Търсене в текстове за 'Аура'

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.
Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
към текста >>

2. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.
Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
към текста >>

3. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура.
Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре.
към текста >>

Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога.
Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя".
към текста >>

4. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога.
към текста >>

5. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши.
Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул.
към текста >>

6. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше.
Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
към текста >>

7. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока.
към текста >>

8. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята.
Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада.
към текста >>

9. 3_66 Ясновидци и светци

39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо.
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа. Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка.
към текста >>

10. 3_67 Котката, която мижеше

Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове.
Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята.
към текста >>

11. 3_68 Самозванецът

Въведе Паневритмията, а чрез нея създаваше поле на сили и аура, чрез която привличаше французите, които играеха Паневритмията малко по французки - малко по-танцувално и по-бързо.
Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да се преразказва и чак тогава интелигентните французи ще Го разберат. И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан. Стана проводник на Черната ложа. И той използува хищнически някои от методите на Учителя. Въведе Паневритмията, а чрез нея създаваше поле на сили и аура, чрез която привличаше французите, които играеха Паневритмията малко по французки - малко по-танцувално и по-бързо. По-късно там отиде и Ярмила, която бе балерина и знаеше вече добре упражненията, защото бе участвувала в онази група с Елена Андреева и Мария Тодорова, която записа точно упражненията. А ние с Ярмила и с фотографа Искренов заснехме всички упражнения. Така че, тя бе най-подходящата да предаде точно Паневритмията за французите. Но Михаил я отхвърли, защото не му изнасяше тя да показва и ръководи Паневритмията - тя знаеше Кой е дал Паневритмията и Кой е Учителят. А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител".
към текста >>

12. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава.
Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите.
към текста >>

Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас.
Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души.
към текста >>

13. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина.
Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба. Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете. Онези, които останаха в двора на "Опълченска" 66 и не прескочиха отвъд, в другия двор на Третия интернационал, останаха верни докрай на Школата. Аз не зная как комунистите ще се коригират.
към текста >>

14. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш".
След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук? " "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас. Какво запомнихте от мене? Случката с пианото показва колко струва непослушанието на ученика. А това, че днес няма "Изгрев", че той бе разрушен, не означава, все пак, че не е останала част от тази аура, от тези влияния, които се намират тук.
към текста >>

А това, че днес няма "Изгрев", че той бе разрушен, не означава, все пак, че не е останала част от тази аура, от тези влияния, които се намират тук.
И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас. Какво запомнихте от мене? Случката с пианото показва колко струва непослушанието на ученика. А това, че днес няма "Изгрев", че той бе разрушен, не означава, все пак, че не е останала част от тази аура, от тези влияния, които се намират тук. Затова обръщам внимание на следващите поколения - останете тук, на "Изгрева", за да се ползувате от аурата на Школата. Днес видимата Школа на "Изгрева" е разрушена, но Духовната съществува. Тя е неръкотворна и недосегаема за човешките ръце. Тя е в Чистота и Виделина, съградена от Словото на Всемировия Учител в Духовния и в Божествения свят. Амин!
към текста >>

Затова обръщам внимание на следващите поколения - останете тук, на "Изгрева", за да се ползувате от аурата на Школата.
Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас. Какво запомнихте от мене? Случката с пианото показва колко струва непослушанието на ученика. А това, че днес няма "Изгрев", че той бе разрушен, не означава, все пак, че не е останала част от тази аура, от тези влияния, които се намират тук. Затова обръщам внимание на следващите поколения - останете тук, на "Изгрева", за да се ползувате от аурата на Школата. Днес видимата Школа на "Изгрева" е разрушена, но Духовната съществува. Тя е неръкотворна и недосегаема за човешките ръце. Тя е в Чистота и Виделина, съградена от Словото на Всемировия Учител в Духовния и в Божествения свят. Амин!
към текста >>

15. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите.
Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му. Позволяваше също при частни посещения и срещи с приятели, които отиваха при Него по лична работа. Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите.
към текста >>

16. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят.
Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония.
към текста >>

17. 38. УЧИТЕЛЯТ РАЗКАЗВА ЗА ОНЗИ СВЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Постепенно аурата й се просветли и стана по-светла.
Повече от час за Новия й живот, който я очаква. Казах й, че трябва да има връзка с Бога. Да се моли. Казах й, че ще дойдат при нея светли братя, които ще я упътят и подкрепят. Заедно с нея казахме молитвата „Отче наш". Постепенно аурата й се просветли и стана по-светла. Тя се успокои и си отиде насърчена в новия свят, в който бе преминала преждевременно и за който не бе готова."
към текста >>

18. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си.
към текста >>

19. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя.
От всяко томче се изкарваше от 3000 до 3500 броя. Някои от тях се подвързваха в книговезницата на Изгрева. Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети.
към текста >>

20. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Софиянци са си отивали, но е оставала духовната аура от музиката на Учителя.
Песните са продължавали една след друга и през деня, та и през нощта. Така музиката на Учителя и песните Му са били занасяни там, научавали са ги и на някоя и друга песен от Учителя. Но друго е важното, което не се знае. Когато са изпълнявали песните на Учителя, те са сваляли от Небето живият огън от песните на Учителя. При такива случаи е имало посещение от Невидимия свят и всички присъствуващи са усещали това и са били намагнитисвани. Софиянци са си отивали, но е оставала духовната аура от музиката на Учителя. Тези, които са били определени точно те са влизали в братските кръжоци. Това е бил един от методите на Учителя, да се привлекат в братските кръжоци онези души, които са се преродили като българи, за да направят контакт със Словото на Учителя. Ето защо през 1992 г. музикантите тръгнаха по земята българска да разнасят музиката на Учителя. Те изпълняваха Завета на Учителя от времето на Школата.
към текста >>

21. СЪДЪРЖАНИЕ

В тяхната аура – Швейцария 18.
Добрата оценка 13. Трите изпита 14. Нестинари 15. Златният век 16. Двете ръце 17. В тяхната аура – Швейцария 18. България 19. Бялата смърт 20. Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22.
към текста >>

В НЕГОВАТА АУРА 22.
В тяхната аура – Швейцария 18. България 19. Бялата смърт 20. Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22. Спите ли...сънувате ли? 23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24. Далечни гости 25. Планът на небето е такъв 26. Кой е автора?
към текста >>

22. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

В неговата аура III.
Галилей Величков ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО I. По неговите стъпки II. В неговата аура III. Под небесната дъга на Словото София -1970 -1980 г. ГАВРИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ БРАТ ГАЛИЛЕЙ (21.XI.1909-З.ХII.1985) Посвещавам тези страници на верния и предан ученик АВЕРУНИ Тези страници съдържат повествование за опитностите на ГАВРАИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ, брат ГАЛИЛЕЙ, ученик от Всемирната школа на Бялото Братство в София, ръководена от Великия УЧИТЕЛ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, БЕИНСА ДУНО в България от 1900 до 1944 година. ПРЕДГОВОР Ние, които бяхме съвременници, последователи, приятели и ученици на УЧИТЕЛЯ, имаме основанието да отбележим Неговото присъствие така, както сме Го възприели. Съзнаваме трудността да се предаде образа Му. Съзнаваме и нашата непохватност.
към текста >>

Ние се подвизавахме с Него, видно от написаните редове, а Вие, ако успеете да направите контакт с хилядите беседи, ще се потопите в Аурата Му.
Нашият опит да разкажем за УЧИТЕЛЯ е твърде скромен. Нещо повече, убедени сме, че Неговият Образ ще изградим заедно с Вас. Защо мислим така? От нас ще получите представа за някои моменти от съвместния ни живот, а Вие ще прибавите личните си впечатления от контакта с Неговото слово. Това е първата предпоставка, за да станете „съавтори" в трудната и непосилна задача. Ние се подвизавахме с Него, видно от написаните редове, а Вие, ако успеете да направите контакт с хилядите беседи, ще се потопите в Аурата Му. Така, чрез взаимни творчески усилия, през един по-дълъг период ще изградим Образа на Учителя, с Когото дълго бродихме по тази земя. Годините на общуване с Него са отлетели във вечността. Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени. А те ще бъдат винаги свежи и поучителни, защото са изживяни със свещения трепет на душите. Нещо друго.
към текста >>

23. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви.
Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха! Един ден настъпва нов момент във внимателните стъпки на ученика Аверуни. УЧИТЕЛЯТ открива още едно име - Илрах! Какъв е случаят? Каква е била духовната обстановка?
към текста >>

24. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила.
към текста >>

25. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Ще лекуваш с успех, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура.
Той внимателно следеше всяка мисъл, търпеливо изчака края на моето изложение. Ето че Той проговори: - Дотук, доводите "за" и "против" следването ти в чужбина са добри. Медицинската наука искаш да усвоиш, но може би не знаеш, че през този живот не трябва да повтаряш пътя, изминат през минал живот. Ти си бил лекар. Но сега се намираш в друга фаза на своето развитие. Ще лекуваш с успех, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура. Ти ще лекуваш, но няма да има кой тебе да лекува, защото си отворена верига. Наподобяваш събирателна леща. Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите. Но когато поемеш повече болезнени състояния, ще рухнеш. За сега не си роден за медик!
към текста >>

Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ.
Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи! " Тялото страда, но то носи здрав и силен дух! Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ. Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник?
към текста >>

" Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура.
Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник? " Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

26. І.14. НЕСТИНАРИ

Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия.
Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат. Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост. Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически.
към текста >>

27. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента.
Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот! УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува. Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване. В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента. Изтичането и втичането у тебе е уравновесено. Ти имаш контакт с хранилището на живота в природата, където са изворите на жизнеността. Ти ще поемаш болезнените състояния, без да навреждат твоето здраве. Системата за трансформиране на енергиите у тебе е добре изградена. Ето защо ти си лечител по природа и ще бъдеш търсен като лекар.
към текста >>

28. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ Вишните на китния Изгрев бяха отрупани със сочен и ароматен плод.
17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ Вишните на китния Изгрев бяха отрупани със сочен и ароматен плод. В страните, където това дърво расте и се развива, познават лечебността и хранителността на вишната. Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини, багрилни вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения. УЧИТЕЛЯТ обичаше този плод. Той Го препоръчваше както в сурово състояние, така и във формата на сладка, конфитюри, желета и сиропи. Слънчевият следобед, в който посетих УЧИТЕЛЯ, бе един от онези, определен от добрите домакини на Изгрева за вишнобер.
към текста >>

Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария.
Там си дават среща велики разумни същества, които слизат да помагат на човечеството. Тези същества, завършили своята еволюция, работят за повдигането на обитателите на нашата планета, живущи в растителното, животинското и човешкото царства. На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели. Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение.
към текста >>

В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява.
Тези същества, завършили своята еволюция, работят за повдигането на обитателите на нашата планета, живущи в растителното, животинското и човешкото царства. На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели. Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение. Това е тайната за интересния на нашето време обществен живот на швейцареца.
към текста >>

Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура.
На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели. Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение. Това е тайната за интересния на нашето време обществен живот на швейцареца. Един ден, когато човечеството приеме Божествените идеи за смислен и разумен живот, примера на швейцарците ще стане ежедневие за всички народи.
към текста >>

29. І.18. БЪЛГАРИЯ

Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

30. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

В НЕГОВАТА АУРА Част II 22.
В НЕГОВАТА АУРА Част II 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ? В светлината на Словото, редица проблеми и въпроси намериха своето разрешение. Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно определение. Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение.
към текста >>

31. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

В аурата Му ставаме едно с Него.
Надхвърляме границите на познатите три измерения. Диханието на вечността докосва съзнанието ни и ние надрастваме себе си. Разбираме по-лесно трудното, несъизмеримото. Безкрайно малкото и безкрайно голямото не са проблеми за нас. Неразказуемо е преживяването на Неговото присъствие. В аурата Му ставаме едно с Него. Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ! На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места.
към текста >>

32. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува. В младежа, д-р Петър К. Дънов, Който му подава ръка, той познава УЧИТЕЛЯ, съзира Божествен Дух и разбира, че България е определена да бъде люлка на една школа, която ще трасира пътя на Славянството към шестата раса - заветна бъднина на човечеството. Вдъхновен от идеите на необикновеното духовно възраждане, Пеню Киров посвещава целия си живот на вярно и предано ученичество.
към текста >>

33. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина.
Но имаше и нарушители. Те закъсняваха и по няколко минути, и по-дълго време. Не бе прието да се правят бележки. Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината. Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

34. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Само в такава аура съзнанието разбира словото.
Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа. А всяка изпята песен освежава душата. Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ. Точно в 5 часа сутринта, вратата на салона се отваря. С библия в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза. Изправени Го посрещаме.
към текста >>

35. ІІ.33. ЛУНАТА

Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели. Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана.
към текста >>

36. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.
Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздуха, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият Изгрев може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на УЧИТЕЛЯ, или Неговите утринни лекции.
към текста >>

37. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души.
Ученици от Младежкия Клас можеше да посещават Общия Клас. Но ученици от Общия Клас, където бяха семейните, не бе им позволено да посещават Младежкия Клас. Бяхме млади, хубави и момите, и момците. Сега, когато това разказвам, сме побелели старци, но тогава бяхме хубавици и красавци. Бяхме влюбени един в друг явно, или тайно. Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души. Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише. Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен.
към текста >>

38. ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА

Пеехме песни, движехме се в аурата на Учителя и всичко бе Божествено.
64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА По време на Школата заварихме старите приятели, които ни разказваха за първите начални години, когато се е разраствало Братството. Слушахме през какви мъчнотии и препятствия са минали. За нас младите всичко около нас беше Братство и Любов. Изгревът съществуваше, Салонът беше построен, Учителят си беше на мястото и Паневритмията се движеше в своя кръг. Какво да искаме повече? Пеехме песни, движехме се в аурата на Учителя и всичко бе Божествено. Но възрастните приятели ни разказваха за големите борби, които са имали с църквата, свещеничеството и общественото мнение, което е било отрицателно настроено срещу Учителя. Ние заварихме почти същото отношение на обществото към Изгрева, но малко по-смекчено. От време на време в някои от столичните вестници имаше статии с нападки, лъжи и хули срещу Учителя. Най-често се явяваше някой съмишленик на Учителя, който със своите грешки и недостатъци направи беля към себе си, към семейството си, стане скандал и след това всичко се хвърля върху Учителя и Учението Му. Така че, ние бяхме първите противници на Учението на Учителя, с нашите недостатъци.
към текста >>

39. ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ

Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо.
Беше сложил двете си ръце под диафрагмата и се беше превил. Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна. Дадох й съвет, но поех болката й. Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо. В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя. Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение? Колко малко знаем за живота на човека на земята.
към текста >>

40. ІІІ.124. Творчеството на Галилей Величков

По неговите стъпки 3.. В неговата аура 4.
124. Творчеството на Галилей Величков 1. „Изгревът" - поместено в "Изгревът пее и свири, учи и живее", том I, стр. 5-108 2. По неговите стъпки 3.. В неговата аура 4. Под небесната дъга на Словото 5. Послания за учениците от Школата на Учителя 6. Словото на Учителя - духовната храна на ученика 7. Школата на Учителя - истинският живот на ученика Забележка: По т.2 и т.3 са собственоръчно записани спомени на Галилей и подготвени лично от него за печат. По т.4 - Летопис на Вергилий Кръстев по лични записки и магнетофонни записи.
към текста >>

41. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество.
II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит.
към текста >>

42. 6.15. Космичната вълна на любовта

Бе интересно, че в който народ отиде и се върне след това на Изгрева, тя донасяше част от аурата на този народ.
Занесла е от Него поръчението и писмото на Учителя. И не след дълго време този човек, когото го готвеха да го обявят за Миров Учител, Помазаник на Небето, той след един месец се отрече и разтури този теософски „Орган на звездата" и си дойде в своето естествено състояние на един скромен ученик, без тези претенции и титли, които му възлагаха теософите. Това е една голяма мистерия с него. Магдалена действително заинтересува доста хора в Италия. Там имаше някаква любов и може би се е омъжила. Бе интересно, че в който народ отиде и се върне след това на Изгрева, тя донасяше част от аурата на този народ. Като се върна от Испания, дойде с една цигулка и като трубадур облечена. Магдалена играеше едни медиумични роли, които за мен представляваха не само интерес, но ме караха да мисля задълбочено, да видя как един Учител може да изпрати един посланик и този посланик действително да донесе от флуидите на този народ. И след това Учителят работеше с флуидите на този народ. Магдалена беше като една антена. Конкретни задачи бяха й поставяни от такова естество, че тя повечето трябваше да говори за беседите на Учителя и да се търсят начини, дали могат да излязат на чужди езици.
към текста >>

Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява.
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм.
към текста >>

Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

43. 6.19. Край на първото действие

Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството.
С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи. Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях.
към текста >>

44. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града.
Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради.
към текста >>

45. 6.34. Астрокосмична синтеза

Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята.
Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
към текста >>

46. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица.
Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук? " Аз му отговорих, че за пръв път идвам с моята майка в Берлин. На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица. Виждах войските му, самолетите, подводниците, и цялата тази картина нямаше Небе. В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън.
към текста >>

47. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя двойник от аурата на Своето физическо тяло.
В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите. Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя двойник от аурата на Своето физическо тяло. Посещенията започнаха да стават редки, Той ставаше мълчалив и често затваряше Своите очи. Сестра Савка - една от първите стенографки, непрекъснато беше около Него. Приятелите обикаляха около Неговата стая с една затаена мъка, която не можеше да се сподели. Спомням си, няколко дни преди заминаването Му бях отишъл с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции.
към текста >>

48. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Тя действа върху аурата на земята.
Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после долините. Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост.
към текста >>

49. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

В тяхната аура - Швейцария - 95 18.
Добрата оценка - 81 13. Трите изпита - 83 14. Нестинари - 88 15. Златният век - 91 16. Двете ръце - 93 17. В тяхната аура - Швейцария - 95 18. България - 97 19. Бялата смърт - 99 20. Последната кибритена клечка -100 21. Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22. Спите ли... сънувате ли?
към текста >>

Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22.
Двете ръце - 93 17. В тяхната аура - Швейцария - 95 18. България - 97 19. Бялата смърт - 99 20. Последната кибритена клечка -100 21. Двете свещи за дядо Благо -103 В неговата аура, част II 22. Спите ли... сънувате ли? -105 23. Пратеници от ангелските светове -107 24. Далечни гости -109 25. Планът на небето е такъв -110 26.
към текста >>

50. 3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА

МАРИЯ ТОДОРОВА

А другото, че четеш, че слушаш, че одобряваш чутото и прочетено понеже си в присъствието на аурата на Учителя това е само твоя привилегия.
А може и да се размине, както направиха това стотици българи. А вътрешното определение е много труден процес - той е непрекъснат, който се осъществява ежедневно и с годините. Ти, който си влязъл в това Учение се определяш ежедневно, ежечасно и да не говорим за годините, през които преминаваш. Определяш се ще служиш ли на този жив Бог или не, ще прилагаш ли това, за което си научил от Словото и за което си дошъл на земята и как ще издържиш ежедневните си изпити. Е, това е важното. А другото, че четеш, че слушаш, че одобряваш чутото и прочетено понеже си в присъствието на аурата на Учителя това е само твоя привилегия. Онези от вас, които не сте срещнали Учителя, както по съборите, така и по време на Школата то вие ще го срещнете в Словото му. А ще се доближите до него чрез Словото му в неговите беседи, а дали ще го срещнете в Словото му това зависи от вас и от вашето съзнание дали ще може да се запали една малка искра във вашето съзнание от Словото на Учителя да се пробуди то и да преминете в онзи път на ученика, където трябва да прилагате неговото Слово. Ние се срещнахме с Учителя по различно време. Той лично ни издирваше като че ли бяхме посети като семена в браздите в българската нива и дойде време да израснем като житни класове. По онези невидими пътища чрез които бяхме посети ние прииждахме в Школата му в разстояние на 22 години.
към текста >>

51. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора.
Те съпътстваха Учителя от началото на века и десетки години те го придружаваха и постепенно техния брой нарастваше, за да стигнат в съборите на Търново на 500-600 човека. Тези възрастни приятели за нас бяха израз на авторитет, който изискваше безпрекословно подчинение и съобразяване с онези норми на морал, който те изповядваха. Техният морал за нас, младите беше едно ограничение и беше един затвор. За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък. А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас. И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за етиката. Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато.
към текста >>

Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата.
Тези възрастни приятели за нас бяха израз на авторитет, който изискваше безпрекословно подчинение и съобразяване с онези норми на морал, който те изповядваха. Техният морал за нас, младите беше едно ограничение и беше един затвор. За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък. А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас. И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за етиката. Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време.
към текста >>

52. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Те живееха в един свят на опиянението от аурата и присъствието на Учителя.
Ученик е онзи, който учи и изпълнява волята на Учителя, а ние бяхме слушатели тогава. А какви сме сега? Може и сега след 50-60 години да сме отново слушатели, но все пак сме запомнили нещо, научили сме нещо, имаме някакви опитности, а това е едно вътрешно знание, което не е малко поне за нас. Ето сега ме запитвате къде бяха първите сбирки на Учителя. Аз просто се учудвам как така стана, че навремето възрастните приятели, които ние заварихме като младежи, това нещо не го записаха и не го документираха. Те живееха в един свят на опиянението от аурата и присъствието на Учителя. Аз се учудвам как така се случи, че ние, които бяхме млади тогава също не го записвахме и не си държахме дневници. Дали смятахме, че това не е важно, а важното бе изявата на Учителя и неговото Слово. Добре че се намериха хора, които стояха и стенографираха и това всичко се напечати. Тези хора -стенографите, изпълниха една голяма работа и в това отношение постъпиха като ученици - изпълниха Волята на Бога да се запише Словото на Учителя, Словото на Духът Божий. За всеки ученик е строго определено каква работа има да свърши в своят живот.
към текста >>

53. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития.
След това пиехме топли чайове. Това ни предпазваше от простуди и заболяване. Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития. И така времето се промени, застудя, заваля дъжд и започна да прехвърча суграшица. Онези, които имаха повече дрехи трябваше да отделят за онези, по-леко облечените. Това бе една грижа за ближния. Това бе една естествена проява на обич и грижа към нуждаещите се. Тогава някой казваха: „Учителят знае всичко, той знае от какво имаме нужда и не трябва да се безпокоим".
към текста >>

54. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА Когато влезнахме в Школата смятахме, че започваме да се занимаваме с големи въпроси и то толкова големи, от които зависят съдбата на човека, както и съдбата на цялото човечество. От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме. Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние. Но да не смятате, че това беше непрекъснато. Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя. Тези състояния бяха периодически и онези, които влизаха в тях можеха да се ползват. А иначе когато тръгвахме по своят път и когато се приземявахме долу на земята с нашето несъвършенство имаше много сълзи и огорчения. Да не смятате, че в Школата само се седеше и се слушаше Словото на Учителя, че се пееха само песни и се играеше Паневритмия.
към текста >>

55. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА Когато влезнахме в Школата смятахме, че започваме да се занимаваме с големи въпроси и то толкова големи, от които зависят съдбата на човека, както и съдбата на цялото човечество. От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме. Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние. Но да не смятате, че това беше непрекъснато. Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя. Тези състояния бяха периодически и онези, които влизаха в тях можеха да се ползват. А иначе когато тръгвахме по своят път и когато се приземявахме долу на земята с нашето несъвършенство имаше много сълзи и огорчения. Да не смятате, че в Школата само се седеше и се слушаше Словото на Учителя, че се пееха само песни и се играеше Паневритмия.
към текста >>

56. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни?
Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха. В салона бяха наредили столове и всеки се насочваше да седне по-напред, за да слуша по-добре. Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни? стол и ъгъл на салона. По-възрастните приятели вече си бяха приобщили привилегията да имат постоянни места и ние не смеехме да седнем на техните столове, защото получавахме остри забележки, стигаше се до скандал, а с това нахълтваше дисхармония в салона и Учителя като идваше виждахме строгото му лице и тогава употребявахме доста усилия чрез песни и молитви да възстановим хармонията в салона. Иначе нямаше да има беседа Чувствувахме се всички виновни и затова ние, по-младите оставяхме тези места да стоят празни, дори когато някой от възрастните приятели и да не присъствуваха в салона. Някои си бяха донесли специални столове с облегалки от вкъщи. А да знаете как ни се искаше на нас, младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща.
към текста >>

Тогава си казвах, че това е от аурата на Учителя, защото всички бяхме в едно особено състояние.
Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите. След беседата ние пеехте песни, после излизахме от салона и се събирахме около Учителя и го запитвахме за някои неща, за да разясни някоя неразбрана мисъл от беседите. Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори вътрешната завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом. Обикновено обстановката при всяка беседа бе особена. Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите усещах, че целият въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него. Тогава си казвах, че това е от аурата на Учителя, защото всички бяхме в едно особено състояние. Веднъж запитах Учителя, а той каза: „Тук бяха дошли много души от безкрая на Вселената и не мислете, че сте само вие тук. Салонът е пълен с невидими слушатели, дошли от безкрая на Вселената, а вие сте застанали на тези столове и за тях представлявате като каменни статуи. Те са живите слушатели и това повдигнато състояние на душите си вие дължите на тяхното присъствие. Това е Невидимата Школа, която присъства тук в този салон и това са възвишени същества, представители на още по-възвишени светове, където окултните ученици в тази невидима школа са души и където Божественият Дух ги огрява и те разцъфтяват като лотос. Това е пробуждането на човешката душа.
към текста >>

57. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ.
Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя. Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е изморен, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал. Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях.
към текста >>

За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея.
Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е изморен, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал. Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието.
към текста >>

58. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Ние се срещахме с него с десетилетия и бяхме в неговата аура и бяхме неговото обкръжение.
Ето как в Словото на Учителя бяха дадени образи и модели, за да бъдат ориентир за учениците, за да не се загубят по своя път. Много пъти през годините се повтаряше нееднократно, че учениците понякога се загубваха в това Слово поради тяхната недобра подготовка като се оплитаха в своето несъвършенство и недъзи, понеже нямаше точни образци на Словото в Школата. Тогава Учителят казваше: „Гледайте какво Учителят върши, вършете и вие това същото". Колко хубаво е казано. А неговия живот бе поставен пред нас в своята пълнота и бе на показ и на яве. Ние се срещахме с него с десетилетия и бяхме в неговата аура и бяхме неговото обкръжение. Нямаше нищо скрито и покрито в живота на Учителя на Изгрева, така както бе Словото му, такъв бе и животът му. Неговият живот и живота на това Слово бяха в едно и също единение с Духа Божий. Минаха години, някои остаряха, заминаха си от този свят и като прелетни птици отлетяха в небесната си родина, а други птици долетяха и това бяха младите попълнения. Накрая ние успяхме да разберем израза: „Най-великият образец за ученика е неговият Учител". Това го разбрахме поколението от Школата, защото срещнахме Учителя в плът и кръв и в образ и чрез Слово.
към текста >>

59. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока.
Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
към текста >>

60. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост.
Те ги приемаха външно като жени, макар че се обръщаха с думите: брат и сестра. По-късно много от сестрите се отклониха, ожениха се за външни хора, напуснаха Изгрева, но някои останаха верни, а други се изпозагубиха. На тяхно място идваха други и състава пак беше същият - две трети жени. Онези от братята, които направиха отклонение някои починаха, други напуснаха Изгрева, а на тяхно място дойдоха нови, за да попълнят състава от една трета. Този състав създаваше много проблеми, създаваха се възможности за много клюки и за чувствени увлечения в двете посоки. Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост. Това го чувству-вахме от присъствието на Учителя и изливане на Божествения Дух към него. Това състояние на много хора позволяваше да се чувствуват като лекокрили птици, реещи се по небето и да кацват някъде на някоя стряха и да чуруликат и да чуруликат. Тогава излизаше стопанина на стряхата и ги приветстваше и накрая ставаше общо чуруликане. Така се създадоха връзки, които в началото си бяха чисти, невинни, пълни с блян. Но постепенно личността идваше да вземе своето си, раздвижваше се чувствения свят у хората, развързваше се и кармата и накрая идваше нечистото отношение на някого си и той опорочаваше всичко.
към текста >>

61. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго.
Бог е дълготърпелив и Бог е благ - тук разбрах тези неща. Много пъти по такива поводи Учителят бе казал неведнъж пред мен: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват". Аз също съм имала такива опитности с Учителя. Бях при него на разговор, изведнъж той спря да говори с мен, промени си видимо израза на лицето, изправи се в стаята и зае официалната си поза. Аз се усетих, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо. Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго. Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето. Даде ми се само за миг и след това отново ми се затвориха очите. Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата. Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор.
към текста >>

62. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си.
към текста >>

63. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е.
Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот. Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан.
към текста >>

64. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

И каквото от теб излиза, то влиза в храната като енергия, като флуиди, като аура, като движение и като състояние.
А на мен ми вървеше много да готвя. Спореше ми и ми идваше отръки. Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо. А като сготвя всички си облизваха пръстите. То не беше само до това какво ще готвиш, с какво ще готвиш, но как го готвиш и с какво умение го правиш и най-важното какво влагаш в него от себе си. И каквото от теб излиза, то влиза в храната като енергия, като флуиди, като аура, като движение и като състояние. Ето това прави една сготвена храна добра и прочува готвача. На Търново разлях с черпака храната, всички си взеха блюдата и засърбаха. Учителят сръбна с лъжицата два-три пъти пък се спря, изправи се от стола си, огледа ме и каза: „Всяка паница струва по сто лева". Всички учудено гледаха Учителя и мене. Той се усмихваше, беше доволен от моята работа.
към текста >>

65. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя.
А ние имахме връзка със света, ние бяхме студенти, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за новото Учение, говорехме за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, то в салона попадаха на старата Попова, която станала си движеше ръцете в различни посоки и проваляше всичко. После те ни се усмихваха подигравателно, когато се връщаха в града. Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в пространството и да отиде в друга галактика. А ние тогава смятахме, че сме длъжни и че сме определени да предадем Учението на българския народ. А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя. Това бе работа на онези сили, които воюваха срещу Учителя и срещу Школата и тези наши „приятели" ставаха понякога оръдия и то неосъзнати проводници. Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха внушения, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя. Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора. И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията. И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света.
към текста >>

66. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

А това бяха обикновени личности, които имаха известни долавяния от Невидимия свят, които се усилваха понеже бяха тук на Изгрева в аурата на Учителя, която аура действуваше като трансформатор и засилваше и увеличаваше тези техни долавяния.
Гледач на боб". С това се изчерпиха неговите претенции за ясновидство и пророчества. По-късно той заплати с живота си за своето отклонение. Особено бяха дейни ясновидците на Изгрева. Тук всеки се стараеше да показва колко е духовно издигнат, като борави с пророкуване, с предсказания, с ясновидство. А това бяха обикновени личности, които имаха известни долавяния от Невидимия свят, които се усилваха понеже бяха тук на Изгрева в аурата на Учителя, която аура действуваше като трансформатор и засилваше и увеличаваше тези техни долавяния. Аз също бях чутка към тези неща, имах отношение към тях дори до края на живота си и можех много добре да преценявам нещата. Имах възможността да контактувам с всички така наречени ясновидци на Изгрева, с всички, които имаха някакви способности, но те се заключаваха само в известни долавяния и опитвания на някакви сигнали от Невидимия свят. Учителят беше при нас и аз винаги когато имах нужда се отнасях до него, а неговата дума бе закон за мен. А чрез него може да сравнявам тези изяви на ясновидците на Изгрева. Моето заключение бе, че у тях имаше една неорганизираност и биваха подмамвани от тези долавяния в зависимост от кое поле от Невидимия свят идваха тези предсказания.
към текста >>

67. 267. АПАРТАМЕНТЪТ НА ЦЕКО

Учителят отначало не беше съгласен да се прекарат електрически жици и да се прекара ток на Изгрева, защото атмосферата и аурата на Изгрева беше друга, тук духовното излъчване от присъствието на Учителя бе такова, че прекарването на електрически ток означаваше, че като се прекара електричество то във въздуха ще се проектират и двата проводника на електричеството - положителния и отрицателния.
Стремежът беше едно, а да се работи неуморно върху себе си беше друго, а да се отстоява беше трето. Ние се стремяхме към идеалното значение на думите „брат" и „сестра", което означаваше едно духовно общение към един висок идеал и стремеж на човешката душа да направи връзка с Бога. Та този брат Цеко по професия беше електротехник и той подпомагаше безкористно много приятели от Изгрева особено, когато се прекара електричеството на Изгрева. Той беше в центъра на тази работа, а колко жици прекара в бараките на Изгрева и колко електрически крушки светнаха - безброй бяха. И това бе негова заслуга. Учителят отначало не беше съгласен да се прекарат електрически жици и да се прекара ток на Изгрева, защото атмосферата и аурата на Изгрева беше друга, тук духовното излъчване от присъствието на Учителя бе такова, че прекарването на електрически ток означаваше, че като се прекара електричество то във въздуха ще се проектират и двата проводника на електричеството - положителния и отрицателния. А ние достатъчно си бяхме наелектризирани с нашите състояния, които често отиваха в отрицателна посока и да се прекарат жици оголени върху покривите означаваше да спим и да живеем под един такъв похлупак на двуполюсни електрически заряди. Във връзка с това Учителят каза: „На Изгрева не трябва електрическо осветление, не трябва електричество, защото много го има тук". Учителят се усмихна, огледа всички и каза: „Има го много у братята и сестрите". И наистина какви ли не буреносни облаци преминаваха у нас, какви ли не гърмежи, че тътени, че светкавици се развихряха понякога у нас и над нас, накрая идваше дъжд и много от потърпевшите плачеха и ронеха сълзи. А това беше символичния дъжд на Изгрева.
към текста >>

68. 58. МОМЕНТАЛНО ИЗЛЕКУВАНЕ ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ

Ние влязохме при Него и потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека.
Да Ви оставя адреса", продължава човекът в отчаяние. „Кажете й много здраве от мене", казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подава ръката си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и от далеч без да има нужда да ходи при болния с такси или с файтон. Ние влязохме при Него и потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека. Нито когато излязохме си спомнихме за него, нито по-късно. След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена си. Заинтересувах се за тях. Разпитах наши сестри, които им бяха близки, главно сестра Янакиева. Разказах й случая, на който бях свидетелка.
към текста >>

69. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя.
Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла. Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя. Също като Йосиф и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън. Може би пак ще се отвори тази нощ небето и ще видя ангели да слизат и излизат и да пеят хвала за Този, Който отдавна е дошъл на земята и стъпил на Изгрева. Мисля си, фантазирам си и вървя... Отваря се една врата. „Наталия, добре дошла! Какво правиш?
към текста >>

70. 72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ

Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура.
Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят! '? Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина. Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано. Да. Преминаха като дъх трите незабравими дни на първия за мене младежки събор и една сутрин в 4 часа натоварени на камиони поехме пътя за Мусала.
към текста >>

71. 13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН

Петър Камбуров

И наистина, всеки който е имал възможност да остане след събора да прекара 30-40 дни при Учителя, под неговата благодатна аура помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря.
„Иди, каза - продай зелето, стегни си багажа и заминавай за Търново." Към края на септември 1920 г. бях в Колибата в Търново. Тук заварих края на събора. Учителят с около 50-60 души бяха останали там. Както от после разбрах, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки който е имал възможност да остане след събора да прекара 30-40 дни при Учителя, под неговата благодатна аура помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. Брат Константин Иларионов ми предаде ключа и аз се настаних там, като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня у тях. Но понякога, когато валеше, а особено през зимата, когато падна сняг много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти: захар, ориз, картофи, лук и др., че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство. Зимата не закъсня да ме споходи.
към текста >>

72. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него.
Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо. Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него. Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като вътрешна потреба, като онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човешките ни души. Школата на Учителя бе школа за човешките души, като Учител на тази школа бе Словото, което слизаше отгоре и се даваше чрез Учителя -Беинса Дуно. След заминаването Му ние усетихме болезнено Неговото отсъствие. Защо ли? Нямаше човек, който да нямаше някакъв житейски проблем и всеки от нас тутакси отиваше при Учителя, споделяше с Него болката, мъката и тутакси получаваше онази помощ, която бе пътеводна звезда в пустинята на нашия житейски друм.
към текста >>

Освен това, те са създадени през време на Школата на Учителя и в присъствието на Учителя, когато човешкият дух е влизал в общение с Божествения Дух на Учителя, къпал се е в Неговата аура и оттам тези идеи и тези мелодии са се вливали в Божественият океан на Учителя в Неговата човешка душа, а Неговият творчески човешки дух е сътворявал онзи Божествен лъч на хармония и творчество, дошъл и слезнал от Словото на Учителя.
в света където се твори хармонията от звуци и форми във Вселената се свалят тези песни на Учителя. Песните на Учителя са песни и хармония на живота на Неговото Слово, а Словото на Учителя е Глава на Истината на Божествения Дух. Затова в бъдеще всички автори на песни са автори, които имат право на проявление в среди, които са приятелски настроени към тяхното творчество. На въпроса, че през времето на Учителя също се създаваха братски песни, че са изпълнявани през времето на Учителя в Негово присъствие, както и факта, че са издадени в отделна книжка още през 1927 г. под надслов „Братски песни", можем да отговорим следното: тези песни са създавани по идеи на Учителя както по текст, така и по мелодия. Освен това, те са създадени през време на Школата на Учителя и в присъствието на Учителя, когато човешкият дух е влизал в общение с Божествения Дух на Учителя, къпал се е в Неговата аура и оттам тези идеи и тези мелодии са се вливали в Божественият океан на Учителя в Неговата човешка душа, а Неговият творчески човешки дух е сътворявал онзи Божествен лъч на хармония и творчество, дошъл и слезнал от Словото на Учителя. Всички песни са били одобрявани от Учителя? като на някои от тях е коригирал текста, а на други мелодията. В разстояние на 22 години тези песни се пеят в присъствието на Учителя и те са възприети като оригинал и съставляват една част от творчеството на Учителя, дадени под заглавието „Братски песни". Тези песни имат автори, но тези автори възприемаха тези песни като изява на онзи братски дух на общение със Словото на Учителя дадени най-добре в песента „Братство, единство". По този начин ние не желаем да оскърбим и унижим Марин Камбуров и неговото творчество, но желаем да поставим всяко нещо на мястото си.
към текста >>

73. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Марийка Великова Марашлиева

Промени се аурата на Изгрева моментално.
Това е позор! По-голям позор в един провинциален град от този няма. Позор и отчаяние, което се сменя веднага с ярост. Юрдан пристига веднага побеснял на Изгрева, придружен от своята „небесна орда на Чингиз хан". Да, небето след неговото появяване на Изгрева почервеня в тъмно червено. Промени се аурата на Изгрева моментално. Приятелите ги виждах как треперят външно и вътрешно от развихрилия се скандал, защото той размахваше телеграмата наляво и надясно и се заканваше да се разправи окончателно с всички на Изгрева, но първо щял да почне с мене. Аз стоях като замаяна и изненадана. Бях безпомощна в този момент. Не зная как биха се разиграли тези събития по-нататък. Всички от Изгрева бяха възбудени и се получи цяло брожение.
към текста >>

74. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост, широта и чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева и затова тя бе желана гостенка в провинцията.
Чак сега разбирам, че той ми е двойник от миналото. И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Тя беше слънчева, светла, жизнерадостна, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Беше истински представител на онези образци от Школата, чрез които се пръскаше светлина и се разпространяваха идеите на Учителя. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост, широта и чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева и затова тя бе желана гостенка в провинцията. Тя непрекъснато тананикаше и пееше, а израза й: „Пейте, аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост", е най-добрата характеристика за нея. С баща ми връзката ми беше връзка между брат и сестра. Още от малка той ме е извеждал рано на изгрев, учил ме е да правя първите упражнения и още на три години ме е завел в Търново на събора през 1925 г. Наистина чрез баща ми аз дойдох на земята, получих чрез него физическо тяло, за което му благодаря. Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя.
към текста >>

В Школата всички се чувстваха и се усещаха като души, защото бяха потопени в аурата на Учителя, чиято аура беше създадена от Божествения Дух, Който бе в Учителя.
Брата трябва да търси първо душата и с нея да прави контакт, а сестрата трябва да търси духа и с него да прави контакт. Братството и сестринството беше състояние на отношение на човешките души и духове в Невидимия свят. Това беше горе, но долу на земята бяха в плът, бяха мъже и жени. Учителят беше казал: „Аз не дойдох нито за мъжа, нито за жената. Аз дойдох за човешката душа, която да повдигна, за да направи контакт с Бога". В Школата всички се чувстваха и се усещаха като души, защото бяха потопени в аурата на Учителя, чиято аура беше създадена от Божествения Дух, Който бе в Учителя. В онези години всички бяха в едно повдигнато емоционално състояние, което увличаше и даваше възможност да се прекрачи прага на женската и мъжка плът. Те бяха млади мъже и млади жени. Те се усещаха като души и слушаха Словото на Учителя за Божествената Любов. Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи.
към текста >>

Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма. Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение. Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството. Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. Ако се взрете в снимките и се съсредоточите ще видите, че това бе една проекция на един слънчев лъч в едно човешко тяло и то в женска форма. Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава.
към текста >>

75. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Обясних им за човешката аура, разликата между Учител и Господ (от беседата на Учителя) и др.
Между тия братя, интелектуалци аз пораснах бърже в свободен дух, развих ума си и цялото ми същество трептеше в палящ копнеж. Вдъхновение към Великото, Незнайното, Безкрайното, желание за окултни закони, знания. Прочетох Библията, Евангелието, беседи от Учителя с неудържим стремеж бързо поглъщах всичко. Станах любимка на нашия ръководител Димитър Добрев, като най-млада и интелигентна. Той ме задължаваше да изнасям малки беседи на сестрите, каквото намеря за добре. Обясних им за човешката аура, разликата между Учител и Господ (от беседата на Учителя) и др. Ръководителят ни беше много доволен от мене, даде ми Пентаграма и ходих на събора в Търново в 1922 г.
към текста >>

76. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

„Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на свиренето.
А Учителят имаше много цигулки, имаше хоби към цигулката, така да се каже грубо. Даже помня в някои случаи заложни къщи имаше заложени някои цигулки скъпи с автограф на някой принц или княз - много скъпа, Той ще я вземе. Знам, че Любчо Янков даде концерт с една цигулка от Учителя и после потъна. Не зная дали е жива. Та този Коста Гнатюк, който живееше срещу нас, а аз чрез Учителя станах приятел с него, който ме вземаше на ул. „Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на свиренето. Мама ми уши едни каишки на ръката, като свиря нали и работя да не се развиват. И Бертоли разбра, че аз свиря на цигулка. И на мен даваше 10 лв. повече отколкото на Гради. Гради обаче разбра това нещо и каза: „Защо?
към текста >>

77. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Той се храни с прана, с аура и с кислород“.
Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата. Аз трябваше да видя и да изпитам какво значи залитания в една и друга посока, идващи от така нареченото окултно знание прочетено от окултните книги на Черната Ложа, идващи от изток или от запад. Тук се даваше Словото на Бога за днешното и идното човечество. От тук започваше знанието на човечеството. Тук бе Великият Учител облечен с човешко тяло в плът и в кръв.
към текста >>

78. 18. Чаршафите

“ Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Го нямаше Учителя, за да влезнат в стаята Му и да се пъхнат в леглото Му, като смятат, че ще влезнат в Неговата аура и че чрез чаршафите му ще оздравеят или ще получат благословение.
18. ЧАРШАФИТЕ Юрданка Жекова беше много сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя, поднасях Му закуската, оправях Му леглото, почиствах стаята, винаги Му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите! “ Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Го нямаше Учителя, за да влезнат в стаята Му и да се пъхнат в леглото Му, като смятат, че ще влезнат в Неговата аура и че чрез чаршафите му ще оздравеят или ще получат благословение. При такива случаи Той ме караше да сменям чаршафите и да почистя стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези които съм свалила, отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвили нещо вкъщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направи с какви помисли и подбуди и тогава някои работи ги приемаше за себе си и ни почерпваше с тях.
към текста >>

79. 3. Концерт на Изгрева

Мариета Бертоли

Вижда се, че на ревера на сакото на Влади, че има траурна лента, това е почит към траура за цар Борис.
През месец ноември се състоя концерта в салона на Изгрева. Оркестърът се състоеше от 12 човека, а Влади Симеонов бе диригент. Бяха изпълнили класическа музика. Учителят бе в салона като слушател. Днес има запазени снимки. Вижда се, че на ревера на сакото на Влади, че има траурна лента, това е почит към траура за цар Борис. В салона слушателите са облечени с манта, шлифери, с костюми, което означава, че е по времето на късна есен. Всички бяха въодушевени. Това бе голямо музикално събитие - да се изнесе професионален концерт с школувани цигулари на Изгрева и с помощта на такива от царския оркестър. А пък диригент бе Влади Симеонов. Така той получи благословението на Учителя и му се отвориха медните порти.
към текста >>

80. 13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ

Учителя биваше необикновено благ, щедро разливаше своята чиста, благоуханна хармонична аура, в която всеки искаше да остане по-дълго, създаваше се възвишен празник за душите.
Колкото бе взискателен, толкова бе и снизходителен, радваше се на най-малките ни положителни прояви, петимен бе да види особено прояви на любовта и да ги насърчи, дори и тогава, когато бяха примесени, преплетени с човешки противоречия. Но за мен Учителя си остана най-високото, най-съвършеното нещо, което видях, едно реално, непреривно проявление на Бога. А какво да кажа за изявленията Му по време на съборите? Той разкриваше тогава по-осезателно своята духовна същина, така че това се чувстваше от всички ни. Струваше ми се, че небето се отваряше и имаше присъствие на невидими напреднали същества. Учителя биваше необикновено благ, щедро разливаше своята чиста, благоуханна хармонична аура, в която всеки искаше да остане по-дълго, създаваше се възвишен празник за душите. Към всички внимателен, гледаше на всекиго да даде по нещо, било с поглед, било със сърдечен досег на ръката, защото от нея изтичаше такава нежност и сила, било най-вече с разговор, със Слово. Не помня да е бивал строг през тия дни. Като че тогава Той извеждаше, издигаше и нас на една по-голяма духовна висота, където не проникват грижите и дребнавостите на ежедневието. Да, това бяха духовни празници. А с какъв трепет очаквах аз всяка година празника на пролетното равноденствие!
към текста >>

81. 24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА

И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл.
24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА За мене, както и за мнозина други, да живея физически далеч от Учителя в една груба, неподходяща за мен среда, която трябваше да просвещавам като учителка, не беше лесно. И все пак, аз издържах. Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията. Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл. Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. Разбира се, намериха се завистници, у които се събудиха отрицателни чувства към мен. Отгде тази привилегия за мене, шушукаха явно?
към текста >>

Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя.
И все пак, аз издържах. Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията. Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл. Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. Разбира се, намериха се завистници, у които се събудиха отрицателни чувства към мен. Отгде тази привилегия за мене, шушукаха явно? Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност.
към текста >>

Може би тази малка слънчева къщичка с много прозорци, за която един път Той бе казал, че била най-хубавата на Изгрева, още пази поне малко от Неговата аура.
Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност. Попаднах в крайно конфузно положение и се чудех как да се извинявам. След два дни Го слушам да ми говори меко: "Казвам им, който живее добре, ще има такава къща, ще му се направи". Това беше отговора Му на завистниците, отправен в пространството,а за мене какво беше? Нека да замълча. Може би тази малка слънчева къщичка с много прозорци, за която един път Той бе казал, че била най-хубавата на Изгрева, още пази поне малко от Неговата аура. След нея Учителя даде идея за други две подобни, на една сестра и на един брат, но тази остана единствена и за мене свиден кът. А когато дойде това време, да заживея постоянно в нея, бяха минали четири години, откак Учителя физически бе напуснал земята. Бяхме навлезли в ерата на "матура", за която Той бе загатвал не един път, без да знаем кога и как ще се проведе тя.
към текста >>

82. 25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ

Но тази къщичка бе запазила аурата на Учителя и това ме съхраняваше до края на живота ми прекаран в нея.
Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства. И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и отговорност. В тази къщичка дойдох да живея постоянно след като се пенсионирах. Моят "велик" съсед бе Никола Антов. С него имах много неприятности впоследствие започнали на времето още със закупуване на мястото от него. Но тази къщичка бе запазила аурата на Учителя и това ме съхраняваше до края на живота ми прекаран в нея. Тя наистина ме изкара, както каза Учителят. От там ме преместиха в друго жилище построено от държавата,където трябва да прекарам последните си дни. Но моят истински дом бе Изгрева и онази къщичка, по чийто план и ръководство бе направена от Учителя. Тя остана като образец на истинския дом, в който трябва да живее ученика на земята.
към текста >>

83. 29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

За тях това беше онзи зрителен досег с аурата на Учителя, чрез която се хранеха душите им.
Та там с вашият глас ще направите оперна кариера". Отговори ми: "Моето място е на Изгрева". И там остана. Заедно с още няколко сестри бяха непрекъснато около Учителя, стояха и седяха всеки ден пред салона или пред приемната на Учителя с единствената цел да Го зърнат и да проговорят някаква дума с Него. Това за тях бе една вътрешна необходимост. За тях това беше онзи зрителен досег с аурата на Учителя, чрез която се хранеха душите им. Приятелите не одобряваха това и ги критикуваха. Но Учителят разреши този проблем с чакащите сестри поотделно строго индивидуално с всяка една от тях. Катя Грива не можеше да се справя сама с финансовия си бюджет. Ако имаше пари можеше да ги похарчи много бързо. Оплака се на Учителя.
към текста >>

84. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души.
- Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята. - Споделят се усмивки, погледи, впечатления от Словото, някои му доверяват набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща. А сиянието на лицето Му не изчезва. Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила. Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда. Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова. Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила.
към текста >>

85. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5.
СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях. З.У1971 г. 6. "Изгревът"... т.
към текста >>

86. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния.
Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи. Чрез молитвата човек се справя с тия отрицателни състояния. Магическа е силата на молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на някое свое добро желание, невидимия свят всякога помага. Помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек да е поискал и Бог да не го е направил.
към текста >>

87. 6. КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ

Цялата аура на земята се обърна.
Цялата беседа беше за Христос. Тогава видях величието, какво значи от космично гледище, от окултно гледище един Христос. Той казва така: „До идването на Христос на земята, астралното тяло на земята е било неорганизирано, затова душите като излизат от тялото не могат да се ориентират". Тогава още се говори за вампирясване, за не знам какви си, защото душата не може да се оправи. Виж какво голямо значение е идването на един УЧител на земята. Цялата аура на земята се обърна. Значи Словото, това е една част само, дейността на Учителя е съвсем друга. Както например до идването на Христа на ръката на човека я е нямало тая линия на съдбата. Черните нямат такава линия. Бялата раса има само. Линията на съдбата излиза на човешката ръка след идването на Христос.
към текста >>

88. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Ние можехме да бъдем в братството, в Неговата аура.
И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори. Ето, вижда ли каква духовност е имало тогава. Те случайни не бяха тука. В Школата бяхме едни не ти е работа: един конгломерат, хора различни, чужди. Ние можехме да бъдем в братството, в Неговата аура. Когато Той си отиде, Той каза: "Събирайте се на малки хармонични групи". Ние сега помежду си не можем да общуваме много. По-рано всички бяхме наедно, слети чрез Духът и Словото. Сега Духът се оттегли, няма го вече онзи, който да ни обедини. Остана Словото, но него никой не чете.
към текста >>

89. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Желанието на Учителя е: да създадем около себе си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото братство да растат и да се развиват правилно.
Тя взема само необработена материя, с цел да я обработи. Като сравнява буквите в думите "обич" и "любов", Учителят казва, че любовта на българина означава стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. На едно много важно нещо ни обръща внимание. Учителят: като коригираме някого, да не изпаднем в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим да не изпаднем в тяхната грешка. Желанието на Учителя е: да създадем около себе си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото братство да растат и да се развиват правилно. Тази година трябва да работим в това направление. За грешките да не се безпокоим. Грешките ще се изправят. Като се стремим към Бога, това ще стане само по себе си. Важно е животът ни да е разумен, основан на великите закони на природата.
към текста >>

90. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура.
На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка. Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън.
към текста >>

91. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя ако можеше да остане винаги да бъде в аурата на Учителя, това беше за нея най-голямото щастие.
Помня, нейното погребение беше много тържествено и си спомням Катя Грива като ми казваше: "Весе, знаеш ли, че аз усещам, казва, буболечките, които по тялото на Христина сега лазят в гроба". Беше призвана да дойде на Изгрева, но не дойде КАТЯ ГРИВА В: Какво ще ми кажете за Катя Грива? Вие сте нейна съвременница. Някои опитности? Веска: Катя Грива беше един безкрайно предан ученик на Учителя. Тя ако можеше да остане винаги да бъде в аурата на Учителя, това беше за нея най-голямото щастие. Тя даже не искаше да отиде да работи, за да седи при Учителя. Каза ми защо: "При Него аз винаги постоянно уча". Но Учителят й казал: "Ти си културна и имаш какво да дадеш на българския народ, на българските деца". Тя е дъщеря на офицер от Пловдив. Баща й се казва Христо Грива, който е взел участие във войните, не мога да ви кажа, в Балканската ли или I Световна война ли какво е бил.
към текста >>

92. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата.
Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някакси, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков. Доктор Жеков много го обикна него. А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата евангелска черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в църквата, което тогава беше позволено. И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече. Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от характери и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо. И тя се е натъквала на такива неща, заради което именно жалеше, че ние сме в това общество. В: Ха, жалеше. Веска: Да, съжаляваше.
към текста >>

93. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов.
Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов.
към текста >>

94. 14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО

С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя.
За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта. С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя. И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината. Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите.
към текста >>

95. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

потопи се в аурата на Учителя.
През лятото на 1997 г. аз бях в България и прекарах повечето време у брат ми Косю, който беше след сърдечен удар и трябваше много да се пази. Взех да го водя на Паневритмията в гората и на концерти на Братството. Купих му видеокасета с Паневритмията както и касети със записи с музика на Учителя. Най-важното е, че той получи всички томове на "Изгрева" от I до VII и взе усилено да ги чете, т.е. потопи се в аурата на Учителя. Защото в тия примери на братята и сестрите с Учителя има сила и мощ, те са живи и носят живот и възкресение. Тези книги са извънредно много важни и ценни за бъдещото поколение, защото най-напред тези примери са живи и истинни. И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като съкровище на човечеството това Велико Божествено Слово. Амин. Брат ми Косю чете тези книги от поредицата на "Изгревът" и постепенно започна неговото пробуждане. Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън.
към текста >>

Казах му още, че докато чете тези велики книги, той влиза в аурата на Учителя и ще не ще денонощно все мисли и се свързва с Учителя.
Той силно се притеснил и ми пише в писмото си, че с нечовешки усилия се събудил, целия потънал в пот и треперел, а иначе пулса му бил нормален. Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в тялото си, е щял да си замине, т.е. да умре. Като се събудил, дълго време не могъл да дойде на себе си и дори, че е бил буден, дълго време продължавал този сън. Аз му написах писмо, че пак Учителят го е спасил и то този трети път, за да се учи, да чете и да се пробуди съзнанието му за новия живот. Казах му още, че докато чете тези велики книги, той влиза в аурата на Учителя и ще не ще денонощно все мисли и се свързва с Учителя. И докато ги чете за него опасността от ненадейно заминаване от този свят е изключена. Амин.
към текста >>

96. 21. ПЕСЕНТА ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ

Чрез песента те се тонират, влизат в друга аура, която се създава от песента, съзнанието им се просветлява от онази светлина, която се сваля чрез песента от Невидимия свят.
21. ПЕСЕНТА "ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ Към казаното за Величка Стойчева на стр. 465-466, N0 20, том VII на Изгревът", мога да добавя следното: Много от песните на Учителя, които Той е давал понякога са свързани с отделни личности и с тяхното психическо състояние. Такива песни има няколко, които са известни и са дадени като методи, чрез които да трансформират своето психическо състояние чрез изпяване на дадена песен. Чрез песента те се тонират, влизат в друга аура, която се създава от песента, съзнанието им се просветлява от онази светлина, която се сваля чрез песента от Невидимия свят. С една дума тези песни се явяват за трансформиране съзнанието на ученика. Учителят е посветил песента "Ще се развеселим" на Величка Стойчева. Тази песен е публикувана в песнарката на Мария Тодорова издадена 1947 г. и е поместена на стр. 28 в книгата "Песни от Учителя".
към текста >>

97. 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