Търсене в текстове за 'Боголюбие'

Ето какво значи Боголюбие: „Человек ще погледне към Създателя си, и очите му ще се взрат към Светого Израилева" (Исай гл.17, ст.7).

Ето какво значи Боголюбие: „Человек ще погледне към Създателя си, и очите му ще се взрат към Светого Израилева" (Исай гл.17, ст.7).
Така евреите, нито един не беше изселен вън от България, благодарение на съвета и препоръката на Учителя. А решението бе на цар Борис да послуша Учителя, за да останат те тука, а не да бъдат изселени там, с риск да загинат. Така те бяха спасени от лагерите на смъртта. Учителят ги спаси. Бог ги спаси. Ето какво значи Боголюбие: „Человек ще погледне към Създателя си, и очите му ще се взрат към Светого Израилева" (Исай гл.17, ст.7).
към текста >>

Ала онези от приятелите, които са имали възможност да Го следват и с Него да преживеят съборните дни, бидейки макар и на фронта, продължаваха да живеят със синовен спомен за това свещено сътрудничество с Него и да хранят светли надежди за времето, когато пак заедно с Него ще продължат да вдъхновяват своя живот със светлите идеали и принципи за Боголюбие и Богослужение.

Ала онези от приятелите, които са имали възможност да Го следват и с Него да преживеят съборните дни, бидейки макар и на фронта, продължаваха да живеят със синовен спомен за това свещено сътрудничество с Него и да хранят светли надежди за времето, когато пак заедно с Него ще продължат да вдъхновяват своя живот със светлите идеали и принципи за Боголюбие и Богослужение.
Ето така добих своята свобода и бях законно освободен от всички проведени мобилизации през време на трите братоубийствени кръвопролитни войни. Войните не прекъснаха в главни линии дейността на Учителя. Той бе интерниран във Варна през 1918 г., но обществените фактори Му попречиха да се среща с приятелите, които често навличаха военното облекло, за да воюват по бойните полета. Това диктуваха условията на тези драматични години, през които народът ни плащаше тежък кървав данък. Учителят прие присъдата на тези условия без съпротива. Ала онези от приятелите, които са имали възможност да Го следват и с Него да преживеят съборните дни, бидейки макар и на фронта, продължаваха да живеят със синовен спомен за това свещено сътрудничество с Него и да хранят светли надежди за времето, когато пак заедно с Него ще продължат да вдъхновяват своя живот със светлите идеали и принципи за Боголюбие и Богослужение. Почти всички приятели от цялата страна с трепет очакваха края на войните и онзи светъл ден, когато пак наново ще бъдат събрани под един покрив, за да изучават писаните и неписани закони на Битието, законите за въдворяване на Царството Божие тук, на земята. Всички приятели очакваха дните, когато наново ще чуят тържествените песни и Божественото Слово за претворяване на живота в светлината на Новото Учение. През тези години Учителят се преселва от Варна в София. Домът на семейството Петко и Гина Гумнерови, живущи на ул. „Опълченска" № 66, Му дава подслон.
към текста >>

Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие.

А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр. Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие. В храма на широкото му сърце имаше издигнати два олтаря, пред които той принасяше най-скъпото от своя живот; и огъня пред тези два жертвеника до последна минута никога не угасна. Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и неразбрани. Ала никой никога не е обичал България повече от пастира Иван Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея. Той се радваше и хвалеше Бога за нейните малки успехи, а крушенията на нейните идеали, било по бойните поля или дипломатическите зали, както и язвите на вътрешните неуредици, пронизваха с паляща скръб сърцето му. Да, никой не я обичаше повече от него.
към текста >>

Боголюбие и напредък: с Бога напред!

Милостив бъди самобитно. Не по заповед. Не защото си чул или чел препоръка за това. Не защото е писано в Евангелието, че милостивите са блажени; а по влечение на твоето сърце; по стремежа на своята собствена душа. Човек става праведник и творец на правдата след като получи заповед за това отвътре, само след като обикне доброто и доброчестината. III. Боголюбие и напредък: с Бога напред! Сбогом! Да ходиш смирено (благоговейно) със своя Бог. Значи, изисква се да бъдеш религиозен, благочестив, набожен, боголюбив. 1. "Даходиш смирено със своя Бог", съдържа главните елементи на идеалната религия. а) Да ходиш .
към текста >>

Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата.

Без да разгледваме сега нейната история и начало, или ролята й в задгробния живот; Религията, Вярата в Бога, е абсолютно необходима в настоящия наш и частен, и обществен живот. а) Като Залог за тържеството, крайното тържество на правдата. Ако изгубя живота си за правдата, кой, освен Господ на силите, вечният Разпоредител на всички и всичко, може да гарантира, че не съм умрял напусто? б) Като Душа или Живот на Нравствеността. Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот.
към текста >>

Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието.

а) Като Залог за тържеството, крайното тържество на правдата. Ако изгубя живота си за правдата, кой, освен Господ на силите, вечният Разпоредител на всички и всичко, може да гарантира, че не съм умрял напусто? б) Като Душа или Живот на Нравствеността. Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци.
към текста >>

Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие.

Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие.
И така, това са основните начала на пълно нормален човешки живот: Правда, най-първото. Прочее, първом търсете правдата. Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно.
към текста >>

Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV.

Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност. Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност.
към текста >>

Първа в живота стои (или трябва да стои, за да бъде той нормален и плодовит) правдата или справедливостта; втора - милостта или благоволието; трета - набожността или боголюбието.

При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани. Те имат, с други думи, в своите взаимни отношения и социална стойност, естествен йерархичен ред. Първа в живота стои (или трябва да стои, за да бъде той нормален и плодовит) правдата или справедливостта; втора - милостта или благоволието; трета - набожността или боголюбието. Понеже тоя природен факт, от една страна, изглежда, дори и между нравоучителите, да е неизвестен; и понеже, от друга страна, спазването или не на тоя йерархичен ред е от съдбоносна за живота важност, аз ще трябва да се занимая с него по-обстойно. а) Няма съмнение, че в морала и естеството на нещата такъв йерархичен ред, или степенуване на начала (принципи) и добродетели, съществува. Той се загатва в пословичната мъдрост, в изречения като тези: "От две добрини избирай по-голямата; от две злини - по-малката". Или: "Дълга преди удоволствието" и подобни. Изказва се внушително и изрично в свещените книги, в текстове като следните, - запример: Милост пред жертва (жертвоприношение) - Осия 6:6; мисъл, която Спасителят обичаше да цитува(в Мат.
към текста >>