Търсене в текстове за 'Буржоа'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 105 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех.
към текста >>

2. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения.
Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят.
към текста >>

3. 85. ЗАЩИТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература.
Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: „Когато дойде време и ние ще го защитиме! " След 9.1Х. 1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература. Но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет. И днес той е още такъв. И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме!
към текста >>

4. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

ТОМ 5

Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество.
Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно.
към текста >>

Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София.
Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно. Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички.
към текста >>

5. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

ТОМ 5

Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав.
към текста >>

6. 10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА

ТОМ 6

властите обвиняваха, че всички последователи на Дънов са поддръжници на царската власт, на буржоазията и на фашистите през 1940-1944 г.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА По време на процеса срещу Бялото Братство през 1957/1958 г. властите обвиняваха, че всички последователи на Дънов са поддръжници на царската власт, на буржоазията и на фашистите през 1940-1944 г. За да се защитят от тези обвинения Боян Боев изпраща една кратка бележка до всички братства в страната да издирят онези братя, които са помагали на комунистите, когато са били арестувани. Намерили се около 10 човека. Но техните показания не се взимат предвид, защото са дъновисти. Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола Гръблев. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

7. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

ТОМ 6

Но делата му имаха друг характер: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия.
Никой не бе спасил толкова хора от разстрел. През 1960 г. бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков. Ще цитираме извадки от нея. „Петър Дънов проповядваше пълно пренебрегване на политическия живот. Но делата му имаха друг характер: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия. Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими.
към текста >>

8. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

ТОМ 6

Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н.
Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро". Това сравнение с „вятъра" беше така силно казано, че всички ахнахме! Учителят откри една завеса, зад която се крият истинските причини на явленията в живота.
към текста >>

9. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Цанка Екимова

ТОМ 6

За да има справедливост в живота, новата власт на комунистите взимат решение всички жени на индустриалци да ги вземат и да ги направят работнички във фабриките, за да покажат на всички как буржоазията трябва да смени поста си, да слезе от него и да стане работническа класа.
А аз останах със същата игла и двете си ръце да го храня. Не се изтърпях и му казах, че за мен той е нищожество, бил е нищожество и си остана нищожество, защото цял живот съм го хранила, обличала и поила с моя труд. Той седеше, гледаше и не можеше да каже нищо. Аз бях много доволна от целия този развой, че му се смаза окончателно фасона на него и на такива като него. А заслужаваха това. За да има справедливост в живота, новата власт на комунистите взимат решение всички жени на индустриалци да ги вземат и да ги направят работнички във фабриките, за да покажат на всички как буржоазията трябва да смени поста си, да слезе от него и да стане работническа класа. Решават и започват да изпълняват. Когато комисията стигнала до главния вход на къщата ни, предводителят им вдига ръка, за да отвори вратата, но ръката му остава неподвижна. В тази уплаха той казал: „В този дом няма да влизаме! " Всички видели как му се схванала във въздуха ръката, но не смеели да му кажат, че в тази къща се намира салона на Бялото Братство. А това беше моят дом.
към текста >>

10. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков.
Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българския народ каквото говори, то е важно." (стр. 50 ^ 51) Противниците на правителството на Ал. Стамболийски не бездействуват. През март 1922 г. се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков. Начело застава Александър Греков, но е убит на 25 май 1922 г. На 8 VII.1922 г. е убит висшия градоначалник на София по време на Владайските събития - 1918 г. - Паню Чуклев. На 6.VII.1922 г.
към текста >>

Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците".
В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия. В един и същ влак пътуват блокари и дружбаши за една и съща гара, за едно и също място в Търново и за една и съща дата - 17.IX.1922 г. Необикновена и странна влакова композиция. В два часа през нощта влакът спира на Долни Дъбник. Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците". Бившите държавници били извлечени от купетата на луксозния вагон посред нощ и селяните започват да ги бият, да ги ритат, да ги ругаят, да ги плюят и свалят всички величия на перона на гарата. А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни Дъбник. С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните. А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър.
към текста >>

11. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца.
Този страх създаден от майка ми ме спря дълго време да не ходя там. Но го преодолях и отидох отново. Спомням си, че тогава Учителят говореше защо плачат лозите, когато им се режат пръчките. Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека. Лазар Котев беше богат човек и издаваше всички теософски книги като даваше парите, а пък Ангел беше съдружник с работата си. Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца. Едната от тях има съдбата на моят син. Тя се разстрои психически и се движеше с една придружителка на вид много дебела. Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено. Тук започна да работи окултният закон. Не може в името на идеи да се печата окултна литература с цел обогатяване.
към текста >>

12. 13. Грозната мома

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

Ние видяхме, убедихме се, че комунистите са незаконните деца на буржоазията.
Но тогава надойдоха хора, които съвсем нямаха понятие. И тази интелигенция, която беше, те я избиха, унищожиха. Щото тогава нямаше тези учебни заведения. Всичко беше завършило на Запад, имахме много хубава интелигенция, която я избиха и остана страната без културно ръководно начало, та се дойде до културата, която имаме днес. Докъдето дойдоха, до тази задънена улица и се впуснаха да отмъщават, да грабят, беззаконие. Ние видяхме, убедихме се, че комунистите са незаконните деца на буржоазията. Чрез делата го показаха, незаконните деца и на анархистите, защото отначало бе анархия. А пък анархистите са деца на буржоазията. И понеже не послушаха, Учителят вече казва: „По-добре е Аз да си отида. Свърши се една велика работа. Защото иначе, ако аз не си отида, България ще трябва да стане ето пустиня, като Палестина“.
към текста >>

А пък анархистите са деца на буржоазията.
Щото тогава нямаше тези учебни заведения. Всичко беше завършило на Запад, имахме много хубава интелигенция, която я избиха и остана страната без културно ръководно начало, та се дойде до културата, която имаме днес. Докъдето дойдоха, до тази задънена улица и се впуснаха да отмъщават, да грабят, беззаконие. Ние видяхме, убедихме се, че комунистите са незаконните деца на буржоазията. Чрез делата го показаха, незаконните деца и на анархистите, защото отначало бе анархия. А пък анархистите са деца на буржоазията. И понеже не послушаха, Учителят вече казва: „По-добре е Аз да си отида. Свърши се една велика работа. Защото иначе, ако аз не си отида, България ще трябва да стане ето пустиня, като Палестина“. И затуй Учителят каза: „Една малка работа“. А тя каква малка работа?
към текста >>

13. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

И не е намерена и най-малката следа от някои индо-германски племена, които уж унищожили местната култура, щото тя сега с нова сила се разкрива вече от научните твърдения на буржоазната история за нахлуването на някакви индо-гер- мански племена, които уж унищожили местната култура и на нейно място основали своя собствена.
Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен търговски обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията. На мен ми направи силно впечатление факта, че същия тип жилища с глинен под и пет къщи беше намерен не само в България и Украйна, но и в Румъния, Унгария и България, там където беше мощната държава на Атила. Тия чудни открития на тия ранно-земеделски така наречени триполси от гр. Триполи, Киевска област племена, най-културните в югоизточна Европа от III. век преди новата ера не са били обезпокоявани и завладявани от никакви индо-германски племена от чужди народи. И не е намерена и най-малката следа от някои индо-германски племена, които уж унищожили местната култура, щото тя сега с нова сила се разкрива вече от научните твърдения на буржоазната история за нахлуването на някакви индо-гер- мански племена, които уж унищожили местната култура и на нейно място основали своя собствена. Това е измислица. Тая измислица разкри и изнесе в България още 1910 г. Ганчо Ценов, български историк. И той доказа, че готите не са германци, хуните не са монголци, българите не са лоши турци, а са три сродни стари скитски племена на най-стари жители на Дунава. Това е истината.
към текста >>

14. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

ТОМ 8

Днес социализмът е по-еволюирана система от буржоазната.
В църквата се събират всяка неделя на служба, молят се и на другия ден си правят каквото знаят и пак са същите. Християнството върви сега по една външна демонстрация. Ние няма да вървим по този път. На времето Учителят ми каза: "Черният папа се намира днес в Полша. Италия и Полша ще преживеят много страшни неща". Днес социализмът е по-еволюирана система от буржоазната. Но ако се приложи като хората със справедливост. Ние направихме едно модерно земеделие. Не може модерно земеделие без колективизация. Но друг е въпросът какви методи се прилагат за разпределение на труда и на благата. Методите на комунизма излезнаха не човешки и това провали всичко.
към текста >>

15. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

След 9 септември 1944 година, когато идват комунистите на власт, те идват в името на бедните селяни и работници, онеправданите и отхвърлените от буржоазното общество.
Остана само салонът в град Бургас и то само защото Кралю Кралев го бе записал като личен имот. Остана и Братската градина в град Айтос. А защо ли? Ето защо. 2. Съставът на Айтоското Братство е многолюден, като членовете му са от съседните села, поради което публикувахме списъците с имената им. След 9 септември 1944 година, когато идват комунистите на власт, те идват в името на бедните селяни и работници, онеправданите и отхвърлените от буржоазното общество. Членовете на Айтоското братство от града и селата са бедни хорица, обикновени селяни с малко земя, която обработват, за да се прехранват. Георги Куртев е с обикновена фелдшерска заплата и със седем деца. Беднотия до шия. По онова време в Айтоската градина на почивка е Весела Несторова, дошла от София. Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове.
към текста >>

16. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Милка Говедева

ТОМ 13

И казва, пък аз елегантно облечена, един казва: „Тая буржоазна дама що търси между нас?
Няма никой и двама по- възрастни по на четиридесет години грабнали по един стол да се бият. И аз наблюдавам. Аз идвам елегантно момиче с фини етикеции и т.н., от Букурещ възпитана и това нещо за мене беше ужас. Как така, да се бият и защо ме води този човек тука? А той ме пусна в тая стая и си отиде. И казва, пък аз елегантно облечена, един казва: „Тая буржоазна дама що търси между нас? " Казват: „От къде си? " Аз казвам: „От еди-къде си." - „Седни" - викат там. Ама така някак-си неодобрително. „Ти разбираш ли, че най-напред трябва да ги организираш и после да ги просветиш, кой ще ти дойде единен? " - „Как ще ги организирам, без да ги просветя, бе, нали трябва да им кажа в името на какво трябва да ги организирам, че тогава да ги просвещавам другите." И за това нещо стълкновение.
към текста >>

17. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

ТОМ 13

„Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам Рада.
Но идва леля ми. И там двойни решетки така, на разстояние. Казва: „Милка, тука ли трябваше да те видя? " - „Ти нали искаше по барикадите да ме видиш? Защото ето при тебе какво научих." Рада ме инструктира отвътре. „Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам Рада. Викам: „Ти какво ме научи, да избирам вината и това, онова." А това е истината. И леля ми вика: „Как можеш така да говориш с мен? Аз за това ли те отгледах? " Викам: „Ти си една буржоазна дама." И тя дълго време ми повтаряше тия думи. „Помниш ли в затвора какво ми каза?
към текста >>

" Викам: „Ти си една буржоазна дама." И тя дълго време ми повтаряше тия думи.
Защото ето при тебе какво научих." Рада ме инструктира отвътре. „Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам Рада. Викам: „Ти какво ме научи, да избирам вината и това, онова." А това е истината. И леля ми вика: „Как можеш така да говориш с мен? Аз за това ли те отгледах? " Викам: „Ти си една буржоазна дама." И тя дълго време ми повтаряше тия думи. „Помниш ли в затвора какво ми каза? " Та така е с леля ми, нали, и с нея не можах да се разбера. В.К.: Да, събитията вече са сгъстени. М.Г.: Не, искам и друго да кажа. Понеже по нашия процес можехме да се пишем така лъжесвидетели за „X" и за „У", за да излезем навън в града и ако можем някой вестник скритом да вземем, нещо... Защото туй ни интересуваше нас, нали, или някоя парола, или нещо така да пренесем вътре в затвора.
към текста >>

18. XII. БОМБАРДИРОВКИТЕ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ САМОЛЕТИ НАД СОФИЯ И НАД СТРАНАТА 1942-1944 г.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Иванов под заглавие „Символичната война - последната война на българската буржоазия" подробно е описал всички бомбардировки, съпровождащи историческите събития по това време.
А за улеснение и да отговорим на упреците на Весела Маркова, публикуваме копирани на скенер следващите текстове. 6. В „Исторически преглед", год. XXIX (1973), кн. 5, стр. 3-33 авторът Иван Т. Иванов под заглавие „Символичната война - последната война на българската буржоазия" подробно е описал всички бомбардировки, съпровождащи историческите събития по това време. Ето защо ние прилагаме копирани на скенер 5 страници: 27, 28, 29, 30 и 31, за да се види откъде са вземани тези данни от Галилей Величков и как бомбардираха България. 7. В статията „Противовъздушната артилерия от състава на Военновъздушната отбрана на град София - поуки и препоръки" авторът Н. Сладкаров във „Въздушен преглед", Г. VIII, бр. 7-8 (IX, X, 1943 г.), стр 11-36, на стр.
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко.
Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния Изток, а в Европа, вътрешни събития. Жълтата опасност може да се отложи за няколко години. Европейските държави ще се стремят да се разсипят икономически и стопански. В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най- силни сега. - „По приложение на закона за защита на държавата към нас ще има ли? " Учителят: Ние сме принципално за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко. Правителството ще се раздели - те ще станат едни против други - на дележ и ще се разкапят от самосебе си. те усещат и казват - и едните и другите - ние ще дойдем един ден при вас, затова и ни казват: „Вие поне се пазете чисти" - искат с това да имат едно чисто гнездо.
към текста >>

20. 63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.

Николай Дойнов

ТОМ 15

В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват трескава подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава.
Малко след това, но вече късно, становището на Централния комитет на преврата е било разглеждано в заседание на Коминтерна /Централно управление на комунистическите партии в света/ със седалище в Москва и е било осъдено, като крайно неправилно и погрешно. Сталин е скастрил здраво Васил Коларов и Георги Димитров, скарали се че са изпуснали този благоприятен момент за завзимане на властта. Намерило се е, че Комунистическата партия в България явно е изгубила една изключително голяма възможност за завземане на власта. Тогава се решава, от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за промяна на курса на партията от тесняшката доктрина, към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват трескава подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава. За тази цел най-напред, се отправя апел към БЗНС, в който между другото се казва: „Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори, заедно със селските дружби, за защита на общите интереси на градските и селски трудещи се народи и създаването на работническо-селско правителство". Организаторите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов заедно с членовете на ЦК, с изключение на организациония секретар Тодор Луканов, решават да се обяви общо въстание на 22 срещу 23 септември 1923 г., като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение. Тодор Луканов обаче е против това решение и като организационен секретар изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение, тези противоречиви нареждания, претъпяват устрема, внасят раздвоение в партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. „Заповед срещу заповед е безредие", е казал Наполеон.
към текста >>

21. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
" с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца.
към текста >>

Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията.
Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя.
към текста >>

Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното?
В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво.
към текста >>

Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията.
Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия.
към текста >>

За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската.
Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
към текста >>

22. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи.
Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най- малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най-прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба", за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите" на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията" и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея.
към текста >>

За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали" - първият, вторият и две и половиният- фалира при най-важния си изпит: „интернационалите" не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>

Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм", който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции" да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос.
към текста >>

23. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

ТОМ 15

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>

Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.
Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
към текста >>

24. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Иван Толев

ТОМ 15

На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржоазно-клерикалната реакция.
Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на Божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува налице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използува. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржоазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело. Засега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод.
към текста >>

25. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Иван Толев

ТОМ 15

" Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност!
Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използува няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение.
към текста >>

26. Приложение II. Игнац Падеревски

ТОМ 16

По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия.
Първата, „Манру", се радва навремето на голям успех. В 1910 г. композиторът осъществява една своя отдавнашна мечта - по случай годишнината от Грюнвалдската битка издига с лични средства паметник в Краков в чест на победата над тевтонските орди. През това време (1909 - 1913) е директор на Варшавската консерватория, а в 1910 г. го удостояват със званието „Доктор по философия" на Лвовския университет. По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия. В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г.
към текста >>

е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ.
композиторът осъществява една своя отдавнашна мечта - по случай годишнината от Грюнвалдската битка издига с лични средства паметник в Краков в чест на победата над тевтонските орди. През това време (1909 - 1913) е директор на Варшавската консерватория, а в 1910 г. го удостояват със званието „Доктор по философия" на Лвовския университет. По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия. В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г.
към текста >>

От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор.
През това време (1909 - 1913) е директор на Варшавската консерватория, а в 1910 г. го удостояват със званието „Доктор по философия" на Лвовския университет. По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия. В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст.
към текста >>

27. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционери, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съмишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България.
Той напуска не само държавната служба, но се отказва да участва в каквато и да е политическа партия. Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години. Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционери, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съмишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхушка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ограбване на народа. Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озлобените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато тероризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестника, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководителите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници.
към текста >>

Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхушка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ограбване на народа.
Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години. Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционери, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съмишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхушка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ограбване на народа. Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озлобените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато тероризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестника, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководителите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници. Разорен, обеднял и отчаян, писателят спира вестника и скъсва с активната политическа дейност.
към текста >>

28. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд.
Спомени за Михалаки Гзоргиев, в: Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192. 2. Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван.
към текста >>

29. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка.
Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб.
към текста >>

Но в зрялата си възраст те се „обуржоазяват”, стават по-тежки, по-мъчноподвижни.
Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намираща такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на „законността и реда”; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се „обуржоазяват”, стават по-тежки, по-мъчноподвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени, ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении.
към текста >>

30. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката.
Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера. Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената „интелигенция” - меркуриев цвят!
към текста >>

И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество.
В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената „интелигенция” - меркуриев цвят! ,a юпитерова почва, един своего рода „аристократичен елит” на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на ... „Цилиндъра и бастуна”. Вземам тези две думи като характерни символи. При това, не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун.
към текста >>

