Търсене в текстове за 'Брада'

Имаше голяма брада и разчорлена коса.
Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас.
към текста >>

2. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура.
Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете. Аз съм ги чела, ние сме очевидци и знаем много добре как стоят нещата. Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него. И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха. А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм.
към текста >>

3. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци.
Отиди и съобщи това в салона." Методи кимва с глава. Но в същото това време там е и Тодор Стоименов. Той също чува и също тръгва да съобщава новината. Методи е по-млад, по-бърз и по-силен. Крачи с големи крачки, върви бързо и развява едно голямо палто разкопчано. Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци. Той е анархист и всички анархисти по онова време ходят така. Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга.
към текста >>

Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци.
Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма. На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата.
към текста >>

4. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
към текста >>

5. 3_67 Котката, която мижеше

Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози.
А дали издържаха изпитите си? Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата. Ако видите Михаил на някои снимки по време на Школата редом с другите братя и сестри, ще го видите без изключение как навсякъде позира и мижи. И накрая, когато отиде във Франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли? Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози. След това той ги изпрати в София, за да се убедим, че той е вече Учителят, защото прилича на Него и ние трябва да му бъдем ученици. Когато аз видях снимките, които ми показа една вярна приятелка, тогава казах: "Котката беше в началото. Сега е ред на котарака, който мишки и наивници лови." За него ние бяхме хора, отживели времето си и без всякакво значение. А за нас той беше точно онова, което бе казал Учителят навремето за него, защото ние проверихме с живота си какво означава Учителят за нас в Слово и Дела. А проверихме и какво представляваше той, особено след заминаването на Учителя.
към текста >>

6. 3_68 Самозванецът

А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика.
Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера. А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил Неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук. Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си? Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал ръка на Учителя, какво си тръгнал да разнасяш тази снимка на този имитатор и мошеник? Кой е за тебе Учител?
към текста >>

7. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките.
към текста >>

8. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Беше с дълга коса и брада.
През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство.
към текста >>

9. 9_05 Кой бе Учителят?

Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така.
към текста >>

Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му.
В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

Разговор за брадата и косъма 81.
Ученият брат 76. България 77. Ученикът изпитва Учителя си 78. Предсказание за страданията на света 79. Червеят напада хубавата ябълка 80. Разговор за брадата и косъма 81. Житното зърно 82. Предсказание за съдбините по света 83. Из един разговор с Учителя 84. Формула дадена от Учителя 85. Молитва продиктувана от Учителя на брат Георги Куртев 86.
към текста >>

11. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка. И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан.
към текста >>

12. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като Го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.
към текста >>

Красив, спретнат, с дълга коса и брада.
Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество".
към текста >>

13. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар.
А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителят бе казал, че онези които са десничари трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка.
към текста >>

14. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време.
Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." Това време дойде по-късно и дядо поп доживя години, за да види как започна делото на синът му.
към текста >>

15. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Между тях беше Петко Епитропов, висок човек, представителен, с голяма брада.
Така всеки посетител на събора трябваше да мине през тази молитвена стаичка. Обикновено не се допускаха да влязат в нея и от вратите оглеждаха какво има вътре. Влизаха повече старите братя, които са водили повечето един духовен живот дълго време. Така беше тогава. Стопанския живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов, висок човек, представителен, с голяма брада. Той служеше в застрахователното дружество и като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше 2-3 помощника: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко. Закупуваха продукти, доставяха ги, доставяха хляб, организираха общата братска трапеза. На събора се събираха от 500-1000 души.
към текста >>

16. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото!
И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава. Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане. И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока". Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото! " Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички. Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал.
към текста >>

17. 63. СРЕЩАТА

Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен.
към текста >>

18. 80. РАЗГОВОР ЗА БРАДАТА И КОСЪМА

80. РАЗГОВОР ЗА БРАДАТА И КОСЪМА В един разговор на полянката Учителят каза на някои братя и сестри, които Му се оплакваха, разправяха своите мъчнотии.
80. РАЗГОВОР ЗА БРАДАТА И КОСЪМА В един разговор на полянката Учителят каза на някои братя и сестри, които Му се оплакваха, разправяха своите мъчнотии. Учителят мълча, мълча, най-после обърна се към тях и каза: „За вашите лични работи и косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е приготвено." Всички млъкнаха. А някой трябваше да го запомни и приложи. Ние жертвувахме личния си живот, за да запазим Словото Му и да Го предадем на следващото поколение след нас.
към текста >>

Учителят мълча, мълча, най-после обърна се към тях и каза: „За вашите лични работи и косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е приготвено." Всички млъкнаха.
80. РАЗГОВОР ЗА БРАДАТА И КОСЪМА В един разговор на полянката Учителят каза на някои братя и сестри, които Му се оплакваха, разправяха своите мъчнотии. Учителят мълча, мълча, най-после обърна се към тях и каза: „За вашите лични работи и косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е приготвено." Всички млъкнаха. А някой трябваше да го запомни и приложи. Ние жертвувахме личния си живот, за да запазим Словото Му и да Го предадем на следващото поколение след нас.
към текста >>

19. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша.
Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
към текста >>

Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента.
По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач.
към текста >>

20. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи".
Били решили на следващия ден - Петровден да отидат на връх Караманица на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да бъдат при изгрев слънце там, на върха. Но вечерта се изсипал пороен дъжд, продължил цяла нощ. Георги Куртев се измъчвал от това, че дъжда всичко ще провали. Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток? " Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици.
към текста >>

21. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада.
Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя. Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа. Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада. Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия. Него да слушаш". Сядат във файтона. А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето.
към текста >>

22. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали.
Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран. Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за кухнята. Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под каруцата и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат.
към текста >>

23. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ От къде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева аз не знам. Знае само онзи, който го докара. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение. По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя.
към текста >>

Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек?
„Какво ти е брат Савов? " „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше.
към текста >>

Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше.
Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо-анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос-вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор! " Сестрата не можеше да разбере какво е искал да каже Михаил. Дойде при мене и ми разказа. Аз нямаше какво да кажа освен следното: „Този опит да се имитира образа на Учителя бе правен по Негово време, след това дойде време да се прави от други и ще дойде такова време когато и трети ще Го имитират, защото Духът на Заблуждението ги управлява." И на вас няма да ви се размине подобно нещо.
към текста >>

24. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим.
Заведоха ме в стаята на циганите и там ми определиха място за спане. А всички цигани бяха криминални затворници. В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници. Влязох вътре, а те са се построили в две редици като войници и бяха направили шпалир. Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас. Ето ти най-хубавото легло. От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници.
към текста >>

25. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца.
Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца. В това време писнаха сирени и целия затвор бе вдигнат на крак. Аз се бях докоснал до алармената система на прозореца. Дойде и началника на затвора в моята килия, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система. Разбрах, че не са видяли как съм се качвал на нагънатото одеало. Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство.
към текста >>

26. 3.19. Брат Ради и Патриарх Евтимий

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм художник-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам?
В София ще отида". И така, до края на живота си, той беше на Изгрева градинар. Някой ще каже: е градинар, обикновен човек. Да, според нашата преценка, според нашия поглед, така бихме казали. Но какво се случило един ден. Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм художник-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам? " Казва му: „За Патриарх Евтимий". Нашият брат се изненадва: „Извинете, с такива работи не се занимавам и не мога да дойда. Довиждане". „Довиждане". Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този художник-скулптор. Учителят го пита: „Ти какво му каза?
към текста >>

27. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада.
През това време аз имах първата среща разговор с Учителя. Разправих Му какъв съм, с какво се занимавам, че съм от Търново, че желая да слушам беседите Му и говорихме още много други неща, които вече съм забравил. Този разговор проведохме в приемната стая долу, в която аз бях влязъл за първи път и видях скромната обстановка. След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка. Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му.
към текста >>

28. 6.15. Космичната вълна на любовта

Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ.
Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност.
към текста >>

29. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му.
за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга. Действително след това редакцията, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество.
към текста >>

30. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде".
Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива. Всяко нещо, което има реакция показва, че не е Божествено. То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят.
към текста >>

31. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

За да изличи всичко от себе си, Михаил отиде в Индия, пусна си брада и се върна във Франция като учител.
Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта, и че му дал паспорт да ходи по целия свят. Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия. Събрал там материали, слага си друго име, заминава за САЩ и си създава някакво общество. Той почва да играе ролята на артист, че е представител на Агарта. Впоследствие се скарват с Михаил за жени и той е причина да отиде Михаил в затвора за четири години. За да изличи всичко от себе си, Михаил отиде в Индия, пусна си брада и се върна във Франция като учител. Имаше една жена, която беше седем години в кореспонденция с мене и която обожаваше Михаил и казваше, че той е онова небесно крило, което я води във вечността. След това се разочарова от него и почна да пише обратното. Друга една жена - еврейка, много богата, заведе Михаил в Израел, САЩ и Атина. Тази жена, която е била привързана към него, изведнъж най-малката й дъщеря заболяла от рак и лекарите я изписват като безнадеждна. Михаил им изпраща телеграма да я доведат при него.
към текста >>

32. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Ето аз съм пред Учителя и Му разказвам всичко: „Кажи му, че един косъм от брадата си не давам.
Един ден Толев ме вика: „Иди кажи на Учителя да ми даде три милиона лева, ще напусна адвокатската кантора и ще тръгна от село на село, и от град на град да проповядвам Учението". А преди това той бе искал пари от Учителя за неговото списание и Учителят да накара всички приятели задължително да се абонират за него. Учителят не се съгласи. „Аз за списание на окултисти пари не давам." Толев беше много сърдит, но успя да преглътне този отказ на Учителя. Но сега искаше три милиона лева. Ето аз съм пред Учителя и Му разказвам всичко: „Кажи му, че един косъм от брадата си не давам. А той да прави така както си знае." Предадох думите на Учителя на Толев и той позеленя от яд. Толев имаше построена палатка на Изгрева. Един ден сме на екскурзия на Витоша. Беше хубав зимен ден. Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек.
към текста >>

След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя.
След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори. Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен. Учителят ме извика: „Ето ти 250 лв., отиди и му ги дай и да прекъсне това дело за чайника." Ако му върнат чайника ще каже, че е износен, че е опушен от дима и огъня. А той го иска нов.
към текста >>

33. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията.
Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството. Някой му беше внушил, че ще бъде ръководител. И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията. През 1981 г. бях в Бургас и в присъствието на двете му братовчедки - Кралеви, го предупредих, че трябва да коригира поведението си. Казах му и как да го направи. Не ме послуша. След това тръгна по своя път и стана пациент на психиатрията.
към текста >>

Веднъж моят екип беше изпратен и аз го заварих паднал в една локва, с мокра, дълга коса и стърчаща брада.
Разиграването продължава досега. Нека ги разиграва. Заслужават си го. През пролетта на 1995 г. няколко пъти екипи на „Бърза помощ" го прибираха, паднал на улицата, в една от неговите поредни психични кризи. Веднъж моят екип беше изпратен и аз го заварих паднал в една локва, с мокра, дълга коса и стърчаща брада. И тутакси пред мен излезе онази картина, когато през 1975 г. Борис, с неговият категоричен жест, се обърна към мен и каза: „Ти ще провериш как Бялото Братство наказва! " Да, аз проверих. И сега той върви през светлите периоди, когато е контактен и проповядва. Дават му да чете беседи на събрания, за да не се разсърди.
към текста >>

34. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка?
към текста >>

35. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер.
Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани. Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер. Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах. После се коригирах и носех подходящи тоалети на беседа. Но тази строгост бе проявена и към другите момичета и затова не се сърдех. За тях това беше изискване на морала.
към текста >>

36. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му.
Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга? " А онзи му се подиграва: „Ами толкова ли си глупав, че може да повярваш на такава измислица? " И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици. А те не знаят, че това са измислици, които струват само пет гроша и нищо повече. Но пет гроша за тях, но не и за нас. Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му. Ходеше по провинцията и се представяше и минаваше за Учителя Дънов пред онези, които не го познаваха и по този начин разваляше образа на Учителя, защото винаги когато има имитация тя понякога е много грозна. По-късно Михаил Иванов във Франция също направи същото - пусна си коса, мустаци, отиде при специален фризьор та го претвори и той бе предрешен в образа на Учителя. После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство. А за чашите наивници тук на Изгрева той бе им писал писмо, че за да се претвори в образа на Учителя всеки ден е медитирал по няколко часа и то в разстояние на петнадесет години. Та се оказа също, че това е работа на един Фризьор за пет гроша и то за петнадесет минути.
към текста >>

37. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Те няма да заварят Учителя, снимките направени с него по време на Школата няма да им говорят нещо, ще виждат само образи на човеци и на един възрастен човек с брада, т.е.
Това не бе възможно и понякога това наше стремление довеждаше до сблъсък между сестрите, най-вече между тях понеже те бяха две трети от състава на Изгрева. След един такъв сблъсък и скандал между две сестри той веднага отговори на този проблеми: „Кой е най-близо до мен? Който чете беседите и Словото ми, той е най-близо до мен понеже се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез мен". По този начин той разреши един кардинален проблем не само на съвременниците на Учителя, но на нас, които бяхме около него и понякога се скарвахме кой да бъде по-близо до него. Той разреши този проблем също и за бъдещите поколения, които ще дойдат. Те няма да заварят Учителя, снимките направени с него по време на Школата няма да им говорят нещо, ще виждат само образи на човеци и на един възрастен човек с брада, т.е. образа на Учителя. Но онези, които четат беседите и това Слово влезне в тях това е сигурен контакт с Духа, който е говорел това Слово, това е връзка с Божествения Дух и с Учителя чрез когото бе дадено това Слово. А когато Божественият Дух се изяви като принцип то той се явява като Учител на човечеството. Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството.
към текста >>

38. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко тяло.
А това беше трудно и непосилно. Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух. Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да. се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко тяло. За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това тяло. Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е? Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога. Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога. Ние това го видяхме, чухме и опитахме.
към текста >>

" Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун.
Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята. Затова бе казал: „Гледайте мен и мен подражавайте, така ще имате едно предметно учение за служение на Бога". Ние бяхме около него, движехме се около него, гледахме го и много неща не видяхме, макар че дълго го наблюдавахме, слушахме думите му и виждахме действията му. Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка. Спомням си на една от екскурзиите на Витоша един селянин пресрещна Учителя и го запитва: „Абе ти, човек, от де си? " Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун. Иска човека да знае от кой град иде, от къде и с какво се занимава. Пита и се интересува българина, защото е любознателен и любопитен. Учителят се усмихва и казва: „От слънцето съм, от слънцето ида и към слънцето отивам". Онзи селянин мига, не може да разбере дали правилно е чул илй има нещо тук друго. „Ама извинете, господине, какво казахте, ще може ли да ми го повторите?
към текста >>

39. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова.
Учителят го изгледа и каза: „Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Но започнаха да идват любознателни в салона от гражданите особено в неделя от 10 часа когато те биваха допускани свободно. Любопитните и любознателни граждани от града дошли да чуят Учителя поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам от нея и от онези наши близки от града, наши познати, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, ние бяхме студенти, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за новото Учение, говорехме за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, то в салона попадаха на старата Попова, която станала си движеше ръцете в различни посоки и проваляше всичко. После те ни се усмихваха подигравателно, когато се връщаха в града. Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в пространството и да отиде в друга галактика.
към текста >>

40. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Та доктор Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на доктор Иван Жеков, на около двадесет години.
Изведнъж били нападнати от селяни събрани се от съседните села, нападнали ги с тояги и ги разпръснали и ги пребили. Той бил пребит и едвам се спасил. Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г. Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с гибелта на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г. е убит и четата унищожена. Та доктор Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на доктор Иван Жеков, на около двадесет години. Та той е бил със социалистически, та дори и с комунистически идеи. По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята". Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото.
към текста >>

41. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
към текста >>

42. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник.
43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.). „Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В. Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето.
към текста >>

43. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата. Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка. Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2.
към текста >>

Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9.
Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев. Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г. понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници. Списание „Всемирна летопис" с редактор Иван Толев започва да издава списанието от 1922 г, В уводните статии той поставя материал, който накрая е подписан по някога с три хикса (XXX), а понякога с един хикс (X).
към текста >>

44. 208. ДЯДО БЛАГО

И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник.
Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя.
към текста >>

45. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

Той беше представителен на глед, едър на ръст, с брада и мустаци, ходеше официално облечен, с фигура и осанка само за проповедник и ръководител на някоя протестантска или баптистка църква.
А Петко това го нямаше, но той идваше от името на ръководителите на Изгрева. Но за ръководителите от провинцията, която не бяха случайни хора, а бяха люде родени с амбиции за ръководители и не си даваха мястото току-така, защото за тях единствен ръководител в София и на Изгрева беше Учителя. За тях имаше един Учител, който беше в София на Изгрева и нямаше никакви ръководители освен Учителя докато в провинцията имаше ръководители понеже имаше местни братства. Така че тази философска постановка на ръководителите от провинцията пречеше на Петко да се изявява като ръководител. Него го посрещаха само като брат и нищо повече, но го посрещаха като брат, който знаеше много, беше чел много и беше преминал цялата Школа на Учителя и от него можеха да се чуят какви ли не интересни неща. Той беше представителен на глед, едър на ръст, с брада и мустаци, ходеше официално облечен, с фигура и осанка само за проповедник и ръководител на някоя протестантска или баптистка църква. Аз не искам да го обиждам, но нещата бяха точно така. Той беше много деен и заедно с другите възрастни приятели организираха съборите в Търново, а после в София и цялата организация на Изгрева преминаваше през тях. Но да се изясним: преминаваше за изпълнение за тях, но само ако се одобри предварително от Учителя. Но те понякога залитаха, а ние, младите, за да се противопоставим на тях и на тяхното желание за ръководство, винаги питахме Учителя за техните инициативи и ако не излизаха от Учителя, то ние коригирахме онова, което не беше смислено и което Учителят не желаеше да се провежда. Тогава те разбраха, че трябва да се съобразяват и с нас, защото над тях има Учител, но все пак искаха да бъдат ръководители.
към текста >>

46. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века. Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало. И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме.
към текста >>

47. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Той обичаше да се носи по начин както се обличаше Учителят, дори си направи същата брада и косата като Учителят.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ На времето имаше един, който се казваше Савов. Той обичаше да се носи по начин както се обличаше Учителят, дори си направи същата брада и косата като Учителят. Стараеше се да се дегизира като артист, за да могат хората да го приемат, че той е Учителят. Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов. Те го взимаха по погрешка, че това е Дънов, но грешката скоро излизаше наяве и той биваше изгонван. Случваше се, че някой от многобройните наши приятели по провинцията бяха виждали на живо Учителя и не можеха да бъдат излъгани. Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му.
към текста >>

Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ На времето имаше един, който се казваше Савов. Той обичаше да се носи по начин както се обличаше Учителят, дори си направи същата брада и косата като Учителят. Стараеше се да се дегизира като артист, за да могат хората да го приемат, че той е Учителят. Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов. Те го взимаха по погрешка, че това е Дънов, но грешката скоро излизаше наяве и той биваше изгонван. Случваше се, че някой от многобройните наши приятели по провинцията бяха виждали на живо Учителя и не можеха да бъдат излъгани. Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му. Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите.
към текста >>

Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците.
Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец". Онези се спрели и го питат дали това е вярно.
към текста >>

Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води.
Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец". Онези се спрели и го питат дали това е вярно. Савов отговорил, че е вярно.
към текста >>

Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия.
Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец". Онези се спрели и го питат дали това е вярно. Савов отговорил, че е вярно. Попа и приятелите му били изключително разочаровани, защото смятали, че това е бил истинският Дънов и за разтуха му слагат един бой и така го набиват само, защото ги е излъгал и се е представил за Петър Дънов.
към текста >>

Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото.
Учителят върна всички ученици до там, където се бяха спрели, за да обработват своите градини и своите души и чак тогава можеха да се връщат в света, за да прилагат това, което са научили чрез своят живот и да помагат на останалите. Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас. Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд гръб и да събира плодовете от чуждата градина. Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците.
към текста >>

По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците.
Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит. По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина.
към текста >>

48. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор.
247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ Още от първите събори Учителят положи един ред и порядък в организирането им, така че различни братя отговаряха за точно определени неща. И тези задължения се изпълняваха добре и съвестно. По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията. По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва. Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство. И накрая беше сложил своето име. Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа. Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители".
към текста >>

49. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Дължина на лицевата част от носа до брадата - 6 см.
Отклонението на челото е 30 градуса. Широчината на носа ми е 31 милиметър. Обиколката на врата ми - 30 сантиметра (според Учителя 1 см не ми достига, за да има хармония). Дължината на носа е 5 см. Височината на челото - 5 см. Дължина на лицевата част от носа до брадата - 6 см. Дължина на цялото лице в крива линия -19 см. Дължина на веждите - 6 см. Тези мерки Учителят ги издиктува и после каза, че трябва да ги нанесе на френологичес-ка карта. През това време Паша седна на стола, а аз взех молив и започнах да записвам мерките, които Учителят диктуваше за главата на Паша. Камперов ъгъл на Паша - 80 градуса.
към текста >>

Дължина на лицевата част до брадата - 7 см.
Камперов ъгъл на Паша - 80 градуса. Широчина на носа - 30 мм. Обиколка на врата 29.5 см. Дължина на носа - 5 см. Височина на челото - 6 см. Дължина на лицевата част до брадата - 7 см. Дължина на цялото лице -18 см. По-нататък той каза, че за издадеността на горната устна у мен показва, че това е активност. „Ти нямаш постоянство. Мисълта ти се помрачава от чувствата. Водиш се от настроенията.
към текста >>

50. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите.
Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува. Който се е опитал искрено да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си. Той не се отчайва при несполуки и върви напред. Той знае, че не е лесно да се справи човек с атавистични навици натрупани от хилядолетни поколения, с кривите изопачени мисли, разбирания, идеи на своите предци, със заобикалящата го среда, условия и т.н. Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи. С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите. Никак не е лесна тази работа. Отначало докато го разбера всичко това и аз се обезсърчават, отчайвах, съмнявах, колебаех, но като го разбрах, се успокоих и започнах спокойно работа. Не е достатъчен един живот за усъвършенствуването на човека. Затова се приема прераждането. Ние опитно видяхме, че в един живот човек и при най-усилена работа и учене, много малко придобива.
към текста >>

51. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Там стои един стар човек с интересна интелигентна физиономия, с бяла брада.
Всичко ще се оправи. Мъжът ти е жив и здрав и скоро ще се върне." А мъжът й увлечен в американката нямал никакво намерение да се връща вече в България. И какво става? Един ден се позвънява на вратата му. Той отваря. Там стои един стар човек с интересна интелигентна физиономия, с бяла брада. Казва, че е от България и иска да говори с него. Той го поканва. Старецът разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне. След известно време пак се звъни на вратата му. Излиза. Същият човек.
към текста >>

Но и аз, и всички знаем, че Учителят през последните години беше вече с „бяла коса и бяла брада" както го наричат, не е ходил в Америка.
Аз често съм идвала тук и Той през всичкото време си беше тука. Как е възможно?! " „Да, този е човекът. Аз съм го запомнил много добре. Той идва няколко пъти при мене в Америка, пътувахме заедно, на гарата се сбогувахме." До тука ми е разказана историята, до тука я разказвам и аз. Но и аз, и всички знаем, че Учителят през последните години беше вече с „бяла коса и бяла брада" както го наричат, не е ходил в Америка. Всички сме Го виждали винаги тука между нас. В Америка е ходил само на младини. Как е била тази работа? И мъжът, и жената са били напълно нормални хора, с нормални сетива, а и двамата твърдят, че Той им е помогнал да се съберат отново. Мнозина няма да повярват, други ще се чудят, а тези, които са чели и разбират от окултна наука, ще си обяснят как е станало всичко това.
към текста >>

52. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас.
Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове. За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си. Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас. Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове". През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология.
към текста >>

53. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

Гледам двама души: единият хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев и до него друг, прав едър мъж.
На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз използувах отворената врата и влязох. Гледам двама души: единият хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев и до него друг, прав едър мъж. Седналият, който именно беше шефа Бернкопор се обърна към мен и ме попита какво искам. Казах му, че съм дошъл да го помоля ако е възможно да ми се изплати сумата срещу продаденото цвекло. Той ми отговори, че ще плащат след два месеца съгласно установения ред и изключение не правят никому. „Ето, този човек, който то-ку-що излезе също искаше да му се изплати, но невъзможно е", каза шефът. Аз вече се готвех да си тръгна обратно, когато той втренчено се загледа в мене и ме попита: „Ти, момко, от къде си?
към текста >>

54. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър.
Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците". Бившите държавници били извлечени от купетата на луксозния вагон посред нощ и селяните започват да ги бият, да ги ритат, да ги ругаят, да ги плюят и свалят всички величия на перона на гарата. А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни Дъбник. С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните. А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър. Тълпата започва с ножове да подрязва брадите на бившите величия. А по-здравите били яхнати като магарета, за да ги разхождат по перона. Накрая се намесил Райко Даскалов и предложил да бъдат отново натоварени във влака, защото народът ще им реши съдбата в Търново. На гара Росен земеделците разоръжават няколко вагона блокари. Влакът продължава по своят път.
към текста >>

55. 18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя. Братството се е разположило около запаления огън. Зима е и снегът е дълбок до колене. По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой. Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка. Сънят свърши. На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с Толстой. Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен.
към текста >>

56. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата.
Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия. Беше отличничка. Като такава беше писана в тамошния вестник, като й бяха поместили и снимката с една баретка под веждите. Александра Печеникова завършила с отличие гимназия.
към текста >>

57. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

Отдръпнах се и пак погледнах брадата му и позяпах ноктите и не можех да се начудя.
Баща ми обичаше на ходи на черква. Дойде и владиката Стефан. Аз бях до него. Зазяпах се в ръцете му. Лакирани нокти като на жена. Отдръпнах се и пак погледнах брадата му и позяпах ноктите и не можех да се начудя. При това миришеше на парфюм. Аз си запуших носа „пуф", закисках се и излязох навънка. А на вън щяха да ми теглят ушите. Милка ми се смееше, а баща ми се чудеше как да ме набие, но не ме наби. Аз не можех да изтрая в църквата.
към текста >>

Тя падна тогава в краката на един кон и беше дълго време с една издължена брада.
Но после той умря от ТБЦ. Линчето остана вдовица млада. След това отидохме в Подуяне на ул. „В. Петлешков". Тук се научихме със сестра ми Милка да караме колело. Тя падна тогава в краката на един кон и беше дълго време с една издължена брада. Аз се научих да карам без никакви особености. Баща ми по това време замина за Цариград като предсавител на Захарна фабрика „Балакчиев и Бераха". Чудни мостри имаше в куфара му и ние само ги опитвахме. На Великден, но на велики четвъртък, доколкото си спомням през 1928 г. бяхме в кухнята със Сашка да меси козунаци.
към текста >>

58. 14. ИЗГРЕВЪТ

Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради.
Задаваше теми за размишление, за разработване, но аз почти никога не съм ги писала. Сутрин почти преди изгрев слънце на поляната играехме гимнастика - Паневритмия с музика. Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др. Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета. С тях се занимаваше бай Ради. Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради. Винаги беше с лопатата в ръце. В нашата къщичка се влизаше по една дървена стълбичка. Първо в една малка веранда и после в стаята. В дясно беше стаята на Славчо, моята стая беше направо с един малък прозорец на запад. Там аз спях.
към текста >>

59. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

Той имаше брада и бяла риза.
За кого мислите, че се отнася? Аз не познавах още Учителя и мислех, че това е дядо поп. Той ми каза: „Бягай да се стоплиш при дядо си". Стаята имаше две врати, но нямаше прозорец. Аз не можех да разбера от къде е влязъл и откъде е излязъл „дядо поп" - такава беше представата ми в моето детско съзнание. Той имаше брада и бяла риза. Отидох при дядо да се стопля и му казвам: „Отидох да си търся ножчето в „Каракольовата дупка", там го изтървах". „ А как излезе? ", ме попита дядо. „Дядо поп ме извади", отговорих аз. Понеже сватбата беше на двеста-триста метра от нас мислех, че дядо поп е дошъл да венчава младоженците.
към текста >>

60. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Три сестри и девет братя. На отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден. От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-рото езеро четири вечери. За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен свят. На връщане минахме през Самоков. Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев. Бележки на редактора. Властите забраняват събора през 1928 г., който ежегодно става от 19 - 25 август. Онези, които са дошли на гарата от провинцията с влака били връщани обратно. На софиянци също не е било разрешено да се качат горе на Изгрева. Имало е охрана и блокада от полицията.
към текста >>

