НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
510
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На власт в България бе правителството на
Александър
Стамболийски от Земеделската партия.
Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие.
На власт в България бе правителството на
Александър
Стамболийски от Земеделската партия.
Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали.
към текста >>
Министър-председателят
Александър
Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец.
Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила.
Министър-председателят
Александър
Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец.
Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня.
към текста >>
Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на
Александър
Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година.
Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме.
Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на
Александър
Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година.
А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година. Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем. На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци. Минаха няколко седмици и приятелите поискаха разрешение за свикване на събор на Бялото Братство на 9 септември 1923 година.
към текста >>
Въстанието бе жестоко потушено от правителството на
Александър
Цанков и бяха избити хиляди българи.
Защо на тази дата? Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това.
Въстанието бе жестоко потушено от правителството на
Александър
Цанков и бяха избити хиляди българи.
И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия. Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година.
към текста >>
Първият
ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година.
Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство.
Първият
ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година.
Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия. Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита.
към текста >>
2.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
То подготви условията и внуши на руския император
Александър
II да обяви война на турците.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство.
То подготви условията и внуши на руския император
Александър
II да обяви война на турците.
Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя.
към текста >>
Александър
II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците.
Александър
II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави.
Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ.
към текста >>
Руският цар
Александър
II бе един велик дух на славянството.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците. Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България.
Руският цар
Александър
II бе един велик дух на славянството.
Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител.
към текста >>
Така че
Александър
II е двоен освободител.
Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство.
Така че
Александър
II е двоен освободител.
Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България. Но Англия се намеси и предизвика Берлинския конгрес през юли 1878 година. Там България бе разделена на пет части: Княжество България, Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Западните покрайнини.
към текста >>
Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар
Александър
II и го убиха.
Раздели България на две, за да не стане България случайно руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно море. Но Англия сбърка. Ако беше оставила България в границите на Сан-Стефанския мирен договор, то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия. Но те не можаха да предвидят това и сбъркаха. Но онези сили, които противодействуваха, не сбъркаха, а сполучиха.
Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар
Александър
II и го убиха.
Тези сили не се шегуват." "В Берлин Англия раздели Сан-Стефанска България на две и те попречиха. Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи грешката си през 1914 година спрямо България. Но тя не се поправи. Страданието на България се дължи на Англия. В 1914 година, в началото на Европейската война, България искаше да тръгне с Англия, но Англия я тикна да върви с Германия, за да бъде бариера между Русия и Цариград.
към текста >>
Детронирането на
Александър
Батемберг,
първия
български княз и изгонването му от България. 3.
Ако Русия не беше искала Цариград и проливите и досега щеше да е империя. Англия повдигна Япония, та през 1905 година смаза Русия в Далечния Изток. Но сега, през 1940 година, Япония е враг на Англия. Няма случайни неща в политиката." Според Учителя английската политика се състои в следното спрямо България: 1. Разделянето и разцепването на Сан-Стефанска България. 2.
Детронирането на
Александър
Батемберг,
първия
български княз и изгонването му от България. 3.
Изпъждането на Фердинанд от България. 4. Спъна работата на Бялото Братство между българския народ, като разцепи българите и те не можаха да се обединят в една държава. 5. Англия трябваше да коригира грешката си спрямо България през 1918 година, но това не го направи. Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия. А българският народ има такава мисия, защото Бялото Братство е в този народ.
към текста >>
3.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и
Александър
Цанков.
Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното.
Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и
Александър
Цанков.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти.
към текста >>
В никакъв случай и никога -
Александър
Цанков".
Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
В никакъв случай и никога -
Александър
Цанков".
Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
към текста >>
Това бе онзи професор
Александър
Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на
Александър
Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това.
Това бе онзи професор
Александър
Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на
Александър
Стамболийски.
С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>
Александър
Цанков много мразеше Учителя.
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече.
Александър
Цанков много мразеше Учителя.
По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка. Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка.
към текста >>
На 19 беше
първият
съборен ден в салона.
Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника.
На 19 беше
първият
съборен ден в салона.
Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята. Много хубава беседа. На първия съборен ден, след беседа, Учителят отиде на Паневритмия.
към текста >>
На
първия
съборен ден, след беседа, Учителят отиде на Паневритмия.
На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята. Много хубава беседа.
На
първия
съборен ден, след беседа, Учителят отиде на Паневритмия.
След нея Той се ръкуваше с всички ни с двете Си ръце. Когато си подавахме ръката, Той се ръкуваше с нас с двете Си ръце. И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това.
към текста >>
4.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Стълбището за
първия
етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м.
Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м.
Стълбището за
първия
етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м.
Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ.
към текста >>
Постройките бяха построени на квартал 2, парцел
първи
.
Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ. Това беше салонът на "Изгрева".
Постройките бяха построени на квартал 2, парцел
първи
.
Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев.
към текста >>
Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "
Александър
Стамболийски" 5.
Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата.
Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "
Александър
Стамболийски" 5.
Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска. Днес, физическият "Изгрев" го няма.
към текста >>
5.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
В
първите
години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях.
През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето".
В
първите
години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях.
Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo". Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват.
към текста >>
Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар
Александър
II и не му беше внушил да освободи България.
За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят.
Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар
Александър
II и не му беше внушил да освободи България.
Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София.
към текста >>
А науката едва сега предприема
първите
стъпки в това направление.
А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там.
А науката едва сега предприема
първите
стъпки в това направление.
Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява? " Учителят се усмихна и каза: "Вселената се управлява от Всемировия Учител, Който е пред вас". Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това.
към текста >>
По този повод Учителят каза: "Аз
първи
възприемам последните новини от Бога.
За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от Вътрешната Школа на Учителя. За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и подигравки. Така че Словото на Всемировия Учител е затворено за външни хора най-малко със сто катинара. Затова аз спокойно, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас. Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях.
По този повод Учителят каза: "Аз
първи
възприемам последните новини от Бога.
И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват.
към текста >>
6.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Знаете че има
първи
, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат.
Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева.
Знаете че има
първи
, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат.
Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
към текста >>
Александър
Стрезов 2.
Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир. СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО III година Откомври 1923 г., София 1.
Александър
Стрезов 2.
Ана Матеева 3. Анастасия Динова 4. Анастас Щерев 5. Асен Кантарджиев 6. Богдан Икономов 7.
към текста >>
7.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Александър
Малинов съставя ново правителство.
Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд. На 21 юни 1918 г.
Александър
Малинов съставя ново правителство.
Поставя се въпроса за сключване на сепаративен мир с Антантата и излизане от войната. Учителят е дал съвет шест месеца преди свършване на войната да се излезне от нея. Но това не се изпълнява. Войските от фронта са деморализирани. Започва дезертьорството от фронта.
към текста >>
Това
Александър
Малинов осъзнава на 19 септември.
На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната. Съюзниците открито изоставят България.
Това
Александър
Малинов осъзнава на 19 септември.
Българските войски напускат фронта. Без това предисловие е невъзможно да се разбере обстановката и времето, когато бе дадена и създадена песента „Сърдечния зов", защото съществуват сили, които пряко или косвено са вземали участие за свалянето на тази песен от Невидимия свят и начина за написването на песента е при необикновени обстоятелства. Един от приятелите - Атанас Д. Ковачев, който е бил войник на фронта, си дохожда във войнишка отпуска, минава през София и отива при Учителя, за да го види. Той бил музикант, военен капелмайстор и като такъв е бил мобилизиран да подържа със своите маршове бойния дух на войниците.
към текста >>
Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е написал там на фронта и че той е
първият
слушател сега на Учителя.
Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: „Да видим как звучи песента". После изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва.
Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е написал там на фронта и че той е
първият
слушател сега на Учителя.
Свири Учителят неговата мелодия, която той е написал там в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо - и там и тук. И че авторът на тази песен е един и същ, а това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха като войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Пешком за
първия
събор -16 11.
Пеню Киров (1868-1918) - 8 6. Кой е брат Пеню Киров -10 7. Посещение -10 8. Тодор Стоименов -13 9. Брат Теодоси Стоименов -16 10.
Пешком за
първия
събор -16 11.
Михалаки Георгиев (1854-1916) -17 12. Петър Тихчев -19 13. Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15.
към текста >>
Александър
Кръстников - 93 78.
Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73. Стоил Стефанов и слугите - 89 74. Стоил Стефанов и републиката - 90 75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91 76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77.
Александър
Кръстников - 93 78.
Брат Ради и парите - 94 79. Побойиците и брат Ради - 95 80. Генчо яде череши на тъмно - 96 81. Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83.
към текста >>
Първите
екскурзии с Учителя до Мусала.
Руси Караиванов. Спасението и отплатата -128 114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2.
Първите
екскурзии с Учителя до Мусала.
Чак Курия -134 3. Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица -136 4. По пътеките нагоре към Мусала -138 5. Първото езеро -139 6. Изкачване на връх Мусала -139 7.
към текста >>
9.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Човек с когото ще бъда приятел и ще имаме връзка, без да се познаваме още, когато го срещна за
първи
път изпитвам една топлинка, тук в слънчевия възел.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА Аз имам една способност, дарба е тя, вродена ми е.
Човек с когото ще бъда приятел и ще имаме връзка, без да се познаваме още, когато го срещна за
първи
път изпитвам една топлинка, тук в слънчевия възел.
И знам, че с този човек ще бъда приятел. Същото се случи и с Жорж. Аз тогава бях студент и факултета ми беше на ул. „Оборище". Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел.
към текста >>
Когато завършихме през 1925 г., управляваше
Александър
Цанков.
Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти.
Когато завършихме през 1925 г., управляваше
Александър
Цанков.
Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си.
към текста >>
10.
77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
77.
АЛЕКСАНДЪР
КРЪСТНИКОВ В
първите
години около Учителя се събират много интелигентни хора.
77.
АЛЕКСАНДЪР
КРЪСТНИКОВ В
първите
години около Учителя се събират много интелигентни хора.
Това е цветът на интелигенцията. Около тях няма прости хора. Отначало са се събирали в богатите домове на възрастните приятели. Канени били на обеди, на вечери. Едни са идвали при Учителя, други са Го напускали.
към текста >>
Един от тях е
Александър
Кръстников.
Това е цветът на интелигенцията. Около тях няма прости хора. Отначало са се събирали в богатите домове на възрастните приятели. Канени били на обеди, на вечери. Едни са идвали при Учителя, други са Го напускали.
Един от тях е
Александър
Кръстников.
Отначало той също е бил при Петър Дънов, но в последствие Го напуска. Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр.
към текста >>
11.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В
първите
години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В
първите
години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене.
Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата".
към текста >>
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат
Александър
.
Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето.
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат
Александър
.
Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
към текста >>
Това бяха
първите
ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки.
Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Това бяха
първите
ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки.
По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака.
към текста >>
Но онези
първите
ръце останаха ненадминати по майсторство.
Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур.
Но онези
първите
ръце останаха ненадминати по майсторство.
Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал.
към текста >>
На
първия
ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
На
първия
ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
към текста >>
12.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В
първите
10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води!
През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско.
В
първите
10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води!
5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г.
към текста >>
По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат
първите
клади, на които са изгаряни живи от Борил.
Господният Дух на Силите се проявява чрез Слово в беседите на Петър Дънов и се проявява Всемировият Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Изгрева в София. Вождът на Спасението е Всемировият Учител Беинса Дуно. 12.Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България. Това е причина за падане на България два века под Византийско робство - от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър.
По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат
първите
клади, на които са изгаряни живи от Борил.
По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века. 13.
към текста >>
То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император
Александър
II през 1855 г.
Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века. 13. Освобождението на България от 5-вековното турско робство се дължи на Бялото Братство.
То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император
Александър
II през 1855 г.
Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи. Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г. Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез руско-турската война и Сан Стефанския мирен договор. Третата задача бе, да обедини славянството, за да може то да се подготви за идването на Всеми-ровия Учител, който бе роден в плът и бе на 14 години, когато България бе освободена.
към текста >>
Затова император
Александър
II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България. 14.
Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България.
Затова император
Александър
II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България. 14.
На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г.
към текста >>
е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят
Александър
Батемберг от престола.
отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България. Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България. 14. На 9.VIII.1886 г.
е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят
Александър
Батемберг от престола.
След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15.
към текста >>
Търново Учителят споделя пред
първите
ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В.
Търново Учителят споделя пред
първите
ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа.
към текста >>
И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред
първите
трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
в гр. В. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему.
И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред
първите
трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят.
към текста >>
13.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които
първи
гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г.
123. Биографични бележки Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова.
Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които
първи
гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г.
Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език.
към текста >>
Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава
първия
англо-български разговорник през 1904/1905 г.
той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей. Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр.
Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава
първия
англо-български разговорник през 1904/1905 г.
След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин. Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр.
към текста >>
След брака на Иванка с Велю и раждането на
първият
им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин.
син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей. Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр. Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904/1905 г.
След брака на Иванка с Велю и раждането на
първият
им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин.
Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си.
към текста >>
Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „
Александър
I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив.
ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си. Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар.
Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „
Александър
I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив.
След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт.
към текста >>
Това е
първият
период.
А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей.
Това е
първият
период.
Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя. Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно. Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник.
към текста >>
14.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
35. Mладежките събори
Първи
Младежки събор Той се състоя от 1 до 5 юли 1923 г.
35. Mладежките събори
Първи
Младежки събор Той се състоя от 1 до 5 юли 1923 г.
в салона на ул. „Оборище" 14. Учителят изнесе беседата „Разцъфтяването на човешката душа". След това ученици от Младежкия окултен клас изнесоха своите реферати. Добран Гарвалов.
към текста >>
27 на
Първия
Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1.
Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев. Накрая той завърши математика и физика. Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр.
27 на
Първия
Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1.
През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров.
към текста >>
Искаше човечеството да дойде до онази
първичност
на християнството като идеали и идеи.
Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски. Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и Толстой е руснак. Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя. Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос.
Искаше човечеството да дойде до онази
първичност
на християнството като идеали и идеи.
В България толстоизмът беше силно застъпен. А и Толстой имаше специални симпатии към българския народ. Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина.
към текста >>
Той ми даде
първите
тласъци, за да се заинтересувам от Учението на Учителя.
„Окултни науки". В неговия реферат той доказваше, че между окултните науки, които са застъпени и между Новото Учение на Учителя противоречия не можело да има, защото Новото Учение подготвя хора с чисти сърца, със светли умове и истинолюбиви души, и диамантена воля. Защото само на такива човеци на Новото Учение може да се поверят окултни сили и окултно знание. Той беше един от най-преданите ученици, с едно философско разбиране. Той виждаше Мисията на Учителя.
Той ми даде
първите
тласъци, за да се заинтересувам от Учението на Учителя.
Той ме свърза с Учителя, за което му благодаря. Паша Теодорова. „Новото Учение или великата лаборатория на живата природа". В нейния реферат тя написа, че новата светлина в света, която идва, е Новото Учение на Учителя и само чрез Него човек може да се роди изново, чрез духа на Словото и чак тогава човек да види Царството Божие, което е в нас и около нас. Паша Теодорова не беше само стенографка.
към текста >>
Александър
Стрезов.
Не случайно носеше това име - „дядо Благо". Така подписваше своите стихотворения. Беше любимец на Учителя от старите братя, заради своята обхода, която не само поразяваше, но и пленяваше. Притежаваше един особен чар, който се разпространяваше както в неговите писания, така и в неговите отношения с хората. Винаги присъстваше на екскурзиите с Учителя.
Александър
Стрезов.
Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Ст. Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки.
към текста >>
Накрая, на IV-я Младежки събор,
Александър
Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно".
Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов.
Накрая, на IV-я Младежки събор,
Александър
Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно".
Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии, бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието.
към текста >>
15.
6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тогава
Александър
Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият.
41Той отбелязва, да не се занимаваме със социалните въпроси, и че в Школата не се разрешават въпросите на света, защото въпросите на новия свят са разрешени, а ние трябва като работници да реализираме тези идеи, които се намират в Словото на Учителя. Действително гр. Ямбол представляваше важен център на анархизма. Там ставаха конгресите и аз винаги съм присъствал на тези конгреси. Но на последния конгрес в Ямбол не знам какво се случи, но аз не можах да отида.
Тогава
Александър
Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият.
Тогава обезглавиха и разстреляха много анархисти. Имаше двама братя анархисти, които също разстреляха. Бяха трагични моменти. Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен.
към текста >>
Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за
първи
път се срещна с един държавен мъж.
Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23.IX.1923 г., където куминисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства. Имам нещо важно да ви кажа.
Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за
първи
път се срещна с един държавен мъж.
Той, Стамболийски, се срещна с Учителя в Чам Кория. Беше Му изпратил един бял кон и Учителят отиде на срещата и се видя с него. Това стана на 26 юли 1922 г. Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота.
към текста >>
РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец.
Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота. След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски.
РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец.
Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад. „Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите. Религиозна секта ли представлявате, или някакво общество?
към текста >>
16.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Те нищо не знаеха, дигаха рамене и дори за
първи
път виждаха тези писма.
За тези писма Никола Нанков беше ми споменал и ми бе казал, че те били у Гради Минчев. Но той ги бил занесъл на Борис Николов да му ги покаже и той ги прибрал при него, за да ги прегледа. Следващия път като отишъл при Борис, Мария Тодорова отказала да ги даде. И така писмата били у Борис заради Мария. След като взех писмата, аз ги занесох при Борис и Мария Тодорова, показах ги и ги питах, дали има такава случка, която разказах.
Те нищо не знаеха, дигаха рамене и дори за
първи
път виждаха тези писма.
Мария ме пита: „Какво ще правиш с писмата? " „Ще ги върна на Никола Нанков. За тези писма, които са безценни за мене, аз няма да си развалям отношенията с Никола и освен това, аз не съм лъжец като Гради". Значи той беше задържал писмата, беше си послужил с лъжа, с цел да оклевети Мария и Борис и накрая да се отърве от Никола. И ако на Цветанка не бе й се поискало да яде бонбони, тези писма щяха да бъдат унищожени.
към текста >>
Но един ден при него отива
Александър
Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото.
Никола Нанков бе събрал автентичен материал по документи за историята на Константин Дъновски, който е бащата на Учителя Петър Дънов. Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише.
Но един ден при него отива
Александър
Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото.
Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г.
към текста >>
През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но
Александър
правеше необичайни паралели.
Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете.
През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но
Александър
правеше необичайни паралели.
Аз му бях първия слушател и го охрабрих да напише тази книга. И той я написа на един изключителен академичен стил. Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота.
към текста >>
Аз му бях
първия
слушател и го охрабрих да напише тази книга.
През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете. През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но Александър правеше необичайни паралели.
Аз му бях
първия
слушател и го охрабрих да напише тази книга.
И той я написа на един изключителен академичен стил. Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота. Аз не знаех кой му бе дал материалите.
към текста >>
Александър
Периклиев си написа сам книгата.
Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота. Аз не знаех кой му бе дал материалите. Беше ми споменал, че Никола му е съобщил къде и какви материали се намират.
Александър
Периклиев си написа сам книгата.
След това Никола Нанков, като прочита книгата, побесня пред мен. „Този грък ме ограби! Казах му всичко, а той ме ограби откъм материали". Дори беше си направил един печат с името Никола Нанков и искаше да прави номерация на архивните материали. Разказваше ми, че пише, но аз вече не му вярвах на всички неща, които се случиха около него.
към текста >>
17.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
Те нищо не знаеха, дигаха рамене и дори за
първи
път виждаха тези писма.
За тези писма Никола Нанков беше ми споменал и ми бе казал, че те били у Гради Минчев. Но той ги бил занесъл на Борис Николов да му ги покаже и той ги прибрал при него, за да ги прегледа. Следващия път като отишъл при Борис, Мария Тодорова отказала да ги даде. И така писмата били у Борис заради Мария. След като взех писмата, аз ги занесох при Борис и Мария Тодорова, показах ги и ги питах, дали има такава случка, която разказах.
Те нищо не знаеха, дигаха рамене и дори за
първи
път виждаха тези писма.
Мария ме пита: „Какво ще правиш с писмата? " „Ще ги върна на Никола Нанков. За тези писма, които са безценни за мене, аз няма да си развалям отношенията с Никола и освен това, аз не съм лъжец като Гради". Значи той беше задържал писмата, беше си послужил с лъжа, с цел да оклевети Мария и Борис и накрая да се отърве от Никола. И ако на Цветанка не бе й се поискало да яде бонбони, тези писма щяха да бъдат унищожени.
към текста >>
Но един ден при него отива
Александър
Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото.
Никола Нанков бе събрал автентичен материал по документи за историята на Константин Дъновски, който е бащата на Учителя Петър Дънов. Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише.
Но един ден при него отива
Александър
Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото.
Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г.
към текста >>
През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но
Александър
правеше необичайни паралели.
Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете.
През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но
Александър
правеше необичайни паралели.
Аз му бях първия слушател и го охрабрих да напише тази книга. И той я написа на един изключителен академичен стил. Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота.
към текста >>
Аз му бях
първия
слушател и го охрабрих да напише тази книга.
През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете. През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но Александър правеше необичайни паралели.
Аз му бях
първия
слушател и го охрабрих да напише тази книга.
И той я написа на един изключителен академичен стил. Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота. Аз не знаех кой му бе дал материалите.
към текста >>
Александър
Периклиев си написа сам книгата.
Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота. Аз не знаех кой му бе дал материалите. Беше ми споменал, че Никола му е съобщил къде и какви материали се намират.
Александър
Периклиев си написа сам книгата.
След това Никола Нанков, като прочита книгата, побесня пред мен. „Този грък ме ограби! Казах му всичко, а той ме ограби откъм материали". Дори беше си направил един печат с името Никола Нанков и искаше да прави номерация на архивните материали. Разказваше ми, че пише, но аз вече не му вярвах на всички неща, които се случиха около него.
към текста >>
18.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
Защото тя започна да мисли само за себе си, за
Александър
Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си.
Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква.
Защото тя започна да мисли само за себе си, за
Александър
Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си.
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители.
към текста >>
Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в
първите
редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата.
Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в
първите
редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване.
към текста >>
19.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Това е
първият
събор по рода си в Новата епоха.
Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза". Той завършва с думите: „Внимавайте прочее, за да опазите душите си и да ви помогне Христос". През 1914 година събора е от 10 до 18 август и присъствуват 81 човека. В неделя на 10 август Учителят казва: „Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам от името на Господа нашего Исуса Христа.
Това е
първият
събор по рода си в Новата епоха.
Вие сте сега в Новият завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам е първо по рода си, защото е само в България". Тези думи на Учителя се отнасят за това, че от 1914 година започва епоха на Водолея. На 18 август 1914 година в четири часа след обяд Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите. А какво следва по-нататък в България.
към текста >>
Правят се постъпки до правителството на
Александър
Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони през тази Истина и да не я приложи. Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор.
Правят се постъпки до правителството на
Александър
Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
Учителят прави постъпки да се разреши събора на 9 септември 1923 година, но той също не се разрешава. Тогава се поканват ръководителите на братствата и те идват в София и Учителят държи няколко беседи пред тях. През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14.
към текста >>
Първи
събор - от 1 до 5 юли 1923 г.
По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново. През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен. През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори.
Първи
събор - от 1 до 5 юли 1923 г.
„Разцъфтяване на човешката душа" Втори събор - от 6 до 7 юли 1924 г. „Да възлюбиш" Трети събор - от 5 до 8 юли 1925 г. „И обхождаше Исус всичка Галилея" Четвърти събор - от 7 до 10 юли 1926 г. „Вътрешни и външни връзки" Пети събор - от 14 до 17 август 1927 г. „Мислещият човек" Шести събор - от 8 до 10 юли 1928 г.
към текста >>
„
Първите
стъпки" Осми събор - от 12 до 14 юли 1930 г.
„Да възлюбиш" Трети събор - от 5 до 8 юли 1925 г. „И обхождаше Исус всичка Галилея" Четвърти събор - от 7 до 10 юли 1926 г. „Вътрешни и външни връзки" Пети събор - от 14 до 17 август 1927 г. „Мислещият човек" Шести събор - от 8 до 10 юли 1928 г. „Роден от Бога" Седми събор - от 7 до 10 юли 1929 г.
„
Първите
стъпки" Осми събор - от 12 до 14 юли 1930 г.
„Право си отсъдил" Материалите по тези събори са публикувани още тогава в малки книжки.
към текста >>
20.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА
,
,
ТОМ 5
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от
първите
приятели и сподвижници на Учителя преди войните.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от
първите
приятели и сподвижници на Учителя преди войните.
По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки.
към текста >>
Първите
приятели също поеха част от товара и част от нападките.
По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки.
Първите
приятели също поеха част от товара и част от нападките.
По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат. Онези, които са били по-състоятелни започнали да търсят различни начини, за да съберат пари. По това време госпожа генерал Мария Стоянова била в чужбина, в Будапеща и специално при нея пристига другата генералша г-жа Недялкова.
към текста >>
Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на
Александър
Стамболийски.
Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки. Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат.
Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на
Александър
Стамболийски.
Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави.
към текста >>
Така че представители на
Александър
Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено.
Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски.
Така че представители на
Александър
Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено.
Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите".
към текста >>
когато приятелите отиват при
Александър
Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук".
По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г.
когато приятелите отиват при
Александър
Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук".
А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите". Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г. на 9 юни 1923 г.
към текста >>
Два месеца след като
Александър
Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г.
Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите".
Два месеца след като
Александър
Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г.
на 9 юни 1923 г. бе извършен държавен преврат и неговата глава бе отсечена и сложена в една конска торба и с един кон и куриер бе занесена лично и поднесена на тепсия на цар Борис III, цар на българите. Ето така се развиваха в онези години събитията около Учителя и онези, които воюваха срещу Учителя застанаха от лявата страна, а онези, които бяха сторонници останаха от дясната страна. Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев. Сега ще предоставим нейното изложение (стр.
към текста >>
21.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тати предаде тъй да се каже
първите
уроци по цигулка на брат ми Петър.
И тя беше в Братството, но до някъде. Синът й беше на работа на летището Граф Игнатиево и после го преместиха другаде. (Към N 3) Тати - Стефан Камбуров свиреше доста хубаво на цигулка. Той беше много музикален, но кой го е учил и кое го е подтикнало да свири първоначално не зная. Тогава на времето имаше много малко цигулари.
Тати предаде тъй да се каже
първите
уроци по цигулка на брат ми Петър.
Брат Пеню Киров идваше често в Стара Загора. Той подпомагаше материално братството през войната. И след войната пак идваше. Помня, че една година беше дошъл както обикновено в Стара Загора. Събранието беше тогава у Стефан Желев - търговец, манифактурист и беше ме взел на коляното си.
към текста >>
Александър
Кръстников бил по онова време телеграфопощенски чиновник в Бургас.
Аз аз да съм бил тогава десетина годишен. Та ме държеше на коляното си и така говореше. Брат Пеню Киров имаше големи духовни способности. Учителят казвал за него, че той давал много от себе си, не трябвало да дава толкова много. Той беше инициативен и имаше ясновидски способности.
Александър
Кръстников бил по онова време телеграфопощенски чиновник в Бургас.
Той искал да стане ръководител на братството в Бургас. Но как може да замести Пеню Киров, който бил колос за него време? И понеже го отрязали по тоя случай да стане ръководител, той се отказал от братството и създал друго братство - кръстниковисти. В Стара Загора се събирахме по 60-70-80 души. През 1922 г.
към текста >>
Д-р Дуков беше един от
първите
ученици на Учителя.
Тогава никой не ни пречеше (записано през 1988/89 г.). През 1938 г. пристигна Учителят в Казанлък. Той отседна у сестра Дукова. Снимката на балкона е от къщата на г-жа Дукова.
Д-р Дуков беше един от
първите
ученици на Учителя.
Дукова беше тогава около 80-годишна. (Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е първи братовчед. Той беше много упорит. Като човек беше много добър и имаше желание на всички да услужи. Беше готов на жертви, но беше своенравен.
към текста >>
(Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е
първи
братовчед.
пристигна Учителят в Казанлък. Той отседна у сестра Дукова. Снимката на балкона е от къщата на г-жа Дукова. Д-р Дуков беше един от първите ученици на Учителя. Дукова беше тогава около 80-годишна.
(Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е
първи
братовчед.
Той беше много упорит. Като човек беше много добър и имаше желание на всички да услужи. Беше готов на жертви, но беше своенравен. Четеше и ценеше беседите на Учителя, но същевременно се занимаваше с йогите. Спореше често с Учителя и му викаше дядо Петър.
към текста >>
Тук имаше други къщи - три-четири къщи, в които живееха
първите
кооператори и ние бяхме там на квартири.
Хубави спомени имам от Прослав. ТКЗС-то стана след това АПК. През 1959 г. ни дадоха тия места където си построихме къщите. До тогава живеехме на квартири.
Тук имаше други къщи - три-четири къщи, в които живееха
първите
кооператори и ние бяхме там на квартири.
След което през 1959 г. и ние си построихме къщи където живеем досега. Имам един спомен, когато с Лалю работихме една градина в Казанлък. Отидохме да продаваме зеле по Старозагорските села. Минахме десетина села, но нищо не можахме да продадем.
към текста >>
22.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
на чело на управлението идва БЗНС на
Александър
Стамболийски.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН След двете национални катастрофи от 1913 и 1918 г, сполетели българския народ, страната е подложена на стопанска, политическа и духовна разруха. През 1920 г.
на чело на управлението идва БЗНС на
Александър
Стамболийски.
През 1922 г. сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че вегетарианци и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август. На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от духовенството, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов. На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г.
към текста >>
е владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм
първия
, който ще ги поздравя.
Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим". Иначе, насилието ще дойде." (стр. 42) „Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т.
е владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм
първия
, който ще ги поздравя.
Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъновизъм", какво може да донесе „дъновизма" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите, „А, нали имаме любов", ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква". Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук.
към текста >>
Начело застава
Александър
Греков, но е убит на 25 май 1922 г.
Следователно, българския народ каквото говори, то е важно." (стр. 50 ^ 51) Противниците на правителството на Ал. Стамболийски не бездействуват. През март 1922 г. се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков.
Начело застава
Александър
Греков, но е убит на 25 май 1922 г.
На 8 VII.1922 г. е убит висшия градоначалник на София по време на Владайските събития - 1918 г. - Паню Чуклев. На 6.VII.1922 г. се създава Конституционния блок съставен от демократи, радикали, прогресисти, социалдемократи, народняци.
към текста >>
Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук
първия
урок.
Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки." „Ето например вече толкова години поповете вдигат шум.
Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук
първия
урок.
Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение те разбраха - набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи.
към текста >>
23.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
А Методий Попов беше приятел с главореза
Александър
Цанков.
Той беше срещу съдебната палата на площад „Св. Неделя". Аз отидох при него. Той ме подготви и така успях да си взема диплом за завършено прогимназиално образование. След като имах този ценз, аз се подготвих и се явих на кандидат-шофьорски изпити и така получих шофьорска книжка. Като шофьор работих на много места и накрая постъпих като личен шофьор на биолога Методий Попов.
А Методий Попов беше приятел с главореза
Александър
Цанков.
Цанков като ходеше на екскурзия на Витоша след него вървеше една полицейска кучка, а от двете му страни вървяха по един агент от полицията. Тъй го пазеха. Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат Александър Стамболийски и го убиха. Следващите месеци и години бяха избити много земеделци и комунисти. Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче.
към текста >>
Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат
Александър
Стамболийски и го убиха.
След като имах този ценз, аз се подготвих и се явих на кандидат-шофьорски изпити и така получих шофьорска книжка. Като шофьор работих на много места и накрая постъпих като личен шофьор на биолога Методий Попов. А Методий Попов беше приятел с главореза Александър Цанков. Цанков като ходеше на екскурзия на Витоша след него вървеше една полицейска кучка, а от двете му страни вървяха по един агент от полицията. Тъй го пазеха.
Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат
Александър
Стамболийски и го убиха.
Следващите месеци и години бяха избити много земеделци и комунисти. Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче. Методий Попов имаше американска кола. Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли. Отгоре имаше нещо като кубе.
към текста >>
Така че аз знаех за живота на Методий Попов както и за живота на неговия приятел
Александър
Цанков, наречен още главореза.
Отстрани нямаше стъкла, а нещо като слюда, която се навиваше отстрана на колата. А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в кубето. Методий Попов беше женен за германка. Като семеен шофьор аз я возех с колата на Витоша до там, докъдето имаше път. Возех я да пазарува с колата и после я връщах у дома.
Така че аз знаех за живота на Методий Попов както и за живота на неговия приятел
Александър
Цанков, наречен още главореза.
Имаше един лаборант по същото време при Методий Попов във факултета му. Казваше се Цочо Диков. Кой знае защо, но веднъж яко се скарахме с него. Аз бях подочул и знаех, че той е дъновист. В караницата му казах: „Абе защо заблуждавате хората, защо заблуждавате човечеството с тая дъновистка религия.
към текста >>
Така че
първия
дъновист, когото срещнах беше Цочо Диков и докато не се скарах с него не можа да ми се отвори път към бараките на Изгрева.
По-късно напуснах Методий Попов и дойдох да живея на Изгрева. Петър Дънов беше вече за мене Учител, а дъновистите бяха за мене братя и сестри. Аз разбрах, че по-добри методи за повдигане на човека от тия на Учителя няма по света. На Изгрева си построих барака, но после я изградих, направих къща, в която после живееше брат ми Димитър Бобев със семейството си. Така аз дълго време съм обикалял край Изгрева, но не съм обръщал внимание да видя кои живеят там и къде живеят, а знаех за тях по онова, което се говореше за тях в града, за дъновистите.
Така че
първия
дъновист, когото срещнах беше Цочо Диков и докато не се скарах с него не можа да ми се отвори път към бараките на Изгрева.
Ето виждате ли как по някой път работи Небето? Е, какво ще кажете за тази поговорка: „Всяко зло за добро! " Та аз така дойдох на Изгрева чрез тази народна мъдрост. По-късно работех при един предприемач и карах една товарна кола за пясък и баластра. Тогава по шосето край гората имаше агенти на общината, които събираха такса на тия, които преминават натоварени с пясък и баластра.
към текста >>
Първият
отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв.
Нали аз бях шофьор и това веднага ми направи впечатление. Аз се загледах натам. Двама души слезнаха, дойдоха при мене и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана.
Първият
отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв.
Като разбра, че Учителят не е там, той се отправи към салона. А там беше Учителят. Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от счупеното стъкло. Аз като разбрах това, единствено, което можах да направя вдигнах един стол над главата си и стоях така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата.
към текста >>
Те, побойниците бяха изпратени от
Александър
Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ.
Устата ми се затвориха и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене. А това бяха същите думи, които Учителят изрече горе на Витоша когато аз Го питах дали можем да бием и трепаме змиите. Ако братята не бяха ме спрели и аз бих утрепал някоя змия горе и ако Учителят не беше ми казал, че други са тия гдето ще трепат змиите, то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее. Ама Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите. Ама ония змии, които хапят и гдето са отровни и от които умират хора.
Те, побойниците бяха изпратени от
Александър
Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ.
Тогава Александър Цанков искаше да дойде втори път на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царя не искаше да ги сложи на власт. Да ги сложи като управляващи. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси. А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете.
към текста >>
Тогава
Александър
Цанков искаше да дойде втори път на власт.
А това бяха същите думи, които Учителят изрече горе на Витоша когато аз Го питах дали можем да бием и трепаме змиите. Ако братята не бяха ме спрели и аз бих утрепал някоя змия горе и ако Учителят не беше ми казал, че други са тия гдето ще трепат змиите, то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее. Ама Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите. Ама ония змии, които хапят и гдето са отровни и от които умират хора. Те, побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ.
Тогава
Александър
Цанков искаше да дойде втори път на власт.
Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царя не искаше да ги сложи на власт. Да ги сложи като управляващи. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси. А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо бяха решили да нападнат Учителя.
към текста >>
24.
2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Той се казваше
Александър
Петров.
Единият приличаше на римски пълководец. В профила, челото, самата фигура така, като военен прекрасен, фелдфебел мисля, че беше, а другият пък приличаше на французин. Той пък е с пръстени златни, ботушите трябва да са лъснати, да греят, чупките на панталоните обезателно, не дай си Боже да не му са изгладени панталоните. След като се събираме така дълго време най-после те решават да отидат при Учителя. Отиват, но отива най-напред римлянина, но аз му казвах римски.
Той се казваше
Александър
Петров.
Представителен мъж, когото можеш да видиш на парад на първите места между военните и отива при Учителя. Още като влиза, Учителят му казва: „Ами щом можеш да умреш за императора защо да не можеш да умреш и за Бога? " Това му казва Учителят и му дава една книжка - брошурка. Отива другия Дедю, не мога да си спомня точно името му, мисля, че Стоянов беше. Учителят му дава една дебела беседа.
към текста >>
Представителен мъж, когото можеш да видиш на парад на
първите
места между военните и отива при Учителя.
В профила, челото, самата фигура така, като военен прекрасен, фелдфебел мисля, че беше, а другият пък приличаше на французин. Той пък е с пръстени златни, ботушите трябва да са лъснати, да греят, чупките на панталоните обезателно, не дай си Боже да не му са изгладени панталоните. След като се събираме така дълго време най-после те решават да отидат при Учителя. Отиват, но отива най-напред римлянина, но аз му казвах римски. Той се казваше Александър Петров.
Представителен мъж, когото можеш да видиш на парад на
първите
места между военните и отива при Учителя.
Още като влиза, Учителят му казва: „Ами щом можеш да умреш за императора защо да не можеш да умреш и за Бога? " Това му казва Учителят и му дава една книжка - брошурка. Отива другия Дедю, не мога да си спомня точно името му, мисля, че Стоянов беше. Учителят му дава една дебела беседа. И като излиза Александър вижда, че на Дедю е дадена голямата беседа, а на него някаква тънка такава.
към текста >>
И като излиза
Александър
вижда, че на Дедю е дадена голямата беседа, а на него някаква тънка такава.
Представителен мъж, когото можеш да видиш на парад на първите места между военните и отива при Учителя. Още като влиза, Учителят му казва: „Ами щом можеш да умреш за императора защо да не можеш да умреш и за Бога? " Това му казва Учителят и му дава една книжка - брошурка. Отива другия Дедю, не мога да си спомня точно името му, мисля, че Стоянов беше. Учителят му дава една дебела беседа.
И като излиза
Александър
вижда, че на Дедю е дадена голямата беседа, а на него някаква тънка такава.
Казва: „Геновево, умрях от ревност". И след като дойдоха другарите-комунисти като го подхванаха Дедю да го съдят народен съд, да го дърпат и той ми каза тъй, няма да го забравя. Много елегантен беше като французин. Понеже комендантството беше до арестите, а помежду имаше двор и сутрин ги изкарваха арестантите да се пораздвижат малко и както аз отивам тъй и един евреин ме среща, който беше архивара: „Геновево, ела, ела, ела и тоз виждаш ли го, нямаш представа как го мразя! " и ми посочва Дедю.
към текста >>
И тогава
Александър
вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него.
Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва. Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти. На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите.
И тогава
Александър
вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него.
Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години. Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло. Като имаш да плащаш, ще плащаш. Отърване няма.
към текста >>
25.
3. Затворникът
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и
Александър
Стамболийски идва на власт.
Той съобразява какво да направи. Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа. И така тия двамата войници, които го водят от двете страни, той с едната ръка хвърля в очите на единия и с другата ръка на другия в очите и те докато се оправят с очите от солта и лютия пипер, той драсва и избягва и обещанието, че ще се върне не го спазва, защото те не го пускат доброволно. Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето.
А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и
Александър
Стамболийски идва на власт.
Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише!
към текста >>
Взема
първия
влак и заминава за Бургас, от Бургас във Варна и така се скита с някакви зиг-заги, за да може да скрие следите си.
Той смята, че има дълга присъда и че скоро няма да излезе. Но те му казват, че има заповед да си ходи. Той смята, че е станала някаква грешка, но си казва защо пък да не използва тая грешка, стяга си багажа и излиза от затвора. Казва си на ума, тая грешка ще се открие някой ден, не знаейки за амнистията, която е направил Стамболийски и че всички неправилно затворени хора ги е освободил. Така той излиза от затвора, но не знае за политическите промени навън.
Взема
първия
влак и заминава за Бургас, от Бургас във Варна и така се скита с някакви зиг-заги, за да може да скрие следите си.
Прави някакви укривания на следи без да има нужда, защото никой не го преследва, но той не знае. Чак след като посещава някои свои приятели, по-скоро наши приятели от братството нали, той разбира политическото положение и тогава се връща отново в София и при сестра Паша продължава да живее.
към текста >>
26.
6. Трите рождени сестри
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Македонците, Колю Каишев сте го чули, а тоя беше женен за една Катя Велева, пък те един голям македонски род от
Александър
Протогеров, неин вуйчо.
Те така много ми се радваха. Само петици и шестици им носех. Така завърших и гимназиална учителка можех да стана, но за държавен изпит се разболя певицата и заради нея не се явих. Много бях близка пък с.това семейство. Аз все с много хубави хора дружех в нашето братство.
Македонците, Колю Каишев сте го чули, а тоя беше женен за една Катя Велева, пък те един голям македонски род от
Александър
Протогеров, неин вуйчо.
За Колю Каишев, някакви опитности с Учителя? А, Колю беше един екземпляр неповторим, неповторим. Учителят задал задача на всички, в касичка да си събират, всеки ден да пускат по някаква монета и с пускането на парата и съответна формула. И той взима и направя за четирите стенографи по една касичка във вид на буренце. Ама така елегантно направено, така фино, полирано, с разните му обръчи, разкошна работа, бижу, бижу направени касички.
към текста >>
Ожени се за Катя Велева, а тя от този голям македонски род, гдето ви казвам
Александър
Протигеров.
Аз се изненадах, а Той се засмя и каза точно така: „Рекох, практикувате си стария занаят“. Аз се засмях и рекох: „Само, че сега за разлика, че е от собственото“. Колю много ги правеше едни такива работи. Веднъж има много хора, беше закъснял, вратата заключена и той се беше покачил на гредите в салона и оттам да слуша беседата. Неповторим брат, неповторим.
Ожени се за Катя Велева, а тя от този голям македонски род, гдето ви казвам
Александър
Протигеров.
Имат един портрет, е-е голем колкото прозорецът ми е вуйчо им. Те бяха завършили всичките във Виена, а баща й бе първият стенограф в Народното събрание. Един от сребро изля бюста му така. Единият й брат инженерство завършил във Виена, но тук практикуваше адвокат, но да видите какво се казва честен адвокат. Като застане пред иконата сутрин и един голям кръст като направи и каже: „Господи, и днеска да възтържествува правдата!
към текста >>
Те бяха завършили всичките във Виена, а баща й бе
първият
стенограф в Народното събрание.
Колю много ги правеше едни такива работи. Веднъж има много хора, беше закъснял, вратата заключена и той се беше покачил на гредите в салона и оттам да слуша беседата. Неповторим брат, неповторим. Ожени се за Катя Велева, а тя от този голям македонски род, гдето ви казвам Александър Протигеров. Имат един портрет, е-е голем колкото прозорецът ми е вуйчо им.
Те бяха завършили всичките във Виена, а баща й бе
първият
стенограф в Народното събрание.
Един от сребро изля бюста му така. Единият й брат инженерство завършил във Виена, но тук практикуваше адвокат, но да видите какво се казва честен адвокат. Като застане пред иконата сутрин и един голям кръст като направи и каже: „Господи, и днеска да възтържествува правдата! “ Изобщо много съм благодарна на небето, че Учителят ме постави при тях, аз бех четвърта. Те са три сестри - Паша, Аня и Надя.
към текста >>
27.
1. Осиновяване
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
И: На една година съм бил когато е починал
първия
ми баща.
Васко Искренов: Васил Александров Искренов, роден във Видин на 29.декември ст.ст. 1899 г. В: Как се казваше вашият баща и вашата майка? И: Аз съм осиновен като Искренов. В: Осиновен, а да, фактически вие не знаете баща си и майка си.
И: На една година съм бил когато е починал
първия
ми баща.
В: Познат ли е бил или непознат? И: Не го помня, обаче ми е оставил едно писмо. В: Какво пише в това писмо? И: Е, за раздялата ни и някои съвети ми дава в живота. В: Вие сте били на една година, когато баща ви е починал.
към текста >>
След смъртта на мъжът си се връща в Лом и се оженва за
Александър
Искренов - търговец.
В: Какво пише в това писмо? И: Е, за раздялата ни и някои съвети ми дава в живота. В: Вие сте били на една година, когато баща ви е починал. А майка ви? И: Майка ми е родена в Лом и се е оженила във Видин за моят роден баща Иван Генов.
След смъртта на мъжът си се връща в Лом и се оженва за
Александър
Искренов - търговец.
Когато ставам на шест години той ме осиновява. В: Значи този търговец се оженва за майка ви, така ли. И той осиновява детето на жена си. И: Да. В: А да, значи вие сте осиновен.
към текста >>
28.
7. Цигулка и булка
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Двете -
Александър
и Тодорка са от Тошо, а Стефчо, най-малкият не е от Тошо.
7. ЦИГУЛКА И БУЛКА И след туй какво, омъжих се за Тошо-Босия. Намерих го него. Ходих с много момчета, лъгаха ме. Децата ми от Тошо ли са?
Двете -
Александър
и Тодорка са от Тошо, а Стефчо, най-малкият не е от Тошо.
Един брак имам. Нали имахме разни кавги. Нали Вера беше при баща ми. Той искаше да ме изсели. Как така та аз цигулка съм почнала да свиря.
към текста >>
И тъй те ми са
първи
деца.
Майка му един път като дойде каза за Тошо, че бил много пъргав и як, но веднъж отишъл да гаси един пожар и тогава си счупил кръста и се увредил. И тъй аз се омъжих на 24 години за Тошо. Не го обичах, но се омъжих, защото бях разочарована от любимия, който ме остави. И родих, второто дете не го исках. Той вика: „Ще го родиш“.
И тъй те ми са
първи
деца.
Нямам никакъв аборт. Та Стефчо е най-малкият ми син, когото най-много обичах. Да, той е дете на любовта. И то го родих, за да не ходя в концлагер в Белене. Защо ще ходя да дивея, да ми изгният костите ли?
към текста >>
29.
52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 8
ако бе тръгнало по пътя на насилието, така кръв щеше да се пролива, такова нещо щеше да бъде и нямаше да се случи така, че да докараш днеска един комунистически министър-председател да отиде в храма "
Александър
Невски" да се моли със свещ в ръката със софиянците, с богомолците.
И всеки човек си има своя ръководител. Затова и от друга страна даже и проблемите са ясни. Сега тук проблемите са исторически, всякой един исторически проблем си има свой исторически миг на разрешаването си. А не на сила. Ние не можем, а сега туй, което се прави днеска със социалистическите страни след 1990 г.
ако бе тръгнало по пътя на насилието, така кръв щеше да се пролива, такова нещо щеше да бъде и нямаше да се случи така, че да докараш днеска един комунистически министър-председател да отиде в храма "
Александър
Невски" да се моли със свещ в ръката със софиянците, с богомолците.
Ха, това беше немислимо преди няколко месеца да го помислиш само. В: Затова вчера на 19.февруари... Д: На 19.февруари. В: Денят на Левски. Д: Денят на Левски, един от най-чистите български духове ги събра там. Това е нашия светия.
към текста >>
И той имал едно очарование, защото един Бетховен да запише третата симфония на Наполеон и като вижда накъде тръгва скъсал
първия
лист и написал: Не е тоя.
Д: Тя стана дето казал Наполеон когато бил на заточение: "Ние пълководци с армии искахме да завладеем света, не можахме, а Той с Неговата кротост владее сега целия свят". Наполеон говори за Христос. "С нашите армии не можахме да завладеем света, но Той с Неговата кротост превзе целия свят, владее целия свят." Да, но трябва да го турнат на св. Елена та да му дойде акъла и на него. Защото той е изпратен с друга задача, да обедини Европа.
И той имал едно очарование, защото един Бетховен да запише третата симфония на Наполеон и като вижда накъде тръгва скъсал
първия
лист и написал: Не е тоя.
Той можеше да обедини една Европа, да, към това, което сега се стремят. Сега западния свят иска да направят една обща Европа. Това ще бъде една хубава идея. Това е Божествена идея, това е Божествен подтик. В: Когато един ученик не може да реализира една идея, идва осмия, деветия, десетия, трябва да я реализира.
към текста >>
30.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Доколкото зная, то представлява
първия
опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ Драги приятели, Преди една година започнах да работя един трактат върху музиката на Учителя, но видях, че една такава отговорна задача засега не е по силите ми, поради което се ограничих с горната по-скромна тема и редуцирах събрания материал, за да може да се изнесе в по-непродължително време. Все пак, моля за вашето внимание и търпение. Настоящето изложение е предназначено преди всичко за нашите приятели, които живеят с песните на Учителя почти от 50 години и са изживели много радост и щастливи мигове с тях на Изгрева и на Рила. От него могат да почерпят сведения за музиката на Учителя и музикалния живот на Изгрева и нови хора, интересуващи се от Учението. Изложението ми се базира не само на собственото дългогодишно участие в музикалния живот на Изгрева през времето на Учителя и след Него, но и върху сведения и от други наши прияте-ли-музиканти.
Доколкото зная, то представлява
първия
опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството.
И може би затова, като пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което не всички ще се съгласят. Именно затова в края на изложението се обръщам към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да имам пред вид. Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф. Александър Райчев и камерна музика при проф.
към текста >>
Александър
Райчев и камерна музика при проф.
Доколкото зная, то представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството. И може би затова, като пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което не всички ще се съгласят. Именно затова в края на изложението се обръщам към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да имам пред вид. Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф.
Александър
Райчев и камерна музика при проф.
Панчо Владигеров. Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му. Роден съм на 25.07.1907 г. в гр.
към текста >>
Пловдив в семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от
първите
последователи на Учителя.
Панчо Владигеров. Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му. Роден съм на 25.07.1907 г. в гр.
Пловдив в семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от
първите
последователи на Учителя.
Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила.
към текста >>
Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от
първите
години на Братството.
до 1939 г., а и по-късно, след Учителя. Бях казал, че този океан от вдъхновени песни беше предвестник на великата музикална вълна, която се развихри с пълна сила след 1944 г. в България. Затова смело може да се каже, че Учителят има съществен дял в музикалния разцвет на нашата родина след 9.! Х.1944 г.
Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от
първите
години на Братството.
Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен. 1. Капелмайстор Иван Ковачев, вуйчо на сестра Невена Капитанова, от когото има няколко действително хубави песни, които са станали любими братски песни: "Сърдечния зов", "Небето се отваря" и др. Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен. Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора. Виж "Изгревът", том II, стр.
към текста >>
В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за
първи
път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето.
Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път.
В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за
първи
път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето.
Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.
към текста >>
Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като
първи
стъпки на хармонизация на неговите песни.
Аз дойдох по-кьсно на Изгрева. Брат Пеньо е разправял този случай на много места, а по моя молба го разказа на братята и сестрите през 1972 г. на Бивака на "Вада" на Рила. Между слушателите беше един много добър брат, произхождащ от евангелските среди, който се изказа за случая и настояваше, че във всички случаи трябва да се казва пълната истина. За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата".
Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като
първи
стъпки на хармонизация на неговите песни.
Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата.
към текста >>
Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти:
първи
и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията.
са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание.
Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти:
първи
и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията.
Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя.
към текста >>
Старите братски песни са свързани с историята на
първите
братски събори на Братството в Търново, а по-късно и в София.
- Песни от Учителя - II част. 6.1946 г. - Новата песнопойка. Новата песнопойка има три раздела: I - Братски песни; II - Песни на Учителя; III - Неиздадени песни, мелодии и теми на Учителя. Песните в раздела "Братски песни", които аз наричам "Хубавите стари братски песни", които са били пяти с голямо вдъхновение от нашите заминали сестри и братя от поколението на братята Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев, Минчо Сотиров, Михаил Стоицев и др.
Старите братски песни са свързани с историята на
първите
братски събори на Братството в Търново, а по-късно и в София.
Характерни белези на тези песни са: тяхната голяма ме-лодичност и много съдържателният им текст, който се излива преизобилно в много куплети, които мъчно се помнят. По-голямата част от текстовете са писани от литературно надарени сестри и братя. От брат Жечо Панайотов научих интересни подробности относно началото на песнопеенето в Братството. В 1907 г. в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров.
към текста >>
правеше
първите
си стъпки в диригентското си поприще.
Необяснимо ми е защо брат Симеонов не е пристъпил към разучаването на "Битието" и другите 11 песни още през 1945-1946 г., след прибирането им от евакуацията. Може би сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за общо ползване. Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение. Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г.
правеше
първите
си стъпки в диригентското си поприще.
Той живееше тогава в близост с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена. Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката.
към текста >>
31.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Да,
Александър
Цанков.
Учителят ми даде дрехите, аз да Му ги опера. Ризата и сакото, които бяха, кървавите дрехи. И тогава аз мислех, че това е работа политическа. Учителят беше казал на Лулчев, да каже на царя, когото иска да слага за пръв министър, но Цанков никога. В.К.: Цанков!
Е.А.: Да,
Александър
Цанков.
В.К.: Това е професора. Е.А.: Професорът, да. Лулчев имаше слабост да казва тези неща на много хора и аз мисля, че той беше пратен от хората на Цанков, защото Цанков много мразеше Учителя. Той и на Паша не й даде работа като учителка. Министър на просветата когато беше.
към текста >>
беше
първия
съборен ден в салона.
В това време сцената на салона почти беше направен. Даже един брат Бертоли, който ръководеше строежа рекъл: „Защо правите тази стена, когато Учителя е болен? " Защото помислили, че си отива Учителя. И като се връщаме, всичко беше така готово. Почисти се салона, ние почистихме горната стая на Учителя, долната стая - приемната, така всичко да бъде празнично и на 19 август 1936 год.
беше
първия
съборен ден в салона.
Той държа беседа. Много тържествено. „Да им дам живот" е томчето, там е отпечатана. В.К.: „Да им дам живот". Е.А.: Но беседата е за вярата, за вярата е беседата.
към текста >>
32.
130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Нали ние бяхме от
първите
, които дойдохме.
Един хубав, слънчев ден. Бяхме се прибрали от обед и понеже ставаме сутрин много рано, ние трите стенографки бяхме заедно в „Парахода" и бяхме си полегнали и трите. По едно време една сестра тропа и вика - Весела Козарева и казва: „Учителя бият! " И ние трите скочихме и отидохме. И когато отидохме Учителя вече беше излязъл от големия салон и една групичка хора вече имаше край Него.
Нали ние бяхме от
първите
, които дойдохме.
Не бяхме повече от десет души в началото. После все повече и повече хора се набраха. Учителят стоеше сериозен, замислен, но имаше кървави петна по сакото. Той беше с едно лятно сако от „соа екрю". И си казвам, какво е станало, че има кървави петна.
към текста >>
На другия ден Му се явиха сини петна около очите, но
първия
път нямаше нищо около очите от тези петна.
После все повече и повече хора се набраха. Учителят стоеше сериозен, замислен, но имаше кървави петна по сакото. Той беше с едно лятно сако от „соа екрю". И си казвам, какво е станало, че има кървави петна. По главата нямаше никаква следа, нищо.
На другия ден Му се явиха сини петна около очите, но
първия
път нямаше нищо около очите от тези петна.
И след това вече разказаха ми другите, които са видяли, че е дошъл някакъв човек от града и търсил Учителя. Той не погледнал в салона. Отишъл на долната врата на приемната на Учителя и понеже тя беше и със секретна брава, изглежда, че той с ръка се е опитал да счупи стъклото, защото нямаше откъде друга кръв да има по ръката. И после като си наранил ръката, когато видял, че Учителя не е вече в стаята, а е вън в салона, а Учителят е бил в салона заедно с един брат музикант, който е написал операта „Крали Марко" - Иван Кавалджиев. Там той го е удрял с юмруци, силен мъж е бил, як мъж, с юмруци е бил по главата Учителя.
към текста >>
Лулчев беше казал, той и на мене каза това, че Учителят му е казал, в никой случай да не съветва Царя дори да каже на Царя, когото иска да прави министър-председател, но в никой случай
Александър
Цанков.
И целият ден така коментарии. На другия ден вече видяхме, че от побоя сини петна около очите имаше при това. И знаеш ли, че Той на мене даде дрехите да Му опера. Това ми направи впечатление, защото аз съм Му прала и друг път дрехите на Учителя, но че тогава ми ги даде окървавени. Аз мисля, то беше някак нещо по-кармично, защото Него Го биха според мене, заради изказвания на Лулчев.
Лулчев беше казал, той и на мене каза това, че Учителят му е казал, в никой случай да не съветва Царя дори да каже на Царя, когото иска да прави министър-председател, но в никой случай
Александър
Цанков.
Това е казал. Сега естествено е, това нещо да е стигнало до него и щото този човек, който Го би се оказа цанковист. Нашият брат Гради го познаваше и той му е бил началник, когато Гради служил войник. Ротен командир му е бил. Чин какъв е бил - капитан.
към текста >>
Сам вървеше, позалитваше, уморяваше се, но ми направи впечатление, че когато
първия
път си съблече дрехите, за да се преоблече, Той се бави цял час, по пътя още.
Не се сетихме. Е после те Го посрещнаха Учителя, ама горе вече, там на стръмнината, високо над Вада, защото бяха отишли някои по-рано и казали там, и дойдоха с кон и Го взеха под езерото, там когато, под първото езеро Го взеха само. На кон Го качиха. През целия път Славчо вървеше край Него, но Учителят не прие никаква помощ. Нито ръка, нито нищо.
Сам вървеше, позалитваше, уморяваше се, но ми направи впечатление, че когато
първия
път си съблече дрехите, за да се преоблече, Той се бави цял час, по пътя още.
И аз не знаех, че толкова не може, нали, че така са ограничени движенията и най-после Той си дойде, нали така, и след това тръгнахме по пътя. А по пътя, някъде по сред към обедното време беше вече, бяхме минали, така под Вада бяхме някъде и бяхме седнали на почивка, там бе и Учителят. И пристига един брат Крум Няголов, идва и казва на Учителя, че Стефка я ухапала змия. И тя е била отровна змия пепелянка ли е била, какво е било. Пепелянка сигурно и аз не бях наблизо, и не съм чула нито Учителя, ни това, но Учителят дал е някакви наставления.
към текста >>
В.К.: Сега тука виждаме едни снимки, които са
първите
след оздравяването.
А иначе никъде другаде не ходи. И там вече забелязах, че говорът беше малко затруднен. Последната беседа, която ни държа едвам излизаха от устата Му дума по дума така. В.К.: Кога я държа? Е.А.: Един ден преди да тръгнем за Рила.
В.К.: Сега тука виждаме едни снимки, които са
първите
след оздравяването.
Първо отива долу на чешмата. Е.А.: То беше следобед. Учителят стана и Го видях с бастун, с шапка и върви хубаво, да. Виж, ний всички се зарадвахме. Значи така, просто да не вярваме на очите си и даже Той се обърна към мене и рече: „Еленке, можеш ли да приготвиш багажа, за да тръгнеме в други ден, на 14 август?
към текста >>
Песни пееха, много пееха, пак палеха огън и когато вечерта на оздравяването му направиха
първия
огън, то беше тържество.
На някои хващаше и с двете ръце така ръката на другия. Той я хващаше. В.К.: И тая година казвате нямаше никакви лекции, никакви беседи. Е.А.: Горе не държа беседи. Никакви беседи, никакво Слово нямахме.
Песни пееха, много пееха, пак палеха огън и когато вечерта на оздравяването му направиха
първия
огън, то беше тържество.
И най-голямо впечатление ми направи, щото аз останах горе, не слязох на огъня, щото ние винаги дежурехме, някоя, нали всичко може да се случи. Винаги от нас някоя оставаше да пазиме така лагера, нашият лагер. И като тръгна Учителят нагоре, цяла маса с фенерчета хора, масово се подвижи. Като някаква вълна от хора. Всички искаха да изпратят Учителя до палатката Му, нали.
към текста >>
И така масово си движеха в една линия и то беше възторгът и радостта, че Учителя можа да слезе долу и вече на
първия
лагерен огън,
първия
на 12 август 1936 год.
И най-голямо впечатление ми направи, щото аз останах горе, не слязох на огъня, щото ние винаги дежурехме, някоя, нали всичко може да се случи. Винаги от нас някоя оставаше да пазиме така лагера, нашият лагер. И като тръгна Учителят нагоре, цяла маса с фенерчета хора, масово се подвижи. Като някаква вълна от хора. Всички искаха да изпратят Учителя до палатката Му, нали.
И така масово си движеха в една линия и то беше възторгът и радостта, че Учителя можа да слезе долу и вече на
първия
лагерен огън,
първия
на 12 август 1936 год.
В.К.: През цялото време Той си беше в палатката? Е.А.: В палатката. Няколко пъти излиза нагоре. Там да ти кажа, този брат Неделчо Попов прояви такова нежно бащино чувство към Учителя и аз да Ви кажа тогава заради тая му проява имам останало едно много хубаво чувство към него. Защото идваха приятели, идваха братя, но той така свободно се приближаваше към Учителя: „Хайде Учителю казва, ако искате може да се разходим до горе".
към текста >>
33.
166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Сега разправяли са ми от
първите
години, някъде между Балканската и Първата световна война Учителят отначало не ги е извел от църквата, казвал на сестрите да посещават църквата още в
първите
времена.
В.К.: Аз съм виждал икони у тях и ходи на църква. Е.А.: Да. Сега аз не си спомням да съм запалила свещ след като съм приела Учението. Ама не, аз още от ученическите години се отделих от църквата. От ученическите години.
В.К.: Сега разправяли са ми от
първите
години, някъде между Балканската и Първата световна война Учителят отначало не ги е извел от църквата, казвал на сестрите да посещават църквата още в
първите
времена.
Е.А.: Съвсем първите времена. В.К.: Как стои този въпрос? Е.А.: Учителят даже ги пращал в църква и карал ги да събуждат клисарите за да им отварят църквата. Първите години. Защото кой става в пет часа сутрин през лятото?
към текста >>
Е.А.: Съвсем
първите
времена.
Е.А.: Да. Сега аз не си спомням да съм запалила свещ след като съм приела Учението. Ама не, аз още от ученическите години се отделих от църквата. От ученическите години. В.К.: Сега разправяли са ми от първите години, някъде между Балканската и Първата световна война Учителят отначало не ги е извел от църквата, казвал на сестрите да посещават църквата още в първите времена.
Е.А.: Съвсем
първите
времена.
В.К.: Как стои този въпрос? Е.А.: Учителят даже ги пращал в църква и карал ги да събуждат клисарите за да им отварят църквата. Първите години. Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят.
към текста >>
Първите
години.
От ученическите години. В.К.: Сега разправяли са ми от първите години, някъде между Балканската и Първата световна война Учителят отначало не ги е извел от църквата, казвал на сестрите да посещават църквата още в първите времена. Е.А.: Съвсем първите времена. В.К.: Как стои този въпрос? Е.А.: Учителят даже ги пращал в църква и карал ги да събуждат клисарите за да им отварят църквата.
Първите
години.
Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят. И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път. Приятелите престават да ходят в църквата. И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата.
към текста >>
В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с
Александър
Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха".
Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят. И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път. Приятелите престават да ходят в църквата. И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата.
В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с
Александър
Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха".
Значи това е бил опит. Е.А.: Да. Учителят е правил опит да работи с църквата за да не излезе, че е безверник. В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „Парахода". Е.А.: Е виж сега, Учителят ми подари Библията, е то е пак така в общата работа, понеже ние не влизахме в пререкание, ние не сме се карали, били сме винаги в добри отношения една с друга.
към текста >>
А тогава Той ни беше дал една задача
първия
ден: един път да отидеме за вода, втория ден два пъти, третия ден - три пъти, десетия ден - десет пъти.
Той се смяташе много напреднал духовно и недосегаем от света. В.К.: Значи Георги Радев заболя гръдно. Смяташе се много голям човек и не искаше да носи вода. Е.А.: И Учителят, аз не знам това. Учителят го е казал, кога го е казал разбира се, че не иска да носи вода.
А тогава Той ни беше дал една задача
първия
ден: един път да отидеме за вода, втория ден два пъти, третия ден - три пъти, десетия ден - десет пъти.
Аз лично изпълних тази задача, като задача, защото Учителят я дава, пък какво му струва, човек да отиде десет пъти до изворчето. Да се разходиш, хубави дни бяха. Сестра Маркова, която от много работа беше изтощила нервната си система до невъзможност и просто така не можеше дето се казва да мисли и Учителят й казал тогава на нея тази задача й е дал: „Ще вземеш сестра една стомничка, може да е едно кило вода, може две кила най-много, ще отидеш на изворчето, ще си донесеш водата и от тази вода ще си пиеш. Тя го направи и оздравя. И след това превежда беседи на Учителя.
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Първите
му сподвижници 73.
Невидимите и видимите пътища 68. Как работеше брат Георги Куртев 69. Дясната ръка на Георги Куртев – брат Божил Иванов 70. Двата портрета на Георги Куртев 71. Последното слово на брат Куртев 72.
Първите
му сподвижници 73.
Кратки сведения за раждането на духовните групи и кръжоци в града и съседните околии 74. На брат Георги Куртев 75. Изпращане 76. Георги Куртев ГЕОРГИ КУРТЕВ И ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ В БОГА / Мария Тодорова 1. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 2.
към текста >>
Първите
дни на градината 13.
Съборен ден или панаир на суетата 8. Първата и последна беседа на Паспалата 9. Слизане от върха 10. Разговор при лозарската чешма 11. Дялба и дарение 12.
Първите
дни на градината 13.
Основи на сградата 14. Устройство на братската градина 15. Установяване на брат Куртев на братската градина 16. Разширяване на сградата на братската градина 17. Каква е задачата на братската градина?
към текста >>
Първите
заселници 3.
Денят на Учителя 2. Братската градина, 14 юли 1968 г. 3. Паневритмията 4. Поздравленията ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА – ПАМЕТНИК В СЕЛО ТОПОЛИЦА / Георги Събев 1. Село Тополица – Кавак Махле 2.
Първите
заселници 3.
Кайнакът под стария дъб 4. Организация на работа по строежа на чешмата 5. Промяна на общественото мнение 6. Подготовката 7. План и устройство на чешмата – паметник 8.
към текста >>
Среща на
Александър
Стамболийски с Учителя 165.
Четири вида души 160. Виждането на Ледбитер и на Учителя 161. Учителят за Николай Райнов 162. Николай Райнов за Учителя 163. Стани прав, дишай дълбоко 164.
Среща на
Александър
Стамболийски с Учителя 165.
Чавдар ще си дойде 166. Заместникът на Учителя 167. Всяко зло за добро 168. Ти знаеш ли колко ми струваш? 169. Учителю, защо избрахте България?
към текста >>
Богомилово, Старозагорско - ?) 1.
Първи
срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г.
ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с.
Богомилово, Старозагорско - ?) 1.
Първи
срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г.
6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х? 9.Съдбата на писмата на Учителя до Георги Куртев 10.Защо бе съхранена градината в Айтос по време на социализма 1945-1990 г.? 11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ?
към текста >>
ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.
Първият
концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя?
36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО.
ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.
Първият
концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя?
7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х? 9.Съдбата на писмата на Учителя до Георги Куртев 10.Защо бе съхранена градината в Айтос по време на социализма 1945-1990 г.? 11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ? / 1.Синьото око 2.За кармата се плаща навреме 3.Истинският лечител и спасител 4.Пани Славов – Ямбол - /1895 -1988 г./ - Как се изпълняват съветите на Учителя 5.Янка Панайотова Грънчарова – ясновидката 6.Спомени на Янка Симеонова Шопова /по мъж Грънчарова/. Как намерих Учителя 7.Спомени за Ямболското Братство 8.За Тодор Попов и орелът 9.Писма на Йорданка Попова до Вергилий Кръстев ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА Първата среща на Руска ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ - /1895 – 1966/ Моята среща с Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно 1.Разболелият се подпоручик 2.Човешката наука и Божествената наука 3.
към текста >>
35.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Например, това да бъде
първият
том на една книга в бъдеще, I том, които са: „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева." А други, II том: „Срещи и случки от провинцията", това да бъде вторият том.
Тука са най-малкото случки. Тук са случки само с Учителя, те са 84 страници. Другите материали са пак с Учителя, но те са, например някой го е сънувал, някои са получили съвет от Учителя да направят нещо и т.н., пак във връзка с Учението наУчителя, с идеите на Учителя, Има срещи с Учителя или кореспонденция с Учителя, писано, общувано. различни поводи са се случили, за да се срещнат с Учителя и тия неща съм ги описал, когато съм ги намерил за интересни. В. К.: Аз имам просто една идея тези 84 страници те са малко за една книжка.
Например, това да бъде
първият
том на една книга в бъдеще, I том, които са: „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева." А други, II том: „Срещи и случки от провинцията", това да бъде вторият том.
Аз предлагам така: Ти първата част си я направил. Сега да вземеш да подбереш материала за втората част. Г. С.:Той, материалът е събран. Само трябва да извлека тези, които са тука, да не се повторят. Т.е. да извадя всичко от моите тетрадки, което може много лесно да стане на ксерокс.
към текста >>
Тази книга, „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева",
първият
разказ, „Къде е Изгрева".
Те са направени на сборници, Аз имах копия, но те са раздадени. Аз имам само оригинала. Не съм държал сметка къде са раздадени копията, да ги търся. Всички сам съм ги съчинил и сам съм написал, печатал и подвьрзал. Всичко съм вършил сам.
Тази книга, „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева",
първият
разказ, „Къде е Изгрева".
Тук се споменава за лицето Мирчо, което съм аз. Съображението ми да сложа това име е, да не бъда обвинен в тщеславие, заради това съм скрил името си. В. К.: Аз смятам, че тука трябва да го има твоето име. Това е мое мнение. Защо? Защото минаха много години, вие останахте 4-5 човека и това е документално нещо.
към текста >>
И двамата са от Димитровград, от обществото на
Александър
Кръстников.
А пък тя драснала 5-6 и печката пак не се била запалила. Аз давам тука тълкувание, че кибритената клечка, това е една запалка и думите са една кибритена клечка. Аз я вземам като символ, като запалки на любовта. Следващият случай е за „Двамата учители". Брат Делю Запрянов и Киро Пенев от Димитровград.
И двамата са от Димитровград, от обществото на
Александър
Кръстников.
Кръстников е бил отначало с Учителя, след това се обявява сам за учител и почва да държи лекции, образува общество. А в тяхното събрание пеят песните на Бялото братство, защото той се чувства като брат. И те рекли, как може сега да има двама учители. Христос беше Учител, пък сега тука има хем Учителя Дънов, хем и Кръстников. И тогава решават да отидат да го питат Учителя.
към текста >>
36.
08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
К./: Разкажете ни за
първите
си години на духовно пробуждане.
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1987 - 1988 г. ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Вергилий Кръстев /В.
К./: Разкажете ни за
първите
си години на духовно пробуждане.
Георги Събев /Г. С./: Като бях малък, не бях чувал за никакво вегетарианство, обаче като гледах как майка ми и близките ми гонят кокошките, хващат ги, после ги колят, тече кръв, всичко това ме ужасяваше. Като гледах как на агнето му извиват главата и кръвта тече, също ме ужасяваше. Всичко туй нещо аз не можех да го приема - беше ужас за мене - и заради туй реших да се противопоставя на това убиване, на това колене, обаче нали бях най-малък, никой не ми обръщаше внимание. Заради туй реших така: щом като не искам да се пролива кръв, значи аз не трябва да ставам причина за проливането на тази кръв, следователно аз не трябва да ям нищо заклано или убито.
към текста >>
От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и
Александър
Кояджиков, Това бяха.
Тъй че посетихме събора, школата почна и ние бяхме в Попово ученици, живеехме всички заедно на комунални начала. Всеки донася продукти, кой каквото може, готвим си, храним се общо, без някой да държи сметка. Счетоводство нямаше. Това беше в Попово - комуна, бяхме шест души комунари. Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица.
От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и
Александър
Кояджиков, Това бяха.
От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./
към текста >>
37.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Първи
спомени: Запознаването ми с художника Генчо Алексиев датира от лятото на 1922 година, когато се връщах от събора на Бялото братство, който се състоя в полята на град Велико Търново.
Това десетилетие ни загатва за богатите възможности, с които художникът е бил надарен. Тези творчески възможности до голяма степен остават неразкрити, непроявени, ето защо неговият талант остава непознат за широкия кръг от хората на изкуството. Ако художникът Генчо Алексиев имаше поне минимална материална помощ, талантът му би разцъфтял и би обогатил живота с неговото творчество. Настоящите кратки бележки са по случай деветдесет и четири години от раждането му и тридесет и четири години от заминаването му за отвъдния свят. 10 октомври 1990 година.
Първи
спомени: Запознаването ми с художника Генчо Алексиев датира от лятото на 1922 година, когато се връщах от събора на Бялото братство, който се състоя в полята на град Велико Търново.
Съборът бе привършил и съборяните вече се пръскаха в разни посоки, за да се върнат по домовете си. Докато едни поемаха пътя към Севлиево, то голямото множество пое пътя за ж.п. гарата. Влаковата композиция бе голяма, сякаш едва смогваше да побере толкова много народ, стекъл се отведнъж. Купетата и коридорите бяха пълни, дори препълнени. На прозореца на едно купе се разговаряха двама души, единият около тридесет-годишен, а другият едва 15-16 годишен, вече ученик в гимназията.
към текста >>
През 1922 година, когато
Александър
Стамболийски бил министър-председател, а управляваща тогава е земеделската партия, е бил назначен като служител в афишното бюро при общината, поради липса на по-висок образователен ценз.
Всички са чакали на неговите ръце. Роден е през 1896 година. Генчо е следвал гимназия до шести клас. Не е могъл да продължи, поради високите училищни такси. Останал с незавършено средно образование, въпреки желанието му да продължи образованието си.
През 1922 година, когато
Александър
Стамболийски бил министър-председател, а управляваща тогава е земеделската партия, е бил назначен като служител в афишното бюро при общината, поради липса на по-висок образователен ценз.
Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа. Около 1927 година брат Генчо отива в София. През летните месеци той прекарва на Изгрева на обща палатка, която събирала петнадесетина души. Наричали я Пансиона. През 1930 година брат Генчо вече имал собствено жилище - малка дъсчена стая с минимален размер, в която едва се побирали легло и маса.
към текста >>
Тук на
първи
план виждаме кървавочервена мантия, която сякаш застрашава да залее света.
Това е вратата на Новия Йерусалим, на Царството Божие. кактоУчителят го назовава в Словото си. И в духовния свят пак има съблазни и изкушения, но те са от по-фино естество, Там е нужна още по-голяма будност и различаване. Трета картина. Това е сложна композиция, в която трябва добре да се вгледаме, за да я разберем.
Тук на
първи
план виждаме кървавочервена мантия, която сякаш застрашава да залее света.
Тази мантия не е нищо друго, освен безбожието, материализмът и социализмът, които жаждат да завладеят света, но това няма да им се удаде, фигурата под червената мантия е без глава, а какво може да направи тяло без глава? Нищо. Под мантията се подават ръце на скелет, лишени от жизот. Ръцете са символ на правдата. Ръцете са мъртви, то ще рече, че при социализма и комунизма правдата и справедливостта са мъртви. Справедливостта е погазена, забравена.
към текста >>
На
първи
план се очертават две фигури, първата от които представлява човек, който държи корона в ръце, която издига високо, а отдолу много ръце се протягат алчно към нея, искат да му я отнемат.
Ръцете са мъртви, то ще рече, че при социализма и комунизма правдата и справедливостта са мъртви. Справедливостта е погазена, забравена. При социализма и комунизма неправдата и лъжата господаруват. Далеч наляво, на края на картината, се виждат кръстове, гробища. Което ще рече, че е вече краят на всички човешки заблуждения, които дълго време са били наш кумир.
На
първи
план се очертават две фигури, първата от които представлява човек, който държи корона в ръце, която издига високо, а отдолу много ръце се протягат алчно към нея, искат да му я отнемат.
Царската корона, това е символ на монархизма. Властолюбието, което е една от най-силните човешки страсти, Времето на монархизма вече е минало. Втората фигура: човек, който пази съкровището си, а нечии ръце посягат да го задушат и да му отнемат съкровището. Това е сребролюбието. Желание за трупане на земни блага.
към текста >>
38.
11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
За мен той е
първият
ученик на Учителя.
Жорж, като техен приятел, има много математици, с които аз съм близка. Те казват, той беше наш преподавател. Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът. Изключителн почерк имаше, изключителен. Изключителна личност.
За мен той е
първият
ученик на Учителя.
В.К,: Значи той завъшва гимназия в Пловдив и идва тука. Верка: В София и в София, като студент, 20-годишен се запознава с Учителя. В.К.: Как се запознава? Той казвал ли ти е? Верка: Имало един негов приятел, който го завел при Учителя.
към текста >>
В.К.: И сега
първите
години той следваше.
В.К.: Как се запознава? Той казвал ли ти е? Верка: Имало един негов приятел, който го завел при Учителя. И Учителят веднага му дал първо място при себе си. Много хубаво го е приел, много.
В.К.: И сега
първите
години той следваше.
Верка: В София следва математика. Първо е следвал химия и след туй математика и химия, и математика е завършил, да. После се занимава с други неща. В.К.: Той кога е идвал на Изгрева? Верка: А-а, те са първите, дошли на Изгрева.
към текста >>
Верка: А-а, те са
първите
, дошли на Изгрева.
В.К.: И сега първите години той следваше. Верка: В София следва математика. Първо е следвал химия и след туй математика и химия, и математика е завършил, да. После се занимава с други неща. В.К.: Той кога е идвал на Изгрева?
Верка: А-а, те са
първите
, дошли на Изгрева.
Аз 1928 година ги заварих вече на Изгрева. А в 1926 година в една палатка - Методий и Жорж, и Пампоров, тримата са били в една палатка. И там, дето играем Паневритмия, гората от Изгрева, Учителят го е нарекъл „Червеният площад". Там са излизали нашите приятели на изгрев. Аз също съм ходила 1928 година там, на изгрев, не, аз бях вече на Изгрева.
към текста >>
И Томалевски е бил, Борис,
Александър
Стрезов, един брат от Варна, не знам как се казваше, много, много наши братя са били в село Ачларе и са изкарали опита за комуната.
Тука пише за тоя звезден свят в „Житно зърно", което е много хубаво. В.К.: После те се връщат. Верка: Не, те са изкарали жътвата и не им дал пари за пътни. Нищо. И само варял чорба от боб. Толкова се отнасял грубо с тях, за да вземе много пари.
И Томалевски е бил, Борис,
Александър
Стрезов, един брат от Варна, не знам как се казваше, много, много наши братя са били в село Ачларе и са изкарали опита за комуната.
Това е грешката, че моите сестри отидоха в София двете, а пък аз трябваше да отида. Щото аз винаги съм бивала посрещната от приятелите най- добре, като пристигнахме в София. Те малко по-специални бяха и не можах да го видя Жорж там. Но един от най-интересните личности в нашето Братство беше Жорж. Сега, създаването на „Житно зърно".
към текста >>
39.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг,
Александър
Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя.
Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него. Той беше много изработен човек. Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот. Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия характер и чувство. Пееше я тихо и с проникновение.
Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг,
Александър
Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя.
Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух. В житейския си път моят баща и моята майка особено се допълваха. Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на характерите в духа на Учението. Те бяха един пример на братство и единство.
към текста >>
Сестра Тошева ми каза: ..Руми, за
първи
път в живота си присъствувам на подобно нещо." Картината беше действително неописуема.
Леля Дора и майка запяха, както преди, на два гласа с техните прекрасни гласове. Ние останалите се оттеглихме малко настрани. Мама даваше тон, лекичко дирижираше с дясната си ръка, а леля Дора, застанала до нея права, подемаше песента. Бяха се пренесли в друг свят. Ние ги гледахме, страхувахме се да не ги смутим и сълзи обливаха лицата ни.
Сестра Тошева ми каза: ..Руми, за
първи
път в живота си присъствувам на подобно нещо." Картината беше действително неописуема.
Те пееха с грейнали, озарени лица. леля Дора вглъбена, а мама усмихната, щастлива, като че ли не е болна. Двете рождени сестри - Надя и Дора Куртеви се сбогуваха. Две предани, всеотдайни ученички на Учителя се сбогуваха. Моят брат, Живко Добрев, е роден на 3 ноември 1937 година.
към текста >>
За живота и дейността на дядо ми Георги Куртев, един от
първите
ученици на Учителя и за личността му няма да се впускам в подробни описания, защото вече доста е писано от други братя и сестри.
Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя. Винаги, когато пред мен изплува образът на моя дядо, аз си спомням с любов и преклонение за неговата скромна обител и за един живот - подвиг.
За живота и дейността на дядо ми Георги Куртев, един от
първите
ученици на Учителя и за личността му няма да се впускам в подробни описания, защото вече доста е писано от други братя и сестри.
Ще споделя само, че около него имаше една аура, специална аура, която се усещаше и след неговото заминаване. Той живя, работи като истински ученик на Учителя и плодовете от неговия живот, отдаден в служба на Великото Дело са налице. Незабравими ще останат и неповторими беседите в айтоския братски салон, посрещането на Нова година, съборните празници на Градината. Когато сутрин рано заставахме на молитва, като че ли цялото небе слизаше при нас. Цареше дълбока, дълбока духовна атмосфера.
към текста >>
40.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
- това е годината, когато Учителят Дънов свиква за
първи
път своите ученици на събор на духовната верига във Варна.
е гръцкото въстание, а този Антиминс е предаден през 1854 г. И това е последният Антиминс, с него се свършва числото от 153 направени жертвеници, т.е. Антиминси. С него започва Възраждането на българите във Варненско и с него дочакват освобождението на България през 1877/1878 г. А и, като се прибави към 1746 г. + 153 = 1899 г.
- това е годината, когато Учителят Дънов свиква за
първи
път своите ученици на събор на духовната верига във Варна.
А защо 153 риби? След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя. (Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи.
към текста >>
Рибата е символ на
първите
християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се
първите
думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи.
- това е годината, когато Учителят Дънов свиква за първи път своите ученици на събор на духовната верига във Варна. А защо 153 риби? След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя. (Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11).
Рибата е символ на
първите
християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се
първите
думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи.
Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света. Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно съкровище. Числото пет е съкровището, то е майката, която съхранява нещата. Числото пет не спада към Божествения свят, а петицата е от света на онези велики души, които са разбрали Божествения закон.
към текста >>
А Белият цар е руският император
Александър
II, който е представител на Бялото Братство и е изпратен от Бога да освободи руския народ от крепостничеството, затова той за тях е цар Освободител.
А те слизат на земята, за да прокарат пътя на Святия Дух между небето и племето Славянско, давайки му Словото на Бога да се изписва чрез славянски писмена. Този град не може да стане втори славянски Ерусалим, защото враговете на славянството чрез Берлинския конгрес (1879 г.) отрязаха тези земи и разделиха България надве, за да не може Великият Учител в лицето на Петър Дънов да извърши Обединението на Славянството чрез Словото, което той предаваше на български език. 17*. Даровете на приношението Богу се слагали върху Антиминса, за да се извърши Евхаристията. Тези дарове са приготвени от славянството и ще изпълнят своето предопределение. А обещанието на Бога за освобождението на славянството ще се извърши чрез Белия Цар.
А Белият цар е руският император
Александър
II, който е представител на Бялото Братство и е изпратен от Бога да освободи руския народ от крепостничеството, затова той за тях е цар Освободител.
Той е изпратен да освободи България и затова е Цар-Освободител на България. Той трябваше да освободи и обедини цялото християнство - но не успя, понеже му попречиха враговете на рода славянски. И часът от Обещанието от Святия Дух се изпълни, защото като съберем 50 (петдесятница) + 33 - възрастта Христова = 83. Като се прибави и годината на станалото обединение 1746 г. ще стане 1829 (1746 +83 = 1829).
към текста >>
Белият цар
Александър
II наистина влиза в България и спечелва войната от 1877/1878 г.
А това е годината 1864, когато Великият Учител слиза в плът в лицето на Петър Дънов. България, приела християнството през 864 г., а след 1000 години слиза Великият Учител, който е Духът Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената. След това слиза Божественият Дух върху него на 7.III.1897 г. и това Обещание се изпълва, това е третата петдесятница от излизането на Антиминса. 1747 + Зх 50 = 1747 + 150 = 1897 г.
Белият цар
Александър
II наистина влиза в България и спечелва войната от 1877/1878 г.
благодарение на това, че Господ Саваот отвори вратата на църквата „Света София", А църквата „Света София" е в Средец, в Сердика, или в днешна София. А той влиза в нея, защото като съберем 2 х 50 = 100 + 1746 = 1846 плюс възрастта Христова от 33 = 1879 г. Руските освободителни войски стоят 9 месеца след Берлинския конгрес от 1879 г., който разпокъсва България на две и осакатява нейните граници. Сердика по времето на император Константин I Велики (306 - 337 г.) е предпочитан от него град, заради местоположението си и топлите минерални извори. Изградена е малка черква „Св.
към текста >>
41.
І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на
Александър
Велики.
6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г. от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра.
Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на
Александър
Велики.
По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун.
към текста >>
По времето на
първите
две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава.
6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г. от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра. Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики.
По времето на
първите
две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава.
Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители.
към текста >>
42.
І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Първите
трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва.
Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им. В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост. Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите".
Първите
трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва.
В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи. Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина.
към текста >>
В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били
първите
им последователи.
В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост. Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва.
В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били
първите
им последователи.
Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството.
към текста >>
А като органи на филики Етерия се основават
първите
настоятелства - ефории.
С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя.
А като органи на филики Етерия се основават
първите
настоятелства - ефории.
Ето защо Николаос Скуфас предложил да се премести седалището на организацията в Истанбул. Така, през пролетта на 1818 г., в Истанбул са тримата - Скуфас, Ксантос, Чолаков. Но сърдечноболният Скуфас умира през 1818 г., остават да работят другите двама. В началото на 1820 г. Ксантос успял да се срещне с граф Йоан Каподистрия, заместник-министър на външните работи на Русия и като му разказал за организацията, получил отказ, като посъветвал да се чака помощта на Русия, защото е знаел отрицателното отношение на руския император Николай I към революционното движение.
към текста >>
След това се насочват към генерал
Александър
Ипсиланти, син на бившия влашки княз - фанариот и емигрант в Русия Константин Ипсиланти.
Но сърдечноболният Скуфас умира през 1818 г., остават да работят другите двама. В началото на 1820 г. Ксантос успял да се срещне с граф Йоан Каподистрия, заместник-министър на външните работи на Русия и като му разказал за организацията, получил отказ, като посъветвал да се чака помощта на Русия, защото е знаел отрицателното отношение на руския император Николай I към революционното движение. Така на времето на декабристите в Русия, 14.XII.1825 г. това се потвърдило с тяхното разгромяване и заточение в Сибир, понеже са искали да унищожат крепостничеството и самодържавието.
След това се насочват към генерал
Александър
Ипсиланти, син на бившия влашки княз - фанариот и емигрант в Русия Константин Ипсиланти.
Той е императорски генерал-адютант и като е убеден в отрицателната реакция на императора, подава оставка. През 1820 г. той пристига в гр. Одеса.
към текста >>
43.
І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Въстанието трябва да се започне от Пелопонес, като
първи
център.
13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА През 1820 г. той пристига в Одеса, за да подхване ръководството и да оглави въстанието. През октомври 1820 г. ръководството на филики Етерия, т.е. апостолите, свикват общо събрание в Измаил и решават да започне въстание след два месеца, в средата на декември.
Въстанието трябва да се започне от Пелопонес, като
първи
център.
Влашко трябва да се превърне във втори център с ръководител Тудор Владимиреску. А българският войвода Сава Бинбаши предлага трети център в България, но то се отхвърля. Гърците не желаят повдигането на българите, понеже те искат възстановяване на гръцката държава, която да присвои българските земи, като възстанови византийската империя. Апостолите се завръщат по места и продължават подготовката. Ипсиланти изпраща писмо до руския император Александър I през 1821 г.
към текста >>
Ипсиланти изпраща писмо до руския император
Александър
I през 1821 г.
Въстанието трябва да се започне от Пелопонес, като първи център. Влашко трябва да се превърне във втори център с ръководител Тудор Владимиреску. А българският войвода Сава Бинбаши предлага трети център в България, но то се отхвърля. Гърците не желаят повдигането на българите, понеже те искат възстановяване на гръцката държава, която да присвои българските земи, като възстанови византийската империя. Апостолите се завръщат по места и продължават подготовката.
Ипсиланти изпраща писмо до руския император
Александър
I през 1821 г.
и му съобщава за Етерията и за това, че той е изоставил гърците. „Божието провидение ще вземе без съмнение под свое ръководство тази наша твърде справедлива борба. Всичко говори за това, че и Вас, Ваше Величество, провидението е избрало, за да сложим край на нашата дълга скръб." Това пророчество ще се сбъдне много по-късно, при брат му Николай I, с Одринския мир от 1829 г., когато на Гърция официално е призната независимостта. Ипсиланти изпраща брат си Димитри Ипсиланти в Гърция, за да повдигне на въстание Морея, заедно с митрополит Григорий Дикеас - Панефлесос. На 7 март 1821 г.
към текста >>
Александър
I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова.
Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци.
Александър
I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова.
По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието. Руският император дал съгласието си да бъде прехвърлена турската войска през Дунава, за да разгроми въстанието, защото тримата императори от Свещения съюз от 1815 г. на Австрия, Прусия, Русия са били против революцията, въстанието за независимостта на народите. През м. март 1821 г.
към текста >>
44.
І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
умира влашкия княз
Александър
Суцо.
За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица. Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.1.1821 г.
умира влашкия княз
Александър
Суцо.
От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г.
към текста >>
Войските на Владимиреску влизат
първи
на 27 януари 1821 г.
А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.
Войските на Владимиреску влизат
първи
на 27 януари 1821 г.
с 2000 пандури и 200 души сръбско-българска конница в Букурещ. Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ. И оттук започва конфликтът между тях двамата. Владимиреску се убедил, че Русия не стои зад гърба му, не го подкрепя и че дори е разжалван като руски генерал.
към текста >>
Един от
първите
помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен.
Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните.
Един от
първите
помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен.
Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал.
към текста >>
Император
Александър
I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква.
А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти.
Император
Александър
I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква.
Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>
45.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На
първия
ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение.
В Цариград е започнало люто гонение срещу гърците и фанариотите. Започнало е плячкосване на цели домове, изгаряне на магазини, убийства на християните - търговци, банкери, занаятчии. Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето спасение и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията. Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода. Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха.
На
първия
ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение.
През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите. Той бил заведен в султанския дворец. Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа. Тук е държан, докато не бил избран следващия патриарх Евгений.
към текста >>
Така че тази гледка е могла да напомня за
първия
небесен мъченик и за разпъването на Исуса Христа.
От двореца той бил откаран с лодка до Патриаршията. Разстоянието от пристанището до Патриаршията била 200 крачки. Палачът вървял отпред, зад него патриарх Григорий V и отзад стражата. През прага на патриаршеската врата било прехвърлено въже. Няколко евреи, искайки да покажат своята ненавист към гърците християни и патриарха, та помагали в приготовлението на бесилката.
Така че тази гледка е могла да напомня за
първия
небесен мъченик и за разпъването на Исуса Христа.
Християните отдалеч наблюдавали гледката с печални и строги лица. Когато е било всичко готово, палачът е снел връхната дреха на партриарха и започнал да бърка в джобовете му за пари. Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията. След като палачът му развързал ръцете, той поискал да почака няколко минути. Той паднал на колене с лице към Патриаршията и направил своята последна молитва.
към текста >>
На овесеното тяло било закачена табела: „Този отстъпник е
първият
виновник за въстанието, съучастник и съотечественик на бунтовниците." Накрая се явила делегация от истанбулските евреи и за 800 гроша откупили тялото на Григорий V.
Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията. След като палачът му развързал ръцете, той поискал да почака няколко минути. Той паднал на колене с лице към Патриаршията и направил своята последна молитва. След това бил обесен. Три дни тялото му било обесено и висяло пред входната врата на Патриаршията, която днес е затворена.
На овесеното тяло било закачена табела: „Този отстъпник е
първият
виновник за въстанието, съучастник и съотечественик на бунтовниците." Накрая се явила делегация от истанбулските евреи и за 800 гроша откупили тялото на Григорий V.
Евреите го предали на поругание, като синовете на Израил отново се явили на Голгота, за да покажат своята ненавист към християните. Свързали тялото му за краката и с дива радост го влачели по улиците и около християнските църкви. По нареждане на турците, евреите трябвало да разкъсат тялото му на части и да го хвърлят за храна на кучетата. Но накрая християните успяли да откупят тялото му от евреите за 100 000 гроша и го изпратили по парахода в Одеса, където тържествено бил погребан. А през 1871 г.
към текста >>
Първият
, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на
Александър
Ипсиланти.
Но те никъде и никой от тях не споменава за Антиминса и за истинския двигател на въстанието. От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера".
Първият
, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на
Александър
Ипсиланти.
След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица.
към текста >>
Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В
първите
години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица.
Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа.
Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В
първите
години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица.
Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>
46.
І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
предприел
първия
си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите.
тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г.
предприел
първия
си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите.
Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите. Вторият поход е през лятото срещу България. Царяла пълна анархия в българската войска, която се разбягала при първото сражение. Цар Петър (927-970) получил удар и починал на 30.1.970 г.
към текста >>
Възстановяването на българската държава и учредяването на българската екзархия става по времето на император
Александър
II -Освободител.
Изпращат се „подвижни олтари", „антиминси, с които да се извършват богослужби извън храмовете, започвайки от митрополит Могила 1647 г. Епохата на Възраждането в България започва с Паисиевата история. А през 1829 г. в Москва излиза от печат книгата на руснака Юрий Венелин, озаглавена „Древните и сегашни българи". Тя отваря очите на българите Васил Априлов и Палаузов, и те започват новобългарската просвета.
Възстановяването на българската държава и учредяването на българската екзархия става по времето на император
Александър
II -Освободител.
На 19 февруари (3 март) 1855 г. е възшествието му като император Александър II. На 19 февруари (3 март) 1864 г. издава манифест за премахването на крепостното право в Русия - става цар Освободител. На 19 февруари (3 март) 1878 г.
към текста >>
е възшествието му като император
Александър
II.
А през 1829 г. в Москва излиза от печат книгата на руснака Юрий Венелин, озаглавена „Древните и сегашни българи". Тя отваря очите на българите Васил Априлов и Палаузов, и те започват новобългарската просвета. Възстановяването на българската държава и учредяването на българската екзархия става по времето на император Александър II -Освободител. На 19 февруари (3 март) 1855 г.
е възшествието му като император
Александър
II.
На 19 февруари (3 март) 1864 г. издава манифест за премахването на крепостното право в Русия - става цар Освободител. На 19 февруари (3 март) 1878 г. се подписва Сан-Стефанския мирен договор. Българската държава бе възстановена чрез помощта на Русия.
към текста >>
47.
І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император
Александър
II.
26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?
Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император
Александър
II.
Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан.
към текста >>
първият
руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец.
След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир. При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г.
първият
руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец.
Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г. Русия остава единствената държава на православието и става трети Рим. В изготвеното по-късно „Жития Алексея", той е обявен за ангел земен и небесний человек, чийто небесен покровител е Архангел Михаил. Ето защо делегацията от град Самара отива в Чудовия манастир и полага знамето върху раклата с мощите на митрополит Алексей, за да извикат небесните сили на архангел Михаил да благослови знамето и с него и освобождението на България, така, както е благословил битката при Куликовското поле и победата на руските войски срещу татарите.
към текста >>
48.
I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
,
ТОМ 11
То се е превърнало в
първи
военен празник на българите.
Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови. А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий. На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани двамата братя Кирил и Методий. Единият държи отворена книга със славянските писмена, а другият държи Евангелието, което е преведено на славянски език със славянските букви, облечени в свещенически одежди. Опълченците на 11 май 1877 г., денят на славянските просветители Кирил и Методий, с молебен отпразнуват светците, които се веят над главите им от развяващото се Самарско знаме.
То се е превърнало в
първи
военен празник на българите.
На този ден освен молебен, провежда се строеви марш и четене пред дружините обръщение към българските войни. Въпреки лошото време пристигат стотици граждани. Пожелава се да се направи знамето победоносно, посветено на светите Кирил и Методий. На 12 април 1877 г. в края на молебена в гр, Кишинев е прочетен Манифеста за обявяване на войната, където чрез смирено упование за помощ и милосърдие на Всевишнаго и призовавайки Божието благословение върху доблестната руска войска, то на опълчението е заповядано да влезе в пределите на Турция.
към текста >>
България е освободена от цар Освободител
Александър
II и от руския народ.
В същия ден главнокомандуващият издава заповед за настъпление, като завършва с думите: „Не за завоевание идваме ние, а за защита на поруганите и угнетени наши братя и за защита на вярата Христова." И така, напред! Нашето дело е свято и с нас е Бог. И така: „Да воскреснет Бог и да разтучаться врази его" е написано на една от лентите на Самарското знаме. Същото пожелание е написано накрая в „Откровението" при църквата Св. Димитър през 1854 г.
България е освободена от цар Освободител
Александър
II и от руския народ.
С ликовете на Св. Св. Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост.
към текста >>
49.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Неговата дейност се преплита още с
първите
трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо.
Дъновски, един от най-старите ратници в полето на възраждането на българите във Варна и Варненско, който се помина миналата година на 13 ноември и биде погребан в същия град. Деятелността на К. А. Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил? Какво е допринесъл в народната, в общочовешката съкровищница? Животът на Дъновски е неразривно свързан в по-голямата си част с възраждането на българите във Варненско.
Неговата дейност се преплита още с
първите
трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо.
Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност. През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот. В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование.
към текста >>
Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи:
първият
етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност.
Деятелността на К. А. Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил? Какво е допринесъл в народната, в общочовешката съкровищница? Животът на Дъновски е неразривно свързан в по-голямата си част с възраждането на българите във Варненско. Неговата дейност се преплита още с първите трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо.
Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи:
първият
етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност.
През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот. В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел.
към текста >>
Неговият вуйчо Иоргаки Забилев 3-4 години преди това се бил установил във Варна като
първи
българин бакърджия (медникар), със свой собствен дюкян.
Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон. Така подготвен, той се отдал, още твърде млад, на учителското поприще, отначало в родния си град и в едно съседно село. Обаче не тук му бе отредила съдбата място за житейско състезание и творчество. Скоро обстоятелствата го понесли далеч на север, зад Балкана, във Варненско.
Неговият вуйчо Иоргаки Забилев 3-4 години преди това се бил установил във Варна като
първи
българин бакърджия (медникар), със свой собствен дюкян.
При едно свое пътуване до Устово в 1847 год. той отвел със себе си във Варна младия Константин Дъновски, за да го настани на работа. От това време съдбините на Конст. Дъновски се свързали завинаги с Варненския край. Тъй е било предопределено, щото той да дойде от далечните Родопи във Варна, и тук да срещне и стане сподвижник на известните народни дейци във Варненско - дядо Атанас Чорбаджи, Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, х.
към текста >>
Тъй е било предопределено, щото той да дойде от далечните Родопи във Варна, и тук да срещне и стане сподвижник на известните народни дейци във Варненско - дядо Атанас Чорбаджи,
Александър
Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, х.
Неговият вуйчо Иоргаки Забилев 3-4 години преди това се бил установил във Варна като първи българин бакърджия (медникар), със свой собствен дюкян. При едно свое пътуване до Устово в 1847 год. той отвел със себе си във Варна младия Константин Дъновски, за да го настани на работа. От това време съдбините на Конст. Дъновски се свързали завинаги с Варненския край.
Тъй е било предопределено, щото той да дойде от далечните Родопи във Варна, и тук да срещне и стане сподвижник на известните народни дейци във Варненско - дядо Атанас Чорбаджи,
Александър
Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, х.
Стамат Сидерев, братя Господин и Стоенчо х. Иванови, Рали х. Маври-дов и др. - и един от първите будители и крепители на българска свяст и съзнание. Тук изпъква въпросът: в какво положение се е намирал изобщо националният въпрос или по-добре въпросът на националностите във Варна във времето, когато младият Дъновски дошъл във Варна, пред какво положение е бил изправен той и как се е отразило то на по-нататъшната негова дейност.
към текста >>
- и един от
първите
будители и крепители на българска свяст и съзнание.
Дъновски се свързали завинаги с Варненския край. Тъй е било предопределено, щото той да дойде от далечните Родопи във Варна, и тук да срещне и стане сподвижник на известните народни дейци във Варненско - дядо Атанас Чорбаджи, Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, х. Стамат Сидерев, братя Господин и Стоенчо х. Иванови, Рали х. Маври-дов и др.
- и един от
първите
будители и крепители на българска свяст и съзнание.
Тук изпъква въпросът: в какво положение се е намирал изобщо националният въпрос или по-добре въпросът на националностите във Варна във времето, когато младият Дъновски дошъл във Варна, пред какво положение е бил изправен той и как се е отразило то на по-нататъшната негова дейност. Трябва да се забележи най-първо, че пробуждането на българския дух във Варненско настъпило вследствие на ред причини и пречки по-късно от другаде. В 1847 г., когато К. Д. дошъл във Варна, името българин почти не се е чувало, национален въпрос не е съществувал и не се е правил въпрос за национални различия, при всичко че гръцкото възраждане да бе почнало да оказва и тука своето влияние и да бе имало за следствие предприемането на една елинистична пропаганда и в тези места. Дълговременното турско владичество беше отдавна изгладило всякакви политически различия.
към текста >>
били построени
първите
гръцки училищни здания.
направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение. Започнала се една трескава деятелност за подобрение и въздигане на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно. Започнали да строят училища. В 1841 и 1845 г.
били построени
първите
гръцки училищни здания.
По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност. За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини.
към текста >>
Тук се намираме на края на
първия
период от живота на Конст. Дъновски.
Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с. Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност.
Тук се намираме на края на
първия
период от живота на Конст. Дъновски.
С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г.
към текста >>
Баща му, един от
първите
селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа.
Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка).
Баща му, един от
първите
селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа.
Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа.
към текста >>
С този пръв пионер и апостол на българска реч и свяст във Варненско се сблъскал Константин Дъновски при
първите
свои стъпки.
В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител. Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл старец умря през 1865 г. от избухналата тогава в Цариград холера.
С този пръв пионер и апостол на българска реч и свяст във Варненско се сблъскал Константин Дъновски при
първите
свои стъпки.
Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност. Тя не само го отклонила навреме от опасността да бъде погълнат и национално погубен от гръцкото влияние, но го насочила по пътя на дейците за възкръсяване на българщината във Варненско. Като дошъл във Варна да дири учител за своето училище, Атанас Чорбаджи попаднал на Конст. Дъновски, който тъкмо дирел работа. Срещу 500 гроша годишно и храна, последният се съгласил да стане учител в Хадърджа (1847 год.).
към текста >>
Това бил
първият
български учител не само в с.
Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност. Тя не само го отклонила навреме от опасността да бъде погълнат и национално погубен от гръцкото влияние, но го насочила по пътя на дейците за възкръсяване на българщината във Варненско. Като дошъл във Варна да дири учител за своето училище, Атанас Чорбаджи попаднал на Конст. Дъновски, който тъкмо дирел работа. Срещу 500 гроша годишно и храна, последният се съгласил да стане учител в Хадърджа (1847 год.).
Това бил
първият
български учител не само в с.
Хадърджа, но и в цяло Варненско. 1 Така Конст. Дъновски станал помощник и сътрудник на Атанас Чорбаджи в неговата народополезна дейност. Резултатите от неговата учителска дейност в Хадърджа дотолкова задоволили и въодушевили селяните, щото те скоро се съгласили със своя чорбаджия и с общи сили и средства построили през сле-нята година особено здание за училище и църква. Въпреки пречките и интригите от гръцка страна, зданието било изкарано и през 1851 г.
към текста >>
На първо място новият руски варненски вицеконсул
Александър
Викторович Рачински.
Но не се гаси туй, що не гасне. Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и невежеството, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град. Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места.
На първо място новият руски варненски вицеконсул
Александър
Викторович Рачински.
Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински.
към текста >>
Дъновски,
първият
български учител във Варненско, станал сега по такъв начин и пръв български свещеник във Варна.
Архангел Михаил". Намислено и сторено. Конст. Дъновски, главният инициатор на тази главна атака против позициите на патриаршията и гърцизма във Варна, грижливо подготвил всичко и на 14 февруарий 1865 г. отслужил в нея първата божествена служба на славянски. Така паднала и последнята гръцка крепост против българите. Конст.
Дъновски,
първият
български учител във Варненско, станал сега по такъв начин и пръв български свещеник във Варна.
С всичко това Дъновски скъсал напълно с гръцката Цариградска патриаршия и се присъединил към провъзгласената от Илариона Макариополски самостойна българска народна църква. Така той изложил себе си на опасност да бъде низвержен и преследван. Затова пък ползата, която принасял на своя народ със своята постъпка, била голяма. Варненските българи се сдобивали в неговото лице със свой български свещеник, със свой духовен глава, който, според тогавашните схващания, заставал начело. Те се сдобивали със своя църковна община, отделна от оная на гърците, и така се обособявали окончателно в самостойна национална единица, в съзнателен и вътрешно свободен народ, способен да се развива и преуспява по-нататък по своите собствени пътища.
към текста >>
Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-
първите
негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода.
Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран поради старост. И след това, с някои прекъсвания, той останал да живее до самата си смърт при същата църква, при която е бил и погребан. По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква във Варна, в признание на неговите заслуги към народа, Св. Синод отличил Константин Дъновски с офикията „Иконом", а правителството - с „орден за гражданска заслуга с офицерски кръст". Ако хвърлим сега поглед назад върху казаното за живота и делата на Конст.
Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-
първите
негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода.
Няма почти национално начинание в тази епическа борба на българския народ във Варненско, в която и той да не е участвувал. През цялата негова дейност, отначало докрай, се точат неговите народополезни усилия като дълга червена нишка Неговото име е навеки свързано с възраждането на българския дух в този край. За създаване на днешна българска Варна Константин Дъновски има несъмнени заслуги! Заветът, който ни е оставил Конст. Дъновски чрез своя живот и дейност, е беззаветно служене на дълга към своя народ.
към текста >>
50.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Спомниха се тогава имената на
първите
виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
Спомниха се тогава имената на
първите
виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело.
В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот.
към текста >>
Не те ли бяха
първите
и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността?
Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси?
Не те ли бяха
първите
и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността?
Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година.
към текста >>
Първи
български учител е бил Константин Т.
Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски.
Първи
български учител е бил Константин Т.
Арабаджи-ев из Търново. Числото на учениците е било 25 момчета и 15 момичета. През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната църква „Св. Архангел Михаил"). Но и тук българите трябвало да се справят с интригите и буйството на гърците.
към текста >>
Първият
освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год.
Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд.
Първият
освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год.
Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50. Толкова поне по списък заявили, че искат да се отвори българска черква. А след като такава се открива, в продължение на първата година те стават повече от 100, а в началото на третата година (1867) възрастват до 250-280 семейства. Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището.
към текста >>
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика
първият
народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода. От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев.
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика
първият
народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
Иванов, из Варна. Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му".
към текста >>
първия
български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му".
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна. Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл.
първия
български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му".
Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
към текста >>
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя
първи
архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква.
Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя
първи
архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква.
Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
към текста >>
Александър
Невски" в София.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св.
Александър
Невски" в София.
Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год. също така на широко централно място в града, придобито с големи усилия и дълги борби срещу домогванията на католическата пропаганда в града да обсеби това място. Други черкви са придобитата през 1905 год. - „Св.
към текста >>
Първи
епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров).
Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък).
Първи
епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров).
Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т.
към текста >>
Хвала и чест на
първите
виновници за откриване българска църква в гр. Варна!
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов.
Хвала и чест на
първите
виновници за откриване българска църква в гр. Варна!
Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год. Архимандрит Михаил Чавдаров
към текста >>
51.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
АЛЕКСАНДЪР
II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI.
АЛЕКСАНДЪР
II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД.
Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр. 238-249) АЛЕКСАНДЪР !! И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх.
към текста >>
238-249)
АЛЕКСАНДЪР
!!
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД. Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр.
238-249)
АЛЕКСАНДЪР
!!
И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят.
към текста >>
Докато
първите
виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия.
Докато
първите
виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г.
към текста >>
Докато
първите
мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква.
Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
Докато
първите
мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква.
Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград.
към текста >>
В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император
Александър
II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод.
на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г.
В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император
Александър
II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод.
Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б. Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба?
към текста >>
в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против
първия
Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.).
Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г.
в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против
първия
Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.).
Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
към текста >>
„Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %
5BАлександър
II пита: „Кои са тия лица?
Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
„Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %
5BАлександър
II пита: „Кои са тия лица?
Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания. Дали неговите предричания се основават върху известия, получени от турската столица за решението на цариградските българи от март 1860 г.
към текста >>
[Срещу тези думи
Александър
II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"].
Оттук явно става, че предричанията на обер-прокурора не могли да произведат нужния ефект и да въздействат върху императора да промени становището си по българския църковен въпрос. Макар че обер-прокурорът да признава, какво „да се разсъждава по това какви могат да бъдат при тия обстоятелства политическите намерения и задължения, опасения и надежди на руското правителство, не влиза в компетенцията на духовното ведомство", относно което императорът право заявява: „това е моя работа и, като следя за него бдително, аз верно нема да принеса в жертва православието", все пак гр. А. П. Толстой счел за свой дълг да нарисува в Записката си какви могат да бъдат сетнините изобщо за Църквата от новата фаза в развитието на гръко-българската разпря и какво положение тряба да държат русите в нея. „По отношеьие пък към църквата, пише той, от всичко казано става несъмнено едно: че тя се намира в опасност, че привнасянето в работите й народни и политически разчети, заплашва с нарушение на църковния мир, с гибелно за православното раздвоение на православната Църква на Изток.
[Срещу тези думи
Александър
II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"].
А за да не увеличаваме с участието си в работите на Изток опасностите, които застрашават Църквата, ние сме длъжни всякога да помним високото наше призвание, като на едничък мощен православен народ, да се явяваме на Изток не защитници на коя да е партия, а покровители на всички православни и на цялото православие изобщо [срещу това императорът пише: „не ние защищаваме партиите, а гърците"] и да бъдем миротворци за осички враждуващи единоверци наши. [Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч.
към текста >>
Тая предпоставка
Александър
II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул?
[Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители.
Тая предпоставка
Александър
II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул?
" Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти.
към текста >>
" На това съждение
Александър
II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
" На това съждение
Александър
II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
" но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила".
към текста >>
" Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак
Александър
II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство!
Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила". При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство!
" Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак
Александър
II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство!
" *** Предаденото по-горе съдържание на занимаващата ни тук Записка право говори, че целта на обер-прокурора граф А. П. Толстой била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и първите три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св. Синод, като по тоя начин се дезинтересира от делото на българите и вземе страната на цариградската патриаршия. От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното паство, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод. Установяването на тоя факт ни дава пълно основание да приемем, че ако руският Св.
към текста >>
Толстой била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и
първите
три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св.
При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство! " Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак Александър II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство! " *** Предаденото по-горе съдържание на занимаващата ни тук Записка право говори, че целта на обер-прокурора граф А. П.
Толстой била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и
първите
три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св.
Синод, като по тоя начин се дезинтересира от делото на българите и вземе страната на цариградската патриаршия. От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното паство, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод. Установяването на тоя факт ни дава пълно основание да приемем, че ако руският Св. Синод се въздържал веднага след 3. април 1860 г.
към текста >>
52.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император
Александър
II.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император
Александър
II.
Войските на генерал Манзей на VII Кавказка дивизия влизат в село Хадърджа вечерта на 2.11.1877 год. след 40 км бавен преход в горите на Добруджа и непроходимата кал на полетата. Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото. Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община.
към текста >>
Към средата на XIX век, когато в този край проблясват
първите
зари на национална пробуда, с.
Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-29 година към Северна Добруджа и Бесарабия. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източно-балканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, се заселила в с. Хадърча, а друга част, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Тоза ново население представлява и етническата осноза на българското национално Възраждане във Варненския край.
Към средата на XIX век, когато в този край проблясват
първите
зари на национална пробуда, с.
Хадърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на Българщината във Варненско. Изключителната заслуга затова се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в с. Голица, Месемврийско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на руско-турската война през 1828-29 година преводчик при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Хадърча, тук дошъл и Атанас.
към текста >>
Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар
Александър
II.
Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 година.
Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар
Александър
II.
Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството.
към текста >>
53.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Варна през
първите
години след Освобождението.
Авторът на въпррсната статия, скрил истинското си име под горните инициали, доколкото си спомняме, е покойният Антон Байчев, общественик и журналист, родом от гр. Лясковец; който и в колоните на в. „Варненски новини" в една статия, печатана преди няколко години, която носи неговия подпис, в едно сбито изложение предаде писаното в статиите по отношение на казаните монас-тири. Покойният А. Байчев е бил окръжен училищен инспектор в гр.
Варна през
първите
години след Освобождението.
Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св. Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз Александър Батемберг. Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св. Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало.
към текста >>
Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз
Александър
Батемберг.
„Варненски новини" в една статия, печатана преди няколко години, която носи неговия подпис, в едно сбито изложение предаде писаното в статиите по отношение на казаните монас-тири. Покойният А. Байчев е бил окръжен училищен инспектор в гр. Варна през първите години след Освобождението. Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св.
Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз
Александър
Батемберг.
Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св. Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало. Това той сторил и осветлил българското общество с поменатата статия, печатана във в. „Варненски вестник".
към текста >>
Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става
първи
български енорийски свещеник и отваря
първия
български параклис „Св.
Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св. Константин" от гръцката община и предаването му на законните наследници - българите, изтъкнатите исторически данни са имали голямо значение при съдебния процес за разрешаването на спора: на кого трябва да принадлежи монастирът. След смъртта на йеромонасите Теодосий и Агапий техен заместник става свещеник Константин Дъновски, българин, родом от с. Устово (Смолянско), ръкоположен в 1857 г. за свещеник в гр.
Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става
първи
български енорийски свещеник и отваря
първия
български параклис „Св.
Архангел Михаил" в гр. Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г.
към текста >>
54.
10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
първи
пловци изпратили в Цариград двама свои прсдставитсли: Сапчо Чомаков и д-р Ст.
Така в 1859 г. такава покана е била отправена от Цариград до пловдивската община, която от своя страна е трябвало да покани съседните епархии да изберат и пратят представители в Цариград, Когато народните работи след акта от З. април се усложнили, нуждата от изпращане на представители станала още по-чувствителна и от Пловдив тая идея била подета. На 10. януарий 1861 г.
първи
пловци изпратили в Цариград двама свои прсдставитсли: Сапчо Чомаков и д-р Ст.
Чомаков, които заедно с тамошните първенци подканили още на 12. януарий всички епархии да сторят същото. Тая покана била подновена през април под натиска и впечатлението от заточаването на народните владици. Така един след друг в Цариград почнали да пристигат представители от цяла България, така че през май и юний се явили тридесет такива, снабдени с пълномощия и с особени прошения до правителството, в които българските градове и общини потвърждавали своето отричане от патриаршията и присъединението си към българската независима църква в Цариград, протестирали против нейните 15 точки и ги отхвърляли, като молили султана да утвърди и признае българската независима църква. Пловдив представяли Хр.
към текста >>
Дейността на славянофила руски консул
Александър
Рачински във Варна, принесла в това направление също своето.
Епархията е била почти само българска. Обаче и в града българският елемент се засилил чрез постоянния приток отвън. Икономическият подем привлякъл тук предприемчиви българи балканци - търговци, занаятчии и работници, които донесли и своя дух на национална еманципация. Още дълго преди 1860 г. в село Хадърджа, в Добрич и Провадия българският дух се разбудил и чрез училището.
Дейността на славянофила руски консул
Александър
Рачински във Варна, принесла в това направление също своето.
Но след 3. април 1860 г. варненските българи дигнали глава и на 11. май образували отделна своя българска община, начело с Р. х. Мавридов, х.
към текста >>
на
първия
български варненски митрополит Симеон, който и днес още я управлява, (стр.
архимандрит Панарет. Тая организация заработила сега с голям успех за свестяване и отделяне от патриаршията на всички българи във Варненската епархия, така че още в 1866 г. от 90 села, спадащи в епархията, само 10 гагаушки села признавали още варненския гръцки владика, а останалите се отказали от него и от гръцката патриаршия и признали за свое духовно началство българската църква в Цариград и централната българска община във Варна. Заедно с Варна се организирали и отказали от патриаршията и присъединили към новата българска църква, освен Добрич, още центровете Провадия, Балчик, Каварна и Мангалия. По такъв начин и Варненската епархия, която така силно била повлияна от гърцизма, се отделила от патриаршията и останала така до идването през 1872 г.
на
първия
български варненски митрополит Симеон, който и днес още я управлява, (стр.
196-197) д-р Петър Ников „Възраждание на българския народ. Църковно-национални борби и постижения" Издание Страшимир Славчев, София, 1929 год. (стр. 164-165, 196-197)
към текста >>
55.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна
Александър
В.
Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си. Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия. Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за откриване българско училище във Варна.
Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна
Александър
В.
Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3. април 1860. година, когато Иларирн Макарирполски тържествено прогласи раздялата на българската църква от гръцката патриаршия. Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна. Те съставят българска община; поръчват си печат с надпис: „Българска училищна община.
към текста >>
Тъй, в скромната Балтаджи Пейкова къща заблещукват
първите
зари на умствен български живот в удавената в гърцизъм и гагаущина Варна, които зари постепенно са отваряли очите на мнозина българи да се отърсят от гагаущината и да съзнаят своята народност, поради което и числото на българските къщи в скоро време нараства: от 35-40 къщи през 1860.
Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна. Те съставят българска община; поръчват си печат с надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. Варна 186065 Тая къща имаше два етажа. Горният етаж, който състоеше от три стаи, е служил собствено за училищно помещение: двете стаи били класни - едната за ученици, другата за ученички, а третята служала за училищни потребности.
Тъй, в скромната Балтаджи Пейкова къща заблещукват
първите
зари на умствен български живот в удавената в гърцизъм и гагаущина Варна, които зари постепенно са отваряли очите на мнозина българи да се отърсят от гагаущината и да съзнаят своята народност, поради което и числото на българските къщи в скоро време нараства: от 35-40 къщи през 1860.
година те достигат около 120 в 1860. и до 160 през 1870. година. Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си.
към текста >>
Варна си има и общинска библиотека - една от
първите
библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания.
„ 3 „ 134 „ II. „ 36 III. „ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички.
Варна си има и общинска библиотека - една от
първите
библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания.
Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков.
към текста >>
Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на
първите
наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело.
„ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура.
Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на
първите
наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело.
Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града.
към текста >>
Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна:
Александър
Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д.
„ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело.
Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна:
Александър
Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д.
Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14.
към текста >>
Слава и чест на
първите
труженици за българщината във Варна!
Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков.
Слава и чест на
първите
труженици за българщината във Варна!
Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14. април т. г.), а училищното настоятелство именува училището в IV. участък, което ще се строи сега, на името на първия български учител във Варна (Костадин Арабаджиев).
към текста >>
участък, което ще се строи сега, на името на
първия
български учител във Варна (Костадин Арабаджиев).
Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14. април т. г.), а училищното настоятелство именува училището в IV.
участък, което ще се строи сега, на името на
първия
български учител във Варна (Костадин Арабаджиев).
Хвала им! Варна 11. май 1911. год. Ив. Церов „Петдесетгодишнина на българското училище в гр.
към текста >>
56.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Александър
Кръстников, родом от Габрово, живущ в Бургас. 7.
Илия Зурков от гр. Елена, живущ в Бургас. 3. Матей Попов, родом от Котел, живущ в Бургас. 4. Христо Тончев, родом от Казанлък, гдето и живее. 5. Сотир Щерев, родом от Татар-Пазарджик, живущ в Бургас. 6.
Александър
Кръстников, родом от Габрово, живущ в Бургас. 7.
Димитър Голов, родом от Котел, живущ в София. 8. Симеон Драганов, родом от село Беброво, Еленско, гдето и живее (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение и да бъде приет и да присъствува с обещание, че е готов да работи най-тежка работа, която му се отреди). 9. Петко Иванов Гумнеров от с. Церов, Татар-Пазарджишко, а живее в София. 10. Пеню Киров, родом от Карнобат, а живущ в Бургас. 11.
към текста >>
Първият
признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата.
Че и детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така молитвата е потребна за душата. Човек се нуждае много повече от въздух, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух. И ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна за душата, виждаме колко голяма важност е тя за нас.
Първият
признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата.
Затова винаги, когато и да дойде у вас настроение за молитва, никога не трябва да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е скоро Духът да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лоши желания, които, ако даже са нападнали душата, изхвърлят се навън.
към текста >>
57.
Наряди за 1923 г.
,
,
ТОМ 12
Правителството на
Александър
Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г.
НАРЯДИ за 1923 година 1. До учениците на Всемирното Бяло Братство (В. Б.Б.),31 януарий 1923 г. 2. Нареждане от 10 март 1923 г. 3.
Правителството на
Александър
Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г.
На 9 юни се извършва преврат и Стамболийски е убит. (Справка: „Изгревът", том/, стр.432-436.) 4. Програма - покана, 1 юлий 1923 г. за Първия младежки окултен събор. 5. Предложение за кооп.сдружение "Бяло Братство" от 20 юлий 1923 г. 6.
към текста >>
за
Първия
младежки окултен събор. 5.
Нареждане от 10 март 1923 г. 3. Правителството на Александър Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г. На 9 юни се извършва преврат и Стамболийски е убит. (Справка: „Изгревът", том/, стр.432-436.) 4. Програма - покана, 1 юлий 1923 г.
за
Първия
младежки окултен събор. 5.
Предложение за кооп.сдружение "Бяло Братство" от 20 юлий 1923 г. 6. Наряд от 15 август 1923 г., за събора на Веригата на 19.III.1923 г. 7. Наряд за 1923 г., 11. IX. 1923 г., София. 8. Списък на ръководителите на кръжоците, 1923 г. 9.
към текста >>
Епитропов 4) ПРОГРАМА - ПОКАНА за
Първия
младежки окултен събор, състоял се в гр.
Обща братска вечеря от варено жито и плодове - начало 8 часа вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от Любезния ни Учител. С бр. поздрав: В. В. П.
Епитропов 4) ПРОГРАМА - ПОКАНА за
Първия
младежки окултен събор, състоял се в гр.
София 1 юлий 1923 год. Ден първий, неделя, 1 юлий 1923 год. Следобед. Начало 2 ч.Песен.Молитва.Откривание на сбора.Реферат „Ученичество" - бр. Д. Гарвалов (2.30-3.30 ч.).Реферат „Комуналния братски живот"-бр. Г. Радев (3.30-4.30 ч.).Почивка.Разисквания върху прочетените два реферата (5-7 ч.) Ден вторий, понеделник, 2 юлий 1923 год.
към текста >>
Ден
първий
, неделя, 1 юлий 1923 год. Следобед.
С бр. поздрав: В. В. П. Епитропов 4) ПРОГРАМА - ПОКАНА за Първия младежки окултен събор, състоял се в гр. София 1 юлий 1923 год.
Ден
първий
, неделя, 1 юлий 1923 год. Следобед.
Начало 2 ч.Песен.Молитва.Откривание на сбора.Реферат „Ученичество" - бр. Д. Гарвалов (2.30-3.30 ч.).Реферат „Комуналния братски живот"-бр. Г. Радев (3.30-4.30 ч.).Почивка.Разисквания върху прочетените два реферата (5-7 ч.) Ден вторий, понеделник, 2 юлий 1923 год. Преди обед. Начало 7ч.
към текста >>
След това по наряда
първия
ден от миналогодишния събор да се изпълни, като всеки един разгледа изпълнил ли е обещанието, което е дал на Господа през целата изтекла година, като се постарае да изправи грешката си. 5.
1.Събирание на групи от 5-10 души по хармония и единодушие. 2. Ставание сутрин, начиная от 19 того, при пуквание на зарята: омивание, обличание празднично и започвание молитвата по разположение: със Отче наш или Добрата молитва, или молитва със свои думи. 3. Да се помолят всички Господ да премахне всички препятствия от пътя за въдворяване Царството Божие на земята. И да благослови онези, които го търсят със душа, сърце и ум. 4. Да прочетат Евангелието, кому где се отвори.
След това по наряда
първия
ден от миналогодишния събор да се изпълни, като всеки един разгледа изпълнил ли е обещанието, което е дал на Господа през целата изтекла година, като се постарае да изправи грешката си. 5.
Всеки ден по ред ще се продължава събиранието сутрин при пукванието на зарята и прочитание наряда на съответния ден на миналогодишния събор. 6. Така да продължавате, докато получите нови допълнителни нареждания. 19 август ще се прекара в пост. Поздрав на всички братя и сестри, които живеят в Любовта, от любезният ни Учител. С братски поздрав твой: /п/Тодор Стоименов 7) НАРЯД ЗА 1923 ГОДИНА I седмица Начало 23 септемврий при изгрев слънце.
към текста >>
58.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
8 март 1922 г.
,
ТОМ 12
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ
ПЪРВИ
ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО
БРАТСТВОАлександър
Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ
ПЪРВИ
ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО
БРАТСТВОАлександър
Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ.
математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул.
към текста >>
59.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
Та,
първи
въпрос, който щях да Ви задам, беше: Вярвате ли, че Христос е учил двойно учение: популярно и тайно, което теософите наричат езотерично.
А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея. Това дълбоко учение Исус Христос е наричал „Тайните на Царството Божие". И до днес тези „тайни" само отчасти са известни на църковните християни и даже на църковните теоретици и владиците на църквите, да не говоря за поповете, които аз считам, че в болшинството си са груби кариеристи, които почти изключително се интересуват за пълнене на джобовете си, а твърде малко - за Делото на Христа.
Та,
първи
въпрос, който щях да Ви задам, беше: Вярвате ли, че Христос е учил двойно учение: популярно и тайно, което теософите наричат езотерично.
Михайловски започна: „Младежо, аз теософия и окултизъм не съм изучавал, защото не ги считам за християнство, а за източни, индийски, египетски учения, които признават, че човешките души се прераждат и прочие." Французойката го прекъсна и му заговори на френски. Разбрах, че му каза да ме изслуша търпеливо, защото въпросът ми и обясненията, които ще дам по него, заслужават внимание. Намеси се госпожата на Михайловски и я помоли да говори на български, защото въпросите интересуват както нея, така и сина им. Фрацузойката добави: „Аз имам на френски важни съчинения по теософия и окултизъм. И съм запозната с принципиалните учения на тази философия.
към текста >>
В едното от тях тя ми пише, че нейният приятел и сънародник, д-р
Александър
Асеев, като прегледал книгата ми „Вечните Истини" пожелал да я има.
дойдоха да присъствуват на Събора на Обществото ни „Бяло Братство" в София около 12 сестри и братя от Балтийските страни (Литва, Естония и Латвия) и една сестра рускиня Кидалова (библиотекарка в Белградската библотека - Югославия), да видят Учителя и да чуят Словото Му. Разбрах, че тези сестри и братя заявили, че ще почнат да изучават български език, за да могат да четат и изучават Словото на Учителя в оригинал. Аз се запознах с тях и им подарих по един екземпляр от книгата си „Вечните Истини". През зимата на 1938/1939 г. получих от сестра Кидалова две писма.
В едното от тях тя ми пише, че нейният приятел и сънародник, д-р
Александър
Асеев, като прегледал книгата ми „Вечните Истини" пожелал да я има.
И ако му я изпратя, в замяна той ще ми изпрати излезлите два номера от издаваната от него „Библиотека сборника Окултизъм и Йога." Получих неговите две книги. Когато в България ще има свободен печат за религиозна литература, тези две книги заслужават да бъдат преведени и издадени на български. (М.Б.: Писано в 1962 г.)
към текста >>
60.
8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Аз казвах „
Александър
Невски".
И най- после се срещам с един по ул. „Козлодуй". Аз вървя откъм долу, откъм „Дондуков", а той идва отгоре и трябва да вървя по дясната страна, дясната страна нямаше и тротоари. Кучета щяха да ме изядат, ама сняг, зимно време, партина правя тук да е дясната страна, щото трябва по дясната да вървя. И пак носех вестник „Насум". Та тогава той ме питаше нещо, за гарата ли беше, за какво беше.
Аз казвах „
Александър
Невски".
Нещо от тоя род и ме хваща под ръка и тръгваме. „Здравей, разбрахме се, момата значи си ти. Сега ти за мене, каква ще бъдеш ти? " Аз казах: „Виолета." Това ми е нелегалното име. Аз съм за тебе Стефчо, а той Тодор.
към текста >>
Той беше
първият
.
Аз не съм знаела. А бях поканила Равински, Младен Исаев, имаше един Чанг Кай Шек - цигулар. Така му казваха, защото той беше написал ода за Чанг Кай Шек. И той беше дошъл, и много други. Идва Ляпчето - поета, който казвах аз.
Той беше
първият
.
Но аз, той ме чакаше всъщност в къщи, аз още не бях се върнала от клиентката. А какво става там? Като излизам от къщи, те са ме чакали, изглежда, полицаи са били това, виждам, един се смъква по тарабите надолу и припада, зимно време беше. И аз казвам: „О-о, сигурно му е нещо лошо, г-жа", аз съм милостива. „Сигурно му е лошо нещо." - „Ах, остави ги, вика, такива комунисти, въшкари, не им вярвай.
към текста >>
61.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
По времето, когато Земеделският съюз управляваше страната и имаше министър-председател
Александър
Стамболийски, Генчо работел в общината, но след преврата на девети юни 1923 година, при падането на режима бил освободен от длъжност, като вече не потърсил нито общинска, нито държавна работа.
Той пътуваше за град Варна, а аз за град Попово. Дълго стояхме мълчаливи един срещу друг, докато се яви причина да заговорим и да се опознаем дотолкова, доколкото можеше това да стане във влака. Той бил художник самодеец, а аз ученик в гимназията. Художникът произхождал от голямо семейство на беден обущар. Имал три сестри, от които едната по-малка от него.
По времето, когато Земеделският съюз управляваше страната и имаше министър-председател
Александър
Стамболийски, Генчо работел в общината, но след преврата на девети юни 1923 година, при падането на режима бил освободен от длъжност, като вече не потърсил нито общинска, нито държавна работа.
И той се връщаше от събора на Бялото Братство заедно с мене. Запознал се с идеите на Бялото братство чрез семейство Терзистоеви, а след това и с Велко Петрушев. Идеите за братство между всички хора му харесали и той става горещ привърженик на тези идеи, на които останал верен през целия си живот. Запознаването му с Бялото братство сякаш му отворило пътя за София. Не минало много време и големият град го привлякъл.
към текста >>
За
първи
път в живота си Генчо е имал такива добри условия за работа.
С така импровизираната книговезница се постигали едновременно две цели - едната, че той вече не останал без средства и втора - Словото на Учителя се запазило в един приличен вид, да дочака времето, когато ще се пробуди обществен интерес към него. През пролетта на 1944 година брат Георги Куртев се установил да живее на Братската градина, като наскоро поканил и брат Генчо. Топлата братска грижа на Куртев да му създаде добри условия за живот и да изяви дарбите си, разтопила от благодарност сърцето на Генчо. След установяването на брат Куртев на Братската градина последната започнала много по-често да бъде посещавана от различни хора. Поводите за посещение били най-различни, което създавало разнообразие и оживление в градината.
За
първи
път в живота си Генчо е имал такива добри условия за работа.
В ума му се раждат нови идеи, които чакали своето реализиране. На Братската градина се е родила идеята за една по-сложна композиция, която ще наречем трилогия. Но преди да говорим за трилогията, необходимо е да споменем за неговото творчество като символист, което е намерило израз в няколко табла: „Окото на Бога" - око, нарисувано в равностранен триъгълник; всевиждащото око на Брата; „Тесният път" - Пътят на посветените; „Псалом 91" - Под крилото на Всевишния; „Човешката душа" - Изобразява девойка в разцъфнал цвят със светли одеяния. Намират се в молитвената стая на Братската градина - Айтос. „Цветно земното кълбо" - опасано от змия, която си е захапала опашката.
към текста >>
На
първи
план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището.
Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава.
На
първи
план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището.
Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство. Далеч някъде вляво се виждат кръстове.
към текста >>
62.
1. ПЪТ В ЖИВОТА
,
Преслав Кършовски
,
ТОМ 13
На това дружество той е един от
първите
секретари.
Като участник в нейните конкурси Преслав Кършовски е получавал награди и поощрения. В дружбата си с полски студенти, принадлежи към комунистическата партия, във Варшава той е изпълнявал възлаганата му отговорна конспиративна работа. През ваканцията на 1931 г. Преслав Кършовски се завръща за кратко време в София. Като член на новооснованото Дружество на новите художници, участвува в първата му изложба с две творби - „Автопортрет" и „Момиче".
На това дружество той е един от
първите
секретари.
През същото ваканционно време Александър Жендов и група прогресивни художници, между които и Преслав Кършовски, основават Съюза на дружествата на художниците. Преслав Кършовски е дългогодишен секретар на този Съюз. След изтичане на учебната му ваканция, той отново се връща във Варшава, за да продължи по-нататък следването си. В България Преслав Кършовски се завръща в 1934 г. Към характерно българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна.
към текста >>
През същото ваканционно време
Александър
Жендов и група прогресивни художници, между които и Преслав Кършовски, основават Съюза на дружествата на художниците.
В дружбата си с полски студенти, принадлежи към комунистическата партия, във Варшава той е изпълнявал възлаганата му отговорна конспиративна работа. През ваканцията на 1931 г. Преслав Кършовски се завръща за кратко време в София. Като член на новооснованото Дружество на новите художници, участвува в първата му изложба с две творби - „Автопортрет" и „Момиче". На това дружество той е един от първите секретари.
През същото ваканционно време
Александър
Жендов и група прогресивни художници, между които и Преслав Кършовски, основават Съюза на дружествата на художниците.
Преслав Кършовски е дългогодишен секретар на този Съюз. След изтичане на учебната му ваканция, той отново се връща във Варшава, за да продължи по-нататък следването си. В България Преслав Кършовски се завръща в 1934 г. Към характерно българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна. Вичо Иванов Източник: Иванов, Вичо.
към текста >>
63.
Приложение Шесто
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
За редакциите, които са нанасяни по Словото на Учителя, разбрахме за пръв път от
първия
том на „Изгревът".
Не разбрах тоя сън. Когато се върнах от Рила, някъде в края на август, сънувах, че разказвам на някого съня с пълни подробности и завършвам с думите: „Не разбирам какво значи този сън." Долових отговор: „Това означава, че трябва да издавате беседите на Учителя така, както са ги издавали в началото. Много висши йерархии са заети да ви помагат в това." Събудих се с ясен спомен за думите, които чух. Нямах представа какво общо мога да имам с издателската работа по беседите. По образование ние със сестра ми Меглена сме исторички и работата ни беше свързана с разчитане и публикация на оригинални документи и научни разработки въз основа на тях, но пряко с издателска работа не бяхме се занимавали.
За редакциите, които са нанасяни по Словото на Учителя, разбрахме за пръв път от
първия
том на „Изгревът".
Тогава много се развълнувахме. Никога не сме се колебали по този въпрос, за нас Словото на Учителя е свещено и никаква намеса не е оправдана. Бяхме говорили с Павлина Даскалова на Рила, че има неиздавани беседи. През октомври 1996 г. най-неочаквано получихме от Търново разпечатка на втория том на „Утринни слова" 1939-1940 г.
към текста >>
Свързах се с
Александър
Станчин, който по това време работеше с Жана Иванова и Любомир Гълъбов по организирането на Просветен център "Изгрев" и имаше непосредствена връзка с Вергилий.
Тъй като Търновското братство беше работило по изчитането на първата част на годишнината, разпечатките от двата тома, заедно с оригиналите трябваше да бъдат върнати в София и представени на „Хелиопол" за завършващата фаза на издаването. При тази вероятност ние бяхме много разтревожени, възможността годишнината да излезе в оригинал при работа на сътрудници на „Хелиопол" беше нищожна. Затова съдехме по многобройната, съвсем умишлена подмяна на думи и изрази в текста, набран от тяхната машинописка, който ни беше даден за изчитане. Знаехме, че оригналите са дадени на Павлина от д-р Вергилий Кръстев. Нямахме никаква връзка с него, но стигнахме до заключение, че трябва да отнесем въпроса до него, за да прецени той дали тази опасност е реална и какво може да се направи.
Свързах се с
Александър
Станчин, който по това време работеше с Жана Иванова и Любомир Гълъбов по организирането на Просветен център "Изгрев" и имаше непосредствена връзка с Вергилий.
При тези обстоятелства се срещнах за пръв път с Вергилий Кръстев, който организира и ръководи издаването на оригиналното Слово на Учителя в България. Той ми показа договора, който Павлина е подписала при получаването на оригиналите. Според този договор, тя се задължава да ги издаде в пълна автентичност, като подбере екип за работа и издаване. За него това да се издаде годишнината от „Хелиопол" беше явен провал, защото това издателство няма никакво отношение към съхраняването на оригиналното Слово. Спазвайки закона на свободата, той каза, че предоставяйки работата на Павлина, той й е дал свобода на действие и пълната отговорност за резултатите ще бъде нейна.
към текста >>
64.
1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Какво е работил баща ми в
първите
години след Освобождението, не ми е известно.
Баща ми като младеж е бил със свободолюбиви идеи и в годините преди Априлското въстание заедно със свои връстници е работил в тогавашните родолюбиви организации. Не съм слушал от майка ми и другите възрастни роднини, как са посрещнали руските освободителни войски, но явно е, че нашите в Ямбол са изоставили домовете си, когато били заплашени от бягащите турци, та потърсили убежища в по-безопасни места. В тяхното отсъствие имало е заграбване на покъщнина от останали в Ямбол турски граждани, които са разчитали, че турските войски ще останат в Ямбол. При отстъплението, турското население също е избягало след войските, а българите побързали да се върнат по домовете си. Говореха домашните ми, че един от хубавите вълнени тъкани губери, бил задигнат от някакво турско семейство, но баща ми като се върнал, издирил този губер и си го взел обратно.
Какво е работил баща ми в
първите
години след Освобождението, не ми е известно.
Тогава той е бил повече от 20 годишен. Впоследствие, когато са се организирвали българските учреждения, следвал е някакъв курс, държал изпит и бива назначен книговодител в Земеделската каса. В това ведомство го запомних, на тази служба остана до края на живота си, като достигна ранга управляващ агентурата на Земеделската каса в с. Сунгурларе - Карнобатска околия. Няколко думи за задачите на Земеделската каса.
към текста >>
Освен тях, родени са двамата им братя - Димитър и
Александър
, които помня добре.
Настанали годините за освобождение на България. Руските воиски стигнали до Одрин, Тракия била освободена, населението е радостно за огрялата го свобода. Сан-Стефанският мир изпълнил с радост всяко българско сърце. Радвал се и нашият дядо, проектирал да разшири своята работа, за щастието на своите деца. Нашата майка е първото дете на семейството, след нея е родена сестра й Анастасия /позната на всички наши братя и сестри от Изгрева, като леля Ташка, която доживя до 97 годишна възраст.
Освен тях, родени са двамата им братя - Димитър и
Александър
, които помня добре.
Радостта на българите от Тракия скоро се изпарила при решението на Берлинският договор. Голяма част от населението започва да се изселва към тая част на България, която оставала свободна. Така и нашият дядо Иван взема семейството си и се озовава чак в село Сунгурларе- Карнобатска околия, гдето се заселил заедно с други свои роднини. Това са били семейството на вуйчото на майка ни, който бил свещенник. Поживяли в това село, но на дядо ни не му харесало, вдигнал се с семейството си и се установили в град Ямбол.
към текста >>
65.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
„Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на
Александър
Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6.
„Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на
Александър
Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>
От това избухване се добил
първият
кристал, подобен на диамант".
1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек. През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител.
От това избухване се добил
първият
кристал, подобен на диамант".
По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове.
към текста >>
Но още при
първите
наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо.
Но още при
първите
наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната.
към текста >>
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за
първи
път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за
първи
път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
към текста >>
в
първия
, от които г.
7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др.
в
първия
, от които г.
Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст.
към текста >>
В
първия
брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална.
По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това.
В
първия
брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална.
За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия.
към текста >>
Изглежда, че
първите
апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Изглежда, че
първите
апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>
Но нека се помни, че тези
първи
мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си.
Но нека се помни, че тези
първи
мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
към текста >>
211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение
Александър
Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
И кои са силите на Разрушението. ЕДНО ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 9 (X. 1926), с.
211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение
Александър
Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищни библиотеки. Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр.
към текста >>
Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен",
Александър
Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст.
Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен",
Александър
Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
към текста >>
Нека българите
първи
дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление".
А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год. Ill, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! - моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията".
Нека българите
първи
дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление".
8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
към текста >>
е свален от власт и убит Министър- председателя
Александър
Стамболийски чрез военен преврат. 10.
I от год. Ill, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д'Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт! 9. На 9 юни 1923 г.
е свален от власт и убит Министър- председателя
Александър
Стамболийски чрез военен преврат. 10.
На 22-23.IX.1923 г. започва Септемврийското въстание организирано от комунистите и част от живите свалени земеделци на Ал. Стамболийски. 25. Прекратено дело „Всемирна летопис", Г. IV, кн.
към текста >>
Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като
Александър
Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г.
Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като
Александър
Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова.
към текста >>
66.
XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Ще го намерите в Стария Завет, ще го намерите в посланията на апостол Павел, той говори там за него и за отклонението на
първите
христиани.
И само на доверени лица - наужким. 10. Когато дойде времето да се публикува писмото на Величка Няголова за този колосален труд на Гришата /Григор Кьосев/ тогава четейки нейното писмо, прехвърлих този обемист текст. Какво е моето впечатление: а) много е трудолюбив и плодовид е Духът на Заблуждението - той ражда лъжци, крадци и разбойници. Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство. б) онова, което е написано е дикутвано от един и същ дух - Духът на Заблуждението, които диктува от времето на Мойсея, Христа и по времето на Учителя.
Ще го намерите в Стария Завет, ще го намерите в посланията на апостол Павел, той говори там за него и за отклонението на
първите
христиани.
Това ще го намерите и в протоколите на разни спиритисти, медиуми, проводници по времето на Учителя Дънов в редовете на неговите последователи. Той присъствува винаги още от самото начало на света. Много е плодовит с последователи. в) идеологически той е същото, което им се говори на групата в Пловдив от т.н. Логоси, и е записано в стотици тетрадки.
към текста >>
Гришовци винаги ги е имало и винаги ще ги има." Този приятел се казваше
Александър
Костадинов, макар че научава една истина, но той по-късно е подлъган от сътрудниците на Гришата и той е изкарвал стотици, хиляди страници от неговия трудна ксерокс.
Веднага се вижда лъжата. 12. А за доказателство за това, което написах ще ви цитирам много опитности от „Изгревът" за да видите, че това е било по времето на Учителя, след Учителя и това ще го има и в бъдеще. Отива един приятел от Благоевград при Борис Николов занася му труда Гришата и го пита какво му е мнението. Борис му казва: „Това не е от Учителя. Това е Гриша.
Гришовци винаги ги е имало и винаги ще ги има." Този приятел се казваше
Александър
Костадинов, макар че научава една истина, но той по-късно е подлъган от сътрудниците на Гришата и той е изкарвал стотици, хиляди страници от неговия трудна ксерокс.
Онзи му е казвал: „Това е истината." И му повярвал. Не вярва на Борис Николов, а вярва на друг, който е вълк предрешил се в овча кожа и влезнал в кошарата да краде. Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от зъбите на вълка и сега е свободен. Дано остане такъв. А сега прочетете от „Изгревът" цитираните страници и ще се убедите, че всичко, което написах е истина.
към текста >>
67.
XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Сестри Теодора и Меглена Шкодреви дойдоха и се закачиха към моята програма чрез
Александър
Станчин.
Значи бяха взели и откраднали адресите, с които аз съм работил и мрежата на разпространение в София и страната, която аз съм създал, а не някой друг. Отначало аз пишех собственоръчно всички писма, изпращахме съобщения за отпечатаните томчета от оригиналното Слово на Учителя, както и на „Изгревът", и непрекъснато допълвахме списъка с все нови адреси. Това бе умишлена кражба от мен, измама към адресантите от моята програма. Крадци и измамици се появиха. Не е от днес. VI.
Сестри Теодора и Меглена Шкодреви дойдоха и се закачиха към моята програма чрез
Александър
Станчин.
Аз започнах да работя с него, но после се разделихме. На този етап не желая да описвам защо и как. Средите, от които той идваше и ги представляваше, за мен бяха познати и не можех да бъда заблуден. Но на този етап нямаше с кого да се работи, понеже всички ме отхвърлиха под въздействието на „Откритото писмо" на Братския съвет публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614-641. Приех ги за сътрудници по необходимост.
към текста >>
В нея мисли от
първите
страници се повтарят към края и то с редакции, така, че не може да се разбере коя мисъл е автентична.
Затова те върнаха материала и написаха това писмо, което ще публикувам. Цифрите съм го поставил, за да мога чрез тях да отговоря конкретно и с факти. X. Циркулярно писмо на сестри Шкодреви Здравей Вергилий, 1) Изпращаме ти разпечатките на направеното от нас дотук с всички оригинали и дискета. 2) Тъй като се работят Свещените думи на Учителя, максималната автентичност и прецизност в работата е много необходима. За съжаление според нас четвъртата част - „Трите образа на Великият", която е машинописен текст не може да се счита напълно за оригинал.
В нея мисли от
първите
страници се повтарят към края и то с редакции, така, че не може да се разбере коя мисъл е автентична.
За пример виж стр. 13 и стр. 89 от IV част „Трите образа на Великият" - оригинала, както и много други на съседните страници. 3) Други повторения с мисли от предната част и то десетки също открихме. Проблемъ т не е в повторенията, а в това, че те не съвпадат напълно, а са доста редактирани в единия или другия си вариант.
към текста >>
Обикновено, когато пристигаше материала с паус за печат, аз преглеждах
първите
две-три страници, както и последните.
]XVII. През 1997/1998 г. предадох лично оригинални лекции от неиздадено Слово на Учителя Дънов на Общия окултен клас: Год. XVIII (1938-1939), които бях съхранявал по време на комунистическата власт 30 години и бях ги запазил и съхранил от обиските на милицията, която ежемесечно правеше обиски и унищожаваше всичко, на сестри Шкодреви. Единствено условие бе да се набере по оригинал. Не съм извършвал никакво вмешателство.
Обикновено, когато пристигаше материала с паус за печат, аз преглеждах
първите
две-три страници, както и последните.
И ако намирах нещо направено не както трябва, веднага се коригираше. Така действувах. Когато идва годишнината, то тя не ми се предава на мен за да я прегледам и веднага заминава за печат. Тук се намесва онзи, който искаше да ме отстрани и да превземе ръководството на програмата ми. Тя трябваше да излезе в две томчета.
към текста >>
68.
1923 година
,
,
ТОМ 16
Поисках му пари за брат му
Александър
, който е ученик в 5й клас в Попово, за да си купи цигулка.
Отидох в казармата. Нали е Ивановден. Войниците свободни, едни свирят с гайди и играят в помещението. А други се напили в лавката и имаше вън легнали на снега и някои повръщаха. С войник отидох във „Военното събрание", предадох багажа на Коеджиков, който играеше билярд.
Поисках му пари за брат му
Александър
, който е ученик в 5й клас в Попово, за да си купи цигулка.
Каза ми, че на другия ден ще ги даде. Отидох у Боздуганов, когото без да щях намерих. Вечерта спах у тях. Сутринта на молитвеното събрание се говори за гонения и мерките, които се взимат против истината отстрана на духовенството. На обед бях у брата Петко Христов.
към текста >>
Вечерта прочетохме 4-а беседа: „
Първите
задължения на учениците", с участието на всички ни: Веска, аз, Георги, Станко, Никола.
Във време на почивката ми бе приятно и леко и не ме озори. Когато се нахраних, след като бях изпил 4 ^ 5 канчета вряла вода и от картофи бульон 3 ^ 4 канчета, изядох малко препечен хляб с боб пържен, докато заспя вечерта, много вода пих. Сутринта при участието на Соня и Георги С. четохме беседата „Ядоха и наситиха се". През деня до вечерта бях у дома.
Вечерта прочетохме 4-а беседа: „
Първите
задължения на учениците", с участието на всички ни: Веска, аз, Георги, Станко, Никола.
На 12.III.1923 год. сутринта Станко отказа от да прави наряда и то като излезе от тая стая и отиде в съседната. През деня, следобед аз прочетох беседата „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте". Това го сторих, щото щяхме да имаме етика, та да се отговори на твърдението на етиката, която оправдава убийството с цел да се защити. Даде ни се днес срочно домашно по алгебра.
към текста >>
69.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Заварихме новата хижа, на която почти
първият
етаж почти изкаран, и работниците работеха.
Баня - Белица за Мусала. Вечерта спахме на 2й срещу 3й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория. На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ. На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала.
Заварихме новата хижа, на която почти
първият
етаж почти изкаран, и работниците работеха.
На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам. Първите дни къде 21 септемврий всичко беше добре. Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов.
към текста >>
Първите
дни къде 21 септемврий всичко беше добре.
На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам.
Първите
дни къде 21 септемврий всичко беше добре.
Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов. Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея. Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки.
към текста >>
И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето
първично
знание, което той някога е имал.
Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века.
И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето
първично
знание, което той някога е имал.
Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязъл." „Човек сам прави кръста си тежък." „Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога." „Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си.
към текста >>
Първият
е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората.
После разпущането ходих на общината, получих от Георги Събев писмо с хубави резюмета от беседи неделни. Свирих, четох от II серия до 11 ч и легнах да спя. Студ голям е вънка и в стаята. 22.II.1929. Станах от сън в 7 ч. Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред.
Първият
е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората.
Вторият сън, е: срещу четвъртък сънувах на призори, че си изгубих шапката, тая черната, новата, и останах гологлав. Третият сън е нощес на присъмване. Сънувам, че минавам по улица на някой град, където намерих братя и сестри и Учителя. Аз съм бързал да отида тамо. Като това беше пролетно време, имаше пътечки сухи, а на северните склонове имаше още сняг и изтръпчините.
към текста >>
Измих се, приготвих, вземах нужните [пропусната дума] за тази-сутрешния ден,
първият
ден на пролетта от астрономичната година, и потеглих за височината.
Взема цигулката да свиря - не ми се свири, нищо не върви. Легнах в 11 ч. Пробудих се внезапно и часът удари 12 полунощ в паметта ми, разговарям със Стефанка, с лявата ръка съм я прегърнал. Заспивам и ето намерих се между нея, където говорихме на разни добри теми и приятни разговори. 22.III.1929., петък Станах в 4 1/2 ч.
Измих се, приготвих, вземах нужните [пропусната дума] за тази-сутрешния ден,
първият
ден на пролетта от астрономичната година, и потеглих за височината.
Небето бе ясно. Калта бе замръзнала. Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паданах на ръцете си, краката се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата. За да си не нараня ръцете, аз за миг се претърколих на гръб и се устремих чак долу. Бях се изплашил.
към текста >>
Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев,
Александър
Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия.
Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро. Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата.
Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев,
Александър
Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия.
Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3 .III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек?
към текста >>
Видях как се правят козеняви въжета от един дядо Алекси, дядо на
Александър
Кирицов.
Мина преди час автомобил за одаята на Мюмюн Кьосе Османов. Дошел е Димитър X. Чакъров, за да подканя турците, които искат да се изселят, да отведе хора от с. Крепча двама души в Турция на негови разноски, да видят местностите и селото за закупуване и чак тогава да се върнат и продават. Ходих при Сава Багобонов.
Видях как се правят козеняви въжета от един дядо Алекси, дядо на
Александър
Кирицов.
Слязох на общината. Чаках час и половина, близо два. Излязох да си ходя да обядвам. Ето, иде пощата. Получих от 9-а серия - „Няма пророк", 5 книжки и Лекции на младежкия окултен клас от Учителя от 1925 ^ 1926 год.
към текста >>
70.
1930 година
,
,
ТОМ 16
- на
първия
ден на Коледа, а погребението й е станало на 8.1.
1930 година 6.I.1930. След завръщането ми от коледната ваканция, която прекарах в София, не си отидох във Водица. Майка ми се поминала на 7-и януарий т. г.
- на
първия
ден на Коледа, а погребението й е станало на 8.1.
- втория ден на Коледа. Ходих на две екскурзии с Учителя на Витоша. 6.II.1930 год. Сутринта сънувах сън, че съм заедно с Боби Иванов Д. П. Дошло е едно голямо наводнение, вследствие топенето на ледове - снегове - големи преспи.
към текста >>
Още в
първия
час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира.
Сънувах, че у дома във Водица, откъм дядови Цонови, откъм килера страна, наш Иван е направил нова една грамадна стая, която е висока, наподобяваща салон за събрания. И аз си казах насън, че е хубава за братски събрания. Цеко ми съобщи днес, че на Арсо брат му говорил, че Елена от Равна си има кандидат Дъновист и че Губеш и Равна ще станат сватове. 7.II.1930 год. Тая заран ясно облачно шарено, но преобладаваха тъмни облаци, носещи се по запада и балкана от всичките страни.
Още в
първия
час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира.
Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия. Към обед заваля силен дъжд заедно с буря. Престана, а на стъмяване почна проливен дъжд. Тревожеше ме мисълта на Цеко Симов, в която се открива и заражда мисълта за отношенията ми спрямо Равна, но всичко това ще се разпръсне като пролетна мъгла. 19.III.1930 год.
към текста >>
Духом за
първи
път, откакто съм дошъл в Губеш, съм така разположен.
Небето ясно, но замрежено с лека, едва уловима мъглявина. Спах до съмнало. Духом съм добре разположен. Небето облачно. Станах рано.
Духом за
първи
път, откакто съм дошъл в Губеш, съм така разположен.
Иска ми се да хвръкна, да пея, да говоря, да обърна хората към истинското слънце на живота - Бога. Иска ми се да ги призова в живота Божий, да се образува Царството Божие на земята. Мен ме радва с всичката си пълнота сърцето ми, че имаме такова братство със съзнателни, будни братя и сестри, с които се разбираме и всеки един от нас се стреми към съвършенство, към Бога, към един живот на разбирателство и хармония. У всекиго има копнеж повече да знае -методически да работи в света, за да може да пленява хората, заблудени в собствената си тъмнина от егоизъм, себе-любие и всеки се има за център на вселената, да го плени като с хитри уловки, както Учителят Христос казва някога на Апостолите: „Елате да ви направя ловци на хора", и да го придобие за Бога, защото само в Бога е животът в своята пълнота, и в Него всички сме живи клетки на Божественото цяло, а не центрове себични, да се самозадушават в собствената си атмосфера. Вечер: Завърнах се от Равна.
към текста >>
След свършване
първия
час, започнахме репетиция за „Св.
Аз бих желал началникът да има повече светлина върху идейните движения и да не ги клейми като разрушители, а като хора, даже нервна система на общия организъм - държава и човечество, а другите слоеве са другите удове на общото цяло. Или, аз идейните хора ги уподобявам на подсъзнание и свръх-съзнание, а сегашните официални интелигенти и държавници и широки политикани - на ум, умът на човечеството, защото умът е проницателен, подвижен, способен, но зад ума стои диригентът, който го направлява и насочва - това е Духът, висшият Дух - Божественото, каквито се явяват идейните хора, които са по-чувствителни към висшето и искат да го приложат в живота. Те са надрасли животинските етапи и състояния и са жадни за братство, за хармоничен живот, за широта и простор!!! 21.V.1930. Станах, кога се разсъмна. След наряда прочетох от III серия „Изведоха Исуса" - много хубава беседа, много научих от нея.
След свършване
първия
час, започнахме репетиция за „Св.
Кирил и Методий"; а аз потеглих за Годеч. Минах през Равна. Поговорихме си с Еленка. Аз й се покарах, така, наздравата, задето проявява детинщини, в смисъл, задето се тревожи за бъдащи работи и задето допуска посторонни идеи и неща и после се плаши от тях. После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особно с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек".
към текста >>
На 29-й IX., понеделник, започнах да уча за
първи
учебен ден за Равна.
На 26-й септемврий уч. инспектор Николов дойде в Равна по анкета на заявлението против Еленка. На 27-й до 10 1/2 ч вечерта продължи следствието. На 28-й, неделя, сутринта инспекторът замина за Искрец през Годеч. Еленка направи заявление за 3 дни отпуск и замина за София, за да уреди въпроса с мястото си, за да го купи, да намери нужните суми.
На 29-й IX., понеделник, започнах да уча за
първи
учебен ден за Равна.
Дойдоха 45 ученици. Времето тия дни много хубаво. През тоя ден, 29-й, понеделник, бях добре настроен, особено следобед почти свирих през всичкото време до 10 1/2 ч вечерта. Нощес съм сънувал сън, че Велева дошла на гости във Водица. При срещата с Еленка, която бе у дома, весело се срещнаха, но Еленка държеше мъжко дете, току-що родено, наскоро, и негодуваше, че е имала дете.
към текста >>
Те със Станчо заминаха за града, за да гледат тържествата, а аз отидох уж за малко при Еленка, но тя ме забави и аз не можах да отида на утринния водосвет пред „
Александър
Невски", на който присъствуват царят, царицата, заедно с всички министри и десетки хилядни тълпи от граждани.
1.XI.1930 год., събота, Св. Йоан Рилски Станах. Времето добро, ясно. Учителят горе на покривния балкон посреща изгрева. Снощи дойде при нас да нощува и Петър Арабаджиев.
Те със Станчо заминаха за града, за да гледат тържествата, а аз отидох уж за малко при Еленка, но тя ме забави и аз не можах да отида на утринния водосвет пред „
Александър
Невски", на който присъствуват царят, царицата, заедно с всички министри и десетки хилядни тълпи от граждани.
Празнува се и Денят на народните будители. Заедно с това и празнува се и именният ден на Царицата Джована Савойска, прекръстена сега като Българска Царица Йоана, на името на Иван Рилски. Учащите всичките в стройни редове. Войски, разни организации, всички от 8 ч започват пак да преминават през двореца и да поздравляват Техни Величества Царя и Царицата. Ученици, ученички с музиките си минаваха.
към текста >>
71.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Изкарахме
първия
час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата.
И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина. Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево, Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали. Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци. След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия. Дойде обед и следобедните часове.
Изкарахме
първия
час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата.
„Гръм от ясно небе"! Влязох при Еленка, която още не бе излязла от първия час и й подадох бележката. След малко тя влезе, съвсем отчаяна и отпаднала духом с много важната в момента (бялото листче) бележка в ръка. Тя нема куража да се яви пред децата си, за да им съобщи новината. Аз ударих звънеца и влизам в моето отделение, за да им съобщя и ги разпусна, докато им дойдат нови учители.
към текста >>
Влязох при Еленка, която още не бе излязла от
първия
час и й подадох бележката.
Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци. След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия. Дойде обед и следобедните часове. Изкарахме първия час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата. „Гръм от ясно небе"!
Влязох при Еленка, която още не бе излязла от
първия
час и й подадох бележката.
След малко тя влезе, съвсем отчаяна и отпаднала духом с много важната в момента (бялото листче) бележка в ръка. Тя нема куража да се яви пред децата си, за да им съобщи новината. Аз ударих звънеца и влизам в моето отделение, за да им съобщя и ги разпусна, докато им дойдат нови учители. Влизам, а IV отделение, още неседнали, се надпреварят кой пръв да излезе да си разкаже урока по естествена [история] за „Бухала". Накарах ги да се умирят и им съобщих.
към текста >>
Нямало секретар-бирника
Александър
Николов и щял да се завърне чак в понеделник.
Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 год., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител (директор):... Напуснал длъжността си: (подпис: Е. X. Григорова) Присъствувал: (подпис: А. Димитров) (печат) * 11 .XI.1933 год., събота Пратих Младена да занесе протоколите в Туден, да се заверят подписите, че са действителни.
Нямало секретар-бирника
Александър
Николов и щял да се завърне чак в понеделник.
Предадох училището и всичката архива на Надежда Бояджиева, новоназначената учителка в Равна. Написах вечерта и един протокол от името на училищното настоятелство, за възвръщането ни, и си легнах да спя. 12.XI.1933 год., неделя Станах рано. Преписах протокола в 2 екземпляра, актовете за напущане на длъжността и с незаверени подписи заминах за Годеч. Автомобилите съм пропуснал, понеже имали Либералите конгрес и рано заминали за София, Аз се упътих през Драгоман.
към текста >>
72.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Ето
Александър
- Сандю Костадинов, ученик в I отделение, легнал и водата го търкаля, като че се преструва, че уж се дави.
Това стана чудно и странно на г-жа Петрова, че тя е в една среда чудна, чужда за нея, че тия хора били хористи, пеели и се обличали, като че ние сме имали събор и затова сме събрани. Друг сън, след 4 ч на съмване: Много сме насъбрани, пак наши приятели. Намираме се при една голяма река върху голям каменен мост. Реката е бистра. Много деца са прълнали из реката.
Ето
Александър
- Сандю Костадинов, ученик в I отделение, легнал и водата го търкаля, като че се преструва, че уж се дави.
Нашега, наистина, ние се смутихме и притекохме и го извадихме. Беше там и баща му и го отнесе, но не му е нищо, а само е измокрен. Имаше и коне из реката, които газят водата. * Тази сутрин е по-леко времето. Няма тоя голям студ и виялица.
към текста >>
Тая беседа изключително говори за
Първичната
Причина и връзката с Нея.
Сънувал съм сън с много приключения, но докато свърша наряда и прочета беседата „Който се отрича", забравих подробностите. Помня, че имаше някаква голяма работа, нещо приготовления братя, сестри. Помагаше ми и Еленка и се разговаряхме с нея. Изпрах се и измих пода. След това дочетох беседата.
Тая беседа изключително говори за
Първичната
Причина и връзката с Нея.
Всичко е у Бога, с Него да сме през всичките състояния във връзка. Точно в 12 ч полегнах да си подремна. Сънувах нещо много страшно, опасно, обаче не го запомних, защото се стреснах и събудих от уплахата. Костадин Трифонов ме покани да отида на сватба. Жени се за Елена Милуш Рангелова.
към текста >>
Отива при
първия
, и му зачукал среднощ на вратата.
Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб.
Отива при
първия
, и му зачукал среднощ на вратата.
„Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не. Но Добри и Иван Ноев ме заприказваха друго. Друг сън: Пак съм у дома, но в съвсем друга обстановка. Къща висока голяма, хигиенична, с всичките му инсталации и удобства.
към текста >>
Имаше хубави гимнастически упражнения за
първи
път тая пролет.
* Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н.
Имаше хубави гимнастически упражнения за
първи
път тая пролет.
В 8 ч отидох в агрономството. Драганов ме запозна с Лазаров, агроном само по посевите. Той ми даде бележка до управителя на държавния разсадник в Павлово, Стоянов, с молба да ми даде фиданки. Свърших работата на Атанас Симов в областната ветеринарна лечебница и заминах за Павлово с Княжевския трамвай. Вземах 3 череши, 3 вишновки, 4 круши и 2 праскови и на гръб, пеша, ги занесох до мястото.
към текста >>
След
първия
учебен час, който минах тягостно, си бях седнал в канцеларията.
* Събудих се. Небето облачно. Мъгли. Четох беседата, говорена от Учителя на 22.Ш.т. г. -„Мисли". И за сегашното ми състояние тая беседа ми дойде на помощ, че трябва да мисля, за Бога да мисля добри мисли, и че правата мисъл имаме ли, ние ще прогресираме. Правата мисъл имаме ли, и болести, и противоречия, и всичките несгоди ще избягат от тоя, който я има.
След
първия
учебен час, който минах тягостно, си бях седнал в канцеларията.
Мъка ме души. Отворих евангелието, като се помолих Небето да ми даде известна светлина и да ми помогне, защото съм като пропаднал и изгубен човек. Падна ми се Първото послание Петрово, първа глава. Започнах да я чета и такава мъка ме налегна, щото аз се разплаках силно. Плаках и се молих да ми се помогне от Бога, от Учителя, от Христа.
