НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
10
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
38. ПЕСЕНТА МАЛКОТО БРЪМБАРЧЕ
,
,
ТОМ 8
Това е една стара
басня
-па мина една царска дъщеря и ме обикна.
Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина -листец сякаш те са на красния цвят. 8. И радват се тайно, и любят Го тайно, и мислят, и чувстват съвсем ясно те Великото Ново, което приижда, което се ражда пред самите тях. 9. Учителят свири, Любимият свири тъй леко и нежно клавишите Той ту милва и гали, ту ггьк им говори. Внезапно запява усмихнато Той: 10. "Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите и пъплех по цветята.
Това е една стара
басня
-па мина една царска дъщеря и ме обикна.
И станах човек." 11. Слушатели мили се леко усмихват оживени много на този велик така казан символ, естествено, скромно, и скромно изведен до таз красота.
към текста >>
2.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Има една
басня
или една легенда, че първоначално Господ създал двама хора на земята, но те не са се обичали.
Има много книги, писани по въпроса какъв е разумният живот. Това е ваша работа. Вие трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата. Защото ученикът, който се учи, ако няма свое разбирание, той никога няма да разбере това, което учителят му преподава. Ние се намираме сега в следующото противоречие.
Има една
басня
или една легенда, че първоначално Господ създал двама хора на земята, но те не са се обичали.
Не могли да се разберат и затова са се намразили. И тези души турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но в тези далечни места на пространството те се затьжили един за друг и почнали да се обичат. Понеже Господ ги е заковал на тия места, те направили мост. Този мост е Млечният път.
към текста >>
3.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата
басня
за антиподите, които ходят по главите си.
„Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си, и че всички морета са свързани в едно единствено море.
Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата
басня
за антиподите, които ходят по главите си.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният й образ е даден от Магелана. Сега земята е една неограничена област, и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд.
към текста >>
4.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Нали знаете онази
басня
, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!
Не е само до това да имате едно влияние, но трябва да имате благородното влияние на Венера, да обичате Трябва да имате онази сила на Марс, да воювате за правото. Не трябва да бъдете страхливи като заек. Страхливо същество е заекът, понеже Луната му влияе Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи. Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс.
Нали знаете онази
басня
, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!
” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел. Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги.
към текста >>
5.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече
басня
, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е.
трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече
басня
, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
________________________________ * Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества. Така например 500 г. пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) ** Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд.
към текста >>
6.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И неволно идва човеку на ума ражданието на Спасителя преди две хиляди години, Неговите чудеса, Неговата смърт, Неговото възкресение и явяването му като материален Дух на учениците си след Неговата смърт, което за евреите тогава - па и сега - е
басня
, защото те чакаха и още чакат, че «Месия» ще се роди от Давидовия род с някаква особена форма, особено тяло, за да го разберат и повярват, че е Господ.
И само този, който се залови за анекдотите в тия беседи и не обърне сериозно внимание и на дълбоките мисли в тях, а почне да извърта истината, действителността, само той няма да намери бисери в тия беседи и в неговия живот. А този, който подири с чисто сърце, ще намери благородното, Божественото, изложено в неговите беседи. Но нека спомним още за неговите последователи и защо количествено те растат. Като чете човек писаното в издадените някои брошури против учението на г-н Дънова, които са дело на духовенството и на негови оръдия, но под булото на разни псевдоними и подкупени лица, просто е за чудене. Пита се човек: това осъждане и клевета от името Христово ли е и за в полза на Неговото дело ли е?
И неволно идва човеку на ума ражданието на Спасителя преди две хиляди години, Неговите чудеса, Неговата смърт, Неговото възкресение и явяването му като материален Дух на учениците си след Неговата смърт, което за евреите тогава - па и сега - е
басня
, защото те чакаха и още чакат, че «Месия» ще се роди от Давидовия род с някаква особена форма, особено тяло, за да го разберат и повярват, че е Господ.
Следователно, от толковато милиона хора тогава, кой Го позна! Разбира се, тия, които опитаха, видяха, повярваха, и заживяха Неговия живот. А учените, невярващите, нечестивите Го клеветяха, предадоха, разпнаха и убиха. И сега всички, които носим етикета «християни», смятаме, че сме такива. Колко се лъжем!
към текста >>
7.
70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и навсякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната
басня
?
И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователи, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици, хиляди неизвестни мъченици?
Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и навсякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната
басня
?
И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, която извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, парадирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия - пътя на истинското, Христово християнство, пътя на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествен живот в хармония с природните закони - път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо което му струва 500 годишно робство? Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне!
към текста >>
8.