61. 5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Донка Георгиева Кънева

Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората.
Между другото моят другар Му каза, че съм сънувала необикновен сън. Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата.
Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

62. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Да излезе Дънов, да му видим бялата брада!
ние работихме, взимахме така работа да изработим, за да спечелим пари, за да отидем да видим Учителя. Отидохме през август месец. Петък вечерта отидохме, събота след обед по някое време седим до лешниците там на скамейките и идват от провинцията, въобще големи хора и военни имаше и цивилни дойдоха и така с ненавист викат: „Да излезе Дънов! " Един брат излезе и им каза: „Кажете какво искате, аз ще ви кажа". „Не, той да излезе. Да излезе Дънов, да му видим бялата брада! " И той, брата казал на Учителя. Учителят излезе, но такъв строг не го видях никога вече. „Какво искате? " Те казаха: „На кого е мястото гдето е застроен салона? " Учителят каза само с две думи: „На Баучер" и затвори вратата и влезе вътре в салона и не излезе повече.
към текста >>

63. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

Марийка Великова Марашлиева

И заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада.
И аз вечерта като си лягам направих си формулата. Не можех и да се моля. То нали за да кажеш молитва трябва да си спокоен. И казах само формулата: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на земята" и духнах. Три пъти я казах. И заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но нито е Учителят, нито пък като Иван Рилски, ама не е и той. И той ме поздрави и каза: „Как си? " Пък аз му отговорих: „Много ме боли ухото! " Той каза: „Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото".
към текста >>

64. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

В ляво горе изправен с вдигната над брадата ръка Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев.
По средата седналия Никола Нанков, а до него в ляво изправен Васил Константинов. Точно пред мене е Георги Димитров и от дясно до него Георги Константинов. Най- долу в дясно брат Влаевски. Учителят е на 4 ред отгоре в средата. На снимка № 4 зад Учителя и зад камъка с пъстрата кърпа е Вичка Марашлиева, а в ляво до нея Лина Димитрова. В ляво горе изправен с вдигната над брадата ръка Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев. Свири на цигулка Симеон Симеонов. На снимка № 5 най-горе в ляво е Цеко и 10-та под ред, с пъстрата кърпа на глава Вичка Марашлиева, до нея с мустаците Тодор Ковачев 11-ти и 12-ти Боян Ковачев. На 1-вия ред четвърти Петър Арабаджиев от Варна, а най-отпред сестра Янакиева, зад нея, до Учителя в бяло - сестра Балтова. Групата, която беше от Русе през 1931 г. беше доста голяма.
към текста >>

65. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Брат Ватев беше внушителен със своята бяла брада и мустаци, синеок и красив.
По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните. Като дете аз съм ходила на вечери в неговата къща на ул. „Видин", в която се събирахме, там се правеха молитви, четяха се беседи, правеха вечери. Спомням си как отивахме у брат Ватев на вечеря в голямата светла стая, седяхме в кръг на земята, а пред нас постлани бели покривки и на тях поставени разни плодове и други неща за ядене. Брат Ватев беше внушителен със своята бяла брада и мустаци, синеок и красив. Той беше ръководител, а също и медиум. Съпругата му Величка Ватева беше починала и той правеше връзка с нея. Тя му е диктувала назидателни писма, които по-късно бяха събрани и напечатани на пишеща машина, На вечерята брат Ватев заедно с другите братя и сестри правеха молитва, а след това всички сядаха, а брат Ватев разчупваше голям хляб изпечен за случая, благославяше го като произнасяше разни формули и отчупваше всекиму по парче хляб, което внасяше една особена тържественост на вечерята. Трябва да отбележа, че колкото и приятели да присъствуват на вечерята накрая винаги оставаше по едно голямо парче хляб. Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух.
към текста >>

66. 2. БРАДАТА. СТОЮ МАРКОВ

2. БРАДАТА.
2. БРАДАТА. СТОЮ МАРКОВ Стою Марков беше един от петимата братя Маркови. Стою живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството на Свирчовица. Аз бях ученичка в гимназията (Немска търговска гимназия) в Русе. Ние често отивахме при тях, защото те имаха зеленчукова градина и ние, когато бивахме на лозе си купувахме зарзават от тях. Особено през пролетта купувахме от тях много хубави пресни марули току що откъснати, сочни.
към текста >>

При това той беше много груб и се изрази така: „Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам!
Ние често отивахме при тях, защото те имаха зеленчукова градина и ние, когато бивахме на лозе си купувахме зарзават от тях. Особено през пролетта купувахме от тях много хубави пресни марули току що откъснати, сочни. Веднъж като отидох сварих там Стою. Не зная в какво настроение беше, но като говорихме той започна да ми говори против Учителя. Казваше: „Ние сме отишли на Рила, където спим на земята макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове, а Учителят, той бил видял, Той спял на кожи". При това той беше много груб и се изрази така: „Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам! " това изказване ме потресе и няма да го забравя никога. Но дойде време и мисля, че беше след 9.1Х.1944 г. Стою го бяха арестували и при задържането му го бяха били, та бяха скачали на гърдите му и той се беше поболял и така си отиде. Други се явиха и го хванаха за собствената му брада, разходиха го, където трябва, че и го раздрусаха. Замина си.
към текста >>

Други се явиха и го хванаха за собствената му брада, разходиха го, където трябва, че и го раздрусаха.
Казваше: „Ние сме отишли на Рила, където спим на земята макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове, а Учителят, той бил видял, Той спял на кожи". При това той беше много груб и се изрази така: „Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам! " това изказване ме потресе и няма да го забравя никога. Но дойде време и мисля, че беше след 9.1Х.1944 г. Стою го бяха арестували и при задържането му го бяха били, та бяха скачали на гърдите му и той се беше поболял и така си отиде. Други се явиха и го хванаха за собствената му брада, разходиха го, където трябва, че и го раздрусаха. Замина си.
към текста >>

67. 13. Никола Антов и Дантон

И гледа насреща си един човек с бяла брада.
Той е гонен от полицията и той бяга сега. Понеже го гонят, той бяга в оная част Юч бунар към затвора. И бяга той по ул. „Опълченска“ и гледа врата отворена и се мушнал там. А то е било „Опълченска“ 66. И гледа насреща си един човек с бяла брада. Стар човек с бяла брада - Учителят. И той казва: „Гонят ме! “ „Влез“, му казва, „влез вътре в стаята“. Идват от полицията: „Тука дойде сега един човек, гоним го, къде е? “ Питат Учителя.
към текста >>

Стар човек с бяла брада - Учителят.
Понеже го гонят, той бяга в оная част Юч бунар към затвора. И бяга той по ул. „Опълченска“ и гледа врата отворена и се мушнал там. А то е било „Опълченска“ 66. И гледа насреща си един човек с бяла брада. Стар човек с бяла брада - Учителят. И той казва: „Гонят ме! “ „Влез“, му казва, „влез вътре в стаята“. Идват от полицията: „Тука дойде сега един човек, гоним го, къде е? “ Питат Учителя. „Търсете“, казва Учителят.
към текста >>

68. 28. Или този, или онзи ще си замине

Той така бе подвижен, с бяла брада съм го виждал?
И така те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Йорданка Жекова. В.К.: Аз съм чувал, че те се скарали и стигнали до съд. Г.Д.: Да, да. В.К.: Ти какво си спомняш още за Епитропов? Той така бе подвижен, с бяла брада съм го виждал? Г.Д.: Виж, една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажа.
към текста >>

69. 42. Двата свята - два морала

Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата.
42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш? Аз съм жив.
към текста >>

70. 48. Полковник Тодор Божков

Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата.
Питал за службата от общината, за която е отишъл той, те дали му ответ там, обяснили му и след туй си излиза ама те познали, че той не знае нищо, не отива с тази цел при тях и да отива не вижда никого. Така мирно и тихо си го изпращат. А тази вечер, обаче те се придвижват в друго семейство докато една вечер са разбрали, че пътя е свободен. През нощта извеждат ги и ги завеждат там където имало една голяма река, не знам коя беше и трябвало на няколко километра да преминат тази река и им казали от тука най-лесно ще можете да преминете тази река, защото е много широка и много силна, дълбока. И така те тръгнали през нощта и като стигнали реката ха тука, ха там, широка, дълбока, най-после решили се да газят с дрехи, със всичко прегазили реката. Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата. Те добре, че го държали другите така, пък и нали дрехите им се напили с вода, станали тежки и така преминали и тъй с няколко човека вечер се криели там в горите и вечер пътували и пристигнали най-после благополучно се домогнали в България. Та така се освободили от там. Та саможертвата се движи от Любовта.
към текста >>

71. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години.
Станал вече юноша, започнал да разбира от някои неща. Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди. Обикновено бащата водел синът със себе си. На една такава сбирка той слушал проповедника как е говорил за Христа и Евангелието. На следващия ден през нощта той има сън, където му се явява Учителят и му казва: „Аз дойдох заради теб в Ксанти“. До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години. След това му се нарежда да се върне в България и не след дълго време той се озовава на една беседа на Учителя. Като Го зърнал, веднага Го познал, че това е същото лице от неговия сън в Ксанти и разбира вече думите на Учителя какво значи случайно преместване от Ксанти в България. Така той идва в България и ако не му се бе явил Учителя на сън, той окончателно би се загубил в Гърция. Като малък е учил в българско училище в България, но понеже баща му е грък, смята че бъдещето на синът му е в Гърция. Но се оказва обратно, че неговото бъдеще е в България.
към текста >>

72. 5. Роднините

Боян Атанасов Златарев

Аз Го заварих с побеляла коса и брада.
5. РОДНИНИТЕ Заварихме първите приятели, които са били отначало с Учителя, когато Той е бил млад. Аз Го заварих с побеляла коса и брада. Тогава ние, младите разпитвахме по-възрастните братя какво знаят за баща Му, майка Му, за братята и сестрите Му. Имаше един приятел, който обичаше да проучава родословното дърво на някои видни личности в България. Отива при Учителя и казва: „Може ли да ни кажете нещо за Вашето родословно дърво? “ Чул отговор: „Без баща съм, без майка съм, без роднини. Нещата отвън не се познават.
към текста >>

73. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Гради Колев Минчв

Брат Христо-брадата, не си спомням повече името му, той беше бояджията, беше много трудолюбив и тих човек.
Просто не ми оставят никакво свободно време, нали? “ Същите може да лежат по цял ден, обаче идват и искат да им услужа, а те не се сещат, че трябва понякога и те да помагат. Така някой път се налага да почистим салона, но никой не се сеща за това. Веднъж мисля, че беше за Петровден. Салонът трябваше да се изкърпи и боядиса. Брат Христо-брадата, не си спомням повече името му, той беше бояджията, беше много трудолюбив и тих човек. Всички столове бяха в трапезарията, пианото и рояла завити с книги и т.н. Мисля, че наближаваше вече празника, но нямаше кой да почисти салона. А трябваше да бъде готов, нали ще се държи беседа. Аз минах един-два пъти и гледам, никой не се залавя за работа. Слязох в града и вземах три четки за миене на дюшеме, направих една рамка от желязо, сложих дръжка, сложих две-три тухли отгоре и тъй както търкахме някой път мозайките, почнах да търкам най-напред от сцената.
към текста >>

74. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

вървя разтревожен по коридора с папката в ръка и гледам един възрастен човек с брада.
Отидох при него, платих таксата, която се заплаща предварително и почти стана време за гледане на делото и аз отидох отново. Имаше един, два дни до гледане на делото и той вместо да ми каже нещо във връзка с делото, извади папката и парите, които му дадох и ми ги върна. Викам: „Абе, другарю, какво ще правя, има един, два дни до деня на делото? “ „Не ме интересува, не мога да ви гледам делото“. Аз вземах папката с делото и отидох в съда. вървя разтревожен по коридора с папката в ръка и гледам един възрастен човек с брада. Той ми каза: „Войниче, какво си се отчаял толкова много? “ Викам му: „Така и така, утре ще ми е делото, вземах един адвокат, той нали беше известен адвокат, но ходих сега при него и той ми хвърли и папката, и парите“. Човекът ме погледна и каза: „Ела при мене“. Заведе ме в кафенето. В съда нали има кафене.
към текста >>

75. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен.
Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства. Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро. Как ще бъде занапред и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам.
към текста >>

76. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му.
Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна.
към текста >>

Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия.
Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“.
към текста >>

Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата.
Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата. Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад.
към текста >>

Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата.
Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата. Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад. Тук се даваше Словото на Бога за днешното и идното човечество. От тук започваше знанието на човечеството. Тук бе Великият Учител облечен с човешко тяло в плът и в кръв. Ние имахме Словото му, имахме опитностите на учениците с Учителя.
към текста >>

77. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство.
Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Животните си имат ръководители и затова трябва да не се измъчват. Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство. За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага. Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития. Сега се иска силни и търпеливи хора. Добрите хора не ще бъдат лишени от нищо, на тях Белите братя ще помагат.
към текста >>

78. 13. Юрданка Жекова

Йотка Василева Младенова

Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му.
Тя завърши гимназия, след това музикалното средно училище, след това кандидатстваше в консерваторията. Но в консерваторията, там стана нещо, въпреки че беше първа, не влезе и сега ще кандидатства пак. Аз на Юрданка не й казвам.А тя знаете ли какво ми каза: „Виолетка и сега ще кандидатства, но и сега няма да я приемат“. А, леле, аз се страхувах от нея. Много ме заболя гдето Мика Тодорова пише, че тя е била неграмотна. Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му. Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише. Интересно, защо е останало това в тяхното съзнание, може би защото отначало не е имала образование и после ли се е образовала? Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто отделение, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна. Въпроса е, че у другите приятели е останало впечатлението, че тя е без образование и била неписмена и не можела да чете. А това не е вярно.
към текста >>

79. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

И: Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето, на първата страница нарисувано нещо като стена, един сатана вдига завесата до някъде и зад завесата се вижда един благороден образ с брада, пише отдолу П. Дънов.
2. ПЪРВИ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ В: Сега, как се свързахте с Учителя за пръв път? И: По негативен път. В: Как разбирате този негативен път? Какво значи? И: Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето, на първата страница нарисувано нещо като стена, един сатана вдига завесата до някъде и зад завесата се вижда един благороден образ с брада, пише отдолу П. Дънов. А най-долу изречение: „Ако той не се опомни, сега вдигаме само крайчеца на завесата, но ако той не се опомни, ще вдигнем цялата завеса“. Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов. В: Как се казваше тоя съгражданин? И: В момента не мога да се сетя. Отидох на лозето, видях че брошурката е клевета, чиста клевета, ясно като много глупаво написана, като започнах да чета беседата, скочих от стола и извиках: „Намерих моя Гуро!
към текста >>

Имах случай на връзка, че като пътувах от гара „Де Брони Сизелон“, качих се във влака и седнах до един човек с брада, магнетична натура, завързахме разговор и той се оказа председател на българското теософско общество, идва в Лом, в моя град.
Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов. В: Как се казваше тоя съгражданин? И: В момента не мога да се сетя. Отидох на лозето, видях че брошурката е клевета, чиста клевета, ясно като много глупаво написана, като започнах да чета беседата, скочих от стола и извиках: „Намерих моя Гуро! “ Защото аз познавах цялата окултна литература. Имах случай на връзка, че като пътувах от гара „Де Брони Сизелон“, качих се във влака и седнах до един човек с брада, магнетична натура, завързахме разговор и той се оказа председател на българското теософско общество, идва в Лом, в моя град. В: Как се казваше? И: Софрони Ников, да държи три сказки. Покани ме да присъствам на неговите сказки. Първата и втората сказка бяха безупречни, така както познавам цялата окултна наука. Обаче на третата сказка стана провал.
към текста >>

80. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

Когато Христос казва: „Аз и Отец сме едно“, Той не разбира, че Той като личност и Бог като бяла брада са едно.
Но Божиите, теолозите, пък държат, че човека е направен по образ и подобие Божие. Обаче какъв е тоя образ също така не могат да обяснят. Едните и други са прави и криви. Еволюират формите, които са несъвършени, а онова, което е съвършено,което е направено по образ и подобие на Бога, то няма нужда от еволюция. Благодарение на него има еволюция, а не обратно. Когато Христос казва: „Аз и Отец сме едно“, Той не разбира, че Той като личност и Бог като бяла брада са едно. Ами Той каза и на своите ученици: „И вие сте едно с Мене, ама още не знаете това“. Как може човек Бог да бъде ограничен в една форма ако Той е без начало и без край. Ако Той е нещо, което стои над нашия триизмерен свят - дълбочина, височина и ширина. Ако е от едно по-високо измерение за това измерение ние нямаме представа за него, защото сме сами триизмерно устроени. Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“.
към текста >>

81. 2. Пеню Киров - първият ученик

По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
Един ден ангелът, който го ръководел, му казал: „Иди във Варна на пристанището и ще видиш един човек“. Но име и адрес не му е дал. Той изпълва поръчението на ангела и отива във Варна на пристанището. Там имало много хора и той се взирал да види някой човек, който да му обърне внимание. Най-после срещнал такъв. По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! “ Когато се придвижил до човека, думите на гърдите му изчезнали. И така той се приближил до човека и вижда, че той е до 30-годишен.А това бил Петър Дънов. И така Пеню Киров направил първи връзката с Учителя Дънов. А на мен лично брат Тодор Стоименов ми разправяше, че те трябвало двамата с Пеню Киров да ходят пеш от Бургас до Варна, за да се срещнат с Учителя, за да присъствуват на първия събор. Даже ми каза, че са пренощували по пътя в село Копаран, сега прекръстено в село Порой, спали са в една кръчма.
към текста >>

82. 13. Съдбата на братската градина

И точно до вратата зад мене ме настига Пенка Михайлова от Стара Загора, туря си брадата на дясното ми рамо и казва: „Ангеле, през лятото ще дойде тук твоята хазайка (аз живеех в една барака собственост на една сестра от с.
Скоро след това братството се разтури след процеса 1957/58 г. и държавата тури ръка на имотите на Изгрева, като всички ние бяхме изгонени навън. На салона му се тури катинар. Ония, които бяха в Братския съвет и ръководеха бяха разтурени от държавата, а двамина от тях отидоха в затвора. Преди да бъда уволнен, през пролетта сънувам сън, че идвам откъм салона и минавам покрай входната врата и стигам до вратата, която води в градината, където е погребано тялото на Учителя. И точно до вратата зад мене ме настига Пенка Михайлова от Стара Загора, туря си брадата на дясното ми рамо и казва: „Ангеле, през лятото ще дойде тук твоята хазайка (аз живеех в една барака собственост на една сестра от с. Шейново, Казанлъшко) и през есента ще бъдеш уволнен от братската работа в градината за 10 години“. И действително през лятото дойде моята хазайка, а през есента бях уволнен на 1.Х.1953 г. от братската работа в градината. Навън условията бяха неблагоприятни. София беше разрушена от бомбардировките.
към текста >>

83. 23. Алхимията

Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му.
Съществува ли тя или е само легенда? “ „Когато дойде време да говорим за алхимията ще ти кажа моето мнение по този въпрос.“ Мина известно време и ето ние сме събрани в Общия клас в сряда в 5 ч. сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава. След като завърши беседата застана прав на амвона. На жилетката Той имаше златен часовник и сребърен ланец, който Му беше около врата, минаваше отпред през една брошка на ризата и отиваше в джоба на жилетката Му, където беше часовника Му. Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Той застана пра и каза: „Гледайте сега какво аз ще направя“. Както е застанал прав, вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърният ланец. Пръстите се движеха постепенно надолу по ланеца. Там където минаваха пръстите Му ланеца от сребърен се превръщаше на златен. Пръстите се движеха надолу до часовника.
към текста >>

84. 41. Да побелееш от яд

Косата, брадата и веждите Му бяха съвършено побелели.
41. ДА ПОБЕЛЕЕШ ОТ ЯДОВЕ Когато бяхме евакуирани в село Мърчаево, Учителят беше вече на 80- години. Беше си все така здрав, прав и пъргав. Косата, брадата и веждите Му бяха съвършено побелели. Когато се прибрахме в София една сутрин на беседа, както си говори се обърна към нас и каза: „Погледнете моите вежди, те са вече почернели“. И действително, когато Го загледахме видяхме, че веждите Му са съвсем почернели. Той много пъти е казвал, че когато човек минава през страдания, косите му побеляват, а когато се движи в хармония то те почерняват. Изглежда, че деветте месеца, които Учителят прекара в село Мърчаево, за Него това са били благоприятни условия в сравнение с Изгрева,където Той имаше да се разправя с много хора. Тук Той беше претоварен с прекалено много работа.
към текста >>

85. 2. Императрицата

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Аз мислех, че ще видя Учителя млад, кестеняв, а го видях с бяла брада.
2. ИМПЕРАТРИЦАТА Тя стана причина да дойдем в София. Когато дойдохме в София майка ми ме води при Учителя, но то беше още пред други и тогава Учителят нищо не каза за мене. Аз мислех, че ще видя Учителя млад, кестеняв, а го видях с бяла брада. Отидох, целунах Му ръка и Той ми даде един портокал. Трябва да кажа, че на Изгрева тук ми се видя като в рай. Когато Учителят ми даде портокала аз бях на 12 години само. После аз видях, че на Изгрева всичко свири и казах на майка ми: „Майко, и аз искам да свиря! “ И знаете ли кой откри, че съм музикална?
към текста >>

