НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
243
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен
Андрей
Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През юли, след подаване на молба до Министър-председателя
Андрей
Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.
Методи бегом отива в дома на Министър-председателя
Андрей
Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
Андрей
Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
За това разрешение на събора,
Андрей
Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година.
През време на управлението на
Андрей
Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева".
2.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е
Андрей
Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г.
3.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А това е
Андрей
Ляпчев, който на 3 януари 1926 г.
4.
39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Загуби ги и Демократичния сговор на
Андрей
Ляпчев.
5.
146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
начело е
Андрей
Ляпчев.
6.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци
Андрей
Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
7.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
„Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя
Андрей
Ляпчев.
8.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя
Андрей
Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии.
9.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Имаше един приятел
Андрей
Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него.
10.
24. МУЗИКАНТИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Идва веднъж
Андрей
Стоянов, който бе пианист и едър мъж.
Той,
Андрей
беше комунист, след като дойдоха руснаците, след 9.IX.1944 г.
11.
11. Избор на професия
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
по ново, я заведох при професор
Андрей
Стоянов - най-големия педагог на времето.
Настоявам, че
Андрей
Стоянов ще ми се разсърди, понеже я готвеше вече за концерти в общи групи.
12.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Командир е полковник Кръстев
Андрей
(който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре.
13.
25. Реставрация на чешмата в Тополица
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Андрей
Тодоров
14.
1. Запознаване с Учителя
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
А тука живееше нашия брат
Андрей
, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката.
15.
7. Машинописка, учителка и поетеса
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин
Андрей
Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките.
И така, благодарение на старши-сътрудника
Андрей
Андреев днес имам пенсия.
16.
12. ОТКУПЪТ
,
,
ТОМ 8
От друга страна как да ти кажа, в мене настана една промяна след като се роди сина ми
Андрей
.
След като се роди
Андрей
, у мен се яви едно чувство за самосъхранение.
Раждането на
Андрей
е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент.
17.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Това чувство се породи в мен когато се роди сина ми
Андрей
.
18.
26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ
,
,
ТОМ 8
Д: Да и
Андрей
най-много обича дядо си.
В:
Андрей
, синът ти.
Д:
Андрей
, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не!
19.
52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)
,
ТОМ 9
Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел,
Андрей
, Лука и т.н.
20.
06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Дядото на Любомир Лулчев се казва
Андрей
Лулчев.
21.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Е.А.: От същото село откъдето съм родена и баща му се казваше
Андрей
- дядо ми.
Да,
Андрей
беше дядо ми, аз фамилното име съм взела от дядо си.
22.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VІІІ
,
ТОМ 9
Андрей
Ляпчев подава оставка като министър председател, защото Народния блок печели изборите и начело застава Александър Малинов.
23.
09 - 299. ДА СЕ УБИВАТ ПЛЕННИЦИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Разказал:
Андрей
Йонев.
24.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов,
Андрей
Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
25.
2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Христов,
Андрей
Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с.
26.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Търнрво; 71)
Андрей
Астарджиев\ 72) Хр.
27.
11. РАЗДЯЛАТА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на
Андрей
Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция.
28.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Исках да влезна в академията като извънредна ученичка, приеха ми заявлението, но когато седнах на пианото,
Андрей
Стоянов ме попита на колко съм години.
29.
4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев
,
Вяра Христова
,
ТОМ 13
При нея ходеше
Андрей
Боев, Неделчо Попов беше близък с нея, групата Асен Арнаудов.
30.
66. ВЪЗБРАНА НА СЪБОРА ПРЕЗ 1926 г. В СОФИЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
По това време министър-председател на България беше
Андрей
Ляпчев.
31.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Иван Толев цитира една статия на
Андрей
Цанов поместена във вестник „Мир" Г.
Андрей
Цанов (вж.
от
Андрей
Цанов
32.
1929 година
,
,
ТОМ 16
На 28 бяхме с
Андрей
в Горна Джумая.
33.
5.8. Конфликт с полицията
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Като такъв, той беше заемал видни постове в държавата ни и имаше авторитет пред властите, особено пред правителството на министър-председателя
Андрей
Ляпчев.
[2]
Андрей
Ляпчев е бил министър-председател и едновременно министър на вътрешните работи от януари 1926 до май 1932 г. (бел.
34.
21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ
,
,
ТОМ 20
На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети
Андрей
».
Също и Андреевци има мнозина, но Свети
Андрей
е един.
Който друг Андрея иска да стане Свети
Андрей
, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си.
За да наречем юзината «Свети
Андрей
», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети
Андрей
, което значи уж Свети
Андрей
.
35.
II. ДЪНОВ ЗА СВОЯ СЪБОР.
,
ДЕКЛАРАЦИЯТА НА Г-Н ЛЯПЧЕВ ПРЕЗ 1928 ГОДИНА
,
ТОМ 20
министър-председателят
Андрей
Ляпчев дава разрешение за събора, но после той е бил спрян.
36.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
При умиращия
Андрей
Ляпчев Цар Борис е прекарал близо два часа при леглото му и с голяма тъга е гледал как си отива големият държавник.
37.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
В правителството на
Андрей
Тотев от 21 април до 25 ноември 1935 г.
- министър на просветата в правителството на
Андрей
Ляпчев.
339.
Андрей
Тошев - роден през 1867 г.
38.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
339.
Андрей
Тошев - роден през 1867 г.
39.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
*
Андрей
Ляпчев е министър-предсецател на България от 1926 г.
40.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
,
АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
Лулчев е внук на
Андрей
Лулчев от Копривщица, голям борец от нашето възраждане, другар на апостола Левски.
41.
15. Писмо от Ангелина Радойнова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г.
,
,
ТОМ 21
Също имам писмо и от
Андрей
.
42.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
21)Пепита Иван Пеева -
Андрей
Фархи;
43.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе
Андрей
Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре.
*
Андрей
Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г.
44.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
” И допълва: „В петък се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията в клуба и
Андрей
Грива ми каза за неделя - 24.11.2002 г., че прогнозата дава дъжд, а трябва да се изнесе лекцията на пейките в къщата на Изгрева (на Райна).
45.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Където и да се намирам, аз винаги ще ти помагам.” При избора на
Андрей
, аз направих това, което Учителят ми заръча, без да мисля за себе си.
46.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1
,
ТОМ 21
*
Андрей
Ляпчев от 1926 г.
47.
3. Сатурн- Нептун
,
,
ТОМ 22
Идва на власт правителството на
Андрей
Ляпчев, пак от лявото крило на Демократическия сговор, който има за девиз: „Со кроце, со благо".
Желев. Петър Младенов става първият президент след промяната, а
Андрей
Луканов
48.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Казваше се
Андрей
.
49.
III. Биография на Елена Симеонова
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Това продължи до идването на
Андрей
Грива, който ни изгони да не правим нарядите и да не черпим безплатно приятелите за празниците и като добър комунист, отвори в бялата къща да се продават чай, кафе и закуски.
50.
III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
После те го предават на
Андрей
Грива, те го преписват на пишуща машина и като ксерокопие го раздават на своите познати.
Тя изтича и след публикацията от
Андрей
Грива, както и от Светозар Няголов.
51.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Надя Халачева със сина си
Андрей
52.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Цаков,
Андрей
Стоев Цанов, д-р Д. X.
53.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
Андрей
Стоев Цанов
54.
2.2. Историята на Дружеството
,
,
ТОМ 24
Мисълта за основаването на такова дружество възникна най-напред в ума на
Андрей
С.
55.
17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър председателя
Андрей
Ляпчев, тази възбрана е била премахната и съборът е бил проведен на 26-27 август, като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии.
56.
9. Преселване в София на Изгрева дъщерята Саша
,
,
ТОМ 24
През 1940 година се ражда синът им
Андрей
Никифоров.
57.
48. БОРИС III /цар на българите/
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от
Андрей
Ляпчев и на ген.
58.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
На вечерята е поканен и
Андрей
Стоянов.
След вечерята
Андрей
Стоянов свири нещо от Шумана.
Андрей
и семейството си отидоха.
59.
1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова
,
Бележка на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 26
Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от
Андрей
Матев у когото е на квартира.
60.
3. Напускане на ареста. Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
Това било по времето, когато министър-председател на България бе
Андрей
Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт.
61.
4. Място и време на земетресенията в България.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
София от правителството на
Андрей
Ляпчев.
62.
3. Едно хубаво място за почивка
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Андрей
Ляпчев бе македонец.
63.
13. Кои бяха онези, които управляваха България?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
13.8.
Андрей
Ляпчев е министър-председател от 4 януари 1928 до 1931 г.
64.
2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 31
Понеже дядо му
Андрей
Лулчев е бил народен лечител и билкар, той предава на внука си тази способност и Любомир учи медицина в Букурещ.
Там чете от богатата литература, издадена там и развива силна интуиция, каквато е притежавал и дядо му
Андрей
.
65.
7. Сънищата на Светозар Няголов (2011-2012 г.)
,
записани от сестра му Величка Няголова
,
ТОМ 31
Събрал се е и Новият Братски съвет, начело с
Андрей
Грива.
66.
3. Гоненията срещу Школата на Учителя Дънов и атакуването от войска на Изгрева
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
министър-председател на България е
Андрей
Ляпчев от 4.01.1926 г.
67.
4. Бойната тръба
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
А министър-председател е
Андрей
Ляпчев, и едновременно е министър на вътрешните работи.
68.
5. 91 Псалом и колелото на живота и смъртта
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
По това време министър на войната е
Андрей
Ляпчев, който сега е министър-председател и министър на войната.
69.
7. Забраната на събора на Изгрева през 1928 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
министър-председател е
Андрей
Ляпчев, който е едновременно министър на вътрешните работи.
СПРАВКА ЗА
АНДРЕЙ
ЛЯПЧЕВ
70.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Миналата година възрастен човек ги донася на Изгрева и ги дава на
Андрей
Грива.
71.
Съборът през 1926 г. и военната блокада
,
Изгревът..., т. 1. 2. изд. 2011, с. 107-111.
,
Събори 1926 -1927г.
На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен
Андрей
Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През юли, след подаване на молба до Министър-председателя
Андрей
Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.
Методи бегом отива в дома на Министър-председателя
Андрей
Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да се качи в него.
Андрей
Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
За това разрешение на събора,
Андрей
Ляпчев управлява най-дълго - от 1926 до 1932 година.
През време на управлението на
Андрей
Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева".
72.
Съборът през 1926 г. Погледът на мъдреца, Методи Константинов
,
Изгревът..., т. 4, с. 417-418.
,
Събори 1926 -1927г.
"Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя
Андрей
Ляпчев.
73.
Съборът през 1926 г. - с кросно на събора
,
Изгревът..., т. 27, с. 844-845.
,
Събори 1926 -1927г.
министър председател на България е
Андрей
Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява „со кротце и со благо" и с малко кютек.
Учителят с поглед нарежда на Методи и той тичешком отива в дома на
Андрей
Ляпчев, заварва го и съобщава за блокадата.
74.
139. Черните гарвани и народните изедници
,
I. Път в живота
,
ТОМ 33
-
Андрей
, Честита Нова Година!
Тя не откъсна веднага
Андрей
от мътния поток на мислите му.
75.
140. Как да се премахне неправдата в света
,
I. Път в живота
,
ТОМ 33
Омразата към Бога събуди нови сили в
Андрей
, като че този Бог когото ругаеше, въпреки всичко, като добър великодушен баща протегна властната си ръка, от която протекоха сили на живот и надежда към
Андрей
.
Въпреки всичко това, в
Андрей
имаше нещо, което го обвиняваше и той се защищаваше с готовите мисли, изрази и размишление, които много пъти беше чувал на събрания, митинги, в приятелски разговори...
76.
141. Противоречията и гарваните на кръстопътя
,
I. Път в живота
,
ТОМ 33
Андрей
бавно вървеше, малки разстояния изминаваше, а мислите му като вихри прелитаха пред вътрешния му поглед.
Съзнанието на
Андрей
беше заприличало на пуст, разграден двор.
Андрей
отново наближи гарваните.
Андрей
задиша дълбоко и често, често.
Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р...
Андрей
го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата.
Там долетяха и гарваните, спътници на
Андрей
.
Андрей
потръпна, почувства болки в своите ребра.
И мислите на
Андрей
бяха черни, грозни, хищни!
Неочаквано и без външни причини,
Андрей
почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева.
77.
142. Слънцето и светлината в душата
,
I. Път в живота
,
ТОМ 33
На
Андрей
му поолекна, защото прокобните му мисли бяха като кърлежи, хидри, октоподи, калмари... с многобройните си пипала смучеха живота му.
По чистия сняг танцуваха децата на светлината - багрите на дъгата, облечени в искрящи и блестящи премени... Всичко тук беше весело, красиво, усмихваше се и
Андрей
се изпълни с радост.
Светлината беше като пух, в който душата на
Андрей
потъна!
Чуваше някъде в себе си безброй и най-разнообразни викове за помощ, моления, дори виждаше протегнати ръце...
Андрей
не знаеше какво и как, да си обясни всичко това.
Андрей
прескочи канавката, поклати дръвцето внимателно, снегът се изтърси от него, то се изправи.
Андрей
се върна на шосето, но се върна и старото му състояние.
Андрей
беше в положението на страдащ от зъбобол, който като тръгне за зъболекаря, болките му почват да минават, а като види клещите - съвсем изчезват.
Това беше квартал „Изгрев”, в който
Андрей
беше тръгнал да търси помощ.
78.
143. В колибата на Христов - разположение и описание
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
След около стотина крачки,
Андрей
премина мостчето над канавката и навлезе в квартал „Изгрев”.
Въпреки спонтанното си благоговение,
Андрей
отиваше към колибата на Христов с бързо сменяващи се желание и нежелание.
И
Андрей
чувстваше дълбоко подсъзнателно, че щом почука на колибата, щеше да се хване, без да разбираше в какво и за какво.
79.
144. Страшното куче е пазач на прага на колибата
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И то като
Андрей
беше пред прага на „новото”, за което говореше бялото петно на главата му.
Кучето беше мъник, а на
Андрей
се стори необикновено голямо, зло, от специална порода, някакъв хибрид от булдог и вълк или нещо подобно, специално дресирано да разкъсва хора!...
обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на
Андрей
, и в краен резултат той видя мъника страшен!....
Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на
Андрей
, но факта оставаше един.
Андрей
се страхуваше не от кучето - „страшното куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него.
Андрей
на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше.
Такова чувствание имаше и
Андрей
, че като влезе при Христов, нямаше да може да се върне назад - да изживее неизживяния, но мечтан живот!
Често дните и нощите на
Андрей
биваха смущавани от мисли и мечти за нов, съвършен, справедлив идеален живот, който понякога се сливаше с руския болшевизъм, друг път с идеите на Толстой, Тагоре, Елизе Реклю, Кропоткин, ако щете имаше моменти, когато мислеше и за адвентистите.
80.
145. Двата живота на двамата господаря
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
, без да беше видял Христов, само под влиянието на репликата: „Който знае, не пита”, Христов беше се оформил в него като един фокус на мисли, чувства и действия, разбира се и това ставаше пак несъзнателно, спонтанно.
Затова, въпреки мечтите на
Андрей
за щастие, щастието се нащърбяваше от двата му живота и бягаше от раздвоеното му съзнание, защото щастието е единство, хармония!
Затова
Андрей
изживяваше едно особено състояние на нещо средно, хладно, безвкусно, неприятно.
Андрей
имаше всички основания да се върне, но не се върна, защото с илюзии, нереални размишления, предположения и неестествени съчетания, не може да се живее.
Андрей
вече беше се сблъскал с нея.
- И
Андрей
като истински „смелчага”, изкачи бързо стъпалата.
Вида и характера на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания -
Андрей
.
Всичко, което стана пред вратата на Христовата колиба с
Андрей
, може да се прецени още и като предзнаменование, поличба, че
Андрей
ще има много страдания, противоречия и страхове като влезе вътре!...
81.
146. Срещата с пепелянката
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
чу качване по стъпала, затова огледа се, но не видя нито сутерен, нито втори етаж на колибата.
Андрей
видя върху главата на момичето* две пепелянки обвити, видя и зигзагите по гърбовете им!
Андрей
знаеше, че това не беше истина, че само така му се стори или помисли.
Защо
Андрей
така видя или помисли, не може да му се иска обяснение, защото човек какво ли не вижда, какви ли не мисли не минават през главата му, на които не може да се даде някакво обяснение.
После винаги, когато
Андрей
срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му.
От процепа, момичето изгледа
Андрей
бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода.
Андрей
можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня.
Андрей
само посочи края на палтото си, имаше малко пяна от слюнка.
82.
147. Молбата за съвет
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
се опита да каже: „Моля, съвет искам.” В същото време поиска и друго и трето, и четвърто да каже.
Впрочем,
Андрей
и преди това заекваше.
Изгледа още веднъж
Андрей
със съжаление, и рязко със замах широко разтвори вратата.
Пред
Андрей
се откри тясно коридорче, в дъното на което имаше отвор за изба, а в началото на източната стена имаше врата, която водеше за стаята на Христов.
Андрей
слушаше.
-
Андрей
заекна силно, и не можа да отговори.
Момичето знаеше това, и го използва да бъде приет
Андрей
.
83.
148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Изведнъж, като из ъгъл, Христов застана с целия си ръст пред
Андрей
!
Между многото мисли, които навяха на
Андрей
, беше и тази: „Пред тези очи, не може да се лъже!
Андрей
имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока!
Андрей
стоеше като хипнотизиран!
Христов със свити очи разглеждаше
Андрей
, като че опипваше душата му.
Андрей
, който не вярваше в Бога с изумление помисли: „Сам Бог ме гледа и ми говори!
Христов беше разкрил пред
Андрей
образно своите два живота, и с това разреши противоречията му.
Но
Андрей
беше много ниско, за да разбере това.
84.
149. Заекването е спирачка, ограничение на нарушението
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си!
Андрей
искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно.
Андрей
винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му.
Такова отношение,
Андрей
за първи път виждаше!
Андрей
беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна.
И
Андрей
си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че заеквам!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
85.
150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
слушаше, гледаше Христов и пожелаваше момичето, и съвсем беше забравил за своите страдания.
Погледна
Андрей
, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!...
86.
151. Красивото, богатото, даващото
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов й се усмихваше и гледаше
Андрей
, който искаше да му каже, че отговорил и на негови въпроси и разрешил много негови противоречия, но се страхуваше да заговори, защото мислеше, че ще заекне при това хубаво момиче.
Момичето си тръгна зарадвано, а Христов се обърна към
Андрей
:
Андрей
се наведе да си събува шушоните, по навик събу най-напред левия и ги захвърли по площадката.
Но
Андрей
на това не обърна внимание, защото не можеше да си помили, че един Христов може да обръща внимание на тези неща.
Христов преди да влезе в стаята си, от площадката разгледа откъде беше минал
Андрей
.
87.
152. Ангелът от Царството на Светлината
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
влезе в тясното коридорче на колибата, и затвори вратата след себе си.
На
Андрей
нищо от мебелировката на стаята не му направи впечатление, защото гледаше и виждаше само Христов.
Затвори я с нежелание и се обърна към
Андрей
, който беше първият му новогодишен гост.
-
Андрей
се ядоса и помисли: „Да се моли на човек, когото вижда, от когото нещо зависи - разбирам, но да се моли на въздуха или на някакъв несъществуващ Бог, това не разбирам!
Страданията на
Андрей
, се подновиха.
88.
154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
На тази фатална дума за
Андрей
, когато преценеше, че трябва, натъртваше гласа си.
Използваше създадения интерес към Мойсей, за да създаде интерес и към Христа, Който според него беше още по-великият колос през хилядолетията - Богучовека, защото тъкмо Христос трябваше да стане живот в живота на
Андрей
...
С един мах на точната си ръка, като вещ художник очертаваше и разграничаваше Мойсей от Христа, и ги поставяше на съответните им места в съзнанието на
Андрей
, като оставаше място и за Учителя.
Той постави първите и основни точки в работата си над него, защото знаеше кой беше
Андрей
през вековете, откъде идваше и къде отиваше -пътят му, като се абстрахираше от сегашната му външност, както от някаква дегизация на актьор.
Андрей
беше като хипнотизиран!
И
Андрей
можа да си помисли: „И аз въпреки, че заеквам, съм човек като другите!
Андрей
от всичко на света, най-много до сега мразеше заекването, както робът - оковите и Христос - кръста Си.
- И аз реших парадокса - каза
Андрей
, без заекване.
- запита
Андрей
, пак без да заекне.
- Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото
Андрей
очакваше още много да му говори за Мойсей.
В мълчание и съзерцание, за
Андрей
изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие!
- И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на
Андрей
, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този заекващ водач на народите!...
89.
155. Кой е Космическия и Мистичен Христос
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
-запита
Андрей
, и после добави: „Ние имаме Библия, но не съм я чел.
Андрей
говореше и пак радостно констатираше, че не заеква!
Андрей
слушаше с цялата си душа и най-красиви мисли и идеи, прелитаха през съзнанието му.
- запита някак иронично
Андрей
.
- изненадан възкликна
Андрей
от радост.
90.
156. Бъдещето не зависи от нас
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Две радости, като две реки се вляха в душата на
Андрей
!
Андрей
достигна един висок връх, на който не можа да се задържи.
Обаче
Андрей
това смътно чуваше, мислите му бяха като наловени на верига, една водеше друга, трета... Той помисли за това, което го доведе тук и после за живота в София... И настроението му почна да се понижава и скоро беше същото, с което дойде.
Андрей
беше се търколил от високия връх.
Андрей
продължи:
Христов както винаги, така и сега използва това изказване на
Андрей
, за да посади в съзнанието му едно семенце от своите идеи:
Андрей
се усмихна някак си снизходително и въпросително каза:
- рязко и откровено отговори
Андрей
.
91.
157. Работата му беше абсолютно безкористна и безвъзмездна
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Подаде се на неприятните си спомени, предизвикани от нечистотата, която беше му донесъл в стаята
Андрей
, мълвата, че е убиец на жена си.
В хаоса на
Андрей
, Христов трябваше да преброди всички кътчета на душата му, да намери нещо силно, здраво... за което да го хване и изтегли от блатото, в което беше затънал.
Работата на Христов над
Андрей
, пък и над всички, които идваха за помощ при него беше сложна, отговорна, неблагодарна, неразбрана, изобщо много трудна!
92.
158. Бащата е Бог за детето, той всичко може
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
несъзнателно се възползва от това, че съзнанието на Христов беше се отнесло по спомените за убийството на жена му.
Под влиянието на спомените, искаше да прекъсне този банален и отегчителен разказ, макар много добре да знаеше, че
Андрей
трябва да го каже, за да се освободи от неговото бреме и да му олекне.
Христов зачака да чуе, че иска време и средства за нещо по-възвишено, и като че подсети
Андрей
за това, и той добави: - И да чета.
-
Андрей
като мъник, се опита да захапе Христов по крачола на панталона.
-
Андрей
като чу и сега „Бог”, ядоса се!
Случайно погледът му попадна на книгата върху бюрото му, която затвори, когато дойде
Андрей
.
В него беше се възвърнало съзнанието за „Своята воля”, затова искаше на бърже да помогне на
Андрей
и да се предаде на любимите си занимания.
Такъв Бог
Андрей
вече разбра.
Христов, под влиянието на „Своята воля”, реши за днес да приключи работата си с
Андрей
, макар че разбираше, че още трябва да работи, още трябва да го остави при себе си.
На
Андрей
тук му беше добре, топличко, интересно..., не му се излизаше!
Това напомняне на
Андрей
да чете, подсили още повече желанието на Христов да чете, затова стана още по-нетърпелив, подсили се желанието му да се освободи от
Андрей
.
93.
159. Борбата между своята воля и Божията воля е основното противоречие
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Както сега - изпрати му Бог
Андрей
да му помогне, той трябваше да остави всичката си работа и да му помогне.
94.
160. Ти можеш да бъдеш само като себе си неповторим
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Да помогне на
Андрей
, за него беше лесна работа, като богат стопанин да бръкне в огромния си хамбар и на едно врабче да хвърли няколко зърна!
- отговори
Андрей
, като че отговора му беше предварително приготвен.
През очите на
Андрей
беше надникнал Бог и видя картина, как пътя му криволичи между пропасти.
И в същото време се трогна от величието на Бога, че беше вложил в толкова обикновеното същество на
Андрей
такива възвишени желания и се зарадва, че и той вече беше станал идеал.
Но това, което ставаше в съзнанията и душите на Христов и
Андрей
, ставаше в една или друга форма в съзнанията и душите на всички хора, независимо от това дали ги чувстваха по същия или по друг някакъв начин.
Христов остави своите планове за днес, и загледа
Андрей
с необходимата сериозност.
Сега за тази си грешка към
Андрей
, реши да го държи целия ден при себе си.
95.
161. Планини от страдания водят човека към Голгота
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Не - рязко отговори
Андрей
- друго не желая - искам да бъда като Вас!
-
Андрей
без колебание отговори:
- запита
Андрей
, без да има ясна представа какво беше Голгота.
Андрей
чак сега се замисли, смути, искаше да каже нещо, може би че се отказва, но заекна и затова млъкна.
” - И почна да си разсъждава: „Тогава няма да имам нужди, няма да заеквам, няма да страдам...” И погледна Христов, който беше се навел и нещо си оправяше търлъка, но преди това, без
Андрей
да забележи, беше хвърлил бърз поглед в кърпата и видя храчката.
От днес
Андрей
пожела, и тръгна по пътя на Христов.
96.
162. „Кръстопът” - всички страдания дават плодове
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов не можеше да помогне на
Андрей
, докато той наблюдава и преценява впечатленията му, че заеква, кървавата храчка, държи сметка за достойнството си... И за да слезе по-скоро да изчерпи възможностите си, и да няма време нито възможност да се занимава с каквото и да било друго, Христов му помогна за това.
Андрей
не се сети да съобразява, да го гледа изпитателно и още по-малко да държи сметка за азът си.
И първото чувство, което го обхвана и изпълни беше -
Андрей
се хвърли в краката на Христов, прегърна го и горко заплака:
Андрей
стигна до последната възможна засега точка на страдания.
Вълната на страданията, която той тласна към
Андрей
, се върна и разби в душата му.
- Стани - каза на
Андрей
, помогна му да стане и му посочи да седне на местото си.
Андрей
отново започна:
Христов бързо извади една чиста кърпа от шкафчето на бюрото си, и избърса внимателно сълзите му и повлеклото от лицето на
Андрей
.
- чудеше се на себе си
Андрей
.
Андрей
прочете заглавието й: „Кръстопът”, автор - Майн Ру, което беше написано отгоре на долу като китайско писмо.*
Андрей
слушаше много внимателно, но смътно разбираше, нищо не му направи силно, затрогващо впечатление, може би затова запита:
97.
163. От къде идват внушенията
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
се сети защо беше дошъл.
Въч пред вратата разговорът продължаваше остър и динамичен, а
Андрей
отвътре слушаше, макар всичко да не разбираше.
Христов, като наложи своята воля - да водят разговора, където той иска и като прецени, че беше по-добре за неговата работа да ги покани вътре, да заработи едновременно и с тримата - двамата лекари и
Андрей
98.
164. Разширяване на съзнанието
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Както в
Андрей
, така и в лекарите и всички, които идваха при него независимо защо, той посяваше семена на Учението, изправяше в тях някой разбирания и неправилни отношения, в други създаваше предпоставки за изправяне в бъдеще; разширяваше съзнанията им, като включваше в тях нови елементи; помагаше със съвет, ходатайство; предсказваше бъдещето и др.
Всичко това сега имаше значение и за
Андрей
.
Христов, напълно съзнателно накъсваше разказа на
Андрей
, като го прекъсваше с тези, които идваха.
Те влязоха и изгледаха учудено и подозрително
Андрей
, който седеше с шапка и балтон в стаята.
Те веднага си съблякоха палтата, огледаха стаята, а като не видяха закачалка, поставиха ги едно върху друго на леглото и шапките си върху тях, и седнаха до
Андрей
.
Христов ги предупреди на френски, че
Андрей
не знае френски.
Ето, и с господина е същото - посочи
Андрей
.
Двамата лекари загледаха
Андрей
с интерес!
99.
165. Пример за естествено лечение
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Понеже говореха на френски,
Андрей
не разбираше, но чувстваше, че става дума за болен и за него.
Оттова
Андрей
остана с впечатление, че двамата лекари имат някаква среща с брат му.
И Христов вместо да продължи разговорите си с двамата лекари, обърна се към
Андрей
:
- Вие знаете господин Христов, че аз заеквам - започна
Андрей
с леко и търпимо заекване.
Андрей
искаше да каже на Христов, че и той няма да го излекува.
Българинът лекар преведе на немеца и двамата се усмихнаха, че
Андрей
не му вярва.
- Не ми е искал - отговори
Андрей
.
100.
167. От къде са взети и от къде идват новите философски учения
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
А през това време двамата лекари разглеждаха
Андрей
и тихо си споделяха нещо, после разтвориха съчиненията на Фройд, запрелистваха ги, стараха се да разчетат забележките по полетата, направени от Христов, също се спираха и на подчертаните редове, разчитаха и поставените от Христов листове, изписани с негови размишления, и тихо си споделяха на немски:
Но преди да почне да чете и обяснява, погледна
Андрей
, който макар да не разбираше нито френски, нито немски, с голямо внимание следеше и слушаше всичко - искаше по тона, лицеизраза да разбере нещо, за какво говореха.
Прочете и заговори на български, за да разбере и
Андрей
:
101.
168. Разширяване на съзнанието у човека става с изучаване на Библията
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Изкушихте ме, принудихте ме - и погледна
Андрей
.
102.
169. Как да се лекува болният, зависи от степента на съзнанието му
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Добре, по този въпрос точка - каза немеца и загледа
Андрей
.
103.
171. За доброто не се говори - то се прави. Доброто е основа на живота
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Лекарите и
Андрей
слушаха, защото Христов съзнателно беше оставил и двете врати отворени.
Двамата лекари и
Андрей
, вече се смееха с глас.
Андрей
веднага му заговори:
104.
172. В служба на Бялата ложа
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов се обърна към
Андрей
без повече да обръща внимание на лекарите, които стояха облечени с палтата си сред стаята:
- нервно възрази
Андрей
.
- Интересно е, че в характера ми има много турски черти - добави
Андрей
.
В този миг
Андрей
се сети защо беше дошъл, и забрави за какво говореше.
- Избърза с въпроса си Христов, за да отклони въпросите на
Андрей
, за които беше дошъл при него.
- Не разбирам - бързо отговори
Андрей
и лекарят българин, който превеждаше каза:
- извика нервно
Андрей
, и в същото време изпитваше неопределена радост!
Само гледаше
Андрей
, и чакаше да му каже още нещо.
105.
173. Библията е едно законодателство - по-висше от законодателството на всека една държава
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
гледаше с широко разтворени очи от учудване!
- Йордан, но ми викат Даню, а галеното ми име е Аню -
Андрей
!
18, и зачете: „Като вървеше покрай Галилейското море, видя двама братя - Симон, наречен Петър и брат му
Андрей
, да хвърлят мрежи в морето, понеже бяха рибари.”
Христов обясни: - В Стария завет си Дан, преминаваш в Новия завет като
Андрей
.
Двамата лекари гледаха се въпросително, гледаха
Андрей
, гледаха и Христов, нещо си казаха на немски и българинът лекар запита:
В разказа на
Андрей
за раждането му, има и други интересни идеи.
- отговори
Андрей
.
- Тогава какво ще кажете за съдбата на
Андрей
?
Вие виждате още едно съвпадение - майката на
Андрей
се моли да роди момче.
И пак случайно ли, че този Йордан е наричан Аню -
Андрей
, и Христос като
Андрей
го призовава за Свой ученик, и тази същата личност, независимо от поводите си, идва да търси Учителя?...
Андрей
идва при мене, защото е закъснял в пътя.
След преражданията си като Дан... и
Андрей
- ученик Христов, той се е отклонил от правия път, бил пленен от Черната ложа и изостанал назад в пътя си!
Както майката на
Андрей
, така и самия
Андрей
, се ръководят от стимули, които отговарят на техните съзнания, но ръководителите им използват това за постигане на своите цели.
За
Андрей
в един друг свят, се борят две ложи!
106.
174. Случките от живота на човека са неговите стъпки в пътя на вътрешната Школа
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И
Андрей
напираше да каже, затова Христов го погледна и той започна
Андрей
се зарадва и уж отпусна, но в дъното на душата му пак остана нещо стегнато - съмнение.
Христов с разположение го слушаше и гледаше, а
Андрей
продължаваше да разказва:
Светкавична мисъл прекоси съзнанието му-да изгони
Андрей
!
Нито
Андрей
, нито стоящите прави двама лекари подозираха какво беше станало в душата му.
- Кажете - каза
Андрей
с готовност да услужи и зарадвал се, че и той можеше да услужи на един такъв велик според него човек.
Всичко това Христов съзнателно подготви
Андрей
да го изживее, защото понякога и самоизмамата има значение в живота на хората.
Млъкна и зачака да се извършат някой процеси в съзнанието на
Андрей
.
Андрей
не разбра тази особена усмивка и по-добре, че не разбра нейния смисъл, защото инък само при мисълта, че девет години ще бъде без работа, би се ужасил и не би помръднал нито крачка напред!
107.
175. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- И погледна
Андрей
, който още стоеше в стаята с балтон и шапка.
Двамата лекари си спомниха какво бяха помислили за
Андрей
и какво им каза тогава Христов, затова се изчервиха.
Андрей
го гледаше изненадан, мислеше си, че прекалява вече с тези свои драстични изказвания, защото знаеше каква страшна безработица вилнееше в България!
” - си помисли
Андрей
.
Той и
Андрей
, говореха на два различни езика.
-
Андрей
си мислеше: „Тъкмо така започват романите!
- изумен говореше
Андрей
.
Запомни, всичко това го правя не от тщеславие, а за тези - и посочи немеца и
Андрей
.
108.
176. Великите идеи се дават на виждащите и можещите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Можете ли да излекувате
Андрей
от заекването му?
109.
180. Кой е Учителят Дънов
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Това го каза на български и погледна
Андрей
, който си помисли за Димитров и Коларов, които след Септемврийското въстание през 1923 г.
110.
181. Трябва да се приеме Христа
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- И погледна
Андрей
, който беше се превърнал цял на слух, като правеше свръхусилие да разбере какво се говори по тук-таме казаните мисли на български!
111.
182. За доброто и злото се плаща по веднъж – или се заплаща на Земята, или на Небето
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов си седна на стола, погледна
Андрей
и го запита:
- Господин Христов - запита
Андрей
- защо всичко правите някак особено, мистериозно?
Немецът се усмихна и потупа по рамото
Андрей
дружелюбно, като каза:
Българинът лекар преведе на
Андрей
: - Говорел съм и с Айнщайн.
Андрей
се радваше, че беше и той включен в общите разговори!
- Господин Христов - намеси се по-смело
Андрей
- когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма.
- Българинът преведе, немецът изгледа учудено
Андрей
.
- Но
Андрей
, като че не чу това и продължи:
-
Андрей
, дал си устата си под наем на дявола!
- заповтаря
Андрей
, чак сега разбрал какво казал.
112.
183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
А
Андрей
си помисли: „Виж като му носи подарък, как се ръкува и поканва вътре!...”
Христов погледна
Андрей
, който внимателно слушаше, искаше да му каже, че и на него всичко, каквото е казал ще стане.
Христов постави пакета с подаръците в нея, постави и той няколко портокала, киви, смокини и др., подаде кошницата на
Андрей
и каза:
Българинът превеждаше на немеца, който гледаше с интерес
Андрей
и чакаше да чуе как ще реагира, и бръкна в джоба си да си извади портфейла, но Христов го спря, като му каза на френски да не бърза.
- отговори
Андрей
и взе кошницата.
Действуваше на
Андрей
едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата.
Андрей
ядосано възрази:
113.
184. Трябва да имаш ясна представа за себе си какво и колко знаеш, и колко можеш
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Беше почнал да ми разказваш за майчиния си род - подсети Христов
Андрей
.
Андрей
продължи:
Андрей
се ядоса, но не възрази, продължи да разказва:
На
Андрей
стана приятно и той се разприказва, започва да се хвали, тъкмо което искаше Христов:
- Да - отговори колебливо и недоволно
Андрей
, но веднага се съвзе и отговори: - Но малко по-късно, когато вече ходех на училище, за Гергьовден баща ми купи бяло агънце.
Тщеславието на
Андрей
беше предизвикано, и той високомерно заяви:
Лекарят българин, веднага се намеси на страната на
Андрей
:
114.
186. Фантазия, тщеславие и смирение
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И понеже с това той отклоняваше Христов от главната му мисъл, която беше насочена към
Андрей
, и която старателно беше подготвял, затова отговори кратко:
- И веднага се обърна към
Андрей
да си направи извода, който така старателно беше подготвил:
На
Андрей
изведнъж като че му светна, стана му ясно.
Погледна
Андрей
и продължи: - Аз тук развивам голям, сложен, с много неизвестности педагогичен метод.
115.
187. Пътят на ученика - това е Бог днес, което ти казва
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
А
Андрей
се радваше, че веднага щеше да получи искания съвет и щеше да си отиде.
- Погледна
Андрей
и продължи: - Ти не беше ли тая, която тази сутрин ми даде да разбера, че Бог праща този човек?
- Само за такива като мене - добави
Андрей
.
- отговори му нервно
Андрей
, като натърти гласа си на „Бог”.
116.
188. За реализирането на всяка идея има съответен метод
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- После ще видиш - отговори му Христов като на себе си, и продължи да чете: „Те - богатите и тщеславните, нека се радват на своето богатство, сила и щастие, то е за тия, които са искали да станат здрави.” - И погледна
Андрей
, който слушаше внимателно, с очакване да чуе по-нататък: „Не съжалявай за това, което си загубил, радвай се на това, което си намерил.”
Въодушевено го прекъсна
Андрей
:
И двамата лекари извадиха луксозните си портфейли и му дадоха по 500 лева, като му казаха на френски: „За Новата година на
Андрей
!
А
Андрей
си помисли: „Един час им говори и спечели 1 000 лева, за които аз трябва да работя цели 20 дни!...
Върна се и каза на
Андрей
:
117.
189. Младежките сражения чрез игрите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
въздъхна и започна:
Но
Андрей
като се замисли върху тези проблеми и като се зарадва, че Христов пак ще го приеме, забрави за какво говореше.
- Може - отговори
Андрей
, обхванат от силно желание да разказва.
Христов слушаше с интерес и никой не би си помислил, че го чакаше толкова много работа, че
Андрей
беше разбъркал плановете му, и че имаше лични тревоги и страдания!
А
Андрей
, увлечен в детските си спомени, като че не беше същия
Андрей
, който тази сутрин щеше да се самоубива!...
118.
190. Одрин падна в българските ръце
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
млъкна, помисли и после се усмихна, лицето му още повече просветна, юношеска сияйност пламна на него и вдъхновено заговори:
- замислено каза
Андрей
- разкажете ми, ако обичате?
- И
Андрей
продължи:
119.
192. Псувните за нас бяха молитва и те ни даваха сила
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
с усилие се откъсна от разказа си, и като помисли, отговори:
Очите на
Андрей
светнаха!
- запита с интерес Христов и
Андрей
му каза.
- И
Андрей
започна отначало стеснително, срамежливо, колебливо, червеше се, но и казваше.
После
Андрей
се отпусна, привикна с тях.
Фалшивия морал и гнойта изтичаше навън, освобождаваше съзнанието на
Андрей
!
- извика
Андрей
.
Андрей
, както и всички, които идваха при Христов, бяха си
120.
194. Войници, офицери и жените на фронтоваците
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
разказа и млъкна, сияещ от радост!
Андрей
и без това не можеше да понася мълчанието, а това мълчание, придружено с чакане, беше му страшно и съвсем непоносимо!
Обаче Христов прецени, че да слуша такива обикновени епизоди е губене на време и нищо не можеше да допринесе за
Андрей
, а това мълчание, на което го подлагаше така безмилостно, щеше да развие сила и да събуди скритите сили на организма му, които щяха да го лекуват, да го освободят от тези стари изживявания.
121.
195. Госпожица от двореца донася подаръци за Нова година
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Стана, но преди да отвори вратата, обърна се към
Андрей
и му каза:
- И след себе си остави и двете врати отворени, за да слуша
Андрей
, защото и тези слушани разговори с другите имаха значение в неговата педагогика.
Андрей
надникна през процепа и видя красива госпожица, която се ръкуваше с Христов.
122.
196. Царските подаръци от най-страшната човешка форма
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Погледна
Андрей
, за да види въздействието на царските..., който да разказва за своите детски спомени.
Христов веднага излезе някъде в мазето, остави сам
Андрей
, за да може да помисли върху всичко, което стана, да се опомни от шемета, и най-важното - да си направи заключенията.
В първия момент,
Андрей
беше като не на себе си.
Андрей
като чу само „Негово величество”, ужас го обхвана, защото то беше по-страшно от „Бог”!
Андрей
се запита: „Какво търся аз при този Христов, който има работа с Бога, на когото всяка трета дума е Бог, царя му е приятел?!...
Андрей
се зарадва силно, и отново се видя зад бакалския тезгях сред толкова много лакомства!
Христов се върна и без да обръща внимание на
Андрей
, почна да рови нещо из етажерките, после в чекмеджето на бюрото си.
123.
197. Любовта да ни дойде на гости
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
имаше сега всичките условия да наблюдава красивата госпожица.
Андрей
най-напред погледна краката й.
Госпожицата почувства острия и брутален поглед на
Андрей
като пипане.
” -Веднага "римата загледаха пред себе си, и
Андрей
престана да съществува за тях.
И всички погледнаха
Андрей
, който слушаше със захлас!
Неочаквано за всички,
Андрей
запита:
- Христов едвам не заплака от умиление, защото
Андрей
вече очакваше след страданията -радостта и щастието!
- възрази
Андрей
.
- запита нервно
Андрей
, без да заеква.
Андрей
си мислеше: „Това са празни приказки, прах в очите на масите!
Андрей
се изчерви!
124.
198. Дали ще те бъде или няма да те бъде
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Без да мисли и
Андрей
стана, може би по подражание, или по друг някакъв стимул.
Андрей
чакаше и на него да даде.
Христов се ръкува с първия прислужник, после с втория, но на него задържа ръката и я отнесе към ръката на
Андрей
, и с него да се ръкува.
Андрей
не забеляза какви бяха ръцете на прислужниците, но нейната ръка и особено усмивката й ги почувства като усмивка и ръкуване с Бога!
Този път не забрави и
Андрей
.
И
Андрей
помисли, отвори си устата, но нищо не каза, защото Христов го погледна, усмихна му се дружески и каза:
- И погледна
Андрей
, който не беше доволен, че помена името на Бога.
125.
199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
остана за малко сам в стаята, докато Христов изпращаше гостите и се замисли върху това, което беше му направило най-силно впечатление - Христов как можа изведнъж да се промени до неузнаваемост пред тази дворцова госпожица!
Как беше станало всичко това,
Андрей
не можеше да си обясни!
Андрей
я видя като мадона.
Христов я гледаше в гърба, а
Андрей
си мислеше: „Влюбен е в нея като младеж!
Христов отново бръкна в кесията и извади последният и най-малък портокал, подаде го на
Андрей
и каза:
Андрей
си изправи лявата ръка като паничка, както Детката, по същия начин се опита да каже „Благодарим!
Андрей
за похвалата се зарадва, но си помисли нещо и запита:
126.
200. Частната собственост
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
направи гримаса на недоумение, и най-различни мисли прелитаха през съзнанието му.
Христов си постигна целта, раздвижи и друга област от съзнанието на
Андрей
, най-важното, накара го да мисли, и сега се задоволи само да му каже:
- В главата на
Андрей
непрекъснато възникваха толкова много въпроси, че не знаеше кой да зададе, спря един въпрос и го зададе:
- И
Андрей
в себе си повтори много пъти това „приятели”, и в него изпъкна мисълта, той да използва това приятелство за себе си.
Андрей
не можеше да си откъсне вниманието от това, което се случи и не можеше да не мисли за това, а да разказва свои спомени му беше невъзможно!
Андрей
искаше да задава въпроси, но Христов отбягваше това, за да останат в него неразрешени, за да мисли, да има с какво да бъде заето съзнанието му, за да не мисли за болестта и страданията си.
- Неочаквано и за самия себе си запита
Андрей
.
- Чиновничка в двореца - троснато и недоволно кратко му отговори Христов, за да разбере
Андрей
, че не желае повече да бъде разпитван.
Като че и самото провидение дойде на помощ на
Андрей
, който не можеше да разказва нищо за себе си след виденото преди малко, а Христов беше суров, държеше на своето, мълчеше и чакаше да започне.
127.
201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов ги гледаше любопитно и каза на
Андрей
:
Той почна да се смее и да гледа
Андрей
съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката.
И след това се обърна към
Андрей
:
- Като даде възможност на
Андрей
да помисли върху казаното от него, после добави: - На кокошките даваме едно, а очакваме да вземем десет!
Андрей
се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета!
Андрей
направи гримаса, че не вярва.
Андрей
го слушаше, гледаше и мислеше с цялото си същество върху всичко какво му казваше, и най-различни мисли нахлуваха и изпълваха съзнанието му.
И понеже
Андрей
по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше:
Андрей
насмалко щеше да каже: „Ето, аз съм дошъл!
128.
202. Ако отнемеш времето на човека, то той загубва това време за живота си
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
направи кисела гримаса!
129.
203. Бог го е изпратил
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Тъкмо седна на стола си Христов и
Андрей
щеше да почне да му разказва, и отново се почука.
Андрей
подведен от Христов от миналото почукване, с възмущение каза:
- И отвори, като остави
Андрей
да мисли сега пък върху това.
Христов без да погледне момичето, каза на
Андрей
:
С това той подготвяше
Андрей
да свикне с тази мисъл.
На
Андрей
направи впечатление, че момичето му вика „брат” - брата си връща заради него, и че помни и ще иска да му разказва 24 часа.
Андрей
се чувстваше вече много свободен в стаята на Христов, затова можа да запита:
- И веднага през цялото същество на
Андрей
премина един болезнен ток, който отмина, но в душата му остави продължително неприятно състояние.
И на момичето се скара, както на
Андрей
.
Това, като че превърза раната в душата на
Андрей
от скарването му, и той си помисли: „Колко е несправедлив към бедното момиче, как само го тормози!
130.
204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Доста постояха и помълчаха, после Христов му показа някаква картина, някакви рисунки, и когато отново се почука Христов стана да отвори, но преди това погледна
Андрей
, който сега не се мръщеше.
- каза
Андрей
учудено.
131.
205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов преди да стане, погледна
Андрей
, но
Андрей
прикри недоволството си.
И през мисълта на
Андрей
премина мисълта, че е влюбена в Христов.
- Христов не отговори, а
Андрей
го запита:
-
Андрей
се изненада и помисли: „Той е комунист, ще се разберем!
- каза
Андрей
и се замисли.
132.
206. Пожелания за Новата година чрез песните на Учителя
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
млъкна и заслуша.
Когато дойде съвсем близо,
Андрей
ясно чу:
Андрей
си помисли: „Казва се Бенита, може би е чужденка!
133.
207. Най-добрият певец на Изгрева според Учителя Дънов
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
Христов.
134.
208. Най-голямата мечта - да бъде писател
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов млъкна, мълчеше и
Андрей
, мислеше върху чутото и незабелязано мислите му преминаха, върнаха се към старите изживявания - защо беше дошъл... Съвет.
” И когато разбра, че
Андрей
му улови мисълта - измисли това, почна да му говори за съвсем други неща: - В тебе забелязах нещо интересно, което е много по-важно от това, за което си дошъл, по-добре е да поговорим за него.
Христов така му говореше, като че той имаше нужда от това
Андрей
да остане при него.
- изненадано и с интерес запита
Андрей
, отново оживен.
- зарадван запита
Андрей
.
- Е, да - с приятна виновност му отговори
Андрей
.
Така той хвана
Андрей
за душата, напипа там съкровената мечта на живота му!
- Необикновена радост заля душата на
Андрей
, която скоро се превърна в щастие и блаженство!
От този разговор,
Андрей
сега нищо не чу.
- Господин Христов, започна
Андрей
- като ученик, най-голямата ми мечта беше да стана писател, но това се страхувах да кажа на някого, защото винаги съм се чувствал прост и нищожен!
Андрей
поднесе сърцето си на Христов, и го остави завинаги при него.
Христов, като че беше бръкнал в душата на
Андрей
и там завъртя тъкмо този ключ, който тласна
Андрей
по пътя на необикновените хора!
Христов работеше с
Андрей
без усилие, и си постигаше целите.
135.
209. В природата има закони - който ги наруши, пращат го в затворите на природата - това са болестите
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов, още когато първия път
Андрей
му заговори, забеляза, че
Андрей
обикновено започва една мисъл и преди да беше я завършил, минаваше на друга, трета, четвърта и нито една мисъл не завършваше.
Христов използваше този недъг на
Андрей
за своята цел, като той завършваше незавършените мисли на
Андрей
по свой начин, все във връзка с идеите, които имаше.
- Господин Христов - започна
Андрей
без връзка - сетих се нещо друго: Вие ме излекувахте от заекването за около 3 часа, а господин Дънов ме излекува само за една минута!
И Христов използва разказа на
Андрей
да го подготви да приеме Учителя, което беше и най-главната му цел.
Защото отношенията му с
Андрей
щяха да бъдат поставени на големи изпитания, да се натъкнат на джунгли, мътни и дълбоки води и непроходими планини!
Андрей
на много пъти щеше да се разочарова от Христов, затова Христов трябваше да подготви по-висока инстанция, за която да се хване и да продължи пътя си, която беше Учителя.
Учителя трябваше да израсне пред
Андрей
.
Андрей
гледаше Христов с учудване, както на много пъти днес го гледа така.
- възкликна
Андрей
- дайте пример!
136.
210 Учителят е издължил задължението му към природата, и той оздравява
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
се замисли за нещо друго, и не чу съвета му:
137.
211. Как се ражда поезията
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Христов отново се върна към най-интересната и животрептяща тема за
Андрей
.
- Започна
Андрей
с жар и огън, святкащи очи и просветнало лице.
Затвори си очите и почна да се моли и да благодари на Бога, че
Андрей
не забеляза това, защото само с това щеше да унищожи всичко, каквото беше постигнал.
- Извика
Андрей
, като си мислеше, че това беше още една прилика с Христов.
- той подкани
Андрей
.
Андрей
задекламира стихотворението, без нито веднъж да заекне:
Стихотворението сега на
Андрей
не му хареса, може би защото го казваше в присъствието на Христов.
Андрей
беше се превърнал на слух и зрение!
138.
212. Истинското щастие е в процеса на постижението
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И после Христов даде на
Андрей
сам да провери истинността на прочетеното, да види портрета на Якоб Бьоме - на този неук и в същото време най-великия от мистиците.
- Така е - съгласи се
Андрей
, без да разбира, само защото искаше да бъде така.
- каза
Андрей
вдъхновено.
- каза малко недоволно
Андрей
.
И този път думата „Бог” прозвуча на
Андрей
неприятно, но я прие, защото сега тя съвпадаше с интересите му и чувстваше, че беше некрасиво след всичко така хубаво да запротестира.
-запита
Андрей
и се изчерви, защото почувства, че този въпрос не беше уместен.
Андрей
и всички, в присъствието на Христов ставаха много критични към изказванията и въпросите си, получаваха отговорите и разрешенията направо в душите си.
И
Андрей
си помисли: „И брата си върна заради мене!
По този начин Христов повдигаше тщеславието на
Андрей
, то сега му беше необходимо.
” - Но за щастие,
Андрей
не запитваше кога.
Блажена усмивка се разля по цялото лице на
Андрей
!
И че
Андрей
разбираше както му се искаше, той го оставяше да мисли със своите разбирания.
И
Андрей
се видя красив, добре облечен в хубави нови дрехи, на подиум, опрял се леко на грамаден роял, както беше виждал певците и пееше, пееше... После публиката ръкопляскаше!...
Андрей
запя „Лиляна платно белеше”.
За щастие
Андрей
не я изкара докрай, престана.
139.
213. Един човек, който може да говори Истината
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов влезе и каза на
Андрей
:
Андрей
излезе, и господина влезе вътре.
140.
214. В природата има закон, според който всяко нещо става на своето време и място
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
се върна и седна на мястото си.
Андрей
си помисли: „И той е егоист, иска да говорим само това, което го интересува, а което мен интересува, казва - друг път!
” Христов само го стрелна с поглед, и тази мисъл се изпари от главата на
Андрей
.
- запита
Андрей
объркал се, като хванат на местопрестъплението.
Андрей
в себе си на няколко пъти повтори: „Да разискваме”.
Христов знаеше, че след няколко часа
Андрей
го очакваха големи страдания и противоречия, че смъртта цяла нощ щеше да чука на вратата му, затова искаше да създаде в него надежда да се противопостави на смъртта.
Андрей
го прекъсна:
- На
Андрей
направи впечатление заглавието на една - „С Христа”, и си помисли: „Пак нещо църковно, религиозно, попско, мирише на тамян!
- Аз мисля, че има връзка между заглавието на една книга и съдържанието й - възрази
Андрей
.
И тази мисъл, беше още една живителна струя в живота на
Андрей
.
141.
215. Как се става вегетарианец
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
пак без връзка, премина на друга мисъл.
Христов знаеше причините за това, и понеже разказите на
Андрей
не го интересуваха, те бяха само средство да освободи душата му от нечистотата, натрупана в душата му от родители, прародители и от неговия живот, да задоволи желанието му да бъде и той активен и да го остави по-дълго време при себе си.
Това в
Андрей
усили желанието да се хвали, затова скочи на друга мисъл:
Казвам „истинско”, защото толкова обикновения живот на
Андрей
и на хилядите, които идваха всеки ден при него, съвсем не му беше интересен.
Андрей
побърза да добави:
Е, че тъкмо фарисеят в
Андрей
го доведе до тази катастрофа, за да намери него и Учителя!...
Досега фарисеят в
Андрей
беше скрит, подтиснат от лошите условия на живота, но щом малко се пооблекчи, той веднага се показа и започна да се проявява.
Нека
Андрей
да бъде фарисея, той има нужда от това, той трябва да се възгордее, за да се повдигне.
Затова Христов веднага поправи фалша в душата на
Андрей
:
-
Андрей
го слушаше зарадван.
Андрей
отново се зарадва, че и този неоспорим факт съвпадаше с Христов.
Андрей
жадно търсеше такива съвпадения с Христов, дори беше готов да измисля, за да се увери, че наистина прилича на него.
Андрей
продължаваше да търси в главата си и други прилики с Христов.
142.
216. Новият писател трябва да съдейства на еволюцията в живота на човеците
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Крилете на фантазията на
Андрей
се разпериха и той литна!...
Андрей
като писател, заговори с писатели и от съседните маси, покани ги на своята маса, поръча и на тях кафе и потъна в разговори за изкуството.
Друг път
Андрей
си мечтаеше как съчиненията му ще бъдат преиздавани много пъти, той ще стане богат, ще бъде притежател на многостаен апартамент - най-комфортно обзаведен, ще се ожени за красива жена, ще си има красиви и способни деца, ще си построи вила, кола... И за още много неща мечта.
- И
Андрей
най-чистосърдечно, което му беше естествено, разказа в най-големи подробности.
Христов го изслуша внимателно, и когато
Андрей
млъкна, заговори сериозно:
Андрей
го гледаше и слушаше въпросително.
- Това ми е и ясно и не ясно - възрази
Андрей
: - Но кажете, ако обичате Вие как разбирате писателя.
- Христов го погледна и радостно и снизходително, и после си помисли: „Ще ти пати главата, косата ти ще побелее!...” И като прецени какво може
Андрей
да разбере, заговори му за писателя в границите на неговото съзнание:
-свари да възрази
Андрей
.
- извика, не можал да се въздържи
Андрей
.
- запита
Андрей
.
- забеляза важно
Андрей
.
143.
217. Животът на самия писател да е образец
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- каза
Андрей
.
144.
218. Фарисеите в литературата
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
погледна книгата на Попов върху бюрото на Христов и запита:
- Да - каза тържествено Христов, понеже
Андрей
търсеше нещо конкретно.
- рязко отговори
Андрей
.
Въпреки всичко това, което му каза Христов,
Андрей
искаше да бъде писател както всички досегашни писатели, затова възрази:
145.
219. Животът еволюира. Школата е за опит и реални знания
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
усилено мислеше, и като в захлас каза:
- ядосано извика
Андрей
.
146.
220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов гледаше със снизхождение учудения
Андрей
, и затова може би му каза:
Андрей
помисли, помисли - нищо не беше чел!
Христов още много говори за новия писател, думите му бяха като снаряди, които бомбардираха и унищожаваха старите разбирания на
Андрей
.
За
Андрей
не оставаше нищо друго, освен да приеме Учителя, защото според него Попов беше най-учения човек в техния град.
- каза многозначително
Андрей
.
147.
221. Да стана ученик на Велик Учител
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
отново мина на съвсем друга тема, имаща много малко общо с това, което говореше:
-
Андрей
сети се нещо и отново запита:
Андрей
си помисли: „Ето, още по едно нещо си приличаме.” Христов подсили тази мисъл: „Ти в това отношение приличаш не само на мене и Учителя, но и на Виктор Хюго, Бърнард Шоу, Сократ, Плутарх, Буда, Русо, Ламартин и много други още велики като тях.
- Възкликна
Андрей
, цял грейнал от радост, възторг и щастие, като че вече беше такъв.
Андрей
не слушаше, защото не беше на земята от радост, летеше!
” - Но
Андрей
вече беше слязъл на земята:
- Господин Христов - започна
Андрей
- не мога да разбера, Вие защо се молите толкова много, когато сте толкова силен, и знаете и можете?
148.
222. Александър Стамболийски
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
-
Андрей
го гледаше учудено, това не беше мислил.
Там бяха и речите на Александър Стамболийски с автографа му, но не счете за нужно да възразява на
Андрей
.
149.
223. Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
се спусна да му помогне, но Христов го превари.
Явно не искаше
Андрей
да направи връзка с него.
Може би беше недоволен, че
Андрей
го гледаше!
Пое подноса, и го постави на малката масичка пред
Андрей
.
Андрей
почувства, че не трябва повече да гледа.
И момичето го изгледа, но по съвсем друг начин, искаше да му каже: „Днес е Нова година, и ние сме хора, искаме да останем сами двама да се нахраним!...” Но
Андрей
не разбираше този зов на жената, която поддържаше традициите, защото на него тук му беше приятно - топличко, пък и Христов го задържаше.
Андрей
с бърз бакалски поглед обхвана съдържанието на целия поднос, и си помисли: „Това всичкото, само мене няма да нахрани!
И
Андрей
за приличие стана, затвори си очите и почна да си повтаря „Отче наш”, като често, често с края на окото си поглеждаше кога Христов ще престане да се моли, за да почнат да ядат.
Молитвата на Христов продължи дълго,
Андрей
прочете 10 пъти „Отче наш” и вече изгуби търпение, а Христов продължаваше да се моли.
Христов разряза лимона на две равни половини, и едната даде на
Андрей
който веднага го изцеди и набърже залапа супичката, и почувства само измиване на устата и стомаха си.
Както винаги, и сега Христов премина от обикновения разговор към необикновения, възходящия, далечния, бъдещия живот, с което създаваше широки перспективи както пред
Андрей
, така и пред всички, които идваха при него.
- запита с интерес
Андрей
.
- Христов каза и разкри една нова перспектива пред
Андрей
.
- Тя веднага донесе грамаден супник със супа, и го постави пред
Андрей
.
Андрей
пък набърже излапа и тази супа, и зачака за още.
После дълго се моли, а
Андрей
четеше „Отче наш”.
Андрей
си помисли, че ще му нареди да донесе баница, защото си мислеше, че дъновистите щом са толкова особени, за тях всичко е възможно, затова може би баницата ядат след молитвата.
150.
224. Болестите и противоречията връзват хората. Има връзка между физическия и духовен глад
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов се поколеба да обясни на
Андрей
, защо не го нахрани добре.
Христов не даде на
Андрей
да изяде останалата храна - за негово добро!
Защото
Андрей
цял живот беше живял неправилно: хранил се с неестествена храна и неправилно; беше мислил, чувствал и постъпвал неправилно; изживял силни противоречия; наследил и сам създал много отрицателни предразположения, и още много обстоятелства бяха замърсили кръвта му.
Христов също беше констатирал, че по стените на храносмилателната система на
Андрей
бяха застояли и загнили храни, които тровеха организма му и предизвикваха отрицателни състояния, които предаваха своя тон и цвят на целия му душевен живот.
Физическия при дадени условия преминаваше в духовен, а тъкмо това беше и целта на Христов - да задоволи изобилно духовния глад в
Андрей
, като само отчасти задоволяваше физическия, за сметка на духовния.
Това постигаше, като използваше вече създадения авторитет към себе си, както в конкретния случай подпомагаше
Андрей
да се противопостави на глада, който беше един от най-силните инстинкти, за което се искаше воля.
Христов яде от същата храна, и по-малко от
Андрей
.
151.
225. Естествената бариера, която спираше мнозина
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
вървеше по друг път от другите, по съкратен.
152.
226. Страхът от уволнението на работника и чиновника
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
сега беше като навита грамофонна плоча - готов да разказва, защото през целия си живот силното му желание да разказва, беше възпрепятствувано от заекването му.
- извика
Андрей
и продължи:
153.
227. Учителят Дънов за пробуждане на колективното съзнание
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Но
Андрей
не разбираше това, и продължаваше предизвикателно:
Андрей
толкова беше се въодушевил, че вече викаше.
Христов беше завъртял
Андрей
на 180 градуса, за да види другата страна от съществото му.
154.
228. Една велика безсмъртна идея - свободата на народа
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
нервно го прекъсна:
- Разбира се, комунист съм* - гордо, рязко и отсечено заяви
Андрей
.
- Аз зная, Вие не обичате комунистите - продължаваше
Андрей
-защото не вярват като Вас в Бога, не се молят на ден по сто пъти, защото разчитат само на себе си, не като Вас на някакъв несъществуващ Бог.
Андрей
все повече и повече се отпущаше, и с необуздания си сега развързан от Христов език, го обиждаше и предизвикваше да го изгони.
Христов, зад всичко това виждаше духът на отрицанието - как Черната ложа искаше да погуби
Андрей
, както беше погубила хиляди като него: от една страна, на
Андрей
диктуваше да го предизвиква, като говори опако, а Христов караше да го изгони.
Тогава
Андрей
, лишен и от последната подкрепа, щеше да стане жертва.
Разбира се,
Андрей
не можеше и да помисли какво ставаше в душата на Христов, и това от което се ръководеше той.
155.
229. Кой може да те освободи
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- смутено запита
Андрей
.
Мълчеше и Христов със затворени очи, молеше се за
Андрей
.
Андрей
пръв наруши мълчанието.
Христов беше оставил да изтече тази мътилка от душата на
Андрей
, макар на няколко пъти го поблазни мисълта да му каже: „Щом знаеш толкова много, какво търсиш при мене?
Искаше му се да му каже още много неща, но знаеше, че не трябва да се ръководи от чувствата си и от това, което му се иска, защото ако направеше както му се искаше, още тази нощ
Андрей
щеше да замръзне или да се самоубие!
Андрей
с учудване гледаше Христов, и интензивно мислеше.
- Но
Андрей
отново се сети това, за което беше дошъл, изведнъж стана унил и с жален глас каза:
Христов беше сериозно загрижен за
Андрей
, защото наближаваше да си отиде!
Важното за него беше,
Андрей
тази критична нощ да остане жив и здрав!
Андрей
беше изморен, беше се прегърбил, очите му се затваряха за сън, имаше и температура.
Христов се върна, и отново подхвана
Андрей
:
- Добре - съгласи се
Андрей
и беше доволен, че и той можеше нещо да даде на един човек като Христов.
156.
230. За кого трябва да се ожениш
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
беше един действителен Генко.
Андрей
се сети нещо друго, и спонтанно запита:
-
Андрей
имаше едно смесено и неразбрано чувство на страх и срам да каже с кого има среща, и все пак макар и със смущение започна:
”
Андрей
почувства мисълта му и млъкна, дръпна се вътрешно и поиска да отклони тази тема на разговор с друга.
Но това Христов никога не позволяваше нито на
Андрей
, нито на когото и да било друг, затова заговори сериозно:
157.
231. Кой може да направи революция
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
кипеше, отново се беше оживил и закрещя:
- отговори също строго и сепнато
Андрей
.
Андрей
беше силно възбуден, имаше желание да говори, да спори, но се сети, че трябва да бъде гъвкав, както са гъвкави комунистите, които влизат в съюз с всички, за да победят общия враг и после бият съюзниците си един по един.
- И се обърна към бюрото си, отвори книгата, която затвори тази сутрин, когато
Андрей
дойде и зачете.
Андрей
помисли: „Разсърди ми се!
158.
232. Къде е Божията воля и къде е човешката воля
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов се намуси, и тъкмо да я изгони както тази сутрин, погледна
Андрей
и си промени решението.
- Така говори, а иска покрай Божията воля да прокара своята воля -си казваше Христов, и гледаше
Андрей
.
159.
233. Стенографката на Учителя Дънов
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Тази сутрин, когато излизаше от мазето,
Андрей
чу стъпките му по стъпалата, а сега нищо не чу.
- Изгледа
Андрей
, да види как му подействува това, а той го запита:
Но
Андрей
не знаеше какво да разказва.
160.
234 Класовата борба как ще се разреши
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов го изгледа с учудване, защото
Андрей
го каза като нещо в реда на нещата.
Андрей
помисли, обясни си много случки в живота си и каза:
-
Андрей
гледаше с учудване Христов и заговори:
Но това сега не е важно - каза
Андрей
по подражание на Христов, и продължи за живота си във Варна.
161.
235. Неосъществените мечти
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
разказваше с последни сили, беше преуморен, гласът му едвам се чуваше.
162.
236. Какъв е смисъла на живота
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Господин Христов - започна
Андрей
, откъде се сещате все такива особени работи да карате хората да правят?!
163.
237. Гладът
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- зарадва се
Андрей
.
- Но това сега не е важно — каза
Андрей
, и продължи разказа.
164.
239. Плесницата и ръката на Бога
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
-Да - отговори
Андрей
, като че и сега го гонеха, без следа от умората и сънното състояние преди да заразказва тази случка.
- каза троснато
Андрей
.
165.
240. Под арест
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И то е пак в светлината на Учителя Ви - каза иронично
Андрей
и поясни: „Като дете исках силно да имам гълъби, но нямах пари да си купя.
- Христов се ухили на
Андрей
, той се замисли и после продължи за Катя: „Успокой се, успокой се - казваше ми мило Катя и ме милваше - тук няма опасност!
-
Андрей
млъкна, помисли и рязко каза:
-
Андрей
,
Андрей
, веднага излез!
- Също както Адам, когато съгрешил и Господ го повикал - забеляза му Христов, без да се интересува за мнението на
Андрей
.
- Не съм видял Адама, нито чул гласа на Бога - отвърна
Андрей
ядосано, и продължи разказа си: - Аз не слизах, хазяина извика още веднъж явно ядосан: „Слез де слез, не бой се!
Христов стремглаво преследваше своята основна идея на живота си, затова прекъсна
Андрей
:
Андрей
беше като пеперуда в последния стадии на какавидата, разкъса какавидата и литна на свобода!
166.
241. Който изтърпи докрай
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
, обхванат в пламъците на радостта.
-
Андрей
помълча, зарадва се и после продължи:
-
Андрей
, кажи, не се страхувай, че сам си хвърлил неговия Марко в езерото!
- И така да е - каза
Андрей
, и продължи разказа: - Твоите тулуми със стрелбата си, взели ума на момчето!
”-Тази мисъл прекоси като царица съзнанието на
Андрей
, и седна на специалния трон за нея в душата му.
167.
242. На планината ще сваря ангелска супа
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Всичко това го каза по-скоро на
Андрей
, защото се отнасяше само за него, че и той тази вечер не трябва да вечеря и утре не трябва да закуси...
И изгледа
Андрей
.
Когато момичето излезе, заговори на
Андрей
:
168.
243. Дребен инцидент
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Христов отвори и покани инженер Киров в стаята, помогна му да си съблече палтото, посочи му да седне на леглото му до
Андрей
.
- Христов се обърна към
Андрей
:
169.
244. За тебе Бог се грижи
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Андрей
се разплака.
Христов погледна часовника и стана, стана и
Андрей
, и запита:
Андрей
слушаше и си обуваше галошите.
И
Андрей
направи същото.
Андрей
надолу по шосето се обръщаше, и виждаше лампата над вратата на Христов да свети като фар в тъмната нощ на живота!
170.
245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Докато
Андрей
беше в колибата на Христов, той го импулсираше да живее и се бори с противоречията си.
Прогонваше прокобните му мисли вън от него, които като се скитаха по улици, булеварди, кафенета, механи, на главите на разни хора, срещаха се със своите побратими, разказваха им за жертвата си -
Андрей
, и привечер всички наедно се струпаха пред колибата на Христов - изгладнели, настръхнали, чакаха да излезе
Андрей
.
Андрей
излезе.
- Истина е, не съм мислил - примирително си отговори
Андрей
.
Андрей
така си размишляваше, вървеше бавно, стъпваше внимателно по хлъзгавото шосе и леко се полюляваше от насрещния вятър.
171.
246. Хората ежеминутно нарушават законите на природата, а после искат абсурдното - да бъдат щастливи!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Ако приемем за достоверно, че са само 5 000 души,
Андрей
беше извадил заключенията си за 5 000 дъновисти, за техния живот, идеи, характер... само от един, единствен - Христов.
Мисленето и изказването на
Андрей
за Христов и дъновистите беше реален резултат от неговото гледане на света, резултат от целокупния му живот, който беше се изкривявал, деформирал в продължение на много години.
Андрей
беше мислил, чувствал и постъпвал несправедливо, и тъкмо което го накара да потърси Христов.
172.
247. На Нова година ще ме гощава със супичка от картофи!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
- продължаваше да си мисли
Андрей
.
На
Андрей
това му се искаше да бъде истина, затова така старателно търсеше в главата си тази мисъл.
173.
248. Звездни разстояния делят хората един от друг
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Андрей
наричаше Христов широканец, още и защото председателя на кооперация „Напред” в София носеше неговото презиме, когото пък не беше нито виждал, нито чувал да говори, само бяха му разказвали.
Андрей
нямаше богат речник от думи и мислови форми, с които да изразява това, което мислеше и виждаше, затова си служеше с ограничен брой предварително приготвени форми като калъпи.
Затова на
Андрей
не му вървеше в живота.
174.
249. Новото съзнание
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Андрей
получаваше тревожни сигнали от всички краища на своята държава - тялото си.
В цялата територия - тялото и съзнанието на
Андрей
, вече ставаха първите схватки.
Андрей
още много пъти щеше да се връща към старите идеи и методи, както човечеството отдавна е излязло от животинския стадии, но още дълги години ще изживява животински прояви.
Всичко, което сега
Андрей
изживяваше - неверни мисли, размишления наивни и лекомислени изводи... имаха значение за спасението му.
175.
250. „Македония - пълна автономност” - решение на Учителя Дънов
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
- Не може другояче да се обясни - продължаваше да си мисли
Андрей
гласно.
Андрей
съзнателно или несъзнателно изпущаше много факти, които му разкриваха истината.
Да, да - с оживление си каза
Андрей
.
Докато
Андрей
беше в колибата на Христов, той създаде в него един особен порядък, но като излезе навън, старите му състояния бързо почнаха да се възстановяват.
- се запита
Андрей
.
176.
251. Как може човек да вярва в Бога
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Предмостовото укрепление, което Христов беше създал в главата на
Андрей
, вече действуваше успешно, подготвяше го утре да отиде на екскурзия, като измъкваше от време на време тази мисъл за екскурзията.
Андрей
, макар отначало да реагираше, да се противопоставяше енергично, но скоро щеше да свикне с нея и да се убеди и осъществи.
Тук тези мисли се прекъснаха от спомените на
Андрей
за любовните му приключения, за които само той знаеше.
Андрей
вървеше, мислеше, говореше си и често потръпваше от възбуждение.
Андрей
така вървеше с оклюмнала глава, и какви ли не мисли не минаваха през главата му.
- започна пак да си мисли
Андрей
.
177.
252. Идеите на комунистите - правим революция
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Изведнъж пред погледа на
Андрей
блесна София с хилядите си разноцветни светлини, които пропиваха цялото същество на
Андрей
.
Андрей
се разпъваше между тези два свята!
И наистина, скоро
Андрей
почувства още по-голямо безсилие и празнота, беше по-нещастен отколкото тази сутрин, когато отиваше, с тази разлика, че сега имаше перспективи и Христов.
Това беше един висок връх, на който
Андрей
не можа да се задържи.
Но те се пречупваха и осветяваха сега по особен начин в
Андрей
.
Този слух
Андрей
сега почна нишка по нишка да разнищва и всяка нишка да гледа под микроскоп, и разбира се винаги да вижда, което му се искаше.
Следователно един от убийците е бил дъновист - си мислеше
Андрей
- защото кучето не може да тръгне след чужд човек.
” -
Андрей
се видя срещу себе си.
Христов още от първата среща беше насочил съзнанието на
Андрей
към самия него.
178.
253. Кой е изменникът и отстъпникът
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Андрей
пак вървеше по левия тротоар.
Пътя на
Андрей
вече беше определен - стръмните и недостъпни върхове на живота, за които на „пъстрата маса хора” не беше дори позволено да помисли!
Андрей
натоварен със снопчето дърва, кошницата с Новогодишните подаръци и главата му изпълнена с видяното и чутото при Христов и с конфликта между старото и новото, се довлече до улица „Три уши”, влезе в двора на една триетажна къща.
179.
254. Защо симпатизираше и работеше за Партията
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Преди да беше се случило всичко това с
Андрей
, той живееше другаде - в стая и кухня, които беше мобилизирал, защото щеше да се жени, но след нещастието разпродаде всичко и от три месеца живееше тук.
Дъските на пода изскърцаха, може би защото
Андрей
сега тежеше с повече от двадесет килограма.
Андрей
ги изгледа с безразличие и си помисли: „Ето, отваря се гроба ми!
180.
255. Защо се рецитират чужди стихове
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Андрей
изпи погледа на лекаря до дъното. Изтръпна!
Андрей
като бакалин, имал е много случай, когато честни клиенти, забравяха да платят покупките - и той сега направи се на забравил да плати на лекаря, и той не му напомни.
181.
256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Андрей
дълго не разбираше дали наистина се чукаше, сънува или бълнува.
И нов вихър грабна
Андрей
:
И
Андрей
скочи от леглото си, дълго търси дрехите си, беше забравил, че си легна с дрехите и те сега бяха на него.
” - Разбира се, той това нямаше никакво намерение да го направи, но душата му търсеше, правеше с всички тези неща мост към живота, защото целта беше
Андрей
да отиде при Христов.
Андрей
дълбоко в душата си чувстваше, че Христов непременно ще го спаси, ще прогони далече от него тази натрапница - смъртта.
Андрей
беше като войник на първа бойна линия, който знаеше своето минало и настояще.
Той и частта му бяха вече пожертвувани, с тази разлика, че
Андрей
беше решено да живее, защото имаше да свършва работа.
Андрей
си спомни и размисли за една картина, която беше наблюдавал: По едно асфалтирано шосе се движеше кола, теглена от два грамадни бивола, а отзад на колата беше превързан за рогата един овен, който не желаеше да върви след колата.
Накрая
Андрей
си каза: „И аз се чувствам като този овен.
Андрей
си направи сметка: „Остават още 3 часа, когато ще видя Христов.” Сега отвън му беше студено, а дълбоко отвътре топло.
Андрей
бръмна и я запита:
И
Андрей
, макар със счупени крака, ръце и оръфани криле и подута, превързана глава - литна към градината!
Андрей
отхвърли юргана, стана, взе каната да се измие, но тя беше замръзнала.
182.
257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
се довлече до колибата и почука.
Христов отвори и видя очите на
Андрей
пълни с мъка, безсилие и моление!
Тези думи подейстуваха на
Андрей
както подействува парфюма на цъфнали_е сливи край пътя на много уморен пътник - нежно, приятно, но слабо, като капка вода в океана на мъката му!
Но те подсилиха и реакцията, защото
Андрей
през целия път до Изгрева беше обмислял планове: да спори, да се кара, да доказва, че е туберкулозен... Наистина, сега като видя Христов, зсичко това в него се разбърка и обърна нагоре с главата.
И струя от живот бликна към
Андрей
, вля се в гъстилката на мъката в душата му и я разреди.
Но и тази струя не беше достатъчна да възстанови хармонията му, затова отприщи нови пълни с живот струи, които като войскови части се вливаха в сражението, за да решат победата - да неутрализират мъката на
Андрей
и да му дадат живот и сили за предстоящото му изпитание на планината.
И сега в
Андрей
се яви реакция, но тя беше задушена от стихията на живот, която излизаше от устата на Христов.
И наистина,
Андрей
се зарадва като разплакано дете, помилвано от майчина ръка.
Христов взе просото, и мигновено преброи парите в ръцете на
Андрей
.
С широк жест на ръката си отмахна ръката на
Андрей
и каза:
В този сюблимен момент за
Андрей
, те бяха играли ролята на опора... те имаха да играят и още по-важна роля от тяхната номинална стойност, защото всяко нещо в устата и ръцете на Христов, когато той искаше, придобиваше такава стойност, каквато той му дадеше според това какво му беше необходимо.
И понеже за
Андрей
както и за повечето хора, парите бяха най-ценното, най-силното и най-здравата им опора, затова му даде пари и най-после понеже държеше много за свободата му, да не я докосне, беше му ги дал във форма уж да му купи просо.
- А
Андрей
си мислеше: „От вчера ме познава, адреса ми не знае, а как ми вярва!
- А
Андрей
си мислеше за царя, за царската госпожица и чрез тях за някаква по-висша служба...
- Но това за мене е много проста работа - подаде се
Андрей
.
Христов разгръщаше и разтваряше душата на
Андрей
, даваше му условия да се прояви, което беше крайно необходимо.
- възрази
Андрей
.
” - сети се, че
Андрей
от вчера не беше ял.
Христов даде възможност на
Андрей
да разбере, че той се радва дето беше донесъл простото и не беше похарчил парите за лични нужди, че беше си напънал силите да издържи.
Но за такива важни неща като храната на птичките, той не разчиташе не само на
Андрей
, но и на когото и да било друг.
Птичките и просото сега бяха само възможност да се изяви
Андрей
, и да поощри положителното в него.
Андрей
слушаше и си мислеше: „Какво доверие ми има!
Христов натискаше различни клавиши и от душата на
Андрей
прозвучаваха красиви акорди, и твореше композицията - характера на
Андрей
.
Тъкмо сега
Андрей
се сети да почне да обвинява Христов, както беше мислил по шосето.
- каза той абсолютно уверен, че
Андрей
ще дойде на екскурзия.
Андрей
се стресна и сети, че беше болен, и веднага направи опит да възвърне войнствеността си, която имаше по пътя, и която тогава му придаваше сила, както мундир с пагони, на който го носи.
За своя изненада,
Андрей
му подаде двете ризи, дори го направи с известна сервилност... И когато Христов се изправи, за да тръгнат,
Андрей
му подаде полуразвит пакета с дюлите.
183.
258. Даването и вземането са два основни закона, нарушението на които е причина за всичките ни нещастия
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов го загледа в очите и едвам не се разплака от радост и вълнение, разбира се не заради самите дюли, но за красивата постъпка на
Андрей
.
Подаде напред лявата си ръка като паничка,
Андрей
ги постави в нея, Христов с дясната си ръка ги задържа.
Андрей
си помисли: „Пое ги също както вчера Детката пое от него портокала.” - Лицето на Христов изразяваше красота, благост и смирение като на човек, който обича Бога и получава от Него дар.
От очите му бликаше радост, която преливаше в радост и доволство, които заплатиха на
Андрей
за красивата постъпка.
Но сега той и нея подели с
Андрей
, използва я да го научи на много неща.
Андрей
според Христов беше нарушил този баланс, затова страдаше.
Андрей
плуваше в кристалните води на щастието!
Те му показваха че
Андрей
разбира и цени хубавото и красивото, също може и да заплаща за него добре, знае как да дава, знае как да обича... И за да поощри в него тези качества, даде открит израз на възхищението си.
Той знаеше, че
Андрей
с цялото си същество искаше да го хвали като му се възхищава, затова беше готов на всичко.
184.
259. Благодарността отива направо при Бога
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
в радостта си се отклони, заговори за друго, но Христов и това използува да го научи на нещо, което не знае.
Той знаеше, че
Андрей
непременно щеше да я прочете, защото той искаше това.
Андрей
много още неща правеше и щеше да прави, без в момента да представляваха за него някакъв интерес - само защото Христов ги искаше.
Изобщо, Христов използваше всичко да си постигне целта -доброто на
Андрей
.
Христов влезе в стаята си, постави ги върху една етажерка, за да може да ги гледа като седи на бюрото си, за да държи по-продължително време
Андрей
в съзнанието си, и той като идва да ги гледа.
Тези благодарности се отразяваха направо в душата на
Андрей
, и действуваха като Божествен балсам върху тежките й рани.
-запита
Андрей
нервно.
Погледна
Андрей
в лицето и видя нежеланието му, затова каза: -Ще отидем до някъде, да не сме сключили договор да се качим чак на планината!
- Изгледа го от главата до краката, влезе в стаята си и донесе една стара авиаторска шапка, ръкавици, шалче, едно кожухче и няколко въжета, и всичките хвърли приятелски върху раницата на
Андрей
, като каза: „Хайде, слагай ги!
185.
260. Човек, който има забележителни качества - очаква го велико бъдеще
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- започна смутено
Андрей
, като разтваряше третия пакет.
186.
261. Къде ли е справедливостта
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
От някъде дотича черното куче с бялото петно на челото, което вчера захапа палтото на
Андрей
.
А на
Андрей
не обръщаше внимание, като че за него той не съществуваше.
Тя е облечена в туристически костюм - смутолеви
Андрей
.
- каза
Андрей
- И тя да беше дошла с нас!
187.
262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов и
Андрей
вървяха един след друг, потънали в мълчание, всеки вглъбен в своите мисли.
Срещна ги насрещен студен вятър, който като с игли ги бодеше по лицата и свободно преминаваше през тънките дрехи на
Андрей
.
Андрей
чувстваше силно желание, нужда да заговори, за да прекрати това убийствено за него мълчание.
Цялото съзнание на
Андрей
беше заето с мисълта как да излезе от това мъчително мълчание, а своите предишни страдания беше забравил.
Според случая и какво целеше, сменяше ги, като по този начин заместваше в
Андрей
старите и с дълбоки корени страдания със страдания, които той му създаваше, и на които беше абсолютен господар.
Винаги можеше да смени мъчителното мълчание с приятно говорене, и по този начин да смени състоянието на
Андрей
.
Както
Андрей
, така и хилядите хора, които посещаваха Христов, започваха да мислят, постъпват и говорят както той искаше.
Никой не би помислил, че Христов си намества раницата, за да печели време, за да убеди
Андрей
да дойде на планината.
- Господин Христов, да отложим за друг път - каза с молящ глас
Андрей
.
Андрей
беше като замръзнала шейна, трябваше да се откърти от леда, за да тръгне.
Христов излезе и заповяда на
Андрей
да си изнесе раницата навън, който се колебаеше, може би затова запита:
Андрей
едвам повдигна тежката си раница, и с усилие я постави на раменете си.
Андрей
почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му.
С намусено лице и вирната глава тръгна напред, а след него
Андрей
се заклатушка натоварен с противоречията си.
Андрей
се закашля - чувстваше силни болки в гърдите си, челото и очите му пареха.
Андрей
си мислеше, че Христов е жесток човек и в същото време, ако само му каже една дума, веднага ще оздравее.
Андрей
пак се закашля, спря се, продължително кашля и изкашля грамадна кървава храчка, която беше добре дошла, за да се наложи.
- Извика тържествуващ
Андрей
, с известна доза радост, че имаше Еече силен аргумент против волята на Христов, че беше наистина болен... да се върне и в края на краищата да бъде неговата воля.
- забеляза важно и многозначително
Андрей
.
188.
263. Невидимите същества
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Така той каза, но неговите думи в
Андрей
отекнаха: „Върви след мене, и ще вървиш докогато аз ти кажа!
” - И отново пред
Андрей
се мярна картината: биволите и овена, който се теглеше след колата и копитата му пушеха!
Христов здраво беше хванал
Андрей
за сърцето!
- Аз вече ти казах - започна още по-силно и ядовито Христов, като че съвсем не се интересуваше от това, че
Андрей
беше болен, че можа да умре и още по-малко, че ще се върне.
- запита неочаквано
Андрей
.
-
Андрей
вече беше почнал да се кара на Христов.
Христов прецени, че нишката, с която държеше
Андрей
беше се опънала до крайност, затова опита друг метод.
Съвсем незабелязано за
Андрей
- отстъпи.
Защото си мислеше, ако
Андрей
се върнеше, какво би правил - да умре или да се самоубие?
Той виждаше, че
Андрей
така говори, но дълбоко в себе си непреодолимо искаше да следва Христов, пък ако ще да умре по пътя, но в желанието си да бъде неговата воля, всичките тези въртели правеше.
189.
264. Колкото по-дълги са съветите, по-далече ги водя
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Така Христов и
Андрей
се разправяха и вървяха.
190.
265. Моето съзнание е много по-широко и високо, и виждам много повече и по-далече
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов искаше да предизвика в
Андрей
и други сили, амбицията, мъжкото и срама от постъпките си.
Андрей
със страх чувстваше, че всеки момент може да му каже категорично: „Махай се!
Веднага радост изпълни душата на
Андрей
, защото от тази сутрин до сега не беше заекнал нито грижа ка-о за мои деца, защото и съветът ми е моя рожба, той трябва да се роди, отгледа и да му се направи място в живота.
В работата си над другите, Христов не се ръководеше от чувствата си, затова не се предизвика, защото това не щеше да бъде в негов интерес да си постигне целта, съвета му и в интерес на
Андрей
.
Но и духът на отрицанието, който беше претендент за живота на
Андрей
- смъртта, не спеше, не беше се отказал да има живота му, дебнеше го, затова сега му нашепна:
Христов чувстваше всичко, каквото става в
Андрей
.
Спря, сне раницата си, извади от там кожухчето, облече
Андрей
в него и отпред го загърна бащински както майка детето си.
Въпреки всичко, на
Андрей
му стана необикновено приятно!
Но скоро
Андрей
се спря, и изохка:
191.
266. Има два вида командване - командване на себе си и командващ другите
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- забеляза спонтанно
Андрей
.* [* Виж „Изгревът”, т.
192.
267. Да бъдеш монарх
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- извика високо
Андрей
с широко разтворени очи, зад които прозираше напрегната мисъл.
Христов говореше, но и вървеше към планината, и след него се мъкнеше
Андрей
като пребит, превърнал се цял в слух и размисли - както нарушителите на обществените закони, обществото смята за престъпници и никой не ги гали или изпълнява прищевките им, тъкмо напротив властта се отнася с тях сурово... като им налага наказания и мъчения.
193.
269. Ако престанеш да грешиш, самата природа те лекува
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Кажи, докъде бяхме достигнали - запита го Христов, не защото беше забравил докъде беше стигнал, а за да провери
Андрей
беше ли внимавал и за бъдеще да внимава.
Така Христов говореше и поправяше пагубното действие на лекаря, при когото
Андрей
беше ходил снощи, като беше му внушил, че е болен от скоротечна туберкулоза.
Андрей
слушаше внимателно и беше забравил за болестта си, и че не можеше да върви!
Христов в същото време тук-таме засягаше и честолюбието на
Андрей
, или отнасяше съзнанието му в други посоки и той не се сещаше за болестта си:
194.
270. Универсалното лекарство: да изпълняваш само волята на Бога
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
, цял погълнат от мислите на Христов.
195.
271. Да признаеш само един Бог и Неговия представител на Земята - Учителя Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
на няколко пъти се ослуша и после се обърна назад:
Андрей
на няколко пъти се обръща и информираше Христов за господина, който тичаше след тях:
И наистина, господинът скоро ги настигна и мина от лявата страна на Христов, защото от дясната беше
Андрей
.
196.
272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Както
Андрей
, така и Благовест, пък и всички, които по различни поводи идваха при него, трябваше да благодарят, че беше член на Бялото Братство и нямаше лични интереси към тях.
Остави го, обърна се към
Андрей
, който вървеше до него и когото като, че беше забравил.
Андрей
беше всецяло на страната на Благовест против Христов, когото остро критикуваше в себе си за лошото му държание с Благовест.
-
Андрей
!
Нито Благовест, нито
Андрей
разбраха нещо от тези думи.
Андрей
запита:
Ето, и
Андрей
е свидетел!
И забеляза как думата „политически” потъна в съзнанието на
Андрей
.
197.
273. Никого не викам и никого не пъдя
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Не мога да те приема и утре, защото преди обед имам други отдавна обещани разговори, а следобед имам важен разговор с
Андрей
, който от вчера сме започнали и трябва да продължим утре.
Благовест се замисли, но мисълта „политически” и „важен разговор”, и с
Андрей
, завладя съзнанието му и той погледна изпитателно
Андрей
и си помисли: „Пък какво ли може да говори с това момче?
” -
Андрей
забеляза това, и му стана приятно.
- И се обърна към
Андрей
, който беше се превърнал на слух и мисъл и мечти, защото и той нали мечтаеше да става писател.
-
Андрей
, ти вече може да се върнеш, ето минахме юзината!
А така говореше на
Андрей
, не защото това му правеше удоволствие, а да го излекува от дефектите на неправилното му възпитание.
Вчера и днес
Андрей
не беше толкова зле, колкото искаше да каже, но искаше непременно да се наложи на Христов, както беше се налагал много пъти на своите близки, и да си достави това скъпо удоволствие - да бъде неговата воля.
Христов искаше да провери и Благовест, ще пожелае ли
Андрей
да се върне в този студ сам, за да му разказва своята история насаме.
А
Андрей
беше изтръпнал!
Благовест и
Андрей
се спогледаха учудени, как можеше облак да напада, но
Андрей
отговори:
- запита
Андрей
.
198.
274. Срещи с приятели – дъновисти
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
си мислеше: „И аз ще отиде при господин Дънов, и само ще слушам!...” - И после, правеше си планове като стане писател какви ще бъдат героите му, на какви теми ще пише... Христов продължаваше да говори:
199.
275. Отрицанието
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
слушаше най-внимателно Благовест и беше съгласен с всичко, каквото казваше.
На
Андрей
Благовест повече хареса отколкото Христов, и застана на негова страна безрезервно.
Андрей
, който от вчера познаваше Христов, но с него беше преживял толкова много, като че го познаваше от 10 години, знае че това меко държание можеше да се тълкува като затишие пред буря, и че невъзможно беше Христов да се повлияе от емоциите на Благовест.
- Господин Христов - завика
Андрей
вдъхновено - искам нещо да Ви питам?
- Господин Христов, аз предварително се отказвам - унило каза
Андрей
- защото трудът ми ще отиде напразно, защото не мога да помисля това Вие колко много знаете и продължавате да се учите!
-
Андрей
, ти още не си започнал и капитулира.
200.
281. Всеки се спира на онази форма, която има отношение към съзнанието му
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- възкликна
Андрей
.
- Благовест се скара на
Андрей
: - Остави, не прекъсвай със своите наивни възхищения, нека продължи.
201.
282. Поискай да ти се отворят очите, за да видиш Христа и Учителя Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Така Христов вече по-кротко му говореше, и за да го остави да се съвземе от шемета, обърна се към
Андрей
, който като че не беше на земята, а от болестта му не беше останало следа!
-
Андрей
?
- отговори
Андрей
, като сега събуден от сън.
202.
283. Трябва да имате ключ, с който да отворите Словото на Учителя Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
.
- запита
Андрей
.
203.
284. Светът ще изучава български, за да чете Словото на Учителя Дънов в оригинал
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
После и ти като
Андрей
, да не искаш да ме държиш отговорен, че си простинал заради мене, или че не съм ти дал възможност да се върнеш при жена си!
204.
285. Има същества в света, които се ползват от живота на хората
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Това вече разбрах, но кажете за смисъла - обади се и
Андрей
.
205.
287. Окултната наука изучава света отвън нашите 5-те сетива, а тя е живот в друго измерение
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- запита като че забравения
Андрей
.
Андрей
и Благовест разбраха, че това се отнасяше за тях.
206.
290. Трябва да преминеш през 4 посвещения
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
— извика
Андрей
и напомни за своето съществувание.
Благовест дълго гледа с изкривена глава
Андрей
и после Христов, и в размисли заговори:
Христов му се усмихна благо, а
Андрей
каза:
Благовест го изгледа ядосано, но Христов превари, заговори и Благовест не отговори на
Андрей
.
- Не са точно така работите в моя живот - каза Благовест, бързо погледна
Андрей
и после Христов.
- Христов погледна
Андрей
, той беше потънал в мечти и не разбираше за какво става дума или мислеше, че става дума, че Христов ругаеше Благовест.
-Какво прави
Андрей
, който цял живот се е борил?
Христов му се усмихна, погледна пак
Андрей
-той не разбираше нищо, може би защото не беше женен, и мисълта за изневяра не познаваше!
- запита
Андрей
.
207.
291. Какво трябва да притежава ученика в Школата на Учителя Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Тук, на този студ и вятър, нямаме време да си губим времето с такива обикновености - каза Благовест и изгледа
Андрей
обвинително, и запита Христов: - Какво ще кажете за Кришна Мурти?
208.
292. Аз не мога да Ви науча на нещо, което нямам
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ако той, и посочи с пръст на
Андрей
, който се беше изкривил настрана, за да си пази от вятъра лицето - дойде при мене в положение да се самоубива и му разреших противоречията, ако вчера като дойде не можеше да говори от заекването си, ето днес нито веднъж не заекна!
Казвам ти, и на него - като погледна
Андрей
, отивайте си, пъдя Ви, а Вие продължавате да ме следвате... Отговорете си сами, защо правите това - защото аз лично не съм в ред, или защото?...
Ето, и
Андрей
вече втори ден от както го обиждам непрекъснато, болен е, а иска да върви след мене на планината!
209.
295. Ще бъдеш ученик само, когато принасяш плодове
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
неочаквано.
- И се обърна към
Андрей
: „Ти вече може да се върнеш, стигнахме до селото, по-нагоре да се изкачиш, няма да издържиш!
- бързо и бойко възрази
Андрей
.
- Нямам Евангелие - отговори
Андрей
и Христов почна да разказва:
210.
296. Посвещението се подчинява на природни закони
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
стана неспокоен, искаше нещо да каже.
Най-напред водеше Христов, след него вървеше в крачките му
Андрей
, Благовест и кучето.
211.
297. Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
За тебе второто посвещение може би ще бъде най-трудното, а за
Андрей
то ще бъде най-лесното, но затова пък третото ще бъде много трудно, ще му ангажира много време, а за тебе няма да представлява почти никаква трудност, защото досега винаги си бил много внимателен към всички хора, и те също са били внимателни с тебе.
Андрей
пък е тъкмо обратното, той където и да погледне, врагове създава, сее ветрове и жъне бури, и сега му предстои с всичките тези хора да се помири.
212.
299 Човек трябва да изчисти всичката нечистота и раздвоение на съзнанието му
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
имаше много изморен вид, правеше свръхусилия, за да върви, въпреки това по лицето му не се забелязваха признаци на протест и недоволство.
Без
Андрей
дори да подозира, го остави да излезе напред той да води, за да определя той бързината на движението им.
Христов виждаше, че трябва да поддържа това вътрешно напрежение на духа в
Андрей
, за да го изведе до Бивака.
Андрей
веднага си помисли: „Такова куче съм и аз!
Андрей
се обърна и запита Христов:
Андрей
забеляза, че Христов не вървеше по направената от него пътека, сам си правеше от дясната страна своя пътека.
213.
300 Единственото същество, на което вярвам - това е Бог на Земята – Учителят
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
А в главата на
Андрей
отдавна се въртеше мисълта, искаше да каже, че въпреки всичко това, което снощи беше мислил за него и в промеждутъка от един до друг разказ, той успя да заговори:
- Всеки който се е родил, когато и да е - ще умре - това е 100% вярно - каза победоносно
Андрей
, и върху измъченото му лице се появи тържественост.
Последните думи, които
Андрей
чу бяха, че съществото което сее това заблуждение в хората и което ги плаши със смъртта, за да ги държи в подчинение и страх сега се ядоса и не позволява да им разкрие тайната му...
- Господин Христов, аз ще тръгна с Вас - заяви
Андрей
.
- запита го
Андрей
изненадано.
И
Андрей
без да избира, тръгна по най-правата и най-стръмна пътека, която братята и сестрите наричаха „тунелът”, защото по нея лятно време много трудно се ходеше, защото клоните на дърветата образуваха нисък свод, затова ходеха преведени.
-Твоя работа - каза Христов и тръгна надясно, и веднага той и
Андрей
се скриха в гората.
След около един час Христов и кученцето, което беше тръгнало след него, вече чакаше
Андрей
и Благовест на поляната.
След него
Андрей
се показа като из облаците, цял обвит от сняг.
Тръпки побиха
Андрей
от страх!
214.
301. Напред - „Без страх и тъмнина, с Мир и Светлина!“
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Но необяснимо защо се обърна след няколко крачки и като видя, че
Андрей
и Благовест не бяха помръднали от местата си, още по-високо и командно им викна:
Андрей
го последва, след него и Благовест, а кучето се върна малко по-ниско в гората и се сви в един храст.
От това
Андрей
и Благовест се изплашиха и спряха, но вятъра със сила зафуча и се нахвърли върху тях, и ги смъкна в гората и тримата изчезнаха един за друг!
Той слезе надолу и намери
Андрей
, потънал в снега до шията и не можеше да помръдне по-нататък, и зад него на около 50 крачки още повече беше затънал Благовест.
Христов извади
Андрей
от преспата, после и Благовест, заведе ги при огъня и двамата в един глас запитаха:
Андрей
и Благовест настръхнаха, те бяха вкочанени и бяха готови да се карат, но Христов веднага ги изкомандува:
- И извади от раницата двете ризи на
Андрей
, подхвърли му ги и каза: „Вземи ти едната, а другата дай на Благовест, и веднага почвайте да се събличате!
Андрей
и Благовест се разколебаха, спогледаха се и
Андрей
разкопча
Благовест като видя какво стана с
Андрей
, предположи, че Христов и с него няма да се церемони, затова почна с нежелание да се съблича.
Христов силеше
Андрей
да пие по-скоро, докато е горещо, за да се загрее.
И щом
Андрей
изпи водата, веднага Христов си наля вода в същото канче, без дори да го оплакне, и почна бързо да сърба горещата вода.
215.
302. Главнокомандващият на ветровете
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Андрей
от горещата вода и от преобличането, бързо се съвзе, огледа наоколо и запита Христов:
- запита
Андрей
враждебно.
Андрей
почна нещо да възразява, но той го превари: „Хайде, хайде, по-бързо няма време за бърборене!
От двете му страни застанаха
Андрей
и Благовест, но те не си снеха шапките.
Андрей
си затвори очите и почна да се моли, като повтаряше на себе си молитвата „Отче наш”, а Благовест мислеше за семейството си.
Андрей
и Благовест отначало се съпротивляваха, но не устояха, бяха запратени в близките скали, където беше завет.
Из душата на
Андрей
избликваха въпросите, както водите от извор.
216.
303. Хората не са най-висшите същества на Земята – над тях има други, но хората не ги виждат
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Извинете ме господин Христов - заговори
Андрей
- искам да вярвам, защото Ви обичам, но кажете ми какво да правя като не мога да вярвам, не мога да приема това?
- запита
Андрей
.
- учуден възкликна
Андрей
.
217.
304. Как се приготвя „ангелска супа“?
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- неочаквано каза
Андрей
.
Андрей
почувства мисълта му, и понеже го чувстваше вече много близък, като баща и брат, някак особено го загледа и вътрешно се дръпна от него.
218.
305. Посвещението означава намирането на Учителя
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- възрази
Андрей
.
-
Андрей
, аз те поставих на ред изпитания, едно от които беше глада.
- Аз вече вярвам, че сте посветен - каза тържествено
Андрей
.
219.
306. Знание дошло извън сетивата ни, отива направо в душата
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
с интерес.
- Кажете ни нещо повече за посвещенията, и по-конкретно за моето посвещение - запита пак
Андрей
.
220.
307. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- мина на друга тема
Андрей
.
- Аз вече ти казах - всичко което днес помислихте, че е невъзможно, абсурдно и парадоксално и затова не ги приехте, това ми показва, че са нови за вас... Ти
Андрей
имаш едно рядко качество, което ми показва, че трябва да бъдеш посветен.
- с радост запита
Андрей
.
Благовест почна в себе си да ревнува, загледа по особен начин
Андрей
, затова може би отклони отново въпроса и сне разговора на още по-ниско:
- запита
Андрей
.
- Това и на мен стана ясно - потвърди
Андрей
- като се изкачихме на нашата вътрешна планина, видяхме тези изгледи, за които бяхме чували.
— Христов изслуша внимателно
Андрей
и после продължи да говори, като гледаше Благовест:
221.
308. Ако Учителят не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Съгласен съм с
Андрей
, че за първи път вижда такъв човек!
222.
309. Окултно знание не се придобива отвътре
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Господин Христов - внезапно запита
Андрей
- Вие в кое посвещение сте?
Христов реши и любопитството да използва за своята цел, като мина на това, което щеше, макар и за бъдеще да ползва
Андрей
:
Но
Андрей
, който беше ненаситен, пак запита:
- Още един въпрос, господин Христов - извика
Андрей
.
223.
310. Всеки природен закон, това е едно възвишено същество. Неговият живот за нас е закон
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- ядосано отвърна
Андрей
.
Андрей
слушаше внимателно, и когато Христов свърши той преразказа всичко, което Христов беше казал, за да провери да не е пропуснал нещо и каза:
- извика
Андрей
възхитен и учуден!
224.
311. Подготовка за митинга
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Потънал в размисли по чутото, видяното, разбраното,
Андрей
незабелязано стигна своята мизерна квартира.
Както казахме и по-рано, такива пакети с нелегална литература той получаваше често от неизвестен куриер на освободителното движение, а
Андрей
ги разнасяше по свои познати или разлепваше по улиците, по стените на къщите или хвърляше в дворовете.
Андрей
разтвори пакета и разгледа внимателно материалите, и се замисли как да ги пласира.
Часовникът на дружество „Балкан” удряше последователно 8, 9, 10, 11, но
Андрей
не заспиваше - мислеше, преценяваше и отново душата му беше арена на борба!
225.
312. Как се чете една книга
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Андрей
почука, като очакваше не знаеше защо, да срещне усмихнатия поглед на Христов.
Вратата се отвори, обаче Христов съвсем не приличаше на вчерашния и завчерашния Христов, този Христов който
Андрей
познаваше, с когото беше прекарал цели два дни от сутрин до вечер.
Андрей
след поздрава му се усмихна, защото вече го чувствуваше близък, и понеже се чувствуваше добре, чакаше да го покани, за да почне да му разказва за преживелиците от снощи до сега.
- помисли обидено
Андрей
.
Андрей
говореше с яд, недоволство, ирония и тон на кавга!
Той го изпълни и той пак стана познатия на
Андрей
-Христов.
Разбрал, че
Андрей
се обидил по негова вина, невнимание - лека, успокояваща, искаща извинение усмивка се появи на лицето му и бързо скри.
Андрей
си мислеше, събувайки си галошите: „Забравил ме, а не забравил да ме наблюдава, както вчера и завчера как се събувам!
Днес
Андрей
си съблече палтото, сне шапката, постави ги на леглото до себе си както двамата лекари.
226.
313. Какво имаше в стаята на Христов
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Грабнаха погледа на
Андрей
смеещите се розови шарки на хартията, с която бяха облепени стените и тавана на бараката, както красиви бижута на витрина грабват погледите на жените.
- се питаше
Андрей
, и му се искаше да отиде да избърше праха по тях.
Това направи впечатление на
Андрей
, но го прие защото беше вече свидетел на много особености.
” - си помисли
Андрей
.
И
Андрей
си помисли: „В тази стаица значи могат да се съберат седем души - на петях столчета и двама, а може и трима на леглото.”
Андрей
надникна в книгата, която четеше Христов отдалече, крадешком - редовете бяха подчертани с разноцветни моливи, полетата изписани със забележки и разни фигури, дори можа да прочете „ключ”.
Андрей
разгледа цялата стая подробно и остана с впечатление, че беше разхвърляна, неподредена добре и не много чиста, в едно кюше дори стори му се, че има забутани неща и по етажерките имаше прах.
Христов хвърли поглед нататък и затвори беседата, когато
Андрей
не беше си прибрал ръката.
Андрей
му заговори:
- Защото беше му направило впечатление, че за
Андрей
бакалницата беше най-чистото и най-подреденото заведение.
Както винаги, така и сега той разшири съзнанието на
Андрей
, като включи нови елементи в него, разшири и понятието „чистота".
- Но
Андрей
на това не обърна внимание, запита:
Андрей
направи гримаса на недоумение и Христов му поясни:
227.
314. Може да се живее и с всяко Живо Слово
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Така е, това ти най-добре знаеш - и се опита да премине по-нататък, защото не искаше да задържа съзнанието на
Андрей
върху болестта му, за да не възбуди и поднови болестта с мислите за нея.
И този отговор
Андрей
чу, хареса му, но не се спря да мисли, още по-малко имаше намерение да възразява, защото много силно искаше да говори.
Това което цял живот беше подпушвано в душата му от заекването, Христов беше отпушил, сега
Андрей
го заливаше, а той трябваше да търпи.
228.
315. От нечистотата трябва да се освободиш - да станеш чист както от вън, така и от вътре
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Това пък показва, че много нечистота има в тебе, затова я виждаш отвън - и погледна пипнатата от
Андрей
книга.
И тази мисъл мина и замина през съзнанието на
Андрей
.
229.
316. Над нас има по-висши хора и цяла йерархия от най-различни същества, които не виждаме
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- запита също разтревожено
Андрей
и излезе на двора:
Андрей
влезе при Христов и му разказа всичко, но той продължаваше да се моли и не си отвори очите, нито го запита нещо.
-
Андрей
остана продължително замислен върху случката.
230.
317. Как се става работник
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Христов излезе и веднага се върна, затвори вратата на стаята, после и външната врата и продължително говори с някого много тихо, че
Андрей
не чу нищо.
Андрей
през цялото време мисли и размишлява върху случката с убиването на кучето и накрая си каза, че това е съвпадение и нищо повече!
Андрей
го посрещна с думите:
Но
Андрей
го прекъсна, защото непреодолимо искаше да разказва:
231.
318. Раздвояване на съзнанието чрез тези 2 Синдиката
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Андрей
изведнъж млъкна, прехапа си долната устна и загледа подозрително Христов, като си мислеше: „Ами ако е широканец, които навсякъде се набираха като въшки на чиста дреха?
Андрей
продължаваше да гледа Христов в очите и се ядосваше, че от тези ечи нищо не можеше да разбере!
232.
319. Членовете на Партията и сблъсъци с полицията
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Андрей
пак млъкна и загледа подозрително Христов.
Подаде го на
Андрей
, като му посочи името си като постоянен сътрудник на списанието.
- Да - потвърди
Андрей
- понеже не бях никъде записан, и не ходех редовно на събрания.
Андрей
имаше беден речник, не винаги думите му изразяваха това, което искаше да каже, и често се чувствуваше дори несъответствие.
Христов и тогава го слушаше и не даваше с нищо да се разбере това, защото имаше друга идея -
Андрей
трябваше да се освободи от напластените изживявания, трябваше да се задоволи и тщеславието му, а формата после послушна на съдържанието сама щеше да дойде.
233.
320. Вие се срамувате и страхувате, вместо да бъдете горди, че сте срещнали Учителя
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Христов излезе и остави вратата полуотворена, а външната врата след себе си затвори, така че
Андрей
да чува всичко, а който беше вън да не може да види, че в стаята има някой.
Защото както
Андрей
, така и всички посетители, като слушаха и някой от този разговори щяха да имат полза.
Андрей
наостри уши, защото това за него беше интересно.
234.
321. Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Христов си влезе и каза на
Андрей
:
Андрей
говореше, а Христов само с тялото си присъствуваше!...
235.
322. Постоянният страх
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Христов си влезе и пак каза на
Андрей
:
Разбира се,
Андрей
като разказваше тези неща, подготвяше и своето оправдание.
Правеше впечатление, че
Андрей
спокойно и добре говореше, без следа от заекване!
236.
323. Всяко добро или зло, което отправяме към другите, когато и да е - идва при нас
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Христов използваше разказите на
Андрей
, като ги осветяваше със светлината на Учителя за поука на
Андрей
.
- Може да е така-каза
Андрей
и продължи:-Магазинера с откраднатите пари, можа да си обзаведе по-късно един прекрасен магазин.
Андрей
с нежелание и отегчение изслуша това, защото вярваше в думите на Христов, но и той мечтаеше за такива гешефти и продължи:
237.
324. Ако изпълняваме волята Божия, още сега можем да бъдем щастливи
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- запита
Андрей
.
Учението на Учителя е повече от диамант, но за да го разбереш, трябва да си човек, а не петел - използва случая Христов, за да окуражи
Андрей
да не се срамува, както много от Бялото Братство се срамуват да се нарекат негови членове.
- И като видя, че
Андрей
се смръщи недоволно, каза: - Но сега разказвай, какво ти е говорил магазинера от кооперация„Напред”?
238.
325. Изоставете тази дъновистка попщина! Ние искаме да смъкнем Царството Божие на Земята
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Андрей
продължи с нежелание:
Комунизма за
Андрей
беше като един стълб в живота му, който крепеше неговото съществувание.
Ако Христов унищожеше този стълб, събаряше живота и съществуванието на
Андрей
, живота му щеше да се обезсмисли, защото нямаше други идеали.
239.
326. Идеалистите сами ще се оттеглят разочаровани
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Вие пак пропущате нещо много важно - ядосано започна
Андрей
-това са също буржоазни правителства!
- Това е силно казано - му забеляза
Андрей
важно.
Андрей
без да надникне в ръката си, отговори:
240.
327. Уволнените 20 учители - едни се молят на Дявола, други се молят на Бога
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Той я покани да седне на леглото му до
Андрей
, но тя отказа и седна на столчето до вратата.
- По този случай нашата партия организира митинг„Поход на гладните” - заяви неочаквано
Андрей
.
241.
329. Ти обиждаш Бога и Учителя като не работиш за Божественото
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
И
Андрей
се сети, че беше безработен, че майка му още не знае и като се научи, непременно ще пристигне в София и какви разправии ще има по този случай.
242.
330. Аз съм смирен към Бога и Учителя, защото над мен е Бог, а всичко останало е под мене
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
И после Христов се обърна към
Андрей
, но
Андрей
го изпревари и каза:
243.
331. Хората с мислите си докарват всичките си нещастия и щастия
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- С тебе
Андрей
до къде бяхме стигнали?
” И като погледна
Андрей
, запита го:
Андрей
продължи:
-
Андрей
го изгледа недоволно, но предпочете да продължи:
НАГОРЕ