31. 2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Тази планета играе ролята на първи секретар, най-вече в буржоазните страни.
Тя има голямо значение в метеорологията. Тя управлява промените във времето чрез своите аспекти, новолунията и пълнолунията. Луната показва наличието на пари в живота на индивидите, съставящи народа, както и в държавните банки. Меркурий Меркурий символизира интелектуалния живот, академиите, университетите, училищата, управителните съвети, търговията и финансовите сектори. Той влияе върху пазарите, средствата за транспорт, пощите, телеграфите, борсите, изложбите в икономическата и в културната области. Тази планета играе ролята на първи секретар, най-вече в буржоазните страни. Меркурий символизира елемента живак: има неговата гъвкавост и я проявява в сделките, в публичните дискусии, при сключването на икономически договори и по време на конференции и преговори. Венера Венера е планетата на младостта, на красотата, на артистичния свят, на лукса, на модата, на нравите, на мира, на бракосъчетанията, на народните страсти, на светския и развлекателния живот, на ражданията и на суетата. В политическия живот Венера е символът на демагогията. В метеорологията тя дава условията за влажното и топло време. Марс Марс символизира войната, военната йерархия, полицията, въоръжаването, конфликтите от всякакъв вид и, в общи линии, силата и върховната изпълнителна власт на държавата.
към текста >>

32. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

ТОМ 19

Човек трябва очевидно да е заслепен от буржоазните предразсъдъци на Запада, за да не може да види по един ясен начин какъв край и какво начало е поставила 1914 година и как Октомврийската революция е едно указание далеч по-съществено от жалката страна на обезценения франк, или на тъмните пазарлъци във Версай.
Ето, например, какво казва Нерома: „Тези, които държат за 1914 г., са по-близко до астрологическата истина. Не би било право да се приеме 1919 г., защото тогава, когато войната започнала през 1914 г. бе свършила, се създаде новият климат (състояние на духовете). През течение на цялата война хората бяха живели, „както и по-рано”, но само че във война, франкът например, и при сключването на примирието през 1919 г., си струваше колкото златния франк от1914 г., но вече след 1914 г., се даде смъртен удар на ерата на Риби. Агонията започна в 1919 г., в състоянието на един мир, който тури край на войната". Човек трябва очевидно да е заслепен от буржоазните предразсъдъци на Запада, за да не може да види по един ясен начин какъв край и какво начало е поставила 1914 година и как Октомврийската революция е едно указание далеч по-съществено от жалката страна на обезценения франк, или на тъмните пазарлъци във Версай. Тази липса на историческо чувство е която пречи на тълкувателите да отличат трудностите на настъпилата нова ера, като всеки от тях е склонен, по един само изолиран и откъслечен аспект на проблемата, да изтегли заключение и да утвърди становища несъвършени и несъгласуеми с другото становище. Ако д-р Кастранек, например, държи върху модернизма, то Дон Нерома сочи, че „зараждането на един спиритуализъм (един неосимволизъм) има предназначението да триумфира над материализма. Може би и двамата имат право, но не напълно”. Ние няма да подлагаме на критика горния цитат, но ще изложим нашите аргументи относно застъпваното от нас становище за навлизане е ерата на Водолея в 1914 г., оставяйки на читателя сам да извади свои обективни заключения. За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството.
към текста >>

33. 1.1 КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА

ТОМ 19

Така народите преминават през периода на феодализма и навлизат в буржоазната капиталистическа стопанска и социална система.
Последната е имала широката привилегия да притежава, употребява и злоупотребява със своята мъртва и жива собственост „posseder, user, abuser”. Петата поредна култура, западноевропейската, наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се развива главно в Пиринейския полуостров. Робството, завещано от предходните култури, постепенно започва да отпада. Икономическият живот започва да се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира. Така народите преминават през периода на феодализма и навлизат в буржоазната капиталистическа стопанска и социална система. Тази пета, западноевропейска култура, стига своя апогей през 19 ÷ 20 столетия. Естествените науки влизат в своя разцвет. Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия атомно-ядрен "микрокосмос". Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите.
към текста >>

Като антитеза на буржоазно-капиталистическия строй се яви социализма в неговите различни разклонения.
Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия атомно-ядрен "микрокосмос". Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите. Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформи в своя краен предел. Националната държава се сдоби с неизмерима мощ и ориентира към един империализъм, пред които бледнеят границите, до които бе стигнала древността. Като антитеза на буржоазно-капиталистическия строй се яви социализма в неговите различни разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера - източният на социализма и западният на капитализма. Социалните и международните борби по всички континенти се изостриха и стигат своя пароксизъм. Развихри се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тези на диктатурата на пролетариата. Икономическият проблем от национален прерасна в международен. Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна.
към текста >>

Развихри се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тези на диктатурата на пролетариата.
Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформи в своя краен предел. Националната държава се сдоби с неизмерима мощ и ориентира към един империализъм, пред които бледнеят границите, до които бе стигнала древността. Като антитеза на буржоазно-капиталистическия строй се яви социализма в неговите различни разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера - източният на социализма и западният на капитализма. Социалните и международните борби по всички континенти се изостриха и стигат своя пароксизъм. Развихри се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тези на диктатурата на пролетариата. Икономическият проблем от национален прерасна в международен. Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна. Стр. 80/943
към текста >>

34. 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

ТОМ 19

Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на едно сепаратично постъпване Идеята за един живот на цялото е все още непонятна и чужда за тези две идеологии.
Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото марсово насилие се заменят с правото на защита и с правната принуда, която цели да гарантира ненарушаването на правата на човека. При тази фаза, фаза на правото, ние още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват все още върху схващания олигархични и диктаторски. Както се вижда, ние отбелязваме в най-общи линии тази фаза, в която доминира една меркуриева и юпитерианска философия. Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на едно сепаратично постъпване Идеята за един живот на цялото е все още непонятна и чужда за тези две идеологии. Това е меродавно, както за личния, така и за обществения, националния и международния живот. Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана и охранявана от нормите на правото. Обаче, що се отнася до международната общност, до сферата на междудържавните отношения, Стр. 81/943 ние сме все още във фазата на едно господство на животинския закон - на правото на по-силния; саморазправата, основен закон в животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и обществени отношения в рамките на отделната държава, но в отношенията между отделните държави съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от страна на съответните най-върховни междудържавни правни инстанции. Войната, кървавата саморазправа, това най-могъщо и организирано средство за налагане волята и интересите на силните, се все още прилага и то особено спрямо по-малките и по-слабите народи.
към текста >>

35. 3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Тази планета играе ролята на „главен секретар”, особено в страните с буржоазна система.
Те са стрелките на метеорологичните промени. Луната изразява наличието на среброто в кръвта на индивидите, съставляващи народа, както и в хазната на страната. Меркурий представлява интелектуалния свят - академиите, университетите, училищата, административните съвети. Също и търговията и обществените и частни финансови сектори. Под негово влияние са пазарите, съобщителните средства, пощите, телеграфите, борсите, стопанските и културните изложби. Тази планета играе ролята на „главен секретар”, особено в страните с буржоазна система. Меркурий символизира същността на елемента живак - носи неговата пластичност, гъвкавост в сделките, в публичните разисквания и при сключването на стопански договори, както и при воденето на всевъзможните конференции. Венера е богинята на красотата, на младостта, на артистичността, музикалния свят, лукса, модата, нравите, мира, женитбите, народната страст, светския живот на удоволствията, увеселителните места, ражданията и суетността. В политическия живот Венера представлява онзи тънък флуид на демагогията, обвита е нейния нежен воал. В метеорологията Венера обуславя топлото и влажно време. Марс представлява всичките военни форми, военната йерархия, полицията, въоръженията, воините, конфликтите от всякакъв вид и изобщо силата и изпълнителната върховна власт в страната.
към текста >>

36. II. БУНТ

ТОМ 20

- да се пометат узурпаторите, изчадията на загиващия буржоазен свят!
След пладне вече викът на негодувание мина в непрекъснат рев и крясъци. Всички бързаха да се въоръжат с каквото можеха и имаха, за да унищожат това «мръсно гнездо», където са направени такива престъпления срещу живота на другарите. Издаде се набързо и печатан позив. В него, като се изброяваше къде в България има вече съветско управление и къде и как се бори Стамболийски, сочеше се, че змията в предсмъртния си час на своето издихание тук, обезумяла от оргии и пиянство от власт, е посегнала на живота на стотици предани достойни другари. На оръжие! - да се пометат узурпаторите, изчадията на загиващия буржоазен свят! 10 След пладне се стекоха толкова много хора, желающи да се бият и унищожат «гнездото», щото мъчно можеха да се намерят ръководни лица. Разделиха ги на роти и полуроти, на ударни и щурмови батальони. Разликата беше във въоръжението: едните имаха колове и пръти, а другите - брадви, пищови, капзалии и ловджийски пушки. Но някои имаха и истински бойни пушки и револвери и даже бомби. Такива бяха отличени в чин началници от разни степени.
към текста >>

37. 23. КОЙ Е СВРЪХЧОВЕК?

