Търсене в текстове за 'Бързина'

Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега.
Тук всичко беше в движение, в движение бяхме всички, движехме се по колона към До извора след оздравяването. Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас. Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега. Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай. А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината.
към текста >>

5. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше.
Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа. Ако тя беше слаба по дух и по характер, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго.
към текста >>

6. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

Бях го наляла, но в бързината не бях го сложила в голямата раница.
Учителят мълчи, лицето му е вече строго и той ле одобрява всичко това. А когато е така, знаех от опит, че нещата ще отидат към драматична развръзка, за да бъде поука за мнозина, за да се прояснят умовете на учениците. Групата тръгва за Витоша пешком. По пътя Учителят поиска топла вода. В такива случаи на екскурзии аз винаги слагах в специално приготвен термос топла вода за Учителя. Бях го наляла, но в бързината не бях го сложила в голямата раница. А това разбрах, когато развързах раницата и там го нямаше. Ядосвах се, че го няма и разбрах, че тяхното присъствие на гостите бе ме извадило от равновесие, не бях се съсредоточила какво слагам в раницата. А как да се съсредоточа. Учителят седеше на пейката и всички чакаха аз по най-бързия начин да се подготвя. И за се подготвих, сложих всичко, но не и термоса.
към текста >>

7. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Когато пристигнахме горе на езерата и се разположихме, оказа се, че само аз бях взела платнища и никой не беше се сетил в бързината.
А в нея също работи Божията Правда и отреди тя да присъствува на екскурзията, но само телом, а по дух тя не присъствува тука". Аз се поклоних и се отдалечих. Същият ден Методи започна да ухажва другата сестра, с която дойдохме и така бях освободена от него. А тук на 7-те езера прекарах една от най-хубавите си екскурзии, защото тук властвуваше Божията Правда в съдбите на человеците. Преди да тръгна от София освен моя багаж и храна аз бях взела три платнища. Когато пристигнахме горе на езерата и се разположихме, оказа се, че само аз бях взела платнища и никой не беше се сетил в бързината. Тогава Учителят взе моите платнища от ръцете ми и нареди на братята да направят навес с тях. Разбра се, че ако не бях дошла с моите платнища и освен това аз носех малката палатка на Учителя, която винаги стоеше у нас, така че без мен и моят багаж Учителят нямаше къде да спи. Савка стоеше настрана и наблюдаваше как аз измъквам платнищата и как Учителят ги взе, обърна се към нея и казва: „Платнищата доведоха Марийка на езерата". Савка чу това и се успокои окончателно, че наистина тези платнища са ме довели, а не някой друг, защото те бяха необходими на Рила и някой трябваше да ги занесе. А по въздуха не можеха да се пренесат, а някой трябваше да ги донесе.
към текста >>

Който е на първо място яде по пет локума, а който е на последно място идва последен на Рила и то не, че е поканен от Учителя, а защото три платнища го довеждат, които те са забравили в бързината и които са необходими за навес, така както е необходима палатка за Учителя.
О, ние всички седим и наблюдаваме как Савка дъвче локум и как Учителят стои пред нея и я изчаква да изяде поредния локум, за да поднесе кутията отново и да каже: „Още, още". Така тя изяде пет локума. Тя беше задоволена. Учителят й оказа най-голямото внимание според нея, почерпи я с пет локума, изчака я да го предъвчи и преглътне и при това наблюдаваха всички как тя го прави. Какво по-хубаво и по-категорично признание от Учителя за нейното първо място. Който е на първо място яде по пет локума, а който е на последно място идва последен на Рила и то не, че е поканен от Учителя, а защото три платнища го довеждат, които те са забравили в бързината и които са необходими за навес, така както е необходима палатка за Учителя. Та така свърши този ден - ние изядохме по един локум, Савка изяде пет локума, а с трите платнища направихме заслон и опънахме палатка за Учителя. А през нощта заваля дъжд и това бе финала за твърдението на Учителя, че платнищата са ни довели на Рила и Савка заспа успокоена, а аз не дремнах цяла нощ. Не можех да проумея методите на Учителя как извираха от него така непринудено и те създаваха величието му. На другият ден Учителят ме извиква на страни и проведохме цял разговор. Обръща се към мен: „Марийке, Марийке, като ти разправяхме, че твоят път не е за земята, но ти като каза: „Тръгвам".
към текста >>

Всичко се извършваше едно след друго с голяма бързина.
Не можех да проумея методите на Учителя как извираха от него така непринудено и те създаваха величието му. На другият ден Учителят ме извиква на страни и проведохме цял разговор. Обръща се към мен: „Марийке, Марийке, като ти разправяхме, че твоят път не е за земята, но ти като каза: „Тръгвам". Сега ще търпиш всичко и ще разрешаваш задачите си". Аз още умувах над всичко това, което се завъртя около мен, а опитностиТе следваха една след друга и не можех да възприема в себе си всичко това, да го смеля, да го осъзная и осмисля. Всичко се извършваше едно след друго с голяма бързина. Докато размишлявах върху тези неща Учителят продължи: „Знаеш ли, Марийке, какво значи да обичаш Бога? " и две сълзи се отрониха от очите му. Аз занемях. За пръв път виждах в очите на Учителя сълзи и тези две сълзи да падат на земята. Какво бе това?
към текста >>

8. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

Така всички се движехме по тази вътрешна елипса към Учителя и се приближавахме и се отдалечавахме съобразно времето, с което се движехме и с бързината, с която разполагахме.
Казвам кръжаха, а не се движеха, защото всеки се движеше около Учителя по една строго определена орбита - едни се приближаваха повече, други се отдалечаваха и след това отново се приближаваха. Всички се движехме по елипса. Но в елипсата има два центъра. За да се начертае трябва да има два центъра и това се учи в училище по геометрия. Този въпрос Учителят го е засегнал в беседите си и ще го намерите по-подробно описано и обяснено от него. Така всички се движехме по тази вътрешна елипса към Учителя и се приближавахме и се отдалечавахме съобразно времето, с което се движехме и с бързината, с която разполагахме. А това зависи главно от това как разрешаваш своите задачи и как работиш. Но винаги ставаше така, че за всеки от нас имаше строго определено отделно време, за да се доближим до Учителя. Всеки, който имаше нужда и беше му дошло времето на движение в онази вътрешна елипса, то той се приближаваше до Учителя, срещаше се с него и това бе срещата на една човешка душа с Бога и така се разрешаваше отношението на онзи човек, който се приближава към Бога, Разговорът приключваше, братът се отдалечаваше от Учителя по своята вътрешна и външна орбита на движение. Затова ще забележите, че много хора, които живееха в света, долу в града и които външно не смееха да изявяват симпатията си към Братството и Учителя поради страх от общественото мнение, то тези хора понякога идваха при него и за наше най-голямо учудване той ги приемаше веднага докато ние трябваше да чакаме с часове и дни. Тяхното време бе дошло и се осъществяваше срещата им с Учителя, защото те чрез своята вътрешна елипса идваха до онзи момент и до онази точка, където трябваше да се осъществи връзката им с Бога.
към текста >>

9. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Например, опитният машинист може изведнъж да спре трена (влака) с каквато и бързина да се движи.
Тя каквото намери го понася и всичко носи в океана. А океанът пък взима тези неща и ги изхвърля на брега. Това са символи, които ги има в твоя хороскоп и се отнасят за чувственият ти свят. После трябва да знаеш, че има желания, които не могат да се спрат изведнъж. Само адептите могат да спрат моментално едно желание. Например, опитният машинист може изведнъж да спре трена (влака) с каквато и бързина да се движи. Но ако един параход в морето и да го спрат той по инерция се движи още два километра. Твърдата материя трябва да се организира, а житката (воднистата) да се използва. А житката материя представляват човешките преходни чувства. У тебе е развита повече фантазията. Въображението създава форми, от които може да се изгради нещо трайно, фантазията образува мъгла, а въображението образува облаци, които имат вече форма.
към текста >>

10. 51. ТРЕСКАТА

Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и разположение.
Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас. Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на много чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех. Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и разположение. Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар. А съм живяла при крайно тежки, нехигиенични условия и неудобства и съм се разболявала честичко. И Той ме е лекувал с мисъл през пространството или като ми е давал някои съвети-методи, начини, средства, как да си помагам сама или даже ми е препоръчвал и някои билки. Чрез мене е давал съвети и препоръчвал билки и за други болни. Из беседите са пръснати също стотици съвети, препоръки, методи, средства, билки за лекуване.
към текста >>

11. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

По радиото даже не приели да съобщят за Неговото заминаване, но съобщението се разнесло със светкавична бързина и без радио, от уста на уста, от човек, на човек... Няколко телеграми и провинцията и България знаеше.
Но не можеше да не ни е мъчно, да не скърбим и да не плачем. Всички плачеха - тихо, мълчаливо, но плачат и мъже, и жени, и наши, и чужди, непознати хора, които не бях виждала никога. Извървя се невъобразимо много народ, тихичко, незабележимо, . непринудено. Никой не ги покани, никой не ги накара, никой не ги насили. Нещо повече. По радиото даже не приели да съобщят за Неговото заминаване, но съобщението се разнесло със светкавична бързина и без радио, от уста на уста, от човек, на човек... Няколко телеграми и провинцията и България знаеше. Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън.
към текста >>

12. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават!
Та само те ли са? Това е цялото Братство, толкова сестри и братя. Та само това ли е Твоята работа - да стоиш при нас, когато хленчим и да ни утешаваш? Та Ти имаш толкова много и толкова велика работа! " 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават! " Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти! " Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми.
към текста >>

Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда.
Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина. Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда. Колко повече едно висше Съзнание. И с тази бързина То може да бъде едновременно навсякъде! " Аз изтръпнах! Аз знаех, че Той е говорил за бързината, с която се движи мисълта и съзнанието в беседите си, знаех, че някога мога да попадна на такава беседа и на тази мисъл, но да попадна сега, същия ден, един-два часа след разговора. Това никога не очаквах.
към текста >>

И с тази бързина То може да бъде едновременно навсякъде!
Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина. Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда. Колко повече едно висше Съзнание. И с тази бързина То може да бъде едновременно навсякъде! " Аз изтръпнах! Аз знаех, че Той е говорил за бързината, с която се движи мисълта и съзнанието в беседите си, знаех, че някога мога да попадна на такава беседа и на тази мисъл, но да попадна сега, същия ден, един-два часа след разговора. Това никога не очаквах. Нито можех да търся. Аз не знаех абсолютно в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл.
към текста >>

Аз знаех, че Той е говорил за бързината, с която се движи мисълта и съзнанието в беседите си, знаех, че някога мога да попадна на такава беседа и на тази мисъл, но да попадна сега, същия ден, един-два часа след разговора.
Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина. Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда. Колко повече едно висше Съзнание. И с тази бързина То може да бъде едновременно навсякъде! " Аз изтръпнах! Аз знаех, че Той е говорил за бързината, с която се движи мисълта и съзнанието в беседите си, знаех, че някога мога да попадна на такава беседа и на тази мисъл, но да попадна сега, същия ден, един-два часа след разговора. Това никога не очаквах. Нито можех да търся. Аз не знаех абсолютно в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл. Те са море, океан, в който човек може да се загуби, камо ли и да търси нещо. Освен това аз нямах всичките си беседи при мене, а само няколко томчета.
към текста >>

13. 18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

Цанка Екимова

Заплатиха ми учудващо много - един път за работата, втори път за модела и трети път - за бързината.
Поех задачата, минах през магазините, взех необходимите платове и за 24 часа денонощна работа със светкавична бързина изпълних поръчката. Изведнъж получих толкова много сили и енергия, че сама всичко изработих като изобщо не съм спала през това време. Ръцете ми летяха, аз не усещах, бях в особено състояние, чувствах, че имам необикновена помощ от невидими приятели. Направих един нов модел и всички много го харесаха. Бяха възхитени от изпълнението, от модела и от светкавичната работа. Заплатиха ми учудващо много - един път за работата, втори път за модела и трети път - за бързината. Обещах си, че този модел никога няма да го изработвам на други лица. Сумата, която получих беше голяма и с нея можех да пътувам до София и с нея да престоя около 30 дни. Аз се радвах, а и те се радваха като деца за хубавата изработка. Поръчката я превозиха с лека кола. Учудих се сама на онова, което бе преминало през ръцете ми за 24 часа.
към текста >>

14. 5. ПЕТЪР ТЕРЗИСТОЕВ

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони.
5. ПЕТЪР ТЕРЗИСТОЕВ Брат Петър Терзистоев от известно време беше болен, повече от времето прекарваше в легло. Беше лято и след завръщането ми от езерата, както обикновено останах за известно време при сестра ми. Преди да си тръгна за Варна сънувам, че съм се запътила към една голяма гара. На перона нямаше никой, освен брат Петър Терзистоев и с. Нанка Терзистоева. От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони. Влакът внезапно спря. Брат Петър се качи в него, а Нанка остана. В миг влакът се стрелна с неимоверна бързина и се изгуби зад хоризонта. Мина един ден още и на другия ден потеглих за Варна. Пристигнах вечерта.
към текста >>

