Търсене в текстове за 'Бани'

Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
към текста >>

2. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес.
Понеже се занимавах с музиката на Учителя, Той ми каза: "Всеки пасаж, който ти дойде в главата, вземи и го запиши! " Но аз и това не направих. Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за възможностите, с които разполагаш". Но аз и това не записах. След това всичко се загуби от съзнанието ми. Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък. Учителят беше дал песента "Аум". Това е старинна песен. Нейният текст е на санскритски - още по-старинен език. Там е написана думата "Аумен".
към текста >>

3. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки.
" Може би ще срещнете единични случаи, но те бяха в първите години на Школата. В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя.
към текста >>

4. 3_68 Самозванецът

От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани.
" Онзи мига, мига. Казвам му: "Да ми отговориш ей сега, веднага, иначе няма да стъпваш в дома ми." И той не дойде повече у дома ми. Не можа да си отговори на въпроса. Този въпрос всеки сам си го разрешава. Отива брат Методи Константинов при Учителя и Го пита какво ще му каже за дейността на Михаил във франция1 А Учителят му отговаря: "Когато бях студент в Америка, веднъж в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка. От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе.
към текста >>

5. 3_69 Сватбата на Големия брат

Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева".
Следващите дни, на 5 юни 1944 година, съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт. И попаднахме в тази залисия с проблемите на войната. Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници. Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени. За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло. Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева". Замина си на 27 декември 1944 година, в 5 ч. и 45 мин. сутринта. Всички бяхме в покруса. Изживявахме го тежко. Как стана така и защо стана така?
към текста >>

6. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело.
Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в министерството, изчаква реда си и се явява при Борис Йоцов, който по това време е секретар на министерството. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена.
към текста >>

Това колебание го споделих с Учителя.
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детски градини. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне са сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа.
към текста >>

7. 8_01 Песните на Учителя

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената.
към текста >>

8. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов.
Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се оженил, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът. От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст.
към текста >>

9. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Никакви колебания нямах.
Тя беше заедно с рождената си сестра Надя. Казах, че съм била при Учителя и веднага добавих: "Паша, Учителят си отива! " Сестрата на Паша ми се скара, разсърди ми се, че съм могла да кажа такова нещо. За мен беше ясно, че Учителят си отива. Почувствувах това с цялото си същество. Никакви колебания нямах. Паша мълчеше. Може би и тя мислеше като мене. Но нищо не каза. След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото. Но той се опита да ме убеди, че всичко това ще мине, както е минавало по-рано.
към текста >>

10. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

13 февруари 1899 год., гр. Варна

Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м.
Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м.
към текста >>

11. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

12. Разговор Третий. Храната и Словото

Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
към текста >>

Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения.
Обърни прочее лицето си към Бога и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината. Но Бог ще ги поучава в Закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да придаде своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, тебе думите много те смущават; ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо.
към текста >>

13. Разговор Седмий. Заключение

Те са тъй също в колебание.
Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.
към текста >>

14. 62. СОЛАРИУМА

Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани.
62. СОЛАРИУМА Над стаичката на Учителя Бертоли направи един солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван от този или онзи. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани. Това беше едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата, обаче Учителят го използваше в слънчеви дни и прекарваше доста часове горе на слънце. Учителят беше доста доволен от това приспособление. Днес може да го видите само на снимка.
към текста >>

15. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага.
към текста >>

16. 100. НЕМИРНИЦИТЕ

Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни.
Ако не се помирите, лошо ви се пише. Синовете ви ще станат разбойници и накрая затвора ще ги умири. Избирайте сега. Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени. Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета. По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият. Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца. Кога си тръгнах от там, селото се беше усмирило."
към текста >>

Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца.
Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени. Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета. По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият. Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца. Кога си тръгнах от там, селото се беше усмирило."
към текста >>

17. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Но между лекарите се появи едно разколебание.
Лекарите, наши приятели поеха грижата и мислеха какво да направят за Него. Каквото можеха, правеха. Но Учителят отпадаше от ден на ден и отслабваше все повече. Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града. Учителят остави да Го прегледат. Но между лекарите се появи едно разколебание. Едни казаха, че Неговата болест е бронхопневмония, други казваха, че се дължи на нещо друго. Аз повиках един виден лекар на финансовите служители, който се казваше д-р Тодоров, известен лекар. Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Положението Му не се подобри въпреки грижите за Него и намесата на лекарите. Издържаше колкото можеше.
към текста >>

18. 8. МАЛКОТО ДОБРО

" „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава.
8. Малкото добро Една сестра има силни ревматични болки, едва пристъпва. Болки големи в глезените. Иде й да вика от болки. Въпреки това тя решава да отиде към полянката и ето насреща й Учителят. „Какво има? " „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това? " Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева.
към текста >>

На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха.
Иде й да вика от болки. Въпреки това тя решава да отиде към полянката и ето насреща й Учителят. „Какво има? " „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това? " Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева. Тя разбра, че човек се свързва с Цялото само чрез малкото. То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
към текста >>

19. 58. ВЯРАТА

Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!
към текста >>

Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!
„Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български.
към текста >>

20. VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа и във всичките мои братя - раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело?
към текста >>

Приемам да изпълня волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание.
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа и във всичките мои братя - раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Ще посветя живот и здраве и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото Дело.
към текста >>

-------------------- Пето свидетелство : Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание ?
------------------------------- Трето свидетелство : Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух , Който изработва твоето спасение ? Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето спасение. ------------------------ Четвърто свидетелство : Вярваш ли в твоя приятел ( Ев . Йоан 15:14) и във всички твои братя ? Вярвам в моя приятел – Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго. -------------------- Пето свидетелство : Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание ? Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. ------------------------- Шесто свидетелство : Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов ? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията любов. ----------------------------- Седмo свидетелство : Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело ? Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело.
към текста >>

Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание.
Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който изработва моето спасение. ------------------------ Четвърто свидетелство : Вярваш ли в твоя приятел ( Ев . Йоан 15:14) и във всички твои братя ? Вярвам в моя приятел – Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго. -------------------- Пето свидетелство : Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание ? Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. ------------------------- Шесто свидетелство : Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов ? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията любов. ----------------------------- Седмo свидетелство : Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело ? Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. ------------------------------ Осмо свидетелство : Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети , кога ти говоря ?
към текста >>

21. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат.
А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва.
към текста >>

След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани.
Сядат във файтона. А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето. Завежда ги където трябва. На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани.
към текста >>

Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер.
А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето. Завежда ги където трябва. На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят.
към текста >>

И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани.
След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон.
към текста >>

Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи.
" „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон. Но Учителят не влиза в неговия файтон, а продължава да се вози във файтона на турчина Мустафа с белите коне. Брат Георги си спомня какво му е казал турчина. „Щом е за Божий човек, идвам!
към текста >>

22. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си.
Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане.
към текста >>

23. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Много нейни дружки са били погребани.
Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза. Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло. Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот.
към текста >>

24. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

Накрая отива на лечение на баните при село Вършец.
Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици. А на съборите в Търново на Бялото Братство са се събирали по 10002000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора, която е написала книгата се парализира. Ходи на лекари, няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише, не и да държи перо. Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков. А по това време авторът е шеф на Цочо Диков. Цочо го пита: „С коя ръка Вие написахте книгата? " „Как с коя, ами с дясната." „Ами ще пишете ли друга книга срещу дъновистите?
към текста >>

25. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
към текста >>

26. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото.
Сребърните монети, които се намериха Братският съвет реши да се изразходват, защото тогава те вървяха като разменна монета. Количеството им беше около 300 000 лева. Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи. Нека се има предвид, че установяването по памет на неща, станали преди 12-13 години е трудно и мъчно могат да бъдат изяснени изведнъж, затрупани от много други наслоявания, те мъчно могат да бъдат отделени и конкретизирани. Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото. Считаме, че двата пътя, по които тръгнахме, за да установим сумите, са най-правилните! " След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К. Дънов, как са били съхранявани у верни членове на Братството и в последствие изразходвани за братски нужди по решение на Братския съвет. Установяването и пазенето на тези средства е било предоставено на финансовия съвет на Братството, състоящ се от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов, като това право им е дадено от Върховния съвет, съгласно протокола на заседанието му от 1 януари 1945 г. На Жечо Панайотов като касиер на Братството са били предадени разписките, издадени от пазителите на сумите, а именно: Предадени на съхранение на Борис Николов - София: при разпределяне на сумите 1 534 000 лично от Учителя 500 000 2 034 000 лв.
към текста >>

27. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н.
Но за работата им в затвора намалиха присъдата им наполовина. Един от освободените помолих да отиде при Мария и да й съобщи някои новини от мен. Той непрекъснато се радвал пред нея не само че бил вече свободен, но че имал професия, с която можел да изкарва прехраната си. А по ония години това беше цяло богатство. А с тази професия, тогава правенето на мозайка се ценеше много и се плащаше много добре, защото се строеше много, а във всеки строеж трябва да се правят мозайки. А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече. Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора. А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>

28. СЪДЪРЖАНИЕ

29. Баницата 30.
Стопанката на Бивака 25. Опит с три показалеца 26. Пръстът на балерината 27. Лечение за славата Божия 28. Защо на Изгрева не се построи дом за Братството? 29. Баницата 30. Звездински 31. Цеко 32. Симеон Симеонов 33. Ганка Парлапанова 34. Кучето 35.
към текста >>

29. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята.
Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез руско-турската война и Сан Стефанския мирен договор. Третата задача бе, да обедини славянството, за да може то да се подготви за идването на Всеми-ровия Учител, който бе роден в плът и бе на 14 години, когато България бе освободена. Но това му бе попречено и след две неуспешни покушения той бе убит на 1.III.1881 г. чрез атентат. Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята. Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България.
към текста >>

30. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности.
Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала.
към текста >>

31. І.5. БАНЯТА

Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.
Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
към текста >>

32. І.6. ЛОДКАТА

Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води.
Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел. Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката. Разкроеният материал е разбичен, рендосан и нагласен за сглобяване. Но, ето че се появява нова трудност. При този строеж лодката има не само ширина, но и дължина и при това няма да бъде от леките и ще затрудни пренасянето й през тесните каменливи стръмни пътеки.
към текста >>

33. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>

34. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Без колебание почуках на вратата на приемната.
Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ! Такъв изключителен „шанс" не смеех сам да реша. Имах вече опит. Най-спокойно пристъпих прага на Изгрева. Без колебание почуках на вратата на приемната. Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева.
към текста >>

35. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Вън от града, на Изгрева, в гората - големи ями, издълбани от още по-големи бомби. Неизбухнали.
Нямаше счупени стъкла. Картината на полянката и градината - пролетна. Ябълките, крушите, черешите - в китна премяна. Цветове и аромат. Странно съчетание на тържеството на растителния свят с бедствието на човешкия! Вън от града, на Изгрева, в гората - големи ями, издълбани от още по-големи бомби. Неизбухнали. Големите им цилиндрични тела не скриваха възможностите на взрива и детонацията! Чудно! Няколко метра отделят две големи събития - китната пролет на Изгрева и смълчаният ужас на разрушението! По-надолу срещнах единственият обитател на Изгрева - Игнат. Като безгрижно дете ме поведе към своя дом.
към текста >>

36. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ.
Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му.
към текста >>

37. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
към текста >>

38. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки.
Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии. В раницата си имах специално приготвена кутия за тях. След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил. Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки. Нямах видимо облекчение. Имах "трън в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен. Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение.
към текста >>

39. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими.
През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа, американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението, направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати. Ето защо, още преди първата бомбардировка, Учителят започна да излиза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха краят на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година. Градът бе в развалини. Сградите бяха разрушени и опожарени. Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими. Трамвайните линии бяха разкривени и отхвърлени. Телеграфните и трамвайни жици на места се бяха сплели и затрудняваха пешеходците. Осветяваха се със свещи и петролни лампи. Нямаше вода, водната канализация бе разбита. Софиянци пиеха минерална вода от централна баня.
към текста >>

40. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете.
Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня. Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня. Това не беше лесно. Най-накрая се възкачихме и отдъхнахме. Горе при езерото ни чакаха приятелите.
към текста >>

41. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро.
34. Нестор от село Тресонче идва в България Всеки човек има своя външна и вътрешна физиономия, изявена и неизявена в живота. Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия. Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят. Ние сме 7-села - Галичник, Лазара-поле, Тресонче, Селце, Росоки, Гари и Сушица. Особеността на тези села: историци, които са минали там 18, 19-то столетие са отбелязали, че тези 7 села, това население са потомци на Самуиловата аристокрация - от цар Самуил, от неговото царуване преди векове. Ние не казваме, както се казва тука - в горната част на България - „ние", като започва думата с "Н", а ние казваме „Мие" с "М" - Мие. Някои твърдят, че поради това, че казваме, че сме МИЕ, че сме наричани „МИЯЦИ".
към текста >>

Християни са, но в Албания живеят.
Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия. Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят. Ние сме 7-села - Галичник, Лазара-поле, Тресонче, Селце, Росоки, Гари и Сушица. Особеността на тези села: историци, които са минали там 18, 19-то столетие са отбелязали, че тези 7 села, това население са потомци на Самуиловата аристокрация - от цар Самуил, от неговото царуване преди векове. Ние не казваме, както се казва тука - в горната част на България - „ние", като започва думата с "Н", а ние казваме „Мие" с "М" - Мие. Някои твърдят, че поради това, че казваме, че сме МИЕ, че сме наричани „МИЯЦИ". Не е известно това и за мен, обаче обичаите в нашите 7 села са такива, православни християни, няма друговерци и обичаите са такива, че само между тези села стават браковете - омъжването и оженването между това население помежду им.
към текста >>

42. 5.29. Баницата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още.
към текста >>

В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева.
към текста >>

На нас ни се паднаха две парчета баница.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница.
към текста >>

Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница.
На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница. А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя.
към текста >>

„Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата!
Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница. А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница! " Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим.
към текста >>

Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя.
Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница. А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница! " Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба.
към текста >>

Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница!
А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница! " Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите.
към текста >>

А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас!
" Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

" „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва.
А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше.
Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

43. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Родителите на учениците ми носеха храна, правеха ми баница.
Аз непрекъснато пеех братски песни. Хората минават и се обръщат. Милиционерите обясняват: „Учителката е подлудяла и затова сме я оставили тук." Учениците бяха съобщили на брат ми Иван. Той бе ми донесъл хартия и я бе постлал, за да седнем на нещо. Беше мръсно и студено. Родителите на учениците ми носеха храна, правеха ми баница. Затвориха ме, защото съм говорила за Бога и за Учителя. Една нощ, към 12 часа, ме извикаха в мазето. Осветиха ме с един прожектор, а около мен 5 - 6 човека. Питат ме: „Ти какви връзки имаш с чужбина? " „Нямам!
към текста >>

44. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А до него издълбани няколко символични знака.
А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта. Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията. На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една скала. От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето - символизира Божествения свят. Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа. Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга. Това е емблема на земята. От другата страна има втора редица със знаци.
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Баницата - 339 30.
Стопанката на Бивака - 334 25. Опит с три показалеца - 334 26. Пръстът на балерината - 335 27. Лечение за славата Божия - 335 28. Защо на Изгрева не се построи дом за Братството - 337 29. Баницата - 339 30. Звездински - 339 31. Цеко-340 32. Симеон Симеонов - 340 33. Ганка Парлапанова - 341 34. Кучето - 342 35.
към текста >>

46. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята.
Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята. Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта. Разрешението на задачата е в правилната хармонизация и регулиране на тези два принципа. Те са вън от човека, но и вътре в човека, затова ученикът трябва да започне първата работа от себе си".
към текста >>

47. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят.
Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли. Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов. Спомням си какви писма се пишеха тогава.
към текста >>

48. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Бяха решили да правят тържество по този случай, приготвяха сладкиши, баници, готвеха се гозби - изобщо суетня, която беше обхванала много хора.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ Едни приятели на Изгрева бяха се оженили и не след дълго време жена му беше бременна. Тя прекара доста трудна бременност, но накрая беше изпратена в родилен дом и с помощта на лекарите-акушери тя роди момче. Цялото това напрежение около родилката се махна, родителите се радваха, че всичко е минало благополучно. Бяха решили да правят тържество по този случай, приготвяха сладкиши, баници, готвеха се гозби - изобщо суетня, която беше обхванала много хора. Всички изчакаха чрез този тържествен ден да отбележат благополучното раждане и то не на какво да е, а на син. Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите. Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле".
към текста >>

49. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки.
Да се жертваш в името на Бога. Думи. Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот. В онези години случаят ме завари да седя при Учителя и да разговаряме. По едно време се задават от далечината Катя Зяпкова и Митко Сотиров. Задават се, приближават се полека-лека, вървят заедно и носят някаква бахча завита и обвиваща нещо кръгло. Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н. Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е.
към текста >>

Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н.
Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот. В онези години случаят ме завари да седя при Учителя и да разговаряме. По едно време се задават от далечината Катя Зяпкова и Митко Сотиров. Задават се, приближават се полека-лека, вървят заедно и носят някаква бахча завита и обвиваща нещо кръгло. Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н. Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова.
към текста >>

Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък.
По едно време се задават от далечината Катя Зяпкова и Митко Сотиров. Задават се, приближават се полека-лека, вървят заедно и носят някаква бахча завита и обвиваща нещо кръгло. Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н. Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова. Но с тази бохча и с тази тепсия се канеше някого за нещо. Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш.
към текста >>

Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е.
Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н. Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова. Но с тази бохча и с тази тепсия се канеше някого за нещо. Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш. Та тия приятели се приближават към нас, т.е. към мен и Учителя, а аз ги гледам и се чудя каква ли ще е тази работа - хем вървят заедно, хем носят тепсия завита с бохча.
към текста >>

Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш.
Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова. Но с тази бохча и с тази тепсия се канеше някого за нещо. Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш. Та тия приятели се приближават към нас, т.е. към мен и Учителя, а аз ги гледам и се чудя каква ли ще е тази работа - хем вървят заедно, хем носят тепсия завита с бохча. Учителят обръща глава към тях, съзира ги и проточва с един напевен глас: „Рекох, идват да ме питат кога да се впрегнат". Аз мълча. Нямам време нито да реагирам, нито да питам нещо друго Учителя, защото те бяха вече застанали двамата пред нас.
към текста >>

Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея.
Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат. Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях. Те предпочетоха чрез човешката съдба да си развържат възела. Излезна опита им несполучлив и те се разделиха. Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея. Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата. Те си го бяха взели, те си го изпълниха, те си го проведоха и те си го провериха, че беше неудачно. А такива случаи имаше много - решават си сами, провеждат си решението и после отиват при Учителя да му съобщят какво са направили. А той в този случаи мълчеше и даваше неопределени за тях философски отговори, които трудно човек можеше да ги разчете и проумее, а тези философски отговори бяха много точни. Спомням си друг случай различен от този, но общ в нещо друго.
към текста >>

Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата.
Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях. Те предпочетоха чрез човешката съдба да си развържат възела. Излезна опита им несполучлив и те се разделиха. Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея. Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата. Те си го бяха взели, те си го изпълниха, те си го проведоха и те си го провериха, че беше неудачно. А такива случаи имаше много - решават си сами, провеждат си решението и после отиват при Учителя да му съобщят какво са направили. А той в този случаи мълчеше и даваше неопределени за тях философски отговори, които трудно човек можеше да ги разчете и проумее, а тези философски отговори бяха много точни. Спомням си друг случай различен от този, но общ в нещо друго. В Младежкият клас беше станал скандал и побой между двама братя.
към текста >>

50. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Това не е колебание за него, това е колебание за нас.
Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю". Около Учителя са няколко души приятели, онези, които движат цялата организация на събора, които посрещат и изпращат гостите, настаняват ги, грижат се за прехраната им и т.н. Ето пред тях Учителят се колебае дали датата на събора да бъде на 23.август или на 27 август. Това не е колебание за него, това е колебание за нас. Но той казва: 23. или 27. август. Той казва и изчаква. Изчаква не какво ще каже Савка или заобиколилите го приятели, а какво ще кажат онези представители на Всемирното Бяло Братство от Божествения свят, чийто представител е Учителят и е тук в плът и кръв на земята. Учителят подава за Духовния свят и за Божествения свят своето питане и чака отговор.
към текста >>

51. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма търпение да я опече.
Ако Учителят не е наредил и не я сложил и не е поставил по нейно желание на почетно място нямаше да работи. Ето защо Учителят веднъж ни събра трите и ни каза недостатъците на всяка една от нас. Ние си ги записахме. „Савка - ако не е наредено по нейно желание, няма да работи. Паша - чрезмерно развита личност. Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма търпение да я опече. Нетърпелива е." Ние трите слушахме и всеки си записа собствените недостатъци както и тези на другите. Разделихме се и всяка трябваше да работи върху тях. Но едно е да имаш желание, друго бе да работиш върху тях. Мога да кажа, че някакви големи постижения не се получиха, останахме си до края такива каквито си бяхме. Трудно се променя човек дори и в една Школа.
към текста >>

52. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

млечен компрес го използвах много, дори правех различни компреси от билки, че парафинови компреси и какви ли не бани.
Отивам при Учителя и питам за мнението му за рецептите на Димков. Казва ми: „Много му са дълги и уморителни процедурите". С това искаше да каже, че трудно човек би могъл да ги изпълни, Освен това аз се ползвах много от билколечението, имах много рецепти за различни болести давани ни от наши приятели с изпитан лечебен ефект върху тях. Така че спокойно се ползвах и от тях. А що се отнася до разни процедури като т.нар. млечен компрес го използвах много, дори правех различни компреси от билки, че парафинови компреси и какви ли не бани. Служехме си с много мазила и с т.нар. благ мехлем, който го използвахме за рани. А онези съвети с билколечението, които Учителят даваше на различни приятели, за да си поправят здравословното състояние те ги прилагаха, получаваха лечебния ефект и след това те ни разказваха по какъв начин да ги използваме. Имах положително отношение и към различните нагревки, които съвременната физиотерапия прилагаше. Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за познание.
към текста >>

53. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

Затова аз приех нежененето без никакво колебание.
После остава му само един път да се ожени и най-после - никак. На този човек вече не е определено да се жени и той не трябва да се жени." Аз бях много стеснителна, за да му задам някой въпрос и да ми каже нещо повече по това, пък и не се интересувах. За мене този въпрос беше предрешен. Всички мои близки: майка ми, вуйчо ми, леля ми, брат ми, кака Райна - сестра Каназирева много мои близки и познати бяха все нещастни в женитбата си. И женитбата за мене беше нещо неприемливо, а даже и отблъскващо. Затова аз приех нежененето без никакво колебание. И тогава даже се чудех защо Учителят ми говори тези неща. По-късно разбрах, че Той ми ги е говорил, за да имам по-голяма широта и да не бъда фанатик в разбиранията си, а също и за да бъда полезна на младите, които ще дойдат впоследствие при мене и ще се интересуват от този въпрос и ще ме питат. И наистина, много млади са идвали при мене и са ме питали и аз съм им хвърляла светлината, която ми е дал Учителят и са ми благодарили. Всъщност, всички благодарим на Учителя. Из беседите и лекциите има доста неща казани по въпроса за женитбата и който се интересува, ще ги намери.
към текста >>

