Търсене в текстове за 'Аритметика'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Борис Николов

И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява.
към текста >>

2. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и аритметиката и геометрията, за да си реши задачата.
Това бяха задачи и методи на Учителя. Те не бяха изкуствено и специално приготвени за случая, които бяха прилагани при други окултни школи досега. Тук се работеше по друг начин - съвсем естествено и съвсем простичко изникваха задачите и уроците идваха от само себе си при нашият общ и частен живот. Условията бяха и вътре в нас и около нас - ние не трябваше да ги търсим другаде далеч от Изгрева. Бяха в нас и около нас на една ръка разстояние. За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и аритметиката и геометрията, за да си реши задачата. А тези живи величини бяхме самите ние. Понякога се получаваше антагонизъм между младите и старите и в своята ревност те отиваха до крайности. От ревността на някои и желанието им да бъдат само те около Учителя от тях се получаваше едно тягостно състояние у другите, които бяха все отстрани. Те, възрастните искаха да бъдат около Учителя, да получават откровения от него, после искаха да ни събират на гости у тях и да ни обяснят, и да ни разяснят какво по-точно е искал да каже Учителя. Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици.
към текста >>

3. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др. Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело. От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас.
към текста >>

Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ.
към текста >>

4. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

Летопис Вергилий Кръстев

В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
След 1871 година в селото учителствува Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни.
към текста >>

В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика.
По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители.
към текста >>

5. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Летопис Вергилий Кръстев

В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история.
Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история. От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков. На следнята 1870/71.
към текста >>

6. 4. В СУНГУРЛАРЕ

Жечо Панайотов

За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по аритметика.
Где другаде? Ще живея при леля си Баласка. Глава на семейството беше синът й, моят братовчед Панайот Георгиев. Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка. Отнасяха се добре към мен, хранех се при тях и за всичко се грижеше леля ми Баласка. За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по аритметика. Когато през ваканцията се завърнах в Сунгурларе, заварих баща ни много угрижен, често седеше вечер на верандата в къщата гдето живеехме. Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по аритметика? " Аз, със момчешкият си ум не можах нищо да отговоря, а само се усмихнах. Баща ми ме сгълча: „На всичко отгоре се смееш! Почни да учиш и да издържиш поправителен изпит, за да минеш в четвърти клас!
към текста >>

Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по аритметика?
Глава на семейството беше синът й, моят братовчед Панайот Георгиев. Както казах по-горе, той беше адвокат, живееха добре с булката си, както й казвах - леля Маричка. Отнасяха се добре към мен, хранех се при тях и за всичко се грижеше леля ми Баласка. За жалост и тук никой не се грижеше за успеха ми в училище - завърших учебната година със слаба бележка по аритметика. Когато през ваканцията се завърнах в Сунгурларе, заварих баща ни много угрижен, често седеше вечер на верандата в къщата гдето живеехме. Повика ме един път и ме попита строго „Защо получи слабо по аритметика? " Аз, със момчешкият си ум не можах нищо да отговоря, а само се усмихнах. Баща ми ме сгълча: „На всичко отгоре се смееш! Почни да учиш и да издържиш поправителен изпит, за да минеш в четвърти клас! " Лятото мина в игри с брат ми и други деца. Ходихме с майка ни и други роднини на река Камчия; те опраха чергите и други домашни работи, а ние се къпехме в реката.
към текста >>

7. 69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

Жечо Панайотов

След годините, когато бях учил аритметика, не бях имал случай да си служа с това „правило".
На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев. През следващите дни, имайки при мен изчисленията на вещото лице за хартията, работата се сведе до това, да направя сметката колко е била фирата, т.е. унищожената негодна хартия. Трябваше да се приложи смятане чрез „просто тройно правило". След годините, когато бях учил аритметика, не бях имал случай да си служа с това „правило". Но сега, като се видях в затруднение, поразсъдих за условията на задачата, съставих си формула и така можах да изчисля каквото трябва. Като вземах процента фира 40% оказа се, че унищожената, негодна хартия е била на стойност около 44 000 лева. Както казах по-горе, вещите лица допускаха, че вестникарската хартия дава до 70% фира, недостигът по моето отчитане се издължаваше и при 40% фира. Значи, в купената без фактури хартия е имало негодна за използуване такава за около 44 000 лева и тази сума следва да се признае и отрази върху стойността на отпечатаните в нашата печатница беседи и лекции. При следващата ми среща с адвоката Цонев дадох му начина за изчислението на фирата, от което се вижда, че следва да ми признаят тези 44 000 лева.
към текста >>

8. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка.
В 5 почна нарядът. Времето студено. В 10 имаше беседа върху „Запаленото кандило". Следобед в 5 ч имаше концерт от Иванчо Кавалджиев. Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване. Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние.
към текста >>

9. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Елементарната аритметика ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна - въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни.
Тук няма да разглеждаме качествата, които аспектите придобиват по силата на положението на планетите в останалите два астрологични фактори - знаци и домове, тъй като, както се каза, засега имаме работа с прости комбинации от два елемента. Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение. Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти - своите слабости. За да си изясним въпроса, нека вземем преди всичко влиянието на дадена планета без оглед на някой определен аспект. Каза се, че не само аспектната форма, а всеки фактор допринася по нещо за качеството на планетното влияние. Елементарната аритметика ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна - въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни. В действителност сметката не е толкова проста - нюансите са далеч по-многобройни от споменатите пет главни степени, но засега те са достатъчни. При аспектите се налага, щото интересуващата ни аспектна връзка, поради нейното специално значение в случая, да се разгледа отделно като самостоен пети фактор. Преценяването на влиянието на дадена планета с оглед на известен аспект ще стане въз основа на едно претегляне на петте компонента по начин, подобен на оня, по който определяме нейното общо влияние въз основа на четиритях фактора. Според това, при добрите аспекти може да се получи от идеално влияние, когато планетите както по естество, така и по знак, дом, аспекти и връзки са хармонични, до твърде лошо - когато имаме лоши планети, поставени зле както по знак, така и по дом, зле аспектирани и само аспектната връзка е хармонична. При лошите аспекти може да имаме от крайно лош ефект, когато всички 5 елемента са дисхармонични, до твърде добър, когато четири елемента са хармонични, с изключение само на петия - аспектната връзка.
към текста >>

10. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

А вторник е денят на Марс – „пленника” на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба” и под конвоя на Аритметиката и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер” и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство - трите основни закона на Кеплер.
отново ще влияе самостоятелно Луната. Петнадесетият и двадесет и вторият часове от денонощието също принадлежат на Луната. Двадесет и третият час е на Сатурн, а през последния - 24 час - ще влияе Юпитер (виж схемата на фиг. 1). Настъпва отново първият час (смятан като първи от изгрева на Слънцето). Денят обаче е вече вторник. А вторник е денят на Марс – „пленника” на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба” и под конвоя на Аритметиката и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер” и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство - трите основни закона на Кеплер. Макар и пленен, той продължавада владее вторника и първия, осмия, петнадесетия и двадесет и втория часове на това денонощие. Картината се повтаря и за останалите дни от седмицата, и тя би била съвсем еднообразна, ако денят беше 12 часа и нощта - 12 часа. Но това се случва два пъти през годината: около 22 март - времето на пролетното равноденствие, и около 22 септември - когато Слънцето за втори път през годината пресича екватора. През останалото време обаче констелацията се мени непрекъснато. Вследствие изменението на големината на деня и нощта в периода на една година, имаме изменение във времетраенето на влиянията на планетите през денонощието.
към текста >>

11. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Ние минаваме от обикновената аритметика към живата аритметика.
Две и две = 4 - какво означава? Действие на умножение. Ако на две места двама хора се съберат, ще има 2x2. Какво ще има? Законът на умножението. Ние минаваме от обикновената аритметика към живата аритметика. 2 х 2 = Едно е човекът, двама хора събрани образуват две единици. В каква смисъл ще се съберат? Двама учени от България и двама от Америка = 4 души, правят експедиция. Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена.
към текста >>

12. IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ

Борис Рогев

Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията.
Промеждутък на Омуртаг и начало на Омуртаг. Заключителни думи. Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока.
към текста >>

На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията.
Заключителни думи. Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока. Идеята, че числото управлява света, не принадлежи на гърците и на Питагор.
към текста >>

13. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история.
Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна". Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот. След успешно завършване курса в Роберт Колеж, Иван Сечанов се завръща в 1872 г. в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело. Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце.
към текста >>

14. 1. Преводи на Библията на български език

Автор е на учебници по аритметика (1845) и граматика (1858).
След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията. Помага в издаването на сп. "Зорница", сътрудничи на сп. "Български книжници". Автор е на учебници по аритметика (1845) и граматика (1858). Умира в Самоков. Съвместната работа по превода на Библията на д-р Ригс с Христодул Костович Сичан-Николов е започнала в края на м. януари 1859 г., като близо четири години са работили само двамата. По решение на Борда на Методисткото мисионерско дружество, д-р Алберт Лонг (виж статията за д-р Лонг) е изтеглен в Цариград, като мисийски надзирател, през м. юни 1863 г., което му е позволило да започне работа по превода.
към текста >>

15. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св.
Тия хора представляват авторитет и за мъртвите езици, на които Библията е била писана, и за най-точната и гладка форма, в която ще изразят своя превод. За тоя превод Пенчо Славейков писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство, и установява литературен език. . . източно-българският говор става общ език на всички ратници на мисълта и националното съзнание" и пр. А Стоян Михайловски казва: "Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си". Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св. писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури. Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер. В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство.
към текста >>

16. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св.
Освен тая журналистическа и периодична книжнина, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал. Имайки предвид, че ония бяха действително съдбоносни времена за народа - те бяха времена на църковна борба с Фенер, епоха на пробуда и възраждане от дълговековен сън - народът проявяваше извънредна охота за четиво и просвета. Но що да чете? Що да учи? Кой ще му набави нужните книги? Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св. Писание", "Тълкуване на Новия Завет", 'Животът на Ап. Павла", 'Животът на Исуса Христа", "Пет стрели против безверието", "Цел в естеството" и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда. Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини.
към текста >>

17. 1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов

Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език, Аритметика, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов Петър Дънов идва в Свищов от Държавната реална гимназия във Варна. Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език, Аритметика, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра. Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в Евангелската църква в града. Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария.
към текста >>

18. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Скроб, студ, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и аритметика.
Еретици, новатори, да ги няма от тука. Там, на петия етаж си остана хубавата идея за образованието. Но тя пък заседна у мене, дълбоко и непоклатимо, въпреки всичко. Паша ми подарява 5 тетрадки, плоча, сюнгер и калем - също като на първолак. Почвам - от края, от средата, и най-после - от началото. Скроб, студ, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и аритметика. Но трябва и приемен изпит после за по-нататък. Страшно ми става - обтягам се назад, но пак вървя напред. Цели 12 години не съм учила. Мозъкът ми сякаш втвърдена смола - уча, заспивам, уча, заспивам - така всеки ден. Аня ме готви по френски и български език.
към текста >>

Елена Андреева, гдето почна да ходи с оня офицер със зелените очи - по аритметика. Запролетява.
Но трябва и приемен изпит после за по-нататък. Страшно ми става - обтягам се назад, но пак вървя напред. Цели 12 години не съм учила. Мозъкът ми сякаш втвърдена смола - уча, заспивам, уча, заспивам - така всеки ден. Аня ме готви по френски и български език. Елена Андреева, гдето почна да ходи с оня офицер със зелените очи - по аритметика. Запролетява. В 10-та прогимназия на изпити. Как тъй стана, че издържах поправителните! Още същия ден ме обикалят други учители -изпитване за приемен изпит. Юний - готово. При Учителя съм.
към текста >>

19. 2. Един пасаж от Словото на Учителя

Глава 6. Разкриване на реалността

Какво разстояние и какъв път -неизмерим с километражни мерки и с нашата аритметика.
Ние като, че ли се развълнувахме и сгорещихме, затова и не желаем да коментираме, решително се отказваме от това. Но нали сме родени през двадесетия век, нали се погрижиха да ни впрегнат в работа, за да се научим да мислим, нека ни е жива диалектиката, ще си позволим само да обобщим -тя нали много обича обобщенията, изказванията, докладите по по-актуалните въпроси. За нас въпроса за един такъв свят е много актюелен. Пристъпваме с изострени вече сетива, не само външни, и нека ни е позволено да кажем и вътрешни. Оглеждаме тази панорама и виждаме далечната перспектива, която като всички мечтатели желаем да приближим до нашия земен, строго материален свят. Какво разстояние и какъв път -неизмерим с километражни мерки и с нашата аритметика. Колко у нас всичко е грубо материалистично, егоистично, себично, фанатично, готов да се биеш с най-близкия си човек за педя място, за служебен стол. Господи, каква е Земята!... Какво да кажеш, как да започнем и как да свършим. Нека не я критикуваме. Ние все пак много я обичаме.
към текста >>

20. 7. Анархистична група в Севлиево

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Аз имах само няколко четворки, другото тройки и две двойки, в пети клас по аритметика и геометрия, и трябваше да се явявам на изпит.
И изглежда през ваканцията след четвъртия клас, аз изглежда съм потънал в тази литература и за мене всичко друго губи значение. Всичко друго си губи значението, каквото и да било. Било на личен живот, било на външност. И за мен наука и учене вече не ме интересува вече. Аз съм се отдал на тази идея - революционна, ученето стана за мен съвсем чуждо нещо, безразлично, неинтересно и веднага, в пети клас бележките ми паднаха главоломно. Аз имах само няколко четворки, другото тройки и две двойки, в пети клас по аритметика и геометрия, и трябваше да се явявам на изпит. Та си спомням, че изгубих всякакъв интерес към всякакво учене и така се случи веднага в петия клас. Това е, което помня, спомням си също един учител, чичото на тоз мой приятел Васил Беязов и той се казваше Васил Беязов. Предишната година имах шест по химия, предаваше ни един учител от дунавския край, тъй като през войната прехвърляха учители от онзи край, имахме един Матиас, беше много добър човек симпатичен, имах шест при него, аз просто го обикнах. А другият ми написа двойка, та накрая я закръгли там да не е двойка. Този ми преподаваше химия, чичото на моя приятел Васил Беязов, възрастния де, обаче той ми я писа не за друго, щото нарочно ме скъса, извади ме, зададе ми един въпрос, не ме остави да му отговоря веднага, седни си и ми писа двойка.
към текста >>

21. 277. Ти небе нямаш. Учителят още не е изграден, не е създаден в тебе

IV. През очите на Христов. Посвещение

15.] Най-после направи простата аритметика: списание „Всемирен летопис” е излизало 4 години по една книжка всеки месец, това са 40 статии.
Аз си набавих и списание „Всемирна летопис”, списание „Светлина”. - Всичко което не ми каза аз го зная, прочетох го между редовете на това, ксето ми каза. Ти проследи всичките списания и вестници, които са били през различни времена органи на Бялото Братство в България - уводните им статии са писани все от Учителя. Статиите, под които има знака „X” и „XXX”* или три звездички и други, са все на Учителя. [*Всички статии, обозначени с „X”, „XXX”, са на Учителят Дънов, и сме ги отбелязали в „Изгревът”, т. 15.] Най-после направи простата аритметика: списание „Всемирен летопис” е излизало 4 години по една книжка всеки месец, това са 40 статии. Списание „Житно зърно” излиза от 1924 година, сега сме 1934 година - 10 години по десет книжки, това са 100 статии. На тебе оставям да прочетеш статиите във вестник „Братство” и другите списания и вестници, и да провериш също кой друг автор е написал толкова много статии. Проследи творчеството на всички, които ми цитира. И останалите статии и материали, са все разработка идеите на Учителя от Неговите ученици. Подреждането на материалите в тези списания и вестници, са все в духа на Учителя.
към текста >>

22. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.
II-B 3054-3062 Преписал Вергилий Николов Кръстев II-В 3054. Кръщелно свидетелство на Георги Русчов Миркович от родители Руску Вълков Миркович и Елена Бянова, род. 6.1.1859 год., Сливен. II-В 3055. Училищно свидетелство на Георги Миркович на 16 год. до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год. с учители Криваров, М. Б. Икономов, Кавалджиев. II-В 3056. Свидетелство от военното училище в София през 1879 год. на Георги Русчов Миркович - курс по третьему разреду.
към текста >>

23. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

С нея научих граматика и аритметика, историа и географиа.
Знае се, че Пловдив минаваше за гръцки град, макар сега да е известно, че основното му население е повече българско. Самото турско правителство ни наричаше Рум мемлети, т. е. гръцка народност, а земята ни Румели. Това не е никак чудно, когато се вземе под внимание, че нашиат град, който минава за един от най-чистобългарските градища, е бил също тъй подчинен на гръцизма, както цяла Българиа. В детинските години аз никога не чух да се говори нейде за „аз, буква”, а запомних „алфа, вита” или, както тогава го казваха, „алфа’овита в топла пита”. С нея научих граматика и аритметика, историа и географиа. Всички нея учиха и нея знаяха, а писмеността беше български думи с гръцки букви. До 1840-45 год., ако дойдеше някое писмо написано на български, не се намираше никой в цял град да го прочете. Гръкоманите имаха голям интерес да помагат на Владиците в гръцизма им, защото на свой ред Владиците имаха голям интерес да позволяват на гръкоманите разни ползованиа от черковните доходи. Те взаимно се крепяха. Владиката имаше влияние по-горно даже и от един паша.
към текста >>

24. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

Учениците изучават: граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
________________ 369) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ланкастерско училище - известно като Взаимно училище. Светско начално училище през периода на българското Възраждане, в което се прилага Бел-Ланкарския метод на обучение. При прилагане на този метод някои по-напреднали ученици обучават част от своите съученици. Обучението във Взаимното училище продължава 2 години на говорим български език. Учениците изучават: граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Неофит Рилски съставя първите учебни пособия. Взаимното училищв поставя началото на на новобългарското образование.
към текста >>

25. 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.

История, Аритметика и Катехизист.
И тъй скоро, после моето пристигане в Болград, настъпи неделя и аз отидох във великолепната Болградска черкова, за да се помоля Богу. Тука благочинното стоение сред самият иноностас на 30-40 момичета и големите им шляпи (капели) ни наумиха за девическото училище, което на другия ден побързах да нагледам (придружен от о. арх. Максима, г. Коланджиева, юдин от членовете на комитета и няколко почтени граждани.) Девиците, които са до 60 се помещават в два класа. Учат ги: четене, писмо, молитви, св. История, Аритметика и Катехизист. - Сичко се преподава на руски език. - Преподават им още: Молдавский език, начало от француский и ръкоделие. Из ответите на някой въпроси, зададени на девиците от моите другари, забелязах, че между тях има твърде способни девици. Даже и на самите им лица се изобразяваше особена живост. Наставницата е Руска, из Кишинев, която има и помощница из истия град.
към текста >>

- То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий.
Следователно то само удовлетворява нуждите на по-богатите граждани, а за сиромасите е недостъпно. В Болград има и две взаимни училища, в които се помещават до 260 деца и им се преподава сичко на български език. Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни. За централното училище в Болград е казано подробно в Хрисовулта, който е поместен в 13-й брой на книжиците от първата година; за това ще кажа що годе за сегашното му положение, знам, че интересува мнозина. - То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий. - Наставници по упоменатите предмети са пет: Директор г. Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г. Гетрован - Молдавският език; св. Отец Михаил Казанлъкли - Закон Божи и Руский език; а г. Баранов - чистописание.
към текста >>

Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.
Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни. За централното училище в Болград е казано подробно в Хрисовулта, който е поместен в 13-й брой на книжиците от първата година; за това ще кажа що годе за сегашното му положение, знам, че интересува мнозина. - То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий. - Наставници по упоменатите предмети са пет: Директор г. Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г. Гетрован - Молдавският език; св. Отец Михаил Казанлъкли - Закон Божи и Руский език; а г. Баранов - чистописание. Централното училище и другите училища в 40-те колонии се управляват от един комитет, когото съставят три члена (избираеми от сичките колонии), директорът и колониалният началник. Членовете са обязани да се събират по два пъти в неделята да разсъждават за устройството на училищата446.
към текста >>

26. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2.
(Следува) Г. 2, бр. 5, 30 декември 1867, с. 3. V. За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5. Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7.
към текста >>

Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5.
3. V. За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5. Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга.
към текста >>

Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6.
За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5. Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга. Всяко съчинение ще се разглежда после от учители по основите, на което ще се отличават по-добрите ученици.
към текста >>

0.82974004745483