В миг влакът се стрелна с неимоверна бързина и се изгуби зад хоризонта.
На перона нямаше никой, освен брат Петър Терзистоев и с. Нанка Терзистоева. От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони. Влакът внезапно спря. Брат Петър се качи в него, а Нанка остана. В миг влакът се стрелна с неимоверна бързина и се изгуби зад хоризонта. Мина един ден още и на другия ден потеглих за Варна. Пристигнах вечерта. На другия ден научих, че брат Петър си заминал. Когато съм пътувала от София за Варна е било погребението му. Той беше фотограф и бе заснел много снимки с Учителя и братския живот.
към текста >>

15. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите.
За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо? “, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали. Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб. Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба.
към текста >>

16. 17. Божественият параход

Боян Атанасов Златарев

Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда.
17. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАХОД Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал. Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки.
към текста >>

17. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри.
Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде. Елена работеше около пощата, към пожарната, а наблизо имаше една сладкарница, в която преди време сме се срещали. Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам. Като отивам при нея първата й дума беше къде ми бил пръстена. Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри. Викам: „Аз отдавна съм го свалил пръстена“. А тя носи пръстена си, който беше хвърлила на земята. Като седнах при нея тя започна да ми разправя какви мармалади правила, какви компоти, нали знаеше какво обичам аз. Все едно, че нищо не е станало. Добре, но като излязохме от сладкарницата, отидохме покрай Дунава, седнахме на една пейка и тогава аз й хванах ръката и си вземах пръстена.
към текста >>

18. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Близкият на покойния войник се разхождаше по перона, но изведнъж влака като свирна и потегли с бързина и аз не видях какво стана.
да не е на открито. Селянинът отиде във фургона при началник влака и влакът потегли. Така тръгнахме значи от Кюстендил и спряхме в Горна баня. В Горна баня като спряхме първата ми работа беше да отида да си налея вода в манерката. Прибрах се във вагона, но дълго време, може би час или час и нещо не ни даваха път. Близкият на покойния войник се разхождаше по перона, но изведнъж влака като свирна и потегли с бързина и аз не видях какво стана. Обаче като стигнахме София чакам да дойде селянина, но го няма никакъв и в това време моя вагон го отделиха и го прикачиха на околовръстния влак. Мене трябваше да ме оставят на гара Сердика, на мястото на настоящия дворец на културата „Людмила Живкова“. Аз седя и се чудя какво да правя. Вагонът трябва да се освободи и си викам, как ще ме намери тоя човек, освен по вагона и по бялата палатка... И тъй прекарах него ден там, защото той обикалял през това време да ме търси по гарите около София. По едно време пристига.
към текста >>

19. Съдържание

Космична бързина 30.
Тогава аз 25. Чистите ръце 26. Двете лекции 27. Гъсениците 28. Възпитателен метод 29. Космична бързина 30. Само бял 31. Целуни 32. Сестра Дарлинка сънува 33. Празникът на пролетта – 20.III.1938 г. 34. Очите на любовта 35.
към текста >>

20. 19. ПОРТОКАЛЪТ

И тези преживявания се редуваха с такава последователност и бързина, щото аз за себе си ги бях конкретизирала със следния израз: "изкуствени положения, естествени преживявания".
19. ПОРТОКАЛЪТ При Учителя биваше само радост и песен, но имаше дни, когато облаци се надвесваха над хоризонта. Разбира се. И дъждът е необходим, и вятърът, и бурята понякога. А животът при Учителя се развиваше по най-естествен начин, въпреки че това ставаше в една много по-различна гама. За да има преживявания - дълбоки и богати - програмата за всеки ден биваше различна. И тези преживявания се редуваха с такава последователност и бързина, щото аз за себе си ги бях конкретизирала със следния израз: "изкуствени положения, естествени преживявания". Та, при едно такова изкуствено преживяване, аз се бях разсърдила. Отидох си в стаята и не исках да отида в Центъра, където беше моето място. Сигналът, с който бях викана там започна да се обажда, започна да настоява, но аз упорствам. Аз не искам да отида. Разбира се, повече не мога да устоявам.
към текста >>

21. 29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА Топъл летен ден.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА Топъл летен ден. Следобедът предразполага за почивка. И наистина всичко почива. И хора, и птички. И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи. Не се мярка никой из Изгрева.
към текста >>

Двойникът ми полетява с голяма бързина.
Но така будно ще бъде моето съзнание, щото най-леката стъпка, която стъпи на поляната, да мога да доловя. Малко ми е съвестно. Но не мога. Като че ли двойникът ми ще излезе без да ме предупреди. Очите ми се затварят. Стъпка! Двойникът ми полетява с голяма бързина. Неизразимо голяма бързина. Аз дори се смущавам, да не би идвайки към мен, да ме отмине. Да не би да не може да спре точно върху мен. Аз се смущавам да не ме отмине, а той така точно се намести. Така точно.
към текста >>

Неизразимо голяма бързина.
Малко ми е съвестно. Но не мога. Като че ли двойникът ми ще излезе без да ме предупреди. Очите ми се затварят. Стъпка! Двойникът ми полетява с голяма бързина. Неизразимо голяма бързина. Аз дори се смущавам, да не би идвайки към мен, да ме отмине. Да не би да не може да спре точно върху мен. Аз се смущавам да не ме отмине, а той така точно се намести. Така точно. Без никакво, абсолютно без никакво сътресение.
към текста >>

Най-леката стъпка бях доловила, и от най-голямата космична бързина имах опитност.
Без никакво, абсолютно без никакво сътресение. Нещо, което е непознато за земните закони. Аз се учудих, изненадах и в същия момент бях изправена. Беше Учителят. Стъпката на Учителя. Най-леката стъпка бях доловила, и от най-голямата космична бързина имах опитност. Благодаря, Учителю.
към текста >>

22. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.
През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето. Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас. Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта. Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха. Но приготовленията за Рила бяха и по-други.
към текста >>

23. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя.
Но случайно се срещнахме извън имението, някъде на шосето, покрай имението и ние се спряхме, за да се поздравим с нея и тя каза, че можела да издейства от шефа, от главния шеф на имението да влезем и ние там. Аз й обясних, че ние не се нуждаем от това, че ние не сме дошли, за да влизаме и участваме в този център и че просто сме дошли, за да се видим с българската група. И всъщност й казах, че Михаил Иванов не го третираме като учител, тъй като по едно и също време на земята няма, не идват двама Велики Учители. Всеки 2000 години слиза по един Велик Учител, който да даде Словото Божие. В случая това беше Беинса Дуно, а не Михаил Иванов. Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя. Но там тя продължила да крещи и викала: "Къде е председателя, къде е шефа на българската група? И после казала: "Вие познавате ли тази Величка, познавате ли я? Срещнах я, тя дошла тука да прави революции! " Благи Жеков я успокоил и след това по девойките ми предадоха да не говоря нищо и да не се бъркам в тези работи, в тяхната група. Всъщност аз нищо не съм й говорила в центъра.
към текста >>

24. 16. ЗМИЯТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му.
Горе на Рила едновременно и майка ми и Учителя са оздравели за голяма радост на всички братя и сестри. Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр. 567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от змия. Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне. А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети! " И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми. Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява.
към текста >>

25. 07 - 59. ВЛАКЪТ СПРЯ НА ПОЛЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Влакът летеше с голяма бързина, сякаш искаше да изпревари времето.
Имах работа в София, при Учителя. Взех влака и отпътувах. Беше пролет. Китна пролет. Зелените площи на нивите и ливадите действаха ободряващо на духа, а синьото небе успокояваше. Влакът летеше с голяма бързина, сякаш искаше да изпревари времето. Пристигнах на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Разговаряхме по разни въпроси. Много неща се изясниха, погледнати от по-високо. Както винаги, останах много доволен от срещата.
към текста >>

26. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тогава чух, че някой ми каза: „Хайде, Георги, ставай и тръгвай с мене." И без да ме чака, грабна ме в обятията си и ме понесе с голяма сила и невъобразима бързина.
Болният се развика и аз се събудих. „Вуйчо, Вуйчо, ти знаеш ли, че аз вече съм здрав.'' И почна да става от кревата. Аз му казах, че много се радвам, нека бъде жив и здрав. „Не бързай още да ставаш. Нека постоим още тук под лекарски надзор." Очите на болния бяха широко отворени, пълни с живот и радост и той почна да ми разказва как е оздравял: „Като си лежах на леглото, над мене дойде една голяма светлина и нещо като самолет, но не беше такова. Тогава чух, че някой ми каза: „Хайде, Георги, ставай и тръгвай с мене." И без да ме чака, грабна ме в обятията си и ме понесе с голяма сила и невъобразима бързина. Летяхме все нагоре. По едно време чух глас, който ми каза: „Сега минаваме първото небе." Продължихме нашия полет все със същата скорост. След известно време отново чух глас: „Сега минаваме второто небе. '' Продължавахме да летим и така чух глас: „Сега минаваме третото небе." Веднага след това се намерихме на една хубава голяма поляна, сред борова гора, нещо наподобяващо на Изгрева, но много, много красиво. Видях на поляната два големи кръга от ангели.
към текста >>

27. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Тогава обясних на този офицер, че според окултизма, такива хора са свръхчовеци и могат да излизат от тялото си и да се движат с бързината на мисълта.
Той седнал на стола и й казал, че сега часът е 9, а тя трябва да бъде в 10 часа на беседа в салона. Тя го изпратила и обещала да побърза. След това отишла в салона и попитала къде е отседнал Учителя, но никой не знаел за негс. След този случай тя се заинтересувала дали в салона в София Учителят е държал беседа на тази дата. Отговорили й, че той е бил там и държал беседа. Тогава обясних на този офицер, че според окултизма, такива хора са свръхчовеци и могат да излизат от тялото си и да се движат с бързината на мисълта. Марин Камбуров ми разказа следния случай: През един неделен ден Учителят и още двама братя били в Казанлък и излязли извън града на разходка. На връщане, вечерта, на една улица видяли събрани много хора. Станало някакво убийство. Учителят погледнал и продължил, а другите двама останали даразберат как е станал инцидентът. Разбрали, че убиецът и убитият били приятели, но пили в кръчмата и убийството станало след спречкване.
към текста >>

28. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи старецът, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира, старецът му казва: само вие ли имате тренове?
Кани го да се помоли. След молитвата вижда една градина, пълна с различни цветя, невидени досега и с разнообразни краски, които омайват погледа и насищат душата. Въздухът е препълнен от благоухание? Отдясно вижда голяма светлина, от която излизат много хора. Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си! Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи старецът, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира, старецът му казва: само вие ли имате тренове? А кой ви даде умът да ги строите? Какво мислите за небето и обитателите му? Можели да се ходи там, както апостол Павел и Йоан са се въздигали или не? Г. М-в пита за едно свое видение, а вместо отговори, медиумът вижда същото видение - на Данаил не се ли даде да види съновидението на царя? Чрез Хр.
към текста >>

29. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа.
И всеки, който се опитваше да ми противодействува, аз исках да го изтикам навън, обаче това съм го сторила, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, да, несъзнание. Това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху гърба ми. Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа. Как е възможно едновременно на 10 места да говоря. Е, как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако в 10 сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци.
към текста >>

30. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

С такава бързина и аз се движа.
Ако вие се подвижите само 1/100 000 000 част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това учение, изведнъж ще направите нещо много. Аз ще считам голям прогрес, ако само 1/100 000 000 част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата вечност ще има един прогрес от знание в знание. С такава бързина и аз се движа. Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг.
към текста >>

А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна.
В цялата вечност ще има един прогрес от знание в знание. С такава бързина и аз се движа. Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост.
към текста >>

Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра?
Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте.
към текста >>

Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма.
Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте. За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго, приятно.
към текста >>

31. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца.
Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види това нещо. Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действува и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, то става. И тъй, окултизмът гласи: Всички блага в живота са свързани с кротостта и смирението, всички сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система, и всички несполуки - с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението.
към текста >>

32. 17. ВЯРА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие.
Това място, на което ви е поставил Господ, е най-добро за вас. Той добре е разпределил работата ви, само че трябва да знаете как да я вършите. Например, ако всяка от вас си зададе за цел колкото познати има, които не си живеят добре, да въдвори между тях хармония, да им говорите за възвишени неща, за Бога, като оставите личните си дертове, колко нещо бихте направили! Ако чакате така да се оправи светът, то и след 10 000 години няма да се оправи. Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие. От силата на волята ви зависят и богатствата, които ще имате. Един човек се познава по това, като му дадеш 100 лева и го следиш как ще ги употреби. Ако отиде да ги изпие, то утре, като му дадеш 1 000 лева, и с тях ще направи същото. Мислите ли, че ако една пчела ви ужили със задницата си, та ако има възможност, не би ви сторила нещо повече? Смисълът не е в това, което имате, а как го употребявате.
към текста >>

33. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици.
Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не можете да я пробиете със сабята, тя отскача. И чук ако турите, и той ще отскочи. Та, твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчици можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на движението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Значи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост.
към текста >>

Идейният свят е с най-голяма бързина, следователно, той е твърд свят.
Твърдостта зависи от степента на движението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Значи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Идейният свят е с най-голяма бързина, следователно, той е твърд свят. Затова се казва: „Бог отделил твърдта." Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават (*абсолютна) стабилност. Тъй обяснявам, че твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Затова, като влизате в духовния свят, вие ще вървите по въздуха.
към текста >>

34. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Следствие на бързината ние го схващаме като една права линия, само че пресича нашия свят, затуй се показва един перпендикуляр.
Този перпендикуляр се е образувал от безброй кръгове, по които може да се ходи свободно. Следователно, едно същество, което се движи по перпендикуляр, ходи в кръгове, то се движи толкова бързо, че като минаваш в тия точки те светят, и нам се вижда, като че се образува една права линия. Понеже тесарактът обема едно голямо пространство, гдето пресича физическия свят в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Следствие на бързината ние го схващаме като една права линия, само че пресича нашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А ти като влезеш в този свят, веднага се движиш в кръгове, но се движиш с такава светкавична бързина, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години, а ти можеш да извървиш този кръг в една минута, в една секунда. И ние казваме: „Ние можем да се движим по този перпендикуляр.“ Но ако направите един хубав конус, тия кръгове в него да се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (- „Ние не се ли движим по такъв кръг? “) Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Вие имате една приятелка, обикнете я, усещате, че всеки ден тя се приближава до вас.
към текста >>

А ти като влезеш в този свят, веднага се движиш в кръгове, но се движиш с такава светкавична бързина, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години, а ти можеш да извървиш този кръг в една минута, в една секунда.
Следователно, едно същество, което се движи по перпендикуляр, ходи в кръгове, то се движи толкова бързо, че като минаваш в тия точки те светят, и нам се вижда, като че се образува една права линия. Понеже тесарактът обема едно голямо пространство, гдето пресича физическия свят в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Следствие на бързината ние го схващаме като една права линия, само че пресича нашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А ти като влезеш в този свят, веднага се движиш в кръгове, но се движиш с такава светкавична бързина, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години, а ти можеш да извървиш този кръг в една минута, в една секунда. И ние казваме: „Ние можем да се движим по този перпендикуляр.“ Но ако направите един хубав конус, тия кръгове в него да се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (- „Ние не се ли движим по такъв кръг? “) Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Вие имате една приятелка, обикнете я, усещате, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далеч от вас, но дали е близо или далеч до вас по разстояние, тя се приближава към вас.
към текста >>

“ Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространства на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място.
Най-после, като проектирам мисълта си, виждам от где е дошъл този извор, намеря го и казвам: „Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл този малкия извор.“ Спра се пред него и казвам: „Славна работа е той. През колко слизания, през какви мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор. Ами че тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще дойдем до буквата. Ще намериш произхождението на този извор и най-после ще намериш един ангел, той ще ти се усмихне и ще ти каже. „Намери ли ме тук? “ Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространства на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на Земята от тия пространства, употребяват 10-15 дни. Е, от далечни системи идват. Докато дойдат до Земята достатъчно време им заема. (- „Какви са признаците, когато дойде един такъв ангел?
към текста >>

35. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка змия със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала.
Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба. 4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали. Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка змия със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала. Войникът се събудил и си казал: „Добре, че е сън." Наскоро след това, преди войникът да е заспал, изсвирва тревожен боен сигнал. Всички скачат и се строяват за бой. В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала змията. Санитарите го отнесли назад от бойната линия и после в една болница. След това той писал писмо в София до редакцията на в.
към текста >>

36. 29. ИЗБЕГНАТО ПРЕМЕЖДИЕ

Паша Теодорова

При влизането ми в стаята на Учителя, събух кецовете си, но в бързината е станало нещо, което да исках съзнателно да го направя, не бих могла.
А когато при излизането ни остана доста време на вратата, следял е да не стане нещо по- сериозно и със своята мощна мисъл е могъл да го предотврати. Ако не бях скочила така благополучно, макар и с вързани крака, предстоеше да падна от стъпалата надолу с главата. Питам се: Какво е станало, та краката ми бяха вързани? Като си спомня днес за случката, смея се и ми е някак весело. Ето какво ме изненада. При влизането ми в стаята на Учителя, събух кецовете си, но в бързината е станало нещо, което да исках съзнателно да го направя, не бих могла. Връзките от дясната обувка са се вмъкнали в лявата и то точно на стъпалото, а връзките на дясната ми обувка се вмъкнали в стъпалото на лявата обувка. Значи станало е някакво кръстосване на връзките, които бяха доста дълги. Да исках нарочно да направя това, не бих могла. И после понеже набързо обух обувките, стъпила съм точно на кръстосаните връзки. Ако бях седнала още на първата площадка да нанижа връзките, нямаше да се случи нищо, но нали бързах.
към текста >>

37. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо.
Седнеш ли пред нея, трябва да бързаш: или да диктуват или ти сам да преписваш, както беше при дешифриране на беседите. Стилизацията е работа от друг характер. И тази работа, да обработвам беседите с перо в ръка, ми беше също приятна и неуморима. Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя.
към текста >>

38. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече!
Заредиха се тежки дни и безсънни нощи, изпълнени с тревога... Баба ту нареждаше като на умряло, ту се молеше горещо пред иконите. Аз и сестра ми Вера стояхме сгушени до нея. Свършили се биха за нас детските игри, безгрижните ни дни... На 27 септември през нощта картечни изстрели процепиха зловещата тишина... Тръпки на ужас обхванаха всички ни. Скочихме от леглата полуоблечени. Излезли бяха чичо, стринка, децата им, съседите... Лунни лъчи обгръщаха в сребърна паяжина града. А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече! Избиха ги! " Баба падна като покосена, а кога го я светихме, писъците и клетвите й събраха съседите в нашия двор... Всички плачеха безгласно. С какво можеха да ни утешат? Ненужни бяха думите пред тази голяма майчина и сирашка мъка!... Настъпи есен.
към текста >>

39. 7. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХОРОСКОП

Цветана Щилянова

Когато низшето влияние на Сатурн е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност.
вечер Венера - любов към всичко хубаво и хармонично, но същевременно и задоволяване на всичко чувствено. Последното качество остава преобладающе, додето влиянието на Венера не се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс - другият полюс на Венера, трябва да бъде победен. Сатурн е особено зле поставен в М.С. и в 4-ти дом, когато е зле аспектиран. Когато низшето влияние на Сатурн е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране, и критикуване. Сатурн подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн - низшето аз. Сатурн е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно на мисълта. Забележка на редактора: Поместваме астрологическа карта на Цветана Щилянова, но тълкуванията са дадени от неизвестен астролог, намерени в нейния архив.
към текста >>

40. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения.
Изкуството трябва да влезе в своята роля - да възпитава хората. Хора честни, благородни, всеотдайни, това са хората на науката. Абсолютна честност, благородство и милосърдие. Живот, Мъдрост, Истина, Правда, Милосърдие - изключват насилието. * * * Сряда вечер, 18.IV.1928 г. Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения. Интелигентността е израз на доброта. Да разбере човек себе си понякога е много трудно. Сиромашията трябва да се превърне в добродетел, да стане добър. Богатият пък да придобие разумност. Добрият човек всякога може да бъде богат.
към текста >>

41. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1261-1280

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1265 Аз човекът го зная в едно малко чувство, много нежно, то е човека, но туй чувство се движи с такава грамадна бързина, че едновременно то може да бъде навсякъде.
1264 Учен човек е онзи, който знай какво ще му се случи в живота. А като знай какво ще му се случи, да знай да го използува. Тялото, ума, сърцето ви, то са само условия, човек не трябва да ги прави цел, защото тези неща могат да се изменят. За бъдеще неговият ум ще се увеличи. Голяма разлика съществува между ума на един ангел и един човек. Човекът. 1265 Аз човекът го зная в едно малко чувство, много нежно, то е човека, но туй чувство се движи с такава грамадна бързина, че едновременно то може да бъде навсякъде. То може да проникне всички светове. Затова то е неуловимо. Земята. 1266 Земята е един атом. Тя не е толкова голяма, колкото се показва. Едно дете на пръста си може да я държи.
към текста >>

42. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Учителят каза накрая при свършване Словото: „Сега пригответе се всички, защото Мирът вече иде с конска бързина!
И ако днес ние сме приятели, то е защото сме ученици и съученици във Великата школа на живота. И един е нашият Учител и Него само учениците слушат. Учителят каза по повод на твоето писмо още доста думи, но тях Милчо ще ти изпрати. Сега искам да ти споделя нещо много интересно. Сега в неделя на 3.05. Учителят каза накрая при свършване Словото: „Сега пригответе се всички, защото Мирът вече иде с конска бързина! " Ние всички се зарадвахме много. По- рано преди години Учителят беше казал: „Мирът иде с биволска кола, но иде." А сега е повече. Това е хубаво и това всички сега чакаме. В моето тефтерче има една хубава мисъл, която е и за тебе: „Ходи с всичкото незлобие на сърцето си и мирът ти ще изгрее като утринната зора." 2 май 1942 г. Изгрев Следва и един подпис.
към текста >>

43. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Бързина не трябва.
- Ще се молиш! - „Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат! " И в България партии и организации се делят все на по-малки единици. Това е хубаво - на 99 езици говорят, нека се целят! Ако българите бяха чакали, в голямата война да не се намесват, щяха да имат сега положението на Румъния. Бързина не трябва. Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и Добруджа. Сега иде време да се оправи тая грешка. Идва конфедерацията на народите и ще стане по-добре отколкото се очаква. Не велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това.
към текста >>

През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание.
Екскурзиите навън тоже опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои. После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости. Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна. Вечеря един чай, малко хляб, плодове. През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание. Това е един свещен акт в живота. След като ги опитате може да ги предадете на други. За екскурзиите Всички свободни дни сега през лятото използувайте в излети, екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. 5-10 души, колкото се събират, ще излезете.
към текста >>

44. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

До нас имаше една височника, наречена „боклучката"; От тази височинка се спускахме с шейни, получаваше се известна бързина, а това състояние е много приятно за всички момчетии.
Така няколко пъти, докато напълним съдовете. Като подарък получавахме от майка ни един „гологан" / тогавашна монета от 20 стотинки/. Така спечеленото богатство използвахме да купим канап за пускане на хвърчила. Такива хвърчила правеха всички момчета от нашата улица, пускахме ги да хвърчат нагоре; който имаше най-много канап, хвърчилото му стигаше по-голяма височина, а това беше нашата момчешка гордост през лятото. Дойдеше ли зимата, падне ли сняг, излизахме на пързалките. До нас имаше една височника, наречена „боклучката"; От тази височинка се спускахме с шейни, получаваше се известна бързина, а това състояние е много приятно за всички момчетии. Не липсваха падания, приятно търкаляне из снега, пак ставай, тичай - до насита. В Карнобат правеха и едни по-особени шейни, високи като столче - около 20 сантиметра; може би чрез тях имаше друго удоволствие, наричаха тези шейни „казак". Искам да подчертая, че на нас децата, баща ни никога не ни даваше пари за харчене, да си купуваме закуски или сладки за училище. Помня един път, като отивах на училище, застигнах баща ми по пътя и му поисках: „Тате, дай ми някоя пара, да си купя нещо! " Той не ме запита нищо, но извади от джоба си една монета /петаче, или десетаче/, даде ми я и аз продължих по-нататък към училището.
към текста >>

45. 15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г.