към текста >>
1935 год., аз започнах за
първи
път да копая мазата на къщата си.
Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден. 7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Плаиопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII.
1935 год., аз започнах за
първи
път да копая мазата на къщата си.
Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 ^ 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата. 14.VIII.1935 год., сряда Дойдоха работниците, които вече бях пазарил да ми изработят къщата и започнаха да работят зидовете с бетон. Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр.
към текста >>
Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за
първий
път останах да спя в къщата си.
Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови.
Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за
първий
път останах да спя в къщата си.
Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме.
към текста >>
Еленка спала за пръв път в къщата на
първий
ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив.
Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя.
Еленка спала за пръв път в къщата на
първий
ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив.
Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих.
към текста >>
73.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Аз едва на 20 април за
първи
път се реших да изляза на изгрев.
А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея. Ни ден, ни нощ тя не излиза из ума ми. Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи. Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря. Но това са низ от мисли, които с перо и мастило не се изказват, а само в срещи.
Аз едва на 20 април за
първи
път се реших да изляза на изгрев.
И защо не излизах? Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение. Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на отиване да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън. Дене, всеки ден ние влизаме в 8 ч и в 11 пущаме децата, та от 11 до 1 ч аз отивам на поляната извън селото на слънчеви бани. Но сутрин си бях все в стаята.
към текста >>
Той ми предаде изпратените му от Еленка писма и резюмета и нотите на „
Първият
ден на Пролетта", също и нови две коли от печатаната от него книга.
4.V.1934 год., петък Станах рано. Препрочетох една от четените лекции от общия клас, за да си припомня добри подчертани мисли. Приготвих се за Кърджали, Към 11 ч бях вече в Кърджали. Раздадох на много от компанията картички. Вечерта отидох при брата Тошев.
Той ми предаде изпратените му от Еленка писма и резюмета и нотите на „
Първият
ден на Пролетта", също и нови две коли от печатаната от него книга.
Получих също и от Лулчев втората част от книгата „С Христа" и други няколко, пак от него издадени. 5.V.1934 год., събота Ясно небе, топъл ден. Екскурзията за Устра се отмени за 27 и 28 май, защото има непосредствено два празника, та да се разгледат по-добре някои места. 6.V.1934 год., неделя, Георгеовден Станах рано. Небето облачно.
към текста >>
Отидох в основното училище и на
първи
пунктов учител Ив.
Приготвих картичките на всичките, според както са ги записали, и ги направих в пакети. Следобед, макар че бе кално, но ме досрамя да тръгна със спортния си костюм, та с новите дрехи и новите чепици потеглих за Кърджали, обаче калта била голяма. Отидох в общината. Получих писмо от Цеко Симов, с. Губеш. От Наталия Чакова - лекция.
Отидох в основното училище и на
първи
пунктов учител Ив.
Енчев предадох картичките за Деделерската община. Докато стоях в учителската стая на прогимназията, заваля силен дъжд. Аз се чудя как ще си отида, още повече, защо не дойдох със спортния костюм! След преставането на дъжда отидох у Калайджиев. Там дадох на някои картички.
към текста >>
Следобед, след
първия
учебен час, отидох в Емироглар за проверка на учениците.
Сбогувахме се и по тъмно пристигнах в Казалджик-Кафтан. Легнах си в 10 ч. 8.V.1934 год., вторник Станах на разсъмване. Облачно. Целия ден се кани да завали. Слънцето рядко се показва и се скрива зад водоносните тъмни облаци.
Следобед, след
първия
учебен час, отидох в Емироглар за проверка на учениците.
На връщане, вече на свечеряване, започна да вали силен дъжд, но на облак, който след малко престана, обаче до стъмяване все поотърва ситен дъждец. Нямам ищах за никаква работа. 9.V.1934 год., сряда Станах в зори. Облачно, но хубаво, приятно време след добрия дъжд, който напои земята. Не излязох на изгрев, а започнах да чета и преписвам резюметата, изпратени от брата Боев, и сега Наталия Чакова ги препраща до мене.
към текста >>
Ако с 4 ^ 5 минути бяхме вървели по-рано, щяхме да видим
първия
показващ се лъч от тая красива височина.
Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев. Навечеряхме се с чай и кашкавал и легнахме, като аз не исках да спя на леглото му при него, а в отделна учебна стая сам и на по-чисто място. 27.V.1934 год., неделя Станахме точно в 1 1 2 ч. В 2 бяхме на път. В 5 без 7 минути бяхме вече на Устра и Слънцето тъкмо се подало и дискът му изплавал от хоризонта и ние се изкачихме почти до върха на Устра.
Ако с 4 ^ 5 минути бяхме вървели по-рано, щяхме да видим
първия
показващ се лъч от тая красива височина.
Изкачихме се първо на върха Устра, висок 1512 м над морското равнище. Имаше гъста утринна омара, та не се виждат ясно очертани далечните гледки. Но все пак просторна гледка се открива от тая височина на всички страни за из Източните Родопи. Местностите на Пишмаклийски, Мастанлийски окръзи се виждат. На юг, зад границата, се виждат най-южните разклонения на Родопите.
към текста >>
Запознах се с Бай Георгиевата осиновена дъщеря, родом от Тетевен, на име ... Георгиева, Станева по
първия
си баща, Тетевенец.
Идната година ще се състои конгресът във Варна. 24.VII1934 год., вторник Пеша отидохме до остров Esperanto и с лодка ни прехвърлиха на острова. Весело бе пътуването тоя ден, с песни, цигулка, флейта. Пътят върви покрай Дунава посред хубави алеи от върби и други дървета. Правихме пак две снимки на плажа.
Запознах се с Бай Георгиевата осиновена дъщеря, родом от Тетевен, на име ... Георгиева, Станева по
първия
си баща, Тетевенец.
Късно, къде 9 ч, стигнахме в Оряхово. 25 VII.1934 год., сряда Изпратихме Атанас на гарата и аз ангажирах билет за София с автомобила за 162 лева. В 8 ч потеглихме и през селата Буковци, Гложене, Бутово, Крива бара, Хайредин, Лехчево, Фердинанд и Берковица. В Берковица се срещнах с Милчо и Угърчинска. През Петрохан вечерта в 8 ч спряхме при Лъвовия мост в София.
към текста >>
До вечерта лък вниманието ми се обърна към децата на
Александър
Берковчаница в Годеч, да ги повърне в.Равна, за да се увеличи персоналът и се върне Еленка.
229 лв. 10 кгр. сирене 20 200 лв. 1 тенекия газ 160 лв. Всичко да дължа 589 лв.
До вечерта лък вниманието ми се обърна към децата на
Александър
Берковчаница в Годеч, да ги повърне в.Равна, за да се увеличи персоналът и се върне Еленка.
Еленка спа у Илия Тошев. 29.1Х.1934 год., събота Станах рано и си направих наряда. Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път.
към текста >>
Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал
Александър
.
Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица. Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица. Към 1 ч потеглих за Годеч. Оставих на Цеко бележка, че от утре ще отида за Драгоман.
Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал
Александър
.
В Годеч разговарях с Гаганица, той ми каза, че нему се иска да прати децата си в Годеч, защото няма кой да ги гледа. Говорихме с Манов, за читалищни деятели. Аз вземах, т. е. ангажирах се да говоря на темата: „Трудът, мост на напредъка". Колегата от Туден ми каза, че вчера, петък, той (Тошев), заедно с Годечкия кмет Кир Шумонов са говорили нещо по мой адрес, но не ми каза в що се е състоял сюжетът на говоренето за мене.
към текста >>
Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал
Александър
-сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа.
Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ).
Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал
Александър
-сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа.
Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв. Направих списък на записаните ученици до 1.Х. т. г., всички на брой 48, и утре ще го изпратя.
към текста >>
За
първи
път влязох при първо отделение в българско училище.
1.Х.1934 год., понеделник Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците. В училище ми дойдоха едва половината от децата.
За
първи
път влязох при първо отделение в българско училище.
Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят. Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана. После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях. Те ме предизвикваха настойчиво с всевъзможни закачки, но аз външно не им дадох вид, че се съгласявам на щенията им.
към текста >>
Тази сутрин изпратих писмо до Марин Захариев -
първи
пунктов учител в Кърджали, с което го запитвам защо ми се губят 205 лева от заплатата ми.
Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят. Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана. После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях. Те ме предизвикваха настойчиво с всевъзможни закачки, но аз външно не им дадох вид, че се съгласявам на щенията им.
Тази сутрин изпратих писмо до Марин Захариев -
първи
пунктов учител в Кърджали, с което го запитвам защо ми се губят 205 лева от заплатата ми.
Изпратих писмото, с което искам увеличение на учителския персонал. Сън. На присъмване сънувах, че Еленка я възвръщат учителка в с. Равна. Радостна тя иде, радвам се и аз, че тя се възвръща в селото, че няма да имам толкова грижи с четири отделения и че ще има с кого да обменям мисли и пр. 3.Х.1934 год., сряда Сън. Сънувах, че се намираме на екскурзия в планината.
към текста >>
Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал
Александър
, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси.
В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год. Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече.
Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал
Александър
, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси.
Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация. Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване. Но орисия кралска! Ето, що човек си е предполагал, не станало, а що е било предопределено.
към текста >>
Дохождането на крал
Александър
в България бе
първият
топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване.
Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация.
Дохождането на крал
Александър
в България бе
първият
топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване.
Но орисия кралска! Ето, що човек си е предполагал, не станало, а що е било предопределено. Законът за причините и последствията работи. С дохождането си в България над всичката любов и красота в приемането, най-после за удоволствие се убиха 4 елена от крал Александра. Жал ми бе, кога прочетох за тия невинни животни, кога той ги избил, и кралицата наранила един, който е избягал.
към текста >>
След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня:
Първия
: Сънувам, че се намирам в една местност като над Канарата от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище.
Стана ми радостно, весело и пях продължително време. Лягам си в 9 1/2 ч, след като си изпрах дрехите. 14.Х.1934 год., неделя, с. Равна Снощи, въпреки че се изкъпах, все пак не можах да спя добре тая нощ. Сладко заспах, но се събудих в един часа през нощта.
След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня:
Първия
: Сънувам, че се намирам в една местност като над Канарата от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище.
Правят се едни паважи, много, особни. Работниците са каракачани. Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха.
към текста >>
При изгрев слънце небето бе облачно и
първият
лъч се не видя, а чак после се подаде слънцето и пак се скри.
17.Х.1934 год., Сряда Събудих се в 3 ч сутринта и сън не ме хвана до 5 ч. Сън. Сънувах, че съм някъде си, при мен са кака Иванка - майката на Колю и Съби Минчеви. Разговаряме весело. При мен е също и друго лице, което на пробуждане помнех, а сега съм забравил. След прочитане една лекция, озаглавена „Основни мисли" - 37 лекция от 8.VI.1927 год.
При изгрев слънце небето бе облачно и
първият
лъч се не видя, а чак после се подаде слънцето и пак се скри.
Към 1 ч следобед заваля дъждец ситен. Канех се да отида в Годеч, но бях изморен много от децата. Полегнах да си отпочина. Спал съм 3 часа. Вънка дъжд вали.
към текста >>
На изгрев слънце, след посрещане
първите
слънчеви лъчи, имах хубави вдъхновени мисли и записах някои от тях за реферата си.
1.ХI.1934 год., четвъртък Днес е денят на Народните будители, на Св. Иван Рилски и именният ден на Н. В. Царицата. Аз говорих на децата и ги разпуснах. Четох през деня.
На изгрев слънце, след посрещане
първите
слънчеви лъчи, имах хубави вдъхновени мисли и записах някои от тях за реферата си.
Свирих през деня и към 5 ч вечерта потеглих за Годеч, за да изпълня поканата на Б. Манов, да присъствувам на чай по случай празненството по празника на Годечкото читалище. Но нямаше подобно. Отидох в пощата и случайно раздавачът не бе излязъл. По моя молба той прегледа пощата и ми даде едно писмо от Еленка.
към текста >>
Първият
полетя, а втория аз не можах да подкарам.
Хора разни. Уж предстоеше да нощуваме в някоя стая, но не останахме. Тръгнахме си. Щях да се кача в аероплана, но в единия се качиха части от яздилите и аз - в другия. Аеропланите бяха като автомобили.
Първият
полетя, а втория аз не можах да подкарам.
Седна в него един авиатор, но той бе лично един от яздилите и го пусна, а аз останах на земята, но той ми каза, веднъж да го подкара, че аз после като го запаля, да потегли, тогава ще се кача. Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане. Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена! " Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон.
към текста >>
Първият
аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе.
Щях да се кача в аероплана, но в единия се качиха части от яздилите и аз - в другия. Аеропланите бяха като автомобили. Първият полетя, а втория аз не можах да подкарам. Седна в него един авиатор, но той бе лично един от яздилите и го пусна, а аз останах на земята, но той ми каза, веднъж да го подкара, че аз после като го запаля, да потегли, тогава ще се кача. Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане.
Първият
аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе.
Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена! " Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път.
към текста >>
74.
6.10. Александър Кръстников
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
6.10.
Александър
Кръстников Той беше също пощенски чиновник в Бургас.
6.10.
Александър
Кръстников Той беше също пощенски чиновник в Бургас.
Той бил също така увлечен от идеите и от делото на Учителя, но проявявал по-широки интереси. Чел много теософска литература, задълбочил в окултната литература. Възвисок, рус, с широко чело, увлечен в духовна работа, той не се оженвал. През времето около 1920 г. започва да редактира списанието „Витлеемска звезда", което намери доста широк пласимент всред нашата подготвена за духовна храна общественост.
към текста >>
През
първите
години те са имали остро отношение против православните свещеници, против православната църква, поради което са предизвиквали тяхното неприязнено отношение.
Точно тогава бяха в разцвет комунистическите, социалистическите, земеделските течения с подчертан социален елемент. „Витлеемска звезда" намери особено добър пласимент в селата около Хасково, Раковски (по-късно Димитровград), селата Крепост, Добрич, в самото Хасково. В тия селища Кръстников основал духовни кръжоци, гдето работил по същите методи, по които работил Учителят. Ръководителят на събранието прочитал текст от Евангелието и след това започвал да говори върху него - така, както правят всички евангелски пастори. Преди почването на „беседата" се пеели песни, повечето заимствувани от песенниците на Бялото Братство и на евангелистите, четели се молитви.
През
първите
години те са имали остро отношение против православните свещеници, против православната църква, поради което са предизвиквали тяхното неприязнено отношение.
Борбата на новото, което се стреми към по-далечни и по-възвишени цели, към „истинско християнство" на мястото на кариеризирания църковен клир, предизвиква остри публични полемики, понякога ръководени от самите владици. На бурните закани, че „ще изпратят стражари да ги арестуват", те остроумно отговаряли: „Изпратете, аслъ те са вашите ангели." Основаните от него групи за духовна работа съществуват и досега, като постепенно се преляха към групите на Бялото Братство и се сляха с тях. По- дълго време съществуваха в Димитровград и в Крепост, гдето и досега се ползуват на почит всред местното население. След години Кръстников се премести да живее в София, като посещаваше методистката евангелска църква, към която имаше склонност и лични отношения. През по-късните години той се премести в Бургас и започна да пие спиртни пития.
към текста >>
И досега по селата те са едни от
първите
кооперативни стопани, уважавани от комунистите „като техни
първи
братя", без да признават, естествено, „окултните истини", на които те се опират.
През по-късните години той се премести в Бургас и започна да пие спиртни пития. Въпреки това доживя до повече от деветдесет години. До края на живота си, както и във всичките статии на „Витлеемска звезда", той говореше и пишеше твърде почтително за Учителя, без да казва, че всъщност е бил негов ученик. През по-късните години, когато духовните нужди на последователите му нараснаха и той не можеше да ги задоволява, те се приобщиха към Бялото Братство, гдето и сега съществуват като групи на братството. Уважавани са от местните власти, от комунистите и земеделците, които винаги са ценели тяхното покровителствено отношение през миналото.
И досега по селата те са едни от
първите
кооперативни стопани, уважавани от комунистите „като техни
първи
братя", без да признават, естествено, „окултните истини", на които те се опират.
към текста >>
75.
15. Начо Петров
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Твърде приближен до
Александър
Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни.
15. Начо Петров Когато Начо Петров се запозна с Учителя, беше едвам на тридесет години - през 1910 г. Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона. Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия.
Твърде приближен до
Александър
Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни.
Последователно той беше общински съветник, после помощник-кмет на столицата, като от онова време си запази живи спомени и твърди връзки. Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично. Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия. Контактът на Начо Петров с Учителя беше отговор на дълбоко негово търсене. Скоро той стана един от най-редовните Негови последователи.
към текста >>
Пред
първите
Той трябваше да пра ви известни отстъпки, дори да пали свещи - нещо, от което те не можеха да се лишат.
През онези години Учителят имаше да изнася сериозни борби на първо място против религиозните заблуди. Тъй като заставаше на основата на Библията, на Евангелието, на християнството, Учителят направи добросъвестни опити да работи съвместно с православната църква. Той искаше да помогне на духовния ръст на хората, които имаха в душите си религиозно-философска нагласа. Православното черковничество настръхна - това значеше „да се вкара вълкът в кошарата". Тогава Учителят остана да се задоволява с хората, които идваха при Него било защото бяха много вярващи и търсеха отговори на своите изострени религиозни търсения, или защото считаха църквата изобщо като отживелица и по начало не стъпваха в нея.
Пред
първите
Той трябваше да пра ви известни отстъпки, дори да пали свещи - нещо, от което те не можеха да се лишат.
На другите Той трябваше да дава дълги, обосновани обяснения на това, което разбираше под името на Бога, на религията. Той умело засягаше както дълбоко философските въпроси на религията, така и твърде парливите въпроси на катадневието. Учителят обичаше Начо Петров с тихата, мълчалива обич, която Той имаше към преданите Си ученици. Той му се радваше от сърце, когато виждаше голямата му елегантна фигура между многобройните Си слушатели. Но тогава Той не изразяваше обичта Си към Начо Петров, защото не искаше да се прозира предпочитание или слабост.
към текста >>
76.
62. Михал Луканов. 62.3. На събора през 1922 г. в Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
в Търново Пристигнах, когато правеха молитвата
първия
ден.
62.3. На събора през 1922 г.
в Търново Пристигнах, когато правеха молитвата
първия
ден.
След три часа отидох при един брат, който се занимаваше с хиромантия. Той си приготвяше ризата, да я пере, и същевременно започна да ми говори. Сипа вода и се наведе да пере. В това време дойде една сестра, която ми беше непозната. Тя му каза: - Брат, дай аз да ти опера ризата!
към текста >>
В това време забелязах, че аз, като стоя от изток, й правя сянка и си припомних за случката с Диоген и
Александър
Велики и веднага се отстраних и слънцето, което беше още ниско, огря легена и ризата.
Тогава видях, че ризата наистина ставаше все по-хубава и по-хубава. Дойдоха още трима братя и я обиколихме. Аз бях от източната страна, двама братя - от юг и един - от запад. Дали те виждаха, че ризата ставаше по- хубава, не знаех, но аз наблюдавах. И колкото ризата ставаше по-красива, толкова аз чувствувах в слънчевия възел една приятност.
В това време забелязах, че аз, като стоя от изток, й правя сянка и си припомних за случката с Диоген и
Александър
Велики и веднага се отстраних и слънцето, което беше още ниско, огря легена и ризата.
Тогава стана пречупване на лъчите и ризата се обагряше с разни багри от мехурите на сапуна. Аз се оттеглих на една крачка, за да попадна на пълния фокус на пречупването на лъчите. Като гледах красотата на багрите от мехурите, почувствувах се не на земята. В това време преминаха край нас две сестри и попитаха сестрата какво прави. Тя им отговори: - Пера една красива ризичка - но като си повдигна главата, за да ги види, слънцето й блесна в очите и тя премигна.
към текста >>
През време на
първия
събор в Търново ни бяха наредили, тримата братя, които бяхме от Пазарджик, да легнем пред вратата на Учителя и всеки един от нас дежуреше буден по два часа.
В мене се появи голяма тъга. След един час научих презимето на сестрата... С нея се срещах и отпосле през време на съборите. Но по-после, в продължение на 20 години, нямах възможност да се виждам със сестрите и братята и аз им забравих имената. Само на тази сестра не забравих име й. И когато дойдох тук и влезнах за пръв път в салона, тази сестра първа дойде при мене и ме поздрави и ми каза, че ме е помнила от съборите.
През време на
първия
събор в Търново ни бяха наредили, тримата братя, които бяхме от Пазарджик, да легнем пред вратата на Учителя и всеки един от нас дежуреше буден по два часа.
Помежду ни оставяхме малка пътечка. По нея Учителят минаваше, за да излиза по няколко пъти през нощта и тогава Той обикаляше всички палатки.
към текста >>
77.
11. Петър Дънов и нашите културни традиции
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
той е в най-приятелски връзки с вожда на народа ни Георги Димитров и с големия негов син
Александър
Стамболийски.
А през това време името и делото му стават все по-популярни. Без да си прави никаква реклама, без да търси партии, неговото влияние в нашата общественост расте. Като следва традициите на народа ни, той е русофил. През 1914 г., поради конфликт с цар Фердинанда, той е изселен от София във Варна. За него той смело казвал: „Аз ще се върна в София, но Фердинанд ще излезе от България и няма да се върне." През времето от 1918 до 1925 г.
той е в най-приятелски връзки с вожда на народа ни Георги Димитров и с големия негов син
Александър
Стамболийски.
През времето от 1922 до 1944г. Петър Дънов напълно изявява своите изумителни възможности. Изнасяни са много хиляди публични беседи, повечето от които са стенографирани и отпечатани на десетки хиляди страници. Всяка негова дума е следена и записвана от верни последователи. Те са непрекъснато около него, участвуват в сутринните разходки и гимнастики, в туристическите излети из планините - първите опити за масов туризъм из Сините камъни, Витоша, Мусала, Седемте рилски езера, правят опити за „братски живот", правят многолюдни „събори".
към текста >>
Те са непрекъснато около него, участвуват в сутринните разходки и гимнастики, в туристическите излети из планините -
първите
опити за масов туризъм из Сините камъни, Витоша, Мусала, Седемте рилски езера, правят опити за „братски живот", правят многолюдни „събори".
той е в най-приятелски връзки с вожда на народа ни Георги Димитров и с големия негов син Александър Стамболийски. През времето от 1922 до 1944г. Петър Дънов напълно изявява своите изумителни възможности. Изнасяни са много хиляди публични беседи, повечето от които са стенографирани и отпечатани на десетки хиляди страници. Всяка негова дума е следена и записвана от верни последователи.
Те са непрекъснато около него, участвуват в сутринните разходки и гимнастики, в туристическите излети из планините -
първите
опити за масов туризъм из Сините камъни, Витоша, Мусала, Седемте рилски езера, правят опити за „братски живот", правят многолюдни „събори".
При подобен анализ ние имаме основание да се възхищаваме от дързостта му да постави за основа на мирозрението си отношението си към слънцето, към изгрева, да свърже отношението си към Природата - „Великата жива природа", в оригинална сутринна гимнастика, наречена „Паневритмия". Дънов е и музикант - оригинален композитор, чиито композиции са обект за проучване от страна на музиколози от чужбина, Франция, гдето учението му като че намери втора родина. Нещата у нас се развиха така, че днес нашата широка общественост е лишена от възможността да чуе някои истини относно личността и делото на Петър Дънов. А те са рожба на нашия народ, на нашите многовековни културни традиции. Народът ни има основание да се гордее с тях - и това непременно ще става.
към текста >>
78.
1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ
,
Николай Дойнов Статии
,
ТОМ 19
Първите
данни за ерите,
първите
сведения за тяхното въздействие върху човека и човешките общества, имаме за Ерата на Лъва, която е протекла от 10,000 до 8,000 години преди Христа.
При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всяко едно от зодиакалните съзвездия, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в дадено зодиакално съзвездие има епохално значение, като открива нова ера, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всяко едно зодиакално съзвездие създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, стремежи, както за отделният човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново зодиакално съзвездие е всякога началото на ново характерно развитие на човешката култура. Въздействието на ерите е с малки отклонения от влизането на пролетната равноденствена точка и съответното зодиакално съзвездие.
Първите
данни за ерите,
първите
сведения за тяхното въздействие върху човека и човешките общества, имаме за Ерата на Лъва, която е протекла от 10,000 до 8,000 години преди Христа.
Следвана от Ерата на Рака, протекла между, 8,000 и 6,000 година. Ерата на Близнаци от 6,000 до 4,000 години. Ерата на Бика от 4,000 до 2,000 година. Ерата на Овена от 2,000 до началото на Християнската Ера. Ерата на Риби от началото на нашата Ера, до, както Учителят казва, 1914 година и Ерата на Водолея, в която ера сега човешкият род живее.
към текста >>
През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните
първични
човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр.
Слънцето Регул е с диаметър три пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце, Неговата яркост, която е изключително голяма, е 150 пъти по-голяма от яркостта на нашето Слънце. Температурата на неговата повърхнина е 14,000 градуса (на нашето Слънце е само 6,000 градуса). Тези данни на Регулос ясно е отчел Саабей изтичащите от това съзвездие сили, сили на мощ, достойнство и жажда за господство. Затова тази най-ярка звезда в това съзвездие е наречена Регул, което ще рече Цар, а Денобъл - Царица. Под това съзвездие, са казвали древните, са се раждали царе.
През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните
първични
човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр.
Всяка една изява, всяка една сила има два израза. Един положителен, благороден, отварящ пътя на човешкия прогрес и другата изява - спъваща, разрушаваща. И тук, на тези върховни постове, са се проявявали хора със знание и мъдрост, които са създавали условията за свободата и прогреса на човешкия род и такива, които със своята сурова диктатура са ставали причина за налагане на мрак и спъване на човешкия прогрес, съпроводен с жертвата на много хора. Следващата Ера е на Рака от 8,000 до 6,000 години преди Христа. Това съзвездие е символ изпрано с онова водно животно рака, което от всички водни обитатели, с изключение на млекопитаещите там, проявява загриженост, майчинско чувство към своето потомство.
към текста >>
С това се прави голям скок в културния напредък, като се създават и
първите
хранилища на записаните знания.
Между тях ярко изпъкват две слънца, видими близко едно до друго - ПОЛУКС и КАСТОР. Това съзвездие има отношение към планетата Меркурий, защото, казва Саабей, е създало двойника на тази планета. Меркурий е бързият, умният, схватливият, сметкаджията. Характерното през тази Ера е стремежът на човека към знанието и желанието му да го запази и предаде на идващото поколение. Този устрем дава възможност на човешкия род да изнамери писмото, като отначало той си е служил с груби недодялани символи, докато е стигнал до по-съвършената писменост.
С това се прави голям скок в културния напредък, като се създават и
първите
хранилища на записаните знания.
Освен това склонността на Меркурий и Близнаците към движение, общуване с други хора, довежда до откриването на колелото, този тъй важен елемент във възможността за движение. Ерата на Бика е от 4,000 до 2,000 година. Това съзвездие е богато на небесни образувания. В ясна и безлунна нощ могат да се видят с просто око около 130 звезди, между които ярко изпъква красивата оранжева звезда, гиганта слънце АЛДЕБАРАН, които има диаметър 30 пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце. В това съзвездие се намират й двата ярко изразени звездни купове ПЛЕЯДИТЕ, в които с телескоп до 17 звездна величина се наброяват около 500 звезди, като заема в пространството област от 50 светлинни години в диаметър и ХАИДИТЕ, в които с телескоп се наброяват около 200 звезди.
към текста >>
Тази ера е добила своя най-ярък израз в
първите
Египетски династии.
В ясна и безлунна нощ могат да се видят с просто око около 130 звезди, между които ярко изпъква красивата оранжева звезда, гиганта слънце АЛДЕБАРАН, които има диаметър 30 пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце. В това съзвездие се намират й двата ярко изразени звездни купове ПЛЕЯДИТЕ, в които с телескоп до 17 звездна величина се наброяват около 500 звезди, като заема в пространството област от 50 светлинни години в диаметър и ХАИДИТЕ, в които с телескоп се наброяват около 200 звезди. Диаметърът на този звезден куп в пространството е 16 светлинни години. В това съзвездие се намира също един от най-мощните радиоизточници. това е известната РАКООБРАЗНА МЪГЛЯВИНА.
Тази ера е добила своя най-ярък израз в
първите
Египетски династии.
През тази ера се проявява устремът за изобилие, плодородие, както в растителния, така и в животинския сеят. Животните и растенията, които човекът е отглеждал, са били предмет на особени грижи за плодородието и множеството им. Създали са се тогава и първите съоръжения за напояване на нивите и градините. Египтяните, които добре са разбирали влиянието на това съзвездие, са боготворили Бика, като Бог на плодородието - свещеният Апис. Затова тъй често при тях се срещат многобройни изображения на Бика.
към текста >>
Създали са се тогава и
първите
съоръжения за напояване на нивите и градините.
В това съзвездие се намира също един от най-мощните радиоизточници. това е известната РАКООБРАЗНА МЪГЛЯВИНА. Тази ера е добила своя най-ярък израз в първите Египетски династии. През тази ера се проявява устремът за изобилие, плодородие, както в растителния, така и в животинския сеят. Животните и растенията, които човекът е отглеждал, са били предмет на особени грижи за плодородието и множеството им.
Създали са се тогава и
първите
съоръжения за напояване на нивите и градините.
Египтяните, които добре са разбирали влиянието на това съзвездие, са боготворили Бика, като Бог на плодородието - свещеният Апис. Затова тъй често при тях се срещат многобройни изображения на Бика. Влиянието на това зодиакално съзвездие е тласнало човешкия род и към построяването на тежки масивни постройки - различните храмове. Това съзвездие има отношение към планетата Хано, която все още не е открита и се намира зад Плутон. Планетата Хано се изразява като господар на живота и смъртта и оформя в човешкия род убеждението, че животът е вечен и че смъртта на човека не е нищо друго, освен едно преминаване от един свят към друг, и оттам големите грижи на египтяните към своите мъртви.
към текста >>
Тази Ера е на сериозни войни на персите, на египтяните, особено през времето на Рамзес II, войните на
Александър
Македонски и пр.
Ерата на Овена е от 2,000 година до началото на нашата Ера. Тази Ера има отношение към планетата Марс. Овенът, като животно, е бил на голяма почит при скитническите пастирски племена на евреите, които са били много войнствени и жестоки. При тях е създаден закона, при отмъщението да се стига не повече от „Око за око, зъб за зъб”. Милост не е имало.
Тази Ера е на сериозни войни на персите, на египтяните, особено през времето на Рамзес II, войните на
Александър
Македонски и пр.
В областта на изкуството имаме вече един преход от тежките масивни строежи в Египет към по-естетичните и елегантни на гърците, особено ярко показано в техните храмове. Ерата на Риби - за човешкия род започва от началото на Християнството до - според Учителя - 1914 година. Тази ера се характеризира преди всичко с епохата на християнството. В ранното християнство символът на Риби е бил на най-голяма почит, като таен знак, с който са се откривали един на друг, през време на техните гонения. Навсякъде в катакомбите е бил изрязван този любим техен знак.
към текста >>
79.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Министьр-председателят
Александър
Стамболийски подписва Ньоиския мирен договор, наложен на България след поражението в Първата световна война 1914 ÷ 1918 г.
в лъжата, която хората са облекли във формата на истина. Аз казвам: Всичко туй е една велика лъжа. Истината е вътре у вас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. * Бележка на съставителя: На 27 ноември 1919 г.
Министьр-председателят
Александър
Стамболийски подписва Ньоиския мирен договор, наложен на България след поражението в Първата световна война 1914 ÷ 1918 г.
България е задължена да плаща тежки репарации чрез злато за 37 години с 5 % лихва, предава на своите съседи хиляди глави добитък като репарации, загубва територии и настъпва глад и разруха. † Бележка на съставителя: Двата Велики Закона са: Люби Бога и обичай ближния си. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопическо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие.
към текста >>
Двата Велики закона са поставени така:
Първият
е в ума: „Люби Бога и да изпълниш Волята Божия с всичкия си ум и сила.” Вторият, малкият закон е в сърцето: „Да обичаш ближния си като себе си”.
Блажени са тези от вас, които с вяра дочакат това време. Тия 2000 години са два божествени дни - дни на велико благословение. А по- напредвалите от вас може и след две години да проверят това, а някои даже след десет години. Но за това се иска чист, възвишен и благороден живот - единственото наследство на човека на Земята. * Бележка на съставителя: Двата Велики закона са: Люби Бога и Обичай ближния си.
Двата Велики закона са поставени така:
Първият
е в ума: „Люби Бога и да изпълниш Волята Божия с всичкия си ум и сила.” Вторият, малкият закон е в сърцето: „Да обичаш ближния си като себе си”.
Да изпълниш Волята Божия с цялото си сьрце и сила. Учителят Дънов на 21 септември 1909 г. дава Трите закона на Синархическата верига: 1. Люби Господа Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. - В Него ти ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство. 2.
към текста >>
80.
37.3. ВЯРА Е ТОВА
,
,
ТОМ 20
Тези важни хора са
първите
служители на Бога.
37.3. ВЯРА Е ТОВА Казват - православните, разбира се, а не някои «сектанти», че да вярваш във всемогъщия Бог е хубаво нещо, че Той е господар на всичко и че в такъв случай, не само нищо няма да ти стане, ами дори космите на главите ви са прочетени и нито един няма без Негова воля да падне. Най-после може и така да е съм малко нещо сектант, та, и да се съглася или не - няма никакво значение за никого. Но има други едни хора, важни обществени дейци, просветители на народа, водители на души, глави на... не зная на какво - те по-добре знаят сами.
Тези важни хора са
първите
служители на Бога.
Живеят в тъй наречената Синодиална палата - и проповядват това на стадото си. - Но що от това? - ще речете. - Нищо. Но погледнете Народното събрание, то винаги е пълно със значителна част неверници.
към текста >>
Държавната печатница - грамадно здание - 3-4, църквата «
Александър
Невски» - 3-4, а Синодалната палата - цели седем гръмоотвода.
- Но що от това? - ще речете. - Нищо. Но погледнете Народното събрание, то винаги е пълно със значителна част неверници. Но то има само 5 гръмоотвода.
Държавната печатница - грамадно здание - 3-4, църквата «
Александър
Невски» - 3-4, а Синодалната палата - цели седем гръмоотвода.
Какво ли си казват «светите» преосвещенства - не олур - не олмас - броени косите, броени, ама главите не са, я -току-виж станало грешка хата-олмуш и покрай грешните - и ний... Да живеят гръмоотводите - голяма вяра се казва това, не е шега - който има очи да гледа - нека гледа!
към текста >>
81.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За храброст», за носител на огърлицата на ордена «Свети
Александър
» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик.
в Рим и се е поминала в София на 31 януари 1899 г. Престолонаследникът Княз Борис Търновски се е родил на 30 януари 1894 г. в София. Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон. С прокламация към народа и войската Цар Фердинанд даде титлата на Престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски.
Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За храброст», за носител на огърлицата на ордена «Свети
Александър
» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик.
При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх Йосиф I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов. За образованието на младия Княз бяха положени усърдни грижи. През 1904 г. той издържа отлични изпити по всички предмети за четвърто отделение. Изпитните резултати надминаха очакванията на учителите, които го изпитваха.
към текста >>
И Княз Борис достойно е изпълнявал тия мисии: при коронацията на английския крал в Лондон, а по-късно - в 1911 г., на тържествата при откриването паметника на Руския император
Александър
II в Киев.
През 1910 година Княз Борис и Княз Кирил предприеха пътешествие из Мала Азия. Те посетиха Цариград и някои от гръцките острови. В Цариград Княз Борис разгледа всички стари и бележити паметници; посети и патриаршията, гдето бе му показана и килията, в която се е учил Цар Симеон като юноша. Наред с общото образование, Княз Борис е бил обучаван и по военно дело. Нему са били възлагани и специални мисии: да представлява българския Държавен глава при различни случаи пред чуждите владетели.
И Княз Борис достойно е изпълнявал тия мисии: при коронацията на английския крал в Лондон, а по-късно - в 1911 г., на тържествата при откриването паметника на Руския император
Александър
II в Киев.
Там Княз Борис е присъствувал в театъра на едно представление-гала, дето е бил извършен атентатът и паднал убит министър Столипин. Всред настаналата паника в театъра, Княз Борис учудил всички със своето хладнокръвие. На 30 януари 1912 г. Княз Борис навърши пълнолетието си и доби правото да се интересува от управлението на страната. Пълнолетието се отпразнува тържествено в София в присъствието на престолонаследниците на всички балкански държави и на специални делегации от Великите сили.
към текста >>
Войниците от Девета пехотна Плевенска дивизия
първи
видяха и аклами-раха на бойното поле храбрия Княз.
Княз Борис бе назначен за свръзка при началник-щаба на действуващата войска. А на 9 октомври същата година Престолонаследникът настигна Седма пехотна Рилска дивизия по долината на Струма и заедно с войските влезе в Солун. През зимата пък, придружен от брата си, Княз Борис замина за Булаир, а по-късно посети заедно с баща си крепостта Одрин, превзета от войската ни с ненадминато геройство. В началото на 1915 г. Престолонаследникът постъпи във Военната академия в София, която завърши с отличен успех, а през Световната война бе назначен като офицер за поръчки при главнокомандуващия генерал Никола Жеков.
Войниците от Девета пехотна Плевенска дивизия
първи
видяха и аклами-раха на бойното поле храбрия Княз.
Още в началото на войната той отлично изпълни няколко важни поръчки на главнокомандуващия, а на 14 октомври лично участвува в боя на Трета пехотна Балканска дивизия във Вранско, като излага живота си на явна опасност. Навсякъде, където се появяваше Княз Борис при войските, те го посрещаха с неизразима радост, възпламеняваха се и вършеха бойни чудеса. След превземането на Кавадарци, главнокомандуващият възложи на Престолонаследника да отнесе на началника на Втора пехотна Тракийска дивизия тайната заповед за атакуване на англо-французките войски, укрепили се по височините южно от село Костурно. Цяла нощ и цял ден царският син се лутал из неразчистените още от неприятеля местности и най-сетне пристигнал в Струмица и предал заповедта. Щом започнал артилерийският двубой, появили се четири противникови самолети и започнали да хвърлят бомби, а един от тях се завъртял над наблюдателния пункт, но Княз Борис, вместо да се подслони в скривалището, започнал да обстрелва самолета с карабината си.
към текста >>
На обяд Цар Борис подписа
първия
указ.
Когато младият Цар се появи по булевард Дондуков, многолюдието се развълнува като море. Със свалени шапки и с насълзени от радост очи гражданите на столицата гръмко акламира-ха Цар Борис III. В тази минута младият Цар олицетворяваше държавата. Той бе символ, около който всичко здраво се групираше, за да бъде спасена Родината. Облечен в простия си войнишки шинел, останал му от бойното поле, Цар Борис влезе в църквата блед и застана развълнуван до царския трон.
На обяд Цар Борис подписа
първия
указ.
Указът се отнася до демобилизацията на войските. След обяд Цар Борис отиде във Военния клуб, гдето бяха събрани офицерите от Софийския гарнизон. Те положиха пред него клетва за вярност. След това Цар Борис замина за лагера, гдето се заклеха пред него и всички войници от Софийския гарнизон. На другия ден, когато опиянението у народа премина, Цар Борис, останал сам в пустия Дворец, преживява дълбока душевна борба.
към текста >>
82.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за
първи
път да се преследват дъновистите.
» Казва: «Ти си виновен. Или ще внесеш 10 000 лева, или ще те турим в Централния затвор.» «Аз - казвам - съм набеден, г-н следователю. Вие сте предубедени. Аз още не съм говорил.» Почна веднага следствие. Във вестниците писаха: «Дъновистът Лулчев така и така направил.
Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за
първи
път да се преследват дъновистите.
Това беше на мода. Почна един тормоз. Това беше абсурдно. Една госпожица се обесва. Нейният зет е тук, той е съдия.
към текста >>
е освободен от този пост, понеже е поддържал връзки с
Александър
Стамболийски.
Завършва военно училище. След войните от 1912-1913 г. е назначен за «инспектор на дворците». Бил е властолюбив и диктатор и затова цар Борис III го наричал с името на римския император Калигула. След преврата на 9 юни 1923 г.
е освободен от този пост, понеже е поддържал връзки с
Александър
Стамболийски.
Върнат е на служба през 1932 г. Изпълнявал е политически мисии на царя, поради което е бил наричан «цар Генчо». Осъден на смърт от Народния съд. 22. По заповед на вътрешния министър Николаев, полицията забранява събранията на Изгрева под предлог, че не са искали разрешение за събиране на хора на групи. Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите. 23.
към текста >>
първите
съветски войски навлизат в България.
е министър-председател. Прави опити за преговори с Англия и САЩ, зада предотврати влизането на съветските войски в България. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 8 септември 1944 г.
първите
съветски войски навлизат в България.
Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. във връзка със Закона за печата. Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34. Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство.
към текста >>
Александър
Стамболийски - роден на 1 март 1879 г.
-главен редактор на в. «Земеделско знаме». От 1927 г. до 1941 г. е депутат. 42.