54. 23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД

Вътре имаше разни банички, кексове, сладкиши.
Знаеш ли, че ти не се 36 самопокани, ами Той те е поканил на обяд, на копривена супичка. Той сутринта ни даде коприва да я сготвим и каза, че на обед ще дойде да обядва при нас". Тогава малкият салон не беше направен още и столът не функционираше редовно. Разбира се радостта ми беше неописуема и трогването ми. Те отвориха кутията. Вътре имаше разни банички, кексове, сладкиши. Посетителите винаги Му носеха по нещо. Той не можеше да изяде всичко. Той ядеше въобще много малко и всичко раздаваше. Тези, които носеха знаеха това, но въпреки това носеха. Радост беше за всички да Му носят.
към текста >>

55. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4.
„Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2. За стомах: Да се пие мента - тревата. 3. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин. И 3-4 чаши гореща вода. Тя разредява кръвта и не могат да се размножават микробите. 5. За глисти: Да се изяждат по 100 гр. семки от тиква счукани, сурови, белени, на гладен стомах.
към текста >>

56. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.
Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило.
към текста >>

57. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др.
Те бяха огън. Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва ха да ги рисуват. , Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др. Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци. Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача.
към текста >>

58. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

" Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине!
Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави.
към текста >>

59. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

То не е много дълбоко, широко разляло водите си, огрявано от слънцето цял ден понеже близо до него не стърчат високи върхове, водата му е мека, топличка и мнозина любители на езерните бани идваха тука да се къпят.
Ние сме весели и бодри! И доволни! Нито помен от бурята. Само споменът е запечатан за през вековете, споменът и може би урокът - в по-чутките души! За третото езеро, което Учителят назова Балдердару, споменах пре- 112 ди малко, като за най-близко.до второто и с обширна до него мека поляна, на която обикновено, почти всеки ден идвахме да правим паневритмичните упражнения. То не е много дълбоко, широко разляло водите си, огрявано от слънцето цял ден понеже близо до него не стърчат високи върхове, водата му е мека, топличка и мнозина любители на езерните бани идваха тука да се къпят. Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни, розови карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце. Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си".
към текста >>

Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и рибарите.
Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си". То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак. Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и рибарите. Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява. И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг.
към текста >>

60. 10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ

Каза ми да правя всяка вечер горещи бани на краката си и да правя дълбоки вдишвания.
" Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него. Никога не бях сигурна, че това, което правя, пиша или изговарям е вярно. Но най-лошото беше, че това нещо 3 години наред се засилваше от ден на ден. Прибягнах пак до Учителя. Той ми каза, че това е от неправилно кръвообращение поради отрицателни преживявания. Каза ми да правя всяка вечер горещи бани на краката си и да правя дълбоки вдишвания. Изпълних съвета Му и това зло, което се беше увеличавало в продължение на три години, не само че спря да се увеличава, но и съвършено изчезна след един месец. Учителят ми помогна да срина зида, с който бях зазидана в затворническата килия.
към текста >>

61. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Колебанието беше между гастрит и начало на язва.
Започнах да повръщам и през време на работата си в Института където преподавах, а даже и на улицата. По това време вече познавах достатъчно Учителя и знаех с положителност, че Той може да ме излекува в един миг, но Той си беше вече заминал и беше погребан на Изгрева под лозичката. Видях се принудена да потърся лекарска помощ. Започнах лечението си при най-известния тогава лекар-интернист професор. Въпреки рентгеновите снимки и продължителните изследвания точната диагноза не можеше да се установи. Колебанието беше между гастрит и начало на язва. Лекарят ми даде лекарства, постави ме на диета и каза, че сега трябва да чакаме да развие болестта, за да може да се определи точно диагнозата и тогава вече ще може да се лекува. Съпоставих неволно това лекуване с лекуването на Учителя. Спомних си три случая, при които Той прекъсна болестта в момент, без да чака тя да се развива. Спомних си и думите Му при излекуването ми от тримесечната температура: „Можете и да се обърнете към лекар, но тогава ще се натъкнете на други противоречия". И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у доктора, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при доктора, като при това отслабвах от наложената ми диета.
към текста >>

62. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Панайотова предложи да заведе мама на Кюстендилските бани.
36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК Като се върнах в Горското управление намерих писмо от тати, в което ми съобщава, че по моето предложение тия дни мама пристига при мен. Тя беше доста болна и аз писах да дойде при мене на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавия въздух и рилското слънце не й помогнаха да се съвземе. Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да заведе мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил.
към текста >>

Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе.
Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. И той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине.
към текста >>

63. МАРИН КАМБУРОВ

Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха.
На бати на три пъти му предсказа небето, че не трябва тати да си продава имота - къщата и двора. Имаше и други младежи в комуната, но никой не си издържа изпита освен Петър и Марин и то с тройка. После ходихме и в София и т.н. Панайот Ковачев беше ветеринарен фелдшер. Той беше ръководител на братството. Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха. Трябваше да му докаже небето, че това не е работа за него и така се оправи работата. Но се забърка друга, защото бяха му дали братски пари към 500 000 лв. от София да ги пази, а той с тях купи свине и не можа да ги върне. Чичо ми Никола той още по-рано се е запознал с Учението. Те там са били с Захари Желев и още няколко души в Казанлък, но подробности не зная как са се запознали.
към текста >>

64. 8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

Без колебание казах: „Избирам пътя на най-мъчните условия, но да е пълен с вътрешно съдържание".
Отвориха ми и другата страница, показаха ми вътрешното съдържание на този живот: богати опитности, дълбочина на мисълта и съдържание. След това светлите същества - орисници ме запитаха: „Кой път желаеш да избереш? От тебе зависи да си избереш. Имаш привилегията да избираш. Ние веднага щете поставим при тези условия". Без колебание казах: „Избирам пътя на най-мъчните условия, но да е пълен с вътрешно съдържание". Завесата пред очите ми се спусна. Видението изчезна. Аз поех моят път. А той беше такъв, какъвто си го избрах - трънлив, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах. Бури, урагани се изсипваха върху главата ми.
към текста >>

65. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Без никакво колебание аз отивам и сядам на стола срещу Учителя.
Това се знае от всички. Включително и от мен. И сега аз гледам този празен стол и го наблюдавам. И ето, идва един глас в мен и ми казва: „Празния стол срещу Учителя е за теб. Върви и седни на него, защото Учителят е дошъл на гости при тебе". Без никакво колебание аз отивам и сядам на стола срещу Учителя. Той ме погледна многозначително, после усмивка се разля по лицето Му и тази усмивка се прехвърли върху мен и аз за пръв път се усмихвам от шест месеца. Учителят с усмивка ме приветствува и кимва с глава одобрително, че съм седнала на стола срещу Него. След малко Учителят се обръща към Неделчо Попов и Му казва нещо, а той написва думите на бележка и я предаде на домакинята Люба Славянска. Тя я прочете и се смути от съдържанието й: „Учителят остава тук на вечеря. Приготви вечерята".
към текста >>

66. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни.
Любезна сестро, Учителят държа миналата неделя беседа, а вечерта лекция на Младежкия клас. На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички. Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници.
към текста >>

Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото.
На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички. Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой.
към текста >>

При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества.
Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с.
към текста >>

67. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание.
След като прекарате 80 г. вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си. Те са едни от най-умните и благородни животни. 22.VII.1935 г. Щом искаш ти си ограничен. Ще дадеш това, което имаш, за да вземеш това, което нямаш.
към текста >>

68. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам.
Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти.
към текста >>

69. 3. ЛОДКАТА

Крум Въжаров

Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек.
Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в студената вода. Разнесе се писък и суматоха. Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода. Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек. Имахме вече такъв инцидент и вече сала се заключваше с катинар. След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за романтични разходки с нея по езерото. Тази лодка се оказа толкова стабилна, че и да искаш не можеш да я обърнеш. Тогава решихме да я пуснем свободно за разходки по езерото при едно условие: който я вземе ще отиде до чешмичката да напълни десетина-петнадесет кофи за вода и да ги закара до кухнята. С това условие задавихме с вода кухнята, защото приятелите изпитваха удоволствие да носят вода като се возят с лодката.
към текста >>

70. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Надежда Георгиева Кьосева

После направих няколко бани на вранска баня и така оздравях.
Постепенно започнах да хапвам и по нещо друго. Хляб по едно къшейче и каквото има. Така малко по малко започнах да се храня. А бях гладувала близо два месеца. Започнах постепенно да се възстановявам. После направих няколко бани на вранска баня и така оздравях. Това беше лечението на Учителя през пространството. След като оздравях, дълго време търсих оня същия вестник „Братство", в който в колоната „Учителят говори" бях прочела фразата: „Не се отчайвай и всичко, каквото пожелаеш ще ти се даде десеторно. Бъди само с Духа! " Аз претърсих цялата годишнина както и предишната, но никъде не намерих такова нещо написано. Такъв вестник въобще не съществуваше, макар че беше в моите и в Минковите ръце тогава и който ми вдъхна желание за живот.
към текста >>

71. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе.
Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена. Всичко беше на място. Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе. Но на терасата бяха седнали, където имаше 42 саксии: мушкати, туберози и какви ли не красоти. Хубаво беше всичко. После Жоро тръгна на работа и аз го посрещах щастлива, с хубаво сложена маса, обядвахме, смеехме се, танцувахме, слушахме музика и беше чудно хубаво тогава. Така преживяхме една година.
към текста >>

72. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Извикахме домакина и той слезе долу и като се юрна към камбаните, да бие камбаните.
То ще светне и няма да гасне, а това, ту по-малко, ту повече. И не знаех вече какво да мисля. Извиках Жоро и му показах звездата и викам: „Погледни горе и виждаш ли нещо". Той се поогледа и каза: „Да, Виждам, че тази звезда си променя цвета и големината си променя. Тогава му викам: „Извикай домакина! Извикахме домакина и той слезе долу и като се юрна към камбаните, да бие камбаните. Аз му викам: „Защо? Какво правиш? А при запитването ни, защо прави това, той каза, че след двайсетина минути тук ще има страшна буря. „И добре, че сте били любознателна, за да забележите това нещо" и веднага бие камбаните, защото едни са тръгнали нагоре към връх Мусала и трябва веднага да се върнат. И заби камбаните.
към текста >>

„И добре, че сте били любознателна, за да забележите това нещо" и веднага бие камбаните, защото едни са тръгнали нагоре към връх Мусала и трябва веднага да се върнат.
Тогава му викам: „Извикай домакина! Извикахме домакина и той слезе долу и като се юрна към камбаните, да бие камбаните. Аз му викам: „Защо? Какво правиш? А при запитването ни, защо прави това, той каза, че след двайсетина минути тук ще има страшна буря. „И добре, че сте били любознателна, за да забележите това нещо" и веднага бие камбаните, защото едни са тръгнали нагоре към връх Мусала и трябва веднага да се върнат. И заби камбаните. Той познава рилското небе. Знае, вижда и разбира, какво значи когато една звезда така се променя. Това значи, че горе има голямо движение на въздуха. И не минаха наистина двайсетина минути и вятърът задуха.
към текста >>

И заби камбаните.
Извикахме домакина и той слезе долу и като се юрна към камбаните, да бие камбаните. Аз му викам: „Защо? Какво правиш? А при запитването ни, защо прави това, той каза, че след двайсетина минути тук ще има страшна буря. „И добре, че сте били любознателна, за да забележите това нещо" и веднага бие камбаните, защото едни са тръгнали нагоре към връх Мусала и трябва веднага да се върнат. И заби камбаните. Той познава рилското небе. Знае, вижда и разбира, какво значи когато една звезда така се променя. Това значи, че горе има голямо движение на въздуха. И не минаха наистина двайсетина минути и вятърът задуха. Започнаха да излизат облаци.
към текста >>

73. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Топлим трици и налагаме и топла вода - бани.
" „Учителю, какво да правим с пръста? " „Рекох, ще стоплите трици и ще ги слагате на ръката или вощина, на която е изцеден меда. Не восък, а вощина. Топло ще слагате." Добре, почнахме ние така. Тогава трици колкото щеш. Топлим трици и налагаме и топла вода - бани. Вощина не можем да намерим. Но къде се намери тоя д-р Жеков. Та като трябва да се спъне една работа, то се спъва. Та като дойде той ни каза: „Ще вземете кал от точило и ще налагате" и ние се отклонихме от това, което ни каза Учителя. Защо слушаме доктора?
към текста >>

Учителят ми отговори: „Рекох, ще правите компреси и топли бани".
Но аз мислех, че Учителят навярно го е пратил. Започнахме да слагаме, но се усложни работата. Ние какво правим? Калта от точилото го налагаме на болната ръка. Започна да го тресе, вдигна температура, ръката все повече отича, става все по- лошо и аз пак тичам при Учителя. Учителят ми отговори: „Рекох, ще правите компреси и топли бани". Добре, правим ние, но става все по-лошо. Ръката посиня до лакета. Той започна да буйства от болки. От ръждата се получавало някаква киселина, която навлизала в мозъка и предизвиквала това нещо. Георги започва да се излъчва, да говори несвързани работи, започва да вижда Учителя в друга светлина - обратно.
към текста >>

" Учителят отново каза: „Компреси и бани".
Ние бяхме така една компания с тях. Георги се обърна към Тилко и каза: „Ти си дявол, бе, виж каква опашка имаш! " Казвам: „Тилко, не се обиждай виждаш какво е положението му". Отново тичам при Учителя. „Учителю, какво да правим? " Учителят отново каза: „Компреси и бани". Прати бай Ради и един брат Илия от Варненско да ми помагат, защото той не е спокоен. Слагаме ръката в топлата вода в една тенекия да изсмуче отровата от ръката. Учителят прати и сестра Янакиева да му правят паси, правихме молитва. А той като скочи и искаше да се хвърли като вика: „Не мога повече, те ми искат главата. Да се махам от тука, убивам се!
към текста >>

74. 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА

Богдана Николова

Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно!
Отидохме веднага. Аз придружавах майка и сестричката си Верка. Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от Учителя. Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря като каза: „Няма нужда, вашата Вяра е силна. Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно! " Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния. Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в спасението й. Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело.
към текста >>

75. 5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Донка Георгиева Кънева

Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят.
Качи се на катедрата, разтвори я и от нея извади тетрадка, като разтвори тетрадката, каза: „Днес ще приема нови братя и сестри като членове на Братството. Който си чуе името да дойде при мене". Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него. Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата". Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо. Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми.
към текста >>

76. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

Йорданка Димитрова Колева

И като да е, сестрата каза на Учителя: „Учителю, всички, които са идвали тука все дъжд ги е валяло, все бани правели един вид, окъпани идвали, пък нас само една лека росичка така ни зарося малко, нямаше голям дъжд".
И отидохме на екскурзията, правиха снимки. Имаше от гр. Рига една сестра Елена, подписваше се на скалите „Елена-Рига" и така мина екскурзията, върнахме се. Аз мислех, че като си отида ще оздравея, а то веднага оздравях. То в същия момент станало оздравяването ми. И като да е, сестрата каза на Учителя: „Учителю, всички, които са идвали тука все дъжд ги е валяло, все бани правели един вид, окъпани идвали, пък нас само една лека росичка така ни зарося малко, нямаше голям дъжд". А Учителят казва: „Рекох, къпаните нямат нужда от баня! " Това беше 1939 г. за излекуването ми.
към текста >>

77. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях.
Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково. Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях. Уших си едни терлици с тройни табани и така тръгнах. Отиваме в Стара Загора, събраха се от там и тръгнахме вече. Ами от Ямбол колко души? Ние само двамата. Само двамата тръгнахме.
към текста >>

Уших си едни терлици с тройни табани и така тръгнах.
Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях. Уших си едни терлици с тройни табани и така тръгнах. Отиваме в Стара Загора, събраха се от там и тръгнахме вече. Ами от Ямбол колко души? Ние само двамата. Само двамата тръгнахме. И отидохме у Кайракови и се нагласиха Кайроковите двамата братя с жените си и Колю и Петранка на брат Слави синът и снахата и брат Иван Кънев, който ще ни води.
към текста >>

78. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Той е вземал участие и на руския фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт.
Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България. В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа. А по това време се обявяват Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е вземал участие и на руския фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт. Демобилизирал се е в Кюстендил от Първата световна война и стигнал до Русе. В Русе имал братовчед. Там постъпил в Захарната фабрика. Като спечелил малко пари отворил тютюнева лавка и кафене. Работил е и в Тухлената фабрика в Русе.
към текста >>

79. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани.
След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно. През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб.
към текста >>

Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани.
През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб. През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки вдишки, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т.
към текста >>

Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми.
Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб. През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки вдишки, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т. н., както и да излизам.
към текста >>

Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно.
Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб. През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки вдишки, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т. н., както и да излизам. Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно. Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице.
към текста >>

Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед.
Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб. През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки вдишки, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т. н., както и да излизам. Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно. Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно.
към текста >>

Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя.
Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
към текста >>

И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно.
Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега".
към текста >>

Трябва да кажа, че когато стана по-топло времето започнах да правя обливни бани със слънчева вода или ако не е достатъчно топла я загрявах малко.
Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна. После започнах да ги правя седнала и накрая - права. Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно. Впоследствие поизоставих вече дишането, но самата аз виждам, че ми е много необходимо и е от голяма полза и затова се стремя да дишам по-редовно. Трябва да кажа, че когато стана по-топло времето започнах да правя обливни бани със слънчева вода или ако не е достатъчно топла я загрявах малко. Но хигиенни бгни правех обезателно. От това време на запознанството ми със сестра Олга Славчева имам няколко писма, от които се разбира, че и тя е питала Учителя за мен, а отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Преживяното във врьзка с тях съм описала в спомените си за нея. Тя беше на мнение, че трябва обезателно да следвам музика, но аз не можах да сторя това. Имах завършена търговска гимназия и трябваше да взема приравнителна матура за гимназията.
към текста >>

80. 7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА

След това отидоха с майка ми на Хисарските бани, но те не му помогнаха, а напротив, влошиха състоянието му.
После, когато се разболях през 1943 г. аз поработих още няколко месеца до 31.Ш.1944 г. и напуснах немското училище под предлог, че съм необходима на баща си в дюкяна (наистина той не беше добре със здравето си). Тогава се евакуирахме на лозето поради бомбардировките, Положението на баща ми се влошаваше и както споменах вече той почина на 12.VII.1947 г. Беше прекарал някои тревоги, получи диабет. След това отидоха с майка ми на Хисарските бани, но те не му помогнаха, а напротив, влошиха състоянието му. Последните две години той беше почти на легло. Преди това аз бях напуснала работа и от 1.IV.1948 г. работех със съдружника ни в дюкяна до края на 1948 г. като от 10.IX.1948 г. същевременно работех в едно строително предприятие „Оспред" в счетоводството до 4.VIII.1950 г.
към текста >>

81. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

Баща ми беше вече болен и беше с майка ми на Хисарските бани.
Тогава аз отидох да ги посрещна във Варна, това беше през 1946 г. около Великден и с тях пристигнахме в Русе. От Варна телеграфират на брат Йордан Новаков да подготви посрещането като съобщавах колко души ще дойдат, защото освен групата с брат Влайчо се присъединиха и хора от Братството във Варна, които бяха девет души. И тъй стана една внушителна среща в Русе. От гарата цялата група се запъти към нашия дом. Баща ми беше вече болен и беше с майка ми на Хисарските бани. Леля ми Руска беше у дома и тя ни посрещна. Бяхме 30 души. Направихме молитва и след това всички приятели бяха разквартирувани. Имахме уговорка сутринта да отидем всички на „Свирчовица" при брат Ватев. На уречения час поехме пътя за там.
към текста >>

82. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести.
И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот.
към текста >>

83. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр.
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи. На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре. В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената. Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с.
към текста >>

84. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода.
Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя. Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода. Тези неща имат много голямо значение за мен във връзка със заболяването ми. Както казах бях заболяла от воден плеврит на белия дроб, а това беше по него време разпространено заболяване и следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб. А в онези години нямаше съвременните лекарства за лечение и тогава хората се лекуваха със силна храна, чист вьздух и се оперираха в онези случаи когато имаха каверни, така че съвета на Учителя беше животоспасяващо. По съвета на Учителя правехме екскурзии, но още да бъде смела и да ходя ежедневно, да изляза от пасивното състояние и да мобилизирам волевия си принцип, който трябва да се активизира и мобилизира онези сили в организма ми, които трябва да се справят с болестта ми. Като малка съм била бледа и жълта и слаба.
към текста >>

Кога е най-топло слънцето - бани.
Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето! Кога е най-топло слънцето - бани. Дълбоко дишане и топла вода за пиене. Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш. Можеш да правиш излети с брат си или майка си, често. За идване в София не отговори нищо; навярно те оставя свободна да сториш по свобода, каквото ти намериш за добре. Каза, че може и на работа да си ходиш.
към текста >>

Тия дни беше много студено, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани.
Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш. Можеш да правиш излети с брат си или майка си, често. За идване в София не отговори нищо; навярно те оставя свободна да сториш по свобода, каквото ти намериш за добре. Каза, че може и на работа да си ходиш. Гого е добре, често се виждаме, не може да се нарадва. Тия дни беше много студено, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани. Тук е много красиво - просто вълшебно. Може би мен така се струва, защото видях Витоша, Стара планина, които ми са стари приятелки и майки. Гледай да оздравееш по-скоро, за да се запишеш в музикалната академия. Учителят много се зарадва, като му казах, че си доста музикална и волева. Не отлагай, а събирай багажа си и наесен студентка.
към текста >>

85. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Чак към края на живота си, когато се беше разболял и брат Петър Филипов и брат Гради Минчев от София бяха ходили при него, бяха му правили бани, че го лекували, той дойде в града и в салона с файтон.
Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост. Но както ми е известно Учителят никога не е спал в тази стая. Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума. Имал е желание да изнесе беседа, но Му било забранено от властта. Брат Ватев може би, защото живееше вън от града на Свирчовица, не идваше в салона. Чак към края на живота си, когато се беше разболял и брат Петър Филипов и брат Гради Минчев от София бяха ходили при него, бяха му правили бани, че го лекували, той дойде в града и в салона с файтон. В салона правихме молитва за него и след това (защото след това се коментираше по тоя въпрос), той се почувствал толкова добре, че дори си отишъл пеш на Свирчовица, където живееше. А неговата къщичка беше на 200 м от чешмата Свирчовица. До къщичката му имаше един голям и дълъг навес, който беше работилница за консерви. Да, той беше се заел да произвежда зеленчукови консерви. От една страна му носеха зеленчуци, които се преработваха (миеха, чистеха, режеха, подреждаха).
към текста >>

86. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Говори се с погребани и умрели с Христа, за да възкръснете в образа на Неговия живот.
Слушайте думите ми и те ще се преобърнат в сила и живот за вашите души. Смъртта е обща. През нея всеки ще мине. Тя е Божествения бирник, който събира недоборите. Тя е вратата за по-добър живот. Говори се с погребани и умрели с Христа, за да възкръснете в образа на Неговия живот. Това, което се сажда, ако не умре първом не може да изникне и да узрее и принесе плод. Ако вярвате и живеете добре, Той е по-близо сега до нас отколкото преди. А вземете урок за бъдеще. Четете 76 псалм, 3 глава Колосяном. Аз това знаях затова не ви писах.
към текста >>

