Търсене в текстове за 'Буква'

Галилей Величков (1911-1985)

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

2. 2_36 Чистотата на идеите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.
Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.
към текста >>

Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват.
Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
към текста >>

3. 3_16 Георги Куртев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква.
Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание.
към текста >>

4. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо.
Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя.
към текста >>

5. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Всичко се изпълни до последната буква и точка.
"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров. От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни.
към текста >>

6. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Важен е Духът на нещата, а не буквата.
И според музиката да се движат ръцете. При един разговор запитахме Учителя - като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите? " Отговорът бе даден. Значи, съдържанието е по-важно, а не формата. Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните.
към текста >>

7. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали.
Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си. Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех. Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали. Така ние работихме успешно с нея. А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата. От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива.
към текста >>

8. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер.
към текста >>

9. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1.
На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м.
към текста >>

Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква.
Няма да се мине много време и те ще ви съдят тук, на земята. Някои от вас скоро ще бъдат съдени." И всичко това се изпълни - както по времето на Учителя, така и след Неговото заминаване. Така се дойде до процеса през 1957-58 година и Братството бе унищожено. А по-късно целият "Изгрев" бе разрушен и изметен. Ето защо днес го няма. Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква. Написах това, за да се знае, че "Изгрев" е имало, че е имало ученици и че всичко това се случи на българска земя, в София, когато имаше българи, които говореха на български език и записваха Словото на Всемировия Учител с българско писмо. Ние бяхме представители на българския народ, които бяха при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ние бяхме, защото сме били и защото отново ще бъдем с Него, с Всемировия Учител през следващите векове и хилядолетия, докато човечеството на земята съществува, за да изпълним и претворим в себе си в Живот и Сила Словото на Учителя, което е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин. Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва.
Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи. Истината е Духът на словото. Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва. Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш. Слушал си всякой ден Моето слово. Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие.
към текста >>

11. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Едва ли ще напише буква.
А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителят бе казал, че онези които са десничари трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с лявата си ръка. Този урок го научих на лозето. И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа започнах да нося вода с големи тумбести стомни от 15 кг едната, от доста далеч. Така, че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва.
към текста >>

12. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои.
Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно. Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него.
към текста >>

Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас.
към текста >>

13. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Това беше буквалната стенограма.
Това беше един труден етап. По този начин се изключваше да бъде пропусната някоя мисъл на Учителя незаписана или пък погрешно записана. Имаше ли нещо неясно в едната стенограма, проверяваше се в другите стенограми. Това бе къртовски труд на стенографите. Освен това дешифрираната стенограма прегледана и сверена от четири стенографни тетрадки трябваше да се напише на пишеща машина. Това беше буквалната стенограма. Такива стенограми има запазени и до днес. След това идваше следващия етап, подготовката за печат. Дешифрирането на беседите е една трудна работа, още повече че самите стенографи отначало не бяха още толкова обучени и не бяха свикнали да пишат така бързо и отначало пропущаха по някоя мисъл или непълно я записваха или беше малко неясна. Затова те работеха с тези четири тетрадки. След известно време те се усъвършенстваха.
към текста >>

14. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква.
А Маркова свободно е превеждала като си е служила с един по-свободен словесен израз. Ето това е един голям проблем за решаване. Когато се превежда свободно, се нарушава оригинала. А Учителят е дал свобода на сестра Маркова да превежда свободно. Хайде разрешете тази загадка? В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква. И с Паша той винаги беше в конфликт. „Защо си позволява да измени израза или фразата." Веднъж аз му казах: „На ти една беседа и ти я предай тъй както искаш! " Той се мъчи две недели и нищо не направи. Казах му: „Ти не знаеш какво искаш. Остави Паша да си работи така, както си е работила досега." Паша не може да направи изменения вредни на Словото.
към текста >>

15. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
към текста >>

Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват.
от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството.
към текста >>

16. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор.
В коя гама? Спряхме се на ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор. Обаче като свършихме всичко това си спомнихме „Ама ние имаме Пентаграм даден от Учителя. Я дай да видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.
към текста >>

17. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

Учение на живота, не на буквата.
Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>

Учение на живота, не на буквата.
Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>

18. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г".
По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината!
към текста >>

19. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи.
В беседите си Учителят понякога споменава някои принципни положения. Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами. Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир. Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи. Петър Манев бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн".
към текста >>

20. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Работата беше много когато започнахме да отпечатваме беседите. Имаше голяма работа било за дешифриране на стенограмите, било да се коригират. Бяха станали купища беседи на стенограми и те трябваше да се дешифрират, след туй да се коригират, след туй да се напишат на пишеща машина и след туй да се дадат на печатница да се наберат. Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират. Тези шпалти обикновено се коригираха по два-три пъти. Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това. Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна, честна, прилежна и много работлива.
към текста >>

21. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши.
Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници.
към текста >>

22. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
към текста >>

23. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят.
Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е".
към текста >>

И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост.
Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си.
към текста >>

И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува.
Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи.
към текста >>

През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е".
Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия.
към текста >>

24. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор.
към текста >>

Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва.
към текста >>

Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година.
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор.
към текста >>

След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука.
Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м.
към текста >>

През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е".
Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.
към текста >>

Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка.
Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски.
към текста >>

Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка.
Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи.
към текста >>

Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите.
Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон.
към текста >>

Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата.
Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък? След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г.
към текста >>

Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква.
Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк. В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с доблест.
към текста >>

25. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

26. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата.
към текста >>

Защото се движихме по буквата на нещата.
Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба.
към текста >>

27. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов".
Към 25-я ден движението не е тъй сковано. Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма.
към текста >>

28. 5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Сбъдна се до последната буква.
Когато го споделих с Учителя в Мърчаево, Той ми каза: „На някои им е дадено да видят какво ще стане." Невероятно пророчество. Ето, от 1945 г. до 1990 г. аз го наблюдавах и го видях с моите очи. Стана това, което трябваше да стане. Сбъдна се до последната буква. Но Учителят бе казал също: „Този път Небето няма да позволи да се опорочи Школата и Словото Ми." Ето това е най-важното. А следващите 45 години други след нас ще проверяват думите на Учителя. И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога.
към текста >>

И те ще се сбъднат до последната буква.
аз го наблюдавах и го видях с моите очи. Стана това, което трябваше да стане. Сбъдна се до последната буква. Но Учителят бе казал също: „Този път Небето няма да позволи да се опорочи Школата и Словото Ми." Ето това е най-важното. А следващите 45 години други след нас ще проверяват думите на Учителя. И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог". (Йоан гл.1, ст.1) ДЕКЛАРАЦИЯ Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани спомените ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него. Удостоверявам, че аз съм диктувала горните страници, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват.
към текста >>

29. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи.
Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко.
към текста >>

30. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ".
Като ги събра аз видях, че от тях може да излезе едно крупно съчинение. Отидох при Учителя и Го помолих да ми съдейства. Той извика Боян и мен на един разговор. Този разговор ми направи колосално впечатление. Видях тази широта на Учителя, тази дълбочина и перспективност на бъдещето. Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ". Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите". Туй го запомних. После ни каза, да не ходим с този материал при Сава Калименов, който имаше печатница, защото щяла да излезе като някаква брошура.
към текста >>

31. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>

32. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III.на .Изгревът" под N 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217-220.Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан. А Мария Тодорова, когато го разказваше понякога бе възмутена, друг път се усмихваше и казваше: „Знай и помни на какъв огън се пекохме.
към текста >>

33. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>

34. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217 ÷ 220. Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан.
към текста >>

35. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите.
Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.
към текста >>

36. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

Сега не искам да изпадате в една грешка, да тълкувате нещата по буквата на нещата." Учителят даде правила, които трябваше да спазваме с годините, но се случи както винаги се случваше, дойде ни на гости непослушанието и този неканен гост не можахме да го изпъдим от Изгрева.
Туй да знаете. Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-възвишените мисли, най-възвишените чувства, за да може да се отпечатат върху този апарат най-хубавите форми. Ние трябва да живеем. Ние ще живеем в света тъй както Бог ни е създал. Разбирате ли? Сега не искам да изпадате в една грешка, да тълкувате нещата по буквата на нещата." Учителят даде правила, които трябваше да спазваме с годините, но се случи както винаги се случваше, дойде ни на гости непослушанието и този неканен гост не можахме да го изпъдим от Изгрева. А непослушанието води до скъсване на връзката между ученика и Учителя, и с Бога. Скъсването на тази връзка водеше до отклонението от Школата. И за младите, и за старите имаше едно Слово, един Учител, един Бог, едно Послушание и едно Изпълнение.
към текста >>

37. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара".
Независимо с какви знания и познания човек идва от миналото си и какво носи от миналите си прераждания, всичко онова, което е усвоил в миналото сега трябва да направи преоценка като изостави излишното и достави най-същественото от себе си. А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново. За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим.
към текста >>

38. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение.
Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада.
към текста >>

39. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Загуби се по света - дойдоха, видяха, опитаха и си отидоха в света -ожениха се за света образно казано и буквално казано.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ През време на Школата състава на братята и сестрите беше такъв, че женският елемент бе повече. Защо бе така? Според мен учениците трябваше да дойдат в съотношение 1:1 - на всеки брат да съответства сестра, независимо в каква възрастова група. Отначало, като че ли дойдохме еднакво, може би мъжкия състав да бе повече, но той полека-лека се загуби и се разпиля. Загуби се по света - дойдоха, видяха, опитаха и си отидоха в света -ожениха се за света образно казано и буквално казано. Ожениха се за жени от света и се загубиха. Малцина останаха и се връщаха след години, чак тогава осъзнаха, че бяха много загубили. Сестрите влезнали в Школата възприеха Учителят отвътре със сърцето си много по-добре, отколкото братята с ума. Те умуваха за това и за онова. Ние, жените го възприехме направо и като умувахме, не умувахме дали това е Учителя - за нас този проблем бе решен един път завинаги.
към текста >>

40. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза.
към текста >>

Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия.
Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т".
към текста >>

Не можа този брат да напише буквата „Т".
А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа.
към текста >>

Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи.
към текста >>

После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А".
Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици.
към текста >>

Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т".
Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.
към текста >>

Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола.
Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края. Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти.
към текста >>

41. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш". Да, това петно по моята рокля бе началото на моето опетняване. От тук се почна. Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо. Вероятно и на мен в този момент и миг пред Учи|еля бе ми сложена невидимата дамга и моят път бе предопределен. И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах.
към текста >>

42. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста.
А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот.
към текста >>

43. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Буквата „л" е това, което иде от Бога.
На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло. На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа".
към текста >>

Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота.
На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език.
към текста >>

А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа".
Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език? Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва. И тялото разбира този език.
към текста >>

44. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме.
Мислите ли Вие, че тъй както вървите, се приближавате до Християнския идеал. Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български.
към текста >>

Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия.
Понеже Вие сте 513 33. Изгревът..., т. 5 ректор на една православна семинария, искаме да се занимаете с този въпрос, да проверите трактатите на вторият вселенски събор и ни отговорите в печата дали наистина святите отци са вземали някога подобни решения. 2. Казвате, че Учителят Дънов проповядвал свободен брак и обмяна на енергиите между чужди мъже и жени. При всичко, че той говори ясно за пласиране на духовна, а не плътска енергия. Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия. А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята". Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание.
към текста >>

45. 206. ПЕНКА БЕЛЕВА

Но всичко да е съобразено с Духът, а не да бъде по буквата.
Всичките противоречия ще престанат. Молете се искрено, усърдно за успехът на Божието дело. Господ Бог мой да благослови всичките добри мисли и желания. Помнете: силата е в Бога и когато ние сме свързани с Него всичко съдействува за добро. Четете, проучавайте моите беседи и ще намерите много правила за работа, ще почерпите сила и мощ. Но всичко да е съобразено с Духът, а не да бъде по буквата. Прочитайте всяка седмица по една беседа и я обсъждайте. И ще видите колко нови мисли от Господа ще ви се нахвърлят и как нов свят ще се разтвори пред вас. Господ да благослови делото си. В. В. (Ваш верен) Ж.К.В.О.
към текста >>

46. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата.
Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете. Ние седнахме и той веднага почна своята беседа. Всички в салона се ококориха. Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува. Аз се усмихвах. Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата. Важно бе да го има Духът, този който движи всичко, а Духът бе у Учителя и това бе най-големия урок както за Петко, така и за останалите, които искаха да се подписват като ръководители. Учителят веднъж каза: „Стремете се да запазите Духът на методите, които аз ви давам". Бях малко момиченце, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов. Моите родители му бяха кумове от втория му брак. При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен.
към текста >>

47. 15. ХУБАВАТА ЦИГУЛКА И ХУБАВАТА БУЛКА

Наталия Чакова

Другарката му и буквално и символично пее най-хубаво.
Като запя и чух гласа й, рекох си: Тази пее по-хубаво от първата. Тази пее 28 най-хубаво от всички момичета, които познавам. И се ожених за нея. И не сбърках." Да. И това семейство е хубаво и благословено. Другарката му и буквално и символично пее най-хубаво. Изискана е във всяко отношение. Този брат бе Атанас Минчев.
към текста >>

48. 45. СЪНЯТ НА ПИТКАТА

И реших да изпълня буквално каквото ми каза в съня, да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала.
Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи. Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: „Можете ли да ми купите една питка? " Събудих се и мислих върху съня, какво може да значи той. Мислих, мислих и нищо не можах да измисля. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално каквото ми каза в съня, да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших. Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде не зная, може на други да я даде, но аз ще отида, за да се успокоя, си казах. Купих една бяла питка и отивам на Изгрева. Вън нямаше никой.
към текста >>

49. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Предавам буквално неговия отговор: „Към края на месец април, току-що се бях върнал от казармата и се готвех да обядвам, ми съобщиха, че двама души ме търсят.
Въпреки веществените доказателства, съдът бе неумолим и прочете предварително приготвената тежка присъда... Затворът прибра своите жертви във влажните си килии... От тогава се започнаха родилните мъки на 1944 година. След повече от 33 години от горните събития, случайно чух да се споменава името на другаря Никола Хр. Гръблев. Припомняйки си, потърсих го в квартал „Изгрев" край София. Намерих го, благодарих му и го запитах: „Как да се обясни това съвпадение, че през тази нощ на замисления разстрел, той да бъде дежурен по караулите? " Той ми отговори, че има запазени бележки по това и че ще ми ги съобщи допълнително писмено. Предавам буквално неговия отговор: „Към края на месец април, току-що се бях върнал от казармата и се готвех да обядвам, ми съобщиха, че двама души ме търсят. Излязох и виждам двама души зад къщата ме викат с ръка. Отидох при тях. Казаха ми, че току-що са пристигнали от София. Дошли специално при мене, понеже знаели, че само аз мога да помогна в случая. Казаха ми, че имали положителни сведения в София, че през нощта ще изкарат около 50 души комунисти от вагоните и ще ги убият.
към текста >>

50. 8. ДА ТИ ПРИТЪМНЕЕ ПРЕД ОЧИТЕ ОТ ЯДОВЕ

Тогава за пръв път разбрах, че изразът „беше ми притъмняло пред очите" произлиза от буквалния смисъл на тези думи.
След като поради непреодолими препятствия не бях стъпвала на беседа три години наред, тръгнах за там един неделен ден. Излязох от дома си при такива обстоятелства, че не знаех какво ще намеря там, когато се върна. Беседата беше в салона на Турнферайн. Беше светъл слънчев ден, но светът ми се виждаше тъмен. Салонът беше претъпкан с хора, които виждах като силуети. Тогава за пръв път разбрах, че изразът „беше ми притъмняло пред очите" произлиза от буквалния смисъл на тези думи. Сестра Бахчеванова ми даде мястото си да седна. Не разпозна- 163 вах никого от братята и сестрите и не разбирах нито дума от това, което говореше Учителя. Когато беседата свърши и станахме да си вървим, видях сестра Райна Ковачева и я помолих да каже на Учителя, че имам силно желание да посещавам беседите, но че имам големи препятствия за това. Тя ми каза, че може да го направи, но че е много по-добре да го направя аз самата. Тя ме пробута между навалицата от хора, които се тълпяха да Му целуват ръце, а някои от тях и да Го питат нещо.
към текста >>

51. 10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ

" Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него.
Когато се върнах с тревога от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах. Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци". И наистина, аз така се бях зазидала и продължавах да се зазиждам още 15 години наред след това в отрицателни мисли, чувства и преживявания, че в паметта ми нещо започна да се обърква и да ми преки както при лекторските ми курсове, в които работех така и в най-обикновената работа в домакинския ми живот. При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите. Веднъж казах на момичето си: „Отрежи си ръцете, че умий хляба! " Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него. Никога не бях сигурна, че това, което правя, пиша или изговарям е вярно. Но най-лошото беше, че това нещо 3 години наред се засилваше от ден на ден. Прибягнах пак до Учителя. Той ми каза, че това е от неправилно кръвообращение поради отрицателни преживявания. Каза ми да правя всяка вечер горещи бани на краката си и да правя дълбоки вдишвания.
към текста >>

52. 24. ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СЕ ПЕЕ ВЪВ ВТОРНИК

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Тя съдържа също и буквата „Ф", което значи кръв.
24. ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СЕ ПЕЕ ВЪВ ВТОРНИК През 1978 г. бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петровден - денят на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента „фир-фюр-фен". Изпяхме песента. Но аз знаех от преди, че Учителят е говорил за тази песен, да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова песен и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата „Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента „фир-фюр-фен". Аз много се секнах така когато запяха тази песен и ми беше така много неприятно, предчувствувах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха когато играем Паневритмия. Те играеха заедно с нас.
към текста >>

53. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Всички маси бяха наредени в буквата „П".
Учителят дойде във вегетарианската гостилница, която - беше на ул. „Сердика" в София. Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П". После ги виждах как влизат три пъти по сто човека в тази гостилница „Ясна поляна". Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери. Учителят каза за Толстой следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето". А Учителят бе казал за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята". Какво бе отношението на толстоистите към Учителя?
към текста >>

54. 16. РОЗОВОТО СЛАДКО

Люба Стойкова

Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с розовото сладко по буква.
До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: „Учителят е казал, че апендиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с розовото сладко по буква. Не розовото сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него. Разбрали по буква те излагат Учителя. На друг това сладко няма да подействува. Колко трябва да бъдем внимателни. Трябва да познаваме Словото на Учителя и вътрешната Школа.
към текста >>

Разбрали по буква те излагат Учителя.
След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: „Учителят е казал, че апендиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с розовото сладко по буква. Не розовото сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него. Разбрали по буква те излагат Учителя. На друг това сладко няма да подействува. Колко трябва да бъдем внимателни. Трябва да познаваме Словото на Учителя и вътрешната Школа. А тя се създава от опитностите и живота на учениците.
към текста >>

55. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Имаше сола и взимах горно „ла" на буквата и съвсем свободно.
През тези няколко следващи години свърших гимназия. Интересите, влеченията, желанията ми бяха вече съвсем далеч от духовното, обърнати към света. Бях много религиозна, както всички доста повърхностно. Пеех в черковния хор. Имах хубав глас с мек, приятен тембър, с широк диапазон. Имаше сола и взимах горно „ла" на буквата и съвсем свободно. Тъй моят съпруг се заинтересува от мене, като ме чул да пея в черквата. На 9.III.1915 г. се сгодихме, а на 26.1.1917 г. се оженихме. След два месеца мъжът ми замина за фронта, а аз влязох в братството.
към текста >>

56. 4. Разцеплението

Мария Младенова

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Разбирайте думите ми по дух, а не по буква.
То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички свери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л. Тъй като живееш всичките недъзи на твоето тяло ще изчезнат. Разбирайте думите ми по дух, а не по буква. Новия Живот изисква простор и свобода. Да служим доброволно. Уповавай на Господа и Той ще благослови домът ви. Ходи във Виделината ти и всички." СБЛ (Само Божията любов) Свещеният подпис на Учителя София, 30. V. 1921 г.
към текста >>

57. 45. Ясновидците на Изгрева

Буквално така казва Учителя.
Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата. Преди още да нанесе удара, изведнъж всички владици и образа на Учителя се обръщат в дяволи. И бай Иван разбира, че наистина е имал такова видение и е бил поставен на изпит, дали в сънят си ще бъде в такова будно състояние. В допълнение искам да кажа, че в някои от беседите има изказвания на Учителя за тия съновидци и ясновидци. Ето почти дословно предавам какво каза Учителят за няколко наши сестри, които са ходили при една ясновидка. Буквално така казва Учителя. „Преди няколко дена срещам три-четири от нашите сестри, от възрастните, ама от напредналите, питам ги: „Къде бяхте? “ И те Ми отговарят: „Ами при един ясновидец“. „И какво ви каза тоя ясновидец? “ „Ами нищо особено не ни каза.“ „Ами аз ви питам, колко пари ви взе тоя ясновидец? “ „Ами по 500 лв.“ И Учителят продължил: „Аз ги зная тия ясновидци.
към текста >>

58. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Говориш по буква, означаваш по смисъл, скриваш по съдържание.
В: За Георги Радев да ми кажете нещо за него? И: За Георги Радев, какво може да се каже. Когато той почина, Учителят каза: „Светът загуби един учен“. Георги Радев дешифрираше по пътя на математиката Евангелието. Щом Евангелието е написано с един гениален език, който едновременно се говореше, означаваше и скриваше. Говориш по буква, означаваш по смисъл, скриваш по съдържание. В: Да. И: Аз съм малък човек, аз от всичко съм закачал по малко, ама нямам език да го изразя, разбирате ли ме? В: Да. И: От него аз съм запомнил нещо от Айнщайновата относителна теория. Тя ми помогна много да разбера какво е материя, какво е дух, превръщане на елементите и т.н.
към текста >>

59. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“.
Той изнесе едно Слово пред нас и го започна така: „Братя и сестри, аз съм бил анархист, след това станах комунист, знам цялата литература на Карл Маркс и на Ленин наизуст. Първата стачка като комунист аз я проведох и всички се бяхме снабдили с патрони, патрондаши и бомби. Революция щяхме да правим, да освободим хората от робството. Но като дойде време и се запознах с Учението на Учителя, разбрах, че човек първо се освобождава отвътре и след това се освобождава отвън. С това Учение се освободих отвътре и сега съм бял брат и ви донесох беседи по поръка на Учителя.“ Ние слушаме, а една баба хаджийка му вика: „Ей, момче, ти добре си сторил, че си донесъл тия книги. Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“. На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него. Аз минавам покрай нейното прозорче на къщата, ама то е ниско, навеждам се и питам: „Бабо хаджийке, до къде си стигнала? “ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“. Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар. Ама накрая се научи да чете и сама сричаше беседите.
към текста >>

На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него.
Първата стачка като комунист аз я проведох и всички се бяхме снабдили с патрони, патрондаши и бомби. Революция щяхме да правим, да освободим хората от робството. Но като дойде време и се запознах с Учението на Учителя, разбрах, че човек първо се освобождава отвътре и след това се освобождава отвън. С това Учение се освободих отвътре и сега съм бял брат и ви донесох беседи по поръка на Учителя.“ Ние слушаме, а една баба хаджийка му вика: „Ей, момче, ти добре си сторил, че си донесъл тия книги. Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“. На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него. Аз минавам покрай нейното прозорче на къщата, ама то е ниско, навеждам се и питам: „Бабо хаджийке, до къде си стигнала? “ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“. Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар. Ама накрая се научи да чете и сама сричаше беседите. Ето как работи Учителят.
към текста >>

Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар.
С това Учение се освободих отвътре и сега съм бял брат и ви донесох беседи по поръка на Учителя.“ Ние слушаме, а една баба хаджийка му вика: „Ей, момче, ти добре си сторил, че си донесъл тия книги. Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“. На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него. Аз минавам покрай нейното прозорче на къщата, ама то е ниско, навеждам се и питам: „Бабо хаджийке, до къде си стигнала? “ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“. Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар. Ама накрая се научи да чете и сама сричаше беседите. Ето как работи Учителят.
към текста >>

60. 26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ

Не можеш да кажеш така Истината е правилното, т.е ударението да пада на първата буква „й".
В: Да, слушал съм я. Д: В оригинал да видиш как звучи.-Един музикант школуван веднага ще ги оправи нещата. Сега имаме и някои песни, в които има един общ закон, силната сричка на текста да падне със силния удар на време на мелодията, което при някои наши песни не се спазва. Не се спазват и така е записано. Например, "Кажи ми ти Истината". Не можеш да кажеш така Истината е правилното, т.е ударението да пада на първата буква „й". Ето един пример такъв. Има тук таме такива неща и мен ми се струва, че всеки музикант ще види това, когато реши да я разработи. Аз знам моята братовчедка, която беше 17 години концертиращ артист във Франция, беше в Монте Карло. Например, има една песен, две песни от Учителя - "Мусала" и "Тъкането". Дава ги на един френски композитор, той им направил акомпанимента.
към текста >>

61. 7. СВЕТЛИНАТА НА ИЗГРЕВА

" Извиках само буквата "А".
Той говори на другите, а аз го гледам в профил. Изведнъж виждам около Него такава светлина, че аз затисвам с ръката устата си, за да потисна един вик на радост и възхищение. В същия момент Учителят извива погледа си към мене, но така, че аз разбирам, че едва ли другите са видели същото. Той ме гледа радостно усмихнат. Аз свалям ръката си от устата и успях да кажа само едно: "А-а-а! " Извиках само буквата "А". Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А". Нали знаете, че "В начало бе Словото". Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина!
към текста >>

Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А".
Изведнъж виждам около Него такава светлина, че аз затисвам с ръката устата си, за да потисна един вик на радост и възхищение. В същия момент Учителят извива погледа си към мене, но така, че аз разбирам, че едва ли другите са видели същото. Той ме гледа радостно усмихнат. Аз свалям ръката си от устата и успях да кажа само едно: "А-а-а! " Извиках само буквата "А". Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А". Нали знаете, че "В начало бе Словото". Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина! " Учителят бе казал, че верния превод е: "Да бъде Виделина!
към текста >>

Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука.
Аз свалям ръката си от устата и успях да кажа само едно: "А-а-а! " Извиках само буквата "А". Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А". Нали знаете, че "В начало бе Словото". Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина! " Учителят бе казал, че верния превод е: "Да бъде Виделина! " А Виделината представлява светлината в Духовния свят. Ето как аз се срещнах с първата буква "А" от българската азбука и със светлината, която се проявяваше на Изгрева чрез Учителя.
към текста >>

Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина!
" Извиках само буквата "А". Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А". Нали знаете, че "В начало бе Словото". Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина! " Учителят бе казал, че верния превод е: "Да бъде Виделина! " А Виделината представлява светлината в Духовния свят. Ето как аз се срещнах с първата буква "А" от българската азбука и със светлината, която се проявяваше на Изгрева чрез Учителя.
към текста >>

Ето как аз се срещнах с първата буква "А" от българската азбука и със светлината, която се проявяваше на Изгрева чрез Учителя.
Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина! " Учителят бе казал, че верния превод е: "Да бъде Виделина! " А Виделината представлява светлината в Духовния свят. Ето как аз се срещнах с първата буква "А" от българската азбука и със светлината, която се проявяваше на Изгрева чрез Учителя.
към текста >>

62. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Буквата "з" в думата любезен разваля всичко.
Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си.
към текста >>

63. 9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем.
Значи първата задача на ученика е да разпознава духовете, за да не бъде излъган и второто нещо е, да не се бори никога със злото. Аз след като бях активна, никога не се поддадох на този свекър и всъщност с душата си и духът си винаги се борех за нашите права. Но в крайна сметка видях, че това е непоносимо и непоправимо положение и че моето здраве постепенно, постепенно отиваше и всъщност непрекъснато молех Учителя да ме освободи от тази ситуация. В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: "Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето". И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор.
към текста >>

64. 16. ЗМИЯТА

" И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми.
Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне. А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети! " И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми. Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява. Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи. Дори и майка ми, колко пъти ми е разказвала този пример и тя не знаеше, че Учителят е бил с друго тяло при нея. Всъщност това е бил Истинския Учител със Силата на Духа, а там долу е останал Този Учител, който е болен и парализиран, без да може да се движи добре и да говори.
към текста >>

65. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи.
"Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи. Оказа се, че той всяка година е чел целия цикъл съборни беседи от 1927 г. И всяка година с различни цвят е подчертавал редовете и това в продължение на пет години, значи с пет различни цвята. Тогава в "Упанишадата" разбрахма, че Учителят с една, две, три беседи не можем да Го разберем. Трябва съзнанието ни да расте, да се разшири заедно с това, което слушаме или четем от Словото Му. Ето Любомир Лулчев трябваше за това в пет години да разбере всяка дума от беседите, и се оказа, че няма маловажни мисли, а всички е ценно, но трябва да мине време, за да израсне съзнанието ни, за да проумеем, за да разберем Учителя.
към текста >>

66. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

В него поместиха стихотворение, в което като се вземе първата буква от всеки вертикален ред (надолу) се образува "Дънов е лъжеучител".
Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество с вътрешен началник на школата им учителя Мория. Щом като той не посочва Учителя като такъв - той не е учител. През лятото на 1922 година теософското общество откри летен теософс-ки университет, който следвах и аз. Теософите издадоха през това време вестник "Теософска мисъл", брой единствен. В него поместиха стихотворение, в което като се вземе първата буква от всеки вертикален ред (надолу) се образува "Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия, с едно знание от инволюционния период, не приеха Христа като такъв какъвто е. Теософите са будисти. Те поставят Буда над Христа като му дават и "посвещение" - пета степен! Само три окултни школи са школи на Христа -Школата на Учителя, на розенкрайцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на теософите у нас Софрони Ников: Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя - Петър Дънов.
към текста >>

67. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише.
Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева. И когато Учителят направи „Парахода", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата". В.К.: Той как реагираше на това, че си вегетарианка? Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях.
към текста >>

Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна.
Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях. Около три години в семейството ми с баща ми бяха тия борби, брат. После по това време пишеха по вестниците срещу Учителя, говореха, че Учителят хипнотизирал, говореха най-лоши неща които сте чували да говорят за това и естествено. Но за да предотвратя това, аз го заведох при Учителя, още първата -година и когато Го видя, видях, той каза, като си излязохме вкъщи каза: „Ленче ма, казва, Той на светец прилича".
към текста >>

68. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

Не вярата на буквата.
Нищо не отлагай. В чужди работи не се бъркай.На хорските думи внимание не обръщай. Човешките разправии край нямат.Което ти казах снощи, него върши. Там близо стой, няма друго избавление.Вярата е която спасява. Вярата, живата вяра. Не вярата на буквата. Живота е както учението на четение. Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред. Не се безпокой. Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото.
към текста >>

Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред.
Човешките разправии край нямат.Което ти казах снощи, него върши. Там близо стой, няма друго избавление.Вярата е която спасява. Вярата, живата вяра. Не вярата на буквата. Живота е както учението на четение. Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред. Не се безпокой. Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Бог иска да имате добри сърца. Знаеш ли какво нещо е добро сърце?
към текста >>

69. 88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Той идваше на беседи, идваше на събрания, но беше няма буква.
Той имал някакви заслуги към властта, за което бил избран за тази длъжност. Това бе голям пост в София тогава. Всъщност аз това го знаех, че е такъв защото след 9.IX.1944 год. докато си замина Учителя той изпъкна в нашия братски живот. Дотогава почти никой не го знаеше и името му не знаеха. Той идваше на беседи, идваше на събрания, но беше няма буква. Виждали сме го и на Рила, но той никога в нищо не е взимал участие. А изведнъж тогава някак се наложи като фактор и даже при Учителя почна да отива и така в салона ще си казва мнение, ще дава наредби по Оф - линия, които ги даваха, които засягаха и братския живот. Даже сега за това ще кажа нещо което беше още в Мърчаево когато бяхме. Става въпрос кой да бъде връзката между Братството и властта. Тогава комунистите, приятелите които бяха с комунистическо съзнание и които бяха работили в това отношение са се събрали, и са предложили няколко души.
към текста >>

70. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

Аз Ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот.
До всички приятели Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да Му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие, цел в Него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да Ви води и упътва в своя Дух, да Ви показва вътре във вас, що е доброто и правото пред Него Самия. Аз Ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот. Господ за Когото Ви говоря е Жив в цялата Природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз Ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение. Познавам гласът Му. Слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>

71. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

Той беше аслъ човек, който освен беседите, винаги разговорите пишеше и ги дешифрираше, работеше с тях, та явно е че тъй както са дадени в томчето не са така говорени буквално, а една преработка имат.
Когато стана въпрос за „Разговорите на Рила", аз ги прочетох и тъй както са дадени, самата аз видях, че не са дадени в един момент, върху един въпрос по този начин както са изложени, а са вземани от други разговори и така са сглобени впоследствие по смисъл. И както разбрах, че това е наистина така. Защото Словсто на Учителя по друга линия течеше. Не така както е дадено в това томче „Разговорите на езерата". Различни разговори, щото брат Боев стенографираше много разговори. Той беше аслъ човек, който освен беседите, винаги разговорите пишеше и ги дешифрираше, работеше с тях, та явно е че тъй както са дадени в томчето не са така говорени буквално, а една преработка имат. Да от различни години, различни случаи на разговори, нещо подобно на Жорж Радев като „Учителят говори" от тоя род, в този стил. Само Георги е взел само теми различни, а тука са разговори. Така ги предава брат Боев. Когато работеше тези разговори, Георги Радев идваше при нас и показваше кои беседи иска. Защото Учителят често като говореше, говори да речем в неделя, ще говори на някоя тема.
към текста >>

72. 163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

" Буквално.
Аз имам някаква голяма вина, че утре да имаме беседа и аз да не съм на беседата". Аз понеже нали работя беседите искам да си бъде на мястото и след малко отвориха вратата, казват ми: „Свободна си! " Съвсем се изненадах, тогава беше и Всемира, жената на този един брат, който беше и тя от любопитство беше дошла и така. И аз след това отидох само при баща си и при втората майка, и си отидох на Изгрева защото аз исках да си пиша беседата. На другият ден отидох при Учителя и Учителят ми казва: „Ти знаеш ли каква мафия беше това срещу Братството? " Буквално. В.К.: Мафия. Е.А.: Мафия. То беше значи удар срещу Братството. Разбира се, че казвам, аз си мълча, щото Той го казва, аз не мога да казвам така. И после Той ме попита: „Тя нали помяташе?
към текста >>

73. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Е.А.: Тя буквално така каза, че тя не може без мъж да живее и че иска да й помогне Учителят.
Е.А.: Тя беше артистка. И с моя братовчедка идва, близки били, идват при мене и ми казват това. И като дойдоха, казаха какво искат, казах: „Ще отида при Учителя и ще Ви кажа". Ама аз не мога веднага да отида. В.К.: Точно каква им беше молбата. Е.А.: Тя буквално така каза, че тя не може без мъж да живее и че иска да й помогне Учителят. Вижте казвам: „Ще питам". Ами разбира се, аз не мога да давам мнение. И отидох при Учителя и Той ми каза така: „Ще й кажеш, да живее само с един мъж, да не ги сменя". В.К.: С един мъж. Е.А.: Да.
към текста >>

74. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

А той е буквален простак, бащата на Славчо.
Е.А.: Искаш ли да ти кажа случаят? С имена даже. Бащата на Славчо Печеников един път намери Учителя на поляната и Му дава съвети как да ни възпитава нас. Как да движи движението и т.н. Сега Учителят изслушал всичко, но малко възмутен го е казал на един брат. А той е буквален простак, бащата на Славчо. Той много ограничен човек беше. Той не беше с кой знае какво образование, нищо, но имаше мнение за себе си. Като Славчо, Славко имаше така мнение и бащата и сина имаха също така много високо мнение за себе си. Това. В.К.: Други случаи имаше ли такива? Много, позволяваха си.
към текста >>

И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят.
Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете". Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят. В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на владиката. Е.А.: На владиката Стефан, роднини са, родствени.
към текста >>

75. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

От това се разбира, че Учителят не е държал буквално за формата, но е искал Неговите идеи да се предадат на ясен, разбран език.
Нищо не може да се махне като излишно, нито да се прибави, за да се изясни нещо. В такава форма е давал всичко, което е писал. От това се разбира, че Учителят, ако трябваше да издава беседите, в съвсем друга форма би ги издал. Такава, в каквато е издал и статиите си писани от Него. Това Той сам го е казвал, че ако Той преработва беседите, ще ги предаде в друга форма. От това се разбира, че Учителят не е държал буквално за формата, но е искал Неговите идеи да се предадат на ясен, разбран език. Учителят никъде не е проявил тесногърдие и остави всеки да се прояви както може и както естествено е за него. Ще се спра да изясня как се даваха заглавията на лекциите и беседите. При неделните беседи Учителят в началото четеше няколко стиха от Евангелието или от Библията. Спираше се на някой стих и го изясняваше. Най-често заглавието се взимаше от стиха, или целия стих, или част от него.
към текста >>

76. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Значи аз доколкото разбрах, че при дешифрирането от стенограмата вие сте си изпълнили задължението си точно, буквално.
Е.А.: Има ги. В.К.: Дето не можеш да познаеш страницата, какво е написано преди и след това, след 15-20 години, защото е преразказано. Е.А. И аз така мисля. В.К.: Че то си е преразказване. „Ние при дешифрирането пишехме беседите така както Учителят е изказал". Значи аз доколкото разбрах, че при дешифрирането от стенограмата вие сте си изпълнили задължението си точно, буквално. Е.А.: Аз лично, и Савка и Паша така при нас уговорено беше. Ние бяхме се уговорили, няма нищо да променяме, защото после се редактират. В.К.: По-нататък четем: „После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията дадени от Учителя". Тя на ръка ги правеше, така ли? Е.А.: Да.
към текста >>

77. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

Първата буква „S" означава безконечност.
В неделните събрания, ние сме много щедри, хвърляме и наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място. Вземете думата „наука". Тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука има две различния понятия. Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса, техният ум е насочен в науката, да изучава (науката да изучават) отношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква „S" означава безконечност. Следователно, от окултно гледище вие може да изучавате „науката" да примирите противоречията в живота, силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещения егоизъм. За туй именно в та ц раса туй съзнание на гордост. У тях има една отрицателна гордост, те си предават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре.
към текста >>

78. ИЗВАДКИ ИЗ БЕСЕДАТА „ИЗРАИЛ И БЪЛГАРИН /9.1Х.1940 год., 10 ч. - Изгрев/

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Първият елемент в тази дума е буквата „Б", която означава посяване на семето.
Всичко е важно, но в даден случай всичко не е полезно. Сега вие не трябва да се спъвате от думите „ПЪЛНОТА" и „ПРАЗНОТА". Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент „Л", означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него.
към текста >>

Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи.
Сега вие не трябва да се спъвате от думите „ПЪЛНОТА" и „ПРАЗНОТА". Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент „Л", означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.
към текста >>

Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо.
Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент „Л", означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво означава думата „Израил"? Кои са елементите на Израила? Израил е онзи, който излиза от рая.
към текста >>

79. 01 - 18. ПОСЛЕДНИЯТ СЕАНС В АЙТОС -1912 Г.

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Ако се чука 3 пъти, значи буквата е „Д".
Обикновено около кръгла масичка, тринога, направена само от дърво, без железен гвоздей по нея, се събират няколко човека. Всички присъстващи се хващат за палците си отдолу и правят верига. В същото време на един голям кръг е написана азбуката. Обикновено когато дойде духът и има проявление, то масичката се вдига на двата си крака и с третия си крак чука по дъските. Броят се ударите и се гледа в кръга. Ако се чука 3 пъти, значи буквата е „Д". След това буквите се съединяват и се идва до думата. Сеансът продължава обикновено дълго с това чукане. И така, нямало проявление. Настъпила тишина. Групата се чудела какво да прави.
към текста >>

80. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Ученик по Дух и по дело, а не по форма и по буква.
Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им. По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща своя ученик и го цени като ученик. А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от 20-30 години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от песнарката, а това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях издала след заминаването на Учителя. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание.
към текста >>

81. 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тя отговаря съответно на буквата и по тоя начин се образуват думи и се отговаря на въпрос.
Г. С. . На кръгла масичка, която е направена само от дърво, да няма никакво желязо в нея. Трябва да бъде тринога, кръгла. Всички присъстващи се хващат във верига с палците отдолу, а пък предварително се написва един голям кръг с азбуката. И по този начин духът дава знаци с масичката, вече прави с един крак така, вдига масата и удря 1,2,3,4,5 и т.н., каквато е цифрата. Тя отговаря съответно на буквата и по тоя начин се образуват думи и се отговаря на въпрос. В. К.: Обясни го по-подробно. Г. С.: Първо, значи, имаме масата, след това има начертан кръг на книга, не на самата маса. Цялата азбука в кръг. Те правят веригата с палците. Масата почва да се движи, а тя нали е на три крака.
към текста >>

Така ако чука три пъти буквата е „В", ако е пет пъти, „Д".
Г. С.: Първо, значи, имаме масата, след това има начертан кръг на книга, не на самата маса. Цялата азбука в кръг. Те правят веригата с палците. Масата почва да се движи, а тя нали е на три крака. С единият крак чука и дава сигнала. Така ако чука три пъти буквата е „В", ако е пет пъти, „Д". Така се съединяват буквите в думи. В. К.: Но ти трябва да го опишеш това нещо, ние не го знаем. Г. С.: Е, тази подробност не знаех, че трябва да се каже заради туй. В, К.: Значи по този начин, защото има и друг начин, чрез медиуми. Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез излъчване, спящо състояние и пр и пр.
към текста >>

82. 09 - 149. ИДВА ГЛАД

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Учителят, след като помълча малко и видя, че думите му не са разбрани, а са взети в буквален смисъл, каза: „Да, голям глад иде на земята.
Слънцето милваше лицата на едни и топлеше гърбовете на други. Обядът привърши. Всички се събрахме около масата на Учителя, за да можем да чуваме разговорите, които се водеха с него. Една нова посетителка се обади: „Учителю, вие в беседата си казахте, че идва голям глад. И ние много ви благодарим, че ни предупреждавате, за да се погрижим да си набавим по някой чувал брашно." Ние притаихме дъх, за да чуем отговора на този малко наивен въпрос. Учителят, след като помълча малко и видя, че думите му не са разбрани, а са взети в буквален смисъл, каза: „Да, голям глад иде на земята. Духовен глад. Глад за Словото Божие." /Из разговорите./
към текста >>

83. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

Буквално тъй.
Отивам там да пием по едно кафе, тя ще му вземе ризата, ще я изпере, ще я изглади и ще му я занесе, ще му изчисти. Веднъж го срещам някъде, не зная къде го видях, че викам: „Сещаш ли се някой път да отидеш да видиш леля си Верка? " - „Май често пъти не се сещам." В.К.: А тя му переше, Верка му переше дрехите. Надка: И готви, и го вика там, да се нахрани при нея. Тя като свой син го имаше. Буквално тъй. Той никога не трябва да го забравя, но сега не се сеща. В.К.: Аз, като си спомням как ми гласува доверие преди десетина години, това никога няма да го забравя. Надка: Верка ли? В.К.: Да, това никога няма да го забравя. Надка: Значи вие от дълги години се познавате.
към текста >>

84. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

Започва с буквата „А" - начало на българската азбука, което означава започване на нещо ново.
3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС Айтос е малък град, разположен в източна България, в източните разклонения на Стара планина. Започва с буквата „А" - начало на българската азбука, което означава започване на нещо ново. Според Учителя „А" значи семе, посадено в земята, което има условие да покълне и расте - самосъзнание. Той се намира в благоприятна природна обстановка, която е давала възможност на човека да се отнася с благоволение към нея. Тази природа предразполага към вглъбеност и към великата разумност и Божествените закони. Предполага се, че тук са живели някогашните богомили, със свое светилище. Тази тайнствена обстановка е помогнала за духовното пробуждане на хората от града.
към текста >>

85. 16 - 3. ОТКЛОНЕНИЕТО

Желю Танев Николов

Ние като ходим в Тополица, гледаме, той идва с нази, ама като ученик без буквар.
Ж.Т.: Имаше един брат, който беше запознат с моя рожден брат. който почина на 33 години, Никола Тенев и който беше най-голям. Той прие Учението с майка ми, но малко по-подире. Та те бяха приятели и първият прие от брат ми, както сега Диню прие от мене Учението. Обаче този брат, той не получаваше беседи и не можеше тъй да приеме Учението, както другите наши приятели. Ние като ходим в Тополица, гледаме, той идва с нази, ама като ученик без буквар. Също и той. Ние имахме беседи, но той не получава и когато сестра ми Донка от София му каза: „Абе брат Тодьо, ние сме живели при Учителя и му знаеме реда, че така и така трябва да се прави, не тъй, както вие мислите, няма да приемате тия неща, които евангелистите приемат Ние трябва да сме ученици, както Учителят ни учи." Той се обиди от тия думи и взе да страни вече и отиде при евангелистите. Последните му думи бяха: „То и от мене може да не стане нищо, но и от вази няма да стане нищо." И той се отклони, отиде при евангелистите и почна да упреква Учението, Учителя и т.н. Казваше: „Толкова години съм ходил, нищо не съм разбрал." Та ето накратко: родът му се унищожи, двамата му сина се убиха, въобще от рода му нищо не остана, дотам стигна. В.К.: Това е така.
към текста >>

86. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е.
28), в същия ден, Когато Исус е трябвало да бъде съден преди Пасха, която е определена за събота. И така, Исус е ял пасхата в четвъртък, на 13 Нисан, един ден преди променената дата на евреите, която се падала в петък. Така Исус е спазил точно закона. Освен това учениците Му са били галилеяни, с изключение на Юда (юдеин), а те са били поклонници, идващи отдалеч и свещениците не са могли да заколят толкова хиляди агнета в един ден. Затова поклонниците от далечните места са приготвяли Пасхата един ден по-рано. Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е. на 13 Нисан, четвъртък. Така че, 14 Нисан, петък, когато е съден и разпнат Исус, е било работен ден. В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите. (I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23).
към текста >>

87. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус.
З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл.
към текста >>

А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука.
обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител".
към текста >>

88. І.02.10. ПОД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Кръстът е под формата на буквата Т.
10. ПОД НЕБЕСНАТА ТВЪРД От двете страни летят в облаците херувими, три отляво и три отдясно. Те се снишават, слизат отгоре и обграждат, заграждат кръста, на който е бил овесен, разпнат Исус. Кръстът е под формата на буквата Т. Над средата на кръста има дъсчица с надпис, на която са изписани началните букви: „I Н ЦI" от текста на Евангелието на Йоана: Исус, Назарянин, Цар, Юдейски (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 19). Той е бил очевидец при разпъването на Исуса. По средата на кръста под надписа е окачен трънен венец, който е бил на главата на Исуса. В този иконографски сюжет остава да се видят две най-важни неща.
към текста >>

89. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега.
Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос.
към текста >>

И буквата N - нимб.
Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо?
към текста >>

90. І.02.16. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПАСХАТА НА ТРЕТИЯ ЗАВЕТ

Застават пред масата и преломяват хляба, и подават чашата с вино с надписана буква, означаващо името на този, за когото е предназначена чашата.
На 15 август 1907 г. в 19.30 часа има Господня вечеря в горницата във Варна. Поставена е маса с пасхални съсъди, и до нея три стола за невидимите посетители: Господ Исус Христос, Йехова - Елохим и Адонай -Святият Дух. Молят се на Святия Дух - Адонай да дойде и да ги изпълни с всяка мъдрост. Правят три поклона за тримата невидими посетители, четат от Библията. Застават пред масата и преломяват хляба, и подават чашата с вино с надписана буква, означаващо името на този, за когото е предназначена чашата. Учителят Дънов им говори, но това не е отбелязано в протоколите. На следващия ден сформират веригата в астралния свят. На 14 август 1908 г. във Варна се извършва Господня вечеря, на която присъствува само Господ - Христос, невидим за тях. На масата има плодове, хляб, преломяват хляба и дават чаша с вино.
към текста >>

91. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

излиза от печат първата българска училищна книга „Рибния буквар" на Петър Берон.
А за да се самоопредели, той трябва да се съзнава като народ с четмо и писмо, училища, образование. Изведнъж се вижда, че гърците се освобождават, благодарение на елинизма, макар че са се възползвали от българи, арнаути, сърби. Елинизмът, загнезден в образованите българи започва да увяхва. Започва Възраждането на българския народ. През 1824 г. излиза от печат първата българска училищна книга „Рибния буквар" на Петър Берон. Той поставя изрисувана риба на корицата, знак на първите християни, обозначаващ възкръсването от мъртвите, така че един народ трябва да възкръсне чрез четмо и писмо. Един единствен духовник остава жив, запазил Антиминса и той го предава на 10 април 1854 г. на младия Константин Дъновски за залог, че Бог е съизволил към най-многострадалното племе, славянско племе, че трябва да правят моления, че чрез силата на Светия Дух да станат едно тяло и един дух и да възкръснат като народ, след като Турция „ке падне". И оттук започва българското Възраждане чрез Светия Дух, който го задвижва и възражда от пепелищата на историята и забравата
към текста >>

92. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

буквата „е" двойно (t>) е свалена от Константин от невидимия свят, и тя е знамето на славянската писменост, според Учителя Дънов.
Святият Дух е изрекъл обещанието за славянското домородие, а това домородие е българският народ, защото тук се раждат братята Кирил и Методий и тук се дава славянската азбука, и тук се приема чрез Борис I християнството, и тук започва да се чете Евангелието на старославянски и да се отслужват литургиите на старославянски и се създава старославянската литература за богослужебни цели. Пророчеството, което е изрекъл Святият Дух „Турция ще падне" се сбъдва и движи един исторически процес за освобождаването на България. Тук Константин Дъновски го е написал по източното българско наречие. А по западното българско наречие, откъдето започва българското Възраждане е: „Турция ке падне". Константин философ чрез Святия Дух създава старославянската азбука през 855 г. буквата „е" двойно (t>) е свалена от Константин от невидимия свят, и тя е знамето на славянската писменост, според Учителя Дънов. Славянската азбука е посвещението Господне чрез Словото на Бога (виж „Изгревът", том IV, стр. 14-22). Това е така наречената „кирилица" и представлява старославянската абзука. A (fe) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия.
към текста >>

За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла".
A (fe) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата.
към текста >>

93. I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят).
Същото пожелание е написано накрая в „Откровението" при църквата Св. Димитър през 1854 г. България е освободена от цар Освободител Александър II и от руския народ. С ликовете на Св. Св. Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия. Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството.
към текста >>

Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството.
Димитър през 1854 г. България е освободена от цар Освободител Александър II и от руския народ. С ликовете на Св. Св. Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия. Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ.
към текста >>

Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост.
България е освободена от цар Освободител Александър II и от руския народ. С ликовете на Св. Св. Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия. Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ. Той е освободен с кръвта на 180000 руски войни през войната 1877/1878 г, за освобождение на България.
към текста >>

Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия.
С ликовете на Св. Св. Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия. Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ. Той е освободен с кръвта на 180000 руски войни през войната 1877/1878 г, за освобождение на България. България и Русия трябва да върнат небесния знак (Ѣ) „е двойно" в своята азбука.
към текста >>

Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е".
Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия. Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ. Той е освободен с кръвта на 180000 руски войни през войната 1877/1878 г, за освобождение на България. България и Русия трябва да върнат небесния знак (Ѣ) „е двойно" в своята азбука. В Небесния знак е заложена свободата на България и обединение на целокупното славянство во главе с Русия.
към текста >>

94. II.02.04. Българска община във Варна

Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец!
К. Дъновски. В първото си заседание тая община се била занимавала с молбата на Кою Чорбаджи от Балчик да се изпрати зет му Димитър в Цариград, за да бъде ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на гр. Балчик, което и станало. Че групирването на варненските българи е станало наистина през май, както Дъновски твърди, това се подкрепя и от други данни; обаче също така напълно сигурно е, че съставът на общината не бил тоя. който дава К. Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт. Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник. За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь!
към текста >>

95. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение".
Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт. Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните. Същото ставало и в Балчик и другаде. Йоаким схващал смисъла и съкровената цел на тая турска политика, че „местните политически власти, съобразно с тайните свои упътвания, благоприятствуват на това разслабване на духовните връзки и го подтикват". Като средство за отслабяване на християнския елемент в империята, българо-гръцката разпра е била за турската политика добре дошла и тя, за да я засили и увековечи, поддържала българските стремежи, изхождайки и от други турски държавнически съображения.
към текста >>

96. 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

От документите, които се съхраняват в архива на археологическото дружество, които тук буквално привеждаме, ясно се вижда нашето твърдение.
Николаевка протокол и упълномощили Дяда Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добричкия представител Хаджи Иван Вълков, от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). (IV Известия на Варнен. археологическо дружество, стр. 15-16.) Макар че тия събрания са станали в 1860 год., обаче не всички села, чиито представители са взели участие в събранията, са се отказали още тогава от зависимостта на варненския гръцки митрополит. Това те са направили едва през 1865 год. От документите, които се съхраняват в архива на археологическото дружество, които тук буквално привеждаме, ясно се вижда нашето твърдение. „Ний, долуподписаний Болгари в В. Козлуджа ва молим-ми с настоящето ни покорно пйсмо тук Българска-та Църква във Варна, на която като знаи-ти чй ся отказах-ми и отделих-ми от Гръцката Цариградска Патриаршия и също тъй от Нейни-ти служители (гръц. Владици) и сме в разпра, затова препада-ми на Вас Чесний Господари Г. на Бълг. Общество, и Ва молйм да ни настоява-ти Селото на Всяка нужда като представа-ти пред Славно-то Царско Правителство (на Хюкюмат-ть) за сйчки-ти ни работи.
към текста >>

97. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година.
Горният етаж, който състоеше от три стаи, е служил собствено за училищно помещение: двете стаи били класни - едната за ученици, другата за ученички, а третята служала за училищни потребности. Тъй, в скромната Балтаджи Пейкова къща заблещукват първите зари на умствен български живот в удавената в гърцизъм и гагаущина Варна, които зари постепенно са отваряли очите на мнозина българи да се отърсят от гагаущината и да съзнаят своята народност, поради което и числото на българските къщи в скоро време нараства: от 35-40 къщи през 1860. година те достигат около 120 в 1860. и до 160 през 1870. година. Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си. Заплата той получавал годишно 2200 гроша (440 лева). Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия67 Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят леп-гата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи. През 1861 /62 година учител останал пак Костадин Арабаджиев и училището се помещава все в къщата на Балтаджи Пейка, наемът на която, както и през изтеклата година, бил 1200 гроша (240 лева) годишно. Купува се още едно място за 15 772 гр.
към текста >>

98. 16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН

Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вмести-телна.
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН Съобщава Щ. К. Патриков , Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх Йосиф l-й)". Къщата събориха през 1908 г. по урегулирането на площада. Учителят ни се казваше Костадин Арабаджиев. Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вмести-телна. Този урок помня и досега. През 1862 г. се построи ново училище, на което се тури табела с български и френски надпис: „ Българско Централно Училище". В долния етаж на училището имаше две стаи, в едната от които учеха ученички (в източната) и в другата - ученици. През 1865 г.
към текста >>

99. IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

След изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяването на хляба и подаване чашата с надписана буква, означаваща името на този, за когото е предназначена, пълна с вино.
Тодор Стоянов (Стоименов). 13. Гина Гумне-рова. Всякой един, след като изпълняваше горните 6 пункта, слизаше и отиваше друг. Този ред. според както ни се обясни от г-н Дънов, се е продиктувал свише. След изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяването на хляба и подаване чашата с надписана буква, означаваща името на този, за когото е предназначена, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените пълни чаши с вино всеки взе по нещо; и слязохме така в същия ред и насядахме на масата в салона. След свършване на Господнята Вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре сутринта в 4 часа.
към текста >>

100. IV.17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА