Търсене в текстове за 'Богородица'

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така.
И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение. Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи. И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче. Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната църква си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ. Във всеки случай на нея й харесва евангелското богослужение понеже първо там тя научава да пее хубави евангелски песни. Всички ние вкъщи бяхме цял хор.
към текста >>

А на очите на Света Богородица излизат сълзи.
Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи. И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче. Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната църква си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ. Във всеки случай на нея й харесва евангелското богослужение понеже първо там тя научава да пее хубави евангелски песни. Всички ние вкъщи бяхме цял хор. И баба ми й харесва, понеже там се изучават инструменти, хармониум, който ръководи винаги богослужението.
към текста >>

10. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло.
Баща ми веднага отиде да провери. Действително, крадецът, чувайки нашите разговори, уплашен, избягва през прозореца. Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех.
към текста >>

11. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Всяка неделя този наш хор пееше в Подуянската черква "Света Богородица".
Не беше ми дошло времето да я чета. Нали разбирате, че за всяко нещо има определено време. През 1934-35 г. в кварталното читалище "Алеко Константинов" - Подуяне (в София), се образува квартален религиозен хор с диригент Райчинов. Аз бях хорист в този хор, заедно със съкварталците си Илия Йосифов и Георги Рударов - тенори, които по-късно станаха водещи солисти в Софийската опера, а Йосифов стана и професор по пеене в музикалната академия, наречена след време Консерватория. Всяка неделя този наш хор пееше в Подуянската черква "Света Богородица". Но един ден хорът ни бе отстранен от черквата, защото без наше знание бяха образували друг хор от семинаристи, вероятно синове или роднини на попове. Отиваме ние да пеем на неделната литургия и какво да видим: вратата за хора е заключена за нас. Или просто казано, хорът ни беше отстранен от черквата. Какво да правим? Отправихме по няколко наши "младежки благословии" по техен адрес - по адрес на поповете от черквата, такива, каквито само ядосани хора могат да отправят.
към текста >>

12. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята.
Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята. Точно в 10 и половина часа преди обяд със ставане на крака и вдигане на ръце се помолихме с "Добрата молитва", изпяхме "Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: "Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стък-мил за вас, а това, което тук ще прочета ще се оформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове". Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокаловата краски".
към текста >>

13. 01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила.
Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча.
към текста >>

14. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Дух, Богородица.
Никога, аз не си спомням да я прескачал, освен някога по други съображения да не дойде на беседа. Но понякога е отсъствувал, когато сме на Рила или другаде. Иначе много редовно ги държеше и тогава още пък и нямаше класове. Това са първите години. Празниците, това бяха църковните празници, когато хората бяха свободни, например: трети март беше празник, 25 март е Благовещение - официален празник, Великден - втория ден, Гергьовден, ако не е в неделя, „Св.св.Кирил и Методи", Възнесенеие,|св. Дух, Богородица. А през пролетта много често тука когато дойдохме на Изгрева, ходехме и четвъртък. Редовно в четвъртък, които са свободни. Казваше, който е свободен нека дойде, утре ще направиме екскурзия тогава идваха някои, които могат да се освободят да дойдат, сестрите бяха домакини повече и идваха. В.К.: Как се разгласяваше? Е.А.: Веднъж като се каже, до вечерта всички знаят.
към текста >>

15. 36. БОМБАРДИРОВКИТЕ И МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ

На хижа „Еделвайс" ходихме само на Богородица.
Той изтърпя, защото той ни я даде. В това отношение брат Темелко за всички ни беше един много добър пример, много. Аферим на него, че можа да издържи това. Ние ходехме само на обед там, времето беше хубаво, така че повечето се хранехме навън. Оттам правехме и екскурзии до Острица горе. На хижа „Еделвайс" ходихме само на Богородица. Тогава от София дойдоха и ние които бяхме от Мърчаево. На „Еделвайс" спахме сто души от братството. Спомням си и картинки. В една голяма стая спахме всички и Учителя спа в нея стая. Много легла имаше, голяма стая беше.
към текста >>

16. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

А то беше, че след това отидохме на хижа „Еделвайс", на Богородица беше.
Взимахме си чайник нали, даже един път бяхме забравили чайник да вземем, че някой се връща да вземе чайник и кладяхме огън, както на Витоша. Кладем огън, закусваме. Сега някога сме правили упражненията - 6-те. Там не сме играли Паневритмия на „Брокс". А един път отидохме и прекарахме 3-4 дни. А то беше, че след това отидохме на хижа „Еделвайс", на Богородица беше. Значи е било към 28.VIII, Тогава Богородица беше. Качихме се горе, след Това отидохме от хижа „Брокс", отидохме на хижа „Еделвайс" с Учителя, помня, че Го срещна Негов познат на Учителя, той беше народен представител. И аз го знаех откъде не знам и той каза: „Ей, на тая възраст ходи като младенец", за Учителя. Щото Учителят до последното време ходеше бодро. Винаги бодро е ходил, стегнато, стройно и бързичко, да, това беше.
към текста >>

Значи е било към 28.VIII, Тогава Богородица беше.
Кладем огън, закусваме. Сега някога сме правили упражненията - 6-те. Там не сме играли Паневритмия на „Брокс". А един път отидохме и прекарахме 3-4 дни. А то беше, че след това отидохме на хижа „Еделвайс", на Богородица беше. Значи е било към 28.VIII, Тогава Богородица беше. Качихме се горе, след Това отидохме от хижа „Брокс", отидохме на хижа „Еделвайс" с Учителя, помня, че Го срещна Негов познат на Учителя, той беше народен представител. И аз го знаех откъде не знам и той каза: „Ей, на тая възраст ходи като младенец", за Учителя. Щото Учителят до последното време ходеше бодро. Винаги бодро е ходил, стегнато, стройно и бързичко, да, това беше. И тогава ние спахме в една голяма спалня и Учителя, всичките там.
към текста >>

Учителят държа сутринта на Богородица беседа, която е записана от мен и отпечатана в последното му Слово „Заветът на Любовта".
И аз го знаех откъде не знам и той каза: „Ей, на тая възраст ходи като младенец", за Учителя. Щото Учителят до последното време ходеше бодро. Винаги бодро е ходил, стегнато, стройно и бързичко, да, това беше. И тогава ние спахме в една голяма спалня и Учителя, всичките там. Дадоха ни една голяма стая, дойдоха приятели от София и бяхме към 100 човека. Учителят държа сутринта на Богородица беседа, която е записана от мен и отпечатана в последното му Слово „Заветът на Любовта". В.К.: Разкажете за Мърчаевските излети на Учителя на Витоша до хижа „Еделвайс". Е.А.: Не на „Еделвайс", на „Брокс" беше. На екскурзия бяхме и Учителя държа сутринта беседа в стаята, в която спахме. Не беше вънка някъде. После Той каза: „Искам утре да ми прочетете беседата, която днеска я говорих".
към текста >>

Богородица Казва се, че някой човек е силен и млад.
далеч от хижа „Еделвайс" - 1820 м. височина. 6 1/2 ч. сутр. 28. VIII. 1944 г. - Св. Богородица Казва се, че някой човек е силен и млад. Сила и младост са две различни неща. Да бъде човек силен, значи да има светлина. Да бъде млад, значи да има топлина. Какво нещо е погрешката? - Погрешката е неразбрана добродетел.
към текста >>

17. МОЯТ РОМАН

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Майка ми много искала да има деца и се молела на света Богородица да й подари дете.
Баща ми се оженил за една мома от селото, но след три години тя заболява от дифтерит и се поминала. Съпругът на майка ми бил на гурбет и се е поминал в София. Някои, които познавали майка ми и баща ми направили връзка и така са се оженили. Не зная дори дали са се познавали преди да се оженят. Аз се раждам три години след брака. Майка ми много искала да има деца и се молела на света Богородица да й подари дете. Мама казала на сестрата на татко, че Ленчето ми е дар от света Богородица. Майка ми искала да има и други деца и често казваше: „Може ли градина с едно цвете? " Но след моето раждане нещо е станало и тя не можа да има друго дете. Аз съм приета в семейството с много радост и обич, защото съм първото дете и първата внучка на дядо ми. По-голямата сестра на татко имаше едно момченце, но то живееше при баща си след смъртта на леля ми, която рано се е поминала.
към текста >>

Мама казала на сестрата на татко, че Ленчето ми е дар от света Богородица.
Съпругът на майка ми бил на гурбет и се е поминал в София. Някои, които познавали майка ми и баща ми направили връзка и така са се оженили. Не зная дори дали са се познавали преди да се оженят. Аз се раждам три години след брака. Майка ми много искала да има деца и се молела на света Богородица да й подари дете. Мама казала на сестрата на татко, че Ленчето ми е дар от света Богородица. Майка ми искала да има и други деца и често казваше: „Може ли градина с едно цвете? " Но след моето раждане нещо е станало и тя не можа да има друго дете. Аз съм приета в семейството с много радост и обич, защото съм първото дете и първата внучка на дядо ми. По-голямата сестра на татко имаше едно момченце, но то живееше при баща си след смъртта на леля ми, която рано се е поминала. Баба ми също много искала да има внуче и понеже била болна преди аз да дойда, поръчала на майка ми, ако не дочака внучето, като се роди да го занесе на гроба й както е в пелените.
към текста >>

18. 02 - 02. НАЧАЛОТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това се чувстваше особено силно по време на някои наши празници като Петровден, Богородица и др.
Тогава още е нямало печатно Слово от Учителя. В групите са четели псалмите, Евангелието, пеели църковни и духовни песни и се четели молитви на православната църква. По времето, когато се отпечатва първото Слово на Учителя, влиянието на църквата постепенно започва да отслабва. Новото Учение всяка година печелеше все нови привърженици. Интересът към Учението растеше, ето защо салонът на Братството вече беше малък да побере приятели и съмишленици. Това се чувстваше особено силно по време на някои наши празници като Петровден, Богородица и др. Грижата на ръководителя беше да намери подходящо за целта място. А това се оказа Паспалата - Петровият връх, както взеха да го именуват нашите приятели. Паспалата или Петровият връх е една височина всред гората, намираща се на 6-7 километра в северозападна посока от гр. Айтос. През 1920 г. Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх.
към текста >>

19. 09 - 263. СЪБУДИЛА СЕ ВДЪРВЕНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Богородица оживяла и размахала един букет „перчан", но така близо, че букетът се докоснал до лицето му.
263. СЪБУДИЛА СЕ ВДЪРВЕНА Една вечер майка ми си легнала да спи и като се събудила сутринта, за нейно голямо учудване, била вдървена дотолкова, че не могла да се помръдне. Баща ни станал и бил учуден от това необичайно успиване на майка ни, поради което той запалил печката и чак тогава отива при леглото на мама, да я види как е. Тя му казала, че е цяла вдървена. На следния ден било неделя, баща ни отива на църква, както и преди тоя случай /това било твърде отдавна, още първите години, когато още не е имало събрание./ Помолил се той за здравето на майка ни и видял, като че иконата на св. Богородица оживяла и размахала един букет „перчан", но така близо, че букетът се докоснал до лицето му. Това станало три пъти. Църковната служба привъшила. Баща ми си излиза от църква с намерение да отиде да пие обичайното си кафе, но чул глас да си отива направо в къщи. Послушал гласа и си отишъл. За негова голяма изненада и радост той сварил майка ни, станала от леглото и приготовлява обед.
към текста >>

Времето точно съвпадало с момента, когато иконата оживяла и ръката на Богородица с букета го помилвала.
Църковната служба привъшила. Баща ми си излиза от църква с намерение да отиде да пие обичайното си кафе, но чул глас да си отива направо в къщи. Послушал гласа и си отишъл. За негова голяма изненада и радост той сварил майка ни, станала от леглото и приготовлява обед. Когато баща ми я разпитал кога се е почувствала по-добре, тя му казала, че дошло едно светло същество, което я откопчало от леглото и тя станала. Времето точно съвпадало с момента, когато иконата оживяла и ръката на Богородица с букета го помилвала. Защо станало това вдървяване на майка ни, не знаем, но вероятно е за да изпита вярата на баща ни. Той се помолил от цялсто си сърце и молбата му била чута. Поука: Винаги, когато се намираме в нужда, да поискваме помощ без никакво колебание. Разказала: съпругата ми, Донка Куртева. 1962 г., Бургас.
към текста >>

20. 12 - 51. КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ СИРАЦИ

Надка: Ами за Петровден или за Богородица, това са срещите ни.
В.К.: Ха-ха-ха. На годината веднъж. И аз ако дойда. Надка: Като дойдеш на Петровден в Айтос, няма да се връщаш веднага. В.К.: По Петровден ли? Надка: Ами за Петровден или за Богородица, това са срещите ни. Ще дойдеш и ще те посрещнем, както можем, но от сърце. В.К..Добре, приемам.
към текста >>

21. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Тополица на празника Никулден, и след това в град Айтос на Братската градина на Петровден, на Богородица и така аз вече 19-20 годишен.
После сестра ми Пена се омъжи в село; но мъжът й симпатизираше много към Учението и започна да става събранието у сестра ми, беше по на център. Брат ми се спомина 1933 година, и остана за ръководител неговият другар, казваше се Тоню Донев, но водеше събранието по свое усмотрение и не получаваше беседи. Ето сега идва нашият ред. Какво сме ние, още на 17-18 години. Със сестра ми и други приятели почнахме да ходим на с. Тополица на празника Никулден, и след това в град Айтос на Братската градина на Петровден, на Богородица и така аз вече 19-20 годишен. И някои от Братството искат да ме женят за някоя сестра от Братството. Ами, казвам в себе си, аз още не съм в Братството, как ще взема момиче от Братството? И така, решил съм да взема момиче от селото си, да се сродим, понеже нямахме роднини и така направих - вземах момиче от най-голям род в селото ни - шест души братя и най-малката им сестра Иванка. Това беше по нашия план. Но от небето друго се нарежда.
към текста >>

22. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица.
Във времето, когато той беше ръководител, се направиха редица подобрения на Братската градина, Айтос. В двора на градината нямаше вода. Вода се носеше от чешма, която беше извън градината, а с пълните съдове се вървеше по нанагорнище. Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата. Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите. Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица. Тъй като домът му беше в непосредствена близост с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания. Брат Вълко Пенев Иванов си замина на 24 май 1983 година. След неговото заминаване ръководството на Братската група в град Айтос бе поето от брат Марко Хр. Марков, на когото бе предадена цялата архива на братското общество Бяло Братство в град Айтос. Недка Вълкова * * * Д.
към текста >>

В неговия дом се посрещат и изпращат с радост и любов много братя и сестри, идващи на съборите за Петровден и Богородица на Братската градина.
Родителите му са едни от първите ученици на Учителя в Айтос, както и родителите на съпругата му. Има две дъщери. По професия е сладкар. Брат Марко е ръководител на Братството в град Айтос от 1983 година до 16.04.1995 година. Целият му живот изцяло е посветен в служене на Бога. В неговия дом се посрещат и изпращат с радост и любов много братя и сестри, идващи на съборите за Петровден и Богородица на Братската градина. Редовно, всяка година той прави регистрация на братската група от Айтос в Бургас и уведомява за съборите в съвета, както изискват властите. По време на неговото ръководство става прехвърлянето и узаконяването на братския солон в Айтос. Започва строежът на новия салон в Братската градина. През 1995 година предава ръковоството и архивата на брат Андон Кънев. Мълчалив по природа, милосърден и всеотдаен.
към текста >>

23. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии.
Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал. Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка.
към текста >>

24. 25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)

Богородица, която я изобличава в маловерие и я кани без страх да седне на веригата, което тя стори.
Най-после чашата се препълва и катастрофите почват - след Италия може би е ред на България! Вчера и завчерашните трусове ни заставиха да устроим извънреден сеанс, с особена цел: да ни се каже нещо по последните катастрофи. На 4-и вечерта се събрахме. Както се разбра, медиумът се боял да седне във веригата, защото във време на съня си може да стане трус и той да се стресне, но това ние не знаехме. Когато се изправи за молитва, преди началото на сеанса вижда пред себе си Св. Богородица, която я изобличава в маловерие и я кани без страх да седне на веригата, което тя стори. Успокоена, заспива и вижда голяма непроходима гора, а зад гората светлина, при която не може да отиде. Но след молитва явява се Йосиф, мъжът Богородичен, който с едно махване на ръка унищожил препятствието и медиумът се намерва пред него. Духът казва: аз съм пратен от Бога да ви кажа, че не сте вече за търпение! Вас Бог ви напомни по разни начини да се покаете, но вий продължавате да живеете в разврат и грабеж. Кажете на вашите водители: пастири и свещеници, че домът Божий не е тържище - да не продават вярата с пари, за да си пълнят джобовете и да забравят своите длъжности.
към текста >>

25. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XI

Истинският лик на Исуса Христа Самарското знаме с лика на Иверската св.Богородица.
Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона. Исус Христос в профил. Исус Христос в профил с повдигната коса на челото вляво Антимистът от 1947 г. Истинският лик на Исуса Христа Самарското знаме с лика на Иверската св.Богородица. Самарското знаме с лика на св. св. Кирил и Методий Първият български свещеник във Варна - Константин Дъновски Свещеник Константин Дъновски Свещеник Константин Дъновски Чорбаджи Атанас Георгиев Първата българска църква във Варна Първото българско училище във Варна, отворено през 1860 г. Сградата на първото българско училище с печата на българската община във Варна Изглед на учебната стая Къщата на ул. "Опълченска" 66 Дворът на дом Гумнерови на ул. "Опълченска" 66 Отляво - стъпалата за стаите, отдясно - оградата с тараби "без арълък".
към текста >>

26. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат.
25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС I. Антиминсът по времето на Петър I Великий (Петра Елексеевича) - (1682-1725). Тук се слага началото през 1713 г. от западни гравьори на първоначалния класически тип Антиминс с неговата иконографска композиция. Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат. А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия.
към текста >>

27. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките.
монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена. Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век. Мозайките в църквата на „Св. Димитър" са създадени през VI-X век. Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките. След пожара през 634 г. била създадена композицията, представляваща двама ктитори и Св. Димитър между тях. Квадратните нимбове на ктиторите се отличават от Св. Димитър, чийто нимб е кръгъл.
към текста >>

28. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др.
След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири. Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион. В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание. Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци.
към текста >>

В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци.
Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново.
към текста >>

29. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

Богородица Иверска".
Йоан Ивер умира 1003 г. и делото му се продължава от сина му Ефтимий. Той превежда Библията на грузински. Църквата е старинна, постлана с мозайки и украсена с художествено изписани икони. Тук се намира една от знаменитите икони на Атон „Св. Богородица Иверска". Църквата е посветена на Успение на Света Богородица на 15 август, стар стил. Тук се пази завещанието, плащеницата, Евангелието и жезъла на цариградския патриарх Григорий V, обесен от турците във връзка с разкритията за подготовката на гръцкото въстание през 1821 г. на връх Великден. Ще говорим по-късно за него във връзка с историята на Антиминса. Манастирите в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно.
към текста >>

Църквата е посветена на Успение на Света Богородица на 15 август, стар стил.
и делото му се продължава от сина му Ефтимий. Той превежда Библията на грузински. Църквата е старинна, постлана с мозайки и украсена с художествено изписани икони. Тук се намира една от знаменитите икони на Атон „Св. Богородица Иверска". Църквата е посветена на Успение на Света Богородица на 15 август, стар стил. Тук се пази завещанието, плащеницата, Евангелието и жезъла на цариградския патриарх Григорий V, обесен от турците във връзка с разкритията за подготовката на гръцкото въстание през 1821 г. на връх Великден. Ще говорим по-късно за него във връзка с историята на Антиминса. Манастирите в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно. През 1044 г.
към текста >>

30. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер.
към текста >>

в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св.
към текста >>

Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли.
към текста >>

Богородица ни пренася в IX век.
На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо.
към текста >>

Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат.
Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора.
към текста >>

Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка.
гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма. Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница". Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка. Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица.
към текста >>

Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство.
И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма. Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница". Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка. Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение.
към текста >>

Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица.
Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка. Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия.
към текста >>

В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица.
Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае.
към текста >>

в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица.
След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае. На 19 май 1669 г. е пренесена в Иверската часовня (врата), по заповед на Алексей Михайлович, за да охранява Москва. От 1645 до 1676 г.
към текста >>

Богородица охранява една от вратите на Кремъл.
През 1667 г. Турция води война срещу Русия за Украйна. През 1681 г. се сключва договор и Турция признава Украйна и Киев за руски земи. Иконата на Иверската Св. Богородица охранява една от вратите на Кремъл. И под нейна закрила започва обединението на руските земи при Московското царство.
към текста >>

31. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Богородица, изобразена на лицевата страна на знамето.
Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме. Той се навежда и целува знамето. Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата. Московчани през това време преминават на поклонение пред знамето, изработено в гр. Самара и се покланят на Св. Богородица, изобразена на лицевата страна на знамето.
към текста >>

32. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Алексей съвпада с деня на Иверската Света Богородица, чийто образ е на лицевата страна на знамето.
Когато разбрал, че със същото знаме са били покрити мощите на Се. Алексей, митрополит Московски, и че десницата на императора всерусийски се допирала до него, то той извиква командира на българското опълчение ген. Столетов и наредил да се приеме знамето с цялата тържественост от българските дружини. Тук ще отбележим няколко съвпадения. Денят за чествуване на Св. Алексей съвпада с деня на Иверската Света Богородица, чийто образ е на лицевата страна на знамето. А той е 12 (25) февруари. Иконата на Св. Алексей била поднесена също. Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си. Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война.
към текста >>

И в този момент блясва светкавица във въздуха, блясва светлина и се очертава на небето Света Богородица с изваден меч, дошла да защити знамето, Това небесно видение изумява турците и те спират.
при спасяването на знамето загиват освен знаменосецът Марченко, но още и десетина опълченци. В критичния момент подполковник Калитин, който е бил на кон и близо до знамето, хваща го с дясната си ръка, повдига го нагоре и възвил коня си назад, за да отстъпи с команда: „Подир знамето, юнаци! ". Но бива покосен от турските куршуми. Знамето било поето от друг унтер офицер, но също е убит. Тогава османците посягат към знамето и го повличат след себе си. И в този момент блясва светкавица във въздуха, блясва светлина и се очертава на небето Света Богородица с изваден меч, дошла да защити знамето, Това небесно видение изумява турците и те спират. С „ура" щаб-капитан Попов, с ранен крак, се хвърля в атака, заедно с други опълченци. Те догонват похитителите на знамето, повалят ги и грабват знамето. Никола Корчев и подофицер Тома Тимофов го изнасят и с щикове разкъсват обкръжението. Знамето и светинята е спасена. В боевете при Шипка на 9, 10, 11 август с песента „Шуми Марица" с ръкопашен бой се спасява Самарското знаме.
към текста >>

Богородица от знамето бе в грузинския войн, представител на небесното войнство на Христа.
Шипка е спасена. И с това войната е спечелена. Три дни по-късно настъпва Богородичният празник Успение по църковния календар. Но на Шипка, то бе станало точно тогава, когато „и още миг ще падне заветния хълм." А онзи, който държеше знамето на Шипка бе майор Чиляев и неговото истинско име е грузинския майор Константин Чилашвили. Така че грузинската, иверската Св. Богородица от знамето бе в грузинския войн, представител на небесното войнство на Христа. На 28 ноември 1877 г. Осман паша се предава и Плевен пада. На 28 декември 1877 г. опълченците участвуват в боевете при Шейново, точно на Коледа. На третия ден на Коледа положението при третия редут е станало трагично, понесли големи загуби.
към текста >>

В памет на този ден храм-паметникът на връх Шипка е посветен на Христовото Рождество и на победата на третия ден на Коледа под знамето, на което е ликът на Св. Богородица.
На третия ден на Коледа положението при третия редут е станало трагично, понесли големи загуби. В този критичен момент полковник Панаютин грабва Самарското знаме и влиза пръв в боя. След миг еква „ура" и цялата маса от опълченци се надига и тръгва в атака. След няколко часа Вейсел паша се предава с цялата си армия. Пътят към Одрин и Цариград е окрит. В памет на този ден храм-паметникът на връх Шипка е посветен на Христовото Рождество и на победата на третия ден на Коледа под знамето, на което е ликът на Св. Богородица. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор, на 19 февруари 1878 г. (3 март, нов стил), опълченците охраняват демаркационната линия и защищават българското население от бошибузука. Опълчението става ядро на новообразуващата се българска войска.
към текста >>

33. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос.
В средата на знамето от двете му страни са зашити под формата на квадратен кръст по две ивици с черна рипсена коприна, като в хоризонталното рамо на кръста е 80 см. дължина и широчина 28 см. А във вертикалното рамо е с височина 84 см. и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.
към текста >>

И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара.
Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро.
към текста >>

34. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в манастира на Валдае.
29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в манастира на Валдае. А монахините от Иверския манастир в град Самара изработват това знаме. Случайно ли е това? Нищо подобно, напълно закономерно. Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири.
към текста >>

Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост.
През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града. Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение. „И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост. Знамето се връчва на подполковник Калитин. Но след сраженията при Стара Загора на 19 юли 1877 г. и убийството му при запазване от пленяване на Самарското знаме, на негово място е назначен грузинският майор Константин Борисович Чилашвили, известен повече като майор Чиляев. В неговата 3-та дружина се намира Самарското знаме. Под негова команда 3-та опълченска дружина се отличава при боевете на Шипка - от 5 до 11 август 1877 г., когато е трябвало да отбиват по 10-14 атаки на турците.
към текста >>

Шипка е върхът на епопеята със Самарското знаме и с Иверската Света Богородица.
Ще се държим, додето не дойде помощ, а ако не успее да дойде, ний всинца ще положим костите си за освобождението на България." Изведнъж в окопите гръмва песента: „Шуми Марица". Изведнъж отеква „ура" в тила на противника. Генерал Радецки пристига с гръм. Един батальон, качени по двама войници на един казашки кон, пристига точно в последния миг. Тоя батальон спасява шипченската позиция, а с това и войната и свободата на България. Шипка е върхът на епопеята със Самарското знаме и с Иверската Света Богородица. Друг грузинец е Алекси Николаевич Церетели. Отначало е генерален консул на Русия в Белград, участник в разследванията на турските зверства в България, в мирните преговори с Турция в Сан-Стефано. След войната е генерален консул в Пловдив, участник в съставянето на статус на Източна Румелия. Александър Константинович Имеретинский (Багратиони) е командващ II дивизия на Дунавската армия като генерал-майор. Участвува във второто освобождаване на Ловеч и в третата атака срещу Плевен.
към текста >>

Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
към текста >>

35. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Богородица" (през 1857 г.) във Варна.
След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година. През юлий 1857 г. по желанието на тъста си той бил ръкоположен от Варненския митрополит Порфирий за втори свещеник на с. Хадърджа. Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села. Обаче стоението му в Николаевка не се продължило дълго време, защото той бил скоро повикан от Варненския митрополит Порфирий, с чието особено благоволение и симпатии се ползувал, като енорийски свещеник на църквата „Св. Богородица" (през 1857 г.) във Варна. Константин Дъновски от 1857 г. не е бил вече оня, който преди десет години бил дошъл във Варна като млад и неопитен младеж да търси работа. Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен характер, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето. Но и градът, в който той влязъл, не бил вече същият град отпреди едно десетилетие. В него се било нещо поизменило, особено по отношение на националностите.
към текста >>

Богородица" евангелието и някои ектении на славянски.
От друга страна, благоволението и поддръжката, която той намирал у Варненския митрополит Порфирий, го карали да действува в примирителен дух, но само докато Порфирий е бил жив. Ние ще видим по-нататък, че веднага след смъртта на митрополита Порфирия той скъсал окончателно връзките си с варненската гръцка митрополия и дигнал знамето на независимата българска църква във Варна. Константин Дъновски заработил за постепенното свестяване и закрепване на българщината в града. Той влязъл в контакт с най-будните българи в града, особено търговците, разменял мисли и будел у тях идеалите на дяда Атанаса - собствените идеали. Ползувайки се от пълното благоволение на митрополита Порфирия, той почнал отвреме навреме да произнася през време на службата в енорийската си църква „Св. Богородица" евангелието и някои ектении на славянски. Можем си представи какво ободрение са били тези славянски слова за възраждащия се национален дух на варненския българин, с какъв радостен трепет са изпълвали те неговото притиснато сърце и какви възторжени надежди и пожелания са извиквали в неговата душа. Национапно-възпитателното значение на тези славянски молитви в онова преходно време надали може достатъчно да се оцени. Обаче смелостта н Конст. Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци. Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
към текста >>

Богородица" и само благодарение на благоволението на владиката Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г.
Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци. Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст. Дъновски се принудил да напусне църквата „Св. Богородица" и само благодарение на благоволението на владиката Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г. Но не се гаси туй, що не гасне. Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и невежеството, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град. Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места.
към текста >>

36. II.02.07. Първата българска църква

Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата.
Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г. черковата .Св. Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 г. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник.
към текста >>

37. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе такоже в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят.
Този член, в който се определят границите на българската екзархия, изключва град Варна, както и някои други български места, от областта на екзархията. Той гласи така: „Духовний окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската,Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (без града Варна и без двадесетте близо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенски санджак (без градовете Анхиал и Месемврия), Созополската кааза (без крайморските села), Пловдивската кааза (без главния град и без Станимашката кааза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица; без мънастирите Бачковски, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георги), махалата Св. Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе такоже в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред. Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под отговорност и ще се наказва според законите". Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение.
към текста >>

38. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица".
Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство.
към текста >>

39. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура.
„ 36 III. „ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна!
към текста >>

40. IV.18 август, събота

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица.
Това, което се иска от Вас, е за Ваше добро: умствено, духовно и физическо. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме от горе да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък и тогава той добави: - Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или един чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякването на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във Веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица. Това за тази година. Не са само петъците, които ще помагат, а и молитвата да е от дълбочината на сърцето. С подигането на въпроса да се молите за умрелите, ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото, преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажем, не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ, и вие ще се видите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по 3 думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си.
към текста >>

41. IV.15 август, петък, Св. Богородица

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Богородица Събрахме се в 6 часа заранта.
15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 часа заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма с различни цветове, в които каза да си препишем 52 места от Библията, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са петдесет и двата петъка, за през цялата година ще ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, както беше вчерашният ред, се изкачихме горе, всеки със своята чаша пред престола, помолвахме се и се връщахме. - Петко тази година се оплаква от изпита, но всички вие още не знаете и не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са само предисловие.
към текста >>

42. IV.18 август 1907 г., 9 часа и 30 минути преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Особено в петък преди Рождество Христово, преди Великден и преди Св. Богородица.
Един от петъците (първия или последния, разбира се от месеца) ще постим 36 часа, а другите ще се въздържаме от готвено или животинска храна. Може да се яде: малко топлено вино с хляб, който желае, жито, чай, кафе, маслини и разни плодове. Всеки петък ще се молим поименно за членовете на Веригата, а именно: ще се молим за домовете си, за близките си, за народа си, за славянството и за цялото човечество, като четем писаното в плика. Постенето е необходимо за заякване на волята. За мъртвите си можем да се молим в петък след поста или от 4 до 9 сутрин, или от 9 до 12 вечер. Особено в петък преди Рождество Христово, преди Великден и преди Св. Богородица. Утре в 4 часа сутринта - молитва за всекиго: за домовете ни, за Веригата, за българския народ, за славянството и за человечеството, да се махнат спънките за напредъка на Царството Божие: да успяваме в избраните пътища. Радостта ни е идването на Божието царство. Славата ни е в осветлявание Името Божие. И нашата любов е в изпълнение на Неговата воля.
към текста >>

43. IV.18 август, сряда

Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такива прояви чрез такъв медиум не може да се приемат, че са от добър дух.
Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише например от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такива прояви чрез такъв медиум не може да се приемат, че са от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. -това не е нищо друго освен астрални картини, заседнали в неговото въображение, което се е образувало от картините, виждани от него тук, на физическото поле. А че това са картини, е ясно от тази истина, че когато Господ се приближава при някого, най-напред ще има сътресение и тогава настъпва духовно усещане. Човешките духове могат да се явят и да дадат даже масло, но когато ви благослови един висш дух и после вие се подлагате да ви благослови един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Един благословен човек трябва да пази да допуща духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано Своето благословение.
към текста >>

44. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Богородица съответствува на Елохим, което е женско име.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни 1. На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света.
към текста >>

Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни 1. На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие.
към текста >>

45. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Богородица В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната зала около масата и г н Дънов каза: - Този е последният ден на нашия събор.
15 август, понеделник - ден Св. Богородица В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната зала около масата и г н Дънов каза: - Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи." Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тия думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлината, както Земята възприема от Слънцето.
към текста >>

46. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Богородица, времето бе ясно, топло и с приятно поносима топлина.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ И тази година срещата стана в Търново. Поканите за срещата се отличаваха тая година с това, че те бяха написани само с инициала и по форма еднакви за всички. Забележително бе и това, че не се изпратиха по пощата, а бяха натоварени неколцина от братята, за да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха разнесени. При откриването на срещата, 15 август, ден Св. Богородица, времето бе ясно, топло и с приятно поносима топлина. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите на г. г. Ат. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствуващи миналата година плюс 27 души новодошли, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явявали.
към текста >>

Богородица Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, дето всеки зае мястото си по указание от г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни във форма на правоъгълник маса, покрита с бял ленен плат.
От Стара Загора: Панайот Ковачев. От с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев. От Еленско: Симеон Драганов Белковски, поклонник. 15 август, Св. Богородица Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, дето всеки зае мястото си по указание от г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни във форма на правоъгълник маса, покрита с бял ленен плат. върху която бе проточена морава лента. На източната страна на салона личаха отдясно ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция. Над тия две картини имаше портокалена лента. Отдясно бе поставен даденият миналата година Пентаграм. поясняващ петте велики добродетели, над който също имаше портокалена лента.
към текста >>

47. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно.
15 август, петък, Св. Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно. Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели.
към текста >>

Богородица ходихме в православната църква.
15 август, петък, Св. Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно. Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели. Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед. В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш". Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза: - Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим.
към текста >>

48. НАРЯД за събора 1907 година

Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма света Богородица.
Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро: умствено, духовно и физическо." Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък, и тогава той добави: „Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякване на веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма света Богородица. Това за тази година. Не са петъците само, които ще помагат, а и молитвата да е от дълбочината на сърцето. С подигането на въпроса да се молите за умрелите ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажеме не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ и вие ще се видите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си.
към текста >>

49. НАРЯД за събора 1908 година

15 август 1908 г., петък, Св. Богородица.
Дънов. 2. Из протоколите на Димитър Голов. 3. Наряд от Учителя за всяка седмица за 1 година, 15. VIII. 1908 год. 2) Из протоколите на Димитър Голов. 15 август 1908 г., петък, Св. Богородица. Събрахме се в 6 часа заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма с различни цветове, в които каза да си препишем 52 места от Библията, които места щели да се покажат. Тия места са 52-та петъка за през цялата година ще ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, както беше вчерашният ред, се изкачвахме горе, всеки със своята чаша пред престола, помолвахме се и се връщахме. „Петко тази година се оплака от изпита, но всички вие още не знаете и не сте преминали важните изпити.
към текста >>

50. НАРЯД за събора 1910 година

Богородица Битие 2 глава 4. На10.1Х.1910г.
Пример за разпределението на петъчните и неделните четива: 1.На 3.1Х.1910г. петък Матея 1 и 2 глава 2. На 5.IX.1910 г. неделя Битие 1 глава 3. На 8.IX.1910 г. Богородица Битие 2 глава 4. На10.1Х.1910г. петък Матея 3 и 4 глава 5. На12.1Х.1910г. неделя Битие 3 глава 6. На14.1Х.1910г- Кръстовден Битие 4 глава 7. На17.1Х.1910г. петък Лука 1 и 2 глава 8. На19.1Х.1910г. неделя Битие 5 глава 9. На24.1Х.1910г.
към текста >>

51. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

ТОМ 12

Богородица ... И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." ... (Г-нДънов раздаде картините от Пентограма и каза: ) Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна.
А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е : „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега е мимоходом. II. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Дадено на събора 1911 г. на 15 август, понеделник, ден на св. Богородица ... И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." ... (Г-нДънов раздаде картините от Пентограма и каза: ) Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва.
към текста >>

52. 1. ВЕРУЮЩ ИЛИ НЕВЕРУЮЩ

Тя често обичаше да разказва на нас, децата си (двама сина и две дъщери) за Бога, за Исуса Христа и за Света Богородица.
Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ отделение дългата молитва „Верую". „Майка ми беше силно вярваща" - пише баща ми. „Тя посещаваше църква през всичките празници. Беше добра и благородна жена и добре помня, че всяка вечер, преди да си легне, заставаше пред специалния иконостас в спалнята ни, дето имаше икони и кандило и се молеше. Същото правеше и баща ми. Тя често обичаше да разказва на нас, децата си (двама сина и две дъщери) за Бога, за Исуса Христа и за Света Богородица. Църквата беше близо до дома ни, а аз желаех и баща ми често ме водеше със себе си рано в църква. А и в основното училище се практикуваше това: всяка заран, преди да се започне първия час, всички деца от четирите отделения излизаха в коридора на училището, дето в присъствието на учителите се прочиташе молитвата „Дядо Господи, прости ме! ". Но, твърде рано аз скъсах с вярата си в Бога! Още по средата на годината, в трети прогимназиален клас, аз единствен в класа станах безверник. По онова време град Севлиево беше едно от калетата на социализма в България.
към текста >>

53. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели? Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна.
към текста >>

В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята.
към текста >>

54. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

която ние сега величаем като Богородица и тя е.
Със своите слабости и страсти те са повлякли и него в падение. Адам е бил назначен да послужи за присад на елементалната раса, но не е сполучил, а сам се е изгубил в елементала. Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная. която ние сега величаем като Богородица и тя е. която го спаси след второто му падение със земната Ева). Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице. Протестантите са много в голямо заблуждение по тоя въпрос. Самите страдания на човека показват, че слазянието му в материята (инволюцията) е резултат на греха. Аз не мога да се съглася с индийското учение.
към текста >>

Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице.
Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная. която ние сега величаем като Богородица и тя е. която го спаси след второто му падение със земната Ева). Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице. Протестантите са много в голямо заблуждение по тоя въпрос. Самите страдания на човека показват, че слазянието му в материята (инволюцията) е резултат на греха. Аз не мога да се съглася с индийското учение. Разбирам преход през материята, на това всички сме съгласни че е тъй, но теглилата за какво са? - Нищо друго, освен прями последствия от греха.
към текста >>

55. 12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ

Гена Папазова

" Те всички за нея бяха Марийки, защото е името на света Богородица.
В.К.: Там преспивате. Г.П.: Там преспивам. В.К.: При Гина. Г.П.: Преспивам при леля Гина. „Мър Марийке, как ти беше името? " Те всички за нея бяха Марийки, защото е името на света Богородица. „Мър Марийке, как ти беше името? " То беше мойто лесно, но както и да е. Вече наближава деня за матурата. Трябва да се явявам на български език. Викам: „Учителю, след четири дена е матурата ми по български език." - „Остани." В туй време той седи, там приятели има и правят оградата между него, между двата двора на Петко Гумнеров и двора на Георги Димитров, на сестрата.
към текста >>

56. 19. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Милка Говедева

И аз викам на клисарицата, при която бях: „Моля ти се, лельо Василице, дай ми ключа да вляза вътре да се помоля, че пак хвърчат аеропланите." Ама така света Богородица е черквата там, просто коленичих, викам: „Запази танти, запази танти, Господи." И пада бомба в Букурещ, в целия квартал точно там, при леля ми, на къщата на леля ми и я разделя на две.
И затуй може би Учителят казва „Там трябва", не знам защо. Щото и леля ми беше пушачка. „Там трябва." И аз тогава много сърцераздирателно се молих. И наистина тогава не, но на 6 май 1944 г. бях в Самоков, тогава е паднала бомбата при леля ми, но аз бях в метоха и в метоха има половин метър ключ от вратата към калугерките, не официалната. И аз викам на клисарицата, при която бях: „Моля ти се, лельо Василице, дай ми ключа да вляза вътре да се помоля, че пак хвърчат аеропланите." Ама така света Богородица е черквата там, просто коленичих, викам: „Запази танти, запази танти, Господи." И пада бомба в Букурещ, в целия квартал точно там, при леля ми, на къщата на леля ми и я разделя на две. И тя в последния момент отива в другата страна в мазето. Цялата тая къща се е разрушила и свако ми не е бил там, тя е била сама. Спасила се е. След това на не знам коя бомбардировка пак бях там, защото само тия две бомбардировки бях там, през цялото време бях на Изгрева. И ще кажа и за другите два.
към текста >>

57. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Милка Говедева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

М.Г.: „Света Богородица" - метох.
Но леля Василиса се съгласи за тия 1000 лева за един месец да ме гледа да си взема изпитите, нали, колкото стоя там при нея. На един мангал съм се греяла, над един кьошк отдолу духа, това бяха условията, но аз бях доволна, защото все пак съм под покрив, и бях доволна от друго, защото женски манастир, те имат, мандала се казва, така железа грамадни и мъж не може да влезе. Ех, един поп беше разковал един пармак, влизаше при една калугерка, ама въобще полиция това да влезе - мъж нощно време не се позволява. И тя понеже беше клисарица, тази на баба ми приятелката. В.К.: Как се казваше манастирът? М.Г.: „Света Богородица" - метох. „Метох" му казват. Той е единствен в Самоков - женски манастир и аз там намерих убежище. Аз отидох при други. А на моята преродена сестра там приятелки, които като идваха в София, спяха при мене и майка им ми е била учителка в първо отделение. Но сега майка им казала: „Аз такива въшкари не ги ща." - Бедни сме, с други думи.
към текста >>

58. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Кога ще дойде Учителят да споделя, което днес преживях тъй чудно и странно.) ДЕН ВТОРИ Св.Богородица, 28.08.1923 г.
За миг онемях през вида му. Станах, тихо произнесох: „Само Божията Любов", той нищо не каза, но той се поклони, тъй естествено, с пълно почитание и какво смирение се изписваше в позата му, какво уважение и какво достойнство прозирах аз в това смирено положение. Излезнах вън, нищо не виждах от това, което ставаше вън от мен. Тъй дълбоко замислена, учудена, аз се намерих пред къщата си, седнах до масата и дълго, дълго мислих върху всичко това, което сега преди малко стана. Не можах да вникна, тъй силно се концентрирах в себе си и се забравих. Кога ще дойде Учителят да споделя, което днес преживях тъй чудно и странно.) ДЕН ВТОРИ Св.Богородица, 28.08.1923 г. - Изглежда, че Учителят Го няма само за мене. - Е, те другите мислят, че аз съм Учителят. Вашият Учител го няма тук. Той с другото си тяло е заминал. Няма Го тук, то значи, Той не се интересува от нищо.
към текста >>

59. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Вашата душа, вашия дух във вас, то е вашия Господ и Богородица.
В духовния свят какво ще правите? - Ще изучавате вашите мисли от хиляди поколения. Сгъстяване трябва на злото, а не разширявание. Онзи, който е паднал, да гледа да стане. Този, който дойде при мене, той трябва да изгуби всичко. Вашата душа, вашия дух във вас, то е вашия Господ и Богородица. Сега да бъдете доволни. Сега да разберете Истината. Опитайте туй учение, вътре в себе си. Притча е живота. Притча е нашето недоволство.
към текста >>

60. 1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Като дойдеше Света Богородица към края на август, натоварваше на коня си гаванките и ги закарваше на Троянския манастир.
Козещица е една прекрасна долина, каквато рядко съм имал случая да видя. Бистра, чиста кристална вода, пълна с пъстърва - риба и раци, речни. В тази река той беше направил примитивен струг за стъргане на гаванки. Общо взето семейството му прекарваше много оскъдно, тъй като по Етъра няма много големи площи за засяване на земеделски култури. Стъргането на гаванките ги правеше през лятото. Като дойдеше Света Богородица към края на август, натоварваше на коня си гаванките и ги закарваше на Троянския манастир. Там ги е продавал. Сега, какво може да се получи от един конски товар гаванки, всеки може да си представи, че е било съвсем оскъдно. Така е преживявал моя дядо, при тези условия. Оттам е тази голяма привързаност на моя баща към тази долина, към тази река. Затова той по-късно направи там дърводелска работилница за направа на столове.
към текста >>

61. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Отначало от пишещите медиуми се е отбелязвало, че това което се казва и се пише е от апостолите, Света Богородица, Христос.
Вътрешна, нещо по- специално за избрани и по-напреднали членове, и външна, за по- обикновени. Членовете на вътрешната група могат и беше разрешено да посещават и събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били все заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа. Всеки един от апостолите отвреме навреме е давал, лични само на своите представители послания, вън от тези, които са се давали на цялата група. Как умело тези духове са раздухвали честолюбието и ревността за изпълнение казаното от тях. Отначало от пишещите медиуми се е отбелязвало, че това което се казва и се пише е от апостолите, Света Богородица, Христос. Впоследствие, това се е видяло малко на духовете и те започнали да казват, че идват все по-висши и по-висши същества, докато най-после, отбелязвали, че тези, които идват и се проявяват чрез медиумите са ЛОГОСИ. Както те са казвали с други думи, най-висши Духове, тези, които управляват цели вселени. Духовете не пропуснали да кажат нещо и за Учителя. Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото на Учителя. „Вярно е", казвали те, че Учителят Петър Дънов е представител на Бялото Братство, но хитро отбелязвалите: „Всеки, които е в плът може да се заблуди".
към текста >>

62. 39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския манастир да ги продава.
Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река. И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския манастир да ги продава. "Туй ми е казвал баща ми. В.К. С туй са си изкарвали прехраната. Н.Д. С туй е прехраната. И мойта баба е работила, имали са малки места, сяла е картофи, лук и т.н. В.К. Свирел е на цигулка. Н.Д.
към текста >>

63. 20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО

ТОМ 16

Той беше свещеник в църквата „Света Богородица" в Арбанаси и ни покани да отидем при него.
Тъй като толстоистите имаха конгрес в Търново преди нашия събор, преди 19 август, а се ползваха със 75 % намаление по железниците, всички наши братя от провинцията използваха това разрешение за конгреса и се снабдиха с евтини билети за влака. Събрахме се ние в Търново и изкарахме първо вегетарианския конгрес. Там аз видях много идеалисти. Особено Йордан Ковачев, адвокат от Стара Загора, такава прочувствена и смислена реч изнесе в читалището във Велико Търново, че всички съборяни и конгресисти останаха поразени. Имаше и един поп, на Симеон Арнаудов баща му. Той беше свещеник в църквата „Света Богородица" в Арбанаси и ни покани да отидем при него. Ние отидохме 30 души от братята и ни постлаха рогозки в двора на манастиря. Изнесоха манастирски постелки и завивки и ни завиха на двора. Две нощи спахме в църквата в Арбанаси. Обаче свещеникът първо изнесе такава реч за вегетарианството, че всичките се зачудиха как така свещеник може да говори против курбаните, против отчитането молитви за умрели и особено против коленето на курбани при умирането на някого. Така, много хубав и смислен ни се видя вегетарианският събор и след това започна пък нашият събор.
към текста >>

64. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

ТОМ 16

„Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание." -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю.
И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата. Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите. И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." Пък Учителят ми каза. „Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание." -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю. Те псувнята я имат като поздрав, не й влагат съдържание, ами им е обикновена дума. Сърбинът, преди да каже каквато и да е дума, ще каже: „Майка му", или пък псува Бога." А пък Учителят каза: „Всеки, който псува Бога, той ще съзнае." Аз рекох: „Те не съзнават." - „Ще съзнаят! " - казва. - Ще дойде време да съзнаят." Че те не трябва да псуват що е свято, те са много жестоки в езика. А иначе са гостоприемни и веселяци.
към текста >>

65. 71. ЕВАНГЕЛИЕТО

ТОМ 16

И като отидох, чух, че той говори за Бога, за Богородица, за Христа какво говорил.
Тъй, ама аз преди този курс отидох в един курс, където трябваше да ни научат как се правят окопи, трябвало да бъдат зиг-заг, че ако падне бомба, да не убий съседите, ей-така. Като дойдеше 10 ч., даваха почивка и офицерите се събираха да си приказват. Другите старши подофицери, които командваха войниците, ги псуваха на майките, даже ги биеха, а пък един подофицер с три нашивки, гледам, нещо говореше - като казваха почивка, неговите войници се трупаха покрай него да го слушат. Аз в друга рота бях пречислен, нас ни бяха дали по 40 дена да следваме окопно дело. И аз отидох да послушам, защо този взводен командир не псуваше и не биеше войниците, ами те се трупаха при него. И като отидох, чух, че той говори за Бога, за Богородица, за Христа какво говорил. ВК: А то кой беше, този брат? ПГ: Един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците - много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?
към текста >>

66. 62. Михал Луканов. 62.8. Видение - Учителят посещава град Пазарджик

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Ние вървяхме бавно край земеделското училище, край казармите, през моста на Марица и стигнахме при църквата „Света Богородица", която е в центъра на града.
- Не - отвърна Той, - ще вървим пеша. Аз тогава си помислих, че Учителят ходи чак на Витоша пеш, та е много естествено и тук да иска да измине 5-6 км пеша. И така поне ще имам възможност да поговоря с Него и да Го разпитам за всичките тези четири години, когато не съм могъл да Го питам. Взех Го под ръка и тръгнахме заедно. Започнах да Го питам за различни неща, които не помня - нито въпросите, нито отговорите. Ние вървяхме бавно край земеделското училище, край казармите, през моста на Марица и стигнахме при църквата „Света Богородица", която е в центъра на града. Като стигнахме там, Той ме запита: - Къде ме водиш? - У сестра Доспевска. - Добре - отвърна Той и пак като Го хванах под ръка, стигнахме до тях и почукахме на вратата. Сестра Мария Доспевска отвори вратата и ние с Учителя влезнахме в двора. Аз й казах: - Учителят - като й Го посочих.
към текста >>

67. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 17

Палеше кандилото, кръстеше се скришом, ходеше на черква - „Света Богородица", гдето водеше и най-големия си внук - Стефан, на Великденските молби и служби.
Теофана Хаджи Найдева (1842-1926 г.), бабата на Кадиев, е човекът, който е имал най-силно влияние върху същия, тъй като върху нея пада значителна част от неговото отглеждане. Средна на ръст, с бяло, червендалесто, кръгло лице, с типичен хаджинайдевски орлов нос, с тънки устни, с малки уши, тя беше много умна, мълчалива. Правеше от време на време хапливи забележки, които се губеха в цялостната й трудова значимост. Не се караше, но без много приказки провеждаше това, което беше необходимо за семейството. Чистеше къщи, готвеше, доеше козата или биволицата, каквито имаше често в малкия обор. Палеше кандилото, кръстеше се скришом, ходеше на черква - „Света Богородица", гдето водеше и най-големия си внук - Стефан, на Великденските молби и служби. Стефан беше свикнал с нея, както се свиква с масата или стола вкъщи. С ъгъла на окото си той забелязваше, че тя повече обича неговата братовчедка Савка, лелината му дъщеря, като се стараеше всякак да я облагодетелствува. Повече обичаше лелята, дъщеря си Иванка, отколкото сина си Станчо, бащата на Стефана. Когато майката на Стефан прибра семейството на Станчо в поправената си бащина къща в Овчарски участък, баба Теофана отиде да живее у дъщеря си Иванка. Тогава имаше голяма нужда от работници в тютюневите складове.
към текста >>

68. ПОСЛЕСЛОВИЕ

ТОМ 20

Жената другар, жената сестра и Богородица. 10.
Тайните на материнството. Престъпленията на жената. Верният път. Необходими усилия. Жената - человек. Жената другар, жената сестра и Богородица. 10. Доктор Биндер- Проклятият народ и избраният народ. Катастрофите с европейския народ и катастрофите с българския. Патриотизъм без земя и дефетизъм при отечество. Кое крепи народите? Културна мощ и национална жизненост.
към текста >>

69. (142) С. Мърчаево. Разговор с Учителя на 5.V.1944 г., от 10 и ½ до 11 и ¼ сутринта

ТОМ 20

Отвори Балканската война.»643 В Радомир се явява на един войник Света Богородица и му казва да каже на Фердинанд, че ако се не примири със съюзниците си, лошо го чака.
Ако човек вземе един хляб, е добре, но ако вземе 50, набират се и се дразни и си прави свои заключения... Светът не може да се оправи. Бог е вложил блага във всеки човек и трябва да се даде място на тия блага. Трябва да се поправи светът не с хляб, а с дишане -във въздуха не си ограничен, - и след него и въпросът и за яденето ще се разреши лесно. Светлината е още по-висш свят. Най-голямата погрешка направи Фердинанд, като стана цар - ако беше останал княз, по-добре щеше да бъде. Отвори Балканската война.»643 В Радомир се явява на един войник Света Богородица и му казва да каже на Фердинанд, че ако се не примири със съюзниците си, лошо го чака. Ще изгуби всичко. Д-р Дуков го разправя. «И Борис мислеше все за трона си, а не да служи на Бога. Бог, ако е решено отгоре да останеш цар, ще останеш. Сам цар не може да се направиш, все трябва да си някъде.
към текста >>

70. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Богородица и, давеща се от сълзи, се моли за по-светли и по-хубави дни?...
Кое семейство сега заспива доволно от изминалия ден? Кои деца днес са с напълнени стомахчета и бодри лица? Кои родни майки имат в гърди обилно мляко за малката си челяд? Кой баща не гледа днес дребни си дечица със сълзи на очи, кога сутрин на училище отиват без троха хляб в уста? Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Св. Богородица и, давеща се от сълзи, се моли за по-светли и по-хубави дни?... Надникнете, надникнете из крайните квартали на София, и ще видите страшните дни, които преживява народът ни. Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от студ, да стенат. Хора да живеят е дупки, нещо подобно на землянки, с дрипи и парцали завиват, а шума и слама - за постелки. Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот.
към текста >>

71. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

Това е Голяма Богородица, Която е ангелът на завета Господен Елохил - първият представител на българския народ в Божествения свят.
Лулчев иска да помогне на царя и нарежда да му дадат сурово яйце, за да го сложи на корема на царя и да отнеме отровите, събрани в него. Оказва се, че в този момент няма яйце в целия дворец. Борис си заминава на 28.VIII.1943 г., събота. Два дена преди това той предсказва деня и часа на своето заминаване. Денят на заминаването е събота - ден на българите и тяхната карма. Това е Голяма Богородица, Която е ангелът на завета Господен Елохил - първият представител на българския народ в Божествения свят. Цар Борис е свързан пряко с този благ дух и с негова помощ опазва България от всички политически катаклизми.*** След заминаването на Борис Учителят каза: „Сега Борис отиде да даде отчет пред Бога за живота на българите. Молете се да даде добър доклад за България, за да може тя в бъдеще да разреши правилно задачите си.” В беседата на 1.ІX.1943 г., сряда, в Общия окултен клас, Учителят казва: „Сега Борис е тук, в салона, и ми каза, че никога вече няма да пожелае да стане цар на която и да е държава и да носи всичките кармични тежести на един народ.”**** Понеже Борис не изпълни съвета на Учителя да обяви пълен неутралитет на България през 1941 г., той трябваше да си замине от този свят на 28.VIII.1943 г. от ръката на тези, от които той най- много се плашеше, че ще променят живота и облика на България. Той отлично знаеше бъдещето на страната. След заминаването и погребението на Борис целият народ плачеше, особено евреите, защото загубихме един голям свой приятел и силен дух, който опази България от войната при най- трудните военни ситуации, а след това тя изпада в безнадеждно положение.
към текста >>

72. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Свещеникът завел малката Богородица по Божие вдъхновение в най-светата част на църквата, т. е.
Това време е траяло до идването на Иисуса Христа, па продължава и сега. Иоаким и Анна са били благочестиви люде, Бог им дал дете - момиче, чрез което се отърва човечеството от греха. Това дете е било сетне майката на Господа нашего Иисуса Христа. Още кога била малка, тя била обещана от родителите си да служи Богу. Те са изпълнили това си обещание, като са я завели да служи Нему в храма. Свещеникът завел малката Богородица по Божие вдъхновение в най-светата част на църквата, т. е. Светая Святих, гдето той само един път в годината влизал. Мария е живяла в храма, като е прекарвала времето си повече в молитва. Ето що говори по това блажени Иероним: „Отначало аз бях учуден, когато видях, че Мария говори с Ангела, но това захвана да се повтаря. Тя се хранеше повече с храна от небето и тая храна Ангели й приносяха.” Георги Никомидийски на едно място говори: „Сам Ангелът дохожда при отроковицата, това е тайнство, което не разбираме: в детски години тя да се сподоби да й служат безплътни Ангели. Какво е това?
към текста >>

73. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

По-късно, преди срещата за Богородица на градината в Айтос, майката сънува 5 вечери наред малката си дъщеря в ковчег в дома им.
В събота сутринта гланцирах отгоре бетона на цялата плоча с мистрия. След обед, когато циментът беше постегнал, заваля дъжд - да полее плочата. Повече не капеше надолу. Бащата почина, а майката мина през криза, но остана да живее. Покриха къщата, измазаха отвътре и почнаха да я ползват. По-късно, преди срещата за Богородица на градината в Айтос, майката сънува 5 вечери наред малката си дъщеря в ковчег в дома им. Сестра й я сънувала 3 пъти. Дойдоха на градината и влязоха да спят, като никога в стаята, в мазето, където ние отсядахме. Не ни казаха нищо. Двете често боледуваха и аз ги бях разтривал няколко пъти. След свършване на братската среща ни поканиха на гости у тях.
към текста >>

При сбирката за ”Богородица” донесе 3 пъти овче мляко и сирене за празника.
От това нещо получи психическо разстройство. Отива да пасе овцете на зет си в с. Люсковец, където му е по-добре, Вижда насън двамата си внуци, че държат изпит в Невидимия свят и влизат да учат в Школата. От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя. Той е човек, готов да направи всичко за Братството. При сбирката за ”Богородица” донесе 3 пъти овче мляко и сирене за празника. Винаги подпомага градината в орането, копането и общата работа. 146. Електрически ток за градината в Айтос В градината има много работа и в бъдеще ще дойдат много млади хора, които ще помагат безкористно на общото дело. Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция. През пролетта на 2002 г. водата от извора намаля и искаха да разкопаят при главата и да хванат по-голяма струя.
към текста >>

74. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

На празника Голяма Богородица, който се празнува от Братството на 28 август, Слънцето е между 5° и 6° от Дева и в съвпад с моя радикален Нептун, намиращ се на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 6.
На физическата Нова година, която започва в 0 часа на 1 януари, Слънцето се намира на 10°20' в зодиакалния знак Козирог - в тригон с моя Нептун на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 2. Духовната Нова година, която започва около 22 март, с влизането на Слънцето в 0° на зодиакалния знак Овен, същевременно е празник на Светите Четиридесет мъченици и всички, които нямат имен ден, празнуват при започването на пролетта. Значи тогава е моят имен ден. 3. Слънцето ми в радикса се намира на 28°34' в Рак и е в съвпад със Слънцето на Учителя, намиращо се на 19°16' в Рак. 4. Божествената Нова година, която започва на 19 август, когато Слънцето е на 26° в Лъв, точен съвпад с върха на моя ІХ дом, точен съвпад с моя Меркурий на 25°26' в Лъв, с Юпитер на 25°38' в Лъв, с Нептун на 6°18' в зодиакалния знак Дева, тригон с радикалния ми Уран на 23°22' в зодиакалния знак Овен. 5. На празника Голяма Богородица, който се празнува от Братството на 28 август, Слънцето е между 5° и 6° от Дева и в съвпад с моя радикален Нептун, намиращ се на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 6. При започването на Новата учебна Духовна година на 22 септември, с влизането на Слънцето в 0° на зодиакалния знак Везни, съвпада с моя МС, намиращ се на 2° в зодиакалния знак Везни, с моето свръхсъзнание, което се пробужда и активно работи за идването на Новия живот на Земята. 7. При заминаването на Учителя на 27 декември Слънцето се намира на 5°38' в зодиакалния знак Козирог и е в точен тригон с моя Нептун, намиращ се на 6°18' в зодиакалния знак Дева. 8. На хороскопа, построен за България за идването на Новата епоха на Водолея в 1914 година, на асцендента изгрява 27°29' Рак - в съвпад с моето Слънце, което се намира на 28°34' в знака Рак. 3. Величка Няголова за хороскопа на Светозар Крумов Няголов За твоя хороскоп много мислих. Имаш съвпад на Плутон със Слънцето - тежък кармичен аспект.
към текста >>

75. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Учителят отбелязва в един разговор, че България е единствената страна в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен - Елохил, Който е Света Богородица, и Учителят Беинса Дуно - Духът на Истината.
Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г. до 1999 г. Черната ложа, която тогава беше много активна, щом разбра плана на Учителят веднага развали нашата работа и ние не изпълнихме повелята на Бога! Последствията от нашето непослушание се изсипаха върху главите ни. Сега България е в своя златен век, което се обуславя от присъствието на Духа на Истината - Беинса Дуно, с физическо тяло в нашата страна. Учителят отбелязва в един разговор, че България е единствената страна в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен - Елохил, Който е Света Богородица, и Учителят Беинса Дуно - Духът на Истината. След неизпълнението на повелята на Учителя, след 1939 г. Братството премина в един инволюционен период на развитие и първите шест упражнения започнаха да се играят назад. Ние навлязохме в един шейсетгодишен тъмен период на мъки и страдания. Учителят обяснява на ръководителите тежката ситуация, в която се намира светът, и понеже злото е много силно и активно, трябва да започнем да играем упражненията временно назад и черните да не забелязват светлината, която излиза от тях, и да не ни пречат и спират. По-късно Учителят шеговито добавя: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналите векове.” Понеже музикалното упражнение с гамата се даде в 1942 г.
към текста >>

76. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?
Учителят я раздава, подписана от Него на всички присъстващи на събора през 1912 г. Тогава Той казва: „Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." (3, с. 91 -1912г.)* ********** На този събор Учителят си слага престилка, умива краката на своите първи ученици, и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителят отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в Него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров Учител и започва да управлява Бялата и Черната ложа. На 11 август 1914 г. Учителят дава „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците. Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г. Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, последният вкарва България в Първата световна война.
към текста >>

77. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?
Учителят я раздава, подписана от Него на всички присъстващи на събора през 1912 г. Тогава Той казва: „Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." (3, с. 91 -1912г.)* ********** На този събор Учителят си слага престилка, умива краката на своите първи ученици, и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителят отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в Него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров Учител и започва да управлява Бялата и Черната ложа. На 11 август 1914 г. Учителят дава „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците. Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г. Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, последният вкарва България в Първата световна война.
към текста >>

78. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Тя е единствена в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен Елохил, който е Света Богородица, и Учителят - Духът на Истината Беинса Дуно.
* Беинса Дуно дава на братята и сестрите задача, да възстановят пълна хармония помежду си: да няма никакви спорове, кавги и разправии и тази хармония от Братството да се прелее в целия български народ. От България тази вълна на мир, хармония и добро да обхване цяла Европа и така да се избегне надвисналата над човечеството Втора световна война. Ако ние и българския народ не изпълним тази повеля на небето, България ще изгуби своите благоприятни духовни условия за 60 години. И този път ние не изпълнихме повелята на Бога и последствията веднага дойдоха върху главите ни. България е в своя златен век, който се обуславя от присъствието на Учителя - представител на Бога във физическо тяло в нашата страна. Тя е единствена в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен Елохил, който е Света Богородица, и Учителят - Духът на Истината Беинса Дуно. Понеже не изпълнихме повелята, Братството премина в инволюционен период на развитие. Шестте първи упражнения, които дотогава започваха със стъпки напред, започнаха да се играят назад. Ние влязохме в един 60 годишен период на мъки и страдания. Понеже злото става много силно, Учителят предлага да играем временно упражненията назад, за да не ни забелязват отрицателните сили и ни пречат. „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали в миналото." Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десни я крак напред в пътя на еволюцията.
към текста >>

79. 15. МЪРЧАЕВСКИЯТ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

- Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа Еделвайс.
Без любов те не се разрешават." (58, с. 125) „Днешният ден е облачен и вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителят изнася 4 беседи. Съборът завършва на 28 август 1944 г. - Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа Еделвайс. Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево. Учителят остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат да напише под пейката: „Първо - Мир по цялата Земя. Второ - България неутрална. Трето - Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто - В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г," След това го кара да напише датата, и деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево.
към текста >>

80. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Вижда пред себе си образа на Света Богородица,която и се усмихва и я завежда в салон, където около един човек, облечен в бели дрехи, бяла коса и брада, и светящи меки очи, имало група от хора, които пеели някакви непознати за нея песни, които много и харесали.
Мъжът и е машинист, кара локомотива на Цар Борис III, и често закъснява в дома си. Живеели са до гарата под наем. Мария, която е абсолютно трудолюбива е принудена да взима работа от околните хора и да шие до късно, за да изкара по някой лев и подпомогне семейният им бюджет. Почти редовно си ляга към 24 часа, когато се прибира мъжът й. Една вечер мъжът и закъснява много, минава 24 часа, а тя уморена продължава да шие и се излъчва. Вижда пред себе си образа на Света Богородица,която и се усмихва и я завежда в салон, където около един човек, облечен в бели дрехи, бяла коса и брада, и светящи меки очи, имало група от хора, които пеели някакви непознати за нея песни, които много и харесали. Тя почувствала в себе си голяма лекота и душата й се изпълнила с неземна радост. Запяла и тя с тях. Това хубаво видение се прекъснало от влезлият в стаята мъж, който извикал учудено: „Мария, ти луда ли си, че шиеш на машината и пееш високо в тази късна доба? " Мария веднага се връща в съзнание и му разправя за видението, което имала и мъжът и се успокоил. Легнали си да почиват и на другият ден Мария отишла в черквата и прегледала всичките икони, но никъде не открила образа на белият човек, който се запечатал дълбоко в съзнанието и.
към текста >>

81. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Георги й дава пълна свобода и тя за Петровден и Богородица редовно посещава братската градина до град Айтос.
Той избира второто място в квартала, да е близо до баща си и майка си. Построяват си къща. Баща му почива и майка му Елена мъчно се движи. Като живее 2 години при свекъра и свекървата, Стоянка ражда голямата си дъщеря Мария. Стоянка е свободна и редовно ходела в Горица на беседи. Георги й дава пълна свобода и тя за Петровден и Богородица редовно посещава братската градина до град Айтос. Раждат се Румяна и Радостина. Георги получава високо кръвно и се отказва от месото, и започва да яде хубавите вегетариански гозби, които му приготвяла сестра Стоянка. Децата се записват в Икономически техникум в Бургас и се хранели в стола. Без да им каже нещо Стоянка, те сами се отказали от месото и цялото семейство са вегетарианци. Сестра Стоянка работи като контрольор в киното от 1967 г.
към текста >>

Сестра Стоянка е от постоянното присъствие на градината за Петровден и Богородица.
На 14.02.1961 г. брат Георги Куртев напусна земният свят. Мъжът на Стоянка си купува кола и ги кара с нея редовно до градината. Понеже Георги - мъжът й е комунист, не идват да ги обискират за беседи. Георги Йорданов занася много свои беседи на съхранение в тях. Сестра Стоянка е от постоянното присъствие на градината за Петровден и Богородица. А техният дом е Аврамов дом. При нея отсядат всички, които идват или отиват към Бургас и Айтос. Много гости ги посещават в дома им, особено в летният сезон, когато посещават морето. Решават да направят къща. Подготвят бригада за събота и неделя, но Донка им казва, че е разсип и я отлагат за понеделник, на новата Луна.
към текста >>

за Богородица се запознахме със сестра Стоянка и дъщерите й на градината.
Вечерта, като се връща Стоянка в къщи, няма дори и локви по улиците. Понеже с. Стоянка е родена в края на март, тя започва да ръководи нарядите по посрещането на пролетта и братското събиране на края на месеца. Тя с дъщерите си почти всеки месец посещават градината и участват в общия братски живот. В 1991 г. за Богородица се запознахме със сестра Стоянка и дъщерите й на градината. Говорихме по много братски въпроси и станахме приятели. Тя е духовна и има обширни знания, придобити от четенето на беседите. В 1992 г. както винаги отидохме на връх Мусала да посрещнем лятото. То беше на 20.06.1992 г.
към текста >>

за празника Богородица на Айтос дойдоха сестра Стоянка с Румяна и Радостина и като никога дойдоха при нас в мазето, и спаха заедно с нас в стаята.
За седмица сърцето й влиза в нормалното русло, изчезва опасността от инфаркт, и тя оздравява. Дъщеря й Радостина като счетоводител често идваше до София - до Министерството на транспорта. За празника на Пролетта, тя беше на Мястото на Учителя и видях в очите й, че има кръвоизливи и силни болки в половата система повече от 2 години. Предложих й да и помогна, но тя не искаше и дума да става за това нейно болезнено състояние. 1999 г. за празника Богородица на Айтос дойдоха сестра Стоянка с Румяна и Радостина и като никога дойдоха при нас в мазето, и спаха заедно с нас в стаята. Забелязах, че бяха много разтревожени, но нищо не ми казаха. Изкарахме празника и те ни поканиха да им гостуваме в Поморие - Елена и аз. Пътувахме с кола до тях и се настанихме в стая. Разбрах, че за Румяна има смъртна опасност. Преди 4 прераждания в рода на баща й е извършено престъпление и четвъртото поколение трябва да плати - това е кармичният закон.
към текста >>

82. 44.Пенка Дякова Георгиева

Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата Свети Георги и Благовещение, на света Богородица.
Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им. По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш. Да бъда твой служител и полезна на всички хора, които ме заобикалят." Тяхната къща е била музикален дом с много инструменти, на които свирел баща й. По това време имало пътуващи театри и музикални групи, които спирали в техния дом и 3 дена не се дигала трапезата и не спирала музиката. Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата Свети Георги и Благовещение, на света Богородица. Черквата Свети Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества. Сестра Пенка в хороскопа и изгрява на Асцендента 10 градус на знак Стрелец и Юпитер я управлява. Баща й е бил типичен юпитерианец. Тя има в МС Нептун точен съвпад със зенита, който й отваря очите да гледа непрекъснато филмите от невидимият свят.(Прилагаме хороскопа й в Приложение I . ) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера.
към текста >>

Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски.
Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка. Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него. Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява.
към текста >>

- Голяма Богородица отива заедно с Венко и Петкана с колата им на градината в Айтос.
Вижда, че Учителят й подава писмо. Тя прочита „Мила майко" и тя си казала, че нейният син Деян се е сетил за нея и й писал. Учителят извъртял писмото и тя не могла да прочете това, което пишело, но на края на писмото вижда свещеният подпис на Учителя. В Божественият свят тя минава като любящата майка на Земята и нейните страдащи деца. Пенка слиза от езерата и за 28.08.1990 г. - Голяма Богородица отива заедно с Венко и Петкана с колата им на градината в Айтос. Вземат я Пенка от Пловдив и по пътя се отбиват при един ясновидец Коста в село Ягодово, приятел на доктор Теню и Ванга. Дават му подарък, но часовника на Пенка спира и 2 часа, докато са там - не мърда. Това показва, че този човек скоро ще си замине. И така става. В градината се настаняват да спят навън - на хлад.
към текста >>

83. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов Учителят работи усилено с веригата, като всяка година провежда братски срещи на членовете, около празника Голяма Богородица -15 август (сега 28).
Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов Учителят работи усилено с веригата, като всяка година провежда братски срещи на членовете, около празника Голяма Богородица -15 август (сега 28). Годишните срещи от 1899 г. до 1908 г. са проведени в град Варна. От 1909 г. до 1915 г.
към текста >>

На 15 август на един висок баир над село Арбанаси (Голяма Богородица) в З часа, когато на земята идват съществата на Бялото братство, при Учителя отива главата на Всемирното Бяло Братство - Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?
Скоро след това брат Димитър Голов напечатва книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителят ги раздава, подписани от него, на всички присъстващи на събора през 1912 г. Тогава той обявява: „Христос никога не е присъства така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации, образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." На този събор Учителят препасва престилка на кръста си и умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на Христос преди 2 хиляди години. На 15 август на един висок баир над село Арбанаси (Голяма Богородица) в З часа, когато на земята идват съществата на Бялото братство, при Учителя отива главата на Всемирното Бяло Братство - Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителят му отговаря: „Слушам, Господи, да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята." Тогава в Петър Константинов Дънов се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител, който управлява Битието и Небитието, Бялата и Черната ложа. В направения за случай хороскоп за точното време на вселяването на Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Това езотерично значи, че го правят цар на земята и слънчевата система. Това е третото раждане на Учителя: първото във физическия свят, второто - в Божествения и третото - в духовния свят. Лъв на Асцендента изразява една царственост в движението на Учителя - той е цар - баща на душите.
към текста >>

84. част II. Песните от съборите на Синархичната верига и кога се изпълняват

Богородица, Търново (Виж „ Изгрев ъ т", т.
X 20 август 1912 г., понеделник, Търново 6 . Видехом свят истини . Изпята. 18 август 1910, сряда, Търново 7. Воскресение Твое Христе Спасе Изпята. 10 август 1911 г., сряда, Търново 11 август 1911 г., четвъртък, Търново (Виж „Изгревът", т.Х І (Виж „Изгревът", т.Х І (Виж,, Изгревът", т.Х І (Виж,, Изгревът", т.Х І 15 август 1912 г., сряда, Св. Богородица, Търново (Виж „ Изгрев ъ т", т. XI 12август 1914 г., вторник, Търново (Виж„Изгревът", т.Х І 15 август 1914 г., петък, Св. Богородица, Търново (Виж „ Изгрев ъ т", т.Х І 8 . Снами Бог . Изпята: 10 август 1911 г., сряда, Търново 16 август 1912 г., четвъртък, Търново 9 . Да изправится молитва моя .
към текста >>

Богородица, Търново (Виж „ Изгрев ъ т", т.Х І 8 .
18 август 1910, сряда, Търново 7. Воскресение Твое Христе Спасе Изпята. 10 август 1911 г., сряда, Търново 11 август 1911 г., четвъртък, Търново (Виж „Изгревът", т.Х І (Виж „Изгревът", т.Х І (Виж,, Изгревът", т.Х І (Виж,, Изгревът", т.Х І 15 август 1912 г., сряда, Св. Богородица, Търново (Виж „ Изгрев ъ т", т. XI 12август 1914 г., вторник, Търново (Виж„Изгревът", т.Х І 15 август 1914 г., петък, Св. Богородица, Търново (Виж „ Изгрев ъ т", т.Х І 8 . Снами Бог . Изпята: 10 август 1911 г., сряда, Търново 16 август 1912 г., четвъртък, Търново 9 . Да изправится молитва моя . Изпята: 11 август 1911 г., четвъртък, Търново 12 август 1911, петък, Търново(Виж „Изгревът", т.Х І (Виж „Изгревът", т. XI (Виж „Изгревът", т.Х1 (Виж „Изгревът", т.
към текста >>

Богородица, Търново (Виж„Изгревът", т.ХІ, с.
Якоснам и Бог . Изпята: 13 август 1911 г., събота, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 498); 11.Тебе поем . Изпята: 15 август 1912 г., сряда, Св. Богородица, Търново (Виж„Изгревът", т.ХІ, с. 510); 16август 1912 г., четвъртък, Търново (Виж,,Изгревът", т. XI, с. 514,517); 17 август 1912 г., петък, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 524); 20 август 1912 г., понеделник, Търново (Виж„Изгревът", т.
към текста >>

Богородица, Търново [Виж„Изгревът", т.
XI, с. 554); 12. Великото славословие . Изпята: 10 август 1911 г., сряда, Търново (Виж„Изгревът", т.ХІ, с. 481); 15 август 1912 г., сряда, Св. Богородица, Търново [Виж„Изгревът", т. XI, с. 510); 16 август 1914 г., след обяд, събота, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 578); Нотен текст." Песни на Всемирното Братство." София, 1921-1922, с. 46-54 13.
към текста >>

Богородица, Търново (Виж,,Изгревът", т.
XI, с. 578); Нотен текст." Песни на Всемирното Братство." София, 1921-1922, с. 46-54 13. Страдна душо , Грешна душо . Изпята: 15 август 1912 г., 8 часа вечерта, сряда, Св. Богородица, Търново (Виж,,Изгревът", т. XI, с. 514); 18 август 1912 г., събота, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 531); 20 август 1912 г., понеделник, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с.
към текста >>

Богородица, Търново (Виж„Изгревът", т.
Изпята: 10 август 1914 г., неделя, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 547); 13 август 1914 г., четвъртък, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 564); 15 август 1914 г., петък, Св. Богородица, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 570); 16август 1914 г., събота, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с. 573,582); 4 август 1915 г., вторник, Търново (Виж„Изгревът", т. XI, с.
към текста >>

85. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

ТОМ 23

Палел кандилата на [иконите] «Матер Божи» (Мария Богородица), Христа и св. Никола.
Пловдив от баща земледелец, също майка, неграмотни. До 16-годишна възраст работил като земледелец при тях. На деветгодишна възраст заявил на родителите си, че в сряда и петък няма да яде не само блажно, но и риба, а те нека си ядат. На 12-годишна възраст си поръчва бакърено кепче с надпис: «Пийте студена водица, за да ви е мирна главица» - поставя го на уличната чешма и гледа дали се спират да четат написаното. На 15-16 години се поражда копнеж и ходел на църква, като при всяка работа ходел в гръцката църква «Света Петка», която се считала за лековита. Палел кандилата на [иконите] «Матер Божи» (Мария Богородица), Христа и св. Никола. На 19-20-годишна възраст бил войник. Той все изпълнявал религиозното си влечение. Бил образцов войник и го направили подофицер. Бил на военна служба и бил примерен като взводен подофицер - при един добър, разумен дру- жинен командир, на когото си оставял месечната си заплата на съхранение. През 1894 г.
към текста >>

86. XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Онези, които са се явявали чрез сеансите, са се представяли, че това е Слово на Господа Исуса Христа, от Бог наш Саваот, от Света Троица, от Света Богородица.
642-643 и стр. 656-658. Там ще прочетете как Учителят Дънов разрешава въпроса със спиритичната група в Пловдив и какво е становището на съставителя на «Изгревът». 7. Тези т.нар. «Логоси», които притежавам, са от 1915-16 г. «Логос» на гръцки значи Слово. Онези, които са се явявали чрез сеансите, са се представяли, че това е Слово на Господа Исуса Христа, от Бог наш Саваот, от Света Троица, от Света Богородица. След като ги прегледах, установих, че това го е диктувал някакъв свещенически дух. Във всичко изписано няма нито Дух, нито Сила, нито знание. Има едно празнословие, има думи, които нищо не значат, и едно преливане на думи от пусто в празно. Това е най-доброто определение - налива- не от пусто в празно. Разказваха ми, че имало цели купища написани такива «Логоси».
към текста >>

87. 6. Приносъ т на евангелистит е за България

Богородица и другите светци.
Със застъпничеството на британския, пруския и датския посланици, тримата архиереи Иларион Макариполски, Авксентий и Паисий са спасени. Поради натиска на гръцките фанариоти да запазят влиянието си в българската църква и присъствието на големите користни апетити на католиците - униати, българскит е православн и дейци са проявил и готовност да преговарят с Евангелския съюз за присъединяване. Идеята била българската църква да се обяви за част от протестантския милиет, като в този договор те са виждали един формален акт, който обезпечава независимост . При преговорит е между евангелскит е мисионер и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора: "Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела". С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество на Св. Богородица и другите светци. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване - единствено на авторитета на Светото Писание и договорът не се е сключил. В препятствие се превръща всъщност онова, което се явява фундамента на протестантството - позоваването единствено на Библията, като валиден авторитет. Евангелските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите - формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите. Този момент не дава отражение на взаимното уважение между протестанти и православни и на взаимната им подкрепа, особено в борбата на българите за независима църква. И до днес остава открит историческия въпрос: С какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били по-различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. (Пот.
към текста >>

88. Част 2. Коментар. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева

Богородица е Съборът на Веригата.
За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха - от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства. Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката "Заветът на цветните лъчи", отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С. П.РН.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ. 1912 [15 август Търново 1912 г.]. Затова тук съществуват тези 2 доказателства), а на 16 юли 1922 г. слиза Господния Дух.
към текста >>

89. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

Богородица и на сутринта станало чудото.
На тази постъпка тя се решава, след като са били обиколили всички видни лекари във Варна. Всички те са предлагали отрязване на крака. Майка му, Йордана, е била силно вярваща в Бога. Тя е имала опитността на силната молитва. Малкият, 3-4годишен Драгомир, сметнат от лекарите за умрял, със запалена свещ до главата, Йордана цяла нощ със сълзи на очи, го измолва от св. Богородица и на сутринта станало чудото. Тогава тя дава обет винаги на 28 август да занася 1 литър олио за кандилото в църквата. Тази нейна силна вяра й давала винаги сили за смели решения. Драгомир пристига късно през нощта на букурещката гара. Виелица, полутъмно. Гарата бързо остава безлюдна.
към текста >>

Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица.
За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит. В тези години Драгомир реализирва мечтата си. Записва, следва и успешно завършва Юридическия факултет при Софийския университет на 21 февруари 1922 г. След това се записва в Свободния университет за политически и стопански науки и в продължение на три години следва специалността "Дипломация и консулство", която завършва на 17 юли 1925 г. Междувременно, майка му Йордана започнала да се тревожи, че Драгомир ще остане стар ерген и отишла при циганка-гледачка, да й каже нещо за женитба. Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица. По това време Драгомир сънувал сън, че при него идва негов съученик, починал преди време и му казал, че скоро ще умре, но да не се тревожи, защото му е дадено бързо прераждане. Дотогава Драгомир никога не бил чувал за прераждане. Като заместник-директор на банка Драгомир често е бил канен на вечери, на балове. Обаче, годините на усилена работа и учение му се отразили на здравето, като започнал да страда от нервен стомах. Лекарите го съветвали да стане вегетарианец, да пие гореща вода, да излиза на екскурзии всред природата, да не посяга към цигари и алкохол и да прави фрикции на тялото си.
към текста >>

Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица.
Банката, в която Драгомир работел, кабинетът му и гишетата били разделени със стъклени стени. За охрана на чиновниците били раздадени пистолети. Един ден чиновник се занимавал с пистолета си, който гръмнал. Куршумът преминал покрай ухото на Драгомир. При прибирането си в къщи тази случка той разказал на майка си. Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица. Драгомир до края на живота си на 28 август носеше в църква 1 литър олио за кандилото на св. Богородица. При пътуванията му до София за изпити, той отивал на квартира при сем. Йордан Икономови, където се запознава с дъщеря им Милка. Тя е родена във Варна на 27 ноември 1897 г. Милка е едно от осемте деца на сем.
към текста >>

Драгомир до края на живота си на 28 август носеше в църква 1 литър олио за кандилото на св. Богородица.
За охрана на чиновниците били раздадени пистолети. Един ден чиновник се занимавал с пистолета си, който гръмнал. Куршумът преминал покрай ухото на Драгомир. При прибирането си в къщи тази случка той разказал на майка си. Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица. Драгомир до края на живота си на 28 август носеше в църква 1 литър олио за кандилото на св. Богородица. При пътуванията му до София за изпити, той отивал на квартира при сем. Йордан Икономови, където се запознава с дъщеря им Милка. Тя е родена във Варна на 27 ноември 1897 г. Милка е едно от осемте деца на сем. Йордан и Манола Икономови.
към текста >>

90. 14. Религиозните общности