86. 18. Бели и черни братя

Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя.
Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа. Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й говорел, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал часовника си. След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до доктора: „Юрданка и Петър пристигат“. Тя се зарадвала от това решение и веднага изпълнила поръчението и сутринта заминали. На гарата във Варна доктора ги посрещнал с файтон. Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя. А той, Савов се опитваше да имитира Учителя и в провинцията минаваше за онези, които не го познават, че е Дънов. Но когато познали Учителя много се изненадали и зарадвали. Вечерта Юрданка измила краката на Учителя и след това Му сервирала чай. На другия ден всички приятели се научили за скъпия гост и изненадани те започнали на групички да влизат. Учителят и Юрданка били в стаичката и от прозорчето те ги наблюдавали.
към текста >>

87. 3. Първи групи в Италия

Анина Бертоли

Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?
И тоя медиум ето как се запозна с Учителя, то е интересно също. Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо? “ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той? “ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение.
към текста >>

“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той?
Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо? “ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той? “ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше?
към текста >>

88. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

До него седнал с дългите чорапи и с брадата е Никола Нанков. 3.
Елиезер Коен (в гръб). 3. Георги Радев. Снимка № 43. На Молитвения връх, Рила, 1931 г., с Учителя. 1. В средата е Васил Константинов с дългото палто. 2. До него седнал с дългите чорапи и с брадата е Никола Нанков. 3. Долу в дясно е Михаил Влаевски. 4. Над Васил Константинов е Учителят - седнал. Снимка № 44. На извора "Махабур", 1931 г. От ляво на дясно: 1.
към текста >>

89. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

На малката катедра застана Учителят с благ и сериозен израз, с дълги подрязани до раменете буйни сиви коси, средно дълга сива брада и облечен в тъмно сив костюм.
Не бях виждала такова множество от хора, с въодушевени, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели. Един дълъг репертоар от песни, непринудено се изпълняваше и тия песни докосваха направо сърцето. Когато запяха "Благославяй душе моя Господа" от очите ми закапаха едри сълзи. Това беше встъпление. Скоро множеството утихна изведнъж. На малката катедра застана Учителят с благ и сериозен израз, с дълги подрязани до раменете буйни сиви коси, средно дълга сива брада и облечен в тъмно сив костюм. В ръцете си носеше дебела книга, по-късно разбрах, че е била Библията. Бях далеч и не получих други зрителни впечатления. Започна колективна молитва, която изпълни салона с огромен и тих шепот и пак песни, а след това Словото на Учителя. Аз слушах съсредоточено мекия Му, спокоен, отмерен глас, който упражняваше странно и дълбоко въздействие. През време на беседата приятеля, който за пръв път ми даде да прочета книгата "Сила и живот", който бе в множеството долу в салона, погледна в един момент нагоре в галерията и открил, че аз стоя там изправена.
към текста >>

90. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Той беше масон също, пусна брадата, запопи се.
И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави. Баща ми му казал: "Слушай, такъв въпрос ти ще го решиш сам, но ако решиш аз ще те освободя, ще заминеш веднага". Три нощи се въртял в леглото, в походното легло, не могъл да спи Стефан. Сега се получи писмо от някаква жена, някаква любовна история от Цариград, която реши въпроса. Той беше повече за дипломат. Той беше масон също, пусна брадата, запопи се. Но ще ти кажа нещо много интересно, което чух на едно място за отношението на Стефан към Учителя. Всъщност когато Учителят Мировият е от България, не може духовният ни официален глава на църквата да бъде един обикновен поп. Той е бил в една стара персийска школа. Но също знам на един прием в София при един полковник присъствувах и Стефан беше там и му задават въпроса какво му е отношението към Учителя. В: На кой, полковника?
към текста >>

Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина.
Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България? " И млъкна. Той даде косвен отговор. Значи папата го смята за най-святия човек в България. Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина. Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа. Щрак, лампата изгасна. Учителят погледна крушката, гледа, гледа, обърна се и каза на Цеко. Цеко сменяваше крушките, беше електриджията ни: "Новият ще бъде с по-малък ампераж, постави по-малка крушка". Сутринта радиото съобщи, че папата е починал тази вечер.
към текста >>

91. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

И така ще имаш предвид, че Стефан си подстригваше брадата и туряше голфа и си пътуваше из чужбина.
Д: Мога да ти кажа само един случай. Когато на една вечеря на един генерал ли къде беше, какво беше в София, една жена попита митрополит Стефан: "Какво ви е отношението към Учителя Дънов? " Той отговори косвено: "Аз, когато се срещнах с папата в Рим, той най-напред ме попита: "Какво прави най-светлия човек в България -г-н Дънов? " Така отговори. Това беше Пий XI, бе един от духовните папи, заемащ папския престол от 1922-1939 г. И така ще имаш предвид, че Стефан си подстригваше брадата и туряше голфа и си пътуваше из чужбина. В: И как завърши той по-нататък? Д: Ами как завърши той? Дойдоха събитията, посреща 1945 г., направиха го екзарх. Той продължава да си бъде екзарх, обаче той беше много капризен. Много капризен и често заплашваше с подаване на оставката и те синодалните старци го заплашиха.
към текста >>

92. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

Той като пътувал с експреса от София за Пловдив и в първа класа срещу него стои един така източен човек, с брада така.
В: Аз бях срещнал на едно място, че Учителят е казал, че Левски е бил от малцината, който си е свършил работата. Д: Точно така. Това е казано в наряда, в мислите за всеки ден преди две години, който си е свършил работата. Виж какво сега, има един разказ, той не е разказ, то е преживяване от Николай Райнов. Не знам дали съм ти го казвал. Той като пътувал с експреса от София за Пловдив и в първа класа срещу него стои един така източен човек, с брада така. И влиза в разговор с него, онзи му казал, че бил историк и пътува от Хага за Ориента. "Аз, казва, познавам историята на всички народи." Нашият учен Николай Райнов си казал на ум, хайде де. И започва да го разпитва и действително онзи му говори много неща из нашата история, което показва, че я познава. Но важното, което му казва. Когато един народ има да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират.
към текста >>

93. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата.
Трябва да се работи в това направление. За сега мозъкът на хората е в състояние на инертност. Малка част от клетките на човешкия мозък работи. Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Всички клетки на мозъка трябва да светят. Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея. Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви.
към текста >>

94. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен.
Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

95. БРАТ РАДИ

Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен.
БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

96. 33. МИХАИЛ ИВАНОВ

Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя.
Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.Х11.1986 г. Веска: Така ли? В: Да, да.
към текста >>

97. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип.
И вече трябва да започват обяда, но Петко Епитропов казва: "Учителю, аз няма да обядват докато вие не кажете защо вие отивате до дървото". И Учителят му казва: "Там беше един обесен и аз трябваше да го освободя! " Значи съзнанието на обесения е било прикрепено към дървото. Значи Учителят е правил благодеяния и добрини на всяка крачка, където срещал страдаща душа. Това зная за него. Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип. Хубав, с много хубави черти. Даже една нощ го сънувах в някаква си източна църква, тези азиатски източни църкви, препълнена. Обаче неговата глава стърчи над всички. Той беше предан на Учителя. БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му?
към текста >>

"Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е".
В: Кой хаджия? Веска: Епитропов. В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък? Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да.
към текста >>

98. БАБА ХАДЖИЙКА

"Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е".
В: Кой хаджия? Веска: Епитропов. В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък? Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да.
към текста >>

99. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни.
Веска: Той е една крупна личност. Имайте предвид, че той се ражда в едно много бедно семейство. Баща му е пощенски чиновник, телеграфист. Майката една обикновена домакиня. Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада".
към текста >>

100. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА