Търсене в текстове за 'Болест'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра.
към текста >>

2. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи.
към текста >>

3. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години.
Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила.
към текста >>

4. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Разказва за болестта си и иска помощ от Него.
След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят. Решава и тутакси получава сила. Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя. Разказва за болестта си и иска помощ от Него. Учителят му казва следното: "Ти едновременно посещаваш на две места две различни Школи. Ту си при едната, ту си при. другата. Двете имат различни силови полета и като посещаваш и двете едновременно, тези силови полета и техните окръжности се пресичат у теб. Това е причината за твоето главоболие. И това ще те разруши.
към текста >>

И когато се определиш към една от двете - ще се освободиш от болестта." Учителят му дава свобода да избира.
Това е причината за твоето главоболие. И това ще те разруши. Затова трябва да избереш и да напуснеш една от двете Школи. Или ще отидеш при тях, или ще останеш тук при Мен. Имаш право на избор. И когато се определиш към една от двете - ще се освободиш от болестта." Учителят му дава свобода да избира. След дълго умуване, той се определил за Учителя, след което получава сила, става, сваля дипломата на теософията, която виси на стената му. Отива лично при Софрони Ников и му я връща. Главоболието му веднага изчезва. Той остава в младежкия клас и премина през времето на цялата Школа. Друг, още по-интересен случай е с брат Тодор Попов от Ямбол.
към текста >>

5. 5_13 Най-малкото добро

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Някаква нежна ръка отне болестта ми.
" Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят казва: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
към текста >>

6. 5_14 Благославяй , душе моя, Господа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава.
"Благославяй , душе моя, Господа" След време друга една сестра е болна. Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й! " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре.
към текста >>

Казват на Учителя: "Не преминава болестта й!
"Благославяй , душе моя, Господа" След време друга една сестра е болна. Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й! " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи.
към текста >>

7. 5_53 Учителят е болен

Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си.
Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше.
към текста >>

8. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее!
Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено. След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял. Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее! " Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка.
към текста >>

9. 8_04 Музиканти при Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная.
към текста >>

10. 9_05 Кой бе Учителят?

Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили.
И действително, Учителят имаше голям успех в Своето Дело. Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял.
към текста >>

11. 33. МАЛАРИЯТА

Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло.
Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово. Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло. Викаха лекари, лекуваха ни, защото маларията ни свали и лежехме на земята. Дойдоха тежки маларични кризи. Веднъж в оня почивен ден от маларията, когато не ни тресеше, аз отидох до Козията река, една рекичка от върха Малуша. Изкачих се трудно до реката, докато стигнах до един вир. Прииска ми се да се окъпя.
към текста >>

12. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

А Учителят лекуваше с най-различни методи според причината на болестта, която само Той знаеше.
Особено обичаше да Го запитват по идейни въпроси по ориентиране за духовния свят. Тогава бе доволен. Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът по-бърже да разреши въпросите си, за да му остане време да се занимава с духовна работа. Той даваше обикновено простички природни средства за лекуване и Неговите съвети винаги даваха резултат. Затова всеки гледаше да изиска някакъв начин за лекуване, като знаеше, че даде ли някаква препоръка резултат винаги ще има. А Учителят лекуваше с най-различни методи според причината на болестта, която само Той знаеше. Затова опитностите на учениците в това отношение бяха много големи. Но обикновено лечението за едного от една болест не биваше същото лечение за другиго, болен от същата болест. Тогава разбрахме, че Учителят първо лекува по духовен път, по Божествен път и накрай даваше практически методи, за да може човек да се ползва от това знание. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е една вътрешна работа на ученика в даден момент.
към текста >>

Но обикновено лечението за едного от една болест не биваше същото лечение за другиго, болен от същата болест.
Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът по-бърже да разреши въпросите си, за да му остане време да се занимава с духовна работа. Той даваше обикновено простички природни средства за лекуване и Неговите съвети винаги даваха резултат. Затова всеки гледаше да изиска някакъв начин за лекуване, като знаеше, че даде ли някаква препоръка резултат винаги ще има. А Учителят лекуваше с най-различни методи според причината на болестта, която само Той знаеше. Затова опитностите на учениците в това отношение бяха много големи. Но обикновено лечението за едного от една болест не биваше същото лечение за другиго, болен от същата болест. Тогава разбрахме, че Учителят първо лекува по духовен път, по Божествен път и накрай даваше практически методи, за да може човек да се ползва от това знание. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е една вътрешна работа на ученика в даден момент. Това е размишление. Това е молитва свободна.
към текста >>

13. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Той се излекувал от неизлечимата си болест.
Като военен той заболя тежко и безнадеждно бе да бъде излекуван. През това време идва Учителят, а Иларионов служел някъде към сръбската граница към Цариброд. Като разправя Елена на Учителя, Той пожелава да отиде при него. Живее известно време при него и го лекува. За две седмици Учителят излекувал Иларионов по Негови напътствия и по Негов начин. Той се излекувал от неизлечимата си болест. Тогава предприемат една екскурзия с Учителя. Иларионов си подобрява здравето, тръгва положително към възход и оздравява. После се уволни като военен и като пенсионер се отдава на братска работа. Той бе един от организаторите по стопанската част на събора. Той е и ръководител на търновското братство.
към текста >>

14. 148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й.
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ Мария Тодорова като ученичка била привлечена в спиритически кръжок. Посещава го редовно, но се разболява. Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод. Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й. Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува". Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години.
към текста >>

15. 157. ОТКУПВАНЕ

Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест.
157. ОТКУПВАНЕ Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си. Тя го тръшна на легло и той се завайка и се уплаши не на шега. Болест е това. Тръшна го и ще го завлече.
към текста >>

Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си.
157. ОТКУПВАНЕ Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си. Тя го тръшна на легло и той се завайка и се уплаши не на шега. Болест е това. Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София.
към текста >>

Болест е това.
Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си. Тя го тръшна на легло и той се завайка и се уплаши не на шега. Болест е това. Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се.
към текста >>

Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек".
Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас.
към текста >>

Неговата болест бе поради подпушване.
Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи.
към текста >>

Болестта му беше задръстване от чуждо богатство!
И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп.
към текста >>

И болестта има правило.
Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп. Даваш злато, даряват ти живот. Това е правилото на разбойниците. И болестта има правило. И тя търси своят откуп. Получава го от онзи, който знае и иска да се откупи.
към текста >>

16. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува".
Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава. Учителят пиеше само от нея. След като Учителят се върна в София някои услужливи братя Му носеха вода в дамаджани от Рударската вода и той пиеше само от нея. Боян Боев бе непрекъснато до Учителя.
към текста >>

17. 193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

„От сега нататък тази вода ще лекува всички болести".
Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него. Как така ще си заминава?
към текста >>

18. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Едни казаха, че Неговата болест е бронхопневмония, други казваха, че се дължи на нещо друго.
Каквото можеха, правеха. Но Учителят отпадаше от ден на ден и отслабваше все повече. Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града. Учителят остави да Го прегледат. Но между лекарите се появи едно разколебание. Едни казаха, че Неговата болест е бронхопневмония, други казваха, че се дължи на нещо друго. Аз повиках един виден лекар на финансовите служители, който се казваше д-р Тодоров, известен лекар. Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Положението Му не се подобри въпреки грижите за Него и намесата на лекарите. Издържаше колкото можеше. Наложи се да има нощем дежурен при Него и аз бях един от онези, които дежуреха.
към текста >>

