НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
32
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Направи няколко тежки
вдишки
и си замина.
Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал.
Направи няколко тежки
вдишки
и си замина.
Тялото Му остана в моите ръце. Така Учителят издъхна в ръцете ми. След това Го положих бавно на леглото. След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко беше като че ли забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент, за това време, което трябваше да дойде и да се случи всичко това.
към текста >>
2.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След няколко усилени
вдишки
, изведнъж дишането спря.
Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша. Борис се приближи до Него и повдигна главата Му.
След няколко усилени
вдишки
, изведнъж дишането спря.
Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение.
към текста >>
3.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време сутринта Той започна да диша усилено, беше седнал на леглото, аз Го прихванах, обгърнах Го с двете си големи ръце, за да Го придържам и след няколко усилени
вдишки
Той си замина.
Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко! " Махна с ръка и пак си легна и Неговото болезнено състояние се върна отново. След това Учителят почти не говореше. Това беше Неговия завет към нас учениците и Неговия завет към човечеството.
По едно време сутринта Той започна да диша усилено, беше седнал на леглото, аз Го прихванах, обгърнах Го с двете си големи ръце, за да Го придържам и след няколко усилени
вдишки
Той си замина.
Тялото Му се отпусна в ръцете ми. Беше сряда 5 ч. и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г.
към текста >>
4.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 6
В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19
вдишки
, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане.
" Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести.
В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19
вдишки
, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане.
Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим 70 сутрин са също метод за поддържане здравето на човека. Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека. Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за многото лежане при боледуване.
към текста >>
5.
21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Препоръча ми да ям суров лук, да правя дълбоки
вдишки
и всяка вечер да си топя краката в топла вода, както и да възлизам на височини в планината.- Приех съветите на Учителя с благодарност.
Лицето Му придоби строго изражение, така както съм Го виждала, когато е недоволен към нашите постъпки на Изгрева. Направи ми знак, че ми е твърде сериозно положението. Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах. Чувах ги, но не ги разбирах. Накрая ми каза: „Твоят организъм и твоето тяло е устроено и пригодено да живее на височина над две хиляди метра".
Препоръча ми да ям суров лук, да правя дълбоки
вдишки
и всяка вечер да си топя краката в топла вода, както и да възлизам на височини в планината.- Приех съветите на Учителя с благодарност.
Състоянието ми се подобри: Когато се върнах в Габрово, с моят баща правехме редовни екскурзии всяка сряда и неделя в планината. При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях. Постепенно започнах да се възстановявам след всеки излет в планината, но не можех да понасям шум и присъствието на много хора. Бях станала много чувствителна и приемах техните дисхармонични състояния. Не можех да ги трансформирам в себе си и да ги изхвърлям.
към текста >>
6.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки
вдишки
както лежа.
Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко. През цялото време бивах съвсем леко облечена, почти без дрехи. След парната баня се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща баня в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка. След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно.
През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки
вдишки
както лежа.
Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани.
към текста >>
През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки
вдишки
, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т.
Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб.
През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки
вдишки
, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т.
н., както и да излизам. Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно. Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър.
към текста >>
За дълбоките
вдишки
брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница.
Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега".
За дълбоките
вдишки
брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница.
Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна. После започнах да ги правя седнала и накрая - права. Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно.
към текста >>
7.
3. Изпит по женитба
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Оставих писмото на масата, направих няколко
вдишки
, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото.
Аз ви разказах, че според Учителя робът и робинята могат да родят само едно робче и нищо повече. Взех решение, но Небето реши да ме изпита, ама аз не знаех, че ще бъда изпитван. Тогава смятах, че щом съм взел решение, въпросът е приключен и аз продължавам напред в Учението. Една година като се върнах от Рила, от летуването си, получих едно странно писмо. Като взех писмото от раздавача, ръцете започнаха да ми треперят и не само ръцете, но и цялото ми тяло и аз не можах да прочета от кого е.
Оставих писмото на масата, направих няколко
вдишки
, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото.
А в писмото имаше една изливаща се любов и предложение за брак. С това лице се бях запознал на Рила. Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя. Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра. Значи нещата се повтарят.
към текста >>
8.
IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
След няколко усилени
вдишки
дишането спря.
Зачестено дишане, никаква друга проява на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна да диша още по-усилено. Борис се приближи, повдигна главата Му.
След няколко усилени
вдишки
дишането спря.
Учителят си отиде. Беше сряда - 27.XII.1944 год., сутринта 6 часа и 45 минути.
към текста >>
9.
8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки
вдишки
, но зрението й не се подобряваше.
При това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно върху здравето й. Организмът й, при промяна на храната отслабна, но в замяна на това се изсмукаха чуждите вещества от него, както и излишните утайки, между които и ония, причиняващи и възпалението на сляпото черво. Г. Лечебна разходка Втори случай на изключително лекуване, на което също бях свидетелка. Една наша близка млада сестра, едва на 23-25 години, получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви и зрението й се намали.
Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки
вдишки
, но зрението й не се подобряваше.
Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя, видимо като че се разхождаше с него. Какво говориха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние познавахме добре сестрата и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея, тази лечебна разходка, така я нарекох тогава, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа.
към текста >>
10.
26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Учителят казваше, че на всеки сто метра да се спираш, вземаш две-три
вдишки
и пак продължаваш.
Да. В.К.: Цялата еволюция на живота. М.Г.: Еволюцията на живота, да. Да, това е. Учителят стъпваше на пръсти. Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една права пътека нагоре, която се излиза на тоя „Камък на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят казваше, че на всеки сто метра да се спираш, вземаш две-три
вдишки
и пак продължаваш.
И един ден аз рекох: „Аз ще Го изпреваря тоя, нали е стар." Така си разсъждавах аз и хукнах да бягам. Не мога да Го стигна Учителя, бре, не мога да стигна Учителя. А когато Той спираше... Мен ми беше неудобно да мина пред Него, в никакъв случай, нали, не е красиво от моя страна. Но Той вървеше винаги напред, Учителят. Стъпваше на пръсти и казваше: „Не се клатете ни на ляво, ни на дясно така, така, на пръсти и после на петите, на пръсти, и после на петите.
към текста >>
11.
30. ЛЪЧИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
А ще има, вика, един, който да управлява и да върви, ще взимаш „
вдишките
" сутрин на Мусала, на обед може да си на Пирин, вечерта не знам къда и това." А пък аз имах много голяма слабост към авиацията.
Говориха там, какво говориха. Аз това не знам. Другият случай е с брат Боев. Вървим за Мърчаево. И брат Боев ми разправя и ми казва: „Един ден, казва, Учителят каза, на тези места, на планините, всеки ще си има своя летателен апарат, който ще си го слага на гръба и ще отива.
А ще има, вика, един, който да управлява и да върви, ще взимаш „
вдишките
" сутрин на Мусала, на обед може да си на Пирин, вечерта не знам къда и това." А пък аз имах много голяма слабост към авиацията.
Вуйчо ми беше авиатор, дали затова, не знам. Тук мога да кажа, един случай ще разправя за тази авиация и казвам: „Брат Боев, и аз ще бъда авиаторът, нали, който ще ги карам:" - „Добре де, добре." И така вървяхме с брат Боев, той малко мъчно вървеше с крака си. В.К.: Той с кой куцаше, с десния крак ли? М.Г.: Като че десния беше, не помня. Но друго си спомням с брат Боев.
към текста >>
12.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1061-1080
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Най-малко 4-5
вдишки
сутрин като станеш трябва да вземеш, да задържиш въздуха, да благодариш. Най-важното.
Мога да ви дам един съвет, мога да ви кажа с какво да се лекувате, но вий сами ще се лекувате. Аз не зная в света по-добър метод за лекуване от закона на Любовта. Един човек, когото аз обичам и той ме обича, мога да го излекувам. Щом Бог те обича и ти Го обичаш, веднага може да се лекуваш. Дишане. 1064 Като поемеш въздух, да го обикнеш, да го задържиш повече.
Най-малко 4-5
вдишки
сутрин като станеш трябва да вземеш, да задържиш въздуха, да благодариш. Най-важното.
