Търсене в текстове за 'Болен'

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят е болен 55.
Учителят, Георги Димитров и III Интернационал 50. Как бе открит Бивакът на Витоша 51. Отклонението 52. Не наливайте вода в чужда воденица 53. Учителят пуска руснаците в България 54. Учителят е болен 55. Ето едно хубаво място за почивка! 56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде 57. Времето на Доброто и времето на Злото 58. Кой спаси българските евреи? 59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея 60.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение. След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава. По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре". Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
към текста >>

3. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло.
Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята.
към текста >>

4. 3_23 Окултната музика на Учителя

Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек.
Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила.
към текста >>

5. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят.
Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел. Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят. Решава и тутакси получава сила. Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя. Разказва за болестта си и иска помощ от Него. Учителят му казва следното: "Ти едновременно посещаваш на две места две различни Школи. Ту си при едната, ту си при. другата.
към текста >>

6. 3_63 Новата Голгота

Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен.
"Новата Голгота" Отивам веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му ръка, а Той целият топъл, пареше Му ръката - имаше висока температура. Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен. Ще питате, може ли един Учител да бъде болен? На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя.
към текста >>

Ще питате, може ли един Учител да бъде болен?
"Новата Голгота" Отивам веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му ръка, а Той целият топъл, пареше Му ръката - имаше висока температура. Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен. Ще питате, може ли един Учител да бъде болен? На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор?
към текста >>

7. 3_71 Последните дни на Учителя

Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония.
Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие. Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял. Тогава ние не предполагахме, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине. И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
към текста >>

8. 3_72 Последни Слова на Учителя

Докато беше болен, Учителят даде следното мото: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (три пъти) 16.
Приемете го! 13. Пейте песента 'Благост". 14. Да се четат псалмите 125, 134, 71, 77, 25, 31 и гл. 5 от Евангелието на Матея. Мотото: "Това е живот вечен да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил: " 15. Докато беше болен, Учителят даде следното мото: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (три пъти) 16. Една малка работа се завърши! За Бога!
към текста >>

9. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав.
Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят.
към текста >>

10. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда".
През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?
към текста >>

11. 5_53 Учителят е болен

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя.
"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
към текста >>

Той беше много болен и си заминаваше.
Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал. Направи няколко тежки вдишки и си замина.
към текста >>

12. 8_04 Музиканти при Учителя

Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная.
към текста >>

13. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее.
Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми.
към текста >>

14. 33. МАЛАРИЯТА

Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше.
Учителят откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме на край света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха. Преминахме много премеждия, но маларията ни докопа и не ни пусна без кръвен данък. Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя.
към текста >>

15. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици.
Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония. След Коледа преставех нов помощник-слуга на име Йордан, кротък и смирен. Надея се с помощта Господня да дочакаме определеното време.
към текста >>

16. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна.
Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова.
към текста >>

Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан.
Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата.
към текста >>

17. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Но обикновено лечението за едного от една болест не биваше същото лечение за другиго, болен от същата болест.
Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът по-бърже да разреши въпросите си, за да му остане време да се занимава с духовна работа. Той даваше обикновено простички природни средства за лекуване и Неговите съвети винаги даваха резултат. Затова всеки гледаше да изиска някакъв начин за лекуване, като знаеше, че даде ли някаква препоръка резултат винаги ще има. А Учителят лекуваше с най-различни методи според причината на болестта, която само Той знаеше. Затова опитностите на учениците в това отношение бяха много големи. Но обикновено лечението за едного от една болест не биваше същото лечение за другиго, болен от същата болест. Тогава разбрахме, че Учителят първо лекува по духовен път, по Божествен път и накрай даваше практически методи, за да може човек да се ползва от това знание. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е една вътрешна работа на ученика в даден момент. Това е размишление. Това е молитва свободна.
към текста >>

18. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена.
На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта.
към текста >>

Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта. На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната.
към текста >>

19. 129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ

Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала.
сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време. И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи!
към текста >>

20. 136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА

Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека.
Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи. А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от сол! ".
към текста >>

21. 177. УСЛУГАТА

Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза.
177. УСЛУГАТА Една от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората. Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат? " Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него? " Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава? " Младата сестра вдига рамене уплашено.
към текста >>

Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат?
Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат? " Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него? " Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава? " Младата сестра вдига рамене уплашено. Тръгва си мълчешком.
към текста >>

22. 181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ

След като се върна Учителят от Мърчаево на Изгрева Братския живот продължи, но Учителят беше вече болен и след това си замина.
се промени изцяло. В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в село Мърчаево и беше там до есента. На 9.IX. 1944 г. дойдоха руснаците и комунистите завзеха властта. След като се върна Учителят от Мърчаево на Изгрева Братския живот продължи, но Учителят беше вече болен и след това си замина. След Неговото заминаване политическия живот на страната се промени, дойдоха други събития, ние имахме други проблеми и задачи. Трябваше да отпечатим Словото на Учителя. Никой след това не се сети пък и не знаеше какво бе желал Учителя да се направи. Ако бяхме хвърлили парите си за купуване на тези места нямаше да имаме пари за печатане на беседи. През 1951 г.
към текста >>

23. 193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода.
Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него. Как така ще си заминава? Затова накрая Му носеха от минералната вода на село Рударци.
към текста >>

24. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

На следващият ден и последващият ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава.
Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел отива при Учителя и съобщава за случилото се. А той му отговаря: „Не се коси. Всичко ще се уреди". На следващият ден и последващият ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го и кмета идва и съобщава на Учителя. Пита Го: „Нали попа три пъти ми обяви война за по три дни. Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха". Кметът пресмята на ум трите закани с по трите дни и сметката излиза точна.
към текста >>

25. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Нямаше никакви признаци, че е болен.
преди 45 години Той е предвидил тези събития, които дойдоха през 1945 г. Но туй е записано в бележките на нашите възрастни братя, на които Учителят е открил някои събития. Това го имаше, аз съм го виждал, показвали са ми го. А дойде време да го проверим какво представлява комунизма вече тридесет години. Накрая Учителят реши да се върне на Изгрева. Нямаше никакви признаци, че е болен. Само едно нещо, което е интересно. Той бе отслабнал, защото се хранеше малко и действително беше възрастен. В София ние смятахме, че животът си продължава и ще бъдем вечно с Учителя. Но дойдоха други събития, те се развиха така бързо както Той бе ги предопределил. Дойде време, Той си замина и ние останахме със Словото на Учителя и с хубавия братски живот, който прекарахме с Него.
към текста >>

26. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Още в Симеоново се усети това, че Учителя е болен.
Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака. Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците. Имаше казан, в който приготовлявахме общ обед. Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя. Още в Симеоново се усети това, че Учителя е болен. То се виждаше когато ходехме, че не е добре физически, беше изтощен, отслабнал, нямаше апетит и беше повечето сериозен и мълчалив. Ние правехме всичко възможно да Го улесним, но виждахме, че Учителя е болен. Не се оплакваше от нищо. Но виждахме, че е отслабнал и че няма сила. За евентуално Негово заминаване от този свят не се говореше никога, защото никой не допущаше и никой не държеше тази мисъл в главата си, че ще ни остави и ще ни напусне.
към текста >>

Ние правехме всичко възможно да Го улесним, но виждахме, че Учителя е болен.
Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците. Имаше казан, в който приготовлявахме общ обед. Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя. Още в Симеоново се усети това, че Учителя е болен. То се виждаше когато ходехме, че не е добре физически, беше изтощен, отслабнал, нямаше апетит и беше повечето сериозен и мълчалив. Ние правехме всичко възможно да Го улесним, но виждахме, че Учителя е болен. Не се оплакваше от нищо. Но виждахме, че е отслабнал и че няма сила. За евентуално Негово заминаване от този свят не се говореше никога, защото никой не допущаше и никой не държеше тази мисъл в главата си, че ще ни остави и ще ни напусне. Последните дни Той много твърдо и много бързо отслабна и се пренесе долу в стаичката, която беше приемна. И от ден на ден положението ставаше по-мъчително и по-трудно.
към текста >>

27. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен.
След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове.
към текста >>

До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти".
Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря?
към текста >>

Дънов е болен.
в медицинския факултет на гр. Петроград - Ленинград. Работила съм като лекар в ИСУЛ и Диспансери. В края на декември 1944 г. научих, че господин Петър К. Дънов е болен. Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев". Там се събрахме трима лекари: д-р Стефан Кадиев, д-р Рада Борова и аз. След като направихме медицински преглед, установихме, че той страда от бронхопневмония и му назначихме лечение ултрасептил - инжекции и отхрачваЩи средства. Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв. „Изгрев" при г-н Петър Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание.
към текста >>

28. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю!
Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив. Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен!
към текста >>

„Ти не си болен!
Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив. Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен! Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли. „Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша? Но щом е казал Учителят няма какво, приготовлява се за екскурзията.
към текста >>

29. 35. ПОСЛУШАНИЕТО

Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си!
Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение. Друг случай. Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си! " След пет дни братът оздравя. Пристига след това и пита: „Учителю, как така оздравях? " „Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да дочакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика. Трети случай.
към текста >>

30. 98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява.
98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ Ето какво ми казва Георги Драганов, адвокат от Ямбол, който бе пък приятел на Иван Бояджиев, адвокат от София, голям комунист. След 9 септември 1944 г. Иван Бояджиев участвува в комисия по изземването архивата на цар Борис. Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания. Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява. Изпращат втори човек, Учителя не се явява. Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал. Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него. Питат го: „Къде е Дънов?
към текста >>

31. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив.
Това се вижда от неговата фотография. След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града. Отивам аз при него и го намирам отчаян, не може сам да си поправи тавана, не е по силите му. Хващам го за рамото и му казвам: „Не се притеснявай, всичко ще оправим". Взех работниците от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива. Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив. Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му.
към текста >>

32. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Боян беше като болен.
1957 г. когато направиха тотален обиск на Изгрева и властите му взеха всички тетрадки. Всички папки и всичко, което имаше написано от него, включително и Братският архив. Сложиха го в чували и го прибраха. Изчезна всичко. Боян беше като болен. Прежали всичко, но не можа да прежали тетрадките. Тези тетрадки не се върнаха вече. Част от предишните тетрадки аз бях оставил на друго място и така запазихме някои от тях. По-късно един млад брат поиска от мен да дешифрирам някоя и друга стенограма на брат Боян, за да може да остане един код за разшифриране на стенограмата на Боян Боев. Неговата стенограма само аз можех да я чета, защото той пишеше разкрачено.
към текста >>

33. 48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ

48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Учителят е болен и е на легло.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Учителят е болен и е на легло. Методи се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята? " Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при леглото Му.
към текста >>

34. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Отива отново при Учителя: „Ами сега като си болен не ти ли се смеят?
Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Диана Бад до Игрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: „Ами сега като си болен не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, по понеже е влезнал в Школата, то затова живота му е продължен. Ние останалите се споглеждаме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие.
към текста >>

Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят когато си болен".
Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Диана Бад до Игрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: „Ами сега като си болен не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, по понеже е влезнал в Школата, то затова живота му е продължен. Ние останалите се споглеждаме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине.
към текста >>

35. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия".
Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението си. Казвам си „Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него". Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия". Получих бележка, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал. Боян веднага изтичва при Учителя и почуква на вратата.
към текста >>

36. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

През това време аз бях много болен.
А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха.
към текста >>

37. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Може би наистина Иванова да е била отстранена от стаята с цел да се остави Учителят сам, защото в последните си дни Той бе болен и изнемощял и всеки искаше да Го види, а ние ограничавахме достъпа до Него.
Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете. Изгонили са я, защото там е имало куфар със скъпоценности. И когато Савка си е заминала през 1945 г. то според думите на Иванова куфарът със скъпоценности са взети от мен и Мария. Може би наистина Иванова да е била отстранена от стаята с цел да се остави Учителят сам, защото в последните си дни Той бе болен и изнемощял и всеки искаше да Го види, а ние ограничавахме достъпа до Него. Може би затова са я отстранили, но не са я изгонили. А куфарът при Учителя беше Неговото долно бельо, защото тази негова стаичка беше много малка и нямаше място за скрин или за шкаф. Аз непрекъснато бях дежурен при Учителя последните дни и ако трябваше да взема нещо, нямаше да чакам Иванова да дойде, та после да я гоним. Този куфар разпали много страсти и приказки за несметни богатства. Как на мнозина им горяха очите и блестяха при споменаването на този куфар.
към текста >>

38. 29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА

Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя.
На него няма да се спирам. Ако след години се отворят архивите и се намери някой да проучи тези разпити на следствието тогава ще разберете всичко. Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато. Трябваше да се докажат тези неща. И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието. Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър. Аз само благодарех шепнешком.
към текста >>

39. 48. ГЛАДЪТ

Аз съм болен.
Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна. Беше се образувал някакъв спазъм и всичко, което поемах -повръщах. Можех да пия само топла вода. Следователят ме гледа как ежедневно се топя и се смалявам. Накрая му рекох: „Аз няма да издържа дълго. Аз съм болен. Имам язва на стомаха и не мога да приема нищо през устата си и всичко повръщам. Вие ако така се бавите и отлагате делото, аз ще си замина и няма да мога да Ви свърша оная работа, която очаквате от мене и след това трябва да ме търсите в Онзи Свят горе". Следователят ме гледа учудено. „Мъртвите не Ви са необходими, защото Вие не признавате живота на Небето, а само живота на земята. Затова помислете какво ще правите с мене." Те се уплашиха и ускориха делото.
към текста >>

40. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен.
Той беше съвършен педагог. Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят. Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме. 19. Победата. Учителят е на легло, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне. Той се изправя и казва: „Ние ще победим. Досега Злото е все побеждавало, а сега ние ще победим." 20.
към текста >>

41. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи!
А те бяха просто стъпала, по които възлизах. Веднъж пристигнах на Изгрева превит от бъбречни кризи. Усмихнат ме посрещна УЧИТЕЛЯТ. Това не бе изненада. Хуморът и усмивката лекуват, облекчават. Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи! " Тялото страда, но то носи здрав и силен дух! Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

42. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве.
На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот! УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува. Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване. В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента. Изтичането и втичането у тебе е уравновесено. Ти имаш контакт с хранилището на живота в природата, където са изворите на жизнеността.
към текста >>

43. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Тръгва болен.
Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус. Толстой пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми. Древният Питагор, големият ум - светило и мъдрец, това е познатия на нашето съвремие - д-р Рудолф Щайнер. Двамата са необикновено будни към обективното знание, овладяват го и го предават като неоценимо богатство на поколенията.
към текста >>

44. 3.02. Болният фабрикант

НЕСТОР ИЛИЕВ

След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо?
2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици. Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо? " „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш?
към текста >>

" „Както ме виждаш, аз съм тежко болен.
Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо? " „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка.
към текста >>

Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен.
" Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо? " „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е?
към текста >>

45. 3.28. „Бог ни люби

НЕСТОР ИЛИЕВ

заболява тежко от ухо и тогавашната медицина - хирургия, му правят трапанация на ухото, зад ухото и една сестра отива при Учителя и Му казва: „Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трапанация на ухото, имал възпаление." Учителят казал на сестрата: „Един момент!
28. „Бог ни люби" Георги Томалевски е роден в 1897 г. и през 1928 г. заболява тежко от ухо и тогавашната медицина - хирургия, му правят трапанация на ухото, зад ухото и една сестра отива при Учителя и Му казва: „Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трапанация на ухото, имал възпаление." Учителят казал на сестрата: „Един момент! " Отива и дава на сестрата една книжка, която да му предадат на Георги в това състояние и то веднага. И сестрата взема книжката и отива. Книжката е озаглавена: - „Бог ме люби! " От този момент Георги, когато поема книжката, прочита само заглавието, се подобрява неговото здравословно състояние и оздравява. Понеже бяхме интимни приятели в продължение на 47 години и по време на войната той ми даде една стая, тъй като къщата, в която живеех беше разрушена от бомбардировките.
към текста >>

46. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

3. Слънцето на Цялата Вселена Баща ми беше болен.
3. Слънцето на Цялата Вселена Баща ми беше болен. Получи удар. Беше парализиран от дясната страна. Десният крак и дясната ръка не се движеха, както и говорът му бе засегнат. Беше 1938 г. Викахме лекари и се произнесоха: „Безнадеждно е положението, баща ви утре ще си замине!
към текста >>

" „Баща ми е тежко болен.
" - възкликнал брат ми. Било е през месец март. Хванал едно такси и с него се качва на Изгрева. Било 9 часа вечерта. Искал да се качи по стълбите към стаята на Учителя, но брат Ради казал: „Не може, Учителят си е легнал! " „Баща ми е тежко болен. Търся помощ от Учителя." „Не, не може! " Учителят излиза в тоя момент от стаята си и казва: „Брат Ради, отиди и си легни и повече няма да се разправяш с него! " Учителят взима под ръка брат ми и тръгва с него да се разхожда по поляната. „Учителю, баща ми е...", но Учителят го прекъсва: „Брат Иван, виж тези звезди. Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето.
към текста >>

„Ама, Учителю, баща ми е болен!
Учителят му посочва една звезда. „Виж Сириус, това е най-хубавата звезда. Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли? " Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса. „Ама, Учителю, баща ми е болен! " Учителят продължава: „Виждаш ли тази звезда как пада? Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята. „Виж сега земята. Майката земя е стопила снега и водата се стича и така я напоява." Учителят продължава да говори. А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време!
към текста >>

47. 5.14. Лепта за Господа

Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш?
А нямаме пари." „Така ли, Иване? Ето ти 3000 лв. Не искам да ми ги връщаш. Давам ти ги така, за Слава Божия, че останахме живи и здрави от бомбардировките." Брат ми прибира парите и след това тръгва към бакалницата. Онзи го пита, какво се е умислил толкова много. Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш? " „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му. И така, за един час, брат ми се сдоби с 8000 лв. И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем. Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия. Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща.
към текста >>

48. 5.15. Голямата заблуда

Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете.
15. Голямата заблуда Аз със сестра ми Люба за пореден път отидохме в Мърчаево. Учителят с Братството беше излязъл на екскурзия. В дома Темелков заварихме само брат Боян Боев. Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете. „Брат Боев, къде е Учителят? " „Учителят е на връх Острец, на екскурзия." А това беше по средата на месец август 1944 г. "Знеш ли, брат Боев, че партизаните ще дойдат, ще дойдат комунистите на власт? " „Разбира се, че знаем. Нека дойдат - не е лошо." „Брат Боев, ти знаеш ли какво ще стане с Братството тогава?
към текста >>

49. 5.29. Баницата

А тогава той беше болен.
Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница. А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница!
към текста >>

Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница!
А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница! " Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите.
към текста >>

50. 5.42. На разпятие заради Христа

А имаше и болен крак и така до края на живота си не можа да стане от леглото си, и да отиде до вратата.
Важно е за вас, а не за мен. Какво стана по-нататък. Боян Боев отива в Севлиево. На връщане, с някакъв камион, се простуди. Разболява се. А имаше и болен крак и така до края на живота си не можа да стане от леглото си, и да отиде до вратата. До онази врата, от която навремето ни изгони от Изгрева. Когато ние бяхме в затвора, брат ми отива при Боян Боев и му казва: „Цвета и Драга са в затвора. Снимките и беседите, които си им изпратил, то тъмничарите са ги хванали." „А, така ли, подплашено извиква Боев". Вдига покривката на масата, а там са били наредени цветни репродукции от портрета на Учителя, от художничката Щилянова. Взима от тях и подава на брат ми и на сестра ми Люба.
към текста >>

51. 5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?

Не го тревожи, той е болен." Изгониха го, но Фаустина е свидетел и след това разказа всичко.
" „Аз съм този, на когото навремето ти кръсти детето." „Не зная такова нещо! " „Аз съм този, с когото ходихме с тебе по Витоша и в бурканите по скалите криехме книжата. Аз знам къде са нещата! " А Борис му казва: „Такова нещо няма, ти лъжеш! " А малката Мария му казва: „Отивай си! Не го тревожи, той е болен." Изгониха го, но Фаустина е свидетел и след това разказа всичко. После се разбра, че е вярно, че е имало буркани. А като ги свалиха, се изпокараха и се разделиха, и вече не се събраха. Заминаха си от този свят като врагове. Следващият живот да му мислят как ще се разплащат. А как ли ще отговарят пред Учителя?
към текста >>

52. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Георги беше останал в София като болен.
Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание. Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена. Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие - Георги Марков. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом.
към текста >>

Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала.
От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя, лицето му сияеше. Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно.
към текста >>

53. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

" А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи.
Боян Боев му казва: „Принудиха ме да си променя решението". Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата. През това време там е имало една сестра, която наблюдава целия случай. Избягва и вика за помощ. Антов продължава да го налага, а Боян Боев вика: „Стига бе, Антов, утрепа ме! " А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи. При мен беше един гимназиален учител и като дотърча онази сестра и разказа всичко, в мен се надигна един гняв. Излязох вън и се упътих към Антов. Срещнах на Манол Иванов жена му, която беше заедно с Антов и го поддържаше. Казах й: „Това змийско гнездо ще бъде изчистено от Изгрева. Тя ме нагруби много жестоко и избяга.
към текста >>

54. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага.
Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение. После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго. С голяма радост посрещнах вестта, че ще се преместим в София, за да не ме закачат децата с тази Дупница. В София никой не обърна внимание от къде съм, нито ме питаха къде съм родена, така че преминах през това препятствие леко.
към текста >>

55. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол.
Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване. Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя.
към текста >>

56. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Други трябва една година да лежи болен, за да се излекува - всеки по различен начин.
Аз искам да ти дам изобилно, за да не речеш, че не съм ти дал." „Учителю, с какво да ви се отплатя? " „Ще се отплатиш по закона на Любовта. Ти някой път идваш при мен цялата подпушена и с други влияния. Тебе аз те лекувам по един начин. Лекувам те чрез паси. Други трябва една година да лежи болен, за да се излекува - всеки по различен начин. По който начин си се разболяла, по същия начин ще те оздравим. Любовта е такава сила в човека,'която се равнява на всички останали сили у него. За да се получи равновесие трябва всички други сили да й се противопоставят иначе завлича човека. Това, което ти говоря не е за тялото ти, но е за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе.
към текста >>

57. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Има болен човек, изоставен.
Скръб има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби. Върне се майката - то се радва. Причината е, че това де*е няма вяра в майка си. Има състояние, при което човек се чувствува сам, изоставен. Това милиони същества го изпитват. Има болен човек, изоставен. Понякой път ние можем да преживеем тези състояния, които хората ги преживяват фактически и то да ги преживеем вътрешно, мислено. Човек трябва да използва Божествените възможности. Човек трябва да се моли, да каже: „Господи, дай ми дълбочина, височина да живея добре, да използвам възможностите". И човек трябва да се моли всякога и навсякъде без да подозира това."
към текста >>

58. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде.
Ще трябва любовта ти да стане непреодолима. Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ. Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ. Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него.
към текста >>

59. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Присъствувам на друг случай, когато една сестра трябваше да отиде при един брат да му помогне, понеже беше болен.
Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски. Не, тук имаше нещо друго. Те, учениците, които бяха на Изгрева и се въртяха около Учителя не познаваха кой е той. Не познаваха, че той е Всемиров Учител, не знаеха, че в него беше Божествения Дух, че в него беше Христовия Дух, че над него беше и Господния Дух и че той беше живо изявление на Бога. Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те. Присъствувам на друг случай, когато една сестра трябваше да отиде при един брат да му помогне, понеже беше болен. Учителят беше посочил сестрата. Савка и Милка Аламанчева се опитваха да коригират Учителя, да не отивала сестрата понеже те имали еди какви си съображения към този брат. Учителят помълча и продължи: „Нека сестрата да отиде". Сестрата целуна ръка на Учителя и отиде да изпълни нареждането му, а Савка и Милка Аламанчева продължаваха да коментират пред Учителя гласно, че не било уместно и че не знам какво си още. Аз гледах Учителя.
към текста >>

60. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет.
Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея.
към текста >>

61. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен.
И както не можеш да поемеш всичкия въздух наведнъж, а го дишаш по малко така също е и с Любовта. Недоволството е съмнение. Ревността е съмнение. Доволството е вяра. Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него. Какво обичаш в хората? Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината. Когато страдаш спомни си за търпението на растенията, на които главите са заровени в земята.
към текста >>

62. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ако така ти служиш на Господа, тия мисли ще пораснат и ще ти помагат и когато си болен.
Вие трябва да се научите да обичате. Единственото нещо, което хората трябва да научат, то е да обичат. За 25 години света може да се оправи, ако всеки посажда добри мисли, добри чувства и добри постъпки в хората. А сега мозъците на хората са пустиня. Един ден, тия хубави мисли ще пораснат и ще ви ползват. Ако така ти служиш на Господа, тия мисли ще пораснат и ще ти помагат и когато си болен. Всички трябва да служим на Бога! Като дойдем до служенето, две мнения няма. Всеки да служи тъй както знае! Човек като мисъл се движи с 300 квадрилиона и 500 милиона километра в секунда. Ти проектирай една хубава мисъл, след тебе ще дойдат хиляди същества, които ще ти помагат и ще работят за реализирането на тази мисъл.
към текста >>

63. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва.
Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език? Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва. И тялото разбира този език. Езикът на посветените е Божествен език. Езикът на посветените е един. Той е езика на Любовта. Ватанския език е външната страна на езика на посветения.
към текста >>

64. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени.
Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава. Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра. Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай.
към текста >>

65. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого.
Боян Боев започна да чете онова, което бе написал преди това. Боян беше много предан и верен ученик. Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение. Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен". Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл".
към текста >>

66. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен.
Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят. Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Едни ти разправят за бъбреците, други ти разправят за дробовете си, за стомаха си, за краката си и пр. И ти почват да чувствуваш, че носиш тези болки. И ние понякога носим болките на цялото човечество, влизаме в това трептение и носим болките. И доброто и злото се предават. Те са еднакво силни.
към текста >>

67. 230. ЯНАКИЕВА

Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на легло.
230. ЯНАКИЕВА Сестра Янакиева я помним още от времето когато Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66. Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като характер беше щедра. Тя готвеше на Учителя и на всички онези, които идваха и обядваха в приземният етаж в дома на Гумнерови. Там тя беше главната готвачка. Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на легло. Накрая тя успя да се изскубне от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г. Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал. Отива при Учителя и съобщава новината. „Отиди си, погреби го и пак ела". Янакиева изпълни поръчката на Учителя, върна се на събора, свали черната кърпа от главата си знак на траур по мъжа си и сложи бяла кърпа на духовна сестра.
към текста >>

68. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Баща ми се разболя, беше много болен.
Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал можеше да живее още десет години най-малко понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така рода го довърши. Баща ми се разболя, беше много болен. Брат ми беше лекар, завършил в Италия с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония на белия дроб. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г.
към текста >>

69. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г.
А онези съвети с билколечението, които Учителят даваше на различни приятели, за да си поправят здравословното състояние те ги прилагаха, получаваха лечебния ефект и след това те ни разказваха по какъв начин да ги използваме. Имах положително отношение и към различните нагревки, които съвременната физиотерапия прилагаше. Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за познание. Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека. Така че аз имах широта по въпроса, защото бях освободена. Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни. Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с млечен компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи".
към текста >>

70. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство.
След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ. Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло. Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят. Светът се е запалил и гори.
към текста >>

Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло. Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят. Светът се е запалил и гори. Небето трещи и гърми. А те искат сватба да вдигат". Учителят беше много огорчен.
към текста >>

71. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми.
После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства. На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми. Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар. Казах му: „Докато сте вие при друг лекар не отивам". Той се усмихна, дойде, протегна ръка, докосна ме до бузата, като че ли взе нещо от нея, после приближи дланта си към земята, духна надолу с уста, като че ли онова, което бе в ръката му го издуха и го свали на земята. Болката премина. Препоръча ми да ми се даде и да пия тархана и малко вкусих от нея.
към текста >>

72. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство.
След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ. Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло. Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят. Светът се е запалил и гори.
към текста >>

Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло.
Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител. Учителят се прибра на Изгрева, след това дойде време той беше тежко болен и се занизаха трудни, болезнени дни за цялото Братство. Учителят беше вече много зле и дишаше много тежко. Последните дни при Учителят идват Владо и Весела Несторова хванати за ръце и чакат да ги приеме Учителя. Аз съм там и виждам как Учителят е болен, диша тежко и ние се чудим как да му помогнем и да облекчим страданието на неговото изнемощяло физическо тяло. Учителят ме поглежда и казва: „Ето ги, виж ги, дошли да ме питат дали да се оженят. Светът се е запалил и гори. Небето трещи и гърми. А те искат сватба да вдигат". Учителят беше много огорчен.
към текста >>

73. 4. ДЪНОВИСТКАТА

Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва.
Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца. Ще опиша само един епизод, който има отношение към идеята, с която съм започнала да пиша тези спомени. След като свършихме парите си и погладувахме, бяхме поканени от нашата вуйна - немска еврейка и й гостувахме известно време докато си намерихме работа. Там беше на квартира един млад човек от провинцията, дошъл в София да завърши някакви летни търговски курсове. Младеж, като всеки младеж. Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва. „Може да имаш и ти късмет за заминеш с него. Нали мечтаеш да следваш? " Аз бях доста стеснителна и мълчалива, но той беше доста отворен и словоохотлив, че успя да завърже някаква дружба с мене. Какво сме разговаряли, как сме се разбирали, не помня. Помня само, че веднъж той ми се поядоса малко и извика: „Каква си такава?
към текста >>

74. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

" Едновременно с тази телеграма получих и друга от леля си, че брат ми е тежко болен, да тръгна веднага.
Беше коледната ваканция 1924-25 г. Отидох да я прекарам в Стара Загора при кака Райна, понеже леля ми и брат ми бяха се преместили от скоро в София и не бяха си създали още условия да могат да ме приемат. От Стара Загора писах на Милка да пита Учителя мога ли вече докато съм през ваканцията там да посещавам специалния клас. Приема ли ме вече в него. След два-три дена получих телеграма: „Приета! " Едновременно с тази телеграма получих и друга от леля си, че брат ми е тежко болен, да тръгна веднага. И тръгнах същия ден. И така, тази коледна ваканция се намерих неочаквано в София. Не знаех да скърбя или да се радвам. Брат ми действително беше тежко болен от двойна пневмония, но тръгна към подобрение. Посетих неделна беседа и школна лекция от общия клас.
към текста >>

Брат ми действително беше тежко болен от двойна пневмония, но тръгна към подобрение.
След два-три дена получих телеграма: „Приета! " Едновременно с тази телеграма получих и друга от леля си, че брат ми е тежко болен, да тръгна веднага. И тръгнах същия ден. И така, тази коледна ваканция се намерих неочаквано в София. Не знаех да скърбя или да се радвам. Брат ми действително беше тежко болен от двойна пневмония, но тръгна към подобрение. Посетих неделна беседа и школна лекция от общия клас. Наближаваше денят и за специален клас. Почувствувах, че макар и да съм получила телеграма, редно е, учтиво е и лично да попитам Учителя приема ли ме в специалния клас. Отидох на „Опълченска" 66. Той ме прие както един добър, любящ учител приема малко първолаче, нежен, внимателен, мил и шеговит.
към текста >>

75. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи.
Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. 31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо. „Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи. Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил. Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат. Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат.
към текста >>

76. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Болен ли е, без работа ли е, защо не пише и не праща пари?
Скоро ще забогатее мъжът й и ще се върне и ще заживеят щастливо - мечтаела си тя. Но, случило се така, че той се запознал с някаква американка, в която се влюбил и почнал да забравя жена си и децата си. Почнал да пише по-рядко и по-рядко да праща пари и все по-малко, и по-малко, докато престанал съвсем да се обажда. Жената била в отчаяние. Какво се е случило с него? Болен ли е, без работа ли е, защо не пише и не праща пари? Децата растат, имат по-големи нужди. Тя е слаба и безпомощна да се грижи сама за тях. Оплаква се на приятелката си - наша сестра и тя я посъветвала да се срещне с Учителя, да Му разкаже и Той, може би ще й даде съвет какво да прави или ще й помогне. Тя идва, разказва Му всичко. Учителят й казва: „Не бой се.
към текста >>

77. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

" Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине!
В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима".
към текста >>

" Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен?
Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести.
към текста >>

78. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде. Една хубава слънчева сутрин след дъждовна нощ, ние всички летуващи и аз заедно с моите приятелки и съседки по палатка, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва.
към текста >>

79. 60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Един казваше: „Болен е." Друг казваше: „Сърдит".
60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ Понякога Учителят се качваше горе в стаята си за ден, за два, три, седмица, две, месец, два... И не слизаше. Носеха Му храна горе и се хранеше сам. А някога не приемаше и храна. Сестрите и братята гадаеха всеки според степента на своето развитие, съзнание и разбиране за Учителя. Един казваше: „Болен е." Друг казваше: „Сърдит". Трети: „Зает, работи" Какво? -Чете, пише, размишлява, моли се, ходи на луната, на слънцето, на разните планети, при Бога и т.н. Ще чуеш най-разнообразни обяснения. Сам Той обаче си знаеше какво работи. Ние можехме само да гадаем или от време на време да се доберем до някой факт.
към текста >>

80. 62. В КЛИНИКАТА

Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее.
62. В КЛИНИКАТА Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, Той ме посрещна оживено с думите: „Идете, рекох, в клиниката. Ние имахме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше в стаята си от там. Аз отидох в лозето. Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката.
към текста >>

Няма да оставим болен човек между нас".
Ти къде беше досега? Всички неразположения ще отидат в земята. Ние правим контакт със земята. Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия! Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас". Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обеда. 80 Ред години тази клиника функционираше. По-свободни и здрави, и болнави, и млади, и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение.
към текста >>

81. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Той следи с поглед всички - дали няма някой умъчнен, болен, в утеснение, да го насърчи, утеши, зарадва, да го нагласи да слуша Словото.
2. 91.Псалом 3. Молитвата на Братството 4. Духът Божий 5. Четиримата братя четат последователно по няколко стиха от четири те евангелия Сядаме. Още една, две песни, които да ни тонират, да ни настроят до съвършенство. Той следи с поглед всички - дали няма някой умъчнен, болен, в утеснение, да го насърчи, утеши, зарадва, да го нагласи да слуша Словото. Молитвата, песента и Той правят това. „Бог не е говорил само на пророците. Бог не е слизал на земята само някога, Той слиза и сега, Той говори и сега! " „Човек трябва да се приготви да Го приеме и да Го слуша! " „Слушайте вашият вътрешен глас!
към текста >>

82. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

По едно време получих от Буча тревожно писмо, че Учителят нещо не е добре, но болен ли е, какво Му се е случило, от какво може да не е добре, не беше ясно.
Заваляха дъждове непрекъснато. Разкаля се, застуди се, почнаха да падат мъгли и т.н. И не се отвори хубаво време през ноември, па и през декември, за да си отида. Пътуванията бяха все още много трудни. А всички мълчат, никой не се обажда от Изгрева, да зная какво става там. По едно време получих от Буча тревожно писмо, че Учителят нещо не е добре, но болен ли е, какво Му се е случило, от какво може да не е добре, не беше ясно. Посмутих се, поплаках си, но отхвърлих лошата мисъл, която се яви в главата ми и си продължих работата, изчаквайки да изтече декември, който беше много студен и да си ида за Коледната ваканция да видя какво става там. Уви! Преди да дойде ваканцията на 29.ХИ., петък, надвечер получих телеграма от Буча пратена още на 27.ХИ. сутринта. Телеграмата гласеше: „Тръгнете с Ружа веднага! " Ружа Чернева беше наша сестра Учителю в същото село (Гобра). При нея още от началото на учебната година беше на гости друга наша сестра, нейна приятелка - Ганка.
към текста >>

Не знаех, че е болен.
" „И аз вярвам! И аз вярвам! Ей сега пак отидох и 130 Му се помолих. Имам голяма тревога, голяма мъка. Мислех тези дни пак да идвам при Него. Не знаех, че е болен. Но и сега Му се помолих преди малко. И вярвам, Той ще ме послуша пак и ще ми помогне както ми е помагал толкова пъти. Имам дъщеря в Германия. Учи там. Не може да се върне.
към текста >>

83. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Няма да влизат в джамията (при тях само мъжете ходят в джамията), ще се наредят отвън и ще им кажете, че в петък ще вали, ако всички, които са се скарали се одобрят, които се съдят веднага да се спогодят, ако имате някоя бедна,вдовица, ще й помогнете, ако има болен ще го нагледате, да няма изобщо нищо, което да ви разделя в село.
В Махмузлий заклахме 120 коча и пак не валя. Решихме да попитаме вас, какво да направим, за да вали дъжд." (фелдфебелът превеждаше, той знаеше отлично турски.) За втора изненада на фелдфебела аз ги питам: „Кога искате дъжда, утре ли? " Беше вторник, питам ги значи за сряда ли го искат. „Нека, г-н капитан, в петък да бъде, тогава ни е празника". „Добре, щом искате в петък, в петък ще вали, но ако направите каквото ви кажа." „Ще го направим, г-н капитан, както кажете, така ще го направим." „Щом се върнете сега в село, ще извикате при джамиите всички мъже, жени и деца. Няма да влизат в джамията (при тях само мъжете ходят в джамията), ще се наредят отвън и ще им кажете, че в петък ще вали, ако всички, които са се скарали се одобрят, които се съдят веднага да се спогодят, ако имате някоя бедна,вдовица, ще й помогнете, ако има болен ще го нагледате, да няма изобщо нищо, което да ви разделя в село. Ще го направите ли", питам ги аз. „Ще го направим, г-н капитан", отговарят те. „В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище).
към текста >>

84. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

Намерих го вкъщи на легло - болен.
И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал. През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси.
към текста >>

85. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе?
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите.
към текста >>

86. 33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси.
След това участвувах в жетвата и вършитбата. Тук аз проявих най-голямата глупост в живота си, която ми коства много скъпо, която изплатих с 15-годишно боледуване от малария. След като бях въртял веялката 3 1/2 часа без да позволя някой да ме смени (тъй като исках да покажа на селяните, че мога сам да извъртя целия куп плява), отидох в градината, дето извира студена кладенчова вода. Уж само една фрикция щях да си направя, но понеже тялото ми беше силно грято и изпотено, водата ме пресече и до вечерта ме втресе. Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом. Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси. Първата нощ пренощувахме в с. Оборище, втората в гр. Елена и на третия ден вечерта пристигнахме в Арбанаси. Времето беше хубаво и пътуването през Балкана приятно. Същата година сестра ми Таня завърши педагогическа гимназия в Казанлък и искахме да й се намери някъде място да учителствува.
към текста >>

87. МАРИН КАМБУРОВ

Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне.
А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите. Бил е го- лям родолюбец. Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време. Баща ми отива с баба си, значи моята прабаба, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе?
към текста >>

Той беше дошъл и в Арбанаси, но беше болен вече и близките му го прибраха.
вуйчо Иван Котаров при диспута в Търново изхвърли попа от салона. На съборите се отиваше с покани. В Казанлък имахме един приятел Кузман Кузманов, той беше един от преданите ученици на Учителя. Христо Дързев беше също от Казанлък, от когото е мелодията на 91.Псалм. Доколкото зная Дързев имаше музикално образование. Той беше дошъл и в Арбанаси, но беше болен вече и близките му го прибраха. Той почина от туберкулоза. Имаше и други приятели по него време, които починаха от туберкулоза. Един от тях беше Георги Радев. Учителят казал за последния: „Аз му казвам да диша, а той ми отговаря, че си бил направил хороскоп и определил деня когато ще си замине". Учителят му казвал да носи вода от Дианабад с две стомни, а той казвал, че ще му се смеят.
към текста >>

88. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб.
Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов. Това са само афекти. Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб. Каквото и положение да завзема човека, Божествената любов си остава една и съща. По смисъл и съдържание никога не се мени. Има един закон в нея: тя винаги се разширява, т. е. изменя своята форма. И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени.
към текста >>

89. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее.
Дето има Любов, има свобода. Дето няма Любов, няма свобода. Щом ти ограничаваш, няма Любов; Любовта носи свобода, нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее. Аз мога много примери да ви приведа, че в света, което лекува, то е Любовта. Щом ти си се обезверил, Любовта не е при тебе; щом си невежа и др. това са признаци, че онази реалност, която ти търсиш, няма я при тебе. Старите хора да работят, учениците - да учат. На младите Любов и живот им трябва.
към текста >>

90. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

" „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава.
И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема". Изскубнало се от ръцете й, а тя се разплакала. А то били минали пет години ли какво и от кратунката била останала само една мрежичка такава, личало, че имало кратунка. Кладенецът бил сух, нямало вече вода.
към текста >>

91. 22. ХОРОСКОПЪТ

Станка Иванова Тотева

Велик Георгиев Константинов

22. ХОРОСКОПЪТ Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза.
22. ХОРОСКОПЪТ Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. И един път отива при Учителя и Му казва: „Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра". Учителят му отговорил: „Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите". А той пак: „Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си". Учителят пак му казал: „Ние можем да го променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: „Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
към текста >>

92. 3. МАЛАРИЯТА

И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да й кажа името Батембергска се казваше и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария.
Взема си 3 ^ 4 дена отпуска и замина за София при Учителя Дънов. Защото майка ми вече започна да плаче, че ще умра. А аз й казвам: „Майко, няма да умра. Черен голаган не се губи". Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен гологан не се губи". И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да й кажа името Батембергска се казваше и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария. И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с лимонтузу. Колкото една лъжица ще се размие с вода. Ще премериш водата една лъжица и лимонтузу, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това. Получава се пресичане на болестта". Баща ми отива при Учителя.
към текста >>

93. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Аз вече имах дарбата, като дойде болен, да му кажа къде е болестта му в тялото и кой орган боледува, без да го разпитвам.
Само аз го придружавах при неговите църковни служби, помагах му в църквата, бях жизнен и много подвижен. Като дойдох в София аз започнах да лекувам с онова знание, което имах от баща си. И аз развих малко дарба да лекувам. Изведнъж ми се разви голямо ясновидство. А Учителят ме предупреди, че мога да развия ясновидство и да внимавам. Аз вече имах дарбата, като дойде болен, да му кажа къде е болестта му в тялото и кой орган боледува, без да го разпитвам. Давах му билки. През 1930 г. Петър Димков беше тогава началник на Военния клуб. Той дойде при мене само със записките на Луи Куне. А аз имах много записки в една тетрадка по магнетизъм и природолекуване.
към текста >>

94. 3. ФРЕНОЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ

И сега над тридесет години е болен и е в психиатрия.
Тогава вървим по алеята и всеки си повтаря думите на Учителя. Години подред проверяваме този окултен закон. Сега малко започнах да поосмислям случилото се. А то не бе малко. Здрав, прав син на 30 години да се разболее, когато беше музикант и свиреше е държавният симфоничен оркестър. И сега над тридесет години е болен и е в психиатрия. Сега разбирате ли защо Учителят 11 години е ходил между българите и е правил френологични изследвания, за да провери главите на българите и да знае с какъв жив материал ще работи. Ето, такива Му се паднахме. Как ли ни изтърпя?
към текста >>

95. 6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ

Паньо Славов

Тогава дошла някаква жена от техния край и казала на Кольо, че брат Паню е болен и иска Кольо да отиде, да се видят с него.
От комисията искали да дадат най-напред на него, но той отказал. Той рекъл: „Най-напред ще дадем на бедните, а пък най- накрая, ако остане на нас". Членовете на комисията не били доволни от неговото предложение. Брат Кольо ми разказа тия случки, когато бях през лятото на Зекирица на палатка 1988 г. и допълни още следното: Брат Кольо бил на Рила, а брат Паню бил вече много възрастен и Кольо мислел за него, за брат Паню. Тогава дошла някаква жена от техния край и казала на Кольо, че брат Паню е болен и иска Кольо да отиде, да се видят с него. Брат Кольо слязъл при Паню, видели се, казал каквото искал да му предаде и после Кольо пак се качил на езерата. Така се разделили. Преди да почине жена му Минка, Паню й дал пари да се поразходи. Като се завърнала, Минка починала след 24 часа. Но вижда това, което е трябвало да види.
към текста >>

96. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

" Обаче аз съм забравила, че бъбрека ми е болен и се чудя какво да ме боли.
След това Учителят каза на брат Петър да засвири песента на Марин. И той засвири и запя: „Пей, пей и тогаз, щом те болест посети. С песен болестта посрещни и с музика я нагости". Всички пяха, запях и аз и с песента се събудих от съня си. Племенницата ми се приближи до мен и ме запита: „Лельо, боли ли те още? " Обаче аз съм забравила, че бъбрека ми е болен и се чудя какво да ме боли. Станах, нямах вече никакви болки. След 4 часа изкарах плочката, която лекарите намираха, че има в легенчето на бъбрека, начупена на парчета. И от тогава криза от бъбреци не съм имала.
към текста >>

97. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

После за нея тоя въпрос е бил толкова болен.
В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал. Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала. После за нея тоя въпрос е бил толкова болен. А и те са били нещо скарани, тя не е дошла, та не знам и не съм я питала. Дядо ми ми е разказвал как е ходил да моли царя и че царя се съгласил да ги помилва, като имал предвид някаква промяна в кабинета. Обещал да им сложат по-малка присъда, да не е смъртно наказание поне. Леля ми Надя също ми е казвала, че дрехите, които изпращал да ги перат скрито от майка ми, са били целите в кръв и че тъй са ги били изтезавали, че той, който бил 34-годишен, докато дойдат в софийския затвор, зъбите са му били изпадали и косите побелели. Те са били тормозени като им казвали всеки ден, че ще ги застрелят.
към текста >>

98. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист).
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА Мисля, че беше 1970 г, когато почина сестра Николина Добрева. Тя е ходила два пъти в Америка при синът си. Нейното семейство беше изключително близко с Учителя. Тя имаше двама сина - Людмил и Ленин. Последният почина от туберкулоза. Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас. Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал.
към текста >>

Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза.
Тя имаше двама сина - Людмил и Ленин. Последният почина от туберкулоза. Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас. Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция.
към текста >>

99. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен.
Но понеже била сама й бяха отнели една голяма стая (хол) от апартамента и по такъв начин й даваха по-малка жилищна площ, а й искаха същата стойност. Тя плачеше и се тормозеше, че е изиграна. Идваше при мене и плачеше. Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант. Тя беше болна, но пак искаше да работи. Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен. Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция. Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен. Но имаше дрешник и кухненски шкафове. И наистина аз не можех да си взема всичко и да го пренеса в оборотното жилище.
към текста >>

Дойде сестра й, чийто съпруг беше много болен, дойдоха роднините й и я погребаха.
Накрая се премести. Поръчах да дойде камион, дойде племенника на брат Петър Филипов и друг някой и за половин ден всичко какво имаше тя бе пренесено. Тогава тя каза, че всичко е много хубаво, но че тя не е добре. На 30.1.1981 г. тя почина. Дойде сестра й, чийто съпруг беше много болен, дойдоха роднините й и я погребаха. Аз ги бях предупредила, че Донка не е добре още преди тя да почине и те идваха да се видят с нея. Но след погребението една от тях, която имаше зет адвокат каза, че сега трябва апартамента да се заключи и аз да изляза от него. А аз имах дрехи, които носех през лятото и през зимата и някои завивки. Трябваше за час, два да пренеса временно всичко у брат Петър и така направих. Отидох си в оборотното жилище на „Люлин".
към текста >>

100. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