Учителят доста усилно преживяваше боледуването, но никога не се оплакваше, нито охкаше, нито да каже някоя дума за болестта си.
Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Положението Му не се подобри въпреки грижите за Него и намесата на лекарите. Издържаше колкото можеше. Наложи се да има нощем дежурен при Него и аз бях един от онези, които дежуреха. През време на дежурството си, аз имах обичай да записвам всичко. Учителят доста усилно преживяваше боледуването, но никога не се оплакваше, нито охкаше, нито да каже някоя дума за болестта си. Само се преместваше от стола на кушетката или ходеше из стаята, но нищо не искаше. Виждаше се колко Му е усилно. Дишаше тежко и затруднено. Дали температура имаше, дали смущение на сърцето имаше, то аз не знаех и не смеех да Го запитам. Само виждах колко Му е усилно и как трудно издържаше.
към текста >>

И така последната нощ, след като полежа известно време, премести се на столчето, после пак стана и изведнъж се изправи сред стаята, изправи се срещу мен, изтърси от себе си болестта, величествен като пророк, вдигна ръка и каза: „Едно е важно.
Учителят изнесе последната си беседа. А в неделята на 24.XII. Той отново искаше да отиде на беседа. Беше се облякъл даже, но тогава възрастните братя Го помолиха да не отива, защото виждаха колко е слаб и немощен. Тъй че Учителят държа беседите си до последния Си час. И така последната нощ, след като полежа известно време, премести се на столчето, после пак стана и изведнъж се изправи сред стаята, изправи се срещу мен, изтърси от себе си болестта, величествен като пророк, вдигна ръка и каза: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко! " Махна с ръка и пак си легна и Неговото болезнено състояние се върна отново. След това Учителят почти не говореше.
към текста >>

19. 3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?

Разболява се внезапно и тежко от странна болест.
3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ? Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори в Търново. Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувствува се раздвоена, като че има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че тя не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре.
към текста >>

20. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Забрави той болестта си, цял ден тича за всичко.
Достига до Учителя, подава Му шапката и вика: „Учителю, да я държите, че ако я духне трети път, няма да мога да я донеса." Учителят се усмихва и нахлупва шапката си до ушите. Тръгват пак, достигат Бивака, намират малко завет при рекичката. Трябва да се запали огън, да се носят дърва, да се ходи за вода. Кой ще иде? Все брата. Забрави той болестта си, цял ден тича за всичко. Вечерта се връщат. Но това са десет километра още. Раницата е пак на неговия гръб, но той като че не я чувствува толкова тежка. Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя. Но чудното е, че от умората му няма нито следа.
към текста >>

21. 27. ТРИ СЛУЧАЯ

Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест.
Една млада сестра има язва на крака си и тя не може да премине. Помолиха Учителя да й помогне. Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест. Няма надежда за спасение. Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима.
към текста >>

22. 83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
към текста >>

23. 94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН

94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува.
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода. Ще се излекувате." Ако човек не може сам да се закачи към Първоизточника на живота, трябва да потърси чист посредник, чрез който да потече към него Божествения извор. Това вече е благословение
към текста >>

24. 112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ

Болестта й преминава.
Казват на Учителя: „Ади е болна." Учителят казва: „Кажете й да стане и да дойде при Мене." Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която й е казала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста нейният Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: „Никога да не заспиваш под плодно дърво." Ади се учудва много. От къде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и за няколко минути само под слива. „Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека." След това Ади запитва: „Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят." Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове.
към текста >>

25. 123. ЗАКЛИНАНИЯТА

Така болестта й премина.
Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на легло, но остава като вцепенена, не може да се движи. В това време Учителят, който е на Изгрева извиква един от старите братя и му казва: „Иди виж какво става със сестра Олга Славчева." Отива братът и намира сестрата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението й е тежко, почва да се моли за сестрата. Моли се дълго време. Сестрата се почувствувала малко по-добре, скоро и тя сяда на леглото и почва да се моли заедно с брата. Така болестта й премина. Ето сега същия този Михаил Иванов се подвизава във Франция. Обяви се за учител. Какъв учител може да бъде той? Та тук всичко го знаят и помнят кому служеше. След това се дегизира и взе образа на Учителя.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41.
Как е лекувал холерата брат Георги Куртев - 45 36. Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50 40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41. Чешмата в село Тополица - 52 42. Василка Иванова - 56 43. Необикновената почерпушка - 57 44. Любете враговете си. Методи Константинов (1902-1979) - 58 45.
към текста >>

Испанската болест -101 87.
Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84. Взимане-даване -100 85. Защитата -101 86. Испанската болест -101 87. Раницата -102 88. Стихове от Олга Славчева -103 89. Слово за Олга Славчева -105 90. Паша Теодорова. Кредитът -106 91.
към текста >>

27. 01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ

Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства.
БОРИС НИКОЛОВ 1. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г. То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция.
към текста >>

28. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали.
Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек. Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров. Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали. Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант.
към текста >>

29. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни.
Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни. Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине. Работа непосилна. Работа лице срещу лице със смъртта. Работят от тъмно сутрин, до късно вечер. Брат Георги разправя: „Почвахме деня с молитва и цял ден се молехме и призовавахме Учителя и псалми пеехме.
към текста >>

От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест.
От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест. Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете. 6.11.1962 г.
към текста >>

30. 35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?

Защото ви нямаше там и бяхте се изпокрили поради страх от болестта.
Давал е да се пие обилно гореща вода. Накрая когато лекарите узнали, че той е превишил дозата по свое усмотрение решили да го дадат под съд. Той се явил и казал: „Със тази доза аз спасих 900 човека. А вие с вашата доза колко спасихте? Николко! Защото ви нямаше там и бяхте се изпокрили поради страх от болестта. А сега може да ме съдите! " Гледали го, гледали го и нямали какво да му направят и му казали: „Свободен си, но друг път си опичай ума, защото ще пострадаш." Брат Георги Куртев беше истински народен човек с опечен акъл, така както го бяха посъветвали по онова време, когато искаха да го дадат под съд. Ако му чукнеш през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е село. Народът него обичаше, него зачиташе и него търсеше. Беше по-авторитетен от лекарите.
към текста >>

И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги.
А сега може да ме съдите! " Гледали го, гледали го и нямали какво да му направят и му казали: „Свободен си, но друг път си опичай ума, защото ще пострадаш." Брат Георги Куртев беше истински народен човек с опечен акъл, така както го бяха посъветвали по онова време, когато искаха да го дадат под съд. Ако му чукнеш през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е село. Народът него обичаше, него зачиташе и него търсеше. Беше по-авторитетен от лекарите. И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села. Той имаше многолюдно семейство. Прекарваха много бедничко с една фелдшерска заплата. Но на тяхната трапеза можеше да се нахраниш.
към текста >>

31. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница.
към текста >>

32. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора.
Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага. Съкруши го този срив на чувствата в него. Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора. По този въпрос Учителят говори в III. година на Общия Окултен Клас -10. лекция от 19.Х11.1923 г. на стр. 24-25. Тези трима братя бяха болни и нямаше кой да се грижи за тях.
към текста >>

33. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, Умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест.
Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, Умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет, а Учителят му го дава: „Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константинов отговаря: „Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил". Не след дълго той си замина от този свят.
към текста >>

34. 81. ВАСКО ИСКРЕНОВ

Болестта му минава.
Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест. Лекарите я лекуваха с мазане на различни багрила. Тогава нямаше още лекарства против инфекцията. И много болни от нея си заминаваха.
към текста >>

По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест. Лекарите я лекуваха с мазане на различни багрила. Тогава нямаше още лекарства против инфекцията. И много болни от нея си заминаваха. Така Васко получи отговор на своята телеграма и оздравя.
към текста >>

35. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ В края на Европейската война през 1918 г.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест.
към текста >>

избухна испанската болест.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично.
към текста >>

Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба.
към текста >>

Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба.
Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло.
към текста >>

Олга Славчева се разболява от испанска болест.
Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка.
към текста >>

Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе.
Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза.
към текста >>

Болестите, това са почиствание на Природата.
пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед. Ако ви е възможно, взимайте по една или две чаши мляко прясно, кравешко. Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език.
към текста >>

Всяка болест донася нещо ново в живота.
Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед. Ако ви е възможно, взимайте по една или две чаши мляко прясно, кравешко. Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която въздига и възкресява. Болестите, това са почиствание на Природата. Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви.
към текста >>

36. 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)

Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3.
55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.) 1. Господи, благодаря ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти. 2. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. В Бога никаква болест няма. И затова аз трябва да бъда здрав и съм здрав. 4. Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божията Любов.
към текста >>

В Бога никаква болест няма.
Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти. 2. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. В Бога никаква болест няма. И затова аз трябва да бъда здрав и съм здрав. 4. Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божията Любов. Дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 5. В небето, между спасените само ангелите - Синовете Божии са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

37. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома.
към текста >>

38. СЪДЪРЖАНИЕ

Богатството и болестта 4.
Творчеството на Галилей Величков III. НЕСТОР ИЛИЕВ БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ. Летопис / Вергилий Кръстев 1. Бедното момче става лекар 2. Болният фабрикант 3. Богатството и болестта 4. Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов 6. Обещаното заминаване 7. Оздравяване 8. Болните сливици 9.
към текста >>

Изгонената болест 14.
Болните сливици 9. Цената на вегетарианството 10. Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12. На бодлива крава Господ рога не дава 13. Изгонената болест 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? 15. Дърводелец и сладко 16. Бръснарите 17. Д-р Стефан Кадиев 18. Събота – денят на Господа 19.
към текста >>

39. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти".
Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина. По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на концерта.
към текста >>

40. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите.
Ти си бил лекар. Но сега се намираш в друга фаза на своето развитие. Ще лекуваш с успех, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура. Ти ще лекуваш, но няма да има кой тебе да лекува, защото си отворена верига. Наподобяваш събирателна леща. Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите. Но когато поемеш повече болезнени състояния, ще рухнеш. За сега не си роден за медик! Категоричният отговор на УЧИТЕЛЯ разреши въпроса с моето следване. Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист. Вместо мен, бе изпратен друг младеж.
към текста >>

41. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Тя е силно демагнетизирана от болестта.
Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание.
към текста >>

Ти ще можеш да поемаш болестта, но тя ще остане в тебе.
А това значи, че ще лекуваш бързо, навреме и с добри резултати. УЧИТЕЛЯТ замълча. Остави ръката на доктора и пое моята. - Твоята ръка не е подходяща за лечител. Връзката ти с изворите на здравето е по-слаба. Ти ще можеш да поемаш болестта, но тя ще остане в тебе. Така ще се претовариш с болезнени състояния и ще боледуваш. Зная, че ти се интересуваш от медицина, но лекар не можеш да бъдеш. В този живот друго е призванието ти, не е в областта на медицината. УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към доктора: - А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!... Откъм салона се зададоха група приятели.
към текста >>

42. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Тази болест беше голяма сеч в София, както и на Изгрева, и особено при младите.
Имаше многобройни ежемесечни случаи, когато духовете чрез медиумите искаха да отклонят учениците от Школата. И сполучваха много пъти. Всички, които се отклониха, платиха скъпо и прескъпо. Заминаха си много рано. Заболяваха от скоротечна туберкулоза. Тази болест беше голяма сеч в София, както и на Изгрева, и особено при младите. Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни. Защото всеки, който е в плът, можел да греши. Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско тяло, затова Той можел да греши. Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева. Учителят бе крайно недоволен от това.
към текста >>

43. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека.
За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това страдание. Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма. За всеки ученик има строго определено време да изплати своята карма. За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот. Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит. Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал.
към текста >>

Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха.
Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве. Той ги лекуваше по различен начин. Не може да се направи систематика от тези случаи и да се каже, че еди - какво си заболяване според Учителя се лекува с еди - какво си. Това е невъзможно.
към текста >>

Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото.
А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
към текста >>

44. ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ

В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя.
Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна. Дадох й съвет, но поех болката й. Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо. В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя. Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение? Колко малко знаем за живота на човека на земята. И колко нищо не знаем за живота на Учителя.
към текста >>

45. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека.
Силното пеене е повече волево. „Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашите чувства, трябва да пеете тихо, казва Учителят. - Така ще направите своята песен съдържателна. През тихото пеене се привличат същества от по-висока духовна култура." Ето още някои мисли на Учителя за музиката: „Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния, тъй като има състояния у човека, които без музика по никой начин не могат да се сменят." „Пейте всеки ден по петнадесет минути съзнателно, като спазвате правилата на окултното пеене и след една година ще видите какви ще бъдат резултатите. Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет на сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне на света - той е прилагане на музиката в живота. Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала.
към текста >>

46. 3.03. Богатството и болестта

3. Богатството и болестта Сега, уважаеми приятели, ще разкажа един подобен случай с един друг фабрикант, богат човек от София, който също заболява с тежко заболяване.
3. Богатството и болестта Сега, уважаеми приятели, ще разкажа един подобен случай с един друг фабрикант, богат човек от София, който също заболява с тежко заболяване. Лекарите в България и в Европа не могли да му помогнат да оздравее и при едно завръщане от Европа, някой негов близък го посъветвал, като му казва: „Върви при г-н Дънов, може той да ти помогне. На доста хора той помага. И разбира се за всеки човек, гдето се казва, може да е две пари лекарството, но да го знае." Той се озовава при Учителя, г-н Дънов и Му разказва за своето болезнено състояние, че не могат да му помогнат както лекарите в България, така и в Европа. И го моли: „Дали можете Вие да ми помогнете да оздравея? " Учителят му отговорил: „Разбира се.
към текста >>

47. 3.09. Цената на вегетарианството

Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си.
9. Цената на вегетарианството Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр. Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване? " „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се".
към текста >>

48. 3.13. Изгонената болест

13. Изгонената болест Докато размишлявам за други случки из живота на Братството, във връзка с Учителя, ще ви разкажа за една майка.
13. Изгонената болест Докато размишлявам за други случки из живота на Братството, във връзка с Учителя, ще ви разкажа за една майка. В провинцията имала дъщеря, болна с психическо разстройство, ненормално говори. А майката се поболяла от мъка. Дъщерята расте и става мома 16-18 години. Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като момиче, лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал от провинцията: „Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов, там, при дъновистите.
към текста >>

Така оздравява момичето и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени.
И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря, както винаги. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече момичето си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят му. Така оздравява момичето и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени. Със силата на Духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. „Царството Божие не е в Слово, а в Сила". (1 Кор. 4, 23)
към текста >>

49. 3.50. Истинското лекарство

„Всичките физически болести са резултат на духовни състояния.
Пристигат на Изгрева при Учителя. Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство". Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с вегетарианска храна, в това е лекарството. И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло. „Всичките физически болести са резултат на духовни състояния. Чистата храна за тялото, светлите мисли за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво тяло. Духът е този, който предхожда." (Учителят)
към текста >>

50. 5.41. Ученички на изгрева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата.
Сега ще бъде техният ред да ми пишат. Онзи ден им изпратих препоръчано новата сказка: „Духовният образ на Учителя", част първа. Част втора ще ви изпратя идната седмица, защото е държана на два пъти. Изпратих ви и новият том беседи: „Новата мисъл". Пишете ми как прекарвате напоследък, как работите в училището и с нашите. По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата. Когато Вие дойдохте за 22 март, не можахме да говорим по това с Вас и с ученичките, понеже стояха много малко. Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя. Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше концерти. На 15 май вечерта също ще има концерт. Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации.
към текста >>

51. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков.
Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие - Георги Марков. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята.
към текста >>

Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала.
От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя, лицето му сияеше. Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно.
към текста >>

Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели.
От друга страна това буди недоумение в човешкия ум. Как може, и то в присъствието на един Миров Учител, който познава и работи с цялото човечество и владее алхимията на живота, да позволи такова нещо! Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му! Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха. Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл. Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни. Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори.
към текста >>

52. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила.
Обаче една от сестрите заболя тежко и почти беше невъзможно да слезе, даже и на кон. Братята и сестрите загрижени събираха своите багажи и палатки. Понеже аз не изпуснах нито за момент всяко действие и движение на Учителя, видях как Той повелително концентрира Своята мисъл и поглед към нея. Силните вибрации на този праничен ток, който Той изпрати към нея, й вляха такава жизнена енергия, че тя, възрастната сестра, пожела, за голяма изненада на всички, сама да се качи на коня. Аз може би бях единственият свидетел на този акт, извършен от Учителя. Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила. Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи.
към текста >>

53. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тогава нямаше лекарства срещу тази болест.
Защо си заминават, когато са в Школата на Учителя? Има обяснение. Всеки си изиграва своята роля, за която е поставен в Школата, и си заминава след това. Да, това беше действително като една епидемия сред младежта. Заминаха си млади, от туберкулоза. Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади? Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело. Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия свят на друга работа.
към текста >>

Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува.
Всеки си изиграва своята роля, за която е поставен в Школата, и си заминава след това. Да, това беше действително като една епидемия сред младежта. Заминаха си млади, от туберкулоза. Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади? Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело. Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия свят на друга работа. На земята остават другите, които следва да бъдат привлечени като актьори в новото действие, което предстои. Това е едно приблизително обяснение на този факт.
към текста >>

54. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на легло и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея.
А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на Школата. Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на легло и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея. А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му.
към текста >>

55. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Богатството и болестта - 244 4.
Творчеството на Г. Величков - 239 III. Нестор Илиев - „Божествета партия" 1. Бедното момче става лекар - 242 т 2. Болният фабрикант - 243 3. Богатството и болестта - 244 4. Папа Пий XI и Учителя Дънов - 244 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов - 245 6. Обещаното заминаване - 246 7. Оздравяване - 247 8. Болните сливици - 248 9.
към текста >>

Изгонената болест - 250 14.
Болните сливици - 248 9. Цената на вегетарианството - 248 10. Чорапите и бомбите - 249 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев - 249 12. На бодлива крава Господ рога не дава - 250 13. Изгонената болест - 250 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? - 251 15. Дърводевец и сладко - 252 16. Бръснарите - 253 17. Д-р Стефан Кадиев - 253 18.
към текста >>

56. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на легло и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея.
А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на Школата. Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на легло и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея. А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението.
към текста >>

57. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване.
към текста >>

58. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Човек като си мисли, че не може да издържи, то като дойде една болест как ще я превъзмогне." По едно време след тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания.
Той трябва да пази с кого дружи и да се пази от хората, които могат да го натоварят с неподходящи въздействия. Така човек ще получи мекота, а тя е милосърдие. Тя е разумна сила, вътрешна сила. Външната мекота и твърдост са само методи. Човек трябва да е готов за вярата си да умре. Човек като си мисли, че не може да издържи, то като дойде една болест как ще я превъзмогне." По едно време след тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал! Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал са една играчка, те не са страдания. Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре.
към текста >>

59. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

Твоята болест е обща епидемия - всички страдат от нея.
Трябва идеите ти да се разширят. Нима заради земната любов ти ще се откажеш от радостта, която носи Мъдростта? Човек като се изпразни, ще почувства празнота. Трябва съвършено да се изпразни човек. Туй състояние трябва да се премине. Твоята болест е обща епидемия - всички страдат от нея. После като почнат приятелите да те напущат, пак ще изпиташ мъки. Трябва по свободна воля да учиш, по свободна воля да се молиш, всичко по свободна воля да правиш, а не на сила. При всички страдания ще помниш едно, че това, което Бог е направил никой не може да развали, защото, за да се развали и измени трябва да има по-силен от Бога, а такъв няма. Затова Христос казва: „Овцете, които Отец е благоволил да ми даде, никой не може да ми ги вземе, защото Аз и Отец ми едно сме и никой не е по-горен от Отца". Винаги помниш, че в Любовта няма никаква измяна.
към текста >>

60. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот.
„Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви".
към текста >>

61. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят.
Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и момичето ще оздравее. Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях. Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят. Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при момичето". Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях. Пред очите си те видели някакво чудо, което да се претворява наяве. Изведнъж момичето станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости. Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя".
към текста >>

62. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак.
Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богатата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал на вън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: „Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината.
към текста >>

63. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях?
Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителят дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях? Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях. Да се излекува един човек той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса".
към текста >>

Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото.
Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителят дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях? Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях. Да се излекува един човек той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение.
към текста >>

Ако аз ги излекувам и те живеят по старому нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях.
Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителят дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях? Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях. Да се излекува един човек той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител.
към текста >>

64. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва.
Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език? Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва. И тялото разбира този език. Езикът на посветените е Божествен език. Езикът на посветените е един. Той е езика на Любовта. Ватанския език е външната страна на езика на посветения.
към текста >>

65. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност.
Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта. Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того. От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил. На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р. Иванович държа безплатно. Повече няма какво да кажа." (подпис) П. К.
към текста >>

66. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне. Да имате Любов непреривна, това е безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа Когото си изпратил". Та всички имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато.
към текста >>

67. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне. Да имате Любов непреривна, това е безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа Когото си изпратил". Та всички имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато.
към текста >>

68. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си.
И от там накрая няма измъкване". След време тя се разболя от туберкулоза и накрая си замина. Туберкулозата тогава беше най-големият бич за човечеството и нямаше лек за нея. След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи. Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря!
към текста >>

Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина.
Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина. Учителят беше много строг за отговорността на учениците. Човек трябва да има отговорност за мислите си, които изпраща към околните си и когато търси отговор и взаимност от тях. В Школата на Учителя 2/3 от състава й бяха жени, а 1/3 мъже. По този повод Учителят каза: „За пръв път в Школата на Бялото Братство като ученици се допущат жени, защото досега през всички епохи ученици са били само мъже. Това има своето предимство, но има опасност заради жената ученика да се провали".
към текста >>

69. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея.
По това време около нея са другите две рождени сестри, които поначало са били противници на Учението, а сега при такъв един обрат надават вой до небесата, че Дънов е не знам какво си и че той и неговото учение действат пагубно на хората и че той, Дънов ще падне и ще бъде победен. Така вкупом трите сестри по това време говореха срещу Учителя и Братството. По едно време я бяха довели на палатка на Изгрева, за да подиша чист въздух и да може при онази духовна атмосфера на Изгрева да се възстанови. Тя ту се възстановяваше, ту отново минаваше в кризи. Веднъж решиха да я заведат на лагер на Седемте езера. Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера. Опънаха й палатка, сложиха й легло, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните. Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите.
към текста >>

Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби.
И така се развиха точно нещата както каза Учителя в моят живот от следващите петдесет години. А преди това в София бях намерила на улицата едно синджирче, а на него едно златно ключе. Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе. Но това ключе не се купува с пари на някоя сергия, защото госпожицата си го е купила вече с пари и си го е сложила на врата и това е вече символ и че нейното може да се отключи с обич и любов проявена взаимно от двамата бъдещи възлюбени. Ето такъв беше смисъла на онези златни ключета надянати на златни верижки, които се носеха около вратовете на младите госпожици. Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби. Така смятах, че ключето ще й донесе благословение и здраве. Горе на Рила казах на Учителя за ключето, което й подарих. Той ме изслуша и ми се скара: „Защо го даде? " „Ами, Учителю, да го поноси малко, но тя го загуби." Учителят бе много строг. Аз мълчах.
към текста >>

70. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

Но така се случило, че по онова време, когато върлувала испанската болест другите деца починали всички без изключение, а той взел, че останал.
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ В семейството си Методи Шивачев е бил последното дете. Той е бил най-хилавото дете и изобщо са смятали, че той няма да може да издържи, ще залинее и ще почине и затова много-много не са му обръщали внимание. Но така се случило, че по онова време, когато върлувала испанската болест другите деца починали всички без изключение, а той взел, че останал. После постепенно успял да заякне и останал жив, че когато след десетки години разказваше тези събития се усмихваше и казваше: „Мен ме бяха отписали моите родители понеже съм най-хилавото дете, но Господ ме бе записал в неговата книга и аз оживях и доживях да стана негов ученик". Ето това е поука-, та от неговото детство. Като гимназист той е научил за теософското учение и решил да посещава техните събрания на Софроний Ников. Всички посетители са идвали официално облечени, а на входа е стоял един пазач и там е имало една кутия, в която се пускала по една монета и това е бил входа и таксата за събранието. Но Методи не е имал пари, завъртял се и пазачът не го пуснал.
към текста >>

71. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Твоята болест е в умствения свят.
Той е в съчетание и съвпад с Венера. Когато има благоприятни въздействия ти си весела, засмяна. След това идва Юпитер, който ти влияе, от седми дом. У тебе има много неща, които решаваш. Ти постоянно взимаш решения и ги записваш, но не ги прилагаш. Твоята болест е в умствения свят. Тя ако слезе в стомаха би се излекувала лесно. Тази болест е болест на нервната система и на дробовете. Това състояние трябва да го превъзмогнеш. Човек не трябва да има големи идеи, защото те са свързани и с големи страдания, а трябва да се задоволява с малките. Например, ти искаш да учиш и като захванеш искаш из един път много да научиш.
към текста >>

Тази болест е болест на нервната система и на дробовете.
След това идва Юпитер, който ти влияе, от седми дом. У тебе има много неща, които решаваш. Ти постоянно взимаш решения и ги записваш, но не ги прилагаш. Твоята болест е в умствения свят. Тя ако слезе в стомаха би се излекувала лесно. Тази болест е болест на нервната система и на дробовете. Това състояние трябва да го превъзмогнеш. Човек не трябва да има големи идеи, защото те са свързани и с големи страдания, а трябва да се задоволява с малките. Например, ти искаш да учиш и като захванеш искаш из един път много да научиш. Обхване те едно нетърпение и се уплашиш по-късно и се отчаеш накрая. Ти си човек на разнообразието.
към текста >>

72. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал.
към текста >>

73. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек .
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
към текста >>

Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него.
Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него.
към текста >>

А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно.
Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя.
към текста >>

Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия.
към текста >>

Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него.
Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира.
към текста >>

Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта.
Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво.
към текста >>

Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>

74. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек .
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
към текста >>

Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него.
Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него.
към текста >>

А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно.
Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя.
към текста >>

Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия.
към текста >>

Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него.
Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира.
към текста >>

Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта.
Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво.
към текста >>

Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>

75. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

С това искаше да каже, че трудно човек би могъл да ги изпълни, Освен това аз се ползвах много от билколечението, имах много рецепти за различни болести давани ни от наши приятели с изпитан лечебен ефект върху тях.
Добре не навремето Учителят ни освободи от предразсъдъци, защото нашите приятели не желаеха и не търсеха такава помощ. И когато разбраха, че аз гълтам хапчета, а според тях това бяха химикалите и отровите на света във вид на лекарства, климаха с глава и смятаха, че аз съм отстъпила от Учението, което препоръчва природоцелесъ-образен начин на живот и лечение. Аз се възползвах много години от системата на природолечителя Петър Димков, който по онова време минаваше за наш брат, но неговите процедури бяха много дълги и много уморителни. Отивам при Учителя и питам за мнението му за рецептите на Димков. Казва ми: „Много му са дълги и уморителни процедурите". С това искаше да каже, че трудно човек би могъл да ги изпълни, Освен това аз се ползвах много от билколечението, имах много рецепти за различни болести давани ни от наши приятели с изпитан лечебен ефект върху тях. Така че спокойно се ползвах и от тях. А що се отнася до разни процедури като т.нар. млечен компрес го използвах много, дори правех различни компреси от билки, че парафинови компреси и какви ли не бани. Служехме си с много мазила и с т.нар. благ мехлем, който го използвахме за рани.
към текста >>

76. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Аз по това време боледувах, беше ме атакувал ревматизма и едвам се справях с болестта си.
Опитваха се да я включат в някаква братска работа, но Учителят каза: „Оставете Верка на мира. Не разбрахте ли, че тя не може да издържа". След малко добави: „Така е устроена". Та с нея имах много контакти, а след като си замина Учителя идваше у нас на гости, после дойде време и се настройваше срещу нас и вървеше от едната крайност в другата. Спомням си, че когато накрая след като почна да се руши Изгрева и трябваше да получи жилище за нейната къщичка, то непрекъснато идваше при мен, разказваше ми всичко, но бе така ожесточена от многото разтакавания по различни служби, че след като тя си отиваше то цялото ожесточение оставаше у дома ми. Аз по това време боледувах, беше ме атакувал ревматизма и едвам се справях с болестта си. Много пъти се заричах повече да не се разправям с Верка, но като закъсаше и се подпушваше идваше при мен все едно, че нищо не е било и че нищо не се е случило преди и започваше отново да ме отрупва и товари с нейните грижи. Гледах я, едвам я издържах, но си спомнях думите на Учителя и си казвах, че докато си разреша изпита с нея трябва да търпя. Нали Учителят ми го даде този изпит. Та понякога един изпит трае десетки години и много трудно се издържа. А веднъж се опита да ме разиграва ама аз като кипнах и като се развиках: „Ти да не мислиш, че аз съм Жорж и можеш да ме разиграваш както си искаш".
към текста >>

77. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всички болести са резултат на тази дисхармония.
Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви. Спасението седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония. Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са". Това са човешки души - живи човеци, останали от разните еволюции, тях ще изпитваме. Духът може да говори чрез тебе само ако имаш ум.
към текста >>

78. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА Петър Димков, който беше в Братството беше природолечител и по мое време лекуваше добре, много от нашите приятели се ползваха от услугите му. По някой път и Учителят ги насочваше към него. Беше казал: „Много му са сложни методите за лечение". Наистина аз лично съм опитвала след заминаването на Учителя неговите методи, но те са от сложни, по-сложни и не знам дали има човек, който може да издържи всичко, което той препоръчва да се прави. Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението.
към текста >>

79. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Аз по това време боледувах, беше ме атакувал ревматизма и едвам се справях с болестта си.
Опитваха се да я включат в някаква братска работа, но Учителят каза: „Оставете Верка на мира. Не разбрахте ли, че тя не може да издържа". След малко добави: „Така е устроена". Та с нея имах много контакти, а след като си замина Учителя идваше у нас на гости, после дойде време и се настройваше срещу нас и вървеше от едната крайност в другата. Спомням си, че когато накрая след като почна да се руши Изгрева и трябваше да получи жилище за нейната къщичка, то непрекъснато идваше при мен, разказваше ми всичко, но бе така ожесточена от многото разтакавания по различни служби, че след като тя си отиваше то цялото ожесточение оставаше у дома ми. Аз по това време боледувах, беше ме атакувал ревматизма и едвам се справях с болестта си. Много пъти се заричах повече да не се разправям с Верка, но като закъсаше и се подпушваше идваше при мен все едно, че нищо не е било и че нищо не се е случило преди и започваше отново да ме отрупва и товари с нейните грижи. Гледах я, едвам я издържах, но си спомнях думите на Учителя и си казвах, че докато си разреша изпита с нея трябва да търпя. Нали Учителят ми го даде този изпит. Та понякога един изпит трае десетки години и много трудно се издържа. А веднъж се опита да ме разиграва ама аз като кипнах и като се развиках: „Ти да не мислиш, че аз съм Жорж и можеш да ме разиграваш както си искаш".
към текста >>

80. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всички болести са резултат на тази дисхармония.
Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви. Спасението седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония. Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са". Това са човешки души - живи човеци, останали от разните еволюции, тях ще изпитваме. Духът може да говори чрез тебе само ако имаш ум.
към текста >>

81. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа.
Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било. И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи. Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога. Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си?
към текста >>

82. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи.
Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. 31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо. „Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи. Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил. Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат. Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат.
към текста >>

83. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Ще каже на болестта: „Бог е Любов!
Или пък ще каже: „Вяра! Вяра! Вяра е нужна на човека. Човек не е роден да боледува и умира. В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш! " и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща. Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката.
към текста >>

Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма!
Вяра! Вяра е нужна на човека. Човек не е роден да боледува и умира. В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш! " и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща. Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката. Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната.
към текста >>

И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща.
В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш! " и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща. Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката. Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната. И тя подала се светла и пълнолика, слуша, слуша как Той разкрива тайните й на земните жители. После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере. Една вечер през всичко време пяхме - една, две, три, много песни... И колкото повече пеехме, по се вдъхновявахме.
към текста >>

84. 49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО

Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него, пиша, че не искам пък да оставя децата си без учител, а не мога и да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна.
Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Тука не си служат със шейни. Всичко, което знаех опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пиша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него, пиша, че не искам пък да оставя децата си без учител, а не мога и да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Пиша на тетрадка-чернова. И докато писах почувствувах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече и време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. И когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя.
към текста >>

След няколко дена получавам писмо от Учителя: „Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един.
Пиша на тетрадка-чернова. И докато писах почувствувах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече и време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. И когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя. След няколко дена получавам писмо от Учителя: „Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един. Ама кое писмо е получил? Та аз не го преписах, не го изпратих? Кое писмо е получил? Разбрах, всичко разбрах. И с радостни сълзи благодарих.
към текста >>

85. 50. СХВАНАТИЯТ ГРЪБ

Чак тогава се сетих, че е Коледа и се смутих и се засрамих, че аз отивам на празника да Го занимавам с болест, но нямаше връщане.
Бяхме още много млади. Аз не знаех, не се сещах да я позатопля, да я поразтрия. Леля ми беше отишла на черква и от там някъде на гости. И аз реших да отида да питам Учителя, как да й помогна. Когато пристигнах на „Опълченска" 66 къщата беше пълна с гости -братя и сестри от София и провинцията дошли с подаръци да поздравят за Коледа Учителя. Чак тогава се сетих, че е Коледа и се смутих и се засрамих, че аз отивам на празника да Го занимавам с болест, но нямаше връщане. Не след дълго Той отвори вратата на малката приемна стаичка и светнал, сякаш огрян от някакво невидимо слънце, мило, бащински усмихнат ме покани с кимане на глава като пререди всички, които чакаха вън. Аз се окуражих, влязох и Му разказах набързо за какво съм дошла. Той ме изслуша внимателно и каза да й направя масаж с двата палеца по гръбначния стълб отгоре надолу няколко пъти, като сам показа на моя гръб. Благодарих, целунах Му ръка и като весело птиченце изхвръкнах от стаята и полетях към дома радостна и щастлива, че ми се е удало случай да бъда рано, рано на Рождество при Него, пък и да помогна на Олга. Каква беше изненадата и възторгът ми пък, когато си отидох вкъщи и заварих Олга здрава и читава да ме посреща на вратата с думите: „Мина ми, Наталио, мина ми.
към текста >>

86. 51. ТРЕСКАТА

Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека.
Не ме втресе. На следващият ден също. Не се повтори треската и на Рила. Не стана нужда да нося камъни. Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас. Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на много чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех. Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и разположение. Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар.
към текста >>

Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората.
На следващият ден също. Не се повтори треската и на Рила. Не стана нужда да нося камъни. Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас. Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на много чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех. Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и разположение. Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар. А съм живяла при крайно тежки, нехигиенични условия и неудобства и съм се разболявала честичко.
към текста >>

87. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее!
", значи ще мине. В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение.
към текста >>

Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта.
Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила.
към текста >>

Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима".
" Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане.
към текста >>

„Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух!
" И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести.
към текста >>

В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести.
„Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести. В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим 70 сутрин са също метод за поддържане здравето на човека. Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека. Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство.
към текста >>

Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести.
" Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести. В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим 70 сутрин са също метод за поддържане здравето на човека. Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека. Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението.
към текста >>

88. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя.
Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. „Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде.
към текста >>

В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде. Една хубава слънчева сутрин след дъждовна нощ, ние всички летуващи и аз заедно с моите приятелки и съседки по палатка, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва.
към текста >>

Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде.
Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде. Една хубава слънчева сутрин след дъждовна нощ, ние всички летуващи и аз заедно с моите приятелки и съседки по палатка, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва. Всички си услужвах сама.
към текста >>

Понеже не бях сигурна дали няма да се повърне болестта, нищо не Му казах.
Дишам, дишам... никаква болка. Леко ми е, радостно ми е. Здрава съм! Напълно здрава! Ще изхвръкна от радост: Тогава по-спокойно отидох до чешмичката, напълних чайника и го занесох на Учителя. Понеже не бях сигурна дали няма да се повърне болестта, нищо не Му казах. Целунах Му ръката и мълком Му благодарих. Но болестта не се върна. От този момент аз бях вече здрава, напълно здрава. Мълком Му благодарях непрекъснато. Но бях много стеснителна и не отидох да Му благодаря и гласно да Му разкажа, как съм тичала с чайника, та Той не знаеше ли?
към текста >>

Но болестта не се върна.
Здрава съм! Напълно здрава! Ще изхвръкна от радост: Тогава по-спокойно отидох до чешмичката, напълних чайника и го занесох на Учителя. Понеже не бях сигурна дали няма да се повърне болестта, нищо не Му казах. Целунах Му ръката и мълком Му благодарих. Но болестта не се върна. От този момент аз бях вече здрава, напълно здрава. Мълком Му благодарях непрекъснато. Но бях много стеснителна и не отидох да Му благодаря и гласно да Му разкажа, как съм тичала с чайника, та Той не знаеше ли? Не го ли направи всичко Той? Може би беше редно да отида и да Му благодаря, за което съжалявам, че не го направих.
към текста >>

89. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА За ишиас, за ревматизъм, за сърце, Той препоръчваше екскурзии. „Движение, движение, екскурзии. И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли пръснати из всички беседи. „Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място. Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи.
към текста >>

„Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА За ишиас, за ревматизъм, за сърце, Той препоръчваше екскурзии. „Движение, движение, екскурзии. И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли пръснати из всички беседи. „Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място. Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода.
към текста >>

Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи.
И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли пръснати из всички беседи. „Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място. Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода.
към текста >>

Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
към текста >>

По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея.
Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден. Учителят казваше: „Пий вряла вода. Почувствуваш ли, че иде треската, изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще1 я предотвратяваш." Така и правех. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се Той ми даваше и други съвети: Някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в село излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите в гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в село са тежки, често ми казваше: „Излизайте, излизайте из гората." (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах.) Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения.
към текста >>

Той препоръчваше различни храни, като лекарство против някои болести.
„Който прави това упражнение няма да боледува от туберкулоза." През ваканциите прекарвах на палатка. Тогава имаше стаи, нямаше квартирна криза и аз можех да си взимам под наем стая за лятната ваканция, но Той казваше: „На палатка, на палатка, рекох. По е здравословно." Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал ей с тези негови съвети, които аз изпълнявах. Храната, светлината, цветовете, билките са също лечебни средства препоръчвани от Него. „Храната е лекарство", казваше Той. Той препоръчваше различни храни, като лекарство против някои болести. „Когото го боли стомах да пие сок от ряпа. Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и лимон." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата. За мозъка препоръчваше орехите, за сърцето - ябълките. За чесъна казваше, че убива туберкулозните бацили. „Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци.
към текста >>

Бъбречни болести: Светли мисли, топли чувства и силни постъпки.
Същото важи и за тения. 6. За възпаление на очите: Да се плискат с топла вода! 7. За анемия: Да говори малко повече и да диша дълбоко. 8. За газове в стомаха, оригване: млечна храна и топла вода. 9. За лош дъх в устата: Да се яде чесън. 10. Бъбречни болести: Светли мисли, топли чувства и силни постъпки. Да се не колебаеш, когато постъпваш. Това е цяр и за всички болести. „Болестите тонират."
към текста >>

Това е цяр и за всички болести.
7. За анемия: Да говори малко повече и да диша дълбоко. 8. За газове в стомаха, оригване: млечна храна и топла вода. 9. За лош дъх в устата: Да се яде чесън. 10. Бъбречни болести: Светли мисли, топли чувства и силни постъпки. Да се не колебаеш, когато постъпваш. Това е цяр и за всички болести. „Болестите тонират."
към текста >>

„Болестите тонират."
За газове в стомаха, оригване: млечна храна и топла вода. 9. За лош дъх в устата: Да се яде чесън. 10. Бъбречни болести: Светли мисли, топли чувства и силни постъпки. Да се не колебаеш, когато постъпваш. Това е цяр и за всички болести. „Болестите тонират."
към текста >>

90. 60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Държах Го в течение на болестта.
В 1932 г. бях заболяла още в началото на учебната година от воден плеврит. Понеже нямаше медицинска служба в селото ми, изпратиха лекар и ме прибраха в дома си едно добро и мило братско семейство - Полуна и Възкресен Анастасови от Тополовград. Това беше най-близкото градче до селото ми - Каменна река. Лекарят, техен приятел идваше всеки ден със сонда да извади водата от белия ми дроб, но аз не позволявах, докато не получа отговор от Учителя. Държах Го в течение на болестта. Така Той ми беше казал когато ме изпращаше от Изгрева: „Пишете, пишете подробности". Аз още от Изгрева бях недобре. Сестрата, обаче, до която пращах писмата да Му ги предава понеже не знаела важността им или улисана в свои грижи и работа забавяла да Му ги предава и особено едно - най-важното писмо. И така минаха 15 дни. Аз боледувам тежко, не спя по цели нощи, лекарят настоява всеки ден да извади водата, лекува ме, аз къде пила, къде не пила лекарствата, чакам отговор от Изгрева.
към текста >>

91. 62. В КЛИНИКАТА

Ние имахме тука клиника за всички болести.
62. В КЛИНИКАТА Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, Той ме посрещна оживено с думите: „Идете, рекох, в клиниката. Ние имахме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше в стаята си от там. Аз отидох в лозето. Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция.
към текста >>

Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия!
Аз се бях забавила в Стара Загора и пристигнах две седмици по-късно от другите. Обърна се към мен: „Те, рекох, вече доста дни има от как са постъпили в клиниката и се чувствуват много добре. Ти къде беше досега? Всички неразположения ще отидат в земята. Ние правим контакт със земята. Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия! Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас". Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обеда. 80 Ред години тази клиника функционираше. По-свободни и здрави, и болнави, и млади, и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви.
към текста >>

92. 63. ПОСЛУШАНИЕТО

Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината,която изучавал не можела да му помага вече.
Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: „Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснили. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината,която изучавал не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. „А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." НО било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също, именно какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература.
към текста >>

93. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

Държах в течение на болестта си Учителя.
Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна треска. На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се простудих силно и заболях тежко. Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам. Да продължа в това състояние до София ми беше невъзможно и останах на лечение в Стара Загора у приятелката си Буча, за което съм й неизказано признателно, и на която не съм се отблагодарила както трябва, но затова пък съм се молела на Бога да я възнагради със здраве и живот, и успех в живота. Лекува ме добър Старозагорски лекар. Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата. Като се опече питата, всичко ще мине". Аз тълкувах по своему тези думи и хабер си нямах за истинското им значение. Казвах си: Учат ме нещо, имам нещо да науча, да придобия - вяра, търпение, смирение и какво ли още не си мислех. След месец боледуване станах „кожа и кости".
към текста >>

Бях извънредно доволна, радостна, щастлива дори, че съм оздравяла от голямата болест, че ще бъда край Учителя цяла зима и че сега съм на Витоша.
Лекарят, който ме лекува, в комисия с още един лекар ми даде четири месеца отпуска, да се поправя и през пролетта да се върна в село. Веднага след като се оформи отпуската ми си отидох в София и прекарах зимата близо до Учителя. Веднага си намерих мебелирана стая на Изгрева и аз весела и доволна, но още много слаба на втория ден още от пристигането ми отидох с една малка група на Витоша. 84 Денят беше 14 ноември 1938 г., мек, слънчев, лазурен. Витоша не беше съблякла още своята златиста есенна премяна. Бях извънредно доволна, радостна, щастлива дори, че съм оздравяла от голямата болест, че ще бъда край Учителя цяла зима и че сега съм на Витоша. Изкачих се добре. Прекарахме добре и на връщане по сипеите (тогава нямаше серпентини), без да тичам, без да бързам, без да падна, както си вървяхме бавно и спокойно със сестра Анна Тодорова, обръщайки се да й кажа нещо „храс". Храсна нещо десният ми крак долу в пищяла, аз седнах и извиках: „Счупи ми се кракът". Обградиха ме сестрите и брат Иван1 Антонов, гледат - счупен, чудят се как може така. Но както и да е.
към текста >>

94. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят.
Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя. И никой не се простудяваше. Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си?
към текста >>

А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.
Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда. А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.
към текста >>

95. 83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

Дребните всекидневни грижи, болести, неразположения се стопяваха под Неговите лъ- 134 чи и ние летяхме и пеехме непрекъснато.
- „Ще напишеш, ще напишеш! " Тогава аз живеех в радостта. Изхвръкнах от при Него както викат, като весело и безгрижно птиченце и се гмурнах във вълните на радостта. Слънцето е на зенита си, лъчезари. Небето е безоблачно, лазурно. Дребните всекидневни грижи, болести, неразположения се стопяваха под Неговите лъ- 134 чи и ние летяхме и пеехме непрекъснато. За каква скръб ще пиша? Аз забравих дори зададената ми задача. След години дойде и скръбта по загубата на обични хора, скръбта по Него. Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах.
към текста >>

96. 1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

Той изцеляваше в един миг всички болести на ония, които се обръщаха с вяра и молба към Него.
Всякой беше свободен да дойде да Го чуе, да остане да Го слуша или да си излезе. Но понеже всяка проява на Доброто се спъва от силите на Злото, така и сега клеветите по Негов адрес, разпространявани и устно, и чрез пресата, и чрез отделни брошури се сипеха от всички страни върху Него. Неведнъж Него Го задържаха в участъка, неведнъж Го интернираха, неведнъж Му забравяха да говори. Когато Пилат е повикал Исуса и забранил да говори против митарите и фарисеите, Той му отговори: „Ако забраниш на извора да извира, той няма да послуша тебе, а ще послуша Тогова, Който го е накарал да извира". Учителят понасяше клеветите и наказанията, но не преставаше да ни поучава. Той изцеляваше в един миг всички болести на ония, които се обръщаха с вяра и молба към Него. Когато Той завърши задачата Си на осемдесетата си година, Той ни напусна. Един ден преди да издъхне, Той бе казал: „Този път няма да ме хванат! " На другия ден новата власт - комунистите са дошли да Го арестуват, 158 но „не са Го хванали" - Той не е бил между живите на земята. Било е на 27.ХИ.1944Г. Задачата на Учителя се отнася не само до българския народ, а и до всички народи по земята.
към текста >>

97. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Докато вървях по шосето до там, през всичкото време си повтарях: „Ти ще отидеш при Учителя, но с болестта си няма да Го занимаваш!
При това нямах никакви връзки с лекари и не знаех към кого да се обърна. Чаках с нетърпение края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя. Имах като правило да ходя при Него в края на всяка година да ми обяснима разни неща, които не съм разбрала. Исках първо да отида при Него. Тогава нямаше още превозни средства до Изгрева, където живееше Той - до там ходехме пеша. Докато вървях по шосето до там, през всичкото време си повтарях: „Ти ще отидеш при Учителя, но с болестта си няма да Го занимаваш! За температурата си няма нищо да кажеш! " Отидох при Учителя. Прие ме в долната стая. На пейките под лешниците чакаха и други хора. През всичкото време на разговора не преставах да си повтарям: „Внимавай да не кажеш нищо за температурата си!
към текста >>

98. 19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА

Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила.
Като стигнала до мястото, 'извадили да четат беседа, резюмета от беседи и моите спомени от Учителя, които бях изпратила няколко години по-рано на един брат в Стара Загора. Когато те започнали да четат, те не започнали нито от беседите, нито то резюметата, а от спомените ми. Според писмото, което ми писа сестрата, като стигнали до страницата, където казвам на Учителя, че имам непрекъсната температура и че не знам дали нямам нещо в кръвта, а Той ми казва: „А! Какво можете да имате в кръвта? " Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя. Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя. „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направена от нас.
към текста >>

99. 25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ

Дори испанската болест като епидемия обхвана цял континент и взе милиони жертви.
Дънов около 1915-1916 година и когато бях още момиче, поставяше ме в мъчително недоумение това, че Учителят в беседите си постоянно повтаряше: „Гответе се, идат големи страдания за цялото човечество! " Просто се бях уморила да слушам това особено при тогавашните мои безгрижни условия на живота ми. Не можех да си представя какви могат да бъдат тези страдания, че да обхванат цялото човечество. Ако е война - при тогавашните условия за воюване и тогавашните международни отношения, тези страдания можеха да обхванат само един континент. Земетресение, наводнения, изригвания на вулкани са също локални явления. Дори испанската болест като епидемия обхвана цял континент и взе милиони жертви. Обаче след Балканската война личните и обществени страдания така изпълниха света, особено сега, когато човечеството е изтръпнало от опасенията за една нова война, която със сегашните средства за воюване по въздуха, които дават възможност да се прехвърлят войски от един континент на друг. През 1954 г. когато пишех тези редове светът се беше разделил на две: армии срещу армии и тези страдания вече наистина можеха да обхванат цялото човечество. Само не ми беше ясно: как трябва „да се готвим" за тях. Малко по-малко и това ми стана ясно.
към текста >>

100. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