Търсене в текстове за 'Блаженства'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл.
УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл.
към текста >>

20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията?
към текста >>

Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли.
Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет?
към текста >>

Изречените от Христа блаженства не са само девет?
Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните.
към текста >>

Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата!
Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня!
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
към текста >>

Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си.
към текста >>

2. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ

На следващия ден, 22 юни 1942 г., Учителят на Молитвеният връх също държа Слово и говори за блаженствата, и че ние сме неделими и единни в цялата природа.
Случи се така, че аз, който проучвах причините за войната и сестра Стоянка, която написа текста на песента „Мирът иде", бяхме поканени от Учителя, заедно с други петима братя и сестри, на последната екскурзия на Учителя от 20 юни 1942 г. до 3 юли 1942 г. на 7-те Рилски езера. Първият ден, когато се изкачихме на Молитвения връх, беше 21 юни 1942 г. Учителят обърна внимание и показа причината, заради която в сегашната война се бият християнските народи. На следващия ден, 22 юни 1942 г., Учителят на Молитвеният връх също държа Слово и говори за блаженствата, и че ние сме неделими и единни в цялата природа. На този ден преди една година - 1941 г., Германия нападна Съветска Русия. В следващите дни, ако проучите Словото Му, ще откриете много истини, които за нашето време бяха скрити и недостъпни за нашето съзнание. Учителят разгледа подробно въпросът за Мира и войната. Ние, които имахме отношение към този въпрос, присъствахме при неговото разрешение. Навремето, когато Учителят е свалил мелодията „Мирът иде", с нея приключва Европейската война през 1918 г.
към текста >>

3. СЪДЪРЖАНИЕ

Блаженствата на Христовия Дух 64.
Опущения и престъпления 59. Семейни истории 60. Ученик на Христа 61. Изпращам те в света 62. Атаки през деня и през нощта 63. Блаженствата на Христовия Дух 64. Вътрешната верига на учениците 65. Писмо до една приятелка 66. Безпогрешното мнение 67. Астрологически аспект от 15 000 години 68. Съжителството 69.
към текста >>

4. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование.
към текста >>

Той използва същия закон за блаженствата Господни, използва същата сила Господня, свърза ме с нея и ме пренесе 2000 години назад, за да направя връзката между себе си, между думите на Христа, между закона, чрез който са изявени тези блаженства и накрая всичко това да свържа със себе си и с днешната епоха.
Изгревът... , т. 5 вувах лека, лека като перце. Ако ме духнеше някой щях да полетя в пространството - такова ми бе усещането. Като погледнах Учителя, за да му благодаря видях, че очите му бяха сини, макар че иначе те са кафяви. Да, очите му бяха сини, точно такива каквито са били на Исус Христос в онази епоха, така както ни е казвал Учителя. Той използва същия закон за блаженствата Господни, използва същата сила Господня, свърза ме с нея и ме пренесе 2000 години назад, за да направя връзката между себе си, между думите на Христа, между закона, чрез който са изявени тези блаженства и накрая всичко това да свържа със себе си и с днешната епоха. Затова, за да ми покаже, че времето за Божието благословение е едно и също, а различни са времената и обикновените хора. Премигвах, оглеждах очите му, а те бяха сини и когато той забеляза моето смущение от тази промяна каза: „Сега можеш да си вървиш". Аз си тръгнах, вървях към къщи и се опитвах да мисля Нищо не измислях. Накрая благодарих, че видях и доживях да видя едно от изявленията на Христа, както преди 2000 години така и същото изявление сега в тази епоха чрез Учителя. Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа.
към текста >>

5. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл.
Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас. Затова го запаметявам много добре.
към текста >>

6. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област.
Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени.
към текста >>

7. 4. СКРОМНА ОДЕЖДА

Има един израз от Евангелието: това са блаженствата изречени от Христа: "Блажени нищите духом!
Иначе нямаше да те има на Изгрева. Скромната одежда те пази отвън и съхранява отвътре." Стоя като зашеметена. Отидох си в стаята и се заоглеждах в голямото огледало. Започнах да се оглеждам и да си задавам мислено въпроси, на които трябваше да дам отговор. Накрая и аз дойдох до заключението на Учителя, че така съм си много добре. Има един израз от Евангелието: това са блаженствата изречени от Христа: "Блажени нищите духом! " Но до този израз още не съм стигнала. Имам път да вървя към него.
към текста >>

8. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце.
На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие. А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.
към текста >>

(Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом.
Събрание у дома в 11 часа сутринта. Присъствуват: Ние с Гина. Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Димитров, Я. Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: - Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните 9 правила. (Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух. За да може да разрешите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде. Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата.
към текста >>

9. Наряди за 1948 г.

Затова Учителят казва някъде: „Мирът Божи превъзхожда всяко знание." А Христос в блаженствата казва: „Блажени Миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Сега пред човечеството се отваря новият път - възходящият път на Любовта, на Мира.
Следователно пътят на Мира е път на съзнателна работа, път към съвършенство. Много трябва да се работи, за да се придобие Мирът. Учителят казва: „Миротворството е качество, което се придобива не в един живот, а през цялата вечност". Мирът говори за присъствието на Божия Дух в човека. Мирът е пламъкът на Божественият Дух, който е посетил човека. Затова Учителят казва някъде: „Мирът Божи превъзхожда всяко знание." А Христос в блаженствата казва: „Блажени Миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Сега пред човечеството се отваря новият път - възходящият път на Любовта, на Мира. В този път ни води нашият обичен Учител. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ София - Изгрев 10. XII. 1948 г. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, По случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в неделя, 26 декември, точно в 5 ч. с. ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред: Добрата молитва.91 псалом.Молитва на Царството.„Духът Божи".Евангелие от Матея,9гл.,9-14ст.Евангелие от Марка, 9 гл., 38-50 ст.Евангелие от Лука, 15 гл., 11-32 ст.Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1 -24 от.Беседа: „Хигиена на живота" (от тома „Нашето място", стр.
към текста >>

10. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият - на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянната любов или на Блаженствата, Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всекиго.
Апостолът казва: „Всеки, които престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.“ Вярвам, че мнозина са смели да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на вечния живот, не на човешкия, временен. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият - на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянната любов или на Блаженствата, Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всекиго. Например вие обичате някого, някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я вкъщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.“ Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някои общество, всички ви посрещат добре, защото има какво да вземат. Вземат ли ви каквото имате, показват ви вратата, през която сте влезли.
към текста >>

11. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14.
Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11. Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „Път" са добили Мъдрост и Любов. 12. Те са за нас образец и пример велик. Аз за себе си избрах С радост „Тесний път". 13. Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен! 17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи Път да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният Път“ се редува със „Светлият Път“ и с „Божият Път“.
към текста >>

12. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

В друга беседа се говори за блаженствата.
Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл.
към текста >>

13. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

Нашето Отечество , това е мястото на блаженствата, при ония благородни и велики души, а тук на земята ние сме колонисти.
Моята любима мисъл, любимото съзерцание и размишление е за Господа. Винаги и все по една нова мисъл за Господа. През целия ден аз трябва да мисля за Господа. Последната ми мисъл на деня трябва да бъде пак за Господа, за да живея и имам пълнота в живота си. 177 Отечеството. Нашето Отечество , това е мястото на блаженствата, при ония благородни и велики души, а тук на земята ние сме колонисти. И като колонисти как трябва да устроим живота си? Идеите предвечно съществуват. 6.VІ.1922 г. 178 Падналият. Падналият 7 пъти пада и става.
към текста >>

14. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта.
48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата.
към текста >>

15. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха.
29.VII.1932 год., петък Имаше на изток тъмни облаци. Слънцето не се показа. Тъмни облаци, тъмни и мъгляви, се носеха във висините. В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко. Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха. След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода. Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил. Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа. Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения. Дойде и Учителят.
към текста >>

16. 11. Из беседата от Учителя на 29.VII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Блаженствата не са разбрани.
Йоана, I стих: „Знаем, че сме от Бога." Размишление върху този стих. 5 гл. Матея за четене. Първите два стиха ще прочета аз, а другите вие ще ги прочетете. Размишление върху четеното. Блаженствата не са разбрани. Ключ, с който не можеш да отключиш, ключ ли е? Също - и за перо, за мастило, за краката, ръцете, очите, сърцето; ум, който не мисли, ум ли е? Превърнете тези величини, направете ги положителни. Ключ, с който се отваря, ключ е. Език, който говори, език е и пр.
към текста >>

17. 11. Разговор с Учителя на 5.VIII.1932 г., 9 ч сутринта, до огъня

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Сега ще ви дам нови блаженства.
Вместо да ти дават лекарство за болест, тогаз ще ти дават лекарство за здраве. Този еликсир го търсиха едно време. Блажени богатите, които раздават богатствата си. Блажени сиромасите, които раздават сиромашията си. Това е притчата за днес. Сега ще ви дам нови блаженства. Блажени богатите, които като раздават богатствата си, не осиромашават. И блажени сиромасите, които раздават сиромашията си и не забогатяват. Обичайте планината, за да ви даде нещо!
към текста >>

18. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”.
към текста >>

19. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа.
И моето желание е вие да не блуждаете, но да вървите напред и да се не спирате да гледате назад като Лотовата жена. Павел казва: задното забравям и към бъдащето се стремя. Възлюбвание Господа и ближния си, това е лозинка на живота. Това е Христовото учение. Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината. Моя поздрав на всички.
към текста >>

Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят.
Възлюбвание Господа и ближния си, това е лозинка на живота. Това е Христовото учение. Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината. Моя поздрав на всички. Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин. Ако му пишете, поздравете го.
към текста >>

20. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

” А съществото ме гледаше с тези изцъклени очи и искаше да ми каже: „Небе, небе, но то е вече решено и ще го вземем.” Защото Косьо се беше залутал в света и беше опитал всичките му блаженства и удоволствия.
И това е едно силно и ужасно същество с изцъклени очи. И ми казва: „Ей-сега, декември 2001 г., е редът на Костадин. Ще го вземем! ” А аз го погледнах, погледнах и към Небето и посочих с ръка нагоре, като казах: „Небето ще разреши този въпрос! Да бъде волята на Небето! ” А съществото ме гледаше с тези изцъклени очи и искаше да ми каже: „Небе, небе, но то е вече решено и ще го вземем.” Защото Косьо се беше залутал в света и беше опитал всичките му блаженства и удоволствия. Но Учителят го е обичал винаги и го е защитавал. Писах този сън на Светозар. Той ми каза по телефона само: „Ще видим тази работа! ” И до декември оставаха 3 ÷ 4 месеца. Аз усилено работих да остане още Костадин на земята и да работи за Делото Божие, тъй като точно сега се е събудило съзнанието му и защо да не постои още.
към текста >>

21. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

Учителят при една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Белева и брат Белев, и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка.
Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграмът: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставлявяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа :"Разпни го! " Но когато част от неговата кръв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80000 удара на Христа в Преторията, стават негови верни последователи. На всекиго, който го удря веднъж, му се схваща ръката, намества се умът му и той не може да го удари вече втори път. Учителят при една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Белева и брат Белев, и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят. Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя, и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителят получава картината на Пентаграмът във видение през 1898 г. и работи усилено с нея.
към текста >>

22. 15. СОЦИАЛИСТИ И КОМУНИСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО СА ПО-ГОЛЕМИ ИДЕАЛИСТИ ОТ ДУХОВНИТЕ ХОРА

- На блаженствата.
Този живот не се основава на принципа на щастието, но на принципа на висшата разумност." ПОУЧАВАШЕ ГИ. Беседа от Учителя , държана на 7 януари 1923 г. - В: Поучаваше ги . Беседи от Учителя .София. 1948. с. 18,19 „И отвори устата си, та ги поучаваше." - На какво? - На блаженствата. Блажен е онзи , у когото е пробудено Божественото съзнание . Той трябва да работи. Божественото съзнание е пробудено във всички крайни течения - в анархистите , в комунистите . То е пробудено и в духовните хора, и в учените, ивъв вегетарианците. И анархистите, и комунистите имат хубави идеи.
към текста >>

23. 2. ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

2. ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО БЛАЖЕНСТВАТА .
2. ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО БЛАЖЕНСТВАТА . Беседа от Учителя ,държана на 5 септ . 1943 г. - В: Вечното благо . Съборни беседи . София. 1944. с.
към текста >>

24. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

С едно от блаженствата Исус облажава онези, които гладуват и жадуват за правдата.
"Незиблемата основа на властта е справедливост, а не състрадание." - Президент Уилсон. "Ако Бог е само милостив, Той, тогаз, е Бог несправедлив." - Йънг. "Той уврежда добрите, който щади лошите." - Сирус. "Милостта е често пъти неправдива; Правдата е винаги и милостива." - "Първом Правда." "Първом търсете Божието царство и неговата правда; а всичко това (което е вам потребно) ще ви се прибави." - Исус Христос. "Думата правда е бележита и в двата библейски завети. С едно от блаженствата Исус облажава онези, които гладуват и жадуват за правдата. Това означава, предполагам, онези, които над всичко друго копнеят да бъдат правдиви и да постъпват право. "Те ще се наситят". Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив." "Ала какво значи туй правда, право, правдивост? Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи, че човеците са тъй съставени и поставени, щото потребно е да постъпват по известен начин към Отца си в небесата и братята си на земята; т.е. има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир.
към текста >>

25. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.
Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново. Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал. Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината. След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.
към текста >>

26. 5. Ученикът и изпитите

Глава 2. Ученикът - път и живот

“Радвайте се, когато ви гонят, хулят и кажат зла реч за вас, голяма е заплатата на небесата.” Блаженствата не са нищо друго, а проверочен изпит за ученика, те се отнасят само за него.
За този момент Учителят застава крепко до ученика, за да му помогне в трудния час на излитането и освобождаване от ограниченията на миналото и старото. “Ако бях на ваше място, какво бих искал от живота, от светлите същества, от Бога? Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не характеризира ученика, както изпитите. Слушател ли е, професорът не се интересува, студент ли е осторожно следи книжката му. На земята няма по-голяма радост и по-голямо отличие от това - да бъдеш ученик, оттам и изпитанията, изпитите са признак, че пред Учителя не стои слушател, а ученик. “Радвайте се, когато ви гонят, хулят и кажат зла реч за вас, голяма е заплатата на небесата.” Блаженствата не са нищо друго, а проверочен изпит за ученика, те се отнасят само за него. Най-висш момент за ученика е, когато стигне до там да посреща изпитанията с радост и благодарност.
към текста >>

27. 25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Не е тази нашта плачевна долина; Блаженстват тук, всички: природа и люде - Туй рай е!
Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна, И люляк, и здравец и бяло кокиче - Природата цяла беше във премяна: На всяка шубрака църтеше и птиче; Поляни обширни с посеви обрасли Се гледат - на всъде човекът грижливо Работил - овошки със плодове красни ... Бе всичко омайно и тъй приветливо! Приятна бе тука и таз изненада - Аз нийде не видях някого да дреме, Не видях човека от нужда да страда, Да пъшка, кат носи животното бреме. И млади и стари прилежно с драгост Се трудят да трупат, събират за зима... Сърцето ми сладко затупте от радост. Тук бирник не видях десятък да зима! - Водачо щастливи, викнах аз тогази, Кажи ми, за Бога, къде ме довлече - Във кой кът вселенен кракът ми нагази; Защо оставихме земята далече? Не е тази нашта плачевна долина; Блаженстват тук, всички: природа и люде - Туй рай е! - къде е моята родина? Там синца в неправда беснеем кат луди! - Човече злочести, духът отговори, Ний сме на земята - там, гледей е Рила; И Хемус се дига във тез кръгозори - България туй е - родината мила! Но тук веч живее по-ново потомство Със нови наредби и нова управа; Изчезна светът стар и мрак, вироломство - На правда, човечност тоз кът е държава. Тук братски живеят; войска ги не пази Ни стража, нито власти за тях е потребна - Те любят!
към текста >>

28. Съдържание

Оратория на 9-тях и 18-тях блаженства: „Проповедта на планината” 291.
285. Никой не иска да съдействува 286. Как влязоха песните в песнопойката на Мария Тодорова 287. Как и защо съм се родила 288. Как се запознах с брат Христо 289. Ораторията „Бог е Любов” 290. Оратория на 9-тях и 18-тях блаженства: „Проповедта на планината” 291. Концерт на Рила 292. Пробният камък на певицата в „Лучия ди Ламермур” 293. Опит да се работи с неподходящи лица 294. Кой променя молитвите на Учителя? 295. Защо Лилиана не дава тефтерчетата на Савка 296.
към текста >>

29. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

Оратория на 9-тях и 18-тях блаженства: „Проповедта на планината” 291.
285. Никой не иска да съдействува 286. Как влязоха песните в песнопойката на Мария Тодорова 287. Как и защо съм се родила 288. Как се запознах с брат Христо 289. Ораторията „Бог е Любов” 290. Оратория на 9-тях и 18-тях блаженства: „Проповедта на планината” 291. Концерт на Рила 292. Пробният камък на певицата в „Лучия ди Ламермур” 293. Опит да се работи с неподходящи лица 294. Кой променя молитвите на Учителя? 295. Защо Лилиана не дава тефтерчетата на Савка 296.
към текста >>

30. 274. Пръстенът на Учителя

Например в деветте блаженства, за които Христос говори на планината, преди да започнем първото блаженство, Учителят дава следния текст: „И качи се Христос на планината, и приближиха се учениците Му до Него, и тия блаженства девет, които изговори Христос в „Проповедта на планината” (прочутата „Проповед на планината”), бяха отправени не към народа, а само към Неговите ученици.” И за всяко едно блаженство Учителят пък отговаря със свои думи и стават осемнадесет блаженства.
Учителят казва: „Ние всички имаме тази змия, която съблазни Ева в Райската градина. Ако извадим малкия мозък на човека заедно с гръбначния стълб - ето я змията, която е в човешкото тяло и която винаги го съблазнява. Когато змията не е ухапала опашката си, тя дава съблазън на човека. А когато улови опашката си, такава змия е символ вече на ония висши духове, които отдавна са ликвидирали всички човешки слабости”. И такава змия, този символ във вид на пръстен или каквото и да е, се дава на Дух, който е победил всички човешки слабости. Например в деветте блаженства, за които Христос говори на планината, преди да започнем първото блаженство, Учителят дава следния текст: „И качи се Христос на планината, и приближиха се учениците Му до Него, и тия блаженства девет, които изговори Христос в „Проповедта на планината” (прочутата „Проповед на планината”), бяха отправени не към народа, а само към Неговите ученици.” И за всяко едно блаженство Учителят пък отговаря със свои думи и стават осемнадесет блаженства. Там Учителят казва следните думи: „Когато блудният син се върна при баща си и каза: „Приеми ме като последен твой слуга, защото не съм достоен вече да се наричам твой син! ”, бащата му сложи на пръста на ръката пръстен във вид на змия, която е ухапала опашката си и го заметна с мантия на Божествено благословение, и сложи специална трапеза в негова чест. И когато дойде по-големият му брат и възропта защо бащата не постъпва тъй към него, а към блудния син, бащата му отговори, че той беше загубен и се намери, и трябва да му подадем ръка, и да се радваме, че той се връща с разкаяние при нас.” В.К.: И този пръстен, след като си замина брат Христо, кому го дадохте? Вие го пазехте при Вас? Л.Т.: Пазя го, ама го турих на пръста на Венцислав Янков.
към текста >>

31. 290. Оратория на 9-тях и 18-тях блаженства: „Проповедта на планината”

290. ОРАТОРИЯ НА 9-ТЯХ И 18-ТЯХ БЛАЖЕНСТВА: „ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА” Л.Т.: Ето една пак оратория.
290. ОРАТОРИЯ НА 9-ТЯХ И 18-ТЯХ БЛАЖЕНСТВА: „ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА” Л.Т.: Ето една пак оратория. Друга оратория написах: „Христос се качи на планината”, „Проповедта на планината” и говори девет блаженства. Събудиха ме пак на разсъмване. Една Божествена ръка минава върху мене и каза: „Пиши! ” И написах: Евангелие от Матея започва: „Блажени нищите духом.” Те са девет блаженства. Добре, но в беседите Учителят отговаря на всяка проповед със свои думи.
към текста >>

Друга оратория написах: „Христос се качи на планината”, „Проповедта на планината” и говори девет блаженства.
290. ОРАТОРИЯ НА 9-ТЯХ И 18-ТЯХ БЛАЖЕНСТВА: „ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА” Л.Т.: Ето една пак оратория. Друга оратория написах: „Христос се качи на планината”, „Проповедта на планината” и говори девет блаженства. Събудиха ме пак на разсъмване. Една Божествена ръка минава върху мене и каза: „Пиши! ” И написах: Евангелие от Матея започва: „Блажени нищите духом.” Те са девет блаженства. Добре, но в беседите Учителят отговаря на всяка проповед със свои думи. Извиква към народа: „О, вие нищи духом, отворете сърцата си за Господа!
към текста >>

” И написах: Евангелие от Матея започва: „Блажени нищите духом.” Те са девет блаженства.
290. ОРАТОРИЯ НА 9-ТЯХ И 18-ТЯХ БЛАЖЕНСТВА: „ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА” Л.Т.: Ето една пак оратория. Друга оратория написах: „Христос се качи на планината”, „Проповедта на планината” и говори девет блаженства. Събудиха ме пак на разсъмване. Една Божествена ръка минава върху мене и каза: „Пиши! ” И написах: Евангелие от Матея започва: „Блажени нищите духом.” Те са девет блаженства. Добре, но в беседите Учителят отговаря на всяка проповед със свои думи. Извиква към народа: „О, вие нищи духом, отворете сърцата си за Господа! Толкова говеда са живели във Вашите сърца. Давали сте ги на смъртни хора. Дайте сега”.....Сине мой, дай ми сърцето си - казва Господ, - за да го очистя.” И се получиха осемнадесет блаженства и се получи една оратория голяма.
към текста >>

Дайте сега”.....Сине мой, дай ми сърцето си - казва Господ, - за да го очистя.” И се получиха осемнадесет блаженства и се получи една оратория голяма.
” И написах: Евангелие от Матея започва: „Блажени нищите духом.” Те са девет блаженства. Добре, но в беседите Учителят отговаря на всяка проповед със свои думи. Извиква към народа: „О, вие нищи духом, отворете сърцата си за Господа! Толкова говеда са живели във Вашите сърца. Давали сте ги на смъртни хора. Дайте сега”.....Сине мой, дай ми сърцето си - казва Господ, - за да го очистя.” И се получиха осемнадесет блаженства и се получи една оратория голяма. И за всяка проповед имам различна гама и различни мелодии, от хубави по-хубави. Никой не се е сетил да композира върху „Проповедта на планината”. Сега, преди да се изпълни тази оратория, има Слово от Учителя. И Той казва, че както блудният син, като се върна при баща си, бил е приет с любов от своя отец и в знак на радостта на бащата към своя разкаял се вече син, той сложи на пръста му пръстен, на който има змия -змията, ухапала опашката си, Учителят го каза. И го замята с мантията на Божието благословение.
към текста >>

0.99143099784851