НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
14
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва
самовдълбочаване
в себе си.
При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски.
Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва
самовдълбочаване
в себе си.
Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен.
към текста >>
2.
IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)
,
,
ТОМ 13
Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва
самовдълбочаване
в себе си.
При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски.
Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва
самовдълбочаване
в себе си.
Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен.
към текста >>
3.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране,
вдълбочаване
, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране,
вдълбочаване
, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>
4.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Чрез неговата уста се лее слово, което чистите души ще разберат: едни - с първо слушане, други - чрез четене и
вдълбочаване
в неговите беседи.
Не е нова религия, нито е против някоя религия. То е една опитна школа за живота, една окултна школа, в съгласие със законите на живата природа и Христовото учение, изключително основано на опитите - физически и духовни. То цели да се проявят тия качества с любов и стремеж от всекиго първо вътрешно, а не с насилие външно. То цели да издигне личността, семейството, дома, държавата, човечеството. Ние, последователите на Всемирното Братство, един от които съм и аз с цялото си семейство, и които сме от 15 години, а някои други - от 20-25 години, сме изучили чистосърдечно и живота, и чистотата на този живот, и знанието и силата на Учителя П. Дънов.
Чрез неговата уста се лее слово, което чистите души ще разберат: едни - с първо слушане, други - чрез четене и
вдълбочаване
в неговите беседи.
За нас са важни резултатите на туй учение. Ето защо ние смело казваме на разумните и чисти хора да се заинтересуват и да го изучават - литература има. Ние не желаем народът ни да остане сляп в съзнанието си, както братята евреи преди 2 хиляди години, а да изучава туй учение. Ние не желаем първо другите държави и народи да го изучат и да идват да го проверяват и се радват, а българският народ да се учи от тях. Ние трябва да оценим какво има в България!
към текста >>
Чрез неговата уста се лее слово, което само чистите души ще разберат: едни - с първо слушане, други - чрез четене и
вдълбочаване
в неговите беседи, трети - чрез разговор с някои от последователите му.
То не е против църкви, против религии, нито прави нова религия, защото гдето са любовта, мъдростта, истината и правдата, там всичко по братски се урежда. И всеки може чрез разумните методи да ги постигне! То цели горните качества да се постигнат със стремеж от всеки едного, първо вътрешно и после външно, и то без насилие. Ние, последователите на това учение, сме изучили чистосърдечно чистотата му, а и знанието, чистотата, живота и святостта на Учителя. Той е пратеник Божий!
Чрез неговата уста се лее слово, което само чистите души ще разберат: едни - с първо слушане, други - чрез четене и
вдълбочаване
в неговите беседи, трети - чрез разговор с някои от последователите му.
А за нас са важни резултатите на туй учение! То се яви тъкмо в едно време, когато голяма част от човечеството се е отклонило от живота на разумната природа и от правилния, моралния и Божествен живот. Той държи 4 пъти седмично своите беседи, без да се занимава специално, и е извор на Божието Слово! Тези беседи се държат на «Изгрева» в София (така се нарича местността, където живее Учителят и много негови последователи), които се печатат и четат в цяла България и в другите страни. Досега има повече от 150 тома беседи, печатани на български, от които доста и на други езици, както в България, така и в странство.
към текста >>
5.
4.3.18. Каталог на книгите в Библиотека Стоян К. Ватралски
,
,
ТОМ 24
В нея всеки може да намери нещо полезно за себе си, понеже това са книги не само за художествен прочит, но и за
вдълбочаване
на вечните истини.
4.3.18. Каталог на книгите в Библиотека "Стоян К. Ватралски" Библиотека "Стоян К. Ватралски" Български бранител Библиотека Ст. Ватралски известява, че са излезли от печат и се пускат в продажба всички творения на известния писател, поет и общественик Ст. К. Ватралски.
В нея всеки може да намери нещо полезно за себе си, понеже това са книги не само за художествен прочит, но и за
вдълбочаване
на вечните истини.
Тук се сочат изпитани средства, как може да се изгради нравствен характер и силна личност. Затова изпишете си: ЧОВЕКЪТ, преценка на автора от други, с 5 илюстрации, с. 200 Цена 40 лв. том I. БИТИЕ, рими и поеми, II издание, с.
към текста >>
6.
4. В света на измеренията
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Вдълбочаването
, размишлението, мисленето е резултат от навлизане в третото измерение, когато човекът е успял да овладее скритото в глъбините на небесния мир, в дълбочините на морето - най-високата и най-ниската точка на нашата Земя, за да се извиси след това до сферите на ума и слезе в дълбочините на сърцето.
