Търсене в текстове за 'Благочестие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Летопис Вергилий Кръстев

император Константин Багренородни (913-959 г.) и тъстът му Роман Лакапин (920-944 г.), движени от Христово благочестие купили Неръкотворния образ и го пренесли в Константинопол и го поставили в храма, църквата „Св. София'.
узаконил християнството като държавна религия. През 325 г. в гр. Никея той свикал Вселенски събор и бил съставен „Символът на вярата". През 944 г. император Константин Багренородни (913-959 г.) и тъстът му Роман Лакапин (920-944 г.), движени от Христово благочестие купили Неръкотворния образ и го пренесли в Константинопол и го поставили в храма, църквата „Св. София'. Това пренасяне от църквата се празнува на 16 август всяка година. Майка му Елена отишла в Йерусалим и открила животворния кръст, върху който е бил разпънат Христа. Тя събрала и други реликви от страданията на Исуса Христа, които дотогава се пазели в Рим. Тя приела и плащаницата на Исуса Христа, а това е било платното, с което е било обвито тялото на Исуса, след което е било намазано със смирна и алое. Йосиф Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла.
към текста >>

2. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи.
Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт.
към текста >>

3. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Такова благочестие е фалшиво благочестие.
- Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено. Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искания даже има и бой.
към текста >>

4. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие.
Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие. А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои.
към текста >>

5. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

Средоточени към великата цел на живота: това е благочестието не в Неговата ограничена смисъл но в неговата безгранична.
к Евреем 1:5 7 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Т.М. (Всяко слово да бъде жива сила) Любезна Сотирка, [2] Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средоточени към великата цел на живота: това е благочестието не в Неговата ограничена смисъл но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога Источника на всичко с Христа Изявената Любов в Нейната Пълнота. Вас ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, мир и радост за душата. Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима любов непрестанна.
към текста >>

6. ВТОРИ МЕСЕЦ

22 септември - 22 октомври 1922 г. София

Средото- чение към великата цел на живота; това е благочестието не в неговата ограничена смисъл, но в неговата безгранична.
Мъдростта, това е онзи вътрешен страж, който ни запазва и предпазва от прибързани постъпки и необмислени дела, всичко в мъдростта се движи с бавния, но спокоен и сигурен темп на Духа. Мъдростта живее вътре, а се проявява чрез Любовта навън. Чувствувам, че мъдростта е много скрита в глъбините на човешката душа, но тя открива една такава дълбочина на човешката душа, в която дълбочина човек намира себе си. [Няма подпис, почеркът е на Савка] ПЪРВО ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО СОТИРКА Любезна Сотирка, Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средото- чение към великата цел на живота; това е благочестието не в неговата ограничена смисъл, но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога, Източника на всичко, с Христа изявената Любов в нейната пълнота. Вам ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, Мир и радост за душата. Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима, Любов непрестанна.
към текста >>

7. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля.
С Милостта Господ съгради жилището на душата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал.
към текста >>

8. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие.
Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно учение. При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях. Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна. След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот. А. Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение. Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие. Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно. И така стана. В скоро време се превърна на голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна. Той беше достояние, въпрос на разглеждане, само от възрастните братя.
към текста >>

Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно.
Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна. След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот. А. Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение. Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие. Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно. И така стана. В скоро време се превърна на голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна. Той беше достояние, въпрос на разглеждане, само от възрастните братя. По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от десет братя. В Негово отсъствие братята, взели службата на съдии, се събирали вечер да обмислят да осъдят простъпката на провинилия се брат и да вземат някакво решение.
към текста >>

С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост.
Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години. Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си. Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това. Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок. Б. Наведе се той и пишеше на земята 1920 година, месец август, от 19 до 25. Съборни дни в град Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България.
към текста >>

9. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260

Савка Керемидчиева

(Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие.
С Нея я пази от всички злини. Затова Той я постави целител на нейните болки и грешки; затова пази Милостта в твоето сърце, за да си здрав и щастлив през дните на живота си. Не я отдалечавай от вратата на жилището си. XI. (81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII. (Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от стария человек с делата му.
към текста >>

10. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя.
- И същевременно има и много други работи, които не Ви чета и когато дойде Вашият Учител, ще ви каже. - Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител. Кой е най-силния глагол? (Искам, мога, обичам.) - Въздържам се. В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията: Иеремия 44 глава, 26 стих: „За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова! " Откровение 20 глава от 9 до 15 стих. 9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето, та ги изпояде." 10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк. И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт." 15 стих: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено".
към текста >>

11. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

4. 37. Благочестие.
1, ст. 21 ; Йаков гл. 13, ст. 13; I Петрово гл. 3, ст. 4. 37. Благочестие. Йаков гл. 1, ст. 27 ; II Петрово гл. 1, ст. 3 ; гл.
към текста >>

12. 29. [Разговор] при палатката на Учителя, 4.VIII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има и едно усърдие, благочестие, които допринасят.
Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкова силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: усърдие, благочестие, доброта трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има и едно усърдие, благочестие, които допринасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, тогава става трудно за тебе. Вие не ме познавате кой съм. Никой от вас не ме познава кой съм аз.
към текста >>

13. 10. Разговор с Учителя на 4.VIII.1932 г. при палатката Му

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр.
Той знае какво ще бъде в края. Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкоз силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр. трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, това става за тебе трудно.
към текста >>

Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят.
Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкоз силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр. трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, това става за тебе трудно. Вие не ме познавате кой съм. Никой от вас не ме познава кой съм аз.
към текста >>

14. 2. Планети

ПЕТЪР МАНЕВ

Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие.
Ето и тия аналогии пък според Сефариал. „Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта, любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртна индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пречки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна неестествена смърт, заточение, тайни общества”. Синдбад и д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, няколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло. В отделния хороскоп, дадена планета ще има само някои от тия значения, които и се приписват, а кои са те, се определя от положението на планетата по знак, дом и аспекти.
към текста >>

15. СТРАХ МЕ Е!

Благоразумието трябва да предшествува предпазливостта, а благочестието - благоразумието.
Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен, преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшествува страха. Благоразумието трябва да предшествува предпазливостта, а благочестието - благоразумието.
към текста >>

16. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

„И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов.
Това е Христовото учение. Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината. Моя поздрав на всички. Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин. Ако му пишете, поздравете го. Той ни покани да го посетим в Габрово.
към текста >>

17. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

В какво се състои тяхното благочестие?
Самопожертвуване трябва да има в този свят, доста лъжи! Някои казват: „Колко ще ми се заплати, за да служа? " Никакво плащане вече не трябва. Аз говоря за тези, които се считат християни, за другите не говоря. Затова Христос казва: „Които не са християни нека излезат навън, за да се знае, кои са за и кои против." Хората от света казват за някои: „Ето тези са благочестиви християни". В какво се състои тяхното благочестие? - Ходят редовно на църква. - Не, не, църквата , това сме ние, тези живи тела, това са църквите . Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога живаго.
към текста >>

18. 11. КОМУНИСТИТЕ, АКО ПРАВЯТ ДОБРО, ИМАТ ГОСПОД В ДУШАТА СИ

„Живейте в святост и благочестие".
Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази любов живее в мене. Докато се жертвувам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живейте в святост и благочестие". И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист , когато кажат : „той не е вярващ , но върши добро" . И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист , без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам . Ако прави добро, кой стои по-горе?
към текста >>

19. 5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите

С мнимата си святост и външно благочестие те са спечелвали благоволението на простолюдието и особено на жените.
2, гл. 19, ст. 3, гл. 23, стр. 23. 5. С мнимата си святост и външно благочестие те са спечелвали благоволението на простолюдието и особено на жените. Те са били хора лицемерни с външна праведност. Особено користолюбиви. 6. Приемали са, че съдбата управлява всичко, но са приемали също, че понякога участва и човешката воля. 7. Приемали са безсмъртието на човешката душа. 8. Приемали са бъдещото възкресение на човешкото тяло.
към текста >>

20. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението.
Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ.Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята.
към текста >>

21. 6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев

Има живи свидетели за неговото благочестие, проповядване и жива вяра, както в Севлиево като многогодишен гражданин - още и от живия негов личен приятел и общественик г-н А. С.
А и мъдростта, здравото разсъждение, чудесната му памет не го напуснаха до последните дни на живота му. Почина в Господа на 9 февруари 1909 г., навършил цели 88 години и няколко месеца. Години пълни, често пъти, със скърби и мъчнотии, но изживени с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години. Погребан е в Севлиевските гробища. Има живи свидетели за неговото благочестие, проповядване и жива вяра, както в Севлиево като многогодишен гражданин - още и от живия негов личен приятел и общественик г-н А. С. Цанов (91 годишен старец, първия инициатор и виновник за основаването на Българското Евангелско Благотворително Дружество в България). Севлиево, юни, 1932 г. Цв. Цветанов - Пастир на църквата
към текста >>

22. 6.10. Елена М.Стоун

Тя запали в мен свещен огън на благочестието.
И колкото по-голяма опасност се е явявала за изклинчване от длъжностите, за кръшване от правия път, за апатия към духовните интереси и въобще за опорочаването и оматериализирането ми; толкова с по-голяма сила, яснота и пълнота заговорвал е в мене нейният спомен с нейните съвети, песни и молитви, жестове, усмивки и майчина грижа. Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя. През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление. Многобройни са подобните ми спасявания чрез спомените за нея и не мога да ги предам тука, но това е достатъчно да охарактеризира грамадното и влияние върху мен чрез онова, което тя ми е внушила през времето на общуването ми в гр. Самоков и отчасти с последните ни редки срещи и кореспонденция. Тя запали в мен свещен огън на благочестието. Никое друго лице - ни сродници, ни приятели, ни родители, ни съпруга, ни свещеници, ни проповедници не са упражнили нито една стотна част от това благотворно влияние върху мене, каквото упражни покойната ми майка в Христа и сестра в Господа г-ца Елен Стоун. Трябва да се отбележи, че понеже, по едно щастливо съвпадение се венчах с девойка, която бе нейна любимка, като ученичка, нашите връзки се засилиха толкова повече, че тя ни прие в своя дом в гр. Пловдив като младоженци. И колко много ни се радваше тя, с каква нежност и майчино внимание ни обслужи! Уви!
към текста >>

23. 1.3. Стефан Томов и Учителят

И двамата са се подвизавали в един период на безверие и отстъпничество от закона; и двамата се старали да повърнат народа назад към благочестието на техните отци.
Следователно, и този, когото пророк Малахия нарича пророк Илия, е Йоан Кръстител. Че това е вярно, явствува положително от факта, че делото, което пророк Малахия казва, че щял да извърши пророк Илия, а именно да обърне сърцето на бащите към чадата и сърцето на чадата към бащите, ангел Гавраил го отдава на Йоана Кръстителя, като казва в Лука 1:17: "Той (Йоан) ще предиде пред лицето му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата". Тук естествено се повдига въпроса: защо пророкът нарича Йоана Кръстителя Илия? На този въпрос отговаря току-що цитирания стих, че Йоан ще предиде пред лицето му (на Месия) е духа и силата на Илия. Действително Йоан Кръстител в много отношения е приличал на пророка Илия. И двамата са се подвизавали в един период на безверие и отстъпничество от закона; и двамата се старали да повърнат народа назад към благочестието на техните отци. Дори и по облекло и храна те си приличали. И тъй, очевидно е, че пророк Малахия нарича Йоана Кръстителя пророк Илия, и че когато Христос казва, че "Илия е вече дошел", той, съгласно пророка Малахия иска да каже, че Йоан Кръстител е вече дошел. Не е ли крайно нелепо твърдението на теософи и дъновисти, какво когато Исус казал, че Илия е вече дошел, той искал да каже, че понеже Йоан Кръстител бил дошел, а Исус го нарича Илия, то Йоан Кръстител бил превъплътен Илия? О времена, о нрави! Може ли да мине такава крайно нелепа и дори смешна мисъл през ума на хора, които се хвалят със своето християнство, при ясните думи на ангела Гавраила за Йоана Кръстителя, думи, които теософи и дъновисти съвсем игнорират: "Той (Йоан Кръстител) ще предиде пред лицето му е духа и силата на Илия"?
към текста >>

24. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие.
От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов.
към текста >>

25. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXV

Да използваме благочестието.
Новите времена искат нови мехове и ново вино. За вашето дете се иска диета. При такива случаи не му давайте за 24 часа никаква храна, освен малко топла вода на глътки или слаб чай. Вода на ден можеш да му дадеш да изпие до 300-400 гр. Хармония в живота е потребна - според семето и плода. Да използваме благочестието. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 29 септември 1916 г., София (изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас; получена на 1 септември 1916 г.) София 29 септември 1916 г. Подполковник М. Сотиров Бургас Л.М.С. В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия характер. Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога.
към текста >>

26. 41. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 10 октомври 1916 г., София

Минчо Сотиров, писма

Да използваме благочестието.
Новите времена искат нови мехове и ново вино. За вашето дете се иска диета. При такива случаи не му давайте за 24 часа никаква храна, освен малко топла вода на глътки или слаб чай. Вода на ден можеш да му дадеш да изпие до 300-400 гр. Хармония в живота е потребна - според семето и плода. Да използваме благочестието.
към текста >>

27. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

После, колко интересни бяха тия четири състояния между благочестие и страх!
Всяка беседа на Учителя е един Chef-d’oeuvre [(фр.) шедьовър] на философка мисъл и творчество, обаче и снощната бе нещо необикновено за мен. Не еднаж съм бивала в чудо как често мислите, които ме занимават, онова което току-що сме си писали с Вас се преплита в Неговите беседи! „От Господа биде това и чудно е в нашите очи”, се казва някъде. Колко интересни и правдиви бяха изложенията Му за писателите! Как изискано трябва да пише всеки романист, всеки стихотворец! После, колко интересни бяха тия четири състояния между благочестие и страх! Ето че именно на тая последна тема мислех да Ви пиша веднага след завършването на вчерашната част от писмото ми. Колко бих желала, Вий Хелмира, никога да не сте слизала от висотата на благочестието! Или това са болки, до които не бива да се докосваме. Но, сега искам винаги да Ви виждам като благочестива девица! И знаете ли, че първата целувка, която човек си позволи, снема невинността от душата и той тръгва по наклонената площ!
към текста >>

Колко бих желала, Вий Хелмира, никога да не сте слизала от висотата на благочестието!
„От Господа биде това и чудно е в нашите очи”, се казва някъде. Колко интересни и правдиви бяха изложенията Му за писателите! Как изискано трябва да пише всеки романист, всеки стихотворец! После, колко интересни бяха тия четири състояния между благочестие и страх! Ето че именно на тая последна тема мислех да Ви пиша веднага след завършването на вчерашната част от писмото ми. Колко бих желала, Вий Хелмира, никога да не сте слизала от висотата на благочестието! Или това са болки, до които не бива да се докосваме. Но, сега искам винаги да Ви виждам като благочестива девица! И знаете ли, че първата целувка, която човек си позволи, снема невинността от душата и той тръгва по наклонената площ! В свръзка с това, което Ви писах за нашият висок идеал, нека преживеем в благочестие тия шест години, за да изпълним както Сарра задачата ни спрямо ония, които има да дойдат чрез нас. Какъв ли е резултата от последното Ви жребие?
към текста >>

В свръзка с това, което Ви писах за нашият висок идеал, нека преживеем в благочестие тия шест години, за да изпълним както Сарра задачата ни спрямо ония, които има да дойдат чрез нас.
Ето че именно на тая последна тема мислех да Ви пиша веднага след завършването на вчерашната част от писмото ми. Колко бих желала, Вий Хелмира, никога да не сте слизала от висотата на благочестието! Или това са болки, до които не бива да се докосваме. Но, сега искам винаги да Ви виждам като благочестива девица! И знаете ли, че първата целувка, която човек си позволи, снема невинността от душата и той тръгва по наклонената площ! В свръзка с това, което Ви писах за нашият висок идеал, нека преживеем в благочестие тия шест години, за да изпълним както Сарра задачата ни спрямо ония, които има да дойдат чрез нас. Какъв ли е резултата от последното Ви жребие? И сега, бях Ви отстъпила на А...! Що ли е Господ определил? Ако Той реши да не се интересувам от Вас, тогава ще се оправдаят надеждите на една друга душа, която страда негде далеч, далеч... Ето, че и днес приказчицата остана неразказана! Следният път ще започна с нея. Асавита.
към текста >>

28. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие!
В палатките горят светлинки. Осветени отвътре, те приличат на големи фенери. Запалените огньове хвърлят върху тях тайнствена светлина. И сега Учителят е между нас. Но лицето му е тъй мрачно! Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие! Не бива да го има тука! Така се заражда лицемерие и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите. Който не обича Бога, и Той не се интересува за него.” Кънти гласът Му, макар и тих. Гори в очите му страшния пламък на Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той. Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.
към текста >>

29. 4. Петият час

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Беше момент, когато всичкото благочестие като външна дреха, всичкото смирение и външно лицемерие се оголват.
Бяха години на сериозно учение, на познаване, на каляване. Защото ние познаваме доброто и злото, едва, когато те се проявят на светло. Никога представите за тях не могат да бъдат точни, докато човек не се прояви такъв, какъвто е, и докато не изживее на яве своите скрити побуждения. За нас тъкмо тогава атмосферата стана почти прозрачна. Нямаше вече човек, който можеше да се скрие от погледа. Беше момент, когато всичкото благочестие като външна дреха, всичкото смирение и външно лицемерие се оголват. Като ненужни люспи падаха покривалата, и сега вече гледахме се очи в очи. Никой вече не можеше да каже за себе си, онова, което му понася. Човекът стоеше открит и всичките му мисли и желания, всичките му тайни помишления можеха да се видят на длан. Беше се изпълнило онова казано в онзи стих от Евангелието: “Няма да остане нищо скрито, покрито.” Бяха вече минали времената на “хубавите" приказки, думите загубиха своето значение и смисъл, защото делата се натрапваха, говореха грубо. С това виждане ние посрещахме и изпращахме датите, времето, годините, чийто удари се стоварваха върху тялото на Братството, което стоеше цялостно и единно, опряло широкия си гръб, търпеливо и със самообладание да устоява, без да направи опит дори да се защищава.
към текста >>

30. Тефтерче 4. Съборни - Рилски

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Блудна жена не може да учи хората на благочестие. 19.
Бог е Слънцето, което изгрява. То е една емблема. Божественият дух ще обнови и изправи всичко. 18. Комунизмът е учение за братството. Застрелването, бесенето не са Божествени постъпки, а дяволски. Блудна жена не може да учи хората на благочестие. 19. Аз съм уверен в успеха на онова, което вършим, защото Господ е с нас. Бодри и спокойни. 20. Ние не можем да разкрием всички тайни. Добрите хора нищо няма да изгубят, за тях идат блага, но за лошите - големи страдания. 21. Мнозина може да се опълчат против нас, но Той ще превърне всичко на добро. 22.
към текста >>

31. 2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

Не рачи много философия, че исуитити чакаха с отворени пазухи и с пятдесят очи такава една слабост от страна на няколцината мними тия представители и това е едно на ръка, защото всяк от исуитити беше видял, че с гидиша си не щат могат довека преоспе да впосеят ядовитата си зараза, ами тряба под вид на исуитското си благочестие (първия този канон на това хайдушко сборище) да употребят друга политика, сир.
С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 832-834. Тряба вече да сте са известили, че развратния Гику [Драган Цанков], иступления Ваклидов и шарлатанина Миркович, първити тези слепи папищашки оръдия и немилостиви поборници народнаго ни права, пред месяц време са разпръснаха като чил еврусу. Всряд една тишина на работити и там гдето са ругаяха тия врагове с бедния ни родец, чу ся, че папищаши ги изпъдили като уж вече за недостойни, но пред тоя слух, както са научавам, някои си от представителите биле им предложи[ли] да ги възмездят тъй, както те искат, само да дръпнат крак от папищашити. Не рачи много философия, че исуитити чакаха с отворени пазухи и с пятдесят очи такава една слабост от страна на няколцината мними тия представители и това е едно на ръка, защото всяк от исуитити беше видял, че с гидиша си не щат могат довека преоспе да впосеят ядовитата си зараза, ами тряба под вид на исуитското си благочестие (първия този канон на това хайдушко сборище) да употребят друга политика, сир. да потаят вече работата и да хванат тайната..., а за да заливосат очити на ония хаплювци, кои си мечтаят за нещо си, не закъсняха да се ползуват от показаната им слабост и тъй, вътре в една седмица, утрепката им са прикъса, Ваклидов хвана да са кай и разкайва, а Цанков да търси пят пари за хляб! От сутрента до вечерта не преставаха да миткат около някои си простодушни, а нощем уж изпъдени от всряд папищашити, а то при тях едяха и пиеха и земаха уроци. Наконец Ваклидов сполучил да вземи препоръчителни писма и са запилял в Браила при безценнити тамо българи, които са в положение да спомогнат всячески на бедния си народ. Не знайме вече браилчени с какво сърце са го приели, знам само, че препоръчителните му писма пишеха да са нареди писар на някоя си търговска къща тамо. Според последнити же известия, казват че щял да става редактор на един вестник.
към текста >>

32. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване.
Най-верен свидетел на техния действия е животът. Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от достоен мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г. В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония. 32. На 8 декември 1846 г. въпросното изложение бе предадено като писмо на г-н Дашков, вицеконсул в Молдо-Влахия. I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване. Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други. Затова именно началниците се стремяха да запазят за себе си избирането на епархийските владици и да не се отстъпва това дело на самите епархии. Това право се смята за собственост на константинополския патриарх. И това става не в интерес на народа, нито се върши за издигане значението на православието, а за да могат по свое усмотрение да уволняват, да преместват, да избират и да назначават каквито, когато и където пожелаят. А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II.
към текста >>

Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията.
Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност. Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.). От тези малко на брой и кратки примери става съвсем ясно, че злощастният ни народ страда ежедневно много. Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията. Затова тя не само отхвърляше и сега отхвърля предложенията на народа, но и го обвинява в непослушание. За да бъде по-спокойна, тя арестува по-знатните, като ги праща на заточение или пък осъжда с още по-тежки присъди. Едни биват отравяни, какъвто беше случаят с Дионисий Казански (Котленски), други изпраща на заточение, както постъпи с Неофит, трети клевети, че замислят нещо лошо, както се случи с хаджи Иларион Стоянович от Елена. Учителите из провинцията обявява за безнравствени и безбожници. Това е общо оръжие на злите и порочните люде, което те насочват срещу доблестните мъже.
към текста >>

0.91759991645813