1065 Във вашия поглед вложете Любовта. Във вашият говор, в ходенето, в лягането и в ставането и всичко онова, което Бог е направил, да обичаме. Туй, което ние правим по любов, в бъдеще хората ще го обичат „Онзи, който изучава." 1066 Трябва да мислите хубаво, за да може онзи, който изучава вашата мисъл, да се ползува от нея. Трябва да вървим по закона на Любовта, че онзи, който проучава нашите чувства, да има какво да придобие. Човек, който иска волята му да бъде силна, трябва постоянно да мисли за Истината.
към текста >>
13.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Мама едвам крета и чака вече хубавото време, за да започне да излиза - пече на слънце и прави
вдишки
- спасителните
вдишки
.
Ще започнете вие там гимнастиките, песните и игрите, а ние тука мислено ще ви придружаваме. Колко ги обичам, но тука нямам тази възможност и затова ще правя това, което ще мога. Сега като ти пиша това писмо, в канцеларията, при многото си дела съм на „Изгрева" и се любувам на играта „Слънчеви лъчи." Колко е грациозна и с каква хубава мелодия, и как всички искахме да я пеем и играем както обичния ни Учител иска, но може би още много ще я упражняваме, за да я научим. „Красота" - там като бях не я чувствах, но сега я живея и се радвам на всичко. Поезията е много хубава, а с прозата миличка трябва да се занимаваме, че доста време ни отнема.
Мама едвам крета и чака вече хубавото време, за да започне да излиза - пече на слънце и прави
вдишки
- спасителните
вдишки
.
Как е сестра Тереза? Ходи ли при нейните приятели? Сестрински, поздрави с хубави пожелания за празника на сестра Тереза и всички близки. Няма да ги изброявам, защото знам, че ти ще направиш това. Ще целунеш ръка на обичния Учител, когато ти извършиш това, ще си помислиш за мен, за да получа и аз благословията Му.
към текста >>
14.
19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Когато броя на
вдишките
намалява, животът се продължава, когато броят на
вдишките
се увеличава, животът се съкращава.
Ето един красив и сигурен метод за подмладяване. От правилното и дълбоко дишане и гласът на човека става музикален. При дълбокото дишане окисляването на кръвта става пълно. При бързото дишане, окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Тази е причината поради която много хора имат повече нечиста, венозна кръв в организма си отколкото чиста, а също така при бързото окисляване на кръвта част от горивните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайки в артериите и вените.
Когато броя на
вдишките
намалява, животът се продължава, когато броят на
вдишките
се увеличава, животът се съкращава.
към текста >>
15.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Лежах буден, като правих разни
вдишки
, до 2 ч.
На връщане се отбихме малко у кмета, за да видим какви мерки е взел спрямо днес забелязания човек на пътераздела на шосето за Сувойница и с. Длугойница, че е забелязано едно около 30-годишно лице, което е давало знак към гората и е отпътувало към с. Масурица. Комитаджийска работа. Легнах си в 8 и половина, без да си паля печката. 8.ХI.1941 год., понеделник Събудил съм се в 12 ч.
Лежах буден, като правих разни
вдишки
, до 2 ч.
Станах и запалих печката си. В 3 ч започнах да чета наряда си. * Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова.
към текста >>
16.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
До 8 ч вечерта се разхождах вънка по лунната нощ и правих дълбоки
вдишки
.
Пак мъчителна нощ. Небето откъм изток облачно, а на запад прошарено, а към обед, до вечерта, съвсем се разясни. Цял ден премивах болни коне. На обед обядвах печени пиперки и макарони, а вечерях с ябълки и хляб. След вечеря дадох цигулката на Васил Тотев, за да посвири, а войниците слушаха.
До 8 ч вечерта се разхождах вънка по лунната нощ и правих дълбоки
вдишки
.
14.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство Станах в 4 ч. Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с. Сувойница, Сурдулишко, че дъщеря му - бивша моя хазяйка, 17-годишна девойка, е при мене и се стяга за срещата на баща си. Снощи се поразхвърлях и нощес съм спал по-добре.
към текста >>
След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки
вдишки
, да си прочета „Добрата молитва", „Пътят на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството".
В Кремне, където се водят сражения, засега са заминали войска. Към обед слънце огря. Към 4 ч следобед заваля дъжд. Всяка вечер след вечеря аз си турях сурдинката върху цигулката и тихичко си посвирвах някоя братска песен или някое класическо парче, каквито съм учил от учителя си по цигулка Христо Петков, ул. „Граф Игнатиев" № 37, IV етаж, в София.
След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки
вдишки
, да си прочета „Добрата молитва", „Пътят на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството".
Произнасях си формули за обграждане цялата ни дружина и тогава си отивах, за да си легна. Следобед до вечерта прекарах и в размишление и прочитането или резюме, изпратено от Еленка, или пък нещо от Словото на Учителя из някое томче. 23.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство Осъмнахме с ясно утро. След това се заоблачи.
към текста >>
Рано си направих
вдишките
и молитвата и влязох в помещението си.
Обядвах с хляб и ябълки. Поболя се кон от 14/1 батарея от колика. До вечерта имах работа с него. Вечерях с макарони и хляб. След това гледах стрелба на донесените нови картечни пистолети.
Рано си направих
вдишките
и молитвата и влязох в помещението си.
Вечерта започна да вали дъжд ситен, Посвирих си около един час и си излязох да видя болния кон. Той се успокоил и в 8 ч си легнах. 24.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство Снощи в 8 ч цялата позиция екна от гърмежи на пушки, картечници, минохвъргачки, гранати и оръдие. Десетина минути продължаваше стрелбата.
към текста >>
17.
20. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 13.XII.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
И там пяла наши песни,
вдишки
правила, викала, цял Изгрев чул и от бирарията надошли до оградата да гледат, само Елена нищо не чула, захласната в своята цигулка, и свири ли, свири, но и когато свири човек, и когато е много разположен, трябва да бъде най-много нащрек и буден, да се моли, защото тогава именно му готвят най-голямата засада.
Направих погрешката, като я приех, но изправих я бърже. Нещо отвътре ми нашепваше да я изкарам навън и аз обух се, отворих вратата да изляза, а нея с бай Ради ги оставих, но тя като видя, че аз излизам, юрна се по мене и излезе с такава сила през огради и дървета, ние не можем да я стигнем, като издаде един страшен писък потресающ, и се бутна у Иванови, чука на вратата и те, наивни - отварят, тя влезе и силно тракна вратата и се заключи, не го искаше, бай Ради. Остана там, ние се върнахме, аз отидох на спявка и тази нощ не можах да заспя от впечатления. Преди да отида на хора, аз почуках на вратата на Учителя и Му разправих и Го питах при мене ли трябва да прекара. Той ми обясни от що е това и каза: „Няма защо да е при тебе, тя не трябва да бъде тука, да я пратят при мъжа й и в болницата." И каза: „Тука все такива дохождат." А тя дошла още през деня при Лулчев, викала там за помощ, лудувала и той я взел, та на Учителя я води, да Го предизвикват да я бие.
И там пяла наши песни,
вдишки
правила, викала, цял Изгрев чул и от бирарията надошли до оградата да гледат, само Елена нищо не чула, захласната в своята цигулка, и свири ли, свири, но и когато свири човек, и когато е много разположен, трябва да бъде най-много нащрек и буден, да се моли, защото тогава именно му готвят най-голямата засада.
Тя е ходила при Лулчев да я просвещава и затова го търси. Той като им разбърка умовете, води ги при Учителя. На другия ден, сряда. Учителят обясни този случай на беседата и каза: „Като ставате учители на неуки хора, ето резултатите какви са." Тази слугиня, казва Учителят, има сгъстени чувства, под лъжичката огън й гори, а светлина в ума няма, не може да ги трансформира, те дават силно напрежение под лъжичката, чувствува голяма мъка, затова си дере дрехите. У нея се насъбрало, тя не иска да слугува на тези евреи, иска да дойде тука, на Изгрева да живее, на Господа да служи, вижда, че тука - малки бараки, няма много шетане и пр., а то скритото: иска да се метне на шията на някой брат.
към текста >>
18.