В това измерение живеят и животните. Домогването на човека до второто измерение, подразбира велик момент от развитието, когато понятието широчина влиза в неговото съзнание като идея и той обхваща вече пространството, което лежи отдясно и от ляво и по такъв начин си изработва отношения с другите хора. Това е първия пробив в човека с едното измерение - раждането на моралните чувства и разширяването на мисълта и сърцето. Представата за пространство е представа за духовното преддверие зад което се крие третото измерение, където мислите и чувствата получават и второто си отличително качество височина и дълбочина. Раждането на науката, на философията, на религията, на изкуството се дължи на третото измерение.
Вдълбочаването
, размишлението, мисленето е резултат от навлизане в третото измерение, когато човекът е успял да овладее скритото в глъбините на небесния мир, в дълбочините на морето - най-високата и най-ниската точка на нашата Земя, за да се извиси след това до сферите на ума и слезе в дълбочините на сърцето.
Велик поврат в процеса на мисленето и чувствуването, поврат и в човешкото съзнание. Третото измерение в човека ражда идеята за духовен живот. Нуждата от този живот става жизнена необходимост, за човека вече не е важно какво ще яде. Формулата: “Само с хляб не се живее” сега става близка, съкровено топла, опитва я ежеминутно, защото е преживял красотата на един живот за който е бленувал - свеж, красив, чист, вечно млад като планински поток, който е повел човека от тъмната сфера на едното измерение към светлите върхове на второто, на третото за да го разведе в нови и чудни светове, където ума не се насища на светлина, на мъдрост, сърцето на топлина на любов, душата на хармония и красота. Несравним е живота на третото измерение.
към текста >>
7.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Затова и псалмите стават мистично средство за съзерцание и
вдълбочаване
и магически ключове в един свят изпълнен с превратности и опасности, които дебнат човека от всички страни.
Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида. Страниците отшумяват, една след друга песните зазвучават. Псалмите ни откриват един свят на хармония и една непозната музика нарежда тоновете, които ни отвеждат в далечен и висок свят, където въздухът е кристален и светлината обилна. Чрез мъките, страданията и изпитанията музикантът и поетът щеше да излее в съвършен вид, не само вярата и упованието в силата на Бога, но и любовта си към Незнайния Бог, който в час на просветление той е възлюбил с цялото си сърце и душа.
Затова и псалмите стават мистично средство за съзерцание и
вдълбочаване
и магически ключове в един свят изпълнен с превратности и опасности, които дебнат човека от всички страни.
Нашия поглед и нашето внимание е насочено към 150 псалом. Като заключителен финал на оратория този псалом щеше да звучи величествено и просто, за да ни разкрие с един замах, всичко, което е било казано във всичките стихове събрани в 150-те псалми на Псалмопевеца. Спираме се на този псалом по указание на Учителя. Той ни обръща внимание - “Прочетете го, за да видите, как е славел Бога.” Спираме се на него, за да открием необикновеното. То се разлива от всяка дума на тези 6 стиха от които първата е Алилуйя, до последната, която също е Алилуйя.
към текста >>
8.
3. Среща
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Имаме желание само да мълчим да съзерцаваме картините, събитията, драматичните моменти, за да стигнем до невъобразимия покой и красота, които ни подаряват
вдълбочаването
и размишлението Дали е изгрев или залез, пукване на първа зора или великолепния поздрав на отлитащо лято.
Всяка епоха крие в пазвите си съкровищата - силното. здравото, благородното като ония метали, които не се окисляват. Беше прекрасно да се живее, удивително интересно да се следят меняващите картини, драматичните действия и се извлече утаена мъдрост от всяко събитие. Човекът научи изкуството да размишлява дълбоко, за да стигне до изводите - финалните действия винаги поднасят скъпоценното зърно на творческата мисъл и топлия полъх на една бленувана пролет, която неизбежно идва след дългата и сурова зима. Не е история, твърде е рано за нея.
Имаме желание само да мълчим да съзерцаваме картините, събитията, драматичните моменти, за да стигнем до невъобразимия покой и красота, които ни подаряват
вдълбочаването
и размишлението Дали е изгрев или залез, пукване на първа зора или великолепния поздрав на отлитащо лято.
не е важно. Всичко е наситено с мисъл, с идея и някаква тържественост ни пленява и ни кара да вземем перото и изразим кортежа на нашите чувства, мисли, протекли в невъобразима хармония през едно лято. завършек или начало на един период от време, което не знаем как да назовем. Не е важно и това. Имаме само чувството, че нещо се е случило, или ще се случи винаги се случва нещо.
към текста >>
9.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Онова, което се нарича съзерцание, размишление и
вдълбочаване
, не е нищо друго, а дълбокото преживяване на тези две минути.