48. Вечно възкресение. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 306, 25.04.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Ако ние, хората многоучените съвременни хора, знаехме какво нещо е слънчевата светлина, ние нямаше да обръщаме очи към далечното минало, нямаше да търсим живия Христос там някъде в Палестиня и то преди 2 000 години, нямаше да считаме Неговото възкресение като нещо далечно, като един отминал и свършен факт, или дори, както „най-многоучените" претендират - като една хубава легенда на древността, като една
басня
или приказка, на която само децата могат да вярват, а щяхме да знаем, щяхме да виждаме, щяхме да чувствуваме с цялата си душа, че Христос е жив днес, сега, както е бил жив и винаги, тук, при нас на земята.
И Той всичко търпи... Защото Той затова е дошел - да Се пожертвува за нас, за да можем ние да имаме живот, и да го имаме преизобилно. Яжте - това е моето тяло! Пийте - това е моята кръв, която се пролива за спасението на света! - ни казва Той и днес. И днес, и винаги, ние ядем Неговото тяло и пием Неговата кръв - и чрез тази Негова велика жертва ний живеем.
Ако ние, хората многоучените съвременни хора, знаехме какво нещо е слънчевата светлина, ние нямаше да обръщаме очи към далечното минало, нямаше да търсим живия Христос там някъде в Палестиня и то преди 2 000 години, нямаше да считаме Неговото възкресение като нещо далечно, като един отминал и свършен факт, или дори, както „най-многоучените" претендират - като една хубава легенда на древността, като една
басня
или приказка, на която само децата могат да вярват, а щяхме да знаем, щяхме да виждаме, щяхме да чувствуваме с цялата си душа, че Христос е жив днес, сега, както е бил жив и винаги, тук, при нас на земята.
Че Той всеки ден и всеки час умира и отново възкръсва за нас и в нас, че това е било винаги и ще бъде вечно - до тогава, докато ние станем едно с Него, дотогава, докато ние сами се превърнем в Божествени слънца, излъчващи живот и любов по всички посоки на всемира, дотогава, докато и ние сами поемем Пътя на доброволната, радостна, съзнателна жертва, на която ни учи ежедневно, ежеминутно Христос, изпращайки ни със слънчевите лъчи, през неизбродимите пространства на Всемира своята любов, своя живот - частици от Неговото тяло и капки от Неговата кръв. Ако ние знаехме какво нещо е светлината, ние нямаше никога да се съмняваме във вечното възкресение на Христа и в бъдещето възкресение на нас самите... Ако ние знаехме какво нещо е светлината!... С. Калименов
към текста >>
9.
11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Само че тази притча не е
басня
, а една голяма Истина!
Те са на самообслужване. А ние сме направили така, че когато дойде ред на някой дявол да дежури или техния казан, му даваме почивен ден. И дяволите са хора, и за тях трябва почивка." - „Брех, брех, какви чудеса видях в Ада! Ето този български казан е чудо на чудесата! " Така завършва тази притча. 11.2.14.
Само че тази притча не е
басня
, а една голяма Истина!
Когато през 1990 г. се развихри т.н. „Демокрация", мнозина искаха да се извадят досиетата от Държавна сигурност, за да се разобличат доносниците, клеветниците, предателите на този народ. По това време ЩАЗИ - държавната сигурност на Източна Германия ги извадиха, и ги показаха. Разбра се, че на всеки пети германец, един е работил за ЩАЗИ и е бил доносчик.
към текста >>
10.
29. Не раздавай капитала си! Живата картина. (28.10.1942, сряда, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Ти, като онзи петел в
баснята
, не давай сиренцето си.
Много плаках за него. Учителят ми каза, че то се е освободило, щом си е заминало и то така, било му е мъчно без другарче. След като се наобядвахме и след обичайните общи песни от сестрите и братята пред Учителя, Той ни покани в приемната Си стая. Като седна на креслото Си, Той ми каза: - Ти сега трябва да пестиш силите си. Не раздавай от капитала си!
Ти, като онзи петел в
баснята
, не давай сиренцето си.
Един петел кацнал на един клон с парче сиренце в клюна си. Лисицата го видяла и седнала под дървото, и ласкаво му казала: Петльо, ти си толкова голям певец, като тебе няма втори на земята. Петелът, поласкан от похвалите й, отворил клюна си и изкукуригал, но изпуснал сиренцето си и лисицата го лапнала. Тя го похвалила за хубавия му глас. На другата година лисицата пак пожелала да чуе гласа на петела, но той си научил урока: най-напред изял сиренцето си и после изкукуригал.
към текста >>
НАГОРЕ