Търсене в текстове за 'Богопознание'

Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал.

Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
към текста >>

БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде.

Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.

Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.
Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия. Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството. Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата. И обратното - каквото ставаше в Школата, това ставаше и в света. Ех, да бяхте видели какви представители имаше в тази Школа, поне вгледайте се в онези снимки, които са останали от времето на Школата. Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност.
към текста >>

Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието.

Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев. Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки? " Жорж поема книжката и чете: „Наука и възпитание" - първо издание.
към текста >>

И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.

И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
към текста >>

Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество.

Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество.
Хармоничните съчетания на Меркурий и Луната дават на ума богато въображение и конструктивни дарби и способности. Хармоничните съчетания между Меркурий и Венера придава на ума Венерините положителни качества: стремеж към красотата, ред и чистота в мисли, чувства, действия и слова. Дисхармонията между Венера и Меркурий показва липса на тези положителни качества. Хармонията между Меркурий и Марс придава на ума положителните Марсови качества: бързо мислене, умствена работоспособност, смели замисли, борчески качества, решителност, неуморимост („ум-бръснач” - съчетание на Меркурий с Марс – „акъл море” - съчетание на Меркурий с Юпитер). Дисхармонията между Меркурий и Марс е твърде лоша, защото придава на ума низшите Марсови качества: прибързаност, припряност, грубост, побойническа избухливост, безредност, нечистота, лакомия. Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество. За значението на хармоничното и пълно проявено влияние на Юпитер върху ума, Учителят казва: „Люде с това влияние са образци в изпълнението на волята Божия, каквито за в бъдеще ще се проявяват”. Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа, тактичност и внимателна и предпазлива обхода. Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди.
към текста >>

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно (1 )*. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно (1)* . Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>