Две минути от твоя работен ден, чийто часове изразходваш за много потребни и непотребни неща. Ако можеш да отделиш две минути ежедневно и то в оня ранен час, когато на изток трепти зората и новия ден бавно пристъпва и по небето блесват първите лъчи от изгряващото слънце. Не е трудна тази задача, която цели да ти разкрие богатството на новия ден и те запознае с езикът на природата. Две минути съзнателна работа върху мислите, чувствата и постъпките. Какви трябва да бъдат те и кое трябва да ги отличава.
Онова, което се нарича съзерцание, размишление и
вдълбочаване
, не е нищо друго, а дълбокото преживяване на тези две минути.
Ученикът не е обикновен човек. Той е забележителния човек на своето време и животът му се различава - мислите, чувствата, живота му носят необикновения белег на възвишеността и на благородното. Не се постигат тези неща по магически начин. Изисква се много труд, усърдие и работа, за да може да прибави към всичките си познания, още едно, познанието на един нов език. Най-дълбокия, и най-необходимия за ученика - езика на природата.
към текста >>
10.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
В преходния свят на обикновеното ежедневие,
вдълбочаването
и съзерцанието ще ти даде и сила и криле да живееш, да се бориш, да учиш, да побеждаваш.
Пред твоите бедни сетива се разлива само доброто, само красивото, само възвишеното. Зад всичкото зло на света виждаш невидима ръка, която по един чуден начин превръща всичко на добро. Тези мигове раждат за тебе красотата, те са стимул за творчески проявления. Творците на изкуството добре ги познават. Красотата и доброто във всичките си форми стават достояние чрез дълбоко съзерцание, когато стигаш до оная вътрешна, дълбока и скрита сетивност.
В преходния свят на обикновеното ежедневие,
вдълбочаването
и съзерцанието ще ти даде и сила и криле да живееш, да се бориш, да учиш, да побеждаваш.
Опитай да гледаш на всичко, което става край тебе, като израз на Великата разумност, която по всичките начини и пътища цели благото на хората. Опитай се чрез съзерцанието да намираш смисъла на нещата, за да се добереш до непресъхващия извор на любовта, чийто струи ще ти дадат и сила, и търпение и разумност да се справяш с всичките изпитания и противоречия, които ти предстоят, срещу суровата действителност на един студен свят, чийто коварни оръжия могат да се стопят само Със топлината и светлината на любовта. Съзерцавай, вглъбявай се и обичай. Не питай, какво нещо е любовта. Не искай обяснения от любовта.
към текста >>
11.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Ранните часове на деня бяха условия за обогатяване и
вдълбочаване
в духовния мир и ние всячески гледахме да не ги пропущаме.
Всичко сега е сведено до едно мълчаливо приветствие на този ден, до нещо, което ние можем само да отнесем и скрием в съкровената си глъбина, където празникът сияе с тих блясък. Третият по ред празник бе Новата година, нека не кажем по традиция и навик. Най-същественото и най-важното на този ден беше Новогодишната беседа вечерта и сутрешната, в която Учителят очертаваше каква ще бъде годината. Не винаги дочакахме полунощния час, оповестените шумни сигнали не ни засягаха и не ни бяха приятни дори - при това нямахме навика да превърнем деня на нощ. Ние си лягахме рано и ставахме рано.
Ранните часове на деня бяха условия за обогатяване и
вдълбочаване
в духовния мир и ние всячески гледахме да не ги пропущаме.
Други празници на Изгрева бяха съборните дни. Тя е специална тема. По-късно, когато съборите ставаха на Рила, те придобиха друго външно и вътрешно значение. Обаче на Рила или на Изгрева те бяха истински празници, истински духовни тържества с многото лекции и беседи, които Учителят държеше през всичкото време - а съборите траеха от 7 до десет дни. Те представляват история, за тях специална рубрика: Търново, Изгрева, Рила.
към текста >>
12.
3.3. Езикът на цветните лъчи.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
- В мълчание, със съзерцание, с благоговение, с
вдълбочаване
и преданост.
3.3. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Как да изразим неизразимото? Как да проникнем в свръхземното? Как да възприемем Божественото?
- В мълчание, със съзерцание, с благоговение, с
вдълбочаване
и преданост.
Има неща. за които никакви човешки думи, на никакъв човешки език, не подхождат. Неща, пред които трябва да замълчим. И само в мълчанието можем да се издигнем, да се докоснем до тях, да се свържем с тях. Така е с цветните лъчи на светлината!
към текста >>
13.
Медитация
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Основната черта на медитацията, това
вдълбочаването
в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа.
МЕДИТАЦИЯ Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията. Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека.
Основната черта на медитацията, това
вдълбочаването
в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа.
Намислим е истински дълбок духовен живот, немислими са някакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свръхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето „будно” състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави, за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание.
към текста >>
НАГОРЕ