Търсене в текстове за 'Безкористие'

Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице.
При тази неблагоприятна външна и вътрешна политическа и стопанска обстановка, Учителят трябваше да постави здрава броня около Своята школа, за да не бъде смущавана от обществените и политическите противоречия. За Учителя политическите етапи в историята с техните стопански системи представляваха костюми, в които народите се обличат и когато времето ги износи - се заменят с други. Военното лице, което правеше елипсата, беше призвано да бъде връзката между външния свят и Учителя. Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице. Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често пъти даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше. От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя.
към текста >>

5. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух.
В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека.
към текста >>

6. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

7. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

За мен безкористието е нещо много важно.
Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата. За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1. Той беше справедлив и безкористен човек. За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи.
към текста >>

8. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие.
По този начин той махаше отровите от главата ми и аз изпитвах разведряване. После като ме хвана за главата ми каза: „Стани! " Аз разбрах, че съм паднала в едно състояние на егоизъм и затова страдам. След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали. Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви. Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно.
към текста >>

И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви.
След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали. Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви. Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно. Човек докато е в плът трябва да знае, че още не се е изчистил и тя плътта ще му действува. Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога. Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила.
към текста >>

9. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност.
Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
към текста >>

безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н.
А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
към текста >>

Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
към текста >>

10. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие.
Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота. Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие. Веднъж бяхме седнали в малкия ни дом на една пейка двамата с Борис. Дойде един млад човек, погледна ни и каза: „Седнали сте като влюбени. Ако ви погледне някой от вън ще се учуди как така възрастни хора, а да са влюбени". Е, може би е истина, че сме влюбени. Такива борби сме минали, които никой не може да спре и отношенията между нас се зациментира-ха с чистота.
към текста >>

11. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога.
Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е. да живееш по Бога вътре в себе си в Чистота и Светлина. Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога. А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими. Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето благоразположение.
към текста >>

12. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

6 часа и 30 мин. Безкористие.
Вие ще създадете формите, истинските форми, идеалните форми. Разумните форми са последните, които ще останат. Ние създадохме всичко. Привлечете всички и ги изменете. Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към Божественото. 6 часа и 30 мин. Безкористие. Да привлечете хората, да ви обикнат. Все по една свещ да имате, повече от това не трябва. 7 часа. Работа, работа работа. Гледайте да схванете всичко.
към текста >>

13. 71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

ТОМ 8

Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие.
Чувства, лишени от свещения огън, лесно минават. Колкото повече е горял човек, толкова е по-будно съзнанието му. Свещеният огън осмисля всички неща. Докато човек не може да се хвърли в огъня да се опече за другите, не може да говори за жертва и любов към другите. Поддържайте свещения огън! Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето богатство, тя е готова да се жертву-ва за другите. Много кибритени клечки има в кибритената кутия, но първата е най-важната. Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината. Когато изпитваш известно неразположение, впрегни се на работа! Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана!
към текста >>

14. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

ТОМ 8

По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14.
Д-р Вергилий Кръстев има заслугата, че той помоли брат ми да напише опигностите и лично настояваше през цялото време да бъдат подготвени за печат. С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр.
към текста >>

15. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 9

Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие.
Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие. Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си.
към текста >>

16. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той не говореше затова нещо, Той само така го каза, но това говори за едно изключително безкористие към нас, нищо не иска от нас, нищо не желае, нищо не иска да Му дадеме или да направиме за Него.
Щото друго не може да се прави. Да, това беше. Ами всякакви времена е имало. В.К.: Сега, аз съм записал тука едно Ваше изказване на Учителя: „Аз не се открих пред българския народ, за да няма карма българския народ". Е.А.: Е виж сега, това беше едно изказване на Учителя, за да ни покаже, че Той е абсолютно безкористен. Той не говореше затова нещо, Той само така го каза, но това говори за едно изключително безкористие към нас, нищо не иска от нас, нищо не желае, нищо не иска да Му дадеме или да направиме за Него. Ние за Учителя не направихме удобства на жилището Му даже. В.К.: Има години когато официалната църква Го гони, преследва. Е.А.: Вижте, доста години бяха. Много пъти във вестниците пишеха. Един път помня каза: „Ех каза, сега няма да ме обвинят, че съм ги подкупил" тези, които са писали срещу Него във вестника, защото бяха това казали.
към текста >>

17. 4.Учителят не проповядваше

ТОМ 9

Колко любов и безкористие има в това!
Когато ние се проявявахме така несъвършено. Чудила съм се на тази вяра и съм си казвала: Учителят ни вижда в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното. Тази негова вяра ни придаваше сила. Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде. Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да спазваме законите му.
към текста >>

18. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тя се отваря, когато види безкористие и идейност.
Отначало храна им носят само семействата на братството. После постепенно цялото село почва да носи. От всички къщи изобилно се пращат за работниците хляб, гозби, плодове и пр. Народната душа заговорва. Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба - от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд, коли и храна.
към текста >>

19. 07 - 22. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

За ония, които имат непоколебима вяра, няма нищо невъзможно, потребни са вяра ибезкористие.
И тогава братът праща благодарствена телеграма - че е свободен. След малко идва и човекът, когото търси и го повежда към дома си радостен. Учителят е казал, когато се намерим в нужда, да го призовем. И като получим помощ, пак да се обадим. Да благодарим. За ония, които имат непоколебима вяра, няма нищо невъзможно, потребни са вяра ибезкористие.
към текста >>

20. 07 - 39. НАПРЕДНАЛАТА СЕСТРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но това, което предполагаме е, да я научи на смирение и безкористие.
Хапнете си я! " След като напредналата сестра се наобядвала с крушата, си тръгнала. Но из целия път до дома си мислила защо Учителят е постъпил така с нея. И не я покани на общ обяд, а покани онази, която не свърши никаква работа. Какви съображения е имал Учителят, за да постъпи по този начин, ние не знаем. Но това, което предполагаме е, да я научи на смирение и безкористие.
към текста >>

21. 09 - 247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество.
247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство. В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество. Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред. Излязохме в полето при тъмна нощ.
към текста >>

22. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта.
С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята. За въдворявание Царството Божие в сърцата и умовете на всяка човешка душа от всички народи. И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта. Истината и всяка правда и доброта, за да помогнем с каквото можем на всеки отруден и угнетен, когото срещнем в пътя си - това е да ввършим волята Божия, за да бъдем и ний радостни и весели. С Братски поздрав: Г. Куртев. * * * 28 юний 1958г. Чрез Ръководителя на Айтоското Бяло Братство, Велчо Ив. Милевски до всички братя и сестри на Братството.
към текста >>

Всички работихме, работим и ще работим с ентусиазъм и безкористие.
Айтос на 3-ти март 1870 година, значи сега съм на 89 години. Ученик съм на любимия благ наш Учител Петър К. Дънов от 1908 година, т. е. от 51 година и като негов представител на всички наши братства в Айтоский духовен регион, състояща се от град Айтос и няколко села от Айтоска, Бургаска и Поморийска околии. Обединителното звено на тези братства е тази градина в град Айтос, която създадохме през 1920 година по благословението на любимия ни благ Учител. Всички работихме, работим и ще работим с ентусиазъм и безкористие. И сега аз съм на доста внушителна възраст. 89-годишен, очите ми намаляха, слухът ми притъпя, паметта ми се засенчва, както и силите ми ме напущат, реших да се оттегля на почивка и не се меся на никаква братска работа. Докато Бог ме повика в другия свят. В особената ми грижа, която имам винаги за Божието дело, ръководено от любимия ни благ Учител, и за по-правилното и добро ръководение на братствата, намерих за добре да ви препоръчам и помоля да се избере засега един комитет от шест братя, а именно: Во главе моят заместник Велчо Ив. Милевски и членове: брат Вълко Пенев, Добри Ганев, Васил К.
към текста >>

23. 18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ

Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа.
Бургас Здравей Вергилий, брат мой, Получих писмото ти от 16 т.м. и ти благодаря за информацията, която ми даваш относно извършената работа и за тая. която предстои да се извърши и чака твоя ум и сърце и твоите неуморни ръце. Прави, което можеш, което е за слава Божия, за успеха делото на Учителя, делото на Бялото Братство. Дано по-скоро тези идеи да стигнат до умовете и сърцата на готовите души, които да приобщят усилията си и общо да работим за славата Божия. Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа. На Божията нива, която чака да впрегнем ум. сърце и воля, да помогнем на тия, що гинат в неволя и невежество. Бог да благослови безкористната работа, която вършиш. Продължавай. Помощници ще се намерят. Аз тия дни завърших новата книга „ Срещи, случки и спомени от Изгрева с Учителя".
към текста >>

24. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие.
17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА Българите участват масово в Заверата, воюващи за свободата и за вярата на християнските народи срещу турците. В първоначалния план, подготовката на българите се поема от Ватикоти, офицер, грък на руска служба, който по времето на руско-турската война от 1806-1812 г. командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите. Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия.
към текста >>

25. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
към текста >>

26. V.II.63 МОЛИТВА ЗА СЛОВОСЛОВИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Основата, чистотата на Добротата Ти и безкористието, справедливостта, отзивчивостта на Правдата Ти.
Славим Те, хвалим Те, възпяваме на Твоето име от сърдцето си. 3. Желаем да работим за слава на Светото Ти име, за благото на нашите ближни и за доброто на нашата душа. 4. Благослови ни, просвети ни, повдигни ни, закрепи ни, възроди ни, 5. Изпълни ни с благият си Дух, за да Ти служим всекога с радост и веселие. 6. Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината Ти, хармонията на Мъдростта Ти, 7. Основата, чистотата на Добротата Ти и безкористието, справедливостта, отзивчивостта на Правдата Ти.
към текста >>

27. Наряди за 1928 г.

Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, поначало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най- благородните и най-безкористни хора . Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие.
към текста >>

28. Наряди за 1946 г.

22 август - 22 септември 1922 г.

Нека с души, пълни с любов, преданост, безкористие и самоотричане, просветлени със светлината, която излиза от Словото на Учителя, да работим за великото дело.
в един разговор: „Молете се, щото мислите на Светлите, Напреднали Същества, които работят за благото на човечеството, мислите на Бога, да бъдат възприети от тия, на които е поверено да ръководят съдбините на народите. По този начин последните ще бъдат упътвани към Божественото. Отправете ума си нагоре към Божествения свят, за да помагате на работата му. Трябва да има на земята хора, които да помагат на Небето в това направление." Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство, трябва да работим с всички сили за делото на Учителя, за великото дело на Божествения свят. Така ще оправдаем голямата привилегия да бъдем ученици. Нека с души, пълни с любов, преданост, безкористие и самоотричане, просветлени със светлината, която излиза от Словото на Учителя, да работим за великото дело. Учителят в гореспоменатия разговор казва още: „Станете съработници на Божествения свят в това, което той иска да извърши." Има едно важно условие, което е необходимо, за да се извърши тази задача: то е да има пълна хармония между нас. Нека тая година да работим най-усилено и съзнателно в това направление. С взаимни отстъпки, с дух на прощение и снизхождение да въведем идеална хармония във всички кръжоци. И най-малката дисхармония в Братството представлява спънка за Божествената работа, пречи за изливане на Божието благословение. Не можем да бъдем проводници на Божественото и съработници на Великия Разумен свят при най-малката дисхармония.
към текста >>

Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие.
От любов към своя Създател, те идат на земята да помагат на падналото човечество. Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота. С това се занимавали мъдреците на миналите времена. С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи. Обичният ни и светъл Учител - образец и велик пример във всичко - засегна всестранно проявите на целокупния живот. Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие. Той се грижеше за нас като нежна и любеща майка и като мъдър баща. В ранни зори Той ни повеждаше по високите върхове на Витоша, Рила и Родопите, да ни запознае с величието на природата, да ни вдъхне любов и разумно отношение към нея. Така Той събуди в нас непреодолимото желание да търсим жадно чистия планински въздух, да приемаме неговата прана, да се къпем в светлите лъчи на слънцето - носител на живот и сила за всички живи същества. Така обогатени, ние се връщахме с песен и радост, готови за работа, която идният ден ни предлагаше. Учителевият Дух, Учителевото Слово откри за пробудените души онова, за което те са копнели през вековете.
към текста >>

29. ПЪРВИ МЕСЕЦ

- Безкористие.
[Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТАПроявление на чистотата във физичния святПроявление на чистотата в астралния святПроявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко? Да постигна чертите на Божествената чистота... (Иоил Гл. 2 ст. 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения? - Там тя произвежда светлина. „Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на чистотата във физическия и умствения свят. Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата. 15 септември 1922 г., петък, 6 ч.с. Н.с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с.
към текста >>

30. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

Отличава се с безкористие и всеотдай- ност.
Те са неоценим източник за познание на тази епоха. 9. Той става секретар и слуга на всички от провинцията и от града София. Достатъчно е да получи писмо, той оставя всичко и с писмото в ръка тръгва да изпълнява молбата от писмото. Изпълнява я, написва писмо-отговор и тогава продължава с прекъснатите си занимания. Затова го обичат всички, става незаменим посредник между тях и Учителя. Отличава се с безкористие и всеотдай- ност. Тези му две качества обезоръжават онези, които се опитват да го критикуват за неговите грешки и пропуски. А той говори с един висок, баритонов, пропо- веднически глас. 10. За своите услуги получава от приятелите колети с хранителни продукти, които раздава на гладните или пък ги насочва към братската кухня. Някои от бедните непрекъснато му оглеждат колетите, но той раздава на всички и не може да бъде упрекнат, че изкористява другите. И че не раздава полученото. 11.
към текста >>

31. 25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА

Стефан Тошев

Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на замеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота.
- Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? - Любовта. Що е Любов? - Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на замеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота. Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света? - Не може... Злото трябва само да се ограничава чрез доброто, да има равновение. Само доброто ограничава злото. Няма друг начин... Основният принцип у нас - това е Любовта, която е създала целия космос, от което произтичат всички живи сили в природата, всичко. Тази любов трябва да влезе във вас, като основа и всеки един миг да има самопожертуване, постоянно да превръщате отрицателните сили в положителни... Християнството беше окултна школа... Любовта е основа на всяко нещо, безграничната Любов, която движи света.
към текста >>

32. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Нося жив, безсмъртен образ за безкористие, за чистота, за смирение, за истинско служене.
Без да ме пита с думи, аз сама казах: „Как бих желала и втори път да дойда! " Тя бързо добави: „Ще ти се нареди." Как ще стане това и аз не знаех, но стана, и безброй пъти стана. Значи отивам си вече у дома, но не съм свободна. Всичко това споделих със себе си, но и вие, които ме слушате, Макар и отдалеч, искате да знаете какво нося в торбичката си. Длъжна съм и с вас да споделя. Нося жив, безсмъртен образ за безкористие, за чистота, за смирение, за истинско служене. Ако пък би ми се дало само да зърна най-малката проява на любовта, на мъдростта и истината, толкова би натежала торбичката ми, че или би се скъсала, или би трябвало превозни средства да ме пренасят. Но и такова средство не би се намерило. И това, което получих, е неимоверно много. Завършено 14 октомври 1964 г.
към текста >>

33. 22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали.
Учителят ме погледна сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и ти едва я понесе. Това са отрицателните мисли и настроения на духовенството." Представих си ясно, наистина, какво носи и понася Учителят и то от ония хора, които минават пред себе си и пред обществото, и народа си като Божии служители. И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа. Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на кръстопът. Опълчиха се тези хора и така се развилняха, че днес всички хора трябва да се червят и срамуват за действията на най-отговорните лица на времето си. Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали. Ако днес още не, то поне утрешният ден иде спасението на Цялото човечество. Мощната ръка му е подадена и няма да отстъпи от задачата си. 27 август 1967 г.
към текста >>

34. 13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Естеството на Словото е безкористието.
Словото, обаче, никъде не се се спря. То проникна и през най-тесни, микроскопически отверстия и отлетява навън, в широкия простор, на неизмерими висини и слязло то на земята. Там, в тия висини, е истинският оригинал на Словото, не минало през стенографско перо, нито през перото на писателя, нито през оловните букви на печатаря. В такива висини лети и високо организираната човешка мисъл, да намери там високи идеи и слово - храна за нейното развитие. Срещне ли Словото тази мисъл, то прониква и в нея и остава там, докато тя го възприеме и стане нейна идея. Естеството на Словото е безкористието. Който го възприеме и обработи в себе си, то става негово. Много слушатели имаше Учителят, от всякакъв род и вид: мъже и жени, учени и неуки, бедни и богати, малки и големи. Важно е, обаче, кои бяха истински слушатели и ученици. Това са ония, които имат отворени очи, да виждат светлината и да я възприемат. Това са ония, които имат уши да слушат истината, да възприемат и прилагат.
към текста >>

35. 19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Ценно свойство на Словото е безкористието.
Дето и да проповядваше Словото, в малки или големи салони, то не оставаше там, затворено, ограничено от четири стени. Негово свойство е да прониква през непрозрачни прегради, от какъвто материал и да са те, както и през най-малки, микроскопически отверстия. То прониква през тези отверстия и отива в необятното пространство, във високите области, дето е неговото царство - царството на идеите, царството на високата мисъл. Ако в движението си в пространството Словото се докосне до някой високо организиран човешки ум, който се занимава със съответни мисли и идеи, то прониква в този ум, който ги възприема като свои и започва да ги обработва в себе си. Който и да е възприел мисли, изказани от Учителя и обработил в себе си и приложил в живота си, стават негови. Ценно свойство на Словото е безкористието. То не търси своето право. Учителят носеше дъбоко в себе си, като Негова плът и кръв, две велики книги, чийто материал Той оживи и одухотвори пред учениците. Това бяха: книгата на живата разумна природа и великото учение на Любовта - Христовото учение. Всички закони, принципи и правила, изнесени в Словото, са опитани, проверени и приложение от самия Него. Ето защо Словото на Учителя носи в себе си сила и живот за ония, които го приемат и прилагат.
към текста >>

36. 23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА

Така той постепенно навлиза в полюсите на живота и започва да различава доброто от злото, истината от лъжата, светлината от тъмнината, безкористието от користта, алтруизма от егоизма, любовта от безлюбието и т.н.
23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА Размишления по случай 22 години от заминаването на нашия обичен Учител. Човекът на земята живее, расте и се движи в полюсите на живота. Той се пробужда в деня на живота и започва да се труди, да работи и да придобива богатства. Той и до днес още стои пред дървото за познаване на доброто и злото, опитва плодовете му и изучава закона на различаването. Така той постепенно навлиза в полюсите на живота и започва да различава доброто от злото, истината от лъжата, светлината от тъмнината, безкористието от користта, алтруизма от егоизма, любовта от безлюбието и т.н. Човекът на земята се пробужда в деня на живота, използува светлината на деня, работи и придобива, чертае пътя на своето движение, а когато влезе в нощта на живота, заспива, почива и обработва придобитото. Човек се ползува от всичко, каквото срещне на полюсите, смело пристъпва към всичко, обаче със страх пристъпва към един от полюсите - към последното място. От първото място не се страхува много, но последното място избягва съзнателно. Видяла красотата, смисъла и цената на последното място, казвам първо на сабе си: Не се страхувай, човече. Последното място ще ти осигури истинско спокойствие, мир и тишина в бурния и хаотичен живот.
към текста >>

37. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

„Да се прослави Бог в Бялото братство." И „Свърши се една малка работа"... Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов.
Ето защо трябваше да дойде на земята най-малкият брат на човечеството, да помогне на неговото сърце, да го очисти и освободи от онова нежелано низше човешко естество, което от векове зае мястото на Божественото начало в човека и запуши в него пътя към Светлината и простора, към истината и свободата. На времето си Христос каза: Аз дойдох на земята да дам живот на човечеството и то преизобилно. Учителят пък казва: Свърши се една малка работа. Затова дойдох на земята. Той дойде и работи още и за слава Божия, да се прослави Бог на земята. „Да се прослави Бог в Бялото братство." И „Свърши се една малка работа"... Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов. Казано е в Свещената книга за Бога, който се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си." Бог поиска от човека най-малкото, да го обработи и подготви за нови дни, за нови времена, за новата, истинска култура, за новата епоха - епохата на Любовта. Христос казва: „Аз дойдох на земята да дам живот на човека, и то преизобилно." Да, Христос дойде на земята да влее нов живот в човешкото сърце - живот на Божията Любов. Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и елексира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота. Така изчистено и обновено, сърцето на човека ще бъде готово за новите условия, за новия живот. Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."
към текста >>

38. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Безкористието е качество на Любовта.
Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир. Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните. 453.Мир. Мирът говори за присъствието на Духа! 454.Свещени чувства. Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства. Безкористието е качество на Любовта. В нея всичко е ценно. 455.Грехът. Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално. Ученикът е силен, не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази. 456.Любовта. Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта. Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони. 457.Плодове.
към текста >>

39. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 641-660

В тази любов трябва да има безкористие и незаинтересованост. Плодовете.
653 Аз искам да наглася цигулката на хората, да им дам лъка и после ще се отдалеча и ще кажа: „Хубаво, свири сега, пък аз ще те слушам." Умът. 654 Само по отношение на Бога ще бъдеш пасивен. Умът като един страж трябва да надзирава и преглежда нещата. Любовта. 655 Ако любовта не може да даде мир, то не е любов, любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното. В тази любов трябва да има безкористие и незаинтересованост. Плодовете. 656 Всички идеали се вършат в името на Божественото; но само плодът на нещата може да покаже в какво име се вършат. Истината. 657 Два вида Истина има, едната съгражда, другата руши. Когато ние забелязваме, че едната истина иска да събори, ние я въздържаме, нищо повече! Закон. 658 Както отговаря ученикът, тъй отговаря и Учителят. Знание с любов.
към текста >>

40. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1521-1540

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1530 Зад всяка мисъл да има само едно нещо - безкористие или самата Любов.
Ще учите. 1529 Ще учите, ще започнете с временното и между другото ще внасяте и духовното. Никакви спънки! Човек и 99 пъти на ден да падне, пак трябва да стане! Идеалното положение. 1530 Зад всяка мисъл да има само едно нещо - безкористие или самата Любов. Отвън няма да се показваш за верующ, но вътре дълбоко ще вярваш. Ще учиш заради Господа! 1531 Целият свят около нас, това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да решим. В каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа Бога. Ще учиш заради Господа!
към текста >>

41. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

2024 Ще държите в ума си мисълта: „Този живот е на моя Възлюблен, Тоя, Който ме обича." Безкористие.
- Не могат. Опитайте Бога. 2023 Като уповавате на Бога ще видите какво ще извърши Той за вас. Стимулът е този: „Ще работя само от любов към Бога. От Него и за Него." Възлюбленият. 2024 Ще държите в ума си мисълта: „Този живот е на моя Възлюблен, Тоя, Който ме обича." Безкористие. 2025 Зад всяка мисъл да има само едно нещо: безкористие, или - самата Любов. Мисълта. 2026 Докато човек не започне да мисли, той е нещастен. Започне ли да мисли, става щастлив - невъзможните неща стават възможни. Високият идеал. 2027 Целият свят около нас - това са все задачи, к о и т о Господ е предоставил на нас да разрешим.
към текста >>

2025 Зад всяка мисъл да има само едно нещо: безкористие, или - самата Любов. Мисълта.
Опитайте Бога. 2023 Като уповавате на Бога ще видите какво ще извърши Той за вас. Стимулът е този: „Ще работя само от любов към Бога. От Него и за Него." Възлюбленият. 2024 Ще държите в ума си мисълта: „Този живот е на моя Възлюблен, Тоя, Който ме обича." Безкористие. 2025 Зад всяка мисъл да има само едно нещо: безкористие, или - самата Любов. Мисълта. 2026 Докато човек не започне да мисли, той е нещастен. Започне ли да мисли, става щастлив - невъзможните неща стават възможни. Високият идеал. 2027 Целият свят около нас - това са все задачи, к о и т о Господ е предоставил на нас да разрешим. В к а к в о т о и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа. Служението.
към текста >>

42. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Майка - това значи същество на абсолютно безкористие.
Сегашните хора минават през дъното на ада. Няма никаква разлика между един гълъб и един человек. Гълъбът е една чиста птица. Няма друга сила в света да спаси хората, освен Любовта. Вярата умъдрява и показва на хората, как да живеят. Майка - това значи същество на абсолютно безкористие. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Вложете вие Божествената Любов в ума си. Любовта и Мъдростта трябва да се въплоти в нашия живот. Всичко трябва да изпитаме и добро и зло. Но в края на въпроса само доброто дръжте.
към текста >>

43. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Трябва смелост, безкористие и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.
Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има. Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб. Трябва смелост, безкористие и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна. Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее! " Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство.
към текста >>

44. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството.
Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек".
към текста >>

45. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

ТОМ 15

Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие.
Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са налице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия - тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
към текста >>

46. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни.
А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос.
към текста >>

47. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

ТОМ 17

Абсолютна справедливост и безкористие.
Всички хора са само негови органи, само слуги на човечеството - на Козмичния човек. И защото слугите се карат и бият, защо го крадат и всеки i леда за себе си, затова и работите на господаря не вървят, затова страдат и те." И Учителят Дънов иска да направи Своите ученици ратници на волята Божия. Затова те трябва да убият в себе си всякакъв страх. А затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа. И чист живот - чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват (когато например е определен излет за планините и по него време завали дъжд или сняг, или стегне студ, или буря забушува, в означения час се тръгва, без да се обръща внимание на природните стихии. В живота си ученикът ще срещне по-страшни стихии - трябва да умее да ги понася). При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш.
към текста >>

48. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”.
От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”. С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората. Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: „Небесният живот”, чийто материал е почерпен из книгата „Небето и неговите чудеса и адът” от Сведенборг - един от най-мощните западно-европейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.
към текста >>

49. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Мнозина „старозаветници” днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх.
Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, аз наляво. Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници” днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврама, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себе си характер - най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Стария Завет. Ето епизода. Девет царе - тогавашните царе са владеели по един град с околностите му - се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски.
към текста >>

Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврама, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя - черти, които видяхме да се проявяват при освобождаването на Лота от плен.
Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкарай като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет, и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива го и освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврама, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя - черти, които видяхме да се проявяват при освобождаването на Лота от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си”. Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментари.
към текста >>

50. 1.3 ТРУД И РАБОТА

ТОМ 19

Работата е свързана с безкористието на любовта.
И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това ще се извърши съвсем не по пътя на насилието, както не и по пътя на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта. Това велико преобразувание може да се извърши не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на облагите и користта, на материалната заинтересованост. Работата е свързана с безкористието на любовта. При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага. При новата шеста култура, или както Учителят я нарича „култура на работата”, познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа. Колосалните научни и технически средства и методи не само ще донесат едно подобрение и усъвършенстване на стопанските процеси, но и ще създадат възможност стопанските блага да протичат изобилно и свободно, да бъдат достъпни за всички, както са достъпни днес въздухът, водата и светлината. Човешкият гений ще използва атомната енергия за мирни цели, в стопанските процеси. Океанът от електрическа енергия, който изпълва горните слоеве на земната атмосфера, както и големите потенциални възможности, заложени в светлината, ще бъдат използвани.
към текста >>

51. 6. МЕРКУРИЙ

ТОМ 19

Макар на думи да говорим за безкористие.
Вторият случай на силно въздействие имаме, когато Меркурий е в тъй нареченото „Долно състояние”, за което нещо отбелязахме във фигурата. Тогава Меркурий е точно между Земята и Слънцето и се намира от нас само на 82 милиона километра, което положение се отбелязва с буквата пред символа на планетата. При тези предимно два случая влиянието му е особено силно, дава сила на ума, но с ясно изразените егоистични стремежи. На първо място са сметката, личният интерес, изгодата. Да се очаква от човек с такова положение на Меркурий идеализъм, безкористна услуга е почти невъзможно. Макар на думи да говорим за безкористие. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, с една разлика от 135 милиона, разлика значителна. При този съвпад имаме едно притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава един стремеж към науката, предимно изучаването на езици. Отразителната му способност или тъй нареченото „Албедо” е много малко, едва 7 процента от падналата върху него светлина и силите, които идват от Слънцето се отразяват, а 93 процента се поглъщат. Това говори, че влиянието му тласка човека към стремежа, силно, ревниво, най- старателно да пази всеки свой придобие. И ако при необходимост трябва да даде нещо, то е пресметнато възможно най-малкото, с възможно най-голяма изгода, Това има отношение и към неговите чувства - любовта към противоположния пол.
към текста >>

52. СТУДЕНТИТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ

В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие.
Защото равенство между малкото дете и големия човек не може да има. Един цял хляб за големия е необходим, но за малкото дете той е излишен. Също и това, което е необходимо за болния, не е и за здравия - и обратно. Но щом дойде законът на любовта, там вече идва законът на даването, а не тоя на правото. Когато обичаш някого, или ти трябва да му дадеш нещо, или той трябва да ти даде. В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие. - Как да разберем това? - запита някой и всички наостриха уши. - Децата обичат баща си, радват му се, защото е богат, има какво да им даде. Щом осиромашее и остарее, те вече не могат да го търпят и чакат по-скоро да си замине за онзи свят. Ако е богат, и стар да е, синовете му обикалят около него с почитание - очакват да им даде нещо.
към текста >>

53. 16. КАКВО ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА? ИМА ЛИ МОРАЛ ДНЕС? [МИСЛИ ОТ Учителя Петър Дънов]

