Търсене в текстове за 'Благословение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 138 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Така получавахме благословението Му.
Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител".
И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.
към текста >>

3. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.
По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук. Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек? Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята. И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения. Аз бях извикан при следователя на разпит. На масата пред него * стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години. Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам. Вие сте финансов експерт и сте от Братството.
към текста >>

4. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.
Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем. От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало. Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата. За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение. Но изнасям само тези случаи за поука и назидание.
към текста >>

5. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.
към текста >>

6. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение.
Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае. Имало е някаква причина. Но каква е - до днес никой не знае. Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение. Но тогава Учителят седи и чака. Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към салона, но те не минаха. Да не би да се е случило нещо? " Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде". Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите".
към текста >>

7. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си.
Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията.
към текста >>

8. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение.
А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116. Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя. Защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. А Духът на Истината е в Словото на Великия Учител.
към текста >>

9. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение.
Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен.
към текста >>

10. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава.
В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път. Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с ръка слънчевия възел. "Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия.
към текста >>

11. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата.
Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха.
към текста >>

Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили.
"Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.
към текста >>

12. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му.
Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги биваше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействуваше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено.
към текста >>

13. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Трябваше да опита от българските козунаци." После Учителят обясни, че за някои души е благословение да им бъде разрешено да пребивават и да влезнат в едно животно.
Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка. Учителят видя изумлението ни, усмихна се и каза: "В него беше влезнал един католически кардинал. Трябваше да го нагостя. Трябваше да опита от българските козунаци." После Учителят обясни, че за някои души е благословение да им бъде разрешено да пребивават и да влезнат в едно животно. Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава. След като видяха грешката си, че допуснаха кръчма, дим на кебапчета и дандания, старите приятели решиха да я поправят. Заедно със Славчо Печеников решиха да направят вила на Учителя - Той да ходи там, да диша чист въздух, а не този от дима на кебапчетата тук. Намериха архитект, направиха план и всички тържествено отиват при Учителя. Той беше намръщен.
към текста >>

14. 5_33 Никакви места

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение.
"Никакви места" Бяхме на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим? " Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място.
към текста >>

А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро.
Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим? " Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече.
към текста >>

15. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле.
Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви .
към текста >>

България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План.
Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух. Но българите проиграха този исторически случай. Силите на разрушението действуваха чрез управниците на този народ. Те му бяха най- големи врагове. Събитията и времената след това доказаха това.
към текста >>

16. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

ТОМ 1

Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на Небето.
Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи грешката си през 1914 година спрямо България. Но тя не се поправи. Страданието на България се дължи на Англия. В 1914 година, в началото на Европейската война, България искаше да тръгне с Англия, но Англия я тикна да върви с Германия, за да бъде бариера между Русия и Цариград. Тя е причината България да тръгне в друга посока с Германия и след това да загуби войната. Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на Небето. Но сега вече няма да го има. Тя се намеси срещу едно Божие дело и ще плати накрая. Божията правда раздава всекиму заслуженото." "Англия не се коригира през 1918 година Тя воюва заедно с Русия. Накрая Англия постъпи лошо с Русия. Не й дадоха нищо, а й закараха и оставиха в Русия болшевизма в наследство.
към текста >>

17. 5_43 Учителят за Втората световна война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите поколения, които ще дойдат, за да могат да ги реализират тези идеи, които днес се дават, чак през 1999 год." На следващата година -1940 - Учителят каза следното: "Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейския гнет.
През лятото на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите поколения, които ще дойдат, за да могат да ги реализират тези идеи, които днес се дават, чак през 1999 год." На следващата година -1940 - Учителят каза следното: "Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейския гнет. Но това са методи на Черната ложа на тези източни братства. Сега е борбата между двете ложи - между Бялата и Черната ложа. Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи. Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез внушение. Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят.
към текста >>

18. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани от жеста Му и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме.
към текста >>

19. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Дава им благословение.
След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание над нас, заради нашето, както и на българския народ, непослушание към Него, към Думите и Словото Му. Убеден съм, че това е така. Аз имах едно видение три години преди това, преди да дойдат руснаците в България. Идват на коне, застават на "Изгрева". Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение. Това го видях в своето видение преди да дойдат руснаците. Но го видях и наяве на "Изгрева", след като те дойдоха. И видях наяве още много неща. Видях как руснаците дойдоха на "Изгрева", как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в салона, как си прожектираха военни филми и правеха своите военни събрания там. Учителят бе горе в стаичката Си и не бе доволен от това разрешение на нещата.
към текста >>

20. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.
Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
към текста >>

21. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България.
Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата.
към текста >>

22. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

ТОМ 2

А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек.
Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 год. А в 1922 год.
към текста >>

23. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

ТОМ 2

Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение.
Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
към текста >>

24. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

ТОМ 2

Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение.
Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял. Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро. И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не утегчава сърцето ти. Сега е време за бодрост. Господ ще извърши делото си.
към текста >>

25. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия.
към текста >>

26. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение?
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?
към текста >>

27. Разговор Седмий. Заключение

ТОМ 2

Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно.
Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си. Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята. Ще има постоянни преговаряния на земните царства. Но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството.
към текста >>

28. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога.
Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год.
към текста >>

29. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение.
Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя.
към текста >>

30. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение.
Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото закона е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума така събрана има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за издаването на беседите." Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак.
към текста >>

31. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март.
* * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
към текста >>

Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
* * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА. Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

32. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му.
Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>

33. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 2

Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи. Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния студент от таванската стаичка. Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
към текста >>

34. 35. ПОСЛУШАНИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение.
Но, ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше тя я поправи. След това ми казва: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение. Друг случай. Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си! " След пет дни братът оздравя. Пристига след това и пита: „Учителю, как така оздравях? " „Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да дочакаш изцеляването си.
към текста >>

А Той казва: „Благодарността е връзката между ученика и Божието Благословение.
Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея? " Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й. Отиват и двете да благодарят на Учителя. А Той казва: „Благодарността е връзката между ученика и Божието Благословение. За всичко благодарете! "
към текста >>

35. 39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА

Борис Николов

ТОМ 2

Нещо ме привлича към Вас." Учителят му казва: „Ние носим голямо благословение.
39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни. Преди изборите, които Цанков тогава загуби, минава един офицер на кон край гората на Изгрева, отминава, но се връща, слиза от коня и идва при Учителя и Го пита: „Кой сте Вие? Нещо ме привлича към Вас." Учителят му казва: „Ние носим голямо благословение. Но за онези, които ни пречат, ние сме огън всепояждающ! " „Какво искате Вие? ", пита офицера. „Искаме мир", казва Учителят. По това време Александър Цанков е председател на Народното събрание от 1926-1930 г.
към текста >>

36. 94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН

Борис Николов

ТОМ 2

Това вече е благословение
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода. Ще се излекувате." Ако човек не може сам да се закачи към Първоизточника на живота, трябва да потърси чист посредник, чрез който да потече към него Божествения извор. Това вече е благословение
към текста >>

37. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

Борис Николов

ТОМ 2

Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII.
Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам.
към текста >>

Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII.
Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон.
към текста >>

38. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен.
7. ПОСВЕЩЕНИЕ „И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава.
към текста >>

Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ.
Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека. Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата. Това е велика духовна вълна. Тя прониква и изпълня формите на живота.
към текста >>

Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни.
- Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него?
към текста >>

39. 54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми.
Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз. Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първият котел, започнахме да ядем. Той беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги и накрая три-четири дни ядохме от сърмите му. Бяхме много гладни и много млади.
към текста >>

40. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Благословението се определя от Духът Божий.
7.Черно тефтерче N1 - 1931 г. 8.Бяло тефтерче. 9.Бележник N 3 от 1933 г. 10. Бележки N 5 от 1924 г. Какво имаше в тези тефтерчета то ще проверите, когато ги вземете от нея и публикувате този материал, тогава ще разберете цената на кражбата. Благословението се определя от Духът Божий.
към текста >>

41. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение.
А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая". „Руси веднага заминава за Русе с жена си и децата си.
към текста >>

42. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това беше едно благословение за нас.
Там идваха власите с конете, а те бяха овчари в планината и пасеха овцете по високите пасища. Имаха по 10-20 коня. Яки планински кончета, специална порода, за да носят на гърбовете си тежки товари. Бяха с къси, но много здрави крака и мускули. Тези кончета можеха да товарят по 100-200 кг багаж и го изнасяха по най-стръмните пътеки нагоре. Това беше едно благословение за нас. Така власите поеха грижата за пренасяне на багажа. Към тях имаше прикрепени от нашите младежи, които бяха част от групата, която се занимаваше с организацията за излизането на Братството на 7-те Рилски езера. Те им помагаха, съдействуваха, с тях вървяха хора, които поправяха тук-там пътеката. Където има мочурище ще сложат камъни и клони, за да могат конете да минат без препятствия. Не ни взимаха много скъпо.
към текста >>

43. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

То е едно благословение за онзи, който пребивава там.
Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала? Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки. Ние от своя страна бяхме толерантни към тях и никой от нас не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека. Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас.
към текста >>

44. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Благословението се изписва върху онзи когото Духът определя да съхранява Словото.
Аз съхраних Словото на Учителя. Онези, които посегнаха през 1980 г. да окрадат съхраняваното от мене Слово ще получат заслуженото. Онези, които разбиха и разнесоха материалите и ги пръснаха насам и натам не могат да имат съдействието на Небето в никакъв случай. Това ще го проверите. Благословението се изписва върху онзи когото Духът определя да съхранява Словото. Духът на Словото е Глава на Истината. А Глава на Истината е Божествения Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. А Абсолютния Дух на Битието е Духът на Всемировия Учител - БЕИНСА ДУНО. А неговото Слово е Слово на Бога и е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството.
към текста >>

45. 10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Благословението се изсипва по благодат от Свише и то върху онези, които Духът избере.
Повече този Братски съвет не можа да сътвори нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото. Те не приеха дара. Но Учителят го прие. Ако го бяха приели, нещата по друг начин биха се развили в Братството. Благословението се изсипва по благодат от Свише и то върху онези, които Духът избере. Ето това е важното.
към текста >>

46. 11. ДАР ЗА УЧЕНИКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тогава нашият дар към Бога се приема и Неговото благословение се изсипва върху ученика.
Но този път се случи обратното. Мазилката не замръзна и не падна. Сега придобих друг опит. Личният ни живот започва и свършва. Големият ни живот, животът ни в Бога е живот вечен. Тогава нашият дар към Бога се приема и Неговото благословение се изсипва върху ученика. Тогава ученика раздава с любов плода на своя труд.
към текста >>

47. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Благословението, което имаш идва от там - на кого си се посветил.
Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил. На Бога или на себе си? Някой е богато надарен, умен, способен, но всичко е посветил на себе си. Друг човек има по-малко, но ги е посветил на Бога. Така единия човек слиза, а другия възлиза нагоре. Благословението, което имаш идва от там - на кого си се посветил. Тука са двата пътя. И накрая ще завърша с един финал: Един брат отива при Учителя и Го пита: „Учителю, може ли да ми дадете две формули. Като кажа едната да стана невидим. А като кажат другата формула, да стана видим." Учителят му казва: „Не е ли по-добре да знаеш формула, като я кажеш да ставаш невидим за лошите духове. А като кажеш другата формула да бъдеш видим за добрите духове." Братът казал: „Дайте ми ги Учителю!
към текста >>

48. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25.
Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също.
към текста >>

Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85.
Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство. Те не искат да отредят място на Бялото Братство в българската общественост. А ето, ние сме работници на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше. Така сметката се ликвидира. Това е голяма загуба за българския народ. Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко.
към текста >>

49. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога. Аз ви уча на законите на природата, това е днешното Учение. Аз не ограничавам никого. Затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън. То ще трябва да се приготвите за това мъчение.
към текста >>

50. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

За душите няма по-голямо благословение от това на земята.
Идеите са семенцата, а почвата са готовите човешки души. Какви души се привличат, в какво отношение се създават около този Божествен Център, това е Великата Алхимия на Разумния Свят. Какви сили действуват. Какви Добродетели се призовават на живот. На това чудно явление, в него присъствувахме, в него участвувахме. За душите няма по-голямо благословение от това на земята. Пред нас е образът на Учителя. Как дойде Той? Как ни призова? Как работи с нас? С какви сили се бори и как преодоля всички мъчнотии!
към текста >>

51. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони.
Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво. И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява. По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони. Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони. 13. Законът за десятъка в Школата.
към текста >>

Който участвува в него ще участвува и в благословението.
Той може да измени всякога човешките закони. 13. Законът за десятъка в Школата. „Законът за десятъка е закон за най-малката жертва. Той се изпълнява по свобода. Това е за Божието дело. Който участвува в него ще участвува и в благословението. Този закон се отнася за верните в Братството." 14. Законът за най-малката жертва. „Каквото вършиш - върши го с любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка. Той е за учениците.
към текста >>

Това е благословение за тебе.
Той е за учениците. Той се изпълнява от добра воля, не е задължителен. Ученикът отделя 1/10 част от благата, които получава за делото Божие. Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон. Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо." 15. Вътрешната Школа.
към текста >>

52. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15.
Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат". Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали. Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15. Социализмът в миналата епоха. Цели народи са строили социализъм в миналото. 10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата пирамида в Египет 100 години. Да. Ако е за социализъм, монашеството представляваше една от формите на социализмй. Заслужава си да се проследи неговата история.
към текста >>

53. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Да бъде Божието благословение върху нас." Това е пророчеството, което бе дадено от Учителя на д-р Давидова.
Какви са тези прегради? Трябва всичко да бъде Братство. Всичко ще е без граници и от петте континента ще идват да се благославят. България става втори Ерусалим. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Да бъде Божието благословение върху нас." Това е пророчеството, което бе дадено от Учителя на д-р Давидова. Тя пише следното: „Един ден бях седнала на скамейката на Изгрева точно срещу приемната стая на Учителя. По едно време Учителят излезе от приемната, дойде при мене и ми каза: „Сестра, като се молите с мисълта си обикаляйте цялата земя." Само това ми каза и се върна в стаята си. И сега аз когато се изправя на молитва с мисълта си обикалям цялата земя. Казала съм го на много братя и сестри и дано да имат грижата за Доброто в света." Това пророчество на Учителя се изпълни точ в точ.
към текста >>

54. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Земята ще стане място на благословение.
Всички Славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на Славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички." Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е ПОБРАТИМЯВАНЕТО на всички народи. Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново Небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят.
към текста >>

55. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Той носи благословение на онези, които го дават в името на една идея и за една идеална цел.
Тогава какво излиза? С парите от десятъка предназначен за Господа за Делото на Учителя и за Словото Му се плащат пътните, за да дойдат ръководителите от Братствата от страната, да гласуват устав и със своя глас да работят срещу Словото на Учителя. Друг такъв случай досега няма. С десятъкът предназначен за Господа, да се работи срещу Господа и срещу Делото на Учителя. Законът за десятъка е Божествен закон. Той носи благословение на онези, които го дават в името на една идея и за една идеална цел. Но той е безпощаден към нарушителите и онези, които крадат от десятъка на Господа. Ето защо наближило е времетр, когато Онзи върховен Повелител отново ще натисне Невидимия бутон и Неговите служители на земята ще изпълнят Волята Му. А каква ще бъде Волята Му? Проверете пътя на предишните поколения, тогава ще се яви един отново, който да отпечати списъка на всички ръководители, които на 12.Х11. 1994 г.
към текста >>

56. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение!
Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева.
към текста >>

57. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ТОМ 4

Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ.
към текста >>

58. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля!
И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „е" (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак. Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля! Амин! 7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните.
към текста >>

59. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото".
Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души.
към текста >>

60. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир.
Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето?
към текста >>

Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички.
Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература?
към текста >>

61. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението.
Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества.
към текста >>

62. І.18. БЪЛГАРИЯ

ТОМ 4

Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано.
Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо! България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя.
към текста >>

63. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели трапезата и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват.
За мен, който дойдох по средата на Школата, това бе кощунство. Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това. Те се поддадоха на внушенията на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да обядва. Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели трапезата и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват. Той идва и вече е редовен сътрапезник на Учителя. На Изгрева се виждат тук - там хора. Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе. Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно.
към текста >>

64. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Приемахме това като Божие Благословение.
Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма. Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между музика, пластика и движение. Така ние видяхме какво означава истинската Паневритмия. След като свършвахме Паневритмията всички се поздравяваха, сестрите си разменяха целувки и заобикаляхме Учителя. Беше прието да се наредим един след друг и да целунем ръката Му. Приемахме това като Божие Благословение. Никой не пропускаше да целуне ръка на Учителя. А ние, музикантите, чакахме най-накрая. Веднъж видях как Борис Николов стоеше настрана от паневритмията, когато тя свърши. Всички се изредихме да целуваме ръка. Само Борис стоеше в страни и ни наблюдаваше.
към текста >>

65. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

С тези подаръци, изпратени към войските, замина и благословението на Учителя.
С нас пътуваха и войнишките подаръци. С нас пътуваха добрите мисли и пожелания на онези женски ръце, които бяха изплели и ушили подаръците. Това беше нашата защитна броня. Така се случи, че ние бяхме изпратени на турската граница, но не взехме участие в очакваните бойни действия, защото този, който движеше съдбините на света, не позволи да се отвори фронт между България и Турция. Учителят бе този, който нареди на сестрите да изплетат подаръци за мобилизираните войници. С тези подаръци, изпратени към войските, замина и благословението на Учителя. Ние, учениците от Братството, които бяхме мо- билизирани, успяхме да оценим по достойнство цената на войнишките подаръци. В тях ние виждахме невидимата ръка на Учителя, която ни съдействше и помагаше. За другите войници тези подаръци също бяха скъпи, защото им напомняха, че те бяха изпратени от хора, които мислеха за тях и които пишеха в писмата, съпровождащи подаръците, пожелание, да се върнат всички живи и здрави.
към текста >>

66. 3.26. Писателят и наградата

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Благословението идва, когато човек преди това е направил път в себе си, - път чрез Светлина и Чистота
" Учителят взема книжката, без да прочете нито един ред, а само взема така книжката, че с пръстите не я прелиства, а - как да се изразя - когато се вземе една книжка и само от първия лист до последния с пръстите горе в десния край - така я прекарва. И така, затворена книжката, казва на Георги: „Все такива книжки трябва да се пишат! " Георги се слисал, смаял се от обстоятелството, че Учителят не е прочел нито един ред, не отворил нито една страничка, да види, да прочете. А той по този начин разбрал, че Той знае какво пише, без да я прочете. И така, след този случай, той получи награда за същата книга. Благословението идва, когато човек преди това е направил път в себе си, - път чрез Светлина и Чистота
към текста >>

67. 4.20. Невъзможно изобретение

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

А за тях бе откровение и благословение от Небето.
Да се чудиш и маеш. После разбрах причината. Аз имах идеята, но не можах да я сваля докрай и я облека в устройство. Дойде друг и я довърши с толкова малко труд и с такова голямо вдъхновение. Беше изненада за мен. А за тях бе откровение и благословение от Небето. Вероятно той бе един от онези, който трябваше да се яви подред, да бъде десети и последен в осъществяването на тази идея. Беше и пръв, който я реализира. Откровението и благословението на Небето се сляха в едно и също време
към текста >>

Откровението и благословението на Небето се сляха в едно и също време
Дойде друг и я довърши с толкова малко труд и с такова голямо вдъхновение. Беше изненада за мен. А за тях бе откровение и благословение от Небето. Вероятно той бе един от онези, който трябваше да се яви подред, да бъде десети и последен в осъществяването на тази идея. Беше и пръв, който я реализира. Откровението и благословението на Небето се сляха в едно и също време
към текста >>

68. 4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Гражданите на Велико Търново сложиха подписа си срещу Учителя и Братството, отхвърлиха съборите в Търново и Небето спря крана на Божиите Блага и благословението.
съборите на Братството бяха в София, а гр. В. Търново западна. Замря общественият живот и помръкна интелигенцията. Замря икономическият и търговският живот на града. Изобщо замря всичко. Гражданите на Велико Търново сложиха подписа си срещу Учителя и Братството, отхвърлиха съборите в Търново и Небето спря крана на Божиите Блага и благословението. А правителството, което приведе това първо решение на търновското гражданство, бе свалено, мнозина бяха избити. Това бяха историческите факти от това време, а за изводите всеки може да си ги направи със своят ум.
към текста >>

69. 5.16. Кошница, пълна с кайсии

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Благословението не се дава току така.
Ние се оглеждаме. Значи от кошницата с кайсии Учителят не взе, защото онзи, който подаде кошницата, за да я занеса на Учителя, със същата тази ръка удари войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на благословението.
към текста >>

Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка.
Значи от кошницата с кайсии Учителят не взе, защото онзи, който подаде кошницата, за да я занеса на Учителя, със същата тази ръка удари войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на благословението.
към текста >>

Ето, това е Законът на благословението.
Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на благословението.
към текста >>

70. 5.40. Закон за изобилието

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

При него всички са еднакви, всички са равни и всички еднакво разделят Божието благословение." Всички се радват.
Те бяха свикнали да работят селска работа, но и да се хранят добре. А сега ядат всички, а остава храна. Остана един куп храна. „Виждате ли деца, какво стана сега? Ние се помолихме и дойде законът на изобилието. При него всички са еднакви, всички са равни и всички еднакво разделят Божието благословение." Всички се радват. Такова нещо на мен за пръв път ми се случи. И втори път не се повтори в моя живот. Знаете ли какво значи 36 гимназиални ученички да се молят от сърце и душа? Ако ви се случи това да го видите, то ще видите и ще ви се случат по-големи чудеса от онова, което аз видях. По едно време онова момче, дето прякора му бе Музген стана и пред всички каза: „Другарко учителко, аз съм от Комсомола.
към текста >>

71. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение.
Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Като мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат.
към текста >>

72. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги.
Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах. А онези, които насапунисаха главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора. А знаете, че всички затворници са остригани и обръснати. Ще ви разкажа сега нещо още по-интересно.
към текста >>

73. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Само онзи, който в името на една идеална цел, със собствен и честен труд спечелва пари, които ги дава с любов, в името на един Висок идеал, то тези пари са вече „ЖИВИ ПАРИ" и те носят благословение, т.е.
Бях се уточнил с Йоанна Стратева да поеме част от книгите в нейния дом. Тя имаше свободна барака, но кой знае защо ми каза, да се разтоварят книгите в една от стаите на приземния етаж, в същата къща, където тя обитава. Този приземен етаж бе закупен с чужди пари на една датчанка и трябваше да бъде ползван за нуждите на общество „Бяло Братство". Ето тук е първото нарушение. Учителят не разрешава да се работи с чужди пари за идейна работа. Само онзи, който в името на една идеална цел, със собствен и честен труд спечелва пари, които ги дава с любов, в името на един Висок идеал, то тези пари са вече „ЖИВИ ПАРИ" и те носят благословение, т.е. чрез тях може да се реализира някаква идея. Тези „ЖИВИ ПАРИ" отварят условия и разкриват възможности за реализация. И така, понеже в едната стая се беше подслонил да живее Петко Кралев от Бургас, то по препоръка на лелята на Йоанна Стратева - Кина Рангелова, сложихме към 300 броя книги във втората свободна стая. Йоанна Стратева по това време беше на лагер на 7-те езера на Рила. Книгата бе представена на членовете от духовно общество „Бяло братство" на онова място, където те се събират.
към текста >>

74. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение.
Други, облечени като последователи на Учителя го променяха, трети изкочиха и заявиха, че Учителят продължава да дава Словото си чрез тях. А това е една голяма, голяма лъжа. Освен това, Милка Периклиева беше от групата на Любомир Лулчев, така наречените „Упанишади" и това обяснява всичко, защото според Учителя Лулчев бе от Черната Ложа. За да потвърдим това и че изнесеното е вярно и истинно, ще ви поднесем цитат от Словото на Учителя „Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от 1921 г., стр. 115-116. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. А лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината!
към текста >>

Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога".
А това няма нищо общо с Учението на Учителя. Това го има дадено в Неговото Слово. С такива пари не може да се направи нищо. И да се купи нещо с тях, то се разрушава. И разрушава и онези, които са се възползвали от тези пари. Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога". Това е пътят. Друг няма за Бялото Братство. Има и друг, но той е лично ваш - с просията! Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов,аз знам къде има закопано имане с много злато. Искам да Ви го кажа, та да го изкопаете и да свършите някоя работа за Бога." Учителят я изгледал строго и казал: „На нас не ни трябват такива пари.
към текста >>

А такива пари като твоите не носят благословение, а носят проклятието на онези, които са ги зокопали и които ги пазят отгоре досега".
На нас изобщо не ни трябват пари. На нас ни трябват готови души, които да дойдат да слушат Словото на Бога и след това да Го приложат чрез живота си. Като направят това, то чрез тях ще дойдат условията, за да приложат онова, на което са се посветили в името на един Висок идеал. Затова на нас пари не ни трябват, а ни трябват готови души, които да работят за Бога. Дойдат ли те, ще се отворят и условията им за работа. А такива пари като твоите не носят благословение, а носят проклятието на онези, които са ги зокопали и които ги пазят отгоре досега". Ето ви два закона от Учителя. Проверявайте ги и се учете! 23. Които заблуждават последователите на Учителя Дънов, че Учението Му ще дойде от чужбина и то ще бъде прието първо от чужденците, а след това от българите. А случаят е следният: Веднъж Учителят казал: „От вас българите няма да приемат Учението Ми. ще го приемат от вън, от чужденците".
към текста >>

75. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя.
А това е много лесно за проверка. Има различни начини, които са известни. Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване. Но те ще се разрешат. Ще да видите онова, което сами ще осъществите, че то ще израстне и ще даде плод, който вие сами първо ще откъснете. И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя. Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8. А пък софиянци ще имат възможност да докажат какво могат да направят със своя десятък. Дадени са им две годишнини от неиздадените беседи на Учителя Дънов, което прави четири томчета и нека да ги издадат по оригинал. Ако това направят, ние ще им ръкопляскаме и ще си купим томчетата. А дотогава ще чакаме.
към текста >>

76. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

ТОМ 4

115 ÷ 116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение.
Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. Лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината!
към текста >>

Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога".
А това няма нищо общо с Учението на Учителя. Това го има дадено в Неговото Слово. С такива пари не може да се направи нищо. И да се купи нещо с тях, то се разрушава. И разрушава и онези, които са се възползвали от тези пари. Според Учителя Дънов „Само онова нещо има благословение, когато е реализирано с пари, които са спечелени със собствен и честен труд, отделени са и са определени в името на една Идея от Словото на Учителя и се дават да се реализира един закон от Словото на Учителя, в Името на Бога". Това е пътят. Друг няма за Бялото Братство. Има и друг, но той е лично ваш - с просията! Веднъж при Учителя идва една старица и Му казва: „Господин Дънов, аз знам къде има закопано имане с много злато. Искам да Ви го кажа, та да го изкопаете и да свършите някоя работа за Бога." Учителят я изгледал строго и казал: „На нас не ни трябват такива пари.
към текста >>

А такива пари като твоите не носят благословение, а носят проклятието на онези, които са ги закопали и които ги пазят отгоре досега ".
На нас изобщо не ни трябват пари. На нас ни трябват готови души, които да дойдат да слушат Словото на Бога и след това да Го приложат чрез живота си. Като направят това, то чрез тях ще дойдат условията, за да приложат онова, на което са се посветили в името на един Висок идеал. Затова на нас пари не ни трябват, а ни трябват готови души, които да работят за Бога. Дойдат ли те, ще се отворят и условията им за работа. А такива пари като твоите не носят благословение, а носят проклятието на онези, които са ги закопали и които ги пазят отгоре досега ". Ето ви два закона от Учителя. Проверявайте ги и се учете! 23. Които заблуждават последователите на Учителя Дънов, че Учението Му ще дойде от чужбина и то ще бъде прието първо от чужденците, а след това от българите. А случаят е следният: Веднъж Учителят казал: „От вас българите няма да приемат Учението Ми. ще го приемат от вън, от чужденците".
към текста >>

77. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ТОМ 4

И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя.
А това е много лесно за проверка. Има различни начини, които са известни. Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване. Но те ще се разрешат. Ще да видите онова, което сами ще осъществите, че то ще израстне и ще даде плод, който вие сами първо ще откъснете. И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя. Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8. А пък софиянци ще имат възможност да докажат какво могат да направят със своя десятък. Дадени са им две годишнини от неиздадените беседи на Учителя Дънов, което прави четири томчета и нека да ги издадат по оригинал. Ако това направят, ние ще им ръкопляскаме и ще си купим томчетата. А дотогава ще чакаме.
към текста >>

78. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 5

Благословение и обсебване 97.
Когато се разпореждаше простотията 92. Когато си муле и те е яхнала простотията 93. Малките величини 94. Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95. Подпушеният извор и мътилката 96. Благословение и обсебване 97. Гласът на Бога 98. Колелото със спиците, което тръгна по света 99. На сила в Царството Божие 4 100. Величието на Духа Божий 101. Свещена простотия 102.
към текста >>

79. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

ТОМ 5

Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас.
Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища. Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание. При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи. Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас. Тогава изживяхме необикновени състояния, защото по това време Духът се изявяваше и ние не бяхме само слушатели, но ние се хранехме от Словото на Учителя.
към текста >>

80. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

ТОМ 5

То човешкото не може да заслужи и да получи благословение.
Те идват, но вие трябва веднага да ги трансформирате. Искам да бъдеш разумна и чиста като децата, да няма никакви хитрувания". Запитах го: „Учителю, защо ми помагате? " „Заради Божественото в теб. Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото.
към текста >>

81. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

ТОМ 5

те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух. И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома?
към текста >>

82. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

ТОМ 5

Не, това е цяло благословение.
Това, което ти говоря не е за тялото ти, но е за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение. Днес в теб е влязъл един малък лъч от светлина. Трябва да пазиш връзката си. Трябва да се пазиш от влиянието на околните хора, да се ограничаваш от тях. Трябва да избираш другарките и другарите си. Трябва енергиите в човека да са свързани и да образуват кръг.
към текста >>

Ти имаш Божието Благословение".
Те, духовете искаха да направят това, за да живеят те, да се възползват от твоят живот за себе си. Човек остава в ръцете на духовете, когато е грешил против законите, когато не е изпълнявал Волята Божия. Тогава и Бог се оттегля от него и той остава сам с кармата си и трябва да я изплаща. Затова пази връзката си с Бога." Днес, 5 август, сряда 1925 година. Учителят ми каза: „Връзката е вече образувана. Ти имаш Божието Благословение".
към текста >>

83. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

ТОМ 5

Ти имаш Божието благословение".
Щом първият лъч дойде, ще дойде и вторият, и третият и т.н". „Учителю, за мен дошъл ли е първият лъч? " Учителят се усмихна, стана и ми донесе тефтерчето, в което бях написала и което бях му подарила. В него бе написано от мен: „5 август, 1925 г., София, сряда. „Връзката е вече образувана. Ти имаш Божието благословение".
към текста >>

84. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

ТОМ 5

Но идваха все пак освен учениците и още много, много други души, за да получат нещо от Божието благословение.
Това беше и една предохранителна мярка на Учителя. Бисерите не се даваха направо, те се изработваха вътре у човека и се съхраняваха за душите. Спомням си, че първите приятели бяха споменали, че в един от първите събори Учителят най-тържествено заявил: "Това учение е допуснато да има външни препятствия с единствената цел да не дойдат в него любопитни, а онези, които са изпратени от Небето". По-късно го открих в протоколите на първите събори. Ето така външните методи пазеха учението, външните препятствия отстраняваха любопитните. Но идваха все пак освен учениците и още много, много други души, за да получат нещо от Божието благословение. Идваха, получаваха и си отиваха. Спряла съм Учителя и говорим. По едно време той ме спря и казва: "Виждаш ли оная, дето стои там? Тя си мисли сега следното: „Марийка е млада, хубава е, затова Учителя я спрял, стои с нея и говори, а аз съм стара и мен никой не ми обръща внимание". „Учителю, тя така ли мисли за вас в този момент?
към текста >>

85. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

ТОМ 5

Тази сила бе дошла чрез Духа, който се изсипа отгоре върху мен и това беше благословението, препратено по невидими пътища от Учителя.
Отивам аз на лекции в консерваторията цялата потисната и изтерзана и изведнъж една вълна с голяма сила ме облива отгоре, надува ме отвътре като балон, вдига ме и ме укрепва отвътре и аз се изправям на стола с облекчение и се оглеждам наоколо. Никой не забеляза промяната в мен. Казах си: „Ето го благос-ловението на Учителя и на Бога". Тази вълна, която ме поде отвътре и ме крепи и укрепваше много време и ми помогна да устоя на много кармични развръзки в семейството ми. Всички се учудваха, че вместо да ме смажат и да ме накарат да капитулирам, аз се въздигах чрез сила отвътре и отстоявах, и защитавах още по-ревностно пътя си в Учението. Тази сила бе дошла чрез Духа, който се изсипа отгоре върху мен и това беше благословението, препратено по невидими пътища от Учителя. Друг път бях също така в едно тежко състояние, убита духом и Учителят се приближи към мене, сложи ръката си върху главата ми и рече: „Не знаеш ли какво е казал Христос? Блажени нажалените и страдующите, защото те ще се утешат", (Матея, гл. 5, ст.4) Изведнъж цялото ми състояние на потиснатост у мен и вън от мен изчезна. Изпари се изведнъж и се почувст- 145 10. Изгревът... , т.
към текста >>

Затова, за да ми покаже, че времето за Божието благословение е едно и също, а различни са времената и обикновените хора.
5 вувах лека, лека като перце. Ако ме духнеше някой щях да полетя в пространството - такова ми бе усещането. Като погледнах Учителя, за да му благодаря видях, че очите му бяха сини, макар че иначе те са кафяви. Да, очите му бяха сини, точно такива каквито са били на Исус Христос в онази епоха, така както ни е казвал Учителя. Той използва същия закон за блаженствата Господни, използва същата сила Господня, свърза ме с нея и ме пренесе 2000 години назад, за да направя връзката между себе си, между думите на Христа, между закона, чрез който са изявени тези блаженства и накрая всичко това да свържа със себе си и с днешната епоха. Затова, за да ми покаже, че времето за Божието благословение е едно и също, а различни са времената и обикновените хора. Премигвах, оглеждах очите му, а те бяха сини и когато той забеляза моето смущение от тази промяна каза: „Сега можеш да си вървиш". Аз си тръгнах, вървях към къщи и се опитвах да мисля Нищо не измислях. Накрая благодарих, че видях и доживях да видя едно от изявленията на Христа, както преди 2000 години така и същото изявление сега в тази епоха чрез Учителя. Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа. Така аз устоява въпреки всички препятствия, които излизаха пред моя път.
към текста >>

86. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ Обикновено, когато отивах при Учителя на среща с него и разговор като се приближавах към него, целувах десницата му. Това правеха всички. След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас.
към текста >>

После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му.
След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг?
към текста >>

" Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение.
Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава". Да, така беше устроен, ако се приближаваше вътре към нещата оставаше и попадаше под чужди влияния и се объркваше и за да се освободи от тях се отдалечаваше в своя свят и от там разглеждаше нещата. Трябваше да ги разглежда отдалече. Но този метод за работа не беше пригоден за земята, не беше пригоден и за Школата с нейната динамика, особено след заминаването на Учителя. За Борис бе съвсем естествено да стои в страни и да гледа, да наблюдава и Учителят трябваше накрая да отиде и да му втикне десницата в устата и да му каже: „На, дръж, вземи и целувай! " Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение. Тук случаят беше такъв. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е. в отношението му животинското да не преминава у него. Материалната близост не е близост.
към текста >>

87. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

ТОМ 5

Аз знаех, че имам нужда от неговата помощ и виждах как той ми я даваше и ме обгръщаше с вниманието си, а това бе благословение и закрила към един от неговите ученици.
Където отиваше той нищо не искаше, но изведнъж благодатта започваше да се изсипва и блика около него. Всеки поемаше каквото може и каквото му бе нужно от него. Да, това бяха благата на Бога за човеците. Или по-точно казано: благата на Бога за човеците и за Бога. Пак по онова време поради това, че Учителят ме обгръщаше с много голямо внимание и то особено когато родът ме гонеше ожесточено, то Учителя ме обграждаше с чутка обхода и другите ме гледаха и наблюдаваха така, че на мен ми ставаше неудобно. Аз знаех, че имам нужда от неговата помощ и виждах как той ми я даваше и ме обгръщаше с вниманието си, а това бе благословение и закрила към един от неговите ученици. Но другите подозрително ме оглеждаха и това ми създаваше впечатление за неудобство, което растеше с всеки ден. Във връзка с това Учителят се обърна и каза: „Аз на всички ще покажа Божията Любов". И наистина той показа на всички тази Божия любов, даде я и се раздаде като Любов от начало до край при пребиваването му при българите. Сега ще повторя един предишен случай, но ще добавя и някои други неща към него, защото ще го разгледам в друг аспект. Веднъж ръководителите на братските кръжоци от провинцията се бяха събрали и Учителят им изнасяше беседа.
към текста >>

88. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

ТОМ 5

Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него.
Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък.
към текста >>

89. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

ТОМ 5

Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него.
Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък.
към текста >>

90. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

ТОМ 5

По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя.
Ето сега Учителят ме покани да седна до него и да пия чай. Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него. Като видя това Учителят рече: „Когато Бог ти дава, ще вземаш". И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е. до себе си. По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя. Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение. Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание. Така че Учителят понякога ни даваше и ни изтъкваше пред всички, а в други случаи ни поставяше някъде назад, но под будното му зорко око. Така че Небето знаеше много добре защо всичко става така, а ние не знаехме нищо, ние само се оглеждахме - един път се виждаме на първото място, а друг път сме на последното място. Ето един такъв случай.
към текста >>

Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение.
Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него. Като видя това Учителят рече: „Когато Бог ти дава, ще вземаш". И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е. до себе си. По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя. Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение. Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание. Така че Учителят понякога ни даваше и ни изтъкваше пред всички, а в други случаи ни поставяше някъде назад, но под будното му зорко око. Така че Небето знаеше много добре защо всичко става така, а ние не знаехме нищо, ние само се оглеждахме - един път се виждаме на първото място, а друг път сме на последното място. Ето един такъв случай. Обикновено Учителя отиваше от „Опълченска" 66 до салона на ул.
към текста >>

Знаех, че тази чест ми се дава не случайно, а да се охрабря и да възрасне в мене нещо друго по-силно, защото знаех, че след едно такова благословение ще дойдат и изпитанията.
А понякога като особена чест ще поканят и някой друг да седне във файтона. И така на мен се падна такава чест. Видяха ме, че вървя по улицата, спряха файтона, конете изпръхтяха, поканиха ме да се кача и аз седнах точно срещу Учителя. Файтонджията подкара конете, те тръгнаха в тръс, чуваха се звънчета, а копитата тракаха по калдаръма. Аз бях на седмото небе от радост. Знаех, че тази чест ми се дава не случайно, а да се охрабря и да възрасне в мене нещо друго по-силно, защото знаех, че след едно такова благословение ще дойдат и изпитанията. И те идваха. Пристигнахме в салона на ул. „Оборище", всички виждат, че аз слизам с Учителя, влезнахме заедно в салона, а през това време приятелите пееха песента „Братство и единство". Учителят се насочи към катедрата, а Тодор Стоименов отиде и седна отпред на своето си място, а аз седнах отзад. Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да усетят онова, което аз бях изпитала.
към текста >>

А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата скръб.
И те идваха. Пристигнахме в салона на ул. „Оборище", всички виждат, че аз слизам с Учителя, влезнахме заедно в салона, а през това време приятелите пееха песента „Братство и единство". Учителят се насочи към катедрата, а Тодор Стоименов отиде и седна отпред на своето си място, а аз седнах отзад. Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да усетят онова, което аз бях изпитала. А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата скръб. Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий. Аз този случай го разказах подробно. Не бих желала да го поставя някой на моето място да изслуша това откровение. Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор. Говорът на Учителят беше пренесен в пространството и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна.
към текста >>

Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий.
Пристигнахме в салона на ул. „Оборище", всички виждат, че аз слизам с Учителя, влезнахме заедно в салона, а през това време приятелите пееха песента „Братство и единство". Учителят се насочи към катедрата, а Тодор Стоименов отиде и седна отпред на своето си място, а аз седнах отзад. Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да усетят онова, което аз бях изпитала. А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата скръб. Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий. Аз този случай го разказах подробно. Не бих желала да го поставя някой на моето място да изслуша това откровение. Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор. Говорът на Учителят беше пренесен в пространството и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна. Друг път на „Ел Шадай" - Витоша, бяха се събрали около Учителя много братя и сестри.
към текста >>

Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор.
Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да усетят онова, което аз бях изпитала. А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата скръб. Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий. Аз този случай го разказах подробно. Не бих желала да го поставя някой на моето място да изслуша това откровение. Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор. Говорът на Учителят беше пренесен в пространството и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна. Друг път на „Ел Шадай" - Витоша, бяха се събрали около Учителя много братя и сестри. Изправих се аз най-отзад, нямаше къде да седна, всички места до Учителя бяха заети и аз реших да стоя изправена, за да виждам и чувам по-добре Учителя. Той ме видя. „Ела, Марийке, и седни." Отидох и седнах до него.
към текста >>

Това бяха дни на благословение на Учителя към мен и тези дни не бяха един след друг, но бяха разделени чрез дълги години.
Друг път на „Ел Шадай" - Витоша, бяха се събрали около Учителя много братя и сестри. Изправих се аз най-отзад, нямаше къде да седна, всички места до Учителя бяха заети и аз реших да стоя изправена, за да виждам и чувам по-добре Учителя. Той ме видя. „Ела, Марийке, и седни." Отидох и седнах до него. Направи впечатление на всички, но не смееха да протестират, защото аз сама не бях искала нищо, бях застанала най-отзад и изправена, а Учителят ми даде мястото и ме сложи до себе си. Това бяха дни на благословение на Учителя към мен и тези дни не бяха един след друг, но бяха разделени чрез дълги години. Та това бе Школа от 22 години. Така се подреждаха годините на благословения и години на изпитания. Редуваха се в един цикъл и за всеки човек този цикъл бе различен. Това не беше само с мен, но бе и с другите. Когато аз бях на изпитание и решавах моите задачи други бяха, които седяха до Учителя, той ги приемаше и те получаваха благословението му.
към текста >>

Когато аз бях на изпитание и решавах моите задачи други бяха, които седяха до Учителя, той ги приемаше и те получаваха благословението му.
Това бяха дни на благословение на Учителя към мен и тези дни не бяха един след друг, но бяха разделени чрез дълги години. Та това бе Школа от 22 години. Така се подреждаха годините на благословения и години на изпитания. Редуваха се в един цикъл и за всеки човек този цикъл бе различен. Това не беше само с мен, но бе и с другите. Когато аз бях на изпитание и решавах моите задачи други бяха, които седяха до Учителя, той ги приемаше и те получаваха благословението му. После те отстъпваха място на следващите. Така се редуваха цикъл след цикъл. Това бе вътрешната Школа на Учителя. В такива случаи на благословение душата ни се разтваряше и усещахме Божието присъствие и при Учителя се намирахме в едно повишено състояние на всеотдайност като души. Той казваше: „Аз не искам мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене".
към текста >>

В такива случаи на благословение душата ни се разтваряше и усещахме Божието присъствие и при Учителя се намирахме в едно повишено състояние на всеотдайност като души.
Това не беше само с мен, но бе и с другите. Когато аз бях на изпитание и решавах моите задачи други бяха, които седяха до Учителя, той ги приемаше и те получаваха благословението му. После те отстъпваха място на следващите. Така се редуваха цикъл след цикъл. Това бе вътрешната Школа на Учителя. В такива случаи на благословение душата ни се разтваряше и усещахме Божието присъствие и при Учителя се намирахме в едно повишено състояние на всеотдайност като души. Той казваше: „Аз не искам мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене". Това бе казал по повод на едно такова мое състояние, при което Бог съизволяваше да изсипе част от Благостта си към мен като душа. Пак в един такъв момент на едно такова възприятие на Божественото начало у мен попитах Учителя какво е Царството Божие. Учителят ме огледа, видя състоянието, в което съм и каза: „Когато Царството Божие дойде на земята, животът ще бъде такъв в тази си форма като днешната, но по съдържание ще се измени и ще бъде диаметрално противоположен. Многото положения на формите ще ги търпим с векове, заради тези форми, чрез които се изявява живота на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина".
към текста >>

В този момент разбрах, че за част от мига имах понятие и бях се докоснала до това Царство Божие, което бе у мен, защото имах привилегията, че до мен бе Учителя и че чрез него се изливаше благословението му, че Бог е Благ и че Той е Благост за душата.
Той казваше: „Аз не искам мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене". Това бе казал по повод на едно такова мое състояние, при което Бог съизволяваше да изсипе част от Благостта си към мен като душа. Пак в един такъв момент на едно такова възприятие на Божественото начало у мен попитах Учителя какво е Царството Божие. Учителят ме огледа, видя състоянието, в което съм и каза: „Когато Царството Божие дойде на земята, животът ще бъде такъв в тази си форма като днешната, но по съдържание ще се измени и ще бъде диаметрално противоположен. Многото положения на формите ще ги търпим с векове, заради тези форми, чрез които се изявява живота на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина". В този момент разбрах, че за част от мига имах понятие и бях се докоснала до това Царство Божие, което бе у мен, защото имах привилегията, че до мен бе Учителя и че чрез него се изливаше благословението му, че Бог е Благ и че Той е Благост за душата. Тук той каза: „Между мене и Бога разлика не трябва да правиш". Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека. Ето това е Царството Божие на земята и у човека. Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето.
към текста >>

Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен.
Многото положения на формите ще ги търпим с векове, заради тези форми, чрез които се изявява живота на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина". В този момент разбрах, че за част от мига имах понятие и бях се докоснала до това Царство Божие, което бе у мен, защото имах привилегията, че до мен бе Учителя и че чрез него се изливаше благословението му, че Бог е Благ и че Той е Благост за душата. Тук той каза: „Между мене и Бога разлика не трябва да правиш". Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека. Ето това е Царството Божие на земята и у човека. Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря. Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко тяло не е подготвено за това. Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това. Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно тяло, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
към текста >>

91. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

ТОМ 5

Тогава виждах всичко и си казвах: „Е, Учителю, наистина е цяло благословение да бъдеш гонена".
Тогава разбрах какво означава „по-добре да си гонен". Изтърпях много, но моето място бе за предпочитане. Бях хулена безброй пъти като урагана се стоварваше върху мен, но като преминаваше урагана беше направил пустиня и беше завлякъл навсякъде и онези, които ме гонеха, и онези, които ме хулеха. А аз по това време бях се научила и като приближаваше урагана аз се свивах на кравай, снижавах се до земята и се молех да ме отмине и това зло. Ето по такъв начин стихията на разрушението минаваше над мен, но след това разрушаваше гонителите ми. Тогава виждах всичко и си казвах: „Е, Учителю, наистина е цяло благословение да бъдеш гонена". А дали аз изпълних Волята Божия там където бях сложена на своят пост, това не мога да кажа, това ще го каже друг, а това е Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Учителю, на какво се дължи това положение в живота, че на едни се дават благоприятни условия да се проявят макар и криво да се проявят, а други говорят неща верни, знаят как, но не им дават да се проявят? " "Първото се обяснява с това, че тези хора са богати, а другите бедни. На богатият му се дава възможност да се прояви, защото имат интерес.
към текста >>

92. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

ТОМ 5

96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа. Но винаги в такива състояния, които не траеха много дълго, защото все ще се намери някой, който да прекъсне това необикновено състояние. Или ще дойде да ти чука на вратата, за да ти иска нещо, или ако си навън точно покрай теб ще мине, ще се спре, ще те заприказва и след това ще си замине. Или пък ще дойде да ти каже някоя обидна дума, или някоя забележка, или пък ще търси да се скара с теб. Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята. А онзи си отиде и изведнъж усетиш, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма.
към текста >>

Той ме изслуша и каза: „Когато ти дойде благословение внимавай духовете да не те оберат".
Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята. А онзи си отиде и изведнъж усетиш, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма. Изчезнало ли е, изхвръкнало ли е, простреляно ли е? Няма го и толкоз. Няколко пъти минах през такива положения и отивам при Учителя и му разказвам всичко. Той ме изслуша и каза: „Когато ти дойде благословение внимавай духовете да не те оберат". Това така ме стресна, че не можах да проумея как така ще ме оберат, та нали тук бе Школа на Любовта, нали всички бяхме братя и сестри. Какъв обир може да има тук? Но като размислих и осъзнах видях, че тази празнота и пустиня, която изпитах в себе си след толкова срещи с дадени личности беше чиста кражба и наистина в тези посетители влизаха духове, водеха ги, движеха ги, идваха при мен, разговаряха се мен, правеха контакт и така ме обираха Онези вътре в тях бяха крадци и разбойници. Онези техните състояния бяха на същества, които бяха гладни и за да се хранят и живеят трябваше им светлина и храна. А светлината я взимаха когато виждаха, че някъде в някой човек има пробуждане на съзнанието му, че е в друго по-високо поле, че е в по-възвишено разположение, където има повече светлина.
към текста >>

„Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.
Ето това е една аналогия и съпоставка, която е необходима в случая. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада. Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: „Ами не знаеш ли какво е казано в Писанието? „Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници. А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен.
към текста >>

Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада. Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: „Ами не знаеш ли какво е казано в Писанието? „Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници. А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
към текста >>

Това беше наистина благословение.
Онези от долу, учениците на Школата се приближаваха към Учителя. Те бяха вече с човешки лица. Аз бърже минах покрай тях и изтичах навън. Отидох у дома си. Часове наред изживявах тази картина. Това беше наистина благословение. Сега разбрах нагледно как Божествения Дух е слезнал над Исус, когато Йоан Кръстител го е кръщавал на река Йордан. Разбрах какво значи израза, че Небето е отворено и че над Божият Син възлизат и слизат светли същества и се изявява чрез него Божествения свят. Аз съм пред Учителя на разговор. „Този когото обичаш първото нещо, което ще ти направи, ще те мушне с един нож и ако не се уплашиш ще видиш, че този нож е книжен. Сега ще се учиш на пълната жертва.
към текста >>

93. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Че вниманието му е голямо благословение - това е вярно, но вниманието още не разрешава въпроса за задачата на ученика.
Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина. По някой път ти си около Учителя, а нещо в теб те човърка със съмнението: „Той не ми обръща внимание", Тогава отиваш в някое кюше, за да плачеш и ридаеш, защото не си си научил урока. Учителят беше винаги внимателен с тези, които не можеха да учат и които не можеха да издържат изпитите си в Школата. Ако си издържеха изпита пред Учителя лицето му се променяше и ученикът непосредствено след това трябваше да разрешава друга задача и тя му се даваше. А онези, с които Учителят беше внимателен те после се хвалеха с вниманието, което Учителят им бе оказал и че това внимание е било не знам си колко голямо. Че вниманието му е голямо благословение - това е вярно, но вниманието още не разрешава въпроса за задачата на ученика. Сам човек трябва да разрешава уроците си. Веднъж отивам при него и ми казва: „Ако мислиш, че хората ще те разберат много се лъжеш. Само Бог ще те разбере". В първите години имаше една сестра Маркова, която беше дала салона си, в който държеше курсове по френски език на ул. „Цар Шишман".
към текста >>

94. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

ТОМ 5

Тя не можеше да схване благословението, което бе й дошло върху дома и че Учителят е тук в нейния дом.
Тя беше си позволила да каже нещо на Учителя, нали той живееше в нейния дом, нали тя беше стопанка на този дом, тя готвеше и тя се грижеше за много неща. Та тя беше стопанката и господарката на дома, а ето тук има един, който е Учител и всички се въртят около него. Да, ако не е тя в този дом нищо не може да се върти, защото тя върти дома. Такива мисли й бяха влезнали в главата, че като стопанката на дома тя върти всичко и че всичко се върти около нея и затова каквото каже трябва да бъде нейната воля. Такива мисли й се бяха завъртели в главата и тя беше подложена на изпит, за да й се избият тези неща от ума. Тя не можеше да схване благословението, което бе й дошло върху дома и че Учителят е тук в нейния дом. Тези неща не се разбираха тогава. Можеха само да се схванат от вътре. Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си.
към текста >>

95. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

ТОМ 5

Чрез малкото идва благословението.
На физическия свят един човек като е седнал на един стол други човек не може да седне на същия стол. Но в духовния свят могат да седнат колкото искат на този стол. Ако ти си голяма колкото слънцето земята не може да те побере, но ако станеш малка колкото един лешник колко такива могат да се съберат? Когато човек умее да се смалява навсякъде е приет. Бог работи с малките неща. Чрез малкото идва благословението. Малкото е, което крепи света. Чрез малкото живота се проявява на земята."
към текста >>

96. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

ТОМ 5

Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение.
Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените рускини. А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така. Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал. Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня.
към текста >>

Божието благословение не се изсипва току-така.
А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така. Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал. Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците.
към текста >>

97. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

ТОМ 5

Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий.
Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий. Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора. Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева.
към текста >>

98. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

ТОМ 5

Това е Божие благословение".
Какво знаехме ние с нашето невежество, много малко. Ние бяхме облагодетелствувани, че чрез нас се даваше Словото на Учителя, ние присъствувахме тук като проекция и присъствие защото трябваше да има и такива около Учителя. Словото трябваше да се изрече от Учителя на човешки език и на човеци. А че това бе българския език и се говореше на български глави, това бе една привилегия за този народ, който не прие Учителя и не му създаде необходимите условия. Беше споменал веднъж: „Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците заради Бялото Братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благословение". Но това не се разбра от българския народ по времето на Учителя. За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение. Бяхме отишли с Учителя на обществена изложба на художници. Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина.
към текста >>

99. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

ТОМ 5

Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот.
Той я изпраща до врататаЛ а там пред вратата я чакат онези, които само преди пет минути са я занесли полумъртва на ръце. Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си. Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот. През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата. Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците. Защото едно гонение против официалните представители на духовенството ще се позволи и ще се допусне от Небето". През време на Школата много калимавки паднаха и то онези, които бяха решили да воюват срещу Бога. Тях ги хвана окултния закон, но след това дойдоха други събития където паднаха също много калимавки.
към текста >>

100. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 5

Чрез хората на Високият идеал Невидимият свят изсипва своето благословение върху човеците в този народ.
Човек, който загуби идеала си е загубен както за себе си, така и за околните, така и за Небето. Защото Небето се интересува само за хората с Висок идеал. Високият идеал представлява връзката между хората на земята с Невидимия свят. Чрез хората с Висок идеал става онзи непреривен психически и духовен обмен между земята и Небето, между човеците и Невидимият разумен свят. Там където в един народ се родят хора с Висок идеал, то този народ е благословен. Чрез хората на Високият идеал Невидимият свят изсипва своето благословение върху човеците в този народ. Благословен онзи народ, чийто Висок идеал е свързан с Господния Дух и с Бога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16997790336609