Александър
Стамболийски - роден на 1 март 1879 г.
в с. Славовица, Пазарджишко. 1893-1897 г. - учи в земеделско училище и в лозарско-винарско училище в Плевен. 1900-1902 г.
към текста >>
Главите на
Александър
Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III.
По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски.
Главите на
Александър
Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III.
След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр. 446-448. 44.
към текста >>
Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и
Александър
Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост.
е министър на войната в правителството на Кимон Георгиев. От 1946 г. до 1947 г. е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България.
Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и
Александър
Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост.
Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар.
към текста >>
Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван;
Александър
Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62.
до 1947 г. е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително.
Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван;
Александър
Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62.
Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген.
към текста >>
Александър
Цанков - роден през 1879 г.
- подпредседател на Народен съюз «Звено». 1945-1947 г. - политически представител на България в Югославия. Макар че е бил в правителството на Ал. Цанков, той преминава в « Звено» заедно с Кимон Георгиев и му се разминава Възмездието на комунистите, защото участвува в свалянето на предишната власт и съдействува за идването на комунистите на 9 септември 1944 г. 71.
Александър
Цанков - роден през 1879 г.
в Оряхово. 1900-1904 г. - завършва право и финансови науки в София. 1904-1907 г. - специализира политическа икономия в Бреслау, Германия.
към текста >>
Диктаторът селянин е
Александър
Стамболийски - министър-председател от 1919 г.
е подписан двустранен протокол за отпускане на кредита. Според царя Германия е главният купувач на износните ни продукти - хранителни, текстил, платове, кожи и т.н. - и единствен доставчик на оръжие. Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония се подписва в Берлин на 27 септември 1940 г. Поканват България да се присъедини, но цар Борис III отказва, тъй като смята, че неутралитетът я съхранява, като тя стои настрана от двата военни лагера. 120.
Диктаторът селянин е
Александър
Стамболийски - министър-председател от 1919 г.
до 1923 г.; професорът е Александър Цанков-министър-пред-седател от 1923 г. до 1926 г.; и Военната лига, съставена от профашистки, гер-манофилски офицери, начело с ген. Луков, ген. Вълков и Дамян Велчев и Кимон Георгиев, като накрая се свързват с политическия кръг «Звено» и правят държавния преврат на 19 май 1934 г. с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121.
към текста >>
до 1923 г.; професорът е
Александър
Цанков-министър-пред-седател от 1923 г.
Според царя Германия е главният купувач на износните ни продукти - хранителни, текстил, платове, кожи и т.н. - и единствен доставчик на оръжие. Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония се подписва в Берлин на 27 септември 1940 г. Поканват България да се присъедини, но цар Борис III отказва, тъй като смята, че неутралитетът я съхранява, като тя стои настрана от двата военни лагера. 120. Диктаторът селянин е Александър Стамболийски - министър-председател от 1919 г.
до 1923 г.; професорът е
Александър
Цанков-министър-пред-седател от 1923 г.
до 1926 г.; и Военната лига, съставена от профашистки, гер-манофилски офицери, начело с ген. Луков, ген. Вълков и Дамян Велчев и Кимон Георгиев, като накрая се свързват с политическия кръг «Звено» и правят държавния преврат на 19 май 1934 г. с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121. Любен Диков - роден през 1895 г.
към текста >>
- министър на вътрешните работи в правителството на
Александър
Малинов.
Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г. 1908-1910 г. - министър на народното просвещение. 1910-1911 г.
- министър на вътрешните работи в правителството на
Александър
Малинов.
1918-1919 г. - министър на благоустройството. Обвинен е като един от виновниците за националните катастрофи, съден, но освободен от затвора през 1923 г. През 1931 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов.
към текста >>
- министър на вътрешните работи в правителството на
Александър
Малинов.
- министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов. 1918-1919 г. - министър на благоустройството. Обвинен е като един от виновниците за националните катастрофи, съден, но освободен от затвора през 1923 г. През 1931 г.
- министър на вътрешните работи в правителството на
Александър
Малинов.
От 1931 г. до 1934г. е министър-председател на 48-ото и 49-ото правителства на Царство България. Кабинетът е съставен от политическо обединение «Народен блок», в което влизат 5 партии, като водещата е Демократическата партия, в която влиза и Мушанов. Земеделците започват да негодуват, че имат малко министерски кресла.
към текста >>
Това е
първият
сполучлив опит.
Борбата е в Невидимия свят, но тя преминава и във властта, тя се проектира в тях. Учителят споменава, че днешните управници са най-големите врагове на този народ. А защо? Защото силите на тъмнината работят в тях и освен това са облечени във власт да изпълняват заповедите на тъмнината, която разрушава този народ. 153. По време на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., а това е точно 6 месеца след този разговор, то западните сили - Франция, Англия - с подписания договор и връщане на областта Судет, населена с немци, правят опит да се коригират от договора във Версай от 1919 г.
Това е
първият
сполучлив опит.
Но после всичко се проваля и събитията тръгват по друг път, напълно неочакван за всички. 154. През месец януари 1939 г. цар Борис заминава за Италия на сватбата на сестрата на царица Йоана и след два месеца се завръща в София - на 30 февруари 1939 г. Това е дълго отсъствие в Италия и затова Лулчев се обръща към него, че е станал «синьор» - на италиански това означава «господин». 155. Книжката «Големият брат» е издадена през 1939 г.
към текста >>
Тя е съставена от откъси от Словото на Учителя, отпечатвани като
първи
статии на сп.
Тази книжка съдържа пророчествата за 1939 г. от Учителя, като се сбъдва всичко. Но цар Борис изобщо не я е чел, понеже не може да чете и възприема Словото на Учителя. Това е признание на царя пред Лулчев, който от своя страна няколко пъти го споделя със стенографката Елена Андреева и то е описано в «Изгревът», том IX. Книгата «Живот за Цялото» е преведена на френски от белгийката Маркова, оженена за българин и живяла десетилетия в България, със заглавие «La Vie pour tous>.
Тя е съставена от откъси от Словото на Учителя, отпечатвани като
първи
статии на сп.
«Житно зърно», които са подредени от Георги Радев, така, както е съставил «Учителят говори». Той също участвува в превода на книгата на френски. Вж. «Изгревът», том XVIII, стр. 807 и 811. 156. Бабалъкът е тъстът, баща на жена му царица Йоана.
към текста >>
крал
Александър
.
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-Йосиф. А Чехословакия бива разцепена още на Мюнхенската конференция на 28-29 септември 1938 г., когато се отнема Судетската област, а след 2 дни Словакия се обявява за автономна държава. Този разговор е на 8 март 1939 г., а след 7 дни - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия. 159. Цар Борис установява, че онези посланици и пълномощни министри, които се изпращат на Запад, са «боклук хора» и излагат страната и народа и царя, които представляват. 160. Павел Карагеоргиевич - братовчед на убития през 1934 г.
крал
Александър
.
Принц, регент на Югославия - 1934-1941 г. На 28 февруари 1939 г., връщайки се от Италия, цар Борис III се среща с Павел за разговори. По родство те са далечни братовчеди чрез майка му - кралицата-майка Мария, която е дъщеря на румънската кралица Мария, която е внучка на кралица Виктория Английска и на принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който е брат на дядото на цар Фердинанд. Последното държавно посещение на цар Борис III в Югославия е през 1934 г. при цар Александър, който е убит през същата година.
към текста >>
при цар
Александър
, който е убит през същата година.
крал Александър. Принц, регент на Югославия - 1934-1941 г. На 28 февруари 1939 г., връщайки се от Италия, цар Борис III се среща с Павел за разговори. По родство те са далечни братовчеди чрез майка му - кралицата-майка Мария, която е дъщеря на румънската кралица Мария, която е внучка на кралица Виктория Английска и на принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който е брат на дядото на цар Фердинанд. Последното държавно посещение на цар Борис III в Югославия е през 1934 г.
при цар
Александър
, който е убит през същата година.
А този Балкански пакт е сключен в началото на 1934 г. между Турция, Гърция, Румъния, Югославия и е насочен срещу България. Княз Павел информирал цар Борис за разискванията на последната сесия на този пакт в Синая, Румъния. Княз Павел е женен за гъркиня по династия, на име Олга. Тя била млада, красива и амбициозна жена, която е искала да замести царицата-майка и се намесвала в политиката му.
към текста >>
Козелът е Гърция на
Александър
Македонски.
след Христа чрез декрета на Юстиниан I, византийски император (527-565 г.). 179.3) Вж. Данаил, гл. 8, ст. 21-22. Данаил има видения и вижда козел (ярец) с един рог, който се счупва и излизат 4 рога.
Козелът е Гърция на
Александър
Македонски.
Тя се разпада на 4 царства: Египет, Сирия, Трако-Македония (Гърция) и Рим. (Вж. илюстрациите на стр. 925-927, сканирани от книгата: Библейски четения по настоящата истина. Издание на Международното трактатно дружество, Хамбург, 1901. Печатница на Б. Н.
към текста >>
След абдикацията на княз
Александър
I Батенберг българската делегация търси княз за българския престол.
Чехословакия е окупирана от Германия. 182. Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Баща му - принц Август Сакс-Кобург-Гота, е от виден германски владетелски род, австрийски генерал. Майка му - княгиня Клементина, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански.
След абдикацията на княз
Александър
I Батенберг българската делегация търси княз за българския престол.
Намират в едно кабаре с певици Фердинанд, който по това време е поручик в австро-унгарската армия. Той се съгласява и така се изпълнява пророчеството на майка му, че синът й ще бъде много важен цар и ще играе много голяма роля и ще бъде при нозете на най-великия Цар на Царете в света. И това пророчество се сбъдва. През юни - на 25 юни 1887 г. Ш-то Велико народно събрание го одобрява за княз.
към текста >>
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за
първи
път се поставя въпросът за връщането на Добруджа.
На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин.
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за
първи
път се поставя въпросът за връщането на Добруджа.
На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция. През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР.
към текста >>
Александър
Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199.
При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св. Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици. На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника «Св.
Александър
Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199.
Непрекъснато Фердинанд настоява да се върне в България. Но синът му Борис не го иска. И всички не го искат. Искат го онези, които искат да се възбудят в България безредици от идеите на Фердинанд. Затова решават да му дадат някоя задача, за да я свърши и по този начин да го заангажират, за да не стои празен. 200.
към текста >>
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на
Александър
Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец.
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на
Александър
Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218.
към текста >>
Министър на външните работи в правителствата на
Александър
Цанков от 1923 г.
е военен учител на княз Борис. От 1918 г. до 1922 г. е адютант на цар Борис. Калфов е един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г.
Министър на външните работи в правителствата на
Александър
Цанков от 1923 г.
до 1926 г. Секретар на Демократическия сговор. 1923-1934 г. - народен представител в XXI—XXIII ОНС. От 1932 г.
към текста >>
Понеже е поддържал връзки с
Александър
Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г.
От 1941 г. до 1944 г. е председател на 25-ото Обикновено народно събрание. 220. Димитър Генчев - вж. бел. №21.
Понеже е поддържал връзки с
Александър
Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г.
настоява да бъде освободен от двореца. През периода 1935-1938 г. царят го използува за политически задачи. Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е Иван Багрянов. Те са военни, свикнали са на заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221.
към текста >>
Александър
Белев е шеф на Комисарството по еврейските въпроси. 225.
Накрая е уличен в лъжата от всички. 223. Донка Проданова е слугинята на семейството на генерал-адютант Алекси Стоянов. А Надя е дъщерята на Алекси Стоянов и тя е секретарка на канцеларията на цар Борис. За Донка вж. в «Изгревът», том XIX, снимка №45. 224.
Александър
Белев е шеф на Комисарството по еврейските въпроси. 225.
На 8 октомври 1938 г. началник-щабът на армията Йордан Пеев бива убит заедно с придружаващия го началник на Картографския институт майор Стоянов. Убиецът Стоил Киров според някои е бил застрелян също на място, за да се прикрие заговорът. Като причина се смята, че Пеев е установил, че новозакупените от Италия самолети са негодни за бойни действия. И това е станало чрез генерал Луков и принц Кирил.
към текста >>
Според Учителя Дънов това е прероденият Симеон
Първи
, но е закъснял и се ражда много късно.
Но това цар Борис изобщо не приема. То минава покрай ушите му. Той е чужд на всичко това, което му се говори. 286. Златният век на България се определя от присъствието на Всемиро-вия Учител Беинса Дуно между българите и отварянето на Школата на Великото Всемирно Бяло Братство на земята, както и от Неговото Слово, което Той дава за човеците на следващата Шеста раса, които ще имат отворени сетива и центрове на мозъка и с тях ще бъдат във връзка с Невидимия свят. 287. Княз Симеон II се ражда на 16 юни 1937 г.
Според Учителя Дънов това е прероденият Симеон
Първи
, но е закъснял и се ражда много късно.
За него виж «Изгревът», том IV, стр. 91-92, стр. 472-473. Той трябва да върви по духовния път, определен от Словото на Учителя. Но това не става. Бяхме свидетели, че той нямаше никакво отношение към Учителя Дънов и към учението Му, след като се върна в България и през 2001 г.
към текста >>
А това става от Руския Император
Александър
II, руския народ и помощта на Небето, с помощта на Духът Беинса Дуно.
Бяхме свидетели, че той нямаше никакво отношение към Учителя Дънов и към учението Му, след като се върна в България и през 2001 г. стана министър-председател (2001-2005 г.). 288. България е освободена от Белия Цар. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл. 19, стихове 11-16.
А това става от Руския Император
Александър
II, руския народ и помощта на Небето, с помощта на Духът Беинса Дуно.
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски език звучи много по-силно и убедително. България е освободена за мисията на Бялото Братство и неговата Школа. Но цар Борис това не може да приеме, понеже няма развити мозъчни центрове и сетива, за да възприеме тези истини и идеите на Словото на Учителя. Той няма вътрешна изградена духовна инсталация и не може да поеме тази енергия. А и няма крушки електрически, които да светнат в него.
към текста >>
- министър на войната в правителството на
Александър
Стамболийски.
Участвува във войните - 1918 г. Член на БЗНС. 1919-1920 г. - началник на Обществената безопасност. 1923 г.
- министър на войната в правителството на
Александър
Стамболийски.
Арестуван след Деветоюнския преврат и съден. През 1924 г. е амнистиран. 1926 г. - ръководител на БЗНС «Врабча-1», след разцеплението на БЗНС.
към текста >>
За
първите
събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444.
Събранията на общество Бяло Братство във Варна се забраняват от властите след настояване на църковните власти. Учителят Дънов нарежда на Лулчев да направи постъпки пред царя да се разрешат тези събрания. Списъкът на ръководителите на Братството към 1949 г. виж в «Изгревът», том III, стр. 343-345. А за по-предните поколения виж в «Изгревът», том VI, снимки N96 и №7.
За
първите
събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444.
Първите разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627. Следващите разкази виж в «Изгревът», том VI, стр. 724-747. 313. Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел.
към текста >>
Първите
разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627.
Учителят Дънов нарежда на Лулчев да направи постъпки пред царя да се разрешат тези събрания. Списъкът на ръководителите на Братството към 1949 г. виж в «Изгревът», том III, стр. 343-345. А за по-предните поколения виж в «Изгревът», том VI, снимки N96 и №7. За първите събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444.
Първите
разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627.
Следващите разкази виж в «Изгревът», том VI, стр. 724-747. 313. Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел. Обикновено царят му е давал снимки и рождените данни и Лулчев е правел своето заключение, което е било много сполучливо, а също и вярно. 314.
към текста >>
И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император
Александър
I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство.
В 1808 г. съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия.
И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император
Александър
I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство.
Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната. Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г.
към текста >>
е преместен в Цариград като
първи
секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г. Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г.
е преместен в Цариград като
първи
секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328.
към текста >>
Янко Пеев се свързва с братовчед си
Александър
Пеев и става шпионин за СССР. 328.
е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов. Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г.
Янко Пеев се свързва с братовчед си
Александър
Пеев и става шпионин за СССР. 328.
Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп. Журналист, директор на вестник «Зора» (1919-1944 г.). Води борба срещу правителството на Александър Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
към текста >>
Води борба срещу правителството на
Александър
Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп. Журналист, директор на вестник «Зора» (1919-1944 г.).
Води борба срещу правителството на
Александър
Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
Стои на националистически, антикомунистически и антисъвет-ски позиции. По времето на войната 1939-1945 г. застава на страната на хитле-ризма. 330. Петко Пенчев - роден през 1882 г. в гр. Варна.
към текста >>
Александър
Малинов - роден през 1867 г.
участвува в сражението срещу турците. Представител е на десницата. След 1906 г. заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България. Убит е в София във връзка с борбата на левицата и десницата. 333.
Александър
Малинов - роден през 1867 г.
в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев. От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия.
към текста >>
първите
10 упражнения, а за прогимназиите - от 11-о до 28-о упражнение.
Паневритмията в общ смисъл се състои от три части: а. «Паневритмия», която има 28 упражнения; б. «Пентаграм»; в. «Слънчеви лъчи». Учителят Дънов съветва за въвеждане на Паневритмията в основните училища до «Евера», т.е.
първите
10 упражнения, а за прогимназиите - от 11-о до 28-о упражнение.
А «Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» са за гимназиите. 347. Появяването на змията в палатката на Лулчев започва от посещението на генерал Недев, който е министър на вътрешните работи от 1938 г. до 1940 г. Учителят Дънов е говорил с Недев, но му е казал постановката на Черната ложа. А защо?
към текста >>
Той е един от главните организатори на детронирането на
Александър
I Батенберг през 1886 г.
Горна Оряховица. След 1878 г. завършва военно училище в София и военна академия в Русия. През Сръбско-българската война от 1885 г. като командир допринася за победата при Сливница.
Той е един от главните организатори на детронирането на
Александър
I Батенберг през 1886 г.
След това емигрира в Русия и служи като офицер в руската армия. Участвува в Рус-ко-японската война от 1904-1905 г. и в Първата световна война от 1914-1918 г., след което се връща в България. Автор на исторически трудове: «История на българското опълчение» и «Освобожде нието на България, 1877-1878 г.» 351. Царица Йоана ненавижда Лулчев.
към текста >>
Един от инициаторите за детронирането на княз
Александър
I Батенберг -1 886 г.
в с. Градец, Сливенски окръг. Участвува в Руско-турската война от 1877-1878 г. Завършва Академията на генералния щаб в Русия -1884 г. Участвува в Съединението на България - 1885 г.
Един от инициаторите за детронирането на княз
Александър
I Батенберг -1 886 г.
След 11 г. емигрантство се завръща от Русия. 1904-1907 г. - началник на армията. 1907-1912 г.
към текста >>
Министър на правосъдието в правителството на
Александър
Цанков, но се оттегля поради разногласия във вътрешната политика.
- завършва право в Женева. 1912-1918 г. - офицер във войните. 1923 г. - участник в преврата на 9 юни 1923 г.
Министър на правосъдието в правителството на
Александър
Цанков, но се оттегля поради разногласия във вътрешната политика.
19271934 г. - депутат. 1931 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. 421. Георги Петров - роден през 1886 г.
към текста >>
Избиванията са ръководени от
Александър
Цанков.
- министър на съобщенията и железниците. 1941-1944 г. - противник на Отечествения фронт. Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945г. 435. Хиляди са жертвите сред земеделците и комунистите през Деветоюнския преврат и при Септемврийското въстание през 1923 г.
Избиванията са ръководени от
Александър
Цанков.
Тук се посичат 23 000 българи. Аз заварих десетки хора, чиито бащи бяха убити и те бяха отгледани в нищета. После комунистите, когато дойдоха на власт след 9 септември 1944 г., направиха своето Възмездие и бяха избити също хиляди българи. Изобщо, българите се избиват взаимно, за да ги няма на тоя свят. Целта е да изчезне този народ от лицето на земята.
към текста >>
-
първи
подпредседател на 25-ото ОНС.
1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г.
-
първи
подпредседател на 25-ото ОНС.
1942-1943 г. -министър на търговията, промишлеността. 513. Цар Борис е имал няколко незаконородени деца. Аз лично като лекар от «Бърза помощ» бях изпратен да прегледам една девойка на 18 години, която още с влизането ми се похвали, че майка й е незаконородена дъщеря на цар Борис. Аз стоях като втрещен.
към текста >>
Александър
Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража.
до 1938 г. и подготвя анексията й към Германия. 1939-1944 г. - посланик на Германия в Турция. 540. На 16 септември 1915 г.
Александър
Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража.
На 28 октомври 1915 г. е осъден по настояване на Фердинанд на доживотен строг тъмничен затвор. На 25 септември 1918 г. излиза от затвора. На 25 септември 1918 г.
към текста >>
- министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на
Александър
Стамболийски.
1919-1921 г. - окръжен управител в Шумен. 1921-1923 г. - директор Трудова повинност. 1923 г.
- министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на
Александър
Стамболийски.
След 9 юни 1923 г. е хванат и осъден. 1924 г. - бяга от затвора, емигрира в Сърбия. 1933 г.
към текста >>
Първият
е принц Кирил - рожден брат на цар Борис.
Виж «Изгревът», том VII, стр. 117-119. 632. На 28 август 1943 г. цар Борис умира. Назначени са трима регенти за малолетния Симеон II на 9 септември 1943 г.
Първият
е принц Кирил - рожден брат на цар Борис.
Вторият е Филов и третият - генерал Михов. Те са избрани от депутатите на 25-ото ОНС при явно гласуване чрез подпис. На 18 октомври 1943 г. регентите Принц Кирил и Филов са извикани в Берлин за среща с Хитлер. Хитлер е говорил, че ще се бие, докато «изтече кръвта на руската мечка».
към текста >>
83.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Това е
първият
сполучлив опит.
Борбата е в Невидимия свят, но тя преминава и във властта, тя се проектира в тях. Учителят споменава, че днешните управници са най-големите врагове на този народ. А защо? Защото силите на тъмнината работят в тях и освен това са облечени във власт да изпълняват заповедите на тъмнината, която разрушава този народ. 153. По време на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., а това е точно 6 месеца след този разговор, то западните сили - Франция, Англия - с подписания договор и връщане на областта Судет, населена с немци, правят опит да се коригират от договора във Версай от 1919 г.
Това е
първият
сполучлив опит.
Но после всичко се проваля и събитията тръгват по друг път, напълно неочакван за всички. 154. През месец януари 1939 г. цар Борис заминава за Италия на сватбата на сестрата на царица Йоана и след два месеца се завръща в София - на 30 февруари 1939 г. Това е дълго отсъствие в Италия и затова Лулчев се обръща към него, че е станал «синьор» - на италиански това означава «господин». 155. Книжката «Големият брат» е издадена през 1939 г.
към текста >>
Тя е съставена от откъси от Словото на Учителя, отпечатвани като
първи
статии на сп.
Тази книжка съдържа пророчествата за 1939 г. от Учителя, като се сбъдва всичко. Но цар Борис изобщо не я е чел, понеже не може да чете и възприема Словото на Учителя. Това е признание на царя пред Лулчев, който от своя страна няколко пъти го споделя със стенографката Елена Андреева и то е описано в «Изгревът», том IX. Книгата «Живот за Цялото» е преведена на френски от белгийката Маркова, оженена за българин и живяла десетилетия в България, със заглавие «La Vie pour tous>.
Тя е съставена от откъси от Словото на Учителя, отпечатвани като
първи
статии на сп.
«Житно зърно», които са подредени от Георги Радев, така, както е съставил «Учителят говори». Той също участвува в превода на книгата на френски. Вж. «Изгревът», том XVIII, стр. 807 и 811. 156. Бабалъкът е тъстът, баща на жена му царица Йоана.
към текста >>
крал
Александър
.
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-Йосиф. А Чехословакия бива разцепена още на Мюнхенската конференция на 28-29 септември 1938 г., когато се отнема Судетската област, а след 2 дни Словакия се обявява за автономна държава. Този разговор е на 8 март 1939 г., а след 7 дни - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия. 159. Цар Борис установява, че онези посланици и пълномощни министри, които се изпращат на Запад, са «боклук хора» и излагат страната и народа и царя, които представляват. 160. Павел Карагеоргиевич - братовчед на убития през 1934 г.
крал
Александър
.
Принц, регент на Югославия - 1934-1941 г. На 28 февруари 1939 г., връщайки се от Италия, цар Борис III се среща с Павел за разговори. По родство те са далечни братовчеди чрез майка му - кралицата-майка Мария, която е дъщеря на румънската кралица Мария, която е внучка на кралица Виктория Английска и на принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който е брат на дядото на цар Фердинанд. Последното държавно посещение на цар Борис III в Югославия е през 1934 г. при цар Александър, който е убит през същата година.
към текста >>
при цар
Александър
, който е убит през същата година.
крал Александър. Принц, регент на Югославия - 1934-1941 г. На 28 февруари 1939 г., връщайки се от Италия, цар Борис III се среща с Павел за разговори. По родство те са далечни братовчеди чрез майка му - кралицата-майка Мария, която е дъщеря на румънската кралица Мария, която е внучка на кралица Виктория Английска и на принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който е брат на дядото на цар Фердинанд. Последното държавно посещение на цар Борис III в Югославия е през 1934 г.
при цар
Александър
, който е убит през същата година.
А този Балкански пакт е сключен в началото на 1934 г. между Турция, Гърция, Румъния, Югославия и е насочен срещу България. Княз Павел информирал цар Борис за разискванията на последната сесия на този пакт в Синая, Румъния. Княз Павел е женен за гъркиня по династия, на име Олга. Тя била млада, красива и амбициозна жена, която е искала да замести царицата-майка и се намесвала в политиката му.
към текста >>
Козелът е Гърция на
Александър
Македонски.
след Христа чрез декрета на Юстиниан I, византийски император (527-565 г.). 179.3) Вж. Данаил, гл. 8, ст. 21-22. Данаил има видения и вижда козел (ярец) с един рог, който се счупва и излизат 4 рога.
Козелът е Гърция на
Александър
Македонски.
Тя се разпада на 4 царства: Египет, Сирия, Трако-Македония (Гърция) и Рим. (Вж. илюстрациите на стр. 925-927, сканирани от книгата: Библейски четения по настоящата истина. Издание на Международното трактатно дружество, Хамбург, 1901. Печатница на Б. Н.
към текста >>
След абдикацията на княз
Александър
I Батенберг българската делегация търси княз за българския престол.
Чехословакия е окупирана от Германия. 182. Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Баща му - принц Август Сакс-Кобург-Гота, е от виден германски владетелски род, австрийски генерал. Майка му - княгиня Клементина, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански.
След абдикацията на княз
Александър
I Батенберг българската делегация търси княз за българския престол.
Намират в едно кабаре с певици Фердинанд, който по това време е поручик в австро-унгарската армия. Той се съгласява и така се изпълнява пророчеството на майка му, че синът й ще бъде много важен цар и ще играе много голяма роля и ще бъде при нозете на най-великия Цар на Царете в света. И това пророчество се сбъдва. През юни - на 25 юни 1887 г. Ш-то Велико народно събрание го одобрява за княз.
към текста >>
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за
първи
път се поставя въпросът за връщането на Добруджа.
На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин.
На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за
първи
път се поставя въпросът за връщането на Добруджа.
На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция. През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР.
към текста >>
Александър
Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199.
При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св. Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици. На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника «Св.
Александър
Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199.
Непрекъснато Фердинанд настоява да се върне в България. Но синът му Борис не го иска. И всички не го искат. Искат го онези, които искат да се възбудят в България безредици от идеите на Фердинанд. Затова решават да му дадат някоя задача, за да я свърши и по този начин да го заангажират, за да не стои празен. 200.
към текста >>
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на
Александър
Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец.
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на
Александър
Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218.
към текста >>
Министър на външните работи в правителствата на
Александър
Цанков от 1923 г.
е военен учител на княз Борис. От 1918 г. до 1922 г. е адютант на цар Борис. Калфов е един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г.
Министър на външните работи в правителствата на
Александър
Цанков от 1923 г.
до 1926 г. Секретар на Демократическия сговор. 1923-1934 г. - народен представител в XXI—XXIII ОНС. От 1932 г.
към текста >>
Понеже е поддържал връзки с
Александър
Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г.
От 1941 г. до 1944 г. е председател на 25-ото Обикновено народно събрание. 220. Димитър Генчев - вж. бел. №21.
Понеже е поддържал връзки с
Александър
Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г.
настоява да бъде освободен от двореца. През периода 1935-1938 г. царят го използува за политически задачи. Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е Иван Багрянов. Те са военни, свикнали са на заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221.
към текста >>
Александър
Белев е шеф на Комисарството по еврейските въпроси. 225.
Накрая е уличен в лъжата от всички. 223. Донка Проданова е слугинята на семейството на генерал-адютант Алекси Стоянов. А Надя е дъщерята на Алекси Стоянов и тя е секретарка на канцеларията на цар Борис. За Донка вж. в «Изгревът», том XIX, снимка №45. 224.
Александър
Белев е шеф на Комисарството по еврейските въпроси. 225.
На 8 октомври 1938 г. началник-щабът на армията Йордан Пеев бива убит заедно с придружаващия го началник на Картографския институт майор Стоянов. Убиецът Стоил Киров според някои е бил застрелян също на място, за да се прикрие заговорът. Като причина се смята, че Пеев е установил, че новозакупените от Италия самолети са негодни за бойни действия. И това е станало чрез генерал Луков и принц Кирил.
към текста >>
Според Учителя Дънов това е прероденият Симеон
Първи
, но е закъснял и се ражда много късно.
Но това цар Борис изобщо не приема. То минава покрай ушите му. Той е чужд на всичко това, което му се говори. 286. Златният век на България се определя от присъствието на Всемиро-вия Учител Беинса Дуно между българите и отварянето на Школата на Великото Всемирно Бяло Братство на земята, както и от Неговото Слово, което Той дава за човеците на следващата Шеста раса, които ще имат отворени сетива и центрове на мозъка и с тях ще бъдат във връзка с Невидимия свят. 287. Княз Симеон II се ражда на 16 юни 1937 г.
Според Учителя Дънов това е прероденият Симеон
Първи
, но е закъснял и се ражда много късно.
За него виж «Изгревът», том IV, стр. 91-92, стр. 472-473. Той трябва да върви по духовния път, определен от Словото на Учителя. Но това не става. Бяхме свидетели, че той нямаше никакво отношение към Учителя Дънов и към учението Му, след като се върна в България и през 2001 г.
към текста >>
А това става от Руския Император
Александър
II, руския народ и помощта на Небето, с помощта на Духът Беинса Дуно.
Бяхме свидетели, че той нямаше никакво отношение към Учителя Дънов и към учението Му, след като се върна в България и през 2001 г. стана министър-председател (2001-2005 г.). 288. България е освободена от Белия Цар. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл. 19, стихове 11-16.
А това става от Руския Император
Александър
II, руския народ и помощта на Небето, с помощта на Духът Беинса Дуно.
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски език звучи много по-силно и убедително. България е освободена за мисията на Бялото Братство и неговата Школа. Но цар Борис това не може да приеме, понеже няма развити мозъчни центрове и сетива, за да възприеме тези истини и идеите на Словото на Учителя. Той няма вътрешна изградена духовна инсталация и не може да поеме тази енергия. А и няма крушки електрически, които да светнат в него.
към текста >>
- министър на войната в правителството на
Александър
Стамболийски.
Участвува във войните - 1918 г. Член на БЗНС. 1919-1920 г. - началник на Обществената безопасност. 1923 г.
- министър на войната в правителството на
Александър
Стамболийски.
Арестуван след Деветоюнския преврат и съден. През 1924 г. е амнистиран. 1926 г. - ръководител на БЗНС «Врабча-1», след разцеплението на БЗНС.
към текста >>
За
първите
събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444.
Събранията на общество Бяло Братство във Варна се забраняват от властите след настояване на църковните власти. Учителят Дънов нарежда на Лулчев да направи постъпки пред царя да се разрешат тези събрания. Списъкът на ръководителите на Братството към 1949 г. виж в «Изгревът», том III, стр. 343-345. А за по-предните поколения виж в «Изгревът», том VI, снимки N96 и №7.
За
първите
събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444.
Първите разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627. Следващите разкази виж в «Изгревът», том VI, стр. 724-747. 313. Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел.
към текста >>
Първите
разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627.
Учителят Дънов нарежда на Лулчев да направи постъпки пред царя да се разрешат тези събрания. Списъкът на ръководителите на Братството към 1949 г. виж в «Изгревът», том III, стр. 343-345. А за по-предните поколения виж в «Изгревът», том VI, снимки N96 и №7. За първите събори във Варна виж в «Изгревът», том XI, стр. 370-444.
Първите
разкази са на Юрданка Жекова - виж «Изгревът», том VII, стр. 584-627.
Следващите разкази виж в «Изгревът», том VI, стр. 724-747. 313. Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел. Обикновено царят му е давал снимки и рождените данни и Лулчев е правел своето заключение, което е било много сполучливо, а също и вярно. 314.
към текста >>
И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император
Александър
I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство.
В 1808 г. съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия.
И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император
Александър
I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство.
Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната. Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г.
към текста >>
е преместен в Цариград като
първи
секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г. Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г.
е преместен в Цариград като
първи
секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328.
към текста >>
Янко Пеев се свързва с братовчед си
Александър
Пеев и става шпионин за СССР. 328.
е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов. Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г.
Янко Пеев се свързва с братовчед си
Александър
Пеев и става шпионин за СССР. 328.
Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп. Журналист, директор на вестник «Зора» (1919-1944 г.). Води борба срещу правителството на Александър Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
към текста >>
Води борба срещу правителството на
Александър
Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп. Журналист, директор на вестник «Зора» (1919-1944 г.).
Води борба срещу правителството на
Александър
Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
Стои на националистически, антикомунистически и антисъвет-ски позиции. По времето на войната 1939-1945 г. застава на страната на хитле-ризма. 330. Петко Пенчев - роден през 1882 г. в гр. Варна.
към текста >>
Александър
Малинов - роден през 1867 г.
участвува в сражението срещу турците. Представител е на десницата. След 1906 г. заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България. Убит е в София във връзка с борбата на левицата и десницата. 333.
Александър
Малинов - роден през 1867 г.
в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев. От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия.
към текста >>
първите
10 упражнения, а за прогимназиите - от 11-о до 28-о упражнение.
Паневритмията в общ смисъл се състои от три части: а. «Паневритмия», която има 28 упражнения; б. «Пентаграм»; в. «Слънчеви лъчи». Учителят Дънов съветва за въвеждане на Паневритмията в основните училища до «Евера», т.е.
първите
10 упражнения, а за прогимназиите - от 11-о до 28-о упражнение.
А «Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» са за гимназиите. 347. Появяването на змията в палатката на Лулчев започва от посещението на генерал Недев, който е министър на вътрешните работи от 1938 г. до 1940 г. Учителят Дънов е говорил с Недев, но му е казал постановката на Черната ложа. А защо?
към текста >>
Той е един от главните организатори на детронирането на
Александър
I Батенберг през 1886 г.
Горна Оряховица. След 1878 г. завършва военно училище в София и военна академия в Русия. През Сръбско-българската война от 1885 г. като командир допринася за победата при Сливница.
Той е един от главните организатори на детронирането на
Александър
I Батенберг през 1886 г.
След това емигрира в Русия и служи като офицер в руската армия. Участвува в Рус-ко-японската война от 1904-1905 г. и в Първата световна война от 1914-1918 г., след което се връща в България. Автор на исторически трудове: «История на българското опълчение» и «Освобожде нието на България, 1877-1878 г.» 351. Царица Йоана ненавижда Лулчев.
към текста >>
Един от инициаторите за детронирането на княз
Александър
I Батенберг -1 886 г.
в с. Градец, Сливенски окръг. Участвува в Руско-турската война от 1877-1878 г. Завършва Академията на генералния щаб в Русия -1884 г. Участвува в Съединението на България - 1885 г.
Един от инициаторите за детронирането на княз
Александър
I Батенберг -1 886 г.
След 11 г. емигрантство се завръща от Русия. 1904-1907 г. - началник на армията. 1907-1912 г.
към текста >>
Министър на правосъдието в правителството на
Александър
Цанков, но се оттегля поради разногласия във вътрешната политика.
- завършва право в Женева. 1912-1918 г. - офицер във войните. 1923 г. - участник в преврата на 9 юни 1923 г.
Министър на правосъдието в правителството на
Александър
Цанков, но се оттегля поради разногласия във вътрешната политика.
19271934 г. - депутат. 1931 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. 421. Георги Петров - роден през 1886 г.
към текста >>
Избиванията са ръководени от
Александър
Цанков.
- министър на съобщенията и железниците. 1941-1944 г. - противник на Отечествения фронт. Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945г. 435. Хиляди са жертвите сред земеделците и комунистите през Деветоюнския преврат и при Септемврийското въстание през 1923 г.
Избиванията са ръководени от
Александър
Цанков.
Тук се посичат 23 000 българи. Аз заварих десетки хора, чиито бащи бяха убити и те бяха отгледани в нищета. После комунистите, когато дойдоха на власт след 9 септември 1944 г., направиха своето Възмездие и бяха избити също хиляди българи. Изобщо, българите се избиват взаимно, за да ги няма на тоя свят. Целта е да изчезне този народ от лицето на земята.
към текста >>
-
първи
подпредседател на 25-ото ОНС.
1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г.
-
първи
подпредседател на 25-ото ОНС.
1942-1943 г. -министър на търговията, промишлеността. 513. Цар Борис е имал няколко незаконородени деца. Аз лично като лекар от «Бърза помощ» бях изпратен да прегледам една девойка на 18 години, която още с влизането ми се похвали, че майка й е незаконородена дъщеря на цар Борис. Аз стоях като втрещен.
към текста >>
Александър
Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража.
до 1938 г. и подготвя анексията й към Германия. 1939-1944 г. - посланик на Германия в Турция. 540. На 16 септември 1915 г.
Александър
Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража.
На 28 октомври 1915 г. е осъден по настояване на Фердинанд на доживотен строг тъмничен затвор. На 25 септември 1918 г. излиза от затвора. На 25 септември 1918 г.
към текста >>
- министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на
Александър
Стамболийски.
1919-1921 г. - окръжен управител в Шумен. 1921-1923 г. - директор Трудова повинност. 1923 г.
- министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на
Александър
Стамболийски.
След 9 юни 1923 г. е хванат и осъден. 1924 г. - бяга от затвора, емигрира в Сърбия. 1933 г.
към текста >>
Първият
е принц Кирил - рожден брат на цар Борис.
Виж «Изгревът», том VII, стр. 117-119. 632. На 28 август 1943 г. цар Борис умира. Назначени са трима регенти за малолетния Симеон II на 9 септември 1943 г.
Първият
е принц Кирил - рожден брат на цар Борис.
Вторият е Филов и третият - генерал Михов. Те са избрани от депутатите на 25-ото ОНС при явно гласуване чрез подпис. На 18 октомври 1943 г. регентите Принц Кирил и Филов са извикани в Берлин за среща с Хитлер. Хитлер е говорил, че ще се бие, докато «изтече кръвта на руската мечка».
към текста >>
84.
Светозар Няголов
,
I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа
,
ТОМ 21
Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на
първия
, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам
първия
и втория.
„Граф Игнатиев” и „Раковска”. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. „Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго”, си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на
първия
, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам
първия
и втория.
Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.” Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава го в дома му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: „Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.” Скоро неговата будна интуиция му подсказва, че е измамен и да се върне при този велик дух, който има големи знания.
към текста >>
Среща се с
Александър
Стамболийски, Райчо Даскалов.
Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед. Лулчев работи в инженерната работилница.
Среща се с
Александър
Стамболийски, Райчо Даскалов.
Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Стр.
към текста >>
15/1036 Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага
Александър
Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза.
Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Стр.
15/1036 Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага
Александър
Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза.
Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?
към текста >>
85.
25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.IV.1924г.)
,
,
ТОМ 21
Първите
избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство.
Но когато се мина към дела - дисхармонията между думите и тях стана още по-очебиюща и част от партиите се дръпнаха настрана. Радикалите се разделиха. И не е мъчно да се предвиди какво ще стане по-нататък. Който управлява, той се хаби. Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим.
Първите
избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство.
И тогава пред него ще се изправи кръстопътят - да си върви или да мине в открито насилие - диктатурата. Обаче с насилие и бруталности нищо трайно се не постига - това нека се помни от всички. * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски и той е убит. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев).
към текста >>
е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на
Александър
Стамболийски и той е убит.
Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим. Първите избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство. И тогава пред него ще се изправи кръстопътят - да си върви или да мине в открито насилие - диктатурата. Обаче с насилие и бруталности нищо трайно се не постига - това нека се помни от всички. * На 9 юни 1923 г.
е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на
Александър
Стамболийски и той е убит.
(бел, на съставителя Вергилий Кръстев). † На 22 ÷ 23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти и земеделци, и потушено и окървавено (бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
към текста >>
86.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Защото тя започна да мисли само за себе си, за
Александър
Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си.
Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква.
Защото тя започна да мисли само за себе си, за
Александър
Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си.
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители.
към текста >>
Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в
първите
редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата.
Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в
първите
редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване.
към текста >>
87.
45 И ДРУЖБАШИТЕ‡ - НЕЛЕГАЛНИ (бр. 17, 19.V.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
† На 22 ÷ 23 септември 1923 г, е Септемврийското въстание, потушено с кръв от превратаджиите начело с
Александър
Цанков.
Благи бъдете, защото сте человеци и българи - не забравяйте това. Ако други забравят това - вий не се приравнявайте с тях. Защото и за вас не ще е добре, и за отечеството - лошо. Ратничка * Рачо Петров е министър-председател от 1901 г. до 1906 г.
† На 22 ÷ 23 септември 1923 г, е Септемврийското въстание, потушено с кръв от превратаджиите начело с
Александър
Цанков.
‡ Дружбашите са земеделците, понеже тяхната организационна първична клетка е „дружбата” по селата, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
‡ Дружбашите са земеделците, понеже тяхната организационна
първична
клетка е „дружбата” по селата, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Ако други забравят това - вий не се приравнявайте с тях. Защото и за вас не ще е добре, и за отечеството - лошо. Ратничка * Рачо Петров е министър-председател от 1901 г. до 1906 г. † На 22 ÷ 23 септември 1923 г, е Септемврийското въстание, потушено с кръв от превратаджиите начело с Александър Цанков.
‡ Дружбашите са земеделците, понеже тяхната организационна
първична
клетка е „дружбата” по селата, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
88.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
За основа на своето учение той поставя Любовта -
първия
плод на Духа, както и Словото - първата проява на Любовта в материалния свят.
Организира тъй наречените Верига и събори на Бялото Братство. На събора през 1912 г., състоял се във Велико Търново, на 15 август сутринта в него се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител. При завръщане от една екскурзия от връх Мусала на 14.VІІ.1922 г. в Чамкория в него се вселява и Господният Дух на Силите и той става Космичен Учител - носител на мировата любов и космичната обич. На 24.ІІ.1922 г., петък, с беседите си „Двата пътя” от Младежкия окултен клас, държана от 18.30 до 19.00 ч., и „Трите живота” от Общия окултен клас, държана от 19.00 до 21,00 ч., Учителят Петър Дънов за пръв път открива школа на Бялото Братство на Земята, в която изнася повече от 7500 лекции и беседи.
За основа на своето учение той поставя Любовта -
първия
плод на Духа, както и Словото - първата проява на Любовта в материалния свят.
Любовта говори с всички същества, дори и с най-малките буболечки, и навсякъде носи живот. Мъдростта, която съвременните учени хора са поставили за основа на живота си, е принцип само за великите учители, които я познават и разбират. Мъдростта прекарва обикновените хора през големи страдания и материални противоречия, защото те не са узрели още за нея. Хората и по негативен начин дори ще намерят и приемат методите на Любовта, които единствено могат да оправят света. През пролетта на 1879 г.
към текста >>
Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия
Александър
Цанков, са против него.
На другия ден- 16.X.1940 г., Германия предлага на България незабавно да се включи в Тристранния пакт. Този въпрос върви много мудно и германците изпращат нов посланик - Бекерле, който на 12.ХІІ.1940 г, отива три пъти при Филов с настоятелно искане-правителството да изпълни задълженията си към Оста, т. е. България да влезе в Тристранния пакт. Пак под силния натиск на Германия, Филов внася на 24.ХІІ.1940 г. Закона за защита на държавата (ЗЗД) пред XXV Обикновено народно събрание.
Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия
Александър
Цанков, са против него.
Законът за защита на държавата нарушава чл. 57 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани са равни пред законите. Срещу ЗЗД се обявяват Писателският съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов. Народът разбира, че правителството действа под силния натиск на германците. Евреите загубват всякакво доверие към Филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис.
към текста >>
се създава омразната КЕВ - Комисия по еврейските въпроси, начело с
Александър
Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски.
Изготвят подробен план за изтегляне на всички евреи дори и от неутралните Испания и Португалия и незавзетата Англия, В плана влизат евреите от Унгария, Румъния и България, Квотата на България е 48 000 евреи от страната и 8500 от София. Никой от евреите не подозира за страшната съдба, която им подготвят германците. Според ЗЗД при прилагане на специалния данък върху имуществото на евреите масово се стига до пълното му конфискуване. Хитлер, чиито готвачи бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области. През август 1942 г.
се създава омразната КЕВ - Комисия по еврейските въпроси, начело с
Александър
Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски.
Той лично отива в Берлин, за да получи нареждания в борбата срещу евреите. След завръщането си в София създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радиоапаратите и телефоните им са конфискувани, много магазини, собственост на евреи, са затворени, а мъжете от 25 до 45-годишна възраст - мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконовски мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди.
към текста >>
Това е Голяма Богородица, Която е ангелът на завета Господен Елохил -
първият
представител на българския народ в Божествения свят.
Лулчев иска да помогне на царя и нарежда да му дадат сурово яйце, за да го сложи на корема на царя и да отнеме отровите, събрани в него. Оказва се, че в този момент няма яйце в целия дворец. Борис си заминава на 28.VIII.1943 г., събота. Два дена преди това той предсказва деня и часа на своето заминаване. Денят на заминаването е събота - ден на българите и тяхната карма.
Това е Голяма Богородица, Която е ангелът на завета Господен Елохил -
първият
представител на българския народ в Божествения свят.
Цар Борис е свързан пряко с този благ дух и с негова помощ опазва България от всички политически катаклизми.*** След заминаването на Борис Учителят каза: „Сега Борис отиде да даде отчет пред Бога за живота на българите. Молете се да даде добър доклад за България, за да може тя в бъдеще да разреши правилно задачите си.” В беседата на 1.ІX.1943 г., сряда, в Общия окултен клас, Учителят казва: „Сега Борис е тук, в салона, и ми каза, че никога вече няма да пожелае да стане цар на която и да е държава и да носи всичките кармични тежести на един народ.”**** Понеже Борис не изпълни съвета на Учителя да обяви пълен неутралитет на България през 1941 г., той трябваше да си замине от този свят на 28.VIII.1943 г. от ръката на тези, от които той най- много се плашеше, че ще променят живота и облика на България. Той отлично знаеше бъдещето на страната. След заминаването и погребението на Борис целият народ плачеше, особено евреите, защото загубихме един голям свой приятел и силен дух, който опази България от войната при най- трудните военни ситуации, а след това тя изпада в безнадеждно положение.
към текста >>
89.
6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Когато
първите
противоеврейски мерки бяха оповестени в 1942 г., Цион направи едно чудновато изявление: той каза, че бил получил откровение от Господа, с предупреждение срещу всякакъв вид преследвания, което той трябвало да предаде на българските водачи.
Равинът Даниел Цион беше един от най-оспорваните водачи на израелитската община, обаче това, което той имаше да каже тази сутрин, порази събраното мнозинство. Дейността на Цион в защита на неговите застрашени съверници беше взела от предишната есен насам най-странната форма, която човек можеше да очаква от един равин. Толкова странна, че синагогската община се отрече от него и го освободи от длъжност. Дълбоко уважаван като равин, Даниел Цион се интересуваше от мистицизъм и сравнителна теология, което го беше поставило във връзка с представители на други религии, включително източноправославната църква и Дъновата секта. Той даже беше обвинен, че бил прегърнал дъновисткото учение.
Когато
първите
противоеврейски мерки бяха оповестени в 1942 г., Цион направи едно чудновато изявление: той каза, че бил получил откровение от Господа, с предупреждение срещу всякакъв вид преследвания, което той трябвало да предаде на българските водачи.
Цион напечата „Господното откровение” в много екземпляри и ги раздаде с пълна сериозност на официални лица, които познаваше, като финансовия министър Божилов, директора на полицията и митрополит Стефан. Той приготви едно копие за цар Борис, прибави едно лично писмо към него и го занесе на Павел Груев. Други две копия от „Откровението” и писмото бяха дадени на личния свещеник на царя. Даже и ако смятаха този начин за връзка с Господа твърде чудноват, всички получатели приеха добрия равин с учтивост, подходяща за неговия сан и престиж. Митрополит Стефан го увери, че той смята тези думи като идващи наистина от Господа.
към текста >>
Александър
Невски”, но той покани посетителите да влязат и ги изслуша внимателно.
Според неговото мнение заплануваната еврейска демонстрация трябваше да се състои. Избързвайки до затворената централна Синагога, Цион утеши събраните там евреи и след това ги поведе към Синагогата в Ючбунар, на ул. „Клементина”, където той и софийският главен равин Ашер Хананел говориха на тълпата. После, докато се правеха приготовления за манифестацията, двамата равини, придружени от малка група еврейски първенци, се запътиха към жилището на митрополит Стефан. Владиката вече напускаше дома си за празненствата на площад „Св.
Александър
Невски”, но той покани посетителите да влязат и ги изслуша внимателно.
След това, изпълнен с възмущение, той ги помоли да чакат в къщата, докато отиде до двореца, само на няколко улици от Светия Синод. Царят отсъствуваше, но владиката видя началника на кабинета му Груев и поиска от него да посъветва цар Борис да отмени веднага заповедите. Митрополитът написа и едно писмо, предупреждавайки царя да не преследва евреите, „за да не бъде преследван самият той”, както е казано в Светото писание. Груев обеща на него да даде писмото. Стефан се върна у дома си, разказа на еврейската делегация за разговора си с Груев и ги увери, че през време на срещата си с царя през април, Борис беше оставил у посетилите го в присъствието на Филов владици впечатлението, че няма да депортира евреите.
към текста >>
90.
I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
е заседавал
първият
Държавен съд въз основа на чл.
I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД Бележки на съставителя Вергилий Кръстев А. Исторически справки за Държавния съд 1. През 1903 г.
е заседавал
първият
Държавен съд въз основа на чл.
155 от Търновската конституция, с което е трябвало да съди бивши министри, изобличени в измяна, предателство и лично облагодетелствуване. Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите. 2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г.
към текста >>
са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят
Александър
Стамболийски.
Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа. На 31 март 1923 г.
са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят
Александър
Стамболийски.
На следната година - 1924, управляващият „Сговор” на Александър Цанков обявява амнистия. И така от трите Държавни съда не е осъден никой. Б. Народният съд 1. В първата програма на „Отечествения фронт”, съставена от Георги Димитров, който е в Москва, и прочетена по радио „Христо Ботев” на 17 юли 1942 г, се говори за наказание на „фашистките главорези”. 2. В края на м.
към текста >>
На следната година - 1924, управляващият „Сговор” на
Александър
Цанков обявява амнистия.
След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа. На 31 март 1923 г. са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят Александър Стамболийски.
На следната година - 1924, управляващият „Сговор” на
Александър
Цанков обявява амнистия.
И така от трите Държавни съда не е осъден никой. Б. Народният съд 1. В първата програма на „Отечествения фронт”, съставена от Георги Димитров, който е в Москва, и прочетена по радио „Христо Ботев” на 17 юли 1942 г, се говори за наказание на „фашистките главорези”. 2. В края на м. август 1944 г.
към текста >>
91.
VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
В името на българския народ
Първият
тринадесеточленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите: регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV Обикновено Народно събрание, състоящ се от: Председател: Богдан Саздов Шулев Членове: Стефан Василев Манов Давид Николов Гечев Йордан Иванов Шумков Рада Тодорова Мишо Димитров Мишев Серги Георгиев Златанов Вера Начева Иванова Райна Тодорова Петкова Емануил Елисеев Манов Димитър Митов Тонев Васил Христов Гурбов Тодор Милев Божилов, при секретаря Никола Кръстев и в присъствието на главния народен обвинител Георги Петров и народните обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов и стенографите: Тодор Ангелов, Георги Клисаров, Георги Ботев, Георги Тръпчев, Христо Георгиев, Захари Захариев, Любомир Тодоров, Веселин Йонков, по наказателното си дело № 1/1944 г., след като извърши на 20 декември 1944 година до днес съдебното дирене, свободно по разум и съвест, на основание чл.
VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г. (Архив на МВР - София) Присъда София, 1 февруари 1945 г.
В името на българския народ
Първият
тринадесеточленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите: регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV Обикновено Народно събрание, състоящ се от: Председател: Богдан Саздов Шулев Членове: Стефан Василев Манов Давид Николов Гечев Йордан Иванов Шумков Рада Тодорова Мишо Димитров Мишев Серги Георгиев Златанов Вера Начева Иванова Райна Тодорова Петкова Емануил Елисеев Манов Димитър Митов Тонев Васил Христов Гурбов Тодор Милев Божилов, при секретаря Никола Кръстев и в присъствието на главния народен обвинител Георги Петров и народните обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов и стенографите: Тодор Ангелов, Георги Клисаров, Георги Ботев, Георги Тръпчев, Христо Георгиев, Захари Захариев, Любомир Тодоров, Веселин Йонков, по наказателното си дело № 1/1944 г., след като извърши на 20 декември 1944 година до днес съдебното дирене, свободно по разум и съвест, на основание чл.
10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, Присъди: I. Признава подсъдимите: принц Кирил Преславски Сакс-Кобург Готски от гр. София, 49 - годишен; Богдан Димитров Филов от гр. Стара Загора, 62-годишен; Никола Михов, генерал о. з. от гр.
към текста >>
Лом, 54-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 13 юни до 2 септември същата година; д-р
Александър
Димитров Станишев от гр.
до1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; д-р Иван Бешков Дунов от с. Долни Дъбник, Плевенско, 49-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; Първан Драганов Първанов от гр.
Лом, 54-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 13 юни до 2 септември същата година; д-р
Александър
Димитров Станишев от гр.
Кукуш, 58-годишен, бивш министър на вътрешните работи и народното здраве от 1 юни до 2 септември 1944 г.; д-р Александър Цанов Сталийски от гр. Видин, 51-годишен, бивш министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г. и Борис Борисов Колчев от гр. Ямбол, 51-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 юни до 2 септември 1944 г., за виновни, че в горните си качества през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.
към текста >>
Кукуш, 58-годишен, бивш министър на вътрешните работи и народното здраве от 1 юни до 2 септември 1944 г.; д-р
Александър
Цанов Сталийски от гр.
и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; д-р Иван Бешков Дунов от с. Долни Дъбник, Плевенско, 49-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; Първан Драганов Първанов от гр. Лом, 54-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 13 юни до 2 септември същата година; д-р Александър Димитров Станишев от гр.
Кукуш, 58-годишен, бивш министър на вътрешните работи и народното здраве от 1 юни до 2 септември 1944 г.; д-р
Александър
Цанов Сталийски от гр.
Видин, 51-годишен, бивш министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г. и Борис Борисов Колчев от гр. Ямбол, 51-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 юни до 2 септември 1944 г., за виновни, че в горните си качества през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. са извършили следните престъпни деяния: 1) Изложили са сигурността на държавата и са поставили народните интереси в опасност, като са сключили международни договори с воюващи държави и обявили война и водили такава; 2) Заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отегчавайки с това международното положение на България; 3) Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане; 4) Изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействували, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски; 5) Заповядали, поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи и изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 г.
към текста >>
от правителствата външна и вътрешна политика и 6) Заповядали гоненето срещу евреите, а за Иван Багрянов, Първан Драганов Първанов, д-р
Александър
Станишев, д-р
Александър
Цанов Сталийски и Борис Борисов Колчев - без п, 6; вследствие на което и въз основа на Наредбата-закон от 6 октомври 1944 г, за съдене от Народен съд виновниците и пр.
Видин, 51-годишен, бивш министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г. и Борис Борисов Колчев от гр. Ямбол, 51-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 юни до 2 септември 1944 г., за виновни, че в горните си качества през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. са извършили следните престъпни деяния: 1) Изложили са сигурността на държавата и са поставили народните интереси в опасност, като са сключили международни договори с воюващи държави и обявили война и водили такава; 2) Заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отегчавайки с това международното положение на България; 3) Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане; 4) Изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействували, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски; 5) Заповядали, поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи и изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 г.
от правителствата външна и вътрешна политика и 6) Заповядали гоненето срещу евреите, а за Иван Багрянов, Първан Драганов Първанов, д-р
Александър
Станишев, д-р
Александър
Цанов Сталийски и Борис Борисов Колчев - без п, 6; вследствие на което и въз основа на Наредбата-закон от 6 октомври 1944 г, за съдене от Народен съд виновниците и пр.
- чл. 2, точка 1, 2, 3, 6, 7 и 10 за всички, а за Иван Иванов Багрянов, Първан Драганов, д-р Александър Станишев, д-р Александър Сталийски и Борис Колчев без п. 10 от с. з. и чл. 4 с. з.
към текста >>
2, точка 1, 2, 3, 6, 7 и 10 за всички, а за Иван Иванов Багрянов, Първан Драганов, д-р
Александър
Станишев, д-р
Александър
Сталийски и Борис Колчев без п.
Ямбол, 51-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 юни до 2 септември 1944 г., за виновни, че в горните си качества през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. са извършили следните престъпни деяния: 1) Изложили са сигурността на държавата и са поставили народните интереси в опасност, като са сключили международни договори с воюващи държави и обявили война и водили такава; 2) Заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отегчавайки с това международното положение на България; 3) Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане; 4) Изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействували, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски; 5) Заповядали, поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи и изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна и вътрешна политика и 6) Заповядали гоненето срещу евреите, а за Иван Багрянов, Първан Драганов Първанов, д-р Александър Станишев, д-р Александър Цанов Сталийски и Борис Борисов Колчев - без п, 6; вследствие на което и въз основа на Наредбата-закон от 6 октомври 1944 г, за съдене от Народен съд виновниците и пр. - чл.
2, точка 1, 2, 3, 6, 7 и 10 за всички, а за Иван Иванов Багрянов, Първан Драганов, д-р
Александър
Станишев, д-р
Александър
Сталийски и Борис Колчев без п.
10 от с. з. и чл. 4 с. з. ги осъжда на смърт, както и да заплатят в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева глоба, като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот с лишение от правата по чл. 30 от Наказателния закон. II.
към текста >>
за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда:
първите
двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното съкровище и в полза на същото съкровище присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното съкровище по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот.
Признава подсъдимите: проф. Михаил Петров Арнаудов от гр. Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с. Габарево, Казанлъшка околия, 52- годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 юни до 2 септември 1944 г.
за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда:
първите
двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното съкровище и в полза на същото съкровище присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното съкровище по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот.
С лишени от правата по чл. 30 от НЗ за първите двама завинаги, а за вторите двама по за 20 (двадесет) години откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. ІІІ. Признава подсъдимите: Йордан Атанасов [Анастасов? ] Севов от гр. Търговище, 53- годишен; Любомир Христов Лулчев от гр.
към текста >>
30 от НЗ за
първите
двама завинаги, а за вторите двама по за 20 (двадесет) години откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. ІІІ.
Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с. Габарево, Казанлъшка околия, 52- годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 юни до 2 септември 1944 г. за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда: първите двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното съкровище и в полза на същото съкровище присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното съкровище по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот. С лишени от правата по чл.
30 от НЗ за
първите
двама завинаги, а за вторите двама по за 20 (двадесет) години откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. ІІІ.
Признава подсъдимите: Йордан Атанасов [Анастасов? ] Севов от гр. Търговище, 53- годишен; Любомир Христов Лулчев от гр. Кнежа, 53-годишен; Светослав Константинов Помянов от гр. София, 57-годишен; д-р Георги Димитров Ханджиев от гр.
към текста >>
4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева,
първите
осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл.
София, 34-годишен и Станислав Александров Балан от гр. София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г,; със своите действия, писания, разговори, съвети са допринесли дейно и съществено за излагане сигурността на държавата и да бъдат сключени международни договори с воюващи държави, да бъде нарушаван обявеният неутралитет към СССР, да бъде обявена война на Англия и Съединените американски щати, да бъдат изпращани войски в Югославия и Гърция, да бъдат извършвани убийства и да бъдат гонени евреите и въобще да се води прогерманска политика, поради което и на основание чл. 2, п. 10 и чл.
4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева,
първите
осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл.
30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр.
към текста >>
Светлен, Поповска околия, 43-годишен,
първият
- министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр.
4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл. 30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с.
Светлен, Поповска околия, 43-годишен,
първият
- министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр.
Дряново, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр. Перущица, 51-годишен, бивш министър без портфейл; Атанас Димитров Буров от гр. Г. Оряховица, бивш министър без портфейл; д-р Александър Ангелов Гиргинов от гр. София, 65- годишен, бивш министър на финансите и управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда; Борис Павлов Павлов от гр. Видин, 50-годишен, бивш министър на правосъдието и управляващ Министерството на просветата; Христо Георгиев Попов от гр.
към текста >>
Оряховица, бивш министър без портфейл; д-р
Александър
Ангелов Гиргинов от гр.
IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр. Дряново, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр. Перущица, 51-годишен, бивш министър без портфейл; Атанас Димитров Буров от гр. Г.
Оряховица, бивш министър без портфейл; д-р
Александър
Ангелов Гиргинов от гр.
София, 65- годишен, бивш министър на финансите и управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда; Борис Павлов Павлов от гр. Видин, 50-годишен, бивш министър на правосъдието и управляващ Министерството на просветата; Христо Георгиев Попов от гр. Варна, 56-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти, Стефан Иванов Даскалов от Бяла Черква, Великотърновско, 64-годишен, бивш министър на благоустройството, [за виновни, че] като министри от кабинета на К. Муравиев от 2 септември до 8 септември 1944 г., са бездействували и продължили войната между България и Англия и Съединените американски щати, продължили са членуването на България в Тристранния и антикомунистическия пактове и нарушаването на неутралитета спрямо СССР и не са изпълнили служебното си задължение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки за предпазване народа и държавата от материално увреждане, поради което и на основание чл. 2 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., п. п.
към текста >>
1, 2 и 3 - осъжда
първите
двама да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, с лишение правата по чл.
София, 65- годишен, бивш министър на финансите и управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда; Борис Павлов Павлов от гр. Видин, 50-годишен, бивш министър на правосъдието и управляващ Министерството на просветата; Христо Георгиев Попов от гр. Варна, 56-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти, Стефан Иванов Даскалов от Бяла Черква, Великотърновско, 64-годишен, бивш министър на благоустройството, [за виновни, че] като министри от кабинета на К. Муравиев от 2 септември до 8 септември 1944 г., са бездействували и продължили войната между България и Англия и Съединените американски щати, продължили са членуването на България в Тристранния и антикомунистическия пактове и нарушаването на неутралитета спрямо СССР и не са изпълнили служебното си задължение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки за предпазване народа и държавата от материално увреждане, поради което и на основание чл. 2 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., п. п.
1, 2 и 3 - осъжда
първите
двама да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, с лишение правата по чл.
30 от Наказателния закон завинаги; вторите трима - да изтърпят по една година строг тъмничен затвор, с лишения от права по чл. 30 от Наказателния закон за две години; а останалите четирима във връзка с чл. 61 от Наказателния закон да изтърпят по една година тъмничен затвор, с лишение от права по чл. 30 от Наказателния закон по една година, откак присъдата може да бъде турена в изпълнение, като изпълняването на наказанието отлага съгласно чл. 1 от Закона за условното осъждане.
към текста >>
Присъжда в полза на държавното съкровище на
първите
двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V.
30 от Наказателния закон завинаги; вторите трима - да изтърпят по една година строг тъмничен затвор, с лишения от права по чл. 30 от Наказателния закон за две години; а останалите четирима във връзка с чл. 61 от Наказателния закон да изтърпят по една година тъмничен затвор, с лишение от права по чл. 30 от Наказателния закон по една година, откак присъдата може да бъде турена в изпълнение, като изпълняването на наказанието отлага съгласно чл. 1 от Закона за условното осъждане.
Присъжда в полза на държавното съкровище на
първите
двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V.
Признава починалите подсъдими: Иван Попов, бивш министър на външните работи и изповеданията от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п.
към текста >>
92.
I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*
,
ТОМ 21
До Господина Председателя на
Първи
Върховен Народен съд в гр.
I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г. Входящ № 1762/16.ХII.1944 г.
До Господина Председателя на
Първи
Върховен Народен съд в гр.
София ВЪЗРАЖЕНИЕ От Любомир Христов Лулчев, от София, сега арестант а Централния затвор, по Наказателно дело № 1/1944 г, на Народния съд Господа съдии, В отговор на връчения ми обвинителен акт имам чест да заявя, че не се признавам за виновен в приписуемите ми се деяния в същия и моля да бъда оправдан и освободен от отговорност. В двореца никога не съм служил като чиновник или съветник дворцов и в това си качество да съм прокарвал пред Цар Борис III или регентите прогерманска политика. Вярно е, Цар Борис по своя инициатива ме е викал понякога при себе си и между разговорите ни се е допитвал до мен, като е искал мнението ми по разни обстоятелства - лични и държавни, и които въпроси и съответните отговори и характеристиката съм отбелязал доста подробно в моя дневник, състоящ се от две тетрадки ръкописни, състоящи се от 270 страници и 309 страници, печатани на машина, парафирани от мен, които обхващат годините 1937, 38, 39, 40, 41, 42 и 43, представени към делото, и от които ще се ползвам, и които моля да се имат като неразделна част от настоящия ми отговор. За мое оправдание, както и да се изнесат пред съда разбиранията ми за живота, за управлението, моя живот и действия вън в живота, срещите ми с Царя, моля да ми се допуснат следните доказателства: 1) Ще се ползвам от бележките ми, които съм държал в дневника, състоящ се от две тетрадки от 270 и 309 страници, печатани на машина и парафирани от мен, които моля да се приложат към делото и се имат предвид при разглеждане на делото. В съдебно заседание ще посоча и точните страници, които евентуално интересуват делото.
към текста >>
Александър
Георгиев Периклиев от София, ул.
Полковник о. з. Таджер, София, ул, Ив. Вазов № 23, който ще установи, че по отношение и на евреите от София аз съм правил редица постъпки за тяхното облекчение, освобождаване, осъждал съм ограниченията, които се правят и създават спрямо евреите, и че никога аз не съм прокарвал или имал прогерманска политика и разбирания. Той ще посочи и конкретни помощи, които съм давал. 3. Трифон Кунев от София, Председател на писателския съюз, който ще установи моите политически, обществени и лични разбирания и убеждения като общественик и писател, че те не са били никога прогермански, а напротив, както и моя частен живот. 4.
Александър
Георгиев Периклиев от София, ул.
Момина Скала № 25, член на комунистическата партия, който ще установи, че ме познава добре, че е водил разговори с мен и съм бил винаги славянофил, и че съм поддържал, че спасението на България е в славянското разбирателство и единство, че съм се застъпвал и съм го освободил от арести и пр., че съм действувал за отменението на смъртната присъда на д-р Ал. Пеев и други лица, които той подробно и подлено ще каже при разпита му в съдебно заседание, 5. Дука Паскалев от София, ул. Боянски възход № 68 - Бояна, който ще установи, че още преди обявяването на войната между Германия и Русия аз съм давал съвет на Царя да състави селско-работническо правителство, предал съм му разговора с Царя, че съм се застъпвал за много осъдени комунисти и партизани, било за тяхното освобождаване от концлагерите или от затвора, било за отменение на смъртните им присъди и съм успявал много пъти, че между освободените е бил и регентът Т. Павлов и пр. 6.
към текста >>
Първият
голям състав на Народния съд в град София на днешното си разпределително заседание в състав: Председател: Богдан Шулев Членове: Давид Николов, Йордан Шумков, Стефан Манов, Мишо Д.
С почитание: (подпис) Любомир Лулчев Настоящото възражение изпращам на господин Председателя на Народния съд, тук на разпореждане. № В-1762, София, 16 декември 1944 г. Заместник прокурор, Директор: (Подпис: не се чете) (Кръгъл печат с герб: Царство България, Централен затвор) Деловодител: (Подпис: не се чете) 2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ Гр. София, 21 декември 1944 г.
Първият
голям състав на Народния съд в град София на днешното си разпределително заседание в състав: Председател: Богдан Шулев Членове: Давид Николов, Йордан Шумков, Стефан Манов, Мишо Д.
Мишев, Серги Златанов, Вера Начева Иванова, Ради Тодоров, Райна Тодорова Петкова, Димитър М. Тошев, Васил Хр. Гурбов, Тодор М. Божилов и Георги Радойков се занима с доказателствата, искани по наказателно дело № 1/944г., досие № 5, по обвинението на Любомир Христов Лулчев. ОПРЕДЕЛИ: Допуска до разпит за установяване по обстоятелствата по отговора следните лица: 1.
към текста >>
93.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Тия около 300 лица българи са: наши деца от
първи
бракове с лица от български произход (такива има около 18 случаи помежду нас), които доведени наши чисто български деца, при встъпването ни в брак с нашите мъже-евреи, бяха приети от последните като свои деца, не бяха ограничени тия деца касателно тяхната религиозна и българска битова свободи.
Коя страна и кой народ може по-добре да ни разбере от нашия народ, от пълния с душа български народ? А щом е така, няма ли хора в тая страна, които да вникнат в толкова изстрадалите ни български души, да се проникнат от съзнанието, че спрямо нас е направена, вероятно неволно, една неправда, и че тази неправда трябва да се поправи, с оглед целостта на българския народ? Правилно и правомерно би било законите да имат действие занапред, още повече, когато се касае до един такъв закон, който поставя на карта съществуванието на основната единица на човешките общежития - семейството. Ние не допущаме и не искаме да вярваме, че в нашия народ не ще се намерят големи българи, които, застъпвайки се за нас - онеправданите неволно българки, няма да се застъпят пред отговорните места и лица в нашата страна, щото да се поправи тази неправда, още повече, че се касае за около 40 (четиридесет) семейства в цялата страна, най-вече като се има предвид, че първата редакция на Закона беше освободила нашите мъже от ограниченията и задълженията, предвидени в новата наредба, защото законодателят беше схванал, независимо от политическата конюнктура на страната, че ние - тия бракове с мъже евреи, сключени тогава, когато не съществуваше еврейският въпрос, не могат и не трябва да бъдат подведени под общите ограничения и задължения, указани в Закона за защита на нацията. При това в тия наши - около 40 - семейства, живеят освен нас и нашите деца, но още около 300 лица от чист български произход, за материалното съществувание, и въобще за издръжката, на които се грижат нашите мъже евреи.
Тия около 300 лица българи са: наши деца от
първи
бракове с лица от български произход (такива има около 18 случаи помежду нас), които доведени наши чисто български деца, при встъпването ни в брак с нашите мъже-евреи, бяха приети от последните като свои деца, не бяха ограничени тия деца касателно тяхната религиозна и българска битова свободи.
Освен тия наши доведени деца, които са вече доста пораснали - в гимназиите или в университетите, с нас живеят - в почти всички семейства, наши майки, наши бащи немощни, наши по-малки братя и сестри, като за последните нашите мъже евреи полагат грижи не само за прехраната, но и за образованието им, възпитанието им, за професионално създаване и пр. Доскоро живеехме с надеждата, че нашите мъже, а косвено и ние, ще получим правата си, обаче от няколко дена ние живеем с ужаса и отчаянието, с които живеят и всички лица от еврейски произход, защото нашите мъже започнаха да получават от Комисарството за еврейските въпроси съобщения, с които им се отказва признаването на правата по чл. 52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията. Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи.
към текста >>
капитан
Александър
Генчева - адвокат Евг.
И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г. С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з.
капитан
Александър
Генчева - адвокат Евг.
Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х. Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5.
към текста >>
Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова -
Александър
Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5.
капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х. Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д.
Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова -
Александър
Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5.
Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул. Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр. Лулчев кв.
към текста >>
94.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в
Първи
конен на Н. В.
“Доктор Лонг” № 39 За помилване Господин Генерал, Синът ми Иван Стефанов Сергиев, студент, 22-годишен, е осъден по чл. 16 ЗЗД на смърт с присъда по наказателно дело № 10/1943 г. на Софийския военно полеви съд. По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност. Господин Генерал, Не мога да си представя, че синът ми, за когото аз и майка му сме пожертвували целия си живот, за да отгледаме него и другите три по-малки - две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската на Негово Величество, е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори и най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му.
Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в
Първи
конен на Н. В.
полк, награден с кръст за храброст и с бронзов медал за заслуга на неговите бойни отличия, организиран запасен подофицер, основател на подофицерското дружество още през 1924 г, което близо 20 години е водил като секретар-касиер, и председател на гара Бойчиновци, ще отхрани син, който да се бори срещу онова, което е най-свято за баща му. Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух. Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент.
към текста >>
на Софийския военно-полеви съд, син ми
Александър
Илиев Кирков е осъден на смърт.
В концентрационния лагер гр, Асеновград не се позволява изпращането на провизии. [Забележка на ръка:] Четено на Царя. 28. Молба до цар Борис III от февруари 1943 г. от Илия Кирков, баща на осъден на смърт До Негово Величество Борис III Цар на българите Молба от Илия Недялков Кирков от с. Върбовка, Севлиевско Ваше Величество, По наказателно дело № 10/1943 г.
на Софийския военно-полеви съд, син ми
Александър
Илиев Кирков е осъден на смърт.
Позовавайки се на обстоятелството, че покойната ми майка Неделя Н. Киркова е взела активно участие в подготовката на Белочерковската чета, заедно с дъщерите на Бачо Киро - в. “Утро”, бр.8314 от 5 май 1937 г. Че като народен представител от XVI, XVII и XX Обикновени Народни събрания и кооперативен деятел, служих народу честно и безукоризисно 40 години и затова имам явната му благодарност, по интензивното обработване на земята, и на верноподаническите си чувства към Ваше Величество, Моля Височайшата Ви Милост за пощадяване живота на сина ми, като бъде отменена смъртната му присъда. Февруари 1943 г.
към текста >>
Молба до Цар Борис III от Илия Кирков До Негово Величество Цар Борис IIІ Син съм на родолюбива майка Неделя, участница в Белочерковската чета на Бачо Киро, бивш народен представител XVІ, XVII, XX събрание, 40-годишен кооперативен деятел, баща на пет деца, единственият с висше образование
Александър
Илиев Кирков, осъден от Софийския военно-полеви съд по дело № 10/1943 г.
“Утро”, бр.8314 от 5 май 1937 г. Че като народен представител от XVI, XVII и XX Обикновени Народни събрания и кооперативен деятел, служих народу честно и безукоризисно 40 години и затова имам явната му благодарност, по интензивното обработване на земята, и на верноподаническите си чувства към Ваше Величество, Моля Височайшата Ви Милост за пощадяване живота на сина ми, като бъде отменена смъртната му присъда. Февруари 1943 г. Ваш верноподаник: Илия Н. Кирков [Забележка на ръка: Казано на Царя] 29.
Молба до Цар Борис III от Илия Кирков До Негово Величество Цар Борис IIІ Син съм на родолюбива майка Неделя, участница в Белочерковската чета на Бачо Киро, бивш народен представител XVІ, XVII, XX събрание, 40-годишен кооперативен деятел, баща на пет деца, единственият с висше образование
Александър
Илиев Кирков, осъден от Софийския военно-полеви съд по дело № 10/1943 г.
на смърт, подлежащо незабавно изпълнение още днес. Коленопреклонно моля Ваше Величество дарувание живота скъпото ми чадо. с. Върбовка, Севлиевско Илия Недялков Кирков [Забележка на ръка:] Казано на Царя
към текста >>
95.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ
,
,
ТОМ 21
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА
АЛЕКСАНДЪР
ПЕЕВ 30.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА
АЛЕКСАНДЪР
ПЕЕВ 30.
Изповед от Александър Пеев До Господин Председателя на Софийския военно-полеви съд Изповед от Доктор Александър Константинов Пеев, подсъдим по наказателно дело № 1541 /1943 г. Уважаеми Господин Председателю, Понеже съм привлечен да отговарям пред Вас за едно толкова тежко престъпление, позволете ми да Ви опиша, макар и съвсем накратко, своето минало, както и обстоятелствата и мотивите, които ме доведоха дотук. Аз съм син на Костаки Пеев, виден пловдивски гражданин, пръв кмет на града, индустриалец, председател на търговско-индустриалната камара, член на привременното правителство при Съединението и дългогодишен народен представител. Като дете помня, че вкъщи се получаваше редовно голямото руско списание “Нива” с многобройните му приложения и много често ни идваше на гости руският консул в Пловдив. Баща ми беше стар русофил и в къщата ни в Пловдив се основа навремето Народната партия.
към текста >>
Изповед от
Александър
Пеев До Господин Председателя на Софийския военно-полеви съд Изповед от Доктор
Александър
Константинов Пеев, подсъдим по наказателно дело № 1541 /1943 г.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ 30.
Изповед от
Александър
Пеев До Господин Председателя на Софийския военно-полеви съд Изповед от Доктор
Александър
Константинов Пеев, подсъдим по наказателно дело № 1541 /1943 г.
Уважаеми Господин Председателю, Понеже съм привлечен да отговарям пред Вас за едно толкова тежко престъпление, позволете ми да Ви опиша, макар и съвсем накратко, своето минало, както и обстоятелствата и мотивите, които ме доведоха дотук. Аз съм син на Костаки Пеев, виден пловдивски гражданин, пръв кмет на града, индустриалец, председател на търговско-индустриалната камара, член на привременното правителство при Съединението и дългогодишен народен представител. Като дете помня, че вкъщи се получаваше редовно голямото руско списание “Нива” с многобройните му приложения и много често ни идваше на гости руският консул в Пловдив. Баща ми беше стар русофил и в къщата ни в Пловдив се основа навремето Народната партия. Откърмен съм в една атмосфера на култ към Русия и русите като наши освободители.
към текста >>
Това лице - Иван Джаков, аз видях за
първи
път, като ни откарваха в затвора.
на месец и ми каза, че наскоро ще се яви при мен Д. Павлов, за да ме свърже с Емил Попов, запознат с радиослужбата и натоварен с тази работа. След това аз се запознах с Емил Попов и работата започна. Името на Емил Попов и за неговото участие като радиотехник в работата научих едва по този случай. За никое друго лице, че участвува или че ще участвува при радиоприеманията и радиопредаванията, не ми е говорил нито агентът на съветското разузнаване, нито след това Емил Попов, тъй че останах изненадан, като прочетох в обвинителния акт, че аз, Емил Попов и Иван Джаков съставляваме някакво “звено”.
Това лице - Иван Джаков, аз видях за
първи
път, като ни откарваха в затвора.
От запитванията, които ми се правеха с радиограми от Москва, както се вижда, и от разчетените радиограми, се вижда, че те са погрешно и даже бих казал тенденциозно осветлявани от други радиостанции, и аз трябваше често да опровергавам такива неверни съобщения. Такъв беше случаят с някакво присъединение на 25-и полк към гръцките въстаници, с присъствието на германски блиндирани дивизии във Варна, към Ямбол, към Свиленград и пр. Според мен и пристигането на тъй наречените парашутисти в България беше резултат на такива неверни съобщения за вътрешното положение в страната и аз осъдих тяхното изпращане. Може би това е повлияло да се спре по-нататък тази с нищо неоправдана акция за смущение на вътрешния живот на страната. Новините си аз събирах единствено и изключително в обикновени случайни разговори с мои познати, както признава и г-н прокурорът, като пред никого от тях не съм се открил, че работя в полза на съветското разузнаване, и не считах за нужно да създавам мрежа от агенти за това разузнаване, каквато ми се препоръчваше, едно - защото не исках да ангажирам приятелите си в такава все пак рискована работа; и главно - защото не чувствувах нужда от агентска мрежа, тъй като задачата ми беше по-ограничена и аз не се домогвах до разкриването на държавни и военни новини, пазени в тайна, и даже в обикновените си разговори с моите приятели не съм си позволявал да им правя намеци, че ме интересуват такива новини.
към текста >>
Показания на съпругата на
Александър
Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г.
За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам. На везните на Вашата висока съдийска съвест срещу обвиненията, поддържани от г-н Прокурора, може би ще намерят място и някои мои обществено-полезни прояви и дела, които да Ви послужат като основание да бъдете към мен по-снизходителни. В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си увлечение и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ. Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31.
Показания на съпругата на
Александър
Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г.
Пловдив, 20.І.1945 г. До І-я състав на Народния съд Другари, изпращам показанията ми относно подсъдимия Любомир Лулчев, понеже се намирам в Пловдив и по тази причина не мога да се явя лично в съда. С почитание: Елисавета Пеева Елисавета Д-р Александър Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г. се възбуди обвинение срещу съпруга ми Д-р Александър Пеев за противофашистка дейност, което свърши с присъда от Софийския военно-полеви съд от 19.ХІ, с която той беше осъден на смърт и разстрелян на 22.ХІ.1943 г. Следствието и процесът по това обвинение против съпруга ми продължиха близо 7 месеца (от 17.IV до 22.Х1).
към текста >>
С почитание: Елисавета Пеева Елисавета Д-р
Александър
Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г.
В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си увлечение и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ. Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31. Показания на съпругата на Александър Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г. Пловдив, 20.І.1945 г. До І-я състав на Народния съд Другари, изпращам показанията ми относно подсъдимия Любомир Лулчев, понеже се намирам в Пловдив и по тази причина не мога да се явя лично в съда.
С почитание: Елисавета Пеева Елисавета Д-р
Александър
Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г.
се възбуди обвинение срещу съпруга ми Д-р Александър Пеев за противофашистка дейност, което свърши с присъда от Софийския военно-полеви съд от 19.ХІ, с която той беше осъден на смърт и разстрелян на 22.ХІ.1943 г. Следствието и процесът по това обвинение против съпруга ми продължиха близо 7 месеца (от 17.IV до 22.Х1). С протакането на процеса бяха свързани известни надежди за съдбата на моя съпруг, предвид бързо развиващите се събития в полза на Съветския съюз и свободолюбивите народи. Забавянето на процеса е станало до известна степен и по изкуствени причини, а именно както впоследствие узнах, и поради съдействието на Любомир Лулчев, към когото се е бил отнесъл генерал Н. Никифоров за съдействие.
към текста >>
се възбуди обвинение срещу съпруга ми Д-р
Александър
Пеев за противофашистка дейност, което свърши с присъда от Софийския военно-полеви съд от 19.ХІ, с която той беше осъден на смърт и разстрелян на 22.ХІ.1943 г.
Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31. Показания на съпругата на Александър Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г. Пловдив, 20.І.1945 г. До І-я състав на Народния съд Другари, изпращам показанията ми относно подсъдимия Любомир Лулчев, понеже се намирам в Пловдив и по тази причина не мога да се явя лично в съда. С почитание: Елисавета Пеева Елисавета Д-р Александър Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г.
се възбуди обвинение срещу съпруга ми Д-р
Александър
Пеев за противофашистка дейност, което свърши с присъда от Софийския военно-полеви съд от 19.ХІ, с която той беше осъден на смърт и разстрелян на 22.ХІ.1943 г.
Следствието и процесът по това обвинение против съпруга ми продължиха близо 7 месеца (от 17.IV до 22.Х1). С протакането на процеса бяха свързани известни надежди за съдбата на моя съпруг, предвид бързо развиващите се събития в полза на Съветския съюз и свободолюбивите народи. Забавянето на процеса е станало до известна степен и по изкуствени причини, а именно както впоследствие узнах, и поради съдействието на Любомир Лулчев, към когото се е бил отнесъл генерал Н. Никифоров за съдействие. Когато процесът срещу съпруга ми бе насрочен в края на октомври 1943 г, аз употребих всички възможни усилия да облекча, ако е възможно, участта му.
към текста >>
Ползвам се от случая да Ви съобщя и следното: Господин генерал Михов - тогава военен министър на България, като типичен слуга на дворцовата прогерманска династическа политика, се намеси и ръководи с най-брутални и безогледни средства следствието против покойния ми съпруг д-р
Александър
Пеев.
бе възложено на главния прокурор при военния съд Касев да заведе дело, и че той бе нахвърлил обвинителния акт. Но после преписката по дознанието бе поискана от военния министър и задържана при него. Едва в края на м. октомври, след избирането или по германска воля за регенти, делото се задвижи пак, като сигурно е бил предрешен въпросът. Останах с убеждение, че г-н Лулчев се бе постарал да бъде полезен.
Ползвам се от случая да Ви съобщя и следното: Господин генерал Михов - тогава военен министър на България, като типичен слуга на дворцовата прогерманска династическа политика, се намеси и ръководи с най-брутални и безогледни средства следствието против покойния ми съпруг д-р
Александър
Пеев.
Военното министерство и дворецът изпратиха генерал Кочо Стоянов и подполковник Куцаров да изземат от Дирекция на полицията следствието, за да го водят те. Методите на Дирекцията на полицията им се сториха недостатъчни. Отделиха всички задържани във връзка с обвинението против съпруга ми в най-горния (IV) етаж на Дирекция на полицията и ни държаха с военни постове. Генерал Михов, генерал Кочо Стоянов и други офицерчета в продължение на 100 дни всяка нощ вземаха съпруга ми “за разпит” и от 7 ÷ 8 часа вечерта до към 2 ÷ 4 часа сутринта го терзаеха. “Да си изкажел и майчиното мляко”.
към текста >>
Нашият приятел
Александър
Георгиев Периклиев - сега чиновник в Министерството на социалната политика, ми разказа, че когато го арестували в Берлин, следователят му Берке е държал в ръцете си цялото дознание по обвинението против д-р Ал.
Във военното министерство в Р.О.* се е знаело, че залавянето е станало “по донесение”. И сигурно агентите на Р.О. могат да кажат кой извърши предателството. * Разузнавателни органи - отдел към щаба на армията, реорганизиран през 1942 г. При разпита на сина ми, воден лично от Кочо Стоянов, са присъствували и германци.
Нашият приятел
Александър
Георгиев Периклиев - сега чиновник в Министерството на социалната политика, ми разказа, че когато го арестували в Берлин, следователят му Берке е държал в ръцете си цялото дознание по обвинението против д-р Ал.
Пеев, с всички снимки на задържаните, с показанията на всички разпитвани, с текста на всички заловени и дешифрирани телеграми - всичко преведено на немски. Генерал Михов не го е спряло даже обстоятелството, че бяха тъй или иначе намесени имената на ген. Никифоров и други военни и висши чиновници. Знам, че съпругът ми – “предателят”, го е молил в интереса на България да не предава на немците шифъра поне, но той – “родолюбивият” българин, вършеше всичко, което бе в угода и от полза за германците, защото преди всичко беше техен агент и дворцов слуга. Злоба, германофилско заслепление и просташка омраза към великия руски народ и СССР прояви и при този процес и “ученият мъж” професор Б. Филов.
към текста >>
биват разстреляни
Александър
Пеев, Емил Попов и Иван Владков за шпионаж в полза на чужда държава и за предателство срещу родината.
Делото е готово и в окончателна форма, без мотивите и протокола, като след идването на протокола, моля да се провери за кое от подсъдимите делото е спряно и досиетата им се извадят на лице. На Народния съд в гр. София, Секретар: (Подпис) Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: След застъпничеството на Любомир Лулчев пред цар Борис III, то последният нарежда да се отложи делото за известно време. Но след смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., германофилите в правителството отново придвижват процеса. И така, на 22 ноември 1943 г.
биват разстреляни
Александър
Пеев, Емил Попов и Иван Владков за шпионаж в полза на чужда държава и за предателство срещу родината.
След 9 септември 1944 г. те са реабилитирани и обявени за герои на съпротивата срещу фашистката власт, като се издадоха и две книги за тях – “Червеният ескадрон”, София, 1980, и “Тайната воина”, София, 1984. Автор и на двете книги е Недю Недев.
към текста >>
96.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
За
първи
път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война.
Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра.
За
първи
път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война.
Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала. Веднъж съм излязъл да се пързалям със счупен стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи. По средата на септември баща ми Крум се върна вечерта с камион от командировката.
към текста >>
Първият
автобус с Учителя тръгна и благополучно пристигнал в Боровец.
Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разпространява с мълниеносна бързина по целия Изгрев. Приятелите се организират и събират пред салона с желание да участват в екскурзията. Между тях беше и нашето семейство. Наложи се да дойде и вторият автобус на Начеви да ни вземе. Това беше първата моя екскурзия със семейството ни до Мусала на моя рожден ден - започването на 9-ата ми година, и последната обща екскурзия с Учителя на 22.07.1940 г.
Първият
автобус с Учителя тръгна и благополучно пристигнал в Боровец.
Братята намират няколко коня, на които натоварват багажа и след 15 часа поемат към хижа Мусала. По светло стигат до нея и се настаняват. Вторият автобус дойде след 17 часа, натовари останалите приятели и нашето семейство и потеглихме за Боровец. Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни. На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои.
към текста >>
На всичко отгоре Косю огладня и седна до
първите
торби, които бях принесъл напред и започна лакомо да яде.
Стана горещо. Косю се умори и отказа да носи повече багаж. Наложи се само аз да го нося. Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко пъти, докато принеса всичко, след това - пак отново. Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред.
На всичко отгоре Косю огладня и седна до
първите
торби, които бях принесъл напред и започна лакомо да яде.
Ядосах се: „Не иска да носи багаж, а яде.” Помислих: „Всяко зло за добро. Така той намалява теглото на багажа и ми облекчава работата. ” Нямах време и излишни сили да му се карам. Чуваше се омайното клокочене на Бистришката река и песента на езерата. Настигнаха ни и други групи, но ние вече не обръщахме внимание на карането им.
към текста >>
Беседа на Учителя пред заслона
Първите
екскурзианти, които ни настигнаха, се качили на Мусала, намерили родителите ни и им казали, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват към Мусала.
” Нямах време и излишни сили да му се карам. Чуваше се омайното клокочене на Бистришката река и песента на езерата. Настигнаха ни и други групи, но ние вече не обръщахме внимание на карането им. Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме палеца и стана много горещо, Косю се нахрани, почина и започна пак да ми помага. Напредвахме бавно и от време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра. 49.
Беседа на Учителя пред заслона
Първите
екскурзианти, които ни настигнаха, се качили на Мусала, намерили родителите ни и им казали, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват към Мусала.
Майка ми се отделя от групата и слиза надолу да ни посрещне. Сутринта на 23.07. Учителят и приятелите отиват на Мусала за изгрев в доста студено и мъгливо време. Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката.
към текста >>
”-беше
първият
им въпрос – „Учителят каза, че няма да тръгнем надолу, докато не дойдете и вие.” Да, - нашият Благ Баща чакаше Своите най-малки деца.
Някои пиеха чай. Учителят чакаше тези, които бяха най-прости и бедни на Изгрева и с които почти избягваха да говорят. Стана чудо. Наобиколиха ни братята и сестрите и ни предложиха закуска. „Защо се забавихте толкова време?
”-беше
първият
им въпрос – „Учителят каза, че няма да тръгнем надолу, докато не дойдете и вие.” Да, - нашият Благ Баща чакаше Своите най-малки деца.
Закусихме добре, починахме си и Учителят нареди да слизаме надолу. Този, Който имаше грижата за целия свят, за Космоса, спираше вниманието Си и на най-малките, презрени същества в Братството и даде добър урок на благост и любов на всички приятели. Слизането надолу беше много по-леко от качването. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”.
към текста >>
Брат му Иван Михайлов със синовете си
Александър
и Тодор живееха под наем в къщата на Радка Стефова.
Той им казал: „В затвора е на най-безопасно място.” При следващото събиране в „Бергман” става провал. Хващат всички комунисти и ги разстрелват, а Милка след десетина дена я освобождават от затвора. Така Учителят я спаси от смърт. В долния южен край на квартала живееха баба Найденка и синът й Тодор Михайлов, който след 9.9.1944 г. стана политически отговорник на квартала.
Брат му Иван Михайлов със синовете си
Александър
и Тодор живееха под наем в къщата на Радка Стефова.
Под дюшемето на стаята криели печатарската машина, с която печатаха позиви и други и вечер ги пускали в отвора на Виларовия комин и позивите се пръскаха наоколо, като пуснати от самолет. При блокадите синовете му идваха в бараката на Любчо Мендето (цигулар), живееше близо до нас и стояха там до вдигането на блокада от войниците. Аз взимах от нас тенджера сварен боб и се хранехме заедно. След 9.09.1944 г. Иван Михайлов стана член на ЦК и отидоха да живеят в София.
към текста >>
Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове
Александър
и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака.
Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и Елисавета, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина. Под улицата до гората - Атанас Щерев, Иван Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка. Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева. Благовест Тошев с жена си и двама сина, сестра Писинова, Кирилка Щереба и Димитринка Захариева.
Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове
Александър
и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака.
До Васил художника - сестра Анка Шишкова, сестра Елена Каназирева и брат Димитър Стоянов, под тях - Ганка Парлапанова - шиеше дрехи на Учителя. При гората - брат Матей Калудов и жена му, после - Катинка с мъжа си Методи, след тях - Марийка Марашлиева, Тодор Боянов Ковачев и Христо Христов от Пловдив, сестра Енчева, сестра Тамара Атанасова. Под тях - Люба Вълчанова, Цочо Диков Ракитски, Станимир Василев, сестра Радка и Васил (Мосюто) - Тодор Стоименов, Стефан и Пенка Белеви, сестра Нешка Анева, Стефан и Елена Стефанови с дъщеря Веса; Списаревски с жена си; Тодор и Петрана Михайлови и майка му баба Найденка. На ъгъла на мястото на брат Влаевски - Гради, Атанас и майка му Мария. Под тях - брат Стефан Деветаков.
към текста >>
До мен седеше
Александър
Данов, който малко накуцваше.
Взимах игрални филми от Томата, който ги съхраняваше в „Модорен театър” и научни от „Учтехпром”. По желание на учениците взимах филм и го прожектирах в киносалона на гимназията, Вечерно време учеха военни с големи чинове, полковници, които нямаха завършено средно образование. Прожектирах им подходящи филми и им правех опити по физика, като опита на Фуко за движението на Земята и др. Редовно ходех на гаража и времето за учене на уроците не ми стигаше. Като отивах сутрин в училище, по интуиция ми казваха по какво ще ме изпитват и даже - кой урок.
До мен седеше
Александър
Данов, който малко накуцваше.
Казвах му, че ще уча например по биология за 4-тия час, и ако ме вдигнат по нещо в другите часове, да ме бутне и ми каже въпроса, за да отговоря. Той беше по-слаб по математика и аз му помагах. Често, по желание на съучениците ми, решавах задачи, които са ги спънали през междучасието. По химия и физика им четях стенограмите, които правех, Преподавателят по химия - Захариев, беше много строг, завършил в Германия и имаше големи изисквания. В 11 клас аз и още двама не бяхме изпитвани и ми казаха - по интуицията - да уча „Строеж на атома”, Захариев вдигна единия, изпита го нещо - той отговори и седна.
към текста >>
Ще те пратя при мой приятелки - личен състав в
Първи
Сталински райсъвет.” Отидох в съвета и ме назначиха финансов изпълнител.
” – „Да” - отговорих аз. „Ела утре при мене в Държавна планова комисия”, където била личен състав. Тя беше една от тия, която учеше вечерна гимназия и аз й помагах по математика. Сутринта отидох пред сградата, но милиционерът не ме пусна. Помолих го да й се обади горе и тогава ме пусна, Гинка каза: „Светозаре, тук работят само заслужили комунисти, а ти не си и комунист.
Ще те пратя при мой приятелки - личен състав в
Първи
Сталински райсъвет.” Отидох в съвета и ме назначиха финансов изпълнител.
Предадоха ми работните документи на възрастен колега, който се пенсионира. Имаше изпълнителен лист за 100 000 лева, а хората продаваха имот и си платиха. Потръгна ми и си изпълнявах наряда и започнаха всеки месец да ми дават награда по 2000 лева. Заплатата беше 8000 лева. Имах над 200 изпълнителни листа на евреи, напуснали България по време на гонението им.
към текста >>
Косю изкара
първия
семестър и напусна, понеже не искаха да му дадат стипендия, защото родителите му са от Братството.
Започнах усилено да уча за кандидатските изпити. Явих се по математика при професор Брадистилов - писмен и устен - 6. По физика - при Саздо Иванов, пак 6 - писмен и устен. По български ми писали 3, по нареждане от съвета, не можех да проверя написаното по български език. Влезе Костадин да учи геодезия и си казах, че трябва да работя и да му помагам.
Косю изкара
първия
семестър и напусна, понеже не искаха да му дадат стипендия, защото родителите му са от Братството.
Надигат се неговите колеги - приятели. Правят комисия, разглеждат въпроса и идват да проверят материалното му положение в жилището ни. От топлината на печката, която отива нагоре, се топи снегът и по ламарината между двете бараки взе да капе пред вратата към кухнята и се образува голяма ледена висулка от тавана до земята, дебела над 40 сантиметра - сталактит. Като видяха това, тримата от комисията си излязоха и веднага отпуснаха стипендия на Косю - записа втория семестър и завърши образованието си със стипендия. Направихме постъпки пред Братския съвет, да му дадат стипендия, но те отговориха, че нямат пари.
към текста >>
Това бе
първият
резултат от непослушанието към Учителя за правилното използване на братските средства.
Изгаряне на братските пари и разрушаване на Изгрева Парите, дадени с любов за преуспяване на делото Божие на Земята - за създаване на хармонично Братство, не отиват по предназначението си. След заминаването на Учителя, те стават спънка за братския животи главна причина за всичките разправии, раздори и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов и няколко братя цял ден горят в печката на Ради Танчев средствата, дадени за Божието дело.* По това време има много закъсали братя и сестри. Някой иска по малко средства, както Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Тази постъпка на Братския съвет не може да се извини с нищо.
Това бе
първият
резултат от непослушанието към Учителя за правилното използване на братските средства.
Последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София, немили-недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа. След заминаването на Учителя се създаде към Братския съвет и финансов: Коста Стефанов, Никола Антов и Жечо Панайотов. През 1950 г. се промени законът за собствеността и братският съвет започна да събира годишен наем по 0,50 лв. на 1 квадратен метър.
към текста >>
97.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
и
първия
ден на пролетта.
След свършването на гимназията бандата се разпръсна: едни отидоха да учат, втори - да работят, трети се ожениха и се махна тази тежест от главата ми. Аз редовно посещавах Мусала и езерата. Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме съпътствали. Давам едно описание за отиването ми на Мусала през 1990 г. 122. Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г.
и
първия
ден на пролетта.
Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна. Много пъти пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха. Този път не пожелах нищо.
към текста >>
На изток се появиха
първите
признаци на зората, побеля и порозовя.
Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб. След 5 часа посрещнах изгрева на Венера. Въздухът трепти от свежест и сила, пролет идва. На спирката заварих автобуса, като никога, да стои на мястото си със запален мотор.
На изток се появиха
първите
признаци на зората, побеля и порозовя.
Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели. Бяхме малко хора - около 15 души, и свободно пътувахме. По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял.
към текста >>
В 6 часа и 20 минути изпод сивата омара над Белмекен без шум изгря Слънцето, бледо-бяло на цвят, и оповести
първия
ден на пролетта, идването на духовната нова година 1990.
Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг. На юг е Пирин със сняг от средата нагоре, в омара. Най-високо блести Вихрен, Кончето. На изток в омара са чаловете, Ибър до Белмекен.
В 6 часа и 20 минути изпод сивата омара над Белмекен без шум изгря Слънцето, бледо-бяло на цвят, и оповести
първия
ден на пролетта, идването на духовната нова година 1990.
Има много прах в атмосферата около Слънцето. Няма я любовта - дъждът, който да абсорбира този прах и да го прати в полята като благодатен тор и влага. Запекло се е съзнанието на хората и не желаят да се освободят от ненужните утайки в сегашният си живот и природата им отговаря по същия начин ~ на затягане - не дава влага. „Окото” - този светъл фокус на духовни енергии, е покрит плътно с дебел сняг - възприема великите сили от Космоса и ги отправя щедро към хората, за да възраснат в тях всичките добродетели на Духа - условие за разумният вечен живот на безсмъртието, към който нашите души от милиони години се стремят. Тъмнината бяга на запад и скоро се превърна в розова светлина и след това западът стана жълт.
към текста >>
роди
Александър
.
В началото на 1975 г. при мен дойде сестра й Живка с майка си Мария, да ме питат какво да направи, за да зачене. От 4 години се е омъжила. Казах й какво да направи, и ако изпълни точно нещата, ще има дете до края на годината. Зачена и на 14.09.1975 г.
роди
Александър
.
В миналото е била мъж и женските органи не са й оформени добре, тясна е и ще има трудно раждане. След това ще се явят много проблеми с функциите й. Роди и момиче по-леко, но при мензис припада за 20 минути. На върха на 6 дом е Скорпион и Юпитер е в Скорпион в квадрат със Слънцето, Луната в квадрат с Нептун, Плутон в съвпад със Сатурн, и Плутон в опозиция с Марс. Доста опасни положения за раждане. 129.
към текста >>
Послушание и благодарност Ходех всяка неделя с
първия
автобус до Алеко и оттам - на Черни връх.
Приближих се до нея, помилвах я по главата и казах: „Ще ти мине всичко, здрава си! ” Стана, сготви ядене и заедно обядвахме. При следващата среща ми каза, че като съм я помилвал, веднага й олекнало, почувствала прилив на сили и станала. Дъщеря й Йорданка завърши висше образование и стана главен инспектор към Министерството на финансите, макар че не беше партийка. В работата си имаше много мъчнотии и често идваше при мен за съвет. 130.
Послушание и благодарност Ходех всяка неделя с
първия
автобус до Алеко и оттам - на Черни връх.
Понякога се събирахме по 20 ÷ 30 души и вървяхме нагоре в мъгла и бури, които често се явяваха. Маркировката е добра и отивахме в туристическата стая и пиехме чай, приготвен от Ганка. При едно тръгване на автобуса, дойде сестра от провинцията Емилия Малева и поехме нагоре заедно. Когато стигнахме на Черни връх, схванаха й се краката. Влязохме във външната стая, където я разтрих хубаво.
към текста >>
Симона изкарва
първия
семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер.
Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода. 133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки.
Симона изкарва
първия
семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер.
У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево.
към текста >>
Оставихме я при Елена, а ние занесохме раниците до лифта и като тръгнахме обратно, тя беше тръгнала и дошла до
първия
влек.
Разтрих я, здравето й се оправи и започна отлично да взима изпитите си и завърши. При слизане от Мусала, спъна се на равното, падна и си счупи крака. Помислила за нейна съперница в любовта. Понаместиха й крака, но и аз го наместих - щракна. Заболя я и ми каза, че много грубо съм я дръпнал.
Оставихме я при Елена, а ние занесохме раниците до лифта и като тръгнахме обратно, тя беше тръгнала и дошла до
първия
влек.
На рентгена в Пирогов й казали, че костта й е добре наместена и направили гипс. Скоро оздравя. На езерата друга се разболява, дигнала температура и 3 дена не могла да яде и повръщала, Извика ме и я разтрих до изпотяване. Сутринта, като слизах от Молитвения връх, се срещнахме и ми благодари: повръщането престанало, температурата й - нормална и се явил апетит за ядене. Брат Ангел Гунев от гр.
към текста >>
В
първия
деканат на Стрелец има Марс съвпад с Юпитер и съвпад с Нептун.
От две години нямала мензис и изпитвала голямо нервно напрежение. „Лесна работа” - казах й аз. Преди лягане я разтрих добре и сутринта, като тръгвахме за върха, ми каза, че мензисът й започнал, но имала силни болки, Казах й да върви близо до мене, за да няма силни болки. Помолих Юрданка Георгиева да й помогне и тя й набави всичко необходимо, След това завърши с отличие образованието си и започна да работи като икономист. В края на месец май всяка година й прилошава и припада.
В
първия
деканат на Стрелец има Марс съвпад с Юпитер и съвпад с Нептун.
На Асцендента е Овен и когато Слънцето транзитира чрез опозиция, този съвпад има голямо нервно напрежение и тя пада на земята в безсъзнание за около 1/2 час. Взехме мерки и тези припадъци престанаха. 140. Уроците на връх Мусала В 1998 г. 12 души отивахме на Мусала за посрещане на пролетта. От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час.
към текста >>
Искали да го кръстят
Александър
.
” Той си събрал багажа и излязъл. Предупредих я да е много внимателна през време на бременността и да ми се обади, когато отиде в Майчин дом. Десетина дена преди термина, като минавала през двора, шофьор паркирал назад и я блъснал с колата си. Това активизирало процесите, закарват я в Майчин дом и ражда веднага момче. Тя ми се обади по телефона.
Искали да го кръстят
Александър
.
Казах и в никакъв случай. Тогава Алекс. Казах й Ален. Тя спира списъка за имената на децата (по професия е адвокат) и семейството й решава да е Ален и го записва на другия ден в списъка така. Тя тича и при съвета стига служителката от болницата и променя името на детето.
към текста >>
98.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
при една зимна екскурзия сам до Витоша пред вратата на Ел Шадай дойде Учителят при мен и ми каза, че е роден със Сатурн в
първи
дом на Асцендента на 11.07.1864 г.... в 11 часа и 47 минути.
И всеки ясно ще се определи в тези времена на кого служи. С когото се свържеш, цял живот изкарваш с него. Нашият братски съвет начело с Благи отиде във Франция „да се поклонят” на Михаил, който беше от Черната ложа и работеше против делото на Учителя, като обърка умовете на много французи, за да не видят и познаят Бога, който присъстваше в България във физическо тяло. Който е минал през смъртта и с помощта на Учителя е останал, той добре знае кой е този светъл Дух, Кой е Бог. В 1960 г.
при една зимна екскурзия сам до Витоша пред вратата на Ел Шадай дойде Учителят при мен и ми каза, че е роден със Сатурн в
първи
дом на Асцендента на 11.07.1864 г.... в 11 часа и 47 минути.
Ти можеш да го изчислиш Rе 6 часа 56 минути 31 секунди. Това беше Неговият отговор на многото запитвания, които бях отправил към Него. Всичките 4 тома на „Изгревът” съм ги прочел внимателно и сега чета и 5-ия, в който Вергилий пише, че и ти си му съдействала. В томовете всеки е писал своята лична гледна точка, но най-близо до истината е този, който е изживял случая. Това, с какво тяло Учителят е отишъл при майка ми при това нейно тежко състояние, ние не знаем, но важното е, че Учителят я спаси и можахте да се родите с Любомир.
към текста >>
Една „Себе си познай” - 3 томчета - излезе
първият
.
При „Фир-Фюр-Фен” - Благославяй душе - ръцете са с дланите надолу. Учителят е говорил, за затъмнението 1999 г. и затова, че ще видим такива неща, каквито и на ум не са ни идвали. Виждаш, че хороскопът показва масова смърт, ликвидиране на общочовешка карма. Аз съм добре - не принадлежа на себе си и полагам големи усилия да оправя книгата.
Една „Себе си познай” - 3 томчета - излезе
първият
.
Еленка кара мъчно, боледува. Павел го преместиха на някакъв полигон, където е по-свободен, идва си два пъти. Ще изкара, но и ще се превъзпита. За Благовест не се тревожи. Учителят има грижа за него.
към текста >>
Нашата най-важна задача е да се издаде Словото на Учителя без редактиране, по
първичната
стенограма - едната от които е в Гобо.
Ясно, слънчево. Сутрин - около 0 градуса. Аз съм спрял парното, купил съм си въглища и е една печка - кюмбе, в хола караме добре. Онзи ден бях на рожден ден на Веса Маркова, където заварих Вергилий и проведохме около 5 часа разговор. Аз получих от Гобо препоръчано писмо с това, което Вергилий му е писал.
Нашата най-важна задача е да се издаде Словото на Учителя без редактиране, по
първичната
стенограма - едната от които е в Гобо.
Анина е взела всичко от Кармело в Италия и сега ще накара Гобо да върне нашите материали, които ще ни трябват, особено след 1999 г. Учителят има грижа да уреди въпроса. Жан-Луи е писал писма на 10 души за кореспонденцията му с Вергилий и отказа да му предаде материалите. Той ще ги даде на тебе: стенограмите от непечатаните беседи, снимките и филма с Паневритмията.* За всичко ще си дойде времето, но Бялото Братство не си поплюва. Много лесно може да вкара всеки в пътя.
към текста >>
Изгрява Скорпион съвпад Марс опозиция Сатурн - Луна съвпад Слънце квадрат Марс, квадрат Сатурн, опозиция Уран, Марс опозиция Сатурн, Плутон ратрограден в съвпад Черна луна (лимит) в
първи
дом.
За Бога ще останат да работят само тези, които никога няма да Го коригират. Учителят ще уреди всичко. Хубаво е, че идва бащата на Истиян, майка му го изпраща. Приеми го с Любов, обратно на това, което той направи. За Луна съвпад със Слънце на 11.08.1999 г.
Изгрява Скорпион съвпад Марс опозиция Сатурн - Луна съвпад Слънце квадрат Марс, квадрат Сатурн, опозиция Уран, Марс опозиция Сатурн, Плутон ратрограден в съвпад Черна луна (лимит) в
първи
дом.
Плутон, господарят на хороскопа е смъртта в 1 дом с Венера. Черна луна - Сатурн - кармата е само с отрицателни аспекти. Точката на щастието е в съвпад с Асцендента. Всичко това може да се анализира. Това е ликвидацията на века, народна, държавна и общочовешка карма.
към текста >>
Имаме голяма отговорност пред Бога за всичко, Франция е родината на
първия
антихрист - Наполеон, който не изпълни волята Божия, а доведе грубия материализъм в тази страна.
Благодари за всичко на Учителя. Нека Неговата милост и благост постоянно да присъстват в нашите души и да се изпълни напълно Волята Божия, определена за България и целия свят. Учителят да даде ход, да очисти Братството от многобройните му врагове и Неговата любов да сплоти всичките готови, всеотдайни души в едно общо, едно непреривно единство. Да изчезне фалшът, лъжата и егоизмът от нас. Да станем мили братя и сестри и да дадем пример на разумен живот за цялото човечество.
Имаме голяма отговорност пред Бога за всичко, Франция е родината на
първия
антихрист - Наполеон, който не изпълни волята Божия, а доведе грубия материализъм в тази страна.
Идеалистите създадоха културата. Когато се увеличат идеалистите, създава се цивилизацията, а когато материалистите станат повече от идеалистите са явява диващината и държавата загива. Франция в сегашният си вид е противник на Новото - затова за тебе животът там е ад. Помагай на Истиян. Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката.
към текста >>
Допълнението към молитвеника обяснява главно еволюцията и защо трябва да играем
първите
6 упражнения (малката програма на ученика за деня) напред.
съвпад с Меркурий и влиза в Рак на 13.07. 16. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 28.06.2001 г. Б. е Л. 28.06.2001 г. София Обична сестра Величка, Получих писмото ти и отговарям.
Допълнението към молитвеника обяснява главно еволюцията и защо трябва да играем
първите
6 упражнения (малката програма на ученика за деня) напред.
В 1927 година Учителят показва „Слънчевите лъчи” и „Пентограма” от Паневритмията, но нашите братя и сестри нищо не разбират. Тогава изчака до 1938 г, когато ги предаде на нас- 10 малки, но будни деца, които отлично ги научихме и предадохме на възрастните приятели. Учителят загатва, че песните трябва да се пеят с движения, а за молитвите приятелите не бяха готови - повечето не знаеха молитвите. Дадоха ми се движения за всяка молитва и наряд, който се изпълнява в ангелския свят, с който работих 40 ÷ 50 години и имах отлични резултати. Споделих моя опит за молитвите, като написах всичко в молитвеника, за да може всяка будна душа да се ползва.
към текста >>
Той
първият
ден си почива, а на 19.08.
От време на време в Елена влиза едно тъмно същество, но аз не го допускам да ми влияе. Желая всеки човек да постави като основа на живота си доброто и любовта, за да успява Делото Божие на Земята. Ти беше на езерата с мисълта си, с двойника си. Това е най-важното. Учителят беше постоянно с нас и ни помогна да се качим горе на Мусала с всичкия си багаж - мъчнотиите ни в живота, а след това помогна и на Косю.
Той
първият
ден си почива, а на 19.08.
дойде и игра Паневритмия. Аз днес ходих сам до Ел Шадай. Рано нямаше хора, а има винаги присъствие. Желая всички хора да разбират Божия план и да му съдействат. Бог ми е пратил тези хора да ги уча - много мъчна работа.
към текста >>
Не си проявявала Божията Любов и затова
първият
ти мъж и свекър са с Марсов характер и ти избяга от тях.
Лулчев), Николай и др. Иван е бил 11 пъти китайски император, Свети Илия, Йоан Кръстител, в средните векове - Рафаел и сега - ученик на Учителя. Ти имаш голяма грижа за Любомир, защото в миналото си го преследвала в християнската епоха, и мен, а по-късно ти е бил син. Затова и сега го водиш за ръка. Ти имаш Нептун на 7 дом опозиция Марс.
Не си проявявала Божията Любов и затова
първият
ти мъж и свекър са с Марсов характер и ти избяга от тях.
Когато ти се пробуди съзнание, ти изпратиха един носител на Божествената любов, един ангел на любовта - Истиян. За доброто и любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в духовния свят (Нептун в Дева съвпад Северен възел). Човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата. Това е новият хороскоп, който ти направихме - Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус - говори за великата Божия мъдрост (Уран секстил Венера, секстил Марс, съвпад Юпитер, тригон Нептун, паралел Меркурий, Юпитер), от която ти черпиш обилно знание за изявяване нагази мъдрост - писането и музиката (Уран тригон Нептун).
към текста >>
Ходихме с Косю, Красимира, брат й
Александър
и Елена на мястото им към Своге.
Като ядох, пак ме заболяха. Отидох на Мусала и там оставих болките си. Обърнах се към Мария и разбрах, колко са я грабили и мъчили на земята. Косю беше много нервен и прави ремонт на покрива. Посрещна внуците си.
Ходихме с Косю, Красимира, брат й
Александър
и Елена на мястото им към Своге.
Брахме ягоди и направихме на Красимира слънчева баня в найлон, за да може да си взима изпитите... Както винаги, решихме да посетим Мусала. Тръгнахме на 20.06. сутринта. Красимира има много изпити и рожден ден на 22.06. С голяма радост дойде и Наталия. Косю ни закара до Боровец с колата.
към текста >>
Вчера завърших писането на
първия
проблем, има още два.
Обична сестра Величка, Получих отдавна писмото ти и ти отговарям чак сега, за което моля да ме извиниш. Постоянно ми задават задачи, и то бързи, които трябва да решавам. Трябваше да направя хороскопите за вселяванията на Духа за епохата на Водолей. Това ми отне доста време. Едновременно и много други задачи.
Вчера завърших писането на
първия
проблем, има още два.
Трябва да поправим покрива на с. Пенка Драгнева, който тече, - и в стаята да отиде Мариана Янушева, на която и удвоили наема. За седмица свалихме старите керемиди, заменихме загнилите дъски с нови и наковахме един изкуствен материал (боброва кожа) за лек и сигурен покрив. Измазахме стаята, Павел прекара и оправи тока и нанесохме момичето в новата квартира. Ние бяхме до Айтос, градината.
към текста >>
99.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела
първите
5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов.
От портрета ме гледаше, именно, Онзи, Който 4 години по-рано ми се яви в сънищата, за да ми даде отговор на въпросите и мир. Плахо попитах чичо Косьо кой е този човек. А той ми отговори с такава гордост: „Ами, това е Учителят.” До този момент не бях виждала портрета на Петър Дънов. Четях беседите, но в нито една от книгите нямаше портрет на автора, така че нямаше откъде да направя връзката между моите сънища, моя Учител и беседите. Това бе за мен вълнуващ момент, но все още бях далеч от многото информация, която тепърва щях да откривам.
Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела
първите
5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов.
Бях направила осъзнато връзка с Учителя. И разбирах неслучайността на събитията в моя живот до този момент. Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост. Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен. Пърхах от радост.
към текста >>
Не знам защо Учителят е избрал точно тези души да са
първите
, които ще срещна в това си прераждане, след като съм се докоснала до Словото и Учението Му, но за мен те бяха добрият пример за Братство и Любов и приложението им в нашия труден век.
За всички чичо Косьо бе живял далеч от Учението на Учителя, но аз виждах, че семето на Словото бе посято и чакаше мига да покълне. Учителят избира най-правилния начин, за да ни покаже, че е време да се осъзнаем. Инфарктът бе начинът за чичо Косьо. Семейство Няголови в следващите 5 години бяха моите приятели и опора. Благодаря на Учителя за тези приятели и поддръжници.
Не знам защо Учителят е избрал точно тези души да са
първите
, които ще срещна в това си прераждане, след като съм се докоснала до Словото и Учението Му, но за мен те бяха добрият пример за Братство и Любов и приложението им в нашия труден век.
Всеки от тях се стреми да върви неотклонно в Пътя на Истината и Доброто. И аз наблюдавам техния живот вече седем години. Има ли по-лесно нещо в живота, ако живееш братски и в мир със себе си? През летата на Рила срещам всякакви души. Болезнено е да съзираш и такива, които имат други задачи, освен Братство, Мир и Любов, но и това е част от Школата на Нашия Велик Учител.
към текста >>
4. Необикновено запознанство Красимира Димитрова Беше
първи
май 1998 г.
Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни. Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя?
4. Необикновено запознанство Красимира Димитрова Беше
първи
май 1998 г.
За първи път се откриваше Паневритмията в Южния парк. Времето беше слънчево и топло. На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието. По това време бях студентка в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология. Тази книга даваше много практични насоки в тези области.
към текста >>
За
първи
път се откриваше Паневритмията в Южния парк.
И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни. Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя? 4. Необикновено запознанство Красимира Димитрова Беше първи май 1998 г.
За
първи
път се откриваше Паневритмията в Южния парк.
Времето беше слънчево и топло. На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието. По това време бях студентка в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология. Тази книга даваше много практични насоки в тези области. Цената беше ниска, но аз имах само половината пари.
към текста >>
” За
първи
път през живота ми се случваше.
По това време бях студентка в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология. Тази книга даваше много практични насоки в тези области. Цената беше ниска, но аз имах само половината пари. Изразих съжаление, че не мога в момента да я купя. Какво беше учудването ми, когато човекът, продаващ книгите, ми каза: „Вземи я, пък когато имаш пари, ще ми я платиш!
” За
първи
път през живота ми се случваше.
Втората среща беше същата година на Рила - езерата. Същият човек говореше на малка група за вселенските порядки. Присъединих се. След известно време една малка симпатична жена ме помоли да освободим Светозар, че още не беше обядвал. Погледнах часовника - без да усетя, бяха минали 4 часа.
към текста >>
Имаше подготовка за празника, за
първия
съборен ден на Божествената Нова година.
Той обясняваше с голямо разбиране, опит и познание Божествената Мъдрост. Голяма радост изпълваше душата ми, тъй като много рядко можеш да имаш удоволствието да чуеш неща, които те вълнуват, на живо от човек, който е бил близко до Учителят и целия си живот е отдал в служба за изучаване и проучване Словото на Учителя. Написала: Румяна Георгиева, гр. Поморие, 03.03.2003 г. 3. Безплатен хляб Денят беше 18.08.1999 г, - лагера Рила.
Имаше подготовка за празника, за
първия
съборен ден на Божествената Нова година.
По предложение от ръководството на лагера, след Паневритмия всяка братска група трябваше да изчисти по едно езеро. Стр. 741/1036 Беше към края на пребиваването на лагера. На повечето от присъствуващите запасите от хляб бяха на привършване. Много често ще чуеш въпроса в кухнята: „Ще има ли хляб? ” Връщайки се следобед в лагера, направи ми силно впечатление фактът, че брат Светозар Няголов раздаваше хляб на всеки, който имаше нужда.
към текста >>
Но в 1993 г, светът се събори върху нас: почина големият ни син
Александър
!
Издържахме изпитите и заминахме на работа в Германия. С нас дойдоха и трите ни деца. Намери се работа като музикант и за големия ни син. Всичко тръгна добре. Двете по-малки деца започнаха да учат в гимназия.
Но в 1993 г, светът се събори върху нас: почина големият ни син
Александър
!
Страшна мъка! И в тази чернилка се яви светлинка - Светозар и Ленчето ни вдъхваха сили, за да оцелеем. През м. март 1998 г. почина майка ми.
към текста >>
Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки
първичния
колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане.
Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели. Той застава като мост, чрез който Учителят ни посещава и до ден днешен, носейки ни мъдри и разумни послания. Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи.
Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки
първичния
колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане.
Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход. * * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото. Не питай чие е това лице, не питай!
към текста >>
100.
IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.
,
,
ТОМ 22
Те разбират добре положението и вземат решение хората от Братството
първи
да влязат в салона.
От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на Братството. Много хор а започват да търсят съветите на Учителя като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават с многото свои мъчни житейски въпроси. Сутринта на другия ден, група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий, кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а полицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение.
Те разбират добре положението и вземат решение хората от Братството
първи
да влязат в салона.
Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава - казва Учителят - ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота - ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче.
към текста >>
Той поглежда приятелите и ги поканва да отстъпят
първите
места на свещениците и владиците, които започват да идват.
Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл, според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда".****** Пред сградата заварват да чакат много приятели, пристигнали от града. Братът ръководител отключва вратата и всички влизат в салона. Започват да пеят братски песни и очакват идването на Учителя. Точно в уречения час Учителят влиза в салона, заобиколен от шпалир на младите братя и сестри. Всичко утихва и Учителят заема мястотосизад поставената в средата на салона бяла катедра.
Той поглежда приятелите и ги поканва да отстъпят
първите
места на свещениците и владиците, които започват да идват.
Братята и сестрите веднага стават прави, а свещениците сядат на техните места. Има много официални лица с бележници в ръце, от което личи, че те са искали да направят словесна битка и нанесат унищожителен удар на Учителя. Скоро салонът се напълва. По знак на Учителя братята и сестрите изпяват песента „Братство и единство" и Учителят започва своята беседа „Новият живот". Няколко пъти беседата е прекъсвана от виковете на поповете, но веднага братята и сестрите започват да пеят „Братство и единство" и други братски песни и поповете млъкват, аУчителят продължава беседата си.
към текста >>
185) След 9-то юнския преврат и убийството на Стамболийски,********** ********** на власт идва Демократическият сговор с министър-председател
Александър
Цанков.
Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото Черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с.
185) След 9-то юнския преврат и убийството на Стамболийски,********** ********** на власт идва Демократическият сговор с министър-председател
Александър
Цанков.
Той най- жесток о с е справ я със земеделцит е и комунистите , коит о организира т Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканот о от Братствот о разрешение, за провеждане на събора в Търново през 1924 г., правителството категорично отказва. Учителят провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни, няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот" . Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/1925 учебна година, без да се провежда събор.
към текста >>
НАГОРЕ