Търсене в текстове за 'Биология'

И тя свърши биология, сега е във Франция, в Париж.
И майката, жената на Бертоли, вика на Анина: „Ожени се за Стоянчо, един от работниците. Баща ти вече не може да те издържа." Тя ревна, как ще се жени за Стоянчо? „Ако щеш ожени се, как така, тъй става! " Пашини разбират и я вземат при себе си. На храна и на квартира. И тя свърши биология, сега е във Франция, в Париж. Идва често, много сме близки, но така тя израстна. И за тези хора тия три сестри са божества. Сега, казах ви, че Надя беше необходима. Защо? Защото в къщи имаше обществена трапезария. Какво значи обществена трапезария?
към текста >>

13. 7. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА ПАША

Гена Папазова

И тогава тя писа измежду другите и на съпругата на Петър Камбуров, на този, учителя по биология от Стара Загора.
В.К.: Не поемат ангажимент. Г.П.: Никой не поема ангажимент. Но аз трябваше да ви говоря и за тази Катя Грива. На Митко Грива сестра. После ми напомнете да ви говоря за нея, защото за нашите нещо трябва да кажа, кажете ми, ще ви говоря. И тогава тя писа измежду другите и на съпругата на Петър Камбуров, на този, учителя по биология от Стара Загора. Той беше вече покойник. Тя имаше двама сина, които са били оженени вече. Тя беше свободна, единият син тука, в София, другият вън от Стара Загора, а тя в Казанлък. Тя в Казанлък, а синът й не знам, някъде другаде беше. Значи съвсем свободна.
към текста >>

14. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

Там се учеше биология, там се учеше езици, там се учеше стенография.
Но аз скачах, играех. Аз съм го описала, нали, в Централния затвор на първи май, играех казачок на едно място и може би и това играта така ми е дала възможност да се запазя, щото едни получиха синозит, други получиха ТБЦ и т.н от тая влага и неяденето, които бяха и тъмното, гдето стоиш там толкова дни. Та така със затвора. Иначе не мога да кажа, че съм била покорна там, де. Но там имаше школа, голяма школа. Там се учеше биология, там се учеше езици, там се учеше стенография. Там съм учила стенография. Там се учеше политическа икономия, БКП, КПСС, външна политика и т.н. Беше ни времето заето - литература и т.н., всичко там се изучаваше на часове. Събирахме се в една стая, четяхме нелегална преса, имахме си канали, по които се снабдявахме и т.н. Това беше.
към текста >>

15. 13. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Милка Говедева

Само по химия гдето закърпих тройка, химия, биология и отивам горе на Изгрева и плача под прозорците на Учителя и казвам: „Скъсаха ме по всички предмети." - „Къде беше?
Ти какво знаеш от математика? " И така, като свърши, аз я чакам. Вече има съвет. Така докато съм там, това беше последното. А преди това частната ученичка по история, частната ученичка по география, по седем предмета - вънка. Само по химия гдето закърпих тройка, химия, биология и отивам горе на Изгрева и плача под прозорците на Учителя и казвам: „Скъсаха ме по всички предмети." - „Къде беше? - „В първата девическа." Първа девическа беше отлична гимназия. Ама като на себе си го казва: „Там все такива ги правят." И се качва горе. В.К.: Това Учителят. Какво казва? М.Г.: Учителят.
към текста >>

16. 7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)

Милка Говедева

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

От дълго се бяхме готвили, използувайки сполучливо различни форми на работа: в кръжока по марксизъм- ленинизъм, където изучавахме съчиненията на Ленин и Маркс, на Енгелс и Сталин; в кръжока по биология и математика - организиран от студентката Елена и по политикономия - ръководен от същата; по литература - от Рада Тодорова; в драматичния кръжок - от Милка.
Разреши се на годениците да се срещнат в тъмничната приемна на свободно свиждане. Те получиха партийната задача да предадат някои материали и пренесат инструкциите за отпразнуването на 1 май. На Великден „срещата на годениците" се състоя: Рачето и Йордан, Ася с Нецо, Милка с Христо Ников и Елена със Стефан се спуснаха поривисто един към друг и в процеса на умишлена удължена прегръдка получихме необходимия материал. Целувахме се така „жадно в младенчески порив" да изпълним партийната задача, че ключарите вулгарно отбелязаха: „Стигате бре, изядохте ги вече тия моми! " Подготовката за 1 май се разгоря. От дълго се бяхме готвили, използувайки сполучливо различни форми на работа: в кръжока по марксизъм- ленинизъм, където изучавахме съчиненията на Ленин и Маркс, на Енгелс и Сталин; в кръжока по биология и математика - организиран от студентката Елена и по политикономия - ръководен от същата; по литература - от Рада Тодорова; в драматичния кръжок - от Милка. Милка бе млада, здрава девойка, работничка. Останала без средно образование, тя жадно поглъщаше поднасяните в кръжоците знания. За нея, както и за останалите политзатворнички - работнички пребиваването в затвора се превърна в здрава народна школа за политическа и обща култура. Политическите затворнички издаваха и вестник „Затворничка" под редакцията на др. Рада Тодорова и участието на всички останали.
към текста >>

17. ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ 1. ПЪРВИ СТЪПКИ

като учител по биология в Панагюрище бива назначен брат Боян Боев.
От този брак се родили десет деца и най-любимото за майка бил моят баща Пантелей. Може би защото създавал доста грижи и трудности. Най- голямото безпокойство за баба ми идвало от нежеланието му да яде месо. Тя била известна с кулинарните си умения и се стараела да готви най-различни местни ястия, но по никой начин не можела да застави баща ми да ги опита. Някъде около 1915-1916 г. като учител по биология в Панагюрище бива назначен брат Боян Боев. Той преподавал на по-горните класове, а в един от тях учел най-големият брат на баща ми - Стефан Карапетров. Пантелей обичал „да се върти" около неговите приятели, защото особено в последно време чувал много интересни неща от тях. Те говорили за едно общество от хора, в което никой не ядял месо. Това силно го зарадвало и заинтригувало. Ето на, не е само той, който не може да яде месо.
към текста >>

Застанал пред учителя по биология, извинил се за стореното и обещал никога повече да не подслушва уроците.
Щом разбрал това, баща ми започнал да проследява отдалеч класа на брат си. Скривал се зад някое дърво или храст и слушал. Това се повторило един- два пъти, на следващия път Пантелей нещо се подхлъзнал, чул се шум и учителят спрял урока. Казал, че зад отсрещния храст изглежда има някакво зайче и го помолил да се покаже. Баща ми бил стеснително дете и когато разбрал, че е разкрит, много засрамен излязъл от прикритието си. Застанал пред учителя по биология, извинил се за стореното и обещал никога повече да не подслушва уроците. Какво било учудването му, когато вместо едно строго, сърдито изражение, върху лицето на учителя Боев се появила блага усмивка и му казал: „Ам виж ко, разбира се, че повече няма да подслушваш, защото когато поискаш, може да дойдеш сред нас да слушаш и да задаваш въпроси." Така Карапетров, благодарение на брат Боев, от четиринадесетата си година е запознат с идеите на Учителя и по-късно идва на Изгрева и се включва в братския живот. Той никога не забрави кой го е въвел в Учението. Почиташе и уважаваше брат Боев и когато той се разболя, баща ми се стараеше с каквото може да му бъде полезен. Когато Боян Боев си замина от този свят, се нареди баща ми да измие земното му тяло и да го облече за последен път. Тогава ми разказа, че по същия начин се е наредило да се погрижи за Учителя, когато Той е приключил тленното си съществуване.
към текста >>

18. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр.
Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се вижда във външни симптоми. И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли, че в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завоя, постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло.
към текста >>

Същото е и с биологията.
И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли, че в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завоя, постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло. Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област.
към текста >>

Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите.
Тя се намира на завоя, постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло. Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр.
към текста >>

По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията.
Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията. С опити се констатира звездното влияние върху металите; после трудно се намира връзка между планетите и известни растения и едва тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Например процесите в целия космос да се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които творят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тона на душата, за мистичния й живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа.
към текста >>

Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
към текста >>

19. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

„Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила".
Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год.
към текста >>

Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода.
1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г.
към текста >>

„Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
към текста >>

„Окултна биология" или науката на болното време.
професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено.
към текста >>

„ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ Слово, Г.
Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено. Ето защо я публикуваме. „ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ Слово, Г. IV, бр. 1004 (8.Х. 1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек.
към текста >>

Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология".
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея.
към текста >>

Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год.
Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо.
към текста >>

Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява.
С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали. Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори. Нищо чудно в това, народът право казва „Не е луд, който изяде две пити, луд е който му ги дава". Странното е обаче друго. На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения".
към текста >>

На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения".
Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори. Нищо чудно в това, народът право казва „Не е луд, който изяде две пити, луд е който му ги дава". Странното е обаче друго. На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения". Аз не зная друго списание или книга да са били тъй общо препоръчани: „За всички лица и учреждения". „Всемирна летопис" значи представлява нещо уникум по своята полезност за българския читател. Думата има началникът на културното отделение при Министерството на просветата. Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения!
към текста >>

Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта.
Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите.
към текста >>

Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
към текста >>

Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века.
Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока.
към текста >>

Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята.
Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас.
към текста >>

Биологията ни казва и друго.
Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване.
към текста >>

Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване.
Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност.
към текста >>

Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
към текста >>

Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво.
Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация.
към текста >>

Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата.
Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията.
към текста >>

Така учи биологията.
Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм.
към текста >>

Такава била последната дума на биологията.
Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение.
към текста >>

„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор.
Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
към текста >>

Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания.
Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как.
към текста >>

Такава била последната дума на биологията.
Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как.
към текста >>

„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре.
Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката.
към текста >>

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>

20. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература.
Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката.
към текста >>

21. 32. Цоко Диков - Ракитски

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа.
Сънувам, че присъствувам на погребението й и че произнасям реч, в която пак казах тия думи: „Свърши се тая церемония." Такива думи никога не бях употребявал по-рано и се чудех откъде ми са дошли на устата, точно когато съм бил в сън. Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в духовния свят. Цоко е работил дълго време - петнадесетина години при професор Консулов. - Един ден му казах: не зная как ще погледнете на това, но аз не ще мога да извършвам вивесекции на живи животни. Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси. Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и стана! Цоко живее в една дъсчена барака на Изгрева. Ергенска квартира. Създал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десетилетия. Под голям стъклен калпак е поставен модел на Слънчевата система, който отразява неговото схващане относно произхода на планетите.
към текста >>

22. 6. Малката Добродетел

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма.
Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал нещо. Стражарът го поставил на земята и му заповядал: - Викай: „Ох! " След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.
към текста >>

Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето.
Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо
към текста >>

Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.
Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо
към текста >>

23. 1. Чистотата

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали.
При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на-зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците удушват живота, както недогорелият фитил на свещта удушва пламъка. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувствуваме само във физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здраво то може да бъде.
към текста >>

24. 5. Наука и метафизика

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затъва и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината. Ст. К-в
към текста >>

25. 3. Теософията

Всеки учен в областта на физиката, химията, биологията, астрономията е бил считан за противник на Бога, е бил преследван, отлъчван от черквата и даже изгарян.
Има някои неща, с които не сме съвсем съгласни със сегашните теософи. Но в много отношения, не може да им се отрече справедливостта. Никой не може днес да отрече, че пропастта между науката и религията е грамадна. Всички, които са чели история, знаят как вече от векове науката и религията са в непрекъсната борба. Бе време, когато църквата беше достатъчно силна, за да затиска устата на науката. Всеки учен в областта на физиката, химията, биологията, астрономията е бил считан за противник на Бога, е бил преследван, отлъчван от черквата и даже изгарян. От възраждането (ренесанса) насам, науката си извоюваше все по-големи права: църквата, водейки жестока, защитителна борба, се оттегляше все повече и повече от живота, докато дойде до положението да се обърне в поддържан от вековните традиции, загубил връзката си с текущия живот институт, придаден към държавата, далече загубил своето по-висше предназначение - да бъде будител на съвестта, крепител на угнетената от живота човешка душа. И това е по целия сват. Преди 50 години един силен глас, подобен на набожна камбана, зазвъни в дълбокостоящата в самодоволната си победа наука. Това беше гласът на славянката Елена Петровна Блаватска. Водена от неудържима интуиция, Блаватска напуща разкошен светски живот - била е руска княгиня, - напуща дом и отива в далечна Индия, стига до Тибет, качва се на Сините планини.
към текста >>

26. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

(Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”).
Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”). Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните й науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним.
към текста >>

Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”). Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните й науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели” (Проф.
към текста >>

27. А. СВЕТОВНА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Атомната физика и химията, които проникнаха в мистерията на материята (разпадът и образуването на нови елементи), както и постиженията на кибернетиката, на биологията, на астрофизиката и т. н.
А последната може да се осъществи като резултат на едно тотално материално и духовно-културно сътрудничество. Тези са проблемите, които ще разгледаме в светлината на новия космичен мироглед, даден на човечеството от Учителя. * Научните дисциплини, обществените науки, по-специално философията, изучаваха тези проблеми чак до наши дни от гледната точка на геоцентричното схващане. Геоцентричното схващане търси причинно-следствената връзка между нещата и между явленията в тесния кръг на нашата планета. Съвременните науки се стремят да проникнат в мистерията на "най-малките частици" на атомите, от които е изградена материята, от една страна, а в същото време изследванията им се насочват и към сияйното космическо пространство. Атомната физика и химията, които проникнаха в мистерията на материята (разпадът и образуването на нови елементи), както и постиженията на кибернетиката, на биологията, на астрофизиката и т. н. ..., изправиха научният свят пред нови проблеми, изискващи по-голямо задълбочаване и търсене на аналогия между процесите в микрокосмоса и в макрокосмоса. Погледът на научния гений премина границите на нашата планета и се отправи към звездните пространства. Човекът стъпи на Луната. Пътуването към звездния свят е необратимо. Намираме се на прага на нови контакти с планетите, със слънчевите системи, с галактиките.
към текста >>

28. ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА

Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията, генетиката, както и в съвременните отрасли на кибернетиката, боравеща с принципите на висшата математика.
Санкциите при Бялата ложа се заключват в самоизолацията, а при Черната ложа всеки член, усъмнил се в метода на злото, се наказва строго, като наказанието стига до лишаване от земния му живот. * Виж, за тези три ложи, книгата „La Nouvelle culture de L‘ere.du Verseau1, Paris, 1963” Вторият закон, важащи за двете ложи, е точността. Точността е един от върховните закони, налагани от Космичния център. Тя е абсолютно необходима при числата и при ритмичността, засягащи приложението на плановете във Всемирната еволюция. Точността е една от най- характерните черти при проявлението на разумните сили, действащи в областта на Живата разумна природа. Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията, генетиката, както и в съвременните отрасли на кибернетиката, боравеща с принципите на висшата математика. Човешкото въображение не е в състояние да обхване великата точност, заложена в цикличността на Живата разумна природа. Без тази точност, най-характерен атрибут на разумността, в небесните пространства би настъпил невъобразим хаос. Други важни качества, които са абсолютно необходими и чрез които оперират ложите, са търпението, мълчанието и постоянството. Космичната ложа, както казва Учителя, работи с принципите на есенциалния свят. Бялата ложа оперира със законите в Живата разумна природа, а тъмната ложа борави с фактите, или с материалния свят.
към текста >>

29. 1.3 ТРУД И РАБОТА

Според астросоциологията и според космичната биология, налице е една тясна връзка между живота на расите, на народите, на обществата и на индивидите.
86/943 общество, един народ и цялото човечество са също така един голям дом, едно голямо семейство. По същия начин, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си; когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новия ден, великият живот за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е Любовта. Тя иде днес като строителна на новата култура”. Според астросоциологията и според космичната биология, налице е една тясна връзка между живота на расите, на народите, на обществата и на индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси, отразени до голяма степен в обществото, са в корелация със същите процеси в народите и индивидите Това са социологически категории от една и съща система. Този нов свят ще се разкрие извън традиционния сатурниански кръг. Този свят ще се роди под действието на могъщите електромагнитни струи, излъчващи се от дълбоката творческа мисъл на планетата Уран. от висшето алтруистично чувство на Нептун и от могъщата творческа волева сила на планетата Плутон. Или още по-конкретно казано - от творческата работа на слънчевите деви, на синовете на Мъдростта и от великите души на Истината.
към текста >>

30. 2. ПОЛЯРНОСТТА НА БИТИЕТО МЪЖЪТ И ЖЕНАТА 2.1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Анатомията, физиологията и биологията също са посветили много време за изучаване на мъжа и на жената от морфологично и физиологично гледище.
Докато жената мисли, че може да владее мъжа, тя се заблуждава. Мъжът трябва да цени в жената това, че тя носи топлина. И жената трябва да оценява мъжа като проводник на светлината на единствения мъж” Учителят Стр. 88/943 Въпросът за мъжа и за жената е бил предмет ма човешката мисъл от векове насам. Този въпрос е бил предмет на множество научни трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература. Анатомията, физиологията и биологията също са посветили много време за изучаване на мъжа и на жената от морфологично и физиологично гледище. В настоящето изложение този въпрос ще бъде разгледан главно от гледище на парапсихологията и то предимно в неговата философско-мистична същина. Разбира се, че няма да бъдат игнорирани и резултатите от съществените проучвания на този въпрос, извършвани в миналото и понастоящем, и специално тези на съвременната наука. Проблемът за жената и за мъжа е не само чисто социален, но е също така въпрос с голямо хуманно, етично и най-вече космично значение. Социалният аспект на този въпрос и по-специално въпросът за така наречената "еманципация" на жената до голяма степен е вече намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологическите фази, през които е минало човечеството - за патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос.
към текста >>

31. 3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ

Съвременната наука, чрез всички свои дисциплини - биология, социология, археология, антропология, демология и редица други нейни отрасли, се стреми да обхване човешката еволюция и да разкрие онази висша закономерност и неговото праисторическо и историческо развитие.
3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ „Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочването на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологични закони и да се съобразяват, следвайки ги неотклонно, в нареждането на социалния и културния живот на всички народи". Учителят Човечеството, като една социологическа даденост съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години чрез различните си раси и култури човечеството самоизгражда своя материален и духовно-културен живот. Съвременната наука, чрез всички свои дисциплини - биология, социология, археология, антропология, демология и редица други нейни отрасли, се стреми да обхване човешката еволюция и да разкрие онази висша закономерност и неговото праисторическо и историческо развитие. Но да оставим учените спокойно да проучват и разрешават сложните ребуси на далечното минало и да се обърнем към настоящето и бъдещето на народите и на човечеството. Народите разполагат с достатъчно набран опит, преминавайки през различните икономически, социални и политически системи в своето непреривно развитие. Тези икономически, социални и политически системи представляват от себе си форма и облекло на съответните исторически епохи, които материалните елементи се износват, амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие, като двадесетото, така богато със събития, както в техническия, така и в обществено-културния живот на човечеството. Двете последни световни войни, през първата половина на това столетие, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност.
към текста >>

32. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и др.
Цялата земя ще представлява съвършено цяло.”” „Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота. Предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен или културен характер. Според Учителя, първата група на тези напреднали същества се е вселила през 1945 год. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 год., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучване на газовете, на различните радиации, вибрации и ритми. Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и др. Ще се направят опити за всестранно приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното пространство. Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни като въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища.
към текста >>

33. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение