НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трима
арменци
правят един македонец.
Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец.
Трима
арменци
правят един македонец.
А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий.
към текста >>
2.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци,
арменци
и какви ли не още.
Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново е при него. Учителят й казал: „Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата.
Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци,
арменци
и какви ли не още.
Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет морета, та чак от десето тръгнах". Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде?
към текста >>
3.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
При Учителя идваха
арменци
, гърци, турци, сърби, италианци.
Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина.
При Учителя идваха
арменци
, гърци, турци, сърби, италианци.
Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим. Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра.
към текста >>
4.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
При Учителя идваха
арменци
, гърци, турци, сърби, италианци.
Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина.
При Учителя идваха
арменци
, гърци, турци, сърби, италианци.
Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим. Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра.
към текста >>
5.
24. Ясновидците и школата на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима
арменци
правят един македонец“.
24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима
арменци
правят един македонец“.
Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим.
към текста >>
6.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Д: Че
арменци
има при първите християни.
Такова постоянство ние славяните нямаме. От там си е той. В: Интересно, виж колко най-различни народности - арменец. Д: Той е арменец, да. В: Издържа.
Д: Че
арменци
има при първите християни.
Има християни-арменци. Те са много добри хора. Аз имам такова впечатление. В: Паша е била половината българка и половината рускиня. Д: Тя е бесарабска българка.
към текста >>
Има християни-
арменци
.
От там си е той. В: Интересно, виж колко най-различни народности - арменец. Д: Той е арменец, да. В: Издържа. Д: Че арменци има при първите християни.
Има християни-
арменци
.
Те са много добри хора. Аз имам такова впечатление. В: Паша е била половината българка и половината рускиня. Д: Тя е бесарабска българка. Знаеш какво преселване е ставало тука, какво нещо е било.
към текста >>
7.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000
арменци
, 30 евреи и 150 гърци елини.
били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност.
За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000
арменци
, 30 евреи и 150 гърци елини.
От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край.
към текста >>
8.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
А според Учителя
арменците
са най-старата изостанала раса на Земята.
В тялото му съжителствуваха и живееха едновременно две същества. За кратко време Борис Николов и в повечето от времето бе в тялото му „майстор Борис", който бе от Черната ложа и провали всички и всичко. След него остана Разрушението. Боян Боев - половин арменец по майка и половин българин по баща. Като арменец провали всичко.
А според Учителя
арменците
са най-старата изостанала раса на Земята.
Провали всичко и унищожи всичко. Онова, което бе записал от Словото на Учителя и то като българин, бе опорочено при издаването му заради неговите арменски методи на действие. И то бе заключено за следващите 1000 години, за онези, които се поклониха на звяра и образа му и приеха белега по челата на Черната ложа, за да бъдат нейни слуги и поданици. 12. Съвременниците на Учителя цитираха едно изказване, което било уж на Учителя: „Ако искате да видите ангел в плът - това е Боян Боев." А това било и се отнасяло уж за неговата безкористност като качество. А това не е вярно!
към текста >>
9.
5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Идваха хамали, те бяха
арменци
, емигранти от Турска Армения, постилаха голяма кеневирена черга, поставяха на единият й край машина-веялка.
По едно време имахме и талига, в която впрягахме коня и свако ми ме вземаше със себе си по селата. Някога преспивахме в село, но се прибирахме в Стралджа. При тези пътувания, като спрем край кръчмата на селото, виждам закачени суджуци и казвам: „Свако, купи малко суджук! " Той разбира се правеше това и на обяда си похапвахме. Когато дойдеше ред да се товари вагон с жито, беше нещо като празник.
Идваха хамали, те бяха
арменци
, емигранти от Турска Армения, постилаха голяма кеневирена черга, поставяха на единият й край машина-веялка.
Няколко души започват да изнасят чували с жито, сипват го в улеят на веялката, един върти с ръка механизма, а житото като премине, пресява се, очиства се от прах и излиза от другата страна; там друг работник го прехвърля с лопата, постепенно се натрупва голям куп. От мен се искаше да измитам с метла сламки и осил, които са пристигнали с житото. Най-после започваше с крини /шиници/ житото, един след друг да се пълнят празните чували до горе. Взимаха чувалите по един хамалите и изнасяха житото с чували до вагона. Като се напълни, обикновено с 15 тона жито, предаваха го на гарата, пломбираше се и още вечерта заминаваше за Бургас.
към текста >>
10.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи,
арменци
и др.
Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени.
Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи,
арменци
и др.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господствуват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
към текста >>
11.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи, цигани, турци и особено прокудените от Турция
арменци
.
по случай 110-годишнината от раждането на Алберт Айнщайн „Radio diffusion francaise” съобщава едно негово изказване: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България”. В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините. Вълната от насилие и гонения на гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни, свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак. Евреите, живеещи в България, не са имали никакви проблеми с властта и като равноправни граждани на страната никога не са обиждани и третирани лошо от българите.
Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи, цигани, турци и особено прокудените от Турция
арменци
.
След започването на Втората световна война на 1.IX.1939 г. германското влияние в България постепенно се засилва. Евреите отбелязват известна промяна в отношението на властта към тях. По- будните вземат мерки да напуснат България, която започва да се доближава в управлението си до методите, използвани в Германия. Всички еврейски магазини разпродават стоките си на половин цена, особено платове и дрехи по ул.
към текста >>
Те са израснали с
арменци
, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите за разлика от народите в Западна Европа.
Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища. Евреите, само с личен ръчен багаж, са пръсната из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ. За този случай Учителят казва: „Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте: „Разпни го”, а сега се грижите за своите закъсали братя евреи.” Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша. Цар Борис при поредната си визита при Хитлер за втори път му заявява, че няма работна ръка и евреите му са жизнено необходими за оправяне пътищата в България. Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин, че българите имат особен манталитет.
Те са израснали с
арменци
, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите за разлика от народите в Западна Европа.
По-нататъшният натиск върху българите от страна на Германия ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха. В заключение той казва, че само една тотална германска победа може да накара българите да променят своето мнение. Така всички усилия на КЕВ за унищожаване на евреите удрят на камък и този проблем отпада от грижите на правителството. След идването на комунистическата власт в България през 1945 г. тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени оттях на съхранение при Учителя.
към текста >>
12.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи,
арменци
и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях!
Мисля, че днес ние, българите, трябва да въведем такъв ред, в който еднородци и иноплеменници да почувствуват една по-голяма справедливост от преди, а да не се третират иноплеменниците мащенски, защото и те са български поданици, носещи наравно с другите правата, но и тяжестите. Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината! Пиша Ви пак, защото вярвам, че чрез Вас Бог ще помогне на тези онеправдани, тъй като стопанският ми областен директор говори да не се занимавам с работи, които не ми били преки задачи, а да се занимавам с изпълнението на засяването, тогава, когато има хора като горепоменатите и троскот им не достига за храна, та камо ли да имат семена за посяване, когато и добитъкът им е измрял! Брат Лулчев, в сведенията, които Ви давам, ще гледам да бъдат достоверни и точни, защото от миналите ми писма Ви писах прибързано, от едно мое пресмятане, че дажбата се увеличава с още 160 грама, т. е. на 320 грама, което не е вярно, и за други неща ще гледам да съм точен, защото ми е съвестно да си играя с Бога, Който помага, като Ви давам такива сведения, с които ще изложа и Вас.
Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи,
арменци
и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях!
8. Писмо от свещеник Н. Димитров от 8.ІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев Любезни брат, Нямам друг човек, на когото да се оплача, освен на Вас, като вярвам, че ще имате някой приятел депутат, когото помолете да повдигне въпрос за едно семейство в гр. Видин. Накъсо, историята на това семейство е следната: Иван Чонос - адвокат в гр. Видин, сега интерниран, загдето имал славянофилски идеи.
към текста >>
13.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
са изклани 75 000
арменци
, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград.
Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград. При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ. В земетресението през 1894 г., хиляди къщи са разрушени и 1 500 човека загубват живота си, д-р Лонг е пак там. На 22 август 1896 г.
са изклани 75 000
арменци
, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград.
Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски. В 1872 г., на 40 годишна възраст, д-р Лонг е избран за професор по естествени науки в Роберт Колеж (Цариград). Въпреки, че е освободен от Американската мисионерска мисия, той всяка година до 1895 (или 23 години подред) прекарва летните месеци в България, в срещи с мисионери и проповедници. Д-р Лонг е познавал духовното и културно ниво на народа ни и проблемите, които трябвало да се решават. Въпреки извоюваната църковна независимост, той е разбирал недоволството сред народа преди всичко от липсата на подготвени свещенослужители, ръкополагането на случайни хора за митрополити и неразбирането от народа на Божието слово, четено в Църквите на църковнославянски език.
към текста >>
14.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
Азия и най-после се намерил със свой познат, по народност арменец, който с няколко граждани, също
арменци
, от града Мардин (Диарбекирско), става му поръчител и се освобождава от оковите след 6 годишни теглила.
2; после и тая на поляка М-ски, пак до „Знаме” (17 май, 1875 г., бр. 16), дето се засяга и предаването на Д-р Миркович от Доротей. При всичките лишения и болнавост Миркович и там приложил своята медицина и изцерил много затворници - жертви на изтезанията и мизерията. Един евреин, също лекар, наклеветил Миркович като главатар-бунтовник в Диар-Бекир и властите решават да го махнат от там. Разкарвали го със заптиета из разни села и тюрми на М.
Азия и най-после се намерил със свой познат, по народност арменец, който с няколко граждани, също
арменци
, от града Мардин (Диарбекирско), става му поръчител и се освобождава от оковите след 6 годишни теглила.
От страх да не го затворят пак, той стоял в Мала Азия до 1878 г., когато се дава обща амнистия за всички политически престъпници и се завръща в Сливен. В началото на 1879 г. Д-р Миркович заедно с Д-р Н. Планински и Д-р Д. Минков основават първия български вестник в Сливен - „Българско Знаме”, издаван под редакцията на последния.
към текста >>
15.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
Това преместване било в негова полза, защото там намира едно добро население от турци, халдейци и
арменци
католици и той, като лекар придобива едно много добро положение откъм познанство с видните семейства, клиентела и прехрана.
В Диарбекир по него време имало около стотина души заточени българи, освободени от затвора под гаранцията на человеколюбиви диарбекирци. Те всички дошли да ги видят и да им обещаят застъпничеството си пред гражданите, да освободят и тях от затвора под поръчителство, но това се оказало отначало доста мъчно, поради пуснатите слухове, че тия били главните комити. Благодарение на своята лекарска професия докторът най-после успял да се освободи под поръчителство от затвора и да се обзаведе доста добре. Но изглежда, че интересът и завистта на друг местен лекар, чрез интриги пред пашата, успели да го изместят от Диарбекир. Изпращат го на заточение в по-отдалечен град Мардин, дето и довършил заточението си до деня на амнистията.
Това преместване било в негова полза, защото там намира едно добро население от турци, халдейци и
арменци
католици и той, като лекар придобива едно много добро положение откъм познанство с видните семейства, клиентела и прехрана.
Той успял дори да закупи много имоти, които, след като се завърна в отечеството си през 1888-1889 г. нотариално подари половината на Марденската арменска католическа община и половината на Халдейската община за бедните. През Сръбско-турската война една част диарбекирски заточеници, начело с Черковски, с когото докторът е бил в близко приятелство и са водели кореспонденция, успяха да избягат. Те са поканили и Миркович да ги придружи, но той, предвиждащ, че настъпват в скоро време големи събития между Русия и Турция, предпочел да ги изчака търпеливо, отколкото да приеме риска на неизвестността. И действително, скоро Освободителната война турна край в мъките на заточените и затворени българи.
към текста >>
16.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци,
Арменци
, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери.
На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи. Той желаеше да ся яви пред Владиците, да им цалуни ръка и здрависа, нъ не дочака защото от любопитство да види сам лично какво ще става него ден в унията на Юкскек калдъръм, побърза да напусне Фенер и отиди на Пера. Тука той намери х. Мина Пашев, идящ от печатницата на Сан-Бендето гдето ся печаташе в. България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ.
Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци,
Арменци
, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери.
Сичко това направи странно впечатление на Христа, особено пък той печално ся повлия и развълнува като видя да ся мяркат из черквата и олтаря 3-4 свещенници с католишка носия, с малки калпачета на глава, затова и не можа да ся сдържи и извика с глас, управящ ся към х. Мина, тия католишки священници, какво търсят тука? X. Мина, смутен влезе в олтаря и ся изгуби. Службата ся свърши в пълно безредие, в анархия и Христу отиде да направи визита на Атанасаки Стоянович от Пловдив, Българин банкерин руски подданник, от когото узнал, че униатското движение твърде много наскърбило руския посланик Княза Лобанова и го узлобило против патриаршията за незадоволяването Българите. След като ся съгласиха да убеждават х.
към текста >>
17.
2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.
,
,
ТОМ 35
Но призовании от Замойскаго българи не приемнаха това предложение и отказаха се с един добър начин; и тъй Замойсковий регимент се обърна на казашкий полк, под предводителство Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци,
арменци
и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува.
Във време же Тензимата (1839), когато се призоваха от всички български области по двама пълномощни при Отом. Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем. От емигрантов же 1849-го лето конт Замойски направи по-тесни познайнства с някои си знаменити българи и като си отиде в Парис, еще имаше с тях преписки понякогаш и даваше им надежда, че поляшкое в Парис общество има грижа за българи и за български дела! Това тъй отиваше до 1853 лето, а в 1854, когато дойдоха съюзнии войски в Цариград и се готвеха за Кримская експедиция, дойде съвременно и Замойски, проводен от Чарторижскаго с цел да състави един поляшки регимент от 12 тисящи человеци, но защото нямаше толкова поляци в Турско, той призова някои си от по-знаменити българи, кои имаха влияние при народу и предложи им да съдействуват щото това число воинов да се събере от българи, а офицери да бъдат поляци. За тойзи регимент бяха се донесли и няколко си военни форми поляшки от Франца и султан Меджид бе се обещал да даде 25 милиона грошове, а други разноски щяха да се дадат от французов и англичанов, част же от княза Чарторижскаго.
Но призовании от Замойскаго българи не приемнаха това предложение и отказаха се с един добър начин; и тъй Замойсковий регимент се обърна на казашкий полк, под предводителство Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци,
арменци
и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува.
От 1854 л., като се усили влияние западних сил на Възток, римская пропаганда съгласно с поляшкое общество почна да действува силно в България - поляци заради политическая си ненавист, коя имат против руси, а лазаристи за разпространение католицизма си. Но в поляци се криеше и една политическа цел и мисъл, коя тии искаха да достигнат между българите чрез обращения им в католицизма. В 1856, подир Парижкий мир и договор, почнаха веке да действуват открито на това и склониха и Отоман. Порта да им съдействува, като я убедиха, че то е в нейна полза и за нейно спасение! В тях времена найдоха заблудената Цанкова, человека отчаяната и чрез него събраха няколко си млади българи и приемнаха ги в Бебешкое Лазаристко-езуитско училище в Цариград да ги изучат и приготвят за тая цел.
към текста >>
18.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
Тази мисъл Боре доразвива в един доклад, където констатира, че в Турция има една силна опозиция от гръцки схизматици и
арменци
, които държат за Русия.
Като главен аргумент на тази акция с далечен прицел се използува непрекъснатото засилващият се процес за национално обособяване сред българите, който изостря българо-гръцкия църковен спор. Политиката на Русия за запазване на единството на източния православен свят под върховенството на цариградската патриаршия от друга страна давала възможност на Франция да поеме ролята на защитник на българските църковни интереси и да подготви своята прозелетична акция. Еужен Боре внимателно проучва и анализира измененията в източноцърковните работи. Още през 1854 г. той констатира, че сред поробеното християнско население „първоначалното образование, любовта към родината и влиянието на цивилизацията са така проникнати в нравите”, че е създадена благоприятна обстановка за действие.
Тази мисъл Боре доразвива в един доклад, където констатира, че в Турция има една силна опозиция от гръцки схизматици и
арменци
, които държат за Русия.
Католиците в империята подкрепят нейната политика и западните доктрини. „Католиците - продължава Боре, се намират в условия по-благоприятни от всякога” и те трябва да използуват обстановката за сериозни начинания. Все в духа на тези проучвания Боре изработва през 1854 г. и един цялостен трактат върху гръцката (Фотиевата) църква, където добре долавя тенденцията към разпадане на източноцърковното единство и възможностите за католическото проникване в Ориента и в България. Наред с проучванията, лазаристите в Цариград започват да действуват много енергично още в началото на Кримската война, когато става ясно, че Франция няма да отстъпи този периметър на полските емигранти на Терлицки, а ще го запази за своите мисии.
към текста >>
19.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко
Арменци
и други хора по любопитство.
Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква.
Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко
Арменци
и други хора по любопитство.
Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност!
към текста >>
Униятите Българе получиха в лицето на Йосифа Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха
Арменците
, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси.
Новоръкоположений архиепископ и апостолски наместник на съединението Българе пристигна в Цариград на 14 Априлий. Наскоро след пристигането си, Йосиф Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна. Многочислена свита от духовни и мирски лица, възседнали на коне, и последвани от гавази, испроводени от Портата, го съдружаваше при тия посещения със същий алай.234 В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр. Агентите на пропагандата и униятите Българе го нарекоха такожде патриарх. Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
Униятите Българе получиха в лицето на Йосифа Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха
Арменците
, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси.
С ръкоположението особен архиепископ за Българо-униятите и с незабавното му припознаване от Портата за техен народоначалник (миллет-баши), тържеството на привържениците на унията стигна най-горнята си степен, толкоз повече че, когато така те тържествуваха и се хвалеха с пълна сполука, в станът на православните Българе надеждите за припознаване от портата независимата православна българска йерархия бяха се почти изгубили, и отчаянието беше готово да обземе всичките духове. Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата. Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение. То възбуди в патриархът и окръжаващите го владици повече негодование срещу главатарите на българската в Цариград община, които работеха наедно с Илариона, за да се припознае народната българска православна йерархия, отколкото настроенье да се направят някои сериозни устъпки за удовлетворенье народните български желания и премахване опасността от страна на латинската пропаганда.
към текста >>
20.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Например
арменците
, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава.
Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само утвърждаването да става от надлежното място. Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и достоен да заеме архиерейския сан. А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия. Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица.
Например
арменците
, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава.
Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ.
към текста >>
21.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
Каращисат се петстотин души турци, християни,
арменци
, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402.
” За кои трима другари на Миркович ни говори Ботйов? Това са Георги Мангов от Плевен, Васил Ганчев и Брайко Копривщенецът. Васил Ганчев ни е оставил няколко писма до близките си, в които описва затвора. Така на 27 април 1874 г. описва Цариградския затвор, преди да го откарат на заточение: „...опасно място заман398 с еджел399, заман със страх, заман недоспал, заман неорахатен, заман титиз400, кавги, каращистване401, бой с ножове, удряне; не може да се отбере кой с кого кавга прави.
Каращисат се петстотин души турци, християни,
арменци
, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402.
Като една година корбан дава това пусто място, по-опасно от гората, да чува Господ, Господ да е на помощ”. На 29 юни с. г. в едно от писмата си Васил Ганчев сам се утешава: „Добър е Бог и за нас. Никой не е останал в Цариградските зандани, така и ние няма да останем. Где ще им остане човещината?
към текста >>
22.
5.4.2.7. Писмо № 7
,
,
ТОМ 35
Превременно католиците
арменци
ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище.
Щом пристигва, дохожда и намира, като ни съобщава намерението си, за което е дошел. Поканва мардинските граждани да дойдат на помощ към тая свещена обязаност; но те му отказват. При силни негови усилия, те едвам приклонили с условие само да им пишат някои си диарбекирски първенци, че може безвредно да извършат това. Тъй, господство му, Шикерджията, биде принуден да пише на тия господа да се отнесат писмено до мардинци, за да може да стане нещо. Щом пристигна писмото от тия добродетели, работата се улесни за освобождението ни от затвора.
Превременно католиците
арменци
ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище.
Подир това приключение, естествено беше ние да възнаградим и поблагодарим посредника си; ако не повече то поне разноските му да платим. Тая длъжност се отнасяше към мене като по-виден. Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах. Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона. Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000 наполеона.
към текста >>
23.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
м) Тука са следующите християни:
арменци
, православни араби, сюрянци, келдани, кюпюляни, хасюнисти, сиряни.
каз Дауд предаваше на даскал Я. Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска. л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик. Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава.
м) Тука са следующите християни:
арменци
, православни араби, сюрянци, келдани, кюпюляни, хасюнисти, сиряни.
Арменците имат 2 церкови. Арабите един манастир „Св. Map Козма”, който бил съграден подир Христа 160 години, и [в] махалата си имат един параклис „Св. в[елико] м[ученик] Георгий”, в когото си служат, кога много дъжд вали, та не можат от кал да идат на „Мар Козма”. Другите имат по една черква.
към текста >>
Арменците
имат 2 церкови.
Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска. л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик. Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава. м) Тука са следующите християни: арменци, православни араби, сюрянци, келдани, кюпюляни, хасюнисти, сиряни.
Арменците
имат 2 церкови.
Арабите един манастир „Св. Map Козма”, който бил съграден подир Христа 160 години, и [в] махалата си имат един параклис „Св. в[елико] м[ученик] Георгий”, в когото си служат, кога много дъжд вали, та не можат от кал да идат на „Мар Козма”. Другите имат по една черква. В черквите службите са религиозно различни правилата.
към текста >>
Само
арменци
и сиряни не са католици.
В черквите службите са религиозно различни правилата. Има една черква кюпюлянска, в която две народности се черкуват: едни ходят една неделя, турят икони, другите и те една неделя и хвърлят иконите. Понякогаж, като се сбият, правителството затвори черквата и седи затворена, дорде се разправят. От православните араби има 4 къщи католици, които имат черква с един свещеник; същото правило се чете и обредите се вършат, както православните, само папата поменуват. Другите народности сё са католици, папата поменуват.
Само
арменци
и сиряни не са католици.
Има една протестантска черква, в която ходят на проповед, един арменец, Бирон Томасу, им като поп. Гледах, като венча една сватба, с евангелието за петтях деви им изчете и то беше. Турски джамии и мечети има много. Има една арменска черква, потурчена в джамия, много красна напарва и широк двор с 4 шадравана. Вратите на градището са с железни вериги.
към текста >>
24.
6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
Членовете на които се състоят от 28 турци, 5
арменци
, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц).
Но техната радост не беше за много време. Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това нечестно наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в една степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тех. Миналата седмица в неделя, Държавния съвет се състави; членовете му се заеха от християните и мюсулманите. Всичките общини се представляват в този съвет.
Членовете на които се състоят от 28 турци, 5
арменци
, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц).
Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3 арменци, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди). ________________________________________ 550) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: ДУНАВСКА ЗОРА (Браила). Вестник на волните българи. Г. 1, бр.
към текста >>
Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3
арменци
, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди).
Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това нечестно наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в една степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тех. Миналата седмица в неделя, Държавния съвет се състави; членовете му се заеха от християните и мюсулманите. Всичките общини се представляват в този съвет. Членовете на които се състоят от 28 турци, 5 арменци, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц).
Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3
арменци
, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди).
________________________________________ 550) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: ДУНАВСКА ЗОРА (Браила). Вестник на волните българи. Г. 1, бр. 1 (1867) - г.
към текста >>
НАГОРЕ