Търсене в текстове за 'Букви'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения.
Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години.
към текста >>

2. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка.
Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата. Изданието се подготвяше и ръководеше от Неделчо Попов. Той можеше да влезне и да даде поръчката и накрая да вземе готовата продукция, но не можеше да се намесва в нито един етап на печатането. Изобщо имаше много условия в тази задача. Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка. Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това".
към текста >>

3. 3_69 Сватбата на Големия брат

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми.
Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго. Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми. Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере.
към текста >>

Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени!
Изживявахме го тежко. Как стана така и защо стана така? Та Учителят можеше всичко и знаеше всичко? Защо го допусна? Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят.
към текста >>

4. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат.
Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха.
към текста >>

После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола.
Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него.
към текста >>

Така се работеше тогава поради липса на букви.
Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон.
към текста >>

5. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

Галилей Величков (1911-1985)

Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас.
Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото! " Ние седяхме на пейките долу и разговаряхме помежду си. Това се заби у нас. Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас. Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи.
към текста >>

6. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Дори е написано с главни букви.
Чудя се и нищо не измислих и затова дойдох да видя какво да правим с тях. Какво ще ми кажете, Учителю? " Лъчезарната усмивка на Учителя не слиза от лицето Му. "Брат, какво да ти кажа. Каквото има да се каже за твоите синове е вече казано. Дори е написано с главни букви. Те са били навремето най-големите пирати в Средиземно море и са плячкосвали английската и испанската флота. Били са страшилище за три империи. За тях можеш да прочетеш във Френската енциклопедия." Приятелят е занемял. Няма вече усмивка. Вцепенен е. Мълчи.
към текста >>

Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви.
И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>

7. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана. Накрая започнахме да подвързваме книги и то нощно време. Сключихме договор с една библиотека „Златни зърна", като се бяхме уточнили да ни дават за подвързия каквито книги се падат на рафтовете - дебели, тънки, големи или малки. А те взеха, че ни даваха най-дебелите книги за подвързване и пак на същата цена. Използваха ни и ние не можехме да караме повече, отказахме се.
към текста >>

8. 38. БАБА ДОНКА

Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите.
А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят.
към текста >>

9. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед.
Тя не можеше така да се публикува. Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин. Паша ръководеше издаването на беседите, защото през нея минаваше цялата работа.
към текста >>

След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед.
Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин. Паша ръководеше издаването на беседите, защото през нея минаваше цялата работа. Тя стилизираше малко беседата на Учителя, защото да говориш е едно, а да пишеш е друго.
към текста >>

10. 84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14

„Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница.
към текста >>

Тук свързваха буквите на страници.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
към текста >>

Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола.
Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен.
към текста >>

Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета.
към текста >>

След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница.
Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени.
към текста >>

Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви.
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история.
към текста >>

11. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Обикновено тези писма започваха с буквите „Н.Л.К.Пр.Б.Л.", което значи: Няма Любов като проявената Божия Любов.
Дори и накрая Боян Боев написа едно писмо с дата 14.11.1941 г. и го изпрати до всички братства. Сега ще ви цитирам следните редове, които представляват финал на този разказ. „Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време идва голям духовен глад. След днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкия път за изграждане на една нова, светла култура на земята е духовния път, е възприемане на мощната вълна на Любовта, която слиза сега отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души,".! Обикновено тези писма започваха с буквите „Н.Л.К.Пр.Б.Л.", което значи: Няма Любов като проявената Божия Любов. Друг път започваха със: „С.П.Б.Л.Н.П.Ж." Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
към текста >>

12. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно.
Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

13. 93. Вестник „БРАТСТВО

Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят.
Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация.
към текста >>

14. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая.
Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него. З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4.Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи.
към текста >>

5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви.
Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него. З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4.Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира.
към текста >>

15. 49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР

За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено.
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги бе много трудно. Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара. За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул.
към текста >>

Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите?
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги бе много трудно. Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара. За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул.
към текста >>

Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул.
За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха.
към текста >>

Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола.
Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя.
към текста >>

Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул.
Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя. Затова за всяко отпечатано томче е заплатено с висока цена.
към текста >>

16. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат.
„Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир.
към текста >>

17. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши.
Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови. Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там.
към текста >>

18. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

" Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри.
Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед.
към текста >>

19. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Работата беше много когато започнахме да отпечатваме беседите. Имаше голяма работа било за дешифриране на стенограмите, било да се коригират. Бяха станали купища беседи на стенограми и те трябваше да се дешифрират, след туй да се коригират, след туй да се напишат на пишеща машина и след туй да се дадат на печатница да се наберат. Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират. Тези шпалти обикновено се коригираха по два-три пъти. Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи.
към текста >>

20. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина.
Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото копие, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори. Следващият етап бе купуването на машините. За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия.
към текста >>

Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път.
За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха.
към текста >>

Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова.
А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия.
към текста >>

Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага.
Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия. Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства.
към текста >>

21. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

" След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви.
вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: „Мир вам! " и изчезна, а остана само долният образ и видението се свърши. При отиването ми за София аз се отбих в Нова Загора, в салона на Братството. При беседата ми се даде същото видение както в Айтос. А освен това същото видение е видяла и една сестра от Нова Загора във време на молитва.
към текста >>

22. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
към текста >>

Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си.
към текста >>

Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ.
Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница.
към текста >>

Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите.
Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година. Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско.
към текста >>

23. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ".
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото.
към текста >>

Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това.
Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото".
към текста >>

Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото.
Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука.
към текста >>

И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия".
Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите. На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия. Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско духовенство.
към текста >>

24. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото.
Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството.
към текста >>

След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение.
Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк.
към текста >>

25. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай.
2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г. в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря. До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3. Двете ръце се издигат горе над главата и с тях се поднася синовно поклонение Богу - Елохим, Който е един от тримата.
към текста >>

26. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа. Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота. Бати Ради бе неимоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив. Той бе много великодушен, с голямо и чисто сърце. Патриархът прехвърли през вековете богатствата на своя ум, които моделираха лоба на Бати Ради.
към текста >>

27. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе.
Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие. Очаквахме поведението на УЧИТЕЛЯ. А Той, когато котаракът направи скока и се метна на бялата възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж. Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе. Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда.
към текста >>

28. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Галилей Величков

Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото.
А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна. Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в пространството. Зад формата Той открива съдържанието. Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога! Не бяха рядкост и лекции с теми от наше ежедневие. С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети. УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог.
към текста >>

29. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов".
Към 25-я ден движението не е тъй сковано. Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма.
към текста >>

30. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци.
Една от най-големите мистерии в Кабалата и Астрологията е числото 12, което е свързано със зодиакалните знаци. Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя.
към текста >>

Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария.
Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя. По време на Школата на Учителя Той лично ми каза, че чрез тези 12 категории знаци от зодиакалния кръг, чрез които Той работи, то зад всяка категория и зад всеки знак стоят 10 души.
към текста >>

31. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви.
Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години. По този начин може да се види през една седмица какво Учителят е говорил. Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една седмица, т.е. в сряда, петък и неделя. По този начин аз направих 24 големи тома, като ги подвързах беседите така както са излизали по седмици. Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви. При направения обиск през 1957 г. милицията ги взе всички. Сега ще слезнат много готови души от Невидимия свят и ще вземат в ръцете си цялото Учение. Слънчевите Деви ще слезнат от Нептун. Синовете на Мъдростта ще слезнат от Уран, а Синовете на Истината от Плутон.
към текста >>

32. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите.
аз я накарах да си напише опитностите, но тя ми каза, че не можела да пише, понеже била слабо писмена. Тогава накарах Цанка Екимова да отиде при нея и лично да запише нейните опитности, които тя направи и след това бяха ми връчени. Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна. По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет. Такива случаи има към десетина. Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова.
към текста >>

33. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам живота, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм на беседи, пак съм си отивала на село, била съм и на работа като учителка. Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета. Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие".
към текста >>

34. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
към текста >>

35. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951-1966 г. гр.
Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло. Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19. Които се явиха като пророци и заявяват на всеослушание, че Учителят говори чрез тях и записаха тези свои слова на касетки и ги разпространяват из България, като цитират, че Словото на Бога непрекъснато тече от своят първоизточник и че това, което е казал Учителят Дънов е вече отминало време, а което те казват е истинското настояще. А те не знаят, че Бог чрез нечисти проводници не се проявява, каквито са те. 20. Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951-1966 г. гр. София, изд. 1994 г. Не е отбелязано никъде кой е съставителя, кой е издателят и чий е този материал. А лицето, което е издало тази книга е познато на всички и той е финансирал това издание. Всички мълчат и никой не му казва нищо. Защо?
към текста >>

36. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
към текста >>

37. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951 ÷ 1966 г. гр.
Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло. Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19. Които се явиха като пророци и заявяват на всеослушание, че Учителят говори чрез тях и записаха тези свои слова на касетки и ги разпространяват из България, като цитират, че Словото на Бога непрекъснато тече от своят първоизточник и че това, което е казал Учителят Дънов е вече отминало време, а което те казват е истинското настояще. А те не знаят, че Бог чрез нечисти проводници не се проявява, каквито са те. 20. Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951 ÷ 1966 г. гр. София, изд. 1994 г. Не е отбелязано никъде кой е съставителят, кой е издателят и чий е този материал. А лицето, което е издало тази книга е познато на всички и той е финансирал това издание. Всички мълчат и никой не му казва нищо. Защо?
към текста >>

38. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М.
Аз отидох при тях без пари като им казах, че Учителят ме изпраща при тях. Те вече знаеха целият случай с подробностите. Групата се състоеше от Олга Славчева, сестра Янакиева и още една сестра. Останах при тях на нощувка както и на пълен пансион с храна и завивки. Минаха дни, отивам при Учителя и той ми подава един плик: „Вземи този плик". На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М. Т.", т.е. Мария Тодорова. Когато го отворих вътре имаше 1100 лева, а това не беше малка сума тогава. Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо.
към текста >>

39. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите.
Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.
към текста >>

40. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Не си глупава, но всеки и ученият като дойде до духовния живот започва от буквите „а", „б" и става като малко дете.
Ще преминеш всичките етапи: добър, по-добър, най-добър и идейно-мистично добър. После ще преминеш - умен, по-умен, най-умен и идейно-умен". „Учителю, аз в кой стадий съм? " „Ти си от добрите и по-умните. Сега трябва да станеш най-добра и най-умна и после идейно-добра и идейно-умна." „Аз съм глупава." „Защо? Не си глупава, но всеки и ученият като дойде до духовния живот започва от буквите „а", „б" и става като малко дете. Най-силният ученик в първо отделение нали е последен във второ отделение и първият ученик във второ отделение е последен в трето отделение и т.н. При всяка нова фаза на живота си човек оставя всичко старо и започва като малко дете, което нищо не знае."
към текста >>

41. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши.
Георги Радев. 3. Кръстю Тюлешков. 4. Христо Койчев. 5. Георги Томалевски. 6. Петър Камбуров. Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито.
към текста >>

42. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Много от буквите са взети от йероглифските знаци.
Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език.
към текста >>

Буквите са взети от фирмите в природата.
Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език?
към текста >>

43. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк".
По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя.
към текста >>

44. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА Той беше още от самото начало при отварянето на Школата. Висок, суховат, но интелигентен и умен. Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста. Но езикът му беше хаплив към чуждите слабости. Но към своите слабости беше великодушен. По негов адрес Учителят много неща е споменавал и след време ако съберете всичко, което е казал за Георги Радев ще може да изградите един образ за него. Към него аз лично имах разположение, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева. Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи.
към текста >>

45. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Някой написал една французка дума, на която буквите били като българските.
Ако имам в нещо погрешка аз бих желал да ми я каже някой да я изправя. Аз съм забелязал всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже и Савка, и тя мисли така. Аз препрочета, проверя отначало това, което съм написал и като слез-на до вашите разбирания хвана се за корема от смях. Вие като гледате, че аз се смея мислите, че ви се присмивам, но това не е вярно. Някой написал една французка дума, на която буквите били като българските. Някой друг я прочел на български и излезло нещо смешно. Казвам му: „Не е така". „Ама нали аз прочетох? " „Прочел си на български, а думата е написана на френски." И вие сега казвате: „Видях". Видяла си само външната страна.
към текста >>

46. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово.
Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист. Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово. Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина. Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм. Та трите тогава в един период воювахме помежду си за надмощие една над друга със средства, които не са позволени на една ученичка, а що се отнася до най-приближените ученички на Учителя това тяхно поведение бе несъвместимо със Словото и с Школата. Тогава Учителят ни извика трите и без да обяснява защо и как ни даде една простичка задача. Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си.
към текста >>

47. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Тогава виждам, че ние сме записани в първо отделение на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя. Аз съм забелязал, всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже Савка и тя мисли така". Аз се оглеждам и търся моето място сред останалите. Тогава виждам, че ние сме записани в първо отделение на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
към текста >>

48. 10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ

При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите.
А сега, само след няколко години измъчен живот, когато се бях изкачила на върха Камен дел на Витоша душата ми беше като окована в ледове. Стоях там бездушна като че ли бях със завързани очи без нищо да 164 трепне в мен. Когато се върнах с тревога от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах. Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци". И наистина, аз така се бях зазидала и продължавах да се зазиждам още 15 години наред след това в отрицателни мисли, чувства и преживявания, че в паметта ми нещо започна да се обърква и да ми преки както при лекторските ми курсове, в които работех така и в най-обикновената работа в домакинския ми живот. При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите. Веднъж казах на момичето си: „Отрежи си ръцете, че умий хляба! " Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него. Никога не бях сигурна, че това, което правя, пиша или изговарям е вярно. Но най-лошото беше, че това нещо 3 години наред се засилваше от ден на ден. Прибягнах пак до Учителя.
към текста >>

49. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете.
А сега идва и третото направление. Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин. Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали. Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината!
към текста >>

50. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви.
Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора. Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички - запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!
към текста >>

51. 10. СЕАНСИ

Надежда Георгиева Кьосева

А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката.
Много хубав човек беше. Той вярваше в задгробния живот. Веднъж решихме с брат ми, Крум Въжаров и той да направят сеанс. Те хващаха една заострена, кръгла пръчка и я задвижваха върху една кръгла дъска с азбука. Те ни казаха да гледаме спокойно и да не се смеем, защото ние се смеехме. А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката. По наше желание беше, те да си затворят очите, защото не им вярвахме. Така, че това, което се записваше се движеше с друга сила, а не от тях, както ние смятахме, че те го движат, което малцина вярват, Поиска и се на Сашка да викаме духа на майка ни. Помня, че голям плач имаше тогава. Особено от нейна страна, защото думите, които се изглеждаха бяха отправени към нея. Сашка е безверна.
към текста >>

52. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Маргарита Рангелова Стратева

На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви.
Когато една нощ седял на верандата Славчо се замислил за извънземни неща и започнал силно да се моли да му се даде възможност да провери има ли задгробен живот. Тъй като се молил призовавайки някои, изведнъж от към прозореца влиза нещо като пара, което постепенно почва да се оформя като човешка фигура. Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви. Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха. Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка. Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките.
към текста >>

Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка.
Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви. Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха. Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка. Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово. Там имахме голяма градина с дървета.
към текста >>

53. 2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА

гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов".
2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА Кина: Аз бях в 4 гимназиален клас, а Гита в 3 клас 1929 или 1930 г. като ученички отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на пл. „Ал. Невски". Всичко мина много тържествено под строй на всички гимназии и по едно време спряхме на едно място. Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 дев. гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката".
към текста >>

54. 6. НЕЩО ЗА ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА

Люба Стойкова

На нея със златни букви пишеше „Вътрешна Школа".
Сцената и стълбите бяха заобиколени с парапети. До стълбите имаше катедра, а върху нея беше поставена една голяма и дебела книга с небесносин цвят и украсена със златни неща. Хората си приказваха на групички. Аз бях сама и погледът ми беше е закован върху книгата. Най-после се реших, изтичах по стълбите, застанах до катедрата, взех книгата. На нея със златни букви пишеше „Вътрешна Школа". Отворих книгата, но в същия момент Учителят застана зад гърба ми, затвори книгата ми и каза:„ Рано е още. Когато трябва ще Ви повикаме". Събудих се. Мина доста време в усилена подготовка и дойде времето, когато ме повикаха.
към текста >>

55. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

Върху синята книга със златни букви беше написано „Вътрешна школа".
В дъното видях Учителя да говори с двама братя. На висок подиум, към който водеха стъпала, видях катедрата. Върху нея лежеше затворена дебела книга с небесносиня подвързия. Аз стоях отделно от всички, с поглед, прикован в книгата. Най-после се реших, тичешком изкачих стъпалата и се намерих на катедрата. Върху синята книга със златни букви беше написано „Вътрешна школа". Отворих я наслуки, но в този момент Учителят застана зад мен, затвори книгата и каза; „Рано е още. Когато потрябвате, ще бъдете повикана". Наистина дойде моментът, когато ме повикаха. Образува се малка хармонична група от братя и сестри, които се събираха ежеседмично. Ръководителят на Бялото Братство във Варна, Велко Петрушев, говореше, а аз стенографирах това, което Святият Дух снемаше отгоре.
към текста >>

56. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител".
За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26). Между тия братя, интелектуалци аз пораснах бърже в свободен дух, развих ума си и цялото ми същество трептеше в палящ копнеж.
към текста >>

57. 9. Чужденецът

Мария Младенова

Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите.
Ако беше гладен казва: „Дай хляб", „Гладен" или „Дай пия". Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката", така сладко чуруликаше. Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него. В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст. Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението. Ний, като неопитни, недосетливи и неразумни, само му се караме и накрая детето плаче и гледа плахо със страх. Заведохме го на Изгрева, питам Учителя за него, като изказвам мъката си, какво да учи, какво да го правя, като че ли мъчно ще се развива. Учителят го погледна мило, нежно и ми каза: „Той е млад българин, дайте го в чуждо училище.
към текста >>

Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението.
Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него. В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст. Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението. Ний, като неопитни, недосетливи и неразумни, само му се караме и накрая детето плаче и гледа плахо със страх. Заведохме го на Изгрева, питам Учителя за него, като изказвам мъката си, какво да учи, какво да го правя, като че ли мъчно ще се развива. Учителят го погледна мило, нежно и ми каза: „Той е млад българин, дайте го в чуждо училище. Той ще си свърши задачата, за която е дошел". Аз се зарадвах, че ще си реши правилно задачата, успокоих се.
към текста >>

58. 16. Сигнал за помощ

Стефка Няголова

16. СИГНАЛ ЗА ПОМОЩ През време на една от своите беседи, както държал беседа Учителят изведнъж се вглъбил в себе си, притворил очи и след миг написал на черната дъска трите букви „SOS“ и обяснил: „В този момент в Атлантическия океан потъва един кораб.
16. СИГНАЛ ЗА ПОМОЩ През време на една от своите беседи, както държал беседа Учителят изведнъж се вглъбил в себе си, притворил очи и след миг написал на черната дъска трите букви „SOS“ и обяснил: „В този момент в Атлантическия океан потъва един кораб. Той е издал своите сигнали за помощ SOS, обаче никой на този кораб не се моли. Няма нито един, който да вярва в Бога, който да търси Неговата помощ. „Аз приемам тези сигнали, но понеже нито един на кораба не се моли, ние не можем да окажем помощ и съдействие на кораба. Той ще потъне“. И действително след няколко дни във вестниците писали, че на тази и тази дата, около толкова часа в Атлантическия океан е потънал кораб.
към текста >>

59. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

А тя им се накара, но така както не ще, пък им го напише и на френско произношение с български букви.
6. ТРИТЕ РОЖДЕНИ СЕСТРИ Ама нямам думи да изкажа и възхищението си и какво, разменната монета тогава в Братството беше обичта. Моите деца калпазани имат нужда да учат, някакъв език - немски ли или френски. Ама не искат да го научат да го четат, а карат леля си Аня Теодорова, а пък тя беше образцова учителка по езиците: немски, френски, руски и български. А Паша беше химичка- математичка. А тя им се накара, но така както не ще, пък им го напише и на френско произношение с български букви. На Изгрева съм от 1960-1961 г. Преди живеехме в Подуяне, моят другар имаше много голям имот. Никак не е нескромно, но милионер беше. И можеше тука да закупи имот, но не ми споделяше идеите, тука можеше да ми закупи не знам какво.А все искаше да бяга в Америка или Австралия. А пък аз вече стъпих ли тука на Изгрева, край.
към текста >>

60. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали?
Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска. Втората случка: Накрая на тая книга бяха цитирани три намерени стари разкази за българите. В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали? Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо.
към текста >>

При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви.
Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония.
към текста >>

Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му.
Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син.
към текста >>

61. 9. Съдбата на едно списание и нещо друго

Анина Бертоли

Словото на италиански с печатни букви?
В: Те на български ли са или на италиански? А: На италиански. Той на италиански си пишеше. В: Друг един въпрос. Имате ли, пазите ли по едно копие от онова което е издавано от Словото на италиански? Словото на италиански с печатни букви? А: Те повече в Италия се намират, защото в Италия има много от беседите на учителя. В: От печатните. А: От печатните, защото там имаше един брат Бенедето Барух се казва, който е бил ученик на Учителя. Той в Милано живее и баща ми му е пращал. Той същевременно е починал и всичко го остави на мене.
към текста >>

62. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви.
Българинът от Лос Анжелис попитал дали наистина е бил в Индия и се е срещал с тоя йога. А той принадлежал на тая група гдето били във връзка с тия йоги и писали веднага писмо, да проверят, дали наистина такъв човек е бил. И те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек. Не е вярно, че се е срещнал. Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа“. А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви. Първото е Михаил е вярно, Втората А. Той вместо Иванов си е прибавил едно А - Айванов и третото е Омраам, което също си го прибавил. А всичко върху лъжа е. В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания“ от 1922 г. А: Да, да, знам.
към текста >>

63. 11. Възпоминание

С големи букви е озаглавил: „Така работи Учителят“.
Това е един пример, когато бъдещите поколения ще работят със сходни методи като, приемайки Словото на Учителя и прилагайки го в живота си, ще се сдобият с едни положителни резултати за своето развитие. Ние следващите поколения, които не заварихме Учителя и онези, които Го завариха, знаехме от опит, че някои имаха опитности приживе с Учителя на физическото поле, при срещата си с Него. Други имаха опитности с Него изразени в Невидимия свят, като срещи с Него на сън, във видения и други форми на контакт. Опитностите носеха печата на Учителя, защото бяха запечатани с печата на Неговото Слово. Ето тук брат Крум е озаглавил своята тетрадка, като спомени за влизането му в Братството. С големи букви е озаглавил: „Така работи Учителят“. Ние смятаме, че по-подходящо заглавие от това, не може да се намери за неговите опитности. Така също и за опитностите на другите. Наистина, така е работил Учителят и така работи Учителят днес и така ще работи Учителят утре. А как работи ли? Чрез Словото, чрез Дух и Истина.
към текста >>

64. 72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША

Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма.
Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години. Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма. Тя продължаваше да работи до края на живота си. Нейното физическо слънце бе залязло, но остана нейното вътрешно слънце да й свети и огрява.
към текста >>

65. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Понякога тя работеше цяла нощ и осъмваше до сутринта, когато в седем часа сутринта идваше Влад Пашов, който взимаше приготвената беседа и я носеше при словослагателите, за да се набере чрез оловните букви за печат.
Тогава за Паша почваше двойна, по-мъчна работа. С една ръка държеше и гледаше оригинала, т.е. дешифрираната беседа от стенографите и след това поглеждаше онова, което някой от тях е коригирал. На много места Паша лепеше листчета отстрани на изработените беседи с допълнения. Някой от тях бе изхвърлил цели примери, други бяха съкратили примерите и всичко това Паша пишеше на тези листчета съгласно оригинала и ги залепваше. Понякога тя работеше цяла нощ и осъмваше до сутринта, когато в седем часа сутринта идваше Влад Пашов, който взимаше приготвената беседа и я носеше при словослагателите, за да се набере чрез оловните букви за печат. Там работеха Влад Пашов, Димитрий Стоянов и Кирчо-лъвчето. Тя работеше цяла нощ, защото бързаха. Аз се учудвах как Паша правеше това нещо. Тя, която имаше мандат от Учителя за работа по беседите трябваше да работи с тези братя, които не обелваха зъб по времето на Учителя, че тя не работи добре, нито пък си предлагаха услугите да свършат работата, която тя работеше. А сега бяха надали вой срещу нея.
към текста >>

66. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

Ако едно име е съставено от три срички, то трябва да е пак от три срички, но първата сричка трябва да съдържа една гласна и една съгласна и то такава съгласна, която да е взета от първите десет букви на азбуката.
Беше ми нещо мъчно, но не отидох да се оплаквам, а по работа, каквато често ми се отваряше. По едно време, без да става дума за имената на хората и за това, кои са правилни и кои не, Учителят сам заговори. Сам ме запита: "Знаеш ли кои имена са правилни? " "Не зная", беше моят отговор. Той продължи: "Твоето име, например, не е правилно. Ако едно име е съставено от три срички, то трябва да е пак от три срички, но първата сричка трябва да съдържа една гласна и една съгласна и то такава съгласна, която да е взета от първите десет букви на азбуката. Втората сричка да е пак от една гласна и една съгласна, която да е от втората десятка на азбуката. Същото се отнася и до третата сричка на името: третата съгласна да бъде от третата десетка на азбуката. Твоето име Паша или Параскева не отговаря на правилото". Слушам, мълча и нищо не казвам. Какво да кажа?
към текста >>

На листчето беше написано с едри славянски букви, почеркът на Учителя: АМРИХА.
Какво да кажа? Да ме кръстят отново, изключено е. За друго нещо нито мога да мисля, нито зная какво да мисля, или какво да искам. В този момент на мълчание от моя страна, Учителят влезе в своята стая и скоро, не повече от пет минути, дойде пак при мене с едно листче в ръка и ми го подаде. "Ето, каза Той, това е твоето име". На листчето беше написано с едри славянски букви, почеркът на Учителя: АМРИХА. Аз го прочетох, мислено в себе си, но не посмях да го изговоря гласно. Обаче, това стори сам Учителят. Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му.
към текста >>

67. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

/Песен изпята от Учителя/ ПЕСЕН ОТ БУКВИТЕ С - Що от месечината слиза.
(Дадена за Катя Грива, която е била болна.) /Изпята на 3.х.1934 г., сряда/ ТАМ ГОРЕ В ПЛАНИНАТА Там горе в планината, извира чистия извор. Дълги години при вас аз живях. Сбогом високи върхове. Моята цел е морето, от което преди векове съм излезъл. Ой, ви вас малки цветя що сте поникнали по моят път, ще ви напоя с моята влага. /Песен изпята от Учителя/ ПЕСЕН ОТ БУКВИТЕ С - Що от месечината слиза. Д - Що от слънчевата светлина тръгва. Е - От дълбок сън се събужда. За баница той пита. С- По градината ходи. Парите им взима и спокойно ги утешава, че всичко загубено ще се повърне.
към текста >>

68. 67. СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ НА РИЛА

На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви.
Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка. Защото "Гранатите" в Цековия камък бяха по-едри и се бях разсърдила като дете. На следващия ден се връщам от езерото на Чистотата по познатата пътека. Като се изкачвам, за да изляза на полянката в тревата виждам едно камъче. Гледам, не е обикновено камъче. На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви. Отивам при Учителя и Му показвам камъчето. Той го разгледа и каза: "Пазете си това камъче! Адепти са го писали". Този път аз съм усмихнатата и радостна. Изпити.
към текста >>

69. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Като сравнява буквите в думите "обич" и "любов", Учителят казва, че любовта на българина означава стремеж към Бога и борба с централните сили на земята.
Човек трябва да се храни с пшеничен хляб. Какво нещо е обичта? Обичта всякога дава. Тя не взема. Тя взема само необработена материя, с цел да я обработи. Като сравнява буквите в думите "обич" и "любов", Учителят казва, че любовта на българина означава стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. На едно много важно нещо ни обръща внимание. Учителят: като коригираме някого, да не изпаднем в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим да не изпаднем в тяхната грешка. Желанието на Учителя е: да създадем около себе си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото братство да растат и да се развиват правилно. Тази година трябва да работим в това направление.
към текста >>

70. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си.
Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да. В: Може ли да се преведат от немски на български? Веска: Ами да, те са при мене.
към текста >>

71. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата.
Но тези явления бяха рядко и ние сравнително спокойно преминавахме дните. И така една нощ сънувах, че се изкачвам по една отвесна стена с много усилия и напрежение и вече изморена стигам до горния рай. В този миг идва Учителят и ми подава ръката си и аз се озовах на една спокойна зелена поляна. Наближаваха Рождествените празници и Нова година. Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител.
към текста >>

А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му.
За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София.
към текста >>

72. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете".
За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това е тъй нареченото правилно акцентиране. В новата песнопойка са отпечатани 165 песни, мелодии, теми. В първата й част, тъй наречените "Братски песни", има не само песни от Учителя, но и от други братя-музиканти. Те са 16 песни. Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били приети от Учителя и приятелите добре.
към текста >>

73. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна.
Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях. Около три години в семейството ми с баща ми бяха тия борби, брат. После по това време пишеха по вестниците срещу Учителя, говореха, че Учителят хипнотизирал, говореха най-лоши неща които сте чували да говорят за това и естествено. Но за да предотвратя това, аз го заведох при Учителя, още първата -година и когато Го видя, видях, той каза, като си излязохме вкъщи каза: „Ленче ма, казва, Той на светец прилича".
към текста >>

74. 44. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Щото с едри букви го бях малко така.
Кой, казва е написал това писмо? - „Аз, викам Учителю". „О-о-о, казва, много искаш в Любовта и много даваш". Само по писмото, това ми е казал. Като го погледна отгоре. Щото с едри букви го бях малко така. Аз пишех и ситно и едро и различно. Сега вече пиша лошо. В.К.: Ясно. Е.А.: Защото ръката ми няма тая стабилност. Та такива работи.
към текста >>

75. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред.
Човешките разправии край нямат.Което ти казах снощи, него върши. Там близо стой, няма друго избавление.Вярата е която спасява. Вярата, живата вяра. Не вярата на буквата. Живота е както учението на четение. Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред. Не се безпокой. Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Бог иска да имате добри сърца. Знаеш ли какво нещо е добро сърце?
към текста >>

76. 74. ИВАН АНТОНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

На Аня прави впечатление това, че цял манифест, то беше една такава страница, аз си спомням щото съм ги виждала и така с едри букви, но доста редове.
И като отишъл вкъщи казал война е обявена, има манифест и той разказва целия манифест какво се пише в манифеста. Аня казва: „Ама ти прочете ли го? " „Не, аз не знам да чета, но друг един го прочете". „Ами ти го запомни? " „Ами запомних го". На Аня прави впечатление това, че цял манифест, то беше една такава страница, аз си спомням щото съм ги виждала и така с едри букви, но доста редове. Цяла страница да запомниш, а той дословно го запомнил. И това на Аня й направило впечатление и после тя го пита: „Искаш ли да учиш? " „О да казва, искам". И тя почва сама да го учи от първо отделение, второ, трето, четвърто. И той едновременно се явява за четирите отделения на изпит и ги издържава.
към текста >>

77. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Ние имахме така опит за печатница, ама какво бяха купени само букви само и той имаше там стаичка до малкия салон на ул.
Но комунистите понеже могат да лъжат са се измъкнали. А той не могъл да се измъкне, щото той не може да лъже. И по този начин него го хващат и го изключват от гимназията, и затуй той оттогава не беше с добро чувство към момчетата комунисти. Щото нали, уговарят нещо да правят, пък те не са си удържали думата. Аз го знам още от 1923 год. Ние имахме така опит за печатница, ама какво бяха купени само букви само и той имаше там стаичка до малкия салон на ул. „Оборище" 14 и там набираха. И той набираше и когато набираше ги носеше другаде да се печатат в печатницата. Това беше свързано с трудности. На количка ги натовари, тъй както са свързани за печат, напечата ги и ги връща. Но много ревностен е бил брат Влад.
към текста >>

78. 131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА

Така категорично й казвах, защото някакви подписи имаше само с буквички.
Учителят един цен дойде и на Паша, и на мене каза: „Нека да отиде една от вас при жена му и да й поговори, да не стават скандали". И сега ние приказвахме с Паша, ти ли ще идеш, аз ли да ида и не знам как стана, аз отидох. И аз й говорих на тая жена хубаво, говорих й, че Цанка, и влюбена да е в мъжа ти, няма да го вземе. Щото тя беше женена. Даже казвам да го обича, няма да го вземе. Така категорично й казвах, защото някакви подписи имаше само с буквички. Не беше цяло име. Това ли я съмнявало, не знам какво и по този повод някакъв скандал е станал и мене ме обвиниха. И Мария ми каза, че мене ме обвинили. Тя издаде семейната тайна. Щото майката на Цанка на езерата, цяло лято с мен се държа като с враг.
към текста >>

