Търсене в текстове за 'Багдат'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология.
Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши! » Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания. Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти». Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват. Неговата история в България е повторение на Исусовата - окапалите в разврат осъждаха велегласно тия, които със светия си живот мълком ги изобличаваха.
към текста >>

2. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Но ще кажете: „нерде Шам , нерде Багдат".
София . 1920 . с . 86-87,88-94 „Учението за гредата е учение за собствеността . Ако твоят син е недостоен, извади гредата от окото си и го лиши от всяка собственост,за да не минава твоето имущество в ред поколения и да се вършат престъпления . Но ще кажете: „нерде Шам , нерде Багдат". Ако има нещо , което спъва нашия живот , то е учението за собствеността . Дохождаме на земята и се ангажираме с къщи, ниви, караме се с баща, майка, сестри, братя, съдим се, докато дойде ден да ни задигнат от тука. Синът казва: „Замина баща ми, не можа да разреши този въпрос, но аз ще го разреша, ще видя как да се разпредели наследството и собствеността" . Осем хиляди години човечеството решава въпроса за собствеността и тоя въпрос още остава нерешен .Христос казва: „извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи света". Тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат.
към текста >>

3. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

Когато тя използува играта на Русия с една глупава работа за нея - кому да даде Македония, на Сърбия или България - игра, която накара руската дипломация да забрави временно своята мирова политика - и заедно с Англия разделиха в сфери на влияние Турция, тъй че днес България се намира между самата империя (Германия) и новия й пазар, Багдатския велиат - то днес ние сме на пътя на Германия и с нея трябва да отидем доброволно, ако не искаме да ни унищожи.
Но нашата задача не е да съжаляваме Русия, освен ако не е само да отбележим, че тя като съсипваше България заради Дарданелите, тя ги изгуби за дълго време. Тъй е то, когато тя беше благословила Балканската война с умисъл България да бъде разгромена, царят й пропъден и политически подчинена, че когато стана обратното, Русия беше изненадана, и в изненадата не съобрази да поддържа България до Царирад и Галиполи, което беше в полза на нейната вековна политика. Тъй че ние днес не сме под опасност да бъдем направени Задунайска губерния - едно нещастие, защото то би било регрес за нас, които в масата си сме по-културни от Русия. Ние днес сме пазени от Англия и Германия. Нашата опасност днес е по-скоро от страна на Германия. Когато тя използува играта на Русия с една глупава работа за нея - кому да даде Македония, на Сърбия или България - игра, която накара руската дипломация да забрави временно своята мирова политика - и заедно с Англия разделиха в сфери на влияние Турция, тъй че днес България се намира между самата империя (Германия) и новия й пазар, Багдатския велиат - то днес ние сме на пътя на Германия и с нея трябва да отидем доброволно, ако не искаме да ни унищожи. В това отношение тя много лесно може да постигне целта си с помощта на нейните Румъния и Турция. Но у нас има достатъчно ум да не се изпречваме срещу мощната тевтонска държава, па и ако ли бъдем глътнати, това няма да бъде регрес за нас - ще влезем в по-културна държава. Залъгалката на Русия на Балканите през миналата година доведе грамадно за нея нещастие, но едно велико щастие - споразумение между Англия и Германия по спорните им въпроси в Азия. Тъй че днес Русия наистина срещна двете най-велики сили по пътя си на юг. Русия се стремеше за два изхода за своята търговия - Персийския залив и Дарданелите.
към текста >>

Според този договор Англия се съгласява Германия да построи Багдатската железница чак до Басора на морето.
Както е известно, всички велики сили се възползуваха от разгромяването на турците, и си взеха своя дял от плячката. Това стори, разбира се, и Англия. Англо-турският договор е сбор от няколко конвенции, които са сключени при едно разбиране по въпросите не само между Англия и Турция, а и между Англия и Германия. Това е един вид тройно съглашение от извънредно голямо значение. С него се решава въпроса за главните съобщения между Европа и Азия. Според този договор Англия се съгласява Германия да построи Багдатската железница чак до Басора на морето. В замяна на тая отстъпка, тя добива правото, да назначи двама администратори-англичани в Управителния съвет на Багдатската железница. Освен това ней се предоставят повечето места в администрацията, която ще се грижи за плаването по реките Тигър, Ефрат и Шат-ел-Араб. Портата признава също тъй протектората на Англия въРху Ковеит, който постоянно ще се разширява. Заедно с това тая концесия на Англия в съдружие с Германия се отпущат и твърде важни концесии за петролей. Плаването по реките ще се даде на една компания, в която 30 на сто ще има участие Англия, 25 на сто Турция и 25 на сто Германия.
към текста >>

В замяна на тая отстъпка, тя добива правото, да назначи двама администратори-англичани в Управителния съвет на Багдатската железница.
Това стори, разбира се, и Англия. Англо-турският договор е сбор от няколко конвенции, които са сключени при едно разбиране по въпросите не само между Англия и Турция, а и между Англия и Германия. Това е един вид тройно съглашение от извънредно голямо значение. С него се решава въпроса за главните съобщения между Европа и Азия. Според този договор Англия се съгласява Германия да построи Багдатската железница чак до Басора на морето. В замяна на тая отстъпка, тя добива правото, да назначи двама администратори-англичани в Управителния съвет на Багдатската железница. Освен това ней се предоставят повечето места в администрацията, която ще се грижи за плаването по реките Тигър, Ефрат и Шат-ел-Араб. Портата признава също тъй протектората на Англия въРху Ковеит, който постоянно ще се разширява. Заедно с това тая концесия на Англия в съдружие с Германия се отпущат и твърде важни концесии за петролей. Плаването по реките ще се даде на една компания, в която 30 на сто ще има участие Англия, 25 на сто Турция и 25 на сто Германия. В същност компанията ще бъде англо-германска.
към текста >>

4. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ей сега ще ви стане ясно.” После продължава: „Преди да се отиде в Багдат, трябва да се мине през Дамаск.” Грабва зелените печатарски изрезки - чернови и почва да ни извежда правилото.
Колко добре се чувствувам при тях, в топлата трапезария, при музиката на Аня, при великолепните менюта на Надя и мили подръпвания по ухото от Паша. Как бих ги слушала до среди нощи, ако не трябваше да се става утре рано в 5 ч. да се ходи при брат Боян - това мощно динамо на знания и метод, на тая плътно написана енциклопедия от научни знания. Ах, как той преподава! Когато решаваме някоя трудна задача и вижда, че не я разбираме, тогава той застава тихо, усмихва се многозначително, оставя ни да му се почудим малко и после казва многозначително: „Намерих. Ей сега ще ви стане ясно.” После продължава: „Преди да се отиде в Багдат, трябва да се мине през Дамаск.” Грабва зелените печатарски изрезки - чернови и почва да ни извежда правилото. Като изведем правилото, изведнъж трепва нещо у нас, ние се развикваме от радост и почваме сами да решаваме задачата. О, тогава всичко е лесно, тогава всичко тече по вода. Нашите зелени чернови си запазиха прозвището „дамаски”. А пък какъв велик майстор е да рисува по естествена история. Разните системи оцветява различно - просто като живи ги гледаш.
към текста >>

5. 1.3. Абубекир

Борис Николов

‘‘Във времето на халифа Харун-Ал-Рашид в Багдат настана суша.
Рамадан ходжа превеждаше, знаеше отлично български език, беше помак. Когато свърших приказката, жените се бяха разплакали. Абубекир беше дълбоко замислен. Рамадан ходжа каза: „Тази приказка трябва да я чуе народът в джамията.” Казвам му: „Позволено ли е друг да говори там освен ходжата? ” - „За онези, които Аллах е белязал е позволено.” На другата вечер джамията беше препълнена с народ. ‘‘Във времето на халифа Харун-Ал-Рашид в Багдат настана суша. Такава суша не беше запомнена и от най-старите хора. Дни, седмици, месеци - нито облаче по небето. Слънцето изгрява и залязва, опалва като пещ земята. Небето зачервено като огнен похлупак. Денем не можеше да се излиза на улиците.
към текста >>

6. 2.59. Свободата

Борис Николов

Живееше в Багдат богат търговец.
В погледа му се яви смут, изведнаж човекът извика: „Няма да ги ловя вече! ” Стори ми се, че очите му овлажняха. В присъствуващите се разнесе одобрителен шепот. Със Свободата върви радостта от живота. Сега заслужава да ви разправя приказката за „Малкото папагалче”. Живееше в Багдат богат търговец. Имаше жена и две момиченца. Къщата му беше като палат - наоколо голяма градина. Една вечер като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче. - Но каква птичка, какви шарки! Търговеца не беше виждал такова нещо: „Ще зарадвам жената и децата!
към текста >>

7. 2.66. Гърбавият роб

Борис Николов

2.66. ГЪРБАВИЯТ РОБ Във времето на Харун ал Рашид, в Багдат настана суша.
2.66. ГЪРБАВИЯТ РОБ Във времето на Харун ал Рашид, в Багдат настана суша. Такава суша не беше запомняна и от най-старите хора. Дни, седмици и месеци -нито облаче по небето. Слънцето изгрява и залязва, опалва като пещ земята. Небето зачервено като огнен похлупак. Денем не можеше да се излезе на улиците.
към текста >>

8. 2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)

Както и да е, берата са четва миналата седмица в конюшника вунятски, привод на когото не забавиха да напечатат исуитити с едно изложение от Шам до Багдат.
Това даде причина да се запрети свободното влизане при дяда Йосифа, защото неприятелити, казваха исуитити, му разваляли ума. Работата за няколко време са бе потаила и Боре поискал да са убрасни дяду Йосиф всред главата, щото да стане словом и делом папищашин, без човека да има от това ни най-малкото известие. Дяду Йосиф силно са упорствувал и решил вече да търси спасение на душата си. Исуитити усещат горе-долу работата и за да го умират, положиха труд и В[исоката] порта, желающа да меним вяра си, не забава да им даде берат, припознающа дяда Йосиф за патрик униятски. Всичко обаче бе черно преде очити на стареца, а решението му решение. Както и да е, берата са четва миналата седмица в конюшника вунятски, привод на когото не забавиха да напечатат исуитити с едно изложение от Шам до Багдат. Клети исуити! Понеделника до вечерта са мина с тишина. Във вторника же сутринта дядо Йосиф са загубва и тук дядо Йосиф, там дядо Йосиф, няма го. В два часа колкото калугери исуити има в Цариград са намериха на униятската църква и след един исуитски събор са строшава стаята на стареца, в какво да видат? Нищо друго, освен едни голи дъски.
към текста >>

9. 5.4.2.7. Писмо № 7

Появява се чума от към Багдат, нужно беше да се устрои карантинен пост и да се постави един лекар управител; при сичко, че бех заточеник, от всеки друг, предпочетоха мен да назначат за главен управител със 700 гроша месечно.
Тъй и писах на покойния Берковски да не бърза, да отпусне време на изхода си, да почака да видим като какво времената ще ни посочат. При сичко туй, той не ма послуша, избяга с няколко другари. Благополучни бяха, че не се хватиха. Под подобно едно благоволение като се намирах, не ми оставаше никакво съмнение, че ще мога да извърша това що желаех когато искам. Още повече, че управителния мезлич415 (идире межилиши) хранеше към мене една благосклонност относително до медицинските потребности. Появява се чума от към Багдат, нужно беше да се устрои карантинен пост и да се постави един лекар управител; при сичко, че бех заточеник, от всеки друг, предпочетоха мен да назначат за главен управител със 700 гроша месечно. Нещо, което у нас, ако и еднородци, не може да бъде. Подобни случки произхождат повечето от местния обичай; по тез места турци и християни бяха привикнали да се търпят едни други и да живеят без разлика едни от други; те имаха почти едни и същи обичаи: жените на християните имаха същото облекло, същият обичай както и туркините: както едните имат харемлик, тъй и другите. Когато някой християнин заправи сватба, призовава еднакво турци и християни; подобно правят и турците. С една дума у тях търпимостта и взаимните симпатии се види да са по-добре развити, отколкото у нас нетърпимостта и антипатията: привичката е второ естество. От това у тях се забелязва повече наклонност към благодеяние, отколкото у нас, към злодеяние.
към текста >>

0.60006594657898