Търсене в текстове за 'Бук'

Галилей Величков (1911-1985)

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

2. 2_36 Чистотата на идеите

На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.
Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.
към текста >>

Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват.
Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
към текста >>

3. 3_16 Георги Куртев

Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква.
Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание.
към текста >>

4. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения.
Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години.
към текста >>

5. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка.
Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата. Изданието се подготвяше и ръководеше от Неделчо Попов. Той можеше да влезне и да даде поръчката и накрая да вземе готовата продукция, но не можеше да се намесва в нито един етап на печатането. Изобщо имаше много условия в тази задача. Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка. Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това".
към текста >>

6. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо.
Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя.
към текста >>

7. 3_69 Сватбата на Големия брат

Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми.
Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго. Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми. Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере.
към текста >>

Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени!
Изживявахме го тежко. Как стана така и защо стана така? Та Учителят можеше всичко и знаеше всичко? Защо го допусна? Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят.
към текста >>

8. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Всичко се изпълни до последната буква и точка.
"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров. От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни.
към текста >>

9. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Важен е Духът на нещата, а не буквата.
И според музиката да се движат ръцете. При един разговор запитахме Учителя - като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите? " Отговорът бе даден. Значи, съдържанието е по-важно, а не формата. Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните.
към текста >>

10. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен.
Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва. Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата.
към текста >>

11. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат.
Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха.
към текста >>

После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола.
Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него.
към текста >>

Така се работеше тогава поради липса на букви.
Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон.
към текста >>

12. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор.
На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете. Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото.
към текста >>

13. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация.
Икономов) Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух. Но българите проиграха този исторически случай. Силите на разрушението действуваха чрез управниците на този народ.
към текста >>

14. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас.
Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото! " Ние седяхме на пейките долу и разговаряхме помежду си. Това се заби у нас. Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас. Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи.
към текста >>

15. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали.
Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си. Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех. Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали. Така ние работихме успешно с нея. А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата. От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива.
към текста >>

16. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер.
към текста >>

17. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1.
На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м.
към текста >>

Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква.
Няма да се мине много време и те ще ви съдят тук, на земята. Някои от вас скоро ще бъдат съдени." И всичко това се изпълни - както по времето на Учителя, така и след Неговото заминаване. Така се дойде до процеса през 1957-58 година и Братството бе унищожено. А по-късно целият "Изгрев" бе разрушен и изметен. Ето защо днес го няма. Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква. Написах това, за да се знае, че "Изгрев" е имало, че е имало ученици и че всичко това се случи на българска земя, в София, когато имаше българи, които говореха на български език и записваха Словото на Всемировия Учител с българско писмо. Ние бяхме представители на българския народ, които бяха при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ние бяхме, защото сме били и защото отново ще бъдем с Него, с Всемировия Учител през следващите векове и хилядолетия, докато човечеството на земята съществува, за да изпълним и претворим в себе си в Живот и Сила Словото на Учителя, което е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин. Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

18. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Галилей Величков (1911-1985)

Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.
На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год. Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро- Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год. На 29/30 септември 1918 година са разбити войските на войнишкото въстание при Владая, целящо да срине омразната Кобургска династия и нейния представител цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците на този народ се явяват като най- големите врагове на този народ и делото на Мировия Учител.
към текста >>

19. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Дори е написано с главни букви.
Чудя се и нищо не измислих и затова дойдох да видя какво да правим с тях. Какво ще ми кажете, Учителю? " Лъчезарната усмивка на Учителя не слиза от лицето Му. "Брат, какво да ти кажа. Каквото има да се каже за твоите синове е вече казано. Дори е написано с главни букви. Те са били навремето най-големите пирати в Средиземно море и са плячкосвали английската и испанската флота. Били са страшилище за три империи. За тях можеш да прочетеш във Френската енциклопедия." Приятелят е занемял. Няма вече усмивка. Вцепенен е. Мълчи.
към текста >>

Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви.
И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>

20. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва.
Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи. Истината е Духът на словото. Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва. Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш. Слушал си всякой ден Моето слово. Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие.
към текста >>

21. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Едва ли ще напише буква.
А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителят бе казал, че онези които са десничари трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с лявата си ръка. Този урок го научих на лозето. И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа започнах да нося вода с големи тумбести стомни от 15 кг едната, от доста далеч. Така, че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва.
към текста >>

22. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои.
Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно. Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него.
към текста >>

Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас.
към текста >>

23. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана. Накрая започнахме да подвързваме книги и то нощно време. Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме уточнили да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки. А те взеха, че ни даваха най-дебелите книги за подвързване и пак на същата цена. Използваха ни и ние не можехме да караме повече, отказахме се.
към текста >>

24. 38. БАБА ДОНКА

Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите.
А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят.
към текста >>

25. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места.
към текста >>

26. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Това беше буквалната стенограма.
Това беше един труден етап. По този начин се изключваше да бъде пропусната някоя мисъл на Учителя незаписана или пък погрешно записана. Имаше ли нещо неясно в едната стенограма, проверяваше се в другите стенограми. Това бе къртовски труд на стенографите. Освен това дешифрираната стенограма прегледана и сверена от четири стенографни тетрадки трябваше да се напише на пишеща машина. Това беше буквалната стенограма. Такива стенограми има запазени и до днес. След това идваше следващия етап, подготовката за печат. Дешифрирането на беседите е една трудна работа, още повече че самите стенографи отначало не бяха още толкова обучени и не бяха свикнали да пишат така бързо и отначало пропущаха по някоя мисъл или непълно я записваха или беше малко неясна. Затова те работеха с тези четири тетрадки. След известно време те се усъвършенстваха.
към текста >>

27. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед.
Тя не можеше така да се публикува. Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин. Паша ръководеше издаването на беседите, защото през нея минаваше цялата работа.
към текста >>

След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед.
Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин. Паша ръководеше издаването на беседите, защото през нея минаваше цялата работа. Тя стилизираше малко беседата на Учителя, защото да говориш е едно, а да пишеш е друго.
към текста >>

В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква.
А Маркова свободно е превеждала като си е служила с един по-свободен словесен израз. Ето това е един голям проблем за решаване. Когато се превежда свободно, се нарушава оригинала. А Учителят е дал свобода на сестра Маркова да превежда свободно. Хайде разрешете тази загадка? В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква. И с Паша той винаги беше в конфликт. „Защо си позволява да измени израза или фразата." Веднъж аз му казах: „На ти една беседа и ти я предай тъй както искаш! " Той се мъчи две недели и нищо не направи. Казах му: „Ти не знаеш какво искаш. Остави Паша да си работи така, както си е работила досега." Паша не може да направи изменения вредни на Словото.
към текста >>

28. 84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14

„Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница.
към текста >>

Тук свързваха буквите на страници.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
към текста >>

Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола.
Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен.
към текста >>

Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета.
към текста >>

След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница.
Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени.
към текста >>

Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви.
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история.
към текста >>

29. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Обикновено тези писма започваха с буквите „Н.Л.К.Пр.Б.Л.", което значи: Няма Любов като проявената Божия Любов.
Дори и накрая Боян Боев написа едно писмо с дата 14.11.1941 г. и го изпрати до всички братства. Сега ще ви цитирам следните редове, които представляват финал на този разказ. „Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време идва голям духовен глад. След днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкия път за изграждане на една нова, светла култура на земята е духовния път, е възприемане на мощната вълна на Любовта, която слиза сега отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души,".! Обикновено тези писма започваха с буквите „Н.Л.К.Пр.Б.Л.", което значи: Няма Любов като проявената Божия Любов. Друг път започваха със: „С.П.Б.Л.Н.П.Ж." Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
към текста >>

30. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно.
Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

31. 93. Вестник „БРАТСТВО

Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят.
Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация.
към текста >>

32. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса.
Разказах на Учителя и Той пожела да ги види. Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява. Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет.
към текста >>

Направи цял букет.
Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден. Привечер дойде колата и ни прибра в града. Брат Боян успя да научи за тази екскурзия и запита: „Учителю, къде бяхте вчера?
към текста >>

Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет.
Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден. Привечер дойде колата и ни прибра в града. Брат Боян успя да научи за тази екскурзия и запита: „Учителю, къде бяхте вчера? " „На едно кътче от Рая". Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал.
към текста >>

Мария запази букета на Учителя.
Брат Боян успя да научи за тази екскурзия и запита: „Учителю, къде бяхте вчера? " „На едно кътче от Рая". Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал. След години тези места бяха заети от разни служби и оня хубав дух, който царуваше тук беше изгонен и местата бяха развалени от човешката ръка. Минахме след години с Мария и искахме да отидем там, където сме ходили с Учителя, но нямаше вече помен от тази чистота и оная святост, която царуваше по тези места, когато бяхме с Учителя. Мария запази букета на Учителя. Той изсъхна на сянка, запази се като снопче хербарий и тя го пазеше свещено. След време при нас дойде един млад брат и ние го заведохме на онези места, та му показахме къде сме били с Учителя и какви планове сме кроили за тези хубави места. След това у дома Мария му връчи най-тържествено букета-хербарий на Учителя в свидетелство на това, за времето когато сме били там с Учителя.
към текста >>

След това у дома Мария му връчи най-тържествено букета-хербарий на Учителя в свидетелство на това, за времето когато сме били там с Учителя.
След години тези места бяха заети от разни служби и оня хубав дух, който царуваше тук беше изгонен и местата бяха развалени от човешката ръка. Минахме след години с Мария и искахме да отидем там, където сме ходили с Учителя, но нямаше вече помен от тази чистота и оная святост, която царуваше по тези места, когато бяхме с Учителя. Мария запази букета на Учителя. Той изсъхна на сянка, запази се като снопче хербарий и тя го пазеше свещено. След време при нас дойде един млад брат и ние го заведохме на онези места, та му показахме къде сме били с Учителя и какви планове сме кроили за тези хубави места. След това у дома Мария му връчи най-тържествено букета-хербарий на Учителя в свидетелство на това, за времето когато сме били там с Учителя.
към текста >>

33. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
към текста >>

Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват.
от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството.
към текста >>

34. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор.
В коя гама? Спряхме се на ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор. Обаче като свършихме всичко това си спомнихме „Ама ние имаме Пентаграм даден от Учителя. Я дай да видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.
към текста >>

35. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая.
Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него. З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4.Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи.
към текста >>

5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви.
Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него. З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4.Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира.
към текста >>

36. 5. НЕ

5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук.
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук. Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш! " Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик.
към текста >>

Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш!
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук. Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш! " Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик. Учителят го поглежда, махва с ръка и казва: „Не!
към текста >>

Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца.
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук. Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш! " Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик. Учителят го поглежда, махва с ръка и казва: „Не! " Братът се закача на един клон, слиза целия пребледнял, гледа виновно, а Учителят му казва: „Нали ти казах да не сечеш клони от този бук? Ето какви са последиците от непослушанието." Ако беше паднал щеше да се пребие и да развали празненството на всички.
към текста >>

" Братът се закача на един клон, слиза целия пребледнял, гледа виновно, а Учителят му казва: „Нали ти казах да не сечеш клони от този бук?
" Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик. Учителят го поглежда, махва с ръка и казва: „Не! " Братът се закача на един клон, слиза целия пребледнял, гледа виновно, а Учителят му казва: „Нали ти казах да не сечеш клони от този бук? Ето какви са последиците от непослушанието." Ако беше паднал щеше да се пребие и да развали празненството на всички. Имаше сили, които противодействуваха на Учителя, като отклоняваха приятелите в различни посоки. Но имаше и други Сили, които бяха подвластни на Учителя и те съградиха Братството. След години брат Шишманов и жена му си направиха снимки пред вековния бук и ми я изпратиха за спомен.
към текста >>

След години брат Шишманов и жена му си направиха снимки пред вековния бук и ми я изпратиха за спомен.
Учителят го поглежда, махва с ръка и казва: „Не! " Братът се закача на един клон, слиза целия пребледнял, гледа виновно, а Учителят му казва: „Нали ти казах да не сечеш клони от този бук? Ето какви са последиците от непослушанието." Ако беше паднал щеше да се пребие и да развали празненството на всички. Имаше сили, които противодействуваха на Учителя, като отклоняваха приятелите в различни посоки. Но имаше и други Сили, които бяха подвластни на Учителя и те съградиха Братството. След години брат Шишманов и жена му си направиха снимки пред вековния бук и ми я изпратиха за спомен.
към текста >>

37. 83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
към текста >>

38. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

Учение на живота, не на буквата.
Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>

Учение на живота, не на буквата.
Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>

39. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя?
После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той.
към текста >>

Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски.
в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>

40. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва.
Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя.
към текста >>

41. 49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР

За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено.
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги бе много трудно. Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара. За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул.
към текста >>

Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите?
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги бе много трудно. Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара. За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул.
към текста >>

Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул.
За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха.
към текста >>

Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола.
Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя.
към текста >>

Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул.
Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя. Затова за всяко отпечатано томче е заплатено с висока цена.
към текста >>

42. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат.
„Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир.
към текста >>

43. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г".
По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината!
към текста >>

Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши.
Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови. Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там.
към текста >>

44. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи.
В беседите си Учителят понякога споменава някои принципни положения. Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами. Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир. Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи. Петър Манев бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн".
към текста >>

45. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор.
В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство.
към текста >>

46. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

" Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри.
Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед.
към текста >>

47. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Работата беше много когато започнахме да отпечатваме беседите. Имаше голяма работа било за дешифриране на стенограмите, било да се коригират. Бяха станали купища беседи на стенограми и те трябваше да се дешифрират, след туй да се коригират, след туй да се напишат на пишеща машина и след туй да се дадат на печатница да се наберат. Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират. Тези шпалти обикновено се коригираха по два-три пъти. Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи.
към текста >>

Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Работата беше много когато започнахме да отпечатваме беседите. Имаше голяма работа било за дешифриране на стенограмите, било да се коригират. Бяха станали купища беседи на стенограми и те трябваше да се дешифрират, след туй да се коригират, след туй да се напишат на пишеща машина и след туй да се дадат на печатница да се наберат. Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират. Тези шпалти обикновено се коригираха по два-три пъти. Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това. Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна, честна, прилежна и много работлива.
към текста >>

48. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина.
Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото копие, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори. Следващият етап бе купуването на машините. За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия.
към текста >>

Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път.
За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха.
към текста >>

Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова.
А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия.
към текста >>

Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага.
Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия. Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства.
към текста >>

49. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим.
Изровиха старите езически богове. Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение. Но какво остана от фараоните и от империите на езическите богове? -Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат". Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали. Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15.
към текста >>

50. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

" След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви.
вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: „Мир вам! " и изчезна, а остана само долният образ и видението се свърши. При отиването ми за София аз се отбих в Нова Загора, в салона на Братството. При беседата ми се даде същото видение както в Айтос. А освен това същото видение е видяла и една сестра от Нова Загора във време на молитва.
към текста >>

51. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството.
Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество.
към текста >>

52. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши.
Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници.
към текста >>

53. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
към текста >>

54. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога.
Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени. В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото. Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол. Когато се ражда на 27 април, настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение. Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт.
към текста >>

В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
към текста >>

Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си.
към текста >>

Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят.
Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е".
към текста >>

И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост.
Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си.
към текста >>

И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува.
Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи.
към текста >>

Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си.
Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855.
към текста >>

През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е".
Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия.
към текста >>

И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи.
И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя.
към текста >>

Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ.
Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница.
към текста >>

Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите.
Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година. Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско.
към текста >>

А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги.
Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година. Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско. При княз Борис долното поле е било във владение на българите.
към текста >>

От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година.
В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година. Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско. При княз Борис долното поле е било във владение на българите. Около 855 - 861 година тука имало некръстени, защото Борис се покръства в 864 година. Според Наум, във второто си Житие той описва, че по времето на светите Кирил и Методий те са преминали по цялата земя българска и са ги обръщали на православната вяра. Климент още в младите си години е следвал Константин и Методий.
към текста >>

Когато се връщат в България, те донасят и двете азбуки, но Климент започва да обучава на Кирилицата така, както неговият учител Константин е обучавал българите славяни по река Брегалница през 861 - 863 година.
Около 855 - 861 година тука имало некръстени, защото Борис се покръства в 864 година. Според Наум, във второто си Житие той описва, че по времето на светите Кирил и Методий те са преминали по цялата земя българска и са ги обръщали на православната вяра. Климент още в младите си години е следвал Константин и Методий. Той е роден в европейските мизи, в които повечето хора са българи. Той е един от членовете на неговите ученици, които го следват навсякъде. Когато се връщат в България, те донасят и двете азбуки, но Климент започва да обучава на Кирилицата така, както неговият учител Константин е обучавал българите славяни по река Брегалница през 861 - 863 година.
към текста >>

55. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия.
към текста >>

Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това.
към текста >>

Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ".
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото.
към текста >>

Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това.
Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото".
към текста >>

Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото.
Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука.
към текста >>

Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година.
Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката.
към текста >>

Тази азбука е глаголицата.
Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те.
към текста >>

Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука.
Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия".
към текста >>

Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука.
Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година.
към текста >>

Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката.
Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите. На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход.
към текста >>

И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия".
Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите. На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия. Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско духовенство.
към текста >>

56. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор.
към текста >>

Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва.
към текста >>

Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор.
към текста >>

След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука.
Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м.
към текста >>

През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е".
Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.
към текста >>

Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка.
Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски.
към текста >>

Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка.
Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи.
към текста >>

Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите.
Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон.
към текста >>

Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата.
Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък? След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г.
към текста >>

Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука.
Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото.
към текста >>

И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия.
Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото.
към текста >>

Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото.
Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството.
към текста >>

Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля!
И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „е" (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак. Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля! Амин! 7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните.
към текста >>

Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2.
към текста >>

В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина.
На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г.
към текста >>

Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира.
А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира. През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати. 9. Във война през 870 г.
към текста >>

След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение.
Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк.
към текста >>

Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква.
Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк. В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с доблест.
към текста >>

57. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай.
2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г. в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря. До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3. Двете ръце се издигат горе над главата и с тях се поднася синовно поклонение Богу - Елохим, Който е един от тримата.
към текста >>

58. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа. Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота. Бати Ради бе неимоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив. Той бе много великодушен, с голямо и чисто сърце. Патриархът прехвърли през вековете богатствата на своя ум, които моделираха лоба на Бати Ради.
към текста >>

59. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе.
Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие. Очаквахме поведението на УЧИТЕЛЯ. А Той, когато котаракът направи скока и се метна на бялата възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж. Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе. Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда.
към текста >>

60. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото.
А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна. Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в пространството. Зад формата Той открива съдържанието. Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога! Не бяха рядкост и лекции с теми от наше ежедневие. С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети. УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог.
към текста >>

61. 34. ЛУНЕН ХИМН

На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

62. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
към текста >>

На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет.
към текста >>

63. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата.
към текста >>

Защото се движихме по буквата на нещата.
Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба.
към текста >>

64. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов".
Към 25-я ден движението не е тъй сковано. Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма.
към текста >>

65. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха.
„Да", казвам. „Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство. „Аз ще извикам милиционер". „Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо. През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул. „Любен Каравелов" и завивам по ул. „Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях. А й той дойде и ми подава двете ръце, и ми казва: „Комшу, извинявай, ти си бил прав за Македония.
към текста >>

66. 5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Сбъдна се до последната буква.
Когато го споделих с Учителя в Мърчаево, Той ми каза: „На някои им е дадено да видят какво ще стане." Невероятно пророчество. Ето, от 1945 г. до 1990 г. аз го наблюдавах и го видях с моите очи. Стана това, което трябваше да стане. Сбъдна се до последната буква. Но Учителят бе казал също: „Този път Небето няма да позволи да се опорочи Школата и Словото Ми." Ето това е най-важното. А следващите 45 години други след нас ще проверяват думите на Учителя. И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога.
към текста >>

И те ще се сбъднат до последната буква.
аз го наблюдавах и го видях с моите очи. Стана това, което трябваше да стане. Сбъдна се до последната буква. Но Учителят бе казал също: „Този път Небето няма да позволи да се опорочи Школата и Словото Ми." Ето това е най-важното. А следващите 45 години други след нас ще проверяват думите на Учителя. И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог". (Йоан гл.1, ст.1) ДЕКЛАРАЦИЯ Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани спомените ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него. Удостоверявам, че аз съм диктувала горните страници, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват.
към текста >>

67. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци.
Една от най-големите мистерии в Кабалата и Астрологията е числото 12, което е свързано със зодиакалните знаци. Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя.
към текста >>

Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария.
Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя. По време на Школата на Учителя Той лично ми каза, че чрез тези 12 категории знаци от зодиакалния кръг, чрез които Той работи, то зад всяка категория и зад всеки знак стоят 10 души.
към текста >>

68. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи.
Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко.
към текста >>

69. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ".
Като ги събра аз видях, че от тях може да излезе едно крупно съчинение. Отидох при Учителя и Го помолих да ми съдейства. Той извика Боян и мен на един разговор. Този разговор ми направи колосално впечатление. Видях тази широта на Учителя, тази дълбочина и перспективност на бъдещето. Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ". Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите". Туй го запомних. После ни каза, да не ходим с този материал при Сава Калименов, който имаше печатница, защото щяла да излезе като някаква брошура.
към текста >>

Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви.
Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години. По този начин може да се види през една седмица какво Учителят е говорил. Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една седмица, т.е. в сряда, петък и неделя. По този начин аз направих 24 големи тома, като ги подвързах беседите така както са излизали по седмици. Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви. При направения обиск през 1957 г. милицията ги взе всички. Сега ще слезнат много готови души от Невидимия свят и ще вземат в ръцете си цялото Учение. Слънчевите Деви ще слезнат от Нептун. Синовете на Мъдростта ще слезнат от Уран, а Синовете на Истината от Плутон.
към текста >>

70. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите.
аз я накарах да си напише опитностите, но тя ми каза, че не можела да пише, понеже била слабо писмена. Тогава накарах Цанка Екимова да отиде при нея и лично да запише нейните опитности, които тя направи и след това бяха ми връчени. Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна. По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет. Такива случаи има към десетина. Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова.
към текста >>

71. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам живота, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм на беседи, пак съм си отивала на село, била съм и на работа като учителка. Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета. Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие".
към текста >>

72. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др.
Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
към текста >>

73. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>

74. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III.на .Изгревът" под N 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217-220.Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан. А Мария Тодорова, когато го разказваше понякога бе възмутена, друг път се усмихваше и казваше: „Знай и помни на какъв огън се пекохме.
към текста >>

75. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
към текста >>

76. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951-1966 г. гр.
Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло. Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19. Които се явиха като пророци и заявяват на всеослушание, че Учителят говори чрез тях и записаха тези свои слова на касетки и ги разпространяват из България, като цитират, че Словото на Бога непрекъснато тече от своят първоизточник и че това, което е казал Учителят Дънов е вече отминало време, а което те казват е истинското настояще. А те не знаят, че Бог чрез нечисти проводници не се проявява, каквито са те. 20. Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951-1966 г. гр. София, изд. 1994 г. Не е отбелязано никъде кой е съставителя, кой е издателят и чий е този материал. А лицето, което е издало тази книга е познато на всички и той е финансирал това издание. Всички мълчат и никой не му казва нищо. Защо?
към текста >>

77. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др.
Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
към текста >>

78. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>

79. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217 ÷ 220. Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан.
към текста >>

80. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
към текста >>

81. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951 ÷ 1966 г. гр.
Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло. Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19. Които се явиха като пророци и заявяват на всеослушание, че Учителят говори чрез тях и записаха тези свои слова на касетки и ги разпространяват из България, като цитират, че Словото на Бога непрекъснато тече от своят първоизточник и че това, което е казал Учителят Дънов е вече отминало време, а което те казват е истинското настояще. А те не знаят, че Бог чрез нечисти проводници не се проявява, каквито са те. 20. Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951 ÷ 1966 г. гр. София, изд. 1994 г. Не е отбелязано никъде кой е съставителят, кой е издателят и чий е този материал. А лицето, което е издало тази книга е познато на всички и той е финансирал това издание. Всички мълчат и никой не му казва нищо. Защо?
към текста >>

82. СЪДЪРЖАНИЕ

Букетът от цветя 81.
Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80. Букетът от цветя 81. Бог е Светлина. Бог е Любов. Бог е Дух. 82. Извержения 83. Къщната помощница Станка 84.
към текста >>

83. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М.
Аз отидох при тях без пари като им казах, че Учителят ме изпраща при тях. Те вече знаеха целият случай с подробностите. Групата се състоеше от Олга Славчева, сестра Янакиева и още една сестра. Останах при тях на нощувка както и на пълен пансион с храна и завивки. Минаха дни, отивам при Учителя и той ми подава един плик: „Вземи този плик". На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М. Т.", т.е. Мария Тодорова. Когато го отворих вътре имаше 1100 лева, а това не беше малка сума тогава. Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо.
към текста >>

84. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите.
Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.
към текста >>

85. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

Сега не искам да изпадате в една грешка, да тълкувате нещата по буквата на нещата." Учителят даде правила, които трябваше да спазваме с годините, но се случи както винаги се случваше, дойде ни на гости непослушанието и този неканен гост не можахме да го изпъдим от Изгрева.
Туй да знаете. Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-възвишените мисли, най-възвишените чувства, за да може да се отпечатат върху този апарат най-хубавите форми. Ние трябва да живеем. Ние ще живеем в света тъй както Бог ни е създал. Разбирате ли? Сега не искам да изпадате в една грешка, да тълкувате нещата по буквата на нещата." Учителят даде правила, които трябваше да спазваме с годините, но се случи както винаги се случваше, дойде ни на гости непослушанието и този неканен гост не можахме да го изпъдим от Изгрева. А непослушанието води до скъсване на връзката между ученика и Учителя, и с Бога. Скъсването на тази връзка водеше до отклонението от Школата. И за младите, и за старите имаше едно Слово, един Учител, един Бог, едно Послушание и едно Изпълнение.
към текста >>

86. 32. РАНИЦАТА

Двамата се споразумяват, той взима раницата и я поставя на гърба си, а тя се подпира на тояжката, подпира се полекичка, а той й протяга ръка и започва да я тегли нагоре на буксир.
Има такава приказка при българите - не иска меда от кошера, и не иска и жилото на пчелата. Сестрата упорства и не желае никаква помощ, а брата настоява. Накрая той й казва: „Слушай какво, ако искаш да знаеш аз изобщо нямаше да слизам при теб. Учителят ме накара да слезна при теб и да ти помогна, но за теб в никакъв случай не бих слезнал". Сестрата като чува това, съгласява се и му казва: „Понеже Учителят ти е наредил ще се съглася, понеже виждам, че това е помощ от Учителя, но тази помощ не е от теб, това да го знаеш и да помниш". Двамата се споразумяват, той взима раницата и я поставя на гърба си, а тя се подпира на тояжката, подпира се полекичка, а той й протяга ръка и започва да я тегли нагоре на буксир. Накрая я извлича нагоре и стигат на Бивака при общата група. Всички са насядали около Учителя, почиват си, разпален е огъня и братята разсипват чай. Сестрите изваждат от раниците си онова, което са приготвили за екскурзията. Учителят изчаква да се качат всички, както и въпросната сестра и брат, които се дотътрят накрая. Братът мълчи, не смее да погледне Учителят, а сестрата отива при него да му благодари, че й помогнал да се изкачи на планината.
към текста >>

87. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара".
Независимо с какви знания и познания човек идва от миналото си и какво носи от миналите си прераждания, всичко онова, което е усвоил в миналото сега трябва да направи преоценка като изостави излишното и достави най-същественото от себе си. А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново. За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим.
към текста >>

88. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение.
Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада.
към текста >>

89. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Загуби се по света - дойдоха, видяха, опитаха и си отидоха в света -ожениха се за света образно казано и буквално казано.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ През време на Школата състава на братята и сестрите беше такъв, че женският елемент бе повече. Защо бе така? Според мен учениците трябваше да дойдат в съотношение 1:1 - на всеки брат да съответства сестра, независимо в каква възрастова група. Отначало, като че ли дойдохме еднакво, може би мъжкия състав да бе повече, но той полека-лека се загуби и се разпиля. Загуби се по света - дойдоха, видяха, опитаха и си отидоха в света -ожениха се за света образно казано и буквално казано. Ожениха се за жени от света и се загубиха. Малцина останаха и се връщаха след години, чак тогава осъзнаха, че бяха много загубили. Сестрите влезнали в Школата възприеха Учителят отвътре със сърцето си много по-добре, отколкото братята с ума. Те умуваха за това и за онова. Ние, жените го възприехме направо и като умувахме, не умувахме дали това е Учителя - за нас този проблем бе решен един път завинаги.
към текста >>

90. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Колата забуксува, а водната стихия приближаваше.
Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека, лека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше една река, намерихме брод и трябваше да преминем. Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София.
към текста >>

91. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ Обикновено с Борис излизахме на Витоша двамата, когато той бе свободен от работа и когато нямаше братски екскурзии.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ Обикновено с Борис излизахме на Витоша двамата, когато той бе свободен от работа и когато нямаше братски екскурзии. Около Симеоново и около Бистрица навремето имаше чудни места, отдалечени, чисти поляни, там където хората не ги посещаваха. Само по сенокос идваха селяните, ко-сеха тревата, преобръщаха я, сушеха я и след това правеха големи купени със сено. Беше приказен свят с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше. Споделих веднъж с Учителя за тези места. Каза: „И аз ще дойда там".
към текста >>

Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва цвете след цвете, като набра цял букет.
Бяхме с Учителя, а това придаваше едно приповдигнато настроение. Борис набра съчки, запали огън, на два чепати пръти сложи чайник, който го бяхме оставили предния път и наляхме с вода, която носехме. Чаят завря, после седнахме на поляната, аз постлах бяла покривка, отворихме раницата и закусихме. През това време докато Борис се занимаваше с огъня и чаят Учителят се преоблече, свали запотената си риза, а аз му извадих нова от раницата, за да се преоблече. Борис отиде след това да пере ризата на реката на Учителя, а аз останах с него. Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва цвете след цвете, като набра цял букет. Ние стояхме с Борис, но не смеехме да късаме цветя, знаехме, че Учителят не разрешава късането на цветя. В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя. Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме. Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне. Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше.
към текста >>

Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички.
В градината си отглеждах цветя, но те цъфтяха, прецъфтяваха, но никога не късах цветя. Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме. Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне. Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше. Това не бе едно обикновено късане на цветя, виждаше се много добре. Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш". Аз го взех и се насълзих. Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому.
към текста >>

Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари.
Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне. Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше. Това не бе едно обикновено късане на цветя, виждаше се много добре. Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш". Аз го взех и се насълзих. Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому. Учителят имаше предвид пътя, по който щях да вървя и затова с поднасянето на букета ме предупреждаваше, поучаваше ме и ми определяше пътя. Престояхме няколко часа.
към текста >>

Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому.
Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш". Аз го взех и се насълзих. Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому. Учителят имаше предвид пътя, по който щях да вървя и затова с поднасянето на букета ме предупреждаваше, поучаваше ме и ми определяше пътя. Престояхме няколко часа. После се върнахме като в уречения час, в три часа след обед ни чакаше същия шофьор с колата, който ни върна обратно до малкия дом, а Учителят го закара сам до Изгрева. Преди да се разделя не знам защо попитах Учителя дали да кажа на брат Боян Боев за нашата екскурзия понеже ние контактувахме с него, а той живееше в една от стаите на нашата барака на Изгрева. Учителят замълча.
към текста >>

Учителят имаше предвид пътя, по който щях да вървя и затова с поднасянето на букета ме предупреждаваше, поучаваше ме и ми определяше пътя.
Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш". Аз го взех и се насълзих. Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому. Учителят имаше предвид пътя, по който щях да вървя и затова с поднасянето на букета ме предупреждаваше, поучаваше ме и ми определяше пътя. Престояхме няколко часа. После се върнахме като в уречения час, в три часа след обед ни чакаше същия шофьор с колата, който ни върна обратно до малкия дом, а Учителят го закара сам до Изгрева. Преди да се разделя не знам защо попитах Учителя дали да кажа на брат Боян Боев за нашата екскурзия понеже ние контактувахме с него, а той живееше в една от стаите на нашата барака на Изгрева. Учителят замълча. Попитах го отново.
към текста >>

Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега.
Учителят замълча. Попитах го отново. Накрая каза: „Е, рекох, брат Боян пише в списание „Житно зърно". А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции. С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност. Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега. Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя. Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш". Наистина пътят ми бе начертан и предначертан. Трябваше да се върви по него.
към текста >>

Така завърши историята с букета цветя.
Накрая каза: „Е, рекох, брат Боян пише в списание „Житно зърно". А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции. С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност. Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега. Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя. Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш". Наистина пътят ми бе начертан и предначертан. Трябваше да се върви по него. Учителят се връща на Изгрева с леката кола и веднага го наобикалят сестрите, които стояха непрекъснато пред неговата стая, но които не са ви-дяли и не са се усетили как Учителят е излезнал, защото непременно щяха да искат да тръгнат с него ако бяха разбрали, че отива на излет в планината. Попитали го: „Учителю, къде бяхте с тази лека кола?
към текста >>

Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш".
А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции. С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност. Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега. Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя. Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш". Наистина пътят ми бе начертан и предначертан. Трябваше да се върви по него. Учителят се връща на Изгрева с леката кола и веднага го наобикалят сестрите, които стояха непрекъснато пред неговата стая, но които не са ви-дяли и не са се усетили как Учителят е излезнал, защото непременно щяха да искат да тръгнат с него ако бяха разбрали, че отива на излет в планината. Попитали го: „Учителю, къде бяхте с тази лека кола? " „На едно райско място." Не им казва къде е бил и с кого е бил.
към текста >>

Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи.
По-късно след години, когато минахме по същите места бяха построили летовища. Духовете бяха обсебили това райско място и бяха го направили жилища за човеци. Ето ви един пример за рая на душите с нашата екскурзия и друг пример за жилищата на човеците. Това е достатъчно като пример. Спомням си, че сме в клас и се намираме в салона на Изгрева. Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи. Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя. Всеки в себе си беше се определил за този букет. Едни бяха за, други против. Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички. Учителят влезна, всички станахме.
към текста >>

Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя.
Духовете бяха обсебили това райско място и бяха го направили жилища за човеци. Ето ви един пример за рая на душите с нашата екскурзия и друг пример за жилищата на човеците. Това е достатъчно като пример. Спомням си, че сме в клас и се намираме в салона на Изгрева. Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи. Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя. Всеки в себе си беше се определил за този букет. Едни бяха за, други против. Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички. Учителят влезна, всички станахме. Преди това пеехме песни, а аз седях на пианото и акомпанирах.
към текста >>

Всеки в себе си беше се определил за този букет.
Ето ви един пример за рая на душите с нашата екскурзия и друг пример за жилищата на човеците. Това е достатъчно като пример. Спомням си, че сме в клас и се намираме в салона на Изгрева. Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи. Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя. Всеки в себе си беше се определил за този букет. Едни бяха за, други против. Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички. Учителят влезна, всички станахме. Преди това пеехме песни, а аз седях на пианото и акомпанирах. Учителят дойде до масата и катедрата, седна на стола, погледна цветята и каза сърдито: „Махнете тези цветя.
към текста >>

Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички.
Спомням си, че сме в клас и се намираме в салона на Изгрева. Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи. Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя. Всеки в себе си беше се определил за този букет. Едни бяха за, други против. Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички. Учителят влезна, всички станахме. Преди това пеехме песни, а аз седях на пианото и акомпанирах. Учителят дойде до масата и катедрата, седна на стола, погледна цветята и каза сърдито: „Махнете тези цветя. Аз тук смърт не искам". Веднага скочиха някои от близкостоящите, протегнаха ръце, взеха цветята и вазата и бързешком ги изнесоха от салона.
към текста >>

Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии.
Тук разбрахме, че за постъпката на един ученик от Школата са отговорни и другите ученици в Школата, защото тяхното отношение към постъпката създава условия и възможност тя да се прояви. Бяхме в ранните години на една екскурзия на Мусала и там до едно езеро при хижата през 1925 г. Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път.
Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината.
към текста >>

Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си.
към текста >>

92. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза.
към текста >>

Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия.
Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т".
към текста >>

Не можа този брат да напише буквата „Т".
А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа.
към текста >>

Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи.
към текста >>

После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А".
Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици.
към текста >>

Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т".
Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.
към текста >>

Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола.
Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти.
към текста >>

93. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш". Да, това петно по моята рокля бе началото на моето опетняване. От тук се почна. Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо. Вероятно и на мен в този момент и миг пред Учи|еля бе ми сложена невидимата дамга и моят път бе предопределен. И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах.
към текста >>

94. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Тук учехме азбуката на окултните закони.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН В Школата на Учителя, в която бе целият човешки свят събран на едно място на земята имаше различни и всевъзможни положения. Не минаваше час да не се задвижи нещо и да не бъде за поука и урок някому. Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му.
към текста >>

95. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии.
Чуй, Господи, молитвата ни и дай внимание на молението ни, защото на Тебе уповавахме. Спаси братята ни заради милостта си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им. Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите. Фердинанд прави груби грешки, не приема предложението от страна на Турция за мир. След което след избухването на холерата турците предприемат нападение срещу българските позиции на Чаталджа, отхвърлят ги и българите дават много жертви както от холерата, така и от куршумите.
към текста >>

96. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста.
А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот.
към текста >>

Не си глупава, но всеки и ученият като дойде до духовния живот започва от буквите „а", „б" и става като малко дете.
Ще преминеш всичките етапи: добър, по-добър, най-добър и идейно-мистично добър. После ще преминеш - умен, по-умен, най-умен и идейно-умен". „Учителю, аз в кой стадий съм? " „Ти си от добрите и по-умните. Сега трябва да станеш най-добра и най-умна и после идейно-добра и идейно-умна." „Аз съм глупава." „Защо? Не си глупава, но всеки и ученият като дойде до духовния живот започва от буквите „а", „б" и става като малко дете. Най-силният ученик в първо отделение нали е последен във второ отделение и първият ученик във второ отделение е последен в трето отделение и т.н. При всяка нова фаза на живота си човек оставя всичко старо и започва като малко дете, което нищо не знае."
към текста >>

97. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство.
Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века.
към текста >>

98. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши.
Георги Радев. 3. Кръстю Тюлешков. 4. Христо Койчев. 5. Георги Томалевски. 6. Петър Камбуров. Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито.
към текста >>

99. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Буквата „л" е това, което иде от Бога.
На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло. На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа".
към текста >>

Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота.
На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език.
към текста >>

Много от буквите са взети от йероглифските знаци.
Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език.
към текста >>

Буквите са взети от фирмите в природата.
Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език?
към текста >>

А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа".
Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език? Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва. И тялото разбира този език.
към текста >>

100. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