Търсене в текстове за 'Безстрашие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

Аз се бях упражнявал в безстрашие.
То това го правят духовете. А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми.
към текста >>

2. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда.
Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра.
към текста >>

3. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Надежда Георгиева Кьосева

16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ Имаше една задача, която Учителят беше задал за безстрашие в туризма - за усилване на волята.
16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ Имаше една задача, която Учителят беше задал за безстрашие в туризма - за усилване на волята. Бяхме направили билетчета, които поставихме в една шапка. На тия билетчета беше отбелязано номер, часа и минути, в които да тръгнем. Билетчетата разбъркахме и всеки си изтегли едно билетче и според това, който час и минута му се падне съответно трябваше да тръгне. И аз „барабар Петко с мъжете" исках да взема участие в тази екскурзия. Задачата беше да се тръгне от Изгрева за Бивака на Витоша.
към текста >>

4. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Упражнения за безстрашие.
И там Учителя не се спря на него, отидохме дето е бивака и Той хареса тази поляна и там имаше чешмичка. Това беше 1922 год. И Той каза: „Тука имате вода и извор, много е хубаво", и там вече се установихме. И там редовно ходехме и оттам вече сме отивали, ходили сме и на този извор, който беше горе, там имаше повече място, правили сме гимнастика, след туй сме правили тези упражнения когато предстои, за изгрев горе сме ходили, горе до Вълчата скала, със свещи, когато сме ходили през нощите, когато ни беше дадена такава задача. Отначало със свещ, а по-късно и без свещ да отидеш горе. Упражнения за безстрашие. В.К.: Какво представляваха тези упражнения? Е.А.: Имаше упражнения, които ги е давал в момента, но повече бяха тези упражнения, които ги правеше всеки път, или други. Повечето ги е давал така в момента. Упражнения, движения, различни. В.К.: Вие отивате там, почивате, закусвате.
към текста >>

5. 79. РЕВНОСТ ДУХОВНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Например задачата в 12 часа да тръгваме посред нощ всеки сам, това е да развие човек в себе си смелост, безстрашие.
И за тази цел Учителят ни даваше много задачи. Такива бяха задачите, които трябваше да пишем - темите. То е за умственото ни развитие, да ни свързва с известни въпроси, за които ние не сме мислили, нали духовни въпроси. Вече в беседите, те са печатани и се знае какво ни е давал Учителя. Но имаше задачи, които бяха да развиеме някои качества у нас. Например задачата в 12 часа да тръгваме посред нощ всеки сам, това е да развие човек в себе си смелост, безстрашие. Щото и братя и сестри всеки сам ще тръгва, нали. Тези в София тръгвахме на Витоша, другите ходеха по други места. В съответните градове. Навсякъде приятелите си изпълниха задачата съответно. И друго нещо, което пак Учителят искаше и ще ви кажа, че Той успя.
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ

233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г.
към текста >>

7. 07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата?
" - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово. Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита безстрашието на сестрата? Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.
към текста >>

8. 08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него безстрашие.
И ние с него направихме една нощна екскурзия. Един ден решихме с него да отидем на Витоша. Тогава Учителят даваше такава задача; Всеки един от нас, мъж или жена, млад или стар, да си избере едно място, където да отиде нощно време по тъмно. По тъмно и то самичък! Заради туй трябваше да отиде предварително денем, да научи пътя, да може да се ориентира и тогава може да отиде нощно време най-напред по луна. след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него безстрашие. Ние с Неделчо решихме да отидем. Той тръгва от града, а аз тръгвам от Изгрева - това беше 1930 година, По-късно той дойде да живее на Изгрева, аз си направих бараката и той дойде да живее при мене и така ние съжителствахме с него. Това беше една временна барака от опаковка - сандъци, в които опаковаха хартията. Така че ние станахме съсобственици на бараката. Така заживяхме с Неделчо.
към текста >>

9. 09 - 58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА В един разговор с Учителя, брат Гръблев му казал: „Аз често излизам, Учителю, нощем, за да изпитам безстрашието си." - „Носиш ли оръжие?
58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА В един разговор с Учителя, брат Гръблев му казал: „Аз често излизам, Учителю, нощем, за да изпитам безстрашието си." - „Носиш ли оръжие? " - „Да, Учитею, нося нож и пистолет, за да се браня от вълците, да не ме изядат." - „Не, няма да те изядат", казал Учителят. „Въпреки това аз пак се колебаех дали да оставя оръжието си. Но една нощ така се случи, че ме нападнаха вълци, без да мога да употребя оръжие и без да ухапят нито коня, нито мене. Случаят бе следният: Бях по служба в щаба на участъка в село Кеманлар, сега Исперих. След като си свърших работата, към път часа след обяд /зимно време/ взех коня си, качих се и пред щаба извиках на началника: „Довиждане, господин подполковник!
към текста >>

10. 09 - 247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство.
247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство. В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество. Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред.
към текста >>

В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество.
247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство. В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество. Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред. Излязохме в полето при тъмна нощ.
към текста >>

11. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Един хубав случай с нея на безстрашие, тя го изпълни, тя го приложи.
Тя много ме обичаше и аз я обичах. В.К.: Но не й ли се противопоставяше нейният съпруг? Верка: Не, напротив. Никой не й пречеше, никак. А, знам и задачи, които се давали от Учителя, вечер на излизане. Един хубав случай с нея на безстрашие, тя го изпълни, тя го приложи. В.К.: Отиване до Витоша. Верка: Отиване до Витоша, да и среща една мечка и не се уплашила и минала покрай нея. Тя я даже погалила ли, какво, обаче мечката не я пипнала. Тя си отишла и си свършила тази задача. Тя обичаше да ходи много на планината.
към текста >>

12. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие.
17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА Българите участват масово в Заверата, воюващи за свободата и за вярата на християнските народи срещу турците. В първоначалния план, подготовката на българите се поема от Ватикоти, офицер, грък на руска служба, който по времето на руско-турската война от 1806-1812 г. командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите. Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия.
към текста >>

13. III.07.ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР

Летопис Вергилий Кръстев

Освен безстрашието, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата.
Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска? - Един наш познайник минва от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска! " „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна. Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана". Освен безстрашието, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата. Но през първата вечер на нейното вардиянство се случват неща, които не само я изплашват, но веднаж за винаги изкореняват неверството й. Щом се смрачило, тя се прибира в стаята, като затворила добре всички врати. По едно време слуша, че някой ходи по дюшемето на съседната малка стаичка, дето аз преживявах. Помислюва, че някой е влязъл през прозореца; грабва ламбата и отишла да види кой е; но не вижда никого. Между туй стъпките си следват; тя се повръща уплашена в другата стая и с настръхнали косми се вслушвала в стъпките на невидимия посетител.
към текста >>

14. 17. ВЯРА

Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва.
А има за какво да се молите. Трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него.
към текста >>

15. 5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

И един ден, когато отиваме на беседа, Учителят казва: „Ще дам една задача за в неделя." Беше за смелост, за безстрашие.
Те го знаят бай Сандю, бай Сандю. И една малка схлупена къщичка имаше. Сега там някой в Монголия ходи и направи голяма, ех, етаж и половина. И там ходехме неделен ден с леля ми. Свако повечето време там стоеше. И един ден, когато отиваме на беседа, Учителят казва: „Ще дам една задача за в неделя." Беше за смелост, за безстрашие. „Всички да си купите по една стомничка от пазаря нова и от 12 часа през нощта, до 12 часа на обяд всеки трябва да отиде до Бивака, да си вземе вода, да си напълни стомничката и да се върне." И когато дойде този час - неделята вечерта, Учителят слезе долу, написаха се за жребие кой какво да тегли - листчетата и всеки тегли капото му се пада. На всеки три минути трябваше да излиза един човек, за да отиде до Бивака. Колко мислите мене ми се падна? И Учителят каза така: „Аз взимам най-лошия час за себе си - два часа през нощта, останалото си теглете жребие и както му се падне." Преди това аз теглих и ми се падна в 2 часа и три минути, непосредствено след Учителя. Викам, дали затова много страдания минах?
към текста >>

16. 4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ

Милка Говедева

Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма.
Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията. Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари. В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха безстрашния и стръмен път на революционната борба. Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков. Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма. Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на свободата.
към текста >>

17. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Савка Керемидчиева

Качества на ученика са: безстрашие и решителност.
" Иди при Бога! 390.Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. 391.Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392.Урок. Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393.Ръката на провидението.
към текста >>

18. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1501-1520

Савка Керемидчиева

1502 Ученикът трябва да развива у себе си ред добродетели - вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда и др. Духовното.
форма и съдържание, (към ученика.) 1501 Формата се освещава от съдържанието. То- ва, което ти се дава, много рядко се случва. Добродетелите. 1502 Ученикът трябва да развива у себе си ред добродетели - вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда и др. Духовното. 1503 Ще пазиш духовното. Духовното е това, което има една непреривност - то е постоянно. Материално е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра, ще знаеш, че в Бога обратни решения няма. Каквото е решил, то ще стане. Любовта.
към текста >>

19. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието.
Смелостта избира най-късия път. Твърдостта подразбира далечна цел. Смелостта е един скок до нея. Тя предприема, а твърдостта устоява. Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето. Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието. Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова.
към текста >>

20. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие".
Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите. Стремете се към същественото - към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърдчавай от нищо. Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие". Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия - светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората.
към текста >>

21. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

А кога можете да се избавите от безстрашието?
На земята Дух и.душа няма. Не можем да говорим за неща, които не сме ги виждали. Според мен всеки от вас, който търси щастието си вън от себе си, той е Дон Кихот. Трябва правилно мисление, правилно разбирание на живота. Никое същество отвънка, което и да е, не може да ви опорочи, сами сте вие, които се опорочавате. А кога можете да се избавите от безстрашието? - Само тогава, когато човешката душа е изпълнена с Любов. Търсете Истината. Хлопайте, искайте. Ако вашите връзки в огъня не паднат, не сте намерили Истината. Диване е човек, който седи прав и мисли за издигане нагоре.
към текста >>

22. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

Всеки да развива в себе си безстрашие.
Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация. Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли. Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите. 9 часа вечерта.
към текста >>

23. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието".
Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска. Събудих се в 5 ч. Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!
към текста >>

24. 31. Старата и новата работа

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане, безстрашието и четенето на Евангелието и Библията.
По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка. И тъй отпразнувахме тържествено нашия празник при свършването на една тримесечна през есента работа и започване на нова работа за зимата. Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане, безстрашието и четенето на Евангелието и Библията. Слава и хвала на Бога и на Учителя, Който ни води в пътя на светлината и постиженията.
към текста >>

25. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
към текста >>

26. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр.
Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5.
към текста >>

27. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

Воля, смелост, юначество, безстрашие.
За верующия нема смърт. Който вярва в мен, казва Христос, и да умре, ще оживее. Страданията, това е чистение на душата от всичко онова, което мара нейната чистота. Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии. „Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото. Воля, смелост, юначество, безстрашие. „Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят.
към текста >>

28. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

” Какъв пример на безстрашие и героизъм!
” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя?
към текста >>

29. 19. Стойна Кондарева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие.
При един разговор в дома на Темелко Учителят казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 часа, взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат.
към текста >>

30. 5. Първите екскурзии до Мусала

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ

Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината.
Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява. Учителят винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случай на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река Марица през Рилската пустиня.
към текста >>

31. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по безстрашие, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме.
В първите години, когато приятелите са зле екипирани, завалява и натрупва сняг. Всички отиват при Учителя и отправят към него своя мълчалив умолителен поглед. Той веднага излиза от палатката си, казва някаква магическа формула, прави движение с дясната си ръка настрани и веднага спира валежа, облаците се пръсват и огрява топлото слънце и за половин час стопява снега. По помръкналите лица на приятелите пак идва радостта и те със сълзи на очите му благодарят. Това голямо упование към Учителя проявено от братята и сестрите, говори че Учителят и в минали инкарнации много пъти ни е помагал и спасявал живота. Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по безстрашие, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме. Този съвпад в мондиалните теми показва големи катастрофи, силни морски бури, политически революции и бунтове. Всичките тези негативни явления за този съвпад бяха под контрола на Учителя и той ги допускаше в нашия живот дотолкова, доколкото да изчезне от нас страха - това животинско качество и да се освободим от черните сили, които чрез него ни обсебваха. Учителят отбелязва в Словото си, че всички големи страдания на хората им се дават от невидимия свят, за да излезе страха от тях, тези тъмни адови сили, които са ги обсебили. Щом човек престане да се страхува, става свободен и страданията му се стопяват и не остава нищо от тях. (Уран ретрограден точен тригон Слънце, секстил Луна, квиконс Марс, квадрат Юпитер, сьвпад Сатурн и паралел Венера).
към текста >>

32. 7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици

За своето безстрашие да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо.
3:3 и 11:14. Той беше предтеча на Господа Исуса Христа и Божий пророк. По строгост на живота си, ревността си за Бога и в работата си между човеците приличаше на пророк Илия и беше с дух и сила Илиина (Лука 1:17). Той смело изобличаваше греха и поканваше към покаяние и духовно събуждане. Исус, следа като беше кръстен от Йоана, го нарече повече от пророк, но все пак бе по-малък и "от най-малкият в Небесното Царство" (Мат. 11:3). За своето безстрашие да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо. Така Йоан бе обезглавен (Мат. 14:3-12). 2. Йоан - апостолът и Евангелистът От Витсаида в Галилея. До повикването му от Исуса, бил ученик на Йоана Кръстителя и прост рибар (Map. 1:20,1:5-10). По характер кротък, но решителен.
към текста >>

33. 181. Тъмните сили трябва да станат слуги

Весела Несторова

Днешните жени ще бъдат мъже в следващо прераждане, да се научат на безстрашие, сега са страхливи.
Не всички от бялата раса са напреднали души. Много ще останат зад шестата раса да се изправят. Лемурийците са били много жестоки - всички жестоки хора днес са обсебени от лемурийци. Те са от третата раса. Много от бялата раса ще бъдат вързани. Днешните жени ще бъдат мъже в следващо прераждане, да се научат на безстрашие, сега са страхливи. Колата, която изкачва хълма, е тежка и не може да се изкачи, та всички хора сега трябва да слязат, за да олекне и се изкачи на височината. После хората ще се изкачат до нея. Всичко е в ръцете на Разумните същества, които управляват земята. Тези, които се тревожат в нас, са тъмните духове. Те питат: "Какво ще стане с нас?
към текста >>

34. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им.
"... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
към текста >>

35. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>

36. 3.3. САРАЙ - В ОГЪН

Петър Кръстев, о.з. полковник

Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие безстрашието и високия си дух.
Решителният момент настъпва. Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му. Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички. Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена. Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие безстрашието и високия си дух. От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения. Героите бяха наградени с кръст за храброст.
към текста >>

37. 3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА

Петър Кръстев, о.з. полковник

Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
към текста >>

38. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа. Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението.
към текста >>

39. 4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 година

Минчо Сотиров

Който има вяра, има безстрашие, който няма вяра, има колебание.
Начина е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да пречисти къщата си, забуха пода и повдигне прахът нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-3 часа да се пречисти. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Тя е дълбока сила, която лекува. Тя е ангелския език. Хората са сега много суеверни, а имат малко вяра. Който има вяра, има безстрашие, който няма вяра, има колебание. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията Мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата сама по себе си носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че Духа работи.
към текста >>

40. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков

Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение.
Материалистите и псевдокултурните хора често пъти, за свое оправдание и по своя логика, задават въпроса какво всъщност е направил Христос, какво Той е оставил на света, какви са Неговите заслуги и според тях Той нищо не е направил. Нито победи, нито завоевания, материални богатства, дворци и паметници, никаква сила. никакви закони, които да ръководят материално човечество. Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници.
към текста >>

41. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български патриотизъм.
Дойде катастрофата на България след Първата световна война. Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба. В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник. Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български патриотизъм. Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България. Последва окупация на България от французки войски, а след това тежък мирен договор - Ньойският. Репарации, обезоръжения, тежки икономически условия, стачки и революция и лошо вътрешно и международно положение. България загуби Беломорска Тракия. На лице бяха комунистически стачки и междуособици.
към текста >>

42. 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.
По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете. Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз. А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима. Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя. Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин!
към текста >>

43. 11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

За нас бе важно надсмогването, смелостта, безстрашието и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота.
Бяхме видели тогава, не можеше сега да се внесе нито корекция, нито чужди на неговия стил нововъведения. Цялата постанобка на лагера беше проста, външна и вътрешна, подчиняваща се на една дълбоко внедрена дисциплина и организираност, която безшумно се открояваше на фона на суровите рилски условия. Редовете отдавна бяха оредели и мнозина се лишаваха от Рила поради външни и вътрешни причини, но още имаше мнозина, които се включваха в тая епична бихме казали борба, за да се изяви живота в пълнота. На 2400 м. височина над морското равнище този живот можеше да се каже не бе нищо друго, а триумф на туризма. За нас бе важно надсмогването, смелостта, безстрашието и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота. Благодарни сме на това, че се отзовахме на Вада, където една скромна жена ни предлагаше своето гостоприемство през хубавите или суровите дни и нощи. Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата. Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека. До клековете човек вече се заморяваше, почиваше и пак нагоре, докато от едно красиво възвишение зърнеш водите на първото езеро. Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година.
към текста >>

44. 15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт.
/За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт. ---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под № 51.
към текста >>

45. III. Мисли на ученика

Борис Николов

Пример на безстрашие.
27 Февруари 1964 г. На всекиго е позволено да се страхува, но не и на Братският съвет. Какъв пример ще даде той? Какво поведение, трябва да има ученика, когато е в опасност? Особено в такова време, трябва да се даде пример на приятелите. Пример на безстрашие. Каквото и да ни струва този пример, трябва да го дадем. Това е наш дълг в момента. Въздухът Въздухът не е само химическо съединение, той е среда, чрез която се предават лъчи и вещества. Във въздуха всички растения и животни отделят нещо от себе си. Ние чрез него ги приемаме.
към текста >>

46. Съдържание

Пепелянката - урок по безстрашие 49.1.
Споменът за Димитър Сотиров. Бележки на Вергилий Кръстев 48. ... За да печелиш милиони 48.1. Отново за издателство „Сила и Живот”. Разяснение от Вергилий Кръстев 49. Пепелянката - урок по безстрашие 49.1. Урокът с пепелянката. Бележки на Вергилий Кръстев 50. Още за присъствието 50.1. Защо отново се пише за Георги Христов. Бележки на Вергилий Кръстев 51.
към текста >>

47. 88. Страхът пречи на посвещението

III. В Кабинета на Учителя

Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието.
Това е най-високото морално постижение в животинското царство. А посвещението е състояние и знание от по-висок ранг на обикновените човешки състояния. Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението. Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието. Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие. Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод.
към текста >>

Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие.
А посвещението е състояние и знание от по-висок ранг на обикновените човешки състояния. Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението. Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието. Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие. Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод. Който иска да бъде посветен, да получи тези специални и необикновени познания, които разкриват сияйни хоризонти и радости, те трябва да превъзмогнат напластените през вековете в съзнанията им страхове, т.е.
към текста >>

Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие.
Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението. Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието. Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие. Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод. Който иска да бъде посветен, да получи тези специални и необикновени познания, които разкриват сияйни хоризонти и радости, те трябва да превъзмогнат напластените през вековете в съзнанията им страхове, т.е. да поправят погрешките си, да преминат от това животинско състояние в човешко.
към текста >>

48. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество.
Горната им част беше висока и леко заострена като в хищниците, средната - широка и изпъкнала като у талантливите хора и долната -добре развита, завършваше с месеста висулка, която показваше, че има условие за напълняване, но не беше пълен. Всички линии на ушите му бяха ясно и добре очертани, което показваше една всестранно развита личност. Тези уши много чуваха, но най-важното в тях беше, че чуваха сигнали от другите светове. Скулите - леко изпъкнали, като избледняла връзка с нещо азиатско, което още по-силно проличаваше, когато се ядосваше. Тогава заприличваше на истински азиатски сатрап. Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество. Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и най-твърдата храна - философска система. Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока! Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави.
към текста >>

49. 1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

” Какъв пример на безстрашие и героизъм!
” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за Невидимия свят. ТА ТОЗИ БРАТ Е ЦЯЛА „ЛЕГЕНДА”! Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си, и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят, и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него, ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес! А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя?
към текста >>

50. 51. Брата помага на Величка, защото от миналото и сега се грижи много за своята майка Стефка

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Притежавам безпределна смелост и безстрашие!
Тя не е оставена без надзор, нито за миг! В противен случай тя нямаше никога да устои, и животът й беше в опасност. Този изпит, който Учителят Сам й даде, беше проява на Неговата висша Любов към нея, за да може тя да узрее и да придобие опитности, които й липсват. Сега, накрая - брата говори: Аз съм определен да довърша великото дело, и аз ще го изпълня с чест! При мен компромис няма, бързо действам! Притежавам безпределна смелост и безстрашие! Лесно се справям и с най-черните сили, и те ми се подчиняват! Заповядано ми е от моя Учител да помогна на Величка в разгрома на злото. АМИН! ТАКА ДА БЪДЕ! - Господи и Учителю благ, аз се подчинявам с радост на тази заповед, и от известно време работя усилено! Аз ти казвам Величка, че ще те освободим от оковите ти, имай търпение!
към текста >>

51. 49. Пепелянката - урок по безстрашие

Милка Кралева

49. ПЕПЕЛЯНКАТА - УРОК ПО БЕЗСТРАШИЕ сряда, 22 юни 2016 г.
49. ПЕПЕЛЯНКАТА - УРОК ПО БЕЗСТРАШИЕ сряда, 22 юни 2016 г. В Бургаската група на Братството имаше много хора от съседните села, които в почивните си дни най-често ходеха на Айтоската градина. Понякога, обаче, се правеха и общи екскурзии до вр. Караманица, над с. Тополица. Едно лято, някъде през 60-те, с братята от Бургас, решихме да прекараме една седмица на палатки именно там, на Караманица. Този връх бе най-високото място в айтоския край.
към текста >>

Нека това днес да е един урок по безстрашие!
Разбира се, ние всички все още немеехме. Гледахме го, и мълчахме, без да мръднем даже. Той имаше сериозно изражение на лицето, и разбираше че онова което държи в ръката си е опасност, и вдъхва страх на всеки! Погледна ни - около него бяхме повечето деца, и каза: „Сега искам всеки от вас да дойде и спокойно да погали, или поне докосне гърба на тази змия! Иска ми се да не ви е страх, да преодолеете страха! Нека това днес да е един урок по безстрашие! Наистина, не се страхувайте! Аз здраво я държа!.....” Беше малко необичайно желание от негова страна, но ние повечето го направихме. Пипнахме гърба на змията, и видяхме отблизо раздвоеният й език. Знаехме, че в айтоския балкан има змий, понеже имаше скали а това беше всъщност мястото където природата им бе определила да живеят. Пепелянката със сигурност съжаляваше, че е пресякла пътя ни!
към текста >>

Малко след като се изредихме всички да я докоснем за безстрашие, баща ми тръгна нанякъде, в страни от пътеката.
Аз здраво я държа!.....” Беше малко необичайно желание от негова страна, но ние повечето го направихме. Пипнахме гърба на змията, и видяхме отблизо раздвоеният й език. Знаехме, че в айтоския балкан има змий, понеже имаше скали а това беше всъщност мястото където природата им бе определила да живеят. Пепелянката със сигурност съжаляваше, че е пресякла пътя ни! Но тя не бе в зли ръце! Малко след като се изредихме всички да я докоснем за безстрашие, баща ми тръгна нанякъде, в страни от пътеката. Занесе змията далече от нас. Пуснал я да си върви, с думите: „Върви по пътя си, и не идвай повече към нас! ” Не знам дали от този случай само, или от примера на моя сърцат баща, но като се обърна и погледна пътеката на живота си, доста са случаите, в които съм проявявала и смелост, и безстрашие! И не към змии! А към хора, които често подобно на онази пепелянка, заставаха на пътя ми, и се опитваха да ме изплашат!
към текста >>

” Не знам дали от този случай само, или от примера на моя сърцат баща, но като се обърна и погледна пътеката на живота си, доста са случаите, в които съм проявявала и смелост, и безстрашие!
Пепелянката със сигурност съжаляваше, че е пресякла пътя ни! Но тя не бе в зли ръце! Малко след като се изредихме всички да я докоснем за безстрашие, баща ми тръгна нанякъде, в страни от пътеката. Занесе змията далече от нас. Пуснал я да си върви, с думите: „Върви по пътя си, и не идвай повече към нас! ” Не знам дали от този случай само, или от примера на моя сърцат баща, но като се обърна и погледна пътеката на живота си, доста са случаите, в които съм проявявала и смелост, и безстрашие! И не към змии! А към хора, които често подобно на онази пепелянка, заставаха на пътя ми, и се опитваха да ме изплашат! Но урокът действаше. Урокът по безстрашие, даден от баща ми на Караманица! Урок за цял живот!
към текста >>

Урокът по безстрашие, даден от баща ми на Караманица!
Пуснал я да си върви, с думите: „Върви по пътя си, и не идвай повече към нас! ” Не знам дали от този случай само, или от примера на моя сърцат баща, но като се обърна и погледна пътеката на живота си, доста са случаите, в които съм проявявала и смелост, и безстрашие! И не към змии! А към хора, които често подобно на онази пепелянка, заставаха на пътя ми, и се опитваха да ме изплашат! Но урокът действаше. Урокът по безстрашие, даден от баща ми на Караманица! Урок за цял живот! Публикувано от Milka Kraleva в 13:24:00
към текста >>

0.68270087242126