфтяха, в природата нищо не беше вихрено и хаотично, всичко беше ритмично, бавно, хармонично. Този основен ритмус беше спазен във всичките начинания. Да, това, което се случи с нас не беше в първите десетилетия на нашия век, а беше през 1958 година, когато сутрин в определено време радиопредаватели за целия народ диктуваха гимнастически упражнения и когато по всичките начални и средни училища се предаваше сутрешна ведрина, когато и млади и стари излизаха навън всред природата да играят, когато се строяха спортни зали и стадиони за младежта. Да, не бяха ония времена, когато на нас се гледаше с присмех. Времето се беше променило, ала хората си останаха същите. Не ни казаха играйте си свободно, играйте си където искате, по гори и поляни по планини и в спортни зали. Не ни забраниха и официално, ала ни казаха да се приберем и да не играем вече Паневритмия, не само на поляната, но и вън от нея. Беше променено отношението към гимнастиката, ала отношението към човека или към свободата на човека си остана същото, дори и по-лошо, защото никоя власт от онова време не ни забрани да играем Паневритмия тук на Изгрева и по всичките градове и села, където имаше условия за нея.
към текста >>

0.86620807647705