ТОМ 20

Като правя горното разсъждение, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци. Свободомислящ
За военния Наполеон беше свръхчовекът; за учения - Едисон; за моралиста - великите учители; за нашата младеж-Ботев, Левски, Делчев. Кой беше правият, и кой сега е прав? Ницше - вдъхновителят на модерната литература, поведе след себе си плеяда художници на перото: Ибсен създаде своя свръхчовек - своя многоли-чен свръхчовек във формата и съдържанието на Брандта, на Нора, на Боркма-на; Хамсун - своите Нагел и Глана; Пшибишевски - в героя на своя Ното 5ар1епз; Арцибашев - в своя Санин... Няма повече да изброявам... И днес има толкоз типове на свръхчовека, колкото и различни подстъпи към идеала за свръхчовека, формиран в мировъзрението на художника или у даден индивид... Като правя бегло тези разсъждения, казвам: понятието за свръхчовека е разтегливо и като тъй, то няма своя форма, нито определено съдържание и смисъл. Това понятие е само идеал и е равно далече от всекиго «както от май-муната-до човека»... И има толкоз понятия за свръхчовека, колкото и мнения по всеки мъглив въпрос, който се свършва в далечината на човешкото знание. Защото качествата, които Ницше даде за «свръхчовека», те са днес непознаваеми от човешката психология, нито още й принадлежат. Като правя горното разсъждение, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци. Свободомислящ
към текста >>

38. (106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1 /2

ТОМ 20

Те няма да смеят да ви нападнат.» По други повод Хитлер казва за Русия (от което тъкмо се потвърди това, което отдавна им казвах - че Русия и Германия не са на нож още, защото Германия разрушава буржоазния строй, но ако протегне ръка да се съюзява, Русия ще й забие ножа...): «Аз имам 100 дивизии готови, с които може да се оправя с Русия за три месеца...» Отбелязвам тия само пасажи, като по-важни, а също и думите му, че е пратил офицери в България, които да видят какво е въоръжението на България, и след като му докладвали те, тогава щял да си каже думата... Царят беше ме преварил и го заварих там.
в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1/2 На 18-и вечерта царят беше ми изпратил доста шифровани телеграми - рапорти от Берлин от аташетата по печата, от Драганов - разговора му с Хитлер, който беше особено важен, и от Анкара, Виши, Рим, Лондон и пр. В разговора, който траял час и четвърт, Хитлер е настоял да влезем в пакта, да не ни закачат русите. Той казва, че когато Молотов поискал да влязат и русите във Варна и Бургас, Хитлер го запитал - защото Молотов му казал: «Както вие влязохте в Румъния» - «Но нас ни поканиха, вас каниха ли ви в България? » Молотов замълчал. «Втори път го запитах след малко - казва Хитлер на Драганов, - той пак не ми отговори.» Когато Драганов му напомня, че ако влезем в пакта, турците ще ни нападнат, Хитлер избухва: «Няма да ви нападнат, защото аз за 24 часа може да се споразумея със Сталин, и Турция да изчезне от Европа! Те няма да смеят да ви нападнат.» По други повод Хитлер казва за Русия (от което тъкмо се потвърди това, което отдавна им казвах - че Русия и Германия не са на нож още, защото Германия разрушава буржоазния строй, но ако протегне ръка да се съюзява, Русия ще й забие ножа...): «Аз имам 100 дивизии готови, с които може да се оправя с Русия за три месеца...» Отбелязвам тия само пасажи, като по-важни, а също и думите му, че е пратил офицери в България, които да видят какво е въоръжението на България, и след като му докладвали те, тогава щял да си каже думата... Царят беше ме преварил и го заварих там. Почнахме разговорите, той -на един стол, аз - на канапето. Напоследък аз седя на това място, което той имаше по-рано, а той седи на стол, под предлог на ишиаса, но сега това вече е предлог само, но аз се правя, че не забелязвам нищо. По-рано сядахме обикновено един до друг. Разговорът се води главно върху външното положение и вътрешното и както обикновено - за царицата, а също и за писмата, които да пише на Хитлер и английския цар за мир - това бяха главните теми, в тях се преплитаха второстепенни. Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово.
към текста >>

39. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

са свалени бившите буржоазни правителства в трите страни и е установена съветска власт. 379.
Според договора между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г. Латвия, Литва и Естония преминават към СССР. Те стават отделни съюзни републики, като между тях и СССР е сключен пакт за взаимна помощ. Това става през месец август 1940 г. През месец юли 1940 г. са свалени бившите буржоазни правителства в трите страни и е установена съветска власт. 379. Англия е виновна да се вземат от Русия част от тези земи на запад -Украйна и Белорусия, а също и Далечният изток. И по този начин я оголват и я правят уязвима за нападения от жълтата раса. А това са представители на Япония и Китай, с които СССР граничи. Така Русия се оставя беззащитна към жълтата раса. И ако стане там пробив, те ще навлязат в Русия и ще дойдат до Европа и ще я завладеят и ще върнат човешката цивилизация назад.
към текста >>

При него започва френската буржоазна революция.
От Бурбоните е Луи XIV (1643-1715 г.) - абсолютизъм във Франция: «Държавата - това съм аз.» В Европа води много войни завоевателни и разо-рява страната. От Бурбоните е Луи XV (1715-1774 г.), френски крал. Води неуспешни войни за Франция. «След мене - и потоп.» Силни са фаворитките му Мадам Помпа-дур и Мадам Дюбари. Луи XVI (1774-1792 г.) е от династията на Бурбоните. При него започва френската буржоазна революция. На 10 август 1792 г. е свален от престола и Франция е обявена за република. Бива осъден на смърт от Кон-вента и цялото му семейство е гилотинирано. Ето накратко откъде започва кармата на Бурбоните. А как завършва в България?
към текста >>

40. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

са свалени бившите буржоазни правителства в трите страни и е установена съветска власт. 379.
Според договора между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г. Латвия, Литва и Естония преминават към СССР. Те стават отделни съюзни републики, като между тях и СССР е сключен пакт за взаимна помощ. Това става през месец август 1940 г. През месец юли 1940 г. са свалени бившите буржоазни правителства в трите страни и е установена съветска власт. 379. Англия е виновна да се вземат от Русия част от тези земи на запад -Украйна и Белорусия, а също и Далечният изток. И по този начин я оголват и я правят уязвима за нападения от жълтата раса. А това са представители на Япония и Китай, с които СССР граничи. Така Русия се оставя беззащитна към жълтата раса. И ако стане там пробив, те ще навлязат в Русия и ще дойдат до Европа и ще я завладеят и ще върнат човешката цивилизация назад.
към текста >>

При него започва френската буржоазна революция.
От Бурбоните е Луи XIV (1643-1715 г.) - абсолютизъм във Франция: «Държавата - това съм аз.» В Европа води много войни завоевателни и разо-рява страната. От Бурбоните е Луи XV (1715-1774 г.), френски крал. Води неуспешни войни за Франция. «След мене - и потоп.» Силни са фаворитките му Мадам Помпа-дур и Мадам Дюбари. Луи XVI (1774-1792 г.) е от династията на Бурбоните. При него започва френската буржоазна революция. На 10 август 1792 г. е свален от престола и Франция е обявена за република. Бива осъден на смърт от Кон-вента и цялото му семейство е гилотинирано. Ето накратко откъде започва кармата на Бурбоните. А как завършва в България?
към текста >>

41. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

ТОМ 20

Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет.
71 Става въпрос за «оранжевата гвардия» на Стамболийски, която със сопи и тояги е идвала в София и е биела гражданите. 72 С преврата на 9 юни 1923 г. е свалено правителството на Ал. Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент. 73 Законна санкция - след убийството на Ал. Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет. Тогава цар Борис подписва указ за назначаване на новия министър-председател Ал. Цанков, дошъл чрез преврата. 74 Златният век на България е свързан с идването на Учителя Дънов и това е Негово твърдение. Вж «Изгревът», том IV, стр. 91-92. 75 Според Учителя Дънов Бялото Братство освобождава България от турското робство посредством Русия, за да може да има условия да работи в свободна България роденият вече през 1864 г.
към текста >>

42. 76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.)

ТОМ 21

Дойде други строй от същия народ - буржоазията, третото съсловие, презирано тогава и ето, вече 120 години ръководи света.
И сега има „истини”, които са вече като осланените листа есен - те си отиват. Има други, които са като хвърлените в земята зърна - те тепърва ще покарат. Когато един морал, едно общество, един строй се събарят или гинат в разложението на същото това място се заражда в главите на идеалистите - водачи друг строй, друго общество, в което ще липсват недостатъците на старото. Някога, преди 120 години, във Франция изчезна строят, господството, обществото на аристокрацията, което беше също така разкапано и тънеше в излишества, несправедливост, насилия, подкупи и убийства. Но Франция не загина. Дойде други строй от същия народ - буржоазията, третото съсловие, презирано тогава и ето, вече 120 години ръководи света. Но днес и тя, отказала се от морал, религия, истина, турила на всичко такси, за да го купува според нуждата, изгубила правдата, започна в целия свят да иска да закрепи господството си с насилие само. Но не мислете, че и тия, които ще дойдат след нея, ще донесат окончателния ред в света. Този ред зависи от самите нас. Каквито сме ний поотделно - това ще бъде и партията ни, и управата ни, и държавата ни. От гнили класове - гнил сноп - помнете това!
към текста >>

43. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Но накрая по нареждане на Учителя, той си замина заедно с членовете на буржоазното управление.
Всичките 4 тома на „Изгревът” съм ги прочел внимателно и сега чета и 5-ия, в който Вергилий пише, че и ти си му съдействала. В томовете всеки е писал своята лична гледна точка, но най-близо до истината е този, който е изживял случая. Това, с какво тяло Учителят е отишъл при майка ми при това нейно тежко състояние, ние не знаем, но важното е, че Учителят я спаси и можахте да се родите с Любомир. Учителят стои над всичко. Брат Любомир си служеше с методите на лявото течение и често не слушаше точно Учителя. Но накрая по нареждане на Учителя, той си замина заедно с членовете на буржоазното управление. Систематизирай си въпросите и като се видим ще говорим по-обстойно. Брат Лулчев е роден на 13.11.1886 г.... в 11 часа и 20 минути - Асцендент Козирог 12° и 37 минути. За Петър изглежда, че аз трябва да напиша нещо. Галилей беше много близо до Учителя и голям приятел със Савка. Аз бях много близък с Мария Тодорова, с която той не се разбираше.
към текста >>

44. XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)

ТОМ 21

Скромен е и не обича буржоазния живот, но се облича с вкус и има отлично разбиране за хубаво и красиво.
Има много стабилен и уравновесен характер и е много твърд. Каже ли нещо - това е! Твърд е като стена (така казваше и майка му). Но е много добър, с отлично сърце и прогресивен ум. Обича да помага на нуждаещите се. Скромен е и не обича буржоазния живот, но се облича с вкус и има отлично разбиране за хубаво и красиво. Обича да носи дрехи от памук и обувки не от кожа. Още като чу и прочете за Учителя - веднага Го обикна и оцени. Защото той не е нито мистик, нито религиозен, но е толкова прогресивен, чист и свят, придържайки се до всичко „естествено” и „природно” в живота си, че за мене е повече и от „ученик” на Великия Учител, макар че не е такъв. Цял живот е живял повечето в самота и неразбран от този свят и общество. Не е водил порочен живот.
към текста >>

45. 2. Сатурн - Уран

ТОМ 22

Създал се голям конфликт между настъпилите нови буржоазни отношения в България и разпадащия се турски феодализъм.
става Видинското въстание, жестоко смазано от турската редовна армия. Сатурн съвпад Уран 15.08.1852 г. - дава нов силен тласък и стремеж на българите към свобода. Започва възраждането на национално-освободителното ни движение. Съзрява идеята за свободна България, като българската народност прераства в нация. Създал се голям конфликт между настъпилите нови буржоазни отношения в България и разпадащия се турски феодализъм. 1853 г. започва Кримската война, която дава нови надежди на българите за свобода. Но намесата на Англия и Франция попарват надеждите на българите. Сатурн секстил Уран 22.10.185 7 г. - дава нов етап в националната революция.
към текста >>

46. 3. Сатурн- Нептун

ТОМ 22

започва разсипа на енергиите на цикъла, в който Сатурн е в Дева - работниците и земеделците им дава разум и силен революционен подем - на трудещите си, а Уран - буржоазията, в знака Риби - довежда внезапно народа до много жертви.Идва на власт Александър Стоименов Стамболийски от 6.10.1919 г.
На 21.03,1919 г. се създава за кратко време Унгарската съветска република, на 13.04 1919 г. - Баварската. Тези републики са бързо задушени и почва усилено преследване на комунистическите движения. В България след петте опозиции на Сатурн и Уран, последната на 7.06.1920 г. започва разсипа на енергиите на цикъла, в който Сатурн е в Дева - работниците и земеделците им дава разум и силен революционен подем - на трудещите си, а Уран - буржоазията, в знака Риби - довежда внезапно народа до много жертви.Идва на власт Александър Стоименов Стамболийски от 6.10.1919 г. до 9.06.1923 г. Провежда аграрна реформа в нов вид, въвежда трудовата повинност, подоходния данък и поощрява кооперативното движение. Буржоазията (Уран в Риби) взема мерки срещу неговото управление, прави преврат и го сваля от управлението и го убива на 9.06.1923 г. На власт идва правителството на Александър Цолов Цанков, който жестоко се справя със съпротивата на земеделците. Потушава жестоко и избухналото на 12.09.1923 г.
към текста >>

Буржоазията (Уран в Риби) взема мерки срещу неговото управление, прави преврат и го сваля от управлението и го убива на 9.06.1923 г.
Тези републики са бързо задушени и почва усилено преследване на комунистическите движения. В България след петте опозиции на Сатурн и Уран, последната на 7.06.1920 г. започва разсипа на енергиите на цикъла, в който Сатурн е в Дева - работниците и земеделците им дава разум и силен революционен подем - на трудещите си, а Уран - буржоазията, в знака Риби - довежда внезапно народа до много жертви.Идва на власт Александър Стоименов Стамболийски от 6.10.1919 г. до 9.06.1923 г. Провежда аграрна реформа в нов вид, въвежда трудовата повинност, подоходния данък и поощрява кооперативното движение. Буржоазията (Уран в Риби) взема мерки срещу неговото управление, прави преврат и го сваля от управлението и го убива на 9.06.1923 г. На власт идва правителството на Александър Цолов Цанков, който жестоко се справя със съпротивата на земеделците. Потушава жестоко и избухналото на 12.09.1923 г. Септемврийско въстание. В 1924 г се създава Закона за защита на държавата (ЗЗД) * * * Сатурн тригон Уран 21.12.1925 г. веднага омекотява положението, макар и в разсипа на цикъла и довежда до падането на Цанков на 4.01.1926 г.
към текста >>

47. 4. Сатурн - Уран

ТОМ 22

Започват народни вълнения, стачки и в края на деканата се ражда незаконното дете на буржоазията - комунизмът (социализмът) във всичките му форми и нюанси - с общите стачни борби и революции.
Тогава се дава ход на издигане личността и тиранията на властниците, която достига своя апогей. Създава се западния феодализъм, който канонизира християнството и го поставя в рамките на църковното богослужение. Третият деканат под влиянието на окултния знак Скорпион , пробужда умовете на будните души и се провежда реформацията. Започва тайно изучаване на окултните науки, забранени от черквата, особено от католицизма, които изпращат заловените на инквизицията. Появяват се социални движения, от тежкото положение на работниците и селяните. Започват народни вълнения, стачки и в края на деканата се ражда незаконното дете на буржоазията - комунизмът (социализмът) във всичките му форми и нюанси - с общите стачни борби и революции.
към текста >>

48. 4. ХРИСТОС И МОЙСЕЙ - СЛУЖИТЕЛИ БОЖИЙ

ТОМ 22

Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а божественият живот е потребен за хората на бъдещето.
Аз досега не съм срещал в света човек, който вярва напълно в своя учител. Тези хора, които казват, че вярват в Христа или в кого и да е другиго, не говорят самата истина. Да вярвам в Христа, не значи да се изправя в църквата и да стоя благоговейно, но да бъда в такова разположение, в такова състояние, каквото е имал Христос в душата си. Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии . Ние трябва да живеем в Божествената любов , в Божествената обич, в Божествения дух. Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а божественият живот е потребен за хората на бъдещето. Някои мислят, че ние искаме да турим хората в ново заблуждение. Далеч е от мене такава мисъл. В мене има Любов , която е движение отгоре надолу, разбирам какво е обич , т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре , разбирам какво е Божествения дух ,т.е. сила, която държи всичко в хармония .
към текста >>

Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа.
" Може ли да бъдете виделина на себе си и на своите близки? Това се изисква от всички ви, защото всички можете да станете в този смисъл спасители на света. Докато очакваме спасението на света от един човек, той никога няма да се изправи и уреди, а трябва всички да се загрижим за неговото изправяне и уреждане, а това ще постигнем, като поддържаме божествения ред на нещата и се стремим да не го нарушаваме. Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най-баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта.Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Аз всеки ден приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос, но за Този живият Христос, който е у вас и между вас. Избийте тоя клин от ума си, да мислите, че Христос е вън от вас. Този Христос е Духът и когато Го разберете, ще Го видите във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите."
към текста >>

Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората.
Това се изисква от всички ви, защото всички можете да станете в този смисъл спасители на света. Докато очакваме спасението на света от един човек, той никога няма да се изправи и уреди, а трябва всички да се загрижим за неговото изправяне и уреждане, а това ще постигнем, като поддържаме божествения ред на нещата и се стремим да не го нарушаваме. Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най-баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта.Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Аз всеки ден приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос, но за Този живият Христос, който е у вас и между вас. Избийте тоя клин от ума си, да мислите, че Христос е вън от вас. Този Христос е Духът и когато Го разберете, ще Го видите във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите."
към текста >>

49. 2. КЛАСОВАТА БОРБА - КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ

ТОМ 22

Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а божественият живот е потребен за хората на бъдещето.
- В: Сила и живот . Сер. III. София . 1920.с. 66-69 „Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трябва да живеем в божествената любов, в божествената обич, в божествения дух. Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а божественият живот е потребен за хората на бъдещето. Някои мислят, че ние искаме да турим хората в ново заблуждение. Далеч от мене такава мисъл;в мене има любов, която е движение от горе на долу , разбирам какво е обич , т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре , разбирам какво е Божествения дух , т.е сила , която държи всичко в хармония . Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас." „Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най- баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея?
към текста >>

Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа.
Далеч от мене такава мисъл;в мене има любов, която е движение от горе на долу , разбирам какво е обич , т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре , разбирам какво е Божествения дух , т.е сила , която държи всичко в хармония . Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас." „Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най- баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Аз всеки ден приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос , но за Този живият Христос , който е у вас и между вас. Избийте си тоя клин от ума си, да мислите , че Христос е вън от вас . Този Христос е Духът и когато Го разберете , ще Го видите във всеки човек . Докато търсите Христа само в един човек , никога няма да Го намерите.
към текста >>

Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората.
движение на човешката душа отдолу нагоре , разбирам какво е Божествения дух , т.е сила , която държи всичко в хармония . Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас." „Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най- баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Аз всеки ден приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос , но за Този живият Христос , който е у вас и между вас. Избийте си тоя клин от ума си, да мислите , че Христос е вън от вас . Този Христос е Духът и когато Го разберете , ще Го видите във всеки човек . Докато търсите Христа само в един човек , никога няма да Го намерите. " „И тъй, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието.
към текста >>

Тъй и в класовата борба: пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата.
Докато търсите Христа само в един човек , никога няма да Го намерите. " „И тъй, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието. С това не искам да кажа, че трябва да се изхвърли религията, нека си съществува класовата борба, защото и тя е тъй потребна, както са потребни онези глисти, които разработват почвата. Земеделецът казва: „изорах нивата". - Не, не си я изорал ти, а тези глисти, които живеят дълбоко в земята. Тъй и в класовата борба: пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тая почва и ще кажат: „достатъчно вече сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя". Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н. Каква идилия е то - пилаф без купон! Христос, обаче, казва: „Аз дадох виделина на света", а виделината - това е смисълът на живота, това е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота.
към текста >>

Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа , а ония хора , които служат на Бога от любов , те са хора без религия .
" Когато Господ създаде света , нямаше религия . Религията се яви в света , когато дойде дявола . По-напред хората живяха в любов и всяко учение което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, и когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа , а ония хора , които служат на Бога от любов , те са хора без религия . Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат от нея, трябва да запитат лекаря дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, дето се живее без религия. „Свободни сте", трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни . Църквата за сега е една болница , а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега предстои на някои от вас да излязат от болницата. И аз съм на вратата и, макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: „приятен ли беше живота ви в болницата, научихте ли си урока там?
към текста >>

50. I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 23

Самият Дънов и неговите последователи са се считали в обществено-политическо отношение сродни с левите политически течения у нас, за разлика от всичките видове църкви, които са се опирали повече на консервативно-буржоазните елементи в страната.
I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Д-р Стефан Кадиев Петър Константинов Дънов е най-яркият изразител на идеалистичната философия у нас. Роден на 12 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите 5[1] Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се утвърждава като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2] В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот. През времето на фашистката диктатура личността на Дънов, неговото учение, неговите последователи са били считани като прикрити комунисти и са били гледани с недоверие от властта, при все че не е повдигано гонение против тях. Самият Дънов и неговите последователи са се считали в обществено-политическо отношение сродни с левите политически течения у нас, за разлика от всичките видове църкви, които са се опирали повече на консервативно-буржоазните елементи в страната. Тогавашният цар Фердинанд е доловил прогресивния политически елемент у Дънов и е наредил да бъде интерниран във Варна.6 Лични приятелски връзки са свързвали Дънов с националния Герой на българския народ Георги Димитров, както и с големия син на народа ни Александър Стамболийски. Цар Борис е чувствувал морално-етичните елементи в учението на Дънов и неговата популярност всред българския народ и е търсил опора в него, въпреки явната въздържаност на Дънов към «царската клика». «Бащата не ме послуша, та ти сега искаш синът тебе ли да слуша», казвал той на Любомир Лулчев, който беше доказано, че е бил един от съветниците на Бориса.7 След смъртта на Дънов през 1944 г. в продължение на 12 години Братството продължи свободно своето съществувание според установените през живота на Дънов традиции. Оставените от него средства, както и тия, които са били набирани по-късно, са били използувани за издаване на «беседите» на Дънов.
към текста >>

51. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Точно по това време започва пробуждането на българския народ под повея на все повече укрепващото влияние на капиталистическата буржоазия, за сметка на загиващата аристокрация и губещ своето значение феодализъм.
Но всеки културен човек, който си служи с лампата на диалектиката, лесно ще открие прогресивните елементи, които са движели личностите от семейството на свещеника. Ние днес не можем да преценим ясно какъв е бил «старецът», който е дал такъв «съвет» на тоя духовно жадуващ младеж. Може би беглец из манастирските килии на Атон, някой прогресивен Отец Паисий, който през светлината на нощното бдение се е пробудил за дейна служба на народа сй, за светло народничество. Но споменът от тия моменти е бил важен двигателен момент17 от цялостното поведение на тоя народен свещеник. Като се има предвид, че Учителят е роден през 1864 г., че той е третото дете на поп Константин, а женитбата на бащата ще е станала не по-рано от 1856 г., около времето на Кримската война, трябва да приемем, че поп Константин е бил роден към 1830-1834 г. Точно по това време започва пробуждането на българския народ под повея на все повече укрепващото влияние на капиталистическата буржоазия, за сметка на загиващата аристокрация и губещ своето значение феодализъм. Никой обаче не може да каже какъв е бил жизненият път на тоя буден български свещеник, нито къде е получил той своето духовно образование, къде е бил ръкоположен за свещеник. Ние помним, че борбите между християните във Варна бяха много остри. Бореха се гърците против българите. Известно време заедно с гърците и на тяхна страна бяха и християните гагаузи, въпреки своите симпатии към българите, част от които самите те се чувствуваха. Разбира се, на това гледаха с радост турците.
към текста >>

52. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията).
Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави. Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа. Управителите не одобрявали бързото разширяване на църковните имоти, а народът-от събираните високи данъци и от неразбирането на литургиите, четени на латински език. В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията). Тя се стремяла към лична свобода и национално определение. Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж. Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 г. в гр. Айслебен, Германия, в дома на преданите католици Ханс и Маргарет Лютер.
към текста >>

53. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

ТОМ 24

Зараждането на буржоазно-капиталистическите производствени отношения благоприятствува в известна степен проникването на протестантизма в българските земи.
От 1892 г. започва излизането си друг основен печатен орган на методизма у нас, месечното списание "Християнски свят".(Заб. Ibid., p. 128.) Многогодишните усилия на методистките мисионери не се увенчали с очакваните от тях резултати - след тях тръгнали твърде малко последователи, обединени в няколко малобройни групи. Слабата ефективност на упоритата системна и интензивна мисионерска методистка дейност се обяснява главно с конкретните тогавашни социални условия, които впрочем обясняват слабата пробивност на протестантската пропагандна в нашата страна изобщо. Разложителните процеси в клонящия към залеза си феодализъм в пределите на тогавашната турска империя се задълбочават все повече и създават предпоставка за засилване на националноосвободителните борби на поробения от тази империя български народ. Зараждането на буржоазно-капиталистическите производствени отношения благоприятствува в известна степен проникването на протестантизма в българските земи. Особено силни тенденции на арената на международните отношения дават насоката и зареждат с енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света. Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ. Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ. Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ.
към текста >>

Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб. Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си. Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ. Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа.
към текста >>

211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа.
Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост.
към текста >>

Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия.
Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М.
към текста >>

За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост.
211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с.
към текста >>

Подобно на другите протестантски мисионери те никога не са заставали и действували в защита на народа в буржоазна България.
Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София. 1940, с. 502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението, мисионерите на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност. Подобно на другите протестантски мисионери те никога не са заставали и действували в защита на народа в буржоазна България. Своята дейност те винаги са устройвали според политиката на своите господари зад граница и на монархическия режим вътре в страната. Застават в защита и на фашизма. Във всички трудни за народа моменти - по време на войните и след тях, по време на фашистката диктатура - мисионерите на методизма са така или иначе на страната на народните врагове, на страната на тези, които са продавали народните интереси, като сами са играли ролята на посредници в търговията с тези интереси, слугувайки според случая на каузата, ту на САЩ, ту на Хитлерова Германия. И, разбира се, през цялото това време те определено се противопоставят на борбите на работническата класа, воюват със социалистическото движение, с идеите на комунизма.
към текста >>

54. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

ТОМ 24

Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас.
4.2. Отношение към социализма Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 78-84. Реакционната идейно-политическа насоченост е пронизвала цялата дейност на методистите у нас. Тя е характерна както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища. Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата, мисионерите-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух. Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас. Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите мисионерски училища пред българските. Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това предпочитание. В разговора си по този повод със Ст. Томов и Д.
към текста >>

Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България.
300.) в 1963 г. те наброяват 835 редовни членове, разпределени в 30 общества и църкви, 12 от които регистрирани и 18 нерегистрирани, като 3 от църквите са създадени след 9 септември 1944 г. ( Заб. Методистките църкви са създадени по време, както следва: Години Брой на църквите До 1900 14 1900-1910 1910-1920 4 1920-1930 6 1930-1944 3 1944-1960 3 след 1960 Предоставените им благоприятни условия за религиозна дейност обаче не отклониха ръководителите на методистката секта непосредствено след революцията от пътя на политическата реакция, не измениха по същество враждебното им отношение към социализма, към народната власт. Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма. Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България. Подробно за това вж. "Процесът срещу евангелските пастори-шпиони". София, издание на Дирекцията по печата, 1949.) С нанесения от Народния съд през 1949 г. разгром на пасторската шпионска организация в ръководството на методистката църква настъпиха коренни промени, като то бе очистено от контрареволюционни елементи и се ориентира на действително лоялни позиции. Но с тази положителна промяна не се отстранява изцяло вредната социална роля на методистката дейност в нашата страна.
към текста >>

55. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

ТОМ 25

Нека използуват доброто и от буржоазните партии.
Вместо да се гоните и преследвате, направете това, което изисква Бог от вас. Че един бил комунист, друг - радославист, трябва ли да се гонят? Комунистите искат братство и равенство. Те имат добра идея, добре работят. Нека използуват доброто от тях. Нека използуват доброто и от буржоазните партии. Казва се, че някои от тях убивали народа. - Де е този народ? Когато народът започне да говори, ще бъде страшно. Когато всички народи започнат да говорят, ще настане плач и ридание, скърцане със зъби. Не чакайте цялото тяло да се поквари.
към текста >>

56. 2. Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Спрял буржоазата на сред път, в шубата си скрил е нос.
Това са мои думи, щото не мога да го цитирам. Обаче той е силен човек и неговата дума е като, не знам на какво да я оприлича. Това нещо не е поместено във вестник „Братство" и аз май, че я дадох, погрешно я дадох на Борис и тя е потънала там тази работа и не можем да й намерим дирята. Вятър остър! Не престава и студът! Спрял буржоазата на сред път, в шубата си скрил е нос. А този кой е? - Дълги власи, и говори полугласно: - Предатели! - Загина Русия! Сигурни - писател, вития... Вятърът вее, лети снегът, дванайсет души бавно вървят Винтовки с черни ремъци отпред, и огньове - навред, навред, навред... А огньове - навред, навред, навред... Винтовките - преметнати отпред... С революционна стъпка вървете вий! Заклетий враг не спи!
към текста >>

57. 77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Важното е: по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемане на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане на държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.
Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът, в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може да го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва. Важното е: по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемане на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане на държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян. Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу нагоре, от малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, към това, което ний наричаме „белия комунизъм”, изграден с помощта на Любовта, Мъдростта и Истината, а не с насилия, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и светът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по един път, този на насилието и виждаме, че резултатите не са особено добри.
към текста >>

58. 2. Белите тояги на Оранжевата гвардия

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Обединяват се 3 буржоазни партии на 6 юли 1922 г., и образуват т.н.
Тогава Учителя Дънов казва: „Каквото трябваше да му кажа, аз му го казах в Чам Кория. Никакви убийства. А сега го оставям на неговата карма." И ние я проверихме. 2.7. Политическите събития от 1922 г. са добре описани и всеки може да се запознае с тях, защото много скоро ще му потрябват. Обединяват се 3 буржоазни партии на 6 юли 1922 г., и образуват т.н. „Конституционен блок". Този блок решава да насрочи първия си събор на 17 септември 1922 г. във Велико Търново. А защо там, когато няколко месеца преди това е бил събора на Бялото Братство? Да не смятате, че това е случайно?
към текста >>

59. 3. Защо и за какво бяха убити Димитър Петков-баща, Петко Петков-син и Никола Петков-син. 3.1. Димитър Петков (21.10.1858-26.02.1907)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

По онова време Народния театър не е потребност на народа, а на княза, княгинята, царедворци, буржоазното общество, където е било мястото за клюки.
е министър на вътрешните работи - 5 май 1903 г. - 22 февруари 1906 г., и министър председател от 22 октомври 1906 г. - 26 февруари 1907 г. При откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г., княз Фердинанд пристигнал с каляска с три впряга бели коне. Разстоянието между Народния театър и двореца е на разстояние 200 метра. По онова време Народния театър не е потребност на народа, а на княза, княгинята, царедворци, буржоазното общество, където е било мястото за клюки. Студентската младеж, като наблюдавала как пристига файтон след файтон, от където слизат привилегированото общество, при появата на Фердинанд започва бурно освиркване. Това е било повече от оскърбление. Полицията започва арести на студентите. Една част ги изпраща в казармите да си отбият военната служба, а друга част ги е изпратило под конвой в родните им места. Професорското тяло протестирало.
към текста >>

60. 7. Балканската федерация и Славчо Трънски

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

е образувана буржоазно-монархическа държава - Сръбско-Хърватско-Словенско кралство, в съгласие на Версайската система от договори.
министър на военновъздушните сили, зам. министър на отбраната 1969-1981 г., депутат от III до IX Народно събрание в София. Аз доживях да чуя и да видя как той като депутат в Народното събрание стана и говори за извращенията на Тодор Живков, който бе ръководител към 35 години на България. 7.16. Доживях също да видя как се разпадна чрез война държавата Югославия след 1990 г. След Първата световна война, на 1 декември 1918 г. е образувана буржоазно-монархическа държава - Сръбско-Хърватско-Словенско кралство, в съгласие на Версайската система от договори. От 3 октомври 1929 г. е преименувана на Югославия. Според Ньойския договор в Сърбия остават български земи с българи от Цариброд и Босилеград. Започва асимилация на това население до 1944 г. и от 1945-1990 г.
към текста >>

61. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Край на капитализма и буржоазията.
А това го публикувах в „Изгревът", том II, с. 35-46, както и том III, с. 309-310. 8.4.2. От астролозите единствено Методи Константинов бе предрекъл и записал в една негова тетрадка следното: „След 1989 г. - край на болшевизма и комунизма. Край на капитализма и буржоазията. Идва нова епоха от 45 години." А онова, което той е написал е верно в „Изгревът", том XIX, с. 5-167 и по-точно на с. 57-59, 141, 156-167. 8.4.3. Друг, който започна да говори, че комунистите си отиват след 2 години, беше Георги Йорданов, когато с него работих около 1987 г. Аз се уплаших, защото това негово изказване можеше да предизвика обиски, и милицията да дойде и при мене и всичко, което бях събрал, щеше да пропадне.
към текста >>

62. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Срещу всички политически партии - буржоазни, земеделски и комунистически. 4).
Защото това ще ви се стовари върху главите за поучение. 11.2.5. Анархизъм на гръцки „anarchia" - означава „безвластие". Анархизмът като идеология, учение и действие се обявява: 1). Срещу всяка държавна власт. 2). За абсолютна свобода на личността. 3). Срещу всички политически партии - буржоазни, земеделски и комунистически. 4). Отричат комунистическото учение за диктатурата на пролетариата и ръководна роля на Комунистическата Партия, както и всички дисциплинирани организации. Те са срещу организацията - политическа, икономическа, военна - понеже не искат да се подчиняват никому. 5). Отричат Парламента за политическо влияние. 6). Препоръчват индивидуален терор срещу богатите, фабрикантите, индустриалците. 7). Не признават никакви норми и правила за общежитие между хората - политическо, икономическо, културно. 8).
към текста >>

63. 196. Царските подаръци от най-страшната човешка форма

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Приели са, че това е борба между две буржоазни течения.] Не току така гениалния Ленин е казал: „Една крачка назад, две крачки напред.” А народа казва: „Стани с дявола ортак, докато минеш моста.” И накрая реши - Христов вместо да му дава съвет, да му издействува чрез двореца да го върнат на работа в кооперация „Напред”... Христов се върна и без да обръща внимание на Андрей, почна да рови нещо из етажерките, после в чекмеджето на бюрото си.
Ние работниците можем да разчитаме само на нашите собствени сили... на революцията! Само когато вземем властта в ръцете си, когато средствата за производство, работилниците и фабриките станат наша работническа собственост!...” И нова вълна от радост го заля, като че всичко това, както и първото вече беше факт!... Постоя, порадва се, помисли, но като се сети, че това е само мисъл, настана в него отлив: „Това е далечна работа, само перспектива. А аз сега съм гладен, безработен!... Трябва да направя още сега нещо, за да се нахраня...” И сети се, че беше чувал да казват другарите му от клуба на улица „Позитано”: „Комуниста трябва да бъде гъвкав, бързо да се приспособява към всичко и винаги с оглед той последен да нанесе смъртоносния удар -удара на победата.” - Отчете се в Партията като грешка дето комунистите не взеха участие в юнските събития през 1923 година на страната на земеделците против Цанков, и после щяха да бият и земеделците...* [*Димитър Благоев не е разрешил Комунистическата партия да се намесва. Приели са, че това е борба между две буржоазни течения.] Не току така гениалния Ленин е казал: „Една крачка назад, две крачки напред.” А народа казва: „Стани с дявола ортак, докато минеш моста.” И накрая реши - Христов вместо да му дава съвет, да му издействува чрез двореца да го върнат на работа в кооперация „Напред”... Христов се върна и без да обръща внимание на Андрей, почна да рови нещо из етажерките, после в чекмеджето на бюрото си. Разгъна три ниски сгъваеми столчета, и ги нареди едно до друго срещу своя стол.
към текста >>

64. 222. Александър Стамболийски

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

” Той беше безогледен, късоглед, едностранчив дребнобуржоазен водач, затова така брутално го свалиха през 1923 г., когато беше на върха на силата си!
Те движеха произволно ръцете си, тътреха краката си, лицата им бяха обезобразени от раните и ужаса на войната и от озлобление против всичко! Често по улиците се срещаха жени или деца да водят слепци от войната. Но положението на инвалидите беше са влошило още повече, когато те поискаха от правителството на Стамболийски да им бъдат изплащани редовно мизерните пенсии, защото тогава заплатите на чиновниците и пенсиите на пенсионерите се изплащаха с големи закъснения - на два-три месеца веднъж. Инвалидите също поискаха повишение на пенсиите им. Но Стамболийски беше жесток, най-безсърдечно им заяви: „Идете да ви дада- пенсии тези, които ви пратиха на фронта, ние ще ви отнемем и тези! ” Той беше безогледен, късоглед, едностранчив дребнобуржоазен водач, затова така брутално го свалиха през 1923 г., когато беше на върха на силата си! Но положението на народа и след свалянето му, не се подобри, тъкмо напротив - влоши се още повече. Народът беше обхванат от страшна паника! Масово почна да си изтегля мизерните спестявания. Македонствуващите вилнееха, убийствата сред града и посред бял ден зачестиха. Тежко беше положението на народа и през „Демократическия сговор”, и още по-тежко стана при „Народния блок”, който и сега управлява.
към текста >>

65. 230. За кого трябва да се ожениш

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

И капиталистите и буржоазните водачи и стражарите, и всички - говорят и постъпват като тебе.
” - Ти и работническите водачи декларирате, готови сте да умрете за живота и свободата на работниците, а когато дойде до непосредствени дела ти не си готов да пожертвуваш някаква глупава среща с някаква жена! От това следва, че жената за тебе е по-скъпа от живота и свободата на работниците! Видя ли сега какво си, какво се крие в тебе, как се заблуждаваш, заблуждаваш и другите? Но на мене това не минава, аз искам дела! Едно говориш, а по съвсем друг начин постъпваш, нямаш линия в говоренето и постъпването. И капиталистите и буржоазните водачи и стражарите, и всички - говорят и постъпват като тебе. И ти си капиталист и стражар, но без капитали и пагони. Говоря ти така, за да видиш какво се крие в тебе и твоите побратими. Всичките - и работници и капиталисти и водачи, се ръководите само от непосредствените си интереси, а само кокетирате с великите идеи! Така не може! На тебе ти е крайно необходимо, да дойдеш в реално отношение със себе си и действителността и със стимулите, които те движат - да видиш какво си, какво можеш и колко от това, което говориш и мислиш, отговаря на действителността.
към текста >>

66. 326. Идеалистите сами ще се оттеглят разочаровани

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

- Но Вие господин Христов, трябва да знаете, че това са все буржоазни правителства, все оръдия на капитала.
326. ИДЕАЛИСТИТЕ САМИ ЩЕ СЕ ОТТЕГЛЯТ РАЗОЧАРОВАНИ - Вие господин Христов, нямате представа какви идеалисти сме ние комунистите, как сме готови на жертви. Ще видите как ще уредим добре нашата малка, но хубава България. - Ти проследи историята на всички правителства от освобождението на България от турско робство до сега във връзка с положението на народа, и ще видиш, че положението на народа е ставало все по-лошо и по-лошо, затова пък положението на партийните водачи и тези около тях си уреждат добре своя живот. - Но Вие господин Христов, трябва да знаете, че това са все буржоазни правителства, все оръдия на капитала. Аз имам предвид едно пролетарско правителство, когато няма да има частна собственост, всичко ще бъде държавно, на целия народ. Тогава тези алчни апетити няма да се подхранват. Аз Ви говоря господин Христов, какво ще бъде след революцията. - Добре, добре - казваше Христов добродушно и снизходително, както много рядко. И продължи - и Левски, и Ботев, и Раковски, и Каравелов, и когото искаш още от революционерите да вземеш от пионерите на освобождението на България от турското робство, всички мислеха като тебе, че като се свали турската власт и като се вземе властта от българите, всичко ще тръгне добре.
към текста >>

- Вие пак пропущате нещо много важно - ядосано започна Андрей -това са също буржоазни правителства!
Аз Ви говоря господин Христов, какво ще бъде след революцията. - Добре, добре - казваше Христов добродушно и снизходително, както много рядко. И продължи - и Левски, и Ботев, и Раковски, и Каравелов, и когото искаш още от революционерите да вземеш от пионерите на освобождението на България от турското робство, всички мислеха като тебе, че като се свали турската власт и като се вземе властта от българите, всичко ще тръгне добре. Така ли стана? Я ми кажи, кой от тези революционери влезе в управлението? - Вие пак пропущате нещо много важно - ядосано започна Андрей -това са също буржоазни правителства! Никой от революционерите не влезе в тези правителства по единствената причина, че те бяха избити! - Кои останаха живи? - Защо ме питате това, какво общо има? Не зная кои останаха живи. - Христов му помогна, като каза: - Шмекерите, мошениците, и те се настаниха да управляват!
към текста >>

67. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

Така в най-ранните часове на българската буржоазна политика влиянието на великите сили става фактор, който по-нататък често ще определя българското политическо развитие.
Повечето смятали, че чрез унията може да се упражни ефикасен натиск върху руската и патриаршеската неотстъпчивост и да се ускори църковната независимост. Но всички тези течения заедно с техните разновидности имат една обща черта. Обединявал ги българският патриотизъм, желанието да решат църковния въпрос в интерес на българската нация. Разбира се, разделянето на българските политици и на интелигенцията в това първо масово национално движение е явление със сериозни последици. То не било предизвикано от различни социално-политически мотиви, тъй като хора от една и съща среда действуват в противоположна посока, а се определя от влиянието на великите сили, от тяхната конкуренция за надмощие в българското национално движение. Така в най-ранните часове на българската буржоазна политика влиянието на великите сили става фактор, който по-нататък често ще определя българското политическо развитие. В случая обаче нито намесата на великите сили, нито борбата между различните течения, нито противодействието на Патриаршията и интригите на Високата порта можели да спрат национално-църковното движение. Неговата съдба, може би един от малкото случаи в нашата история, била решена от българския народ. _________________________________________ 193) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytus „обратен“, на гръцки: ттрооцАиюд „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпострани и разпростре своето учение и да привлече, т.е. да обърне в лоното на своята вяра хора извън паството си.
към текста >>

68. 2.12.2. Учредяване на Българската екзархия

ТОМ 35

Създаването на Българската екзархия е едно от най-крупните събития в новата българска история, плод на всенародно движение, в което участвувала цялата нация под ръководството на буржоазната класа.
съгласно фермана в Скопско и Охридско било проведено допитване до народа. Установило се, че в Скопска епархия от 8698 християнски къщи само 567 пожелали да останат под властта на Гръцката патриаршия, а останалите 8131 изказали желание да минат под духовното ведомство на Българската екзархия. В град Охрид и околността му пък само 139 души поискали да бъдат патриаршисти, а 9387 фамилии категорично се обявили за Екзархията. В резултат на плебисцита турското правителство издало берати за назначаване на български владици в двете епархии. Така завършила борбата на българите за национално-духовна и културна еманципация. Създаването на Българската екзархия е едно от най-крупните събития в новата българска история, плод на всенародно движение, в което участвувала цялата нация под ръководството на буржоазната класа. В резултат на продължителните и организирани борби за духовно обособяване след близо пет робски века българите били признати за самостоятелен народ. В общи линии това признание съответствувало на историческите права на българската нация. Ферманът и проведените плебисцити включили под властта на Екзархията почти всички български земи от Дунавска България, Тракия и Македония, където през Средновековието и вековете на робството живеели българи, хора, говорещи български език, където се бяха създали главните центрове на българката материална и духовна култура. Българската екзархия е първата международно призната национално-политическа институция. Тя изиграла изключителна роля в новата българска история.
към текста >>

69. 3.8.2. Турски държавници и общественици.

ТОМ 35

Влошеното вътрешно и международно положение на страната предизвиква недоволството на националната буржоазия, както и на реакционните феодални елементи.
Абдул Азиз (9.11.1830-4.IV.1876) - турски султан (1861-1876 г.). Отначало се придържа към политиката на реформите. По-късно провежда открито реакционен курс. Жестокото потушаване на националноосвободителните въстания в Босна и Херцеговина и в България през 1875-1876 г. от турското правителство предизвика изострянето на Източния въпрос. Влошеното вътрешно и международно положение на страната предизвиква недоволството на националната буржоазия, както и на реакционните феодални елементи. Абдул Азиз бива свален чрез дворцов преврат на либералните кръгове начело с Мидхад паша и убит. През неговото управление е разрешен българският черковен въпрос 1870 г. Апи паша, Мехмед Емин (5.III.1815-7.IX.1871)-турски държавник. Привърженик отначало на политиката на реформите и председател на Съвета на танзимата, по-късно противник на Конституционното движение. През 1856 г.
към текста >>

Бил с либерално-буржоазни идеи.
1910) - български обществен деец. Роден в Карлово. Син на учителя Райно Попович. От 1862 г. се занимава с обществено-политическа дейност. Бил с либерално-буржоазни идеи. По време на Първата българска легия 1862 г. поддържа връзка между Г. С. Раковски и виенските българи. Участвува в походите на Гарибалди. От 1868 г.
към текста >>

70. 5.1.2. Връзката между българските и руските емигранти.

ТОМ 35

Българското националнореволюционно движение и българската емиграционна буржоазия през 1867-1869 година.
За отбелязване е мнението на М. Бакунин на страниците на френското приложение на в. „Колокол”, издаван от Н. Огарев и С. Нечаев. Той пише: „Нека всички славянски народи, чувствуващи се накърнени... следват примера, който днес им дават българите, да търсят спасение чрез революцията и революционната солидарност на всички народи - славянски и неславянски, а не само в съюз с реакцията и чрез дипломатически комбинации.” ___________________________________________ 388) А. Бурмов. Българското националнореволюционно движение и българската емиграционна буржоазия през 1867-1869 година. - ИПр, 1961, № 5, с. 49.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76208186149597