Щом вие искате да учите света, дайте му един пример на безкористие.
Ами, питам: на техния Учител по колко плащаха? Казват: «Ами с какво ще живеем? » Ами Христос с какво живееше? Нали трябва да живеем като Христос! «Ама Той имаше сила.» Че, и вие, като ученици, можете да имате сила. Щом вие искате да учите света, дайте му един пример на безкористие. Аз не казвам, че на свещениците не трябва да им се плаща, това ще бъде насилие, но онзи свещеник сам да каже: «Братко, аз ти благодаря, дай тази заплата на другиго, аз ще се постарая да работя по Любов - тъй, както Бог иска.» Мислите ли, че те няма да се прехранят? Това е Христовият закон! Там е силата, да знаем, че ония хора, които ний обичаме по сърце, те са готови зарад нас да дадат и залъка си.» «И Христос ви казва сега: «Елате при мене, и живейте заедно с мене! » Сърца се изискват, чистосърдечни сърца! И всички онези, които любят Бога, които и да са те, православни, католици, евангелисти, теософи, от всички народи трябва да си подадем ръка в името на този Баща, Който ни говори чрез светлината, чрез този, дълбокия език.
към текста >>

54. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани.
в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения.
към текста >>

55. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

Странно, че и Сакаров се е обявил срещу мене като дъновист, на което царят възразил, че той, самият Сакаров, е бил близък с чичо ми, който пък е давал някои сведения за глупостите на широките... Подозирам, че Севов го е курдисал, за да си постигне целта, която лично не е можал (същият тия дни беше курдисал смяната на Тошко, брат ми, но като се обърна вятърът, започнаха да говорят за повишение вместо за уволнение)... Аз се правя на балама, защото зная, че има един Бог, Който всекиго ще постави на неговото място според безкористието и делата му... После аз си говорих по някои въпроси, по които бях донесъл и книжа и ги дадох на царя.
Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай. Аз го насърчих в тая посока, понеже и те са българи (говорихме и за Дюкжмеджиев511 и Захариев512). Странно, че и Сакаров се е обявил срещу мене като дъновист, на което царят възразил, че той, самият Сакаров, е бил близък с чичо ми, който пък е давал някои сведения за глупостите на широките... Подозирам, че Севов го е курдисал, за да си постигне целта, която лично не е можал (същият тия дни беше курдисал смяната на Тошко, брат ми, но като се обърна вятърът, започнаха да говорят за повишение вместо за уволнение)... Аз се правя на балама, защото зная, че има един Бог, Който всекиго ще постави на неговото място според безкористието и делата му... После аз си говорих по някои въпроси, по които бях донесъл и книжа и ги дадох на царя. Едно изложение за нашето финансово положение, което сега е много лошо поради високия курс на марката, която всеки момент може да изгърми. От това, което ми каза, разбрах, че той знае това, ами правим евала на германците, за да вземем оръжие, а те са ни залостили с 2 милиарда, които имат да дават и нищо не дават, а и с други 4 милиарда марки, които може да станат утре нищо... Дадох му също сведения за един хитър трюк на Божилов, който уж за производителите, а всъщност подари 50 милиона на Захарните фабрики, за които отрече да влиза в управителния съвет, а на другия ден всички вестници известиха, че е преизбран там... след подаръка... Друго, му обърнах внимание срещу опрощавания на 480 милиона, с които се облагодетелстват разни «наши»; вчера опрощаваха милиард - на селяните взимат котли и черги, а на тия господа - прочетох му факти - се опрощават със стотици хиляди и даже милиони - как са им ги давали, ако не е имало него насреща... Четвъртият въпрос беше за задължителната ваксинация от 1 април, за което му поисках да се отмени веднага, защото ще съсипят с тия инжекции народа. Дадох му литература и му посочих факти, някои от които той лично знае. За говедата дават премия и заплащат умрелите при инжекции, ами хората как ще ги заплащат? Нека остане факултативно.
към текста >>

56. (135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

Статии Мота от Словото на Учителя Петър Дънов

Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач.
Статията «Интелигенция» от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но няма дълбок принцип в основата им. Говори за създавание (?) на интелигенция от «ние» - кои сме тия «ние», не може да се разбере. Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач. «Пастирът живота си полага за овците, а наемникът оставя стадото и бяга.» Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно - но паразити никой не обича. Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брич-ки автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре. Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от патриотизма им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях. В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.
към текста >>

57. Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Гонени от едни, преследвани и викани по участъци от други, ний видяхме да се очертава ясно съдбата на труженици, които съзнателно са решили да служат с безкористие на истината.
1, 19.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 1.) „В началото бе словото.” След повече от едногодишно съществувание, нашата организация има възможност да излезе днес със свой печатан орган. През туй минало време тя трябваше да преживее заедно със своя народ бурите на обществения живот, да се вживее в тях, да провери истините, на които служи. Гонени от едни, преследвани и викани по участъци от други, ний видяхме да се очертава ясно съдбата на труженици, които съзнателно са решили да служат с безкористие на истината. Но това нито ни изненада, нито отчая. Историята на миналото е пълна с подобни примери и нямаше защо да се надяваме, че съдбата ще направи изключение за нас. А заедно с това преживяхме и известно задоволство. Общественият живот, заедно с неговите бурни промени, дойде да потвърди изцяло нашите предвиждания и лишен път да подчертае вопиющата нужда в нашия народ от тия принципи, които бяха сложени в основите на „Ратниците”. Ний сме малки и незначителни хора, но затова пък истините, на които служим, са големи и вековни.
към текста >>

58. 24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр.11, 2.IV.1924г.)

Ако и комунистът, и народнякът възприемат истината и безкористието като основни принципи в живота.
Тя не би мръднала от мястото си. „Как може народнякът и комунистът да решат въпроса еднакво? ”- питат някои. Те не могат да го решат досущ еднакво - но няма нужда от тая еднаквост по форма, ако по същина, по съдържание той е решен задоволително. Но при какви условия това може да стане? Ако и комунистът, и народнякът възприемат истината и безкористието като основни принципи в живота. Но „истината” на народняка е едно, а на комуниста - друга. Това е вярно донякъде, но то не е препятствие на работа за хора идеалисти в двете партии. Но ще речат, че такива идеалисти ги почти няма. Така е - затова сме и толкова прокопсали, затова и ний искаме да се обърне всичкото внимание върху тяхното създаване, защото те са основата, без която, каквато и да е сградата, направена не върху тях, ще бъде крива, егоистична, скоропреходна, защото временни интереси, искания и идеали са влезли в тяхната конструкция; и щом дойдат други - ще искат и ново да градят, да приспособяват към своите разбирания, към нови интереси и към нови идеали еднодневки. Да вземем за пример въпроса с беднотията.
към текста >>

Един искрен человек, поклонник в душата си на истината и безкористието, па бил той народняк или комунист, ще признае същината на факта: лошо ли е да си беден, мизерни са условията, при които бедният живее - това ще му каже истината, действителността и на двамата.
Но „истината” на народняка е едно, а на комуниста - друга. Това е вярно донякъде, но то не е препятствие на работа за хора идеалисти в двете партии. Но ще речат, че такива идеалисти ги почти няма. Така е - затова сме и толкова прокопсали, затова и ний искаме да се обърне всичкото внимание върху тяхното създаване, защото те са основата, без която, каквато и да е сградата, направена не върху тях, ще бъде крива, егоистична, скоропреходна, защото временни интереси, искания и идеали са влезли в тяхната конструкция; и щом дойдат други - ще искат и ново да градят, да приспособяват към своите разбирания, към нови интереси и към нови идеали еднодневки. Да вземем за пример въпроса с беднотията. Един искрен человек, поклонник в душата си на истината и безкористието, па бил той народняк или комунист, ще признае същината на факта: лошо ли е да си беден, мизерни са условията, при които бедният живее - това ще му каже истината, действителността и на двамата. По-нататък ще се роди мисълта в главата на человека {сиреч тоя, в когото има стремление безкористно да помага на другите) - в народняка: Тоя человек пие, пръска парите си, не е икономисвал - сегашното му положение е заслужено. Но истината ще му проговори: Така е; той пръска парите си затова, което е най-ценното по неговите разбирания. Не пие ли и даже повече и богатият? Не гуляе ли и той? Ако бяхме ний, по-старите, по-опитните, по-знаящите, го научили на нещо по-хубаво, ако бяхме се отнесли по-безкористно, като към брат - ний щяхме да му дадем знания, идеали и друго положение.
към текста >>

Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се.
Да няма експлоатация на човек от човека, да няма излишества и нужди едни до други. Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението. Вий мислете своето за вярно, другият - своето; всеки за себе си е прав - а нямащият е доволен. Създайте му сега и условия за работа и живот - вий, които по знаете, по сте учени - и той ще бъде завинаги доволен - ако, разбира се, безкористно, по човешки му помогнете.
към текста >>

59. 33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)

Църквата да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе евангелската вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример, 6.
Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”. 1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2. Пълна свобода на агитациите. 3. Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на патриотизъм, защото истината друго казва. 4. Запасното офицерство да остави своята сервилност към политическите партии и остане морален водач на племето ни с пример не на чиновници с тройни заплати или крайно одърпани, омаломощени чиновничета, а водачи с морално изпълнен дълг във всяко отношение. 5. Църквата да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе евангелската вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример, 6. На работничеството да престанем да гледаме като на бунтовници и чужденци в тая държава. И те плащат данък, създават блага на тая страна, а най-главно, че са пълноправни нейни граждани и никой няма право да ги туря под настойничество. Ако ний ги поставим в изключителни условия, като чужденци – с какво морално право ще ги преследваме, че и те тъкмо като такива са постъпили? Исторически е доказано, че никой строй не е богопомазан, и който и да е, все един ден ще се замести с по-добър. Въпрос е за методите, а също и те да разберат от нашето отнасяне към тях, че не е насилието, а справедливостта, която управлява.
към текста >>

60. 50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)

Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя.
При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства. Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест! Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр. 174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй!
към текста >>

61. 77. ВЕЛИКАТА ЗАГАДКА (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

За да го изразим трябва да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по сдържане, велики по безкористие.
Животът е една велика истина - и докато ни следват страданията, животът не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано. Само чрез любовта може да се разреши загадката на живота. А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме живота на хората. Сега в света ще дойде нещо ново. Туй, новото, го има и в душата ви. За да го изразим трябва да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по сдържане, велики по безкористие. И тогава ще имаме благословението на Този, на Който думите никога не се изменят.
към текста >>

62. 8. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

Хората, въпреки всички свои желания, никога не могат да имат силата, безкористието и любовта, които е имал Синът Человечески.
Или те само по име са такива? Не е ли време да се промени гнилото въже със здраво? - Защото вярата, която не поправя, която не крепне в сърцето на човека, тя не е вяра, а суеверие. Не само да ни споменуват какво е правил Христос, но и да посочат и поведат по Неговия път - инак ще ни сочат едно гнило въже, което уж някога спасило цял народ, а сега не може даже на самите владици да повлияе и спаси, та се карат като най-обикновени хора... Някога нямахме големи училища, нямахме и наши съдии, а хората се караха по-малко, повече си вярваха; нямаше процеси, убийства, самоубийства всеки ден... Изглежда, че имаме училища, които ни учат на всичко друго освен това, което ни е потребно, за да живеем добре помежду си, А то е, защото ни учат и работят без Христа - макар че казват, и даже всички имаме кръщелни свидетелства, че сме християни... Колко по-добре би било, без тия свидетелства, по живота ни хората да ни познаеха, че сме чували за Исуса Христа, че сме възприели неговите закони и се мъчим да ги приложим в ежедневния си живот!... Тъй страшно е да гледаш и днес българи да ходят по улиците, оковани в синджири, не от турците, както някога се оплаквахме, а от самите си братя... Зная, че вие имате тежки грижи - но тъкмо затова ви говоря за Тоя, Който има най-голяма сила да ги премахне. Хората, въпреки всички свои желания, никога не могат да имат силата, безкористието и любовта, които е имал Синът Человечески. Запознайте се с Него, потърсете Неговата помощ, вземете Го за ръководител на своя живот - и вие ще почнете да виждате, че се разсъмва, че приближава слънцето да изгрее, че един нов живот на обич и братство е съвсем близо - до самите ни врата - и чака само да го поканим, за да прекрачи прага ни и донесе благословията си. Ще се колебаете ли още? Братски ви поздравява: Любомир
към текста >>

63. 26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие.
По новите пътища, с новите хора! Да, „афиф” беше дело на всеки новатор за вас - хората на старото. Да, афиф е и нашето дело за хората на старото. Но както успяха те - хората на новото - в миналото, така ще успеем и ний и нас ще ни разберат тези, които имат очи и виждат, уши и слушат, сърце и обич. Гонените за правдата, Истината, Свободата. Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие. * афиф (тур. hafif, от ар.) - несериозен, лек, лекомислен, слаб. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ** Горното не е измислени, а исторически верни сцени. Гледай списание „Аероплан”, бр, 1 (бел. а.).
към текста >>

64. 33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

С любов, труд и ред, с Истината и безкористието напред, Света и нас си ще обновим!
Ратниците знаят, че силата на един человек, на една организация се мери по преодолените препятствия; достойнствата на един характер се проявяват при изпитанията. Ний днес сме на изпит и като хора, и като организация. Това не е за първи път, нито ще бъде за последен. Да светиш в мрака, значи да предизвикаш героите на тъмнината. Но ако някога устояхме по бойните фронтове срещу гранати и куршуми - и тука, на фронта срещу корупцията, лъжата и омразата, ще устоим още по-достойно. С любов, труд и ред, с Истината и безкористието напред, Света и нас си ще обновим! Да живее България и нейните верни чада! Гласувайте по съвест и разбирания за хора, а не за партии! Спестявайте силите си, защото работата на Ратника не е само през изборите, като платените агитатори: Ратникът трябва да бъде винаги буден, винаги на своя обществен пост. Той трябва винаги да бъде готов и буден да посрещне Новото, което не може никой да спре, защото самият живот го носи, а неправдите и насилията викат само по-скоро да дойде. Да живее Нова България, да живеят всички носители на това Ново!
към текста >>

65. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

трета част - писма 1915г - 1918г

Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно.
Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ. Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение. Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот. Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи. Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни.
към текста >>

66. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на безкористие. 67.
Ако се окажат някои опущения, те с време ще се изправят. В човешките работи все ще се намери по нещо да куца. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Но това е в реда на нещата. Стига мотивите да са чисти и безукоризнени. Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на безкористие. 67. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г. София 5 Ноемв. 1916 Любезни К. Стойчев, Получих вашата телеграма. При сегашните условия трябва жива вяра.
към текста >>

67. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Това са Белите братя, членове на велика „правова държава", носители на чист и изряден живот, велика любов, пълно безкористие, вън от покварения човешки порядък.
Членовете на Бялото Братство са осенени от Божествения Дух и образуват менталната аура на Бога. Техните тела са безсмъртни и изградени от най-високо организирана лъчиста материя, Това са така наречените «Синове Божий», които постоянно съдействат за развитието на човечеството и желаят хората да придобият тяхната любов, тяхната светлина и свобода - да станат съвършени. Всички гениални и велики хора, родени на Земята са техни служители. Всички нови течения, прогресивни култури, са резултат на постояннит е им усилия за правилно развитие на човечеството. Те са навсякъде, във всяка страна и управление, и дирижират разумния човешки стремеж за изпълнение на Волята Божия. Това са Белите братя, членове на велика „правова държава", носители на чист и изряден живот, велика любов, пълно безкористие, вън от покварения човешки порядък. Техните велики усилия ще дадат своите плодотворни резултати и Земята ще стане рай. Хората ще станат братя и сестри - носители на мир, хармония и благодарност. Пречката за по- бързото и правилно развитие на човечеството е противоположната ложа, на черното братство, съставено от интелигентни същества, носители на егоизма, гордостта, тщеславието и всички отрицателни качества. Земята ще излезе от 13-тата сфера, в която се намира, и ще влезе в 12-тата. Отрицателните същества ще бъдат вързани и изпратени под кората на Земята - там да се проявяват и работят.
към текста >>

68. 77. Влад Пашов

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Влад Пашов ни завеща духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя - делото на Бялото братство в България.
При погребението му идват двамата му братя - генерали, с мерцедесите си - блестящо облечени, а брат Влад нямаше дрехи за погребението му. Наложи се брат Кирил Стоянов да отиде и му донесе и тогава го погребаха. Той остава верен на закона на Младежкия клас - не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя - делото на Бялото братство в България. Почива на 4.02.1974 г. в София. Стотици братя и сестри, потопени в аурата на Учителя - в неговите благотворни вибрации и всеобемна Любов, променят своя обикновен живот, намират вътрешния смисъл на Словото му и отдават всецяло силите си за общия братски живот. Всички обикват работата, която им е определена да вършат, изпълняват я с любов и стават образци в своята професия. Така всеки се изгражда като нов човек и дава своя малък принос за живота на Любовта.
към текста >>

69. Из Словото на Учителя- Методи за оправяне на човечеството

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

129) „Братството се основава на пълно безкористие.
Щом Духът Господен дойде, между тях всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват." (19, с. 110) „Повдигането на човечеството ще стане когато дойдат истинските философи, поети, учени и религиозни, които ще обединят хората по дух, а не по форма." (21, с.303) „Ако всички хора на Земята работят и мислят едни за други, животът ще се подобри и хората ще се познаят, ще заживеят братски. Който дава, и на него се дава. Няма случай в живота, когато човек да е давал от любов и да е пропаднал." (19, с. 129) „Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува. Това е принципиален въпрос." 27-30 „Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на Земята и да видим последното сражение и разгрома на цялата черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обърнати, всичко туй да изчезне в един ден и цялото бойно сражение да остане наше. Тогава ще изпеем новата песен: фир фюр фен тау би аумен." (50, с. 281) „Единственото нещо, което от сега нататък ще живее, това е Братството. То ще владее над всичко.
към текста >>

70. 3. Задачи и правила в планината

Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/ През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили. „Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/ Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме. „Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд?
към текста >>

71. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

Тя трябва първа да даде пример за безкористие, а тя гледа първа да се осигури.
Нека свещениците кажат: „С името на Христа ще служим на Бога, без пари ще живеем. Но, ще ми възразят, че имат жени, деца. - Та жените не могат ли да живеят като вас? Попадията не може ли да живее като вас? - Може. Тя трябва първа да даде пример за безкористие, а тя гледа първа да се осигури. На владика и на поп защо му са пари? Как искат те да се осигурят? Христос не беше осигурен. На Христа колко плащаха за проповедите Му? В името на Христа ви говоря.
към текста >>

72. 10 . КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА И БЛАГАТА ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя е любов на абсолютно безкористие .
Ако ние сме на крив път, готови сме да тръгнем по вашия, но покажете ни резултатите на вашите учения. И вие сами ще се убедите, че пътят, по който вървите, е крив - нищо повече. Този път трябва да се оправи! - Как? - Като се обърнете къ м Бога и възприемете Неговата Любов . Тя е любов на абсолютно безкористие . И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси. Днес всички съзнават това.
към текста >>

73. 10. Основната идея на новия път

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Любовта може да се приложи само като се приложат: честността, справедливостта, чистотата и безкористието в живота.
Тя е само за здрави хора! Най-великото, най-мъдрото и най-разумното е проявената любов! Любовта признава само една религия - това е религията на любовта. Многото религии на земята са като метод за възпитание, те са се родили в разни епохи. Но в Божествения свят има само една религия - тя е религията на любовта. Любовта може да се приложи само като се приложат: честността, справедливостта, чистотата и безкористието в живота. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее под лъчите на Божията любов. Няколко минути, преживени в Божията любов, струват много повече, отколкото хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Който люби, обичаните го препоръчват на други, и той расте! В присъствието на онзи човек, който по Божествено ви обича, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, ще изчезнат!
към текста >>

74. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

ТОМ 23

Очите ми никога не се уморяваха да я гледат, както и душата ми никога не се уморяваше да ти се радва... О, моля те, пощади радостта на душата ми и музиката на сърцето ми - не бивай човек като всичките... 5.6 Обичта е радостта на душата Сянка на скръб минава през очите ти, когато устните ми ти казват, че нищо човешко не искам от теб, и моето безкористие те наскърбява... Когато ме питаш какво искам от теб, хубавият ти поглед се спира в очакване върху мен и искаш да отгатнеш какво ще отговоря.
Обичта е всеобхващаща Ти бе моя хубава слънчева радост, защо допусна отношенията на всекидневието да хвърлят сянка върху нея? Ти бе благоуханието на безброй цветя за моята душа, защо искаш да изчезне то, желаейки един обикновен човешки живот? Твоите очи правеха за мен звездите по-красиви и твоята усмивка - слънчевия ден по-светъл. Когато биваше приседнал до мен, Луната добиваше нова красота и нощта - вълшебност. В твоето присъствие планината оживяваше и добиваше нова хубост. Очите ми никога не се уморяваха да я гледат, както и душата ми никога не се уморяваше да ти се радва... О, моля те, пощади радостта на душата ми и музиката на сърцето ми - не бивай човек като всичките... 5.6 Обичта е радостта на душата Сянка на скръб минава през очите ти, когато устните ми ти казват, че нищо човешко не искам от теб, и моето безкористие те наскърбява... Когато ме питаш какво искам от теб, хубавият ти поглед се спира в очакване върху мен и искаш да отгатнеш какво ще отговоря. Чуй ме, аз нищо човешко не искам от теб, но мислиш ли, че всъщност не искам нищо? О, вярвай ми, аз искам най-хубавото и най-красивото. Искам да имам хубавата радост да мисля за тебе и да виждам лъчезарната ти усмивка. Искам да имам красивата радост, че ти успяваш в живота и работиш за доброто на човеците. Уверявам те, тази е най-хубавата радост, която никой не може да ми отнеме.
към текста >>

75. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

ТОМ 24

Лозата е ангел, дошъл на земята да научи хората на безкористие.
Как кокетно се върти тя като спре на някое цветче или лист. Животните са изработили търпението. Те носят тежките си товари безропотно. Светулката си осветява пътя, а цветята разнасят ухание. Колкото повече страда едно възвишено същество, слязло в материята, толкова по-силно и нежно ухание излъчва то. Лозата е ангел, дошъл на земята да научи хората на безкористие. Те й режат ръцете и косите, но тя ражда сладки плодове. Плодните дървета ни обичат. Бог ни люби чрез цялата природа. Въздухът, който вдишваме, е изпълнен с Неговата мисъл и Любов; водата, която пием, е носителка на Неговия живот; земята на която ходим, е разумно същество, което ни услужва, създава ни условия да живеем като нея - тя като кораб ни пренася, докато стигнем пристанището. Бог може да прояви Любовта си към нас по безброй начини.
към текста >>

76. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Наистина, несгодите са неумолимите спътници, неразделните другари на войната, но те все биха могли да се преодолеят, или поне намалят, при една смисленост, планомерност, безкористие и ръководими разпоредители, от една единствена идея: всички грижи и всяка работа да бъде само за общото благо, защото индивидуалното благо е включено в общото благо!
Дали неуморната денонощна работа от 18 декемврий 1916 година, от когато зае тая позиция и я укрепяваше под непрестанния гнет на противниковото превъзходно въоръжение и изобилни бойни припаси, безконтролно, без сметка разходвани? Изобилието на храната, или превъзходството в облеклото, в обущата ли, за които ежедневно почти се донасяше, че са в оскъдица... Дали изобилния шанцов инструмент - носим и возим, какъвто едва имаше и едва бе достатъчен за работа по всички фортификационни постройки, бойни и домакински?... Дали изобилието на фортификационен материал - дърво, желязо, цимент, за постройка на скривалища, галерии, телефонни станции и др. такива необходими при съвременната техническа борба?... По-голямата част от тоя материал се носеше на гръб от самите войници, от разстояние повече от 10 километра!... Наистина, несгодите са неумолимите спътници, неразделните другари на войната, но те все биха могли да се преодолеят, или поне намалят, при една смисленост, планомерност, безкористие и ръководими разпоредители, от една единствена идея: всички грижи и всяка работа да бъде само за общото благо, защото индивидуалното благо е включено в общото благо! Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара.
към текста >>

Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе.
Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят живота си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението. А каква жалка картина представляваха увисналите на телените ни мрежи французки пияни войници, от устата на които течеше коняк и друго питие, а имаха още по една манерка пълна тоже с течност от същото питие спиртно... Така противника дойде "САМО ДО ТАМ", до гдето му бе определено тая заран от "Невидимите помагачи". А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище... За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази. В разни епохи на българското Възраждане много жертви се дадоха, много кърви се проляха, много средства се изразходваха и в резултат досега имаме пред нас действителността на положението... Въпреки всенародното желание реализира ли се заветния български идеал - обединение на българското племе?!... Нека си задаваме тоя въпрос без да даваме отговор, за да не предрешим реализирането му... Не е въпроса в търсене на виновници, не се достига до резултат като определяме кой е работил по-добре и кой по-зле. Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе. Те бяха чисти в своите дела, чисти ли са като тях и досегашните им заместници?... Безкористни ли са в своите мисли, желания и действия. Нека те сами си отговорят всеки в себе си и за себе си, не сме ние съдниците да ги съдим - те сами себе си като съдят, никой не ще ги съди!... И в края на Световната война, българите завършиха с неуспех или с успех. И едното и другото.
към текста >>

77. 65. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО СТЕФАН НЕЙКОВ, 19 август 1917 г,, неделя, Вардище

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Пълно безкористие и чистота във всички мисли, желания и дела.
За това ли, че Той е непогрешим моралист, че Неговите живи Слова що говори явно не се харесват на нашето духовенство, болшинството на което тъне в смрад и разплод. Уверен съм, че всичко се върши по искането на духовните власти, че сеел разкол в църквата. Това е тежко и подло обвинение. Неговите слова и беседи са печатани, има ги и ръкописни. Неговите слова са били всякога точно и добросъвестно изпълнение длъжностите им съдбовни и небесни. Пълно безкористие и чистота във всички мисли, желания и дела. А за народа ни! Но това не ще говоря. Моля да се провери само доколко предани, чисти, верни са биле на дълга си всички негови истински послушници, слушатели или последователи, ако щеш. Вземете ги в боевете - първи са водили и окуражавали своите дружини; вземете ги вън от боевете - първи са давали пример на бодър, пламенен дух, весела душа, възвишен ум. Навсякъде са биле образец на изпълнителните.
към текста >>

78. 35. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

Казвам: Ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекота.
Духовенството се бори с мен, няма защо да се боря. Едно време и евреите се бореха с Христа. Господ вижда всичко. Той има милиони очи, праща ангелите си. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвам: Ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекота. Аз наричам добрия човек вода, а човекът, който дава знание, наричам светлина. С тези връзки на щедрост и на знание вие ще бъдете братя на земята и братя на небето." "Реалното в света е връзката с Бога. Работете, за да създадете нови навици във вас. За да си здрав, пожертвувай всичко за Бога." "Защо Бог не ми помага? - Защото и ти не помагаш и не обичаш." "Който е с Бога, не очаква никой да го обича.
към текста >>

79. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

ТОМ 26

Защото само в Неговата чистота и безкористие вярвам, а иначе, скъпо ще изплащам всеки получен дар.
Ах, желая всички голи, измръзнали да получат такова нещо и да изпитат моята радост и доволство. Вие ме обухте и облякохте? Но коя сте Вие? Знаете ли, когато мисля за Вас, или получа писмото Ви и го чета, или Ви пиша, изпитвам странно състояние - като че ли това „Вие” не сте никой друг, а милият ми Учител! Да, Той прави това за мене, иначе тежко би ми било и радостта ми ще бъде отровена, ако узная, че някой друг върши това. Защото само в Неговата чистота и безкористие вярвам, а иначе, скъпо ще изплащам всеки получен дар. Той страшно се крие, когато помага. Два пъти ми е давал пликче за някого. Разбира се, не смея да погледна що има вътре, макар че то е отворено. После, тия които са получили сумата, защото вътре е имало една банкнота, са ме питали кой им я изпратил. Аз мълча - тъй ми е казал Той, да не казвам от кого е.
към текста >>

Какъв велик пример на безкористие е тя!
Значи, като обичам Бога от все сърце, ще бъда угодна и на людете; още повече значи и на възлюбления ми. Изглежда, че ние взаимно се подкрепяме, защото след туй в мозъка ми светва по-голяма светлина и аз по-усърдно уча. Имаме нов учител по химия - Цветан Стойков - асистента. Паша е много заета -тя е главната стенографка при Учителя и ние сме й извънреден товар. Милата, добра Паша! Какъв велик пример на безкористие е тя! След като ми се кара, колко е сладка, колко е пълна с нежност, топлота! Тогава руският самовар пак ври и налива от кранчето в красивата чаша; масата е сложена и Аня и Надя поставят отгоре какви не руски чудесии за моята изгладняла, вечно изгладняла милост. Сладка Паша, сладка Аня, които ме учите и гощавате едновременно! Колко добре се чувствувам при тях, в топлата трапезария, при музиката на Аня, при великолепните менюта на Надя и мили подръпвания по ухото от Паша. Как бих ги слушала до среди нощи, ако не трябваше да се става утре рано в 5 ч.
към текста >>

80. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

- Гост ли имаш - любопитствува олицетворението на безкористието и наднича с поглед.
Ах, кой ли иде да ме смущава сега? Пак се повтаря. Тихо ставам и отключвам, като здраво държа бравата, едвам полуотворила вратата. Аха, съученик - кани ме на „соаре” у тях, щяло да има китари и мандолини. Мислил си, че скучая... - Не, заета съм, не мога да изляза. - Гост ли имаш - любопитствува олицетворението на безкористието и наднича с поглед. - Нещо повече от гост, казвам. - Извинете - и трак - заключвам вратата. Ох, олекна ми! Скучая, а, та искаш да ме развлечеш. Късно идвате да ме развличате, мои земни братя.
към текста >>

81. 1. Едно столетие

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 2. По следите на казаното

Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество.
Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество. Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие. Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”.
към текста >>

82. 4. За тази дума

Глава 3. Принципите на Учението.

Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове.
Богомилите проповядваха едно учение на абсолютна чистота. Беше много важно това и народът побърза да сравнява и да открива, че те бяха прави. Ето кое не се хареса на духовенството, вече заразено от гръцките нрави и порядки. Църквата и до ден днешен още не е уредила вековния спор и не си е казала думата за тези хора, а още се ежи и сплетничи, когато става дума за тях. Най-лесно и твърде изгодно е било да се хвърли най-голямата вина върху тях - раздвоявали народа. Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове. Богомилите нямат пръст при падането на България под турски робство. Беше лъжа и клевета да се хвърли какво да е петно върху богомилската “ерес”. Мъченията и гоненията не закъсняха. Както винаги, когато се цели да се скрие истинската причина, намират се невинни, които да стават мост на неправдата. Богомилите станаха жертвата.
към текста >>

83. 3. Родена през вечността

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Любовта е силна, динамична и носи факлите си: милосърдието, чистотата, светлината, безкористието, справедливостта.
Любовта причинява страдание, мъка, ревност, отчаяние и хиляди още недоразумения. Валят я в праха, в калта, тъпчат я, обезобразяват я и накрая я изглаждат. И като я изглаждат систематически, бавно смъкват всичките й скъпоценности. Защото, какво е тя, ако не цяла съкровищница, великолепен съсъд изпълнен с нектар, вълшебен елексир на живота. Нищо друго не подарява на човека радостта, светлината, мира, вдъхновението,импулса, здравето на човека - цяла безбрежна гама, недостижима по своята тоналност, за да се превърне всичко на живот, истински живот, който блика като извор; водите са чисти, бистри, сладки. Любовта е силна, динамична и носи факлите си: милосърдието, чистотата, светлината, безкористието, справедливостта. Превръща се на жрица и подарява на човека есенцията на онова, което наричаме духовна култура, възпитание, благородство. Тази любов няма нищо общо с всичките ония изобретения на хората, с всичката оная излята отливка на която си позволиха да прикачат името -любов. Да чувствуваш е едно нещо, да обичаш е друго. В чувствуването има нещо себично, лично, в любовта няма нищо користолюбиво. В любовта нямаш желание да грабнеш, да присвоиш.
към текста >>

Към любовта трябва да се пристъпи с всичката почит, уважение и свещено чувство с всичката чистота и безкористие на които е способен човекът.
Младежта става жертва не само на фалшивата, невярната представа на любовта, но и на престъпните домогвания на заинтересованите. Лошото възпитание довършва поражението. Хората не подозират колко е опасно да се играе с огъня на любовта.Любовта е творческа сила, прилича и на огън и на вода и на хляб и на слънце. Любовта ражда живота. В пазвите си тя носи най-съкровеното нещо - живота. Към любовта трябва да се пристъпи с всичката почит, уважение и свещено чувство с всичката чистота и безкористие на които е способен човекът. Да застанеш пред любовта, е все едно да застанеш пред великите творения на изкуството, пред великите творения на природата, пред Бога. Любовта е най-святото място, най-величествения апотеоз на живота. Тя е това, което е слънцето за физическия мир. Да се сведе любовта до някакво пошло, невярно, еснафско понятие и да й предадат качества, които няма, да си позволяват играта с нея са нарушения, които не се прощават - то е акт на кощунство. Няма човек на земята, който да не е опитал плодовете на своята любов.
към текста >>

В тази любов липсва светлината, топлината, чистотата, безкористието, красотата.
Няма човек на земята, който да не е опитал плодовете на своята любов. Всичките недоразумения, неудачи в живота, конфликти, нещастия, страдания са признаци, че любовта е криво разбрана и криво приложена. Всичко, което се случва на човека води до там да разбере любовта, да се откаже от навика да изглажда любовта, както се изглаждат произведенията на изкуството. Любовта не търпи никакво изглаждане, никаква корекция от невежи с претенции, че я разбират. Веднъж завинаги човек трябва да разбере, че любовта не е там, където има конфликти, дисонанси, мъка, страдания, разводи, ревност, недоразумения и разни още неща от този род. В тази любов липсва светлината, топлината, чистотата, безкористието, красотата. “Любов е това, което носи живот, свобода, красота, светлина, радост, здраве, подем. Тази любов урежда всичко, хармонизира живота и го прави приятен и лек, смислен. Тази любов е огън и вода. Тази любов изгражда живота, като му предава все по-хубави и по-хубави форми. Тя внася мир в човешкото сърце, светлина в човешкия ум.
към текста >>

84. 4. Веригата

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Братство има само там, където царува Любовта, където царува доверието, където царува безкористието - без тези три елемента братството е гола фраза, опит на честолюбци, които имат манията да мислят, че тази работа е проста и лесна, само да си дадеш малко труд.
И първият събор се състоял по всичките правила, и основите на братството бяха положени. Тези ученици бяха първите на Учителя и те като нас се чувствували в средата си, единственото място на тоя свят в което се чувствуваме добре и с право, намираш там съкровен блян на човечеството, намираш братството. Както първият слънчев лъч при изгряването на слънцето огрява най-напред само върховете на планините, така също идеята добива бавно своето значение и сила за ония, които са готови да я възприемат и приложат. Като нива добре разорана и още по-добре посята братството щеше да се разраства, за да закрепи здравите си корени в добрия чернозем на българския народ - братство не може да се образува от какъв да е човешки материал, нито от кой да е ваятел. Ние опитахме това и тази опитност ни струва много скъпо. Братство има само там, където царува Любовта, където царува доверието, където царува безкористието - без тези три елемента братството е гола фраза, опит на честолюбци, които имат манията да мислят, че тази работа е проста и лесна, само да си дадеш малко труд. Те имат манията още да мислят, че са родени да бъдат ръководители, наставници, учители - физиономията на такива честолюбци ни е добре позната. На земята не съществува нещо по-красиво, по-прекрасно и по-светло от тази човешка общност, наречена братство: тя ни приближава до семейството и нещо повече от него. Атмосферата там е любов, доверие, мекота, красота. Един лъч докосна изнуреното човечество, една нова вест бива оповестена и един жив опит бива направен - този опит бе удостоен с успех - на Земята може да се постигне тази идея, може човечеството да се изкачи на този висок връх. Пъртината е разбита, пътеката лъкатуши, светла и добре трасирана, най-напред от Него, а после от другите... Братството трябва да се внесе навсякъде: идеята като благодатен дъжд трябва да проникне пластовете на човешкото общество.
към текста >>

85. 1. Търново

Отношенията между членовете на едно братство трябва да почиват върху искрена обич, доверие, безкористие.
Братство не може да има между хора неразумни, нечестни и несправедливи, между хора, които не разбират нищо от любовта и от жертвата. Не е достатъчно група хора да са събрани на едно място да живеят общо и да се хранят общо, за да образуват братство. Нужни са други елементи. Механически образувани групировки, могат всеки момент да се разформироват, ако интересите изискват това; едно явление, което се среща дори и между тези народи, които се заклеват в братска дружба. Братството е висш университет за който се иска ценз, любовен ценз. Отношенията между членовете на едно братство трябва да почиват върху искрена обич, доверие, безкористие. Епохално събитие е на земята да бъде учредено братство. Една причина отвътре и един център стоят там и по законите на любовта се образува братство. Когато физиономията на братството е вече очертана, Учителят свиква събор. На този пръв събор са поканени трима души. Те се поглеждат озадачено и се питат: Събор с трима души?...
към текста >>

86. 16. Да опитаме новото

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Безкористието не беше само фраза.
Словото щеше да чака и часът щеше да удари. Неговата сила лежеше именно в това, че Той живееше според учението, което беше донесъл. Хората бяха преситени на проповеди и морализиране. Човечеството имаше нужда не от знания, не от теории, а от живи дела, от едно учение, което можеше да се приложи и да даде резултати. Човечеството беше назряло да му се поднесе такъв дар. Безкористието не беше само фраза. А всепроникващ елемент цялата му деятелност. Той лекуваше безплатно, Той говореше по три пъти седмично, а през последните години по четири, а на планината всеки ден. Не Му се плащаше за това. Той даваше съвети и освобождаваше хората от много противоречия, помагаше по най-различен начин, не връщаше никого - този огромен труд не се заплащаше. Думата заплата и ведомост, думата доходи, за Него не съществуваха.
към текста >>

87. 5. Ученикът и изпитите

Глава 2. Ученикът - път и живот

Ще бъдат изпитани: честността, справедливостта, чистотата, безкористието, любовта, разумността, търпението, самовладането и пр. пр.
Какво ще прави той и кому ще бъде полезен, ако няма търпение, самообладание, благородство, чистота, справедливост и пр.? Къде ще търсим човека, ако не в тези отличителни качества на ученика? Окултната школа има точно определена програма и за нищо на света тя няма да се промени. Както се справят учениците и студентите с програмите на учебните заведения в които учат, така също и ученикът трябва да се справи с програмата на школата, която следва. Изпитите следователно са неизбежни. Ще бъдат изпитани: честността, справедливостта, чистотата, безкористието, любовта, разумността, търпението, самовладането и пр. пр. Ученикът не е изпитан и трябва да се изпитва, за да расте и се кали. Програмата в една окултна школа е съобразена с великите закони на Битието и с възможностите на човека - нейните резултати са ефикасни, ако ученикът учи, възприема, разбира и прилага. Всичко в школата е естествено и непринудено - там не си служат нито с насилие, нито дори с убеждаване, там действуват два закона, този на любовта и този на свободата. Методите на Учителя са ясни, точни, естествени: действуват ритмично, като силите на природата, като слънчевите лъчи, като бистрите води, като чистата храна, като въздуха, като светлината. Словото на Учителя за ученика е храна, хляб наш насъщний с който се храни всеки ден - “Яжте плътта ми и пийте кръвта ми.” - стихът е ясен за ученика и той разбира мистичния смисъл.
към текста >>

88. 14. Кладата

Глава 2. Ученикът - път и живот

Към нас се връщат тези тридесет и пет години, за да се изправим, както тогава пред Него, да слушаме това огнено слово, на места със светкавици и гръмотевици при едно силно наелектризирано небе и да огледаме живо процеса, да го погледнем дълбоко в самите нас - горящата клада върху която щяхме да бъдем поставени, за да се опита нашата лоялност, нашата етика, нашата чистота, нашето безкористие, нашата истина.
Трябва да се надвесим над себе си и да се вдълбочим, за да стигнем до скрижалите на нашата светая светих, да оглеждаме глъбините на сърцето си, да се извисим до върховете на ума и да си отговорим честно на поставения ребром въпрос. За истината ли съм, готов ли съм да я изявя, готов ли съм да живея за нея, да й служа? Интимен въпрос на живот и смърт. Не се прощава лъжата. Всичко друго се прощава, но лъжата никога. Към нас се връщат тези тридесет и пет години, за да се изправим, както тогава пред Него, да слушаме това огнено слово, на места със светкавици и гръмотевици при едно силно наелектризирано небе и да огледаме живо процеса, да го погледнем дълбоко в самите нас - горящата клада върху която щяхме да бъдем поставени, за да се опита нашата лоялност, нашата етика, нашата чистота, нашето безкористие, нашата истина. Не стига само желание, не стига и копнежа. Никой не иска да гори и ние не искаме да горим от действието на силно запалителното вещество и от една невинна наглед искра. Нищо не ни спасяваше. Процесът беше пренесен отвътре и горението беше неизбежно. И ще кажем сега - нека горим, и трябва да горим и нека това горение бъде предизвикано не от друг, а от Него.
към текста >>

89. 22. Четирите зрънца - приказка задача

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Изисква се пълно безкористие и чистота.
Така е казал Той. Ученикът ще трябва не само да вземе това зрънце, но като земеделецът ще трябва да го посее, да прибере плода и с този плод да нахрани целия свят. Колосална работа, хиляди пъти по-трудна от тази на земеделеца. При това да имаш морал, да не се ползуваш само ти от обилната жътва, при това трябва да знаеш кому, колко и кога да му поднесеш от богатия урожай. Всичко трябва да правиш с любов, взел си го даром, даром ще го дадеш. Изисква се пълно безкористие и чистота. Иначе, как ще изглеждаш необикновен човек, добър и честен, благороден и пожертвувателен и най-вече трудолюбив като нашия земеделец от нашите поля - да обичаш работата, земята, да обичаш житото, да го изработиш с обич и да го раздадеш с обич, а не да пълниш само хамбари и да го продаваш и търгуваш с него, и от плодовете да се ползуваш само ти. Грешно е за обикновен човек дори, а колко повече за ученика, който посещава окултната школа. Това би се таксувало като нарушение, като нечистота и корист, неща за които се изключва от школата. Да, задачата не е толкова лека, колкото изглеждаше, неизвестното стоеше там и криеше най-трудната част. Да знаеш какво да избереш, когато светът ти предлага обикновените съкровища и какво да избереш, ще пристъпиш ли към най-същественото, към идеите, към Словото и ще подминеш ли онова, което се огъва и онова, за което хората пропадат, ще пристъпиш ли към Словото като към восък - това са ония, които се огъват при първата буря или като ония, които се привличат от блясъка на златото и на диаманта, закоравелите скъперници и материалисти, които никога не отглеждат идеите.
към текста >>

90. 19. Школата

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Школата изискваше искреност, чистота, безкористие и абсолютно доверие.
Школата беше събитие от крупно значение, не само с това, че една жадна и будна аудитория, интелигентна и будна слушаше Учителя и Словото се разливаше мощно и обилно за тях, за всички, които по-късно щяха да стигнат до Него. Там беше и цената на школата - магията чрез която времето се съкращаваше, защото не друго, а светлината имаше тази власт да манипулира с него, както намираше за добре, според условията и възможностите, за да отидат учениците напред от своето съвремие и изковат новите форми на мисълта и извисят чувствата си. Нищо вече не беше важно, освен това, да се пробуди новото съзнание и старите мерки, стария морал да се огъне и строши под напора на новото, което прииждаше. Школата изискваше постоянство, търпение, точност и самообладание. Онова, което учениците изработваха и придобиваха, щеше да остане като плод в техния живот, узрял под лъчите на светлината и топлината, които Учителят изливаше върху него. Школата изискваше искреност, чистота, безкористие и абсолютно доверие. Само благодарение на тези добродетели можеше да се реализира правилна и хармонична обмяна между Учител и ученик. Всякакъв фалш или сянка на недоверие бяха тъмни петна, които запушват порите на душата - неизлечима проказа, която поразява ученика още в ранния стадий. Школата изискваше вяра, убеждение, устойчивост - никакви компромиси, съмнение и отклонение от правата линия - основната в школата - чистота и всеотдайност. От ученика се изискваше абсолютна верност към всичко, което засяга неговия живот и живота на школата и към делото на Учителя. Съмнението, недоверието, неискреността бяха равносилни на духовна смърт, на самоубийство.
към текста >>

91. Тефтерче 6. Правила и методи за лекуване

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Любов, в която няма честност, справедливост, чистота, безкористие, не е Любов.
Бъдете вътрешно силни. Законите на Божията Любов и Мъдрост ще се приложат. Да служиш на тия закони, това значи да чувствуваш, че нещо те закриля и повдига. 27. За мен е важно дали аз обичам, дали аз съм мъдър, истинолюбив. Какво правят другите хора и как постъпват, това не ме интересува. 28. Любов, в която няма честност, справедливост, чистота, безкористие, не е Любов. Без тези качества, Любовта е статична. 29. Не се спирайте на дребнавостите на живота. Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. Всяка крива мисъл и чувство, произвежда реакция в съзнанието на Бога.
към текста >>

92. 128.2. Статията „Царството Божие на земята” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 312, 22.09.1943, с.1.

ТОМ 30

Да обичаме - да обичаме с тръпка на Божествена чистота и безкористие и да превърнем нашата обич в дела - ето как ний ще работим за идването на Неговото Царство.
Ще бъде пометен, както прахът бива пометен по кръстопътищата на света от буйните вихри. За да знаят и помнят всички, че ние, хората, не можем да се борим с Бога. Да служим на Бога, след това на ближните си, и най-после на себе си! - в това се състои пътя към Царството Божие на земята. Да станем служители на великия и свещен живот, който Бог ни е подарил - това е нашата задача, която Бог ни възлага. Да обичаме - да обичаме с тръпка на Божествена чистота и безкористие и да превърнем нашата обич в дела - ето как ний ще работим за идването на Неговото Царство. Ние, днес, можем да бъдем несъвършени. Ние, наистина, всички сме такива. Кой повече, кой по-малко. Но това не ни освобождава от нашия дълг към Бога, към ближните ни и към самите себе си. В борбата с нашите недостатъци е залога за нашата вярна, истинска, резултатна служба на Бога, на близките си и на себе си.
към текста >>

93. 5.4. Цветана (Лилиана) Табакова ни очаква цели 24 години!. Вергилий Кръстев за работата си с Цветана (Лилиана) Табакова

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Аз не изменям доверието си във Вашата честност и почтеност, защото безкористието е знак, че каквото прави човек, е направено с Любов, а не със сметка и интерес.
Дните на седмицата. Аз продадох пералня, прахосмукачка, за да платя една част от това, което ми искат и ще продам и други неща. В чужбина на ръце ме носеха! Моля върнете ми материал ите ми. Сега пакпиша други преживявания с Учителя във връзка с моята творческа работа на сцената. Аз не изменям доверието си във Вашата честност и почтеност, защото безкористието е знак, че каквото прави човек, е направено с Любов, а не със сметка и интерес. Аз Ви благодаря за усилията, които Вий проявихте в нашата съвместна работа! „Господ и в Ангелите Си намира недостатък, колко повече в нас", казва Учителя в Словото Си. Привети! Сестра Цветана - Лилиана Табакова. 4) Приемно-предавателен протокол - 14.06.1991 Днес, 14 юний 1991 г. аз, Цветана - Лилиана Табакова получих от Вергилий Кръстев обратно материалите, които бях му дала за печат, по мое искане, както следва: 1.
към текста >>

94. 6.7. Писмо за връщане на материалите получени от нея за работа

Цветана - Лилиана Табакова

ТОМ 31

Аз не изменям доверието си във вашата честност и почтеност, защото безкористието е знак, че каквото прави човек е направено с Любов, а не със сметка и интерес.
Дните на седмицата. Аз продадох пералня, прахосмукачка, за да платя една част от това, което ми искат и ще продам и други неща. В чужбина на ръце ме носеха. Моля върнете ми материалите ми. Сега пак пиша други преживявания с Учителя във връзка с моята творческа работа на сцената. Аз не изменям доверието си във вашата честност и почтеност, защото безкористието е знак, че каквото прави човек е направено с Любов, а не със сметка и интерес. Аз ви благодаря за усилията, които вий проявихте в нашата съвместна работа. „Господ и в Ангелите Си намира недостатък, колко повече в нас", казва Учителя в Словото Си. Привети: сестра Цветана - Лилиана Табакова.
към текста >>

95. 25. Неделно утринно слово: 11 ян. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Това е закон за безкористието в света.
Какво сте се хванали за него? ” И скъсал се моркова. Това е човекът на крайното користолюбие. Нека всички да излезат от Ада, захванати за неговия морков. Ако с вас излязат и няколко хиляди хора от Ада, заловени за неговият морков, приемайте. Това е закон за безкористието в света. Единственото нещо, което носи живот, е Любовта. Духом сте една духовна проказа. Проказата е безлюбието. Първото нещо е да се освободите от всяка проказа. Пък единствената сила, която освобождава, е Любовта.
към текста >>

96. 1. Възвишената мисъл: 6 авг. 1941 г.