Така категорично й казвах, защото някакви подписи имаше само с буквички.
Учителят един ден дойде и на Паша, и на мене каза: „Нека да отиде една от вас при жена му и да й поговори, да не стават скандали". И сега ние приказвахме с Паша, ти ли ще идеш, аз ли да ида и не знам как стана, аз отидох. И аз й говорих на тая жена хубаво, говорих й, че Цанка, и влюбена да е в мъжа ти, няма да го вземе. Щото тя беше женена. Даже казвам да го обича, няма да го вземе. Така категорично й казвах, защото някакви подписи имаше само с буквички. Не беше цяло име. Това ли я съмнявало, не знам какво и по този повод някакъв скандал е станал и мене ме обвиниха. И Мария ми каза, че мене ме обвинили. Тя издаде семейната тайна. Щото майката на Цанка на езерата, цяло лято с мен се държа като с враг.
към текста >>

79. 02.Като завърших отделенията

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Само по френски език една ученичка от гимназията ми показа буквите и произношението им.
По това време в Турция имаше холера и трябваше да чакам близо два месеца, за да мога да пътувам, защото във всеки град имаше карантина. Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина. Когато отидох да ме запишат в първи клас на прогимназията, бяха минали два месеца от учебната година и трябваше съветът да реши, за да ме приемат. След приемането ми, дадоха ми срок, за да настигна другарите си. Съвсем сама се подготвих по всичко. Само по френски език една ученичка от гимназията ми показа буквите и произношението им. Аз учех с голям мерак. В прогимназията ми беше по-интересно, защото много неща научавах по разните предмети. От другарките си имах възможност да вземам книги за прочит и това беше един богат период от живота ми. Спомням си един случай, когато бях в първи прогимназиален клас, в час по гимнастика. Учителката ни нареждаше по височина.
към текста >>

80. 01 - 18. ПОСЛЕДНИЯТ СЕАНС В АЙТОС -1912 Г.

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

След това буквите се съединяват и се идва до думата.
Всички присъстващи се хващат за палците си отдолу и правят верига. В същото време на един голям кръг е написана азбуката. Обикновено когато дойде духът и има проявление, то масичката се вдига на двата си крака и с третия си крак чука по дъските. Броят се ударите и се гледа в кръга. Ако се чука 3 пъти, значи буквата е „Д". След това буквите се съединяват и се идва до думата. Сеансът продължава обикновено дълго с това чукане. И така, нямало проявление. Настъпила тишина. Групата се чудела какво да прави. Тогава г-н Дънов, както го именували приятелите, извадил от джоба си един молив и почнал да чука леко на своята маса, както се чука при морзовата азбука.
към текста >>

81. 08 - 03. НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха.
В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов. Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея. В двора имаше барака и там беше печатницата. Знам, Влад и Сава Калименов отначало там са работили. Една сестра от Панагюрище, забравих й името, Виола ли беше забравих, тя работеше в печатницата, а аз тогава бях в държавна печатница. Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха. Затуй отначало първите книги не са така добре технически издържани, защото нямаха условия приятелите. После така Влад беше самоук човек. По-нататък при братя Малджиеви в Русе са печатали. Не знам дали е бил наш човек или съмишленик, или пък като търговец просто е имал отношение към нашите хора, но нашите хора го предпочитаха. В Пловдив брат Стоицев - Михаил Стоицев.
към текста >>

82. 08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Особено в машинното отделение, пък буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ.
„Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Викам: „Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - „Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." И действително, катоми каза това, аз вече се успокоих, Значи това ще стане, сега остава да наблюдавам как. Мина седмица, мина две, по едно време в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време си пушеха. Особено в машинното отделение, пък буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. И като бършат буквите, хвърлят парцала в боклука, в коша с боклука и се хвърля навънка. Един, като излизал навънка, хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенява, става пожар, защото там всичко е напоено с мазнини, много лесно става пожарът. А пък на самите печатни машини имаше сигнални лампи, противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага пожарната свири „Пиу-у- у". Стане пожарът, алармата свири.
към текста >>

И като бършат буквите, хвърлят парцала в боклука, в коша с боклука и се хвърля навънка.
" Викам: „Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - „Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." И действително, катоми каза това, аз вече се успокоих, Значи това ще стане, сега остава да наблюдавам как. Мина седмица, мина две, по едно време в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време си пушеха. Особено в машинното отделение, пък буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. И като бършат буквите, хвърлят парцала в боклука, в коша с боклука и се хвърля навънка. Един, като излизал навънка, хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенява, става пожар, защото там всичко е напоено с мазнини, много лесно става пожарът. А пък на самите печатни машини имаше сигнални лампи, противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага пожарната свири „Пиу-у- у". Стане пожарът, алармата свири. Така че от пожарната команда знаеха.
към текста >>

83. 08 - 19. ЖУРНАЛИСТИКА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно".
Там съм публикувал към 100 статии във вестник „Братство" на Сава Калименов, той ги издаваше. Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо. Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност. Тя е отпечатана и трябва да се провери.
към текста >>

„Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви.
Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност. Тя е отпечатана и трябва да се провери.
към текста >>

84. 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Така се съединяват буквите в думи.
Цялата азбука в кръг. Те правят веригата с палците. Масата почва да се движи, а тя нали е на три крака. С единият крак чука и дава сигнала. Така ако чука три пъти буквата е „В", ако е пет пъти, „Д". Така се съединяват буквите в думи. В. К.: Но ти трябва да го опишеш това нещо, ние не го знаем. Г. С.: Е, тази подробност не знаех, че трябва да се каже заради туй. В, К.: Значи по този начин, защото има и друг начин, чрез медиуми. Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез излъчване, спящо състояние и пр и пр. В. К.: Защото това нещо не е отбелязано в твоето описание и аз разбрах, че е чрез медиум.
към текста >>

Значи книгата да бъде с хубав шрифт, хубава хартия, заглавията да се подчертаят, тука почти липсват заглавията, написани са със същите букви, с каквито е писан и текстът.
В. К.: Какви забележки имаш ти при едно второ издание по отношение на книгата? Как би си я представил ти? Г. С.: Книгата трябва да бъде на по-хубава хартия и с по-едър шрифт. Шрифтът сега е много дребен и трудно четлив. Всички, които са я вземали досега, особено по-възрастните хора трудно я четат. Значи книгата да бъде с хубав шрифт, хубава хартия, заглавията да се подчертаят, тука почти липсват заглавията, написани са със същите букви, с каквито е писан и текстът. Заглавията се пишат винаги с по-едър шрифт и текстът на книгата да не бъде шаблонен, да бъде нещо по-хубаво. В. К.: Как се казваше този брат, който искал да бъде ръководител? На стр. 79, 12 ред отгоре. Г. С: Този брат се казваше Крум Илиев, Той искал да стане ръководител, а пък печатарят го сбъркал и писал брат Георги Куртев.
към текста >>

Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали.
Всички трябваше да бъдат големи заглавия, обаче той нищо не направи. Г С.: Не е постъпил честно и по тоя начин дава лош вид на книгата. В. К.. И тогава ние бързахме да излезе на събора в Айтос - 12 юли и така стана. И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се. Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание ... " Г. С.: Това нещо може да се провери чрез Тодорка Куртева, която е жива.
към текста >>

Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н.
Г С.: Не е постъпил честно и по тоя начин дава лош вид на книгата. В. К.. И тогава ние бързахме да излезе на събора в Айтос - 12 юли и така стана. И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се. Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание ... " Г. С.: Това нещо може да се провери чрез Тодорка Куртева, която е жива. Тя знае кога е станал вегетарианец. В.
към текста >>

85. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

С такива малки ножички чистеше буквите на печатарите.
Тя е поетеса и първите стихчета той ми каза кои са, са от него. Тя я издаде. Аз я имах и тя ми изчезна от тука. В.К.: Разкажете нещо за Димитринка Антонова. Верка: Димитринка Антонова всеки ден метеше пред Учителя там, на поляната до брат Борисови, на поляната. С такива малки ножички чистеше буквите на печатарите. Ние се разхождаме като вали дъжд, слаб дъжд, излизахме така, изправяхме се с тънки роклички, много е здравословно. Учителят казваше от юни месец не знам до кой, до края на месеца да се правят тия, дъждовни бани се казват. Ний на поляната ходехме и се събувахме боси и газехме по тревата, щото това е здравословно. Всичко онова, което Учителят е казал. В.К.: Димитринка Антонова е била осакатена с едната ръка.
към текста >>

86. 11 - 14. ЖИВИЯТ ГОСПОД

* * * Над леглото си Верка бе окачила няколко листчета, изписани с печатни букви мисли от Учителя Дънов.
Ето законът: Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. Това нещо аз го проверих. Но научих и нещо друго: никога не изкушавай напразно живия Господ! * * * Над леглото си Верка бе окачила няколко листчета, изписани с печатни букви мисли от Учителя Дънов. „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодействува. Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта. Който е създал всичко в света." „Господи, Ти всичко можеш.
към текста >>

87. ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА

Вергилий Кръстев

331, както и на 522, където пасажите са подчертани с дебели букви.
Изпращам ти и плакати-афиши, които ще закачите по твоя преценка където трябва. Ще дадете по един афиш да бъде окачен в палатката-книжарница, която е качена горе по мое нареждане, защото това е част от моята програма. 6. Задвижен е и следващият концерт на 8 октомври 1998 г, като ти изпращам също 300 покани и съответно афиши. Според мен този концерт трябва да бъде в същия салон по ред причини. Част от причините се намират в „Изгревът", том 8 на ср. 331, както и на 522, където пасажите са подчертани с дебели букви. Това е постановка на Учителя и трябва да се съобразяваме с нея. Освен това имаме и опита на предишните поколения, които се провалиха, понеже бяха сами причина да им се затворят условията за работа. Днес имаме условия за работа и трябва да бъдем внимателни. Ще слезеш долу в книжарницата-палатка, ще вземеш 8-ми том и ще си направиш необходимата справка. Текстът на „Призванието" го имаме, то е подготвено за работа, разделено е на пасажи още от първия концерт и текстът се намира при Виолета Гиндева.
към текста >>

88. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е.
З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6).
към текста >>

Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую.
21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител". Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуоа, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан. По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти. Тук Святата Трапеза символизира гроба Господен.
към текста >>

се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова".
Най-старият първообраз е руският Антиминс от 1713 г. по времето на Петър I Велики, по времето на неговото първо пътуване до Амстердам, Холандия. Били извикани холандци гравьори, работейки върху мед и създават руската типография. При холандеца Адреан Шкобенек е учил руснакът Алексей Зубов, който дава и изработва първообраза на руските Антиминси. От 1721-1751 г. се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова". Единствената свободна християнска страна от османците е Русия. Тя изпълнява ролята на трети Рим. Ето защо почти всички класически Антиминси се правени в Русия. Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския манастир в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия. Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския манастир в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия.
към текста >>

89. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

По този начин пръстите образуват първоначалните букви от името на Исуса Христа: Ис. Хр.
Над книгата са инициалите на името му на гръцки, а от другата му страна името на славянски - Лука, Главата му е обградена със сиянието на Святия Дух. Цялата композиция е обградена с лавров венец. Иконообразът на Иоанна е нарисуван горе в дясно. От дясната му страна стои орел с полуотворени криле, който втрещено гледа изправената от лакътя дясна ръка, показваща един символ. Свити са трети и четвърти пръст на дланта на дясната ръка, а стоят опънати малкият пръст и показалецът, като палецът не е свит и стои също изправен. По този начин пръстите образуват първоначалните букви от името на Исуса Христа: Ис. Хр. Това е обряд -иконославно благословение, което означава: „Така щото на Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните. И всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за Слава на Бога Отца." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 10), А с лявата си ръка държи две книги на Стария и Новия завет. Но погледът му е отправен в противоположна посока, очакващ да дойде Духът на Истината.
към текста >>

90. І.02.05. НАДПИСЪТ НАД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно.
По средата на рамката отгоре има образ на ангела, т.е. херувим, с разперени криле лети и като Вестител разнася написаното в рамката. Отстрани два ангела - серафими свирят на арфа, отляво и отдясно по един, и пеят и те възвестяват надписа. Надписът е в бяло поле и то на гръцки. По средата на рамката отдолу има хляб - приношение за молитвите, пеенето и хвалебствията на ангелите. Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно. „Божествен и свещен жертвеник, осветен с благодатта на Всесветия и живоначален Дух да се извършва на него Божествените и безкръвни жертви на всяко място на Неговото владичество." „Божествен и сеят жертвеник, осветен по милост от Всесветия и животворящ Дух, съдържащ Божествените безкръвни жертви на всяко място на владението му."
към текста >>

91. І.02.06. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД

6. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД Този надпис е също с печатни букви на бяло поле на гръцки език.
6. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД Този надпис е също с печатни букви на бяло поле на гръцки език. Горната част на рамката е съставена от съединени полуотворени свитъци, което представлява патриаршеското слово при възкачването на патриарха. По средата на рамката има образ на лице на юноша, обвито в лаврови венци. Това е Вестителят от патриаршеското слово. Странично двете страни от рамката и долната част е с лаврови листа, които преминават в лавров венец, препасан с панделки. От двете страни долу отляво и отдясно има образи на агнета и пред тях хляб.
към текста >>

92. І.02.10. ПОД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Над средата на кръста има дъсчица с надпис, на която са изписани началните букви: „I Н ЦI" от текста на Евангелието на Йоана: Исус, Назарянин, Цар, Юдейски (Евангелие от Иоанна, гл.
10. ПОД НЕБЕСНАТА ТВЪРД От двете страни летят в облаците херувими, три отляво и три отдясно. Те се снишават, слизат отгоре и обграждат, заграждат кръста, на който е бил овесен, разпнат Исус. Кръстът е под формата на буквата Т. Над средата на кръста има дъсчица с надпис, на която са изписани началните букви: „I Н ЦI" от текста на Евангелието на Йоана: Исус, Назарянин, Цар, Юдейски (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 19). Той е бил очевидец при разпъването на Исуса. По средата на кръста под надписа е окачен трънен венец, който е бил на главата на Исуса. В този иконографски сюжет остава да се видят две най-важни неща. Първо: Полетът на херувимите, отляво и отдясно, които повдигат на крилата си Славата на Бога Израилева върху тях.
към текста >>

93. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно.
Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо? Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл.
към текста >>

Отстрани на трите букви на нимба е написано: .
Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо? Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл. 1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий.
към текста >>

94. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани.
И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце.
към текста >>

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
към текста >>

95. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

А другото пророчество „Турция ще падне" - също се сбъдва, защото сбора на буквите дават 1876 г., когато на Цариградската конференция след потушаването на Априлското въстание Великите сйли дадоха ултиматум на Турция да даде автономия и да освободи българите.
Той трябваше да освободи и обедини цялото християнство - но не успя, понеже му попречиха враговете на рода славянски. И часът от Обещанието от Святия Дух се изпълни, защото като съберем 50 (петдесятница) + 33 - възрастта Христова = 83. Като се прибави и годината на станалото обединение 1746 г. ще стане 1829 (1746 +83 = 1829). А това е годината на признаването на независимостта на Гърция от турците. А другото пророчество „Турция ще падне" - също се сбъдва, защото сбора на буквите дават 1876 г., когато на Цариградската конференция след потушаването на Априлското въстание Великите сйли дадоха ултиматум на Турция да даде автономия и да освободи българите. Това стана на следващата година с отваряне на Руско-турската война от 1877/1878 г. и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. А 1876 +33 (Христовата възраст) дава 1909 г., а на 22,IX.1908 г. България получава официално от Турция своята независимост. 18*. А след това ще се яви или роди Православен Вожд.
към текста >>

96. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Това пророчество е преписано от стар ръкопис на печатни букви още в началото на века.
28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА Предоставените бележки по точки се отнасят към точките, отбелязани в Пророчеството: 1. Това пророчество е преписано от стар ръкопис на печатни букви още в началото на века. То бе намерено от мен в архива, който притежавам. Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото. А за доказателство ще служи това, което се е сбъднало чрез това пророчество. Това пророчество е написано с почерка на Учителя Дънов. 2. Това пророчество има една определена дата, в която трябва да се съберат в едно събития, пророчество и съдбините на света.
към текста >>

97. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747.
Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни. Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден .
към текста >>

98. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката.
Славянската азбука е посвещението Господне чрез Словото на Бога (виж „Изгревът", том IV, стр. 14-22). Това е така наречената „кирилица" и представлява старославянската абзука. A (fe) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението.
към текста >>

При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука.
Това е така наречената „кирилица" и представлява старославянската абзука. A (fe) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините.
към текста >>

Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата.
Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език.
към текста >>

Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата.
за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви.
към текста >>

Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата.
За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви. Затова „я" е дадено с ,,ia" и вместо „щ" е дадено „к" по западното наречие, т.е. „Турша ке падне". Пророческата буквеница се отнася за миналия век.
към текста >>

При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви.
Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви. Затова „я" е дадено с ,,ia" и вместо „щ" е дадено „к" по западното наречие, т.е. „Турша ке падне". Пророческата буквеница се отнася за миналия век. Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата. Ето как изглежда това пророчество с обозначените цифрови стойности на славянската азбука на Константин Кирил: Т = 300, У = 400, Р = 100, Ц = 900, i = 10, а = 1 = 1711 К = 300, Е = 5 =25 П = 80, а = 1, Д = 4, Н = 50, Е = 5 =140 или 1711 + 25 + 140 = 1876 Пръв, който се добрал до това откровение е бившият монах Полиевкт Рилец със светско име Петър Илиев в края на 1875 година.
към текста >>

Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата.
Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви. Затова „я" е дадено с ,,ia" и вместо „щ" е дадено „к" по западното наречие, т.е. „Турша ке падне". Пророческата буквеница се отнася за миналия век. Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата. Ето как изглежда това пророчество с обозначените цифрови стойности на славянската азбука на Константин Кирил: Т = 300, У = 400, Р = 100, Ц = 900, i = 10, а = 1 = 1711 К = 300, Е = 5 =25 П = 80, а = 1, Д = 4, Н = 50, Е = 5 =140 или 1711 + 25 + 140 = 1876 Пръв, който се добрал до това откровение е бившият монах Полиевкт Рилец със светско име Петър Илиев в края на 1875 година. Сам историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров в том II на „История на Априлското въстание", издаден в Пловдив през 1907 г., стр. 165, пише: „Самото пророчество се дължало, разказват, на бившия рилски калугер Полиевкт, а после протестант Петър Велянов. Историкът Г. Димитров е „Княжество България" т.
към текста >>

99. І.03.22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА

И учени, и прости са били изумени от пророческото съчетание на буквите за 1876 година.
22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА Пророческата буквеница се разнася от всички апостоли при подготовката на Априлското въстание през 1876 година. И учени, и прости са били изумени от пророческото съчетание на буквите за 1876 година. Тази кабалистична формула, това „страшно мене, текел, фарес" на отоманската империя според писателя Иван Вазов се е движело победоносно в навечерието на Априлското въстание в умовете на българите. „Турция ке падне" - това е бялата магия, която е организирала българите за въстанието. В романа „Под игото", глава XIV, за Бяла черква е описано подробно въздействието на магията. Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност." За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г.
към текста >>

100. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