НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 5
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен
апендицит
.
Идваш при Учителя, а това означава, че търсиш помощ от Божественото, ти го получаваш, но накрая не се съобразяваш и не го изпълняваш. Тогава се задействува другия закон на кармата, задействува се толкова бързо и толкова драстично, че ние бивахме свидетели как някои много бързо напускаше жизнения си път и след това ни изпратят некролога на Изгрева, че еди кой си е починал. В последствие ще видим, че една такава случка ставаше урок за всички, тези случки ги знаехме, убедени бяхме, че са уроци, но пак грешахме всеки за себе си и всеки според пътя си и задачите си в този живот. Имаше един интересен случай. Един от учениците от Школата беше заболял и след прегледи лекарите бяха казали, че имал остър апандисит и че трябва да го оперират, защото е бил гноен и щял да се пукне и след това да почине.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен
апендицит
.
Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
към текста >>
2.
54. Мария Здравкова Милева. 54.1. Първа среща с Учителя чрез отпечатана брошура
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Едно от моите най- любими деца, момче, заболя от
апендицит
и набързо умря.
" Аз не знаех нищо за Учителя, не знаех откъде ми попадна тая книжка в ръцете. Това беше през 1916 г. 54.2. Катастрофата Животът течеше и нахвърляше върху мене своите обикновени грижи и аз като че бях забравила както за книжката, така и за впечатлението, което тя ми беше направила. Но през 1918 г. ние изживяхме страшна катастрофа.
Едно от моите най- любими деца, момче, заболя от
апендицит
и набързо умря.
Съвсем наскоро се случи още едно нещастие. Мъжът ми беше станал индустриалец, построи фабрика, която му обещаваше добри печалби. Но вместо печалби, може би поради общата криза - беше тогава война, - той загуби както фабриката, така и капиталите, които беше вложил в нея. Случи се още по-лошо нещо - той залиня и набързо умря. Беше едвам на 44 години.
към текста >>
3.
54. Мария Здравкова Милева. 54.2. Катастрофата
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Едно от моите най- любими деца, момче, заболя от
апендицит
и набързо умря.
54.2. Катастрофата Животът течеше и нахвърляше върху мене своите обикновени грижи и аз като че бях забравила както за книжката, така и за впечатлението, което тя ми беше направила. Но през 1918 г. ние изживяхме страшна катастрофа.
Едно от моите най- любими деца, момче, заболя от
апендицит
и набързо умря.
Съвсем наскоро се случи още едно нещастие. Мъжът ми беше станал индустриалец, построи фабрика, която му обещаваше добри печалби. Но вместо печалби, може би поради общата криза - беше тогава война, - той загуби както фабриката, така и капиталите, които беше вложил в нея. Случи се още по-лошо нещо - той залиня и набързо умря. Беше едвам на 44 години.
към текста >>
4.
(90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г. в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч
,
,
ТОМ 20
- Целувай лакеите... Днес, 20.x, дойде Свилен, че го изпратил Царят да пита дали да се оперира от
апендицит
.
Говорих му в тая насока доста много. Какво ще направи - негова работа... Разправяше ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него. Майка му питала тя ли да я не целува. - И ти. - Ами кого да целувам?
- Целувай лакеите... Днес, 20.x, дойде Свилен, че го изпратил Царят да пита дали да се оперира от
апендицит
.
Заведох го при Учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целувна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и на истина: - Целувай ръка, прасе такова! Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държание, макар че външно беше крайно учтиво. А той си каза: - Извинявайте, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целият с пот.
към текста >>
НАГОРЕ