16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
За минута правим 20
вдишки
- това са 20 обеда.
В онзи свят, за който се говори, воденици няма и воденичара няма. Човек трябва да яде разумното Слово. Има един свят, дето не се нуждаем от такава груба храна, както сегашната. И вече заменяватази храна, започва този процес: като ядем три пъти на ден, добиваме известни елементи от грубата храна чрез стомаха, част от енергията придобиваме чрез белите дробове и известни енергии придобиваме чрез мозъка. Един ден ще се храним чрез дробовете си.
За минута правим 20
вдишки
- това са 20 обеда.
Това е хранене. В новия живот, когато човек се новороди, той няма да е роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои и да не може да се радва на живота, който Бог ни е дал. Сега по-голямата част от живота ни е в тревоги и вътрешни смущения. Христос е внесъл една дълбока наука, която хората в Неговото време не разбраха. И сега още християнството не е разбрано.
към текста >>
19.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
Нормално дишащият човек прави по 18
вдишки
в минута.
Планини, полета, извори, реки, морета, с всички природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек.
Нормално дишащият човек прави по 18
вдишки
в минута.
За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки. За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки. А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1.
към текста >>
За един час прави 60 по 18, равно на 1080
вдишки
.
Ала това е дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута.
За един час прави 60 по 18, равно на 1080
вдишки
.
За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки. А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1. В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията.
към текста >>
За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920
вдишки
.
Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута. За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки.
За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920
вдишки
.
А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1. В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година.
към текста >>
Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара,
вдишките
за една минута са 18 или отношението на пулса към
вдишките
е 72 : 18 или 4:1.
Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута. За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки. За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки. А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек.
Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара,
вдишките
за една минута са 18 или отношението на пулса към
вдишките
е 72 : 18 или 4:1.
В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година. Както видяхме тя е пътят на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение. Един ден от тази космична година е равен на 72 земни години, което се получава, като разделим 25,920 на 360. 18 години е периодът на нотация - специално лунно движение.
към текста >>
Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и
вдишките
на човека.
В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година. Както видяхме тя е пътят на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение. Един ден от тази космична година е равен на 72 земни години, което се получава, като разделим 25,920 на 360. 18 години е периодът на нотация - специално лунно движение.
Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и
вдишките
на човека.
Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват. Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето.
към текста >>
20.
4. За дишането
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Тук ще споменем пак, че правилното и дълбоко ритмично вдишване, сутрин, с едната ноздра, задържане и издишане от другата, и обратно; правенето гимнастики след тези
вдишки
, особено на чист въздух, пиене на малко топла вода с лъжичка, на глътки, е от голямо значение, особено за слаби и нервни хора.
IV. За дишането Ако здравото тяло зависи от правилното хранене, правилното храносмилане, то здравата нервна система, здравите дробове, чистата и права мисъл, чистите чувства зависят от правилното дишане. А всичко това е свързано със симпатичната нервна система. Ето защо, ние горещо препоръчваме на читателите книжката за дишането от Учителя.[1] В тази книжка има ценен материал по този въпрос.
Тук ще споменем пак, че правилното и дълбоко ритмично вдишване, сутрин, с едната ноздра, задържане и издишане от другата, и обратно; правенето гимнастики след тези
вдишки
, особено на чист въздух, пиене на малко топла вода с лъжичка, на глътки, е от голямо значение, особено за слаби и нервни хора.
Ако това може да се прави и преди обяд, то е от голямо значение. Дишането, това е животът, а поглъщането на повече кислород с жизнената сила - праната от въздуха, това е условие за продължителността на живота. Никой да се не самоизлъгва и мисли, че ежедневната физическа работа ще замести дълбокото дишане и разумната гимнастика. Само с разумното дълбоко дишане и гимнастика ние даваме възможност на кислорода да проникне с жизнената сила до върховете на дробовете. На дълбокото дишане се дължи и облекчението при умората.
към текста >>
21.
2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
По този въпрос може да има много «може би», но все пак желателно е да ми се обясни едно от многото «може би», защото да не би да ми я прибере без време при себе си и аз, немил и недраг, да правя дълбоки
вдишки
по Изгрева?!
Но в случая най-важното за мен е това, че употребява думи, с които си служеше в такива случаи към мен, думи, които наистина, освобождават ме от всякакво съмнение дали е майка ми, или не. А още повече, че особено думата кумбара е едно доказателство за мен, че наистина майка ми е, която говори с жена ми, защото помня много добре колко радостна и нежно посрещаше и изпращаше Учителя, когато той, младо момче, идваше у дома на гости, с думите: «Ах, беним ей ем гьозел кумбараджим», т. е. «Ах, моето добро и хубаво кръстниче! » И му пукаше пуканки. Но, обаче, мен едно ми е неясно, а, именно това, защо моята майка не се явява на мен в сън да се разговаряме и да я питам аз нея защо толкова години не ми се обади и защо именно жена ми предпочита, за да й говори!?
По този въпрос може да има много «може би», но все пак желателно е да ми се обясни едно от многото «може би», защото да не би да ми я прибере без време при себе си и аз, немил и недраг, да правя дълбоки
вдишки
по Изгрева?!
София, 26.XII.1942 г. Д-р Иван Жеков -------------------------- [1] пюсюр (тур.) - човек, който е небрежен и не цени чистотата, (бел. а.) [2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума гагаузите във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник. [3]темис - турска дума, значи чисто. [4] урсуз - опак човек.
към текста >>
22.
143. Тялото е струна на духа
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Правим 20
вдишки
на една минута, а трябва две
вдишки
и две издишки на една минута да правим.
Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината. Багри дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят. Мисълта дава формите, а духовния свят - съдържанието, та белият цвят от само себе си нищо не може да представи ясно, идва тогава другият - червеният цвят и заедно работят Човек по-голямата част от живота си преминава в чистене от утайки на миналото - мътната вода трябва да се филтрира. Да изучаваме природата - растенията от въглеродния двуокис се хранят и ние ще трябва да се научим от въглеродния двуокис да вадим храна. Сега в духовния свят много ядем.
Правим 20
вдишки
на една минута, а трябва две
вдишки
и две издишки на една минута да правим.
Животните ядат цял ден, човек яде три пъти на ден, а колкото по-напредва, по-рядко става храната му Та в дишането сме бързи и затова ни липсва търпение. Учителят дава най-хубавата тема на ученика, а той трябва да я развие по най- хубав начин и после идва третото - той ще я прочете. Истина е това, което постоянно освобождава човека, а не това, което един път го освободи, а друг път го зароби. Духът се проявява, а ние сме струна на духа - да свирим! "
към текста >>
23.
262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ако въздухът се издишва през устата, този прах остава в носа и при следващите
вдишки
отива по-навътре, и стига дробовете.
Въздуха като се вдишва и издишва през носа, той затопля носа. - От това следва, че през лятото може да се диша и през устата? - Не, при всички условия трябва да се диша и издиша през носа! В това има дълбок физиологически смисъл. А това, което ти сега можеш да знаеш е, че въздухът обикновено е прашен - като се вдишва през носа, прахът голепва по стените на носа, и когато се издишва през носа, заедно с въздуха се издишва и праха.
Ако въздухът се издишва през устата, този прах остава в носа и при следващите
вдишки
отива по-навътре, и стига дробовете.
За днес това ти стига. За тебе сега е необходимо това да го приложиш, защото ако не го приложиш, това знание не само че няма да те ползва, но ще ти бъде в тяжест и задължение.
към текста >>
24.
244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения
,
,
ТОМ 34
Те имат и очистителни
вдишки
.
Тука има „ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ”. Л.Т.: Имам ги. Дава ги Учителят, но казва: „Не са за европейци.” В.К.: Не са за европейци. Л.Т: Може отчасти само. Очистително да направим.
Те имат и очистителни
вдишки
.
В.К.: Да. Но това не е за европейците. Л.Т: Аз всичките тия работи ги зная. В.К.: Ние продължаваме с разбора на Школата. Стигнахме до „ЗВУКЪТ ПРИ ПЕЕНЕ И ГОВОР”.
към текста >>
НАГОРЕ