Търсене в текстове за 'Булка'

15. ХУБАВАТА ЦИГУЛКА И ХУБАВАТА БУЛКА Иска ми се тука да приложа няколко примера, които говорят, че Учителят не е бил против жененето и не е бил никога рушител на семейството и морала, както го обвиняваха църковниците.
15. ХУБАВАТА ЦИГУЛКА И ХУБАВАТА БУЛКА Иска ми се тука да приложа няколко примера, които говорят, че Учителят не е бил против жененето и не е бил никога рушител на семейството и морала, както го обвиняваха църковниците. Но и тука както във всичко в живота, Той е сочил най-високите върхове на морал, добро и красота. И семейството трябва да се постави на трите основи на живота: Любов, Мъдрост и Истина. Тогава то е благословено и щастливо. Иначе носи само разочарования и нещастия. Един брат разказва: „Отивам един ден по някаква работа при Учителя.
към текста >>

7. 30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА

Петър Камбуров

30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА Брат ми Марин решил да се ожени.
30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА Брат ми Марин решил да се ожени. Харесал си бе една арбанашка девойка (сегашната му другарка) Зафирка и ми предложи, да отидем в София, той да поиска одобрението и благословението на Учителя. Отидохме. Беше ведър, прекрасен майски ден. Учителят ни прие. Времето бе слънчево, та разговорът се състоя на двора при кръглата циментова маса. Учителят одобри проекта на Марин и му разреши да се ожени за избраната от него девойка.
към текста >>

8. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА Аз се омъжих. Мина сватбата. А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца. Започнаха медените месеци. Така трябваше да бъде. Но стана обратно. Семейството, в което влезнах като булка, т.е. като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен хаос.
към текста >>

Семейството, в което влезнах като булка, т.е.
Мина сватбата. А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца. Започнаха медените месеци. Така трябваше да бъде. Но стана обратно. Семейството, в което влезнах като булка, т.е. като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен хаос. Пресметнете сега няколко неща. Майката на моят съпруг Юрдан бе починала, когато той бил малък, останал сираче. Баща му се оженва повторно, но втората жена довежда двама сина. А по-късно тя ражда още няколко деца.
към текста >>

9. 14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ

Мен ме оставиха като млада булка да си гледам булченската си професия като смятаха, че скоро ще трябва да раждам и да отглеждам деца.
Онези от къщата виждаха, че аз вече не плача и сметнаха, че не го правя, защото съм си намерила занимание да чета разни книги. Оставиха ме спокойно да ги чета. Аз можех да се занимавам с домакинство, но до кухнята те не ме допускаха. Те бяха заможни, имаха пари, но всичко влагаха в търговията си, а иначе бяха много скръндзи. Не бяха егоисти, но големи сметкаджии и пазеха всяка стотинка. Мен ме оставиха като млада булка да си гледам булченската си професия като смятаха, че скоро ще трябва да раждам и да отглеждам деца. Но тази тяхна сметка излезе крива, ама много, много крива. Аз минах през брака, през най-старият брак, но не родих. Така ми бе писано. Останах бездетна за всеобща изненада. Един път, както си работех в стаята изведнъж стана нещо необикновено.
към текста >>

10. 15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Нали семейството и дома, в който влезнах като булка бе многолюдно и шарено, затова имаше всичко по нещо, което го имаше и в света.
15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Нали семейството и дома, в който влезнах като булка бе многолюдно и шарено, затова имаше всичко по нещо, което го имаше и в света. Каквото имаше в света, такова имаше и при нас - борби, жестока арена на човешки амбиции и какво ли не още. Но се случи и нещо друго съвсем неочаквано. Мъжът ми Юрдан имаше брат, който бе също женен и изведнъж жена му реши да отиде на гости при роднините си в гр. Търново. Трябваше да. я придружава някой, защото тогава не се пущаха сами жени да пътуват по влакове и да посещават чужди градове, та те не допускаха жените си да се разхождат сами в град като Габрово, а камо ли да пусне някой жена си да пътува свободно.
към текста >>

11. 31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ

Надежда Георгиева Кьосева

Борис и Мария пристигнаха в Габрово, бяха посрещнати като скъпи гости - първият син на родителите ми си води булката, за да я видят всички.
Но методът на Учителя бе друг. Той оставяше всеки да бъде свободен, за да прояви непослушанието си. Трябваше да минат години и всеки да заплати за непослушанието. Така стана и тук. Въпреки всичко, че родителите ми вътрешно не я приемаха, но в знак на добро поведение и благоприличие бяха ги поканили на гости в Габрово, за да видят снахата, която много добре я познаваха от Изгрева. Борис и Мария пристигнаха в Габрово, бяха посрещнати като скъпи гости - първият син на родителите ми си води булката, за да я видят всички. Но Борис се бе нарочил, имаше повод да идва в Габрово. Имаше молба към мене да му ушия една хубава и голяма палатка за двама човека за лагеруването на 7-те езера на Рила. Аз се съгласих, защото можех да шия всичко и бях ушила вече няколко такива палатки. Тогава там на тържествения обед на младоженците бе подхвърлена идеята да направим една екскурзия през Балкана като направим един преход от Узана до Юмрукчал. Щяхме да бъдем трима: Борис, Мария и аз.
към текста >>

12. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал.
Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи.
към текста >>

13. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

бременна и много исках Жоро да й каже, за да се зарадва, че булката ще има вече бебе.
Баща му не се сърдеше. Беше доволен, че и там е религиозно общество и се говори за Бога и Христа и беше щастлив, че не сме в света, а сме при Бога. През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков. Всеки ден свекъра ходеше при нея и я хранеше като дете. Аз бях през 1939 г. бременна и много исках Жоро да й каже, за да се зарадва, че булката ще има вече бебе. Но той казваше, нека да мине поне три месеца, че тогава. Така тя си отиде без да разбере, че ще има внук. А детето се роди мъртво. (Това беше преди Гриша.) Не знам каква беля стана, не се движеше, но добре, че не й казахме. Ние вече се бяхме прибрали на ул.
към текста >>

14. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

Друг път ще венчават булката.
" Аз пак се държах за дядо поп. Отидохме вътре, той ме преоблече, изсуши ме на огъня. След около 1/2 или един час идва майка ми и дядо я запита дали е идвал попа на сватбата. „Дядо поп го няма, той заминал за града, отговори майка ми. - Имал работа. Друг път ще венчават булката. Ако се върне довечера, довечера ще я венчава, но май че няма да е днес". Дядо вика: „Знаеш ли, че го бих аз? " „Защо? " Аз започнах да плача тогава нали майка ми е там, имам кураж. Дядо обясни, че съм казал, че дядо поп дошъл и ме извадил от „Каракольовата дупка", понеже съм слязъл да си вадя ножчето, което съм изтървал там.
към текста >>

15. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага.
Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта. И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. И мъжът ми казва: „Дане, ти заспа малко". „Заспах, ама аз вече стаа ли, то оздравях." И сутринта като наваляло един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. И пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи на вас може да е лъжа, на мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло. Вече съм на 83 години. И като ми мина тая работа аз се прибрах на село и сях памук. Като го берях вече на есен, а аз съм на другия край на Елховското шосе, виждам заминава една жена с увито момиче с шалове и духа един студен вятър. Аз не можах да ги питам, щото бях надалеч, на страна, от другата страна и когато отивах вече към шосето те се връщат и аз ги питам:" Къде ходихте?
към текста >>

16. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен".
„Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква. Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад. Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен". Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо.
към текста >>

17. 22. Магията

Мария Младенова

След това я върнали в стаята на младата булка.
Той отказал: „Не искам да правя такъв грях". „Направи го, нека грехът да бъде върху нас", казали тримата. Съгласил се. Предали му нещо от дрехите, дето нейната етърва успяла да открадне. И на нея направил своята магия. След това я върнали в стаята на младата булка. Една вечер Марийка си ляга и почувствувала, че от пръстите на ръцете и краката й изтича огън. Започва да се втвърдява, да не може да мърда и да говори. По едно време влиза Ангел, тя едва успяла да проговори: „Деветдесет и първи псалм". Той се уплашил и започнал да чете 91.псалм. Щом започнал да чете и постепенно тя се оправя.
към текста >>

18. 5. Звучене на душите преди брака

Атанас Минчев

А ти до булката си ще се допреш чак след 13 дни, когато дойде нова луна.
А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче. Но тук се намеси със своето знание и моят рожден брат Гради, комуто водих преди това подред 18 хубавици да ги оглежда и да прецени коя от тях ще му хареса за снаха. Обърна се той към мен и ми каза: „Тук ние ще приложим окултно знание. Защото така без знание внуче не може да се роди на мама. Днес е еди коя си дата. А ти до булката си ще се допреш чак след 13 дни, когато дойде нова луна. Значи при новолуние трябва да се зачене това дете и чак тогава ти е разрешено да се допреш до жена си и да я познаеш като жена“. Гради е застанал прав ръкомаха с две ръце и с гръмогласен глас ми нарежда. За друго аз не го слушам. Но за това трябва да го послушам. Той има отношение към тази работа.
към текста >>

19. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

На мене ми направи впечатление навремето, че тогава говори много за чичо си, че трябва да се ожени и че трябва да доведе булка.
Има момиче, сега на училище ходи, а момчето му сега току-що проходи. В.: Е, това е малкото, което сега ходи на училище. Преди четири години все ми разправяше: „Чичо трябва да се ожени, та да се ожени“. Т.: А, то и сега много приказва. В.: Значи не се оженил още той? На мене ми направи впечатление навремето, че тогава говори много за чичо си, че трябва да се ожени и че трябва да доведе булка. Т.: Абе то е малко, така приказливо. Много е открито. А то, момчето се учи сега да говори всичко. Много помнят днешните деца. В.: Сега той не е вегетарианец този Петър и той си живее живота?
към текста >>

20. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Значи той там си е намерил булка и ти тук си се родил.
Т.: Моят баща е тука роден, тука в Мърчаево. В.: А дядо ти не е роден тука. Т.: Дядо ми, дядо Гьоро е роден тука, а прадядо ми не е роден тука. В.: А майка ти от къде е? Т.: Майка ми е от Княжево. В.: Значи той там си е намерил булка и ти тук си се родил. Вие колко деца сте? Т.: Ние бяхме две момичета и две момчета. В.: Те до колко години изкараха. Т.: Моят брат си отиде на млади години и двете ми сестри и те си отидоха. В.: Ти кога беше роден?
към текста >>

Булката беше от тук от селото.
Не са ходили те по опинци, по подлоги, със закърпени потури и гладурясали. И после започнах си занаята. В Русе работих, в Пловдив, в Самоков работих и изкарах до край. В.: В коя година се ожени ти? Т.: 1918 г. Булката беше от тук от селото. В.: Колко деца се народиха у баща ти и майка ти? Т.: Четири. Две момчета и две момичета. Първото Богдана, второто Евда. В.: Много интересно име Евда.
към текста >>

21. 55. Разводът

Ангел Вълков

Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката.
А тя си мислила, че то^ е беден човек, няма да може да намери толкова пари и така ще се отърве от него. Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка. Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи. И те под шинелите си криели това-онова и той спестявал. Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба. Освен това 20 златни наполеона е било цяло състояние и с тях се прави цяла къща. 20 жълтици вчера са били цяло състояние, днес също представляват същата цена, а и утре те не губят стойността си. Така оженват се, народили им се деца, накрая дойдоха на Изгрева, че се забърка тая каша и тая драма, за която разказваме.
към текста >>

22. 56. Парясници

Ангел Вълков

Тя му заявява, че няма да се върне в никакъв случай и той вече успокоен връща се у дома и се оженва за новата булка, която бе около 20 години по-млада от него.
Но тук на Изгрева нещата бяха другояче. Един път пред кухнята Тодор пак мрънкаше пред Учителя, че Тодора му е била отнета по нечестен път. А тогава Учителят му каза: „Тодоре, знай аз тебе ще те оженя“. След десет години от развода си с Тодора се яви една жена на име Донка, която се съгласи да се ожени за него. Той преди да си даде съгласието отново отива при Тодора и я пита дали накрая ще се върне при него. Тя му заявява, че няма да се върне в никакъв случай и той вече успокоен връща се у дома и се оженва за новата булка, която бе около 20 години по-млада от него. Булка, като млада булка. А как пък се случи, тази жена много се привърза към него, много го обичаше и го гледаше като писано яйце, гледаше му децата четири на брой и добре си заживяха. Дойде време и Учителят си замина за другия свят. След като се излъчи от тялото си, явява се на Тодор, който притежаваше ясновидство и му казва: „Тодоре, аз си заминавам за другия свят. Ама ти да се помириш с Ангел и Тодора“.
към текста >>

Булка, като млада булка.
Един път пред кухнята Тодор пак мрънкаше пред Учителя, че Тодора му е била отнета по нечестен път. А тогава Учителят му каза: „Тодоре, знай аз тебе ще те оженя“. След десет години от развода си с Тодора се яви една жена на име Донка, която се съгласи да се ожени за него. Той преди да си даде съгласието отново отива при Тодора и я пита дали накрая ще се върне при него. Тя му заявява, че няма да се върне в никакъв случай и той вече успокоен връща се у дома и се оженва за новата булка, която бе около 20 години по-млада от него. Булка, като млада булка. А как пък се случи, тази жена много се привърза към него, много го обичаше и го гледаше като писано яйце, гледаше му децата четири на брой и добре си заживяха. Дойде време и Учителят си замина за другия свят. След като се излъчи от тялото си, явява се на Тодор, който притежаваше ясновидство и му казва: „Тодоре, аз си заминавам за другия свят. Ама ти да се помириш с Ангел и Тодора“. Тогава Тодор Му казва: „Аз, Учителю, се помирих и се подобрих с тях“.
към текста >>

23. 7. Цигулка и булка

Анка Тодорова Петрова

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

7. ЦИГУЛКА И БУЛКА И след туй какво, омъжих се за Тошо-Босия.
7. ЦИГУЛКА И БУЛКА И след туй какво, омъжих се за Тошо-Босия. Намерих го него. Ходих с много момчета, лъгаха ме. Децата ми от Тошо ли са? Двете - Александър и Тодорка са от Тошо, а Стефчо, най-малкият не е от Тошо. Един брак имам.
към текста >>

24. 53. СТРАХЪТ

ТОМ 8

Може ли мома да се уплаши, че става булка и мома да се уплаши от жених?
Ако можеше разбира се. А какъв беше страха, който нахълта в мене от отворената стая? Срам не срам, ще го кажа: видях се в булчинска рокля. Тогава се поставяше въпрос за една моя предстояща женитба. А защо се уплаших? Може ли мома да се уплаши, че става булка и мома да се уплаши от жених? В никакъв случай не може. Уверявам ви. Но се уплаших от съвсем друго нещо. Предният ден бях чула, че Учителят говори за символичния език на небето. "Когато някой сънува, че ще го женят, че го правят на булка или ще го женят за булка, това е образен език на небето и означава, че този човек ще премине в скоро време през вратата на смъртта." Ето, това представляваше онази врата от онази стая откъдето нахълта в мене големият страх.
към текста >>

"Когато някой сънува, че ще го женят, че го правят на булка или ще го женят за булка, това е образен език на небето и означава, че този човек ще премине в скоро време през вратата на смъртта." Ето, това представляваше онази врата от онази стая откъдето нахълта в мене големият страх.
Може ли мома да се уплаши, че става булка и мома да се уплаши от жених? В никакъв случай не може. Уверявам ви. Но се уплаших от съвсем друго нещо. Предният ден бях чула, че Учителят говори за символичния език на небето. "Когато някой сънува, че ще го женят, че го правят на булка или ще го женят за булка, това е образен език на небето и означава, че този човек ще премине в скоро време през вратата на смъртта." Ето, това представляваше онази врата от онази стая откъдето нахълта в мене големият страх.
към текста >>

25. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Този случай го разказвам, за камъка и за затворения дух в него, защото като дойде братът и ми разказа, че младата му булка е избягала на третия месец заради другиго, му казах: "Не бой се, дошло е време духът да се излюпи и сам да пробие черупката си.
" Минаха десетки години. Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем. Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил. Говоря за това и за онова, което се излюпи след заминаването на Учителя. И което изкълва наоколо всичко подред, че не остана нищо от Изгрева. Този случай го разказвам, за камъка и за затворения дух в него, защото като дойде братът и ми разказа, че младата му булка е избягала на третия месец заради другиго, му казах: "Не бой се, дошло е време духът да се излюпи и сам да пробие черупката си. Остави я да ходи по белия свят. А ти запомни случката, кога Учителят е седял върху камък и е мътил размирен дух, за да се излюпи накрая. Запиши го и го разкажи на останалите. За поука и назидание". Той седи, слуша ме внимателно и всичко си записва.
към текста >>

26. 01 - 49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА

ТОМ 10

И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя.
Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне. „Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно спасение: един да подава, друг да меси. После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш", казал брат Куртев. И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя. Аз това не мога да направя. Аз си я харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел. Ама моделът също не е мой, а на друг -теркът е на баща й и на майка й. И този терк ми харесва и ми допада. Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката.
към текста >>

Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката.
И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя. Аз това не мога да направя. Аз си я харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел. Ама моделът също не е мой, а на друг -теркът е на баща й и на майка й. И този терк ми харесва и ми допада. Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката. Нито едното искам, нито другото желая. Къде ще ходя немил и недраг, с една бохча и с две голи ръце? Чудя се какво да направя. " „Твоят кахър не е кахър за умирачка, нито за плачка. Има лек за него.
към текста >>

27. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

„Ха, булка, туй направи, ха.
8. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ Койна Тенева Терфелийска от село Лясково, което сега е вече квартал на град Айтос, искала да отиде на събор в Айтос за Петровден. Тя била наскоро омъжена. И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна. „Ха, булка, туй направи, ха. булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне. И тя си рекла: „Я да отида аз на събор, да отида на градината, хем да се отърва малко от свекървата, пък да се видя с хората и да си почина малко." Вървяла тя из пътя и се радвала, че се отървала от свекървата, ама не си помисляла дори, че и там ще има други свекърви. Като отишла на долния край на градината, на чешмата, измила си лицето, краката, била пътувала боса - нали идва от път, освежила се и рекла: „Господи, благодаря ти, че се отървах от свекървата! " Като отишла в трапезарията, още като я видели, още отдалече сестра Александра Нейчева от Нейчевия чифлик край Карнобад - сега се казва с някакво ново име - та сестра Нейчева я вижда и рекла: „Хайде, Койне, вземай котлите, донеси вода, че казанът трябва да заври." И тя казва си на ума: Още не съм си оставила чантата, търся къде да я закача, грабнах кобилицата и отидох за вода. Отивам, връщам се, занасям водата.
към текста >>

булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне.
8. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ Койна Тенева Терфелийска от село Лясково, което сега е вече квартал на град Айтос, искала да отиде на събор в Айтос за Петровден. Тя била наскоро омъжена. И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна. „Ха, булка, туй направи, ха. булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне. И тя си рекла: „Я да отида аз на събор, да отида на градината, хем да се отърва малко от свекървата, пък да се видя с хората и да си почина малко." Вървяла тя из пътя и се радвала, че се отървала от свекървата, ама не си помисляла дори, че и там ще има други свекърви. Като отишла на долния край на градината, на чешмата, измила си лицето, краката, била пътувала боса - нали идва от път, освежила се и рекла: „Господи, благодаря ти, че се отървах от свекървата! " Като отишла в трапезарията, още като я видели, още отдалече сестра Александра Нейчева от Нейчевия чифлик край Карнобад - сега се казва с някакво ново име - та сестра Нейчева я вижда и рекла: „Хайде, Койне, вземай котлите, донеси вода, че казанът трябва да заври." И тя казва си на ума: Още не съм си оставила чантата, търся къде да я закача, грабнах кобилицата и отидох за вода. Отивам, връщам се, занасям водата. Не съм оставила още кобилицата, обажда се друга сестра: „Хайде, Кой не, че огънят изгасва, иди донеси дърва!
към текста >>

28. 21 - 00. ПЪРВАТА СРЕЩА НА РУСКА - ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Еленка Стоянова Чиликова.

ТОМ 10

През есента, като прибирали реколтата, дядо казал: „Стягай се, булка, утре ще отиваме в Елхово, и оттам на влака за София." Още не били се качили на влака, майка ми се разтреперала, станало й лошо и дядо ми казал на каруцаря да кара обратно за село, но той казал: „Аз назад хора не връщам." Когато се качили на влака, всичко й минало.
През лятото на 1932 година една учителка на има Йовка, от София, дошла с влака до Елхово и оттам пеша до нашето село Малко Шарково. Когато спряла преди селото, на моста при местността Чал-Баба, се измила и си сресала дългата коса. Наоколо овчарчетата помислили, че е самодива и се разбягали. Тя казала: „Деца, елате, аз съм учителка, имам книжки, ще ви разкажа и приказки." Децата се приближили, тя им разказала за Учителя, дала им книжки и те останали много доволни. Отишла в градината на дядо Илия и казала: „Изпраща ме Учителят да дойда у вас на гости." С дядо отишли в къщи, гостувала няколко дена хранела се само с плодове и когато си тръгнала, поръчала на дядо, без снаха си Руска да не идва на Изгрева. През есента, като прибирали реколтата, дядо казал: „Стягай се, булка, утре ще отиваме в Елхово, и оттам на влака за София." Още не били се качили на влака, майка ми се разтреперала, станало й лошо и дядо ми казал на каруцаря да кара обратно за село, но той казал: „Аз назад хора не връщам." Когато се качили на влака, всичко й минало. Било е през 1932 година. Пристигнали на Изгрева, все едно че била в Рая, крила като че ли й поникнали. Помни, че брат Симеонов свирил, Учителят държал беседа, помни стенографките, Боян Боев. Срещнала се и с Учителя, но какво е говорила, не помня. На Йовка, учителката, казал да не се жени, но тя не послушала, оженила се и си заминала.
към текста >>

29. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом".
Може да направите опит, например. Срещате един човек, който ви се сърди. Кажете десет пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него. Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл." Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас. Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму, нека се учат другите да бъдат трудолюбиви.
към текста >>

Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл." Така и Христос ни учи.
Кажете десет пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него. Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл." Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас. Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму, нека се учат другите да бъдат трудолюбиви. Даже ето сега и аз няма да ви кажа как да произнасяте думата „любов". Това ще ви покаже вашият дух, затова вие още отсега започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас и небето ще се отвори за вас.
към текста >>

30. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

ТОМ 12

Как мислите, сватба ли ще бъде това, когато булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и други близки на момъка?
Да сте сватбари значи да работите. Христос присъствуваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, когато булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и други близки на момъка? Това ще бъде свада. Това, което ви говоря, не е за мене, а за вас. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се подигнете и ще давате простор на душата си. Грешите или правите добро, това е за вас. Всеки се подига чрез своите действия.
към текста >>

Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженикът.
По този начин вие до известна степен - 50% или 75%, ще може да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженеца ще поставите в ума, а невестата - в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженикът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо [да] не го отчайва. Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действуват, как се градят общества, домове, култура и причините, по които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това.
към текста >>

31. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Тогава ей такива търговци, движещи се хора, им правят сватовщина, казват на баща ми: „Там, там има една булка, сама, вдовица останала." Оженват се двамата, вече са се имунизирали срещу туберкулозните бактерии, иначе как може да си представиш, да съжителстваш с такива съпрузи и респективно съпруги, и се раждаме ние.
Когато аз вече бях голяма и съм негова дъщеря, разбрах, че той се е бил оженил за единствена дъщеря на едно семейство средно заможни. Но тази дъщеря била туберкулозна и умира. Майка ми пък е родена в Пейна - Дряновски колиби и тя сираче, от три години без майка, след туй втора майка, трета майка и на 16- годишна възраст се оженва за едно момче, и то туберкулозно. Раждат три деца, и трите умират. На 23 години майка ми е свободна, вдовица, а баща ми на 27 години - свободен вдовец. Тогава ей такива търговци, движещи се хора, им правят сватовщина, казват на баща ми: „Там, там има една булка, сама, вдовица останала." Оженват се двамата, вече са се имунизирали срещу туберкулозните бактерии, иначе как може да си представиш, да съжителстваш с такива съпрузи и респективно съпруги, и се раждаме ние. Баща ми беше много умен, много съсредоточен, голям общественик, кмет на два пъти или не знам как беше, аз го знаех като кмет през 1912 година. А баба ми, майката на съпругата му, казва на мъжа си: „Ний загубихме дъщеря си. Аз искам да остане зет ми тука, като син." Осиновяват го и после така малко комично ми беше като разбрах как са го осиновили. То коя година ще е било? Знам ли?
към текста >>

32. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Милка Говедева

Дядо ми я харесал и казва: „Аз тая булка ще я взема." - „Бе какво ще я вземеш?
В Русе тя няма какво - няма занаят. Станала готвачка в една гостилница, а същевременно и раздава храна. В това време пристига Батенберг с дядо ми и я вижда. Тя е много хубава жена, баба ми, аз трябва да ви я покажа на снимка. Млада, красива, стройна, висока. Дядо ми я харесал и казва: „Аз тая булка ще я взема." - „Бе какво ще я вземеш? " Тогава не е имало железница от Русе за София, нали? „Отиваме да ставаме министри, да ръководим България." - „Не, аз тази булка ще взема." Баба ми се съгласила, но без да може да напуща Русе. Не искала да го напуска, тъй като дядо ми е имал злато, купил гостилницата и почнали по тоя начин да припечелват. Той не е имал занаят, а е знаел 6-7 езика - френски, немски, английски, унгарски, испански. Той обикалял до това време цяла Европа и после минал тук, за да стане това събитие.
към текста >>

„Отиваме да ставаме министри, да ръководим България." - „Не, аз тази булка ще взема." Баба ми се съгласила, но без да може да напуща Русе.
В това време пристига Батенберг с дядо ми и я вижда. Тя е много хубава жена, баба ми, аз трябва да ви я покажа на снимка. Млада, красива, стройна, висока. Дядо ми я харесал и казва: „Аз тая булка ще я взема." - „Бе какво ще я вземеш? " Тогава не е имало железница от Русе за София, нали? „Отиваме да ставаме министри, да ръководим България." - „Не, аз тази булка ще взема." Баба ми се съгласила, но без да може да напуща Русе. Не искала да го напуска, тъй като дядо ми е имал злато, купил гостилницата и почнали по тоя начин да припечелват. Той не е имал занаят, а е знаел 6-7 езика - френски, немски, английски, унгарски, испански. Той обикалял до това време цяла Европа и после минал тук, за да стане това събитие. Той бил сирак и когато са нахлували руснаци или кои там в именията им, те бягали към Швейцария. И неговият настойник, на дядо ми, защото баща му починал и майка му, казали: „Хайде, Игнац - Игнац се казвал - с нас." Но той на баба ми не си казал фамилията.
към текста >>

33. 21. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

Милка Говедева

И каза: „Да ти представя моята булка." Предишният ден е била сватбата ни.
Срещам моя бившия мъж - който ме запознава с него. Той е анархист. Много начетен. Аз обичах умните хора. Много начетен. И каза: „Да ти представя моята булка." Предишният ден е била сватбата ни. Аз като го погледнах, изтръпнах. Допадна ми веднага този човек и казвам на мъжа си: „Ако вчера ме беше запознал с него, нямаше да се оженя за тебе! " Това му го казах направо."Ах, може да се разведеш, госпожо, като искаш", каза той. След година и осем месеца се разведохме и първия, когото срещнах, беше именно той. Той беше сдържан, висок, едър, като Гради Минчев, много начетен, много умен в свои такива схващания, анархистически някакви.
към текста >>

34. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България.
Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света. Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България. Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България. Трябвало да мине през Родопите, но случило се, че нощта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно място, чула един глас, който й казал: „Спри! " Тя послушала гласа и спряла. По едно време завалял силен дъжд и тя се намерила в още по-трудно положение, не знаела какво да прави.
към текста >>

35. 16. КРЕДИТЪТ

Една сестра отива при Учителя и Му казва: „Учителю, сънувах сестра Стоянка като булка.
16. КРЕДИТЪТ По едно време Наталия не била добре със здравето. Отива един брат при Учителя да пита дали няма опасност за живота и. Учителят казал: „Наталия има голям кредит от майка си. Понеже майка й е заминала много млада, сега тя ще живее нейните години." Подобен случаи ми разказваше сестра Наталия за сестра Стоянка Илиева. Една сестра отива при Учителя и Му казва: „Учителю, сънувах сестра Стоянка като булка. Сигурно ще си замине за другия свят." А Учителят отговорил: „Не, сестра Стоянка има още много работа на земята, така че няма да си замине."
към текста >>

36. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка.
Учителят го назоваваше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. В къщата ни на ул.
към текста >>

37. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка.
Учителят го наричаше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под Козирога, също като моя Емануил, притежаващ същото благородство, висок морал, и духовна чистота, а аз - родена под Телец - най- подходяща за приятелство, хармонична, а и в по-дълбока връзка с Козирога. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама у дома му. За последен път го видях няколко дена преди да угасне. Неговите близки ме обичаха, казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. Минаха години.
към текста >>

38. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Надя - булката. 6.
Седнали -. 1... 2. Атанаска Ташка Царева - сестра на Руска Жекова 3. Руска Жекова - майка на Жечо, Иван, Надя и Люба. 4. Симеон Симеонов кум с дъщеря си. 5. Надя - булката. 6. Георги Парлапанов - жених. 7. Цветанка Симеонова - кумица. 8........... 9.......... ; Прави: 1......... 2...... 3...... 4......... 5....... 6. Жечо Панайотов. 7 Снимка 19.
към текста >>

39. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

Братовчедът на връщане от Болград, с младата булка идва до Бургас с параход, а оттам с влака минаха през Карнобат за Сливен.
Тия преживявания, обаче са изтормозили баща ни, вътрешно не се е успокоил - започна да се оплаква и от болки в стомаха. Ще опиша един случай от онова време, от който се вижда, че баща ни имаше тънко чувство за роднински отношения. Най-големият син на леля ни Баласка, мой братовчет - Панайот Георгиев, беше вече завършил юридически науки и работеше в Сливен, като адвокат. Така се наредило, че се ожени за мома от Бесарабия - гр. Болград. Тогава ние живеехме в Карнобат. Братовчедът на връщане от Болград, с младата булка идва до Бургас с параход, а оттам с влака минаха през Карнобат за Сливен. Баща ни е бил известен кога точна ще минат, та ние нея сутрин - цялото семейство, родители и деца, бяхме на гара Карнобат! Влакът разбира се пристига по разписанието си, слизат от вагона братовчеда с булката и се поздравяваме; те и ние, сияем от радост! В това време, продавач на хубави топли бюреци, донесе две тавички, сложи ги на стол, наряза майсторски тези лакомства, а баща ни покани гостите и нас да направим закуска. Приятна изненада! Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене.
към текста >>

Влакът разбира се пристига по разписанието си, слизат от вагона братовчеда с булката и се поздравяваме; те и ние, сияем от радост!
Най-големият син на леля ни Баласка, мой братовчет - Панайот Георгиев, беше вече завършил юридически науки и работеше в Сливен, като адвокат. Така се наредило, че се ожени за мома от Бесарабия - гр. Болград. Тогава ние живеехме в Карнобат. Братовчедът на връщане от Болград, с младата булка идва до Бургас с параход, а оттам с влака минаха през Карнобат за Сливен. Баща ни е бил известен кога точна ще минат, та ние нея сутрин - цялото семейство, родители и деца, бяхме на гара Карнобат! Влакът разбира се пристига по разписанието си, слизат от вагона братовчеда с булката и се поздравяваме; те и ние, сияем от радост! В това време, продавач на хубави топли бюреци, донесе две тавички, сложи ги на стол, наряза майсторски тези лакомства, а баща ни покани гостите и нас да направим закуска. Приятна изненада! Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене. Влакът не може да ни чака да изядем всичко, както бе тогава редът, зачу се третият звънец, а това значи, след минута влакът продължава пътуването. Така щото, нашите скъпи гости побързаха да се качат, изпращани от нас с усмивки и благопожелания.
към текста >>

Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка.
Приятна изненада! Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене. Влакът не може да ни чака да изядем всичко, както бе тогава редът, зачу се третият звънец, а това значи, след минута влакът продължава пътуването. Така щото, нашите скъпи гости побързаха да се качат, изпращани от нас с усмивки и благопожелания. Това събитие направи впечатление и на други, които бяха на гарата - не всякога минават такива сватбари през Карнобат и да направят чест да слязат и закусват! Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка. Научихме че булката е българка, има образование, името й Мария, но галено я наричаха Маричка. След две-три години, мен съдбата ме отправи в Сливен и преживях у братовчета ми две години, като ученик в сливенската гимназия. По-долу ще опиша и този период от юношеството ми. Още един приятен спомен от Карнобат и влака, който минаваше там. През 1963 година, се извърши освещаването на новопостроеното пристанище в град Бургас.
към текста >>

Научихме че булката е българка, има образование, името й Мария, но галено я наричаха Маричка.
Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене. Влакът не може да ни чака да изядем всичко, както бе тогава редът, зачу се третият звънец, а това значи, след минута влакът продължава пътуването. Така щото, нашите скъпи гости побързаха да се качат, изпращани от нас с усмивки и благопожелания. Това събитие направи впечатление и на други, които бяха на гарата - не всякога минават такива сватбари през Карнобат и да направят чест да слязат и закусват! Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка. Научихме че булката е българка, има образование, името й Мария, но галено я наричаха Маричка. След две-три години, мен съдбата ме отправи в Сливен и преживях у братовчета ми две години, като ученик в сливенската гимназия. По-долу ще опиша и този период от юношеството ми. Още един приятен спомен от Карнобат и влака, който минаваше там. През 1963 година, се извърши освещаването на новопостроеното пристанище в град Бургас. Един ден, майка ми ме облече празнично, натъкми и другите деца, па вкупом цялото ни семейство се отправихме за гарата.
към текста >>

40. 4. В СУНГУРЛАРЕ

Жечо Панайотов

Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка.
Хубаво село, плодородие, хората добри, обаче - село! Налага се грижа и за мен, следва да ме изпратят в Сливен, да уча трети клас в сливенската гимназия. Где другаде? Ще живея при леля си Баласка. Глава на семейството беше синът й, моят братовчед Панайот Георгиев. Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка. Отнасяха се добре към мен, хранех се при тях и за всичко се грижеше леля ми Баласка. За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по аритметика. Когато през ваканцията се завърнах в Сунгурларе, заварих баща ни много угрижен, често седеше вечер на верандата в къщата гдето живеехме. Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по аритметика? " Аз, със момчешкият си ум не можах нищо да отговоря, а само се усмихнах.
към текста >>

41. 45. СВАТБА НА БАИР

Жечо Панайотов

Тодорица Панталеева Карастоянова

През това време посетихме и някои роднини, Веска да се представи като млада булка, а и аз да се запозная с тях.
Оказаха се гъби - печурки. Ето ти за нас подарък от природата. Бери и пълни една кърпа, че втора, а то обиране няма. Така се върнахме с богата реколта в къщи. Ядохме тия гъби до насита целия ден, сготвени по различен начин. През това време посетихме и някои роднини, Веска да се представи като млада булка, а и аз да се запозная с тях. В краят на седмицата се завърнахме в София, за да се явим всеки на работата си. Майка ми вече се беше върнала от Ребърково, намерихме я в новата ни квартира, гдето за пръв път нощувахме. Майка ми ни посрещна с хляб и сол, поставени на нова табличка. това бе сватбата ни - без шум и харчене пари за подаръци. Може да се каже - първият брак в България без участие на църквата - първият граждански брак - 9 октомври 1932 г.
към текста >>

42. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Беше оставил булката в кревата и беше дотърчал при мене.
Беше разделен хоризонтално на две. Беше рисуван от художничката Топенчарова. След това си легнах. А след това чувам, че се тропа на вратата и дойде брат ми целия потен, след първата му брачна нощ. Не това бе в самата брачна нощ. Беше оставил булката в кревата и беше дотърчал при мене. Този случай го разказвам, защото беше свързан с една родова карма, при което Учителят ми каза „Ти ще решиш". И така го решихме. А какво излезе от всичко това? - това го разказах. А първата му съпруга се казваше Милка Ставлийска, която беше драматична артистка в Народния театър.
към текста >>

43. 73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН

„И ще ти изберем хубава булка" и т. н.
Ще те изпратя в Бачковския манастир три години и ще станеш поп в нашето село. Ще ти направим къща в селото, ти няма да харчиш до стотинка, всичко аз ще харча, чичо ти. И ще те оженим. Сватбата ще издържаме ние. И на Гергьовден, когато заколят хората, всички кожи ще ти даваме на тебе." Изобщо, очертава ми живота. „И ще ти изберем хубава булка" и т. н. Това чичо ми Рали го каза. Чичо ми Рали се казваше. ВК: И ти отиваш и го казваш на Учителя. ПГ: Да. А пък в моето село казваха секретар-бирникът и касиерът на кооперацията, че в бюджета са предвидили за беден студент за поп да издържат.
към текста >>

Даже и сватба, и булка, и всички осигурени издръжки.
ВК: И ти отиваш и го казваш на Учителя. ПГ: Да. А пък в моето село казваха секретар-бирникът и касиерът на кооперацията, че в бюджета са предвидили за беден студент за поп да издържат. И ми казват: „Нашето село пък искаме да те направим поп." И те да ме направят поп. ВК: Значи да напуснеш твоето село, да отидеш в чичовото село. Даже и сватба, и булка, и всички осигурени издръжки. ПГ: А и от моето село секретар-бирникът много ме обичаше. Вика: „Пеньо, ще заместиш дядо поп." Поп Никола беше стар вече, остарял попът, като върви, вече залита. И аз се чудя какво да направя. Писах писмо. Имаше една Стиляна Русева тука, която отговаряше за Шуменски окръг.
към текста >>

44. 1929 година

След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката.
Вечерта спах на неудобно: върху рогозка две черги постлани и отгоре юрган кирляв - мръсен, тънък, та макар че легнахме в 12 и нещо, но в 4 ч станах и то недоспал. 13.III.[1929 год.], сряда Станах в 4 ч. Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки. Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите. Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия. След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката. След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много. 14.III.[1929 год.], четвъртък Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т.
към текста >>

45. 1929 година - продължение

Дойде и кака заедно с Георгя и булката му.
Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотиии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече. Покривалото още стои на лицето им и не виждат истинското, великото, мощното, не виждат слънцето на живота, под чиито лъчи възраства всичко здраво и чисто и дава плод, а лошото се разлага и деформира. Вечерта, докато си отида, се срещнах със Ст. Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен. 10.VI.1929 год., понеделник Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му. Копаха ни по за 30 лева, задето аз съм им плащал техните ниви 9 год. на бирника и общината. Вечерта докопахме на стъмняване нивата. Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко.
към текста >>

Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя.
10.VI.1929 год., понеделник Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му. Копаха ни по за 30 лева, задето аз съм им плащал техните ниви 9 год. на бирника и общината. Вечерта докопахме на стъмняване нивата. Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко. 11 .VL1929 год., вторник Станах и като излязох, ето Найчо потегля за Попово и заедно с него стигнах в Попово. Отбих се на Бончо. Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза. Продадох на Санду беседите 6, 7, 8, 9 и 10.
към текста >>

46. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея.
Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям. Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина.
към текста >>

Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо.
Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма.
към текста >>

47. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи.
Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи. Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити. 11.IV.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща. Мама е там и баба Пенчовица, майката на мама. (Те и двете са се поминали.) Разговаряме се за преустройството на тая къща, в която сме сега. Баба разказва, че тая, северната стена трябва да се избие, събори и замени с нова, бетонена, която ще заздрави къщата и ще я направи по-здрава и хигиенична.
към текста >>

48. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Булката я заблуждават, като я забулват.
Житеното зърно, и то е една опера. На ума корените са в мозъка, а на стомаха - в симпатичната нервна система. Ако ти не чувствуваш една приятност в пъпа, гърдите и между очите, ти не си прав. Там, дето светлината се намалява, топлината и силата намаляват ли се, има заблуждение. Увеличават ли се, там няма заблуждение. Булката я заблуждават, като я забулват. Човек, за да се ожени, трябва да е в съприкосновение с любовта, мъдростта и истината. Физическия свят не можете да разберете, докато не разберете вашата храносмилателна система. Бръмбарите вдъхновяват царицата, а тя работниците вдъхновява. За красота трябва да започнете с човешките чувства - с топлината. После - правилна мисъл.
към текста >>

49. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Орелът грабва булката и отлита с нея, остава момъкът с цялата сватба, но сам, нещастен, останал без тази, която толкова много обича.
Доказва им, че това, което Бог събира, никой не може да раздели. Между тях, орелът, най-силният между птичето царство, си казал, че това, което Бог събира, аз ще го разделя". - „Добре - казал царят, - опитай се и виж, и догодина като се съберем, ще ми кажеш пред цялото събрание, че си разделил. Тогава аз ще ти преотстъпя □ този закон." Разотиват се всички и след няколко дни, в същия град двама млади ще се венчават. Облечени в сватбени дрехи, и двамата отиват на черква, за да извършат обреда. Орелът грабва булката и отлита с нея, остава момъкът с цялата сватба, но сам, нещастен, останал без тази, която толкова много обича. Той не намира вече смисъл в своя живот, нито утеха към нещо. Отчаян, той тръгва да пътува безцелно, където му видят очите, за да прекара това тежко време. Тръгва с един параход през океана и не след много време вдига се силна буря и параходът се разбива. Той едва се хваща за една спасителна дъска, която го извежда на един пуст остров. Застанал така самотен на този остров, картините от неговия живот започнали да се редят пред очите му, от юношеската му младост до запознаването му с неговата обична другарка, за щастливия и страшен ден, когато отнеха любовта му от ръката, за преживените моменти и борби в неговата душа, до настоящата картина, пред която се намира.
към текста >>

И тъкмо царят изговаря тези думи на своите поданици, ето пристига и орелът с булката заедно с нейното легло.
Когато орелът е донасял храна, тя давала и на него. И така, те прекарали последните си дни в очакване и радост, че най-после ще дойде краят на техните страдания. Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя. Царят пак започва да учи хората и животните на Божиите пътища и закони, като в заключение казва, че туй, което Бог събере, никой не може да раздели. И тъкмо царят изговаря тези думи на своите поданици, ето пристига и орелът с булката заедно с нейното легло. Изправя я пред царя и казва: „Ето, царю, аз доказах противното на твоите думи, че което Бог събере, аз мога да разделя. Аз разделих тия двама млади, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи." В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът излиза. Орелът вижда, че неговата хитрост се осуетява, че царевите думи са върни, че туй, което Бог събира, никой не може да го раздели, през толкова далечно пространство, Той пак ги събра! Тогава той отстъпва от своите доказателства и прекланя глава пред истината. Божествения живот, който ни е даден от горе, той не се губи, той е винаги около нас, обаче ний го отбягваме да се прояви, изследваме нови теории на нови учения, за които скъпо плащаме.
към текста >>

Аз разделих тия двама млади, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи." В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът излиза.
Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя. Царят пак започва да учи хората и животните на Божиите пътища и закони, като в заключение казва, че туй, което Бог събере, никой не може да раздели. И тъкмо царят изговаря тези думи на своите поданици, ето пристига и орелът с булката заедно с нейното легло. Изправя я пред царя и казва: „Ето, царю, аз доказах противното на твоите думи, че което Бог събере, аз мога да разделя. Аз разделих тия двама млади, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи." В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът излиза. Орелът вижда, че неговата хитрост се осуетява, че царевите думи са върни, че туй, което Бог събира, никой не може да го раздели, през толкова далечно пространство, Той пак ги събра! Тогава той отстъпва от своите доказателства и прекланя глава пред истината. Божествения живот, който ни е даден от горе, той не се губи, той е винаги около нас, обаче ний го отбягваме да се прояви, изследваме нови теории на нови учения, за които скъпо плащаме. Една майка, която ражда и децата й умират, тя не се запитва защо става това. Тя с готовност пере пелени, ходи по гробища, но да изпълни волята Божия, това е тежко за нея.
към текста >>

50. III. Поетът на Зодиака

ТОМ 18

Но тогава, през 1982 г, аз се ожених, доведох булка и започнах да обслужвам невестата и така забравих за Георги Томалевски.
“Изгревът” том III, с. 79 ÷ 80, а за неговата майка - на с. 80. 11. Аз бях започнал да събирам материали за Школата на Учителя Дънов. Отивам при Георги Томалевски и му казвам: “Искам да ми разкажеш онова, което си спомняш за Учителя и за Школата Му.” А той отговаря: “Ела, щом желаеш и щом намираш, че това ти е необходимо.” Аз бях се приготвил да отида и да записвам с магнетофона. Но тогава, през 1982 г, аз се ожених, доведох булка и започнах да обслужвам невестата и така забравих за Георги Томалевски. Невестата беше при мен и тя бе изгонила от ума ми всяка мисъл за запис. Когато невестата, на третия месец от брака ни, избяга от мен - тогава тръгнах да търся Томалевски. Бяха изминали 6 месеца от последната ни среща. Когато се срещнахме, той се усмихна виновно и каза: “Ти закъсня. Аз вече нищо не помня от онова време.” Онзи, който ме бе накарал да се оженя, бе същият, който бе изтрил от паметта на Томалевски споменаза Школата на Учителя.
към текста >>

51. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

Николай обаче успява да я убеди, и ето го с булката на село.
Запознава се с брат Б. Боев, Елена Андреева, Иван Антонов и много други приятели, живеещи на Изгрева. Свищовското предприятие не се оказва подходящ климат за свикналия с полето Николай. Започва да мисли за завръщане в родното село. Тъщата и не иска да чуе за такава маневра. Николай обаче успява да я убеди, и ето го с булката на село. Сега пък селският живот не харесва на младоженката. Майка е катализира процеса и след време тя се прибира в градския климат на Свищов. Започва нов вид семеен живот. Той - в Дунавци, тя - в Свищов. На Николай му се удаваше земеделието.
към текста >>

52. II. БУНТ

ТОМ 20

Баба Рада беше влязла и я утешаваше: - Не плачи, булка... господарке, не плачи - то това е вятър - ще мине-замине.
Генко искаше да пита, но тя тропаше вече по стълбата нагоре и бъбреше нещо. След малко слезе госпожата и от прага още започна да се вайка: - Брава, брава, господин Генко! Да знаете всичко и да не ни кажете ни една дума! И това било приятел! - и тя заплака и се тръшна на един мокър стол. Баба Рада беше влязла и я утешаваше: - Не плачи, булка... господарке, не плачи - то това е вятър - ще мине-замине. Да си жива само - всичко се печели, здраве само не може! Генко седеше потиснат. - А Аня къде е! - попита тихо той. - Аня ли?
към текста >>

53. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

ТОМ 21

Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София Сн. 41.
Стевка Стойчева, с шапка, учителка в с. Армени, околия Габровска, 01.06.1926 г Сн. 38. Стевка Стойчева на Рила, при второто езеро, 1931 г. Сн. 39. Младоженците Стевка Стойчева и Крум Няголов, 22.05.1932 г, София Сн. 40. Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София Сн. 41. Венчавката на Стевка Стойчева с Крум Няголов. Отляво е Цанка Заимова, а отдясно - Кънчо Стойчев Сн. 42. Крум Няголов в различни възрасти Сн. 43. Кънчо Стойчев с внука си Светозар, дъщеря си Стевка Няголова и Крум Няголов на бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932 г. Сн. 44.
към текста >>

54. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 21

Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София.................... 804 Сн. 41.
Стевка Стойчева в различни възрасти ...................................................................... 800 Сн. 37. Стевка Стойчева, с шапка, учителка в с. Армени, околия Габровска, 01.06.1926 г............ 801 Сн. 38. Стевка Стойчева на Рила, при второто езеро, 1931 г.............................................................. 802 Сн. 39. Младоженците Стевка Стойчева и Крум Няголов, 22.05.1932 г, София.............................. 803 Сн. 40. Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София.................... 804 Сн. 41. Венчавката на Стевка Стойчева с Крум Няголов. Отляво е Цанка Заимова, а отдясно - Кънчо Стойчев .... 805 Сн. 42. Крум Няголов в различни възрасти.......................................................................................... 806 Сн. 43. Крум Няголов в различни възрасти.......................................................................................... 807 Стр. 6/1036 Сн. 44.
към текста >>

55. IІ. Учителят Дънов за Соломон

1. ОТДАЛЕЧАВАНЕ И ПРИБЛИЖАВАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 10.ІІ.1935 г. в София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34

ТОМ 21

Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така.
22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче.
към текста >>

56. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

ТОМ 22

Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX.
Дежа / Надежда/ - съпруга на Велин, 5. Софиянка - жена на Темелко, 6 Отпред Тодорка - дъщеря на Темелко. СНИМКА № 99. Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3. Косена - дъщеря на Темелко, 4 , 5. Тодорка - дъщеря на Темелко, 6. Софиянка - жена на Темелко, 7. Темелко.
към текста >>

57. А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Съгласен съм Юрдан с булката си да живеят в спалната, а Вескини да живеят в новата кухня и долната стая-кухня, но с условие, че ще пазят голяма чистота, ред и благоприличие в цялото имение.
Ти за нищо няма да се грижиш и ще живееш в свободата си. Както виждаш, пенсията е вече уредена и тя ще ни посреща нуждите. Те не са големи и с 3000 лева месечно ще можем да живеем тука. Така че, продай вола, магарето остави на Станчо, който иска да гледа лозята. Ярмамелката дай за 1500 лева, от които 1000 лева изпрати ми ги веднага тука. Съгласен съм Юрдан с булката си да живеят в спалната, а Вескини да живеят в новата кухня и долната стая-кухня, но с условие, че ще пазят голяма чистота, ред и благоприличие в цялото имение. Стаята на Учителя, таванската стая и таванът ще останат заключени за нас, гдето ще прибереш всичко наше, докато се върнем във Варна. След една година, когато трябва, ако стане нужда, да освободят кьошка. А Станчо, помоли го от моя страна да има грижата да гледа лозето и плодните дръвчета в кьошка и другото лозе и според плодородието и труда му за тях ще си вземе възнаграждението. Аз вярвам в неговата честност и добросъвестност. Той ще разполага с бараката, но ще се грижи за чистотата й и за замазванието й.
към текста >>

58. 14. Двата ястреба, които кръжат на небето

Весела Несторова

ТОМ 24

И така, Весела е вече булка и трябва да преспива в брачното си ложе с Владо.
Всички са покрусени и преживяват много тежко това неочаквано събитие. Минава още малко време и онези, младоженците, които са били с хванати ръце пред стаята на Учителя се венчават. Тогава в България още няма граждански брак, а бракосъчетанието се извършва само в църква от свещеник. Така че всичко онова, което им е казал Учителят, те не изпълняват, а правят точно обратното. Весела е на 35 години, а Владо е към 50 години. И така, Весела е вече булка и трябва да преспива в брачното си ложе с Владо. На втората си брачна нощ Весела забелязала, че над небето на брачната им стая се явили две ястреба и кръжат на небето. Обикновено ястребите се явяват навремето там, където има нещо, което могат да задигнат. Те кръжат така около половин час, после прибират крилата си и като камък се спускат към земята, издават специфичен писък, с който парализират жертвата си. Спускат се над нея, хващат я с ноктите на краката си, удрят я с човката си и отлитат и я отвличат Така аз съм наблюдавал как ястребът, след като кръжи половин час над двора на баба ми, спуска се надолу и отвлича някое пиле. А кокошката е скована от писъка на ястреба и нито мърда, нито шава.
към текста >>

59. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец.
Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение. Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива!
към текста >>

60. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Знаете ли вие - дядо Младенови деца, какво струва десетина дни отпусчица за мене... зер венчах се и другия ден тръгнах, а сега... сънища та сънища - мира ми не дават... оттатък чифлика отивам, ама.... при булката да отида.
и заеха чифлика пред нашия десен фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма. Тоя трън трябва да отсечем по-напред, а знаете ли що срам изтеглих снощи, когато началството бе тук и ми каза: "Твоите дяволи излязоха глупави, та "хайдуците" ги изпревариха и заеха чифлика; сега вие ще гледате, а те ще ви чукат отгоре, та дим ще се вдига, а освен това вътре било пълно с фураж и добитък. Там довечера ще трябва да се настаним, като прогоним тия плячкаджии с някаква изненада" и замълча. А-а-ах! Отпусчица, отпусчица! Изстена някъде в края на окопа Теню - завзека на ротата, когото наричаха "тенекето" заради бъбривостта му. Знаете ли вие - дядо Младенови деца, какво струва десетина дни отпусчица за мене... зер венчах се и другия ден тръгнах, а сега... сънища та сънища - мира ми не дават... оттатък чифлика отивам, ама.... при булката да отида. Това разсмя всички, а и д. Мл. не закъсня да се обади: "А бе то за отпуска лесна работа, та има и кръст за храброст, ама утре там трябва да бъдем, сочейки чифлика. За това I и II взводове да бъдат готови и когато им дам сигнала, ще тръгнат с мен, но много лудории да няма - всичко трябва да се извърши тихо и безшумно, III и IV взводове и една картечница ще ни дойде; под командата на фелдфебела ще тръгнат зад нас на около 50-100 крачки, но с патрули вдясно за охрана. До чифлика има-няма 200300 крачки. Хайде почивайте сега, па довечера - Бог е добър и ще ни помогне!
към текста >>

61. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Малкият Генчо пък го уби Цанков... И Колю Коларчето си взе булка и му се роди здраво, красиво момченце.
Пост и молитва, и сладки речи за Царството Божие на земята, когато всички хора така взаимно си помагат, както ние тук в „кумунта”. „Майката” и Йофчу се задомяват наскоро. Наистина тя му е майка по възраст, но Едип не гледа годините на Йокаста. Отгоре на това Иленка го дарява с две близначета, които скоро умират. След това и той, от невярна болест в костите и ставите, предава Богу дух. Малкият Генчо пък го уби Цанков... И Колю Коларчето си взе булка и му се роди здраво, красиво момченце. Рила, Олтаря, АВГУСТ 1923 г. Едвам кретах с неудобните си обуща. Нозете ме боляха, душата ми ликуваше от гледка на гледка. Ония вървяха напред, увлечени в разговори от своите спътници. По едно време разбрах, че съм съвършено излишна.
към текста >>

62. Съдържание

ТОМ 30

Булката, която избра баща ми / разказва Сава Калименов. 14.
Учителят и Николай Райнов / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол. 11. Как ме излекува Учителят / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол. 12. Малко повече воля / разказва Сава Калименов. 13. Булката, която избра баща ми / разказва Сава Калименов. 14. Частната собственост / разказва Сава Калименов. 15. Как света приема Учителя. 15.1. Как Изтока приема Учителя. Далай Лама за Учителя / из записки на Боян Боев. 15.2. Онисабуро / из записки на Боян Боев. 15.3.
към текста >>

63. IX. СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.

Записани от Сава Калименов

ТОМ 30

Булката, която избра баща ми / разказва Сава Калименов. 14.
Учителят и Николай Райнов / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол. 11. Как ме излекува Учителят / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол. 12. Малко повече воля / разказва Сава Калименов. 13. Булката, която избра баща ми / разказва Сава Калименов. 14. Частната собственост / разказва Сава Калименов. 15. Как света приема Учителя. 15.1. Как Изтока приема Учителя. Далай Лама за Учителя / из записки на Боян Боев. 15.2. Онисабуро / из записки на Боян Боев. 15.3.
към текста >>

64. 13. Булката, която избра баща ми / разказва Сава Калименов.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

13. БУЛКАТА, КОЯТО ИЗБРА БАЩА МИ разказва Сава Калименов Аз бях на Изгрева и бях поканен на обяд при стенографката Паша Теодорова във връзка с една свършена братска работа по отпечатването на Словото на Учителя.
13. БУЛКАТА, КОЯТО ИЗБРА БАЩА МИ разказва Сава Калименов Аз бях на Изгрева и бях поканен на обяд при стенографката Паша Теодорова във връзка с една свършена братска работа по отпечатването на Словото на Учителя. Такъв бе обичаят. Учителят също присъствуваше на обяда. Стана въпрос за следващата работа, която трябваше да се свърши. Аз имах известни планове за печатница и нашироко и нависоко разказвах за тях пред всички. Учителят слушаше внимателно.
към текста >>

Приготвил му е булка!
Стана въпрос за следващата работа, която трябваше да се свърши. Аз имах известни планове за печатница и нашироко и нависоко разказвах за тях пред всички. Учителят слушаше внимателно. Аз бях се качил в моя свят в облаците и от там чертаех планове със замах. След като спрях да си поема малко въздух, видях как Учителят се наведе към Паша и каза: „Сега брат Сава ще си отиде в Севлиево и баща му ще го ожени! Приготвил му е булка! ” Аз скочих тутакси от стола и възнегодувах, че съм идеен човек и не се занимавам със светски работи. А женитба - изключено. Всички ме гледаха усмихнато на масата. Чудех се защо така ме гледат усмихнато. Учителят може да ме гледа усмихнато, но защо пък другите.
към текста >>

65. 1.9. Как да съхраним, когато няма нищо

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

И като дойде като булка в Своге, аз там вече имах построена вила, аз там работех.
1.9. КАК ДА СЪХРАНИМ, КОГАТО НЯМА НИЩО И какво стана? Минаха години, тя някъде 1976 година си замина Мария Тодорова, минаха години, може би десетина години и т.н., тия чували изчезнаха, не можаха да се видят. Дойде време, аз се ожених за Милка Кралева. И като дойде като булка в Своге, аз там вече имах построена вила, аз там работех. И тя донесе 4-5 папки от онези, които от нотните листове, онези папки, които аз ги бях опаковал. Поглеждам аз материалите и казвам: „Виждаш ли казвам тука тази опаковка? - Тази опаковка е моя. Виждаш ли какво пише тука? - Това е мой почерк.
към текста >>

66. 10. Вековната тайна, която бе явна за целия Изгрев

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

На булката се ушива по спешност булчинска рокля с воал.
А защо това е станало, трябва да се запознаете с хороскопа му в „Изгревът", том XXI, с. 585-587. 10.8. Какво представлява Стефка Стойчева като момиче - виж „Изгревът", том XXI, снимка № 31, като девойка № 32, 33 и 34. А като учителка, виж № 37. 10.9. Идва времето за обявената сватба. На булката се ушива по спешност булчинска рокля с воал. Виж в снимките № 39, 40, 41. Датата на сватбата е 22.05.1932 г. 10.10. При вглеждането в снимката № 39, се вижда уплашената Стефка и уплашения Крум. Стефка е с булчинска рокля, а Крум в костюм. Стефка се вижда, че е бременна към 7 месец.
към текста >>

67. Съдържание

II. В колибата на Христов

Как се намира булка и невеста / Вергилий Кръстев 57.
Учителите на Черната и Бялата ложа. Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев 53. Въведение към книгата „ЗАЛЕЗЪТ” / Вергилий Кръстев 54. Милка Кралева срещу съставителя на „ИЗГРЕВЪТ" / Вергилий Кръстев 55. Окултизъм в действие / Вергилий Кръстев 56. Как се намира булка и невеста / Вергилий Кръстев 57. Съпоставки и сравнения на дадени събития / Вергилий Кръстев 58. Заключителни слова за „пръчо и козата" от 31 том на „Изгревът", с. 776-778 / Вергилий Кръстев Послеслов / Вергилий Кръстев
към текста >>

68. 191. Водачът на цялата махала при сраженията

Отговор на Вергилий Кръстев

Мълвеше се, че най-хубавата булка в махалата му била любовница, която е с 10 години по-възрастна от него.
Ние мислехме, че Дакеолу е най-силния човек на света, и че всичко може. Изобщо, един беше Дакеолу, с него никой не можеше да се мери! Много добре играеше на лост и успоредка - учудваше войниците и офицерите, когато се хванеше на лоста или халките! Винаги той даваше идеите, как да извършваме кражбите. Всички се хвалехме с него, той беше гордостта на нашата махала. Мълвеше се, че най-хубавата булка в махалата му била любовница, която е с 10 години по-възрастна от него. Когато той ни водеше, успехът ни беше сигурен. Той за всички нас беше мечта, идеал! Дакеолу, колкото беше добър и великодушен, когато се ядосаше, ставаше страшен! Тогава силите му нямаха мяра - очите му се накървяваха, черната му лъскава и къдрава коса щръкваше като четина на глиган!... - Какво стана после с този Дакеолу?
към текста >>

69. 15.1. Годежът. Разяснение към едно недоразумение.

Отговор на Вергилий Кръстев

15.1.8. Аз те заведох в Своге, и те представих на баща ми и майка ми, че си водя булка.
За случая - виж „Изгревът”, т. 31, с. 699. Написано е за изнасилвачът, и за онзи, който целува като селски ерген! Има го. Тук има всичко! 15.1.8. Аз те заведох в Своге, и те представих на баща ми и майка ми, че си водя булка. И то каква булка! Е, има ли нещо по-хубаво от това? И трябваше да ставаш на съпруга. А знаеш ли как става това? Та това не ти е за първи път!
към текста >>

И то каква булка!
31, с. 699. Написано е за изнасилвачът, и за онзи, който целува като селски ерген! Има го. Тук има всичко! 15.1.8. Аз те заведох в Своге, и те представих на баща ми и майка ми, че си водя булка. И то каква булка! Е, има ли нещо по-хубаво от това? И трябваше да ставаш на съпруга. А знаеш ли как става това? Та това не ти е за първи път! Ти си разведена!
към текста >>

15.1.10. Откакто влезнах в Учението на Учителя Дънов, докато ти не влезе в Своге като годеница и те представих на родителите си, че съм си довел булка, аз не бях се докосвал до жена!
Но друг път, няма да ме хванете като пръч! В никакъв случай! Ще си търсите на друго място пръч, за Вашата коза! Това съм го решил окончателно! Обещал съм си го! 15.1.10. Откакто влезнах в Учението на Учителя Дънов, докато ти не влезе в Своге като годеница и те представих на родителите си, че съм си довел булка, аз не бях се докосвал до жена! Доближих се до теб, защото те приех като булка. Така че ти взе силата ми, събирана от 12 човешки години! И след като ме напусна от Своге в 3 месечна бременност, аз от тогава до сега - 2016 година, не съм се докосвал до жена! А защо ли? За мен има свещени неща!
към текста >>

Доближих се до теб, защото те приех като булка.
В никакъв случай! Ще си търсите на друго място пръч, за Вашата коза! Това съм го решил окончателно! Обещал съм си го! 15.1.10. Откакто влезнах в Учението на Учителя Дънов, докато ти не влезе в Своге като годеница и те представих на родителите си, че съм си довел булка, аз не бях се докосвал до жена! Доближих се до теб, защото те приех като булка. Така че ти взе силата ми, събирана от 12 човешки години! И след като ме напусна от Своге в 3 месечна бременност, аз от тогава до сега - 2016 година, не съм се докосвал до жена! А защо ли? За мен има свещени неща! И аз ги спазвам и зачитам!
към текста >>

70. 31.1. Кога трябва да ти е точен кантара?

Отговор на Вергилий Кръстев

31.1.17. От както влезнах в Учението на Учителя Дънов, не съм се докосвал до жена, докато не те срещнах теб в Своге като годеница и бъдеща булка!
Аз това дете не съм го прегръщал и целувал, защото други го целуваха и прегръщаха! Затова бяха изпратени! А пък сега, още по-други го прегръщат и целуват, и му създават деца! Да Ви са живи! Живейте вечно! 31.1.17. От както влезнах в Учението на Учителя Дънов, не съм се докосвал до жена, докато не те срещнах теб в Своге като годеница и бъдеща булка! И съпруга за 4 месеца! От както избяга от мен до сега - 2017 г., не съм се доближавал до жена! Горд съм с това! Ето защо съм се провалил като съпруг! Признавам го - провал!
към текста >>

71. 37.1. Козата и пръча.

Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев

37.1.5. Аз я представих не като годеница, а като булка, и вечерта за пръв път се доближих до нея като „животно”!
И тогава я заведох до „майстор Борис”, за да я види и чуе за решението, което донесе. 37.1.4. Милка Кралева е имала един брак, и се е развела. Аз никога не съм я разпитвал, защо се е развела. А тук тя ми се прави на девица от 1001 нощ, от онези арабски приказки! Как Ви се струва това? 37.1.5. Аз я представих не като годеница, а като булка, и вечерта за пръв път се доближих до нея като „животно”! И тя се отдаде, без да възразява! И поиска веднага да сключим брак, за което се съгласих и го направих. И изпълних. Тя смяташе, че ще я излъжа. 37.1.6. А сватбата е била фарс.
към текста >>

72. 52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.

Своге не само като булка и съпруга, но устроих всичко, за да я назначат учителка по пеене в местната гимназия.
Ето защо аз отговарям на тези лъжи! Всеки е свободен кому да вярва, и на кого да се кланя! 52.1.32. Тук се споменава, че съм бил наблюдаван от дълги години от Милка Кралева, и знае какво има в мойта глава. Ще отговоря и на тази голяма протестантска лъжа. Аз я докарах в гр. Своге не само като булка и съпруга, но устроих всичко, за да я назначат учителка по пеене в местната гимназия. Тя не можа да се справи, защото не е устроена да бъде учителка на ученици. А тези ученици са израснали пред мен, и техните родители ме познават. Аз там в гр. Своге съм работил 16 години като детски лекар. А тогава детското здравеопазване беше на голяма висота.
към текста >>

73. 56. Как се намира булка и невеста

Вергилий Кръстев

56. КАК СЕ НАМИРА БУЛКА И НЕВЕСТА?
56. КАК СЕ НАМИРА БУЛКА И НЕВЕСТА? Вергилий Кръстев III ЧАСТ 56.6. Майка ми казва: „Слушай какво, виждаш ли какво има на реверите ти? Това е небесен знак! Ти до 10 дена ще се ожениш! Това означават тези извержения по шлифера ти!
към текста >>

74. 1. Началото

Приеха ме в класа на Мара Маринова Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за 3 години с частни уроци и изпити.
Наричаха ме „славейчето”. Когато поотраснах, баща ми беше административен и технически директор в град Троян във фабриката на братя Балевски. Там аз пеех същите оперетки, а с „Малката кибритопродавачка” гостувахме и в други градове. От трети прогимназиален клас (не съм следвала гимназия) с конкурсен изпит постъпих в Музикалното училище в София, в Общия музикален отдел. Явихме се 580 души, а приеха само 10 души - 5 момчета и 5 момичета. Приеха ме в класа на Мара Маринова Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за 3 години с частни уроци и изпити. Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо мюзик и ме приеха в класа на Мадам Гию - видна колоратурка. Директор беше Алфред Корто, прочут шопенист, пианист, а заместникът му беше Аугуст Манжо2. Там завърших Оперния и Концертния отдел на Консерваторията с поздравления на журито, което се състоеше от известни певци от Гранд Опера и Опера Комик. В журито бяха господин и госпожа Кедрови от Петербургската опера в Париж и концертният тенор с международна известност и брат на киноартиста Иван Мужукин - Алфред Мужукин.
към текста >>

75. 1. Славейче в кафез

И моята професорка Мара Маринова Цибулка6, и тя ме наричаше „вегетарианче”.
Но се закри пансионът. А след това вече родителите ми се прехвърлиха в София, но най-напред бяха в Сливен и после стана туй прехвърляне. Сега, от дете съм вегетарианка. Когато баща ми идваше в София, внасяше сума във вегетарианския ресторант и те ми даваха една карнетка [книжка], и те натискаха така, както трамвайните билети, за колко лева съм изяла, карнета. Това беше рядкост тогава, защото Добри Христов5, големият композитор, не ме наричаше Табакова, ами: „Хайде, вегетарианче, ставай да кажеш за урока си, излез отвън.” „Вегетарианче” ме наричаха, значи това е било рядкост тогава. И моята професорка Мара Маринова Цибулка6, и тя ме наричаше „вегетарианче”. В.К.: По какво Ви предаваше Вашата професорка? По солфеж ли, по какво? Л.Т.: Тя беше певица и много добра школа имаше. Цели три месеца, като ме слагаше на кушетката легнала, ми предаваше уроци за дишането. Цели три месеца учих само дишането, без да пея още.
към текста >>

(Виж сканирания документ) 3) Христо Райков, 1896-1967, фабрикант 4) Стефан Георгиев Стефанов, 1876-1946, юрист, индустриалец, политически деец 5) Добри Христов Иванов, 1875-1941, композитор 6) Мара Маринова Цибулка, 1891-1977, оперна певица, сопран, педагог
2) Датата на раждане на Цанка Василева Табакова в официалните документи е различна - 1906 г., 1913 г. или 1916 г. Ние сме приели 1906 г. - годината посочена в извадения през 1989 г. дубликат от Свидетелство за Свето кръщение (за смяна на името на Цанка Василева Табакова на Цветана-Лиляна Василева Табакова) - 1 януари 1906 г. (Виж сканирания документ) 3) Христо Райков, 1896-1967, фабрикант 4) Стефан Георгиев Стефанов, 1876-1946, юрист, индустриалец, политически деец 5) Добри Христов Иванов, 1875-1941, композитор 6) Мара Маринова Цибулка, 1891-1977, оперна певица, сопран, педагог
към текста >>

76. 130. Връзката между Деветата симфония на Бетовен и „Новото Битие” на Учителя - Десетата симфония на Всемирното Светло Бяло Братство

Когато се явих при Мара Маринова Цибулка (нейна ученичка бях в София), цели три месеца не ми даде да изпея нито един тон.
В.К.: Защото нямат глас, нямат височини и ги изкарват насила. Там е истината. Той няма глас и подпира отдолу със сила. Там е цялата работа. Л.Т.: Пеенето е изкуство на дишането. Когато се явих при Мара Маринова Цибулка (нейна ученичка бях в София), цели три месеца не ми даде да изпея нито един тон. Само ми предаваше дишане. Туряше ме да легна, защото в полегнало състояние мускулите се отпущат и човек хваща кои мускули да впрегне за дишането. Иначе, като е стегнат, всичко е стегнато. А като се отпусне, той хваща истинските мускули. Защото диафрагмата е един мускул, който пресича.
към текста >>

77. 188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова