Търсене в текстове за 'Богочовек'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ

Симеон Арнаудов

На времето с Мойсея убихме египтянина, по времето на Христа предадохме Богочовека на разпятие, а по времето на Учителя - изгорихме книгите Му.
И зная, че ще отговарям за това. И с вас няма да мога да мина през пустинята. Аз ще остана за следващата епоха. А единственото ми спасение е в това, да се изнесат онези неща, които аз като една душа успях да преживея през Стария завет, който течеше у мен. Това е за поучение за вас и голям урок за мен засега и за в бъдеще. На времето с Мойсея убихме египтянина, по времето на Христа предадохме Богочовека на разпятие, а по времето на Учителя - изгорихме книгите Му. Е, какво ще кажете за това? Изпити ли? Не това е най-великото непослушакие, което може да съществува и на земята, и на Небето. Това ви го изповядва онзи, който бе целувал ръка на Великия Учител и който не послуша и не изпълни нито една дума от онези Слова, които Той му говори бащински като на син. Но синът не стана син, защото синът изпълнява заръката и повелята на бащата.
към текста >>

2. РАЙНА КАМЕНОВА

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

3. 3. Първата среща с Учителя

Любка Хаджиева

Срещу мен седеше Богочовека, Синът Божий, скромно, чисто облечен в светли дрехи.
Казах на сестра Стойна, че искам да видя Учителя. „Не бързай! “ След два дни, в сряда сутринта, при хубав слънчев ден ме прие в приемната си стая Учителят. Аз не бях на земята. Целунах Му ръка и ме покани да седна срещу Него, погледнах Го със свещен трепет и благоговение. Срещу мен седеше Богочовека, Синът Божий, скромно, чисто облечен в светли дрехи. Колко месеци ожидах за тази среща. Каква чистота и святост лъхаше от Него, какво величие. Думите бледнеят. Погледна ме топло. „Вие сте от Варна, от Варненското Братство“, рече светлия.
към текста >>

4. 6. На среща с Учителя

Любка Хаджиева

Да Богочовека беше.
Върху масата 2-3 цигулки и китара. На пода килим. Целунах ръка на Учителя, а Той ме покани да седна с гръб към прозореца, а Той застана на едно разстояние срещу мене на един метър. Той, Великия беше спокоен с една бащинска усмивка. Аз изправих снага, поуспокоих се от вълнението, което изпитвах при влизането си и Го погледнах. Да Богочовека беше. Но нищо старо нямаше в Него. Лице озарено и лъчи в една особена светлина. Няколко минути мълчание. В момента Учителят направи един жест, който ме освободи от един недъг, който дълго ме мъчеше. Един жест направи така и ме освободи.
към текста >>

5. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека.
В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. 4. В него бе живота, и животът бе виделината на човеците. 5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе". Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека. "И като видяха звездата [1], зарадваха се с радост твърде голема. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието.
към текста >>

6. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

На Земята е Богочовекът.
Двама ангели на съвършения човек са съединени. Те не са слети, но образуват една система. Съвършеният човек действува и като мъж, и като жена. Като мъж, ще изпраща светлината по целия свят, за да не се заблуждават, а пък като жена, ще изпраща топлината по целия свят, за да не правят зло. Човек има 7 тела, но зад тях стои реалното, същественото и неизменното. На Земята е Богочовекът. На всички планети на Слънчевата система все има хора. На Луната са останали най-учените хора. На Слънцето живеят същества, които са образец на всичко. И на Юпитер има напреднали същества, обаче на Слънцето са най-съвършените същества. Хората трябва взаимно да си помагат.
към текста >>

7. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

- Ами те са казани ясно, но трябва да се оперира внимателно с тях... Вие изучавате закони и закончета с хиляди, дори на обикновените човеци, а на най-великия, когото наричаме богочовек, нямаме светлина да проумеем законите.
Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони. И всяко Ваше желание, което тогава ще се яви и което ще е резултат от Вашия живот, свързан правилно с общия живот на природата, ще се изпълни веднага, както искането за храна на клетките в организма се задоволява с чудната система на кръвообращението. - Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й. - Ами те са казани ясно, но трябва да се оперира внимателно с тях... Вие изучавате закони и закончета с хиляди, дори на обикновените човеци, а на най-великия, когото наричаме богочовек, нямаме светлина да проумеем законите. Най-прости наглед, те са най-дълбоки и верни през векове и векове, когато човешките се сменят едва не всяко десетилетие... - Добре, но защо нашите учени отричат тогава религията и я смятат за суеверие? - То е тяхно право, макар че и по-справедливо е предварително да проучат онова, което не познават или отричат. Но тук въпросът не се отнася до религии, а до значението на една свръх-човешка личност, до законите, които той е изнесъл, до логическите форми, които той е употребил за израза на една невидима реалност. И понеже Той е с хиляди години надрасъл средата и времето си, то, за да го разберем, трябва да съсредоточим ума си. И ако ние наистина се напрегнем с всичкото си желание на ума, сърцето и душата, т.е.
към текста >>

8. 11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО

Иде... Богочовекът, Синът Божи, Детето на любовта, Човекът-Брат.
Умът се оплодява от Любовта. Започват се в света религиозни движения, които са велико знамение на времето. Изгрява чудна зора, каквато светът не е виждал. Иде на земята... Царството Божие. Звездата на Свръхчовека потъмнява. Иде... Богочовекът, Синът Божи, Детето на любовта, Човекът-Брат. Народите си протягат братска ръка. Кървавият байряк на земята се счупва. Старото общество умира. Иде новото човечество, новото общество. Авангардите му са вече между народите.
към текста >>

9. 32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)

1) „Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя.” Матей, II, 28 Това е зовът на Богочовека, Който от двадесет века вика человечеството към Себе.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя.” Матей, II, 28 Това е зовът на Богочовека, Който от двадесет века вика человечеството към Себе. Зов, който кани всички онези, които са отрудени и обременени, еднакво - физически и духовно - морално и материално. И ако человеческият род беше се вслушал в този зов, нямаше да има онез последици, които са известни в историята било скоро след Неговата мъченическа смърт, било в послешните години, било общо за цялото човечество, било поотделно за всеки народ, било даже отделно за всеки индивид. Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство. Стр. 154/1036 Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие.
към текста >>

10. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Той е бил, е, и ще бъде, след Бог Отец, Богочовекът, Свръхчеловекът, Който ни е ръководил и ни ръководи и наставлява и сега.
Ние смятаме, че само по този път тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде. Пред вид на това, че човек е частица от Бога и носи Негова образ и подобие; че той е единственият, който е надарен с разум, трябва най-после да се взре в живата природа наоколо си и да види как тя по един неизменяем закон се движи и подчинява в пълна хармония, като дава и всичко свое в жертва на човека, та по този начин и у човека да се развият добродетелите, както са и в самата природа. Тогава неговият ум ще разсъждава мъдро, в неговото сърце ще се развие Божествената любов и само след това ще чака да разбере природата и да види Бога. Най-накрая, ние апелираме и разчитаме на всички добри и искрено вярващи в Бога: евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, духовници, добри християни, цялата интелигенция и всички желающи да се издигнат духовно, да се заинтересуват и безпристрастно изучат основите на новото учение, та покрай всички тия добри хора да се издигне и останалата част от народа ни духовно. Нека най-после и теософи, и някои нови богослови евангелисти изхвърлят из ума си вече, че Христос е бил и е само усъвършенствуван човек! Той е бил, е, и ще бъде, след Бог Отец, Богочовекът, Свръхчеловекът, Който ни е ръководил и ни ръководи и наставлява и сега. Само така, ако всички мислим и прилагаме Христовите желания, Бог ще се радва, че разните народи имат разни църкви, но едно схващане за Него, едно прилагане в живота. Ние считаме, че това е именно ключът за щастието на човечеството на земята. Но този ключ досега не се е дирил и тайната му загадка не се е разбирала. Сега вече Бог не ще се церемони - той ни дава да разберем тайната на този ключ, за да се приближим до него; а който не обърне внимание, горко му! Който има уши да слуша, нека слуша!
към текста >>

11. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Той чупи нашите кумири и не дава да се захласваме из пътя си, а да следваме този, посочен от Богочовека.
Кого провидението вдигна и поведе срещу мене днес? Нека ме види, мен отхвърлената - плод на Учителевата Любов, на Асавитината подкрепа. Защо се държеше така надменно? Или се страхува нещо, не зная. Но аз го поздравих, тогава той се зарадва, смело се приближи и ме разпита... Да, той знае вече и во веки ще знае, че има един Бог в света, който обича създанията си и ги пази. Той чупи нашите кумири и не дава да се захласваме из пътя си, а да следваме този, посочен от Богочовека. Обичам ли го? - Да, но не робски, а свободна душа, която познава своя истински приятел. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 27 юни 1928 г. Асавита, Завърших матура, затова казвам и аз, че: „Само Божията Любов е Любов! ” Като че ли бяхте и Вие в изпитната комисия!
към текста >>

12. 3.3.5. Поклон пред паметта на брат Боян Боев

3.3. Спомени и размисли

сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя.
Историята е пълна със светли имена на пророци, на апостоли, на ученици - с кои от тях да те сравня? Не си ли ти мощен и силен като Мойсея, мъдър като Соломона, възвишен като Данаила, велик в търпение и знание като Павла, любящ като Йоанна, смирен и мъченик като Христа и верен и истинен като Учителя! Поклон към теб, ЧОВЕЧЕ - достигнал най-високия праг на името Човек! Радвай се и пак радвай се, защото те изпращат благодарни сърца и души, на които ВИНАГИ си се отзовавал в живота с вярно и мъдро слово, които си отпращал обнадеждени с палнат факел от твоя огромен запален факел на сигурно знание и вярно напътствие да върви НАПРЕД, да се не смущава, да не бяга от преградите, а да се стреми да изпълни човешкия си дълг, да изпълни завета си към природата - любов към Бога и ближния. Радвай се, и пак се радвай, защото небето се отвори и всички наши заминали братя и. сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя. В кой град, село или колиба не се е чул твоят бодър глас да благовествуваш за Царството Божие на земята. Кое замъждяло кандило не припламна в жива грейка от твоето насърчително слово? Твоята огромна памет събираше знания - ти ги помнеше всичките, а най-много ти запомни ония велики слова през вековете, че иде новото в света, че иде щастие за човечеството, когато всеки ще вижда в ближния си приятел, брат - искреност, обич и Любов. От всички такива изказани слова ти събра греда по греда и съзида величествен несъкрушим мост на диамантена воля, на вяра, дълбока вяра, че идват възвишените, големите Братя на човечеството, всички ония, които през хилядолетията проляха мъченическа кръв за по-добър живот, за по-радостен и смислен живот. Във всички твои речи, сказки, съчинения, разговори гърми Лайтмотива: СМЕЛОСТ!
към текста >>

13. 153. Монолог за заекващият Мойсей

II. В колибата на Христов

Народът за него е живата глина, а той заекващия Мойсей - неговия гениален ваятел, който всред пясъците на пустинята вая богоизбрания народ... богочовека.
Мойсей, заедно със своя народ е изминал това разстояние за 40 години. Това не е слабост, нито случайност, още по-малко каприз на великия водач. Тъкмо напротив - дело с дълбок замисъл! И показва, че Мойсей основно познава душата и нейните закони - законите, които движат и управляват народите, причините, които ги отклоняват от правилния път на развитие. Знае лек за раните, предизвикани от това отклонение, знание за създаването на един велик народ. Народът за него е живата глина, а той заекващия Мойсей - неговия гениален ваятел, който всред пясъците на пустинята вая богоизбрания народ... богочовека. Дългото робство беше ударило дълбок и с нищо неизлечим печат върху целокупното същество на еврейския народ, деформирало беше характера им по непоправим начин, направило ги страхливци, лицемери, подлеци, продажници, доносници и доволници, протестиращи, роби, робски души!... Защото какво е душата без свобода, и човек без добродетели - нищо! Мойсей знаеше, че народът е изхабен, и затова не бива с него да влезе в Обетованата земя. Такъв народ, където и да отиде, навсякъде ще занесе душевната си нищета! Тъкмо затова, гениалният водач води своя народ из пустинята на зигзаги цели 40 години - в пустинята да измре всичко родено, и живяло в робство!
към текста >>

0.59380984306335