С възможната бързина се стремяхме по-скоро да стигнем при Учителя, при братята и сестрите, призвани от всички краища на България.
/6 август 1914 г. по стар стил, а по новият стил + 13 дни = 19 август/. Празникът Преображение. Облякохме се с чисти дрехи, пременихме се с новите си дрехи и в ранното утро се запътихме през тихите Търновски улици по Севлиевското шосе към вилите за братския събор. Скоро движението и чистият въздух ни ободриха. С възможната бързина се стремяхме по-скоро да стигнем при Учителя, при братята и сестрите, призвани от всички краища на България. За около 30-40 мин. пристигнахме. Влизаме в двора на долната вила, където мълчаливо ни посрещнаха разпределителите. Намираме вече мнозина дошли преди нас и застанали в прави редица, обърнали се на изток всеки от нас съзерцаваше сред претихналата природа. Зазоряването бе настъпило, но повдигне ли човек лице към небето, все още би съзрял някои звезди. Там е Зорницата и спящият доскоро Сириус, който знае, че вече ще отстъпи на Слънцето - Орион и Плеадите вече гаснат по високо на небосклона.
към текста >>

46. 25. ДВЕ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ И 91 ПСАЛОМ

Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролът над влака бе изпуснат и едва с големи усилия се възстанови нормалната бързина, да се спасим от дерайлиране.
При пътуването ми назад, настанен във влака, спокойно си стоях на местото. Навън бе нощ. Гарите отминаваха една след друга. По едно време може би наближавахме град Шумен и усетихме, че влака започна да се движи много ускорено. Локомотивът започна да издава тревожни сигнали и така продължи няколко минути. Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролът над влака бе изпуснат и едва с големи усилия се възстанови нормалната бързина, да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ме спаси 91 Псалом. Ето защо Учителят настоя да го имам написан със себе си.
към текста >>

47. 36. 91 ПСАЛОМ

Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролата над влака бе изпусната и едва с големи усилия бе достигната нормалната бързина, за да се спасим от дерайлиране.
Мнозина от нас в тия усилни години изпитахме значението на окултните сили, криещи се в този псалом. Прочее, в пътуването ми назад, настанен във влака спокойно си седях на мястото. Навън бе нощ, гарите отминаваха една по една. По едно време, може би наближавахме гр. Шумен, усетихме че влака почна да се движи много ускорено, локомотива започна да издава тревожни сигнали и така продължи няколко минути. Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролата над влака бе изпусната и едва с големи усилия бе достигната нормалната бързина, за да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ни спаси 91 Псалом и защо Учителят настоя да го имам написан със себе си. Учителят ми помогна и през 1922 година по следния начин. Дотогава, петчленното ни семейство живееше в гр. Бургас, но наложи се младите да следват университета в София, а старите да отидат при тях, за да водят домакинството. Ето, че останах наново сам в Бургас, макар че тази самота се разнообразяваше от общението ми с бургаските братя и сестри.
към текста >>

48. 82. 91 ПСАЛОМ

Преживяхме тази тревога 3-4 минути и едва тогава се почувствува постепенно намаляване на бързината.
Влакът пътуваше през нощта, препълнен с войници като мен. Бяхме пътували около два часа, може би стигнали към Шумен. Тогава от локомотива се зачуха тревожни сигнали за спиране, но въпреки това, усещаше се, че влакът ускори движението. Локомотивът пищи, влакът бърза и не може да спре. войници, които познаваха пътя, се разтревожиха и казват: „Тук е голям наклон, тия хора изпуснаха влака, опасно е да не изскочи от релсите! Преживяхме тази тревога 3-4 минути и едва тогава се почувствува постепенно намаляване на бързината. Отдъхнахме си спасени. Спомних си тогава, защо Учителя така настоятелно искаше да узнае, имам ли със себе си 91 Псалом. Оня, който е определен да се спаси сред големи катастрофи и бедствия, за него се казва от Ангела-ръководител, че само ще гледа и ще види заплатата, която нечестивите хора приемат т.е. - кармата, която спохожда в такова време и останалите длъжници на тая карма. „Понеже си направил Господа /моето упование/ Вишнаго, свое прибежище, Няма да ти се случи никакво зло, И язва няма да се приближи до жилището ти." С тези думи Ангелът напомня Великия закон, че щом ученикът е намерил прибежище в Господа, за него няма да се случи никакво зло.
към текста >>

49. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

И с голям ентусиазъм, и с бързина се хвърлих в това нещо, и реших да хвърля много големи средства.
Н.Д. Да. Малко мъчно мога да си спомня подробности. В.К. Друго, което съм записал: „В онези години се занимавах с търговия на едро. Идвам на Изгрева и някои приятели ми казаха: Николай, на Изгрева ще има кооперация. Аз смятах, че това е братска идея, че братята е уреждат. И с голям ентусиазъм, и с бързина се хвърлих в това нещо, и реших да хвърля много големи средства. Аз не знаех, че това е работа и инициатива на държавата. Учителят ме среща и ми вика: „Николай, къде отиваш? " Разбрах, че правя грешка и че това не трябваше да го правя понеже не е братска идея по отношение на кооперацията. Спомняш ли си? Н.Д. Да, спомням си.
към текста >>

50. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Иван Толев

Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска.
И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители" и „победени", и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! " Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално.
към текста >>

51. 3. POESIA MYSTICA

Иван Толев

По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет.
IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете" Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя. Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина. По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет. Зеленият цвет е символ на растеж. Паралел из живота (вж. по-нататък сонета "Nocturne" и коментара към него).
към текста >>

52. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

231 са дадени стойностите с каква бързина да се свири и пее.
Ако не той аз ще го включа в „Изгревът". 13. Промяната на Паневритмията през 2000 г. според писмото на Светозар Няголов се състои в следното: а) променят ритъма, играят я дори движейки се два пъти по-бързо, защото са подведени от французите. А на песнопойката пише как трябва да се изпълняват и песните, и Паневритмията. Освен това в „Изгревът" том IV, стр. 231 са дадени стойностите с каква бързина да се свири и пее. Всеки може да си извади на ксерокопие от тази страница 231 и с хронометър, и с часовник да провери колко бързо се играят сега отделните упражнения. Много е просто и достъпно за всеки. Проверете. б) след изсвирването на „Евера" един път, музиката се повтаря от знака за повторение. Обаче днес музикантите не я повтарят от турените от музикантите на Учителя по негово време знак, а се връщат още по-назад 4 такта и се изменя мелодията, и се удължава упражнението с 4 такта. А защо се прави това?
към текста >>

53. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си.
Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей Йосифов, а Йосиф Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл. от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си. Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една трънка на бивака. Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот. Преоблякох се и ми наляха от Учителевия термос вода гореща, която изпих, защото започнах да кашлям от простиване на гърлото от силния бяг и дишането през устата.
към текста >>

Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина.
Стенографията сега ми е много необходима, но ето, още отлагам, защото тук време ми не остава и у дома пък съвсем няма да бъда свободен, вътрешно, да гледам старата си майка да работи и братята си, а аз да уча. Просто техните мисли не мога издържа, също и на околни, от такова стоене и занимаване. Затова аз трябва да отпътувам за София. Там имам условията да уча, само барака нямам, где глава да подслоня, но ще я наредя все по някой начин. Времето тече, а аз все отлагам. Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа.
към текста >>

54. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках.
1936 година 2.II.1936 год., Равна Сън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри. Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други. Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках. Времето полуясно. Слънцето грее. По Чепино, Витоша и другите планини наоколо мъгли лазят. Няма сняг отпреди Коледа досега и все топло време. Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг.
към текста >>

55. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
IV.Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Разговор с Учителя на 18.111.1923 год., София Вяра непреодолима, физическите почиствания са едно Божие благословение. И когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот.
към текста >>

56. 1. Великият Учител

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Аз се почувствувах наново на крилете на ангелите и с бързината на светлината се носех в небесата.
Навън всичко ми се виждаше ново: светлината ми се виждаше по-светла, а слънцето - по-ярко от други път. Изпълнена с радост, като птичка полетях към стаята си, за да се потопя още веднъж в оня небесен мир, в който изживях няколко минути при Учителя. Преди да влезна в стаята си, срещнах брат Звездински, когото поканих и разказах всичко за срещата си с Учителя. Брат Звездински, като видя готовността ми за работа, с ентусиазъм започна да описва смисъла и значението от един живот, иждивен на Божията нива. От неговите уста почнаха да се леят ред методи и начини за работа, с които той си е служил. Аз се почувствувах наново на крилете на ангелите и с бързината на светлината се носех в небесата. С внимание слушах това, което от никого досега не бях чула. Аз разбирах, че тъкмо сега Учителят чрез брата отговаря на въпросите ми, които Му бях задала. Аз бях щастлива, истински щастлива, както никога. Обсипана бях с методи, с правила, начини и средства, с които може да се работи духовно. Аз вече се чувствувах силна и въоръжена и в момента още исках да полетя, да се намеря вън от оградата, при моите братя и сестри и при моите бащи и майки, които ме чакаха да обърша сълзите им, да им дам ръката си, да ги подигна, да им се усмихна, да им покажа пътя и да им занеса радостната вест, че Учителят е дошел и че ги вика на Неговата трапеза.
към текста >>

57. 24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Ще пътуваме с много по-голяма скорост от мухата, пък сега тя ни изпреварва със своята бързина в пътя ни и пречи.
], за кръчмари и попове. А светът е създаден за всички ония добри хора - да носят Доброто, Любовта, Истината, Правдата, Мъдростта. Дошли сме да възприемем Доброто, Любовта, Правдата, Истината, Мъдростта. Бъди натоварен с тези добродетели, не позволявай никому да те разтоварва от тези добродетели и да те товари с камъни! Няма какво да се учим от мухите. Ще пътуваме с много по-голяма скорост от мухата, пък сега тя ни изпреварва със своята бързина в пътя ни и пречи. Носи Доброто, Любовта, Правдата, Истината и Знанието. 3 посл. Йоана, 11 ст.: „Възлюблений, не подражавай злото, но доброто! " Всичко, което Бог е създал, е добро. Страданието е изключителна работа.
към текста >>

58. 28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ето, пиша ти със светкавична бързина.
Чети, свири, пиши, мисли, прави опити, радвай се, смей се, благодари, бъди крепка, силна, непоколебима и вярна на Учителя! Ето нашето верую. За това ний живеем. Друго не ме радва и за друго не живея. Което ми поръчваш, ще бъде, ще изпълня. Ето, пиша ти със светкавична бързина. Току-що свърших дежурството, а в 2 ч излизаме по работа. Чакат ни в града. Още 15 минути остават, а аз не съм се и приготвил. Ще прекараме зимата в малката стаичка. Аз не се залових на работа.
към текста >>

59. 4. Биволската кола

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на биволски кола.
4. Биволската кола На 6 май 1934 год,, Гергьовден, вечеряхме заедно с Учителя. Сестра Бал- това седеше от дясната Му страна и каза на Учителя: - Учителю, като заминем, нали ще сме пак с Тебе? Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на биволски кола. Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех. Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг. Чудех се какво е това нещо Вдъхновение, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех. Един ден Учителят каза: - Когато имате Вдъхновение, Бог ви е посетил.
към текста >>

Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг.
4. Биволската кола На 6 май 1934 год,, Гергьовден, вечеряхме заедно с Учителя. Сестра Бал- това седеше от дясната Му страна и каза на Учителя: - Учителю, като заминем, нали ще сме пак с Тебе? Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на биволски кола. Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех. Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг. Чудех се какво е това нещо Вдъхновение, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех. Един ден Учителят каза: - Когато имате Вдъхновение, Бог ви е посетил.
към текста >>

60. 108. Вътрешната организация

Който с малка бързина се движи, отегчава се от духовния път.
Човек да вижда възможностите и да се радва, че има умни хора. Да любим ближния си, че Бог живее в него - или към центъра на Бога да се движим. Един е погледът към ближния - погледът на Любовта; други поглед е отклонение. Дето няма отношение, няма Любов към Бога. Любовта е подобна на извор и благодари другия от благото. Който с малка бързина се движи, отегчава се от духовния път. Любовта изключва страдание, страх. Като има Любов, всичко може да направи. Да отвори сърцето си за Любов към всички същества - тогава от ден на ден забогатява, изобилие...! Дето Любовта отсъствува, сиромашията царува. Който има отношение към Бога, познава Истината.
към текста >>

61. VI. Едно от пътуванията ми в другия свят

Елена Казанлъклиева

" А той ми каза: „Тук може и с бързината на мисълта, и с бързината на светлината.
Ако искаш, ще те заведа през пътища, през високи балкани, реки, долини и ще стигнем на мястото. И това си има своята красота. - Аз му казах: „Понеже днес съм ти гостенка на твоето жилище, по който начин искаш ме заведи. Когато мой гостенин ми идва у дома, аз ще го посрещна както моята любов ме движи. Тук, у нас, има и коли, и каляски, тренове, автомобили и аероплани, а там вие какво имате? " А той ми каза: „Тук може и с бързината на мисълта, и с бързината на светлината. Мисълта е най-бърза. И в светлината има своята приятност, както кога вървиш с трен, автомобил или каляска, вървиш и разглеждаш чудни картини." - Е, добре, как се възпроизвеждат тези картини, питах го аз, понеже ти ми казваш, че може да се вижда и не вижда? Кажи ми нещо от това, което знаеш, за да мога и аз да осветля други, които ме питат. Например защо едни не могат да виждат другия свят, а други го виждат? - Защото трябва всеки да работи върху този негов вътрешен свят.
към текста >>

Както в слънчевите лъчи се вижда спектърът на различните цветове, така и хвърчащите струи на фонтаните си вървяха с една точно определена бързина и всяка си заемаше мястото, фигурите, обаче, се меняваха.
Така и аз мисля, както се изказа моят приятел. - Е, засега повече разбиране не може да се иска от вас, но по отговора се познава, че вие вървите към съществения път. Подигна си ръката единият брат, който бе вдясно, и веднага се намерихме в една дивна по хубостта си сграда, която не бе съградена от тухли, пръст и желязо, както на земята, но с такъв ефирен материал, който бе прозрачен и можеше да се види вътрешността отвън. Но такава красота, такава архитектура, с такива знаци, фигури, иероглифи и около нея безброй фонтани, които чудно се преплитаха един в друг, та не можеше да се разбере кой през къде минава, кое иде отгоре и кое отива нагоре. Първата фигура представляваше изгряващето слънце. Както в слънчевите лъчи се вижда спектърът на различните цветове, така и хвърчащите струи на фонтаните си вървяха с една точно определена бързина и всяка си заемаше мястото, фигурите, обаче, се меняваха. - Е, доволни ли сте засега, деца? - Да - отговорихме ний. - Вашите очи не могат да издържат на големи напрежения, на гледки и картини с по-голяма сложност. Засега това ви е достатъчно - обърна се ръководителят ми към моя приятел и каза: - Изпроводи твоята съпътница и съмишленица, пътят й е вече отворен. Поздравиха и казаха: - С мир и любов нека бъдат изпълнени умовете ви, сърцата ви, душите ви и духът ви.
към текста >>

62. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Към този живот крачи тя с голяма бързина.
Престореност и изопаченост, щото и точка от истинското нейно „аз" няма. Фалшива маска е отвън и отвътре, което няма да я изведе на добре. [6] О, жени, жени! Проследете историята на миналото човечество, че е пострадало най-много от неискреността и неестествеността на падналата жена. Вижте и проследете които щете романи, и ще видите, че във всяка интригантска роля попада жената и когато дойде съзнанието в нея, тя е в състояние да изправи хиляди грешки. Към този живот крачи тя с голяма бързина. И питам: не е ли уморена вече тя от тези монотонни игри? Светът се изпълни и препълни с много излишни и непотребни неща, всичко имаме до насита, но едно нямаме, едно нещо скъпо ни липсва - „майка", която да донесе, да издигне хубав свят, красив свят, добър свят, естествен свят. Това са кукли и форми, но не истински жени. Хубаво знаят да пеят, да играят, да говорят, да поетизират и списателствуват. Да, но онази чиста майка, която знае да свири, да пее, поетизира със своята душа, сърце и ум, и да е в хармония с естествения свят, нямаме.
към текста >>

63. 53. Опитности на брат Никола Гръблев

Но в бързината си, не избърсал сабята и както била мокра от кръвта, я турил в ножницата.
И аз тогава го оставих свободен, като му казах: - Ти си по-умен, ти ме води по-нататък! Конят пое пътя. Рано сутринта се озовахме в селото живи и здрави. През същата тази нощ пътувал един войник с кон и въоръжен със сабя и пушка. Вълците го нападнали, той извадил сабята и убил с нея няколко вълка, като по този начин отбил атаката на вълците. Но в бързината си, не избърсал сабята и както била мокра от кръвта, я турил в ножницата. Мократа сабя замръзнала в капията. Когато втори път го нападнали вълците същата нощ, той не могъл да извади сабята и бил разкъсан и изяден от вълците. 53.2. Друг случай на брат Гръблев с вълци. Приятелите вълци Една нощ от моя пункт трябваше да отида до друг, за да проверя как са постовете. Като излизах от моя пункт, войниците, които бяха на пост, ми казаха: - Господин капитан, не отивайте до другия пункт, защото около нас има много вълци и ще Ви разкъсат.
към текста >>

64. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи.
23. Сфера на Меркурия Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота.
към текста >>

65. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна.
Първият е свързан с „настоящето”, вторият с „миналото”. Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разрасна благодарение мощния импулс на Урана, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на Земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма „далечни” разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са за пример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят.
към текста >>

Днес няма „далечни” разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него.
Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разрасна благодарение мощния импулс на Урана, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на Земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма „далечни” разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са за пример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Урана е аероплана.
към текста >>

66. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2.
Най-силният аспект - съвпадът - може да се открие най-лесно, тъй като още на пръв поглед става ясно, дали има планети в обсега от 10° - при Слънцето и Луната 12° - от двете страни на планетата, която ни интересува. В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26° от знака от знака Риби до 20° от Овен, следователно тук имаме съвпад на Слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до границата на аспектния орбис. Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото, ако Меркурий би се намирал много близко до Слънцето, т. е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита „обгорена” от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност именно ако Меркурий е в точен съвпад със Слънцето - според някои с разлика в дължините до 5', според други до 1/2° - положението на планетата се смята пак добро. Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета - в нашия случай 8° от Везни. Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на Слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със Слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло - Слънцето - е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден R. 3. За разпознаване на квадрата, вторият дисхармоничен аспект, трябва да се запомнят трите динамични четириъгълници, за които се говори по-рано, а именно: 675]кардинален - Овен, Рак, Везни и Козирог неподвижен - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей и подвижен - Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.
към текста >>

67. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство.
Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност.
към текста >>

Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

68. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост.
Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>

69. (Продължение)

Влад Пашов

Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност.
Принципът на Вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти”. Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение. „Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта”. Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации - там, гдето те са най-бързи, - се намира духът на противоположния полюс, - това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответствуващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора.
към текста >>

70. (Продължение)

Влад Пашов

И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството.
Как е могло да стане подобно чудо? - То става, затова - отговорил Озирис, защото Словото присъствува в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово. - Щом това е така - казал Хермес, - дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща? - Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо. - Подигни очи и гледай - чул той гласа на Озириса.
към текста >>

71. 16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА

16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА Следствие на различната бързина, с която се движат около Слънцето, светилата дохождат в различни положения едно спрямо друго, т. е.
16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА Следствие на различната бързина, с която се движат около Слънцето, светилата дохождат в различни положения едно спрямо друго, т. е. образуват различни ъгли помежду си. Някой от тези ъгли са хармонични, други - дисхармонични. Ъгъл от 0° ÷ 10° се нарича СЪЕДИНЕНИЕ или СЪВПАД между светилата. Съвпадите между добротворните светила са ХАРМОНИЧНИ или благотворни. Такива са съвпадите между Слънцето, Венера, Юпитер и Нептун, или на тези четири светила с неутралните светила Луна и Меркурий.
към текста >>

72. 8. ЛУНАТА

АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност, храброст, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност.
Когато има дисхармония между Луната и Венера, а Луната и Венера поотделно получават преобладаващи дисхармонични аспекти от злосторниците, в такъв случай човек е лишен от всякакви естетически чувства и не проявява никаква умствена, духовна или физическа красота. Такъв човек всякога е антипатичен за околната среда. Колкото е по-силна хармонията между Луната и Венера, толкова повече са условията и възможностите за придобиване, усвояване, разбиране и използване на добродетелните Венерини качества, дарби и способности, които са почва, на която могат да растат, да се развиват и дават плодове всички останали висши дарби и способности. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Венера, човек има стремеж да придобива и прилага в живота си ред и чистота във всяко отношение. Чистотата и редът са майка и баща на всички останали добродетели. 8.3. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност, храброст, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност. Тези положителни качества човек може да придобива посредством хармонията на Луната и Марс само ако Марс получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето. Но ако Марс получава предимно дисхармонични съчетания от злосторниците, тогава неговият хармоничен аспект с Луната ще остане без значение, защото в тези случаи Марс не притежава добродетелни качества и той не може да придаде нищо положително на Луната. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, квадрат, паралел, съвпад в скоби или полуквадрат с МАРС Според силата на дисхармонията между Луната и Марс, човек придобива и проявява редица отрицателни, неблаготворни Марсови сили и качества: прибързаност, припряност, раздразнителност, избухливост, сръдливост, ядовитост, отмъстителност, неустойчивост, непостоянство в мисли, чувства, желания, намерения, колебливост и неустойчивост при трудности и изпитания, неработоспособност, безредие, безсистемност, нечистота, бездейност, безплодност. Тези отрицателни качества на Марс се придават и проявяват в живота на човека с такава сила, при дисхармонията на Луната с Марс, когато самият Марс получава преобладаващи дисхармонични съчетания от злосторниците. Но когато Марс има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, а самият той дава дисхармония на Луната, тогава гореказаните качества на Марс въздействат много по-слабо.
към текста >>

73. 10. ВЕНЕРА

Дисхармонията между Венера и Уран е свидетелство, че такъв човек е бил в минали животи окултен ученик, но не е прилагал правилно наученото в окултните школи, отлагал е приложението му, закъснявал е, а после, в бързината си да приложи всичко, е обърквал нещата.
Ако при дисхармония между Венера и Уран, Венера същевременно получава дисхармоничен аспект от другите злосторници, а няма никакво съчетание с добротворците, на такъв човек със сигурност могат да се предскажат много любовни разочарования и трагични преживявания. Такива люде не могат да имат никакво щастие нито в проявите на любовта си, нито в своя семеен живот и са лишени от всякакви успехи в областта на изкуството. ВЕНЕРА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с УРАН Тези съчетания действат двуяко: когато човек има за най-висш идеал любовта към Бога и вярата в Бога, те действат като хармонични, когато човек не вярва в Бога и не обича Бога - действат като дисхармонични. И това е понятно: ако човек обича Бога, той ще получава благословенията и любовта на ангелския свят, представляван от Уран и обратно. Ангелите са Божи войни, любещи всеки, който е предан на Бога и воюващи против всеки, който е враг на Божието царство. Дисхармонията между Венера и Уран е свидетелство, че такъв човек е бил в минали животи окултен ученик, но не е прилагал правилно наученото в окултните школи, отлагал е приложението му, закъснявал е, а после, в бързината си да приложи всичко, е обърквал нещата. Според силата на дисхармонията между Венера и Уран човек е внесъл по-голяма или по- малка нечистота и безредие в желанията на сърцето си, изопачавания в проявите на любовта, не се е ръководил от внушенията, правилата и законите на ангелския свят. Липсата на всякакво съчетание между Венера и Уран показва, че такъв човек не е правил още системни и постоянни усилия да изучава окултните науки и да се ползва от светлината и познанието, които дават те. Това говори също, че такъв човек не е правил съзнателни връзки, няма съзнателни отношения и обмяна с ангелския свят на мъдростта чрез сърцето си. 10.5. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА С НЕПТУН ВЕНЕРА в тритон, на 72° или секстил с НЕПТУН Всякога трябва да се има предвид, че Нептун, е втора октава на Венера. Венера е главната учителка и ръководителка на човешкото сърце за постигане на красотата, ред и чистота на физическото поле, на външните форми изобщо, а чрез Нептун човек се научава да поддържа чистотата, порядък и красота на чувствата, мечтите и копнежите, на душевния си живот изобщо.
към текста >>

74. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Тези условия ще се изразат във вид на възходяща енергия, с определена интензивност и бързина на движение.
Учителят казва: „Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки, като отбелязвате минутата, часа и деня, и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото - други, през есента и зимата различни свойства от тия на първите два сезона.” Следователно различните времена дават различни условия за раждането на мисли, идеи, чувства и постъпки. Условията, от своя страна, могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни за развитието натия мисли, идеи, чувствай постъпки. „Благоприятните условия идват периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, в кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразат във вид на възходяща енергия, с определена интензивност и бързина на движение. Тази енергия ще повдигне човека и ще му даде тласък нагоре. Това се определя от благоприятните съчетания на планетите.” Значи по всяко време съчетанията на планетите не е благоприятно за всеки вид дейност. Тогава, трябва да изучим кои съчетания на планетите са благоприятни за нашите начинания и кои не са благоприятни. Това знание може да ни даде науката астрология. Но това не влиза в обсега на обема на настоящата работа.
към текста >>

75. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Астросоциологическо значение: религията, правораздаването, висшата съдебна власт, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, едрата търговия с чужди страни, държавните финанси, корабоплаването, различните спортове, свързани с бързината, бягането, общо - спортовете на открито.
Знакът Скорпион управлява половите органи. Деветият дом се намира под знака Стрелец, чийто управител е Юпитер. В този знак Меркурий е в изгнание, Плутон е в екзалтация. Природа: вдъхновение, наклонност към висшите окултни науки, ясновидство, независимост и новаторски дух във философията, мистиката, правото, модерните науки и в областите на изкуството. Ентусиазмът за дълги пътувания и за непознати приключения. Астросоциологическо значение: религията, правораздаването, висшата съдебна власт, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, едрата търговия с чужди страни, държавните финанси, корабоплаването, различните спортове, свързани с бързината, бягането, общо - спортовете на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси, големи перспективи в метапсихичните изследвания, философията, окултните науки, дипломатически успехи, изследване на далечни страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатическите отношения, грешни хипотези и теории за науките, философията и материалите, използвани в изкуствата. Измамата и шантажът стават средства в търговията и във висшата държавна и съдебна администрация. Знакът Стрелец управлява бедрата и седалищната област при човека. Десетият дом се управлява от знака Козирог, чийто управител е Сатурн.
към текста >>

76. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина.
Въздействието на Уран ще се отрази не само в науката, но и в изкуството. Последното е още хаотично и ексцентрично, но то постепенно ще се избистри в нови форми, чрез по-съвършени изразни средства от багри, ритми и поетично-лирични оформления. В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката, кибернетиката и пр. се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност. Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез кибернетиката навлезе в област досега непозната. Психичният заряд, който даде планетата Уран, както в науката, техниката и изкуството, така и в социалния живот, досега за съжаление е бил използван от тъмната ложа за военни цели и деструктивни. Космичното братство, което води човешката еволюция, подготвя адептите, Синовете на Мъдростта чрез Бялата ложа. Тези могъщи Уранови радиации ще бъдат прекарани през моралното свръхсъзнание на човеците, за да могат да служат на хуманността, на алтруизма, на Великото Космично Единство на живота.
към текста >>

77. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито.
Огнен, подвижен, положителен. Владетел - Юпитер. Меркурий е в заточение, а Плутон - в екзалтация. Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството. Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството. Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм.
към текста >>

78. 11. УРАН

Формите по нея имат малък радиус на кривината, което нещо отразява бързината и активността на този човек във всяко направление.
При силното влияние и ясно изразено негово влияние в даден човек имаме такъв, в които от цялата му фигура лъха една напрегнатост устрем за действие от бликащи в него идеи, носещи новото, по-другото от това, което е било и го има в настоящия момент. Следователно тялото на такъв човек не може да бъде дебело, тромаво. То ще има среден ръст, стройно на вид и израз, живо, подвижно, отмерени и целенасочени движения. В такъв човек има само необходимите мускули за бърза реакция и действия - нищо излишно. Главата е добре оформена, без да е голяма и заоблена. Формите по нея имат малък радиус на кривината, което нещо отразява бързината и активността на този човек във всяко направление. Косата е тъмна, не много обилна и гъста, не е гладка, но накъдрена по особен начин, космите не са дебели. Челото не е много голямо, има формата на трапец с голямата си основа над очите при веждите. Горната част на челото, там където са Сатурновите центрове, не е развито. Но мозъчните центрове, които се намират над тях под края на косата, която свършва до челото, са добре развити й оформени. Силовите течения на Уран създават и оформят точно намиращите се там мозъчни центрове, които тласкат и създават у човека стремежа към новите идеи, нови подтици, новото отношение към всичко, нов начин на мислене, действие, рационализации, открития.
към текста >>

79. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Уран се завърта около своята ос за 10 часа и 42 минути - сравнително голяма бързина.
Съвместният и семеен живот с такива хора е много труден и в много случаи свършва с разкъсване на връзките. Идеите, които идват до мозъка на един уранов тип, се изопачават, тъй както образите в едно криво огледало. Това в наше време е особено силно подчертано в някои художници, скулптори, композитори, тъй като живеем сега в една сравнително уранова епоха. Бавното движение на Уран около Слънцето за 84,02 земни години, дава на качествата, които носи проявите, които създава и епохите, които определя, както за определения човек, така и за обществото й живота на Земята един значителен устои. Влиянието им остава за дълго. Уран се завърта около своята ос за 10 часа и 42 минути - сравнително голяма бързина. Това определя голямата инициатива и самонадеяност, която създава в човека чувството да смята, че е на права страна във всяко свое начинание и че ще има успех. Това се отнася и до обществените прояви, без да разбират, че всяко нещо, което се отделя от цялото, изгубва живота, изсъхва и че тези начинания ще се провалят, защото са откъснати от Божествения план. Диаметърът на планетата е 53,400 км, което е повече от четири пъти екваториалния диаметър на Земята. Размерът на планетата определя и обема на задачите, с които тя се ангажирва. Размерът е голям и задачите, с които урановите типове се заангажирват, е сравнително голям.
към текста >>

80. I. Въведение

И ако човешкото съзнание се движи с такава голяма бързина към един по-висш свят, това се дължи именно на постоянно засилващото се влияние на Уран и Нептун.
Има връзка с нервната система и болестите, които предизвиква, са: парализа, язви и нервно разстройство. Те са високи, жилави и енергични фигури, пъргави, мускулести и имат нещо ексцентрично. Уран в горната октава на Меркурий, както Нептун е горна октава на Венера. Урановите трептения са по-високи, но съответстват на меркуриевите. И за в бъдеще, когато човечеството мине от едно по-долно в едно по-горно състояние на съзнанието, ще попадне под влиянието на тези висши планети. И ако човешкото съзнание се движи с такава голяма бързина към един по-висш свят, това се дължи именно на постоянно засилващото се влияние на Уран и Нептун. Уран проявява своето влияние чрез Водолей, Слънцето встъпва сега в знака Водолей. Ето защо днес човешкото съзнание се издига в един по-висш свят към 4-то измерение. Хора. които са под влиянието на Уран, имат силни умове. Урановото влияние е чисто умствено. У тези хора има силен ум, който се интересува не от външното проявление на нещата, но от тяхната вътрешна страна.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Ако вие се движите 10 минути, но с бързината на светлината, и той се движи 10 минути след вас, какво разстояние ще има между него и вас?
Следователно, като дойдем до секундите, и в тях има 60 възможности. Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, те, макар да са родени в един и същи ден, все пак има разлика. Например, и двамата са родени на 1-ви март, 10 часа сутринта, но единият е роден 10 минути по-рано, другият 10 минути по-късно. Е, казват, какво има 10 минути разлика? Голяма е разликата. Ако вие се движите 10 минути, но с бързината на светлината, и той се движи 10 минути след вас, какво разстояние ще има между него и вас? Колко километра изминава светлината в секунда? 190,000 мили. Е, сметнете тогава: 10 минути по 60 секунди се равняват на 600. Умножете 600 по 190,000 и ще видите, че между онзи, който се е родил 10 минути по-рано, и онзи, които се е родил 10 минути по-късно, ще има няколко милиона километра разстояние. И после казват: „Мязат си тия хора.” Какво си мязат?
към текста >>

82. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма отбързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство.
Вие сьс слънчевата енергия може да направите много опити, ако във вас се проявява обикновения живот и ходите гологлави, а слънцето грее, към обяд непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени някои вибрации, и ще образува загорещяване в мозъка. Значи, щом имате слънчев удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затуй имате удар. Обаче, ако във вас имате съзнателния живот, настроени сте любовни към всички живи същества, вие ще превърнете тази енергия в „акаша”, и ще усещате в себе си една велика, приятна Божествена музика, и по цялото ви тяло ще се носи един велик трепет, и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бъде във вас, ако имате съзнателния живот. Тази енергия, вие ще я чувствувате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма отбързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство. И, като погледнете на този, великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новия живот. Вечер и денем може да приемете този живот. Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, който е изпратен, щом се свържете с него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра.
към текста >>

Ако някои се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога.
200 ÷ 205 "Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същи човек. За пример, очите на човека представят два кръга: лявото око изразява физическия свят, а дясното - духовния. Тази е причината поради която лъчът, които излиза от лявото око на човека е насочен винаги към земята. Лъчът, които излиза от дясното око на човека, е насочен нагоре. В своята еволюция, човек се движи от физическия към духовния, и от духовния към Божествения свят. Ако някои се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи някоя звезда на небето, гледана от физическия свят. За ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората - той е близо до Бога. Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, кьм Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите.
към текста >>

Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, кьм Божествения свят.
Лъчът, които излиза от дясното око на човека, е насочен нагоре. В своята еволюция, човек се движи от физическия към духовния, и от духовния към Божествения свят. Ако някои се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи някоя звезда на небето, гледана от физическия свят. За ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората - той е близо до Бога. Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, кьм Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по тоя въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно - от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда.
към текста >>

Които регулира всички неща в природата и живота.” „Сега ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето.
При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух. Които регулира всички неща в природата и живота.” „Сега ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето. Ще се наблюдавате кой доде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Колцина от вас стигнаха до Слънцето? Със своята мисъл, някои стигнаха до средата на пътя. Горещо е на Слънцето, всеки не може да отиде до там.
към текста >>

Туй колело се движи с различна бързина: някои път се движи много бързо, някои път много медленно, много бавно.
Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някои път се движи много бързо, някои път много медленно, много бавно. Помнете съществената мисъл, всяка ваша нереализирана мисъл отива най- напред в Божественото свръхсъзнание, оттам слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. Оттук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот”. „И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някои от вас, да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в божественото сврьхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки С и С1.С1.
към текста >>

83. 1925 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Тя пътува с голяма бързина.
Те знаят още, де ще бъдете след това - дали ще останете някьде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея. Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. За пример, вземете системата Сириус. В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система. От чисто физическо гледище, ако речете да отиде на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време. Тя пътува с голяма бързина. Не е важно да разрешите въпроса, за колко време ще отиде до Сириус, но да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо, вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно.” 63 - 64. ВИДЯХМЕ ЗВЕЗДАТА: 17 беседа държана от Учителя на 8 февруари 1925 г., София.:[Неделни беседи, серия VII].
към текста >>

84. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Той хвърля калпакът си настрана и започва да пее: „Заплакала е гората, гората и планината”.” „В този дьльг период от време, ако пътувате с бързината на светлината, изискват се хиляди години, за да извървите вашия път.
Всеки човек може да бъде българин, в смисъл - сатурнов тип. Българинът е повече замислен, обича да философствува. Като седне някъде, той веднага започва да мисли, да разсъждава и да мълчи. За да се развесели, той трябва ца пийне поне половин или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакът си настрана и започва да пее: „Заплакала е гората, гората и планината”.” „В този дьльг период от време, ако пътувате с бързината на светлината, изискват се хиляди години, за да извървите вашия път. Ако трябва да минете един къс период от време на земята и се движите с бързината на светлината, де ще отидете? За осем минути вие ще стигнете на Слънцето. Бързината на движението, броят на годините, това са въпроси, които се определят от съзнанието. За същества, на които съзнанието е развито, 25,000 години представят 25 деня. Казва се в Писанието, че пред Бога хиляда години са като една година; значи 25,000 години се равняват на 25 години.
към текста >>

Ако трябва да минете един къс период от време на земята и се движите с бързината на светлината, де ще отидете?
Българинът е повече замислен, обича да философствува. Като седне някъде, той веднага започва да мисли, да разсъждава и да мълчи. За да се развесели, той трябва ца пийне поне половин или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакът си настрана и започва да пее: „Заплакала е гората, гората и планината”.” „В този дьльг период от време, ако пътувате с бързината на светлината, изискват се хиляди години, за да извървите вашия път. Ако трябва да минете един къс период от време на земята и се движите с бързината на светлината, де ще отидете? За осем минути вие ще стигнете на Слънцето. Бързината на движението, броят на годините, това са въпроси, които се определят от съзнанието. За същества, на които съзнанието е развито, 25,000 години представят 25 деня. Казва се в Писанието, че пред Бога хиляда години са като една година; значи 25,000 години се равняват на 25 години. Като разглеждате нещата по този начин, вие ще влезете в особена зодия, дето изчисленията са съвсем други.
към текста >>

Бързината на движението, броят на годините, това са въпроси, които се определят от съзнанието.
За да се развесели, той трябва ца пийне поне половин или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакът си настрана и започва да пее: „Заплакала е гората, гората и планината”.” „В този дьльг период от време, ако пътувате с бързината на светлината, изискват се хиляди години, за да извървите вашия път. Ако трябва да минете един къс период от време на земята и се движите с бързината на светлината, де ще отидете? За осем минути вие ще стигнете на Слънцето. Бързината на движението, броят на годините, това са въпроси, които се определят от съзнанието. За същества, на които съзнанието е развито, 25,000 години представят 25 деня. Казва се в Писанието, че пред Бога хиляда години са като една година; значи 25,000 години се равняват на 25 години. Като разглеждате нещата по този начин, вие ще влезете в особена зодия, дето изчисленията са съвсем други. Бъдещият живот, в който ще влезете, астрологически коренно ще се различава от сегашния. В този живот вече вие ще намерите смисъла на нещата.
към текста >>

Забележете например, днес астрономите се занимават с петната, които се явяват на Слънцето, правят най-щателни наблюдения, изучавания и каквото видят, всичко отбелязват: какви и по колко петна се явяват, големината им, формата им, бързината и направлението на тяхното движение и т. н.
Това показва, че човешкия живот не е завършен. Вие едва сега сте влезли във великото училище на земята да учите. Хиляди поколения са минали преди вас, и хиляди поколения ще дойдат след вас - всички със свои определени идеали и стремежи. Казвате: Каква ще бъде крайната цел на този живот? - Един ден, когато всички се съберете заедно, тогава ще разберете, каква е била крайната цел на живота Докато частите на едно цяло са пръснати по четирите краища на земята, и една с една не се виждат и разбират, дотогава не може да се говори за никакъв край. Забележете например, днес астрономите се занимават с петната, които се явяват на Слънцето, правят най-щателни наблюдения, изучавания и каквото видят, всичко отбелязват: какви и по колко петна се явяват, големината им, формата им, бързината и направлението на тяхното движение и т. н. Те дават свои тълкувания, свои обяснения на всичко, което виждат със своите телескопи, но нито един астроном до сега не е обяснил причината за явяването на тези черни петна в Слънцето, както и тяхното предназначение. Слънчевите петна имат свое дълбоко предназначение. Обикновените учени наблюдават тия петна и казват, че имало петна на Слънцето и изучават тяхната външна страна. Истински учените, които минават за безсмъртни, навлизат в дълбокия смисъл за явяването на тия петна, изучават вътрешната страна на въпроса и вадят съвсем други заключения от тия, до които се домогват първите учени. По положението, по посоката на движението на слънчевите петна, истинските учени вадят заключение, че жителите на Слънцето се разговарят с жителите на Земята.
към текста >>

85. 1929 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Истинските учени, които знаят тайните на природата, виждат кои тела накъде се движат, с каква бързина се движат и т. н.
1938, с. 299 ÷ 300 „Какво ще стане със земята, как ще се оправи светът, това не е негова работа. Каквото и да разправят учените за движението на Земята, на Слънцето, на различните планети, те все още не са се домогнали до същинските причини на тия явления. Има тела в пространството, които се въртят от изток към запад; други- от север към юг; трети - от юг към север. Едни тела пък се движат отгоре надолу и т. н. Истинските учени, които знаят тайните на природата, виждат кои тела накъде се движат, с каква бързина се движат и т. н. Всяко явление, което се извършва в природата и живота, има свои външен израз. За онзи, които разбира явленията, няма нищо скрито - покрито.” 188. НА БОГА ЖИВАГО: Беседа на Учителя, държана на 10 февруари 1929 г., София. - В: Учителю благи: [Неделни] беседи, серия XII, т. I. София, 1934, с.
към текста >>

86. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

Мъчно може да се определи с каква бързина пътува светлината до Земята, - но приблизително изминава около 300 хиляди километра в секунда, Следователно, ако вие сте на Месечината, в 3/4 от секундата или за около една секунда светлината вече е отишла от Земята до Месечината.
Личността не се състои само от един факт. Личността е един завършен резултат на физическия свят. Следователно всички сегашни хора не живеят своето настояще, всички хора сега живеят живота на миналите векове. Да ви приведа онзи пример на съвременните астрономи. Вземете светлината като единица, или скоростта на светлината. Мъчно може да се определи с каква бързина пътува светлината до Земята, - но приблизително изминава около 300 хиляди километра в секунда, Следователно, ако вие сте на Месечината, в 3/4 от секундата или за около една секунда светлината вече е отишла от Земята до Месечината. От Слънцето до Земята пристига за 8 минути, както изчисляват. (Значи светлината, която сега възприемаме, не е тази. която сега излиза от Слънцето, а онази, която е излязла преди 8 минути). А до най-далечните области на нашата Слънчева система, до крайните и предели, доколкото сега знаят, светлината пристига за 5 часа. Авторът, които дава тези изчисления, не е турил десетата планета, която сега е открита, но не е кръстена още.
към текста >>

87. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

Земята в милиарди кубически метра тежка, пътува в рядка материя и се движи с шеметна бързина.
Евреите вярваха в Мойсея, като дойде Христос да говори, не вярваха в Него. Този, в Когото евреите не повярваха преди 2000 години, сега вярват в Него. Това, което сега се говори, хората не вярват, след 2000 години ще повярват. Господ и сега говори, и тогава е говорил. 1 декември 1985 г. Земята в милиарди кубически метра тежка, пътува в рядка материя и се движи с шеметна бързина. И Слънцето, което е милион и половина пъти по-голямо от Земята, се движи в тази материя. Кои ги държи тези грамадни тела в пространството? - Само мисълта, само умът ги държи. Цялата природа, цялото пространство е проникнато е ум и мисъл, които подържат Земята, Слънцето, звездите, хората и всичко. Човек, докато мисли, живее.
към текста >>

88. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

И все пак бях и нещо друго същевременно, което гледаше и се усмихваше, тъгуваше и се радваше, движеше се със страхотна бързина - и като че ли седеше на едно място.
И всеки прашец стана цвете, и животно, и човек. И огнени страдания ме пронизаха изведнъж на милиарди места едновременно. Огнено море с безброй пламъци ме гореше, разкъсваше, превръщаше в пари, дим - и пак възвръщаше в нещо, което кипеше. Не знаех що съм, но чувствувах, че съм в много форми, а едно. Хиляди страдания като нишки се оплитаха в едно дебело въже - и това въже от огън бях пак аз. И все пак бях и нещо друго същевременно, което гледаше и се усмихваше, тъгуваше и се радваше, движеше се със страхотна бързина - и като че ли седеше на едно място. Защото във всичко това бях едновременно ... Постепенно всичко започна да затихва. Огнените искри се сляха в пламъци, пламъците - в огнено море, което стана бистро и блестящо и отрази в себе си всичко. И тогава аз се видях на брега му да седя. Наведох се неволно и се отдръпнах смаян. И погледът ми потърси Неговия.
към текста >>

89. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина.
Кой кореспондент и по-малко любопитен би издържал на туй изкушение? Пък аз съм тъй много любознателен! А той е обещал да ми отговори на всички въпроси, които бих му задал. И аз, недочакал отговора на спътника си, тръгнах пак. Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина. Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна канара, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент? За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация. Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре - пътя, по който бях се хлъзнал. И чудно, аз разбрах тоя жест, и без да се запитам защо, му се подчиних, станах на краката си, като да не бе се случило нищо, закрачих нагоре, по тая почти отвесна стена, по която бях паднал, като да вървях по равно!
към текста >>

Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината.
- Дошла голямата комета, пратеницата на това тъмно слънце, и първата й среща е била с планетата между Марс и Юпитер. От нещастната планета останали само късове, които и досега свидетелствуват за страшното разрушение, което е последвало. Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи.
към текста >>

Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата.
От нещастната планета останали само късове, които и досега свидетелствуват за страшното разрушение, което е последвало. Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост.
към текста >>

Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост.
Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг.
към текста >>

- Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи.
Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг. - Да, това е тъкмо тъй! През експреса, благодарение на многото му прозорци, се вижда околната местност, като да е прорязан. И вярно е, че се наклонява на една страна, като че ще падне.
към текста >>

- Именно - както виждате, значи може да се действува и с бързината.
- Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг. - Да, това е тъкмо тъй! През експреса, благодарение на многото му прозорци, се вижда околната местност, като да е прорязан. И вярно е, че се наклонява на една страна, като че ще падне. - Именно - както виждате, значи може да се действува и с бързината. И тъкмо тоя фактор - скорост, противопоставена на скорост, е дала един ужасен ефект от разрушителни вибрации, резултат от които е било разрушаването на планетата, наклоняването на земната ос, грамадните пертурбации на нашето Слънце, което е било ограбено. - Колко чудно ми звучи това - ограбено... Как е възможно? Ние сме свикнали да мислим за Слънцето съвсем не така, както ми говорите. Той ме изгледа внимателно. Като че ли наново искаше да ме прецени доколко мога да разбера това, което искаше да ми говори.
към текста >>

Изведнъж пламъкът на лампата оживя с голяма бързина, изхвърли няколко снопа лъчи наоколо, заискри се, разсипа се на хиляди нишки, събра се наново в дивни снопове - и като че ли с допирането си до стената последната се стопи, замъгли, изчезна - образува се един отвор, който ставаше все по-голям и по-голям, изпълнен със светла фосфорна пара.
И аз самият не зная защо, но за миг ми мина през ума мисълта - не се ли държа много свободно с него? Не му ли дотягам с моите въпроси и любопитство? Пък нали ми казаха да бъда свободен? И вгледах се наново в лицето му. То беше тихо, безстрастно, но като че ли бе леко напрегнато, сякаш под златистата кожа на лицето му бягаха пламъци, течеше светлина, която се изпаряваше в малки леки облачета. Изведнъж пламъкът на лампата оживя с голяма бързина, изхвърли няколко снопа лъчи наоколо, заискри се, разсипа се на хиляди нишки, събра се наново в дивни снопове - и като че ли с допирането си до стената последната се стопи, замъгли, изчезна - образува се един отвор, който ставаше все по-голям и по-голям, изпълнен със светла фосфорна пара. После отворът се разширяваше все повече и повече и в далечината се очертаха стръмните склонове на страшно висока планина и играещи по снега розови лъчи на изгряващо слънце. Господи! Аз ли бях или сънувах? Щипех си ръцете, гледах него, който стоеше като неподвижен истукан, гледах и тая зееща страшно голяма и далечна дупка, пробита (!?) сякаш през самата планина, в далечината на която се очертаваха тия планини, които никога не бях виждал, но по карти ги познавах достатъчно добре - това бяха Хималаите, най-високия връх на които багреха лъчите на изгряващото слънце!... И аз не спях, защото си щипех ръката, държах в нея своя кореспондентски бележник, гледах, пипах, дишах. И ето, тая планина почна да се приближава.
към текста >>

И като че ли ние със страшна бързина се движехме срещу нея.
После отворът се разширяваше все повече и повече и в далечината се очертаха стръмните склонове на страшно висока планина и играещи по снега розови лъчи на изгряващо слънце. Господи! Аз ли бях или сънувах? Щипех си ръцете, гледах него, който стоеше като неподвижен истукан, гледах и тая зееща страшно голяма и далечна дупка, пробита (!?) сякаш през самата планина, в далечината на която се очертаваха тия планини, които никога не бях виждал, но по карти ги познавах достатъчно добре - това бяха Хималаите, най-високия връх на които багреха лъчите на изгряващото слънце!... И аз не спях, защото си щипех ръката, държах в нея своя кореспондентски бележник, гледах, пипах, дишах. И ето, тая планина почна да се приближава. И като че ли ние със страшна бързина се движехме срещу нея. Тя започна да става все по-голяма и по-голяма, започнаха да се очертават, движат градове, над които като че ли прехвърчахме, гори девствени, върхове заснежени, пътища, реки, пълни с ладии и кораби, плаващи, с тук-там движещи се човешки фигури. Не спях, а това беше сън, нищо друго освен сън. Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни. Този, който стоеше в средата на групата, беше човек с голяма бяла чалма, обкичена с Маргарит и скъпоценни камъни, погледът му гореше и ме караше да потръпна, цял разтърсен като от електрически удар. Той вдигна ръка и каза няколко думи на непознат език.
към текста >>

Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието.
Не спях, а това беше сън, нищо друго освен сън. Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни. Този, който стоеше в средата на групата, беше човек с голяма бяла чалма, обкичена с Маргарит и скъпоценни камъни, погледът му гореше и ме караше да потръпна, цял разтърсен като от електрически удар. Той вдигна ръка и каза няколко думи на непознат език. В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових. Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието. - Да - казах аз, - да. Аз именно бях зачуден, как всред тълпата на «Пикадили» можеше да съществува тоя празен кръг - и чак тогава видях всред него Вас, и помня Вашите очи, те бяха тъй горещи... както и сега. Дълго време аз не можах да ги забравя, а и когато си ги спомних, като че Вие бяхте до мен... - И аз бивах - каза той с лека усмивка. - Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото пътят Ви е път на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях. «Господи, кое е реалното?
към текста >>

Мисля, а не зная кой мисли в мене - някой друг сякаш мисли и аз самият съм станал частица от тая дивна мелодия, която ме носи, трептя с лъчите на светлината, въздишам с лъха на вятъра, пренасям се с бързината на слънчевите лъчи.
Истина ли е, или сън? Но нали всичко това виждам и държа стилографа в ръка? Но къде съм? Кои са тия хора? Хора ли са те? Мисля, а не зная кой мисли в мене - някой друг сякаш мисли и аз самият съм станал частица от тая дивна мелодия, която ме носи, трептя с лъчите на светлината, въздишам с лъха на вятъра, пренасям се с бързината на слънчевите лъчи. И съм изпълнил всичко - всичко е в мен - и във всичко съм аз... И аз не съм аз!... Заиграха всички звезди - и във всяка звезда на вселената като че ли тупаше моето сърце. Полекичка почна да се спуска светла мъгла. Тя закриваше постепенно всичко. Хиляди звезди се сблъскаха една с друга и от техния прах и искри се пълнеше всичко наоколо... Някакъв огнен вихър ги подхващаше все повече и повече - те образуваха снопове огнени опашки на комети, светкавици разноцветни и безшумни.
към текста >>

Не можех да разбера къде съм, но добих впечатление, че се движим със страшна бързина.
Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче. Тоя път лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него. Изглежда, че така преминаващата сила се по-добре хармонизираше и ставаше достъпна за изнемощялото му тяло. Изведнъж настана тъмнота. Не можех да разбера къде съм, но добих впечатление, че се движим със страшна бързина. Колкото тъмнината ставаше по-непрогледна, толкова повече като че ли тялото ни се разтягаше в дължина. Със самия мен ставаше нещо страшно. Сякаш огън проникваше в моето същество. (Пиша това, а сам не мога да кажа за кое от мене става въпрос... Колко невероятно е всичко!...) Земята се бе изгубила съвсем. Ние се движехме с бързина, която ставаше безумна, докато най-после се изгуби всякаква мярка.
към текста >>

Ние се движехме с бързина, която ставаше безумна, докато най-после се изгуби всякаква мярка.
Не можех да разбера къде съм, но добих впечатление, че се движим със страшна бързина. Колкото тъмнината ставаше по-непрогледна, толкова повече като че ли тялото ни се разтягаше в дължина. Със самия мен ставаше нещо страшно. Сякаш огън проникваше в моето същество. (Пиша това, а сам не мога да кажа за кое от мене става въпрос... Колко невероятно е всичко!...) Земята се бе изгубила съвсем. Ние се движехме с бързина, която ставаше безумна, докато най-после се изгуби всякаква мярка. Когато започна да работи съзнанието ми, аз се видях в странно и особено положение: ние се носехме над някакво село, където малка група хора беше заобиколена от друга, много по-голяма, от които едни държаха колове, други - вили, трети - коси, с явното намерение да се справят с по-малката група, мнозина от които бяха коленичили и вероятно се молеха. Нашето появяване имаше много интересно и неочаквано за самия мен последствие - грамадна вихрушка вървеше, като да беше наша сянка долу по земята, и всичко, до което се допираше, вдигаше веднага във въздуха или го хвърляше далече настрани. Най-напред изхвърчаха купите сено по полето им, после - по дворищата, плетовете, покривите на техните къщи, някои от които се събориха... Животни се разтичаха, хората изоставиха, па и навярно забравиха своите намерения -да умъртвяват другите, защото след няколко минути само бяха се пръснали като пилци из полето и към селото... Няколко огнени светкавици прелетяха от нас до земята и подпалиха една купчина слама. Камбаните на църквата забиха тревожно. В следния миг огнен лъч кръстоса камбанарията - и тя рухна... Малката група не бе мръднала от мястото си.
към текста >>

И аз не зная точно как, но ги хванах, разтърсих, бутнах с една вълна във водата и двамата и ги влачех по-дълбоко и по-дълбоко... Зает с тая странна работа - да бъда човекоубиец, както аз си мислех, премного смущаван от всичко станало, тъй бързо, със светкавична бързина, аз се опомних, когато заедно с огромна вълна бяхме изплискани на един бряг.
О, това беше страшно - борба, последна борба, за да изпие един живот другия... Картината беше страшна, но аз нямах време да я гледам или разсъждавам. Мен ми се стори, че ние навлязохме в самата вода и като че ли тя не бе освен мъгла - такова бе чувството ми. Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата. Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно. Те като че ли бяха обвити - всяка частица тяхна - в стоманена броня, която пречеше да се допрем непосредствено до тях... И тъкмо в тоя момент аз усетих едно желание престъпно, но което все пак изпълних - страшно силно, непреборимо желание да ги обхвана, да обгърна и двамата и ги потопя по възможност по-дълбоко във водата. И аз не зная точно как, но ги хванах, разтърсих, бутнах с една вълна във водата и двамата и ги влачех по-дълбоко и по-дълбоко... Зает с тая странна работа - да бъда човекоубиец, както аз си мислех, премного смущаван от всичко станало, тъй бързо, със светкавична бързина, аз се опомних, когато заедно с огромна вълна бяхме изплискани на един бряг. Колко ли време бяхме вървели? Каква голяма бързина беше употребена да се минат стотици километри? Не зная, не съзнавах това, но ги видях - изхвърлени на полегат бряг. И двамата, те бяха проснати на пясъка мирни, тихи, покорни на съдбата си. И разбрах тогава някак вътрешно, като че ли ми каза нещо от дъното на душата, че съдбата работи по много начини и че често привидното зло е само необходимо зло, за да ни отърве от друго, по-голямо.
към текста >>

Каква голяма бързина беше употребена да се минат стотици километри?
Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата. Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно. Те като че ли бяха обвити - всяка частица тяхна - в стоманена броня, която пречеше да се допрем непосредствено до тях... И тъкмо в тоя момент аз усетих едно желание престъпно, но което все пак изпълних - страшно силно, непреборимо желание да ги обхвана, да обгърна и двамата и ги потопя по възможност по-дълбоко във водата. И аз не зная точно как, но ги хванах, разтърсих, бутнах с една вълна във водата и двамата и ги влачех по-дълбоко и по-дълбоко... Зает с тая странна работа - да бъда човекоубиец, както аз си мислех, премного смущаван от всичко станало, тъй бързо, със светкавична бързина, аз се опомних, когато заедно с огромна вълна бяхме изплискани на един бряг. Колко ли време бяхме вървели? Каква голяма бързина беше употребена да се минат стотици километри? Не зная, не съзнавах това, но ги видях - изхвърлени на полегат бряг. И двамата, те бяха проснати на пясъка мирни, тихи, покорни на съдбата си. И разбрах тогава някак вътрешно, като че ли ми каза нещо от дъното на душата, че съдбата работи по много начини и че често привидното зло е само необходимо зло, за да ни отърве от друго, по-голямо. Ние се понаведохме около тях, обхванахме ги със своите лъчи и те започнаха да проявяват признаци на живот. Сега те бяха по-пасивни, по-достъпни за въздействие... Островът беше населен и тяхното намиране вече беше въпрос на часове... И пак ме обхвана страшен вихър - вдигна високо някъде и след това започна да ме спуска като че ли все по-надолу и в някаква тъмница.
към текста >>

90. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Тогава всяко нещо ще се превърне в число - число на вибрации, които, щом се поставят на тая степен или бързина, ще дадат тутакси и съответния плод или вещ.
С Бога навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота. Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми. Дойде радиото, и за слушателите то замени всички тия инструменти с един вибратор, който имитира звука на всички. Агрегатните състояния и качествените различия на материята - това са само разни степени вибрации. И следователно, ако дойдем до «генералните вибратори», тогава, пусне ли се съответната вибрация, ще се получи от една «първична материя» всичките ония плодове или вещи, които искаме. Тогава всяко нещо ще се превърне в число - число на вибрации, които, щом се поставят на тая степен или бързина, ще дадат тутакси и съответния плод или вещ. Тогава изразът на древните мъдреци, че всичко е число, ще бъде една истина, достъпна на всяко дете даже... Често пъти мои посетители ми казват: - Но съгласете се, че без пари не може да се живее! Чудно нещо! Та човек именно без пари живее, а с пари само се купува по нещичко, но тъкмо това, което е най-ценното - животът, то не се купува с пари. Колко пари плаща човек на слънцето, за да му свети и грее? Колко пари плаща за въздуха, когато само една минута или две, ако престане да диша, ще се свърши животът му?
към текста >>

91. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

» Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа?
- Но то все някъде е съществувало, хората не са го създали - намеси се царят. - Несъмнено, но това, което е добро за един по-низш живот, за по-висш стадий е вече зло, мъка, нетърпимо. Има селяни, които с радост ще влезнат и поживеят в каква да е колиба, но Вас, научения на дворци и палати, ще измъчи тоя живот. За мнозина тревата е много хубав килим, но ние седим върху други... - Но какъв смисъл има да се отказваме от удобствата в живота? - Няма никакъв смисъл изобщо човек да се отказва от каквото и да е, щом пита защо го прави и не е разбрал това... Но ако живее съзнателно живота си и ако има за образец не живота на обикновените хора, той ще се запита: «Как ще живея, как трябва да живея разумно, тъй както природата ми е турила за задача, като ме е създала? » Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа? Това ще бъде най-странната мисъл. Никога природата не би разпиляла толкова материал за нещо, което не й е потребно, което не извършва или трябва да извършва някаква функция в нейния организъм. И това, което правят клетките в отделния организъм на човека, това е самият човек - клетка по отношение на големия общ човек, направен от всички клетки. И както клетките на петата не знаят волята на господаря си, но носят неговата тежест, а клетките на очите се радват на всичкия блясък на светлината, така и человеците са на разни места в тоя поток на живота и носят различно тежестта или радостта от него. - Но това е само едно сравнение, една мисъл, оприличаване, но не е никакво доказателство.
към текста >>

Милиони клетки работят с познание и бързина, с каквито никой химик не разполага сега.
И те имат тая всеобщност и задължителност, понеже действуват независимо от нашето съзнание, като основни конструктивни закони на нашето тяло, като матрици, калъпи, по които се излива и тече животът, независимо от това дали человек разбира или не. - По конкретно, ако можете, да покажете това. - Разбира се. Вземете стомаха. Той смила храната, разпределя я като най-учен химик. Милиони клетки работят с познание и бързина, с каквито никой химик не разполага сега. И при това и при най-учения, и при най-простия селянин, в животното също - стомахът знае своята работа, сърцето - своята работа, дробовете - своята, очите - също. - Но това е инстинкт, подсъзнание, природни закони. - Да, природни закони, но кога и кой е основният? Човек ги открива, забележете това, но не създава, само открива съществующото, значи. Ако имате закони, има и законодатели, има и натоварени със следенето за изпълнението на тия закони.
към текста >>

92. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна.
Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по-лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният път, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин. Широка мътна река, от която се виждаше само част, много малка част - другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по-далечни. Като че ли слънцето изгряваше. Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея.
към текста >>

Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният път, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин.
Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по-лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният път, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин. Широка мътна река, от която се виждаше само част, много малка част - другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по-далечни. Като че ли слънцето изгряваше. Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне... Потъмня изведнъж.
към текста >>

93. II. БУНТ

Но когато го узнаха, те с голяма бързина му отвориха и братски приеха.
Но управата на града не се шегуваше - до вечерта още двама такива, които бяха доста прекалили в шегите си - при това непочтени хора и от по-рано - бяха публично разстреляни. Много лица след това станаха по-сериозни и доста усмивки замръзнаха на устните на мнозина. Стана явно, че това не е шега, а истинска власт, която няма да се шегува...13 Генко след дълго бягане през нощта по дворища, гонен от случайни хора и кучета, най-после се озова на самата река. Тук вече той знаеше как лесно ще намери подслон. Беше много късно, когато неговото хлопание разтревожи съня на едни негови другари, работници. Но когато го узнаха, те с голяма бързина му отвориха и братски приеха. Техните услуги бяха на мястото си, защото от голямото напрежение при бягането и от удара в главата, Генко го втресе почти веднага, щом легна... Едва на втория ден, слаб като сянка, с изпито лице, той стана да походи малко в свободния град, който шумеше, като да бе разбъркан кошер... Без да сети, машинално, той беше се озовал къде къщата на Анини. Там всичко беше тихо, като да бяха умрели. Капаците на прозорците на долния етаж бяха затворени съвсем. Той отвори пътната врата и видя, че тя бе насилвана и счупена - не се затваряше вече. Това го смути и той прекрачи бързо.
към текста >>

94. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

» С голяма бързина той драснал клечка кибрит - и лъвът, който се гласял да се хвърли, пред пламналата суха трева избягал.
Но сега трябва да се воюва не с оръжие, а със знание. Един английски ловджия попаднал ненадейно на една поляна. Насреща му се показал лъв. Изненадан, той нямал сили и увереност да употреби пушката си. И тогава ясно чул гласа на майка си, която била хиляди километри далеч от него: «Запали тревата! » С голяма бързина той драснал клечка кибрит - и лъвът, който се гласял да се хвърли, пред пламналата суха трева избягал. Огън, а не пушка; знание, а не оръжие. - Разбирам - каза Генко, - но макар че нямам може би достатъчно знания, аз искам да сторя нещо за този народ, за тия хиляди измъчени хора, които утре пак ще страдат. Учителят го изгледа дълго. - Но това са тия, които някога гонеха богомилите и сега плащат за тогава - каза той тихо.57 Генко го изгледа учуден. - Значи връща им се?
към текста >>

95. XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

Колко е хубаво да чува човек думите и разбира смисъла на думите на това голямо същество, което ни носи по повърхността си с такава бързина.
Пред нас бяха голите и страхотни долини на Урдините езера. Нямахме беседа както други път, но Учителят ни обяснява структурата на планините и ни говори върху някои работи, които ми направиха много силно впечатление. Там - на върха, те бяха естествени, както са естествени думите на една песен, когато ги пееш, но когато вземеш да ги казваш без мелодия, почват да ти се струват като неясни или необикновени. И мене така ми се струват сега, като ги преписвам по бележките си в планината. Там - на върха, те бяха думи на самата природа, която ни говореше чрез устата на Учителя. Колко е хубаво да чува човек думите и разбира смисъла на думите на това голямо същество, което ни носи по повърхността си с такава бързина. Там усетих Земята като живо същество, което търпеливо носи нас - малките животинки, по своята козина... А Слънцето ми се видя като голяма майка, която с усмивка протяга своите ръце през далечината, да крепи това свое дете, което се носи вихрено около нея... Те ли се смалиха или аз пораснах, та ми стана всичко така ясно? Или може би погледнахме за минута през очите на Учителя? - Има едно сърце в природата, от което чиста вода извира и всякой, който пие от него, живот придобива. Има един ум в света, от който светлина излиза и всякой, който с радост я приема, разум придобива! Има една душа във Вселената, която всичко добро съдържа.
към текста >>

96. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

И за знающия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км в час на паралела на Берлин), за него Слънцето няма да залезе никога.
Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява животът на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравнове-сяват, та винаги знающият може да има едно равновесие, постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на Земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев - Слънцето вечно грее. И за знающия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км в час на паралела на Берлин), за него Слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на Слънцето, които преминават през цялата маса на Земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснато и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета - в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот - тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото, като търси първом тоя живот, Големият, Висшият - всичкото останало се съдържа в него като съставни части. Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му - те никога няма да му кажат това. Докато човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот.
към текста >>

97. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum.
Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum. Някога, все „учени", изкараха Галилей че не е с ума си; а Христофор Колумб 12 години трябваше да убеждава академици, че е възможно от запад човек да отиде в Индия... [3]В 1852 г. председателят на френската академия на науките заявил, че всичко е възможно, но едно няма да постигне никога човек - да узнае състава на звездите. В 1863 година Вирхов го опроверга с изнамерения от него спектрален анализ и пр. Но ще речете, това е било някога. Ами 30 души учени не подписаха ли в наше време един документ на академици срещу разбиранията на Айнщайн - тоя съвременен Галилей?
към текста >>

98. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6].
Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише.
към текста >>

99. СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ

Странни наглед идеи, нямащи нищо повидиму-му «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка логика и здрав смисъл движения и постъпки... На що се дължи това?
Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие. Тъкмо върху това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа. И тъкмо тук най-ясно се очертава значението на психическия динамизъм за разпространение на идеите. Странни наглед идеи, нямащи нищо повидиму-му «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка логика и здрав смисъл движения и постъпки... На що се дължи това?
към текста >>

100. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