Търсене в текстове за 'Банкер'

73. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта.
Многи от поляшки емигранти остаха по разни места Българин и установиха се между народу; някои си постъпиха и в учителско звание, а някои си и в турска служба, от коих и до днес многи еще се нахождат. Тяхно же ежедневно и неуморно занятие е да противодействуват на все ще е русийско или на все, що клони към Русия. Първи от поляков, кой е започнал да има сношения ближни с някои си от по-знаменитих българ, бил е Чайка Чайковски, днес потурчен Садък паша. Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден. От по-подирни времена като доби влияние пред Отом. Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта. Във време же Тензимата (1839), когато се призоваха от всички български области по двама пълномощни при Отом. Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем. От емигрантов же 1849-го лето конт Замойски направи по-тесни познайнства с някои си знаменити българи и като си отиде в Парис, еще имаше с тях преписки понякогаш и даваше им надежда, че поляшкое в Парис общество има грижа за българи и за български дела! Това тъй отиваше до 1853 лето, а в 1854, когато дойдоха съюзнии войски в Цариград и се готвеха за Кримская експедиция, дойде съвременно и Замойски, проводен от Чарторижскаго с цел да състави един поляшки регимент от 12 тисящи человеци, но защото нямаше толкова поляци в Турско, той призова някои си от по-знаменити българи, кои имаха влияние при народу и предложи им да съдействуват щото това число воинов да се събере от българи, а офицери да бъдат поляци. За тойзи регимент бяха се донесли и няколко си военни форми поляшки от Франца и султан Меджид бе се обещал да даде 25 милиона грошове, а други разноски щяха да се дадат от французов и англичанов, част же от княза Чарторижскаго.
към текста >>

74. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други.
Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от достоен мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г. В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония. 32. На 8 декември 1846 г. въпросното изложение бе предадено като писмо на г-н Дашков, вицеконсул в Молдо-Влахия. I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване. Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други. Затова именно началниците се стремяха да запазят за себе си избирането на епархийските владици и да не се отстъпва това дело на самите епархии. Това право се смята за собственост на константинополския патриарх. И това става не в интерес на народа, нито се върши за издигане значението на православието, а за да могат по свое усмотрение да уволняват, да преместват, да избират и да назначават каквито, когато и където пожелаят. А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II. Всичките тези тайни съдружници и явни покровители и приятели снабдяват Владиците с препоръчителни писма до провинциалните власти; те им дават фермани и с това абсолютна власт над словесното им стадо.
към текста >>

Такива са пашите, банкерите фанариоти... Турското правителство, като слушаше да се говори същото нещо и от други, започва да вярва и затова се видя принудено да повиши управителя на Търново в степен паша и да изпрати при него многобройна редовна войска под предлог да поддържа реда и потуши въстанието, което се очаквало да избухне наскоро.
Той, както посочихме по-горе, сам се хвърли в един кладенец и така се отърва от света и светът от него. Християните от Търновската епархия, като научиха за неговото назначаване, протестираха пред самия султан и искаха настоятелно съгласно прошението си за владика свой сънародник. По този повод Патриаршията по най-безсрамен начин съчини и съобщи на Портата една клевета, че уж българите мислели да въстанат против турската власт, но понеже владиците-гърци са верни на султана, се страхуват и поради това искат за архиереи свои сънародници. С тази измислена от фанариотското духовенство клевета Патриаршията искаше, от една страна, да сплаши народа, за да не смее друг път да се оплаква пред властта срещу назначаваните архиереи, и, от друга - да унизи първенците на нашия народ и да заздрави още повече своята абсолютна власт. Тази фанариотска клевета срещу нашия народ бе подкрепена и от някои хора и особено от онези, които имаха облаги и интереси от действията на фанариотските архиереи. Такива са пашите, банкерите фанариоти... Турското правителство, като слушаше да се говори същото нещо и от други, започва да вярва и затова се видя принудено да повиши управителя на Търново в степен паша и да изпрати при него многобройна редовна войска под предлог да поддържа реда и потуши въстанието, което се очаквало да избухне наскоро. Тази войска нанесе безброй обиди и оскърбления на гражданите. Като отминавам много събития, ще съобщя само, че бяха убити трима невинни граждани и бяха потурчени насила на самия байрам седем християнки момичета. Ето и имената на момичетата и тези на турците: Ана от с. Кованлък, която бе потурчена от някой си хаджи Хасан ефенди. Василка от Търново, потурчена от търновския войвода, който бе назначен за паша, който от своя страна я предаде на един от слугите си.
към текста >>

75. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

ТОМ 35

В края на месец априлия [1867], аз бех вече готов в предприятието си, когато той ме снабди с едно отворено писмо на френски до Везиря Али-паша и с друго до Фуад-паша; още едно третьо писмо той ми даде до някой си негов приятел банкерин на име Алеан, който, чрез своето неограничено влияние да ни бъде помощник във време на затруднение.
В това отношение, ако аз последвам неговото мнение, той ми обещаваше сичкото си съдействие пред властта чрез една добра препоръка, както до великия Везир Али-паша, министр на вътрешните дела, тъй и до Фуад-паша, министр по вънкашните дела, стига аз да се заема да изработя един проект в който да изложа чрез убедителни документи, че ще бъде много по-полезно и по-интересно, както за нази тъй и за правителството, ако ни се позволи, чрез един лек данък само от нази българите, в Одринския особно вилает, да обдържаме една главна школа, в която да могат нашите младежи да се учат и воспитават - отколкото да ги пращам по разни чужди държави от гдето се завръщат с най-разнообразни мисли; коги ако те се учат тук у нас и межди нас, без друго ще се сдобият с горе-долу еднообразни идеи, полезни за отечеството - и народите, вместо да остават в странство, ще останат тук между нас. Следователно ползата е двойна: духовна и материална. При неговото убедително слово и логичните му разсъждения, аз почнах да се уверявам, че това негово мнение не е безосновно; следователно, реших се да го последвам, като зех пред вид, че то не може да бъде вредително. Зимата на 1866 и 67 год. се прекара под подобни разговори и занимания, които трябваше в пролетно време да се явят на сцената. В края на месец априлия [1867], аз бех вече готов в предприятието си, когато той ме снабди с едно отворено писмо на френски до Везиря Али-паша и с друго до Фуад-паша; още едно третьо писмо той ми даде до някой си негов приятел банкерин на име Алеан, който, чрез своето неограничено влияние да ни бъде помощник във време на затруднение. През май месец [1867] аз бях вече в Цариград. Представих се както пред великия Везир, тъй и пред Фуад-Паша. Първият възложи работата върху своя секретар, при когото ходихме няколко пътя с Алеона, без обаче да можем да се сдобием с някое конечно решение. При втория, който доволно благонадеждно ни приемаше, сам ходих няколко пъти, но и от там никакъв решителен отговор не получих. На конец ни се каза, че дялото са възложило на една комисия, да го разгледа и се произнесе.
към текста >>

76. 5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.

ТОМ 35

Само е Еванес ефенди, банкерина, нашия благодетел, който помогна на бедните заточени и от всяка правда българи потъпкани и немилостиво хвърлени в мръсните влажни диарбекирски зандани.
д) Във 2-3-[та] крепост няма никаква народност да живей, има около 600 души джандари и около 65 души вардяни, които живеят, защото и тях не пускат без работа в града, и тук има железни врати, на които деня и нощя стража стои, та варди. е) Които занесохме на ръце с хамали в затвора, умряха досега 6 души от 3-та год. 2-ма от 4-тях и един от вечните, много болни имаме и много имаме от ревматизъм болни, краката им се схванаха, та не можат да стават на крака; от нашите в тази болеет е лошо хванат даскал Петър Берковски. Не е белли, т. е. не се познава, кой оздравява и кой се разболява... ж) Ефендита няма. Само е Еванес ефенди, банкерина, нашия благодетел, който помогна на бедните заточени и от всяка правда българи потъпкани и немилостиво хвърлени в мръсните влажни диарбекирски зандани. Еванес ефенди Харитинов е родом арменец от Трапезунд. Сестра му е оженена за грък на име Апостол, който е гюмрюкчия в Диарбекир, но не е тукашен жител. Апостол е наш сват, дъщеря му я води Милуш, от свищовските заточени, който е освободен и тук живей, и затова Еванес ефенди се е заседял тук, и той според сестра си ни се пада сват. з) Като бяхме свободни из града, няма кой да ни пита на вратите, кога излазяме из града от калето навън; както минуват другите свободно, така и ний минуваме и на което село искаме да идем, отиваме, но каква работа имаме, та да идем на село. Ако да повикаш на някой кюрдин: „Гел бораи”, той ти отговори: „Турча незани” (Не знам турски).
към текста >>

НАГОРЕ

0.8918719291687