НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
188
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не може да влезе в стаята, за да си вземе
Библията
и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че
Библията
Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.
Не може да влезе в стаята, за да си вземе
Библията
и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че
Библията
Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?
към текста >>
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе
Библията
.
Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе
Библията
.
Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание?
към текста >>
Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а
Библия
.
Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а
Библия
.
Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?
към текста >>
Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или
Библията
с разперени корици да каца върху скута на Учителя.
Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия.
Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или
Библията
с разперени корици да каца върху скута на Учителя.
Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим.
към текста >>
Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и
Библията
.
" Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя.
Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и
Библията
.
Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си.
към текста >>
Ето, Учителят се задава и носи в ръце
Библията
Си.
Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си.
Ето, Учителят се задава и носи в ръце
Библията
Си.
Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице.
към текста >>
Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря
Библията
на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения.
Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря
Библията
на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.
към текста >>
2.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и
Библия
.
Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули.
Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и
Библия
.
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт. И трите организации бяха казионни и бяха на властта. Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час.
към текста >>
3.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На килима имаше стол пред маса, а върху масата -
Библия
.
Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче.
На килима имаше стол пред маса, а върху масата -
Библия
.
Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака.
към текста >>
4.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братът извади
Библията
и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл.
Пътят го има в Словото. Словото го има в оригинала. Тогава какво? Печатате го така, както е дадено. От мен толкоз".
Братът извади
Библията
и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл.
40, ст. 5) "Но Словото на Бога нашего остава във век."(Исайя, гл. 40, ст. 8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил? "(Исайя, гл.
към текста >>
5.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете
Библия
, то той е духовен и ни е брат.
По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение.
От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете
Библия
, то той е духовен и ни е брат.
А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума.
към текста >>
6.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в
Библията
.
Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос.
И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в
Библията
.
Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв.
към текста >>
7.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от
Библията
.
"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му.
Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от
Библията
.
Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието.
към текста >>
8.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това е числото на онези 144 хиляди служители на Христовия Дух, които работят за Христа и са отбелязани в
Библията
.
А комуто не е ясен - да си го провери сам.! Когато Учителят накрая даде "Слънчеви лъчи", то там имаше 12 лъча, като всеки лъч бе съставен от шест двойки. Какво означават тези цифри? Шест двойки по 12 лъча представляват 12 х 12 = 144. Това е едно число, дадено от Учителя, което трябва да остане непокътнато.
Това е числото на онези 144 хиляди служители на Христовия Дух, които работят за Христа и са отбелязани в
Библията
.
Останалите двойки, които са в повече тези 12 лъча, се нареждат в кръг, остават в кръга и там играят. Обикновено това не се прави. Правят се пет двойки, които са и в "Пентаграма". За това да се внимава! И да го знаете в бъдеще много добре!
към текста >>
9.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя
Библията
и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти.
Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели.
Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя
Библията
и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти.
Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня.
към текста >>
Направих молитва, както му е редът, отворих
Библията
, падна ми се съответният текст, прочетох го.
Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя.
Направих молитва, както му е редът, отворих
Библията
, падна ми се съответният текст, прочетох го.
Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята.
към текста >>
А на масата е отворена
Библията
и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата.
А на масата е отворена
Библията
и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних.
към текста >>
И бях отворила
Библията
също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя.
Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача.
И бях отворила
Библията
също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя.
Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията.
към текста >>
Това ме накара да коленича на пода, пред
Библията
и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало.
Това ме накара да коленича на пода, пред
Библията
и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
към текста >>
Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с
Библията
.
И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.
Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с
Библията
.
А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога.
към текста >>
А според едно изказване на Учителя,
Библията
е творение на Господния Дух.
Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията.
А според едно изказване на Учителя,
Библията
е творение на Господния Дух.
Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.
към текста >>
10.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към
Библията
, която беше на масата ми.
Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента. Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов.
Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към
Библията
, която беше на масата ми.
Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха.
към текста >>
Аз държах
Библията
в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха.
Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това?
Аз държах
Библията
в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха.
Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото? " Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек. Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка. Е, как ви се струва това?
към текста >>
11.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да, има в
Библията
един стих: "И врагове човеку са неговите домашни!
Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля.
Да, има в
Библията
един стих: "И врагове човеку са неговите домашни!
" Видях, че това се случи точно така и с мен. Проучвайте Писанията.
към текста >>
12.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Хрумна ми една мисъл, да взема
Библията
, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент.
Докато се караха, аз изтичах у дома. Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай!
" Хрумна ми една мисъл, да взема
Библията
, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент.
Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили.
към текста >>
Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с
Библията
, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела.
Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея!
Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с
Библията
, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела.
Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли.
към текста >>
13.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Мислено преживява онези събития от
Библията
, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята.
Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той.
Мислено преживява онези събития от
Библията
, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята.
Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха. След два-три часа той е горе, на връх Мусала. Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място. Методи застава на определеното за него място.
към текста >>
14.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Неговият живот и път са описани в
Библията
. 2.
Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света. Втори клон - палестинск и Мисията на втория, палестинския клон, бе да внесе християнството в 1. От Индия този клон отива в Египет и от там се създава обществото на терапевтите. Терапевтите са еврейският клон от есеите в Палестина.Учител тук е Мойсей. Той изучава в Египет знанията на Хермес, от там тръгва и повежда израилтяните през пустинята в Палестина.
Неговият живот и път са описани в
Библията
. 2.
От Египет този клон минава в Палестина. Тук учението се нарича есеизъм, а учениците - есеи. 3. От Палестина отива в Израил. Всички еврейски пророци са учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците, защото те са излизали от техните среди.
към текста >>
В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на
Библията
и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието.
От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на
Библията
и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието.
Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му. Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде. То започва с начален кръг така: 1.
към текста >>
Обединението идваше от това, че те възприемаха
Библията
като Слово на Господа.
Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието.
Обединението идваше от това, че те възприемаха
Библията
като Слово на Господа.
Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му. Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде. То започва с начален кръг така: 1. От Индия отива в Египет. 2.
към текста >>
Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от
Библията
, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му.
Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа.
Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от
Библията
, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му.
Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде. То започва с начален кръг така: 1. От Индия отива в Египет. 2. От Египет отива в Сирия. 3.
към текста >>
15.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отвори
Библията
, помоли се, не бързай и виж какво ще ти продиктува Духът отвътре.
Той е вечерно време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път - то е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого. Давам на всички ви едно правило: "Когато дойде някой, попитай Господа.
Отвори
Библията
, помоли се, не бързай и виж какво ще ти продиктува Духът отвътре.
Човек, който не жертвува - дръжте го настрана. Праведни и добри хора не искаме - искаме хора, които да вършат Волята Божия. От младите хора на някои е определено да се жени. Той трябва да се ожени. Това е Волята Божия.
към текста >>
16.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той ми извади една
Библия
, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII.
Той ми извади една
Библия
, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
към текста >>
Той отново извади оная голяма
Библия
, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото!
Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
Той отново извади оная голяма
Библия
, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото!
" Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
към текста >>
Пред мен още стои като жив символ онази
Библия
, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе
библията
по целия свят.
Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени.
Пред мен още стои като жив символ онази
Библия
, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе
библията
по целия свят.
Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>
17.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Онези, които имат и четат
Библията
.
Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време?
Онези, които имат и четат
Библията
.
Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по възраст от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек. Може ли да го доведа на нашата сбирка? " "А кой е той и какво работи? " "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек.
към текста >>
Да се разпространява
Библията
в България през онези години това не е шега работа.
Накрая Учителят му казва: "Този въпрос Аз сега не мога да го реша. Довечера ще отида при Бога и лично ще Го питам какво мисли Той по този въпрос и утре ще имаш отговора." Тодор си отишъл опечален. Какво означава това да отиде Учителят довечера при Бога, че да Го пита, че да се чака до утре. Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща.
Да се разпространява
Библията
в България през онези години това не е шега работа.
Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните.
към текста >>
Във всяко село
Библията
се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат.
Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща. Да се разпространява Библията в България през онези години това не е шега работа. Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии?
Във всяко село
Библията
се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат.
По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните. Така че да се продава Библия в София и страната не бе лека работа. На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите!
към текста >>
Така че да се продава
Библия
в София и страната не бе лека работа.
Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните.
Така че да се продава
Библия
в София и страната не бе лека работа.
На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите! " Тодор мига, мига. Как така не е от нашите? Учителят му повтаря само това: "Не е от нашите!
към текста >>
18.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си
Библията
, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих.
"Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните? Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови. Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни.
В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си
Библията
, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих.
Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни.
към текста >>
19.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Понякога Той носеше
Библията
, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше.
Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово.
Понякога Той носеше
Библията
, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше.
Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа.
към текста >>
20.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят влизаше с
Библия
в ръка.
Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано и по същия начин бяха облечени - много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и с шпаги. Повечето бяха тихи и скромни хора.
Учителят влизаше с
Библия
в ръка.
Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песни "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата.
към текста >>
21.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
През 1912 година Учителят работи върху
Библията
и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината".
Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София.
През 1912 година Учителят работи върху
Библията
и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината".
През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: "Слушам, Господи.
към текста >>
22.
10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Великият Учител казва така: "
Библията
е писана от Един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат.
Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна на земята, за да даде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Това Слово е за синовете на Светлината, които ще дойдат в следващите векове и хилядолетия. Това са синовете Божии, на които е ударен печатът на Третия Завет. А това е Словото на Великия Учител. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Бога за Третия последен Завет на човечеството.
Великият Учител казва така: "
Библията
е писана от Един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат.
Каквото Първичният човек е казал, то това са писали. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал. Това е Първичният човек. Първичният Космически Човек е Христос. Той е в началото на Космическия век.
към текста >>
Централно лице в
Библията
е Христос - Христовият Дух.
Това е Вторият Завет на Бога с човечеството. Това, което сега Христос говори тук в България, чрез Великия Учител - това са сегашните и то последни писма на нашия Баща. Това е Третият и последен Завет на Бога с човечеството." Главният обект в Стария Завет - Първия Завет - е животът на всички Пророци, като изявление на Божествения Живот в тях. Главен обект в Новия Завет - Втория Завет - е животът на всички Апостоли като проява на Божествения Живот в тях. Централно място в Стария и Новия Завет е животът на изявения Бог и проявения Господ на Силите чрез Христовия Дух.
Централно лице в
Библията
е Христос - Христовият Дух.
Централно място в Третия Завет, в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е изпълнението на Волята на Бога от човешката душа, слезнала на земята и облякла се в човешка плът и кръв. Третият Завет е даден в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Слово на Бога. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Господния Дух на Силите, в Живот и Сила на Христовия Дух на земята. Това е Бог на Славата, Бог на Виделината, Бог на Светлината.
към текста >>
23.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на
Библията
.
Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции.
Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на
Библията
.
В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията.
към текста >>
24.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
Собственоръчно е отбелязъл в
Библията
, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.
А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Собственоръчно е отбелязъл в
Библията
, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.
Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.
към текста >>
25.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с
Библия
в ръка.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с
Библия
в ръка.
Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот.
към текста >>
26.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше
Библията
и там изнасяше своята беседа.
Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото. И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см.
Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше
Библията
и там изнасяше своята беседа.
Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети.
към текста >>
Той си носеше
Библията
, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута.
Той си носеше
Библията
, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
Дойде до масата, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона. А приятелите седяха кой където си има място. С течение на времето всеки си намираше едно място, което му допада и като дойде там си сяда на него. Никой не му го заемаше. Всеки по вкус си избираше мястото.
към текста >>
27.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от
Библията
и да се пеят посочени песни.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от
Библията
и да се пеят посочени песни.
По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година.
към текста >>
28.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В тази книжка са подредени мисли от
Библията
, Евангелието и Откровението.
Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново. През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба. През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му.
В тази книжка са подредени мисли от
Библията
, Евангелието и Откровението.
Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа. Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги. Беше казал: „Който чете „Заветът на Цветните лъчи на светлината" и работи с нея, няма от какво да се опасява и страхува." Значи това е Божията мисъл, която е слизала върху човеците да се изяви и да изпълни Божията Воля.
към текста >>
29.
104. НАЧАЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат
Библията
, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им.
Тъй че един ден ще бъде изнесена. След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството.
Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат
Библията
, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им.
Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап. Втория етап. Много от тези групи се занимават със спиритизъм и работят с медиуми. Отначало Учителят не ги отрече, а напротив.
към текста >>
30.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В
Библията
на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър.
Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му.
В
Библията
на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър.
И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години.
към текста >>
Този текст от
Библията
се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път.
И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло.
Този текст от
Библията
се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път.
Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар.
към текста >>
Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в
Библията
стават реалност.
Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя.
Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в
Библията
стават реалност.
Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа.
към текста >>
31.
170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Подал му
Библията
и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне".
Още по-страшно е било да се провери всичко това от Дряновски. Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка. Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш!
" Подал му
Библията
и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне".
Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата! " Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града? " Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици.
към текста >>
Брат Дряновски разтворил
Библията
и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.
Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка. Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш! " Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне".
Брат Дряновски разтворил
Библията
и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.
Ако Господ не опази града, напразно бди стражата! " Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града? " Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
към текста >>
32.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с
Библия
в ръка, преминава от град след град и проповядва.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с
Библия
в ръка, преминава от град след град и проповядва.
Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години.
към текста >>
33.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След малко идва Учителят както винаги официално облечен с
Библия
под ръка.
„Нека влезнат в Салона! ", казва Учителят. Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат.
След малко идва Учителят както винаги официално облечен с
Библия
под ръка.
Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него. И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник. Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя.
към текста >>
Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от
Библията
, прочита им един стих и започва да говори по него.
", казва Учителят. Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка.
Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от
Библията
, прочита им един стих и започва да говори по него.
И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник. Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли.
към текста >>
И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от
Библията
или е Богохулник.
Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него.
И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от
Библията
или е Богохулник.
Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева.
към текста >>
34.
104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В ръцете си носи
Библията
.
Тази сутрин дойдох рано и седнах в салона на един стол срещу катедрата на Учителя. Учениците на Божествената Школа изпълниха салона. Пеем песни. При песента „АУМ" Учителят влезна в Салона. Ето Той минава посред братята и сестрите.
В ръцете си носи
Библията
.
Цигулката Му е донесена по-рано и е поставена на катедрата от някой брат. Ние разбрахме, че Учителят ще свири. Той се покачи на катедрата и прав пееше с нас „АУМ". След това всички казахме молитвата „Отче наш" и изпяхме песента „Венир Бенир". Учителят ни зададе тема за работа у дома.
към текста >>
35.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с
Библия
под ръка.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с
Библия
под ръка.
Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
към текста >>
Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори
Библията
, чете и проповядва.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице.
Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори
Библията
, чете и проповядва.
Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята.
към текста >>
36.
54. БЕСЕДИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
До Него бе сложена масичка с бяла покривка, на която бе положена Неговата
Библия
.
Това е документирано със снимки. В неделя от 10 часа Учителят държеше своите беседи и пред своята палатка на поляната, там където я изместихме горе на билото на една тераса. Учителят седи на един плетен стол, а наоколо са приятелите. Тук са направени едни от най-хубавите снимки на Учителя с приятелите. Това са снимките наречени „Учителят на плетения стол".
До Него бе сложена масичка с бяла покривка, на която бе положена Неговата
Библия
.
След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една скала и поляна и там Учителят държеше кратки беседи. Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи. Понякога приятелите посещаваха Учителя, водеха се разговори, които се записваха. Частните разговори и въпросите, които се задаваха, както и отговорите, които получавахме при нашите екскурзии се стенографираха от Боян Боев. Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят.
към текста >>
37.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована
Библия
и ми я подаде.
Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме. Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора.
Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована
Библия
и ми я подаде.
„Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная. Но той знаеше кой съм и за какво бях тук в затвора. Тази илюстрована Библия след като ме освободиха аз си я взех в багажа.
към текста >>
Тази илюстрована
Библия
след като ме освободиха аз си я взех в багажа.
Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная. Но той знаеше кой съм и за какво бях тук в затвора.
Тази илюстрована
Библия
след като ме освободиха аз си я взех в багажа.
Никой не ми го прегледа на излизане. А когато ме пуснаха и престъпих през двора видях на портата образа на Мария Тодорова. Тръгнах към нея, но там нямаше никой. Тогава разбрах, че тя беше се извлекла от тялото си и бе дошла да ме посрещне с духовното си тяло. Значи от Невидимия Свят я бяха предупредили, че ме освобождават.
към текста >>
38.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ СТИХОВЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАННА Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от
Библията
, написваше ги на едно листче и ги слагаше в
Библията
.
Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16. Истинският Изгрев. На 14.VII.1940 г. накрая на неделната беседа Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне." От там започва Вътрешната Школа за ученика.
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ СТИХОВЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАННА Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от
Библията
, написваше ги на едно листче и ги слагаше в
Библията
.
После листчето му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседа. Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му.
към текста >>
Той носеше винаги
Библия
със себе си на беседа.
Истинският Изгрев. На 14.VII.1940 г. накрая на неделната беседа Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне." От там започва Вътрешната Школа за ученика. ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ СТИХОВЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАННА Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от Библията, написваше ги на едно листче и ги слагаше в Библията. После листчето му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира.
Той носеше винаги
Библия
със себе си на беседа.
Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му. После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила. Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им. .1.
към текста >>
39.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Имаме и един пример от
Библията
- Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6.
Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя.
Имаме и един пример от
Библията
- Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6.
Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев.
към текста >>
40.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Библията
32.
Кой е автора? 27. Бележити прераждания 28. Още едно прераждане 29. Кучето от село Батак 30. Златистият котарак 31.
Библията
32.
Приложните изкуства 33. Луната 34. Лунен химн 35. Иде, иде, иде... 36. Изгревът пее и свири 37.
към текста >>
41.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След като ги откривах, аз намирах в кои пасажи се намират в
Библията
.
" Да, това е възможно. Реших да се захвана за работа. Започнах да проучвам „Призванието" дума по дума и ред по ред. Намерих ключовете, онези ключове на Духа, които задвижват „Призванието". Тези думи ги търсих в книжката на Учителя „Заветът на цветните лъчи на светлината".
След като ги откривах, аз намирах в кои пасажи се намират в
Библията
.
След това отново ги сравнявах в отпечатаните страници на книжката „Заветът" и виждах кой от седемте Духове управлява дадения стих. След това търсих и намирах в коя краска и цвят произвежда съответният Дух. По този начин аз намерих първоосновната ключова дума от текста, второ, намерих и стихът, в който тя бе включена, открих кой е Духът, който управлява този стих и накрая разбрах, чрез каква светлина Духът я управлява. Нататък беше по-лесно. В текста на Призванието тези ключови думи бяха подчертани, а Виолета Гиндева, когато стигаше до тях, спираше за миг, повтаряше отново думата и в този момент осветителят направляваше какви светлини да се пускат чрез прожекторите, под диктовката на режисьорката Зунка Янкова.
към текста >>
42.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
31.
БИБЛИЯТА
Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума.
31.
БИБЛИЯТА
Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума.
Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
към текста >>
С
библия
в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза.
Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ. Точно в 5 часа сутринта, вратата на салона се отваря.
С
библия
в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза.
Изправени Го посрещаме. Следват поздравителни формули, молитва, песен, лекцията започва. Прочитат се дадените теми от предишната лекция, а понякога и резюме на същата лекция. Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се окръгли изясняването му. Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури.
към текста >>
...Когато една от лекциите завърши, Той затвори
библията
и ме погледна.
Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога! Не бяха рядкост и лекции с теми от наше ежедневие. С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети. УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог.
...Когато една от лекциите завърши, Той затвори
библията
и ме погледна.
Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата. УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си
библията
.
УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог. ...Когато една от лекциите завърши, Той затвори библията и ме погледна. Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата.
УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си
библията
.
Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията!
към текста >>
- Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже
библията
?
Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата. УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани.
- Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже
библията
?
- запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна.
към текста >>
Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже
библията
!
УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното.
Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже
библията
!
Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна. Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача. Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа.
към текста >>
Уговорих датата, на която да взема
библията
.
Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа. Намерих майстор. Поръчах подвързията. Поисках работата да бъде чиста и естетична.
Уговорих датата, на която да взема
библията
.
На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната библия, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи. Това сторих. С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет.
към текста >>
На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната
библия
, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи.
Намерих кожа. Намерих майстор. Поръчах подвързията. Поисках работата да бъде чиста и естетична. Уговорих датата, на която да взема библията.
На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната
библия
, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи.
Това сторих. С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки.
към текста >>
В
библията
Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача.
С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ.
В
библията
Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача.
А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание.
към текста >>
Цялата
библия
на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му.
Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет.
Цялата
библия
на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му.
А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря.
към текста >>
А на моята маса, личната ми
библия
е чиста и здрава, но без бележки.
Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му.
А на моята маса, личната ми
библия
е чиста и здрава, но без бележки.
Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми.
към текста >>
Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята
библия
всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ.
Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки.
Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята
библия
всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ.
Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му.
към текста >>
На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за
библията
на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса.
А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание.
На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за
библията
на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса.
Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му. От разгънатата опаковка се показа библията, подвързана чисто и естетично. После Той разлисти няколко страници и се увери, че е подшита добре.
към текста >>
- Ето
библията
- продумах и целувам десницата Му.
Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми.
- Ето
библията
- продумах и целувам десницата Му.
От разгънатата опаковка се показа библията, подвързана чисто и естетично. После Той разлисти няколко страници и се увери, че е подшита добре. Явно, доволен от извършеното, подава десницата си. Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една погрешка! - Каква?
към текста >>
От разгънатата опаковка се показа
библията
, подвързана чисто и естетично.
Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му.
От разгънатата опаковка се показа
библията
, подвързана чисто и естетично.
После Той разлисти няколко страници и се увери, че е подшита добре. Явно, доволен от извършеното, подава десницата си. Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една погрешка! - Каква? - Без позволение, цяла нощ съм преписвал личните Ви бележки.
към текста >>
Позволявам си да споделя с всички онези, които прочетат тези редове, текста, изписан собственоръчно от УЧИТЕЛЯ, в
библията
Му между старият и новият завет.
- Каква? - Без позволение, цяла нощ съм преписвал личните Ви бележки. Не съм Ви питал. Моля да ме извините! - Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе пръстите - каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата.
Позволявам си да споделя с всички онези, които прочетат тези редове, текста, изписан собственоръчно от УЧИТЕЛЯ, в
библията
Му между старият и новият завет.
„Всички думи Господни са верни и истинни и блажен е всеки, който ги възприема и тази, неговата душа, не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъства в неговата душа. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение. Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята истина. Той изявява своята благост на душата и прави Името Си познато ней.
към текста >>
Блажен е, който вярва и който се надява на Господа, и който Го люби -той е син Божи." В
библията
на УЧИТЕЛЯ има и други бележки и текстове, които могат да бъдат предмет на други разкази.
Господ управлява сърцето и просвещава умът. Знанието Господне е светлината на душата, а Мирът Господен - нейното изцеление. Помни думите Господни и Неговите обещания. Той ще направи Своето Слово да се сбъдне. Призовавай Го на всяко място и по всяко време, защото това е угодно Нему.
Блажен е, който вярва и който се надява на Господа, и който Го люби -той е син Божи." В
библията
на УЧИТЕЛЯ има и други бележки и текстове, които могат да бъдат предмет на други разкази.
към текста >>
43.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с
библия
под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с
библия
под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
към текста >>
44.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от
Библията
.
А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето.
Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от
Библията
.
Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо.
към текста >>
45.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги -
Библията
и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици?
Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици?
6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги -
Библията
и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици?
7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове.
към текста >>
46.
ІІІ.85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Но ето, след утринното Слово, изнесено с голямо вдъхновение и сила, Учителят, слизайки от Горницата, където бе оставил
Библията
Си, запитва един от братята за някои основни мисли от току-що изнесената беседа.
85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ Често след клас, или след някое съборно Слово, Учителят запитваше някои от учениците за основните мисли на лекцията. Обикновено бяхме в състояние да споделим за онова, което е приковало вниманието ни. Това не беше трудно, тъй като повечето от нас или стенографираха, или водеха записки.
Но ето, след утринното Слово, изнесено с голямо вдъхновение и сила, Учителят, слизайки от Горницата, където бе оставил
Библията
Си, запитва един от братята за някои основни мисли от току-що изнесената беседа.
Братът замълчава. Останалите търсят бележниците си, търсят нещо от записаното. Търсят, но нищо не могат да прочетат от записаното. Ето че никой не подема отговор. Всички мълчат.
към текста >>
47.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки
Библията
под ръка и заставаше на Своята катедра.
Като изпращаше всичките си ученици, тогава влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Научих се хубаво да слушам и се научих от него хубаво да свиря." За мен беше голяма привилегия Учителят да ме постави като цигулар на Младежкия окултен клас. Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор.
Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки
Библията
под ръка и заставаше на Своята катедра.
Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха. Следваше Словото на Учителя. Часът в клас завършваше отново с песни, с молитви, придружавани от моето цигулково изпълнение и това, на Мария Тодорова, или на пиано, или на хармониума, според случая.
към текста >>
48.
4.05. Друг път няма
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Накрая на беседата Учителят стана прав, остави
Библията
на катедрата и каза: „Е, рекох, този е пътят.
5. Друг път няма Беше една обичайна беседа, в един обичаен ден, както всички други дни. Ние сме се наредили на столовете в салона на Изгрева. Слушаме и записваме в тетрадките си.
Накрая на беседата Учителят стана прав, остави
Библията
на катедрата и каза: „Е, рекох, този е пътят.
Няма друг път. Пребродил съм цялата Вселена. Друг път няма и няма! " Така завърши беседата на Учителя, като стоеше прав, с десния крак напред, с вдигната дясна ръка и с длан, сочейки напред, и с показалец и пръсти напред и нагоре. Това беше необичайна беседа в един необикновен ден.
към текста >>
49.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ами вземете
Библията
и вижте Пророците как говорят?
Според нея „Рекох", не било литературно и го написа: „Казах". Учителят не беше доволен от това нещо. Ами много просто. Учителят предава и дава Словото на Живия Бог. И затова започва така: „Рекох", и след това казва онова, което Бог чрез Него говори.
Ами вземете
Библията
и вижте Пророците как говорят?
Те започват така: „Така говори Господ" или „Господното Слово дойде към мене и рече". Ето така е написано и много добре се разбира, че пророкът изрича не своите думи, а думите на Господа, който идва да говори чрез него. Това се отнася за пророците. А тук е дошъл Великият Учител и Бог говори чрез Него. Затова Той започва така: „Рекох" и добавя онова, което Бог говори чрез Него.
към текста >>
50.
6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той много спокойно извади
Библията
и ми чете цяла глава от Откровението.
Трябва да замине делегация в Кайро, за да преговаряме. Трябва да заминат аз и Стойчо Мошанов (известен политически деятел - масон)". Учителят замълча и нищо не каза. После ме извика да отида при Него, а него го остави при „Извора на Доброто". Аз тръгнах с Учителя и отидохме с Него в Неговата малка стаичка, в дома на Темелко.
Той много спокойно извади
Библията
и ми чете цяла глава от Откровението.
Това беше 20 глава. Каза ми: „20 глава от Откровението на Йоана съответства и съчетава всички детайли на събитията от 20 столетие, т. е. до днешни дни." И ми я чете бавно, на глас, цялата. Аз по едно време Му казвам: „Учителю, Стоил Стефанов чака." „Нека чака". След туй, за моя изненада, извади едно тефтерче продълговато, което никога не съм виждал.
към текста >>
51.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с
Библия
в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с
Библия
в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с
Библия
в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с
Библия
в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
52.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Библията
-123 32.
-111 27. Бележити прераждания -113 28. Още едно прераждане -118 29. Кучето от село Батак -119 30. Златистият котарак -121 31.
Библията
-123 32.
Приложните изкуства -125 33. Луната -127 34. Лунен химн -129 35. Иде, иде, иде -132 36. Изгревът пее и свири -134 37.
към текста >>
53.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа
Библията
.
А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа
Библията
.
За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя.
към текста >>
За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че
Библията
бе първото ми учебно помагало.
Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията.
За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че
Библията
бе първото ми учебно помагало.
Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми.
към текста >>
Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си
Библия
?
По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист.
Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си
Библия
?
" Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание. Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение.
към текста >>
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от
Библията
- от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от
Библията
- от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
към текста >>
През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по
Библията
аз изнасях предварително предварително подготвено резюме.
А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка.
През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по
Библията
аз изнасях предварително предварително подготвено резюме.
Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в Библията, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци. По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си.
към текста >>
Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в
Библията
, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци.
Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка. През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме.
Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в
Библията
, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци.
По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго.
към текста >>
По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше
Библията
в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа.
В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка. През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме. Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в Библията, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци.
По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше
Библията
в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа.
За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго. Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове.
към текста >>
Та по онези години на частната ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по глави над
Библията
и лека полека усвоих много неща и се запознах с основните неща, че
Библията
не е обикновена книга, а е книга на Господният Дух, който е работил през вековете и хилядолетията.
Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго. Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове. Словото на Учителя се изливаше по космически закони и отговаряше на времето, което ни създаваше и което ни движеше.
Та по онези години на частната ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по глави над
Библията
и лека полека усвоих много неща и се запознах с основните неща, че
Библията
не е обикновена книга, а е книга на Господният Дух, който е работил през вековете и хилядолетията.
Така веднъж Учителят в една от лекциите бе казал на братята: „Аз имам една частна ученичка от света, която ехе ви изпревари и дори петите й не можете да й ги видите." Аз знаех, че се касаеше за мен. Някои от тогавашните братя също се досещаха, че се отнася до мен, но те бяха вече на възраст, където не ме ревнуваха, защото аз бях за тях дете, а аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях влезнала официално в онзи салон, където се събираха сподвижниците на Учителя. Този пост е редактиран от Ани: 07 февруари 2017 - 13:19
към текста >>
54.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Нали така се казва в началото на
Библията
рекох: „Да бъде виделина".
Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога. Христовият дух ме беше довел при Него. Така започна първия ми ден на моето битие. Това е денят на светлината.
Нали така се казва в началото на
Библията
рекох: „Да бъде виделина".
И тази виделина пребъдна в мене още от първия ден и до днес тя е в мен. След като се върнах от беседа аз се промених коренно, започнах да посещавам беседите му. Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички. Аз бях млада, хубава, с възможности и смятаха, че именно там ще се проваля. Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън.
към текста >>
55.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
В
Библията
се говори за дървото кедър.
То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие. Трябва да се бяга в гората, да я ненамерят тези желания.
В
Библията
се говори за дървото кедър.
Под кедър се разбира материалист. А под гора - хора-материалисти. Нашият език, който ние създаваме не е език на природата. То са вторични сили, условни знакове. Законът е: трябва да видиш къде е злото.
към текста >>
Изучавайте
Библията
като окултна книга, не се заглеждайте във формата, а изучавайте законите.
Ако е злото е в сърцето, ще дружиш с тези другари, ако с ума си седиш по-горе от тях. Ако злото е в техния ум твоето сърце трябва да е по-силно, че със чувствата си да им влияеш. Когато злото е в сърцето ще въздействуваш с ума си и обратното. Когато е в ума ти, ще въздействаш със сърцето. И в този случай онези, които се молят ще призовават Бога интензивно в своето сърце.
Изучавайте
Библията
като окултна книга, не се заглеждайте във формата, а изучавайте законите.
Истината не може да бъде стара. Онзи принцип, който е работил преди милиони години, работи също и сега. Слънцето е все същото -от милиони години и сега. По-хубаво е, когато човек се концентрира да чете, да размишлява. Човек трябва да се научи да работи и всред шума на околните и при най-неблагоприятните условия.
към текста >>
56.
39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА
,
,
ТОМ 5
Но това никога не е ставало, това го има и в
Библията
, а в човешката история има безброй такива примери.
Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се. Но от кого? От хора ли? Не, те бяха инструменти и оръдия на онези разрушителни сили на тъмнината, която винаги се стремеше да обхване светлината и да я унищожи.
Но това никога не е ставало, това го има и в
Библията
, а в човешката история има безброй такива примери.
А, че българският народ, който има много заложби, но той борави с много разрушителни сили и тези сили той ги използува върху това място построено за задачи на Школата. Няколко пъти Учителят е споменавал, че българският народ трябва да се справи с тази разрушителна енергия, която тече в него, която да трансформира за строеж и за градеж първо в себе си и после да я проектира навън от себе си. Иначе тя разрушава личният му живот, разрушава обществото, в което живее и държавата. Ние бяхме свидетели на това разрушение, което дойде отвътре и толкова много събития преминаха през този народ през време на Школата и минаха три войни, а те бяха насочени от сили отвън, които искаха да попречат на българският народ и да го отклонят от Школата на Учителя. Ето, ние намерихме този извор чрез Учителя, той бе каптиран, направен на чешма и течеше вода, която ползвахме.
към текста >>
57.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
сутринта Учителят влизаше с
Библия
в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от
Библията
, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен.
Тук на Изгрева бе първият опит. Нееднократно Учителят бе споменал, че тази окултна музика за пръв път се заражда тук и че в Европа изобщо не я познават. Постепенно песните дойдоха чрез Младежкият и Общият окултен клас. С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество. Точно в 5 ч.
сутринта Учителят влизаше с
Библия
в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от
Библията
, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен.
Всички ставахме и под вътрешното разположение на Духа в Учителя той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни. Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите. Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна се към нас и започна своята беседа направо.
към текста >>
58.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от
Библията
, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде".
Без да искам му казвам: „Учителю, чувствувайте се като у дома си". А той: „Та аз съм у дома си". Та може ли да има по-добро пожелание за домакинята, за стопанката на един дом, за ученика, когато Учителят му каже: „Та аз съм у дома си". След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам. А друг път той пожелаваше да ходи сам.
Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от
Библията
, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде".
Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в Библията като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом. Аз съм при Учителя на разговор. „Всички те мислят своенравна, своеобразна. Отвън като те гледат не те разбират. Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой камъни, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва".
към текста >>
Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в
Библията
като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом.
А той: „Та аз съм у дома си". Та може ли да има по-добро пожелание за домакинята, за стопанката на един дом, за ученика, когато Учителят му каже: „Та аз съм у дома си". След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам. А друг път той пожелаваше да ходи сам. Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от Библията, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде".
Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в
Библията
като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом.
Аз съм при Учителя на разговор. „Всички те мислят своенравна, своеобразна. Отвън като те гледат не те разбират. Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой камъни, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва". Ето защо те не те разбират".
към текста >>
59.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
По-късно Учителят ми препоръча да чета
Библията
.
През това време Учителят ме запозна с основните положения на духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Много от неговите беседи бяха издадени в поредицата „Сила и живот" - пет тома. По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път. Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време.
По-късно Учителят ми препоръча да чета
Библията
.
Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г.
към текста >>
Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена
Библия
.
Много от неговите беседи бяха издадени в поредицата „Сила и живот" - пет тома. По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път. Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията.
Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена
Библия
.
Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам.
към текста >>
Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи
Библия
аз моментално бих се изсмяла.
По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път. Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия.
Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи
Библия
аз моментално бих се изсмяла.
Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г.
към текста >>
Какво може да разбере едно младо момиче от
Библия
тогава, че и сега?
Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла.
Какво може да разбере едно младо момиче от
Библия
тогава, че и сега?
Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г.
към текста >>
Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в
Библията
, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази.
Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега?
Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в
Библията
, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази.
Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред.
към текста >>
60.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе
Библията
и да почине.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ Обикновено, когато отивах при Учителя на среща с него и разговор като се приближавах към него, целувах десницата му. Това правеха всички. След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него.
Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе
Библията
и да почине.
Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева.
към текста >>
61.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от
Библията
и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там.
Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите.
Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от
Библията
и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там.
Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София.
към текста >>
62.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница
Библията
.
от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат. Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява.
Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница
Библията
.
Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него. Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря. Погледна надолу, аз вървях след него и като усетих, че той се спря вдигнах глава към него, а той стоеше на три метра от мен и на височина от 20 стъпала.
към текста >>
63.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
След това се зачетох в
Библията
и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята.
И седнах да се помоля на Бога да ме научи какво да правя, защото втората ще умори първата. И като се помолих Той разреши въпроса. Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш? " И усетих лицето на Бог-Отец и му разправих всичко. „Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл.
След това се зачетох в
Библията
и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята.
Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение. Накрая един наш приятел - Васко Искренов се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка. Аз не знаех как той ще се държи с нея. След два-три дни гургулицата излетя от тях и не се върна повече. Че чух гласа на Бога в облака чух го, в това няма съмнение, но се и потвърдиха думите на Бандерски, че моите молитви се приемат направо от Бога.
към текста >>
64.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела
Библия
, отвори
Библията
и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Учителят го поздравил, разприказвал се с него и му казал: „Отче, днеска не ми изглеждаш много добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара.
Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела
Библия
, отвори
Библията
и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите.
към текста >>
Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя
Библията
и намира въпросната банкнота.
Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия, отвори Библията и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя
Библията
и намира въпросната банкнота.
Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите. Според хубостта на земята си хубави направи истуканите".
към текста >>
Целунал банкнотата, целунал и страницата на
Библията
пък решил да прочете какво е целунал на тази страница.
Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия, отвори Библията и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота.
Целунал банкнотата, целунал и страницата на
Библията
пък решил да прочете какво е целунал на тази страница.
За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите. Според хубостта на земята си хубави направи истуканите". Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".
към текста >>
65.
194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 5
От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от
Библията
, която аз доста добре съм изучил.
По-рано тия проповеди държах на ул. „Опълченска"; посещаван съм винаги от 100-150 души, повечето жени от различни възрасти; често ме посещават в дома ми мъже и жени от разни възраст, на които давам съвети религиозни и хигиенни. Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта. Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того.
От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от
Библията
, която аз доста добре съм изучил.
На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р.
към текста >>
66.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от
Библията
са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука.
За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от
Библията
са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни.
към текста >>
67.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма
Библия
на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти.
Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма
Библия
на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти.
След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос.
към текста >>
68.
243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР
,
,
ТОМ 5
Ето така вървях с
Библията
под ръка, облечена с официална рокля и отивам при Учителя на урок.
Неприязнеността на Савка към мен започна още от самото начало, когато три години подред аз два пъти седмично ходех при Учителя като частна ученичка. А това беше години преди отварянето на Школата през 1922 г. Така Учителят веднъж каза на Савка: „Една външна госпожица ви изпревари". Савка се чуди коя ли е тази външна госпожица и ето ме мен, външната госпожица, пристигам облечена в тон с модата, с официална дълга рокля до земята. А майка ми имаше достатъчно средства да ушие на дъщеря си такава рокля, че като върви всички да я оглеждат.
Ето така вървях с
Библията
под ръка, облечена с официална рокля и отивам при Учителя на урок.
Учителят ми даваше някой пасаж от Библията да го разработя и на следващия път ме изпитваше като даваше и свое тълкувание на някои неща. Така аз му бях частната ученичка цели три години между Балканската и Европейската война. Сега ми е смешно като си помисля, че официално облечена госпожица може да носи Библия под ръка. Но тогава смятах, че отивам на много голямо място и трябваше да бъда облечена като за официален случай. Влизам през вратника на ул.
към текста >>
Учителят ми даваше някой пасаж от
Библията
да го разработя и на следващия път ме изпитваше като даваше и свое тълкувание на някои неща.
А това беше години преди отварянето на Школата през 1922 г. Така Учителят веднъж каза на Савка: „Една външна госпожица ви изпревари". Савка се чуди коя ли е тази външна госпожица и ето ме мен, външната госпожица, пристигам облечена в тон с модата, с официална дълга рокля до земята. А майка ми имаше достатъчно средства да ушие на дъщеря си такава рокля, че като върви всички да я оглеждат. Ето така вървях с Библията под ръка, облечена с официална рокля и отивам при Учителя на урок.
Учителят ми даваше някой пасаж от
Библията
да го разработя и на следващия път ме изпитваше като даваше и свое тълкувание на някои неща.
Така аз му бях частната ученичка цели три години между Балканската и Европейската война. Сега ми е смешно като си помисля, че официално облечена госпожица може да носи Библия под ръка. Но тогава смятах, че отивам на много голямо място и трябваше да бъда облечена като за официален случай. Влизам през вратника на ул. „Опълченска" 66 и стопанката на дома, кака Гина Гумнерова съобщава така на Учителя: „Една външна госпожица ви чака, за да я приемете!
към текста >>
Сега ми е смешно като си помисля, че официално облечена госпожица може да носи
Библия
под ръка.
Савка се чуди коя ли е тази външна госпожица и ето ме мен, външната госпожица, пристигам облечена в тон с модата, с официална дълга рокля до земята. А майка ми имаше достатъчно средства да ушие на дъщеря си такава рокля, че като върви всички да я оглеждат. Ето така вървях с Библията под ръка, облечена с официална рокля и отивам при Учителя на урок. Учителят ми даваше някой пасаж от Библията да го разработя и на следващия път ме изпитваше като даваше и свое тълкувание на някои неща. Така аз му бях частната ученичка цели три години между Балканската и Европейската война.
Сега ми е смешно като си помисля, че официално облечена госпожица може да носи
Библия
под ръка.
Но тогава смятах, че отивам на много голямо място и трябваше да бъда облечена като за официален случай. Влизам през вратника на ул. „Опълченска" 66 и стопанката на дома, кака Гина Гумнерова съобщава така на Учителя: „Една външна госпожица ви чака, за да я приемете! " Повтаря кака Гина същите думи на Учителя, които той току-що е казал пред Савка. Савка скача и иска да види външната госпожица, а Учителят я помолва да я въведе при него.
към текста >>
69.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ
,
,
ТОМ 5
Затова Учителят препоръчваше на всички ясновидци да изучават Словото на Господа в
Библията
, както и неговото Слово.
Дори и на Изгрева бе купено радио и бе поставено в стаята на Учителя. Понякога Учителят пускаше радиото, слушаше по няколко минути и след това го затваряше. Но когато дойде Божествения Дух у нас тогава ще ни се отворят и очите и ушите за Невидимия свят. И тогава ще се родим изново от огън и Дух. А до тогава сме обикновени хора.
Затова Учителят препоръчваше на всички ясновидци да изучават Словото на Господа в
Библията
, както и неговото Слово.
Това изявление на Духа чрез Слово бе едно и също, но различно по време. Понякога на Изгрева идваше някой любопитен от града и все се намираше някой да го хване, че да му стане слушател и му говореше за това и онова, с което го объркваше. Представяше се за много издигнат, за напреднал и го смайваше с познания, с пророчества, със съновидения и с всичко онова, с което трябваше да се смае един непознат. А това бяха хора, които бяха дошли на Изгрева от любопитство, бяха слушали какви ли не истории за дъновистите и бяха решили сами да проверят дали това е така. Те идваха, слушаха ни, гледаха ни и понеже ние не бяхме образци, то те си заминаваха разочаровани от нас обратно.
към текста >>
70.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от
Библията
за идейната и духовна страна на тези празници.
Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това.
Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от
Библията
за идейната и духовна страна на тези празници.
Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера.
към текста >>
Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира
Библията
.
Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници.
Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира
Библията
.
А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя.
към текста >>
Една такава връзка между
Библията
и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава
Библията
се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата.
Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника.
Една такава връзка между
Библията
и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава
Библията
се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата.
Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек.
към текста >>
71.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по
Библията
аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по
Библията
аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието.
Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
към текста >>
По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и
Библията
със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от
Библията
.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници.
По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и
Библията
със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от
Библията
.
Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше. Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от Библията и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга.
към текста >>
Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от
Библията
и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга.
По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше.
Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от
Библията
и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга.
Веднъж Учителят в една от лекциите бе казал: „Има една частна ученичка от света, която ехе-е, ви превари и дори петите не можете да й ги видите". Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят.
към текста >>
По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше
Библията
, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители.
По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше
Библията
, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос.
към текста >>
72.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по
Библията
аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по
Библията
аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието.
Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
към текста >>
По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и
Библията
със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от
Библията
.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници.
По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и
Библията
със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от
Библията
.
Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше. Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от Библията и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга.
към текста >>
Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от
Библията
и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга.
По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше.
Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от
Библията
и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга.
Веднъж Учителят в една от лекциите бе казал: „Има една частна ученичка от света, която ехе-е, ви превари и дори петите не можете да й ги видите". Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят.
към текста >>
По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше
Библията
, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители.
По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше
Библията
, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос.
към текста >>
73.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от
Библията
и ежедневно да произнася молитви.
И освен това трябва да има ръководител на поста да не би да те отклонят духовете, да те подведат, да те заблудят, да те вкарат в дълъг пост и чрез поста да те задигнат от този свят. До тук всичко, което си правил е погрешно". Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше.
През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от
Библията
и ежедневно да произнася молитви.
Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше.
към текста >>
74.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от
Библията
където навремето си продадоха първородството за паница леща.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора.
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от
Библията
където навремето си продадоха първородството за паница леща.
А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
към текста >>
75.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от
Библията
където навремето си продадоха първородството за паница леща.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора.
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от
Библията
където навремето си продадоха първородството за паница леща.
А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
към текста >>
76.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или
Библията
.
„Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта.
Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или
Библията
.
Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал.
към текста >>
77.
17. ТЕЗИ ГЛУПАЦИ, ТЕЗИ ИДИОТИ!
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Той отвори
Библията
, изгледа ни бавно-бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите:'„Тези глупци!
Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: „Нито минута по-рано, нито минута по-късно! " В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме. Седна и Учителят.
Той отвори
Библията
, изгледа ни бавно-бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите:'„Тези глупци!
Тези идиоти! " - не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът Му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж за винаги урок от думите Му.
към текста >>
78.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
В нея се влизаше само за молитви и там се четеше
Библията
.
Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа. На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали? Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските манастири. Разглеждал манастирите, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място. Когато баща ми се завърна от Атон, донесе много картини от Света гора, които постави в малката молитвена стаичка в къщата ни.
В нея се влизаше само за молитви и там се четеше
Библията
.
В нашия дом имаше много посещения. Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана. Също се отбиваха пътуващи монаси от Атон. Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите.
към текста >>
За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял
Библията
.
Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани. Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото. Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност.
За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял
Библията
.
Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми. Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал Библията и всички наред са четяли от нея. А това за онези времена е било необикновено, защото малцина са били писмени и са могли да четат Библиите отпечатани със старославянски текст. Така родовете ни са се подготвяли и накрая да изпратят последното поколение да бъдат представени в Школата на Учителя. Това бях аз с тримата ми братя - Борис, Николай и Стефан.
към текста >>
Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал
Библията
и всички наред са четяли от нея.
Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми.
Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал
Библията
и всички наред са четяли от нея.
А това за онези времена е било необикновено, защото малцина са били писмени и са могли да четат Библиите отпечатани със старославянски текст. Така родовете ни са се подготвяли и накрая да изпратят последното поколение да бъдат представени в Школата на Учителя. Това бях аз с тримата ми братя - Борис, Николай и Стефан.
към текста >>
79.
22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
В определения час за утринни Слова и беседи, в 5 часа сутринта, за изненада на присъствуващите Учителят дойде с
Библията
в ръка и застана на катедрата, както това правеше всякога, когато имаше беседа.
Веднага си тръгнах сама без никакъв придружител, пеша надолу, а останалата група остана горе на върха. Аз бях от провинцията и бяха свикнали да се явявам изневиделица и да изчезвам никодим без следа. На следващия ден бе неделя и аз сутринта в 5 часа отидох в салона така както друг път се отиваше на утринна беседа на Учителя. Бяха само няколко сестри седнали на столовете, защото всички знаеха, че няма да има повече беседи това лято. А защо бяха седнали тези сестри на столовете не мога да ви кажа.
В определения час за утринни Слова и беседи, в 5 часа сутринта, за изненада на присъствуващите Учителят дойде с
Библията
в ръка и застана на катедрата, както това правеше всякога, когато имаше беседа.
Той заговори за моя голяма изненада и за моя радост. Със Словото си тази сутрин Той озари и осветли всички неразрешени въпроси в моя живот. Изваждаше примерите от моя живот и от там извеждаше и даваше законите на живота. Тази беседа бе определена за мен! Жалко, че нямаше стенографи и никой не я записа, но всичко бе запечатано в съзнанието ми и бе предназначено за душата ми.
към текста >>
След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че беседата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да остави
Библията
в стаята си.
За пръв път в живота ми аз седях на този стол и на това пиано и свирех пред Учителя след Негова беседа. Обикновено на това място седеше Мария Тодорова и тя никому не отстъпваше този стол и това място пред Учителя. Няколкото сестри, които бяха в салона и чуха тази беседа пееха заедно с Учителя песента, която аз акомпанирах. След малко и аз запях. Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей.
След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че беседата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да остави
Библията
в стаята си.
Аз Го изчаквах долу, за да Му предам ключа от заключеното пиано. След малко Той слезна и заедно тръгнахме към поляната. Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнахме и видяхме изгрева на слънцето. То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто. Този изгрев остана за векове в съзнанието ми, незабравим и незаличим.
към текста >>
Учителят дойде с
Библията
и зае мястото на катедрата.
Този изгрев остана за векове в съзнанието ми, незабравим и незаличим. Когато излезнахме на поляната около Учителя се събраха приятели и всички питаха: „Нали прекратихте беседите? " Учителят не отговори. Аз бях безкрайно благодарна, че за мене Учителят изнесе тази беседа. В десет часа същата неделя, сутринта дойдоха много от приятелите на Изгрева от града, макар че всички знаеха ,че Школата е разпусната за лятната ваканция.
Учителят дойде с
Библията
и зае мястото на катедрата.
Погледна ме, аз станах, отидох при Него и Той ми връчи ключа от пианото. Аз седнах до Него и след като Учителят ми подаде с шепот песента аз засвирих. Салонът пееше. Сълзи се наливаха в очите ми. Учителят бе така наредил нещата, че сега също в 10 часа не присъствуваше нито един от музикантите и аз отново свирих на пианото.
към текста >>
80.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Библията
е една много малка част от свещените книги.
Животът е един разумен резултат, който аз трябва да опитам. Ти някой път се почесваш, без да мислиш. Помисли, че тогава се почеши. Преди да направиш погрешката помисли. Понеже всички свещени книги не се преведени, танците са в непреведените книги.
Библията
е една много малка част от свещените книги.
Зад всяко едно движение има една мисъл. Много тежка работа е докато се освободим от старите работи. Става една силна вътрешна реакция. Когато дойде Христос беше ли написано неговото учение, после се написа. И сега това, което се дава сега се пише.
към текста >>
81.
6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Пред мен и очите ми се отвориха дверите на миналото от Великия Учител и като на филмова лента премина цялата история в главата ми описана в
Библията
, но вече с действуващи лица и събития.
Веднъж се оплаках: „Ами, Учителю, само на мен ли се случва всичко това? " Учителят ме погледна, усмивката Му изчезна и строго каза: „Някога теб и Мойсея ви изпратихме в Египет за работа. А вие взехте с него, та убихте египтянина. И с това забавихте плана на Небето с 40 години и се изпуснаха благоприятните условия и Небето трябваше да промени основно своят план. Внимавай да не го убиете отново, защото и Мойсей е тук и египтянинът е тук в Школата и ще се срещнете отново".
Пред мен и очите ми се отвориха дверите на миналото от Великия Учител и като на филмова лента премина цялата история в главата ми описана в
Библията
, но вече с действуващи лица и събития.
Това трая кратък момент и после отново всичко се затвори и заключи пред съзнанието ми. Паднах пред краката на Учителя и пророних: „Прости ми, Учителю, че не сме изпълнили волята Ти". Той ме вдигна с ръце и ме поведе приятелски под ръка. Остави ме на беседката да размишлявам, а Той лекичко се отдалечи. Какво да размишлявам?
към текста >>
82.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на
Библията
, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос?
" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на
Библията
, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд.
към текста >>
83.
2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Учителят отвори
Библията
, прочете един стих и след това започна беседата.
Баща ми не беше съгласен, защото имаше разни приказки във връзка с това общество. И така той си направи къщичка и остана там. Мина доста време и той ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа". И аз една неделя отивам на беседа. А салона пълен, сядам и слушам, да чуя беседата.
Учителят отвори
Библията
, прочете един стих и след това започна беседата.
Аз като гледам и слушам си казвам, ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество, те ходят там в салона, после ходят на екскурзия на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: „Аз за такова общество мечтая отдавна". И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна. По едно време си махнах ръцете, а Учителят право ме гледаше и се усмихна, а аз още повече заревах. Мина малко време и аз се успокоих постепенно и после излязох. Това беше първото ми впечатление, че се разревах от беседата, замая ми се главата и затова излязох вънка.
към текста >>
84.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
В домът им се чете
Библията
.
по желание на баща му Гиго Динка Кьосев, сина му Жорж постъпва в американския колеж в Самоков, където не успял да се пригоди. Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г. родителите Гиго Динка Кьосев и майка му Елена Граматикова се присъединили към евангелското движение, така че той е живял в една религиозна атмосфера.
В домът им се чете
Библията
.
Редовно се посещават богослуженията в неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драматически пиеси, волейбол и други такива. Тук именно Жорж се сдружава с деца на стари протестантски семейства като Димитър Кочев, Гавраил Величков и новия приятел - Кирил Стоянов (Кирчо-лъвчето) на когото са помогнали да се сработи със своето семейство. Тая група приятели правят първите си посещения на Изгрева на бялото Братство, да търсят по-широки хоризонти и именно тука ги намират и полека-лека се оттеглят от евангелската църква и се приобщават към Братството и Учителя. Това става през 1930 - 31 г. Още като ученик в гимназията Жорж се увлича от фотографията, която впоследствие става негово хоби и по-късно професия.
към текста >>
85.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Та змията, онази змия от
Библията
е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението.
А думите на Бога не се преполовяват, защото думата на Бога се нарича Слово Божие. А глава на Твоето Слово е Истината. Ето стигнахме до Истината. И аз Йордан-шофьора ви я изказах. А вие, ако сте разумни ще я ползвате, Ако не сте разумни няма да я ползвате.
Та змията, онази змия от
Библията
е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението.
А чрез изкушението човек слиза на земята и се облича в плът. И от тук започва неговият път като човек. За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя. Това те правят със Словото, което изричат. В това Слово е знанието на бъдното човечество.
към текста >>
86.
2. БОЛНАТА РЪКА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Учителят слиза по стълбата с
Библията
в ръка за Младежкия клас.
" Той казва: „Не е моя работа. Друг ще я нареди! " И край, и свърши. Отивам отново при Учителя. Беше петък.
Учителят слиза по стълбата с
Библията
в ръка за Младежкия клас.
Казвам: „Учителю, Георги си замина! " Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една баня на ръката". Благодарих. Връщам се аз отново, а Учителят си влезе в салона. У дома децата спят. Девер ми Иван, той е на Младежкия клас.
към текста >>
87.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Всеки, който вземе яйце да си отвори
Библията
три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него.
Постоянство в молитва. Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под. Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите.
Всеки, който вземе яйце да си отвори
Библията
три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него.
След това да си счупи и посоли яйцето и да си го хапне. Милостта на Господа пребъдва във всички, които Му служат. Идат дни благословени от Господа на всичката пълнота. Благословението на Господа на всичката пълнота да пребъдва с всички. Ваш верен П. К.
към текста >>
88.
1. Братството в Сливен
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Прочетох
Библията
, Евангелието, беседи от Учителя с неудържим стремеж бързо поглъщах всичко.
Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26). Между тия братя, интелектуалци аз пораснах бърже в свободен дух, развих ума си и цялото ми същество трептеше в палящ копнеж. Вдъхновение към Великото, Незнайното, Безкрайното, желание за окултни закони, знания.
Прочетох
Библията
, Евангелието, беседи от Учителя с неудържим стремеж бързо поглъщах всичко.
Станах любимка на нашия ръководител Димитър Добрев, като най-млада и интелигентна. Той ме задължаваше да изнасям малки беседи на сестрите, каквото намеря за добре. Обясних им за човешката аура, разликата между Учител и Господ (от беседата на Учителя) и др. Ръководителят ни беше много доволен от мене, даде ми Пентаграма и ходих на събора в Търново в 1922 г.
към текста >>
89.
26. Университетски изпити
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
" Тя отвори
Библията
, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание.
Винаги така ми се случваше. Случайно е нали. На един изпит помолих кака Еленка Казанлъклиева: „Имам изпит. Помоли се за мене. Какво ще ми кажеш?
" Тя отвори
Библията
, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание.
Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш. Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада".
към текста >>
90.
27. Заетият съпруг
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Обикновено при нея задавахме въпроса, на следващия ден тя ще се помоли, ще чете
Библията
и после й се дава всичко в картини, които ни предаваше дословно така, както тя можеше и знаеше.
" „Има време. Ти го познаваш, но сега не е време да го срещнеш". Аз тогава бях на 23 години. „Ами как се казва? " „Не ми е дадено от горе да кажа повече." И така тя свърши.
Обикновено при нея задавахме въпроса, на следващия ден тя ще се помоли, ще чете
Библията
и после й се дава всичко в картини, които ни предаваше дословно така, както тя можеше и знаеше.
Изминаха се точно десет години и веднъж срещам един наш бивш квартирант. На времето аз бях тогава ученичка, а той като квартирант живееше в съседната стая на същия етаж в нашата къща. Беше тогава студент. А пък аз бях тогава на 15 г. и той все бе влюбен в мене.
към текста >>
91.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Тези неща са предсказани отдавна в
Библията
, аз не казвам нещо ново.
Всички народи са слуги на Бога. Бог ще оправи света. Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната. Никого няма да питат, когато се каже от горе, че свършва войната. Всички ще се подчинят.
Тези неща са предсказани отдавна в
Библията
, аз не казвам нещо ново.
Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият параход още известно време след като са спрели машините му да работят. Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край.
към текста >>
Библията
- послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“.
В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички.
Библията
- послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“.
Това ще се случи. Светиите идват сега да оживят света. Германците да се справят с Хитлер. Наплашеният човек от лошите.се плаши и при добрите. Страхът постепенно ще се премахне.
към текста >>
92.
33. Чайникът и предсказанията
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш
Библия
?
„Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова? “ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“.
А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш
Библия
?
“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил. В Библията на еди коя си страница отвори ще ги намериш“. И тъй станало. Дядо поп си намерил парите.
към текста >>
“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в
Библията
на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв.
Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова? “ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш Библия?
“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в
Библията
на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв.
Ти си ги забравил. В Библията на еди коя си страница отвори ще ги намериш“. И тъй станало. Дядо поп си намерил парите. Ето какво значи предсказания.
към текста >>
В
Библията
на еди коя си страница отвори ще ги намериш“.
“ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш Библия? “ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил.
В
Библията
на еди коя си страница отвори ще ги намериш“.
И тъй станало. Дядо поп си намерил парите. Ето какво значи предсказания.
към текста >>
93.
26. Вратите при Паневритмията
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Това е числото, за което се споменава във
Библията
, че 144 хиляди същества ще слезнат на земята.
И затова се дразнят, защото други в тях се дразнят, защото са влезнали там и са се вкопчили като кърлежи и смучат ли смучат енергия. Е, кажете ми как може да се коригират и затворят тези порти с една забележка? Не може. При „Слънчевите лъчи“ се правят 12 лъча по шест двойки, като останалите двойки в кръг обикалят около играещите. Получава се едно число от 12 лъча по 12 бройки - 144 души.
Това е числото, за което се споменава във
Библията
, че 144 хиляди същества ще слезнат на земята.
Числото 144 000 са онези Духове на Бялото Братство, които са работили през вековете. По този въпрос Учителят е споменавал много пъти в Словото Си. Когато се играе Пентаграмът отпада по една двойка и всеки Пентаграм е съставен от пет двойки. Отпадналите двойки от лъчите, както и останалите двойки, които са се движили в кръг образуват нови Пентаграми. Пентаграмите биват толкова на брой в зависимост от броя на играещите.
към текста >>
94.
5. Звучене на душите преди брака
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
В уречения ден се допрях до жена си, познах я като жена, както се казва в
Библията
по библейски език.
Той има отношение към тази работа. Трябва да се зачева дете и внуче да се роди на мама. „А щом аз те изтърпях един месец да ми водиш 18 хубавици, така и ти ще изтърпиш 13 дни и няма да се допреш до нея“, заявява с ултиматум Гради. Нямаше как, трябваше да се подчиня. Всичко каквото ми каза аз го изпълних и след това го сторих.
В уречения ден се допрях до жена си, познах я като жена, както се казва в
Библията
по библейски език.
Много бързо зачена и много бързо се роди. Роди се и израсна много талантливо и чаровно дете. А като порасна и стана госпожица и когато виждах дъщеря си, че се разхожда с момче аз получавах алергия и се изприщвах с уртикария. Това не е смешно. Аз усещах, че моята вътрешна цигулка, на която свири моята душа, започваше да се разстройва, когато виждах друг да се доближава до дъщеря ми.
към текста >>
95.
10. Неизпълнената задача
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Идва и му казва: „Вие, това общество гдето сте тука събрани четете ли
Библията
?
Той сядаше обикновено с гръб към слънцето на едно малко столче и така переше в един леген от поцинкована ламарина. Това правел и в последния ден на изпълнението на задачата. В това време когато перял пристига един човек от гората и стои до него. Минал е направо през гората, а не по шосето. Понеже бараката му беше до самата гора на около 50 метра налита първо на него.
Идва и му казва: „Вие, това общество гдето сте тука събрани четете ли
Библията
?
“ „Четем я“, отговорил бай Иван. „Ами четете ли Евангелието? “ „Четем го.“ „Ами това, което пише в Евангелието изпълнявате ли го? “ Бай Иван му отговорил: „Ами мъчим се да го изпълняваме“. „А ти изпълняваш ли го?
към текста >>
96.
34. Духовната трапеза
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Знам я какво представлява снимката - с
Библията
в ръка Той прекрачва прага.
В момент на излизане прекрачва. Знам, че тази снимка е била нежелана. Въпреки това някой фотограф е издебнал, кой е не го знам, но тя се шири. Виждам я като отида някъде, сложена на стената. Аз понеже знам от бай Иван, че Учителят не е искал да бъде фотографиран и не си я слагам.
Знам я какво представлява снимката - с
Библията
в ръка Той прекрачва прага.
Знам, че това е снимка, която Учителят не е желаел, обаче въпреки всичко нашите приятели я разпространяват. Ами защо след като се знае тия, които знаят и особено съзнателно го правят това, не зная защо. В моето съзнание тия неща аз не мога да ги възприема, другите ги възприемат и така. Аз де движа в тоя порядък в тоя, който знам от бай Иван, че Учителят е предпочитал да се движи.
към текста >>
97.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
В.: Защото интересно в
Библията
и на много места пророците казват нали: паднах в изстъпление в един какво си, нали, но аз го чух, другите не го чуха.
Т.: Силно, всички го чуха. В.: Нещо така да се разтрепера земята? Т.: Не, може би ама незабележимо понеже така бехме като обзети от уплаха.-В.: Е, то си е за уплашване, то човек ще се уплаши. Значи всички го чуха. Т.: Там що беха всички го чуха.
В.: Защото интересно в
Библията
и на много места пророците казват нали: паднах в изстъпление в един какво си, нали, но аз го чух, другите не го чуха.
Аз го видях, другите не го видяха. Значи тука всички го чуха. Т.: Всички го чуха. Само що бехме наоколо всички го чуха. В.: Е, сега след като си замина Учителят минаха доста години, ти направи стаичката на музей и от време на време идват приятелите тука, говориш и т.н.
към текста >>
98.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Леглото си беше, тука портрета, това е Евангелие,
Библия
, беседи.
На бързо рисуван. Харно, но прочетох там и разбрах. Да, и така я закачих. Сега ще влезем в стаята на Учителя. Значи в дясно, това е леглото.
Леглото си беше, тука портрета, това е Евангелие,
Библия
, беседи.
В.: А при Него така ли беше? Евангелие, Библия? Т.: Ето Му стола. В.: Той на този стол седеше? Т.: Тая цигулка е на една сестра.
към текста >>
Евангелие,
Библия
?
Да, и така я закачих. Сега ще влезем в стаята на Учителя. Значи в дясно, това е леглото. Леглото си беше, тука портрета, това е Евангелие, Библия, беседи. В.: А при Него така ли беше?
Евангелие,
Библия
?
Т.: Ето Му стола. В.: Той на този стол седеше? Т.: Тая цигулка е на една сестра. В.: Да, ясно. Значи той седеше на този стол. Така.
към текста >>
99.
14. Огради с тел
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Седнали и й дава
Библията
.
14. ОГРАДИ С ТЕЛ А сега понеже за Елена Цочева говорехме, друго ще ви кажа. Когато Учителят я извикал с писмо да дойде тука и когато по влака отрит лист не са й искали. А защо я е викал да ви кажа. На другия ден Учителят, в Горницата сложил я на едно малко столче.
Седнали и й дава
Библията
.
Аз имам големи пропуски, щото човек слуша, мисли че помни, после нищо не помни. Дава й Библията и й казва точно на коя страница да отвори и от кой стих до кой да чете. Тя сподели с мен: „Аз отварям и чета и върху прочетеното Учителя вече прави тълкувание. Не тълкувание, пророчество просто. Пророчество върху прочетеното.
към текста >>
Дава й
Библията
и й казва точно на коя страница да отвори и от кой стих до кой да чете.
Когато Учителят я извикал с писмо да дойде тука и когато по влака отрит лист не са й искали. А защо я е викал да ви кажа. На другия ден Учителят, в Горницата сложил я на едно малко столче. Седнали и й дава Библията. Аз имам големи пропуски, щото човек слуша, мисли че помни, после нищо не помни.
Дава й
Библията
и й казва точно на коя страница да отвори и от кой стих до кой да чете.
Тя сподели с мен: „Аз отварям и чета и върху прочетеното Учителя вече прави тълкувание. Не тълкувание, пророчество просто. Пророчество върху прочетеното. После казва прочети тука, прочети, ама на много места посочва и най-после ме изведе отвън, така беше, на балкончето Му и с пръст посочи навън: „Ето, рекох им да махнат тия телове, да ги нема и да построят дъгообразно една постройка за братя и сестри за онези, които немат жилища нали, но не Ме послушаха, не Ме послушаха. Но ще дойдат други, които ще го направят или ще махнат теловете, ще дойдат други.
към текста >>
Но върху всяко прочетено място от
Библията
, върху всеки стих е дал пророчество Учителят.
Но ще дойдат други, които ще го направят или ще махнат теловете, ще дойдат други. Но не ме послушаха, не ме послушаха“. Ето това. А аз не запомних, а слушам и мисля, че всичко ще запомня, а нищо не запомних. От пророчествата нищо.
Но върху всяко прочетено място от
Библията
, върху всеки стих е дал пророчество Учителят.
А защо не го записах всичко това? “ Днес теловете ги няма, но и Изгрева го няма. Другите дойдоха и построиха дворци за своите господари.
към текста >>
100.
15. Мухлясалата Библия
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
15. МУХЛЯСАЛАТА
БИБЛИЯ
А друга една наша сестра, на която също така е дал много пророчества, а тя идва и повече от седмица ли, спа при мене.
15. МУХЛЯСАЛАТА
БИБЛИЯ
А друга една наша сестра, на която също така е дал много пророчества, а тя идва и повече от седмица ли, спа при мене.
И бе един хубав човек. Тя се казваше Донка, леля Донка. Една едра жена, хубава жена, засмяна. Някъде мисля, че е откъм Плевен ли, откъм този край е тя. Но тази леля Донка, тя някаква чорбаджийска дъщеря е била, нещо църковница, но така като Ана Шишкова бе така висока, едра, само че и пълна, а не така слаба.
към текста >>
„Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала
Библия
.
Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли? “ Обърнала се, един старец. „Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала.
„Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала
Библия
.
Това е за теб.“ Та тя се обърнала, па му вика: „Хе-е, дядо, нямам време, нямам време! “ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил стареца. „Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш Библията, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш. И върху него ще мислиш! “ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един старец какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от старец няма следа.
към текста >>
„Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш
Библията
, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш.
Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала. „Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала Библия. Това е за теб.“ Та тя се обърнала, па му вика: „Хе-е, дядо, нямам време, нямам време! “ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил стареца.
„Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш
Библията
, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш.
И върху него ще мислиш! “ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един старец какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от старец няма следа. А нема хора, нема къде да изчезне, да се не види. Нема го стареца, изчезнал. Тя се така изненадала- .Каква е тая работа.
към текста >>
Пък, че имам
Библия
в сандъка, имам, ама тоя старец от къде пък знае, па това е мухлясала“
Библия
.
И върху него ще мислиш! “ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един старец какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от старец няма следа. А нема хора, нема къде да изчезне, да се не види. Нема го стареца, изчезнал. Тя се така изненадала- .Каква е тая работа.
Пък, че имам
Библия
в сандъка, имам, ама тоя старец от къде пък знае, па това е мухлясала“
Библия
.
Тя го споделя, даже тя ми казваше с коя наша сестра, пак от възрастните сестри, но не й запомних името и тя й разказала случката. Онази се сетила каква е работата и веднъж й казва: „Донче, пък искаш ли да те заведа да послушаш за Бога там където аз слушам? “ „Па, добре! “ И се уговорихме. Една неделя тя ще ме води, където слуша за Бога.
към текста >>
И по едно време идва Учителят с
Библията
под ръка така.
И говори: „Господи, Исусе Христенце, прости ми ако греша там където отивам“ и рева, рева. И така тръгнахме вече, води ме тя, аз не знам тя къде ме води“. А тя я води тука на Изгрева. Сигурно ще е било 10 часа за беседа. Салонът е вече пълен така и точно срещу катедрата некой станал, а то е така наредено и направено, та тя седнала.
И по едно време идва Учителят с
Библията
под ръка така.
И всички станаха и аз се опулих: „А, ами че това е стареца от гарата! “ Каква е тая работа, рекох така,като се захлупих главата и не мога да проумея. Но Учителят си започва песните, молитвите, беседата. И по едно време, ама аз си кърша все така ръцете. Мисля и се чудя.
към текста >>
НАГОРЕ