87. 9. РАБОТА В ТАЙНА

Люба Стойкова

Яви се колебание в някои от нашата група и брат Христо Арабаджиев, сега в отвъдния свят, отиде при Учителя да се съветва с него.
9. РАБОТА В ТАЙНА Мина доста време и все пак дочаках момента, когато ме повикаха и тогава наистина ми се възложи доста сериозна работа, която погълна почти половината от моя вече съзнателен живот. Но тъмните сили вървяха подире ни. Всеки разбираше нещата по своему и мислеше, че е прав. Не остана скрита нашата група. Явиха се големи противоречия: „Защо ти, защо не аз, защо се яви школа в школата" и още ред други неща. Яви се колебание в някои от нашата група и брат Христо Арабаджиев, сега в отвъдния свят, отиде при Учителя да се съветва с него. Учителят му отговорил да пазим голяма тайна и да продължаваме да работим. В тайната е силата. Духовете ще се усмирят. Преди две хиляди години Йоан написа Откровението в символи. Сега Йоан е пак на земята и ще напише ново Откровение за Новата Култура, която иде.
към текста >>

88. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание.
След два месеца мъжът ми замина за фронта, а аз влязох в братството. Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони. Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват.
към текста >>

89. 16. Миомата и слънчевите бани

Мария Младенова

16. МИОМАТА И СЛЪНЧЕВИТЕ БАНИ Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома в матката.
16. МИОМАТА И СЛЪНЧЕВИТЕ БАНИ Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома в матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й каза да се пече на слънце сутрин до обед най-късно, през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и на есен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да иде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата.
към текста >>

90. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Всяко обезсърчение, колебание в пътят не води към добро.
Трудните работи в тоя свят по-лесно се разрешават. Иска се време. Твоя Найден това знае, това прави. Той по душа не е лош, но се влияе. Ти ще гледаш по Бога да разрешиш всичките въпроси. Всяко обезсърчение, колебание в пътят не води към добро. Живота иде от Бога и той трябва добре да се използува. От Виктория можеш да си препишеш новия наряд за учениците. Щом сте свободни може да тръгнете за Свищов или Лом, или Мездра. Аз кога се върна в София, ще поговорим. Всичко ще се оправи.
към текста >>

Работи разумно за Господа без колебание, без съмнение, с пълно душевно смирение.
Само по тоя начин могат да се постигнат резултати. Използувайте сутринните лъчи на Слънцето. За лекуване има особена Божествена наука, но тя е само за посветените. За нея по- нататък ще се говори. Има неща, които могат да се предадат само чрез живото Слово. Работи разумно за Господа без колебание, без съмнение, с пълно душевно смирение. Само на смирените Бог дава благодат. Моя Мир да пребъде с тебе. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 14.XII.1923 г. Любезна Елена, Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да надмогне.
към текста >>

91. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

„Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят.
Ама време е вече - ще заминаваме за София. От Горица вече идват, бяха месили козунаци, направиха там няколко вида курабии. Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата. Ами ще пътуваш кога? “ „Еди кога си“. „Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят. И аз по пътя каквото купувах, всичко занесох в Мърчаево на Учителя. Учителят - радва се, радва се и тогава Му разправям на Учителя. Казвам: „Учителю, сестра Димитра Ти благодари много“. Той се смее. Тогава пак трябваше да отида в Цариброд и вече като се чудя, като се разговарях при Него в стаичката Му и Той ми разправя нещо там.
към текста >>

92. 24. Надписът на скалата при извора Ръцете, които дават

Драган Петков

Това са цифри издълбани по специален начин и са символи, които отговарят на Кабалата.
Този надпис е запазен и до днес. Няма човек, който да е бил при извора и да не е научил наизуст този надпис. А той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! Под този текст има друг текст, който не може да се прочете. Аз заварих онези, които бяха издълбали този надпис по скица дадена им лично от Учителя. Това са цифри издълбани по специален начин и са символи, които отговарят на Кабалата. Това е датата на изписването на този надпис. Тук е обозначена годината, месеца, деня и часа на издълбаването на този надпис. Цифрите така са разположени, че на пръв поглед е невъзможно да се разчетат. След като ми дадоха истинската дата, тогава аз много подробно разгледах този надпис и видях, че той точно съвпада. Ето днес 45 години от заминаването на Учителя никой не може да разчете този надпис освен мене.
към текста >>

93. 6. Болести и страдания от миналото

Стоянка Цанева Драгнева

И Учителят му казал да си вземе една вана с топла вода, седяща вана и вечерно време да седи в топлата вана и да прави бани, 25 бани в месеца.
Кирчо-лъвчето, Милка Периклиева, Георги Илиев и други. Аз не знам други кои са били. Влад Пашов също е бил. И като работят цял ден на крак, прави са стояли, го заболява крака и той отива да пита Учителя какво да направи, защото има разширени вени на крака. Пита Го какво да направи. И Учителят му казал да си вземе една вана с топла вода, седяща вана и вечерно време да седи в топлата вана и да прави бани, 25 бани в месеца. Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка. След като ги направи тези бани, става, избърсва се и си ляга в леглото. 25 дена прави бани, пет дена почивка и пак продължава. Туй него го е правил година и половина. Обаче той очаквал вените съвсем да изчезнат, обаче туй не се е получило, но като резултат вече не са го боляли.
към текста >>

Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка.
Аз не знам други кои са били. Влад Пашов също е бил. И като работят цял ден на крак, прави са стояли, го заболява крака и той отива да пита Учителя какво да направи, защото има разширени вени на крака. Пита Го какво да направи. И Учителят му казал да си вземе една вана с топла вода, седяща вана и вечерно време да седи в топлата вана и да прави бани, 25 бани в месеца. Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка. След като ги направи тези бани, става, избърсва се и си ляга в леглото. 25 дена прави бани, пет дена почивка и пак продължава. Туй него го е правил година и половина. Обаче той очаквал вените съвсем да изчезнат, обаче туй не се е получило, но като резултат вече не са го боляли. Разбираш ли, не са го болели?
към текста >>

След като ги направи тези бани, става, избърсва се и си ляга в леглото.
Влад Пашов също е бил. И като работят цял ден на крак, прави са стояли, го заболява крака и той отива да пита Учителя какво да направи, защото има разширени вени на крака. Пита Го какво да направи. И Учителят му казал да си вземе една вана с топла вода, седяща вана и вечерно време да седи в топлата вана и да прави бани, 25 бани в месеца. Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка. След като ги направи тези бани, става, избърсва се и си ляга в леглото. 25 дена прави бани, пет дена почивка и пак продължава. Туй него го е правил година и половина. Обаче той очаквал вените съвсем да изчезнат, обаче туй не се е получило, но като резултат вече не са го боляли. Разбираш ли, не са го болели? Туй го е повторил още един път и като резултат не са го болели.
към текста >>

25 дена прави бани, пет дена почивка и пак продължава.
И като работят цял ден на крак, прави са стояли, го заболява крака и той отива да пита Учителя какво да направи, защото има разширени вени на крака. Пита Го какво да направи. И Учителят му казал да си вземе една вана с топла вода, седяща вана и вечерно време да седи в топлата вана и да прави бани, 25 бани в месеца. Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка. След като ги направи тези бани, става, избърсва се и си ляга в леглото. 25 дена прави бани, пет дена почивка и пак продължава. Туй него го е правил година и половина. Обаче той очаквал вените съвсем да изчезнат, обаче туй не се е получило, но като резултат вече не са го боляли. Разбираш ли, не са го болели? Туй го е повторил още един път и като резултат не са го болели. За него това е.
към текста >>

94. 1. Сирак и чирак

А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село.
А в тавичката кокали и коматчета хляб едно-друго и на единия ъгъл едно парченце месо за мене и той ми вика: „Хайде, вземи обядвай“. Казвам: „Добре“. Аз като видях кокалите ми се отяде и по едно време му викам: „Бай Ставре, аз ще взема тук малко дрехи и ще ги пратя на село да ми ги изперат“, защото аз друго нямах освен дрешки за преобличане. Той каза: „Добре“. Вземах торбичката и трябваше да мина през центъра на града, защото всъщност имаше само една улица. А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село. Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село. Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните.
към текста >>

95. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

По нашия край имаше много чобани.
Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се. Сложих ги на магарето и се качил до тях. Можете да си представите каква картинка съм представлявал като съм минавал през селото. Жени, мъже, деца, всички ме гледат и ми се смеят, а аз важен, нали нося круши? Често пъти тъй съм правил и с гъби. По нашия край имаше много чобани. А там където пладнят овцете има много тор, после говедарите като карат по 50-60 крави, които лежат на едно място, пак има тор колкото щеш. А щом има тор има и гъби. Отида, напълня кошницата с гъби. Добре, но после минавам другаде, гледам по-ху- бави гъби. Тогава хвърлям гъбите от кошницата, които преди съм набрал и набирам от по-хубавите.
към текста >>

96. 16. Екскурзия със зидари

Преспахме в Клисура и оттам отидохме на Карловските бани.
Та там у чичото на брат Атанас закусихме и тръгнахме за Козница там на върха. Газихме сняг до колене. Вървим по 150 м и се сменяме. Много трудно се ходеше. По едно време спряхме, отчупихме си по малко хлебец, в една колиба бяхме и оттам продължихме пътуването. Преспахме в Клисура и оттам отидохме на Карловските бани. Там преспахме в един хан. Брат Борис изпи 13 чая, брат Атанас изпи 9, а брат Гради - 7. Кръчмаря вика: „Все съм виждал хора да пият вино, ракия, но да пият чай толкова много, не съм виждал“. А брат Борис казва: „Хайде, заведи ни сега в плевнята да спим“. Кръчмаря казва: „Ще ви заведа, ама багажа си оставете тука“.
към текста >>

Отиваше на баните в Павел баня да ги продава.
Викам: „Защо? “ „Ами той е най-бедния човек в селото, няма хляб да яде, а ти отиваш при него на гости.“ Помислих така малко и му казвам: „Може да е най-бедния човек, но кажи ми като човек какъв е? “ Тогава той отговори: „За сведение, той е най-добрия човек в с. Енина“. Казвам: „Той ми е вуйчо, на майка ми брат и аз искам да го видя“. А вуйчо ми се занимаваше с това да пече семки, стъргали. Отиваше на баните в Павел баня да ги продава. Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан. Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък. След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството.
към текста >>

97. 22. Молитва за дъжд

Като стигнахме на Изгрева, преди да почнем да се разпръсваме, Учителят каза: „Рекох, този дъжд, който ни валя сега се равнява на 100 бани, които човек си прави“.
Като се изправихме на молитва, почнаха едри капки дъжд да ни поръсват. После започна да вали Ние си тръгнахме, но никога не бяхме правили молитва на голямата поляна. Тогава ги нямаше тия пътеки както сега. Направи си пътувахме през голяма поляна, после почваше един силен наклон, там също направихме молитва, но дъждът продължава. След молитвата дъждът се усили и като тръгнахме от Бивака до Изгрева, тогава нямаше както сега автобуси, нямаше превозни средства, такъв дъжд ни заваля незапомнен. Като стигнахме на Изгрева, преди да почнем да се разпръсваме, Учителят каза: „Рекох, този дъжд, който ни валя сега се равнява на 100 бани, които човек си прави“. Трябва да ви кажа, че такъв дъжд ме е валял всичко три пъти в живота. По-ра- но докато бях на село два пъти и на Витоша - трети път. На село правеха молитва със свещеник като правеха някое момиче „пеперуда“, според народния обичай.
към текста >>

98. 26. Калфата

Той ме прегледа, даде ми някакви билки да пия и после ми препоръча Луи Куневи бани.
И тъй аз не оставах без работа. Като работех в Горна Джумая през лятото ставаше много горещо. Като работих по цял ден клекнал, кожата в слабините ми започна да се пука, да тече кръв, гной, та прекарах много големи страдания. Ходих на лекар, който ми даде някакъв мехлем, не минава. След това отидох на Изгрева при д-р Жеков. Той ме прегледа, даде ми някакви билки да пия и после ми препоръча Луи Куневи бани. Вечер като се върна от работа започвах с тях, но положението стана още по-лошо. Денем в горещините много се уморявах, вечер правех баните и след това река да си легна, нали съм млад човек, възбуден, въртя се не мога да спя. Минаха няколко дена пък си казвам: „Абе защо не отида да питам Учителя. За толкова работи съм го питал, а сега да не отида“. И отидох и Му разказах горното.
към текста >>

Денем в горещините много се уморявах, вечер правех баните и след това река да си легна, нали съм млад човек, възбуден, въртя се не мога да спя.
Като работих по цял ден клекнал, кожата в слабините ми започна да се пука, да тече кръв, гной, та прекарах много големи страдания. Ходих на лекар, който ми даде някакъв мехлем, не минава. След това отидох на Изгрева при д-р Жеков. Той ме прегледа, даде ми някакви билки да пия и после ми препоръча Луи Куневи бани. Вечер като се върна от работа започвах с тях, но положението стана още по-лошо. Денем в горещините много се уморявах, вечер правех баните и след това река да си легна, нали съм млад човек, възбуден, въртя се не мога да спя. Минаха няколко дена пък си казвам: „Абе защо не отида да питам Учителя. За толкова работи съм го питал, а сега да не отида“. И отидох и Му разказах горното. Учителят ме изслуша внимателно, погледна ме и каза: „Грешка е, няма да правиш Луи Куневи бани, а ще си миеш краката с топло вода до коленете. Ти имаш лошо кръвообращение“.
към текста >>

Учителят ме изслуша внимателно, погледна ме и каза: „Грешка е, няма да правиш Луи Куневи бани, а ще си миеш краката с топло вода до коленете.
Вечер като се върна от работа започвах с тях, но положението стана още по-лошо. Денем в горещините много се уморявах, вечер правех баните и след това река да си легна, нали съм млад човек, възбуден, въртя се не мога да спя. Минаха няколко дена пък си казвам: „Абе защо не отида да питам Учителя. За толкова работи съм го питал, а сега да не отида“. И отидох и Му разказах горното. Учителят ме изслуша внимателно, погледна ме и каза: „Грешка е, няма да правиш Луи Куневи бани, а ще си миеш краката с топло вода до коленете. Ти имаш лошо кръвообращение“. Аз не се сетих тогава да запитам какво да правя, за да се излекувам. Като се върнах, започнах така да си мия краката и не мина месец и всички пукнатини се затвориха и болките престанаха. Като работех в Горна Джумая ходех почти всяка неделя в Кочериново. Там имаше книжна фабрика на Балабанов, произвеждаха разни картони и други.
към текста >>

99. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Стоях един месец, след което ме изпратиха в Поморие на кални бани.
Аз също съм работил в Несебър. Имаше едно голямо блато, пресушаваха го там, а аз работех на дигата. Той също като бедно момченце работел там. И така тия лекари бяха разположени към мен и ми отпуснаха вегетарианска храна в болницата. Благодарение на това прекарах там много добре. Стоях един месец, след което ме изпратиха в Поморие на кални бани. И там стоях един месец. Лекуваха ме с хума, но не ни даваха да се къпем в морето, понеже водата беше хладка. Даваха ни само да се разхождаме край морето. В това време когато се разхождах се запознах с две девойки. Едната студентка, другата агрономка от Смолян.
към текста >>

100. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев